Apocryphal Academy

Автор Тема: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света  (Прочетена 2658 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Контрол над Ума – Контрол над Света


Енциклопедия на майндконтрола

автор
Джим Кийт
(Jim Keith)
1997г






“Само малките тайни трябва да се пазят. Големите се пазят в тайна от обществения скептицизъм.”
- Маршал Мак-Клухан (McCluhan)

“Ако и миналото и външният свят съществуват само в ума, и ако умът сам по себе си подлежи на контрол – тогава какво?”
- Джордж Оруел (George Orwell)



СВРЪХ СЕКРЕТНО     Само за канали MAG



АГЕНЦИЯ ЗА ОТБРАНИТЕЛНО РАЗУЗНАВАНЕ (Defense Intelligence Agency)

ПСИХОТРОННА ВОЙНА: Ниво на достъп SPIRITUAL


Изготвен от Медицинско разузнаване към Армията на САЩ
D8T-03447/82/018




Горе: Доклад на Агенцията за Отбранително разузнаване на тема “Психотронна война”.
Долу: Увеличена рентгенова снимка на мозъчен имплант.









СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение: Война за ума

Глава 1: Какво предстои
Глава 2: Ложни братя и малки хитлерчета
Глава 3: Да махнеш “психо”-то от психологията
Глава 4: Хей, учителю! Остави децата намира! (строфа от песента “Стената” на Пинк Флойд, бел. прев)
Глава 5: Тависток
Глава 6: Шокови войници
Глава 7: Произход на OSS
Глава 8: Сиви височества
Глава 9: Да влезеш в ЦРУ
Глава 10: Преминаване на LSD
Глава 11: Култът МК-Ултра
Глава 12: Смел Нов Световен Ред
Глава 13: Променящи се образни представи
Глава 14: Център за насилие
Глава 15: Убийци с контролиран ум
Глава 16: Като бонбонки
Глава 17: Импланти за контрол над ума
Глава 18: Бъдещ шок и покушението срещу Кенеди
Глава 19: “Робърт Кенеди трябва да умре”
Глава 20: Щастието е топъл пистолет
Глава 21: Бомбардиран
Глава 22: Дива ярост
Глава 23: Да създаваш култове
Глава 24: Лъчи на смъртта
Глава 25: В твоята глава
Глава 26: Превърнат в жертва
Глава 27: Кълвач
Глава 28: ХААРП
Глава 29: Бръмчене и огнени топки
Глава 30: Смъртоносни несмъртоносни методи
Глава 31: Извънземни от Земята
Глава 32: Неидентифицирани летящи агенти
Глава 33: Монарх
Глава 34: Световен мозък
Финалност




       
Х. Г. Уелс (H. G. Wells)                                            Джон Фостър Дълeс (John Foster Dulles)

« Последна редакция: Юли 09, 2018, 03:39:35 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Въведение

Война за ума


От началото на записаната история хората жадуват за контрол над събратята си – импулсът, който явно е част от структурата на полу-примата, полу-ангела, който наричаме човек. Допреди модерните времена най-успешните методи за манипулирането на човешките същества бяха суровата сила, пропагандата и религията, но до навършването на това столетие методологията за принуда напредна отвъд меча, възпалителните лозунги, и пръчката с моркова на рая и ада.

Днес, в 20ти век, учените на щат към правителствата и други монетарни интереси са направили технологични пробиви, които правят действителния контрол над ума постижим, и то едва ли не в универсален мащаб. Инвазивните техники за контрол са фино настроени до такава степен, че контролиращите са буквално способни да влязат в главите ни и да ни командват. Те са способни да човъркат в човечността ни, да я манипулират, да я унищожат ако така искат. Те могат да използват високотехнологични мрежи за електронни забавления и предавания, чиято природа дори не се подсказва в мас-медиите – тъй като самите мас-медии се прилагат по същия начин, за манипулация на населението. Дори и темата на майндконтрола в медиите се споменава в контекста на научната фантастика, или се описва като халюцинациите на лудите “алуминиеви шапки”, няма значение че тези хора може да са надушили нещо.

Сега на силните на деня, в техния поход за тоталитарна държава, им е предоставен безпрецедентен достъп и контрол над умовете ни и над човечеството, за да разполагат с него както желаят. Средствата за създаване на световно разпространено робство вече са на хоризонта, и прилагането на тази технология напредва ден след ден. Знаците са навсякъде около нас.

Много хора подозират, че кризите и хаосът от последната част на 20ти век са инженирани под шапката на по-висша философия, и аз вярвам, че са прави. Има сили, действащи зад кулисите, работещи за налагането на Нов Световен Ред, който не е много по-различен от антиутопичната Световна държава, описана в романа “1984г”на Джордж Оруел. Ако този елит е достатъчно студенокръвен, за да създава войни, глад и дизайнерски болести спрямо точни изчисления, както много хора подозират че се прави, какви скрупули може да ги разубедят от това да създадат повсеместен световен майндконтрол? Тази книга цели да изобрази определени аспекти от историята на световния контрол над ума, неговата еволюция, и политическите потоци, които исторически са диктували посоките му. Няма да се преструвам, че е като учебник, или че е последната дума по темата, и вероятно дори не е последната дума, която аз ще мога да кажа по въпроса (Джим Кийт умира в болница при операция на коляното, бел.прев). Книгата цели, обаче, да представи днешния ден в перспектива, която никога не я показват по контролираните мейнстрийм медии.

Ползвам голямо разнообразие от източници – някои са мейнстрийм, някои са противоречиви – в опит да се добера до секретните програми и влияния, които отдавна диктуват нашето мислене, нашето поведение, и нашето добруване. Вярвам, че някои, въпреки че определено не всички от онези програми и влияния, са разкрити тук, и че тази информация ще помогне на бъдещите изследователи в тези въпроси. Цитирал съм източниците си навсякъде из книгата, както за скептиците, които не вярват на това което имам да кажа, както и за заинтересуваните читатели, които биха искали да изследват тези теми по-цялостно. Когато спекулирам, вместо да разчитам на веществени доказателства, винаги се опитвам да го подчертая. Истината е достатъчно стряскаща и без да се изпада във фантазии.

Въпреки че темата на тази книга е в по-голямата си част неотменно отблъскваща и мрачна, аз не целях да създавам инерция, да разказвам “колко зле е всъщност” и да сковавам читателите в страх за това в какво ужасно състояние са нещата. Моята надежда е да постигна тъкмо обратното: да галванизирам читателя и да го подтикна към действие. Опитах се да предоставя информация, която може да помогне за възвръщане на контрола, за отнемането му  от ръцете на онези, които искат да диктуват животите ни, и за връщането му в ръцете на индивида, и освен това съм предоставил адреси за контакт със съмишленици и групи в края на книгата.

В крайна сметка, американският народ е като Гъливер, окован от лилипутите с най-крехките въженца. Време е великанът да се събуди и да разкъса вървите. Надявам се информацията в тази книга да помогне.
« Последна редакция: Септември 11, 2017, 07:54:08 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 1

Какво предстои


Било е първото десетилетие след навършването на века, в затишието преди бурята на Първата Световна война, и много, които са живели тогава, си спомнят нещо подобно на златни, необезпокоени времена. Уилям Хауард Тафт (William Howard Taft) встъпил в длъжност като 27-ми президент на САЩ. Мери Пикфорд (Mary Pickford), първата филмова звезда, участвала в неозвучени филми на Д. У. Грифит (D. W. Griffith). Пикасо рисувал неговия “Арлекин”, а Матис наложил термина “кубизъм”. Красавиците носели първите постоянни къдрици, докато се разхождали по улиците на Лондон.

Зад световните кулиси, в индустриалните заседателни зали, натруфените чертожни зали, и в правителствените офиси, били в ход други, не толкова идилични дейности. Понеже това било време на масивно, скришно консолидиране на властта на монетарния елит, и на задействане на дългосрочни планове за контрол, които щели да повлияят на света до ден днешен.

Това било времето на създаването на Федералния резерв, ФБР, институцията на федералния данък върху приходите в САЩ, и, при Обществото на Народите (ОН), първите интриги в посока едно глобално правителство. Властни хора били обсебени от идеята да увеличат властта си и да развият технологията за контрол, за да могат да постигнат каквото искат, и изгаряли среднощния петрол, за да направят тези мечти реалност.

Това било време на срещи, провеждани от групи като Кръглата маса, Клуба на коефициентите, Фабианите, и Череп и кости, целящи да родят идеологията на Новия Световен Ред. Новият Световен Ред, толкова често подмятан от политици и от писатели на конспирацията, е дългосрочният план за създаването на всеобщо световно олигархично правителство на тази планета. В действителност въобще не е под въпрос дали съществува такъв план – освен сред онези, които не са отделили време да проучат документацията, или сред онези, чиито интереси диктуват това да се отрича.

Кръглата маса/Лондонски финансов фокус е една от групите зад Новия Световен Ред – определено не са царете на необразованите лумпени, на каквито се правят – и техните планове за световен контрол се изпълняват от университетите, от банкерите, от политиците – владеещи сплетня от международни разузнавателни агенции и психиатрични говорители, които по-късно щели да бъдат мобилизирани в групи като Тависток и Националния Институт за Ментално Здраве (NIMH). През годините на този век членовете на Отворената конспирация били заети с разпространяването на Новия Световен Ред навсякъде по света като вирус, все в интерес на доминирането на елита.

Достатъчно удивително е, че бойният план за Новия Световен Ред може ясно да се прочете в трудовете на един писател на научна фантастика, човек със скромен произход от Англия, който в по-зрялата част на живота си станал дружка с основните движещи фигури в елита. Хърбърт Джордж Уелс (Herbert George Wells), който бил повече от съвременния Жул Верн на съвремието, както е представян в историческите книги, оглавявал английското разузнаване през Втората Световна война, а неговата любовница била Маура Бенкендорф (Maura Benckendorff), жена, която е била наричана “може би най-ефективният влиятелен агент на СССР, който се е появявал на лондонската политическа и интелектуална сцена”.  Х. Г. Уелс знаел за какво говори, когато величаел плановете за Новия Световен ред.

Уелс се държал като публицист на истинските плановници, работещи зад кулисите. Той бил фронтмен на елитисткото тайно общество на Сесил Роудс (Cecil Rhodes) Кръглата маса – самият Роудс бил агент на банковия конгломерат на Ротшилд, който в третото си завещание оставил богатството си на Лорд Ротшилд. Кръглата маса по-късно пуснала разклонения, раждайки влиятелния Съвет по външни отношения (Council on Foreign Relations) и други групи, може би не толкова влиятелни като него, но по-добре известни в наше време. Уелс бил вътрешен човек при съюзниците на Ротшилд – Сасоните (Sassoons), които натрупали богатството си от превоз на опиум, и често го виждали на празненствата на Сасоните, посещавани от особи като Едуард VII, Джордж Бърнард Шоу, и младият Уинстън Чърчил.

Роудс казва, през 1890г в едно писмо до У. Т. Стед (W. T. Stead), “Каква ужасна мисъл е, че ако не бяхме загубили Америка, или дори ако сега уредим нещата с президента и между членовете на събранието на САЩ и нашата Камара на общините, Световният Мир би бил подсигурен за вечни времена. Без проблеми можем да задържим пет години вашия федерален парламент във Вашингтон и пет години в Лондон. Единственото нещо, с което е възможно да се изпълни тази идея, е едно (тайно) общество, което постепенно да погълне световното богатство, и което да бъде посветено на такъв план...”

На друго място, Роудс го казва дори по-прямо. Неговата цел била: “Разпространението на британската власт по света, усъвършенстването на миграционна система от Обединеното Кралство и колонизирането на британски поданици по всички земи, на които битовият живот е възможен чрез енергия, труд и предприемачество... и пълното възстановяване на САЩ като интегрална част от Британската империя”.

Роудс се заел с реализирането на този план и, чрез собствените си усилия и усилията на своите наследници, почти успял. [1]

Изключително странен въпрос е, че между страниците на книги, написани от Х. Г. Уелс в Англия през 20-те и 30-те години – едната от тях е научна фантастика – действително бъдещите бойни планове на контролиращите летят по страниците с кристална прозрачност. Една безпогрешно ясна картина на Новия Световен Ред, заедно с ясно констатиране на плановете.

Въпреки че Х. Г. Уелс е известен основно с научната си фантастика, като “Машина на времето” (1895г), “Невидимият човек” (1898г), и “Война на световете” (1898г), той също така е автор на писания, които открито пропагандират за отхвърлянето на националните държави и за създаването на единно световно правителство. Тези книги включват “Отворената конспирация: Чертежите на една световна революция” (1928г), “Новият Световен Ред” (1940г), и “Какви неща предстоят: Абсолютната революция” (1933г) (The Shape of Things to Come: The Ultimate Revolution).

Всички от горните книги отварят очите ни за това какво бъдеще планират контрольорите за нас, но именно романът на Уелс “Какви неща предстоят” (И филмът, основан на него, на който Уелс е сценарист, и чието заглавие е съкратеното “The Shape of Things to Come”), дава най-добрата цялостна картина – минало, настояще, и бъдеще – на Новия Световен Ред.

Отново: Интересно, измамно, книгата е представена като научна фантастика, но сред страниците й се откриват най-добрите предположения на Уелс за това как може да се осъществи Новият Световен Ред, от гледната точка на 30-те години.

Книгата е предимно пропаганда, прокарваща идеята за единното световно правителство на Уелс и на други интернационалисти от първата половина на този век, но книгата също така разобличава и много от стратегиите, които се прилагат.

Въведението на Уелс към книгата е озаглавено, “Книгата-сън на д-р Филип Рейвън”. В познатия дух на типичните лудории на научната фантастика за времето си, книгата се представя като фактологичен труд на някой си д-р Рейвън, починал приятел на Уелс, и член на Женевския секретариат, за който сдържано се казва, че му се отваряли “необичайни възможности да си формира преценки, възоснова на тенденциите”. Уелс казва, че Рейвън написал книгата през будните си часове, използвайки любопитната техника да преразказва една бъдеща историческа книга, която бил прочел в нощните си сънища. Това е фантастичният носител, от който Уелс надува бойната тръба за Новия Световен Ред.

Сънуваната книга има претенцията да е историческа книга, написана от позицията на гражданин на бъдещата Утопична световна държава. Уелс определя книгата като “една Кратка история на света за следващия век и половина” и като “Щрихиране на бъдещето”.

Той подема своята обратна история с преразказа на действителни събития от своето собствено време, описвайки как еволюцията на комуникациите и транспорта довела човешката раса до един по-близък вътрешен контакт – разни приказки за глобалното село – въпреки че коментарите за “Разпределението на стоките, снабдяването с хартия, и новинарските услуги били попаднали в ръцете на властни групи хора, способни и искащи да смажат всякакви... вредни обществени говорители”.

Не е изненадващо, че Уелс счита град Лондон – интернационалният център на банковата култура – и финансовият му кредит за отговорника за изтъкаването на световния икономически живот през последните сто години. С тези иновации в комуникациите и финансите, но също и с неудовлетвореността и войните, присъщи (казва той) на съществуването на националните държави и суверенитетите, дошъл в крайна сметка изгревът на идеята за Свят-Държава.

Уелс замечтано пише, “До това време (1919г) наистина имало доста внушителен брой интелигентни хора по света, които осъзнали натрупващата се необходимост от световно правителство, и дори още по-голямо множество... което възприемало идеята инстинктивно и сантиментално, но все още нямало човек с нужната интелектуална жизненост, който открито да атакува проблема по заменянето на съществуващите правителства с една световна система”. Той също описва и едно световно правителство като “очевидно единственото възможно решение на човешкия проблем”.

Като много други богати индивиди, проповядващи за световна държава в името на “общото благо”, Уелс също не вярвал, че обикновените хора били способни да управляват тази световна държава. Той описва демокрациите като “упражняващи политическа фантастика от много необикновен вид: че всеки поданик... бил еднакво способен да взима каквито и да е групови решения, които трябвало да се направят”. И така този Нов Световен Ред ще бъде управляван от малцината, от онези бели английски расисти и техните англофилски американски приятели, хората които Уелс виждал като единствените способни да управляват.

Говорейки за Версайската мирна конференция (Versailles Peace Conference) в книгата си, която се провела след Първата Световна война, Уелс сочи американския президент Удроу Уилсън като “най-податлив на внушенията за бъдещето... Но е съмнително дали в някой момент е осъзнал, че световен мир означава световен контрол върху всички жизнени обществени интереси на човечеството.”

В цяло молебствие от светли идеи, водещи до приемането на единния свят-държава, Уелс споменава несполучливата Лига на на нациите, прекурсорът на ООН, но оплаква провалите й и съжалява, че Лигата, където “Светът-държава се появил мъгляво и убягващо, само като едно вдъхновение, като далечна възможност... нямала изпълнителни правомощия, никакви гарантирани парични приходи, никаква армия, никаква полиция, и на практика никакъв авторитет, за да направи каквото и да е”. Уелс предупреждава строителите на светът-държава да не правят тази грешка отново. И те не я повтарят.

Уелс дори отбелязва присъствието на конспираторни фракции, замесени в създаването на обединения световен ред през двадесети век, тъкмо онзи тип хора, с които в истинския живот се е сгушвал в ексклузивните барове на Лондон. Уелс казва, че “странни Мистериозници едва се забелязват през мъгла от объркващи усуквания и криво-изразени изказвания, манипулиращи цените и обменянето на стоки. Видни сред тези Мистериозници беше някой си г-н Монтагю Норман, управител на Английската банка от 1920 до 1935г”.

Не е изненадващо, че това е същия Монтагю Норман, който бил бесен предвоенен партизанин на Хитлер, и който участвал заедно с Хялмар Шахт, американското разузнаване, Уолстрийт и с банките на Ротшилд/Варбург/Шиф в създаването на Адолф Хитлер и Третия Райх. “Друга голяма и мъглява финансова сила във военния и предвоенния период”, продължава Уелс, “бил комплексът на големия ганглий от частни банки, сред които Морган и приятели, заедно със свързаните с тях фирми, са най-централните и най-типичните лица”.

Уелс описва транзицията от датата на фактическото написване на книгата си, началото на 30-те години, до елитарната си, технократска визия за бъдещето с една глава, посветена на идващата война – Втората Световна война, тоест – и на ужасното последствие от нея, озаглавена “Дните след утре: Ерата на неудовлетвореността”.

Х. Г. Уелс не бил единствения човек през следвоенния период (след Първата Световна война), който виждал, че друга унищожаваща световна война била почти неизбежна. Уелс предвиждал, че Втората Световна война щяла да започне през 1940г в Полша, заради измислената причина, че нацист отправил обида към поляк от еврейски произход. Той охарактеризирал Втората Война точно такава, каквато била, като оргия от световно насилие, и предвидил, че войната ще приключи през 1949г – приближавайки се удивително близо до действителните дати на конфликта – само за да бъде последвана от нова напаст, тази на ширещите се болести, “Нападението на микробите”. (Тук има игра на думи. Germ на английски означава “микроб”, но също така е и коренът на всички думи, свързани с германския произход или принадлежност. Така germs на английски означава от една страна микроби, а от друга е съкратено диалектно нарицателно за германците, бел.прев)

Предвид съвременния климат, обусловен от СПИН, ебола, луда крава, и други устойчиви вирусни заболявания – и устойчивите слухове за това, че военните инженират същите тези болести – може би датировката на Уелс е трябвало да бъде изместена по-напред с няколко години.

В сценария на Уелс, годините на ужасни войни и болести довеждат до почти тоталното разложение на обществото. Уелс поставя финалното разпадане на националните държави през 1966г, когато “големият кърпеж от империи и националистически държави, основани през Ерата на Европейското доминиране, загуби дефиниращите си линии, загуби контрастиращите си култури и подробните си традиции, и престана да дели съюзите и отдадеността на хората от божията воля”.

Уелс не е бил пророк по отношение на датите, просто един писател на научна фантастика, който бил на ти с плановете на хора, заинтересувани от пропагандирането на една наближаваща диктаторска световна държава. Кристалната му топка е някак си заоблачена за някои подробности. Очевидно предвиждането му за рухването на цивилизацията като директно последствие от Втората Световна война не се е сбъднало, но пък е лесно да се види, че Уелс е нямало как Уелс да предвиди идващата ядрена патова ситуация, която доведе до пропагандираната “студена война” между САЩ и СССР.

Уелс поставя отговорността за създаването на Новия Световен Ред в скута на учените от бъдещето, групата, която нарича “Технокрацията”. Цитирайки една измислена бъдеща книга, написана от автор на име ДеУинт, той казва, че Новият Световен Ред, “подхранван от множество ядра по модела на ДеУинт, разпръснати по целия свят, много подобно на болшевишките политически организации, поддържани от комунистическата партия, се превърнал във факт и разпространил постоянно растящата си мрежа по планетата без да среща съпротива. Революционната му природа била проумявана от малцина, освен самите поощрители”.

Уелс датира формалната институция на Технокрацията – Новият Световен Ред, друго негово име – от “Втората конференция на Басра” през годината 1978. Въпреки че времевата му линия е погрешна, тактиката на постепенното идеологическо асимилиране, която описва, е уважена и увековечена в слогъна на Социалистическото Фабианско общество, в което членувал Уелс: “Напредвай бавно”, а пък тезата-антитезата-синтеза, което кулминира в Технокрацията, е продукт на Хегелското мислене. Това е философията, както и метода, по който Уелската визия за Новия Световен Ред се е случила в нашето собствено време – сбъднала се е на практика във всичките си качества, освен като формална институция и планетарните “замитащи” операции.

 Откъде по-точно се е сдобил Уелс с информацията за плановете на елита? Интересно е, че Уелс особено си пада по прилагателното “илюминиращ” (на български “просветляващ”, бел.прев), когато описва дадена идея, която определено харесва, в “Какво предстои” (The Shape of Things to Come). Той описва световната идеология на президента Уилсън като “едно от най-илюминиращите събития в началото на двадесети век”. Преди да може да се формира Новият Световен Ред, “разпръснати проблясъци на разбиране трябвало да разпалят по-устойчиво илюминиране”.

Дали това е доказателство за членството му група, свързана с позорното тайно общество Илюминати, основано от германеца Вайсхаупт, което както много хора твърдят, е силата зад институционализирането на Новия Световен Ред? Едва ли. Но би било грешка напълно да се пренебрегнат такива следи. Илюминати, фримасоните, членовете на Череп и кости и свързаните и разклонените групи винаги са си падали по това, което наричат “откровение на метода”, тайни здрависвания, вътрешно групови обръщения и жаргонен език, за да разкрият присъствието пред съучастниците си, и за да объркат “профанските” маси. Има твърди връзки между групи на илюминати, Кръглата маса на Роудс, нацистите, британското разузнаване... и, ами, Уелс. Не е невъзможно Уелс да прави точно това.

Друго категорично заявяване на намеренията на Новия Световен Ред може да се прочете в не-фантастичната книга на Уелс “Отворената конспирация”, публикувана през 1928г. Специфичните директиви на предлаганата от Уелс Програма за отворена конспирация, отново идентична с това, което по-късно станало познато като Нов Световен Ред, били:

“1. Пълното отстояване, практическо както и теоретично, на разбирането за временната природа на съществуващите правителства и неохотното ни съгласие с тях;
2. Решителността с всички налични средства да се доведат до минимум конфликтите на тези правителства, употребата им на индивиди за военни цели и намесата им в установената икономическа система;
3. Устремеността частната местна собственост в транспорта, заемите и производството на зърнени храни да бъде заменена от отговорен световен директорат, служещ на обществените интереси на расата;
4. Практическото разпознаване на нуждата от световен биологичен контрол, например, на популацията и болестите;
5. Поддържането на минимални стандарти на индивидуалната свобода и добруване в света;
6. Върховният дълг личният живот да се подчини на делото да се създаде световен директорат, способен да върши тези неща, както и на цялостния напредък на човешкото знание, капацитет и власт.”

Това е многостранната схема на Новия Световен Ред в черно и бяло, и докато от една страна звучи много добре на хартия, това, което не се споменава, е от първостепенно значение: това е план за разрушаване на националните граници, и за консолидиране на контрола – тотален контрол – в миниатюрно аристократично управленско тяло. Завинаги ще изчезнат конституционните предпазни клаузи, които американците са започнали да приемат за даденост – ще изчезнат завинаги каквито и да е предпазни мерки, каквито и да е предпазители за човешките зъбни колела, подчинени на тази мащабна тоталитарна схема.

Планът за Новия Световен Ред по-късно ще бъде удължен от такива разклонили се групи като Council on Foreign Relations , Трилатералната комисия, Римският клуб, институтът Тависток, и Билдербергите, и ще бъде реализиран под формата на такива институции като Обединените Нации, Международния Валутен Фонд, и Световната банка. Никоя от тези групи или индивидуалните им членове не са действали от лично име, а вместо това еволюират като хидра с много глави. Действията им винаги са били координирани по един унифициран начин, и споделената им цел винаги е била тотален контрол над целия свят. [2]




Бележки:

1. Knuth; Lockhart, Robin Bruce, Reilly: The First Man (1987г) (Първият човек)
    Neal Wilgus: The Illuminoids (1986г) (Илюминоидите)
    Anton Chaitkin: British Psychiatry: From Eugenics to Assassination (1994г) (Британска психиатрия: От евгениката до поръчковите убийства)
    Carol White: The New Dark Ages Conspiracy (1984г) (Конспирацията на Новата тъмна епоха)
    Zygmund Dobbs: Keynes at Harvard (1969г)(Кайнс в Харвард)
    Pat Robertson: The New World Order (1991г) (Новият Световен Ред)

2. H. G. Wells: The Open Conspiracy: Blueprints for a World Revolution (1928г) (Отворената световна конспирация: Чертежи за една Световна революция)
    Charles Higham White: Trading With the Enemy (1983г) (Да търгуваш с врага)
« Последна редакция: Септември 26, 2017, 08:46:27 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 2

Ложни братя и малки хитлерчета


Докато елитистите на единния свят в Англия заговорничели за контрол над планетата, и за потискането и елиминирането на “масите” чрез едно или друго средство, американските им събратя – а те събратя са били, станали са такива с една сделка, за която се твърди че е сключена през 1897г, и обект на която била подялбата на световния бизнес – разсъждавали върху същото нещо. [1]

В тези ранни години на двадесети век контрольорите от британската Кръгла маса и – действащи на командно ниво в САЩ – членове на пръкналото се от германците общество Череп и кости работели в синхрон с Рокфелерите и другите, за да налеят огромни суми пари в американските и германските ковчежета за изследвания в областта на психиатрията, психиатричната генетика, евгениката, евтаназията, и други начини за контролиране и “усъвършенстване” на онова, което възприемали като иначе несъвършена човешка раса, поне спрямо условията, приемливи за елита.

Въпреки че може да изглежда очевидно, икономическите и политическите империализми почти винаги са свързани с един империализъм в ума. В началото на 20-ти век, ембрионалните изследвания в биологията, евгениката, и човешкият ум били масивно финансирани с цел да бъдат утилизирани, не за цялостното подобрение на човешкото състояние, а с цел малцината да доминират над мнозинството, за “доброто” на държавата.

Череп и кости е базирано в Йейл (Yale) американско разклонение на едно германско тайно общество, което по всяка вероятност е свързано с известното Илюминати, основано на 1 май 1776г от Адам Вайсхаупт, професор по каноничния закон в университета Инголщад (University of Ingolstadt), и вътрешно наричано “Орденът”.

Самюел Ръсел (Samuel Russell) бил основателят на фирмата Ръсел и компания, която прекарвала опиум от Турция до Китай през 19ти век.

Множество от доминиращите фамилии на “Източната власт” в американските афери в днешно време са натрупали състоянието си от прекарване на опиум. Ръсел изкупил Синдиката на Пъркинс през 1830г, който дотогава доминирал пазара на американските опиумни канали. Сред работниците на ръсел били Уорън Делано младши (Warren Delano) (дядото на Франклин Делано Рузвелт), Джон Клив Грийн (John Cleve Greene) (който финансирал университета Принстън), и Йозеф Кулидж (Joseph Coolidge) (неговият син бил организаторът на Обединената Плодова Компания, за която се твърди, че е свързана с мафията и замесена в разпространението на наркотици, а пък внукът му бил един от съоснователите на Съвета по външни отношения).

Американската група Череп и кости била основана през 1833г в Йейлския университет от братовчеда на Самюел Ръсел, генерал Уилям Хънтингтън Ръсел (William Huntington Russell), и Алфонсо Тафт (Alphonso Taft). През 1831-32г Ръсел учел в Германия, през онова време това било горещото място за Хегеловата/Пруската система, която обявила държавата на военщината за върховна, а индивида просто за клетка от един по-висш организъм.

Докато бил в Германия, Ръсел явно бил потърсен от Баварските илюминати или от разклонение на тяхната група. Череп и кости било интегрирано в САЩ през 1856г, под името Ръселовият тръст, и както илюминати също е познато като “Орденът”. Вътрешната документация на Череп и кости твърди, че началото на германския й предшественик било някъде по времето, когато групата на илюминати била потисната от Баварския Електорат. [2]

“Орденът [Череп и кости]”, според историка Антъни Сътън (Antony C. Sutton), “или е основал, или е проникнал почти всяко едно значима изследователска, политическа, или влияеща на общественото мнение организация в САЩ, както и църквата, бизнеса, закона, правителството и политиката. Не всички едновременно и по едно и също време, но упорито и достатъчно последователно, за да доминира посоката, в която се движи американското общество. Еволюцията на американското общество в своя корен не е, и от един век не е била, волево развитие, отразяващо мнението, идеите и решенията на индивида. Тъкмо обратното, основната посока е била създавана изкуствено и е била стимулирана от Ордена”.[3]

Част от плана за Новия Световен Ред, отразен във възгледите на хората, които го поощряват, винаги е била евгениката: елиминирането на “безполезните ядящи” и “некачествените раси”, на които се гледа единствено като на спънка по пътя на всемогъщата Държава. Тяхната цел е един нов синтез, в който единственото решение за онова, което те считат за пренаселване на Земята, е институционализирането на масови програми за депопулация, като повечето хора, които останат на планетата, трябва да съществуват в едно практически пред-индустриално състояние. Аборигени, но аборигени с лаптопи. Контрольорите, естествено, няма да са толкова обременени от трудностите на живота, а спокойно и безоблачно ще се реят над обществото като членове на Уелсовата технокрация, обираща каймака.

Евгениката като въпрос е била разпространена от английския психолог Франсис Галтън (Francis Galton), започвайки през 1883г. Отново виждайки Държавата като върховното мерило за човека, а не самия индивид, и заемайки от Дарвиновата теория за естествения подбор, Галтън предлага, че с избирателна намеса чрез развъждащи програми и чрез потискане на по-нежелания развъден материал, обществото може да се доведе до едно цялостно по-добро състояние.

През 1904г Университетския колеж в Лондон създава първите катедри по евгеника и евгеника на работническото общество в Лондон. Това довело до създаването на Лаборатория за национална евгеника “Галтън” през 1907г. Идеите на евгениката, евтаназията и стерилизацията за онези, преценени като по-некачествени, били сърдечно поддържани в Лондон, особено от “висшата класа” на популацията, която нямала търпение да направи нещо по въпроса с досадните нисши класи. Само че евгенната философия и програми скоро били приети с одобрение и навсякъде по света, включително и в Америка.

През 1911г, когато съдия Кенесоу Маунтин Ландис (Kenesaw Mountain Landis) наредил Стандарт Ойл да бъде разцепена, Джон Рокфелер (John D. Rockefeller), първият американец, натрупал един милиард долара в авоари – което се равнява горе-долу на сто милиарда долара в днешно време – отвърнал, като основал Фондация Рокфелер. Астрономическата по онова време сума от $300 милиона била прехвърлена на сметката на фондацията, и била управлявана от доверени лица, които били роднини или работници на фамилията.

Джон Д. Рокфелер, през 1860-те години, поел по пътя си в петролния бизнес с тласък от британския капитал. Рокфелер скоро се сдобил с лошата слава, че използвал агресивни методи за увеличение на богатството си. В “Бароните обирджии” Матю Джоузефсън (Matthew Josephson) обсъжда тези методи:

“Там където Стандарт Ойл не могла да продължи разширението си с мирни средства, била готова да упражнява агресия; верните й слуги дори знаели как да прилагат модерното оръжие динамит. В Бъфало, корпорацията Вакум Ойл, едно от чучелата на системата Стандарт Ойл, един ден била обезпокоена от появата на жизнен съперник, който построил голяма рафинерия на добре избрано място близо до брега. Първоначално офисите на Вакум извършили скришна пропагандна кампания с цел сплашване. След това добили повече дързост, или станали по-отчаяни, те се свързали с главния механик на вражеската рафинерия, шепнешком провеждали конференции с него в една гребна лодка в езерото Ери. Той бил помолен “да направи нещо”. Бил подтикнат “да се върнеш в Бъфало и да изградиш машинарията така, че да се взриви... или да се разбие, така да монтираш тръбите и дестилаторите така, че да не могат да произвеждат добър петрол... А след това може да им създадеш малко уплах, че не разбират нищо от този бизнес. Знаеш как...” Наградата за техническия ръководител щяла да бъде пожизнена лихва, и “в скоро време се случила малка експлозия в независимата рафинерия”.[4]

Рокфелерови също така използвали и по-сложни методи на шпионаж. Братът на Джон Д., Уилям Рокфелер, наел в бизнеса си един британски офицер от разузнаването на име Клауд Данси (Cloude Dansey), който, допреди Първата Световна война, се занимавал с реорганизирането на армията на САЩ. Служба във военното разузнаване. На протежето на Данси генерал Марлборо Чърчил (Marlborough Churchill), роднина на Уинстън Чърчил, било наредено да реорганизира и да управлява американските разузнавателни служби. След войната, Чърчил оглавил “Черната стая”, една група за шпионаж със заявена вярност към държавното министерство и армията на САЩ, но с подразбираща се служба на монетарния елит на Ню-Йорк. Генерал Чърчил бил отговорен и за създаването на фондация Манси, която по-късно щяла да бъде основен канал за финансирането на изследователския проект на ЦРУ по контрол над ума МК-Ултра през 50-те години и нататък.

С цел да промени имиджа си на най-презирания подлец на своята ера, Джон Д. Рокфелер използвал услугите на Айви Лий (Ivy Lee), най-добрия рекламодател на времето си. Лий предложил Рокфелер да започне да раздава големи суми пари. Лий все още бил нает от Рокфелер, когато, през 1930-те години, президентът на Стандарт Ойл Уолтър Тийгъл (Walter C. Teagle) и Херман Шмиц (Hermann Schmitz) от германското I. G. Farben му дали специфичната задача да им предоставя разузнавателна информация за това как Америка реагира на нацистите, и да извършва и разпространява про-германска пропаганда сред американците. Това не било случайност. Холдингите на Рокфелер, включително Стандарт Ойл,  били силно преплетени с холдингите на нацистите, и контактите и стокообмена им – включително петролните доставки – продължили през цялата Втора Световна война.[5]

Отношенията с Германия не били толкова възпалени, когато кинтите на Рокфелер финансирали института по психиатрия Кайзер Вилхелм в Мюнхен, Германия (отначало захранван от фамилията заводи за муниции Круп, и от Джеймс Лоуб (James Loeb), баджанак на Пол Варбург и архитект на Федералния резерв в Америка), със суми от рода на 11 милиона марки. Фондация Рокфелер, през 1925г, осигурила също и дарение от $2.5 милиона на Института, и продължила да прави огромни дарения на тази институция през целия Хитлеров период.

Финансиран от Рокфелерови бил също така и института Кайзер Вилхелм по антропология, евгеника и човешка наследственост. Тези институции били управлявани от швейцарския психиатър Ернст Рудин (Ernst Rudin), с асистирането на Отмар Фраер фон Фершуер (Otmar Freiherr von Verschuer) и Франц Калман (Franz J. Kallmann).[6]

Джеймс Лоуб бил роднина на банкерското семейство Варбург, ключово сред елитните контрольори в Лондон, и бизнес партньор на Уилям Рокфелер. Рокфелерови и Варбургови първоначално захранвали с пари предприятията на американската фамилия с осево значение Хариман, като насочвали към тях парични потоци, осигурени от сър Ернст Касел (Ernst Cassell), банкер на британските царски особи. Рокфелерови, Варбургови и Хариманови са познати лица, появяващи се отново и отново по време на възникването на основните механизми за обществен контрол през този век, включително евгениката и психиатричния контрол над ума.

Тези фамилии действали според тайно споразумение с групите от Кръглата маса, основана от Сесил Роудс, като той самият бил фримасон и действащ агент на банкерската фамилия Ротшилд, както и член на обществото Череп и кости в Америка.

Въпреки че групите от Кръглата маса на Роудс първоначално били финансирани основно от Роудс Тръст, от 1925г нататък значителното финансиране било осигурявано от Карнеги Тръст от Обединеното Кралство, чиито първи президент (1902-5г) бил костника (член на Череп и кости, бел.прев) Даниел Койт Гилман (Daniel Coit Gilman) – ключова личност в подчиняването на американската образователна система – и организации, свързани с Дж. П. Морган (J. P. Morgan), Рокфелерови, фамилията Уитни (Whitney), и фамилията Лазард (Lazard).

Фактически, един от ранните проекти на Новия Световен Ред било създаването на Третия Райх. Нацизмът, всъщност, много малко се различава от философията на Новия Световен Ред, освен че набляга на германския национализъм.

След като Адолф Хитлер се издигнал до поста канцлер през 1933г, спонсориран от много от хората, които жадували за Нов Световен Ред, психиатричните институти, контролирани от Ернст Рудин, били интегрирани в нацистката машина. Рудин оглавил Обществото за Расова Хигиена, и Рудин и екипът му, като част от Изпълнителния Отдел по Наследствеността, на който директор бил шефа на SS Химлер, прокарали германския закон за стерилизацията, основаващ се на съществуващите американски закони на щатна република Вирджиния.

Далеч от това да са някаква аномалия на нацисткия режим, ужасяващите евгенни и психиатрични програми, институционализирани в Германия през онова време, били само отражение на проучванията и предложенията, които били на мода в Европа и Америка. Едва наскоро беше разкрито, че след Втората Световна война се продължило със стерилизирането на хиляди хора, счетени за физически или морално негодни – това продължило до средата на 70-те – в Швеция, Франция, Дания, Финландия, и други европейски държави. Райхът на Хитлер, обаче, осигурил политически климат, в който евгенните планове можели да постигнат особено противни плодове.

Отмар Фершуер, асистент на Ернст Рудин и директор на Кайзер Вилхелмовия институт по антропология, евгеника и човешка наследственост в Берлин, на свой ред получавал асистенция от едно име, което на нас ни е по-познато: Джоузеф Менгеле (Josef Mengele). Фершуер намирал финансиране за нечовешките програми на Менгеле в Аушвиц. Там, много от пристигащите в лагера попълвали въпросници и лексикони от института Кайзер Вилхелм, преди върху тях да се извършат разнообразни франкенщайнови експерименти. Хиляди били измъчвани и убити, като частите от телата им се пращали във финансирания от Рокфелер институт Кайзер Вилхелм.

Менгеле бил заловен и идентифициран в един Съюзнически лагер за военнопленници през 1945г, и въпреки че заловилите го знаели от какво естество били престъпленията му в Аушвиц, той бил освободен. Неговият старши организатор Фершуер също избегнал наказанието; той просто бил нает от финансираната от Рокфелер евгенна организация Бюро по Човешка Наследственост в Дания. Асистентът на Рудин Калман дал показания от името на Рудин в де-нацистиращите процедури, и по-късно двамата взели участие в създаването на Американското Общество за Човешка Генетика, което по-късно организирало високоприоритетния и силно разслоен проект по Човешкия Геном, който може да превърне човешкото нарицателно “овце” в нещо повече от метафора.

 През 1936г друг играч излязъл на сцената на психиатричната генетика и експериментиране с контрол над ума, име, което едва се прошепва в други експозета по този въпрос: Шотландската Фримасонска школа. Лоялистите на Шотландската школа са и винаги са били закърмени с визията на Новия Световен Ред за единно световно правителство, и лоялистите поне на една фракция от поощрителите на Новия Световен Ред винаги са били фримасони. Проблясъците на стратегията на Новия Световен Ред всъщност могат да се проследят чак до неговия предшественик Розенкройцерите – без да се бърка с абревиатурата AMORC, която днес се среща в списанията за уфология и психика – и до ранни трудове като “Новата Атлантида” на Бейкън.

През 1936г д-р Нолан Люис (Nolan D. C. Lewis), полевият представител на Шотландската школа по въпроса с изследванията на деменциалния прекокс (demential praecox) (нелечима лудост), и директор на Държавния Психиатричен Институт на Ню-Йорк, ръководел 14 проекта, финансирани от Върховния Северен Съвет на Шотландската школа. По времето на тези фримасонски психиатрични проекти, дукът на Коноут, син на германския кобургски принц Алберт и царица Виктория, и брат на нацисткия симпатизант крал Едуард VII, бил великия майстор на “Великата майчина ложа” (Mother Grand Lodge) в Англия. Той бил свързан и с расистко “сенчесто правителство”, наречено Братството, което, според Филаделфия Инкуайрър, управлявало Южна Африка до скорошните времена, и било разкрито едва през 90-те години.

Въпреки че е налична много малко информация за тези фримасонски психиатрични проекти, подробностите за един от тях предоставят очевидна свързаност между фримасоните и нацистите. Едно протеже на главата на нацистката евгеника Ернст Родин, психиатърът Франц Калман, бил изгонен от работното си място в Германия, когато разкрили, че бил наполовина евреин. Характерът на Калман може да се обобщи от факта, че през 1935г настоявал пред Международния конгрес за Популационна наука в Берлин, че не само шизофрениците трябвало да бъдат стерилизирани, но същото осакатяване трябвало да се извърши и върху на глед здравите им роднини.

Калман се преместил в Ню-Йорк и без сътресения станал директор в Държавния Психиатричен институт на Ню-Йорк, една институция, която се оглавявала от фримасона д-р Люис. Шотландската фримасонска ложа платила на Калман да направи проучване върху 1000 шизофреника, за да докаже, че умствените заболявания се наследявали по генетичен път. Проучването било публикувано в САЩ и в Германия през 1938г. Предисловието към проучването изразявало благодарност към Шотландската школа и Рудин. Докладът на Калман бил използван като част от научното оправдание за една програма, стартирана от презряното Поделение T4, наименувано на адреса си, Tiergartenstrasse 4, Берлин. Агентите на Т4 били докладвани като виновни за убийството на над 200 000 човека с умствени отклонения.[7]





Бележки:

1. E. C. Knuth: The Empire of the City (1983г) (Империята на града)
2. Antony C. Sutton: America’s Secret Establishment (1986г) (Тайното правителство на Америка)
    Анонимен автор: Skull & Bones: The Very Heart of the Shadow Government (Май, 1996г), намира се в интернет, авторът притежава копие от нея. (Череп и кости: Самото сърце на Правителството в сянка)
3. Сютън
4. Knuth; Anton Chaitkin: Британска психиатрия: От евгеника до поръчкови убийства, 7 октомври 1994г;
    Mattew Josephson: Бароните обирджии. Цитат на Гари Алън. Папката Рокфелер .
5. Christopher Andrew: Secret Service: The Making of the British Intelligence Community (1986г) (Тайни служби: Създаването на Обществото на британското разузнаване);
    Charles Higham Allen, Chaitkin: Trading With the Enemy (1983г) (Да търгуваш с врага)
    Hillel and Henry: Of Pure Blood (1976г) (С чиста кръв)
6.  Bernard Schrieber: The Men Behind Hitler (Хората зд Хитлер)
    Chaitkin, Paul Weindling: The Rockefeller Foundation and German Bio-medical Sciences, 1920-1940 (1988г) (Фондация Рокфелер и германските био-медицински науки в периода 1920-1940г)
7. Anton Chaitkin: Treason in America (1984г) (Държавна измяна в Америка);
    Carl Oglesby: The Yankee and Cowboy War (1977г) (Войната на янките и каубоите);
    Anton Chaitkin, Sutton: Британска психиатрия: От евгеника до поръчкови убийства (24 юли 1990г);
    Hillel and Henry, James Perloff: The Shadows of Power (1990г) (Сенките на властта)



Адам Вайсхаупт (Adam Weishaupt), основателят на Баварските илюминати през 1776г

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 3

Да махнеш “психо”-то от психологията


Едни от най-основните проучвания, консултирани от финансирани от Рокфелер учени и други, заинтересувани от социалния контрол в началото на този век, са проучванията на официалния пруски държавен психолог Вилхелм Максимилиан Вунд (Wilhelm Maximilian Wundt), професор по психология в университета в Хайделберг. Много е интересно, че дядото на Вунд е споменат в Илюминатския Провинциален доклад за Утика (Хайделберг) от септември 1782г, където е споменат като член на илюминати с псевдоним “Рафаел”.[1]

През периода преди Вунд да се издигне в това поле, психологията била считана, чисто и просто, за изучаване на душата и съзнанието (психиката). Вунд щял да промени всичко това, дефинира и пропагандира в полза на материалистичната гледна точка, която щяла да дезинформира трудовете на неговите наследници като Павлов, Скинър (Skinner) и Уотсън (Watson).

Вунд получил катедра по философия в университета в Лайпциг през 1875г, основавайки първата в света психологическа лаборатория, и създавайки психологическото списание “Философски проучвания”, и давайки нова дефиниция на психологията за своя век. Вунд констатирал с характерна скромност, “Трудът, който тук представям на обществеността, е опит да очертая нов клон на науката”. Вунд щял да остане в университета в Лайпциг до смъртта си през 1920г.

Доктрината на Вунд може да се характеризира като наука, която се среща с Хегеловото sturm und drang ("буря и желание", бел.прев). Една от основните опорни точки на Новия Световен Ред е че неговата стратегия за завладяване на света произлиза от философията на Хегел. Хегел бил професор по философия в университета в Берлин, и неговите трудове формирали основата както за Марксисткия диалектичен материализъм, така и за фашисткия Статизъм.

Хегеловото констатирано вярване било, че човекът е подчинен на Държавата, и намира предназначението си единствено в подчинението на диктатите на Държавата. Както е казал, “държавата е абсолютната действителност, а самият индивид има обективно съществуване, истина и моралност единствено в качеството си на член на Държавата”. Тази философия може и е била използвана за оправдаването на безброй зверства, извършвани срещу човешката раса, и придава неизследвани под-слоеве на философиите на много политици днес. Ако само омлетът е важен (Държавата), какво значение има, ако изхабим няколко милиона яйца (хора) в процеса по приготвянето му?

Хегел бил авторът на теорията за “диалектичното”, идеята, че конфликтът определя историята. Според Хегел, една сила (теза) диктува собствената си противоположна сила (антитеза). Тези сили в конфликт водят до създаването на трета сила: синтез. От този синтез процесът започва отначало. Маркс по-късно преразглежда теорията за диалектичното, настоявайки, че само материалните събития били от значение, и че диалектното било присъщо на материята, като по този начин развел тази идея с метафизиката, поне доколкото го задоволявало.

От теорията за диалектичното идва осъзнаването, че създаването на конфликти може да създаде предвидими резултати, или синтези. Онези, които поощряват Новия Световен Ред, отново и отново, показно използват теорията на Хегеловата диалектика, за да го доведат нещата до него. Те манипулират събитията, създавайки конфликти, създавайки войни, и унищожавайки животите на несметни милиони в процеса на тези сделки. Новият Световен Ред е желаният синтез на контролиращите сили, действащи в света днес.

Естествено, Хегеловата система е напълно на въпреки на повечето хора, особено на Запад, които смятат индивида за истинския суверен. Така истинските врагове не са Америка срещу Съветците, или политическото Ляво срещу Дясното, а онези, които искат да манипулират Ина и Яна на историята.

Да се върнем на Вунд: Като Маркс, той поддържал мнението, че освен ако нещо не може да бъде научно количествено изразено, не било от значение да се взима предвид или да се счита за фактор в научното изследване. Всички психологически изследвания трябвало да се основават на физиологията: телесни реакции. Вунд на практика предефинирал психологическите проучвания като проучвания на мозъка и нервната система, и предефинирал човека като животно без душа, легитимирайки по този начин, поне за колегите си и техните работодатели, третирането на човека като животно. Това, без съмнение, била приветствана от контрольорите рационализация, които вече можели с усмивка да заколят всеки, когото пожелаели, без страх от духовно възмездие накрая.

Вунд казал, “наистина изглежда като безполезно прахосване на енергия да продължаваме да се връщаме към такива безцелни дискусии за природата на психиката, които бяха модерни за известно време, и на практика все още са, вместо по-скоро да влагаме енергията си там, където би довела до някакви резултати”.

Според изследователя Паоло Лиони (Paolo Lionni), “За Вунд волята била директен резултат от комбинацията на възприемани стимули, а не независимо, индивидуално намерение, както с някои известни изключения се схващало в психологията и философията дотогава”.

Вундското отхвърляне на невеществените неща в живота, като душата, ума и свободната воля, повлияло на психиатрията и психологията до ден днешен. И сега знаете защо психиатрите изглеждат толкова странно и често имат нервни тикове. Тях са ги учили, че нямат душа.[2]

Според един хроникьор на историята на психологията, след като теориите на Вунд станали популярни,
“На практика Лайпциг станал Меката на студентите, които искали да изучават “новата” психология – една психология, която вече не била разклонение от спекулативната философия, вече не била фрагмент от науката на физиологията, а нов и смел и вълнуващ опит да се изучават менталните процеси чрез експериментни и количествени методи, общи за всички науки. Защото психологията на Лайпциг била, през осемдесетте и деветдесетте, най-новото нещо под слънцето. Това била психологията за смелите млади радикалисти, които вярвали, че методите на ума можело да се измерват и да се третират експериментално – и които вероятно мислели себе си, в личните си възгледи, за пионери в най-новия авангард на науката, протягайки ръцете й до полета на опита, в които тя никога преди не била навлизала. Във всеки случай, те се хвърлили в тези си задачи с предприемчив дух и увлечение. Те станали обучени интроспекционисти и, добавяйки интроспекцията към ресурсите на физиологичните лаборатории, те се пробвали да извършват моментни анализи на усещанията и възприятията. Те измервали времената за реакция, проследявайки тези задачки до многобройни и разнообразни последствия. Те разследвали вербалните реакции, като по този начин разширявали изследванията си до полето на асоциацията. Те измервали широчината на флуктуациите на вниманието и отбелязали някои от по-сложните му характеристики в “експеримента на усложнението”, един лабораторен метод, изготвен по шаблона на ситуацията, която повдига проблема на астрономията относно “личното уравнение”. В своите проучвания на чувствата и емоциите те записвали честотите на пулса, честотите на дишането, и флуктуациите в мускулната сила, и в същата връзка те разработили методи за системно записване и статистическо третиране на впечатленията, наблюдавани чрез интроспекция. Те също така разработили психо-физичните методи и в допълнение постоянно използвали ресурсите на физиологичната лаборатория. И из всичките си предприятия те били водени от концепцията на една психология, която трябвало да бъде научна, а не спекулативна; те винаги се опитвали да разчитат на точни наблюдения, експериментиране, и измервания. Най-накрая, когато напускали Лайпциг и работели в собствени лаборатории – най-вече в американски и германски университети – повечето от тях запазвали достатъчно от впечатленията си от Лайпциг, за да преподават такава психология, че каквото и да било последващото развитие на индивидуалната мисъл, тя да носи следи от ортодоксалната Лайпцигова система”.[3]

Есенцията на изследването на Вунд била, че човекът бил машина, дори и да била мека машина. Вунд също вървял по аксиомата на Хегел, че човек бил просто зъбно колело в един по-висш механизъм или Държавата. Било ли е просто случайност, че Вунд и отрядите му, финансирани от и работещи за пруското военно и политическо статукво, осигурили оправданието за това човечеството да се третира като индивидуални части от почти безстойностни машинарии, които може да се бъзикат или унищожават когато ти скимне?

Вунд, заедно с други хегелианци, отхвърлил моралното уравнение в отношението към човечеството – по този начин поставяйки човека в епруветка – и с това отворил вратите за много от зверствата, които последвали в това столетие, включително и ужасиите на контрола над ума. Друго устойчиво оръжие в арсенала за елитарно изследване на контрола над ума бил труда на Иван Петрович Павлов, който учил психология в Лайпциг през 1884г, пет години след като Вунд отворил лаборатория там, и първо работел във Военно-медицинската академия в Петербург в Русия. През 1906г Павлов изрязвал дупки в бузите на кучета, точно преди да им бъде дадена храна, и след един период от време било наблюдавано, че даже само звънчето да звъняло, това щяло да увеличи слюноотделянето на кучетата.

После това наблюдение, че реакциите могат да са толкова прецизно кондиционирани, било интелектуално атакувано, за да се приложат тези ментални процеси и върху хора – и наследниците на Павлов, психолозите и социалните контрольори, са продължили да звънят звънчетата си, с което избирателно активират лигите ни оттогава насам.[4]

Не след дълго, след като Павлов подлудявал кучета в Русия, Джон Уотсън (John B. Watson) в университета Джон Хопкинс – сборният пункт на хегелианците в САЩ – правел същото с хора. Уотсън, основателят на онова, което е известно като поведенческия дял от психологията – но всъщност е просто едно изследване, следващо в тъмната сянка на Вунд – вярвал, че в хората можело да се програмират сложни форми на поведение. Той извършил един експеримент, в който на едно младо момче, “Малкият Алберт”, му дали бял плъх, с който да си играе. След като момчето свикнало с плъха, Уотсън всеки път удрял по пода с метален прът, когато плъха бил вкарван в стаята. Момчето разбираемо било ужасено от такова лунатично поведение, и в крайна сметка започнало да реагира с ужас всеки път, когато му подавали плъха, и накрая започнало да се ужасява всеки път, когато около него имало малко космато животно.

Самият д-р Уотсън отделял лиги при мисълта за възможностите, които следват от такъв вид механично кондициониране на човешките същества: “Дайте ми бебето, и аз ще го накарам да се катери и да използва ръцете си, за да строи сгради от камък и дърво... Ще го направя крадец, стрелец или наркозависим. Възможностите за оформяне в каквато и да е посока са почти безкрайни... Хората се изграждат, а не се раждат”. Уотсън по-късно станал много успешен рекламен агент, въпреки че няма данни за това какво се е случило с Малкия Алберт.[5]

В края на 30-те години, харвардския психолог Бурус Фредерик Скинър (Burrhus Frederick Skinner), безсрамен ученик на Вундувите теории, и член на Военното разузнаване на САЩ, направил фини настройки в занаята да се контролират човешките умове, и това той нарекъл “оперативно кондициониране”, с което станал гуру за цели поколения оформители на съзнанието, които го последвали. Неговото просто (и доста познато през съответното време) хрумване било, че утвърждаването на повтарящ се негативен стимул (наказание) или положителен стимул (награда), е основата на всяко заучено поведение.

Ранните експерименти на Скинър създали гълъби, които можели да танцуват, да правят фигурни осморки, и да играят тенис на маса. Неговите експерименти не приключили с гълъбите.

Най-известното изобретение на Скинър, целящо да произведе “социализирано дете”, била “кутията на Скинър” с контролирана вътрешна среда, контейнер с размерите на детско креватче, в което поставял цифра деца, включително и своите собствени. Неговата крайна цел била не само да контролира поведението на изолираната личност, но и да се сдобие с прозрения за това как да контролира обществото като цяло.[6]

Изказването на Скинър, което най-добре определя неговата философия, която в крайна сметка е философията на контрола, се съдържа в книгата му “Walden Two”, написана през 1948г. Книгата описва една съвършена комунистическа утопия, управлявана по директивите на поведенческата философия.

В “Walden Two” обществото се управлява от Фразир – сламен човек, измислен така, че да драматизира вярванията на Скинър за човешкото кондициониране. Под Фразира в произволен ред седят шест Планирачи, които на своя ред командват Мениджъри, които пък са отговорни за “контролираните” (игра на думи, използваната дума в английския оригинал има почти сходно изписване като думата за “нает работник”, тоест, вместо шеф и работник, има контрольор и контролиран, бел.прев), които извършват умствените задачи на всекидневния живот. Членовете на обществото в “Walden Two” следват един пуритански “Код на поведение”, който се прилага на практика във всеки аспект на всекидневния живот, в което влиза и забраната на среднощните закуски. Образованието е подразделение на “човешкото инженерство”, а родителите предават децата на групата. “Домът не е място за отглеждане на деца”, отсича Фразира, неговата философия е такава, сякаш е копирана от множество съвременни психолози и социални работници.

Есенцията на “Walden Two” е прилагането на положителни и отрицателни поощрения, за да се създаде една гладко функционираща държава, освободена от такова нежелано бреме като престъпление и избор.

Скинър последвал визията си в “Walden Two” през 1971г с една много рекламирана не-фантастична книга, наречена “Отвъд свободата и достойнството”, удостоена с честта да бъде най-важната книга на годината според Ню-Йорк Таймс. “Това, което е нужно, е повече контрол, а не по-малко”, напомня ни Скинър.[7]

Може да е изобличително, че през целия си живот Скинър се е интересувал от механичните устройства, дори с години е работил върху машина тип перпето-мобиле. Неговата гледна точка за строежа на човешките същества е била не по-малко механична – една визия, която характеризира философиите на повечето психиатри до ден днешен. Тази атеистична/материалистична гледна точка, отново, служи за оправдание за зверствата, които всеки ден се извършват в името на науката: Как може да е неетично да си играеш със, или дори да унищожиш едно човешко същество, ако в действителност то е просто една машина?

С Б. Ф. Скинър философията на психологическия контрол била фино наточена. Въпреки че много психолози днес настояват, че поведенческата визия за един контролиран свят е груба и остаряла, и че науката не може да инженира едно послушно общество, те протестират твърде много. Поведенческата доктрина – предсказана от Хегел, изобретена от Вунд, и отгледана от легион последователи в науката и образованието – е стабилно посадена в академичните зали и в офисите за оформяне на популацията по света, и тези възгледи се прилагат на всяко едно ниво в обществото. Елитът не би могъл да бъде по-щастлив, ако целият свят можеше да се постави в една кутия на Скинър.





Бележки:

1. Antony C. Sutton: America’s Secret Establishment (1986г) (Тайното правителство на Америка);
    Paolo Lionni: The Leipzig Connection (1988г) (Лайпциговата връзка)
2. Lionni: “Georg Wilhelm Friedrich Hegel” (1973г)
3. Edna Heidbreder: Seven Psychologies (1933г) (Седем психологии)
4. Lionni, Walter Bowart: Operation Mind Control (1977г) (Операция Майндконтрол);
    Енциклопедия Американа: “Иван Петрович Павлов” (1963г)
5. John B. Watson, цитиран от Bowart: The People Shapers (1977г) (Оформителите на хора)
6. John Judge, Packard, Bowart: The Secret Government (Тайното правителство)
7. Packard, B. F. Skinner: Walden Two



Полковник сър Клауд Данси (Claude Dansey), майстор-шпионин на Рокфелерови.





Алдос Хъксли (Aldous Huxley)





Джон Роулингс Рийс (John Rawlings Reese), контрольор от Тависток

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 4

Хей, учителю, остави децата намира!

/строфа от песента на Пинк Флойд - Стената/



Една от основните световни арени, в която се прилага Хегелската философия и материалистичната анти-психология на Вунд, е образованието.
През 1819г в Прусия било институционализирано първото задължително училищно обучение за деца. Според педагога и учител Джон Тейлър Гато (John Taylor Gatto) обществото в Прусия било разделено на "деца, които щели да станат създатели на политики; деца, които ще станат асистенти на онези, които правят политики (инженерите, архитектите, адвокатите, и докторите); и децата, които ще станат всеобхватната маса на употребяваните."

"Прусия основава училищна система на три нива, в която половината от един процент от населението (0.5%) се обучава как да разсъждава. Тези 0.5% отиват в училище, наречено академия. 5.5% от населението отива в Realschulen ("реално училище" от немски, вид средно училище, възприето във всички водещи европейски държави и Русия, бел.прев) където отчасти ги учели как да разсъждават, но не напълно, защото Прусия вярвала, че поражението им от Наполеон се дължало на това, че хората разсъждавали самостоятелно в стресовите моменти от бойното поле. Затова били решили да се погрижат чисто научно това да не се случва повече. Най-ниските 94% (ей на това му се вика пирамида, а?) били пращани във volkschulen ("народни училища", бел.прев), където трябвало да се научат на хармония, подчинение, свобода от стресово мислене, как да следват заповеди. Те измислили система, който де факто щяла да гарантира такива резултати. В народните училища, цялостните идеи (които участват в своята цялост в математиката, науката, социалното мислене, езика и изкуството) се разделяли на предмети, които преди въобще не съществували, тези предмети след това допълнително се раздробявали на уроци; а уроците се раздробявали на достатъчно малки отрязъци от време. Ако в един и същи ден имало достатъчно промени в предметите за учене, никой нямало да знае какво се случва."[1]

В средата на последното столетие, един член на тайното общество "Череп и кости", следвайки Пруската традиция, задействал образователна революция в Америка, която ориентирала цялата образователна система към целите на Новия Световен Ред. Този човек бил Даниел Койт Гилман (Daniel Coit Gilman), първият президент на университета "Джонс Хопкинс" и на научния институт "Карнеги" (Johns Hopkins University; Carnegie Institution). Гилман изучавал Хегелска философия в Берлинския университет през 1854-55г. Също в Берлинския университет през онова време бил и по-рано споменатия Вилхелм Вунд, който е ключова фигура в световното налагане на психологията в Хегелски стил.
Гилман идва от цяло родословие в костници и, след като се връща от Германия, през 1856г става ковчежник на "Череп и кости". Успоредно с това, Гилман става асистент-библиотекар в Йейлския университет, а две години по-късно е назначен на поста главен библиотекар.

По време на същия този период "Череп и кости" тайно превземат администрацията на Йейлския университет, като президентството на учебното заведение от този период нататък за постоянно попада в ръцете на унаследяващи се илюмизирани костници. Според "Иконоборец" (13 октомври, 1873г) (The Iconoclast, October 13, 1873):

"Те завзеха контрола над Йейл. Делата му се въртят от тях. Парите, които получава колежа, трябва да минат в техни ръце, и подлежат на волята им. Без съмнение сами по себе си са достойни хора, но множеството, което презираха, докато бяха в колежа, не може толкова лесно да забрави, и просто така да остави парите в техните ръце. Хора от Уолстрийт се оплакват, че колежът директно търси тях за помощ, вместо да моли всеки свой възпитаник да плати таксата си. Причината за това се открива в реплика, направена от един от първите мъже на Йейл и Америка: "Някои ще дадат, но не и Костниците, защото тях много повече ги е грижа за цялото общество, отколкото за колежа". Фондът "Уолзи" едва-едва се бори да продължи да съществува, поради семейни причини... Тук, следователно, причината за бедността на Йейл става ясна. Университетът е контролиран от малко на брой хора, като самите те се затварят и странят от останалите, на които предполагат, че са висшестоящи..."

Гилман се срещнал с Фредерик Т. Гейтс (Frederick T. Gates), който управлявал фондациите на Рокфелер, и го възмолил да основе Южния Образователен Борд (Southern Educational Board), сливайки фондовете "Слатър" и "Пийбоди". Гилман нарекъл фондацията "Генерален Образователен Борд" (General Education Board) - подчертавайки намеренията си. Организацията по-късно била преименувана на "Фондация Рокфелер".[2]

Гилман бил първия президент на университета "Джон Хопкинс", и внимателно подбирал само членове на "Череп и кости" и други групи с Хегелиански възгледи за преподаватели във факултета. Сред тези бил Стенли Хол (G. Stanley Hall), първият от американските ученици на Вунд, който се разписал в науката. Обучението, което Хол получил в Лайпциг, било платено със заем от член на обществото "Свитък и Ключ", дъщерно общество на "Череп и кости" в Йейл. В Лайпциг, Хол се потопил в хегелово-вдъхновени психологически изследвания, преподавани от материалистични психолози като Хартман (Hartmann), Хелмхолц (Helmholtz), и оказалия най-голямо влияние върху него - Вунд. Връщайки се в Америка през 1883г, той поел психологическата лаборатория в новия "Джонс Хопкинс" и основал Американската Психологическа Асоциация (American Psychological Association) и Американското Списания за психология (American Journal of Psychology).

Според Хол, "Психологията, която аз преподавах, беше почти изцяло експериментална, и в по-голямата си част покриваше материала, който Вунд беше публикувал в по-късното и по-голямо издание на "Физиологична психология".[3]

През 1889г Хол бил избран за първи президент на новооткрития университет "Кларк" в Уорсестър (Worcester), Масачузец. Хол бил ментор на едно от най-влиятелните имена в американското образование на своя век: Джон Дюи (John Dewey).

Дюи учил под грижата на Хол и университета "Джонс Хопкинс", после се преместил да преподава в университетите на Мичиган и Минесота. Друго силно влияние върху Дюи бил хегелския философ Джордж Силвестър Морис (George Sylvester Morris), който получил докторантурата си от Берлинския университет. Според Дюи, повтарящ като ехо сантименталностите на своите пруски ментори, "Няма бог, и няма душа. От опорите на традиционната религия няма нужда. Като се изключи догмата и вероучението, тогава непроменимата истина също е мъртва и погребана. Няма място за неизменни, природни закони или за перманентни морални абсолютизми."[4]

Дюи публикува първият американски учебник по Хегелова философия като приложение към Вундските психологически иновации в книгата си "Психология". През 1895г той се присъединява към факултета във финансирания от Рокфелер Чикагски университет, оглавявайки отделите по философия, психология и обучение, и отваряйки образователна лаборатория, наречена "Училище Дюи", по-късно станало известно като "Лабораторно училище на Чикагския университет".

Дюи следвал примера на Вунд, като настоявал, че образованието не представлява учене на умствени способности като четене и писане, а представлявало подаване на суров, непреработен опит към ума на детето; един вид психическа кутия на Скинър, само че в образованието. Традиционната роля на учителя като педагог била заменена от учителя като психолог, социализатор, евгеник и глашатай на идващата супер-държава. Дюи вярвал, че целта на обществените училища била "да поеме активна роля в определянето на социалния порядък на бъдещето... като учителите се ориентират спрямо по-новите сили, които ще упражняват социален контрол върху икономическите сили".[5] Дюи също така отбелязвал, че "Училището е преди всичко социална институция. Тъй като образованието е социален процес, училището е просто онази форма на обществен живот, в която са концентрирани всички онези агенции и която ще е най-ефективна в това да възпита детето да споделя наследените от него расови ресурси, и да използва собствените си способности за социални цели. Образованието, следователно, е процес на живеене, а не подготовка за бъдещо живеене".[6]
За Дюи, въпросът винаги бил как детето се свързва с Държавата, вместо как Държавата се свързва с детето.

Друг ученик на Вунд, който може би щяло да се окаже, че бил най-успешния разпространител на новата психология, премахваща психиката, бил Джеймс МакКийн Кател (James McKeen Cattell). Кател бил асистента на Вунд в Лайпциг за годините между 1883-86, и получил професорската си титла от великия старец през 1886г. Докато изнасял лекции в Кеймбридж през 1887г, Кател се запознал с човек, който го вербувал в социалния дарвинизъм - това бил братовчеда на Дарвин, английският психолог Франсис Галтон (Francis Galton), човекът, отговорен за популяризирането на евгенната наука и избирателното размножаване в началото на този век.

През 1887г Кател основава, в Пенсилванския университет, психологическа лаборатория по модела на Вунд, след това през 1891г оглавил новият психологически отдел в Колумбийския университет. Кател бил невероятно влиятелен и с успех разпространявал новата изцяло материалистична психология, и правел това, като създавал нови и нови списания, включително "Психологически преглед" (The Psychological Review), Наука (Science), Ежемесечна наука (Science Monthly) и Училище и общество (School and Society). Той публикувал и допълнителни материали, включително Американски мъже на науката (American Men of Science), Водачи в образованието (Leaders in Education), и Директоратът на учените американци (The Directory of American Scholars), ефективна стратегия за канализиране на протежетата на Вундската система в основния поток на американската мисъл.

Друго от съмнителните постижения на Кател било премахването на звуковия метод за преподаване на четене. Кател популяризирал метода "Виж-Кажи" за преподаване на четене, техника, която според някои източници била изобретена от Томас Хопкинс Галадет (Thomas Hopkins Gallaudet) за преподаване на глухите. Въпреки че Галадет не бил член на "Череп и кости", двама от синовете му посещавали Йейл и били приети в тайното общество.
Следвайки прозренията на Галадет в преподаването на глухите, Кател си направил заключението, че директното запаметяване на думи щяло да увеличи литературните способности, ако се приложи върху нормалните ученици. Опитът от следващите години не е доказал, че това е вярно, очевидно, и един от страничните продукти на Кателовата теория "Виж-Кажи" е, че приближавайки се към 21ви век милиони американски възрастни въобще не могат да четат или да пишат.

Цялата история за Галадет може всъщност да бъде опит за хигиенизиране на онова, което в действителност се е случило. Педагогът Джон Тейлър Гато отдава метода "Виж-Кажи" на Пруската система за училищно обучение, където тази система за не-учене на четене на практика се използвала, за да се спънат повечето деца, с цел да се даде предимство на онези от привилегированата класа. Гато казва, "Така те се сетили, че като подменят азбучната система на обучението в писане, на практика преподаваме звуци. (Пруската система била система на цяло изречение, вместо система на цяла дума. Запаметяват се цели изречения.) Ако можели да се доберат до децата, и да не им дават да четат добре в първите шест-седем години, след това вече нямало значение. Те вече не правят пълноценна връзка с напечатаната информация."[7]

Може би най-ефективният Троянски кон за инжектиране на Вундовата теория за човекът-машина в американската образователна система бил един индивид, Джеймс Ърл Ръсел (James Earl Russell), който учил и получил докторантурата си от Вунд през 1894г. Ръсел станал декан на Ню-Йоркския колеж по обучение на учители, който управлявал 30 години, постоянно попълвайки факултета си с практици от Вундовата школа, като в същото време превърнал колежа в най-голямата институция за обучение на учители в страната.

Друга илюминатост от задушаващите американското образование психолози бил Едуард Лий Торндайк (Edward Lee Thorndike), който с вундовците Армстронг и Джуд в Уеслианския университет, дипломирал се през 1895г. Торндайк се преместил в Колумбийския университет, където специализирал изучаване на животни в лабиринти, наречени "пъзелни кутии", накрая намерил своята ниша в Учителския колеж под управлението на Ръсел. Според Торндайк, преподаването било "Изкуството да подаваш и да въздържаш стимули, в резултат на което да създаваш или да не допускаш определени реакции. В тази дефиниция терминът стимули се използва широко, в смисъла на кое да е събитие, което оказва влияние върху човека - дума която му е казана, поглед, изречение което той прочита, въздухът който диша, и тн. Терминът реакция се използва в смисъла на каква да е реакция, направена от него - нова мисъл, чувство на заинтригуваност, телесно действие, каквото и да е умствено или телесно състояние в резултат на стимулите. Целта на учителя е, да произведе желателни и да предотврати нежелателните промени в човешките същества, като създава и възпрепятства определени реакции. Средствата на негово разположение са стимулите, които може да приложи върху ученика - думите на учителя, жестове, и външен вид, състоянието и приспособленията на учебната стая, използваните учебници, наблюдаваните предмети, и прочие дълъг списък с неща и събития, които учителят може да контролира".[8]

Бележка от преводача: С други думи Торндайк не е правел разлика между манипулиране, индоктриниране, втълпяване, и преподаване и образоване.

Торндайк казва още, "Изследванията върху капацитета и интересите на малките деца показват, че е желателно преди шест годишна възраст да се набляга или върху сдобиването с интелектуалните ресурси, познати като външните инструменти - четене, буквуване, аритметика, писане, и тн. - или върху абстрактния интелектуален анализ..."

"Въпреки бързият напредък в правилната посока програмата на средностатистическото начално училище е твърде тясна и академична в характера си. По традиция основното училище основно се посвещава на преподаване на фундаментални предмети, като четене, писане и аритметика, и свързаните с тях дисциплини... Неестествените упражнения, като тренировка по фонетика, умножителни таблици, и формални писмени движения, се използват в ненужно голяма степен. Предмети като аритметика, език, и история включват съдържание, което има твърде малка реална стойност. Почти всеки предмет се уголемява, с цел неразумно да задоволи академичния идеал на изчерпателността. Това, че типичното училище преекспонира инструктирането в тези формални, академични умения като средство за развиване на интелектуални ресурси... е оправдана критика... Елиминирането на несъществените неща чрез научно изследване, тогава, е една стъпка в посока подобряване на учебните занятия".[9]

Наблягането, от страна на Торндайк и неговите другари, върху "социализирането" на ученика - всъщност подчиняването на ученика под социалния строй - като противопоставяне на идеята ученикът да бъде научен на конкретни умения, е друг фактор, довел до цялостно разпадане на грамотността в САЩ, като в същото време не води до забележимо покачване на способността за социализиране - всъщност, очевидно е точно обратното.
Торндайк вярвал, че "Образованието е заинтересувано най-вече от основните взаимоотношения между човека и околната среда, от всички промени, които правят възможно по-доброто нагаждане на човешката природа към заобикалящото".

Това е друг важен момент от Торндайк и всичките други вундистки философии от по-късно време. Човекът е животно, което трябва да се адаптира към околната среда, тоест, социалната система и политическия режим, вместо да адаптира околната среда според собствения си възглед. Човекът трябва да бъде кондициониран да приема обстоятелствата, в които попада, а не да се учи да ги променя. Отново, контролиращият елит няма никакви скрупули, опитвайки се да промени обществото или околната среда, така че всичко да се подчинява на хрумванията им - дори и ако трябва да се мине с булдозерите върху дъждовна гора - единствено и само бунтарът, учил в обществено училище, трябва да се подчини, за да му промият от главата разрушителния дефект, наречен индивидуалност. Техниките за социализация, използвани от Вундианите, създават роботи, а не социални хора. Действайки от Учителския колеж на Колумбийския университет и по-късно основаното училище "Линкълн", и зависещи от постоянните инжекции с Рокфелерски пари, основните светила в полето на Вундувската психология, включително Торндайк, Кател, Ръсел и Дюи, дадоха начален тласък на "образователната" психология, по този начин преправяйки лицето на американските училища. И много от тези последователи на Вунд били много прями в изказваният си, че целта на образователната психология била създаването на Нов Световен Ред.

До 50-те години (1950) Учителският колеж бил, неоспоримо, най-мощната образователна сила в Америка, като приблизително една трета от всички училищни президенти и декани, и една четвърт от всички американски учители, били дипломирани в него. Сигурно било окуражаващо за Рокфелерови и сбирщината им да гледат как материалистичната психология и образование са спечелили, и вече били приети като норма в американските учебни системи.


Бележки:

1. Gatto, John Taylor, "Origins & History of American Compulsory Schooling," an interview conducted by Jim Martin, Flatland magazine number 11 (Произход и история на задължителното американско училище)
2. Sutton, Antony C., America's Secret Establishment. (Billings, Montana: Liberty House Press, 1986); Mullins, Eustace, The Curse of Canaan. (Staunton, Virginia: Revelation Books, 1987) (Проклятието на Канаан)
3. Hall, G. Stanley, Cited in Sutton
4. Dewey, John. Cited in Ralph A. Epperson. The New World Order. (Tucson, Arizona: Publius Press, 1990)
5. Lionni; Sutton; Dewey, John. Quoted in Allen, Gary, "Hands off our Children!," American Opinion, volume XVIII, No. 9, October, 1975 (Долу ръцете от децата ни!)
6. Dewey, John, My Pedagogic Creed, cited in Sutton
7. Gatto
8. Thorndike, Edward L., The Principles of Teaching Based on Psychology. (New York: A.G. Seiler, 1925) (Принципите на обучението, основано на психологията)
9. Thorndike, Edward L., and Arthur I. Gates, Elementary Principles of Education. (New York: Macmillan, 1929)




Рентгенови снимки на мозъчни предаватели.





Д-р и г-жа Скинър преглеждат дъщеря си Деби, вадейки я от "кутия на Скинър". Деби извърши самоубийство в 20-те си години.
« Последна редакция: Февруари 24, 2018, 07:06:48 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 5

Тависток


Институтът за човешки взаимоотношения "Тависток", известен сред вътрешните лица като "Фройд Хилтън" ("Freud Hilton"), е основен възел от световно разпространената психологична манипулация, която се извършва в последните 50 години. Историята на Тависток - поне публичната й версия - започва веднага след Втората Световна война, когато членове от британското военно разузнаване създават института. В собствената си литература Тависток се описва като организация за "динамична психиатрия", която имала за цел да практикува онова, което те наричат "обществология" на планетата като цяло - и което аз наричам световен контрол над ума.

Самото британско военно разузнаване, представено от множество от основните си играчи, се е стремяло към единно световно правителство още от самото си начало. Директорите на Британските Секретни Служби (BSS) почти на самосиндикален принцип всички са били застъпници за Фабианския социализъм.[1]

Твърди се, че Тависток е бил основан много по-рано от обявеното му начало, над 20 години преди 1921г, от майор Джон Роулингс Рийс (John Rawlings Reese), по нареждане на Царския институт на Кръглата маса по международни въпроси (известен също и като Чатъм Хаус) (Round Table's Royal Institute of International Affairs или Chatham House). RIIA, заедно с Американския съвет по външни отношения, е основан през 1919г по време на Версайската конференция за мир, като и двете организации са изпълнителни ръце на Новия Световен Ред.

Рийс е този, който си мечтаел да изгради "общество, в което да е възможно който и да е член на коя да е социална група да бъде третиран [психиатрично], без оглед на законовите средства, и дори ако такова третиране е против волята му". В края на Втората Световна война, Рийс призовал да се създадат "психологически шокови войски", които щели да се пръснат от института Тависток по целия свят и да инженират бъдещата посока на обществото.[2]

През 1932г Тависток минал под директорството на германския психолог Курт Левин (Kurt Lewin). Левин бил основател на Националните тренировъчни лаборатории и директор на Харвардската психологическа клиника, и - странна квалификация за един психиатър, си мисля аз - бил един от ключовите играчи в създаването на OSS в Америка.

Бележка от преводача: OSS е името на американската разузнавателна служба по времето на Втората Световна война. След края на войната тя се реформира и възприема името ЦРУ.

На Левин се приписва голяма част от първоначалните изследвания на Тависток в областта на масовото промиване на мозъка, и прилагането на резултатите от повтарящото се травмиране и мъчение в майндконтрола директно върху обществото като цяло. Ако терорът може да се индуцира на широка база в едно общество, казвал Левин, тогава това общество се ръща до състоянието на tabula rasa, чиста дъска, една ситуация, в която външният контрол може с лекота да се упражнява.

Бележка от преводача: Tabula rasa, (на бълг. чиста дъска, произн. табула раза или раса) е латински израз, който се отнася до епистемологическата идея, че индивидите се раждат без вградено умствено съдържание и следователно всяко знание идва от опит или възприятие. Поддръжниците на tabula rasa обикновено не са съгласни с доктрината на вродените идеи, според която умът се ражда с вече определени знания.

Казано по друг начин: Чрез създаването на контролиран хаос, населението може да бъде докарано до състояние, в което доброволно се подчинява на по-големия контрол. Левин поддържал идеята, че обществото трябва да бъде докарано до състояние, което е идентично със "ситуацията в ранното детство". Той определял този социален хаос като "флуидност".

В ранните си дни Тависток се концентрирал върху стратегическите военни изследвания, най-вече на Германия, с акцент върху пре-образоването на тази блудна колония на Новия Световен Ред. По време на Втората Световна война много от членовете на института, включително основателят му, Рийс, завеждали британския Директорат по психологическа война и подчинените организации, базирани в САЩ. След Втората Световна война Тависток на практика може да се счита, че е станал част от британското Бюро за психологическа война, сега работещо по проекти, които се занимават с промиването на мозъците на цели народи.[3]

Тависток се управлява от нещо, което самият институт нарича невидима колегия, с което повтаря антична окултна терминология и напомня, че Британското разузнаване беше основано от фримасоните и до ден днешен продължава да е дълбоко фримасонска организация. Първоначалната употреба на термина "невидима колегия", точно преди обявеното създаване на Тависток, за първи път се среща в една реплика на Рийс относно неформална асоциация, която той бил създал и в която участвали всички психиатри, които тогава работели в британската армия.

За финансирането си институтът Тависток разчита на големи дарения от анонимни благодетели - като без съмнение голяма част е идвала директно от Короната - заедно с дарения от фондацията Рокфелер, фондацията Форд, институтът Карнеги, Световната Здравна Организация, и британския Хоум Офис. Тависток също така е свързан със световна мрежа от други организации и мозъчни тръстове, включително ЮНЕСКО, Световната Здравна Организация, Световната Федерация за Психично Здраве и корпорацията "Ранд". Тависток е просто един фронт за психологическото налагане на Новия Световен Ред върху планетата, и основният му философски инструмент е Хегеловата диалектика, преразказана с думите на Левин.

Бележка от преводача: Home Office (HO), или Хоум Офис на български, е министерство в правителството на Обединеното Кралство на Нейно Височество, отговорно за въпросите на имиграцията, сигурността и реда и закона. Като такова, то е отговорно за полицията, пожарната, визите и имиграцията, и службите по сигурността, тоест MI5.

Рокфелерови винаги са били известни с това, че определят курса на Тависток. Според официалния хроникьор на групата,

"Фондация Рокфелер, преди да ни направи дарение, трябва да бъде доволна не само от нашите политики... но и от хората, които трябва да ги изпълнят."[4]

Ведин профил на групата, финансиран от Тависток, се констатира, че ролята на института е била:

"(а) Изобретяването на команден психиатър като медицинско-социална роля, изпълняващ разузнавателна дейност като част от голяма структура и дефинирана група, потвърждаващ и разпознаващ критичните проблеми в сферата на човешките взаимоотношения и мениджмънт."


"(b) Изобретяването на социална психиатрия като политичесска наука, позволяващапревантивни технически намеси в широкомащабните проблеми..."

"(с) Създаването на цяла серия военни институции, които конкретно и ефективно да прилагат прокламираните политики".

"(d) Изобретяването на нови видове терапевтични комуни".

"(е) Изобретяването на културната психиатрия..."

В Тависток се полагаха грижи психиатърът да се научи да работи с полевия персонал - в случая с военните - под формата на взаимоспомагателно партньорство. С други думи, стратегията на командната психиатрия и развитията, до които доведе, бяха психо-динамично замислени и на това се основаваха."

Тависток, роден от колаборацията на интернационалния монетарен елит, военното разузнаване, и материалистичното психиатрично общество, открито признава, че има "военна" ориентация и счита себе си за Операция Феникс - отново, фримасонски символ, който споделя с позорната Виетнамска Програма за военни убийства. Напомня се за фримасонската легенда "Ordo Ab Chao", Ред от Хаоса, което много добре може да опише Тавистоковия метод за унищожаване на набелязана цел, или на набелязано население, точно преди пре-програмирането; Това е Тавистоковия modus operandi (модел на опериране, бел.прев).

Из Тавистоковата литература - или официална, или вдъхновена от Тависток - те преразказват "глобалната си визия" и от думите им става ясно, че се възнамерява институтът да прилага дълговременната си "обществена наука" върху света независимо от желанията на индивидите, които го обитават.

Една от най-успешните дъщерни организации на Тависток първоначално беше известна като Национални тренировъчни лаборатории (NTL), а сега е Институт за приложни поведенчески науки, основан през 1947г. Намира в Бетел, Майн, мисията на NTL е да дава уроци на американските лидери по "групова динамика", вдъхновена от Левин. Отново, по време на груповите уроци "дисонансът" или стресът се прилага, с цел да се унищожат предишните вярвания на индивида, и след това той бива склоняван да развие, нова, групово ориентирана личност. Това е основният технически метод, използван от цяла палитра "чивствителни" групи, повлияни от Тависток, като Аланон и Есален (Alanon and Esalen).

От 50те години до сега NTL е обработил мнозинството от корпоративните лидери в своите програми, докато успоредно с това провежда същите програми за различни отдели в правителтвото, включително флота, Министерството на образованието и Държавния департамент. Никой не смее да го нарече контрол над ума.[5]

Бележка от преводача: Българският президент Румен Радев е преминал точно такива програми в САЩ. Друг бивш български президент - Петър Стоянов - е в борда на изпълнителните директори на Трилатералната комисия (основана от Рокфелер) за Европа.

Ерик Трист (Eric Trist), председателят на Тависточната управа, през 1963г описва своята работа и работата на Тависток по масовото промиване на мозъци, очертавайки в подробности теориите на Хегел, въпреки че отново, Трист с много по-голяма охота цитира Левин.

Трист постулира, че прилагането на серии от травматизиращи шокове върху едно общество би го дестабилизирало, смъквайки средната стойност на здравия разум на това общество. Според Трист, че към края на 1963г светът бил преминал в състояние на "перманентна социална турбуленция", което щяло да послужи за създаване на ново състояние на обществото, нова парадигма, и нова възможност за преправяне лицето на планетата.

Природата на перманентната социална турбуленция, която Трист предвиждал, допълнително се описва в една книга, публикувана през 1975г от един от познатите на Трист, Фред Емери (Fred Emery). Книгата, "Вариантите на бъдещето, в които се намираме" (Futures We Are In), оприличава състоянието на днешното общество на състоянието на агресивното пънкарско добруване от романа на Антъни Бърджис "Портокал с часовников механизъм", написан през 60-те години (A Clockwork Orange, Antony Burgess).

Бележка от преводача: Класически и много силен роман с чудесна екранизация, открива се в замунда: http://zamunda.net/banan?id=277753&hit=1&t=movie

Емери, отразявайки Трист, също прокламира Хегел. Той описва първият етап от разграждането на обществото като "лекомислие", в което предишните социални ценности се поставят под въпрос и се отхвърлят. Той използва като пример за това Юдео-Християнската парадигма.

Следващото неизбежно състояние е "разделяне" (сегментация, бел.прев), в него социалните институции се разпадат, което води до връщане към параноидните групи на враждебни едни към други индивиди.

Следващият етап в разграждането на обществото би бил началото на фашистко движение, сродно с това на нацистите.

Финалното и най-разтуреното състояние на обществото се определя като дисоциация, когато индивидът се превръща в цялото общество за самия себе си, и е изолиран от членовете на групата. Преобладаващата култура на обществото се превръща във "фантастика и суеверие". Според Трист, настоящето "окабелено" общество, при което основните взаимоотношения на индивида протичат между него и електронни медии, е само една метафора за дисоциация.

Киберпънкарите, ню-ейджърите, и чипсовите олигофрени, вземете си бележка. Интересно е да се отбележи, че същата прогресия може да се наблюдава в микрокосмоса при синдрома на множествената личност, това често се изтъква като цел на мозъчните промивки, извършвани от разузнавателните служби.

През Май 1967г в дворцовото имение на царица Елизабет в Далвил (Deauville), Франция, била проведена една конференция. Целта й била, да информира участниците за последните развития по продължаващите проекти на Тависточната мрежа. Това била "Конференцията на Трансатлантическото технологично неравновесие и сътрудничество", спонсорирана от Научно-технологичния комитет на Северноатлантическото събрание и Института за външна политика. Сред споменатите на конференцията проекти било сътрудничеството на Емери и Трист по въпроса със "социалната турбуленция", и проектът на SRI-Тависток "Образите на човека".

Участниците в конференцията включвали Харланд Кливланд от Тависток (Harlan Cleveland); Уилис Харман (Willis Harman) от дъщерния на Тависток Станфордски Изследователски институт (SRI); д-р Збигнев Бжежински, бъдещият национален съветник по сигурността на Картър и основателят и изпълнителен директор на Трилатералната комисия; и Фред Емери, който по-рано описа отделните етапи от социлната дизинтеграция в неговата книга "Вариантите на бъдещето, в които се намираме" (Futures We Are In). Други участници били д-р Аурелио Пецеи (Aurelio Peccei), който по-късно щял да оглави Римския клуб, а след това да стане председател на Икономическия комитет на Атлантическия институт, важен мозъчен тръст на НАТО; и сър Александър Кинг (Alexander King) и сър Соли Зукерман (Solly Zuckerman), съветници на Британската корона.

От холограмата на плановете за елитисткия Нов Световен Ред изкристализира информацията, че много хора в западните разузнавателни организации смятат Бжежински за къртица на КГБ, нает от члена на Кръглата маса и агент на Ротшилд-Варбург Уилям Яндел Елиът (William Yandell Elliot). Хенри Кисинджър също е свързан с тази група, като се вярва, че е бил вербуван в КГБ от кръг на хомосексуални изнудвачи, фокусиран върху централния офис на EICOM G-2 в Оберамергау (Oberammergau), Германия, в края на Втората Световна война. Кисинджър бил член на армията на САЩ, 970ти контра-разузнавателен корпус, замесен в създаването на нацитките "плъхови канали", които позволили на много видни нацисти да избегнат съдебното преследване в края на Втората Световна война.

Твърди се, че менторът на Кисинджър бил Фриц Краемер (Fritz Kraemer) от Пентагонската дивизия, който също така подготвял и Александър Хайг (Alexander Haig). В тайния си живот през Втората Световна война, според починалия конспиративен изследовател Мае Брусел (Mae Brussel), Краемер играел ролята на специален лейтенант на Хитлер. Какво значение има на чия страна си, биха казали контрольорите? И двете страни във Втората Световна война, както и впрочем в Студената война, служеха единствено да се подхрани синтеза на Новия Световен Ред.[6]

Принципите, с които всички са се съгласили на Тавистоковата конференция ще прозвучат много познато на онази, които следят историята на реформирането на човешките институции и ценности от Новия Световен Ред. Те включват вярването, че човекът не трябва да доминира над природата, а вместо това да стане част от нея, без да има повече права и привилегии от, да кажем, бабуните с лилави задници в джунглата. Правителствата са закърнели и ще бъдат заменени от други, по-всеобхватни институции. Човечеството се движи към де-индустриализирано пост-технологично общество, една "информационна епоха", епохата на Водолея; отново, тоест, аборигени с лаптопи.

Основният тласък в посока еволюцията към пост-технологичното общество са постоянно повтарящите се шокове и хаос, включително и такива събития като убийството на Кенеди, Виетнамската война, и нападението върху традиционните институции и мислене от страна на психеделичната контра-култура.

Философията е точно описана от д-р Уилям Саржент (William Sargent) от института Тависток през 1957г в неговата книга "Битка за ума - Психология на вербуването и промиването на мозъка" (Battle for the Mind—A Physiology of Conversion and Brain-Washing). Отново, идеята е, че микрото отразява макрото: окултният диктум "Каквото горе, такова и долу".

Саржент казва, "Веднъж след като мозъчната функция на хората бъде достатъчно смутена, на тях могат да им се вменят различни видове вярвания чрез случайно или нарочно създаване на страх, яд, или възбуда. Сред резултатите, причинени от такива смущения, най-често срещаният е временно ограничената способност за преценка и повишената податливост на внушения. Различните групови прояви на този резултат често се определят като "стаден инстинкт", и се наблюдават най-често по време на война, по време на големи емидемии, и във всички подобни случаи на всеобща опасност, които повишават тревогата и заедно с нея и индивидуалната и масова податливост на внушения".

От Тавистоковата конференция през 1968г също излиза и книгата на Збигнев Бжежински "Технотронната епоха" (The Technotronic Age), която постулира едно информационно общество, чиято основа на конкуренцията е заменена от "фокус върху забавленията" базиран на "спектакли за зрители (масов спорт и телевизия), осигуряващ опиат за масите, чието съществуване става все по-безцелно... Може да се наложат нови форми на социален контрол, които да ограничат безразборните прояви на новите способности на индивида. Възможността за широк химически контрол над ума... ще създаде нуждата от социална дефиниция и всеобщи критерии за ограничаване, както и за прилагане". А някои хора смятат, че Обществото на спектакъла на Гай ДеБорд (Guy DeBord) е измислица.

В "Технотронната епоха", "националната държава като фундаментална единица на човешкия организиран живот е престанала да бъде принципната съзидателна сила: Интернационалните банки и мултинационалните корпорации действат и планират по начини, които са много по-напреднали от политическите концепции на националната държава".

Бжежински също казва, относно "Технотронната епоха", че, "В същото време капацитетът за упражняване на социален и политически контрол върху индивидуалната воля значително се увеличава. Скоро ще бъде възможно да се упражнява почти продължителен контрол над всеки гражданин и да се поддържат обновени към днешна дата досиета, съдържащи дори най-малките лични данни за здравето и личното поведение на всеки гражданин, като допълнение към по-общата информация".

"Тези досиета ще подлежат на незабавно отваряне от властите. Властта ще гравитира в ръцете на онези, които контролират информацията. Нашите съществуващи институции ще бъдат изместени от институции за пред-кризисен мениджмънт, чиято задача ще бъде, предварително да идентифицират евентуалните социални кризи и да разработват програми за справяне с тях."

"Това ще окуражи тенденциите през следващите няколко десетилетия в посока Технотронна епоха, едно диктаторство, оставящо дори още по-малко място за политически процедури от това, което сме виждали до сега. Най-накрая, гледайки към края на този век, възможността за биохимичен контрол над ума и за генетично изменяне на човека, включително същества, които ще могат да функционират като хора и да мислят като хора, може да доведе до повдигането на някои трудни въпроси".

Една книга, написана по същото време от председателя на конференцията, Аурелио Пецеи, и озаглавена "Пропастта пред нас" (The Chasm Ahead), също повтаря преобладаващите елитарни теми: Пецеи перефразира, че едно единно световно правителство е единственото решение на световните проблеми. Също така се изисквало Русия и САЩ да влязат в партньорство за глобално планиране и налагане на закона - тема, която в последните години става все по-очевидна, на фона на това, че спецназа се установява в Пеория и тулса, а Клинтън се опитва да отдаде Флотските складове в Лонг Бийч под наем на континентален Китай.[7]

Един от пехотните войници на Тависток - понастоящем отлъчен от погледа на американския народ - е, вярвате или не, Нют Гингрич (Newt Gingrich). Истината за Нют е в голямо противоречие с образа му на верен поддръжник на републиканските идеали и консервативните семейни ценности. Гингрич е всъщност друг троянски кон, чиито ментор е "футуристът" Алвин Тофлер (Alvin Toffler). Книгата на Тофлер "Третата вълна" (The Third Wave) описва настоящия световен технократски преврат, заграбването на дефакто цялото световно богатство от един мъничък елит, и свеждането на широкото множество от населението до събиране на храна от кофите на богатите в Третия свят.

Според Гингрич, в едно обръщение към младите градски професионалисти на конгреса "Демокрация във Виртуална Америка", "В средата и края на 60-те години прочетох книгите "Ерата на непоследователността" на Друкер (Drucker, Age of Discontinuities), "Значението на Двадесети век" на Болдинг (Boulding), "Отвъд пост-индустриалното общество" на Бел (Bell) - всички от които бяха прекурсори на първото популяризиране на хрумването "Бъдещ шок", написана преди 25 години. Тези четири книги описват всичко, в преживяваме в момента поради практични причини... и нищо не се е променило за 25 години... Двадесет години работих с Тофлер, опитвайки се да проумея този интересен въпрос. Тъй като всичко това е интелектуално очевидно, защо не можем да пробием?"

Тофлер е протеже на Кенет Болдинг (Kenneth Boulding), който е едно от водещите светила на Тависток в САЩ, и според жена му бил основал революционното движение Ученици за Демократично Общество (SDS). Болдинг и жена му били отговорни за изграждането на много мостове между Фабианските "социатристи" от Тависток и Новото ляво през 60те години.

Гиндрич разкрива не толкова скритите си корени, когато споменава проекта за "предварителната демокрация" във въведението на "Третата вълна". "A/D", както е наречен проекта (от anticipatory democracy, бел.прев), бил проект, проведен от Тависток през 60-те години, чиято цел била, да осъществи прехода към Новата Ера (Ню-Ейдж, бел.прев), насочваща към всичко останало, но не и към традиционните ценности, освен ако не става дума за традиционните ценности на елитистките контрольори от Уелсовата "Отворена конспирация". Сред по-късните проекти, създадени от участниците в проект "A/D", бил Малтуският Римски клуб и глобалният "План 2000" на Картърската администрация.

Бележка от преводача: Малтусианизмът е идеята, че растежът на популацията е потенциално експоненциален, а растежът на хранителните ресурси е в най-добрия случай аритметичен. Това гледище изходга от политическо-икономическата идея на преподобния Томас Робърт Малтус (Thomas Robert Malthus), изложена в писанията му от 1798г "Есе за принципа на популацията". Малтус вярвал, че имало два вида "точки", които във всеки един момент поддържали нарастването на популацията в унисон с нарастването на хранителните ресурси: "точки на предотвратяване", като морални ограничения (въздържание, забавяне на брака до подобряване на финансите), и ограничаване на браковете между бедни хора или такива, които са смятани за дефектни, и "положителни точки", които водели до преждевременна смърт: заболявания, глад, война, от което следвало нещо, наречено Малтусиева катастрофа. Тези описани катастрофи връщали, според Малтус, популацията до по-ниско, "по-лесно за поддържане", ниво. Малтусианизмът е свързан с редица политически и социални движения, но винаги прокламира контрол над популацията.

Гингрич бил вкаран в орбитата на Тависток през 1965г, когато, като още недипломиран ученик в Еморийския университет (Emory Ubiversity), един професор от "Джорджия Тек" (Georgia Tech) го запознал с работите на Болдинг и Тофлер. След като получил професорската си титла в Тулан (Tulane), Гингрич се заел с преподавателска длъжност в държавния колеж на Западна Джорджия, отвън Атланта, възелът на "хуманистичното психологично движение" за Западния бряг. Един от най-близките познати на Гингрич бил всичко, но не и републиканец, на име Джими Картър, който назначил Нют за управител на пилотния проект на "A/D", наречен "Цели за Джорджия". Едва по-късно Гингрич получил призванието да бъде знаменосец на Новото дясно. [8]



Бележки:

1. Dicks, Henry Victor, Fifty Years of the Tavistock Clinic. (London, England: Routledge & K. Paul, 1970); Douglas and Thompson, "New attempt to cover up the English side of the Bolshevik's Trust', EIR, June5, 1987; Wolfe, L., "The Tavistock roots of the 'Aquarian Conspiracy', EIR, January 12, 1996
(Виктор Дикс, Петдесет години клиника Тависток)
(Дъглас и Томпсън, Нов опит за покриване на английската страна от болшевишкия тръст)
(Л. Улф, Тавистоковите корени на "Водолейната конспирация")


2. Dicks; Zepp-LaRouche, Helga, The Hitler Book. (New York: The Schiller Institute, 1984); Wolfe
3. Dr. John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300. (America West Publishers, Carson City, Nevada, 1992); Zepp-LaRouche; Dicks
4. Dicks
5. Dicks; Wolfe
6. John Judge, "Nazis in the White House: The Reagan Administration & the Fascist International, Overthrow, Fall 1985, and "Good Аmericans", Dharma Combat number 11
7. Coleman; Sutton and Wood, Trilateral Over Washington. (Scottsdale, Arizona: The August Corporation, 1978)
8. Anticipatory Democracy—People in the Politics of the Future, Clement Bezold, ed. (New York: Random House, 1978); Steinberg, Jeffrey, "Anticipatory democracy," EIR, January 12, 1996




Противоречивата книга на Уолтър Боуард от 1978г
ОПЕРАЦИЯ МАЙНДКОНТРОЛ
Заговорът на ЦРУ срещу Америка
"Великолепна книга... морална, значителна, и незабравима."





Горе: 1965г, статия на ню-Йорк Таймс за Делгадо
Долу вдясно: Делгадо през 1995г. Хуманистичното списание "Свободно допитване" (Free Enquiry) го описва като "един от най-бележитите изследователи на мозъка"






Жозе Делгадо (Jose Delgado) от медицинското училище на Йейлския университет се изправя лице в лице с атакуващ бик... и го спира по средата на устрема му, използвайки "стимосийвър" (stemoceiver) (буквално, "стволов предавател", бел.прев), който изпратил радио-сигнал до мозъка на бика чрез имплант. Фотографиите се появили на първите страници на вестниците по света, включително Ню-Йорк Таймс (17 май 1965г)






Две снимки на мозъчните импланти на Делгадо
« Последна редакция: Февруари 25, 2018, 02:27:10 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 6

Шокови войски



През 1944г, докато Втората Световна война все още бушувала, лорд Монтагю Норман (Montagu Norman) напуснал позицията си в Английската банка. Норман, човек който често имал умствени проблеми и хоспитализации, и който бил предан поддръжник на Хитлер допреди войната, обявил началото на Британската национална асоциация за ментално здраве, което по същество било само преименуване на Националния Съвет по Ментална Хигиена (NAMH) - група, дълбоко въвлечена в прокарването на евгенни програми във времето преди войната. След падението на Хитлер евгениката придобила крайно неприятен мирис и имала нужда от дезодориране с промяна на името. Със сигурност евгениката никога не е изчезвала, свидетели на това са хилядите недоброволно стерилизирани жени в Швеция и други европейски държави в средата на 70-те години. NAMH функционирал като фронтова организация на Тависток и скоро щяла да се превърне в контролно тяло на световната психиатрия.[1]

Ако изследваме офицерите от NAMH, ще се сдобием с улики за посоката й на действие: Ричард Аустен Бътлър (Richard Austen Butler), про-нацисткият външен министър на лорд Халифакс (Halifax), станал президент. Зетът на лорд Халифакс, графът на Февършам, станал председател. Вице-председател била жената на Норман, Присила Райнтиенс Уърстън Норман (Priscilla Reyntiens Worsthorne Norman), шумна глашатайка на евгенните програми и на нацистите, помагала на немското превъоръжаване, като отпуснала 6 000 000 британски паунда под формата на чехско злато на германците след окупацията на Чехословакия. Ото Ниймаер (Otto Niemeyer), асистентът на Норман в Английската банка, станал ковчежник на организацията. Може би групата трябвало да се нарече "Нацистка асоциация за ментално здраве"?

През 1948г Норман свикал Интернационален конгрес за ментално здраве в Здравното министерство в Лондон. Конгресът бил воден от Британската национална асоциация, чиито патрон била дукесата на Кент, вдовица на Великия майстор на масоните и майка на следващия Велик майстор. на конгреса била основана Световна федерация за ментално здраве, а за неин президент бил избран бригадния генерал д-р Джон Роулингс Рийс, оглавяващ британския департамент за психологическа война и института Тависток. Съ-директор на Световната федерация бил д-р Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith), старши медицински офицер на Рокфелеровата фондация "Йосая Мейси" ("Josiah Macy Foundation"), която по-късно щяла да се превърне основната парична фуния за финансирането на проекта за контрол над ума "МК-УЛТРА" (MK-ULTRA) на ЦРУ.

Според Нина Риднур (Nina Ridenour), технически координатор на делегацията до конгреса на САЩ, "Световната Федерация за Ментално Здраве... беше създадена по препоръката на Световната Здравна Организация на Обединените Нации и ЮНЕСКО, защото те се нуждаеха от неправителствена организация за умствено здраве, с която да могат да си кооперират".

Отново, вице-президентите на Конгреса ни дават усещането за посоката на неговите действия: д-р Хю Крайтън-Милър (Hugh Crichton-Miller) е бил един от основателите на Тависток и вице-президент на института "К. Г. Юнг" ("C. G. Jung Institute") в Цюрих. Самият безсрамен антисемит Юнг бил друг вице-президент на Конгреса. Дейм Евелин Фокс (Dame Evelyn Fox) била водещо светило на британското евгенно движение. Лорд Томас Джийс Хордър (Thomas Jees Horder) бил президент на Великобританското Евгенно Общество (Great Britain Eugenics Society). Д-р Уинфред Овърхълсър (Winfred Overhulser) бил високопоставен представител на Шотландската масонска традиция, и се твърди, че е бил свързан с германската шпионска дейност в САЩ. Д-р Алфред Франк Тредголд (Alfred Frank Tredgold) бил член на Здравния комитет по стерилизация на британското Здравно министерство.

Допълнителни прозрения за целта на манипулаторите от Световната Федерация по Ментално Здраве (WFMH) можем да добием от изказванията на д-р Г. Брок Чишолм (G. Brock Chisholm), първият директор и по-късно глава на Световната Здравна Организация на Обединените Нации. Чишолм се обърнал към психиатрите и официалните правителствени лица във Вашингтон през 1945г, с думите:

"Какво е основното психологическо извращение, което можем да открием във всяка цивилизация, позната днес? Единствената психологическа сила, способна да произведе такива извращения, е моралността - концепцията за правда и неправда. Ре-интерпретацията и евентуалното изкореняване на концепцията за правда и неправда са закъснелите цели на почти цялата психотерапия".[2]

Чишолм също така казва, че "Хората, които са били научени да вярват във всичко, което родителите им или учителите им казват, са хората, които са най-голямата заплаха за света".[3]

С оглед на тези изказвания, че правдата и неправдата не съществуват и че родителите са най-неподходящите образователи на децата си, може ли коя да е крайност и престъпление на "менталните здравни" кръгове да ни изненада? [4]

Думите в една декларация, издадена от Националния институт за ментално здраве в САЩ още повече разкриват, че психиатрията си има господари, дори отвъд нацистите, Тависток, британската аристокрация, и фримасоните:

"Принципите на менталното здраве не могат да продължат развитието си в което и да е общество, освен ако няма прогресивно приемане на концепцията за световното гражданство. Световното гражданство може широко да се разпространи сред всички народи, като се прилагат принципите на умственото здраве... В този съдбоносен момент от световната история социологическите учени и психиатри имат дълга да се опитат да осъществят тази формулировка".

До 1961г NIMH, под директорството на масонския контрольор Робърт Феликс (Robert Felix), дестилирали група психиатри, невро-психолози, химици, и други, включително много участници в позорната програма на ЦРУ МК-УЛТРА, и ги организирали под формата на Американския Колеж по Невропсихофармакология. Една част от този колеж, "Изследователската група по ефектите на психотропните наркотици върху нормалните хора", организирала конференция през 1967г, на която да се очертаят в кои посоки да поеме контрола над ума до 2000 година.

Докладът на Еванс-Клайн, с автори психиатрите по майндконтрол (контрол над ума, бел.прев) от проекта МК-УЛТРА Уейн О. Еванс (Waybe O. Evans), директор на Стресовата лаборатория на армията на САЩ, и Нейтън Клайн (Nathan Kline), евгеник и психиатър от Колумбийския университет, докладва че групата "стигнала до заключението, че степента, в която се употребяват наркотици на ден днешен, може да е почти тривиална в сравнение с евентуалния брой на химическите вещества за селективен контрол над отделните аспекти от живота на даден човек, които ще бъдат налични до 2000та година".

Проучването развива теорията, очевидно отразявайки плана на института Тависток, че американската култура "се движи в посока на едно "сетивно общество". Поставя се силен акцент върху сетивните преживявания и по-малко върху рационалните или трудово-ориентираните философии. Такава философска гледна точка, в комбинация със средствата за разделяне на сексуалното поведение от размножаването или болестите, без съмнение ще увеличи сексуалната свобода.

"Изглежда очевидно, че младежите на днешния ден вече не се страхуват нито от наркотиците, нито от секса. Отново, философите и говорителите на авангардното прокламират, че личното сетивно преживяване е житейската цел на идващите поколения. Най-сетне, ние навлизаме в епоха, в която смисленият труд ще бъде възможен само за едно малцинство: В такава епоха, химическите афродизиаци може да се приемат за нещо обичайно, с което човек да запълни дните си..."

"Ако приемем позицията, че човешкото настроение, мотивация и емоции са отражение на неврохимическото състояние на мозъка, тогава наркотиците могат да се окажат едно просто, бързо и изгодно средство за произвеждане на всяко неврохимично състояние, което пожелаем."

"Колкото по-скоро спрем да бъркаме научните и моралните твърдения за употребата на наркотици, толкова по-скоро можем рационално да се концентрираме върху видовете неврохимични състояния, които искаме да можем да предоставяме на хората".

Сенки на Смелия Нов Свят.

През 1975г NIMH финансирали цялостна оценка на подходите за обработка на поведението. Заключенията на оценяването били - изненада! - че тези техники трябва да се прилагат върху цялото население на света, и в по-голям мащаб от когато и да било.[5]

Горе-долу по същото време, Асоциацията за развитие на психотерапията, в техния доклад, озаглавен "Човечество 2000", споделят следната тъмна визия:

"При организацията на цивилизацията в бъдещето ние очакваме, че индивидуалистично ориентираният човек ще се превърне в анахронизъм. Действително, на него ще се гледа като на заплаха за груповата организация, както и за ближните му. Поради това, както казахме, той по всяка вероятност ще има малко на брой индивидуални очаквания. Докато от една страна такава картина на нещата е неприятна, ние бихме сгрешили, ако се занимаваме с нереалистични представи, които биха ни заслепили за бъдещето на нашата реалност..."

"Новият свят на затворената, автоматизирана система ще изисква радикална промяна в политическото, технологичното и социалното мислене. Твърде често, обаче, продължаваме да се овързани в конвенционалните убеждения и мъдрост на отминалите поколения... Киберкултурната революция променя всичко това. Тя радикално се различава от предишните иновации, защото днес човек вече има устройства, които в голяма степен ще изместят неговия труд и някои дейности на ума".[6]



Бележки:

1. Chaitkin, Anton. "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Dicks; Higham, Charles, Trading With the Enemy. (New York: Dell, 1983)
(Британска психиатрия: от евгеника до убийства) (Да търгуваш с врага)
2. Chaitkin; Chisholm, Dr. G. Brock, Psychiatry, February, 1948
3. Chisholm, Dr. G. Brock. Speech, Conference on Education, Asilomar, Calif. Sep. 11, 1954
4. Chisholm, Psychiatry
5. Mental Health and World Citizenship, Int. Cong. On Mental Health, London, 1948
5. Packard, Vance, The People Shapers. (New York: Bantam Books, 1977. pg. 29) (Оформителите на хора)
6. Less, Stanley and Wolf, William, Mankind 2000; Chaitkin
« Последна редакция: Февруари 27, 2018, 05:23:24 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 7

Произход на OSS


През 1940г, специалният пратеник на президента Рузвелт, генерал Уилям Донован, или Дивия Бил (William "Wild Bill" Donovan), се върнал от Средиземноморието и у него горяло едно убеждение. Той казал на Рузвелт, че "нито Америка, нито Британия води войната от нов и важен тип, освен в най-малки мащаби. Защитите ни от политическите и психологическите военни действия са крехки, и дори тези жестикулации, че един вид войната се пренася във вражеската територия, са жалки и неадекватни".

Така започнала историята на Офиса на Информационния Координатор (COI), който после щял да еволюира в Офис на Стратегическите Служби (OSS), и след това, в Централна Разузнавателна Агенция (ЦРУ). COI-то на Донован възприело идеята за "Таен Вот" - това по-късно започнало да се нарича "черно финансиране" или "черни операции" - от британците, позволявайки на организацията и наследяващите я организации почти пълна свобода на действие в проектите за психологическата война.
През Юни, 1942г, COI се преобразувало в OSS. Между формирането на OSS и документалното й учредяване минало известно време, защото Донован настоявал, че отделът за психологическа война на организацията трябвало и да я оглавява. Съвместните началници на щаба най-накрая се съгласили, казвайки, че "Всички планове за проектите, предприемани от Офиса на Стратегическите Служби, ще бъдат предадени на съвместните началници на американския щаб през съвместния Комитет за психологическа война, който трябва да ги одобри. Съвместния Комитет за психологическа война ще вземе крайното решение за всички вътрешни административни планове, касаещи Офиса на Стратегическите Служби".

OSS съществувало 3 години и, според Уолтър Боуарт (Walter Bowart) в книгата му "Операция Майндконтрол", "тя разработила психологическата война, превръщайки я в едно ефективно оръжие срещу умовете на цивилните и военните както на чуждите, така и на собствените населения. За да развихря ефективна психологическа война, OSS се нуждаела от информация за миналото на американските граждани. Така бил узаконен грабежа на личните досиета".

Един от ранните застъпници за умствената война бил Джордж Естабрукс (George Estabrooks), от университета Колгейт (Colgate University). Естабрукс се свързал с Военния департамент рано през Втората Световна война и предложил във войната да се ползва хипноза. Въпреки че правителството приело предложението на Естабрукс, той унищожил дневниците си, които покривали годините 1940-45, и не бил склонен да говори за онова, което бил извършил. Твърди се, обаче, че Естабрукс е доверил на свои приближени, че е разработил създаването на хипнотично програмирани куриери и хипнотичното индуциране на раздвоени личности.

Естабрукс си развързал езика, когато веднъж през 1968г си бъбрил с репортер от бюлетина "Нощта на провидението" (Providence Evening Bulletin). Според издадената статия, "д-р Естабрукс каза, че ключът за създаването на ефективен шпионин или наемен убиец се намира във... създаването на множествена личност, с помощта на хипноза, една процедура, която добрият доктор описа като "детска игра". Естабрукс дори изказа предположението, че Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald) и Джак Руби (Jack Ruby) е много вероятно да са действали от хипнотично състояние". Много е възможно Естабрукс да е бил в позиция да знае.[1]

Един от свръх-секретните проекти, в които OSS участвала през формиращите си години, било разработването на "наркотик на истината", целящ да пречупи съпротивата у шпионите и военнопленниците. Този проект бил провеждан съвместно с фримасоните и бил ръководен от надзирател Уинфред Оверхълсер (Winfred Overhulser), главния психиатър на Шотландската фримасонска школа, в болница "Св. Елизабет" във Вашингтон, заедно с екип изследователи, съставен от Хари Дж. Анслингър (Harry J. Anslinger), шеф на Федералното бюро по наркотиците и д-р Едуард Щрекър (Edward Strecker), по онова време президент на Американската психиатрична асоциация. Изследването разглеждало употребата на мескалин, скополомин, пейота (вид мексикански кактус, бел.прев) и барбитурати, но в крайна сметка се спрели на смес от марихуана и тютюн, опитвайки се да перфекционизират една бъркоч, която да стимулира "състояние на безотговорност". След това учените на OSS измислили потентен екстракт от марихуана, наречен "TD". Резултатите от него били отбелязани в доклад на OSS:

"TD изглежда отпуска всички задръжки и притъпява зоните на мозъка, които управляват дискретността и предпазливостта на човека. Той акцентира върху сетивата и проявява най-отличителните характеристики на индивида. Сексуалните задръжки са понижени и чувството за хумор е подчертано до степен, в която всяко изказване или ситуация може да стане екстремно смешна за субекта. От друга страна, неприятните черти на човека също може да бъдат подчертани". Добитите с TD резултати, обаче, не били постоянни, и било докладвано, че изследването в тази посока се прекратява.[2]
Джон Маркс (John Marks) пише в основополагащата си книга "Търсенето на Манчурския кандидат" ("The Search for the Manchurian Candidate"), че членовете на работната група на Оверхълсър включвали тайни агенти от правителствения Проект Манхатън за разработването на атомна бомба, както и информатори от ФБР.[3]

 На Хелоуин, през 1944г, президентът Рузвелт помолил Донован да разработи подробностите около една служба за разузнаване, която да заработи след края на войната. През ноември Донован му предал плана си, с така изградена организация, че да прескочи съвместните началници на щабовете и да се отчита директно на президента. На 20 септември 1945г съществуването на OSS било прекратено чрез изпълнителна заповед.

Въпреки че Донован бил основно отговорен за създаването на COI и OSS, поради това че не харесвал традиционните организации, той не получил участие в създаването на ЦРУ. Човекът, който щял да поеме контрола над ЦРУ, бил Алън Дълес (Allen Dulles).



Бележки:

1. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback, 1977); Cannon, Martin, "Mind Control and the American Government," Lobster 23; Bowart
2. Cannon, Martin, "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October, 1990: Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985)
3. Marks, John, The Search for the Manchurian Candidate: The CIA and Mind Control. (New York: Times Books, 1979)




Франк Олсън (Frank Olson), ранна жертва на МК-УЛТРА







P. A. LANDSTROM, M. D.
Г-н Р. Неслунд (R. Naeslund)
Ervallakroken 27
12443 Bandhagen
ШВЕЦИЯ

В отговор на най-скорошното ви писмо относно рентгеновите филми , мога само да потвърдя, че някакви чужди обекти, най-вероятно мозъчни предаватели, са били имплантирани в основата на предния ви мозък и в черепа.

Рискът от такава имплантация е значителен и рискът от хронични инфекции и менингит, когато имплантацията е била извършена през носа или синусите, е реален проблем.

Според мен, няма извинение за такава имплантация, ако пациентът не е бил напълно информиран за процедурите, целите, рисковете, методът на анестезията, и тн., и ако след това не е дал ясно, писмено съгласие.

Напълно съм съгласен с Линкълн Лоурънс (Lincoln Lawrence), който в книгата си на стр. 27 пише: „Има две особено ужасяващи процедури, развити до момента. Онези, които работят и си играят с тях тайно ги наричат R. H. I. C. и E. D. O. M. – Радио-Хипнотичен Интрацеребрален Контрол и Електронно Разтваряне на Паметта“.

Преди много години проведох няколко разговора с Делгадо. Той ме помоли да приложа ултразвуковата си техника за конкретната му цел да промени поведението на един пациент, но аз отказах, защото се стремяхме към съвършено различни неща и подходи. Открих, обаче, че Делгадо е интелигентен, но някак си странен човек.

Най-добри пожелания,

подпис

P. A. Lindstrom, M.D
(П. А. Линдстром, медицински доктор)
PAL/mjt




λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 8

Сиви височества


Главните операции по майндконтрол през 20ти век са започвани от агенти, посветени на Новия Световен Ред. Това твърдение силно се потвърждава от информацията относно миналото на Алън Дълес, директорът на ЦРУ в началото на агенцията и в периода на най-голямото й ангажиране с изследванията на майндконтрола.

Алън Дълес и неговият брат, Джон Фостър Дълес (John Foster Dulles), се намирали на самия връх на американското правителство и стратегическо планиране през 40-те и 50-те години - докато в същото време са едни от най-влиятелните агенти на Новия Световен Ред. И двамата братя били въведени в Държавния департамент преди Първата Световна война от чичо им, държавният секретар Робърт Лансинг (Robert Lansing). Според семейната биография на семейство Дълес, "Робърт Лансинг бил... толкова про-английски настроен, че дори се записал на уроци по дикция, за да усъвършенства английския си акцент".
Лансинг бил добър приятел с британския шпионин Алекс Гаунт (Alex Gaunt), и "Алън [Дълес]... мислел, че Гаунт бил един от най-вълнуващите хора, които бил срещал някога, и взел решение, че някой ден той самият ще стане агент на разузнаването точно като него - освен акцента, разбира се".[1]

Лансинг завел двамата братя Дълес на Парижките преговори за мир, една афера, водена от членове на Кръглата маса на Роудс (Rhodes). Други членове на Уилсъновата делегация били Бернард Барух (Bernard Baruh), Томъс Леймънт (Thomas Lamont) от корпорацията "Дж. П. Морган", и Пол Варбург (Paul Warburg). Твърди се, че 14-те точки от мирния план били формулирани на тайна среща между Великата Ориенталска фримасонска ложа на Франция и Интернационалната масонска конференция, на 28-30 юни 1917г. Без значение дали това е истина или не, от американска страна, президентът Удроу Уилсън (Woodrow Wilson) бил придружаван от полковник Е. М. Хаус (E. M. House) - ненадминатият активист за единно световно правителство, който бил инженерът на Уилсъновите домашни и чуждестранни политики, който избрал членовете на кабинета му, и който бил шеф на Държавния департамент.

Хаус обидил Уилсън, като го изключил от някои от преговорите, извършени на закрити врата - това е известно - но природата на онези преговори може би е била разкрита от твърденията, че Версайската конференция за мир всъщност била организирана на три нива: публичната конференция, отразена от пресата; тайни конференции на Голямата Четворка; и трето ниво на масонски конференции, проведени на закрити врата.

Твърди се също и че, за да се гарантират продължителните му усилия по създаването на една Лига на Нациите, Удроу Уилсън получил подкуп от един милион долара в злато и диаманти, и че последвалия му нервен срив бил заради вярването му, че ще трябва да върне парите след провала на Лигата.[2]

Хаус бил довереник на водещите интернационални банкери, и убедил Уилсън да лобира за Лига на Нациите, прекурсорът на Обединените Нации. През 1916г, под спешното настояване на Хаус, Уилсън създал първият Президентски мозъчен тръст, който да формулира плановете за едно световно правителство. Хаус оглавил комитета, със 150 члена включително Норман Томас (Norman Thomas) (който по-късно щял да стане водач на Американската социалистическа партия), и братята Дълес.

На Парижката конференция Дълесови се запознали с членове на Кръглата маса, и Хаус организирал вечеря, състояла се в хотел "Маджестик", в Париж, с братята Дълес, други американци в лагера на Уилсън, и английски членове на Кръглата маса. Било сключено споразумение за сформирането на група "за изучаване на интернационалните взаимоотношения". Джон Фостър Дълес действал като агент на групата през 1920г, като организирал Съвета по външни отношения (CFR) в Ню-Йорк.

Според една публикация на CFR от 1953г: "Царския институт на интернационалните отношения и Съвета по външни отношения бяха основани през 1920г като резултат от дискусии между членовете на британските и американските делегации на Конференцията за мир в Париж през 1919г. Двете институции, въпреки че са напълно независими, са развили делата по успоредни линии в Британия и САЩ".

С финансиране от Дж. П. Морган (J. P. Morgan), Рокфелер, и членове от Кръглата маса, CFR се сдобил с генерален щаб с адрес "Harold Pratt House, 58 East 68th Street" в Ню-Йорк.[3]

Във Версай, Дълс успял да осъществи амбицията си да работи като шпионин, като се срещнал с Т. Е. Лорънс (T. E. Lawrence), "Лорънс Арабски", влизайки в британските разузнавателни кръгове. Лорънс управлявал Арабското бюро на Британското разузнаване, което тогава се оглавявало от Хари Св. Джон Филби (Harry St. John Philby). Синът на Филби, Кембриджкия апостол Харолд "Ким" Филби (Harold "Kim" Philby) и британската и американската разузнавателни агенции от 1949г нататък, и тренирал офицери за ЦРУ, имал ежедневен контакт с Алън Дълес. Фиби по-късно дезертирал в Съветския съюз, след като ролята му на съветска къртица в британското и американското разузнаване била разкрита.

Бележка от преводача: Хари Свети Джон Бриджър Филби, познат като Джак Филби или шейх Абдула бил британски арабист, съветник, пътешественик, писател и офицер от колониалното разузнаване. Както той самият казва в автобиографията си, станал "нещо като фанатик" и през 1908г "първият социалист, който се присъединил към Индийската гражданска служба". След като изучавал ориенталски езици в университета Кеймбридж, той бил пратен в Лахор в Пенджаб през 1908г, и говорел гладко езиците урду, пунджабски, балучи, персийски и в крайна сметка арабски. Той приел исляма през 1930г, и по-късно станал съветник на Ибн Сауд, подстрекавайки го да стане цар на цяла Арабия и помагайки му в преговорите с Обединеното Кралство и САЩ когато открили петрол през 1938г; той се оженил повторно, за жена от Саудитска Арабия. Единственият му син от първата му жена Дора Джонстън бил Ким Филби, който световно се прославя като двоен агент на Съветския съюз, където дезертира през 1963г. Един от тримата му сина от втората му жена Рози ал-Абдул Азис, Кхалед Филби, е бившият постоянен координатор на Обединените Нации за, освен всичко останало, Кувейт и по-късно Туркменистан.

През 1921г Алън Дълес бил позициониран в Берн, Швейцария, от чичо си, секретаря Лансинг, където поел ролята на шеф на разузнаването в Американската лигация. В Швейцария Дълес бил посрещнат от братовчедите си, членове на фамилията Малет (Mallet). Чичото на Дълес, Петит Дълес (Petit Dulles), се оженил за швейцаро-американката Джулия Малет-Превост (Julia Mallet-Prevost). И Превостите и Малетите били уникално властни фамилии в интернационалната политика и финансите, държейки онаследяващи се позиции в "Съвета на 200-те", управляващ Женева, Швейцария. Тази група, заедно с британските царственици, формирали съвместен комитет от майстор-шпиони, работещи в интерес на аристокрацията още от 18ти век, ако не и по-отдавна. Малет-Превостови също били отговорни за внедряването на Шотландската масонска традиция в САЩ.[4]

До средата на 20-те години Дълес бил сочен да стане първи секретар на Американското посолство в Берлин. Дълес също бил директор на "Шрьодер Банк", която въртяла личните средства на Хитлер. През юни 1920г капитанът от американската армия Труман Смит (Truman Smith) бил доведен в Берлинската мисия в качеството му на "военен наблюдател". През 1922г, след като Мусолини, по сценария на британското разузнаване, превзел Италия, посолството пратило капитан Смит в Мюнхен.

Според доклада му от 1964г относно визитата, "Говорих надълго и нашироко за национал-социализма с консула в Мюнхен, г-н Робърт Мърфи (Robert Murphy) (по-късно много изтъкнат американски посланик), генерал Ерих Лудендорф (Erich Ludendorff), принцът на короната Рупрехт Баварски (Ruprecht of Bavaria), и АЛфред Розенберг (Alfred Rosenberg). Последният стана политическият философ на нацистката партия".

"На тази визита много общувах и с Ърнст Ф. С. Ханфщенгъл (Ernst F.S. Hanfstaengl) от добре известната мюнхенска фамилия на изкуството. "Пуци" ("Putzi") беше дипломиран в Харвард и по-късно стана шеф на чуждестранната преса при Хитлер. Ханфщенгъл казва в мемоарите си, озаглавени "Нечут свидетел" (Unheard Witness) и написани през 1957г, че аз съм човекът, който го е запознал с Хитлер. Това може и да е така, но действителният факт на това представяне и запознанство не е отчетлив спомен в паметта ми".
"Интервюто ми с Хитлер продължи няколко часа. Дневникът, който попълвах в Мюнхен, разказва, че съм бил дълбоко впечатлен от личността му и че съм останал с впечатлението, че той ще изиграе важна роля в политиката на Германия. Трябва да призная, обаче, че не си представям той да бъде бъдещият владетел на Европа".[5]

Паметта на друг, който е присъствал, е някак по-силна. Както разказва Смит, "Четиринадесет години и половина по-късно - на 3 март 1937г - той придружи г-н Хю Уилсън (Hugh Wilson), новоназначеният ни посланик в Германия, до канцлерския дворец... за първото му приемане от Адолф Хитлер. Смит, заедно с други от персонала на посолството, влязоха в голяма формална приемна зала, за да бъдат представени на фюрер-канцлера. Персоналът на посолството... премина през рецепцията на опашка... Когато дойде ред на Смит, той се здрависа с Хитлер и тъкмо щеше да отстъпи реда си на следващия, когато усети, че някой го дърпа за ръкава. "Не съм ли те виждал преди?", попита Хитлер. Аз бях някак изненадан, но веднага отговорих, "Да, г-н канцлер, в Мюнхен през 1922г". "О, да", отвърна Хитлер, "ти ме запозна с Ханфщенгъл".

Има и други страни от паметта на Смит, които сякаш са се замъглили с годините. Германо-американецът Хафщенгъл, приятел на Франклин Рузвелт, отбелязва в мемоарите си от 1957г, че капитан Смут му е възложил да се присъедини към движението на Хитлер, и да съдейства за изгряването на Хитлер като нова звезда. Докато Хитлер пожънва успех в Германия отвъд всички очаквания, Ханфщенгъл и високопоставените му американски връзки служели като агенти на Фюрера в световната преса. Ханфщенгъл, според един правдоподобен източник, бил човекът, който осигурил достъп до Райхстага, когато конспираторите го подпалили - последствията от опожаряването били, че Хитлер успял да го обяви за комунистическа революция и да го използва като претекст за установяването на тоталитарен контрол над Германия. След като изпаднал в немилост спрямо нацисткия режим, Ханфщегел работел като съветник по психологическа война.[6]

Въпреки че тази мисъл е само спекулативна, през 1918г Хитлер бил обгазен през Първата Световна война, и от фронтовата линия бил пратен в болница в Бавария. Някакъв доктор Форестър (Forrester), цитиран като "бащата на модерната хипноза", го поел и лекувал Хитлер от нещо, което било счетено за истерична слепота. Някъде по това време Хитлер сънувал, че ще бъде изтъкнат политик и ще се издигне до контрол над Германия. Въпреки че вероятно няма начин това да се потвърди към тази късна дата, Хитлер може да е бил, както се изказва изследователя Джон Джъдж (John Judge), "един от най-ранните психопати с внушена психопатия".[7]

Джон Фостър Дълес, тъкмо дипломирал се от Принстън, бил нает от адвокатската фирма "Съливан и Кромуел", в която по-късно щял да стане старши изпълнител. Съливан (Sullivan) и Кромуел (Cromwell) били най-добрите адвокати в Източния естаблишмент (виж бележката няколко реда по-долу, бел.прев), и също така представлявали цяла палитра германски картели, включително ИГ Фарбен, централна корпорация в съдебното дело за германската война. Джон Фостър Дълес бил един от основните организатори за американското финансиране на Хитлер чрез интернационалния елитарен финансист Хялмар Шахт (Hialmar Schacht), който по-късно започнал да управлява нацистката икономика. Освен това той бил и адвокат на Ричард Мъртън (Richard Merton), основателят на ИГ Фарбен.

Бележка от преводача: Източният естаблишмент, или "Eastern Establishment" на английски, е сборното наименование на елитните университети и финансовите институции на главните градове в североизточните САЩ. Тези институции, заради дългогодишното им икономическо и социално доминиране над останалите сходни институции, често изглежда сякаш упражняват непропорционално голямо вияние спрямо реалния си размер. В американската политика, Източният естаблишмент често заема либералната републиканска позиция.
« Последна редакция: Март 07, 2018, 01:11:43 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Фамилията Дълес били сред ключовите играчи на Интернационалното евгенно движение, застъпващи се за идеята, според Джон Фостър Дълес, че "само чрез елиминирането на по-нисшите членове (на човешката раса) може да се поддържа едно по-високо средно ниво".[9]

Бизнес партньорът на Джон Фостър Дълес, член на Съвета по чуждестранна политика и член на тайното общество "Череп и кости", Аврил Хариман (Averill Harriman) - който по-късно бил възприеман от обществото като старши член на Демократичната партия - бил син на барона на влаковите обирджии Е. Х. Хариман (E. H. Harriman). Аверил Хариман управлявал частната банкерска фирма на "Браун Брадърс", "Хариман" (двете фирми по-късно се сливат в "Браун Брадърс, Хариман и Ко.", бел.прев), натъпкана с персонал от членове на "Череп и кости" включително Прескот Буш (Prescott Bush), бащата на костника Джордж Буш (George Bush). Като пример за неговата отдаденост на каузата на илюминати, Хариман избрал числото 322, тайното число на "Череп и кости", за паролна комбинация на куфарчето си, когато разнасял тайни съобщения между Лондон и Москва през Втората Световна война.

Сред основните постижения на Хариман, направляван от "Череп и кости", било осигуряването на финансова и дипломатична подкрепа на съветците - по онова време нещо доста нелегално по силата на регулациите на Държавния департамент. Хариман притежавал големи бизнес дялове както в Русия, така и в Германия още от ранните дни на века, и бил замесен и в РУСКОМБАНК, първата съветска търговска банка, чиито първи вице-президент бил членът на "Череп и кости" Макс Мей (Max May) от фирмата "Гаранти Тръст". Хариман и други членове на "Череп и кости" притежавали и голям процент от Юнион Банк, която била ключова за поддържането на Хитлер в ранните дни. От осемте директора на Юнион Банк, шестима били нацисти или членове на "Череп и кости". Хариман по-късно щял да попадне право в централното организиране на програмите по контрол над ума на ЦРУ, създавайки Борда за Психологически Стратегии (PSB) през 1951г.[10]

Хариманови, отново, били представлявани от Съливан и Кромуел, и били върховите, най-отявлени застъпници за евгениката в Източния естаблишмент, евгенните проучвания по-късно щели да бъдат продължени и задълбочени от ужасяващите програми на психиатричните и медицински учреждения на Хитлер. Майката на Хариман осигурявала банково финансиране за Интернационалните конгреси по евгеника и Бюрото за евгенни досиета (Eugenics Records Office) в Ню-Йорк, които призовали 15 милиона американци да бъдат стерилизирани до 1980г, с цел да се създаде "съвършеният човек". Самият Аверил Хариман допринесъл с големи суми като дарения за каузата на евгениката.[11]

Директорът на Борда за психологически стратегии бил Гордън Грей (Gordon Gray), офицер от флотското разузнаване, който по-късно станал близък съюзник на члена на "Череп и кости" Джордж Буш. Друг близък приятел на Хариман бил членът на "Череп и кости" Евгени/Юджийн Стетсън (Eugene Stetson), който бил асистент-мениджър на бащата на Джорд Буш, Прескот Буш, във фирмата "Браун Брадърс, Хариман" в Ню-Йорк. Стетсън организирал фондацията "Х. Смит Ричардсън" (H. Smith Richardson Foundation), организация, замесена във финансирането на проекта на ЦРУ МК-УЛТРА, особено във финансирането на тестването на психотропни наркотици в болница "Бриджуотър" (Bridgewater Hospital) в Масачузец, за която се твърди, че е била център за някои от най-ужасяващите експерименти в МК-УЛТРА.

Фондацията "Х. Смит Ричардсън" по-късно се замесила в аферата Иран-Контра, където играела ролята на "управляващ комитет от частни донори" в тандем със Съвета по национална сигурност. В по-късните години фондацията управлявала Центъра за водачески умения, тренирайки "водачите на ЦРУ".[12]

Бележка от преводача: Аферата Иран-Контра, известна и като Ирангейт, Контрагейт, или скандала Иран-Контра, е политически скандал в САЩ от втория мандат на администрацията Рейгън. Висши официални лица от президентската администрация тайно провели оръжейна сделка с Иран, която тогава била под оръжейно ембарго. Те се надявали с това да финансират Контрите в Никарагуа, докато в същото време уредят преговорите за освобождаването на няколко американски заложника. Скандалът започнал като операция за освобождаването на американските затворници, задържани в Ливан от Хизбула. Планирало се Израел да прати оръжия на Иран, а след това САЩ щели да превъоръжат Израел, която щяла да си плати за това. Получателите в Иран обещали да направят всичко по силите си, за да постигнат освобождаването на заложниците. Подполковник Оливър Норт от Съвета по национална сигурност направил големи изменения в плана в края на 1985г, според които част от парите от оръжейната сделка щели да бъдат отклонени за финансиране на анти-сандинистките бойци, познати като Контрите, борещи се против социалистическото правителство в Никарагуа.

Тъй като кариерите на Алън и Джон Фостър Дълес и на приятелите им били по много начини интегрирани с интересите на нацистите, същото било и положението на ЦРУ. След поражението в Сталинград през януари 1943г германските генерали били обединени във вярването си, че войната била загубена. Заместник Фюрера и глава на нацистката партия Мартин Борман (Martin Bormann) и Херман Шмиц (Hermann Schmitz), главен изпълнителен директор на ИГ Фарбен, разработили план, според който голям брой нацисти щели да избягат от Европа и да се покрият в скривалища по света, в изчакване на онзи светъл ден, в който да направят нов опит да се сдобият със световната власт. Първата стъпка от този план било прехвърлянето на голямо количество заграбени от нацистите богатства в сигурни места, част от това били три тона злато, големи количества други ценни метали и камъни, и вероятно един милиард долара валута.

"Любимият командир" на Хитлер, Ото Скорчени (Otto Skorzeny), бил назначен начело на предвижването на нацистките ценности и на създаването на "плъхови канали", пътища за бягство до нацистки колонии по земното кълбо. Предполага се, че около 5000 члена на хитлеровите SS и гестапо били изнесени през католически манастири по плана на папския шамбелан (управител на кралски дворец; висш дворцов сановник, бел.прев) и рицар от Малтийския рицарски орден Луиджи Парели (Luigi Parelli). Асистенти на проекта били Армейското контра-разузнаване на САЩ (включително Хенри Кисинджър) и Бюрото на флотското разузнаване.[13]

Генерал Райнхард Геелен (Reinhard Gehlen), шеф на военното разузнаване на Третия Райх в Източна Европа и Съветския Съюз, и управляващ фашистките организации в Източна Европа, имал дори още по-дързък план за продължаване на неговото влияние след Втората Световна война. Задействал най-високите си връзки, най-важните от разузнавателните му папки били обрани, а останалите - изгорени. Петдесет и два сандъка с папки били заровени в Баварския редут, в планински район, наречен "Ливада на нещастието".

Две седмици след края на войната, Геелен влязъл през входа на един армейски команден център в Бавария, и обявил, "Аз съм шефа на отдел външно разузнаване Изток в генералния щаб на германската армия. Имам да дам информация от най-голяма важност за вашето правителство". Геелен бил игнориран и го пратили в затворническия лагер в Залцбург, но след месец някой го забелязал и той бил отведен в Аугсбург за разпит. Скоро след това, приятелят на Геелен Херман Баун (Hermann Baun) започнал да формира нещо, което по-късно щяло да се нарече "Организация Геелен" ("Gehlen Org"), а самият Геелен отлетял за САЩ, облечен в американска военна униформа, за да не бъде засечен, с цел да се съвещава с върхови официални лица от американските военни.

На 24 август 1945г Геелен слязъл от транспортен самолет на армията на САЩ на Национално летище "Вашингнтон", и бил откаран във форт Хънт, намиращ се точно извън Вашингтон. Във форт Хънт се стигнало до споразумение между Геелен, Алън Дълес, и други, като разузнавателната организация на Геелен щяла да бъде изцяло и непокътнато присадена в OSS, раждайки по този начин ЦРУ.

Твърди се, че Геелен Орг отначало била финансирана от Дълес до постигането на бюджет 200 милиона долара, минимално наблюдавана и действаща от едно подсилено укрепление в Бавария, и в крайна сметка се разрастнала дотолкова, че да контролира цялата разузнавателна служба на Западна Германия. Разузнавателната агенция на Геелен също така доминирала в НАТО, осигурявайки около 70% от разузнавателната информация на НАТО относно Съветския Съюз и Европа. По този начин американското разузнаване било инфилтрирано от нацистите, които открили, че отношенията с хора като братята Дълес, Хариман, и Джордж Буш били приятелски и някак странно познати по природа.[14]

От ключово значение за МК-УЛТРА на ЦРУ и за други програми за промяна на съзнанието - както научно, така и философски - била връзката с нацистите. От 30те години до края на Втората Световна война, нацистките психиатри в Германия прилагали в ужасяваща степен философията на Дарвиновата "евгеника", която наследили от Запада, от хора като англичанина Франсис Галтон, братовчед на Чарлз Дарвин. Основата на тази философия се занимавала с подобряване наследствените качества на дадена раса. Това може да се постигне, според евгениката, по редица начини, включително чрез избирателно сношаване и стерилизация на умствено дефектните и членовете на "нисшите" раси.

Съобщава се, че през този период поне 300 000 пациенти с умствени проблеми са били изтребени в Германия. След войната психиатрите, замесени в тези програми за изтребление, не били наказани. Всъщност, някои от най-видните работници в психиатрията, химическата война и областите свързани с контрола над ума били импортирани в САЩ, за да работят в научните учреждения и при военните под прикритието на проект "Кламер", в сценария на който поне 5000 германски учени били тайно внесени в държавата, като други имигрирали по-късно.

Сред нацистите, импортирани в САЩ, били Карл Таубок (Karl Tauboek), който бил главния заводен химик на фабриката Лудвигсхафен, собственост на ИГ Фарбен, и който бил нацисткият експерт по стерилизиращите химикали, и който се е опитвал да формулира "наркотик на истината", като трудът му е съизмерим с този на OSS и ЦРУ в същата посока; Фридрих Хофман (Friedrich Hoffman), който открил парализиращ наркотик на основата на рапановата отрова; и учените Теодор Вагнер-Яурег (Theodore Wagner-Jauregg), Карл Рарх (Karl Rarh), и Ханс Турит (Hans Turit), които били специалисти по отровни газове като Тубин и Сарин (Sarin) (като за последният се твърди, че е едноименният газ, използван от японския култ АУМ).

Друг нацист, внесен в САЩ, бил д-р Хубуртус Щругхолд (Huburtus Strughold), който съблюдавал за убийствата и мъченията на обитателите на концентрационния лагер в Дачхау. Щругхолд бил нает от НАСА, която по-късно го обявява за "бащата на космическата медицина".

Друг нацист, нает на работа в САЩ след края на войната, бил бившият SS бригаден генерал Валтер Шийбер (Walter Schieber), един армейски офицер го описва като "прототипът на пламенния и убеден нацист, който използвал партията, за да постига собствените си амбиции". Шийбер работел над десет години върху химическата война и производството на невро-газове в Химическия отдел на Западна Германия. Много нацистки учени, някои от които като Шийблер не можело да бъдат заведени в САЩ заради лошата им репутация, били наети на работа в Западна Германия в изследванията и разработките на химическата война.[15]

Ако се претърсят всичките 7104 записа в Биографичния указател на Членовете и колегите от Американската психиатрична асоциация, издание 1957г, се оказва, че 1125 идват от Германия и от Източно-европейски държави.[16]

Поучително е да се отбележи, че учените по контрол над ума на ЦРУ, като нацистите, използвали определени целеви групи за експериментиране, включително етнически малцинства, чужденци, пациенти с умствени проблеми, затворници, сексуално отклонени, пристрастени, и смъртно болни.

Покрай това си заслужава да се спомене и друга връзка с нацистите, англичаните, и химическия майндконтрол. Въпреки че самата мисъл, че може да се случи масово химическо дрогиране на населението, се приема с подигравки в популярните медии, не такова е било мнението на Чарлз Елиът Пъркинс (Charles Eliot Perkins), един от върховите индустриални химици на Америка. Пъркинс бил изпратен от правителството на САЩ, за да помогне с превземането на индустриалния гигант ИГ Фарбен след Втората Световна война. В едно писмо, което Пъркинс написал до Фондация за хранителни изследвания "Лий" (Lee Foundation for Nutritional Research) в Милуоки, Уисконсин, на 2 октомври 1954г, той казва,

"Получих писмото ви от 29 септември, в което искате допълнителна документация относно твърдението в книгата "Истината за флуоридизацията на водата", че идеята за флуоридизация била донесена в Англия от Русия от руския комунист Креминов. "

"През 30те години Хитлер и германските нацисти мечтаели за свят, доминиран и контролиран от нацистката философия на пан-германизма... Германските химици измислили много гениален и далекообхватен план за масов контрол, който бил предаден на и одобрен от Екипа на германските генерали. Този план бил, населението в коя да е област да се контролира чрез масово дрогиране на запасите от питейна вода. Чрез този метод те можели да контролират населението на цели региони, да намалят популацията като дрогират водата със стерилизиращи химикали, които да породят стерилитет у жените, и тн. В тази схема за масов контрол, натриевият флоурид заемал основното място."

"Фанатичните идеолози, които проповядват флуоридизацията на водните запаси на тази страна, ни казват, че целта им била да намалят кариесите при децата, и именно правдоподобността на това извинение, в комбинация с наивността на хората и алчността на официалните представители на народа, са отговорни за днешното разпространение на изкуствено флуоридизиране на водата в тази държава."

"Само че - и аз искам добре да подчертая това, и да го потвърдя - истинската причина зад флуоридизацията не е ползата за детските зъби. Ако това беше истинската причина, има много начини, по които това може да се направи по-лесно, по-евтино, и далеч по-ефективно. Истинската цел на флуоридизацията на водата е, да се намали устойчивостта на масите срещу доминацията и контрола, за да загубят свободата си..."

"В задния тил на лявата мозъчна половина има малка област от мозъчна тъкан, която е отговорна за силата на индивида да се противопоставя на доминирането. Повтарящи се дози от миниатюрни, клонящи към нулата количества флуорин с времето постепенно ще намалят силата на индивида да се противопоставя на външен контрол, като постепенно се отрови и наркотизира тази област от мозъчната тъкан и човек ще стане смирен и послушен пред волята на онези, които искат да го управляват..."

"Цялата тази схема ми беше разказана от германски химик, който беше официално лице от големите химически индустрии Фарбен и също така беше изтъкнат в нацисткото движение по онова време. Казвам това с цялата си честност и искреност на учен, който е прекарал близо 20 години на изследвания в химията, биохимията, физиологията и патологията на флуорина - всеки човек, който пие изкуствено флуоринизирана вода за период от една година или повече, никога повече няма да бъде същия човек, умствено или физически".[17]



Бележки:

1. Mosley, Leonard, Dulles: A Biography of Eleanor, Allen, and John Foster Dulles and their Family Network. (New York: The Dial Press/James Wade, 1978)
2. Hansen, Harry, "The Forgotten Men of Versailles," The Aspirin Age, 1919-1941. Ed. Isabel Leighton. (New York: Simon and Schuster, 1949); Smoot,
Dan, The Invisible Government. (Dallas, Texas: The Dan Smoot Report, 1962): Mullins, Eustace, The Curse of Canaan. (Staunton, Virginia. Revelation Books, 1987)
3. Hansen; Smoot; Wilgus, Neal, The Illuminoids. (Sun Publishing Company, Santa Fe, 1978)
4. Chaitkin, Anton, Treason in America. (New York: New Benjamin Franklin House, 1984.); Mullins; Pincher, Chapman, Too Secret, Too Long. (New York: St. Martin's Press, 1984)
5. Smith, Truman, Berlin Alert, The Memoirs and Reports of Truman Smith. (Stanford, California: Hoover Institution Press, 1984); Perloff, James, Shadows of Power. (Appleton, Wisconsin: Western Island, 1990)
6. Smith; Sutton, Antony C, Wall Street and the Rise of Hitler. (Seal Beach, California: '76 Press, 1976)
7. Judge, John, "The Secret Government," Dharma Combat magazine, number 10
8. Rauh and Turner, "Anatomy of a Public Interest Case Against the CIA," Hamline Journal of Public Law and Policy, Fall 1990; Chaitkin, Anton, "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Chaitkin, Treason in America; Sutton, Antony C, Wall Street and the Rise of Hitler, ('76 Press, Seal Beach, California, 1976)
9. Chaitkin, Treason in America
10. Isaacson and Thomas, The Wise Men. (Simon and Schuster, New York, 1986); Chaitkin. Treason in America
11. Isaacson and Thomas; Chaitkin, Treason in America
12. Skull &Bones: The Very Heart of the Shadow Government, obtained from the internet at alt. conspiracy
13. Judge, John, "Nazis in the White House, The Reagan Administration & the Fascist International," Overthrow, Fall 1985
14. Scott, Peter Dale, "How Allen Dulles and the SS Preserved Each Other," CovertAction Information Bulletin, undated reprint; Oglesby, Carl, "The
Secret Treaty of Fort Hunt," CovertAction Information Bulletin, Fall, 1990; Oglesby, Carl, The Yankee and Cowboy War. (New York, Berkley, 1977)
15. Cannon, Martin. "Mind Control and the American Government", Lobster magazine, issue 23; Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Hougan, Jim, Secret Agenda. (New York: Random House, 1984)
16. Prouty, Fletcher, Free Thinking, newsletter of the Freedom of Thought Foundation, volume 1, number 4, March 1995
17. Perkins, Charles Eliot, letter reprinted in The American Mercury, undated issue, reprinted in Contact, January 31, 1995
« Последна редакция: Март 07, 2018, 01:20:27 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 9

Да влезеш в ЦРУ


Към края на 40-те години експериментите по контрол над ума били стартирани чрез нарко-хипнотични техники, както и прилагането на наркотици с противоречиви ефекти, с цел индуцирането на "сумрачно/междинно" състояние. Сред най-често използваните наркотици в този вид изследвания били дезоксин (desoxyn) и пентотал (pentothal), секонал (seconal) и декседрин (dexedrine). В експериментите на ЦРУ за двете ръце на субекта се монтирали интравенозни достъпи, които следели ефектите от наркотиците и регулирали притока им. Идеята била, според трудоваците в умствените полета на ЦРУ, да се създаде ненадейно катарзисно изхвърляне на чувствата и мислите навън, включително да се изкомуникира всякаква информация, която субектът може да крие. [1]

През 1947г флотът стартирал проект "ДРЪНКАНЕ" (Project CHATTER), воден от д-р Самюел Томпсън (Samuel Thompson), флотски командир и психиатър, заедно с Г. Ричард Уенд (G. Richard Wendt), председател на Психологическия отдел в Рочестърския университет и дефакто функционалният шеф на програмата. Съобщава се, че ДРЪНКАНЕ е относително неуспешен наркотичен експеримент за изкопчване на истината, който приключил през 1953г. Горе-долу по същото време армията на САЩ била замесена в проектите ТРЕТИ ШАНС (THIRD CHANCE) и ДЕРБИ ШАПКА (DERBY HAT). [2]

Мисловната нагласа на ЦРУ в момента на зачатието на агенцията е отразена в един свръх секретен доклад, предаден на президента Айзенхауер през 1954г. Докладът призовавал за, "агресивна прикрита психологическа, политическа, и паравоенна организация, по-ефективна, по-неповторима, и ако е нужно, по-безскрупулна от тази, която врагът използва... Ние... трябва да се научим да събаряме, саботираме, и унищожаваме враговете си по по-умни, по-сложни и по-ефективни методи от онези, използвани срещу нас..." [3]

Бележка от преводача: Нека си припомним какво още се е случвало по времето на Айзенхауер в интервюто "Разкритията на един умиращ бивш агент на ЦРУ", това напомняне ще ни трябва и за по-надолу в тази глава. Самият Айзенхауер, по време на управлението си, не е имал истинска представа за държавата в държавата на САЩ, която не е отговаряла пред никого, дори и пред президента.

Според Джон Маркс, "През 1949г Агенцията по научно разузнаване (OSI) предприела анализ на чуждестранната работа по неконвенционални военни техники, включително поведенчески наркотици, като началната цел била развиване на способност за устояване или отклоняване на ефекта от такива наркотици. Предварителните фази включвали преглед на  работата, свързана с наркотиците, на институции като болница "Синайски планини" (Mount Sinai Hospital), Бостънската психопатична болница, Илинойския университет, Мичиганския университет, Минесотския университет, Главна болница "Вали Фордж" (Valley Forge General Hospital), Детройтската психопатична клиника, клиника "Майо" (Mayo Clinic), и Националния здравен институт".

"Първият проект", казва Маркс, "с кодово име проект БЛУБЪРД (Project BLUEBIRD,"синя птица", бел.прев) имал функцията да открие средства за кондициониране на персонала, така че да предотврати нелегитимираното изкопчване на информация от служителите по известните начини. Друга негова цел била да се изследва възможността за контрол над индивида чрез прилагане на специални техники за разпит, подсилване на паметта, и установяване на защитни средства срещу разпитване на персонала на агенцията".

Чернобюджетният проект БЛУБЪРД, воден от Морз Алън (Morse Allen), целял да създаде "експлоатационно изменение на личността" у агентите, военнопленниците, бежанците, и дезертьорите, и участващите в програмата служители на ЦРУ били разпратени по света, за да произвеждат редки ботанически химикали, билкови отвари и наркотици, които можело да са полезни. Основната агенция, замесена в БЛУБЪРД, била Съвместният Разузнавателен Комитет (JIC), същата група, отговорна за проект "Кламер" и внасянето на нацистите в САЩ.

На поне 1000 войника били дадени до 20 дози от наркотика LSD по програмата на БЛУБЪРД. Други документирани проекти, подопечни на БЛУБЪРД, включвали пращането на екип до Токио през юли 1950г с цел разпита на предполагаеми двойни агенти и прилагането на "напреднали" техники върху севернокорейски военнопленници през октомври 1950г.

През август 1951г БЛУБЪРД бил преименуван на АРТИШОК (ARTICHOKE) и прехвърлен от Агенцията за научно разузнаване (OSI) към Агенцията по сигурността (OS). По програмата на АРТИШОК ЦРУ извършило допълнителни експерименти с LSD, използвайки доброволци от агенцията и - потвърдено от меморандум на ЦРУ - несъзнаващи субекти.

Бележка от преводача: В годините след тези събития чак до наши дни ЦРУ губи множество съдебни дела, повдигнати от несъзнаващите жертви на наркотичните експерименти по контрол над ума. Повече информация за делата може да се прочете на страницата за МК-УЛТРА в Уикипедия.

Един от експериментите по АРТИШОК е документиран в меморандум на ЦРУ до директора, с дата 14 юли 1952г. Документът се отнася до употребата на нарко-хипнотична индукция, натриев пентотал, и стимулантът дезоксин. Разпитът бил извършен върху руски агенти, за които се вярвало, че били двойни агенти.

Според мемото, "за привеждане техниките на АРТИШОК в действие, беше използвано прикритието на психиатрични медицински процедури. В първия случай бяха използвани леки дози наркотици, съвместно с хипноза, с цел да се индуцира пълен хипнотичен транс. Този транс беше поддържан в продължение на приблизително един час и четиридесет минути на разпит, с последваща тотална амнезия, постигната чрез пост-хипнотична сугестия. Във втория случай (индивид с много по-висок интелект от първия), дълбок хипнотичен транс беше достигнат след леко медикаментозно дрогиране. Това беше последвано от разпит, продължил много повече от час. Само че, този път беше постигната само частична амнезия, въпреки че за голяма част от теста беше постигната тотална амнезия. Тъй като се налагаше продължаване на разпитите, върху този индивид се проведе втори тест, при който се употреби техниката на АРТИШОК за директно медикаментозно дрогиране. При този тест бяха добити много успешни резултати, в смисъла, че беше произведен пълен разпит, траещ два часа и петнадесет минути, част от който представляваше забележителна регресия. По време на регресията, субектът всъщност повторно "преживя" определени свои дейности от миналото на живота си, някои от които са били извършени преди петнадесет години, докато същевременно субектът напълно прие г-н [изтрито от офицера по случая] като стар, доверен и обичан личен приятел, който субектът е познавал в минали години в Джорджия, СССР. За целия втори тест от този случай явно беше постигната тотална амнезия".

Мемото заключава, "Да се отбележи, че участващите офицери по двата случая изразяват мнението, че операциите по АРТИШОК бяха изцяло успешни и членовете на екипа смятат, че тестовете решително демонстрираха ефективността на комбинираната химико-хипнотична техника в такива случаи. И в двата случая, субектите говореха ясно и много изчерпателно и предадоха информация, която офицерите по случая счетоха за изключително важна".
По-дълбок поглед за АРТИШОК се добива от конферентно обобщение, адресирано до началника на отдел Сигурност, ЦРУ, дата 15 юли 1953г:

"След това г-н [изтрито] обсъди ситуацията с един бивш официален служител на Агенцията, който станал хроничен алкохолик и който, в онзи момент, преминавал операция в [изтрито] за възможен мозъчен тумор. Този индивид се бил свързал с Агенцията преди операцията и предупредил, че когато преди са му давали успокоителни (натриев пентотал), той често говорел свързано. За въпроса се погрижили, като осигурили присъствието на представител на Агенцията в операционната и накарали участващите в операцията да подпишат Споразумение за конфиденциалност. Г-н [изтрито] казал, че субектът действително започнал да говори надълго и нашироко под влиянието на натриевия пентотал и разкрил вътрешни проблеми на Агенцията. Д-р [изтрито] добавил, че бил запознат с детайлите по случая".

[Изтрито] след това коментирал, че това нещо създавало много тревоги на него самия и на другите в операционната и казал, че се надява усилията в проект АРТИШОК да доведат до разработването на някакъв метод, който евентуално ще гарантира амнезия на онези от Агенцията, които са наясно с жизненоважни моменти от дейностите. Той казал, че се налагало някои индивиди от Агенцията да знаят огромно количество информация и ако може да се измисли какъвто и да е начин за създаване на амнезия за този вид информация - например, след като индивидът е напуснал Агенцията - това щяло да бъде нещо забележително. Г-н [изтрито] казал, че нуждата от амнезия е особено голяма в медицинските операции. Г-н [изтрито] обяснил, че постоянно се полагали усилия да се произведе амнезия по различни контролирани начини".

Един документ на ЦРУ за АРТИШОК, с дата 30 юли 1956г, споменава, че употребата на алкалоида булбокапнин (bulbocapnine) индуцира кататония и ступор (кататонният ступор е форма на шизофренията с психичен и моторен дисбаланс, бел.прев). В документа се казва, "Ние желаем да тестваме определени психо-химични характеристики върху човек, използвайки булбокапнина, с който за късмет успяхме да се сдобием от [изтрито], тук се прилага проба от него. Има наличност на още булбокапнин, ако има нужда".

Била приложена молба субектите да бъдат тествани за "загуба на говор, загуба на чувствителност към болка, загуба на памет и загуба на сила на волята". [4]



Бележки:

1. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985)
2. Marks, John, The Search for the Manchurian Candidate: The CIA and Mind Control. (New York: Times Books, 1979)
3. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback, 1977); Halperin, Berman, Bororsage, and Marwick, The Lawless State, The Crimes of the U.S. Intelligence Agencies. (New York: Penguin Books, 1976); Hougan, Jim, Secret Agenda. (New York: Random House, 1984); Marks
4. Quoted in Bowart

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 10

Преминаване на LSD


Членовете на американските разузнавателни агенции не били първата група, заинтересувана от употребата на психеделични наркотици за промяна на поведението. Още по-рано, първите застъпници за психоактивните наркотици в Западната култура били социалните планировчици и елита. Точно преди новия век, през 1898г, човека на медицината, литературата и Фабианския социализъм Хевлок Елис (Havelock Ellis) започнат експерименти с пейот.
Бележка от преводача: Пейот (peyote) е малък кактус без бодли, съдържащ психоактивни алкалоиди, най-вече мескалин. Смята се, че местните американски индианци са използвали пейота за духовни цели и ритуални церемонии в продължение на поне 5500 години.

Днес Елис е известен най-вече със седем-томния си труд "Психология на секса", но в началото на този век той е бил основен двигател в литературните и интелектуални кръгове - особено в комунистическите и анархистките групи. Елис описва опита си с пейота в статията си "Мезкал: Един нов изкуствен рай" ("Mezcal: A New Artificial Paradise"), публикувана през януари 1898г в списание "Съвременен преглед" ("Contemporary Review"). [1]

Интересът към пейота и синтезираната версия на алкалоида, мескалин, останал слаб, освен при обичайните приемни пейотни ритуали, извършвани по не много по-различен начин от представяното в модерното духовно увлечение по онова време, или както е в старите психиатрични монографи, в които се описва, как този наркотик сякаш възпроизвежда шизофрения.

Но на сцената скоро щяло да се появи много по-потентно средство за изменение на мозъка. LSD бил синтезиран за първи път през 1938г в лаборатории "Сандоз" (Sandoz laboratories), в Базел, Швейцария, въпреки че се смята, че ефектите от наркотика са били открити от д-р Алберт Хофман (Alber Hofmann) чак през 1943г. Базел бил дом за три огромни химически компании, Хофман-ЛаРош (Hoffman-LaRoche), Киба-Гайджи (Ciba-Geigy), и Сандоз (Sandoz), последната била собственост на германския химически монолит ИГ Фарбен, опора на войната на Третия Райх. Въпреки че връзка не се прави често, и д-р Хофман отрича да има такава, ИГ Фарбен поддържал дивизия, изследваща психоактивните агенти, и е възможно Хофман да е бил нает в това си качество. Също така е върховно световно съвпадение, че докторите от SS и Гестапо провеждали експерименти с мескалин върху затворниците в Дахау по същото време, на по-малко от 300км разстояние.

Алън Дълес, който е директорствал ЦРУ по време на проекта МК-УЛТРА, бил началник станция в Берн, Швейцария, по време на периода на изследване на LSD, и е бил изпълнителен директор в ИГ Фарбен. Асистент му бил Джеймс Варбург (James Warburg), който по-късно работил съвместно с нарко-застъпника Алдус Хъксли (Aldous Huxley). [2]

Капитан Ал Хубард (Al Hubbard), шпионинът, който бил наречен "Джони Епълсийд на LSD-то", разказал историята за началото на LSD по един различен начин от обичайните хронологии.

Бележка от преводача: Джон Чапман, по-добре познат като Джони "Ябълковото семе", бил американски пионер в парниковото земеделие, който въвел ябълковите дръвчета като вид в големи части на Пенсилвания, Онтарио, Индиана и Илинойс, както и в северните окръзи на днешна Западна Вирджиния. Той станал американска легенда още приживе, заради милия си и щедър начин на живот, силната си водаческа фигура в каузата на запазването на семената на различни видове, и заради символичната важност, която отдавал на ябълките. Също така бил мисионер на Новата Църква и вдъхновение за много музеи и исторически паметници.
Шпионинът на ЦРУ Ал Хубард бил наречен "Джони Ябълковото семе за LSD", защото постигнал същия успех с разпространяването и популяризирането на наркотика, както Джон Чапман постигнал с ябълковите сортове.

Той казва, че Хофман открил LSD много години по-рано, и че той е бил член на тайна група, свързана с мистичната група "Антропософско общество" на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), която си била поставила за цел да произведе "хапче на мира" в началото на 30-те години. [3]

Ранните експерименти с LSD били проведени от Вернер Щол (Werner Stoll), помощник психиатър в Цюрихския университет. Имало слухове, че една жена от пациентите на Щол получила наркотика без нейно знание и извършила самоубийство, просто едно предзнаменование за по-късните зверства на ЦРУ.

Въпреки че при отприщването на LSD в Америка била разпространена една значително по-слабо потентна версия от онова, което се рекламирало по телевизията в онова време, тези действия имали огромен ефект върху бъдещето на държавата. Когато LSD пристигнал в Америка през 1949г, психиатрията процъфтявала, като нишата й нарастнала близо 12 пъти спрямо 1940г. Характерът на психиатрията бил, по много начини, един придатък към военната психиатрия, което не е изненадващо, като се вземе предвид факта, че американските организации за "ментално здраве" били изцяло кукли на конци, дърпани от Тависток. Що се отнася до "обществото", инженирано от тази организация, след като бригадният генерал Уилям Менингер (William Menninger) бил избран за глава на американската психиатрия, била изкована една амбициозна стратегия, а именно - прилагането на психиатрията върху хората по улицата. [4]


Бележки:

1. Stevens, Jay, Storming Heaven. (New York: Harper & Row, 1987)
2. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington, D.C.): EIR, 1992; Lee and Shlain, Acid Dreams. (Grove Press, New York, 1985); Lyttle, Thomas. "Blot Art," an interview conducted by Mark Westion. Paranoia magazine, winter 1995/1996; Stevens; Marks, John, The Search for the Manchurian Candidate: The CIA and Mind Control. (New York: Times Books, 1979)
3. Shlain, Martin. "The CIA, LSD and the Occult," an interview. High Frontiers, reprinted in The Project, Winter 1988/89, volume VI, number 1
4. Stevens

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 11

Култът МК-УЛТРА


През септември 1950г Едуард Хънтър (Edward Hunter), агент на ЦРУ, работещ като журналист, публикувал информация, че китайците използвали техники за промиване на мозъка върху американски военнопленници от Корейската война, принуждавайки ги да признаят за престъпления, като например микробиална война. Всъщност, американците наистина използвали микробиална война, само че това осигурявало прикритие за ЦРУ: с техните собствени изследвания по контрола на ума те просто се опитвали да настигнат постиженията на комунистите. Това не била действителна картина, както признава заместник директора на ЦРУ през 1963г Ричард Хелмс (Richard Helms), когато информирал комисията "Уорън" (Warren Commission), че американските изследвания по контрол над ума винаги са били по-напреднали от тези на комунистите.

Директорът на ЦРУ Алън Дълес също се изказвал за майндконтрола. Адресирайки Националната конференция на дипломираните в Принстънския университет на 10 април 1953г, той говорил за това "колко злокобна била станала битката за ума на човека в Съветските ръце". Три дни по-късно Дълес одобрил МК-УЛТРА, една значително подсилена серия от проекти по контрол над ума, провеждана от персонала на Техническите служби в ЦРУ.

МК-УЛТРА било кодовото име за един огромен проект по контрол над ума, който, според документи на ЦРУ, бил "проект-чадър за финансиране на чувствителни под-проекти", управляван от ЦРУ и координиран от Британските разузнавателни служби, Шотландските фримасонски ложи, и много наскоро реформиралите се нацисти. Свързаният с него проект МК-ДЕЛТА "покривал... политики и процедури за употреба на биохимикали за нелегални операции". [1]

МК-УЛТРА бил роден, когато Ричард Хелмс, шефа на Операционния директорат на ЦРУ (познат като "отдела за мръсни трикове"), препоръчал агенцията да разшири дейността си както в офанзивното, така и в отбранителното промиване на мозъка. Той не бил просто посредствен трудовак в канавките на ЦРУ - Хелмс бил от Източния естаблишмент от главата до петите, дядо му бил първият директор на Интернационалната банка на населените места, и президент на Федералния резерв. Хелмс присъствал по време на смъртта на МК-УЛТРА, когато наредил унищожаването на документацията на програмата през 1966г.

Програмата се водела от д-р Сидни Готлиб (Sidney Gottlieb), "мозъчният гений на МК-УЛТРА", който до 1973г надзиравал изследванията на ЦРУ по контрол над ума. Ричард Хелмс гледал благосклонно на Готлиб, който пък висял на шлифера му и се катерел до все по-високи и по-високи позиции в Агенцията. [2]

Дълес отклонил едни първоначални 300 000 долара за МК-УЛТРА. Според документи на Агенцията, било планувано програмата да оперира извън нормалните канали без "обичайните договорни споразумения" и трябвало да бъде силно "компартментализирана" (разбита на отделения, бел.прев). [3]
Основният фронт за финансиране операциите на МК-УЛТРА била фондацията "Йосая Мейси младши" (Josiah Macy, Jr. Foundation), създадена през 1930г и пълна с психолози и евгеници, на свой ред финансирани от Рокфелер. Фондацията била създадена от възпитаника на Черната камера генерал Марлборо Чърчил (Marlborough Churchill). Медицинският директор на фондация "Мейси" през 1954-55г бил Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith), който освен това бил президент на Световната федерация по ментално здраве на генерал Рийс. [4]

Спомените на един офицер от разузнаването, детайлно описани в един меморандум на ЦРУ, описват в пълнота обхвата на проект МК-УЛТРА:


17 януари 1975г
МЕМОРАНДУМ ЗА АРХИВА
ТЕМА: МК-УЛТРА


1. Следното представлява най-доброто от личните ми спомени относно програмата МК-УЛТРА. За първи път бях въведен в нея през 1962г. По онова време тя беше в процес на значително намаляне на дейността и финансирането. Като началник отбрана и шпионаж (C/D&E) аз продължих значително да намалям финансирането всяка година, докато програмата не отпадна, в края на 60-те години.

2. МК-УЛТРА беше една група от проекти, повечето от които се занимаваха с изследвания и разработване на наркотици или контра-наркотици. Директорът на Централното разузнаване (DCI) и заместник директора на Плановете (DDP) бяха редовно информирани за програмата на годишните съвещания от началника на Техническите служби (C/TSD) или заместника му. Повечето от изследванията и развитията бяха плод на външни договори и касаеха различни материали, за които беше докладвано, че имат характеристики, счетени за привлекателни заради скришния или потаен начин на прилагане в полеви условия. Целта беше контрол на поведението, създаване на поведенчески аномалии и контра-мерки за предотвратяване прилагането на подобни вещества. работата се вършеше в индустриалните, академичните или правителствените изследователски учреждения на САЩ. Финансирането често идваше от недокументирани споразумения. Тестовете обикновено се правеха, когато лабораторната работа беше успешно завършена и често се изпълняваха в учреждения като [изтрито в оригинала] и [изтрито в оригинала]. Във всички случаи, за които зная, тестването се провеждаше върху доброволци от състава на учрежденията, които съзнаваха природата на тестовата програма, но не знаеха коя е изначалната спонсорираща организация.

3. С отминаването на страха от съветските наркотици (и количеството на значимия напредък по програмата МК-УЛТРА), дейностите на програмата бяха значително покрити в тайна, това се диктуваше от натиска върху финансирането и страничните приоритети.

4. Въпреки моите изразени възражения, документите на МК-УЛТРА баха унищожени по нареждане на DCI (г-н Хелмс) малко преди да напусне поста си.

ОФИЦЕР ЦЕНТРАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ
По силата на 10272
[5]



Ползвала се голяма мрежа от доктори и учреждения, върху поне 149 под-проекта, всичките свързани с контрола над ума. МК-УЛТРА и МК-ДЕЛТА се занимавали с изследване на употребата на поне 139 различни наркотика, както и радиация и електрошок, но също така се впускали и в по-мистериозни социални приложения в социологията, антропологията и психиатрията. Какво се крие зад тези екзотични термини? Евгенни експерименти? Генетични манипулации? Тавистоково социално инженерство?

В първата година от оперирането си, МК-УЛТРА вече се разпростирал по улиците. Наркотиците, които били обещаващи в лабораториите, били подхвърляни на несъзнаващи субекти в нормални социални ситуации; случайни граждани получавали психотропни дози без тяхно знание. Предполага се, че тази част от проекта е била прекратена през 1963г, въпреки че някои неща подсказват, че това не е така. Ранните изследвания на ЦРУ върху LSD били извършени от Макс Ринкел (Max Rinkel) и Робърт Хайд (Robert Hyde) - за който се предполага, че е първият американец, пробвал LSD - в Бостънската Психопатична болница, Карл Пфийфър (Carl Pfieffer) н Илинойския университет, Харолд Ходж (Harold Hodge) в Рочестърския университет, Харолд Абрамсън (Harold Abramson) в болница "Синай" (Mt. Sinai Hospital) и Колумбийския университет в Ню-Йорк, Харис Исбел (Harris Isbell) в Центъра за изследвания на зависимости (Addiction Research Center) в Лексингтън, Кентъки, и Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West) в Оклахомския университет.

Други ранни експерименти в изследванията на LSD били извършени от д-р Джоел Елкс (Joel Elkes), който изобретил невро-газове в Берлин през Втората Световна война. Той извършвал експерименти с LSD в Англий 1949г, по-късно преместил центъра на дейността си в болница "Св. Елизабет" във Вашингтон. [6]

Д-р Харолд Абрамсън, който учил в Берлин преди Втората световна война, и по-късно бил нает в Техническата дивизия на Химическите войски на армията на САЩ, получил 85 000 долара за проучванията си върху LSD. В предложението му се споменавало, че се "надявал" да дава на пациентите на болницата, "които са по принцип нормални от психиатрична гледна точка... дози от наркотика без тяхно знание за психотерапевтични цели".
На Абрамсън му било наредено да произведе "операционно уместни материали в следните категории:
а. Смущение на паметта;
б. Дискредитиране на приемливото поведение;
в. Изменение на сексуалното поведение;
г.  Извличане на информация;
д. Сугестичност;
е. Развиване на зависимост".
Абрамсън провел изследването си в Колумбийския университет и в лаборатория "Колд Спринг Харбър" (Cold Spring Harbor), Лонг Айлънд, Ню-Йорк, като последното е мястото, където се намират именията на братята Дълес и се смята за кота нула на евгенните изследвания в Америка от началото на века.

Абрамсън носи отговорността за това, че е дал LSD на Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith) и британския културен антрополог Грегъри Бейтсън (Gregory Bateson) и жена му Маргаред Мийд (Margaret Mead), като и двамата били замесени в проекти на Тависток и МК-УЛТРА. Бейтсън основал център за изследване на LSD във Ветеранската административна болница в Пало Алто, Калифорния, и давал наркотици на поета битник Алън Гинсбърг (Allen Ginsburg), както и на много други. [7]

Бележка от преводача: Битниците са представители на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на 20-ти век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло. Алън Гинсбърг е икона на битническото и хипи-поколение от 60-те и 70-те години на 20-ти век.

Докато ЦРУ продължавало изследванията си върху LSD, наркоманията станала заразителна. Д-р Сидни Готлиб, директорът на проекта МК-УЛТРА, и екипът му редовно си организирали купони с LSD и много алкохол. На едно тяхно разбиване през ноември 1953г, Готлиб сипал доза LSD в куантрото (френска алкохолна напитка, бел.прев) на д-р Франк Олсън (Frank Olson) без неговото знание. Олсън развил дълбока депресия и го завели да се види с д-р Харолд Абрамсън. След първата визита, Абрамсън посетил Олсън в хотелската му стая, носейки бутилка бърбън и бутилка нембутал (производствено наименование на медикамента пентобарбитал, бел.прев). Както коментира Джон Маркс, "доста необичайна комбинация, дадена от доктор, на човек със симптоми като Олсъновите".

На Олсън била насрочена дата да бъде пратен във вилата "Честнът" (Chestnut Lodge), санаториум в Роквил, Мериленд, в който много от психиатрите разполагали с разрешителни "свръх-секретно", издадени от ЦРУ. Нощта преди да постъпи в санаториума, той скочил - както се казва - през затворения прозорец на хотел Хилтън в Ню-Йорк, при което умира. [8]

ЦРУ веднага минава в замазващ режим по случай със смъртта на Олсън. Въпреки че на вдовицата му й била начислена правителствена пенсия, истината за смъртта на учения не била призната цели две десетилетия. Алис (Alice), жената на Франк Олсън, отишла в националната телевизия и прочела следното изявление от семейството в онова време:

"Чувстваме, че ЦРУ насили семейството ни по два начина. Първо, върху Франк Олсън беше извършен нелегален експеримент с престъпно пренебрежение. Второ, истинската причина за смъртта му беше крита 24 години... Разказвайки историята си, ние искаме личната болка, която семейството му изпитва, и морално и политически възмутителното деяние да бъдат овъзмездени. Само така смъртта на Франк Олсън може да стане част от паметта на Америка и да изиграе роля в политическите и етични реформи, от които обществото ни толкова спешно се нуждае."

За съучастието им в смъртта на Олсън, Готлиб и екипът му получили устно мъмрене, което не било записано в личните им досиета.

Историята с Олсън не била приключила. Съдебните учени, разследващи случая, изровили тялото му през 1994г. Те докладвали, че открили черепни фрактури, които говорели за преднамерено убийство, а не за нещастен случай. Можем само да спекулираме за това какво наистина се е случило с Франк Олсън. Дали е заплашвал да разгласи тайната на МК-УЛТРА в нощта преди смъртта си? [9]

Фримасонът д-р Пол Хок (Paul Hoch) е друг човек, замесен в изследването на LSD за ЦРУ. Хок бил член на Американското евгенно общество, и съдиректор, заедно с бившия нацистки евгеник Франц Калман (Franz Kallman), на изследванията в Ню-Йоркския психиатричен институт към Колумбийския университет. Хок и Калман работели под направлението на полевия представител на изследванията на Шотландската масонска школа върху преждевременната деменция, д-р Нолан Д. К. Люис (Nolan D. C. Lewis). Хок също така бил назначен на поста държавен комисар по умствена хигиена от губернатора на Ню-Йорк Аверил Хариман (Averell Harriman), и бил преназначен на този пост от губернатор Нелсън Рокфелер (Nelson Rockefeller).

Друг гений на МК-УЛТРА бил фримасонът 33-та степен Робърт Хана Феликс (Robert Hanna Felix), директор на психиатричните изследвания на Шотландската масонска школа и директор на NIMH (Националния институт за ментално здраве, бел.прев) от 1949 до 1963г. Като ползвал финансиране от ЦРУ, Феликс лично надзиравал експериментите на д-р Харис Исбел (Harris Isbell), който давал LSD на чернокожите затворници 75 последователни дни, утроявайки и очетворявайки дозите, когато затворниците демонстрирали поносимост към наркотика, като нарко-индуцираният сън бил прекъсван с електрошок.

Според свидетелството на бившия затворник Джеймс Чайлдс (James Childs) пред щатската подкомисия, на доброволците за проекта на Исбел се плащало с хероин. Чайлдс казва, "Почуквахме на тази малка врата, и един човек поглеждаше през нея... и аз казвах, "Искам 15 милиграма". Той казваше, "къде ги искаш? В ръката, в кожата, или във вената?" Всички, които участваха в изследването... получаваха заплащане в наркотици". [10]

През 1953г ЦРУ се свързало с психиатъра от Лос Анджелис д-р Ник Берсел (Nick Bercel) и го помолило да определи какво количество LSD би било нужно, за да се прати цялото население на Града на Ангелите на въртележката. Резултатите на Берсел били разочароващи: той открил, че хлоринът във водоснабдителната мрежа неутрализира наркотика. ЦРУ, според международните документи, веднага се захванало да разработва версия на LSD, която да не се влияе от хлорина. [11]

В действителност ЦРУ може би наистина са се опитали да дрогират цяло населено място и по-рано. В Пон-Сант-Еспри (Pont-Saint-Esprit), Франция, през 1951г, целият град изведнъж пощурял.

Много хора умрели по време на необяснената истерия, а хората усещали халюциногенни ефекти седмици наред след това. Въпреки че инцидентът се отдава на ръжено брашно, заразено с гъбичката мораво рогче, датата на случката - близо до началото на интереса на ЦРУ към LSD - е повече от интересна.

Подобен инцидент, въпреки че по-малко смъртоносен, се е случил в САЩ през 1989г, когато 600 ученици и гимназисти се готвели за музикална програма в Санта Моника, Калифорния. Изведнъж се появило масово главоболие, гадене, замаяност и припадане, обзело 250 ученици. Предвид склонността на ЦРУ и други агенции да тестват наркотици върху цивилни, не е невъзможно това да е бил друг такъв случай. [12]

В средата на 50-те години операция БИГ СИТИ ("Голям град", бел.прев) в Ню-Йорк използвала един автомобил, модел мъркюри 1953 (мъркюри е спряна от производство марка на компанията Форд, бел.прев), със стърчащ от него половин метров ауспух, карал из улиците, разпръсквайки газ, най-вероятно LSD. Друг тест от същата серия тестове бил направен с разпръскваща емисии техника, захранвана от батерии и носена в куфарчета. По това време от моста "Голдън Гейт" (Златна порта) бил разпръснат ненаименуван газ, въпреки че се твърди, че се разнесъл от вятъра, без да причини вреда на никой.

През 1957г инспекторът от ЦРУ генерал Лиман (Lyman) пратил следното вътрешно комюнике, в което се казва, че "трябва да се вземат предпазни мерки, не само за да се предпази операцията от разобличаване пред вражески сили, но също и за да се прикрият тези дейности от американското население като цяло. Знанието, че Агенцията се захваща с неетични и незаконни дейности, би имало сериозен отзвук в политическите и дипломатическите кръгове и би било противопоказно за изпълнението". [13]

От началото на работата на ЦРУ с LSD е изразявана загриженост за зависимостта от швейцарците, които доставят наркотика. Докато си набавя ежеседмични доставки от Сандоз, ЦРУ също финансира и компанията "Ели Лили" (Eli Lilly company) в САЩ, за да синтезират наркотика, за да се подсигурят несекващите доставки. През 1954г Лили обявяват, че са успели. В комюнике до Алън Дълес се споменава, че при неограничени наличности LSD вече може да се приеме като сериозен агент в химическата война, и че може да се внася "с тонове". [14]

Най-зле оплювания от всички доктори на МК-УЛТРА е д-р Доналд Евен Камерън (Donald Ewen Cameron). През 1942г фондация Рокфелер основава мемориалния институт "Алън" (Allen Memorial Institute) в университета "МакГил" (McGill University), намиращ се в готическото имение Рейвънскраг (Ravenscrag), в Монтреал, Канада. Д-р Камерън бил назначен начело на психиатричния отдел, и започнал експерименти, извадени директно от шоуто на Роки Хорър, само че без остроумията. Програмата била финансирана от канадските военни, фондация Рокфелер, OSS, и по-късно от ЦРУ.

Камерън бил обучен в Царската ментална болница в Гласгоу, Шотландия, от сър Дейвид Хендерсън (David Henderson), евгеник. Камерън продължил с основаването на Канадския отдел на Световната федерация за ментално здраве, заедно с приятеля си, бригадния генерал от Тависток Джон Роулингс Рийс, ставайки може би най-влиятелния психиатър на планетата. Станал президент практически на всяка психиатрична организация, съществуваща по онова време; Канадската, Американската и Световната психиатрични организации, Квебекската Психиатрична асоциация, Американската Психопатологична асоциация, и Обществото на биологичната психиатрия. Камерън не бил плах в полето на психиатрията, а вместо това бил един от най-влиятелните му лидери. [15]

Полковник Л. Флечър Проути (Fletcher Prouty), пентагонска връзка на ЦРУ по времето на Камеръновите експерименти, през 1992г казал: "Ако можехте да се доберете до директорски пост в Американската Психиатрична асоциация около 1956 или 1957г, щяхте да се учудите, че огромен процент от индивидите там са родени в чужбина. Повечето от тях идваха от Германия и Източна Европа на голяма вълна. Всичките се водеха "технически специалисти", но в действителност бяха психиатри. Ходеха на работа най-вече по университетите - но много от тях работеха върху онези "неконвенционални" програми за контрол над ума за разузнаването на САЩ... Тези заминаваха при хора като д-р Камерън в Канада". [16]

През 1957г Камерън отправил голямо предложение към "Обществото за изследване на човешката екология", познато също и като "Фонда за човешка екология", фасада на ЦРУ, действаща от Медицинското училище на Корнуелския университет в Ню-Йорк. Камерън предлагал следните експерименти да бъдат финансирани:

"I. Разграждането на продължаващите линии на поведението на пациента чрез особено интензивни електрошокове (депатеринг)"
Бележка от преводача: Депатеринг идва от "патърн" (pattern), което на английски означава еталон, шаблон, стил, тенденция, образец и "правя нещо по образец на". Терминът депатеринг в психиатрията означава разграждане на поведенческите навици на индивида, в случая, както е предлагал Камерън, като резултат от серийни, системни интензивни електрошокове.

"II. Интензивното повтаряне (16 часа на ден за 6 до 7 дена) на предварително подготвен вербален сигнал.
III. По време на този период на интензивно повтаряне пациентът е поставен в частична сензорна изолация."

Бележка от преводача: Сензорната изолация е метод за боравене с ума и има много форми. Сензорната изолация е ключова в успешното гладолечение, което без нея няма лечебни ефекти. Може да се нарече "постене на сетивата". Други форми на сензорна изолация са въздържание от слушане на музика, избягване на миризми, седене на тъмно, седене на светло, както потапяне в една единствена миризма, съзерцаване на един единствен цвят, слушане на само един звук или песен, повтаряне на една единствена дума, и прочие. Социалната изолация е друга форма на сензорна изолация.

"IV. Потискането на каращия период (driving period, виж по-долу, бел.прев) се изпълнява като, след завършването на периода, пациентът се поставя в продължителен сън за 7-10 дни".

След като получил поисканите 60 000 долара, Камерън и подчинените му приложили тези и широко разнообразие от други взривяващи съзнанието техники върху субекти, които в много случаи не били доброволци за експериментите. Онези техники, очевидно по-подходящи за изтезаване на военнопленници, отколкото за рехабилитиране на канадските граждани, включвали "сънна обработка", разработена от Хасан Азима (Hassan Azima) от Института, и инжектирането на торазин (хлорпромазин, бел.прев) и барбитурати продължително време, така че пациентите да спят по 20 до 22 часа дневно.

Като използвал британската електро-конвулсивна техника на Пейдж-Ръсел (Page-Russel electroconvulsive technique), Камерън вкарвал пациентите в нарко-индуцирана кома за седмици, като ги събуждал, за да им приложи едносекунден електрошок, последван от пет до девет допълнителни шока, в зависимост от това доколко го сърбял пръста. Камерън увеличил волтажа, който по принцип бил ползван в практиката на тази техника, както и броя на шокиращите сесии от една до две или три на ден. Както можело да се предвиди, пациентите, които били третирани по този начин, често били превръщани в зеленчуци. [17]

Друга стратегия на Камерън била да постави жертвите си в камера за сензорна изолация за до 65 дена, разбивайки ги от LSD, после ползвал "психическо каране", което е процес, в който непрестанно се повтаряла определена емоционално заредена фраза, пускана на пациентите през възглавница с фиксирани слушалки, които не се сваляли. Камерън документирал изследванията си върху психическото каране, финансирано от Департамента на Здравето и добруването между 1961-64г, в изследователски документи, озаглавени "Проучване на фактори, които спомагат или спъват промяната на личността на индивидите, изложени на продължително повтаряне на вербални сигнали", и "Ефектите, които повтарянето на вербални сигнали оказва върху човешкото поведение". [18]

Според един психиатър, теорията на Камерън била, че "начините, по които хората се държат, се определят от някакъв вид подредба на нервната система в мозъка. Тъй като психотерапията може да промени поведението, невронните подредби би трябвало да са обратими". Самият Камерън "се чудеше дали поведенческите тертипи на зрелите хора може да бъдат изтрити от физиологичен процес, който атакува невронните шаблони. Възможно ли бе възрастните да станат теоретично без определен начин на поведение? Можеше ли да се върнат до състояние на неврологична и психологическа инфантилност за кратък период, и можеше ли след това да се въведат нови шаблони на поведение?" Дали някой усеща привкус на Тависток?

До 1960г Камерън вече бил развил техниките си, които наричал "ултра-концептуална комуникация", в нещо дори още по-чудовищно. Периодът на психическото каране бил увеличен до 16 часа на ден за от 20 до 30 дни, а на пациентите се давали дози сернил (търговска марка фенциклидин, халюциноген, в миналото използван като ветеринарно обезболяващо, бел.прев), за да се "блокира входящата сензорна информация и да се произведе занижена активност". Сернилът е екстремно мощен наркотик, използван като болкоуспокояващо за животни. Той създава "остри психотични епизоди и дори има опасност от хронична психоза при хората". [19]

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Въпреки че стандартите за медицинско експериментиране били ясно дефинирани в Нюрнберг (съдебният процес срещу нацистите след края на войната, бел.прев), почти 10 години преди Камерън да бъде финансиран от ЦРУ, условието за което финансиране било изричното "информирано съгласие" на субектите, субектите в Мемориалния институт "Алън" не подписвали форми за съгласие, нито пък имали някаква идея в какво се забъркват в повечето случаи. Всъщност, това бил стандартът, а не изключението, през повечето време от изследванията под МК-УЛТРА.

Двама от асистентите на Камерън били Леонард Рубенщайн (Leonard Rubenstein), "електрически магьосник от рода Кокни (Cockney), който нямал медицински дипломи", който милеел за възможността да съществува някаква техника, "която да връзва връвчици на хората, без те да разберат", и д-р Уолтър Фрийман (Walter Freeman), който извършил 4000 лоботомии за 20 години, както се твърди в повечето случаи на хора, страдащи само от депресия или параноя. Фрийман продължил кариерата си и станал много успешен мозъчен специалист, работел много години в Сан Франциско. [20]

Бележка от преводача: Лоботомия е неврохирургическа операция, вид психохирургия, позната още като левкотомия. Състои се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора.
Процедурата е полемична още от самото си създаване. Предписва се при лечението на психични разстройства (а понякога и на други) като основна процедура в някои западни страни за повече от две десетилетия. Въпреки общото ѝ признание, тя има сериозни странични ефекти. Докато някои пациенти показват симптоматично подобрение с операцията, подобренията са постигнати за сметка на други увреждания. Балансът между ползите и рисковете допринасят до спорния характер на процедурата. Създателят на процедурата, португалският невролог Егаш Мониш получава Нобелова награда за медицина през 1949 г.
Употребата на процедурата нараства драстично в началото на 40-те и 50-те години на 18-ти век; до 1951 г. почти 20 000 лоботомии са извършени само в Съединените щати. По-голямата част от лоботомиите са извършвани на жени. С откритието на антипсихотици в средата на 50-те години, лоботомиите бързо и почти изцяло са изоставени.

Целта на операцията е да се намалят симптомите на психични разстройства и е признато, че това се постига за сметка на личността и интелекта на дадения индивид. След операцията спонтанността, отзивчивостта, самосъзнанието и самоконтролът са намалени. Дейността е заменена от инерция, а хората са оставени емоционално затъпени и ограничени в своя интелектуален обхват. Последствията от операцията са описани като „смесени“. Някои пациенти умират в резултат на процедурата, а други по-късно се самоубиват. Някои пациенти успяват да се върнат към отговорна работа, докато в други остават до живот с тежки увреждания.

През 1979г срещу ЦРУ било повдигнато гражданско съдебно обвинение заради дейностите по време на периода на МК-УЛТРА, подробности от съдебното дело се появяват във Списание за публично право и политика "Хамлайн" (Hamline Journal of Public Law). Д-р Пол Термансън (Paul Termansen) се явил в съда като експертен свидетел и описал какво се било случило на Робърт Лоджи (Robert Logie), един от пациентите на Камерън в Рейвънскраг:
"Вместо стандартно лечение, г-н Лоджи преминал през серия експериментални, силно противоречиви процедури... Г-н Лоджи не бил подходящ субект за която и да е от експерименталните процедури, на които бил подложен, ако някой въобще може да бъде подходящ за такива процедури. С голяма сигурност, никой няма да бъде подходящ за вида експериментални процедури, прилагани в Мемориалния институт "Алън" в този момент, освен ако не са били доброволци да се подложат на онези експериментални процедури".

Д.р Термансън казал, че след като човек бил подложен на експериментите на Камерън, "съществуването му след това най-добре може да се опише като оскъдно... Той може да функционира, да работи, и да съществува, но едва-едва".

Друг експертен свидетел по делото, д-р Браян Дойл (Brian Doyle), дал информация по случая на Рита Цимерман (Rita Zimmerman), която била "депатернирана" от Камерън с 30 електрошока, преминала през 56 дни нарко-индуциран сън, била подложена на 14 дни негативно "психично каране", след което я подложили на 18 дни положително "психично каране". Д-р Дойл казал,

"Г-жа Цимерман не била кандидат за елекрошокова терапия, камо ли за интензивните процедури по "депатерниране", които били толкова интензивни, че тя не можела да задържа пикочния мехур и червата си... Интензивните електрошокове, използвани за "депатернирането" на г-жа Цимерман очевидно са били експериментални, както и цялата процедура по "депатерниране", която е била приложена в екстремна степен в нейния случай. Близо двата месеца нарко-индуциран сън и над един месец "психическо каране", на които била подложена г-жа цимерман, били също толкова екстремни прилагания на очевидно експериментални процедури... Експерименталното "депатерниране", продължителния нарко-индуциран сън и процедурите по "психическо каране", приложени върху г-жа Цимерман, неизбежно щели да нанесат вреда на умственото й и физическо здраве".

Дойл направил подобно изказване по случая с Флорънс Ланглебен (Florence Langleben), която получила електрошокове и LSD, 43 дни дрогиран сън и 43 дни психическо каране:

"Г-жа Ланглебен не била кандидат за електрошокова терапия, камо ли за интензивните процедури по "депатерниране"... Интензивните електрошокове, използвани за "депатернирането" на г-жа Ланглебен, очевидно са били експериментални, както и цялата процедура по "депатерниране". Шестте седмици нарко-индуциран сън и шестте седмици "психично каране", които преминала г-жа Ланглебен, били еднакво екстремни приложения на очевидно експериментални процедури... Експерименталното "депатерниране", продължителният нарко-индуциран сън и процедурите по "психично каране", използвани върху г-жа Ланглебен, неизбежно щели да нанесат щети върху умственото й и физическо здраве". [21]

Друга от многото жертви на Камерън била Мери Мороу (Mary Morrow), чиято професионална квалификация била дойка. След като добила лекарска специализация по неврология в Мичиганския университет, тя се свързала с Камерън с цел да му стане колега в Мемориалния институт "Алън". Според един правен документ, постъпил във Вашингнот, "Понеже на Камерън му се сторило, че тя изглежда "нервна", той казал на д-р Мороу, че ще трябва да се извърши медицинско изследване, преди да се разгледа искането й. Тогава д-р Мороу била хоспитализирана в Царската болница "Виктория", учреждение филиал на МакГилския университет и Мемориалния институт "Алън". След като напуснала Царската болница "Виктория", д-р Мороу била приета като плащащ си пациент в Мемориалния институт "Алън" на 6 май 1960г и била минала под грижите на Камерън. За единадесет дневен период от 19 май 1960г, през дните до 29 май 1960г, д-р Мороу била подложена на експерименти по "депатеринг" с приложение на етелктро-конвулсивното третиране "Пейдж-Ръсел" и разнообразие от барбитурати, особено торазин и анектин (суксаметониум хлорид, бел.прев). Комбинацията от тези наркотици довела до състояние на мозъка аноксия [недостатъчно кислород, достигащ до мозъка] у д-р Мороу и на 17 юни 1960г тя била прехвърлена, по настояване на семейството й, в медицинския отдел на Царската болница "Виктория", където била диагностицирана като страдаща от силен оток на ларинкса [остра алергична реакция към наркотиците]".

Подобно експериментиране се извършвало и другаде. 42-годишния професионален тенисист Харолд Блаеир (Harold Blauer) страдал от депресия след развод. На 5 декември 1952г той се записал в психиатрична болница в Манхатън. Без знанието на Блауер, болницата сключила договор с армията на САЩ за химически военен тест с деривати на мескалина. Без да има каквато и да е информация дали дериватите някога са били тествани върху хора, един доктор от болницата инжектирал Блауер пет пъти с препарата. Архивните записи показват, че известно време Блауер явно се подобрявал, въпреки че е под въпрос как мескалинът може да допринесе за това. какъвто и да е бил случаят, експериментирането върху Блауер продължило до петата инжекция на 8 януари 1953г. Дозировката била 16 пъти силата на първата инжекция. Блауер започнал да се поти, след което преминал в конвулсии с пенявене на устата. Мъжът изпаднал в кома и констатирали смъртта му два часа по-късно.

Болницата не информирала роднините на Блауер, че е бил несъзнаваща жертва на експеримент от химическата война, вместо това ги информирали, че умрял от "свръхдоза наркотик". Когато семейството на Блауер започнало съдебно дело срещу болницата, искът им бил преценен на 18 000 долара, половината от това било дадено от правителството през болницата, с условието, че болницата ще пази в тайна природата на експеримента, извършен върху Блауер, пред семейството му и пред света. [22]

Още отрано ЦРУ стигнали до заключението, че за да имат наистина реалистични резултати, било нужно LSD да се тества извън лабораторията, върху хора в истински житейски ситуации. Хари Анслингър (Harry nslinger), оглавяващ Федералното бюро по наркотиците, надзиравал една такава операция, проведена от Джордж Хънтър Уайт (George Hunter White), офицер по наркотиците, който организирал училище за трениране на шпиони по време на Втората Световна война. Използвайки финансиране от ЦРУ, Уайт наел апартамент в Грийнуич Вилидж (квартал в Манхатън, бел.прев) и го екипирал с подслушвателна техника и еднопосочни огледала (огледала, през които се вижда от другата страна, бел.прев). Уайт, представяйки се ту като моряк, ту като художник, примамвал несъзнаващи хора в апартамента си и им давал LSD. Големият брой на враждебните реакции към наркотика - понякога се налагало субектите да бъдат хоспитализирани цели седмици - накарало Уайт да даде кодовото име на наркотика "Буреносен".

През 1955г Уайт преместил операционната си база и екипирал две изходни позиции за LSD в Сан Франциско. Това бил периодът на операция "Полунощен Климакс" (Midnight Climax), в която Уайт плащал на проститутки да водят клиенти в едно от тези анти-убежища за неконвенционални забавления. Питиетата на несъзнаващите участници били претъпкани с LSD и действията им се наблюдавали от Уайт, който седял зад еднопосочно огледало на портативна тоалетна с питие в ръката. Агентите на Наркотичното бюро в Сан Франциско също се възползвали от предимството на операция Полунощен Климакс, пробвайки както наркотиците, така и доставчиците им.

Дейностите на Уайт продължили до 1963г, когато инспекторът от ЦРУ генерал Джон Иърман (John Earman) разбрал за операция Полунощен Климакс по време на рутинна проверка на Техническите служби. Въпреки че след откровенията за експериментите с апартаментите последвал дълъг период на себеанализиране, операциите продължили поне до 1966г, когато Уайт напуснал Наркотичното бюро.

Уайт изпада в спомени за мисията си като част от ЦРУ в един цитат, който станал известен сред хроникьорите на ЦРУ и контрола над ума: "Аз бях много малък мисионер, всъщност еретик, но полагах тежък труд между лозниците, защото беше толкова, толкова забавно. Къде другаде може един червенокръвен американец да лъже, убива, мами, краде, изнасилва и граби по волята и благословията на Всевишния?" [23]

Една известна жертва на МК-УЛТРА бил Филип Греам (Philip Graham), дипломиран вишист от Армейското разузнавателно училище в Харисбург, Пенсилвания, и собственик и издател на вестник Вашингтон Пост (Washington Post) и списание Нюзуик (Newsweek magazine). Греам направил грешката, че атакувал американските новинарски медии в една реч, направена на среща на издателите през януари 1963г. Лесли Фарбър (Leslie Farber), психиатър от вилата Честнът на ЦРУ, бил пратен да се справи с Греам. Греам бил дрогиран и качен на самолет до Мериленд, където след 10 дни бил освободен, само за да бъде върнат отново във вилата Честнът през юни. Освободен на грижите на жена си през август, тя го открила прострелян и мъртъв - твърди се, че самоубийство. завещанието му било обявено за несъстоятелно заради умствена лудост, и Катерин Греам (Katherine Grraham), вдовицата му, наследила Вашингтон Пост и списание Нюзуик. [24]

Още от рано в изследването на техниките за контрол над ума изникнал проблема с "изхвърлянето", тоест как да се отърват от хората, които са били подложени на програмите за контрол над ума.

Един начин за справяне с тези хора бил, да се поставят, според един документ на Агенцията, "под максимален арест, или докато операциите не напреднат до степента, в която знанието за тях вече не е силно чувствителна информация, или до момента, в който тяхното знание не би било от полза за врага".  Други начини за отърваване от тези хора били да се затварят в психиатрични заведения, да им се направи лоботомия, или в някои случаи "терминиране с крайно предубеждение", тоест да се убиват.

В две серии тестове, през 1958г и през 1959-60г, Армейското разузнаване на САЩ, съвместно с Армейския химически корпус и ЦРУ, започнали програма за тестване на LSD и други психоактивни препарати м Лаборатории за медицински изследвания в арсенала Еджууд (Edgewood Arsenal). Фокусът на тези тестове бил "несъзнаваната реакция към теста" с намерението да се открие как един войник на LSD ще премине през разпит.

Бележка от преводача: Арсеналът Еджууд се споменава и в темата Проект Албатрос, статията "Мирише на МК-Ултра" от Форума.

На групи военен персонал им бил даден ЕА-1729, армейското кодово наименование на LSD, после ги заснели на филм, докато разпитвачите се опитвали да изкопчат от тях засекретена информация. Имало също така и "Спъващи паметта тестове", оценяващи способността на субектите да си спомнят информация, която преди това им била предадена, както и учения по каране на танк, противосамолетно проследяване и полеви маневри.

След първата фаза на тестове, началникът на Клиничното поделение в Еджууд пратил писмо до командващия генерал от Армейския разузнавателен център, величаещо блестящите резултати от наркотичните тестове. Препоръчвало се също така "фактическото приложение на материала [LSD] да бъде осъществено в истински ситуации на експериментална основа, ако е възможно".

Армейското разузнаване на САЩ окуражавали от Еджууд да продължат с полевите тестове: "Този команден център препрати писмото ви до асистент-началник щаба на разузнаването (ACSI), Армейския департамент, по повод препоръката ви фактическото приложение на материала да бъде осъществено в истински ситуации на експериментална основа". В кореспонденцията между директора на медицинските изследвания в Еджууд и командира, Военно-химически лаборатории, се посочва, че планът бил LSD да се използва извън САЩ върху чуждестранни нации. На 8 август 1960г Офисът на асистент-началник щаба на Екипа за връзка с разузнавателните служби излетял за Европа, за да осведоми разузнавателните агенции за съвместния проект. В резултат се родили поне две програми, първата била операция ТРЕТИ ШАНС (THIRD CHANCE), 90-дневен европейски проект, включващ прилагането на LSD върху хора от чужди нации и един американски войник, за който се твърдяло, че е откраднал засекретени документи. Операция ДЕРБИ ШАПКА (DERBY HAT) била подобен проект, планиран да се реализира в Хаваи, въпреки че сведенията са него са противоречиви. Един източник казва, че проектът бил преждевременно прекратен, а друг източник казва, че армейски Екип за специални цели, обучен на LSD разпити, разпитал седем предполагаеми японски комуниста, вкарвайки поне един от тях в кома.

Тестването явно било извършено също и върху несъзнаващи американски граждани. Твърди се, че тези тестове били резервирани за малки групи индивиди, въпреки че имало предложения за по-мащабно тестване в някой бъдещ момент.

Генерал-майор Крийси (Creasy) от Химическия корпус си спомня, "Опитвах се да се съставя добра прикриваща история, за да тествам какво би се случило в метрото, например, ако градът бъде обгазен. Отказаха ми поради причини, които винаги са ми изглеждали малко абсурдни". [25]
Архивът показва, че на офицерите от Химическия корпус редовно им давали наркотици по време на тренировките им във форт МакКлелан (Fort McClellan), Алабама. Други тестове на LSD върху армейски персонал се извършвали в тестовия полигон "Абердийн" в Мериленд; тестовия полигон "Дъгуей" в Юта; форт Левънуърт (Fort Leavenworth), Канзас; и форт Бенинг (Fort Benning), в Джорджия. Документирано е, че до средата на 60-те поне 1500 души армейски персонал са били използвани в експерименти с LSD на Химическия корпус.

Сред другите изследователи, които били финансирани от военните, са и Чарлс Савидж (Charles Savage) във флотския Медицински изследователски институт, Амедео Мараци (Amedeo Marrazzi) от Минесотския университет и Мисурския Психиатричен институт, Джеймс Дил (James Dille) от Вашингтонския университет, Гералд Клий (Gerald Klee) от Медицинското училище към Мерилендския университет, Нийл Бурч (Neil Burch) от университета "Бейлор" (Baylor University), Хенри Бийчър (Henry Beecher) от Харвард и Главната болница на Масачузец, и Пол Хок и Джеймс Кател от Щатския Психиатричен институт на Ню-Йорк. [26]

Скоро армията щяла да премине към по-големи, но не задължително по-добри неща. Хофман-Ла Рош (Hoffmann-La Roche), фармацевтична компания в Нътли, Ню Джърси, била източник на нов психоактивен препарат за армията, куинуклидинил бензилат: BZ (quinuclidinyl benzilate). Това е наркотик с дори още по-разтърсващи ефекти от LSD, ефекти, които траят около три дни - но са познати случаи, в които се влачат до шест седмици. Един армейски доктор отбелязал за BZ, че "По време на периода на острите ефекти човекът напълно е загубил връзка с околната си среда". [27]

Д-р Ван Сим (Van Sim), който бил шеф на Клиничното изследователско поделение в арсенала Еджууд, рутинно тествал върху себе си всичките нови наркотици, които по-късно щял да даде на войниците. Сим докладвал за BZ, "Скри ми шайбата за три дни. Постоянно падах на земята и хората от лабораторията назначиха човек, който навсякъде да ходи по мен с дюшек".

АРмейските тестове на BZ започнали в арсенала Еджууд през 1959г, и продължили до 1975г. Д-р Соломон Снидър (Solomon Snyder) от университета "Джон Хопкинс", който бил замесен в нарко-тестовете на Химическия корпус, казва, "Армейските тестове на LSD бяха просто загряваща програма в сравнение с употребата на BZ".
Предполага се, че BZ бил даден на 2800 войника, като някои от тях страдат от наркотична нестабилност до ден днешен. Твърди се също, че във Виетнам в битка се ползвали натъпкани с BZ гранати, артилерийни снаряди и ракети. [28]


Бележки:

1. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (Dell Paperback, New York, New York, 1977); Chaitkin, Anton. "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Cannon, Martin, "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October, 1990
2. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995); Marks, John, The Search for the "Manchurian Candidate": The CIA and Mind Control, (New York: Times Books, 1979); Chaitkin
3. Stevens, Jay, Storming Heaven, LSD and the American Dream. (New York: Harper & Row, 1987)
4. Chaitkin
5. Quoted in Bowart
6. White, Carol, The New Dark Ages Conspiracy. (New York: Benjamin Franklin House, 1984); Marks; Bowart
7. Chaitkin; White; Stevens; Hougan, Jim, Secret Agenda. New York: Random House, 1984; Marks
8. Chaitkin; Marks
9. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Marks; The Modesto Bee, July 26, 1994
10. Smith, Caulfield, Crook, and Gershman, The Big Brother Book of Lists. (Los Angeles: Price/Stern/Sloan, 1984); Chaitkin
11. Lee and Shlain
12. "Messing with the Mass Mind," American Journal of Psychology, 1989, otherwise undated clipping; Lee and Shlain
13. Unattributed segment in Matrix III, Val Valerian, ed., 1992
14. Stevens
15. Chaitkin; Weinstein, M.D. Harvey M., Psychiatry and the CIA: Victims of Mind Control, (Washington, D.C.: American Psychiatric Press, 1990)
16. Prouty, Colonel L. Fletcher. Cited in Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House. Portland, 1995)
17. Rauh and Turner, "Anatomy of a Publie Interest Case Against the CIA," Hamline Journal of Public Law and Policy, Fall 1990; Chaitkin; Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995; Weinstein)
18. Chaitkin; Anonymous untitled research paper, Stockholm: Mediaecco, 1993; Weinstein
19. Weinstein
20. Constantine
21. Rauh and Turner
22. Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? New York: St. Martin's Press, 1989
23. Lee and Shlain
24. Chaitkin; Constantine, Alex, "Operation Mockingbird: The CIA and the Media," Prevailing Winds Magazine, Number 3, 1997; Dr. John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300. (Carson City, Nevada: America West Publishers, 1992)
25. Lee and Shlain
26. Marks
27. Lee and Shlain; Victorian, Armen, "U.S. Army Intelligence Mind Control Experiments", Lobster magazine, number 23
28. Lee and Shlain


Д-р Луис Жолион Уест "Веселия" (Louis Jolyon "Jolly" West): Майндконтрол програматор?
« Последна редакция: Март 21, 2018, 10:29:34 pm от λ »

Тагове към темата: