Apocryphal Academy

Автор Тема: Дзен притчи и поучителни разкази  (Прочетена 2982 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #45 -: Август 18, 2018, 02:31:13 pm »
Седял си в едно кафене един човек, а до него, на съседната маса били седнали няколко семейства, които обсъждали живота си, докато децата им си играели с други деца в детския кът към заведението.
В разговорът, който малко невъзпитано човекът дочул, двете семейства обсъждали разходите им за храна, квартира и консумативи от една страна, а от друга приходите им, докато са били в Англия.
В крайна сметка, след подробен анализ в разговора, двете семейства стигнали до резултата, че нищо не остава, евентуално за формиране на някакви спестявания.
Странно за човека, седящ на съседната маса, в това ,,осъзнато и изчислено нищо'' се съдържало и цялото преживяване на разговора между семействата - емоционалното спподеляне, времето отделено на детето за игра, изпиването на кафето в присъствието на приятели, прекрасното, слънчево време и лекият бриз, възпитаното обслужване на сервитьорката, спокойната музика в кафенето и куп други детайли, част и същевременно образуващи цялостния момент от времето в това приятно пространство на кафенето до реката...



kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #46 -: Август 18, 2018, 04:50:59 pm »
Имало едно прекрасно езеро, високо в една величествена планина.
То съществувало в цялата му пълнота, в един напълно спокоен и безкраен момент.
Над него било Слънцето,  а езерото лежало в прегръдката на Земята. Усещало присъствието на всяка водна частичка в себе си, всяка гънка на земното си легло и всеки слънчев лъч, който достигал повърхността му.
Всичко било застинало в безвремието на безкрая на спокойствието на момента.
Не щеш ли, слънчевите лъчи започнали да го изгарят и в огъня на слънчевия ад водните му частички започнали да стават неудържими. Една по една те се откъсвали от снагата му и полетявали към Слънцето.
Адът на разкъсващата му се снага се допълвал от земния ад, в който една по една водните му частички попивали и се губели в непристъпната повърхност на земното му легло. Чувството на засмукване го карало да изпитва неистовия страх на загубата.
Болката от чувството на разкъсване била непоносима до момента, в който вече не усещало нищо.


Езерото почувствало загубата на всяка една своя водна частица.


В този момент чуло шепота на всичките си частички. Дори можело да погледне това, което те виждали.



Погледнало отвисоко, през полетялите във Въздуха право към Слънцето водни частици.
Видяло, че то си е там, в удобното си земно легло, във висините на величествената планина.
Усетило, че се превръща в дъжд и пак се насочило към себе си. Почувствало всяка завръщаща се в снагата му водна частица.
В този момент потънало в земята и не след дълго бликнало като извор.
Погледнало през спускащите се водни частици.
Усетило, че се превръща в руен планински поток.
Погледнало нагоре към планината и видяло, че си е там, в своя безвремеви, безкраен миг на спокойствие.
Но този път усещало как свети, отразявайки лънчевите лъчи и как захранва руйния планински поток и пухестите облачета, галещи планинските върхове.


Езерото осъзнало, че Е езеро.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #47 -: Септември 29, 2018, 10:39:54 pm »
ТРИ СЕДМИЦИ

 При един мъдър човек дошла негова съседка, водейки сина си за ръка:
- Сина ми много обича да яде сладко и захар. Направих всичко, за да го отуча, но не ме слуша. Моля те, кажи му ти, че е много вредно да яде толко захар! Теб ще те послуша, защото много те уважава.
Човека погледнал момчето, видял доверието в неговите очи и казал:
- Елате след три седмици.
Жената недоумявала. Колко много хора идвали от  далечни места  и мъдрият й съсед давал отговорите на повечето въпроси начаса... Но тя послушно дошла след три седмици.
Човека отново погладнал момчето и пак рекъл:
- Елате след три седмици.
Жената не издържала и попитала защо просто не поговори със сина й. Но отговора бил:
- Елате след три седмици!
Когато майката и момчето дошли за трети път, мъдреца рекъл:
- Синко, послушай съвета ми: не яж много сладко и захар. Те вредят на здравето.
- Щом ти го казваш, ще те послушам – отговорило момчето.
Жената помолила детето да я почака навън. Когато останали сами тя попитала:
- Кажи ми, мъдри човече, защо не каза това още първия път?
- Аз самия обичам много сладко и за дам съвет трябваше  да се избавя от тая си слабост. Реших, че три седмици ми са достатъчни, но се оказа, че съм грешал...






Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #48 -: Октомври 13, 2018, 10:19:29 pm »
5 мисли за егото от Екхарт Толе

1. Много хора се чувстват ту по-висши, ту по-нисши от другите, в зависимост от ситуациите или хората, с които се сблъскват. Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в ума си, е следното: винаги, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой друг, това е егото във вас.

2. Понякога егото извършва престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като си спечелва име и останалите го осъждат. „Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен” – сякаш казва то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто по-крайни форми на нормалното его.

3. Обикновено това, което се нарича „влюбване”, е засилване на его-желанието. Пристрастяваш се към друг човек, или по-скоро към образа, който си си изградил за другия. Което няма нищо общо с истинската любов, в която няма никакво желание. Най-честният език в това отношение е испанският, в който „te quiero” означава както „обичам те”, така и „искам те”. Другият израз с първия смисъл — „te amo”, непритежаващ тази двойственост, почти не се употребява. Може би защото истинската любов се среща толкова рядко.

4. Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила. Осъзнайте, че това, което мислите, до голяма степен създава емоциите, които изпитвате. Съзрете връзката между мисленето и емоциите. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете осъзнатостта зад тях.

5. Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент – в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие. Нещастието срива естественото състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #49 -: Октомври 14, 2018, 10:59:12 pm »
Притча за свободата и доброволното робство

Вижте – казал фараонът един ден на своите жреци – тези дълги върволици от роби, които носят камъни. Винаги сме смятали, че колкото повече роби имаме, толкова по-добре за нас. Но всъщност те ни струват немалко, а не работят достатъчно. Охраняват ги огромен брой войници, но колкото повече роби имаме, толкова по-голяма е опасността от бунтове и толкова повече трябва да засилваме охраната. Освен това трябва да ги храним добре, за да могат да вършат тази тежка работа. Вижте колко бавно се движат, а стражата не прави нищо, за да ги накара да работят по-бързо... Но така или иначе, те са мързеливи и склонни към непокорство... Трябва да променим нещо.

Ето какво. Нека утре преди изгрев глашатаите разнесат навсякъде указ на фараона, който гласи следното: „От днес на всички роби се подарява пълна свобода. Свалят се оковите ви, а за всеки донесен камък, ще получавате по една монета. Монетите можете да обменяте за храна, дрехи, жилища и дори дворци. От днес нататък всички вие сте абсолютно свободни хора!"

На следващия ден фараонът и жреците отново се събрали да видят какво се случва в долината, където преди това робите носели камъните. Това, което се разиграло пред погледите им ги поразило. Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни, пот се леела от тях, а някои носели по два камъка наведнъж. Част от предишните стражари на бившите роби също носели камъни. Всички се опитвали да пренесат колкото се може повече, за да получат мечтаните монети и да изградят своя нов, свободен и щастлив живот.

Минали няколко месеца и фараонът продължавал с любопитство и интерес да наблюдава какво се случва с неговите поданици.
А промените били колосални. Част от бившите роби се обединили в неголеми групи и измислили технически приспособления, с които да носят повече камъни, появили се хора, които вършели разни услуги, разнасяли храна и вода.

„Със сигурност ще измислят още нови приспособления... – доволно си мислел фараонът. – Скоро ще си изберат и началник, може би ще си организират и съд... Е, нека си избират. Сега носят много повече камъни, смятат се за свободни, но по същество нищо не се е променило - както и преди, те носят камъни...

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #50 -: Октомври 15, 2018, 04:18:31 pm »
Една мисъл в противоречие на Екхарт Толе, защото Езикът има значение (а испанският е дериват)

Каква е разликата между любов и обич
 Мирослав Джоканов 28/11/2015 в Житейски хакове



" Разликата между обичта и любовта
Светът от край време се дели на Изток и Запад, Русия срещу Америка и т.н. Нито в руския, нито в английския език обаче не е налице огромната житейска мъдрост, която се крие в скромния български език. На български език имам ДВЕ думи за емоционална връзка - "любов" и "обич". Питали ли сте се каква е разликата между тях? Каква е разликата между това да обичаш и да си влюбен? Истината е, че повечето хора не правят разлика ... казват "Обичам те" както на децата си, така и на жена си, така и на любовницата си. Не ги съдя, защото в чуждите езици дори няма разбиране за разликата между тези две чувства "любовта" и "обичта". И двете чувства например на английски се превеждат с "love", "I love you". Няма втора дума. Потърсете в речника, ако не ми вярвате.   Руснаците пък казват и на децата си и на половинките си "я тебя люблю". Ако погледнете в уикипедия - дори там пише "Понятието (обич) е синоним на думата любов."  Как човек да не се подведе при толкова много дезинформация.
А всъщност любовта и обичта са две различни неща, две отделни състояния на духа. И ние трябва добре да чертаем границата между тях. В името на това да сме осъзнатии честни със себе си.

Какво е любов


Един приятел казва "Влюбвам се всеки ден! По три пъти." Той е много наясно със себе си и знае, че любовта е просто влечение към представител от другия пол (в общия случай). Физическо влечение, хормонална експлозия, феромони, химия ... както искайте го наричате. Да, прекрасно нещо, което те кара да забравиш на коя планета си ... но любовта си идва като летен дъжд и си отива пак толкова бързо. Има една книга на френския писател Фредерик Бегбеде "Любовта трае три години". Аз бих казал, че при различните хора тя трае различно време - но обикновено между 1 месец и 3 години. Толкова време е нужно на организма, за да привикне с високите нива на допамин, отделящи се при влюбване. Абсолютно аналогично с наркотиците ... с времето ефектът отслабва, защото тялото привиква към високите нива на допамин и невроните стават по-малко чувствителни. Между 1 месец и 3 години - толкова време му е нужно на човек, за да затихне физическото влечение, да се успокоят хормоните, да намалее количеството отделян феромон.
Но в крайна сметка любовта е егоистично явление ... ти се влюбваш, защото изпитваш удоволствие от присъствието на отсрещния човек, покачват се нивата на твоя допамин (хормона на щастието). Колкото повече сте заедно, толкова повече допамин, толкова повече щастие (в биохимичния му смисъл). Любовта е егоистична, защото черпиш нещо от нея. Затова и при любовта често има ревност, защото не желаеш да загубиш източника на допамин. В момента, в който обаче допаминът падне, ти вече не си влюбен. И така до следващия източник на любов и щастие.

Какво е обич

От друга страна обичта е алтруистично явление. Обичта е уважение, приемане, привързаност, желание да развиваш човека отсреща, да му помагаш, да се грижиш за него. Да обичаш някого не значи непременно да получаваш нещо в замяна (напр. допамин или щастие). На теб не ти и трябва да получаваш нещо в замяна, просто защото обичта е твое проявление, то е изцяло в посока от теб към другия субект. Ти не очакваш нищо в замяна. Затова и при обичта няма подобно нещо като ревност, няма страх, че някой друг ще ти вземе партньора. Защото дори и партньорът физически и ментално да не е до теб, ти отново можеш да го обичаш, отново можеш да се грижиш за него, да му помагаш. Обичта е алтруистична, обичта е проявление на твоите ценности и душа. Обичаш спорта, защото той е нещо важно за теб и искаш да го развиваш. Обичаш футболния си отбор, защото той е нещо важно за теб и искаш да му помагаш да съществува, да му помагаш да се развива. Обичаш работата си, обичаш Господ, обичаш природата, обичаш децата си, обичаш приятелите си, обичаш родителите си ... Да обичаш някого означава той да е ВАЖЕН за теб, да го приемаш такъв какъвто е и да искаш да му помагаш да БЪДЕ, да СЪЩЕСТВУВА. Бавно се развива подобна привързаност, уважение, приемане и обич към даден субект, бил той човек или не. Бавно се гради обичта, но появи ли се ... много трудно си отива. Ако обикнеш един човек, този човек може да прави какви ли не глупости, но ти пак ще виждаш доброто в него и ще се опитваш да му помагаш. Дори и ако той те наранява или ако да го обичаш ти коства много. Същото е и ако обичаш природата, ако обичаш Господ, ако обичаш футболния си отбор и т.н. "


Тагове към темата: школи култура философия