Apocryphal Academy

Автор Тема: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава  (Прочетена 2428 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава
« Отговор #15 -: Декември 05, 2017, 02:55:40 pm »
Трябва да добавя нещо към по-предния ми пост, за да не звучи толкова ,,въздухарски''.
След приемането на общата основа и на времето и на пространството - енергията, е добре да се вземе предвид и влиянието на четвъртото основно взаимодействие след силното, слабото ядрено и електромагнетизма, а именно гравитацията. А тя както знаем възниква при наличието на маса/съответно енергия/ и се дължи на изкривяване на време пространството.
Тороидът-,,светлинен пръстен'' като форма е огънато двумерно пространство, ,,ограждащо'' във вътрешността си тримерно пространство. / започна ли асоциацията с холограмното проявление? :) /
За да се огъне и затвори време-пространството колко ли силна гравитация ни трябва съответно маса, съответно енергия?. И тука трябва да се вземе предвид, че огънатата двумерна повърхност на тороида няма начало и край, но пък триизмерното вътрешно пространство в тороида е ограничено от общото енергийнно поле.
Не е трудно да се досетим, че ни трябва безкрайно много енергия.
Има едни обекти във Вселената, при които се получава такава ситуация- черните дупки, при които съществува състоянието описано като Сингулярност - безкрайно голяма маса сътветно енергия в безкрайно малък обем. А ситуация, в която ВСИЧКО се съдържа в НИЩО не е трудно да се сетим, че няма как да я ''видим'', а можем да я усетим интуитивно. Пък приемането на време-пространството като форма на проявление на енергията ни дава свободата и да си го представим. Също така интуитивно, косвено според въздействито му можем да ,,разберем'', че същността на съзнанието ни идва от измерение, което е отвъд материалния свят т.н. трансцедентално измерение, което хората преди нас са си го описвали или усещали по различни начини. За пример може да се види седемстепенното деление на световете на проявленито при розенкройцерите или при теософската космогония, седемте буди тела при джайванизма или май му казват тантрически будизъм и т.н. / за последното може да се прегледа описанието на Вайрокана - най висшото тяло буди, което пък се припокрива с конципцията за ПРАЗНОТАТА във будистките разклонения в Корея и Япония/ . А не да се действа като Роджър Пенроуз/ Психея беше дала линк май в темата за Дигиталното програмиране/ и да започват да търсят същността на съзнанието в невронните вериги на мозъка. Да търсиш следствието като си мислиш, че ще намериш причината, хихи. А съзнанието ни оперира с дуалната система мозък/психика. Материално проявление на транцедентално въздействие. С удоволствие ще споделя и повече впечатления, но този път ще чакам критика, щото или пиша пълни глупости и никой не му се хаби време да ми го каже или пък пиша неопровержими неща, което също е тъпо.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава
« Отговор #16 -: Декември 06, 2017, 03:03:27 pm »
Е как да се стърпя след инфо като това
http://xcombg.net/index.php?topic=909.msg18851#msg18851
Просто, съобразно и теорията за информационното поле, не ,,откриваме'' нещо ново, а ,,виждаме'' по собствен начин нещата, които си съществуват като идеи, но ги генерираме като собствени представи или мисъл-форми.
Та след цитираното инфо не се сдържам да добавя, че има прекрасно описана методиката на ,,вортексното'' или завихрянето на време-пространството във формата на тороид около центъра му. А в центъра е 0-та - съзнанието. Дори примерът със завихрената вода, която се излива в канала е доста практичен за визуализиране. ,,Водата - времепространство'' се завихря и се ,,излива'', за да може съзнанието ни да ,,преминава'' през енергийния потенциал и да преживява линейно-времевото усещане за ,,живеене''.
От тук има доста следствия.
При ,,успокоението'' на УМА или при осъзнаването на ограничеността на възприятията, съзнанието изменя честотата си или т.н. вибрация и предизвиква ,,разширяване'' на тороида в измерението на менталността.
Добре е да добавя че тороидната форма, според размишленията ми, съществува на всички нива на вибрации/честоти/плътности, на които едновременно съществува и съзнанието като проявление.
Като резултат не ме учудва описваното в такива Изменени състояния на съзнанието усещане за ,,свързаност''. Още повече вече доста хора ,,интуитивно усещат'' взаимосвързаността на събитията, ако ще и Ефектът на пеперудата.
Друго следствие е че ,,разширеното съзнание'' не е ограничено да мести фокуса на съзнателното си възприемане в енергийния потенциал. Баба Ванга като са я питали какво вижда е казвала - на лево е миналото, на десно бъдещето. ,,Въпрос на гледна тачка'' :) както и на интерпретация, тъй като в енергийния потенциал и в зависимост от време-пространството би следвало да има неква енергийна зареденост, разпределена като потенциал. Това поне се ползва от астролозите. Има си изработени таблици за ,,движението'' на небесните тела по картата на небето - аналемата. За всеки времеви /10мин/ период са дадени разположенията на ,,телата'' в различните ,,домове''- сектори от небосвода. 10мин щото на толкова се сменя асцендента, аз не съм специалист- няма да задълбавам. Това, което имах придвид е, че бъдещето разположение на масивни тела  във време-пространството съответно определя разпределението на енергията. Добрите астролози, базирайки се на хилядолетните наблюдения на предците си за проявлението в реални събития на това разпределение могат да изкажат предположения. Добрите! :) Ала все пак предположения в диапазон. На лично ниво предположенията са изтръпващо точни понякога, но в доста от случаите.
Въпросът беше, че по този модел съм си обяснил доста неща, които на пръв поглед са ми били фрапиращи.
Друго следствие е че самото разпределение на плътността на енергията дава някакъв лимитиран набор от събития. В материалния свят може и да са безброй вариации, но на ментално ниво ще са ограничени до определени емоции-енергии, следствие на които да се изправяме пред лимитиран набор от ,,житейски избори'', които да са характерни за този цикъл на пребиваване на съзнанието ни. Съответно в зависимост от ,,зареденоста'' на избора ни променяме вибрациите си. За да вдигнеш level ти трябва experiance и energy, хихи. Ето я и концепцията за висшия Морал и най-вече етиката на поведението.
И нещо допълнително, което лесно може да се види визуализирано в цитирания линк към края. Вълната, която преминава през ,,материята'', изградена от елементарни частици. Според мен съзнанието бидейки енергийно като природа би следвало да е някаква вълнова форма. Като прочетох, че е разрешен над 50годишен проблем в математиката се зачетох какво е това солитонна вълна. Просто според мен съзнанието ни няма как да не се проявява като солитонна вълна в материалния свят, с оглед на безпроблемното преминаване на солитонната вълна през всякакви други вълни без да променя честотата и фазата си. А всеки знае принципа на предаване на радио сигнал с носещата вълна с определена честота за всяка станция  ;)

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава
« Отговор #17 -: Декември 07, 2017, 04:00:43 pm »
За да има завършеност на повествованието ще добавя и още едно следствие.
При разширяването на менталния тороид на индивидуалното съзнание ,,се хващат'' все повече взаимовръзки, но трябва да се вземе предвид и Принципа на неопределеността на Хайзенберг. Самият принцип определя дуалната природа на елементарните частици - в случая с електрона колкото по-точно определяме енергията му, толкова по-неточно определяме местоположението му. Приложен към мислите, а това е най-доброто обяснение за енергийната природа на мислите ни, той звучи така - колкото повече мислим за посоката, в която са поели мислите ни, толкова повече губим остротата на съдържанието им. Т.е. колкото повече мислим ОТ КЪДЕ сме, толкова по-малко внимание обръщаме на КЪДЕ сме. А определено до момента става въпрос за някаква възможна организираност на нещата, в която имаме потенциала да ,,забравим'' за належащите ,ДЕЙСТВИЯ, които да довършат започнатия цикъл на МИСЛИ, с което да затворим цикъла на оптимално протичане на енергийте в нас. Прилагането и проверката на нещо новонаучено се нарича Интегриране.
Казвам че всеки може да си ,,види'' нещата по собствен начин, но по-дълбокото навлизане често е предизвикано от желание за промяна, но в каква посока? Опознахме ли достатъчно добре какво СМЕ, за да искаме да сме друго?!


« Последна редакция: Декември 07, 2017, 05:34:55 pm от Веско »

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава
« Отговор #18 -: Декември 08, 2017, 11:15:39 pm »
По отношение на паралелните светове пиша от опит /при оит със силата на намерението не е проблем да се посетят/.
Характерно за тези опитности е, че се зареждаме в чуждо тяло нямаме никакви способности и за кратко време може да наблюдаваме през приемника. Много си приличат с пътуванията във времето, единственото което ги отличава е  вложеното намерение. 

Според мен разделянето на съзнанието е невъзможно, винаги много внимателно съм следял точно това какво се случва с мен / съзнанието/ при различните преживявания които съм имал, всеки път съм бил там където съм.

Ако при всеки избор реалноста се разделя ще се обезмисли всяко наше усилие, защото дори нищо да не правим ще имаме аз което ще е направило всичко съвършено, това противоречи изцяло на логиката на творението /малък атом - голям атом - слънчева система/. А и като знам хората колко са луди, ще бъгнат матрицата за отрицателно време :)

« Последна редакция: Декември 09, 2017, 01:03:39 am от Веско »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава
« Отговор #19 -: Декември 09, 2017, 01:11:46 pm »
Още навремето когато ми мина идеята за статичното време-пространство, започнах да си търся обяснения от тази презумпция за някои феномени. Остави оракулските способности на някои хора като Прееподобна Стойна, за която дори Баба Ванга е казвала, че е била ,,по-силна'' от нея. Ако щеш и Дядо Влайчо /също интересен феномен- български/, Джуна или Слава Севрюкова.
Това, което ми беше интересно за анализ беше спиритическите сеанси. Или дълбокото състояние на ,,транс'', при което явно  на принципа на регресията, индивиди започват да говорят на чужди езици, перфектно съобразени с времевия ,,прозорец'' на събитието, в което описват че се намират и много други подобни ситуации, характерни за такива сеанси. А това навлизане в чуждо тяло, как ли ,,се усеща'' от съзнанието в това тяло?
Наместо да изпадам в догматичната, ограничаваща представа за навлизане на чужди същности, дори и по-далеч в парадигмата на екзорсизма си приех за себе си много по-практично обяснение. Просто ние като индивидуални съзнания сме част от по-голямо съзнание и така просто няма проблем да ,,се зареждаме'' щото на практика в онзи момент сме пак ние, но от друга перспектива. Така ми отпадаше нуждата да си обясня дали съзнанието може да се раздели, защото ТО, от ,,по-висока'' перспектива вече се е разделило и ни има НАС. Чак след доста години, явно за да осъзнаеш нещо трябва ,,да узрееш'', разбрах че тази идея е разработена в голяма дълбочина в доста на брой езотерични парадигми. Та дори и религии - хиндуизма и произлезлия от него будизъм. Да не споменавам джйванизма, вайраяната, даоизма или пък теософското общество, розенкройцерите, уйка, телема и предшестващите последните две О.Т.О. /Ordo Templi Orientis/ и A...A..., с техния обединител Алистър Кроули. Виж за Кабалистичните трактати Ламбда ги е загатнал в темата си.
Имам предвид основната идея им се припокрива - едно по-висше, многомерно съзнание, което на по-елементарно ниво може да се нарече Създател.
Тука можеш да доловиш тънката асоциация. За да мина през всички тези парадигми ми трябваше да преодолея страха да ,,се изгубя'' в това необятно поле от идеи. Както ти, за да можеш да реализираш такива ,,пътувания'' би следвало да преодолееш страха, че може да не се ,,върнеш''. Това сте го описвали и ти и Психея и Фин и други, че страха връща обратно в ,,тялото'', т.е. ,,енергията'' на специфичното чувство на страх те държи в ,,рамките'' на настоящия ти ,,времеви прозорец'' в материалния свят. Явно става въпрос за едно себе-центриране, което не е нещо друго а опозната и приета себепредстава.


Ако пък е интересно какви са според мен причините това ,,първично съзнание'' или както го описват розенкройцерите ,,върховно същество'' или пък Блаватска и теософското общество - Oversoul, да се раздели на индивидуални съзнания това съм го споменал в темата на Ламбда за екзестенциалните гледни точки.
От тук си правя и извода, че другите аз, които ще изживяват различен от моя живот или казано иначе ще изживяват следствията на изборите, които аз не съм направил, НЕ са мои аз. Това са индивидуални съзнания на по-висшо АЗ, от което всички ние сме част и творим и преживяваме, за да МУ носим опитност и опознаване.
И в никакъв случай не съм ограничен да деградирам или в ,,рамките'' на това, което съм да усъвършенствам СЕБЕ СИ.
А по отношение на ,,бъгването'' на реалността. Не правим ли това постоянно? Хихи.
Само че ,,обърнатия светлинен конус'', така както съм описал представата ми за тази конструкция в темата на Психея за анунаките, се формира от ограничението на някаква пределна скорост на развитие - в случая на светлината/300000 км/с /. А от това следва, че има някаква ,,предопределеност'' на възможните избори, т.е. имаш свободата да решаваш, но в определен диапазон. А раждането ти в определен времево-пространствен момент, т.е. място и дата / за това е важно за астролозите/ предопределя условията на индивидуалното ти програмиране, т.е. факторите, които му влияят - генетичен код, семейна среда, обществена среда, съответно морално-ценностна система, която пък е определяща за оценката и насоката на действията ти и преставлява основата за опериране на Егото ти. Тъй че в този диапазон наречен живот нашите действия имат и последствия. Виж, за себе си съм установил, че някои мои избори, изразени от действия, предизвикват психически състояния на удовлетворение и други, които ми носят подтискащи чувства. Явно има някаква оптимална посока за развитие, която само интуитивно мога да доловя. Но щом е в голямата си част несъзнателна контролиран ли съм и от кого? Лично аз предпочитам да мисля, че е от самия мен, но от някаква по-висока перспектива, защото така си туширам вътрешното напрежение. А както пише и Брус Липтън в разработката си за живота на биологичните клетки - начинът, по който възприемаме сигналите от външната среда определя и вътрешните процеси. :D

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава
« Отговор #20 -: Декември 11, 2017, 12:13:47 am »
Kipenzov, по-правилно според мен е точно обратното, да заложиш на това което знаеш  /ти си тук и сега/. Практичното обяснение в един момент ще  стане неопреодолима преграда и ще те поведе по път с предположения и капани.


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава
« Отговор #21 -: Декември 11, 2017, 01:31:30 pm »
Напълно съм съгласен, тъй като в повечето случаи, когато съм си изграждал някаква моментна система от убеждения съм си формирал "Зона на комфорт“, в която Умът ми започва да опознава и "вижда“ моментните взаимовръзки. При „сблъсъка“ ми с някакви нови „трактати“, ако ги интегрирам ми се разширява и „зоната на комфорт“. Но всичко това все пак са „конструкции на Ума“, а и най-красивата снимка на фонтан не е самия фонтан,  ;)

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава
« Отговор #22 -: Декември 11, 2017, 02:11:26 pm »
За да не изглежда алогично влагането на толкова енергия в четене.
В ,,спорове'' защо е нужно да се ,,трупа'' повече знание, отколкото е ,,достатъчно', след като всеки път съм се замислял, съм осъзнавал че така ,,виждам''' нещата по-колоритно. Т.е. разширявам кръгозора и на ума си, а не само на интуитивното ми разпознаване. Тъй като, ако в досегашния си живот си действал от алтруистични подбуди, идеализмът ти често изпада в ситуацията на нелогичността на поведението на другите с техните претенции, борби, лицемерие и тем подобни его-игри. А опознавайки причините за чуждото поведение можеш косвено да опознаеш и твоята непроявена същност, което си е чист процес на себеопознаване.
Просто препоръчвам да се чете, защото така съзнанието ти пътува чрез ума ти в ,,светове'', в които понякога съзнателно нямаме желание да пребиваваме :).