Apocryphal Academy

Автор Тема: Клипот - кабалистичното учение за Злото  (Прочетена 787 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Клипот - кабалистичното учение за Злото
« -: Октомври 19, 2017, 12:01:10 pm »
Както осведомените и находчиви читатели знаят, Кабала е книга, чиито текст е труднодостъпен. Въпреки че труднодостъпният текст може да е налице, съдържанието на този текст е още по-труднодостъпно.

А най-труднодостъпното от съдържанието на Кабала се нарича "Клипот", или тъмната страна на Кабала, тоест дефиницията и разбирането за това що е Зло, как действа и как се борави с него.

Нека обсъдим в какво се състои тази труднодостъпност, като генерално запознаване с проблематиката, откъдето насетне находчивият читател да планира стратегията си за по-нататъшно осведомяване.








  • Кабала е сбор книги, или сборник с книги... и централната, най-голямата от тях, на която се опира цялостното учение, се нарича Зохар.

  • Тази книга "Зохар" сама по себе си е сборник с книги. Те представляват анализи на еврейската свещена книга "Тора" (еквивалентът на Библията, Корана и прочие), плюс материали по тогавашен мистицизъм, психология и космогония.

  • Тората по същество представлява сборът от петте свещени книги на Моисей.


С други думи... върху петте книги на Моисеи (Тората) се прави обща интерпретация с анализи, размишления, тълкувания и допълнения, наречена Зохар. Този сборник Зохар, включващ и странична научна за тогавашното време информация, е централният сборник от всички трудове, които заедно се възприемат като книгата Кабала.

С други думи, Кабала е сбор от легендарна (религиозно-митологична) информация и научни достижения. Единственото несигурно нещо идва от човешкия фактор - от онзи, който е интерпретирал и анализирал тези данни и който на практика е автор на заключенията на база тези данни и който за първи път е установил една или друга практика като циклично повтаряемо поведение с неизменни резултати.

Според еврейската легенда, някакъв равин на име Шимон бар Йочай (Shimon bar Yochai), живял през 2-ри век, бил подгонен от римляните по време на римските преследвания срещу християнството (продължили до около 313г), и се скрил в една пещера. В тази пещера този евреин 13 години изучавал петте свещени книги на Моисей, тоест Тората, и някакъв еврейски пророк на име Илия (етимологично името означава "Моят бог е Йехова", така че кой знае как наистина се е казвал), убедил евреина в пещерата да напише Зохара.

Истинският, оригинален Зохар е написан на нещо, което може да се определи като криптичен, неясен арамейски стил.




Дотук добре. От общодостъпната информация човек разбира, че Кабала е написана в пещера от евреин-отшелик през 2-ри век от Новата Ера на език, оприличен от експертите като криптичен и неясен арамейски стил. Въпросът е, как това съдържание стига до нас днес?







Първият латински превод на Зохар и на други книги, свързани с този сборник, е направен от човек на име Кристиян Кнор фон Розенрот (Christian Knorr von Rosenroth), живял през 1636 - 1689г. Бил е германски християнин и ивритист (специалист по староеврейски) и християнски кабалист, роден в Силезия, град Алт-Раутен.
Както знаете, Силезия е област в Централна Европа, днес предимно в Полша, и на ден днешен този град се казва Стара Рудна (Stara Rudna).

Кристиян Розенрот е учил в два университета -в този на град Уитенберг (Wittenberg), и в този на град Лайпциг.

Кристиян фон Розенрот пътувал из Холандия, Франция и Англия. Докато е в Амстердам, се запознава с арменския принц, с главния равин, Маер Щерн, д-р Джон Лайтфут и Хенри Мор. Повлиян от тези личности, Розенрот изучавал ориенталски езици, химия и кабалистичните науки.

Когато се връща от пътуванията си, се установява в Шулцбах, и там става държавен съветник на граф Палатин с истинско име Кристиян Август.

След това Розенрот се посвещава на изучаването на иврит, с цел да изучава Кабала, защото се надявал, че в Кабала ще намери доказателства за християнската доктрина.

Цялата тази биографична информация е от Уикипедия.





От Библиотеката на "Апокрифна Академия" може да се научи информация, която я няма в уикипедия. Такава информация е случващото се в Лайпцигския университет. Както ни информира историческото изследване на Джим Кийт, един от основателите и най-основните личности в доктрината на Новия Световен Ред, Вилхелм Максимилиан Вунд, използва именно университета в Лайпциг като централно пропагандно звено за повлияване на световната наука в посока масовото робство.

В Контрол над ума - Контрол над света Джим Кийт пише, че "Вундското отхвърляне на невеществените неща в живота, като душата, ума и свободната воля, повлияло на психиатрията и психологията до ден днешен... Вунд получил катедра по философия в университета в Лайпциг през 1875г, основавайки първата в света психологическа лаборатория, и създавайки психологическото списание “Философски проучвания”, и давайки нова дефиниция на психологията за своя век. Вунд констатирал с характерна скромност, “Трудът, който тук представям на обществеността, е опит да очертая нов клон на науката”. Вунд щял да остане в университета в Лайпциг до смъртта си през 1920г". Цитирайки исторически хроникьор на теченията през онова време, "На практика Лайпциг станал Меката на студентите, които искали да изучават “новата” психология..." - Глава 3, Да махнеш "психо"-то от психологията


Тази научна пропаганда на философията за Новия Световен Ред (измислена от Хегел) тръгва от университета в Лайпциг около 200 години след дипломирането на Кристиан Кнор фон Розенрот, който за първи път превел Кабала на латински език.


« Последна редакция: Октомври 19, 2017, 12:08:19 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Клипот - кабалистичното учение за Злото
« Отговор #1 -: Октомври 19, 2017, 01:44:06 pm »
Следващият човек по веригата е Самюел Линдел Мак-Грегор Матърс (Samuel Liddell MacGregor Mathers). Британски окултист. Самият основател на Златната зора (Golden Dawn). Живял между 1854 - 1918г.

Херметическият Орден на Златната зора е основан от трима човека - Уилям Удман, Уилям Уесткот, и Самюел Матърс. И тримата са фримасони, както и членове на Английското Розенкройцерско общество. Орденът на Златната зора е родоначалник на множество отцепки, от които най-известните днес са Уика и Телема. Златната Зора се смята на практика за родоначалника на целия съвременен Западен окултизъм, и на практика днешното лице на теософията и на антропософията е дело на Златната зора.

Както осведомените читатели добре би трябвало да знаят, Телемата е развита основно от Алистър Кроули, една от основните фигури в модерния сатанизъм и Нов Световен Ред, по вдъхновение и с подкрепата на Златната зора.




Самюел Линдел Мак-Грегор Матърс е бил полиглот, владеещ английски, френски, латински, гръцки, иврит, галски и коптски (коптският език е най-късният етап в развитието на египетския език). Една от книгите, които е превел през живота си, е именно "Разкритата Кабала" (The Kabbalah Unveiled, 1684г), латинският превод на Зохара, направен от Кристиян Розенрот.

Самюел Матърс прави модерен превод на латинския Зохар от Кристиан Розенрот през 1887г.

За паралелно сравнение с напредъка на световната конспирация на Новия Световен Ред, Вунд създава първата в света психологическа лаборатория в Лайпцигския университет през 1875г.



За подробно описание на мотивацията и схващанията на Самюел Матърс по време на публикуването на английския превод на "Разкритата Кабала" на Кристиян Розенрот, може да се прочете предисловието, написано от съпругата на Матърс - Мония Матърс - публикувано във второто издание на превода:

  • "Като ученичка на съпруга си и в последните му години негов сътрудник в по-езотеричните изследвания, ползвам възможността да кажа няколко думи за него и работата му. Още повече, че след смъртта му през 1918г получих множество посещения, писма и запитвания от всички части на света от ученици на неговите писания. Тъй като повечето от тези въпроси явно засягат неговото по-езотерично знание, ще цитирам собствените му думи (виж страница 13, параграф 22, от въведението): "Терминът "Ненаписана Кабала" се отнася до определено знание, което никога не се предава в писмен вид, а само устно. Не мога да кажа повече в този момент, нито пък дали аз самият съм или не съм получил това знание".

  • "Едновременно с публикуването на Кабалата през 1887г той получи инструкции от окултните си учители да започне да подготвя онова, което в последствие щеше да бъде неговото езотерично училище (Златната зора, бел.прев). В тази връзка с него се запознаха д-р Удман и д-р Уесткот, и двамата видни масони и кабалисти. Те, заедно с мъжа ми, имаха високи позиции в Английското Розенкройцерско общество, и в други масонски тела".

  • "От 1887г насам, когато се появи първото издание на "Разкритата Кабала", цялото отношение на мислещия свят значително се промени в посока окултна философия и наука. Гигантските крачки, направени от науката в края на миналия век, поразителните факти, разкрити от принципните й демонстрации, едновременно с развиването на голямото окултно движение, би трябвало да са ярко доказателство за всички мислещи хора, че се случва някаква неизбежна промяна в еволюцията на тази планета." (най-значителното научно-психологическо събитие във въпросното време е случващото се в университета на Лайпциг, бел.прев)


С две думи - съвременният текст на Зохар е преведен именно от човека, основно отговорен за лицето на съвременното фримасонство, западен окултизъм и сатанизъм, заедно със свързаните ню-ейдж практики на уика, телема и прочие.

Всеки сам следва да си отговори на въпроса, до каква степен може да се вярва на съвременния текст и каква част от оригиналния смисъл стига до наши дни.

« Последна редакция: Октомври 19, 2017, 01:57:34 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Клипот - кабалистичното учение за Злото
« Отговор #2 -: Октомври 19, 2017, 02:49:30 pm »
Следното обяснение за това какво значи "Клипот" е увод от текст, който циркулира в тайното общество от масонски тертип "Златна зора", като автор на текста е "Frater D.D.C.F."; думата "frater" означава брат на латински, а абревиатурата е тайно вътрешно име за този човек. За нас това просто означава "автор еди-кой си".
Целият текст е на този линк със сканирани картинки: http://www.angelfire.com/ab6/imuhtuk/gdmans/kliph.htm






КЛИПОТ


Това са тези, които са Нечисти и Зли, дори Извращение и Перверзия на Сефиротите; премахнатото Вселенско ограничение; лъчите на Навития Прегърбен Дракон. Единадесет са класовете им, и все пак Десет се наричат; седем са главите и все пак осма глава се надига. Седем са Пъклените Дворци, и все пак те включват Десет.

В Дървото на Живота, до Водите на Реката, в Градината на Мъдростта, там е змията на Пътеките; тя е змията на Небесната Еден. Но Змията на Изкушението е онази от Дървото на Знанието за Доброто и Злото; антитезата и опозицията на другата: Червеният Навит Прегърбен Дракон на Апокалипсиса, Змията на Земната Еден.

Считай, тогава, Небесната Змия като от Месинг, блещукаща със зелено и златно, цветовете на растителността и на растежа. Пропъди, тогава, злото и търси доброто, ти, който искаш да познаеш Живота на Вековете, ти, който би последвал стъпките на нашия Господар/Господ, о Братко от Ордена на Златната зора. Защото както Моисей издигна Змията в Дивотията, дори по същия начин трябва Синът на Адам да бъде повдигнат, издигнат чрез равновесието между Борбата и Изпитанието, до пътеката към Вечния Живот. И когато като нашия господар/учител, ти бъдеш издигнат на Дървото чрез страдание и чрез болка, нека твоето самообладание също бъде издигнато до Светлината на Свещения, за да призове Божествената Светлина, не за теб самия, но за онези, които още не са се добрали до Пътеката, въпреки че те са твоите мъчители. Уравновесен между духовното и Материалното, видът на Помирителя, помни символа на Бронзовата Змия. Прави ти добра разлика между двете Змии, защото пред Месинговата Змия на числата, Змията на Огъня не може да се яви.

Но при Падението, Змията на Злото, надигаща се в Дървото, обгради Малкут, и така се свърза с Външното и с Клипота, защото това е Грехът на Падението, дори раздялата на Материалната Равнина от Сефиротите чрез Навивките на Гърбавия Змей, препречващи се помежду им.

Така следва Малкут да бъде пречистен и това е Изкуплението, което ще дойде. Защото също Христос не обясни греха, преди да бе преодолял Изкушението. Но със сигурност всички неща в Сътворението са нужни, като се вижда, че едното не съществува без другото. И злото също помогна на Делото, защото по този начин колкото е по-голяма и по-интензивна тъмнината, действително с толкова повече Светлината става по-ярка чрез контраст и извлича, по този начин, увеличена сила от Чернилката.


« Последна редакция: Октомври 19, 2017, 02:53:35 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Клипот - кабалистичното учение за Злото
« Отговор #3 -: Октомври 19, 2017, 04:38:54 pm »
Какво пише в Уикипедия за Клипот:

Клипот буквално означава "Обелки", "Черупки" или "Шлюпки". Клипотите представляват зли или нечисти сили в еврейския мистицизъм, известните противоположности на свещените Сефироти. В Кабалистичните текстове Царството на злото се нарича и "Ситра Ахра", означаващо "Другата страна", противоположно на свещеността.




В еврейската Кабала:

В еврейската Кабалистична космогония Клипотите са метафоричните "обвивки", обграждащи свещеността. Те са духовни препятствия, извличащи съществуването си от Бог, но само по един външен, екстернализиран начин, а не по вътрешен начин. Божествеността в юдаизма представлява разкриване на истинското единство на Бог, а черупките скриват свещеността, както обелката скрива вътрешния плод. Те следователно са синоним на идолопоклонничеството, коренът на нечистотата, чрез приписването на фалшив дуализъм в Божественото... По този начин Клипотите имат и полезни качества, така както обелката предпазва плода, ограничавайки Божествения поток, предпазвайки го от разхищение и разсейване. В Кабала се прави разлика между две селения в Клипота, абсолютно нечистите и междинните.


...

"Трите Нечисти Клипота" (напълно "нечисти") са най-външни, а междинните, "Блестящи Клипота", са първите обвивки директно върху Свещеното, и е възможно да се слеят с него.

...

Според средновековната Кабала, Шекинатите (Shekhinah) в момента на Сътворението се разделят от Сефиротите чрез греха на човека, а в Лурианичната Кабала (учение, развито от един еврейски равин на име Луриа) Божествеността е заточена в Клипотите преди първоначалната катастрофа в Сътворението. Тя довела до това, че "Искри от Свещеност" били запратени в Клипотни черупки... Покаянието от любов по ретроспективен начин превръща греха в добродетел, тъмнината в светлина. Когато всички искри се освободят от Клипотите, лишавайки ги от виталност, започва Месиянската ера.

...

В хасидската философия, кабалистичната схема на Клипотите е насочена вътрешно (интернализирана) под формата на психологическото преживяване от това да бъдеш фокусиран върху себе си, като опозиция на себе-отричането, което описва Клипота като илюзорното себе-осъзнаване на Сътворението.





Магическите възгледи на Херметическата Кабала:

В не-еврейската Херметическа Кабала, Клипотите се схващат по друг начин, не както е в етико-мистичните еврейски забрани, занимаващи се с човешкото себе-познание. В контраст на тях, теургичната еврейска практическа Кабала се е схващала от херметическите практици като сходна с бялата магия, боравеща единствено със свещеното, а опасността от примесването на нечиста Магия останала само една малка и ограничена практика в еврейската история.



     - Интерпретацията на Матърс:
Кристиян Кнор фон Розенрот, в своята "Kabbala Denudata" (преведон от Маг-Грегър Матърс като "Разкритата Кабала"), приравнява тези сили с Едомските царе...

В последващите херметически учения, Клипотите обикновено се интерпретирали, много подобно на Сефиротите, като мистични светове или същности, и били сливани с идеи, извлечени от демонологията.


        - Интерпретация на Кроули, Регарди и Хайдрик:
... с която няма да се занимаваме...









От тази общодостъпна информация стават ясни няколко неща:

  • Истинското съдържание на Кабалата няма много общо със съвременно разпространените писания.

  • Първият средновековен превод на Зохар (централния сборник от Кабала) е лишен от голяма част от смисъла си, предвид това, че стария арамейски диалект губи огромна част от гематрията и другите си пластови значения поради факта, че няма никакъв директен лингвистичен мост между латинския език и този арамейски вариант; освен това Кристиян Розенрот очевидно не е бил безпристрастен в търсенията си и е бил съпричастен към интересите на един доста изявен световен елит.

  • Вторият превод на Кабала, на практика превод на превода на Розенрот, е направен от един човек, Самюел Матърс, който е бил във висшите етажи на световното Задкулисие, отявлен масон и розенкройцер, седящ зад основаването на ордена Златна зора и всички последствия от това.

  • Преводът на Матърс на превода на Розенрот не се счита за Кабала, а се прави много остра разлика между оригиналния Зохар, който продължава да си бъде на стар арамейски вариант, и новата Херметическа Кабала - тоест, Кабалата на Златна зора.

  • Думата "магия", заедно с "бяла магия" и "нечиста магия", на практика е едва ли не създадена от Златна зора и нейната "Херметическа Кабала".

  • Представянето на Клипотите (обратното на Сефиротите) като отделни демонични същности или отделни демонични или пъклени царства, или кръгове на Ада, е лична интерпретация на хора като Алистър Кроули, повлияни и откърмени от псевдо-тайни общества като Златна зора, чието създаване пък е било направлявано от по-влиятелни задкулисни кръгове със световни интереси.

  • Самата демонология, както широката световна аудитория я описва в Уикипедия, е в крайна сметка сбор от едно пра-древно митологично знание. Демоните, както много читатели знаят, не са се считали за нечисти или зли сили в архаичността и античността. Дори в сравнително скорошната древност думата "демон" е означавала дух или някаква невидима сила, на която се е отдавало обяснението на някакъв необясним или неясен факт от действителността. Нашите народни самодиви например също спадат в категорията "демони", според оригиналното елинско значение на думата - вид "призрачни природни сили".
    Съвременното изродско разбиране на тази дума е изковано най-вече чрез усилията на личности, групи и общества, разглеждани в тази тема.



С други думи, лесно може да се проследи едно преднамерено създаване на злото. Според мен, на база общодостъпните данни, в световен план от стотици години се държи една целенасочена и преднамерена посока на ИЗМИСЛЯНЕ на Злото. Създава се една напълно философска и теоретична митология за едни предполагаеми "зли сили" и тяхната предполагаема "йерархия".

Следвайки логиката, изтъкната в "Най-опасното суеверие" на Ларкън Роуз, както и "Краят на Злото" на Джеръми Лок, от стотици години се създава точно това - йерархия от суеверия, или просто наточването на един чисто културен (въображаем) инструмент, който следва да се употреби за разединение на човешките групи.

Науката на Новия Световен Ред, подчертана от Джим Кийт в "Контрол над ума - Контрол над света", просто се стреми да създава все по-конкретно звучащи идеи, хрумвания и представи за тази измислена митология... бавно и постепено обличайки философските, теоретични концепции в научна и все по-модерна терминология.




« Последна редакция: Октомври 19, 2017, 05:14:47 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Клипот - кабалистичното учение за Злото
« Отговор #4 -: Октомври 19, 2017, 05:00:03 pm »
Според мен лично, както АЗ разбирам горе-долу нещата от оскъдната и само обща достъпна информация, греховете, изкушенията и въобще нещата, които обобщено се наричат "злото в човека", са обвивките, в които се намира неговата истинска, безгранична стойност.





Аз самият от своя собствен житейски опит мога да потвърдя, че несъвършенствата, тоест греховете на човека, не са "напасти", и определено не са нещо външно.

Аз мисля, че:
  • Всяко зло в човека произлиза от неговата социална или емоционална изолация - от нещо, което по някакъв начин го кара да се чувства изолиран или от себеподобните си (на по-елементарно ниво), или от Бог/Природата (на по-вътрешно-психологическо ниво).

  • Себе-центрираността, водеща след себе си повечето прояви на злонамерено поведение, цели да бъде ИНСТРУМЕНТ за справяне с емоционалната рана от преживяната изолация. РЕАКЦИЯ, която се опитва да навакса липсата, изразяваща се в една бездънна яма, дупка, която не може никога да се запълна, въпреки реакцията.

И емпирическите факти, които подкрепят личния ми житейски опит, са свързани с начина, по който се правят Монарх-роби и по който се програмират човешки съзнания. Това отдавна е установено като практическа наука и тези положения са ясни. Не става дума за външни злонамерени и вредящи на психиката сили.




Аз си правя извода... че несъвършенствата играят НАСОЧВАЩА роля за дарбите и талантите на човека. Точно както Клипотите в Кабала метафорично се представят като обвивките на едно покълващо зърно, ако човек отдели време за своя себеанализ, ще открие, че талантите и дарбите му винаги се развиват и избуяват в онази посока, която е предопределена от недостатъците и греховете му.

Всяко семе има множество обелки и обвивки, които скриват истинската му стойност. Така както Клипотите в Кабала скриват вътрешната свещеност. И всяко семе покълва през единствения оставен отвор в тези обвивки. Ако семената нямаха обвивки, които да ги ОТДЕЛЯТ от заобикалящата ги среда, покълването не би било възможно, защото вътрешността им би изгнила - това е емпирически проверимо.

Според мен процесът на покълване и на развиване на едно растение може да се нарече "преоткриване на взаимосвързаността", защото едно развито растение осъществява връзката между Небето и Земята, чрез самото себе си като проводник. Докато е непокълнало семе, то е точно обратното.




Тези си виждания съм ги оформил и с помощта на търсенията ми в полето на така наречената "Свободна Енергия", които съм описал в темата "Трактат за Свободната енергия".

В това поле е ясно, че триенето и загубите на една машина унищожават нея и свършената й работа тогава, когато са насочени против нейното полезно действие.

Но ако триенето и загубите на една машина са УСПОРЕДНИ на нейното полезно действие... тоест ако триенето и загубите са НУЖНИ за създаването на енергийния дисбаланс, от който да тръгне безкраен и неизчерпаем енергиен поток в една постоянна посока... тогава това напълно отговаря на модела на Клипотите и вътрешната свещеност, както е описан в ОРИГИНАЛНАТА Кабала.

Лесно ще се види, че всяка от смятаните за успешни машини за свободна енергия има триене и загуби, които всъщност играят насочваща роля за нейното полезно действие.



« Последна редакция: Октомври 19, 2017, 05:10:47 pm от λ »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Клипот - кабалистичното учение за Злото
« Отговор #5 -: Октомври 20, 2017, 05:39:23 pm »
Браво Ламбда!
Очарован съм от изводите ти. Дори и съм благодарен за споделената идея, че на база страховете си можеш да предположиш каква е скритата насока на духовното ти развитие.
„Само в крайното ограничение човек може да познае Безкрайното“Юнг
[/size][/color]
По отношение на историята на кабализма не съм сигурен как е стигнала тази история до кабалистите в България, но тази статия според мен е интересна http://www.kabbalah.bg/www//index.php?option=com_content&task=view&id=78&Itemid=9 и един цитат от форума към този сайт

[/size](учи се как да постигне Твореца и да прави алтруистични дела). И в тази степен той може да разбере истински казаното в Зоар. А иначе има клипот, егоистичните желания на самия човек, който скриват и спират истината, заключена в книгата Зоар.


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Клипот - кабалистичното учение за Злото
« Отговор #6 -: Октомври 20, 2017, 05:45:01 pm »
 Пропуснах само едно малко въпросче. Под ,,себецентриране'' имаш придвид егоизма, но не в криворазбраното му значение, навярно?

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Клипот - кабалистичното учение за Злото
« Отговор #7 -: Октомври 20, 2017, 06:59:52 pm »
Ами... По принцип, в разбиранията си за егоизъм използвам значението, което Щирнер влага в термина в "Егото и неговата собственост" през 1844г., или именно значението на "егоизъм", което е залегнало в анархизма и екзистенциализма.

Простата логика на схващането за "егоизъм", което съм приел, е че щом егоизмът е просто да искаш най-доброто за себе си, и че щом най-доброто за индивида може да дойде единствено чрез обществото или засягащия го социум, то егоизма, в своя краен предел, представлява най-добрата грижа за собственото общество. Най-добрата грижа за собственото общество осигурява най-високата вероятност да получиш най-доброто за себе си.



Използваният английски израз от статията в Уикипедия (в превода по-горе) е "self-focus, opposite to self-nullification", което аз преведох като себе-центриране и себе-отрицание.

Не използвах термина егоизъм... Не само защото себе-фокус не е термин, за разлика от "его", който термин е натоварен с доста тежки и често противоречиви значения... но и защото егоизмът, както е дефиниран от Щирнер във философията от 1844г насам, води до анархизъм, но не и до хаос.

Както Марк Пасио чудесно обяснява в Естествения закон, анархията не е хаос. Хаосът се причинява от несвободата и потисничеството, а не от анархията.

А всеки робовладелец без изключение се дефинира като себе-центриран. Но не може да се дефинира като егоист... не и като егоист, както се разбира във философията.

« Последна редакция: Октомври 20, 2017, 07:02:33 pm от λ »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Клипот - кабалистичното учение за Злото
« Отговор #8 -: Октомври 21, 2017, 12:32:52 pm »
Предполагам в цитираната по-долу статия биха могли да бъдат открити тезиси, в съзвучие с изказаните твърдения. Ясно ми е че доста от нагодените постулати но ОТО И СТО предопределят някакво отношение към А.Айнщайн, но тук става дума за раззмишления, който ако се абстрахираме от предубедеността на политическите страсти може всеки да си обогати възприятието за външните причини, ограничаващи себеуважението ни.
[/size],,Алберт Айнщайн (1949 год.) [/size]Струва ли си да се изказва за социализма човек, който не е специалист по икономически и социални въпроси? Поради редица причини смятам, че отговорът на този въпрос е “Да, струва си!”

Нека отначало да разгледаме този въпрос от гледна точка на научното знание. На пръв поглед може и да изглежда, че между астрономията и икономиката, например, няма съществени методологически различия. И в астрономията, и в икономиката учените се стремят да открият общите закони за определена група явления, за да разберат по-ясно връзката между тях. Но фактически такива методологически различия съществуват. Откриването на общи закони в областта на икономиката се затруднява от обстоятелството, че наблюдаваните икономически явления са обект на въздействието на много фактори. Поради тази причина оценката на всяко едно от тях е много трудна.

Освен това добре известно е, че опитът, насъбран от началото на т.н. цивилизован период от човешката история беше в значителна степен ограничен и подложен на влиянието на причини, нямащи нищо общо с икономиката по същество. Например, повечето велики държави се появяват на бял свят в резултат на завоевания. Народите завоеватели се обявяваха юридически и икономически за управляващи класи на завоюваната страна. Те присвояваха за себе си монополното право на владение на земята и избираха управляващи и жреци само от своите хора. А те – благодарение на контрола над образованието, концентриран в ръцете им - осигуряваха запазването на класовото разделение във времето и създаваха система от ценности, която оформяше поведението на хората в обществото, в повечето случаи без те да разберат това.

Тази историческа традиция остава в сила и днес. Никъде все още не сме преодолели онова, което социологът Торстен Веблен нарече “хищническа фаза” на човешкото развитие. Наличните днес факти произхождат от нея, а законите, които можем да изведем от тези факти, са неприложими към други фази. Но тъй като целта на социализма е точно преодоляването на тази хищническа фаза на човешкото развитие заради следващата, по-висока степен на развитие, то днешната икономическа наука не е способна да изясни характерните особености на бъдещото социалистическо общество.

Социализмът е насочен към определена социално-етична цел. Науката пък, в нейното частно разбиране, не е способна да създава цели. Нещо повече – самата тя не е в състояние и да ги възпитава у човека. В най-добрият случай науката може да предостави средствата за достигане на определена цел. Самите цели обаче се пораждат у хора с високи етични идеали. И ако тези цели не са мъртвородени, а притежават жизнена сила, то те се приемат и осъществяват от онези маси хора, които полусъзнателно определят бавната еволюция на обществото.

Ето защо когато става въпрос за проблеми, касаещи човека, трябва да внимаваме да не преувеличаваме значението на точната наука и частнонаучните методи. И не следва да се смята, че само експертите имат право да изказват мнения по явленията, влияещи на обществото.

В наше време все повече са гласове, които твърдят, че човешкото общество се намира в състояние на криза и няма стабилност. Характерно за една такава ситуация е, че хората изпитват безразличие или дори враждебност към групите, към които принадлежат, били те големи или малки.

Неотдавна, например, разговарях с един наистина умен и благоразположен човек относно проблема за опасността от избухването на нова война. Отбелязах, че този път тя може да представлява реална опасност за самото съществуване на човечеството и споделих мнението, че за избягването й ще е необходима мобилизацията на всички народи е съществуването на съответна международна организация, посветена на тази цел*. За мое голямо учудване реакцията на събеседника ми на всичко това беше: “А защо, всъщност, Вас така силно Ви тревожи възможността за изчезването на човешката раса?”Убеден съм, че преди сто години едва ли някой би бил в състояние да изкаже подобно нещо. Това може да бъде сторено само от човек, който е изгубил всякаква надежда да изгради в себе си някаква система на вътрешна уравновесеност и баланс. От такава мъчителна самотност и изолация в наше време страдат толкова много хора, че е редно да се запитаме: “А къде, всъщност, е причината за подобно положение и какъв може да бъде изходът от него?”
Колкото и трудни да изглеждат отговорите на подобен вид въпроси, според мен те следва да бъдат търсени в самата сложна и противоречива природа на човека. По същността си той е едно колкото стремящо към самота, толкова и социално, реализиращо се в общество от себеподобни, същество. В своята самотност човекът се старае да осигури защита на самия себе си и на възможността за съществуване на най-близките му хора, да удовлетворява собствените си желания и да развива дадените му по рождение способности.

Като социално същество пък той търси любовта и признанието на останалите хора. Стреми се да споделя техните радости и удоволствия, скърби или нещастия, полага усилия да направи нещо за подобряването на живота им.

Наличието именно на тези два вида разнородни, а често – дори и противоречащи си стремежи и склонности, определят, в крайна сметка, специфични и особен характер на природата на човека. Конкретните измерения и колебания на различните съотношения между тях пък определят както степента на личното вътрешно равновесие и устойчивост, която той може да постигне, така и величината на личния му принос за общото благополучие и развитие на цялото общество.

Не е изключена вероятността голяма част от тези два основни типа подбудителни сили и стремежи на човешката природа и различните комбинации и съотношения между тях да се определят и предават по наследство. Личностното изграждане на човека обаче в решителна степен се оформя преди всичко под въздействието на непосредственото обкръжение, в което той расте и се развива. По този начин съществуващата структура на обществото и традициите му посредством оценките си, които дават на една или друга разновидност на човешкото поведение, най-съществено въздействат и определят както окончателния му облик, така и по-нататъшното му функциониране и развитие.

За отделния човек абстрактното понятие “общество” означава преди всичко сумата от преките и косвените му отношения както към непосредствените съвременници, така и към хората от отминалите поколения. Всеки човек поотделно има определени склонности и способности да чувства и усеща, да желае, мисли и работи.

Във физическото си, умствено и емоционално съществуване обаче той дотолкова е зависим от обществото, че вън от него практически не е възможно нито да разберем, нито дори да размишляваме за човека. Именно чрез обществото и посредством него човек получава необходимата му храна, дрехи, жилище, инструменти за труда си. Вътре в обществото се развиват и придобиват смисъла си и езикът, формите на мислене и по-голямата част от съдържанието им. Нещо повече, самият живот на човека се появява и става възможен благодарение на труда, приноса и постиженията на много милиони други хора както днес, така и в миналото. В своята съвкупност, в края на краищата, те и представляват онова, което се крие зад иначе толкова кратката дума “общество”.

Поради това става очевидно, че с течение на времето зависимостта на човека от обществото е придобила характера и силата почти на природен фактор, който не може нито да бъде отменен, нито омаловажен. На пръв поглед се получава нещо, твърде много наподобяващо живота на мравките и пчелите.

Докато при тях обаче жизнените процеси в огромна степен са предопределени и се управляват от твърдо установени наследствени инстинкти, типовете социално поведение и взаимоотношенията между хората са изключително разнообразни и подлежат на значителни изменения.

Такива човешки качества като наличието на памет, способността за общуване чрез речта и за създаването на множество и нови комбинации от вече известните му и достъпни условия и факти, са дали възможност на човечеството да развива и такива форми на жизнена дейност, които не са продиктувани просто от непосредствената биологическа необходимост. Те намират израз в разнообразните традиции, обществени институти и организации, в литературата, научните и инженерни постижения, в произведенията на изкуството.

Всичко това дава ключ към разбиране на начините, посредством които човек в определена степен – с помощта на съзнателните си мисли и желания – е в състояние да оказва въздействие върху своя живот чрез поведението и действията си.

В момента на раждането си човек наследява определена своя БИОЛОГИЧЕСКА КОНСТРУКЦИЯ, свойства и възможности. Те са резултати и следствия на природните подбудителни сили, присъщи на човешкия род, и като такива в общи линии си остават фиксирани и практически неизменни. Заедно с тях обаче в процеса на живота си човек придобива и определена КУЛТУРНА КОНСТРУКЦИЯ, качества, свойства и възможности. Той ги получава и развива в хода на общуването си, а така също и в резултат на множество други влияние и въздействия. Тези свойства и качества, тази КУЛТУРНА КОНСТРУКЦИЯ, от една страна, в много по-голяма степен подлежат на промени и изменения, а от в друга – решително влияят и определят процесите и характера на взаимоотношенията между човека и обществото.

Резултатите от сравнителните изследвания на съвременните открития в областта на т.н. “примитивни култури” убедително показват, че видовете СОЦИАЛНО ПОВЕДЕНИЕ при хората могат да имат изключително разнообразие, като при това те в огромна степен зависят от доминиращия в дадено общество тип културен модел на вътрешна организация. Именно върху това се градят и надеждите на онези, които се стремят към облекчаването и подобряването на съдбата на човека.

Хората и човечеството не са ограничени по силата на самата си биологическа конструкция и природа на взаимно унищожение. Не са и БЕЗВЪЗВРАТНО ИЗОСТАВЕНИ на произвола на някаква жестока и безмилостна СЪДБА, чийто корени се намират в същността на самите човешки същества.

Преди да си зададем обаче въпроса как следва да се пристъпи към изменението на човешкото общество и култура така, че животът да започне да носи повече удовлетворение, трябва да си даваме преди всичко сметка за съществуването и на определени типове условия, които просто не подлежат на съществена промяна.

Както вече отбелязахме, сред тях е и самата БИОЛОГИЧЕСКА ПРИРОДА на човека. На фона на много по-поддаващия се на изменения облик на обществото, тя в общи линии не подлежи на резки и забележими изменения. Също така очевидно трудно може да се очаква промяна в динамичния ход на технологическите и демографски процеси, оформили се през последните столетия.

Нарастващата концентрация на населението, чието съществуване във все по-голяма степен зависи от обема и качеството на все по-голям брой и все по-разнообразни стоки, прави абсолютно необходими както наличието на една изключителна степен на разделението на труда, така и на числено увеличаващ се и все по-високо централизиран апарат по управлението и реализацията на производство.

Все по-трудни в сравнение с миналото стават и ще стават възможностите за САМОДОСТАТЪЧНОТО съществуване на отделни, ограничени по численост групи хора. Не би било преувеличение, ако се каже, че процесите на производството и потреблението още днес превръщат планетата и населението й практически в една общност, в нещо ЦЯЛО. Под въздействието на всички тези фактори днес човекът – повече от когато и да било преди – чувства обвързаността и зависимостта си от обществото. Той усеща обаче тази зависимост не като благо или някаква органическа връзка, не като сила, която му служи и го защитава, а по-скоро като ЗАПЛАХА за собствените му естествени права или даже за самото му икономическо и физическо съществуване.

При това положение на все по-нарастваща зависимост на човека от обществото все повече се засилват и заложените в природата му ЕГОИСТИЧНИ ИНСТИНКТИ. В същото време отслабват, а и направо ДЕГРАДИРАТ другите СОЦИАЛНИ подбуди и склонности на човешката същност, изразяващи стремежите към по-голяма степен на общуване.

Тази деградация и ОБЩА и обхваща практически всички слоеве на съществуващото общество, независимо от какви негови “пластове” и “сектори” се намират те. Като стават във все по-голяма степен жертви и “затворници” на собствения си егоизъм, хората започват да се чувстват все по-застрашени и да губят чувството за простите радости на живота.

След като обрисувахме по този начин основното съдържание на ДНЕШНАТА КРИЗА НА ОБЩЕСТВОТО, сега можем да изложим и мнението си относно това, какъв би могъл да бъде изходът от нея. Накратко, след като човек е изгубил усещането за смисъла на живота вследствие на разкъсани или обезсмислени за него връзки с обществото, то единственият начин да го придобие отново е като засили обществените подбуди в себе си и възстанови ПЪЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ на тези връзки.

С други думи, вместо да се опитва безуспешно да се крие и бяга от обществото, което за него все повече придобива измеренията на ГНЕТЯЩОТО ГО ЗЛО, той би следвало да намери начини да засили още повече връзките си с човешката общност с цел да промени както тях, така и самата нея.

Източникът на злото, което представляват за човека днешните обществени връзки, според мен е ИКОНОМИЧЕСКАТА АНАРХИЯ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА ОБЩЕСТВО. Онова, което наблюдаваме в него днес, е как членовете на така или иначе СЪЩЕСТВУВАЩОТО ОГРОМНО ПРОИЗВОДСТВЕНО СЪДРУЖЕСТВО всячески се стремят да се лишават взаимно от резултатите и плодовете на колективния си труд. Особено важно при това е, че въпросният процес се извършва не само и не толкова посредством фактора на грубата сила, колкото вследствие на постоянното действие на правила, установени и закрепени от съществуващия законов ред.

Според него всички необходими производствени мощности за производството както на стоки за потребление, така и на средства за разширено възпроизводство, могат да бъдат – и на практика са - преди всичко ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ НА ОТДЕЛНИ ЛИЦА. За да опростя изложението си, ще наричам “работници” всички, които не са собственици на средства за производство, макар и напълно да съзнавам, че при подобна класификация ще бъдат допуснати и редица неточности.

Собствениците на средства за производство имат възможността да КУПУВАТ работната сила на работника. Като привежда в движение средствата за производство, работникът създава нова продукция, която СЪЩО става собственост на капиталиста.

Най-същественото в този процес е измерването в действителната им стойност и съотношение между онова, което работникът произвежда, и онова, което му се плаща за това. Тъй като при сега съществуващия ред трудовите договори са “свободни”, то получаваното от работника НЕ СЕ РАВНЯВА на действителната стойност на произведената от него продукция, а се определя от МИНИМАЛНИТЕ НУЖДИ на живота му, от една страна, и съотношението между потребностите на капиталиста от работна сила и общия брой на работниците, конкуриращи се помежду си за предлаганите от него работни места – от друга.

Онова, което е особено важно да се разбере дотук е, че ДОРИ НА ТЕОРИЯ и съгласно съществуващия “правов ред” работната заплата на работника НЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ от стойността на произведеното от него.

Присъща за частния капитал тенденция е той все повече да се концентрира в ръцете на все по-малко хора. Тази тенденция е свързана както с конкуренцията между капиталистите, така и с чисто техническите особености на развитието на производствените мощности, изискванията на задълбочаващото се разделение на труда и възникването на тази основа на все по-големи производствени единици, които изместват и заместват множеството по-малки.

Вследствие на всички тези процеси в условията на капитализма се оформя една КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ОЛИГАРХИЯ. Чудовищната й власт става толкова голяма, че практически не може да бъде ограничена с действащите понастоящем средства и механизми, които сме свикнали да наричаме демократически.

Това е така, тъй като в съвременните западни демократични общества членовете на законодателните органи се избират чрез механизмите на политическите партии. Те пък се намират под влиянието на частните капиталисти, от които в основни линии се и финансират. По този начин капиталистите на практика застават между масата избиратели (електората) и законодателната сфера, която – според демократичните принципи – би следвало да изразява и обслужва техните интереси. В резултат на всичко това народните избраници на практика все по-малко защитават интересите на непривилегированите слоеве от населението.

Освен това, при съществуващите днес условия частните капиталисти неизбежно пряко или косвено държат под контрола си и основните източници за информация като пресата, радиото, образованието и пр. По този начин за отделния гражданин е извънредно трудно - а в повечето случаи и практически невъзможно – да си направи някакви обективни изводи и разумно да използва политическите си права.

Всичко това става вследствие на системата на капиталистическата организация на икономиката и обществото, основаваща се на частната собственост върху средствата за производство и на онова, което се нарича “свободен договор” за труда, тоест, за продажбата на труда на работниците на капиталиста.

(Разбира се, следва да се има предвид, че в живота горната формула обикновено не съществува в “лабораторно чист” вид. Интересите на капиталистите в определени случаи диктуват възникването на различни комбинации между тях и държавата, която те също контролират. В резултат на дълги, ожесточени политически борби на работниците пък на някои от тях им се удава да отвоюват известни подобрения на трудовите договори за определени категории трудещи се.)

Независимо от съществуването на различни вариации и отклонения, изказаният по-горе ОБЩ ПРИНЦИП на организацията на капиталистическата икономика и общество в общи линии действат обаче навсякъде.

Преки последствия от него са:

  • [/size]Превръщането на печалбата в основна цел на производствения процес - а не задоволяването на реалните нужди на потреблението.

    [/color]
  • [/size]Изчезването на каквито и да било гаранции, че всеки, който желае да се труди, може да намери въобще каквато и да било работа. Нещо повече, почти винаги съществува и съзнателно се поддържа висока численост на една истинска АРМИЯ ОТ БЕЗРАБОТНИ, чиято функция е да поддържа чувството на една постоянна несигурност сред работниците и страх пред опасността да изгубят и те работното си място.

    [/color]
  • [/size]Наличието на многобройни маси безработни и ниското заплащане на труда на много от работниците пък, от своя страна, допълнително стеснява границите на пазара за реализиране на произвежданите стоки. Вследствие на това намаляват обемите и разнообразието на редица артикули, касаещи непосредственото потребление на широки слоеве от населението. Възниква парадоксална, на пръв поглед, ситуация на явна преситеност и излишества от определени видове стоки – от една страна, и недостиг или практическа недостъпност на редица други, имащи най-често жизнено важно значение за големи маси от хора – от друга. Това, заедно с постоянно действащият основен стремеж за извличане на максимално високи печалби на всяка цена и с все по-ожесточаващата се конкуренция между отделните капиталисти, поражда неравномерности и нестабилност в процесите на натрупването и използването на капитала. Вследствие на това възникват тежки депресионни явления на икономически кризи.

    [/color]
  • [/size]Вместо да бъде средство за все по-голямо облекчаване труда на хората, техническият прогрес пък се превръща предимно в източник и оправдание за повишаване на безработицата.

    [/color]
  • [/size]Следствия на неограничената конкуренция са не само чудовищните неоправдани разхищения на човешки труд и природни ресурси, но и все по-явната изкривяване на общественото съзнание и самото възприемане на обществото от страна на отделната личност. За всичко това стана вече дума и по-горе.

    [/color]
  • [/size]Именно това ИЗКРИВЯВАНЕ И ОБЕДНЯВАНЕ на човешката личност аз възприемам като НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО НА КАПИТАЛИЗМА. То не само е просмукано в цялата наша система, но посредством образованието се разпространява и върху следващите поколения. Всички те още от най-ранна възраст се приучават към стремежа за конкуренция, а като първостепенен момент в подготовката им за бъдещата кариера и живот се внушава чувството на преклонение пред успешното трупане на пари.

    Аз съм убеден, че съществува САМО ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ за избавяне от всички тези ужасни злини. Това е създаването на социалистическа икономика и съответстваща на нея образователна система, насочена изключително към постигане на ОБЩЕСТВЕНИ ЦЕЛИ. Средствата за производство в такъв вид икономика принадлежат на цялото общество и се използват от него по план.

    Основният механизъм за установяването и функционирането на такова състояние на обществото е икономика, основана на СИСТЕМА ЗА ЕДИННО СТОПАНСКО ПЛАНИРАНЕ. Посредством плановата икономика производството се регулира и поставя в съответствие с потребностите на обществото. Необходимите количества труд се разпределят между всички негови членове, способни да се трудят. По този начин реално се гарантира правото на живот на всеки мъж, жена или дете.

    Заедно с това се създават основи за пълноценно развитие на всички дадени от природата заложби и способности на отделния човек. За разлика от ширещите в днешното капиталистическо общество прослава на властта и личния успех, основна цел на образованието при социализма е да възпитава у човек чувство за отговорност не само за себе си, но и за другите.

    Социализмът, разбира се, не се изчерпва само с установяване на система, основана на ПЛАНОВА ИКОНОМИКА. Заедно с това пред него стоят за разрешаване редица изключително сложни и исторически уникални по своите мащаби, дълбочина и характер проблеми. Сред тях е, например, така и нерешената от никое от досега съществуващите общества задача за продуктивния и перспективен баланс между обективно все повече разширяващите се и стремящи се към централизация производствени, управленчески и организационно-политически процеси на днешната цивилизация и възможностите за максимално свободен и активен принос и статус в тях на отделната човешка личност. Как да бъдат защитени правата на отделния човек и заедно с това – да се изграждат механизми и възможности и за максимално ефикасното функциониране в полза на обществото на обективно съществуващия управленческо-бюрократичен апарат?

    Всичко това са сложни въпроси, но дори само поставянето им придобива изключително важно значение днес, в преходното време, в което живеем. И тъй като в него фактически е наложена една мощна ЗАБРАНА върху свободното обсъждане на каквито и да било въпроси, имащи отношение към социализма, считам, че публикуването на изложените тук мисли, ще се окаже изключително важно обществено дело. ''

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Клипот - кабалистичното учение за Злото
« Отговор #9 -: Октомври 21, 2017, 01:57:58 pm »
Ламбда, в цитираната статия както и в повечето структурирани повествования има различни слоеве на смисловост и ако ми позволиш ще допълня какво имах предвид при цитирането и' .
На първично смислово ниво цитираните размишления биха могли да предизвикат гняв от усещането за предопределеност на протичащите обществени процеси поради осъзнаването за собствената неспособност за мащабна промяна на тези процеси. Както казват хората една птичка пролет не прави. Съответно в зависимост от темперамента на читателя това като семе може както алегорично си споменал да израсне във вид на сковаващи страхове, еманиране на стремеж за борба и т.н. Обаче до тук описвам възможна реакция на първичното смислово ниво, което както споменаваше някъде засяга външния его слой на физическия страх. Като тук дори е по-добре да не споменаваме в детайли окултната страна на влиянието върху колективното несъзнавано/ аз поне като преглеждах работата на Алистър Кроули направо се депресирах, но това си е от мойте си страхове/.
Интересното идва след изричното споменаване на наличието на по-дъълбок и емоционално НЕзареден поглед на информацията , пък и в това се състои идеята за цитирането на статията.
На по-дълбоко сммислово ниво спокойно може да се проследят първопричините за възникването на споменатата от теб ,,социалната и емоционалната изолация'' , които сами си причиняваме, ако възприятията ни се диктуват като следствие на първосигналните реакции, чието архетипно проявление намирам в Клипот-а. Надрастването на първичните страхове все пак представлява иницииращата фаза на самоосъзнаването. Аз лично дори намирам почти пълна идентичност между горепосоченото и използваното от някои ,,процес на просветление'' , но може и да бъркам. Все пак всеки гледа от собствената си камбанария).
А пък ако всичко това предизвика реакция ,, ама тва ли било'' или ,, е тва го знаех, но по друг начин'' ще е супер повод да се почерпим по едно.

Тагове към темата: тайни общества окултизъм история