Apocryphal Academy

Автор Тема: Моята самоделка с КПД>1  (Прочетена 4751 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Моята самоделка с КПД>1
« -: Януари 24, 2018, 03:23:28 pm »
С тази тема искам да обявя потвърдения факт на моя прототип, добил зрял вид и вече в оперативна форма :)

Дълго време обмислям как да подходя с информацията, размишлявам още преди да започне разработването на прототипа, и смятам, че в крайна сметка стигнах до едно преобладаващо настроение. Все още нямам емоционален консенсус вътре в себе си, но съществуването на такава тема в нашия сайт не противоречи на въпросите, които си доизяснявам за себе си. Така че, независимо как ще избера да произнеса официалната информация за завършения апарат (когато надрастне прототипната форма), дотогава от време на време ще споделям каквото сметна за нужно в тази тема тук.

Прототипът на моята самоделка се базира на всичко, което съм научил от достъпната в интернет информация. Нищо не съм измислил лично, нищо не съм открил лично, и не се ползвам от никакви привилегии - нямам достъп до секретна, скрита или недостъпна за останалите информация, нито някой ми помага по технически, материален или емоционален начин. Научил съм всичко това, което съм направил, от интернет - книги по интернет, форуми по интернет, и видеота по интернет. ВСИЧКО, което съм научил и отчасти реализирал, е от английски източници. Нищо от онова, което знам, не е дошло от българоезичното пространство. Единственото изключение е руската информация за магнитното окачване и магнитните лагери на Николаев.

Това означава, че единственото ми предимство пред останалите хора, е владеенето на английски и слаб руски език. ВСЕКИ може да направи същото, и да научи същата информация, при положение, че е достъпна за неговото разбиране. Нямам нищо против в тази тема да споделя абсолютно всички информационни източници, които имат ключово отношение по проекта, и да ги обясня или преведа на български за интересуващите се (освен ако не са твърде обемни и превода не е по силите ми в момента).



И още нещо: По отношение на хората с техническо образование и електроинженерите, които евентуално могат да се озоват тук.
Искам да подчертая дълбокото си разочарование от тяхната група, като генерализирано обобщение. Много пъти съм търсил външна помощ, защото ми липсва основно техническо образование и си нямам хал-хабер от основния научен речник и закономерности. Това често ме кара да задавам много базови и дори инфантилни въпроси на електроинженери и технически лица, за да мога да продължа напред. Почти винаги през годините до сега, обаче, се оказва, че колкото по-наивни са въпросите ми, явно толкова с по-дълбоки, защото никога не се е случило някое грамотно лице да ми даде отговор. Най-лошите от "грамотните" лица, с които съм се консултирал, са се опитвали да ме убедят в лъжи, и тяхното мнение директно е противоречало на съдържанието в уикипедия и сайтовете за онлайн самообучение по физика и електроника. Най-добрите от "грамотните" лица, с които съм влизал в контакт, просто са признавали, че не знаят или че те лично не разбират дадения контекст.

Задаването на въпроси, обаче, неимоверно ми е помогнало на мен самия, защото в процеса на формулирането на въпросите аз сам съм намирал отговора. Често пъти съм намирал отговора още докато чакам отговор от грамотното лице, с което се консултирам. Често пъти отговорът, който сам съм намерил чрез "просветвания" или междувременно от интернет, е противоречал на отговора от консултанта, който в последствие съм получавал.

Не казвам, че всички технически грамотни лица са скопени. Винаги съществува възможността просто аз да съм попадал все на такива, но все пак тези ми търсения не са нито от дни, нито от месеци. В моя личен опит ми прави впечатление и факта, че интересуващите се от свободната енергия технически грамотни хора като цяло са много неинформирани, нямат представа от авангардната информация в полето, не са чували за класическа и примерна, отдавна известна като факт информация, и схващанията им са назад с около 50-60 години от онова, което днес свободно се открива като информация.

С други думи, изводът ми е, че голямата част от технически грамотните лица са замръзнали на нивото на информираност, което е било типично за България в тоталитарните времена, характеризиращи се с информационната "желязна завеса" и несъществуването на интернет. Това, на практика, ги прави безполезни.

Затова подчертавам, че тази тема НЕ Е насочена към електроинженерите и лицата със стериотипизирано образование. Тук няма нищо за тях.

Тази тема е насочена към хората, които желаят да живеят по различен начин и се опитват да постигнат свобода, както е дефинирана от Лок в "Края на Злото" и от Роуз в "Най-опасното суеверие". Темата ще послужи най-добре на истинските български анархисти, търсещи самообразование и не-институционално образование.
« Последна редакция: Януари 24, 2018, 03:30:07 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #1 -: Януари 24, 2018, 05:37:01 pm »
Най-доброто място, от което човек може да започне да се самообучава, са тези три наръчника:


Всички в общи линии знаят историята за Никола Тесла и Дж. Морган, какви са били отношенията им и какви позиции са заемали. Всеки като цяло знае в какво са се състояли споровете им - Тесла е бил творец, и неговият стремеж е бил да направи нещо добро за всеки човек и за целия свят, докато Морган е бил бизнесмен, и неговият стремеж е бил да печели - от всеки, и по възможност от целия свят. Като цяло се знаят постъпките, които Морган е направил, за да доведе Тесла до просешка тояга, да потисне всичките му изобретения, които дават свобода на хората, и да се възползва от всичките му останали изобретения, които имат потенциала да превърнат всеки човек в клиент.

Не са много известни, обаче, други постъпки и поведение на Морган, които продължават след като Тесла е вън от играта. Не се споменава често, например, че Дж. Морган веднъж дава един милион долара (тогавашни пари), за да изкупи правата по патенти за електротехника, и да забрани цитирането на информация от тях. Морган няколко пъти в историята изкупува цели тиражи от учебници по електротехника, за да редактира съдържанието им, след което отново да ги пласира на пазара.

Малко хора също така осъзнават, че Патентното бюро на САЩ е ЧАСТНА агенция. Тя не е държавна, и никога не е била. Тя е частно дружество, върху което правителството на САЩ няма контрол, освен чрез общото за всички частни дружества законодателство. Това на практика означава, че това патентно бюро прави каквото си поиска с информацията си, и когато си поиска. Да, така е - именно защото Патентното бюро на САЩ е частно дружество, в него се откриват най-интересните неща в света в момента. Но има и нещо друго - според приетия в САЩ "Закон за националната сигурност", всички частни дружества (включително и Патентното бюро) са длъжни да прехвърлят всички патентни права на името на държавата, в случай, че службите за сигурност на САЩ сметнат, че дадено изобретение има каквото и да е отношение към националната сигурност. На практика, изобретателят (и Патентното бюро), получава писмо, уведомяващо го, че еди коя си агенция счита изобретението му от интерес за националната сигурност, и има определен срок да прехвърли всички патентни права на името на правителството на САЩ, като след изтичането на срока го грози затвор в случай на неподчинение.

И ВЪПРЕКИ това, в Патентното бюро на САЩ може да се открият системи с КПД>1, завоалирани и описани като нещо друго и странично. За сравнение, например, Патентното бюро на Русия на практика не съществува в интернет. По никой начин не може човек да сърфира полезна информация на руски патенти със свободен достъп. Колкото по на изток се отива, толкова по-зле стават нещата, като единственото друго патентно бюро, което горе-долу става за нещо след това на САЩ, е Европейското.

А информационното затъмнение продължава - изкупуването на тиражирана информация и редактирането й от страна на бизнеса (петролните и енергийните дружества) продължава, като се прониква и във всички свързани системи, включително и образователната, не само печатарската. Цензурата в интернет за сега е най-слабо изразена от всички други цензури (което не значи, че я няма).





Първият наръчник по електротехника на Дейвис е безценен извор на информация, именно защото е стар и много първичен. Същото се отнася и за "Електромагнитът" на Томпсън, който е написан цели 50 години по-късно, но все още в периода на набиращата сила световна цензура. В тези два извора ще откриете информация, която рядко се осъзнава или знае директно от технически грамотните лица, въпреки че по-голямата част от съдържанието им е всеизвестно и върши чудесна работа на онези, които се самообразоват и самообучават.

Наръчникът по електроника за начинаещи на Патрик Кели може да е най-добрият ви приятел. Патрик Кели е жива легенда. Този човек е написал и поддържа разширяващ се сборник от устройства за свободна енергия и системи с КПД>1, характеризиращ се с изключителен професионализъм. В него той не само прави подробен обзор на всяко споменато изобретение, с патентна информация и прерисувани скици и чертежи, но и често насочва към директни контакти на въпросните имена (ако може да се открият такива), точните данни на патентите (ако изобретението е патентовано) и всякаква странична информация, която може да насочи към нещо повече по въпроса.

Неговият наръчник по електроника за начинаещи е Глава 12 от сборника му. Сборникът има много глави, покриващи всякакви видове технически системи. Легендарният сайт RexResearch е силно обвързан с Кели и голяма част от информацията там е публикувана и от него (в нашата Библиотека има преведени патенти, цитирани и в RexResearch). На няколко места в интернет сборникът на Кели може да се свали в цялост, но той много често се обновява и всеки път съдържа повече информация. В интернет най-често ще срещнете отделни глави от него.

Доколкото знам, последното издание е от 22 януари 2018г, води се версия 32.7, и е с размер 2524 страници. Можете да го свалите оттук -> Patrick Kelly

« Последна редакция: Януари 24, 2018, 05:45:05 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #2 -: Януари 24, 2018, 09:03:54 pm »
Моята самоделка, която ще обясня тук, по същество е мотор тип Бедини SG с Тесла ключ и отделен генератор.

Информацията е доста, и има много за обясняване не толкова поради факта, че много хора знаят твърде малко, колкото поради факта, че твърде много хора са приучени и кондиционирани да вярват в твърде много лъжи. Затова, за сега ще спестя цифровата информация, тъй като все още провеждам калибровка и най-различни тествания, не искам да споменавам цифри, които после ще ми се наложи, по всяка вероятност, да променям. Това, че е КПД>1 е очевидно. Предстои обаче точно да се определи за какво става дума, на око ми се струва, че може би е нещо като КПД>4, но за да говоря с пълна сигурност, са нужни твърди тестове.

"Твърди тестове" означава прилагане на енергията в реално свършена работа. Фарадей е предпочитал да измерва енергията от всичките си експерименти не чрез достъпните за времето му уреди за измерване на характеристиките на електричество, а според това дали определената енергия може да разгражда вода. Така се раждат Фарадеевите закони за електролизата, които определят количествените отношения между вложената електроенергия и химическите промени във веществото. Уредите често лъжат, мого по-често, отколкото използващите ги предполагат, а съвременните уреди на всичкото отгоре са слепи за много от формите на енергията, да не кажа за почти всичките й форми, с изключение на една или две. "Твърдият тест" - дали дадено нещо върши работа, за колко време и колко често, е единственото измерване, на което трябва да се осланяте.




Междувременно, ще започна да обяснявам теорията. От следващата си публикация нататък ще считам, че заинтересуваните читатели са прочели "Бедини SG" - Наръчник за начинаещи" поне веднъж.
« Последна редакция: Януари 24, 2018, 09:10:15 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #3 -: Януари 24, 2018, 09:43:19 pm »
Бедини НЕ Е основният и оригинален изобретател на своите мотори. Той винаги е работил в екип, и едва в последствие обстоятелствата са го наложили като обществена фигура, и следователно говорител, с който всичко се свързва. Повечето от технологиите "Бедини" са разработки на Тесла, Кромри, и други по-съвременни изобретатели.

Публиката е разделена. Повечето хора не успяват да репликират нещата на Бедини в работеща форма, и твърдят, че не работят. По-малко хора успяват да ги репликират успешно, но някои от тях нямат добро приложение на тези технологии и ги считат за "хубави играчки", демонстриращи принципи. Самата група около Бедини, която му приглася, добавя от себе си и помага с публикуването на изданията, също заемат този курс в твърденията - че това са апарати, които само демонстрират принципи и са подходящи за обучение на начинаещите в полето. В България степента на разделение на мненията е същата.

Аз обаче, в личния си опит, съм открил, че това разделение на мненията се дължи на типичната за широката общественост липса на визия. Широкото множество на хората - и неуспешните и успешните репликатори - не осъзнават каква е причината да се стремим към такива апарати, към свободна енергия, и не осъзнават какви са основните пречки, истинските причини за трудностите и, въобще, не проумяват в пълнота проблематиката. Поради липсата на визия следва и липсата на идеи за приложение и реализация на технологията.

Останал съм с впечатлението, че в България особено има много слабо разбиране на проблематиката, и съответно на целите, които си поставя технологията "Бедини". И това е разбираемо, защото въпреки че навсякъде се твърди, че всички млади хора учели английски, българинът като цяло си остава неграмотен - какъвто винаги е бил.







Широкоразпространеното мнение е, че технологията "Бедини SG" е "зарядно на батерии" на свободна енергия. Следователно повечето хора си мислят, че тази зареждачка ще им зарежда батериите със свободна енергия, и те после ще ползват същите тези батерии, за да задоволяват битовите си нужди. Цялата тази илюзия е грешна от всичките си страни.


Първо, технологията "Бедини SG" е МОТОР. В контекста на тази технология става дума за самоделни МОТОРИ. В нашата Библиотека наръчниците са озаглавени като "генератори", но на корицата, във вътрешното им заглавие и съдържание няма да откриете такива твърдения.
Бидейки апарат за свободна енергия и стремящ се към КПД>1, технологията "Бедини SG" се опитва да създаде ВЕЧЕН МОТОР. Всички реализации и варианти на тази технология, измислени от Бедини и групата около него, се характеризират с това, че МОТОРНАТА функция на прототипите и моделите винаги е на първо място.

Зареждачката за батерии на свободна енергия тип "Бедини" изглежда по-различно от мотора "Бедини SG". Тя има почти същата електронна верига, и няма движещи се части. Много по-ефективна е в зареждането на батерии от мотора тип "Бедини SG".

Второ, повечето хора под "мотор" разбират тяга и скорост. Но това, че масата от хората предпочита да приема моторите толкова едностранчиво, не означава, че смисълът на мотора като концепция е толкова плитък. Много малко хора се потапят достатъчно дълбоко в проумяването на тази технология, за да забележат, че моторите "Бедини SG" са със слаба тяга и често с не много висока скорост не защото са неефективни мотори, а защото са ТЯСНО СПЕЦИЛИЗИРАНИ мотори. Отново това е следствие от липсата на визия. Тези мотори са тясно специализирани в това да бъдат вечни, КПД>1 мотори, по един точно определен начин. Има много начини за свободна енергия и КПД>1. Един от начините е "свръх-ефикасност" или "свръх-спестовност" и този вид мотори са тясно специализирани именно в това.

Трето, повечето хора (почти всички) просто не разбират какъв е смисъла на апарата, наречен "електрическа батерия". В училищата не се преподава как в действителност работят тези устройства (батериите) и какво всъщнност представляват. Трябва да започнем точно от тук, за да разберем точно по какъв начин моторът "Бедини SG" е с КПД>1. Чак след това ще можем да говорим за това какъв е правилният начин да се използва и в кое приложение в действителност се усвоява пълният му потенциал.
« Последна редакция: Януари 24, 2018, 09:47:51 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #4 -: Януари 25, 2018, 02:13:21 am »
В училище се учи, че "батериите съхраняват електрическа енергия". Което от една страна е вярно, но ефектът, който се постига с това изказване, е подвеждане. За учениците, това е подвеждане. Но онова умишлено деяние, което се върши от учител към ученик, тоест предумишленото подвеждане, си е чиста проба лъжа.

Едно е да подвеждаш читателя в свой патент. Друго е да подвеждаш свой ученик, когато става дума за общодостъпно знание.






Забележете, че в "Наръчника по магнетизъм" от 1842г НИКЪДЕ не се споменава израза, че "батериите съхраняват електрическа енергия". Нито пък химическа. Казва се единствено, че когато между цинка и медта има разтвор на киселини, атакуващи цинка с повече настървение от медта, между двата метала протича ток в посока от цинка към медта. И из целия наръчник батериите се описват като изделие от метали и киселини, от което протича ток. Никъде не се казва, че "батериите съхраняват електрическа/химическа енергия".

Забележете, че самият Дейвис е бил производител на батерии. Той написва този наръчник, за да рекламира бизнеса си. По онова време, както той самият описва в предисловието си, електротехниката е иновация, която бързо се развива, но от една страна това развитие е твърде бързо, за да се организира единна енциклопедична база, и от друга страна широката общественост продължава да не е добре осведомена за това що е електричество и що е електротехника. Дейвис, бидейки производител и търговец на батерии, написва наръчника с идеята да популяризира собствения си бизнес, като просветли и образова своите съграждани.

Имало ли е презареждащи се батерии по негово време, 1842г? Да. По онова време ВСИЧКИ батерии са се считали за презареждаеми. Дейвис описва презареждането на батерии в наръчника си - то се състои от физическата подмяна на електролита, старият се хвърля, и се сипва нов (защото тогавашните батерии са били от отворен или непостоянно затворен тип).

От самото начало батериите са били, и все още са, презареждаеми. Само че никой не ги е презареждал с енергия.

На по-късен етап се открива по-ефикасен метод за презареждане на батерии - чрез енергия. В началото презареждането на батерии е представлявало химическото създаване на нов електролит, и физическата подмяна на електролита в клетката/клетките на батерията. Често това е било голямо количество, защото е имало много големи батерии, като малки бидони. Никой не е презареждал батериите с енергия тогава, а с физически труд.



АКО бъде изобретена машина, наподобяваща механичен скрипец, който повдига кофи с електролит и подменя стария с нов в клетките на батерията... и АКО тази машина се задвижва множество пъти с една единствена батерия... тогава с енергията от една батерия тя ще презареди МНОЖЕСТВО батерии.

Тоест - батериите НЕ съхраняват енергия. Така нареченото "презареждане" на батериите НЕ налива енергия в тях.

АКО бъде открит още по-ефикасен начин за още по-лесно "презареждане" на батерии, тяхното "зареждане" ще стане още по-евтино.

С други думи - това дали една батерия има КПД>1 на практика зависи от ефективността на възприетия съвременен метод на "презареждане".




И ето на, не видиш ли, в един светъл момент техническият свят открил още по-ефикасен метод за презареждане на батерии - чрез електричество.

Този по-ефикасен метод на презареждане на батерии бил толкова по-приемлив, евтин и лесен, че се възприел навсякъде по света. Дотолкова навлязал в бита на техническото общество, че старите батерии, които се презареждали само чрез подмяна на електролита, започнали да се наричат "непрезареждаеми". Една малка и невинна илюзия била възприета.

Когато батериите навлезли достатъчно навътре в обществото, така че от технически апарат да се превърнат в битов консуматив, бизнесът се намесил в обществените вярвания и суеверия, за да подведе общетвеността да използва батериите по точно определен начин - по такъв начин, че използващият ги да се превърне в крепостен клиент.



Как било направено това? Чрез изкупуване на учебници, редакцията им, и повторното им лансиране на пазара, както и чрез лобиране в научните страни чрез финансов натиск, се наложило другото предумишлено подвеждане, което се учи в училище - "електричеството протича от плюс към минус, от положителния терминал към отрицателния".

Това само по себе си е вярно, но не е ПРИЧИНАТА да протича ток. Никой себеуважаващ се учен или учител не би казал, че ПРИЧИНАТА за протичането на ток е разноименността на терминалите. И все пак, образователната система е така направена, че човек излиза оттам с внушението, че ток тече от плюс към минус. Или обратното, зависи в какво вярва. Символът за диод например е такъв, какъвто е, защото когато бил измислен, все още не се знаело, че електроните имат заряд. Когато било установено, че електроните имали отрицателен заряд, вече било късно да се променя знака в номенклатурата.

Нека го наречем подвеждане. Ако в учебните заведения (и средни и висши) само подвеждат, без да лъжат, направете си експеримент. Попитайте най-близките около вас познати с електроинженерно образование, дали може да протича електричество между два положителни или два отрицателни терминала на веригата. Запишете си отговорите им, и след като си направите изводите, си задайте въпроса - лъжа ли е да подведеш цял един народ, или просто подвеждане?

Това е важна лъжа. Защото след като бизнесът кутирал повсеместно поддържаната илюзия, че ПРИЧИНАТА да протича ток са разноименните терминали, това само по себе си подсилва илюзията, че батерията е "резервоар с енергия", който се "пълни" и "изпразва". Когато имаш пълнене, консумиране, и в следствие на това изпразване, тогава трябва да купиш още "сок", с който да "напълниш" батерията.

Ако никой не вярваше, че батериите се "пълнят с енергия", тогава щеше ли някой да купува енергия за батериите?






Батериите са химически дипол.

Един дипол може да бъде създаден, и разрушен. Отслабен и възстановен. Но не и "презареден".

Възстановяването на една батерия се изразява във възстановяване на вътрешната й химическа среда. По какъв начин ще се постигне това възстановяване е изцяло избор на оператора. Той може да изразходва енергия, за да възстанови химическата среда на батерията, а може и да не използва енергия, за да възстанови химическата й среда.




Когато батериите захранват някакъв товар, например крушка, откъде идва енергията?

В училище се казва, че енергията идва от "източника". Кой е "източникът" на енергията в една верига? - Батерията. Така се учи в училище, и това е чиста лъжа.




Така се учи в училище. Един ампер (дебит електричество) "излиза" от батерията. Амперметъра преди крушката показва 1 ампер. В училище се казва, че ТОЗИ ТОЧНО един ампер се преобразува в светлинна енергия, и напуска системата, това е товара. Абсолютно логично е да се попита, тогава какво се измерва след крушката? Би трябвало да са 0 ампера, нали така?

Само че не са 0 ампера. Метъра измерва 1 ампер след крушката. Добре де, този ампер не напусна ли системата като светлина? Отговор няма да получите от училищния перподавател.

После се казва, че този 1 ампера "влиза" обратно в батерията (нищо че трябваше да го няма.) И така, излиза, че в батерията НЯМА загуба на енергия. Един ампер излязал, един ампер влязал. Загуба на енергия няма, но свършена работа има. И вълкът сит, и агнето цяло. Как така? И тук няма да получите отговор от училищния преподавател.





Истината е, че батерията не захранва крушката. Това, което захранва крушката, е ВЪНШНАТА енергия, която се влива във всяка една верига с дипол.

Диполът е медиатор на енергия, а не източник. ЧРЕЗ диполите ние успяваме да комуникираме с равнината, в която се намира енергията. Без дипол енергията е неадресируема, ние не можем да комуникираме с нея и следователно не можем нито да я манипулираме, нито да я използваме. Диполът правилно може да се нарече портал или прозорец.

Когато два разноименни терминала се свържат, диполите се разрушават. Батерията не се "изпразва" от енергията, която никога не е съдържала, а започва да умира, защото когато двата терминала на един дипол се дадат на късо, диполът изчезва и умира.



Прост експеримент: Вземете два магнита, най-добре да са дълги магнити. Те са два дипола. Допрете разноименните им полюси. Сега вместо два дипола имате един дипол - единият е премахнат. Проверете чрез проявително фолио или измервателен уред, или онагледяващ прийом, и ще видите, че там където двата им разноименни полюса се срещат плътно, няма магнетизъм.

Ако магнитите са във формата на подкова, и допрете разноименните им краища два по два, от два дипола няма да ви остане нито един.

По същия начин, когато свържете двата разноименни терминала на батерията, тя спира да бъде дипол (спира да служи като средство за комуникация с енергията). Тъй като в случая с химическите диполи това изчезване и разтуряне отнема известно време, което е забележимо и значимо от гледна точка на честотата на нашето съществуване, това "постепенно замиране" се тълкува от подведените и излъганите като "изпразване/изтичане на енергия".




Истината е, че е нужна ПОТЕНЦИАЛНА РАЗЛИКА, за да протича енергия. Да... това го знае всеки, и го пише навсякъде. Е... след като това уж всеки го знае, и след като уж го пише навсякъде... защо не се разпознава и прилага?






Тази схема е съвсем валидна, и работи. Ако две батерии са свързани с едноименните си терминали, енергията ще протича от по-силната към по-слабата.

Крушката (кръгчето с хикса в него), ще свети. Лявата батерия е изобразена като две, за да се покаже, че левият дипол е два пъти по-силен от десния. Проводникът е наклонен надясно, за да се подчертае разликата в потенциалите - висок потенциал в лявата част на веригата, и нисък потенциал в дясната част.

Това създава волтаж. Токът тече натам, накъдето е насочен волтажа, и със силата на волтажа. В случая, ако и трите батерии са еднакъв волтаж, да кажем по 9 волта, крушката ще се захранва от ВЪНШНА за веригата енергия, със сила 9 волта (долните две батерии се обезпечават една друга, така че разликата в потенциала се прави от най-горната батерия, която е също 9 волта, тоест от 18 вадим 9).



Тук обаче има една голяма разлика от стериотипното използване на батериите в съвременната електротехника. когато си зареждате акумулатора на колата от мрежата, какво правите? Вие свързвате ПЛЮСА на мрежата към ПЛЮСА на акумулатора, за да го "презаредите", да го "напълните с енергия".

Е... тук свързвате плюса на един по-силен дипол към плюса на един по-слаб дипол.

Тоест левите две батерии зареждат дясната батерия, ДОКАТО крушката свети.



Крушката не изразходва "енергията на батериите". Докато левите две батерии възстановяват химическата среда на дясната батерия, те отварят прозорец във веригата, и през него ВЪНШНА енергия се влива директно в крушката, и претърпява видоизменяне в светлинна форма.

Знаете ли защо, обаче, батериите в крайна сметка ще умрат? И трите? - Защото батериите не са ефикасни апарати! Както всеки уред, батериите нямат 100% ефикасност. Множество фактори влияят на това какви загуби се случват в батериите, но грубо може да се очаква, че ефикасността на оловно-киселинните батерии е горе-долу 85%.

Тоест, когато една батерия възстановява друга, действието е успешно на 85%. В резултат общото състояние на цалата система от двата дипола, свързани плюс с плюс, се влошава с 15%.



Прост експеримент: Вземете едно фенерче, което работи с една батерия, и вземете три такива батерии. Проверете колко дълго ще свети фенерчето, ако е вързано между два положителни терминала като на горната картинка. Когато дясната (единичната) батерия се възстанови, разменете мястото й с някоя по-влошена.

След това купете още три такива батерии. Измерете времето, за което фенерчето ще свети само с по една батерия, докато не "изтощите" и трите батерии. Сумирайте времето.

Сравнете колко повече енергия е изразходвало фенерчето, докато е светело между два положителни терминала, отколкото между два разноименни терминала. Разликата ще бъде с размер няколко ПЪТИ по-дълго (при положение, че според училищната илюзия то уж е ползвало "резервоари с еднакъв дебит"). Ще видите, че времето, за което се е "изтощила" системата с двата положителни терминала абсолютно отговаря на ефикасността на отделните батерии, описана процентно в производствените им характеристики.

Енергията за светенето на фенерчето е дошла ОТВЪН. В обикновения случай, когато то е светело между два разноименни терминала, част от ВЪНШНАТА енергия е била използвана с цел влошаване на батерията (дипола).





Това е открито за първи път от Никола Тесла. Той разработва система с КПД>1, основаваща се само на изчистения случай на този принцип, но не я защитава с патент. Системата е разкрита от един от неговите помощници, и става известна като Тесла ключ. Тесла ползва множество батерии и верига помежду им, която ги превключва ту в последователно свързване, ту в паралелно свързване, по групи, така че да се зареждат една друга, редувайки се.

Фирмата "Electrodyne Corporation" репликира тази система, и я наблюдава, докато тя функционира години наред без прекъсване в тестова установка. Системата захранва редица различни електроуреди, докато батериите й тка и не се "изтощават", а накрая на неколкогодишния експеримент, когато установката е спряна, батериите са "пълни" и в отлично състояние, въпреки вършената работа години наред.

Повече информация за това - Глава 6, "Pulse-Charging Battery Systems" от сборника на Патрик Кели.



ТОВА е правилният начин да се ползват апаратите, наречени батерии. Когато се ползват по правилния начин, единственото, което трябва да се направи, е част от външната енергия, която влиза в системата (чрез вързания електроуред) да компенсира естествената неефективност на батериите, която е около 15% за оловно киселинните и повече или по-малко за другите видове.

Тесла е наваксал тази естествена неефективност на батериите чрез същия метод, по който технологията "Бедини" възстановява батерии. И това е понеже тази технология е също на Тесла... но е описана много по-достъпно в наръчниците на Бедини.



На практика... проектът, който аз репликирам, е мотор тип "Бедини SG", вързан между два положителни терминала, а не между разноименни терминали. Това е ясно обяснено на една лекция, който всеки може да си купи от фирмата на Питър Линдеман "A&P Electronic Media", лекцията се казва "Отвъд наръчника за напреднали" и ще споделя съдържанието от нея тук (това което е в контекста на разговора).

« Последна редакция: Януари 25, 2018, 07:12:10 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #5 -: Януари 25, 2018, 08:55:34 pm »
Направил съм темата, не само за да изнеса конкретни неща като информация и факти. За мен, като изстрадал ветеран, е от голямо значение да се опитам да ви посоча нещата, които никой не го интересуват и които всеки смята за маловажни, и поради това ги игнорира без да се замисля.

Установила се е илюзията, че "Свободната Енергия" няма нищо общо с образованието, науката и стандартната информация. Хората повсеместно изхождат от гледната точка, че "Свободната Енергия" е едва ли не някакъв "бъг" в реалността, някакъв "трик", с който човек може да измами Господ - нещо, което е в по-голямата си част намиращо се в научната фантастика.

Разберете ме, като ви разказвам какво видях със собствените си очи и изпитах на гърба си - хората НЕ ВЯРВАТ в "Свободната Енергия", те НЕ МИСЛЯТ, че съществува такова нещо. Тук не става въпрос за това, че "Свободната Енергия" се нуждае от нечия сляпа вяра в стил Мохамед и планината, или в стил "зрънцето на Исус". Не говорим за такъв тип невярване. Хората, които се интересуват от "Свободна Енергия", са всъщност едни емоционални хора с романтичен фетиш. За тях цялото това начинание е всъщност "пътешествие". За тях нужните усилия са всъщност "имагинерни и напразни". За най-интересуващите се от "Свободната Енергия" всичко това е сравнимо с четенето на увлекателен роман, или може би точно на Дон Кихот на Сервантес.

За тях всичко това е едно увеселение. Те не смятат в действителност, че са способни на какъвто и да е истински принос, или че има смисъл да постигат каквото и да е.

Те търсят точно това. А не "Свободната Енергия". И затова не я намират. Елементарно, Уотсън - щом дефакто търсиш нещо съвсем друго (романтично увеселение), никога няма да откриеш онова, което само си внушаваш, че наистина търсиш.




"Свободната Енергия" се намира в образованието, осведомеността и науката. Тя е ТОЧНО там. Само че тя не е забавление, тя не предлага бягство от проблемите на живота и света. А романтиците, които търсят именно бягство от проблемите на живота и света, го намират в една мрежа от илюзии, заплетена на топка, без начало и край.

Ще спомена за човек, който знам, че със сигурност не чете сайта ни. Той ми съдейства, доколкото може, по един от другите ми проекти... технически проект отново... за който ми трябва немалко количество пиезокристали. Този човек е невероятно грамотен и кадърен, истински професионалист. В миналото е бил близо до управата на нашия институт за пиезокерамика, а по-късно става агент на ДС и е пратен в САЩ, за да отговаря за поддръжката на подслушвателната ни техника. Понастоящем е шеф на слаботоковите системи на една от най-големите и известни сгради в София.

Човек, който е истинско бижу. Когато обсъжда иновативни технологии и води по-задълбочени разговори на техническа тематика, започват да му се проявяват детински тикове и поведението му, като държание и жестикулации, започва да наподобява това на тинейджър. Отстрани прилича, сякаш напълно забравя за остарялото тяло, което обитава, и се намира в някакъв друг свят, докато участва в такива разговори - не посредствени разговори, от които научава нови неща.

Веднъж се опитвах да му обясня технологията, описана в наръчника за "Бедини SG", и направих аналогията с хидравлично-ударната рампомпа - водната помпа, която работи сама, без захранване, и която изпомпва вода на много по-висока височина от водоема.



Той за първи път чуваше нещо такова, и дълго време го убеждавах на доверие, че съществува такава помпа. Нямахме интернет в онзи момент около нас, така че разказите ми звучаха като разказите на някакъв ловджия или на бабини приказки за лека нощ. Представяте ли си последствията от този факт? ТОЗИ човек никога не беше чувал за най-класическите видове помпи. Най-разпространените водни помпи из САЩ във времето преди електрификацията на Флорида и другите щати. Цял свят знае, че тези водни помпи работят сами, и че изпомпват вода на много по-високо.

Няма нужда да споменавам, че за първи път чуваше електрическа система да се оприличава на ВиК системата на хидравлична рам-помпа. Това чисто и просто означава, че този човек никога не се е сблъсквал с идеята, че в електротехниката са възможни нещата, които са световно известен факт за ВиК системите - тоест "Свободна Енергия".

Когато се върнах вкъщи, му пратих на мейла няколко линка на известни патенти на рам-помпи и няколко избрани видеота от ю-туб за работещи рам-помпи, индустриално произведени и самоделни, както и на една от индустриален мащаб, използвана за основно снабдяване на цяла водна станция в Южна Корея.

Този човек - точно този, на фона на всички останали - се изолира от тази информация, смятайки че има нещо гнило, и просто спря да обсъжда въпроса и посоките, водещи към него.




Обръщайки се към читателите, които ме следят - искам да подчертая колко сте сами. На всеки трябва да стане ясно колко много зависи от него, персонално, като личност, и колко няма никой наоколо, който може да му помогне, нито пък дори да симпатизира на начинанието му.

Разберете - "Свободната Енергия" е самата реалност, тя е факт, а не митология. "Свободната Енергия" не зависи от това дали вие ще сте Нео от Матрицата, не зависи от това дали ще откриете грешка в Сътворението на Създателя или бъг в реалността.

"Свободната Енергия" е въпрос на добро образование.

Насочените срещу вас усилия, които ви пречат и спъват, се състоят във влошаване на образованието и корумпирането на авторитетните научни среди. ТОВА са дейностите на Врага.




С това всеки от вас би трябвало да разбира целта, която седи зад тази тема. Когато всичко се сдобие с още повече плът, цялата информация ще бъде разпространена в един достатъчен пакет, който да може да осигури нужното образование в правилната посока, така че всеки, който реши, че иска да го постигне, да може да го направи без да губи време в излишни воини със себе си и останалите.

Сега вече ще продължа по същество специално с моята идея за личния ми проект, който, както ще видите, е просто един много добър Франкенщайн от отдавна известни и доста добре изучени технологии в науката, които са на не по-малко от 100-150 години.
« Последна редакция: Януари 25, 2018, 09:18:07 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #6 -: Януари 25, 2018, 10:05:27 pm »
Оказва се, че голяма част от репликаторите на "Бедини SG" в България всъщност не разбират за какво става дума в това устройство. Такъв е личнитят ми опит от не един или двама човека, с които съм разговарял.





"Бедини SG" се опира на факти, открити от Тесла. Тесла открива, че има нещо особено и се наблюдават редица аномалии в острите и резки високоволтови импулси. Обобщеното тяло на тези аномалии Тесла нарича "лъчиста енергия".

Той забелязва, че резките и високоволтови импулси влияят забележително на електролитните батерии. Тесла стига до извода, че пулсирането на чисто високоволтово напрежение в електролитната батерия води до положително/"здравословно" изменение на нейната вътрешна химическа среда. Сиреч - резките високоволтови импулси създават благоприятни химически промени в електролита на батерията.

Както обясних по-горе, това на практика се тълкува като "фактическо презареждане на батерията". Ако намериш начин да направиш електролита на батерията такъв, какъвто си е бил в началото на реакциите, БЕЗ да влагаш енергия, на практика чисто и просто си "презаредил" батерията безплатно.

Въпреки че преведох трите наръчника за "Бедини SG", все още много хора не си дават сметка за този корен на нещата: че високоволтовите импулси влияят директно на електролита на батерията, като го изменят химически.




Тесла си дал сметка, че положително заредените йони в електролита, са много тежки и бавни. Свободните електрони, обаче, имат пренебрежима маса, и следователно са много бързи.

Близко е до акъла, че тежките положително заредени йони се задвижват по-бавно и по-бавно реагират на насочено движение, но имат много повече инерция, след като веднъж бъдат задвижени в посока. Електроните, обратно - те се задвижват светкавично и с готовност реагират на насочено движение, но имат много ниска и мимолетна инерция.

Тесла прави първолашкото заключение, че разликата между инерцията на тежките положителни йони и инерцията на леките отрицателни електрони може да се манипулира в полза на състоянието на батерията.







Във Време "А" ключът се затваря, свързвайки волтовия източник (батерия, зареден кондензатор, или каквото и да е) към оловно-цинковата батерия. Електроните започват да протичат по външната повърхност на свързващата жица. Бидейки много леки и срещайки малко препятствия, те наистина се движат много бързо (електроните вътре в жицата се предвижват само с няколко сантиметра в час, тъй като провирането през материята на медта е трудно). Всичко върви добре до Време "В", в който момент водещите електрони достигат до оловните плочи вътре в батерията. Тук, те вече имат проблем, защото протичането на тока през оловните плочи се осъщствява от оловните йони. Оловните йони са много добри в това да провеждат електрически ток, само че им е нужна част от секундата, за да тръгнат, заради инерцията им. Тази част от секундата е от критично значение, и отваря врата за свободната енергия. В тази част от секундата електроните се струпват и натрупват, защото те все още пристигат от протежението на жицата с много висока скорост. Така че, при Време "С" те образуват голямо скупчено тяло от електрони.



Това голямо тяло от електрони има същия ефект, сякаш се е получила електрическа връзка с много по-силен волтажен източник, способен да снабди с много повече ток. Тази сиутаця просъществува само за много кратко време, но от нея има три много важни ефекта. Първо, във Време "D", тази ситуация вкарва много по-голям ток в батерията, отколкото може логически да се предположи като очакване от оригиналния волтажен източник. Второ, този високоволтов пулс изменя полето на Нулевата-Пространствена-Енергия (Zero-Point Energy Field), в което поле е ситуирана веригата, предизвиквайки във веригата да се влее допълнителна енергия от външната околна енергийна среда. Това от една страна прилича на слънчевото огряване, което предизвиква протичането на ток в слънчевия панел, само че вместо видимо слънчево огряване, енергийният поток не е видим за нас и ние нямаме инструменти, които реагират на тази допълнителна енергия. Трето, допълниелната енергия се влива в батерията, по този начин зареждайки я много повече от онова, което би се очаквало, и в същото това време, част от допълнителната енергия се влива и в натоварването, захранвайки го по този начин, и освен това, част от този поток потича обратно през захранващата верига, по този начин намалявайки консумацията й на енергия.

Практически наръчник за апаратзи за Свободна Енергия, автор Патрик Кели



« Последна редакция: Януари 25, 2018, 10:13:33 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #7 -: Януари 26, 2018, 01:51:06 am »
Нека всички, задружно, веднъж завинаги прегледаме как функционират хидравличните рам-помпи, подробно.

На практика, за да получите ВЕЧЕН мотор от пулсов тип, трябва просто да пресъздадете една електро-магнитна аналогия на ВиК системата на хидравличната рам-помпа. Нека разгледаме това абсолютно действително изобретение.

Линкът, който ще разгледаме кадър по кадър, е този:




Стъпка 1:



От водоема, водата потегля НАДОЛУ по входната тръба, постъпваща към помпата. Заради наклона, тя на практика носи енергия със себе си, под формата на инерция. Произходът на тази входна енергия, е гравитацията.

В нашия електро-магнитен аналог, тази ситуация е еквивалентна на началния волтаж, който задейства низа от събития. Както виждате, водоизточникът е на по-високо равнище от помпата. Това означава потенциална разлика, и в нашия електро-магнитен аналог, водоизточникът е еквивалентен на нашия положителен терминал.



В рам-помпата имаме два клапана. Както виждате, единия ще се затвори от прииждащата вода (по-ниския), а другият ще се отвори от прииждащата вода (по-високия).

В нашият електро-магнитен еквивалент, това означава, че тук ние трябва да имаме някакъв "електрически вентилен механизъм", който да изпълнява подобна роля. Нека имаме това на ум, за да помислим после кой стандартен механизъм от електротехниката може да изпълнява тази роля.

Това е еквивалентно на Време "А".




Стъпка 2:



Водата влиза в рам-помпата, и по-ниският клапан се затваря. Поради това, водата изпълва рам-помпата, като силата, която я нагнетява в рам-помпата, и нейната входна инерция - тоест, стартовата входна енергия, внесена от гравитацията.

Долният клапан, който се затваря, се нарича "прахоснически клапан" (waste valve). Това е чудесно име, ще го запомни ми научим точно така - прахоснически клапан. Ще видим защо е важно това след миг.



Поради гравитацията, във водния обем, който е нагнетен в помпата, се образува напрежение. Във ВиК света напрежението се нарича налягане. Този момент се обозначава с червената точка на картинката. Това налягане се развива заради инерцията, с която входната вода постъпва в системата от самото начало.

Трябва да разберем, че без начално налягане (инерция от гравитацията) рам-помпата НЕ работи. Тя има нужда от две начални условия:
  • Или водоемът, който е водоизточник, да се намира на по-голяма надморска височина... бидейки по този начин еквивалентен на положителния терминал;
  • Или водоизточникът да представлява движеща се вода - например река, която съдържа в себе си инерция, натрупана в друг кръговрат (в друга система)

За да потигнем КПД>1 в нашия електро-магнитен аналог, ние трябва да стартираме с някакво начално ниво на енергия. Тоест, с някакъв начален волтаж.

В Наръника по магнетизъм на Д. Дейвис от 1842г ще видите, че преди господин Волта да формулира математическият закон за предвиждане и изчисление на електро-двигателната сила, тази сила се е наричала налягане.

Волтажът в електро-магнитните системи е еквивалентен на налягането във ВиК системите. И години наред налягането се е използвало като термин, равнозначен на волтажа, преди господин Волта да се разпише в научната история.

Това е еквивалентно на Време "В".




Волтаж
Волтажът е ключът за проумяването на електрониката. Без волтаж, нищо не се случва в електрониката. Какво представлява той? Никой не знае. Ние знаем как да го генерираме. Ние знаем какво прави той. Ние знаем как да го измерваме, но никой не знае какво в действителност е той.

Той се нарича още и "електро-двигателна сила" или "EMF", което по никой начин не ни помага да разберем какво представлява. Това е като да се каже "нещото, което бута, е нещото, което бута" - много вярно, но абсолютно с нищо не ни помага.

Добре, след като си признахме, че ние в действителност не знаем какво е волтажа, може да изброим нещата, които знаем за него:

Една нова батерия има волтаж между терминалите си. Твърди се, че този волтаж кара електрически ток да протече през коя да е затворена верига от проводници, която го съдържа. Потокът (токът), който протича по веригата, може да предизвика случването на разнообразни нещша, например създаването на светлина, създаването на звук, създаването на топлина, създаването на магнетизъм, създаването на движение, създаването на искри, и тн. и тн.

Използвайки тока, предизвикан от волтажа, едно устройство наречено "волтметър" може да посочи колко е голям волтажа. Колкото е по-голям волтажа, толкова е по-голям потока и толкова по-голямо е отчитането на волтметъра.


Наръчник по електроника за начинаещи, на Патрик Кели




Стъпка 3:



Под влияние на налягането, по-високият клапан се отваря, е водата прониква по-нависоко в рам-помпата. Тя все още е под надморското равнище на водоема-водоизточник.

В еквивалента на нашата електро-магнитна система, това означава, че все още не е генериран по-висок волтаж от стартовия. Потенциалът на стартовия положителен терминал е по-високо от потенциала на настоящия етап на развитие на низа от събития.



Водата, под влияние на стартовото си налягане, продължава да навлиза по-нагоре в рам-помпата и да я изпълва. Тя навлиза в онази затворена тръба, която виждате на картинката.

Тази тръба се нарича "въздушно тяло". Това е затворен съд, обемен съд, който е пълен с въздух.

Въздухът е като "мека пружина", той се поддава на свиване и на разширение, като винаги се опитва да възстанови вътрешното си равновесие (като всяка пружина).

Това е еквивалентно на Време "С".



Стъпка 4:



Рано или късно, въздухът се свива дотолкова, че неговото налягане става по-силно от входното налягане, от входната инерция, с която е влязла водата. Забележете как това обратно налягане от въздушното тяло расте обратно пропорционално на водното налягане - колкото по-далече стига водата в помпата, толкова повече вътрешното й налягане отслабва, но толкова повече нараства въздушното налягане на свиващия се въздух във "въздушното тяло".

В дадения момент, когато обратното налягане надделее, то избутва водата съвсем мъничко назад, откъдето е дошла... и това мигновено затваря по-горния клапан, който е еднопосочен.

Ключов момент.
Забелязвате ли, че "въздушното тяло" вече няма директна връзка с водоема? Няма налягане, което директно да обвързва "въздушното тяло" с водоема. По-високият клапан прекъсва връзката помежду им, и сега това са две отделни системи.

Забелязвате ли, че това е еквивалентно на Време "D"? Виждате ли една основна разлика в картинките от предната ми публикация? Във Време "А", "В" и "С" ключът е затворен, тоест веригата е затворена. Но във Време "D" ключът е отворен - веригата вече е прекъсната.

В аналогията с ВиК системите, клапанът прави обратното - той се затваря... но ефектът е същия - връзката между водоема и "въздушното тяло" се прекъсва. В нашия електро-магнитен аналог, това означава, че в този момент електрическата верига вече е прекъсната.

Електрическата верига се прекъсва веднага и автоматично, щом се достигне до някакъв пределен момент. Този пределен момент явно се създава от изравняване на волтажа и обратното електро-двигателно напрежение.


Това е важна следа за нас - това ни подсказва, че нашият електро-магнитен аналог трябва да използва елементи, създаващи обратен волтаж (обратно електро-двигателно налягане). Освен това, този обратен волтаж е ключов елемент от сработването на апарата, и ние се стремим към него.




Вижте какво става в следващия момент:



Въздухът във "въздушното тяло" се разширява, под влияние на собственото си вътрешно налягане от свиването, и избутва водата.

Само че по-горният клапан е затворен. Връзката с останалата част от помпата е твърдо прекъсната, и тя не може да се върне обратно по този път. Единствената й оставена възможност е, да се изкатери по тръбата вляво, която отива към дома на щастливите потребители.


Забележете, че водата вече се намира на по-високо равнище от водоема, от който е дошла.

Тук вече нашият електро-магнитен аналог развива по-голям волтаж от онзи, с който е бил стартиран процеса.




И така, водата вече е при консуматорите. Само че не сме свършили. Ако това беше всичко, консуматорите щяха да получат само една квота безплатна вода, защото помпата няма да се активира да повторен цикъл на изпомпване!!




Стъпка 5:



Помните ли клапана, който нарекохме "прахоснически"? Докато се опитваме да задоволим потребителите на безплатната вода, налягането в изолираната част от помпата спада. Когато налягането там спадне, прахосническият клапан се отваря, и цялото съдържание на изпълнената с вода рам-помпа просто се излива в калта...

Разбирате ли, когато прахосническия клапан се отвори, водата може свободно да преминава от водоема, директно през рам-помпата, и да се излива в калта. Тоест, това позволява на водата отново да развие входна инерция. Веднага щом входната инерция стане достатъчна, за да затвори прахосническия клапан, се извършва нов цикъл на изпомпване, и консуматорите получават нова квота безплатна вода.



Това ни учи, че нашият аналог на електро-магнитна система ТРЯБВА да има загуби. Без тези загуби нашият електротехнически апарат ще сработи само за един цикъл, преди да загуби налягане, и да спре.

Енергията трябва да се пусне да избяга отнякъде. Но това трябва да са контролирани и така планирани загуби, че да играят ролята не на разпиляване, а на ИНВЕСТИЦИЯ в следващия работен цикъл на устройството.





Нека сумираме в следващата публикация.


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #8 -: Януари 26, 2018, 02:24:07 am »
Аз ви предлагам, водоема от горната аналогия да представлява положителният терминал на една батерия.

Забелязваме няколко неща от горната аналогия: има изпълване на помпата с вода; има стопиране на свободното протичане на водата през помпата, което е еквивалентно на някакъв вид резистор; има достигане на някакъв потенциал, който отслабва обратно пропорционално с развиването на обратно налягане...
...така че, вземайки предвид тези улики, аз ви предлагам тялото на помпата да представлява един соленоид, електромагнитна намотка.

Вместо по-горния клапан, аз ви предлагам да има някакъв ключ - някакъв вид механично реле, или електронен превключвател, който явно трябва да прекъсне основното захранване на соленоида в момента, когато обратното налягане в него достигне пълния си потенциал.

Аз ви предлагам този ключ да се намира СЛЕД соленоида, ако се проследи веригата от положителния терминал на батерията до соленоида, за да отговаря модела напълно на своя ВиК аналог.



Остават два въпроса, които трябва да се разгледат:
  • Къде да се прахоса енергията, изпълнила соленоида, за да се позволи следващия цикъл на апарата, и
  • как най-добре да се усвои поетата от потребителя безплатно извлечената от пространството енергия.



Обърнете внимание на следното - хидравличната рам-помпа е вечна само дотолкова, доколкото е вече климатичния воден кръговрат. Ако тя е вързана към река, ясно е, че реката никога няма да пресъхне... докато не разрушим равновесието в природата. Защото излятата в калта вода ще се върне отново в реката. Рам-помпата изпомва едва между 10% и 25% вода от цялото количество вода, което преминава през нея. Тоест тя прахосва къмто 75% от водата, която й е подадена. От гледна точка на потребителя, обаче, това са безплатни квоти вода. Природата е заплатила тези квоти вода... с вода.

Ако искате да затворите хидравличната рам-помпа в късо-затворен кръг, няма да успеете. някой ще трябва да мъкне кофи с вода обратно да водоема, и да ги качва на неговата височина.

Рам-помпата е безплатна за нас, потребителите. Но природата е тази, която плаща труда. НЯКОЙ плаща. В случая с това изобретение, просто не сме ние. Като се замислите, същото е като банковата система - НЯКОЙ плаща за това банкерите да имат пари... и това сме самите ние.





Електроенергията също си има свой "климат" и свой "еко-кръговрат". можете да прочетете повече за това в моя Трактат за Свободната Енергия, където се спирам върху истинския кръговрат на енергията, като климат и преобразувания.

Но ние вече знаем как да НЕ прахосваме енергия, когато става дума за електрическа енергия.



Представете си, например, че пускайки своята рам-помпа да изпомпва вода до дома ви... вместо да оставите прахосническия клапан да излива повечето вода в калта... решите, да сложите един леген там. Докато си битувате цял ден, помпата ще помпа вода. И вечерта, ако слезете при нея, ще откриете, че освен това е напълнила и един леген с вода, без да прахоса нито капка.

Да, вие ще трябва да занесете този леген до дома си, да положите труд. Но все пак, в определени случаи, това може да е много по-лесно, отколкото да я взимате от водоема, защото самият водоем може дори да не е достъпен за вас.





Затова, аз ви предлагам, изходната част от веригата на нашия електротехнически апарат да бъде също положителен терминал - вместо да подаваме по-голямата квота от използваната енергия в отрицателния терминал на нашия волтажен източник... унищожавайки бъдещето си по този начин... нека енергията да се подава на друга, по-слаба батерия.

Това е същото, като да си представим, че между един по-висок и един по-нисък водоем сме монтирали хидравлична рам-помпа. Докато преливат един в друг, те ни подаряват вода.




И това е може би най-доброто описание на мотора "Бедини SG" между два положителни терминала, което ще намерите в интернет въобще.


В следващата публикация ще ви обърна внимание на още някои принципни разлики в различните реализации на "Бедини" технологията (всъщност технологията на Тесла), преди да пристъпя към конкретиката на моя проект.





П.П.

Как изглеждат някои по-едри рам-помпи:



П.П.1
отговорът на втория въпрос, как най-добре да се усвоят безплатните квоти енергия, извлечена от недостъпното за нас пространство, ще го оставя за по-късно.
« Последна редакция: Януари 26, 2018, 02:26:44 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #9 -: Януари 26, 2018, 04:21:31 pm »
Както всеки репликатор на "Бедини SG" е чувал или се е замислял поне веднъж, въртящото се колело с магнити НЕ Е нужно на хората, които искат да зареждат батерии.

Както обясних в началото на темата... хората в по-голямата си част си мислят, че "Бедини SG" не е мотор, ами зареждачка за батерии. И те съвсем логично си задават въпроса, "За какво ми е това колело с магнити, след като има по-ефективни начини за превключване?". Да, съвсем прави са, има много по-ефективен вариант за зареждане на батерии. Той се прави по следния начин.



Рид-ампула
"Рийд" (reed) на английски означава тръстика. "Рийд суич" (reed switch) буквално се превежда като "тръстиков ключ". На български този вид превключвател запазва името си чуждица, и се нарича рид-ампула.

Представлява две тънки, метални пластинки, доближени много близо една до друга, капсуловани в стъклена ампула. Изобретена е от Телефонни лаборатории "Бел", и по-точно от техния инженер У. Елууд (W. B. Ellwood) през 1936г.



Когато доближите магнит към рид-ампулата, пластинките й се магнетизират, и залепват една за друга. Така те правят електрически контакт помежду си. Когато премахнете магнитното поле, пластинките се разделят отново, и прекъсват електрическия контакт помежду си.

Въпреки че не могат да се сравняват с други електронни елементи по честота, рид-ампулите все пак могат да действат много бързо, някъде около 200 превключвания в секунда (честота 200 херца).

Има два вида рид-ампули - по подразбиране отлепени, и по подразбиране залепени. Едните правят контакт, когато се намагнетизират, а другите развалят контакта, когато се намагнетизират.





Един от най-лесните начини да направите самоделен пулсов мотор ("Бедини SG" е пулсов мотор), е с рид-ампула.


Както знаете от наръчниците в нашата Библиотека, "Бедини SG" се задейства от отделна намотка в бобината, която играе само ролята на датчик. Тя казва кога да се развие магнитното поле в електромагнита.

Но това е неефективно, ако целта ви е да направите зареждачка за батерии.






Вместо това - премахнете намотката-датчик, премахнете и колелото с магнитите, и сложете вместо всичко това една рид-ампула. Цялата електрическа верига и схема се запазва. Оставете транцистора, оставете резисторите, и всичко останало. Просто там, на схемата, където е отбелязана тригер-намотката, изтрийте я, и вместо това свържете двата освободени края на жицата с рид-ампула, вместо с намотка.

Причината да оставите транзистора е, понеже рид-ампулата е механично реле (превключвател). Тя образува искри, когато работи. Искренето унищожава металните пластинки, и много скоро рид-ампулата ще спре да работи.

Причината да оставите резисторите е, че рид-ампулата има нисък горен праг на провеждане на ток - някъде около 1 ампер максимум. Транзисторите, които често се използват в "Бедини SG" устройството, например, провеждат до около 10 ампера големина на тока (зависи от модела транзистор).

Запазвайки резисторите, рид-ампулата няма да искри при превключване (тя ще превключва нисък волтаж и нисък ампераж).

Запазвайки транзистора, рид-ампулата няма да превключва основния поток на енергията, а само мъничкия страничен. Тя по начало въобще не може да понесе основния поток. Затова превключването на основния поток си остава в транзистора. Рид-ампулката само активира транзистора, тоест тя е вторичен ключ, и само активира основния превключвател.

Премахнете и диода, няма нужда от него.





Трябва да го направите по следния начин.

Залепете много малко магнитче за единия край на рид-ампулата. Магнитчето трябва да е слабо феритно-керамично, или неодимово, но миниатюрно. Залепете го така, че то да затвори рид-ампулата, правейки контакт.

Вкарайте другата част на рид-ампулата ВЪТРЕ във въздушната сърцевина на намотката. Премахнете желязната сърцевина на намотката, тя вече не ви е нужна.





Ето какво ще се получи:
  • Рид-ампулата е залепена, и прави електрически контакт, следователно електромагнитът развива магнитно поле.
  • В даден момент, електромагнитът ще развие по-силно магнитно поле от полето на малкото магнитче. Това ще разлепи ампулата, и електромагнитът сам ще прекъсне собственото си захранване.
  • Ще последва индукционен срив на магнитното му поле, и създаване на високоволтовия импулс, описан в наръчниците за устройството "Бедини SG".
  • Веднага щом магнитното поле на електромагнита се срине (това става с огромна скорост), рид-ампулата ще залепне отново, защото поленцето на малкия магнит ще надделее.
  • Цикълът продължава така, и ще се самовъзбужда и самопрекъсва.

Това ще се случва с много голяма честота. Както казахме, максималната бързина на функциониране на рид-ампулата е 200 пъти в секунда... само че тук има един важен, и ключов момент.





Рид-ампулата е МЕХАНИЧЕН превключвател (въреки че се смята за електроника). Като всяка механична система, та влиза в осцилации (трептения). Рид-ампулата не може да понесе тази скорост на работа, и не може да запази уравновесеното си функциониране - металните й пластинки започват да трептят и да се отблъскват една от друга, подобно на камертон.

По този начин металните пластинки правят контакт много пъти в един цикъл, а не само веднъж. Те се затварят с голяма скорост, отблъскват се, после пак се затварят, после пак се отблъскват, и така докато не залепнат стабилно за една миниатюрна част от секундата. В действителност, техният контакт за един цикъл дава ето такава графика на осцилоскопа:



По време на циклична работа, високоволтовите импулси, създавани чрез рид-ампулата и транзистора, дават ето такава графика:



Максималната честота на работа се определя от бързината на работа на основния превключвател, активиран от рид-ампулата - това е транзистора - чиято честота обикновено е около 3 мегахерца (за сравнение, ампулата работи с 200 херца максимум, като в случая много по-често заради осцилациите в които влиза, а един мегахерц е равен на един милион херца).




Тази осцилоскопна информация идва директно от човека, който е открил този по-ефективен вариант на технологията "Бедини", в качеството й на зареждачка за батерии. Казва се Оси Каланан (Ossie Callanan) и можете да откриете подробното описание на този вариант в Глава 6, Пулсови зарядни устройства от сборника на Патрик Кели.

Бележка: при репликирането на тази разновидност на апарата, от най-съществено значение е прецизното позициониране на рид-ампулата и откриването на най-правилното място, където работи. Изборът на достатъчно слабо магнитче за нея е също от ключово значение. Силата на полетата трябва да е преценена правилно, и трябва да се открие съвършеното позициониране на рид-ампулата спрямо електромагнита, така че да сработи ефекта. Можете да запазите феритната сърцевина, ако по-подходящата позиция на ампулата е някъде отвън, и ако смятате, че запазването на феритната сърцевина ще допринесе за енергийния ефект на зареждачката.





Исках да изчистим този въпрос, за да можете да разберете за какво всъщност става дума в апарата "Бедини SG".

Той не е зареждачка за батерии - ако искате зарядно за батерии на принципа на тази технология, начинът да го направите е с рид-ампула.


"Бедини SG" не е зареждачка за батерии - това е МОТОР, който поддържа батериите си заредени.

Всички неосведомени и незадълбочени репликатори на технологията в България трябва най-сетне да разберат това - моторът "Бедини SG" няма за цел да ви осигурява заредени батерии, той се стреми да осигури заредени батерии единствено на себе си, за своето собствено опериране.

Енергията, която моторът "Бедини SG" ви дава, е МЕХАНИЧНА.




Сега вече можем да обсъдим как този мотор може да влезе в най-добрата си роля.


П.П.
Ако смятате да репликирате зарядното за батерии чрез рид-ампула, не забравяйте да го поставите между два положителни терминала в условия на потенциална разлика, за да не прахосвате енергия излишно.

« Последна редакция: Януари 27, 2018, 07:20:15 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #10 -: Януари 26, 2018, 04:51:03 pm »
Забравих само да направим едно много полезно сравнение на този вариант, целящ зареждане на батерии, и хидравличната рам-помпа.

Нека прегледаме отново:




Залепете много малко магнитче за единия край на рид-ампулата. Магнитчето трябва да е слабо феритно-керамично, или неодимово, но миниатюрно. Залепете го така, че то да затвори рид-ампулата, правейки контакт.

Вкарайте другата част на рид-ампулата ВЪТРЕ във въздушната сърцевина на намотката. Премахнете желязната сърцевина на намотката, тя вече не ви е нужна.





Ето какво ще се получи:
  • Рид-ампулата е залепена, и прави електрически контакт, следователно електромагнитът развива магнитно поле.
  • В даден момент, електромагнитът ще развие по-силно магнитно поле от полето на малкото магнитче. Това ще разлепи ампулата, и електромагнитът сам ще прекъсне собственото си захранване.
  • Ще последва индукционен срив на магнитното му поле, и създаване на високоволтовия импулс, описан в наръчниците за устройството "Бедини SG".
  • Веднага щом магнитното поле на електромагнита се срине (това става с огромна скорост), рид-ампулата ще залепне отново, защото поленцето на малкия магнит ще надделее.
  • Цикълът продължава така, и ще се самовъзбужда и самопрекъсва.




Забележете съответствието с хидравличната рам-помпа:
  • По-големият "водоем" е по-високо от "рам-помпата", но по-ниско от "потребяващото домакинство".
  • След като "рам-помпата" (електромагнита) се изпълни, "въздушното тяло" (самото поле на електромагнита) прекъсва връзката между домакинството и водоема чрез клапана (рид-ампулата).
  • Когато налягането в "помпата" (електромагнита) спадне, прахосващият клапан (постоянното магнитче) отваря протичането на водата, за да стартира следващия цикъл.


Сравнението с хидравлична рам-помпа се прави в Глава 2 от "Наръчник за средно-напреднали" в нашата Библиотека.
« Последна редакция: Януари 26, 2018, 04:53:16 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #11 -: Януари 31, 2018, 07:09:44 pm »
Ще се забавя с докладването на положението, защото се налага преустройка на постановката ми. Данните вървят много добре, но не искам да споделям преждевременни неща. Понеже вече съм привлякал някакво внимание, все пак ще ви кажа още някои неща, докато си преправя прототипа.




За онези от вас, които искат да започнат да се занимават, на база информацията от нашия сайт и от другаде, искам да подчертая колко е важно да се работи качествено и изчерпателно. По ютуб можете да видите хиляди експериментатори и ужасяващите подходи, които прилагат в предварително обречени опити да репликират системи с КПД>1.

Изключително важно е, преди въобще да си помислите да се занимавате с неща, които убягват на обикновения електроинженер, да сте добре начетени и осведомени.

За пример ще ви дам различните репликации на мотора "Бедини SG". Навсякъде виждате репликации на SG. В ютуб и в гугъл е пълно. И навсякъде се вижда прахосване на енергия... в апарат, който всеки се надява, че ще му донесе КПД>1. Никога няма да стане това, докато се прахосва енергия от невежество. Ето някои подсказки от мен:
  • В схемата на "Бедини SG" има излишни диоди. Те смъкват производителността на системата. Цялото SG като модел е нещо доста неефикасно, и това е меко казано. 90% от репликаторите просто повтарят схемата, защото не я разбират и не проумяват намерението, което седи зад нея. Мързелът да се проумее мотивацията зад електрическата схема и причината и ролята за всяко едно елементче в нея, коства на мързеливите успеха, и 90% не постигат КПД>1.
    В SG има излишни елементи, които пречат. По-горе ви насочих към човек, към извор на информация, и обърнах внимание, че трябва да замените тригер-намотката с рид-ампула.
  • Намотките в "Бедини SG" са ужасяващ провал. Тези намотки, и няколко други фактора, карат групата на изобретателите да твърди, че моделът SG не е уред за директно използване, а само демонстрация на принцип с учебни цели.
    Намотките работят на 50% от възможностите си, защото се ползва само едното от лицата им. За същата енергия, която покрива цената на тяхното възбуждане, се създават цели две полярни лица. Едното обаче просто прахосва енергия във въздуха. Обикновено работещите SG ползват по повече от 3 намотки... безсмисленото прахосване на енергия е огромно. И 90% от репликаторите чакат и стискат палци за КПД>1...


Какво може да се направи по въпроса с ужасните намотки:
  • Намотките трябва да се ползват между два ротора, за да се усвояват и двете възбудени лица на електромагнитите. Само че, това създава повече трудности при изпълнението, понеже е едно, когато магнита приближава и се отдалечава под прав ъгъл, и е друго, когато магнитът приближава и се отдалечава в успоредна равнина. Редица неща, свързани с моторната производителност на така разположените намотки спрямо ротор, са по-вредни. И в крайна сметка излиза, че е по-добре едното лице на намотките да се прахосва като енергия. (това обаче все пак зависи от изпълнението - понеже много репликатори избират лесното и пътя на по-малкото усилия, накрая не постигат нищо.)Но да оставите намотките така е безумие. Тава им изпълнение е възможно най-неефикасната и безцелна реализация на електромагнит.
  • Абсолютен факт е, че когато залепите солидно метално тяло за единия полярен край на правия магнит, другия му полярен край засилва излъчвания магнетизъм с до 30%, и това винаги е ясно осезаемо дори и без каквито и да е уреди. Този феномен е обяснен и доказан преди повече от 100 години, и в пълна сила важи както за постоянните, така и за електромагнитите.


С други думи - ако на гърба на всяка бобина от вашето "Бедини SG" залепите някакво обемно и плътно феритно тяло, полюсът, който участва във взаимодействията с ротора, ще се засили с до 30%. Без промяна в захранващата енергия.

Колко така направени SG-та сте виждали по интернет? Аз не съм виждал нито едно. Това само следва да покаже, че интернет е изпълнен от докладите на аматьорите електроинженери (или некадърните професионалисти), споделящи провалите си, а майсторите електроинженери не споделят успехите си в интернет.



С други думи - ако решите да ползвате и двете лица на възбужданите намотки, поставени между два ротора... или ако оптимизирате електромагнитните намотки, като добавите плътен феритен материал на задната им страна... ще постигнете сравнително едно и също повишение на ефикасността на вашето "Бедини SG". Ако то все още не демонстрира КПД>1, може би точно тези елементи ви липсват.
« Последна редакция: Януари 31, 2018, 07:14:12 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #12 -: Февруари 01, 2018, 03:19:44 am »
  • Понеже ще ми трябва повече материал, снимков, както и данни, за да продължа както планирах... а първо трябва да променя конструкцията на някои неща преди това... вместо с токовете, ще продължа с магнитното окачване. За мен поне това е еднакво интересно :)




    Моята система мотор-генератор е монтирана върху една и съща ос, която почти няма механично триене. За мен това е важно. Сачмените лагери, както и всички видове лагери с механично триене, са безспирен източник на купчина проблеми, и са основен фактор в неефикасността на системите с механично движение.

    Инженерите репликатори никога не пропускат да се похвалят колко малко триене имали в иначе сачмените си лагери, колко добре били премахнали грезта от иначе сачмените си лагери, и въобще... колко леко се въртели техните иначе сачмени лагери в сравнение със сачмените лагери по принцип. Според мен, сачмен лагер е синоним на хронична болест, и по всячески начини се опитваме да си затваряме очите за проблема, защото за сега няма решение. Това, обаче, не означава, че нищо не може да се направи. Точно както в горния пример с вродено неефикасните бобини, тук също МОЖЕ да се направи нещо, което на практика ще преобразува проблема с лагерите в друга, много по-ефикасна ситуация.

    Известни са вече магнитните лагери на Николаев. Разработени са още през 90-те години. Аз обаче, за цялото това време на издирване, не съм успял да намеря конкретния патент. В нито една от няколкото си книги и документи, самия Николаев не споменава магнитните си лагери в подробности. Единственото, което циркулира в интернет по въпроса, е едно страшно дърто интервю, снимано на VHS, част от него (то е близо час), можете да гледате тук, и да използвате връзките в ютуб:


Пускам това видео, защото е важно. Искам отново да ви покажа колко са малоумни хората. Никога няма да пропусна да изтъкна колко са малоумни хората, защото това е най-добрия начин да се разсеят различните илюзии и да се отговори на въпроса "Защо никщой не успява да направи система с КПД>1?". Отговорът е, че може, и много хора го правят, но малоумниците са милиарди, и те заглушават абсолютно всичко. НАИСТИНА това е причината.

В случай, че не знаете нито руски, нито английски - обяснявам. На горното видео самият Николаев обяснява основния принцип на магнитните си лагери. Той обяснява две неща:
  • Никога не може да се направи магнитен лагер само на принципа на отблъскването, или само на принципа на привличането. Причината е, че оста се отблъсква или привлича с равна сила от всички страни. Когато бъде тласната в една посока, това е вкарване на външна енергия в системата, и тази външна енергия нарушава вътрешното равновесие. Винаги от едната страна ще бъде старата енергия, която е отблъсквала или привличала оста, а от другата страна енергията ще е сбор - старата енергия, оравновесяваща срещуположната, + новата енергия, дошла като тласк отвън. Така, оста изпада в дълъг цикъл от вибрации, който се опитва да продължи колкото се може по-дълго време. Външната енергия се подава от една част на системата към друга, и така докато не заглъхне.
  • Единственият начин да се направи магнитен лагер, и ако оста едновременно се привлича и отблъсква от всички посоки. Едновременното привличане и отблъскване фиксира оста, и в това състояние системата постоянно се стреми към покой. За разлика от другия случай, където системата постоянно се стреми към възбуждане и изпадане в неравновесие, в тази система на статично напрежение всяка външна вибрация се опитва да заглъхне още преди да е започнала.
На горното видео Николаев отделя 3 минути (а в пълната лекция на практика говори за това един час), за да обясни, че когато стискаш един сапун от всички страни, той толкова по-силно ще се опитва да избяга, и този му устрем веднага ще се добави към всяка външна сила, която успее да намери вектор за дисбалансиране на равновесието.




И въпреки това... какво се открива в ютуб? Откриват се предимно идиоти, и малоумници, твърдящи, че Николаев нещо крие, или че лъже. Най-много гледания имат видеотата на някакъв си малоумник Игор Балецки (и тук е второто), който се опитва да направи ТОЧНО това, което Николаев изрично обяснява, че е невъзможно да стане. Дори цитира Николаев, показва части от дългото му интурвю, в които демонстрира магнитните си лагери, и ВЪПРЕКИ това този Балецки прави точно нещото, което е описано и обяснено като грешно.

Резултатът? - Цели 226 хиляди гледания. Второто видео било продукт от интереса на неговите зрители, които му предложили нов вариант. Еднакво малоумен като първия. Разгледайте и останалите връзки, и ще откриете, че целия народ от пишман-репликатори правят точно онова, което самият изобретател описва като грешно.

Можете да си направите изводите, защо е толкова трудно първоначално непросветен човек да намери вярна информация в интернет.






Но нека видим коя е и къде е вярната информация в интернет. Ефектът, който ползва Николаев, е наречен "магнитна яма". Съмнявам се, че това е първоначалния термин, но е факт, че никъде в литературата от преди 20-ти век не съм открил да е описан този феномен. Тоест, това е нещо от сравнително новото време, и много активно се експлоатира в полимагнитите. И Николаев използва едни от първите полимагнити.



Изследването на магнитните силовии линии при пръстеновидните магнити разкрива съществуването на "аномална" зона от двете страни на магнита, отбелязана на картинката с 1 и 2. В тези зони, магнитните силови линии се срещат, нулират, и обръщат. Когато си поиграете с магнити, и с инструменти, за да изследвате полюсите им, лесно ще видите, че при всеки пръстеновиден магнит полюсът от опакото му лице леко се подава през дупката му в средата. Лесно ще установите на практика, че ситуацията е като на долната картинка:



С други думи - всеки пръстеновиден магнит има огледални полюси в централната си дупка. Те са реципрочни на външните.




Когато друг магнит се доближи до тази аномална зона, той се "поглъща" в нея. Тя се разширява, и го обгражда в балон. Това се случва, защото другият магнит изтиква магнитните силови линии на пръстеновидния настрани и около себе си. Те го уплътняват подобно на пашкул, от който после е трудно да се излезе.

Феноменът изглежда така на практика:


  • Магнитът гледа с Южното си лице надолу.
  • Останалите магнити глудат със Северните си лица нагоре.
  • Оста е от МЕСИНГ. Оста трябва да бъде немагнитна, в противен случай ще изкриви магнитните силовии линии и магнитната капсула няма да се образува.
  • Без ос НЯМА да стане. Магнитният пръстен е свободен в радиално отношение, и ще се опитва да излезе от зоната странично в 360 градуса.
  • Металната шайба на магнита и металната основа на фланеца, на който са поставени другите магнити, са предимно заради удобството. НО те оказват значимо влияние върху настройката на силата и разстоянието, както и на големината на зоната. Когато използвате този ефект в устройство, металните тела на тези места ще ви помогнат да оформите проявлението така, както е най-удобно.
  • образува.
  • Ако увеличите броя на магнитните пръстени, нанизани на оста, така че заключеният в зоната магнит да е по-скоро цилиндър, вместо пръстен, ще видите, че зоната се обтяга. Като издължен цилиндър, той ще слезе по-надолу и по-близо до основните магнити, но ще е "по-твърд", и ще е нужна повече сила, за да пружинира на позицията си, нещо като втвърден магнитен амортисьор.

Тази зона лесно може да се пресъздаде и с други форми магнити. Магнетизацията е показана на видеото:


Забележете, че тази постановка работи заради стабилизиращия фактор на колелата. Ако колелата на количките не държаха прав курс, магнитите щяха да се освободят от захвата странично.

Когато се работи в ограничена равнина, тази зона лесно се манипулира. На това видео, което пускам за пореден път, се демонстрира пълен контрол, но отново само в една единствена равнина. Много често, когато не натискате силно с пръсти, магнитите ще се залепят един за друг като подскочат и се обърнат:






Николаев показва както радиално, така и аксиално обезпечаване на оста.

Радиалното обезпечаване се прави, когато вземете постановката от горните две видеота, и вместо шест малки магнитчета по периферията (с обратно лице), ползвате един цял пръстеновиден магнит, със същия външен и вътрешен диаметър, който е очертан от шестте малки магнитчета. Вместо плътни кръгли магнити в средата, ползвайте по-малки пръстеновидни магнити, на които е нанизана оста:



Зеленият магнит е нанизан на оста. Радиалният лагер е представен от два пръстеновидни магнита, с някакъв разделител между тях, така че да не се залепят, полюсите им да бъдат разделени. Целта е и едното и другото лице на вътрешния зелен магнит едновременно да се привлича и да се отблъсква от средните полюси на разделените пръстеновидни магнити.



Аксиалното си обезпечаване Николаев постига с елементарни полимагнити, магнетизирани по следния начин:





И това е всичко :)

Виждате как едно елементарно нещо е напълно непознато за ордите репликатори в интернет, които до ден днешен повтарят обяснено грешни неща. И нито един не е направил и показал това, което показва Николаев, въреки тази елементарност.

С устройствата с КПД>1 е абсолютно същата история.


Когато завърша преустройката на постановката, ще дам снимков материал.




П.П.
Не мислете, че просто се прочели още една остроумна статия. Всички онези, които се опитват да направят вечен магнито-мотор, перпето-мобиле с магнити, НИКОГА не взимат тази магнитна зона предвид. Това е защото повечето от тези хора, занимаващи се с магнитни перпето-мобилета, даже не са чували за това. Загледайте се добре в онова, което е известно до момента в различните уж работещи варианти на магнито-перпетомобилета, използващи пръстеновидни магнити, и ще видите, че въпросната зона играе огромна роля в целия процес, който навярно е невъзможен, ако отстоянията са грешни.
« Последна редакция: Февруари 01, 2018, 03:28:00 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #13 -: Февруари 01, 2018, 03:57:19 am »
Но за да съм изчерпателен, искам още веднъж да се подиграя на страндартните механици за лагерите, които използват.

Заслужава си да се спомене, че даже и ако магнитните лагери се струват прекалено извънземна технология на съвременни посредствен механик, все пак има дори и сачмени лагери, които стават за нещо повече от обикновените сачмени лагери. Трудно се намира в интернет информацията, че има новости в технологията на сачмените лагери (нищо ново от Леонардо Да Винчи насам, който ги е изобретил).


http://www.coo-space.com/

Разгледайте сайта на тези японци. Хората са се сетили да започнат да премахват абсурдните вътрешности на сачмените лагери. Вместо това правят прорез във външния корпус.

Когато се направи прорез, сачмите леко пропадат в него, което манипулира инерцията им, следователно сблъсъците помежду им спират да се случват. С такъв прорез вече няма нужда от шината, която ги държи, и триенето се намаля значително.




И все пак... това си остават сачмени лагери, което е примитивно. Въпросът е, че дори това е много по-добре като вариант, отколкото нормални сачмени лагери, убийци на всякаква ефикасност.


П.П.
Забележете една важна аналогия. Тук се манипулира инерцията на сачмите, чрез прорез. В превключвателя на Тесла, описан по-нагоре в темата, се манипулира инерцията между електроните и тежките йони, чрез рязко прекъсване на захранването с висока честота.

Става дума, че ефикасността и в двата аналогични случая се повишава, защото се отваря дупка в нещо, която влияе на инерцията на частиците.
« Последна редакция: Февруари 01, 2018, 04:02:34 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #14 -: Февруари 01, 2018, 05:20:07 pm »
Моето магнито окачване все още няма аксиална магнитна възглавница. Има само радиална. В процеса на тестването ми е по-лесно да работя с твърда аксиална фиксация, защото все още не знам нито колко ще тежи цялата ос накрая, нито как ще изглежда корпуса на финала, за да е ясно в каква степен устройството ще е преносимо, и доколко искам да бъде преносимо.


Но ако вие сте готови с вашите разработки и вече имате яснота как да замените уродливите сачмени лагери с магнитни, ето оттук можете да купите "пружинна" двойка полимагнити, за да репликирате радиалното обезпечаване на оста, както демонстрира Николаев:

http://catalog.polymagnet.com/polymagnet-products/1002290.html

ко се разтърсите, трябва да намерите и по-добри продукти. Тези американци дават много малко информация.

Тагове към темата: технологии енергия ел. и магнетизъм