Apocryphal Academy

Автор Тема: Аналогии между точните, хуманитарните и човекоопознавателните науки  (Прочетена 3118 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ламбда, тъй като е малко отнесено, съответно - неподходящо според мен за темата ти за самоделката, бих искал да те питам:
Намираш ли аналогия между дипола и ,,отворения прозорец за външна енергия'' от една страна и от друга - ,,енергията'', която протича при контакта между двама човека.
Питам, защото по пътя на такава аналогия си обяснявам по друг начин развитието на взаимоотношенията. Само като фактор ,,на износване'' на дипола слагам различната конфигурация на личностното развитие  :D ;)

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Да, разбирам че засягаш доста широко поле за разговор.


Науката е в основата на кардиналното ми несъгласие с парадигмата на съвременните ню-ейджъри. Както е ясно от изказванията и писанията им навсякъде, съвременните ню-ейджъри използват лозунги, като "отвъд дуални" и прочие. Едновременно с това се самоизтъкват като разбирачи на енергията.

За мен разликите между енергията на физическия свят и духовната енергия са козметични. Аз смятам, че всички форми на енергията се подчиняват на съвършено еднакви принципи. Следователно, според мен принципите в екзистенциалните, хуманитарно насочени науки, са точни аналози на принципите в практически насочените точни науки.

От практически насочените точни науки знаем, че диполът е средството, чрез което енергията навлиза от едно пространство в друго и от една равнина в друга. По този начин, не може да съществува такова понятие като "неполярност". Това би означавало, че съзнанието, като понятие, е невъзможно. Единството на вселената е абсолютно, именно поради факта, че всичките интегрални части на неговата съвкупност, са полярни.

Тази отдавна осъзната логика разобличава факта, че някой може да мисли себе си за "отвъд дуален" точно в случай, че се чувства откъснат от единството на вселената - емоционално състояние, което е следствие от проблеми с личността.




Ако говорим със завишена конкретика в контекста на междучовешките отношения, обаче, аз не мисля, че може да се генерализира в такава степен.

Не трябва да се забравя, че както личностите, така и половете, не са огледални проявления. Те са сходни съвкупности от различно подредени фактори, между които отделни съвкупоности има симетрии, но те не са общовалидни, засягащи цялото.

Както на изток се счита, че всяко нещо е направено от различна пропорция Ин и Ян, така може също да се каже, че всеки две личности са сложно-съставни магнити, а не чисти полюси, образуващи дипол.




За мен, хората са полимагнити.






Полимагнитите са магнитни лица, но с комплексна поляризация. Тяхното лице се състои от множество области с различна полярност. Тази множественост може да се програмира с различни "кодове".

Има "кодове", които се отблъскват отвъд определена граница на приближение, но се привличат със същата сила, когато се примине границата на приближаване. С хората е същото.

Има кодове, които се заключват. Те се привличат нормално, но ако едното поли-магнитно лице се завърти, след като са се залепили, повече не могат да се отлепят (нужна е огромна сила). Същото се случва и с хората, когато се научат да правят компромиси, тоест, когато се "завъртят" един спрямо друг, или, казано на научен езищк, когато влязат в правилна фаза един към друг.









Полимагнитите са продукт на корелентната магнетика. Корелация означава "взаимовръзка, взаимоотношение".

В момента се правят много сложни поли-магнити, със все повече вградени в тях кодове, изпълняващи множество функции едновременно, благодарение на миниатюризацията на техниката и индустриалните продукти.

Едни от първите полимагнитни полета са демонстрирани в играчки като тези:




Горното видео съм го споменавал много често. Причината е, че то е в основата на магнитното окачване (магнитните лагери), по патента на Николаев, които използвам и в моя прототип, за който ще говоря тепърва в "Моята самоделка с КПД>1"  :)







Та!... да дам по-конкретен отговор...

Според мен хората са поли-диполни системи. Те могат както да отворят връзката си за вливане на външна енергия от околното еко-енергийна среда, така и да създадат динамика във връзката си, която да изхаби и деградира взаимоотношенията им. Зависи от поли-диполната кодировка на личностите и от това дали могат да подходят един към друг градивно или деградивно, или личностите им просто не намират корелация помежду си (взаимно участие в стабилна градивна или деградивна комбинация).
« Последна редакция: Януари 27, 2018, 05:24:35 pm от λ »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ламбда, изкефих се на отговора ти, въпреки че очевидно все още си под въздействието на ентусиазма от работата ти по устройството с КПД >1, с оглед на аналогиите :)).
Бих искал да си ,,преведа'' отговора ти и последващото ти мнение.
В кодировката на полимагнита ,,виждам'' специфичното излъчване, характерно за всеки човек. То, доколкото вярно мисля, е ,,енергийния отпечатък'' на човека, формиран след като към енергийния му поток прибавя и въздействието на вътрешните страхове. Последните най- общо ги свързвам с вродените и условните рефлекси, както и психическото проявление на резултата от претърпени псих.травми. Принципно в резултат на моментното качество и количество на вътрешните си страхове  ние имаме предопределено състояние на развитие на личността. Може би прекалено общо определих възприетото от мен понятие ,,вътрешни страхове''. Само ще спомена, че тук като проявление спадат предразсъдъците, псих.комплекси и др.
Ако правилно съм си ,,превел'' символиката на полимагнита излиза, че си съгласен с мен. И тогава обяснението ми на факта, че доста хора не ме разбират и това се дължи на разликата в развитието на личността, е напълно правилно. Лично мой проблем си е този факт какви чувства предизвиква, дори от реакцията като следствие мога косвено да определя аз самия какво съм ,,натикал'' или по-широко използваното ,,изтласкал'' в личното си несъзнавано или т.н. подсъзнание.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Да, метафората може и да се продължи още, без да се наруши аналогията.

Постоянните магнити не са безсмъртни - те могат да бъдат повредени от срещуположни магнитни полета, които са значително по-силни от тяхното собствено. Ако дълги години един магнит седи близо до едноимненни полюси (против волята си, без да му е оставена възможност да се завърти), силата му отслабва. Ако става дума за два магнита, доближени дълги години с едноименните си полюси против волята им, едното поле ще се опитва да обърне другото. Така и двата магнита ще отслабнат с времето. В електротехниката, когато става дума за слабите магнитни семейства (феритни), това е от съществено значение.

Първите магнити в историята са се правели с удряне. Един метален прът се е поставял на наковалнята, ориентиран в посока север-юг с двата си далечни края, и са го биели с чукове известно време. В следствие на това пръта се е превръщал в постоянен магнит.
Така, ударите могат да засилят или отслабят магнетизма на постоянния магнит. В случая с неодимовите магнити, чиито магнетизъм е пословично силен, ударите могат само да отслабят магнетизма им. Всеки път, когато изпускате магнитите си на земята, или ги подлагате на механичен натиск, магнетизмът им отслабва. Тези неща са открити и е експериментирано с тях в източниците за самообучение, които споменах в другата си тема.

Повишаването на топлината влияе негативно на силата на ВСИЧКИ постоянни магнити. Понижаването на топлината влияе благоприятно и ги засилва (до момента, в който студът не предизвика спукване).


С хората е по същия начин - личността се изменя в следствие на външния натиск. При правилно приложен натиск - за по-добро. Може да се каже, че насилието върху полимагнита създава дефекти в отпечанаия му код, и се появява забележима неефективност в поведението му. Това е добра аналогия с развитието и изменението на личността на човека.


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ако продължим метфората, без да се нарушава аналогията, възниква едно питане:
Има ли магнитни полета, в чийто обхват даден магнит да повиши силата на магнетизма му /нещо като резониране/ или всичко е само въпрос на вътрешната структура?

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Да. Всички разноименни полета се насърчават едно друго... нооо, не до безкрай. Диполът ще живее вечно, но няма да стане безкрайно силен.



Ето какво мога да отговоря, ако съм разбрал добре въпроса:

В началото, 19ти век, когато магнетизма все още тепърва е бил обект на документиране, магнитите са се държали в дървени кутии. Държали са се два по два, и ако са били с формата на дълги призми (паралепипеди или кръгли пръчки), имало е и две железа, които са се наричали "пазители". Те са се долепяли от двете страни, така че да направят магнитен контакт с разноименните полюси, и да ги свържат един с друг.


По този начин магнитите никога няма да отслабнат, и ще са вечни. Освен това, колкото по-дълго време седят свързани по този начин, те ще засилват магнетизма си... но само до известна степен. Тази степен е по-ниска от максималното насищане на материала (желязото и стоманата) и е само малко по-голяма от началната сила, с която магнитите са били сложени между "пазителите".

Причината е, че така няма "изтичане" на магнетизма.




Ето нещо много интересно, като аналогия, която може да се приложи и спрямо човека.

Когато тялото на магнита прекъсва внезапно - например с формата на призма - магнетизма "изтича" от двете страни, и е принуден да премине през въздуха, за да се влее отново от другата страна. Това го изтощава.

Колкото и добре да са отрязани и полирани две повърхности, ако са полюсите на два магнита, оттам винаги ще изтича магнетизъм. Не много, и само в незабележими количества, но има чувствителни уреди и методи да се докаже, че има такова изтичане. Това е защото винаги ще има граница между двете повърхности. Ако нямаше, това щеше да означава, че атомните им структури са се сляли.


Само че какво ще стане, ако се намагнетизира стоманен пръстен?



Ако се навие намотка около част от стоманен пръстен, и се захрани с ток, в тялото на стоманения пръстен ще започне да протича магнетизъм, и той ще стане магнит.

Само че, интересното е, че по никой начин това няма да може да се разбере отвън, защото абсолютно нищо от магнетизма няма да "изтича" отникъде. Пръстенът няма да проявява магнитни качества и поведение, нито ще дава някакви индикации, че е магнит.

Ако обаче пръстенът бъде строшен от някаква голяма и силна машина, всички от парчетата му ще станат изразени магнити.

Освен това, достатъчно е да се направи лек прорез в него с циркуляр, флекс и дори пила, и от прореза осезаемо ще започне да се усеща магнетизъм.

« Последна редакция: Януари 28, 2018, 10:41:12 pm от λ »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Метафората не се усложни, но смислловите потоци, произтичащи от следването на аналогията станаха прекалено много. То не е личен магнетизъм, не е изтощаваща комуникация, не е мотивация на действията, не е много други аналогии и то само в моето въображение, а колко ли не съм ,,хванал'', но други са ,,доловили''.
За това ще се върна малко назад - за известна конкретика.
С въпроса за ,,резонирането'' търсех отражение на принципа на ,,зареждащата'' роля на адекватните убеждения и връзката с индивидуалната кодировка на полимагнита. Навярно символичното представяне на убежденията не се ,,отразява'' в образа на силово поле, а косвено е ,,заложено'' в метафората на температурата. Щом с повишаване на t¤ намаля магнитната сила - връзката е налице.
С повишаването на температурата расте и степента на ентропия, т.е. ,,разбъркването'', а колкото му е по-объркано на човек толкова по-неадекватни убеждения има.
Да, но температурата е показател на външната среда за магнита и ако продължа смисловата линия излиза, че възприемането ни за околния свят /външ.среда/ е продукт на собствените ни убеждения и колкото по-объркани са тези убеждения т.е. неподходящи за индивидуалната ни същност, толкова по-трудно се справяме с ежедневието. От приемането на последното колко следствия ,,тръгват'' направо ми ,,пуши главата'', но пък едно ми звучи интригуващо:
За всеки полимагнит си има оптимална температура, съобразно кодировката му :))

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Тоест говорим за народния израз "главата ми ври" :) Мисля че е много правилна забележката, че щом главата на човек ври, това, на практика, няма как да не е свързано с объркване. Ако някъде в корена на нещата човек не се чувства объркан, не би трябвало да се стига до там, че "главата му да заври".

Което е ентропия на ума, напълно съм съгласен. Понеже от "завряла глава" "побеляват коси", както хората също добре са забелязали.

Изразът на този комплекс от процеси е, че личността губи част от своята харизматичност - или магнетизъм - докато "главата ври", тоест докато е в процес засилената ентропия на ума, рано или късно довеждаща го до по-ниско стъпало. Във физиката се казва, че това е състояние на по-изразена хаотичност на атомния "спин" (въртене на английски), защото магнетизмът се свързва с униформено и еднакво ориентиране на посоката на въртене на отделните атоми... или еднаква ориентация на магнитните домейни в магнита. От тази униформеност - или един вид "единогласие на вътрешните гласове на ума" - зависи доколко тялото проявява изразен магнетизъм или не.



За мен именно по този начин редица източни практики, центриращи ума в каквато и да е посока (важното е да се центрира по нещо), водят до задълбочаване на личността, демек, като външен израз, по-магнетична личност.
« Последна редакция: Януари 31, 2018, 05:22:28 pm от λ »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ламбда, преди да продължа, бих искал да си уточня пълното ти разбиране за фракталната природа на реалността. Самият факт, че приемаш ,,козметичните'' разлики между процесите физическото и психологическото развитие ми е достатъчно показателен, но бихме могли да приемем и доста по-просто определение на фракталността на реалността.
Всички процеси протичат по определени модели.
Интензитетът на последното е огромен, защото пренасянето /екстраполирането/ на тази закономерност в полето на личното пространство може да даде сериозен импулс на намирането на доста отговори.
Тук е мястото за поредно ВАЖНО уточнение. Ще ДАДЕ  импулс под формата на разширен потенциал за качествени отговори на УМА, който да ги сведе да определени усещания на СЪРЦЕТО и това има значение за хората, които са наблегнали на ПЪТЯ на умственото опознаване или както го наричат по-наизток ,,джанна йога'' /под йога се разбира път,начин/. За хората ,,поели'' или по-точно ,,наблегнали'' на другите два подхода за ,,опознаване'' - емоционалния /СЪРЦЕТО, бхакти йога/ и обстоятелствения /ДЕЙСТВИЯТА, карма йога/ едва ли ще е има толкова голямо значение.
Нооо дълго ,,лирическо отклонение'' се получи :) сори. Та по същество...


Вренето като процес е свързано с преминаването от една фаза в друга - от течно в газообразно състояние, а най-познатото течно състояние на вещество е това на водата.
За да се достигне до фазовия преход ,,завиране'' водата трябва да е приела количество енергия от външната среда превъзхождащо силата на водородните връзки между молекулите й, което да доведе до разкъсването на тези връзки и преминаването на молекулите в свободно състояние сътветно- пара.
За да се стигне до ,,превъзхождане'' на количеството на енергията от външната среда спрямо силата на водородните връзки на водата трябва да има пределни параметри.
Последното може да се изрази с проста зависимост - колкото по-малък е обемът на водата, толкова по-малко външна енергия може да предизвика ,,завиране'' / пък било то и ,,изкипяването'' на кафето в канчето, на котлона, на малката масичка, на терасата на малката виличка до поточето в планината, виж ,,Дзен притчите''/
Следователно, привидното на пръв поглед ,,объркване'', предизвикало ,,завирането'' може да е единствено отражение на ,,авторитетното'' приемане за ограниченото количество на водата, което не е нищо друго, а индивидуалния сблъсък със собствените предразсъдъци. Също от значение е и видът на ,,водоема'' / виж пак в ,,Дзен притчите''/, защото определено има влияние дали водата е в медно канче или е в стиропорен термус :).
Многобройните ми наблюдения, не само върху мен, са ми ,,показали'' несъстоятелността на противопоставянето на ПРОМЯНАТА. Последното намира отражение във ,,вътрешните съпротиви'', а пък символичното проявление на тези съпротиви в 3Д е стресът. Метафоричното представяне на стреса в народните мъдрости е в образът на ,,посивелите коси''.
Определено изчистването на флуктуациите /варирането, колебанията/ в убежденията дава целенасоченост и целеустременост на мисловния поток, което се манифестира /проявява/ като силен личен магнетизъм и дори е много странно как хората ти се ,,лепят'' като ,,комари на фар''', което като се случва понякога, се опитвам да избягвам, защото на моменти ме е натъжавало нежеланието сами да си ,,светим'', а предпочитаме и даже несъзнателно желаем да се появи фар, за който да се ,,лепнем''. Не искам да звучи сякаш сме комари и живеем като смучем кръвта, но пък виж как ,,тръгва'' някаква аналогия за типовете комуникация между хората, хихи.
Дори бих подхвърлил и друга аналогия. В дескриптивната геометрия местоположението на точка се дава от отстоянието й /дискретните разстояния/ спрямо съседните точки. Тогава би следвало да е в сила принципът, че във взаимоотношенията си с околните разбираме кои и какви сме.


И  нещо, което констатира още в началото на ,,темата''. Полето на самата тема наистина е доста широко, но в същността си предоставя възможността за ,,упражнения за тонизиране'' на ума. А има една сентенция от цитираната статия в темата ти за Клипот - ,,Науката не може да създава цели, тя е инструмент за постигането им''. Аналогията на Ума и Науката предполагам ще бъде приета безусловно.
Обаче в това се корени и липсата ми на мотивация да задълбавам в темата, защото прекаленото ,,отдаване на енергия'' към Ума лишава Сърцето от възможността за неговото интерпретиране на постъпващата от външната среда информация. Непредсказуемостта може и да е ,,зареждаща'' :)
Последния абзац провокира основателно желанието ми да ти се извиня, че ангажирах вниманието ти върху отделна тема, при положение че имаш ,,красив и продуктивен ум'', който можеше да употребиш за нещо по-полезно за теб, отколкото цикленето ти в моята отделна тема.


П.п. Напоследък мисля, защо на дървото му е притрябвало да се лишава от внимателно отгледаното през годината листо  ;)


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Вренето като процес е свързано с преминаването от една фаза в друга - от течно в газообразно състояние, а най-познатото течно състояние на вещество е това на водата.
За да се достигне до фазовия преход ,,завиране'' водата трябва да е приела количество енергия от външната среда превъзхождащо силата на водородните връзки между молекулите й, което да доведе до разкъсването на тези връзки и преминаването на молекулите в свободно състояние сътветно- пара.


Но има и студено завиране, и студена пара.

Ултразвуковата дюза за мъгла (продавана най-често в зоо-магазините) използва миниатюрно количество енергия, в сравнение с нагревателя за вода. Външно погледнато, водата също може да се каже, че ври - повърхността й се вълнува точно като при вренето, заради вибрацията на пиезокерамичната мембрана на дюзата. В резултат на това се образува мъгла, много фина мъгла, която е студена. (Интересно ще е да се установи дали е по-студена или по-топла от водата). Тя обаче се стеле надолу и нашироко, а не като парата - нагоре и нашироко.

Всъщност температурата, която парата носи, е излишен енергиен товар. Тъй като енергията се опитва да прелее от водния обем, в който е натикана, водата образува пара, за да може да занесе енергията на друго място - парата е реактивен носител, тя реагира на нуждата енергията да бъде пренесена другаде.

При мъглата няма излишен енергиен товар. Тоест това агрегатно състояние на водата е постигнато с 99% по-малко енергия. Затова тя се стреми да се уталожи и да улегне отново.

Просто газообразното агрегатно състояние има по-голям енергиен потенциал от течното състояние на водата. (Това е ключов елемент в горивните двигатели с КПД>1, ако някой се интересува от тях. Освен това е основно физично положение във въздушно-горивните бомби.)

Отнесено към аналогията, че на човек му "ври главата", когато е объркан, тук може би народния мъдрец демонстрира характерното си невежество, защото правилният аналогичен термин би трябвало да е кипене :) На човек главата му "кипи", когато е объркан, и това наистина е ентропия. Но явно не всяко врене е белег за ентропия.



П.п. Напоследък мисля, защо на дървото му е притрябвало да се лишава от внимателно отгледаното през годината листо  ;)

Бих коментирал и това, че не всички дървета избират да го правят :P По-скоро, както Далчев е казал, “Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.

Вечнозелените дървета явно живеят по-спокоен живот през лятото.

Според мен е същото като да се чудиш, защо никой не се опитва да работи за безсмъртието или дълголетието си докато е време, преди 30 години, но всеки започва да съжалява за това, когато е отдавна късно, след 50. Може би дърветата не са много по-емоционално интелигентни от нас.
« Последна редакция: Февруари 04, 2018, 02:26:45 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
А ако трябва да намесим Свободната Енергия... въпросът ще бъде...

След като газообразното състояние на водата е постигнато без пренасищане на предходното състояние с енергия, значи ли това, че тя отсъства във водния газ? :)

Някои мислят, че не. Има такова схващане, което възприема идеята, че образуването на воден газ с минимално изразходвана енергия, е покана природата да "допълни" потенциала на този газ да съдържа повече енергия от предходното агрегатно състояние. Нещо като поемаща и попиваща гъба. Аналогично с електромагнита в електротехниката.


Има такова схващане на изток.

На изток смятат, че ако извършиш лоши дела (в нарушение на човешката моралност), но без вътрешно да се вълнуваш, кармичният закон не е същия. С други думи - според източните традиции кражба, извършена без страст и не от страст, се води по различен кармичен закон от кражбата (на живот или друго), извършена от страстни подбуди.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
На изток има доста сентенции, които не разбирам, защото може би не съм стигнал до този момент. Ала има една, която на повърхностно ниво съм разбрал - ,,Ако разбереш едно нещо в неговата цялостност, ще знаеш всичко''. Виж от фракталността на реалността, следва че принципът на проявление се възпроизвежда до безкрай, колкото и дълбоко да навлизаш / може да се прегледа което и да е клипче за фрактала Манделброт/
, което колкото и обезсърчаващо да звучи за моето незадоволеното его означава, че няма как да разбера всичко след като очевидно не съм Всичко, хихи.
Връщам се на аналогията за кипящата вода, с уточнението че няма как да не пропуснем нещо, но пък е хубаво да се отбележи, че на ,,завирането'' влияе и атмосферното налягане. Всеки знае примера със завирането на боба на морето и на в.Мусала /нз в Непал дали ядат боб :)/.
Обаче от това също следва интересна аналогия. След като по-ниското налягане на външната среда предопределя по-малкото количество енергия за достигане на точката на кипене може да се предположи, че плавното повишаване на налягането на външната среда би довело до плавно достигане на по-висока температура на кипене.
Ако продължава линията на аналогията на външната среда с убежденията от една страна и водата с вътрешния ни свят - от друга, тогава лесно се стига до извод, че трябва да имаме внимателен подход към избора на убеждения, за да постигнем холистичен /цялостен/ процес на израстване или на повишаване на индивидуалната ни граница на ,,кипване''.
Цялостният процес на израстване, според мен е желателен и от една друга аналогия. Едно дърво ако израстне прекалено бързо не може да ,,навакса'' на диаметър и на коренова система и лесно се пречупва или изкоренява. Също така има значение дали е расло самостоятелно насред поляна или в ,,растежна група'' както е при смърчовете на висока надморска височина или пък като цяло в насаждение /гора/. Няма смисъл да давам пример с междувидовата конкуренция и различните биологични стратегии за усвояване на жизненото пространство, щото тръгват прекалено много други аналогии.
Но пък като стана дума за дървета....
Поетичният пример е разтърсващо-одухотворен и отразяващ есенцията от живот, преминал в борба с предразсъдъци и долни страсти, отнет от предатели, но оставил следа за по-дълбокия смисъл на ежедневието. Не мога да не те поздравя.
Искам само да доуточня, че всички дървета се лишават от листата си. Повечето иглолистни на две години  ;). Само лиственицата ежегодно.
« Последна редакция: Февруари 04, 2018, 06:01:34 pm от kipenzov »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ето и пример за фрактала на Манделброт

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
РЕВОЛЮЦИЯ В ПСИХОЛОГИЯТА НА ЛИЧНОСТТА: ДА ОСЪЗНАЕШ НЕСЪЗНАВАНОТО
Posted on септември 18, 2016petarkanevdoktora

Революция в психологията на личността, културата и комуникациите като психотерапия:Зигмунд Фройд

Зигмунд Фройд е австрийски психиатър от еврейско потекло, който в края на ХІХ век изследва неврозите, чрез анализ на човешкото подсъзнание (несъзнаваното). Фройд стига до извода, че човек се ръководи много повече от вродени природни инстинкти и рефлекси (нагони), отколкото се е предполагало от науката по негово време и в този смисъл, човек твърде често не е разумно същество, а по-скоро е природно същество и е много по-близо до животните и до животинския свят, отколкото се е мислело до тогава.
За съжаление, поради идеологически и исторически причини, няколко идейни течения в психологията, които са свързани с нови комуникационни практики и са със значимо влияние върху съвременната култура, дълго време останаха недостъпни и слабо познати в България: това са идеите на психоанализата, аналитичната психология, фройдомарксизма, психологията на личността, холистичната и трансперсоналната психология.
Големият принос на Фройдовата психоанализа е в откритието, че огромна част от човешкия психичен живот е невидим и скрит за съзнанието. Приносът на аналитичната психология на Карл Юнг е откритието, че несъзнаваната човешка психика е в много малка степен индивидуална и в много по-голяма степен е колективна. Принос на Юнг в психологията на личността е и идеята за цялостната личност и за това, че проблемите на психиката са породени от нарушаване на целостта на личността ни.
Психоанализата  разчита на ключовата роля на общуването – на комуникацията с пациента като основен метод за неговото оздравяване. Ето защо тя има важен принос в изучаването на културата на комуникацията.
Според Фройд цивилизацията и културата потискат човешката природа и налагат травми на човешката психика, които могат да се избегнат само по два начина – чрез осъзнаването на травмите и чрез процеса на творчество.
Фройд цитира Платон, за да илюстрира своите наблюдения, че човешкото поведение е подчинено едновременно на два природни инстинкта – съзидателно-любовен – ерос и разрушително-агресивен – танатос, които са в постоянна борба по между си.
Разрушителните човешки инстинкти, според Фройд, заплашват човечеството със самоунищожение, освен ако еросът не надделее в тази борба.

Ако Ницше поставя под въпрос истинноста на философията, християнството и буржоазните ценности, то Фройд поставя под въпрос самото човешко его. За него самосъзнанието ни е измано и нищожно, а истинската същност на душата се крие в огромната бездна на Несъзнателното – не в жалкия балансьор и фалшив цензор – Аза, нито в насилствено наложения Свръхаз, а в природното „неморално“ То, в животинските му енергии и нагони (влечения, инстинкти). От една страна за Фройд истината се крие в дълбините на човешката душа и в двете й фундаментални движещи сили – Ерос и Танатос (сътворението и разрушението), метафори заимствани от Платон и от „Фауст“ на Гьоте, а от друга страна истината се схваща и като емпирична и достижима със силата на разума (не случайно Фром нарича Фройд „последният рационалист“). Във фройдовата психоанализа истината е скрита, но достъпна; Фройд обича да цитира Христовите слова: „Истината ще ви направи свободни„. Принизявайки човешкото съзнание и самосъзние, Фройд всъщност абсолютизира разума и неговата сила – няма нищо недостъпно за разума, самото осъзнаване на рационалното зърно в скритите привидно ирационални проблеми автоматично ги премахва; не съществува абсолютно нищо случайно, всичко е подчинено на причинно-следствената връзка и е възможно да бъде осъзнато и анализирано чрез разума.
Крайно-непопулярно преди първата световна война психоаналитичното учение на Зигмунд Фройд след войната без видими причини започва да се радва на все по-голяма популярност. Същевременно то постепенно излиза извън рамките на психотерапията и предявява претенции за цялостно обяснение на човешкото поведение и структурата на личността. Самият Фройд разпростира теоретичните си разсъждения върху проблеми на философията, историята, социологията, изкуството и културата. За последователите на създалото се по същото време във Франция протестно движение на сюрреалистите, психоанализата става творчески метод, а част от идеите на австрийския психиатър обуславят своеобразен начин на живот на членовете му. Постепенно фройдизмът започва да оказва силно влияние върху най-различни сфери на мисловността на нашия век. Внезапното разрастване на влиянието на идеите на Фройд върху съвременниците му между двете световни войни (влияние, което продължава да се разраства и до днес) прави невъзможно да разглеждаме духовността на XX век без фройдизма, бил той откровение, обоснована теория или мистификация.
Как да си обясним внезапния преход от крайната непопулярност на психоанализата в зората на века към голямата й популярност между двете световни войни? Изглежда Фройдовото учение е съответствало на духовната обстановка в Европа именно в междувоенните години. Можем да предположим също, че духовността на епохата определя идеите на личността, както и че идеите на отделните личности изграждат духовността на епохата.
Как европейската духовност в края на XIX век влияе при формирането на Фройдовите възгледи, и как идеите на Фройд влияят съответно върху формирането на специфичната духовност на XX век (в частност върху модерното изкуство на сюрреалистите)? Според К.Г.Юнг основно влияние върху същността на Фройдовите възгледи са оказали лицемерието, фалша и репресивния подход на викторианския морал, които чрез психоанализата австрийският лекар яростно разобличавал.
Фройдизмът в контекста на европейската културна традиция:
Според някои автори Фройд е непосредствен последовател на Ницше, на Фойербах и на Шопенхауер. Самият Фройд често и последователно отрича това мнение, като изтъква, че в теоретично отношение се е влиял главно от Гьоте (от естествоизпитателските и философските му творби, но също и от чисто литературните му произведения) и от Фехнер: „Винаги са ми били достъпни идеите на Г.Т.Фехнер и аз се опирах на тях по редица важни пунктове.“ – пише родоначалникът на психоанализата в своята „Автобиография“. Във философските си произведения Фехнер доразвива философията на тъждеството на Шелинг в психологически план. Това значи, че е непряк наследник на две традиции – на традицията на немския романтизъм (Шелинг е свързан с романтиците, или по-точно част от романтиците са свързани с Шелинг) и на рационализма на Спиноза. Подобно нещо може да се каже и за Гьоте, който макар да не е романтик е пряко свързан с романтиците (а между впрочем и със Шопенхауер). Същевременно Гьоте е обвързан с рационализма на Просвещението и с идеала за величието на човешкия Разум. Действително, различни автори посочват връзката на Фройд с традицията на немския романтизъм, но връзката с рационализма, Просвещението и научният емпиризъм са също съществени (Ерих Фром например счита, че Фройд е последният рационалист  и просвещенец). Самият Фройд смята за свои предшественици в науката Коперник, Дарвин и учителите си – психиатрите Шарко и Бройер. Същевременно той признава голямото съвпадение между интуициите на Шопенхауер и Ницше и емпирично доказаните, според него, идеи на психоанализата, макар че отрича да се е влиял пряко от тях. На места Фройд отбелязва връзката на идеите си с тези на Платон (такава връзка впрочем има и у Фехнер).
Силно впечатление прави, че Фройд рядко се опира в произведенията си на авторитети от областта на науката или на философията и много често на авторитети от областта на литературата и изкуството – предимно поети и писатели. Такива са Шекспир, Гьоте, Достоевски, Софокъл, Йенсен и др. Фройд нееднократно подчертава, че смята поетите за свои предшественици и за откриватели на несъзнателното, което той чрез психоанализата изследва научно. Изключително силен е интересът на австрийския психиатър към езика, тропите и митологията. Символите, употребени в тези области се възприемат от психоанализата като идентични с т.нар. сънищна символика и съставляват предполагаемия универсален общочовешки праезик на образите.
Връзката на Фройд с художествената литература обаче не се заключава само с това. Често той самият участва в нещо като своеобразно художествено творчество като използва и създава метафори – такива са например метафорите за психиката като айсберг, където по-голямата и невидима част е несъзнаваното и за психичната структура на личността като голяма къща, в която предсъзнаваното е портиер и пазач в приемната на съзнаваното. Дори една от основните идеи на психоанализата – тази за едиповия комплекс и за праисторическото отцеубийство – е по същество разширена метафора: Фройд нееднократно отбелязва, че историчността на съчинения от него разказ за първото отцеубийство няма никакво значение – т.е. значението му е изцяло психологическо, метафорично.
В някакъв смисъл цялото творчество на Фройд е метафорично – разкрива не истина, а по-скоро метафора за истина, поради което е зле прието от научните среди и добре прието от творците и литераторите (като например Томас Ман, Стефан Цвайг и сюрреалистите). В подкрепа на това може да се изтъкне още, че голяма част от идеите на психоанализата се извеждат от творчеството на различни поети и писатели, от сънищата и от митологията. По същата причина и влиянието на психоанализата, изведено от литературата и от езиковата традиция (фолклора), е главно върху литературата и изкуството – типичен пример за това е почти цялото модерно изкуство.
От друга страна метафоричността на Фройдовото учение е в унисон с духа на времето между двете световни войни – тя парадира срещу викторианските идеали и норми, скандална е, бунтарска е, свободолюбива е, антисоциална е, утвърждава човешката природа (била тя добра, или лоша), носи чувство за обреченост, има претенции за месианство, за пророчество на скритата истина, но е и рационалистична, и еволюционистична.
Отношението на психоанализата към творческия процес, към творците и поетите е почти ласкателно: чрез сублимация на инстинктите художникът създава нещо ново, необяснимо от биологична гледна точка – красотата и шедьоврите на културата; „царството на фантазията е буфер при болезнения преход от принципа на удоволствието към принципа на реалността„; „човекът на изкуството се оттегля от незадоволяващата го действителност в света на въображението, но за разлика от невротика той умее да намира обратния път към действителността и да стъпва здраво в нея.“ По този начин творчеството се превръща в символ на търсения от психоанализата компромис между принципа на удоволствието и принципа на реалността, между човешкото и жестоката действителност. Според Фройд фантазията по загадъчен начин успява да сублимира всички противоречия на психиката в свобода дейност, в свобода.
Според Фройд културната сублимация на подсъзнателните ни травми лекува чрез общуване с другите или чрез превръщането на индивидуалните противоречия в психиката ни в приемливо за обществото произведение на изкуството или културата.
Според бащата на психоанализата, Достоевски е преодолял травмата от своята епилепсия като описва преживяванията на своя герой епилептик в романа “Идиот”, надделял е над желанието си да убива като е написал “Престъпление и наказание”, и е преодолял омразата към баща си като написал историята за отцеубийството в “Братя Карамазови”. По този начин писателят превръща най-мрачните си травми в облагородяващо произведение на изкуството. Той преодолява и чувството си за самота и неразбраност и своите психически проблеми, когато тези романи стават общодостъпни и харесвани от хората.
Това възвисяване  на личните ни психически проблеми във вълнуващи произведения на културата Фройд нарича сублимация.
Методът “Изкуството лекува” е целенасочено търсен и прилаган от творци като сюрреалистите. Големият принос на тази група е “Въпросът за Другия“, формулиран от френския психолог сюрреалист Жак Лакан. Според него психическото здраве и пълноценност на човека зависи от постоянното ни взаимодействие и комуникация с колкото се може по-различни от нас хора. Само като общуваме с другите, с различните, ние сме в състояние да изградим собствената си личност, смята Лакан. Това е така, защото именно различните се допълват – те са полезни един на друг, именно защото нямат еднакви качества и така качествата на единия компенсират липсата им у другия. Класически пример за това са Дон Кихот и Санчо Панса.
Човек твърде често не е разумно същество, а по-скоро е природно същество и в много по-близо до животните и до животинския свят
 

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
РЕВОЛЮЦИЯ В ПСИХОЛОГИЯТА НА ЛИЧНОСТТА: ДА ОСЪЗНАЕШ НЕСЪЗНАВАНОТО
Posted on септември 18, 2016petarkanevdoktora

Карл Юнг: Раздвоение на цялостната личност, общуване с “живи символи” и архетипове на колективното несъзнавано.

Карл Юнг е швейцарски психиатър, ученик на Фройд, който скъсва с неговата теория (психоанализата), защото я намира за твърде опростенческа и ограничена.За разлика от учителя си, Юнг смята, че нашето несъзнавано (подсъзнанието ни) не е индивидуално наше, а е колективно – ние го споделяме с другите хора – то е общо за всички хора от дадена култура, дори за всички хора изобщо и представлява специфична енергийна реалност, която е много важна и често определяща за това какво се случва с нас или с целия човешки свят.
Тази споделена по между ни психична енергия е много мощна, според Юнг, и в определени случаи може да се окаже много опасна и разрушителна. За Юнг истината за човека не се крие в материалните обекти, нито в трансцендентна космическа сила, а по-скоро в човешката душа. Но душата за Юнг не е изолирана и субективна реалия, както е при фройдизма. Тя е поставена в обективните рамки на колективното несъзнавано, в което властват общочовешките архетипове.
Архетиповете напомнят Платоновите идеи, в теологията те се свързват с представата за универсални образци, но Юнг ги ситуира не в платоническата наднчовешка космическа свръхреалност, нито в Божествената свръхсъщност и свръхразум, а у самите човешки души, които ги носят или по-скоро в нещо като общочовешка душа.
Трите главни архетипове на колективната ни психика, според Юнг са цялостната личност-мъдрият старец, душата (анима)-женското начало и духът (анимус) – мъжкото начало.
Според Юнг европейското колективно несъзнавано е болно от психическа болест – от нарцисизъм, шизофрения и параноя, поради което европейците са самовлюбени в себе си и заплашват с унищожение целия останал свят, а дори и собствения си европейски свят, както се случва по време на световните войни. Юнг за пръв път оспорва европоцентризма в антропологията и поставя под съмнение, че западната цивилизация на модерността е най-еволюиралата и съвършената – според него тя има измеренията и на елементарна, пиратска и варварска. Тези идеи на Юнг по-късно са развити от антрополозите Клод Леви Строс, Маргарет Мийд и Рут Бенедикт.
Юнг смята европоцентризма за неоснователен в човекопознанието.
Западният човек може определено да се поучи от традиционните народи като вземе пример за това, че те винаги се стремят да избягват конфликтите помежду си и решават голяма част от проблемите между различните племена чрез разговори на племенен съвет например. Друго съществено качество на тези народи е липсата на суета и самовлюбеност, както и свещената им връзка с природата. Те живеят като неотделима част от нея. Тези и много други качества на т. нар. „примитивни“ общества, от които можем да научим много, Клод Леви Строс описва в своята книга „Тъжните тропици“.Вярно ли е, че западният човек е по-добър от другите, защото те са варвари? Вярно ли е, че западният човек не е варварин? Не развенчава ли колониалната история и особено двете световни войни тази легенда за цивилизования Запад? Докато примитивният човек е все още цялостен, то западния човек е загубил целостта си, психическото си здраве, страда от личностно раздвоение.Юнг разделя личността на модерния човек на два вида: екстровертна (положителна, общителна, насочена навън) и на интровертна (мрачна, вглъбена, насочена навътре).
Според Юнг проблемите на човешката психика и от там на човешкото общество се дължат на своеобразно раздвоение на личността в модерната епоха, подобна на доктор Джекил и мистър Хайд от прочутата новела на Стивънсън – човек се разделя на екстровертна (положителна, общителна, насочена навън) личност и на интровертна (мрачна, вглъбена, насочена навътре) личност.
Според него във почти всеки модерен човек се наблюдава раздвоение на личността.Какво става, ако осъществяваме потенциала си едностранчиво, ако потискаме някои от заложените ни качества, за сметка на други? Ако едни човек в съзнанието си е екстроверт, то в подсъзнанието си ще е интроверт и обратното, ако половината си живот сте живели като екстроверт, то след критическата възраст ще живеете като интроверт и т.н. и това е защото цялостта на човешката личност е нарушена и това може да се преодолее като се обединят съзнието и подсъзнанието чрез разширяване на съзнанието. Това е психическа компенсация… (допиши) Ω
Затова Юнг смята, че човекът трябва да бъде цялостна личност, т.е. да не се подтискат различните емоции, да показва и да дава воля и на доброто и на лошото в себе си за да не се стигне в един момент на избухване само на едните качества били те само добрите и лошите.
Стремежът към Цялост на личността, според Юнг, е свързан с нуждата на нашата психика да осъществим целия заложен в нас човешки потенциал от качества. Според Юнг цялостна личност е тази, която е събрала в себе си всички противоположности в едно и е преодоляла конфликтите между тях.
 Юнг твърди, че хората, за да бъдат пълноценни личности трябва да съчетават в себе си добре и мъжките и женските качества, защото те се различават и за да бъде човек комплексна, цялостна личност той трябва да съчетава в себе си и мъжкото и женското. Юнг твърди, че пълноценният мъж трябва да има и “женска душа”, а пълноценната жена – “мъжки дух”.
Анима е женският аспект на колективното несъзнавано на мъжете, а анимус е мъжкият в колективното несъзнавано на жените.Анимата може да се персонифицира в младо момиче, много спонтанно и интуитивно, в магьосница или в Майката Земя. Тя се свързва с дълбока емоционалност и със силата на живота.
Анимус може да се персонифицира във възрастен мъж, герой, магьосник или в група воини и е склонен към логичност и рационализъм.
Мъдрият старец е персонификация на цялстната ни личностт и разкрива същността на колективното несъзнавано. В „ Междузвездни войни“ например мъдрият старец е представен от Оби Уан Кенуби и по- късно от Йода. Те обучават Люк за силата и със съзряването му умират и се превръщат в част от него.

Тагове към темата: