Apocryphal Academy

Автор Тема: Аналогии между точните, хуманитарните и човекоопознавателните науки  (Прочетена 2922 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
РЕВОЛЮЦИЯ В ПСИХОЛОГИЯТА НА ЛИЧНОСТТА: ДА ОСЪЗНАЕШ НЕСЪЗНАВАНОТО
Posted on септември 18, 2016petarkanevdoktora

Ерих Фром: Конформизмът и бягството от общуването и културата:

Ерих Фром: западната консуматорска цивилизация не е вече свободно и демократично общество, а общество на “бягство от свободата”
Ерих Фром е един от видните представители на неофройдизма, или на т.нар. фройдомарксизъм. Той е повлиян от фройдизма като метод за анализиране на неосъзнатите процеси в човешката психика (например метода за тълкуване на сънищата), но е несъгласен с основните възгледи на създателя му. Фром критикува Фройд за неговите крайни и патриархални възгледи при тълкуването му на сексуалността и за песимизма му при тълкуването на несъзнаваната човешката природа единствено като егоистична и разрушителна. Същевременно, той е вдъхновен от хуманистичните идеи на ранния Маркс, които съчетава с психоаналитичния метод. Така психоанализата на Фром придобива социологически измерения, а социално-икономическите му възгледи придобиват психологическа дълбочина, така че в тях вече не е пренебрегната ролята на отделната човешка индивидуалност (както е в марксизма), а напротив – неповторимостта на личността е издигната като основна ценност.
Според Ерих Фром разрушителната страна на човешката природа се дължи на частната собственост и обсесията за притежаване. Според него човешката личност търси своята пълноценност (принципът “да бъдеш“) и когато не я намира в собствените си качества, я замества с притежанието на предмети (принципът “да имаш“) – притежанието е своеобразен комплекс за малоценност, според Фром. Притежанието е „синдром на идолопоклонничеството“ към вещите, докато истинската пълноценност се състои в любов към живота, такъв какъвто е, но за да стегнем до тази любов, ние трябва да скъсаме с ограничената си представа за собственото си аз (егоизъм) и да преоткрием безкрайността на своята истинска същност. Това не се случва в Модерността според Фром, защото хората са уплашени от отговорността, която им дава свободата и предпочитат доброволно да се лишат от тази свобода и да се подчинят на някой друг, който да решава живота им вместо тях самите. Според Фром на този синдром се основават както фашизма и комунизма, така и съвременното капиталистическо общество на свръх-консумацията. Според Фром единствената общност, която е в състояние да променя тази зловредна и опасна за човечеството система на Модерността – това са учениците и студентите, които все още са свободни и със свободни и търсещи умове, които могат да творят и да откриват и въвеждат нови форми на култура, поведение и обществена организация, основани на свободата и на любовта.
Още в един от първите си трудове – „Бягство от свободата“ – Ерих Фром посочва като причина за всички болезнени недостатъци, както на съвременните общества, така и на съвременния тип личност в Западна Европа нездравото желание за загуба на човешката индивидуалност. Това желание е причина за типичните, според Фром, неврози на обикновения съвременен човек – неосъзнат мазохизъм, садизъм, конформизъм на мислите, чувствата и желанията.
Капитализмът, като икономическа и социална система, според Фром, донася на личността от средната класа свобода, но по-скоро в негативен, отколкото в позитивен смисъл: разкъсва традиционните връзки между хората и ги заставя да се чувстват ненужни, нищожни и напълно изолирани едни от други. За това допринася в голяма  степен типичното за индустриалното общество масово производство на еднотипни продукти, високата степен на разделение на труда и стандартизирането на целия ежедневен живот на личността. Възникналото по такъв начин отчуждение налага на индивидите състояние на непрекъснат страх и неудовлетвореност. Непоносимостта на това състояние заставя много хора да се откажат от даровете на придобитата чрез буржоазната революция свобода на личността, да бягат от свободата. Но вместо да се стремят да превъзмогнат отчуждението, те се отказват от положителните измерения на свободата – отговорността за собствените им мисли, чувства и действия, индивидуалността и неповторимостта на собствената им личност. Тази психологическа тенденция умело се използва и експлоатира от съвременните социални и икономически структури, както на авторитарните, така и на демократичните общества, тъй като позволява лесна власт над хората чрез силата на рекламата, модата, общественото мнение или на дадена политическа идеология.
Една от формите на бягство от свободата, според Фром, е садо-мазохизмът, който прави възможни масови явления като фашизма в Германия. Садо-мазохизмът представлява симбиозна връзка между два обекта (например между две личности, между личност и институция, между личност и идеология и др.), при която всеки един от тях живее за сметка на другия, желае да се слее изцяло с него, или посредством афекта от насилието да загуби (или да забрави) индивидуалността си.
Друг начин да се „спасиш“ от собствената си личност е конформизмът. Той се наблюдава в три аспекта на психическата дейност – мислене, чувства и желания. Отчуждението кара индивида несъзнателно да не желае да има собствени мисли, чувства и желания, защото те биха предизвикали неодобрението на масата, към която в отчаянието си или по навик, той се опитва да се приобщи. Така той приема шаблонните, но чужди на него самия чувства, мисли и желания, утвърдени от масата, от обществените изисквания.
Конформизмът, според Фром, лесно може да се изследва по експериментален път – по време на хипноза на даден индивид се внушават определени чувства, мисли и желания, които след пробуждането си, той възприема като свои, макар че в същността си те са чужди, внушени. Това е същият психологически механизъм, който позволява на някои африкански магьосници да превръщат хора в зомби – същества, лишени от собствена воля и самоличност, действащи под влияние на чужди, внушени им мисли, чувства и желания. Подобен стремеж за контрол над несъзнаваното на съвременния човек е свойствен за различните аспекти на модерната западна култура – рекламата, медиите (телевизия, радио, вестници), масовата култура (кино, попмузика, криминални и розови романи и др.), изискванията на модата и на анонимното обществено мнение. Стига се дотам, че често, когато двама души водят разговор на политическа, спортна или друга актуална тема, те не излагат собствените си мисли по дискутираните въпроси, а заучени фрази, които са чули по радиото или по телевизията, или пък са прочели в пресата. Тези фрази съвременният човек често смята за собствени негови мисли, докато в действителност не разполага с никакво истински собствено мнение по дадените въпроси – разполага единствено с общественото мнение, с чуждото мнение, което му е удобно да сметне за свое.
Логичността на чуждата мисъл, която индивидът смята за своя няма никакво отношение към характера й. Съвършено логичната мисъл често може да е съвсем чужда за този, който я изказва (или повтаря), докато до слабата откъм логика мисъл, той може да е достигнал със собствени усилия. Нещо повече, натрапливите изисквания за задължителна логичност (при което се визира определен формален логически модел) се срастват с безусловните догми на общественото мнение и по този начин способстват конформизма на мисленето и дори стават част от него. Формалният логически модел на Аристотел, който се основава на закона за тъждеството става задължителен за всеки „цивилизован“ човек във всеки и миг и във всяка ситуация, независимо дали е адекватен към нея. В книгата си „Изкуството да обичаш“ Ерих Фром говори и за други потенциални логически модели, освен този, който западното общество е приело за единствен, и по-специално за т.нар. парадоксална логика, характерна за китайската и индийската философия, както и за част от древногръцката (например за Хераклит). Парадоксалната логика предполага собствен мисловен модел на всеки човек, който не е свързан с мисълта като такава, а по-скоро с действието, с поведението и със собственото индивидуално изживяване на света и живота от отделната личност. Самият живот, според Ерих Фром, е подчинен на парадоксалната логика: „Смисълът на живота е самият живот“. Според парадоксалната логика да мислиш означава да действаш. В книгата си „Да бъдеш или да имаш“ Фром цитира древно-китайския философ Лао Дзъ: „Да действаш означава да бъдеш“. Така парадоксалната логика, отхвърлена от съвременната западна култура, се свързва с един от фундаментални принципи във философията на Фром – да бъдеш (противопоставен на принципа да имаш). Целта на конформизма в мисленето на съвременния човек е точно обратната – да не бъдеш, да не си личност, да не си индивидуалност, да не си ти. Този абсурд, според Ерих Фром, довежда до катастрофални последици – съпричастността към собствената му природа и чувството за самосъхранение у съвременния човек се заменят с нездрав инстинкт за разрушение и самоубийство, породен от самата същност на индустриалната цивилизация, която се опитва да унифицира и уравни невъзможното да бъде унифицирано и уравнено – човешката индивидуалност.
Корените на конформизма, както вече бе посочено, са в самата психика на отделния човек, когато той е отчужден и откъснат от себеподобните си и не може да издържи тежестта на подобна самота и изолираност, произтичащи от привидната му свобода, дадена му от индустриалното общество. Но станал веднъж масово явление конформизмът става същност на самата култура, нейна движеща сила и фундамент. Така модерната културата сама започва да използва, да насърчава и да поражда конформизма. Такава култура, според Ерих Фром, с право може да се определи като болна и водеща до катастрофа. Такава е културата на нацистка Германия и не случайно тя довежда до  грандиозна катастрофа за съвременния свят, каквато е Втората световна война. Такава е и съвременната западна култура.
Противоположност на конформизма в мисленето, основаващ се на пълната пасивност на човешката личност, според Фром, е оригиналното активно творческо мислене. „Решаващият момент е – четем в „Бягство от свободата“ – не това какво мисли човек, а как възниква мисълта му. Ако мисълта е възникнала като резултат от собственото активно мислене,  тя винаги е нова и оригинална. Оригинална не непременно в смисъл, че на никого не е идвала на ум по-рано подобна мисъл, а в смисъл, че човек използва собственото си мислене, за да открие нещо ново за себе си в обкръжаващия го свят или в самия себе си. Рационализациите по принцип не могат да имат такъв характер на открития – те само подкрепят с логически доводи емоционалното предубеждение, което вече е съществувало в човека.“.
Така оригиналното собствено мислене се разкрива като неделима част от принципа „да бъдеш“, да съществуваш като индивидуалност – принципът на битието, докато конформисткото мислене е свързано с принципа на обладаването („да имаш“) – да притежаваш чуждото на теб самия мислене и да бъдеш обладан от него.
Надеждата на Ерих Фром е че все пак принципът на битието ще надделее над принципа на обладаването, тъй като принципа на битието е дълбоко заложен в самата същност на живота и на човека, докато принципа на обладаването е породен в същността си от социални фактори. За да се осъществи такъв обрат е необходима цялостна психологическа и социална революция в заплашеното от тотална и окончателна катастрофа човечество. Такава революция би изградила общност от активни личности, които използват целия си психологически и душевен потенциал, за да живеят собствения си живот, за да издигнат принципа на битието над пасивността и бягството от свободата. Такава революция, според Ерих Фром, макар и трудно постижима, е напълно във възможностите на човешката природа.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ламбда, може би си прав, че е по-добре да си цитирам нещо в пълно съзвучие с част от моите разбирания, отколкото да се опитвам да го обясня. ;D

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Добър избор според мен :) Звучи правилно, според мойта морална преценка.

Замислих се, колко е трудно човек да има неопетнено име. Единственото открояващо се петно върху Фром, което успях да намеря, е че е бил в Колумбийския университет. Но след тази спирка, като цяло личи, че гледа да заобикаля мрежата от средища на западната култура на робството.

Замислих се и за себе си. Гордея ли се, че съм излязъл от Английската гимназия? Не разбира се. Добре си спомням, когато България тъкмо щеше да влиза в Европейския съюз, и в актовата зала дойде някакъв политик, да говори пред цялата гимназия, и да ни убеждава - нас, непълнолетните - в европейските ценности. Когато дойде времето за въпроси му зададох всички затрудняващи и критикуващи въпроси, които бях срещнал в интернет дотогава (тогава вече бях социално активен и заинтересуван). Още преди да беше отговорил, директорката ме изгони от залата, и вместо това му зададе въпроса "Какви качества трябва да развие човек, за да стане политик от вашата висота?".
След това ми беше забранено да посещавам каквото и да е в актовата зала, но станах любимец на директорката. Дори нейн галеник всъщност. Още тогава ми беше странен този контраст между личните предпочитания и мнения и необоснования "дълг към представителната институция", който коренно се различава от индивидуалното мнение... но се изпълнява, независимо от всичко.



Та зачудих се, как ли е изглеждала работата на Фром в Колумбийския университет?

Всеки все пак трябва да дойде отнякъде. Особено сега, в 21-ви век, цялото образование е тяхно - на западните инженери на робството, те държат всички подстъпи към пълнолетието. По времето на Фром те са държали почти всички подстъпи към висшето образование.

Много е трудно в днешно време да се открие литература, която защитава свободата ни, затова и поламаг усилия за Библиотеката. Трябва да оценим какво е значело, като житейски път, да станеш успешен психолог, който да говори за индивидуалната свобода, по времето на Фром, и то в Америка.
« Последна редакция: Февруари 28, 2018, 12:11:36 pm от λ »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Според мен, фактът че си учил в Английската /те май бяха 1 и 2-ра/ не заслужава такава оценка, независимо от цитирания ти опит. Още повече, точно това сблъскване с лицемерието и сервилността ти е било прекрасна ситуация, в която да имаш точка за сравнение и последваща опитност, дължаща се на собствения ти избор на добродетел. Всичко може да се погледне минимум от две страни.
Така, както предполагам интуитивно си доловил, че няма как Фром да е достигнал до по-дълбоките пластове на личната ни мотивация, откривайки характерните "програми" на егото за притежаване/придобиване/ и власт/надмощие/, без да се е сблъскал с въздействието им от "авторитетите" на преподаващите. Все пак за да стигне до идеята за обединяването на дуалностите, характерна за парадоксалната логика на източната философия, би трябвало първо да е опознал себе си и обкръжението си и след това да е пристъпил към оттеглянето на заден план на егото за "по-чисто" аналитично мислене, допускащо такива логически конструкции да достигнат до неговия АЗ, непречупени от филтрите на собственото ни програмиране.
Идеята ми да цитирам статията се състои в удивлението, че някой се е сетил да събере хронологично и сбито информация за идеите на точно тези психолози, защото така като метакомуникация/по-дълбоко смислово ниво/ се долавя развитието на идеята за вътрешния свят и "силите", които го движат. И след "драйвовете" на Фройд и "архетипите" на Юнг да се закрепи тази мема, чрез светоусещането на Фром като послание, че същността на злото идва от самите нас и борбата с всеобщо осезаемото зло започва преди всичко в нас самите.
Дуалността - разделяне на две
публикувано 20.02.2010 г., 16:37 ч. от journal Psyche


Всеки дуализъм е придружен от потискане и проекция. За да изясним този неуловим процес и за да наблегнем на неговото значение, ще изберем едно разграничение и подробно ще опишем хода на този процес. Като начало нека нарисуваме едно “нещо”, “кръг”, отделен от тази страница посредством разграничаване, т.е. чрез границата на кръга. И така: Дуалността е “разделяне на две” и изглежда, че горното разграничение или граница е направило именно това – разделило е хартията на две части: фигурата на кръга срещу фона на страницата.


Аз вероятно си представям, че виждам много ясно “нещото” наречено “кръг”. Това обаче е чиста илюзия, мисловно жонглиране, защото аз в нито един момент не възприемам отделното “нещо-кръг” – това, което виждам на практика е цялостното зрително поле или гещалт на фигура и фон, кръг и страница /и дори нещо от нещата около тях!/ По този начин, чрез силата на ограниченото и насочено внимание, което не е нищо друго освен мисловния процес, първия начин на познаване, ние се насочваме върху кръга и в ума си го отделяме от фона, като изцяло пренебрегваме целостта на гещалта и след това си въобразяваме, че нещата винаги са били такива!

Така въвеждаме дуализъм, който потиска не-дуалността на полето или гещалта и я проектира като кръг върху страница. Но идеята за отделеност, за дуализъм, е чиста илюзия, защото можете ли да си представите кръга самостоятелно, без какъвто и да било фон? И обратно – опитайте се да си представите само фона, без фигура, с която да контрастира. Едното не може да съществува без другото – те са разделени единствено в мисълта, а не в природата.

Дуализмът разкъсва процеса, потиска неговата недуалистична или единна природа и проектира този процес под формата на две привидни противоположности като фигурата на кръга на фона на страницата. Общият процес на дуализъм – потискане – проекция е важен, тъй като се повтаря безброй пъти на всяко следващо ниво на съзнание, като всеки път създава нова ивица на спектъра и увеличава невежеството на човека относно неговата Върховна Идентичност.

Кен Уилбър (Спектър на съзнанието)[/t][/t]
« Последна редакция: Март 01, 2018, 11:59:40 pm от kipenzov »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Тъй като все пак логото на темата е за аналогиите, в последния цитат намирам прекрасна такава с дихотомното вълново състояние на енергийния потенциал и ясно продължение - колапсирането на вълновата функция/материализирането на частица от вълна/ ставащо когато има насочено,съзнателно наблюдение. Разбира се това наблюдение/отдаване на внимание, намерение/ може да се реализира от обект, притежаващ самосъзнание.
От тази позиция често тръгва границата на науката и обсесивните фантазии на някои Ню ейдж "гурута", които "говорят" за "Закони за вселенското привличане" или пък за празното пространство на вакуума, при положение че под Планковата дължина /границата на класическия и квантовия свят/ имаме такава оркестрация на квантови ефекти на раждане и анихилиране на двойки-частици и античастици. Даже съм гледал клипче, в което звукова вълна, а може и с друга честота, насочена към воден цилиндър поражда двойка фотони. Споделям го щото на забавен каданс скоро след появата си се завъртяха в двойна спирала и се анихилираха.
Или пък струните, които като теоретичен обект са въведени, за да се "избяга" от мигновеното призрачно взаимодействие/нелокалната корелация/, изискващо взаимодействие с по-висока от светлинната скорост, и така даже се е стигнало и до струна, която се разтегля във време-пространството и формира "червеева дупка", само и само да не се стигне до парадоксалното съждение, че ние сме свързани и Акашовите записи са просто отживелица, хихих.
"Когато имаш много пари искаш власт. Когато имаш власт, вече стремежът е само към повече власт", ако може и да владееш съзнанието, но това е невъзможно и за това го направляваш чрез въображението и идеите, които посяваш.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Пак във връзка с последното споделям нещо според мен интересно
Разпознаване и интегриране на негативни емоции
публикувано 18.12.2009 г., 16:40 ч.от journal Psyche   [ актуализирано 18.12.2009 г., 16:52 ч. ]



Проекцията на негативни емоции (агресия, гняв, омраза, отхвърляне, възмущение) е много често срещана, особено на Запад, където преобладаващата атмосфера на християнски морал изисква да се борим срещу всички лоши и негативни черти у себе си и у другите. Много малко от нас обичат своите лоши качества. Напротив, ние ги презираме и ненавиждаме, срамуваме се от тях, те ни карат да се чувстваме неудобно и ние непрестанно се мъчим не да ги интегрираме, а да ги изолираме. С появата на четвъртичния дуализъм това отчуждаване става възможно, защото въпреки, че ги отхвърляме от съзнанието си, тези черти си остават наши.

Ние ги изтласкваме от съзнанието си и те се появяват в околната среда. Тогава сякаш се разделяме с тях, но откриваме, че те са навсякъде около нас. Всъщност, когато разглеждаме другите хора и се ужасяваме от лошото, което виждаме в тях, ние безпогрешно се оглеждаме в огледалото на собствените си души. Следователно, за физическото и психично здраве на Его – то е необходимо да си възвърнем собствеността и да реинтегрираме тези негативни черти.

Когато го направим ще открием, че след като се реинтегрират, същите отрицателни черти, които с голямо нежелание сме разпознали у себе си, хармонично се балансират от положителните ни черти и загубват своя привидно лош цвят. В действителност отрицателните склонности и към агресия и омраза придобиват жестока и зла същност едва когато ги отчуждим, едва когато ги отделим от балансиращите ги положителни склонности към любов и приемане и ги захвърлим в околната среда, където изолирани от уравновесяващия ги контекст, те наистина могат да се проявят като жестоки и деструктивни.

Когато погрешно си представяме, че тези демонични черти съществуват в околната среда – вместо да осъзнаем, че съществуват в нас като необходим противовес на конструктивните положителни черти – когато си представим, че съществуват в околната среда, ние реагираме на въображаемата заплаха с цялата си жестокост и ярост. Това ни води до лудостта на кръстоносните походи, тогава започваме войни, за да поддържаме мира, създаваме инквизицията, за да спасяваме души.

Накратко, тъй като отчуждената и проектирана склонност бива отделена от уравновесяващия я контекст и започва свой собствен живот, тя може да придобие демонична същност и да доведе до разрушителни действия, докато същата тази склонност, реинтегрирана и поставена до балансиращата я позитивна склонност, придобива и добра и сътрудничеща същност. В този смисъл ако искаме да приличаме на Христос, наше задължение е да се сприятелим с Дявола.

Нещо повече, ние рядко осъзнаваме, че положителните и отрицателните черти не само се уравновесяват, когато са интегрирани, но че те – както всички противоположности – са си взаимно необходими, че не само злото е в хармония с доброто, но че самото зло е необходимо за съществуването на доброто. Ето какво казва Лао Дзъ: “Има ли разлика между да и не? Има ли разлика между добро и зло? Трябва ли да се страхувам от страховете на другите? Какво безумство! Имането и нямането се появяват заедно. Трудното и лесното се допълват. Дългото и късото си контрастират. Високото и ниското са взаимозависими. Предницата и гърбът следват едно след друго.”

Чун Дзъ обобщава:” Така тези, които казват, че искат правилното, без неговото съответствие – грешното; или справедливо правителство, без неговото съответствие -тиранията, не осъзнават великия закон на Вселената и същността на цялото сътворение. Със същия успех човек би могъл да говори за съществуването на Небето, без съществуването на Земята или на лоши закони без добри, което е невъзможно. Въпреки всичко, хората продължават да говорят за това: такива хора са или глупци, или измамници.”

Идеята да се отървем от отрицателните си черти, да ги унищожим и изкореним, би била добра – ако осъществяването и беше възможно. Проблемът е, че отрицателните ни черти, пред които се опитваме да си затворим очите, си остават наши и се връщат да ни тормозят под формата на невротични симптоми на страх, депресия или тревожност. Откъснати от съзнанието, те придобиват застрашителни размери, несъответстващи на истинската им същност. Можем да опитомим злото, единствено като се сприятелим с него, отчуждавайки го от себе си ние само го разпалваме.

Интегрирано, злото става добродушно; проектирано става доста злобно и така тези, които се опитват да се откъснат от злото, допринасят много за неговата победа. По думите на Роналд Фрейзър: “Моля ви един ден да си спомните, че съм ви казал, че омразата към злото го подсилва, съпротивата насърчава това, на което се съпротивлявате. Валидността на този закон е равна на тази на законите на математиката.”

Или според Николай Бердяев: “ Сатаната се радва, когато успее да вдъхне у нас дяволски чувства към себе си. Той е този, който печели, когато собствените му оръжия се обърнат срещу него…Непрекъснатото изобличаване на злото и неговите носители насърчава разпространението му в света – това е истина, ясно разкрита в Евангелията, която ние неизменно пренебрегваме.” Отношението на добродушно критикарство е типично за хуманните хора и сред тези, които могат да се отпуснат в компанията си и да изразят най-топлите си приятелски чувства с думи като:

“Ах, ти стари мошенико!” Възможността за обич между хората зависи от признаването и приемането на известна доза мошеничество у себе си и другите. Силата на фанатизма колкото и да е резултатна, винаги е за сметка на несъзнаваното и независимо дали каузата е справедлива или не, тя винаги е деструктивна, защото е насочена срещу живота: тя отрича амбивалентността на естествения свят.

Идеята е, че когато осъзнаваме нашето малко късче омраза, то в действителност не е истинска омраза, тъй като е смесено и съчетано с положителни емоции като любов и доброта, така че интегрираната омраза обикновено придобива нежен и често хумористичен оттенък. Много от нас преминават през живота с чувството, че никой не ни обича, което е много несправедливо, защото ние, разбира се, обичаме всички. Но именно това са двата признака на проекция на Его Нивото: виждаме го у всички останали и си въобразяваме, че у нас не съществува. Чувстваме, че светът ни мрази, само защото не осъзнаваме една малка частица в себе си, която мрази света.[/t][/t]

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ламбда, вероятно отново липсва ясна конкретика в споделеното ми мнение за предполагаемия път на  психолога Фром, за това ще ти препоръчам предговора на Брус Липтън в "Биология на убежденията", в който самия Липтън хронологично описва как е достигнал до разработката си и доказателствата, че начина по който възприемаме света променя и ДНК-то ни.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
За себе си намирам, че Марк Пасио най-просто систематизира тази динамика.





Всичко се корени в истината (относно самия себе си) и как боравим с нея. Ако приемаме емоциите, които изпитваме, за факт, това ще доведе до любов към себе си и в последствие до сдобиване със знание. Ако отказваме да приемем, че изпитваме определени емоции, това бързо ще доведе до страх (от себе си), и ще породи невежество за собствената природа и същност.

Знанието, до което ще доведе признанието за факта на нашите емоции, е свързано с онова, което ги причинява и поражда. Узнавайки причината за нашите емоции, ще станем господари на себе си.
Невежеството, до което ще доведе страха от истината за нас самите, е свързано с незнание на причините, които пораждат вътрешните страхове. Бягайки от знанието за причините, които създават едно или друго наше поведение, ще ги превърне в наш господар, а ние ще стартираме опитите да станем господари на другите хора.

Тези две линии на боравене с истината (за самите себе си) съответно довеждат до ред (вътрешен и външен) или хаос (вътрешен и външен). Следователно до здраве или болест, в личен и обществен план (в смисъла, че възприятията променят ДНК-то ни, както Брус Липтън открива).


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Амит Госвами, "Самоосъзнаващато се вселена", 1997г.


   "Какво причинява разделението на света на субекти и обекти? Различните философии дават различни отговори. Основните позиции - тези на материалиста и на идеалиста - са обобщени тук.
   За материалистичните реалисти въпросът, на който трябва да се отговори, е : "Как възниква субектът /бележка- има се предвид наблюдаващият АЗ / от конгломерата от материални обекти като неврони и сиво вещество?" Техният отговор е епифеноменализъм - субектът е възникващ феномен на функционирането на мозъка. Никой обаче не е успял да покаже как би могло да се осъществява такава поява. Моделите на изкуствения интелект (конекционизъм) Rummelhart et al.(1986) представят мозъка като паралелно-преработваща компютърна мрежа; в тази основна философия теоретиците "отдолу нагоре" се опитват да докажат, че субектът-съзнанието възниква като "ред в хаоса", като нова, изникваща функция Waldrop(1987);Hofstadter(1984). В основата си всички тези модели страдат от една и съща базисна главоблъсканица: не съществува доказуема връзка между компютърните състояния /или невронните състояния/ и психичните състояния, които преживяваме.
   Обратното, за монистичните идеалисти /бележка- монизъм- в основата е единност, а не дуализъм на обект-субект; идеализъм - първенство на съзнанието пред материята/ всички неща са във и от съзнанието. Следователно в тази философия релевантния въпрос е: "Как съзнанието - което е всичко - се разделя на субект, който преживява, и обекти, които са преживявани?". Тук квантовата теория за самосъзнанието е в състояние да осигури prima facie /на пръв поглед/ доказателство как може да възниква такова разделение. Според тази теория състоянията на мозъка-психиката се смятат за квантови състояния, които са вероятностно претеглени, многостранни, вероятностни структури. Съзнанието деформира /бележка-реализирането на личен избор/ многостранната структура/кохерентно наслоение/, избирайки един аспект, но само в присъствието на мозъчно-психично осъзнаване. Припомням, че съзнанието/усещането (awareness, бележка- а не conciousness, което е съзнание[/i]) е областта на психиката, в която възникват обектите на опита.
   Кое е първо: осъзнаването или изборът? /бележка- очевидна е препратката към яйцето и кокошката/ Това е оплетена логическа йерархия. Именно тази оплетено-йерархична ситуация поражда себепозоваването, разделението на света на субект и обект/бележка- бих добавил разделението на наблюдаващ и наблюдавано, както и всеизвестното измъкване от кокошката и яйцето - въвеждането на наблюдателя, който да ги осмисли като обекти на наблюдение/.  По-нататък процесите на вторично осъзнаване водят да преднамереност - тенденцията да се идентифицираме с даден обект. "Аз" на рефлексивното съзнание също възниква от тези процеси на вторичното осъзнаване. Първичният опит и вторичните процеси обикновено стават в това, което в психологическата литература често се нарича предсъзнателно; това замъгляване на оплетената йерархия на първичния процес е фундаментално простото йерархично идентифициране с нашето "аз".

Его-преживяване


   Полският философ З.Заборовски който прави обзор на психологическата литература върху самосъзнанието, го дефинира като кодиране, преработка и интегриране на информацията за Аза. Zaborowski (1987) Според мен такова описание съответства на нещо повече от самосъзнанието - то съответства и на наричаното обикновено его-преживяване. Самосъзнанието съпътства его-преживяването, но не го изчерпва.
   Най убедителното преживяване на "аз" е като его - очевидния извършител, кодиращ, преработващ и интегриращ нашите програми (ако използваме компютърната метафора на Заборовски). Егото е образът, който си конструираме за виждащия се и преживяващ нашите всекидневни действия, мисли и чувства.
   Егото е централното действащо лице в много теории за личността. Радикалният бихейвиоризам и теорията за социалното обусловеното учене приемат, че егото е локусът на социално обусловеното поведение - резултата от стимул, реакциа и подкрепление Dollard & Miller (1950). В по-новата бихейвиористична литература обаче егото се разглежда като медиатора на външното поведение чрез вътрешните ментални процеси Bandura (1977). Когнитивното определение на Заборовски на самосъзнанието и по-късната бихейвиористична дефиниция на егото са подобни. ...."


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ламбда, тъй като набирах цитата от книгата на Амит Госвами, пък не ми се прекъсваше, ти споделям пълното ме одобрение на инфото в поста ти.
Още повече схемата, която дори си играх да я преведа на български, и писах подробно в изтритата тема за Анунаките на Психея, най-накрая я виждам постната. Даже първоначално се опитах да я постна в коментарите ми в темата на Веско за Абсолютното зло, но тия пдф-ки от моя комп нещо не знам как да ги изобразя, хихих.


Кефя се, че поне един човек е разбрал какво се има предвид в нея!!! 




дори ще си позволя да си цитирам поста
Apocryphal Academy
СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: Psyhea в Октомври 20, 2017, 12:42:07 pm
Титла: Re: За хората,анунаките и златото..
 Публикувано от: kipenzov в Октомври 25, 2017, 12:44:12 pm

 В следващата схема, която не знаех как да изобразя в темата на Веско http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=305.0 можеш лесно да се ориентираш защо в следствие на Хаоса вярваш че сме контролирани роби, произвеждащи "лууш" за "боговете". Важи и обратната връзка. Заради вярата ти в "робството" имаш Хаос в мислите.
 
 
[/size]https://drive.google.com/open?id=0BwcveiwoIxepLVctSUNUYzdXbDg

  Идеята на схемата, която си поиграх да сглобя от една от множеството презентации на Марк Пасио, е да си имам по-нагледен инструмент как да си анализирам и организирам вътрешния емоционален свят. На мен ми помага!. Задължително обаче трябва да добавя, че взаимовръзките са и вертикални и хоризонтални, а в дясно са различните его-слоеве като от най-долния до най-горния имаш и една градация от ЧУВСТВО-СЪСТОЯНИЕ-УБЕЖДЕНИЯ-МИСЛИ-ДЕЙСТВИЯ, но това последното е лично според мен. Всеки може да си ги "види" нещата според неговата "камбанария".
 
  В схемата нарочно съм използвал за background различно "вибриращи" цветове, според моето разбиране за "градивно" и "разрушително". Мисля че всеки, който започне да обръща ТВОРЧЕСКИЯ си ВЗОР към себе си лесно би достигнал до извода как "еманира вълни на абсолютно зло" и как "излъчва и другата фаза. На абсолютното добро" "Човек каквото сам си направи и цело село не може да МУ направи!"
 
 
 На мен лично "фазовите" разлики в двата мисловни потока:
 - себеусъвършенстване, самоанализ, себепознание, личен магнетизъм, генериране на случки, "случване" на случки;
 - онтогенизис на човечеството, технически постижения, конспирации, геополитика...;
 ми "вкарваха" сериозен дисонанс във възприятията.
 
 
Веднъж се замислих върху странната идея "Ами ако всичко "приписвано" на древни цивилизации е просто наше дело, но "постигнато" в качествено по-различно съзнателно състояние, за което сме "държани" в неведение толкова хилядолетия?"
 
 
 Скоро след това се замислих и върху друга странна идея "При положение, че в астралното поле можем да реализираме "комуникация"/всеки знае какво е телепатия/ какво пречи даден представител на иноземна цивилизация да се load-не като spectator/както правят "ботовете" дето не могат да играят CS ;D / и да съпреживява с нас"
 
 
 Скоро след това прочетох някъде за два от Херметичните принципи:
 - Всичко е мисъл;
 - Каквото горе, такова и долу; "Кибалион"
 
 
 Дано да съм ти бил полезен, щото за да разбереш другия трябва да "пуснеш" през себе си цялата му личност, а това точи доста лична енергия. Почти колкото вярата в "неизбежната реалност на собствените ни страхове" манифестирана от ЕГОТО ни като "хоръра на собствения ни живот"

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Преди да продължа с цитата от книгата на Госвами, ти давам линк към статии за Теорията за холотропното съзнание на Кен Уилбър. На неговата теория се базира и екзистенциалната терапия, част от които цитирах (Интегриране на негативни емоции). Пък и са упоменати като тенденция в следващите цитати от "Самоосъзнаващата се вселена".
https://sites.google.com/site/jurnalpsihea/holotropno-sznanie[/font]

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Амит Госвами, "Самоосъзнаващато се вселена", 1997г.
 
Трансперсонални Аз-преживявания


  При някои преживявания тъждествеността на Аза с егото е значително по-малка от обикновено. Пример е творческото преживяване, при което преживяващият чест описва даден акт както действие на Бога. Друг пример е "върховното преживяване", изучавано от психолог Ейбрахам Маслоу Maslow(1968). Такива преживявания се появяват с ясен дисконтинуитет / бележка - прекъсване на каузалната или т.н причинно-следствена логическа връзка, реализиращо се с нелогичен или неследващ логиката на събитията избор или възприемане на ситуацията/, противно на по-обикновения его-котинуитет на потока на съзнанието. Те ще бъдат наречени трансперсонални Аз-преживявания, тъй като идентичността с конкретната персона на преживяващия не е доминираща.
   Трансперсоналните Аз-преживявания често водят да творческо разширение на Аз-идентичността, дефинирана от егото. Това е наречено "себеактуализация" ат Маслоу (в цитирания преди труд), а в тази книга - акт на вътрешно творчество. В източната психология подобно творческо изграждане на себе си се нарича събуждане на интелигентността - буди на санскрит. Тъй като английската дума за интелигентност има други конотации, ще използваме санскритската буди, за да обозначаваме разширената Аз-идентичност отвъд егото. Макар че поведенческо-когнитивният модел не признава като директни преживявания квантовата модалност на Аза.
   Една основна характеристика на трансперсоналните преживявания е нелокалността - предаване или разпространяване на влияние без локални сигнали /бележка - може да се прегледа призрачното взаимодействие или т.н. ЕRР-корелация от Айнщайн,Подолски,Роузън/. Едновременните научни открития са примери на подобна нелокална синхронност. Паранормалните преживявания, например телепатията, са друг пример.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Амит Госвами, "Самоосъзнаващато се вселена", 1997г.

Спектърът на самосъзнанието

 Проучвайки характеристиките на съзнателния опит така, както са описани от феноменологията, психологията, когнитивната наука и квантовата теория, можем да стигнем до важно обобщение за начина, по който Азът се проявява в нас - обобщение за спектъра на самосъзнанието/ вж. също Уилбър Wilber(1977) /...

Нивото на егото

   На това ниво човешкото същество се идентифицира с психосоциалния и заучен набор от видове контекст, върху които да действа. Тези типове контекст дават на човека характер. В зависимост от това, колко абсолютна е тази его-идентичност, човекът на това равнище обикновено е солипсистичен. Типовете контекст, в които той действа, приемат аура на непогрешимост, а всички други типове контекст се преценяват на фона на критериите на тези лични видове контекст/ бележка - за това някой хора ма изобщо не искат да се променят, тъй като тотално се идентифицират с егото си и в техния свят няма нищо необяснимо - достатъчно си им е личното програмиране или т.н. Зона на комфорт/. Човекът вярва: "Само аз и моите продължения(моето семейство, култура, страна и т.н.) имаме основна валидност. Всички други са условни."
   В основното его-ниво можем да идентифицираме две вълни. Първата, патологичната, е по-близо до личното безсъзнателно / бележка - по често познато като Подсъзнанието/. Тя е силно повлияна от външните стимули (недеформирани кохерентни наслоения) от безсъзнателното. Хората, при които Азът се идентифицира с тази вълна, често са притеснени от стремежите и мотивацията на безсъзнателното / бележка - К.Г.Юнг използва за това концепцията за архетипното въздействие на първичните идеи-образи, отразяващи навлизането на безформения принцип в света на проявлението или по-просто казано поведението на човека е функция на първичните инстинкти без да има осъзнаване за това/. Тяхното его е разделено на Аз-образ и сянка - първото се налага, а второто се потиска или изтласква.
   Втората вълна, психосоциалната, е "мястото", в което повечето от нас живеят с изключение на спорадични "екскурзии" в долните и горните (в смисъл на развитие) вълни на идентичността. При екскурзиите нагоре например можем да кажем "не" на обусловена, обичайна реакция, упражнявайки свободната си воля, или да се потопим в творчески дейности в света, а дори и да обичаме неегоистично някого. Обичайните мотивации за действие на това ниво обаче са насочени от личните цели, които обслужват увековечаването и засилването на идентичността на характера-имидж в неговия стремеж към слава, власт, секс е т.н.

Нивото буди

   Това ниво се характеризира с по-неограничена идентичност за Аза - такава която изследва целия човешки потенциал. Личният мотив за живота на нивото на егото е заменен от мотив, свързан с вътрешното творчество, себеизследване и актуализация.
   В това ниво можем да идентифицираме няяколко вълни. Те обаче не са йерархични, нито пък задължително се преживяват в някаккъв хронологичен ред. Някой от тях могат дори да се заобиколят.
   Първата, най-близо до его-нивото, ще бъде наречена екстрасензорна/мистична вълна. Хората,, които идентифицират Аза си с тази вълна, имат нелокални екстрасензорни и мистични преживявания, които разширяват гледището им за света и тяхната роля в него. Темите на колективното безсъзнателно често изплуват в сънищата, творческите преживяванея и разбирането на митовете, които осигуряват допълнителна мотивация за свобода и интеграция на Аза. Същевременно на това ниво на Аз-идентичност хората продължават ад са твърде силно мотивирани от личните желания, за да се изместят решително към наистина флуидна идентичност.
............
.......и т.н."




kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Та Ламбда, предполагам че до известна степен успях поне основите на убежденията си да упомена от какъв характер са. Въпреки това цитатите обхващат само една малка, но основна част за пътя за личностно развитие. По-точно същността на структурата на психиката ни и ако ти е направил впечатление обзора за Юнг - неговия прикрит мистицизъм ми е най-близо до сърцето. Особено синхроничността https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82
   Още повече, предполагам разбираш вече защо постовете ми са неразбираеми до голяма степен. Опитвам се тези концепции да ги компресирам и да ги предам разбираемо, но както отбелязваш в схемата или аз имам хаос в мислите си или хаосът е в умовете на тези, които не разбират. Ако Космосът е прав, вероятно аз съм кривата ракета, хихих

   Надявам се препоръката ми да прочетеш книгата на Амит Госвами, след тези цитати, да си я приел сериозно, тъй като бях сигурен, че ще ти е полезна като гледна точка. Тъй като по неква синхроничност тази книга попадна при мен и все още не съм я върнал на човека, който ми даде да я прочета, ако искаш ще ти я пратя с куриер. Ма да ми я върнеш!

"Мелодията иска да се окове в ритъм,
докато ритъмът си влива обратно в мелодия.
Идеята търси тялото си във формата,
формата - своята свобода в идеята.
Безкрайното търси докосването на крайното,
крайното - освобождението си в безкрайното.
Каква драма между съзиданието и разрушението-
това безкрайно мятане напред-назад
между идеята и формата?
Робията е стремеж към свободата,
а свободата търси покой в робията"
              Рабиндранат Тагор

и този цитат е от книгата....
« Последна редакция: Март 04, 2018, 07:35:00 pm от kipenzov »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Веско, Вескооо..... нямаш представаа колко си прав или по-точно какво изражение може да придобие идеята за ограничаването на едно от сетивата ни- както споделяш за номера с шала на очите за целия ден. Докато човек не го изпита осъзнато няма как да се усети колко е яко.
Примера, който ще дам с мен в момента, всеки го е изпитвал по някакъв начин, но понеже сме възрастни/ съответно ограничени, а не като децата - свободни/ и не си позволяваме да обърнем внимание на цялостното преживяване и да го оценим в неговата пълнота щото било детинско.
Още в 7ч. се включи алармата на телефона. Започнах да се подготвям за работния ден и да подреждам задачите за горските и в цялата суматоха идеята, че е почивен ден ма грам не се беше закрепила в тимбата ми.
Просто.... всичко е различно. От физиологичните следствия на сутрешното кафе та чак до аромата на въздуха, наситен с дима на съседните комини. Дори и Цецка Цачева ме кефи...Мале последното ме плаши, но и страхът даже не е нещо непреодолимо...
Защо не сме постоянно така?
Вероятно и на дървото не му се разделя с внимателно отгледания лист, но ако не го направи няма как да даде път на новото. Няма как да е в унисон с концепцията за промяната. Няма да е част от Природата.
И това само от един неработен понеделник...... не е истина колко сме неповторими като ХОРА.

Тагове към темата: