Apocryphal Academy

Автор Тема: Аналогии между точните, хуманитарните и човекоопознавателните науки  (Прочетена 3627 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Дори в момента на писане на предния пост се замислих, че имам прекрасен пример.
Чакам на ,,опашка'' за да стигна до Кресна, щото е станала катастрофа. Вече съм сигурен, че и три километра зад мен, в колите, хората знаят, че е станала катастрофа и за това сме ,,на място''.
Обаче идеята, съдържаща информацията, че е станала катастрофа,  ,,върви'' отделно от характера на личността на човека, които първи е споделил самата идея.
Да, чрез идеи - слухове, концепции, догми, обществ.правила и т.н. се самоконтролираме като общество, но това ни прави и общество!

Мила

  • Гост
kipenzov, Привет!

 Позволявам си да коментирам, макар да не знам дали ще получа одобрение на този пост.
Но сега пуснах коментара си в темата на Psyhea  (херменевтика..), и ми се струва, че настоящата тема има много общи допирателни, с това, което там разискваме.
Прочитайки ето този пасаж, който цитирам, се сетих за едно видео, което гледах преди време, което имаше отношение към въпросите и причините, поради които е наченала първата Психиатрична дейност в Англия. Ставаше дума за нещо интересно, на което тогава не отдадох значение. Но днес това изречение ме подсети:

" Според Юнг европейското колективно несъзнавано е болно от психическа болест – от нарцисизъм, шизофрения и параноя, поради което европейците са самовлюбени в себе си и заплашват с унищожение целия останал свят, а дори и собствения си европейски свят, както се случва по време на световните войни."

  Във въпросното видео, макар и бегло да си го спомням, се разкриваше интересна, бих го нарекла хипотеза, защото нямам повече основание на този етап да го възприема по друг начин, би било несериозно. Хипотезата е следната, макар във видеото да се твърдеше, че това е истина, пак казвам, аз не съм изследвала темата! Идеше реч, че са издирвани хора с относително отличителни ментални, психични възприятия, отличаващи ги от общоприетата "норма" за рационалност на психичното здраве. Търсели са определен "вид" възприемчивост. Проведени са есперименти с тези хора, и е започнала дейност по изследването на психичните основания и твърдения на отделни "извън нормени личности", които са били свидетели, преживяли са или са виждали неща, обекти, личности..., принадлежащи на "друг времеви порядък". За да  Ви спестя подробностите, които така и не помня, стигам до причината, изтъкнат във видеото като основание за работата в посока "Фрагментиране на личността" и обосновката на шизофренните изменения. Правени са опити да се проникне в "пространство/времевата " матрица, с цел:

"Преход във времево/пространствения континиум". (Тогава ми  премина ненадейно мисълта, чече горе долу тази дейност се застъпва с Проекти като "Филаделфия").
Съотвтно "пациентите" биват съсипвани. И се създава среда, позиционира се нагласа, подобни личности да бъдат съсипвани. А пациентите са точно тези, чиито психични възможности биха могли да понесат именно подобно "Пътуване през времето". Прилича на геноцид, засягащ точно определени личности, ползвани в качеството си на оръдие, в експерименталната дейност на... военните. Защо? -защото експериментите започват и се финансират от воюващите сили. Най-общо казано. И отново в своите материали, относно музикалната "култура", проекта "Албатрос", и прочие, λ отбеляза тясната връзка помежду Музикалната индустрия и дейността на военните. Звука, вибрацията е мощното оръжие, може да задвижи всеки процес и форма на възприятие. Звука и светлината са отражение на съзнанието, полето, което го излъчва. Съответно човешкото съзнание би могло да възприеме звука, светлината, подобно "водачи" в пътуването - "времевите преходи".


Моля за извинение автора на настоящата тема, ако този ми коментар е натрапен!


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Един път ми направиха коментар, че прекалено много се извинявам и се обяснявам - все още не съм се справил с "излишния данък - ОМ", обществено мнение, хихи. Сещаш се, че няма нужда се се извиняваш. А дано да ми се върне! ::)


Тъй като съм възпитаван като кавалер и да се държа човечно има две неща, които ме задължават да ти отговоря. Не само щото си дама, ами и за да туширам евентуално погрешно впечатление от забавения ми отговор.
До преди малко пишех в темата на Психея и чак сега видях, че си постнала.
Достоен отговор на въпросите, който си ми задала метакомуникативно бих могъл да ти дам след отделянето на повече време, отколкото бих могъл да отделя към момента.
Все пак на пръв поглед виждам поне 5 въпроса!
За себе си съм установил, че повечето неща, които искам да ми се случат / и ако е писано да ми се случат/ си имат оптимално време и май и място, но това са излишни "циклажи".
В смисъл, че събота и неделя, когато не съм на работа мога да си отделя време на себе си и да се занимавам с това във форума, което ми е като хоби. Както казва един горски "ще си направя полова сутрин - отебавам всичко и сядам да си пия кафе".

Т.е.
 Уважаема Мила,
без да се предвземам бих искал предварително да Ви поднеса извиненията си за забавения отговор, искрено надявайки се предноизтъкнатите аргументи за това ми действие да бъдат уважени!   

Мила

  • Гост
Един път ми направиха коментар, че прекалено много се извинявам и се обяснявам - все още не съм се справил с "излишния данък - ОМ", обществено мнение, хихи. Сещаш се, че няма нужда се се извиняваш. А дано да ми се върне! ::)


Тъй като съм възпитаван като кавалер и да се държа човечно има две неща, които ме задължават да ти отговоря. Не само щото си дама, ами и за да туширам евентуално погрешно впечатление от забавения ми отговор.
До преди малко пишех в темата на Психея и чак сега видях, че си постнала.
Достоен отговор на въпросите, който си ми задала метакомуникативно бих могъл да ти дам след отделянето на повече време, отколкото бих могъл да отделя към момента.
Все пак на пръв поглед виждам поне 5 въпроса!
За себе си съм установил, че повечето неща, които искам да ми се случат / и ако е писано да ми се случат/ си имат оптимално време и май и място, но това са излишни "циклажи".
В смисъл, че събота и неделя, когато не съм на работа мога да си отделя време на себе си и да се занимавам с това във форума, което ми е като хоби. Както казва един горски "ще си направя полова сутрин - отебавам всичко и сядам да си пия кафе".

Т.е.
 Уважаема Мила,
без да се предвземам бих искал предварително да Ви поднеса извиненията си за забавения отговор, искрено надявайки се предноизтъкнатите аргументи за това ми действие да бъдат уважени!   

Привет, kipenzov.
Данък "обществено мнение" спираш да плащаш, щом приемеш собственото си извинение, поднесено джентълменски някому - за твое естествено поведение.

Всеки има свои отговорности. Моите отговорности тук, в настоящото форумно пространство се свеждат до това да изразя насреща градивно любопитство, което да породи съответни изводи, а те да задвижат развитието на темата. Ако резултата от дискусията се свежда до среща на метафизичното с битието, то оборотите на комуникацията са относително съвместими. Ще почакам за отговор, ако сметнеш за подходящо да коментираш по същество.

Благодаря за вниманието!

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Привет, Мила!
При така ,,зададените'' параметри на общуване става интересно и предизвикателно как да продължа комуникацията.
 Заявила си желание за конструктивност, без да се ,,изпада'' в лигави словоизлияния, характерни за пубертета, с оглед на ,,оптималното'' намиране на ,,мостове'' между ,,видимото и невидимото''. Реализирала си декларативно намерението си да ,,раздвижиш'' темата. Прекрасен повод да те подразня, продължавайки да се ,,държа'' като Нарцис.
В прелюдията ще си позволя да проявя ,,оригиналничане'', защото неминуемо в цитата ти на Юнг, се ,,огледах'' в собствения си Нарцисизъм и Шизофрения. Трудно ми беше да ги припозная, но нали съм ,,европеец'' - трябваше да ги приема.
Особено трудно ми беше да се ,,погледна'' отстрани и да ,,видя'', че ,,симптомите'' на манийно-психично заболяване с тенденция към биполярно разстройство са налице в моето поведение от 1г. насам, след като ,,преживях'' нещо, което в първите ми постове във форум в живота, описвах като връзка с ВА. С толкова символен запас разполагах - така го дефинирах, без да знам, че някой е ,, заредил'' самото понятие с негова си  смисловост.
Добре, че снощи прочетох за експеримент на един психолог през 1973г., в който съвсем основателно същият подлага под съмнение обективността на анамнезата при диагностицирането на психическите заболявания, защото предната нощ щеше да е бая тежка, хихи. Пък и се сетих за значението на една дума - катарзис.
Т.е. на подвъпроса ти за шзофренията само ще спомена, че особено хистерията, доколкото съм запознат бележи повишаване сред ,,заразилите се'' още от началото на миналия век.
 Дали е заради напрежението в семействата покрай Войните, дали е заради ,,посятите'' идеи от Изтока, дали тогава е започнало описаното в някои религиозни текстове ,,губене на разума в края'' или е просто ,,носеща'' идея, която се е ,,закрепила'' в съзнанието ни като общество?
Дали този ,,инстинкт за саморазрушение'', отразен в думите от цитата на Юнг е конструктивно да го ,,омостим'' като продължение на тезата за ,,неизбежната гибел'' на нашето покварено общество, заиграло се с ,,технологията за времево-пространствен пренос на обекти''? / Ламбда любезно е качил в Библиотеката и ,,Проектът Монтоук''/
Дали тези хора са ,,съсипвани'' или просто в това им инкарнационно преживяване са ,,избрали'' да изпитат последствията от специфичните им избори, за да го ,,преодолеят''? Последното включва и ,,дилемата за непотърсеното добро''.
Дали музиката и ,,направляваното'' от военните развитие на музикалните стилове е част от системата за поробване на човечеството?
Или това са идеи, които са част от мисловния ни свят, на които обръщаме внимание за сметка на други?
Дали призмата, през която прояви отношението си, изразявайки желание за целенасочен диалог в рамките на възприетата от теб като оптимална форма на комуникация, не е само  ,,филтър'' , зад който се крие ненапълно изследваното ти от теб ,,истинско Аз'''?
И тук ще дам линк към статията, щото в темата на Psyhea не съм я дал правилно
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Анима_и_Анимус
,за да дам конструктивно предложение за поле за изследване. Аз имам бая работа докато ,,възпитам себе си'' до предизвикването на архетипната комбинация ,,Водач''. Предполагам на теб ще ти е по-лесно да намериш аналогии с модела на поведение и архетипните комбинации при жените и анимуса. Мога и статия на Юнг да ти пратя.


Според мен заявката да срещнем метафизичното с битието минава по друг път, защото от 4:30 съм буден и имах достатъчно време да си преразгледам и да си отговоря отново на горните въпроси, но този път не изпитвах страх. Какво ли вече съм променил?
Един път вече съм пробвал подобна многосмислова конструкция на разговор - остана неразбрана май.
Моля те, подходи отвъд предразсъдъците при прочита на горното, ако си стигнала до тук с цялото си внимание!
Само ще отбележа, че самонадеяното ми поведение е за предизвикване на реакция, в която да имаш възможността ,,да се огледаш'', а не е неуважение!


С уважение!


П.п пубертетското ми отношение, в повечето случаи е защото с този период свързвам трепетът по опознаването на новото, а то няма как да не се отрази на сегашното ми състояние. Защото, колкото повече научавам, толкова повече разбирам колко малко знам.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Като се замислих, бих добавил и моята интерпретация на цитираните от Ламбда части от Библията в темата му за църквата.
Според мен ,,раздаването на богатството'' и ,,разтоварването на багажа'' за ,,влизане в Божието царство са алегории за превъзмогването на така ценната ни себепредстава като изцяло положителни същества. Както и едва ли трябва буквално да ,,се откажа от баща си и майка си'', за да открия Божието царство - в себе си.
Също така и цитата от стихотворението на г-н Овчаров от Варна в темата за Дзен притчите:
Когато хъсът е в мисълта
Повтаряш недоучени неща...

По коледа се случват чудеса
когато си надмогнеш на гласа.

Последното е изцяло по мой адрес!

Джинът от лампата на Аладин хванал Златната рибка - каква скука. Стоят и мълчат.
« Последна редакция: Март 17, 2018, 03:29:55 pm от kipenzov »

Мила

  • Гост
Привет, Мила!
При така ,,зададените'' параметри на общуване става интересно и предизвикателно как да продължа комуникацията.
 Заявила си желание за конструктивност, без да се ,,изпада'' в лигави словоизлияния, характерни за пубертета, с оглед на ,,оптималното'' намиране на ,,мостове'' между ,,видимото и невидимото''. Реализирала си декларативно намерението си да ,,раздвижиш'' темата. Прекрасен повод да те подразня, продължавайки да се ,,държа'' като Нарцис.
В прелюдията ще си позволя да проявя ,,оригиналничане'', защото неминуемо в цитата ти на Юнг, се ,,огледах'' в собствения си Нарцисизъм и Шизофрения. Трудно ми беше да ги припозная, но нали съм ,,европеец'' - трябваше да ги приема.
Особено трудно ми беше да се ,,погледна'' отстрани и да ,,видя'', че ,,симптомите'' на манийно-психично заболяване с тенденция към биполярно разстройство са налице в моето поведение от 1г. насам, след като ,,преживях'' нещо, което в първите ми постове във форум в живота, описвах като връзка с ВА. С толкова символен запас разполагах - така го дефинирах, без да знам, че някой е ,, заредил'' самото понятие с негова си  смисловост.
Добре, че снощи прочетох за експеримент на един психолог през 1973г., в който съвсем основателно същият подлага под съмнение обективността на анамнезата при диагностицирането на психическите заболявания, защото предната нощ щеше да е бая тежка, хихи. Пък и се сетих за значението на една дума - катарзис.
Т.е. на подвъпроса ти за шзофренията само ще спомена, че особено хистерията, доколкото съм запознат бележи повишаване сред ,,заразилите се'' още от началото на миналия век.
 Дали е заради напрежението в семействата покрай Войните, дали е заради ,,посятите'' идеи от Изтока, дали тогава е започнало описаното в някои религиозни текстове ,,губене на разума в края'' или е просто ,,носеща'' идея, която се е ,,закрепила'' в съзнанието ни като общество?
Дали този ,,инстинкт за саморазрушение'', отразен в думите от цитата на Юнг е конструктивно да го ,,омостим'' като продължение на тезата за ,,неизбежната гибел'' на нашето покварено общество, заиграло се с ,,технологията за времево-пространствен пренос на обекти''? / Ламбда любезно е качил в Библиотеката и ,,Проектът Монтоук''/
Дали тези хора са ,,съсипвани'' или просто в това им инкарнационно преживяване са ,,избрали'' да изпитат последствията от специфичните им избори, за да го ,,преодолеят''? Последното включва и ,,дилемата за непотърсеното добро''.
Дали музиката и ,,направляваното'' от военните развитие на музикалните стилове е част от системата за поробване на човечеството?
Или това са идеи, които са част от мисловния ни свят, на които обръщаме внимание за сметка на други?
Дали призмата, през която прояви отношението си, изразявайки желание за целенасочен диалог в рамките на възприетата от теб като оптимална форма на комуникация, не е само  ,,филтър'' , зад който се крие ненапълно изследваното ти от теб ,,истинско Аз'''?
И тук ще дам линк към статията, щото в темата на Psyhea не съм я дал правилно
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Анима_и_Анимус
,за да дам конструктивно предложение за поле за изследване. Аз имам бая работа докато ,,възпитам себе си'' до предизвикването на архетипната комбинация ,,Водач''. Предполагам на теб ще ти е по-лесно да намериш аналогии с модела на поведение и архетипните комбинации при жените и анимуса. Мога и статия на Юнг да ти пратя.


Според мен заявката да срещнем метафизичното с битието минава по друг път, защото от 4:30 съм буден и имах достатъчно време да си преразгледам и да си отговоря отново на горните въпроси, но този път не изпитвах страх. Какво ли вече съм променил?
Един път вече съм пробвал подобна многосмислова конструкция на разговор - остана неразбрана май.
Моля те, подходи отвъд предразсъдъците при прочита на горното, ако си стигнала до тук с цялото си внимание!
Само ще отбележа, че самонадеяното ми поведение е за предизвикване на реакция, в която да имаш възможността ,,да се огледаш'', а не е неуважение!


С уважение!


П.п пубертетското ми отношение, в повечето случаи е защото с този период свързвам трепетът по опознаването на новото, а то няма как да не се отрази на сегашното ми състояние. Защото, колкото повече научавам, толкова повече разбирам колко малко знам.

Привет kipenzov!
Напротив! Аз приветствам хаотично поднесената информация сърдечно! Защото тогава човека не се бори със себе си да се представи в определена светлина пред другите. Въпросът, или по-точно "проблемът" при този метод на работа с "данните" - ( психични и други) е че те остават разбираеми за по-тесен кръг. Да речем аз искам да ти споделя информацията, която съм извела за себе си. Ако аз  направя това без предварително уточнение - защо наричам едно или друго с дадено понятие, и ако въпросът освен суха, изведена информация съдържа и емоционално послание или вътрешни несмлени идеи, то от опит знам, че на околните никак няма да им е леко да общуват с мен и в резултат няма да осъществим пълноценна комуникация. От друга страна ако работим в тесен екип  (численосста е без значение, в това влагам просто повече от един човек (!)) и познаваме донякъде своите лични психични "подавки", а също ги преведем пред другите напълно откровено (докъдето сме успели разбира се най вече за себе си), то ще имаме възможно да ползваме съвместно едно по-изчистено за всички ни общо поле на възприятие и обработена съзнателно информация.

Разбирам те какво имаш предвид и именно затова пресичам всякакви "разсейващи тенденции", като го отбелязвам до колкото ми се отдава.

Аз не мисля, че психичните състояния, които се отклоняват от съмнителната представа за норма, на всяка цена следва да се третират като паталогични отклонения. Още нещо в тази посока. Не мисля също, че тези състояния е редно да спъват, преживелия ги - да може да ги сподели пред тези, които биха проявили разбиране, т.е това, което наричат близки (близки са тези, които имат отношение по въпросите, ценностите, информациите, които носим като заряд). Близкия не е човека, който ми казва небрежно "да" или ме убеждава, че трябва да направя едно или друго, което той намира за правилно за мен. Не. Близък е някой, който дори коренно различен като личност носи заряд, който собствено ти също носиш. Намирам много общо помежду магнитните взаимодействия и човешките взаимоотношения.
От материалите, които са поместени тук в АА (" Въздействие на магнетизма върху биологичните видове") става ясно, че не винаги човека разбира нахлуващите влияния, дори когато те идват от естествен източник. Дори не разбира защо в един момент се държи по един начин, а в друг различно. И аз питам защо не подходи посредством наблюдение, да наблюдава самия себ си, вместо да влага енергията да си поставя диагнози. Това повярвай ми kepenzov иза кой да го прави. Правят го мързеливите. Обичат да сложат всичко в рамки, за да не им избяга. Заради страха и контрола е. Но ако си изптал истинско падение, страх, катарзис в най-дивя смсъл на думата, ще се откажеш от този касапски подход да окастряш собствените си възможности за развитие, поставяйки си междувременно "диагнози" и "задържащи/поддържащи" вътрешното ти състояние на апатия.


В началото на този свой отговор ти споменаваш:
Цитат
Особено трудно ми беше да се ,,погледна'' отстрани и да ,,видя'', че ,,симптомите'' на манийно-психично заболяване с тенденция към биполярно разстройство са налице в моето поведение от 1г. насам, след като ,,преживях'' нещо, което в първите ми постове във форум в живота, описвах като връзка с ВА. С толкова символен запас разполагах - така го дефинирах, без да знам, че някой е ,, заредил'' самото понятие с негова си  смисловост. 

Ето тук. Забележи. Става въпрос за израза "биполярно разстройство". Ако се абстрахирам от факта, че иде реч за псхично определение, мога да разгледам "проблема" рацинално за себе си. Вместо да гледам на себе си като на болен индивид, гротеска някаква, и да задържам в себе си информацията, докато обезформя посланието, което ми дава, аз имам избора да постъпя като наблюдател, да изследвам процеса като го наблюдавам извън афекта, който сама предизвиквам обрамчвайки понятието в аурата на отчуждението от себе си и другите респективно. (отношението към нас самите се пренася в отношението към "външния свят"). Тогава ако погледна на себе си подобно на обикновен камък взет от планината, който съм харесала и сега с удоволствие изследвам, ще се радвам на всеки миг, в който имам шанс да изпитвам този вдъхновен процес. Тогава "моите сенки" било от пуберитета или от когато/когото и да е, ще станат "работен материал" в моето изследване. И тук идва отговора на следното:


"Дали тези хора са ,,съсипвани'' или просто в това им инкарнационно преживяване са ,,избрали'' да изпитат последствията от специфичните им избори, за да го ,,преодолеят''? Последното включва и ,,дилемата за непотърсеното добро''."

Грубо казано аз не мисля, че Христос идва заради/ при "добрите". Има една притча... Знаете я сигурно, няма да цитирам, смисъла само. Двама отшли в Синагогата/ Храма да се поклонят и да оставят дара си пред Олтаря. Бирника паднал по очи и плакал тихо като нареждал пред Господа колко ужасен и недостоен човек е... В същото време един фарисей влязъл да върши същото... Погледнал на бирника с надменен укор и рекъл в себе си успокоително, как той  самия е в пъти по-праведен пред този бирник...

  Как мислиш кой е оставил пред олтаря по-голям дар!?


Често си мшслим, че назидаваме някого, съветвайки го, изваждайки го от "греха". (включвамлсебе си!!!)След време става ясно, ако проявим честност, че назидаваните сме ние. Т.е открих, че всяка ситуация е взаимно назидаваща, затова и от тук не изпитвам вече предишните опасения дали ще бъда приета, разбрана, отхвърлена, и прочие идеи, кото са следствие на разстройство на характера ми, което сама си причинявам (подбуди за подобно унищожително поведение към себе си и оправдания ако иска човек може да изрови, но ако е честен те сами се показват).Защото тези назидания са едно постоянно поле, неизбежно поле. И ако аз си затворя очите, поради страха какво ще последва, момента ще натрупа ново задържане на информация, докато деформира процеса на осъзнаване за мен и за другите, които влизат в досег с мен. Аз ще съм в пъти по-вредна, отколкото дори ако бъда хладна, неправилна, или неразбираема, но продължавам безукорно да поддържам в себе си направлението в посока да разбера и да предам точно това, което съм и което виждам, пък било то странно или страшно. То престава да бъде "именувано", когато биде видяно с отворени очи, хладнокръвно. Тогава се усеща как се освобождава заряд, все едно до този момент нещо някъде в теб е било заседнало (дори като крива представа, болежка, болест, предрасъдък, уплах, неяснота). В мига, в който мисълта се успокои от напрежението и самоиндуцираното съмнение в себе си, тогава човек използва ума по предназначение. Както правилно отбелязвате, в съжденията си с λ, не ума трябва да ври, а чувството носи този заряд, а мисълта следва да е хладна, необременена. Не да се натиска чувството като че ли е грях, а да се остави и да се съзерцава хладно през мисълта щом това е възможно.
И по този повод се сетих за онзи момент, представен в НЗ (Нов Завет) като изгонване на демони. Момента, в който демоните помолват Иисус  да им позволи да влязат в свините... Те - свините какво правят... Бързат веднага да се потопят във водата и се давят там. Т.е сменили са менталната среда, в която са се мъчили като в огън, с тази на водата.
За какво го казвам. - Правя връзка, че дори тези форми, които засядат "междинно", в крайна сметка имат някакъв вложен "механизъм" да надрастват своето самозадържане.

Имала съм ужасно видение като 17 годишна. Потънах буквално в канапето на хола (имаше училищен бал, не бях яла, танцувах цяла нощ, прибрах се, нямаше никой, пих някакъв алкохол, останал от гостито на родителите (до тогава не бях пила и не понасях алкохол,  но някаква глупава пуберитетна случка предизвика/изведе от мен това.) Усетих че потъвам, и докато потъвах се чух, че си пея някакви теми от блуса на английски, повтарям думите, които идват от мен, но всъщност тогава ми идваха като да е нещо естествено, за да не потъна...бях в съзнание, но не можех да избега потъването. Накрая съм потънала, пеейки блус.... Озовах се в тъмнина, подобно космос и видях тъмни сфери, подобни на статични, висящи във въздуха гнезда, във всяко гнездо имаше по една душа на някой починал при особени обстоятелства, например самоубийство. Аз за малко бях в една такава сфера... Мога да кажа, че това е най-ужасното осезание, чувство, което някога съм имала. В тази сфера съществува един момент на преживяване и никой и нищо друго... и това е последния фиксиран от съзнанието ясен момент от случването на неговата смърт, както и причините и целия чувствен момент на станалото... И този момент не свършва, а е постоянно като един единствен осезаем акт... Тези "души, заключени във висящи клетки" не разбираха, че има други души наоколо, не, нищо такова...те не знаеха нищо, не знаеха, че имат и други моменти, че има други като тях... Те нямаше как да знаят, че Изход има, защото те оставаха в капана на един момент и им се струваше, че това ще е така до безкрайност! И затова никой не правеше опити да излезе. Обречени, те стояха, висяха във въздуха, като тъмни сенчести пашкули, приличащи досущ на огромни пашкули, изплетени от влакна в черно, като паяжини, но непрогледно плътни.
Ето подобни неща са ме карали да не спирам да търся отговор. Тези видения ме научиха още на две години да не се държа като кифла. Аз съзнавах, че докато не намеря отговор на въпросите в мен няма да живея спокойно. И когато правех опити да се нагаждам в услуга на "другите" и "близките" научих, че не само вредя на себе си, ами и на тях и изграждам едно грозно притворство, което ме откланя от вътрешната ми цел да провидя. И вместо полезно е по скоро вредно. Дори притеснението ми как ще бъда приета или разбрана с времето започна да отича, с всеки дребен детайл, който откривам в посока на вътрешното ми Намерение.
Да се откажа и да избера  притворството и съмнителните квалификации, било към себе си, било към другите (то е едно и също) не ми се вижда пуберско, а жестоко към себе си и е избягване на реалността във възможните и форми и измерения.


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Този Ивомир с неговата Теория за когиталността.... за пореден път ,,засичам'' валидността на твърдението му, че жените имат в пъти повече ,,енергия'' като същества от нас мъжете!
Но за сметка на това им е доста по-трудно да отделят емоцията като влияние върху мисълта. Още повече когато Анимусът като архетип започне да премодифицира вътрешната им представа за външния свят и да се формира светогледа им.
Цялостната Ви психика е от дълбоки чувства и емоции, примесени с програмираните от семейната и обществена среда изисквания към поведението и възприети идеали за жените. И когато в това ,,море от огън и земя'' започне да навлиза анимуса на мъжкото въздух и вода, се получават толкова много и различни индивидуални комбинации-темпераменти, последствие развиващи се в характери.
За това дадох линкчето за Анимата и Анимуса- за някакъв ориентир в личния път към запознаване със себе си. За да може да си дефинираш към кой от четирите стадия на развитие на тези архетипни комбинации би се асоциирала след искрен преглед на СЕБЕ СИ /с главни, тъй като и това е психоаналитична категория/. Искрен ВЗОР към себе си, защото по пътя се преминава през всичките илюзии, които сме закрепили като себепредстава, а някои от тях са продукт на приети определения от ,,авторитети'' от външната среда. Всичко е навлязло в нас след ЛИЧНИЯ ИЗБОР, за това понякога е доста трудно да го приемем и дори се стига до такива грандиозни пренапрежения под формата на катарзис. Както пише един писател ,,всеки ден умирам, за да се родя за новото утре''. Без ежемоментното възпроизвиждане на ,,спомена за отминалото ми бъдеще'' /хихи личи си че се изкефих на последния Хмен/, под формата за непрестанното преизбиране на себепреставата за СЕБЕ СИ, можем да си позволим да работим върху персоната си. Т.е. не тотално отричане, а по-скоро промяна към това, което усещаме че сме, но не сме :)
Съответно, продължавайки да отговарям според структурата на поста ти, стигам и до момента на екипността и отговорностите.
Колкото и да ти се е сторило ,,разхвърляно'' или нелинейно в предния ми пост зададох няколко въпроса, на които потвърдих, че съм си отговорил без страх, защото исках да наблегна без да натъртвам, че оценките на събитията произтичат от вътрешното ни състояние. Както съм постнал и аз и Ламбда схемата на Марк Пасио като инструмент за опознаване на вътрешния ни свят. Т.е. в основата на мотивацията ни стоят две генериращи полярности - Страх и Любов. През призмата на коя от двете ще ,,пуснем'' ,,енергийния поток'' на чувствата и мислите ни, последствие ще определят действията ни и убежденията ни е въпрос на личен избор. В този именно личен избор се състои,според мен, и същността на пребиваването ни. Защото докато преследваме целите си не се усещаме, че след постигането им те нямат същото значение, но през цялото време сме се опитвали да се усъвършенстваме, за да ги постигнем. Този процес на себеусъвършенстване, които върви паралелно със съзнателното ни желание да постигнем целите си, може да бъде много лесно изведен като ,,запис'' на множеството от последователните ни избори през живота ни. Това малко по-сбито съм го споделил в темата за Времето и енергията.
От тази ми гледна точка както и предишен опит с една приятелка, която се занимава с Рейки и прави оргонити ме възпира да влизам в ,,потока на екипно създаване на понятия''. Не за друго, а защото ,,съдържа'' като мотивация неосъзнатото желание да ,,насочиш по пътя'' като ,,кажеш как стоят нещата'', което си е чиста производна на Егото, както съм споменал и след поста за Фром - чувството за власт/надмощие и придобиване/притежание така както го дефинира и самият психолог Е.Фром.
 Освен това, за себе си съм видял, че не казвам нищо ново, а просто си виждам за себе си неща ,,отдавна споменати''. Пък и след като виждам, че не познавам достатъчно добре себе си от каква презумпция ще давам оценки.
Това, което споделям съм проверил за мен си, а оставам оттук нататък всеки да ,,си види нещата от собствената камбанария''. Т.е. първото и основно ниво, за да ,,тръгнеш'' минава през ,,опознай себе си, за да обикнеш света''.
През цялото време повтарям под различна форма това. За по-дълбокото навлизане ,,в платформата'' не бих си позволил да ,,давам'' съвети, защото това е строго индивидуален път и рисковете да ,,се повлияе'' негативно са доста високи от гледна точка на ,,кой друг може да знае какво е най-добро за един човек, освен самият той''. Вече споменах в темата, че не иискам да правя неща, които не би ми било приятно да ми правят на мен. На по-дълбоко ниво! На повърхностно понякога се налага, за въвеждането на организация на труда да се правят вмешателства-мотивиране, за спазването на дисциплина на работа, но е трудно когато си изправен пред дилемата да ,,оставиш'' на бачкане човек, който издържа семейство, но пък демотивира другите в екипа, а добрите резултати са за общо благо. За последното мислех да предизвикам Ламбда, защото съм сигурен, че мнението му ще ми е полезно.
Отделно, за да продължа, пак ще ти предложа да прочетеш ,,Кибалион''. Вижда се от споделеното от теб, че си осъзнала Принципа на полярността като проявление, оценявайки че ,,помагаш,назидаваш, изваждаш от греха'', а всъщност това важи за теб. Не веднъж съм цитирал ,,Когато сочиш някой, другите пръсти сочат към теб'' и ,,Най-трудно се живее по начина, който твърдиш, че е правилен''.
Другото, по общо значение на Принципа е че нещата възникват едновременно в двете им полярни значения. Ние даваме оценката ,,топло'' ли е ,,студено'' ли е.
Пределно-крайната символика на ,,съобщенията'' от личното ти несъзнавано, които са били водещ мотив до момента можеш, преодолявайки вътрешната съпротива на първичните позовавания идващи като оценка на самите съобщения, да ,,погледнеш'' от полярната им страна. Въпрос на лична воля или по-правилно НАМЕРЕНИЕ, за да не се бърка с другото понятие за ,,воля'', е да направиш личния си избор как да го оцениш, визирайки къде ще те отведе и ,,там'' ли искаш да си.
Принципът на менталността и на полярността в действие. После може да си ,,поиграеш'' и с другите пет принципа.
Хората от 8 хил. години са ни оставили прекрасни инструменти, а ние си играем на ,,Кой е по-, по-, най-'' или ,,Като лъвовете''.
Другото, което мен поне ме възпира, независимо от многократните ,,позиви'' като ситуации, да приема нещата единствено през парадигмата на християнската мисъл е, че така се чувствам ,,ограничен'' да възприемам събитията единствено през специфичната му призма. Все пак в будизма също намирам вдъхновяващи идеи. Да, това размиване определя и темповете ми на напредък или ,,пропадане'' в дълбокото. Усети ли, че ,,пропадането'' можеш да го ,,вържеш'' и с положителното му значение в цялостната му символика.
Спорове от подобно естество съм имал с комшията ми, които е художник-фотограф.
Да, вярвам, че изборът да се родя там и тогава е мой, но от друга перспектива, а връзката с мястото и историята на народа и държавата му не ме ,,задължава'', а може да ми е точка за сравнение.
Наистина ,,отдаването'' на един ,,път'' те води по-бързо до специфични ,,изводи'', но за къде да бързам? Защо да вкарвам излишно напрежение в понятието за време? Риторични въпроси, на които не държа да получа отговор, обаче ми е приятно да отбележа факта, че има доста оригинален ,,прочит'' на думите в българския. Дори в момента си подготвя книга и май месец като я издаде ще купя 4-5, даже ако трябва да ,,почерпя'' отново от неговото възприятие, е по-добре 8 броя, за да ,,си нарека'' част от безкрайния смисъл, закодиран в думите, да се ,,сведе'' и до моето ограничено моментно възприятие :) . Две от тях вече съм решил, че ще са за теб и Психея. Надявам се да ви харесат.
Та в крайна сметка, обемът на написаното виждаш, че говори сам по себе си, че и аз се радвам да ,,срещна сродна душа'', но ,,вдигналата'' се енергия предлагам да я насочим към индивидуалното ни ,,израстване'', където ,,пътят е самотен и трънлив'', но смислен.
И не се притеснявай! На хората помагаш! А най-добре го правиш като помагаш на собственото си израстване! Както Ламбда отбеляза някъде електромагнетизма не ,,тече'' само в проводника, а в периметър около него!
С уважение!


П.п след като си ,,тръгнала'' по ,,този път'', по него се преминава и през Есихазмът. Само предложение... също и богомилството. Боян Мага е интересна личност.

Мила

  • Гост

Пълното невежество не е най-голямата злина; по-лошо е натрупването на недобре усвоени знания.  - Платон

kipenzov:
Цитат
Освен това, за себе си съм видял, че не казвам нищо ново, а просто си виждам за себе си неща ,,отдавна споменати''. Пък и след като виждам, че не познавам достатъчно добре себе си от каква презумпция ще давам оценки. Това, което споделям съм проверил за мен си, а оставам оттук нататък всеки да ,,си види нещата от собствената камбанария''. Т.е. първото и основно ниво, за да ,,тръгнеш'' минава през ,,опознай себе си, за да обикнеш света''.През цялото време повтарям под различна форма това. 



Отново Платон:
Невежи са само тези, които са решили да си останат такива.

 Когато някой, който иска да остане невеж по даден въпрос, тика това свое решение в лицето на другите, сякаш иска и те да останат невежи като него, възниква следния особен конфликт:  Невежия ще плува в свои води, дотогава докато оправдава мотивите на своето решение пред другите. Ще защитава позицията си, защото често невежеството е проява на самозащита. Поробител ще бъде невежия,  тогава когато отсрещния приеме това невежество като слабост у него. Ако мотива  на невежия бе да се развива, защо с поведението ще налага другиму да приема готови доводи? Чуждите доводи не отразяват собствени идеи!

Ето още нещо за идеите - Платон:


Цитат
... Идеите са неизменящи се образци на вещите. Източник на истинското знание е процесът, по време на който душата си припомня света на идеите, съзерцаван от нея, преди тя да се всели в човешкото тяло. 
- из нета, формулирано е ясно.




kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Съжалявам, че си "разбрала" нещата, които ти споделих, по начина изразен в поста ти.
Щом нежеланието ми да се впиша в твоите критерии за осъзнатост проектира дефиниции за невежество, ок.


... Идеите са неизменящи се образци на вещите И ЯВЛЕНИЯТА /можеш да прегледаш "Държавата" му/. Източник на истинското знание е процесът, по време на който душата си припомня света на идеите, съзерцаван от нея, преди тя да се всели в човешкото тяло.
- из нета, формулирано е ясно.



"Жената, която е постигнала съзнателно приемане на атрибутите на своя анимус, е способна да използва силите на своя Логос в справянето с външния свят. Тя е способна да прави разграничения обективно, нейните способности за наблюдение и разсъждение са засилени и може умело да възприема смисъла. Без такова използване на мъжката си страна като диференциран източник жената може да попадне в безсъзнателна идентификация с образа на „висшестоящия мъж“, прокламирайки преценки така, сякаш са факт, правейки безпочвени допускания и безапелационно и догматично провъзгласявайки мненията си."
"- из нета, формулирано е ясно."

А друг фактор, които ме ограничава да приемам нещата единствено през християнския мироглед, е че "постъпилата" информация бих могъл да я предавам само по "стереотипа", по който е постъпила. Като Пастир, събиращ овцете в стадото!
"Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца!"

Мила

  • Гост
Съжалявам, че си "разбрала" нещата, които ти споделих, по начина изразен в поста ти.
Щом нежеланието ми да се впиша в твоите критерии за осъзнатост проектира дефиниции за невежество, ок.


... Идеите са неизменящи се образци на вещите И ЯВЛЕНИЯТА /можеш да прегледаш "Държавата" му/. Източник на истинското знание е процесът, по време на който душата си припомня света на идеите, съзерцаван от нея, преди тя да се всели в човешкото тяло.
- из нета, формулирано е ясно.



"Жената, която е постигнала съзнателно приемане на атрибутите на своя анимус, е способна да използва силите на своя Логос в справянето с външния свят. Тя е способна да прави разграничения обективно, нейните способности за наблюдение и разсъждение са засилени и може умело да възприема смисъла. Без такова използване на мъжката си страна като диференциран източник жената може да попадне в безсъзнателна идентификация с образа на „висшестоящия мъж“, прокламирайки преценки така, сякаш са факт, правейки безпочвени допускания и безапелационно и догматично провъзгласявайки мненията си."
"- из нета, формулирано е ясно."

А друг фактор, които ме ограничава да приемам нещата единствено през християнския мироглед, е че "постъпилата" информация бих могъл да я предавам само по "стереотипа", по който е постъпила. Като Пастир, събиращ овцете в стадото!
"Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца!"

Добре!

kipenzov, Привет!

Всъщност цитата "за идеите" на Платон го дадох, за да изразя, че нещата стоят точно както го казваш тук:

Цитат
Освен това, за себе си съм видял, че не казвам нищо ново, а просто си виждам за себе си неща ,,отдавна споменати''

Платон казва: Идеите са неизменящи се образци на вещите И ЯВЛЕНИЯТА /  Пълното невежество не е най-голямата злина; по-лошо е натрупването на недобре усвоени знания. 

Извода, който аз виждам е съвсем в друга светлина:

Тъй като идеите са "неизменящи се", то те са в основата на всичко проявено, а неосъзнатото иде от "недобре усвоени знания". Следователно ние през целия живот изграждаме самосъзнание, припомняйки си!

kipenzov, Прости за това, че си се почувствал засегнат!

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
РЕАЛНО не съм фактор, от който да искаш прошка! Този единствен ФАКТОР в ТВОЯ живот си САМАТА ТИ!
За да се стигне до проектирането на "прошка" в думите ти / проявление на действия/ вероятно има несъзнателен мотив, дължащ се на усещане за допусната грешка.
Ще опиша моята мотивация за проявяването на поведение на "засегнат", евентуално да можеш да проследиш ретроспективно какво е предизвикало несъзнателнателното ти усещане за "допусната грешка", което е мотивът за "Прости за това, че си се почувствал засегнат".
Възмущението ми дойде от факта, че след множеството ми "съвети" за ориентировъчен път към личното познаване, базирани на личния ми опит и изледванията ми върху поведението на доста хора, като позиция изразяваш мнение, в което като по-дълбоко смислово ниво от една страна се съдържа връзката "знания-невежество", а от друга дори има и грешен цитат.
Ще поясня!
След обема от изложени съждения и предложения, които направих, на несъзнателно ниво символиката на цялата информация се възприема като "странични знания- информация", идващи от външен обект.
Последващият ти пост прави подсъзнателна връзка "знания-невежество" и без целенасочено-съзнателно да се "прекъсне" тази връзка, образът на "Невежеството" се прехвърля върху предносподелената от мен информация.
От този резултат можеш и сама да предположиш дали изобщо ще се породи желание да се "погледне сериозно" това, което бях написал и дали това "отразява" като резултат искреното ти желание да допълниш или се получава по-зле - самосаботираме се и ставаме "смешни".
Още повече пък и цитатът на Платон, обхващаш твърдението че "идеите са образци на вещите" без да се включат и ЯВЛЕНИЯТА, към които спада и мисловната ни дейност и чувствения ни свят.
Ако разкройваш плат за дреха и използваш дълга линия за чертане на 10-ия см ако "мръднеш" с 1 мм на 1-ия метър ще имаш отклонение от 10см.
Тогава нито ще се направи връзката с "идеите" и "архетипите" и тяхното определящо значение във вътрешния ни емоционален свят, нито ще има опосредствано желание да се "погледнем отстрани" за да си видим ЕГОТО и да можем да започнем да се самоизследваме. За последното много помага двукратно цитираната схема на Марк Пасио също и цитатите ми на дефинициите на Его-преживяванията и Его-нивото. Но как да се стигне до там? като "мостът вече е разрушен".
А цитатът ми за Жената с интегриран и неинтегриран Анимус е от статията в Уйкипедия, която бях препоръчал за прочит в линкче, в поста ми преди твоето допълнение.


Характерното на процеса на депрограмиране, по-широко познат като "осъзнаване", е че води до състояние на по-ясно интуитивно познаване на причините за собствените ни действия и следствията от тях. Съответно изборът за дадено поведение идва с цялата отговорност, произтичаща от този избор. Малко хора като гледам имат съзнателно желание да потеглят по този път - повечето ги "притиска съдбата" и не могат да разберат, че това е "повикът" на вътрешното им същество. Е, да - "Пътят е самотен и трънлив", но според мен се заслужава, ако тотално не си загубил "желанието за свобода".
« Последна редакция: Март 21, 2018, 01:41:07 pm от kipenzov »

Мила

  • Гост
Тогава ще се изразя по слидния начин:
kipenzov,
Не ти искам прошка по начина по който си го възприел. Изразявам дълбоко съжеление от факта, че си се почувствал засегнат!
Извиних се, защото почувствах неудобство, поради това, че когато съм се изразила в писмен вид не си отчел какво казвам, възприел си чувствено думата "невеж", а аз съм "подвела" комплексното ти вчувстване, понеже съм поставила поантата на цялата мисловна фраза с тежест в пояснението на "невеж".
Аз проблем с теб нямам, за да ти искам прошка. Това, че ти си прочел нещо, и си уловил акцента в определен ракурс идва от теб,твоя светоусет и прочита ти. За твоето възприятие ли мислиш ти се извинявам? Не. Аз изпитах съжаление към теб, kepenzov.
Преди тридесет минути се замислих дали има как да довърша изречението, което бях вече пратила за одобрение с предходния си пост, но се отказах. Сега разбирам, че съм постъпила, несъзнателно в онзи момент преди тридесет минути, но основателно като личен мотив, като усет за развитие на ситуацията.

Благодаря за отговора ти!

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Тогава ще се изразя по следния начин:
kipenzov,
Не ти искам прошка по начина по който си го възприел.
Напълно си права, колкото и да ми е неудобно да го потвърдя, че грешно съм си "втълпил", че ти искаш прошка. Предполагам няма нужда да споменавам, че грешката във възприемането ми, дължаща се на замъгления от емоцията смисъл, е причината да твърдя, че "Не владея достатъчно себе си, та да давам съвети за по-дълбокото".
За това си позволявам единствено да се "ограничавам" до съвета "Да обърнем ВЗОР към себе си, където да опознаем собствените си страхове", а не да казвам как да го направим. Още повече да "влагам" чувства като препоръки.
Още повече, че емоцията, която ме подведе да си помисля, че ти би искала прошка, е проекция на това, което аз бих направил, АКО осъзная че моят последващ пост не подпомага пълноценно идеята на предния пост. Смятам, че без никаква емоция, пределно точно аргументирах позицията ми ЗАЩО твоят пост с цитатите на Платон, саботира общата идея да дефинираме причините, които ни държат в състояние на невежество.
Дори ще отида и по-далеч. Твърдя, че изобщо не си си направила труда да разбереш напълно какво съм написал, а просто си реализирала желанието си да изразиш собственото ти мнение като допълниш "редът на мисли", споделен от мен. Като изобщо не си обърнала внимание на целия смисъл на действията ти. Последното ми се потвърждава и от предният ти отговор, в който наместо да се замислиш от къде "идва"
Извиних се, защото почувствах неудобство,...
, което имах предвид като причина за "проектиране на думата прошка", ти оставаш в "твоя филм, в които ме съжаляваш".

Ама грам няма достигане до идеята, която ти споделих като метод да изследваш несъзнаваното си. Все едно говорим на различни езици, което е лошо, защото ми се случва, когато се опитвам да говоря разбираемо с жени с "обзел" ги Анимус. В такава ситуация хем знам, че най-добре е изобщо да не взимам никакво отношение, щото това неминуемо ме "вкарва" и мен във филма, хем си "позволих" да го правя.
Права си, че трябва да простя! За прекараното време в неградивни спорове, наместо в нещо по-полезно за мен, трябва първо на мен си да простя, че допуснах да се подведа, че може би ще има разбиране.
Съжалението си го спести! Защото едва ли си "бръкнала по-дълбоко", за да видиш, че това е основния женски "похват" за предизвикване на зависимост на отсрещната страна. За последващи Его-игрички време не ми се дава.

 За да не бъда тотално критичен ще спомена,че думите ми"РЕАЛНО не съм фактор, от който да искаш прошка! Този единствен ФАКТОР в ТВОЯ живот си САМАТА ТИ!" са несъзнателно отправени към самия мен. И АКО все още търсиш път към себепознаване, би могла да направиш аналогията, че във взаимодействието с околната среда, в нашите думи, можем да открием несъзнателното ни отношение към самите нас! Прочети по-внимателно "Интегриране на негативни емоции" по-назад в темата!

Надявам се, но вече и се съмнявам, че съм бил полезен! Разбирай ме както си искаш!

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Мила, тъй като повдигна въпроса за времевите линии.
В "полето" на тези разсъждения има бая предразсъдъци, базирани на страха от неизвестното, т.е. неизследваното/ако намалим фактора страх/.
За това ти предлагам, ако си преодоляла/ аз го наричам галено - "смелила"/ въздействието на предната ни комуникация, да прегледаш следното клипче "Imagining the Tenth Dimension part 1 of 2".
 Опитай се да го "гледаш" само през въображението си. Много е готино...
https://www.vbox7.com/play:28d8a2d9[/color][/font][/size]

Стига до евентуалната представа във въображението на 10-тото математическо измерение, но пък и това е доста вълнуващо като си го представиш - може да стимулира "чисто" творчество.
Виж за 11-то, 12-то, та и 13-то Психея е споделила нейна представа, предполагам като предложение.

Тагове към темата: