Apocryphal Academy

Автор Тема: Новини за нашето общество  (Прочетена 379 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Новини за нашето общество
« -: Февруари 20, 2018, 09:59:23 pm »
Изводите от PISA: Българският ученик разбира понятията, но не и процеса. Как това да се промени?

20 февруари 2018

Източник: OFFNews.bg



Учебните планове и програми по предметите от природни науки да се променят, като се намали обемът на нови понятия и се увеличи делът на часовете за упражнения. Тези предмети да се изучават в не по-малко от два часа седмично прогимназиален и гимназиален етап. Да се създадат стандарти за вътрешно оценяване на учениците при поставяне на текущи, срочни и годишни оценки, защото критериите за поставяне на текущи, срочни и годишни оценки сега се различават по региони и видове училища.

Тези и други препоръки отправи Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование към Министерството на образованието и науката чрез публикуван вчера анализ на постиженията на българските ученици по природни науки в PISA 2006, 2009, 2012, изготвен от Галя Шуманова, Катя Минева, Лили Самуркова и Надка Филипова.

Резултатите на българските 15-годишни ученици в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че те изостават спрямо връстниците си в страните от ОИСР. През 2006 г. само 0,4% от тях се справят с най-сложните задачи в тестовете - тези от шесто равнище, при 1,3% от ОИСР. Средният резултат на българите е 434 т. при 500 т. в ОИСР. Резултатите на 42,7% от българските ученици са под критичното второ равнище на скалата. През 2009 г. средният резултат на българите е с 5 точки по-висок, отколкото в PISA 2006, но с 12 т. под този в PISA 2000. През 2012 г. средният резултат на българите е 446 точки – с 55 точки под средния резултат на ОИСР.


Анализ

Експертите от Центъра са анализирали представянето на учениците ни на 17 задачи, които са били включени и през трите години - PISA 2006, 2009 и 2012. Те са от областите: физични системи; биологични системи; Земя и Космос; технологии.

Изводите им са, че българските 15-годишни ученици се затрудняват:
  • да бъдат конкретни в отговорите си;
  • да аргументират отговорите си;
  • да търсят и откриват причинно-следствени връзки;
  • да използват експериментални методи за изучаване на явления и процеси и моделирането като подходи в работата;
  • да извличат конкретна информация от графики, диаграми, текстове и да я използват в подкрепа на отговора си;
  • да свързват знанията за процеси и явления с примери за приложението им от различни сфери на науката, техниката и технологиите;
  • да използват знания от една област и да ги пренасят и прилагат в друга, за да решат даден проблем;
  • да правят заключения, да изказват предположения и прогнози;
  • да правят логически съждения и модели и да ги прилагат в различни ситуации.

"Обучението по природни науки в нашето училище все още е ориентирано повече към усвояване на теоретичните знания и натрупването на информация, отколкото към надграждане и прилагане на теоретичните знания и умения за прилагане на практика и формирането на умения за справяне в реални ситуации, за анализ и оценка на процеси и явления в извънучилищната реална среда", пишат експертите.

Това, според тях, обяснява неумението на българските тийнейджъри да разбират, обясняват процеси и явления и да използват знанията по природни науки и приложението им в съвременния свят. Налага се изводът, че е необходим нов подход към изучаването на природните науки, който да разкрива пътя на научното познание, пишат още те.


Проблеми

Проблем на действащите учебни програми е съотношението между броя учебни часове според хорариума, големия обем от нови понятия, които трябва да се усвоят, и часовете за упражнения, които максимално могат да се проведат. Това води до „препускане” по учебния материал и недостатъчно развиване на уменията за прилагане на знанията, обясняват експертите първата си препоръка.

Те отбелязват също, че в училищната практика съществува порочен кръг, който намалява ефективността на обучението - от една страна, от учителя се иска да е стигнал до последната тема и да е преминал всички понятия до края на учебната година, а от друга, обективни причини (отсъствия, празници и др.) налагат преструктуриране на учебния материал. А то винаги е за сметка на упражнения и дейности по свързване на знания с практиката.

Експертите посочват и следния недостатък в държавните образователни изисквания и учебните програми за задължителна подготовка по предметите физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование: предвидено е обучението да бъде на най-ниските три равнища - знание, разбиране и приложение, а по-високите - анализ, синтез и оценка, липсват или са застъпени в минимална степен. Освен това ниво „приложение” в масовия случай е сведено до решаване на количествени задачи, а не до практически упражнения или решаване на качествени задачи.

Липсва единен научен подход при изучаването на предметите физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование и география и икономика, показващ единството и взаимовръзката между явленията и процесите в природата, пишат експертите и отбелязват, че в учебните програми са нарушени междупредметните връзки, което не предполага интегрирано изучаване и води до невъзможност за преподаване на явленията и процесите в цялост.

Системата на оценяване не отговаря на съвременните изисквания, категорични са те. "Тя е моментна с висока степен на случайност и фокусирана предимно към фактологичното знание и познание, като рядко се оценява способността на учениците да разбират заобикалящия ги свят в цялост".

Липсва провеждането на научен експеримент в обучението по природни науки или се свежда до демонстрация на явления или свойства на вещества и процеси, у учениците не се формират умения за четене с разбиране на текст, свързан с научни или технологични постижения или проблеми.

Предмети се изучават предимно описателно, задават се готови логически модели и алгоритми, които учениците да следват. От тях не се изисква да създават модел или стратегия за решаване на проблеми. Не се изисква да правят оценка, а заложените очаквани резултати в учебните програми са предимно на ниски познавателни равнища „описва, назовава, означава, разбира.......”.


Препоръки

Сред другите им препоръки са промяна в нормата на преподавателска заетост за учителите по природни науки (например изравняването ѝ с тази на учителите по математика, информатика и ИТ) с цел да се осигури повече време за подготовка на практически упражнения, самоподготовка, индивидуална работа с ученици и работа по проекти. Според тях е необходимо да се отпуснат целеви средства за подобряване на материално-техническата база на училищата и кабинетите по природни науки, за изграждане или възстановяване на кабинети. Обръщат внимание и на нуждата от повишаване на квалификацията на педагогическите кадри.

Учебниците също са предпоставка за проблеми, констатират те и препоръчват разработване на учебници и учебни помагала, в които съдържанието и организацията да са ориентирани към развиване на природонаучната грамотност на учениците, в които се прави връзка между природните науки, между теория и практика и се отбелязват съвременните научни открития и технологии.


Примери

Недоброто представяне на българските ученици извежда на преден план неспособността им да прилагат наученото, защото тестовите задачи, които PISA използва, са разработени така, че да пресъздават конкретна ситуация. Поставен в контекста, наподобяващ реален проблем, ученикът следва да предприеме действия за неговото решаване. За да участва успешно в съвременната икономика, за да се конкурира на пазара на труда, е необходимо той да може да се справя с проблеми, за които не са разработени правила или алгоритми.

Тестовете в PISA, с които се изследва природонаучната грамотност, съдържат въпроси с избираем (структуриран) отговор и въпроси със свободен отговор – кратък и разширен. Въпросите са комбинирани в групи, свързани с конкретен източник на информация, възпроизвеждащ реална ситуация. Скàлата съответства на различни равнища в зависимост от трудността на задачите и измерваните компетентности и е разделена на шест равнища на постижения.

Задачите от І и ІІ равнище не са сложни, формулирани са в познат контекст и изискват елементарно тълкуване на ситуацията или познаване на природните процеси и явления. Задачите от ІІІ и ІV равнище са по-сложни, решаването им изисква предимно анализ на ситуации, които са непознати за учениците. Някои изискват интегрирани познания по различни природни науки. Задачите от V и VІ равнище са най-сложни и са свързани с обяснение на ежедневни ситуации със средствата на науката, използват се познанията по природни науки в непознат контекст. Изисква се самостоятелно създаване на модели за сравнение и експериментиране и приложението им в реалния живот.

В задачите от пето и шесто равнище от скàлата на PISA по природни науки се изисква интерпретиране на комплексни и непознати данни, обясняване на ситуации от всекидневието посредством методите на науката, използване на научно познание в непознат контекст и др. За да се справят успешно, учениците трябва да съпоставят отделни елементи от информация, като извършат няколко последователни действия.

Формулирането на аргументирани заключения и представянето им по определен начин изискват критично и системно мислене, мислене чрез модели, умения за преобразуване на информация (например създаване на таблици и графики от сурови данни) и др.

Ето няколко примера от представянето на българските ученици, анализирано от екипа в Центъра за оценяване в предучилищното
и училищното образование:


Един от въпросите в задачата „Трептения“ е свързан със звуковите трептения и възприемането им от човешкото ухо. Той оценява доколко учениците имат компетентност да използват научните факти, дадени в текста, за обясняване на проблем, свързан със загубата на слуха в определен честотен диапазон на младежи, които слушат музика със слушалки повече от два часа на ден и посещават дискотека поне веднъж седмично.

Трудността е 557 точки (трето равнище в скàлата на PISA).

Изисква се учениците да покажат умения за работа с понятията звук, шум и чуваеми за човека звуци.

За да отговорят, те трябва да разграничат две характеристики на звуковата вълна – нейната честота и силата на звука. За пълен кредит на въпроса ученикът трябва да свърже тези характеристики с възприемането на звука от ухото и да даде аргументирано обяснение.

Българските ученици показват следните резултати:

PISA 2006 – пълен кредит са получили 25% от учениците, участвали в изследването, и непълен кредит – 16%;
PISA 2009 – пълен кредит са получили 24,4% от учениците и непълен кредит – 18,5%;
PISA 2012 – пълен кредит са получили 26,65% от учениците; непълен кредит – 17,6%.

Възможна причина за представянето на частично верен отговор е, че учениците не са съумели да извлекат съществената информация, позволяваща им да разпознаят проблема и да го обяснят, пишат експертите.

Въпросът изисква да се направят изводи за връзката между честотата на трептене и човешката реч. От гледна точка на изискванията на учебните програми по биология и здравно образование липсва обстоен анализ на тази връзка, заключават те и допълват, че "формираните умения да правят връзка между причина и следствие са развити в недостатъчна степен у българските ученици".

"Учениците разбират понятията, но не разбират процеса - пишат още експертите от Центъра. - Това е компетентност, която се формира на основата на процесите в по-високите когнитивни равнища, т.е. това е компетентност, проверявана в задачата, но не е заложена като очакван резултат в явен вид в учебните програми по физика и астрономия и биология и здравно образование."


Вторият въпрос към задачата „Трептения“ оценява методите за научно изследване на възприемането на механичните трептения в диапазона на звуковите честоти; способността да се установява посоката, от която идва звукът; експериментирането и проверката на хипотеза. Той изисква учениците да идентифицират проблемите, които могат да бъдат изследвани научно, да намерят ключови думи за търсене на научна информация, да откроят основните характеристики на научното изследване – експериментиране и проверка на хипотеза.

Трудността на въпроса съответства на пето равнище от скàлата (640 точки).

Разпределение на отговорите:

PISA 2006 – 25% от участвалите ученици са с пълен кредит и 8 % – с частичен кредит;
PISA 2009 – 22 % от участвалите ученици са с пълен кредит и 8 % – с частичен кредит;
PISA 2012 – 25 % с пълен кредит и 7% – с частичен кредит.

Налага се изводът, че у повече от една трета от учениците не е формирано умението да откриват връзка между идеята, която се подлага на научно изследване, и експерименталното ѝ осъществяване, пишат експертите.

Според тях една от възможните причини може да се търси в целите, заложени в държавните образователни изисквания и и УС за област „Природни науки и екология“. "В тях липсват изисквания учениците да идентифицират проблемите, които могат да бъдат изследвани научно, да намират ключови думи за търсене на научна информация, да открояват основните характеристики на научното изследване", се казва в анализа им.


Задачата „Лъжици“ от първо равнище (324 точки) показва, че у нас все още има немалък процент ученици, които се затрудняват и от задачи на най-ниското равнище.

Тя представя класическа ситуация, която се разглежда при изучаване на величините „количество топлина“ и „специфичен топлинен капацитет“. Въпросът е свързан със степента на нагряване на тела от различни вещества, които поглъщат еднакво количество топлина за едно и също време.

Верните отговори на учениците в трите изследвания са:

PISA 2006 – 82% от учениците;
PISA 2009 – 83% от учениците;
PISA 2012 – 88% от учениците.

От отговорите на учениците се вижда, че все още има ученици (не пренебрежимо малък процент), които се затрудняват от задачи дори на най-ниско равнище, отбелязват експертите и посочват, че възможната причина за това е недостатъчното отделеното време в часовете за изясняване на смисъла и значението на понятията, за обсъждане на примери и приложение на придобитите знания в реалния живот. Често изучаването на понятието се свежда само до дефиниране и използване на числената му стойност за пресмятания чрез директно заместване във формула, пишат те.


Въпрос от задача „Температура на земята“ (биологични системи), съответстващ на четвърто равнище на трудност (584 т.) изисква учениците да посочат друг начин, освен дадения в текста, по който унищожаването на горите влияе върху повишаването на количеството на въглероден диоксид в атмосферата.

Отговорът изисква ученикът да комбинира знания от различни области (биология и химия) на природните науки, като ги приложи в конкретна ситуация. Необходимо е да се направи връзка между процеса фотосинтеза и необходимия за нея въглероден диоксид (СО2).

Резултатите на българските ученици, получили пълен кредит, са:

PISA 2006 – 24% от учениците в изследването;
PISA 2009 – 22% от учениците;
PISA 2012 – 21,55% от учениците.

Резултатите показват, че учениците не се справят със задачи от високите равнища от скалата на PISA, а именно в уменията и компетентността за обяснение на ежедневни ситуации със средствата на науката, използването на познанията по природни науки в непознат контекст.

Тези резултати могат да се обяснят с факта, че в учебните програми по отделните предмети от КОО „Природни науки и екология“ (физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование) липсва научен подход за единство и взаимовръзки при изучаването на отделните науки, нарушени са междупредметните връзки и това прави невъзможно преподаването на природните явления и процеси в цялост.


Задачата „Векът на пластмасата“ е от съдържателни области технологии и физични системи. Състои се от три въпроса.

Въпрос 1 от задачата е с избираем отговор от област технологии и е от четвърто равнище на трудност (584 точки). За да получат пълен кредит, учениците трябва да използват резултати от изпитания на нов пластмасов материал и да преценят, отговаряйки с „Да“ или „Не“, дали материалът е подходящ за изработването на три изделия, често срещани в бита.

Компетентността използване на научни доказателства означава учениците да тълкуват научни данни, да правят заключения и предположения, да доказват и мотивират заключения, да познават социалните последствия от научните постижения и технологичното развитие, т.е. да имат знания за наука (научни методи и обяснения) и да познават специфичните научни теми.

За да получат пълен кредит точки на задачата, от учениците се изисква да използват данни за качествата на материалите и да предвидят възможностите за приложение на тези материали. За правилното решаване на задачата е необходимо учениците да направят анализ и оценка на качествата на материалите и в резултат на това да направят заключение.

Процентът на учениците с пълен кредит е:

PISA 2006 – 26%;
PISA 2009 – 27%;
PISA 2012 – 30% от учениците, участвали в изследването, грешни отговори са дали 67% от учениците, а 1,5% не отговорят на въпроса.

Това показва, че учениците не умеят да свързват основни характеристики на материалите (физични свойства, устойчивост на различни въздействия и опасност за здравето) с основни изисквания към качествата на изделия, които могат да се изработят
от тях.

Макар и заложена като очакван резултат, връзката между свойствата на изучаваните вещества и областите на тяхното приложение не се разкрива в достатъчна степен пред учениците. Вероятна причина е липсата на достатъчно време поради големия обем на задължителния за преподаване теоретичен материал.

Очевидно е и че използването на познания от различни области на природните науки и технологиите затруднява по-голямата част от учениците и показва слабости и пропуски в използването на междупредметните връзки в преподаването на свойствата на веществата, както и липсата на практическа насоченост в обучението.


Задача „Слънчеви панели“ е от съдържателна област Земя и Космос и се състои от три въпроса с избираем отговор. Въпрос №1 оценява компетентността научно обясняване на явление, той е от второ равнище (410 точки). От учениците се изисква да използват директно дадена информацията от текст и данни от графика, за да отговорят на въпрос.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 64% от учениците;
PISA 2009 – 61% от учениците;
PISA 2012 – 63,4%, грешни отговори дават 24,7% от учениците, а 8,2% не отговорят на въпроса.

Резултатите показват постоянност в постиженията на българските ученици в справянето им със задачите от второ равнище от скалата на PISA, там, където работят в познат контекст и се изисква елементарно тълкуване на ситуацията или познаване на природните процеси и явления. Не е за пренебрегване и фактът, че 11% от учениците не умеят да извличат информация от текст.

Задачата „Островът на пингвините“ е съставена от четири въпроса – два с избираем отговор и два със свободен отговор. Оценяваните компетентности са: използване на научни факти за обясняване, научно обясняване на явления и разпознаване на научен проблем.

Въпрос №1 от задачата е с избираем отговор. Оценява се компетентността за използване на научни факти за обясняване. Трудността му съответства на четвърто равнище (576 точки).

От учениците се изисква да изберат верния отговор от четири възможности, преценявайки кое е вярното заключение за разположението на гнезда на пингвини, за да е успешно размножаването им. За да изберат правилния отговор, учениците трябва да използват информацията в текста и от приложената таблица и да направят аргументирано заключение.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 29%;
PISA 2009 – 31%;
PISA 2012 – 34,3% от учениците; грешни отговори дават 61,4% от учениците; 4,3% от учениците не отговорят на въпроса.

Резултатите са показателни за това, че все още голям процент от българските ученици се затрудняват да следват логически схеми и да открояват съществени от несъществени данни, необходими за заключение/извод/предположение.

Въпрос №2 е с избираем отговор. Оценяват се компетентността за научно обясняване на природни процеси и явления. Съответства на четвърто равнище на трудност (592 точки). От учениците се изисква да обяснят намаляването на броя на пингвините за посочен период въз основа на информацията от текста на задачата.

Пълен кредит получават:
PISA 2006 – 37% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2009 – 37% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2012 – 35,5% , грешни отговори дават 35,2%, а 26,6% не са дали отговор.

Резултатите в трите изследвания остават почти непроменени през годините и показват слабо формираната природонаучна грамотност на учениците и недостатъчно добре формирани умения и компетентности, които да им позволят да се справят със
задачите над трето равнище от скалата на PISA. По-голямата част от учениците се затрудняват да обяснят причината за дадено явление – в случая нарастването на населението, което променя жизнената среда на пингвините и влияе на броя им, а също
толкова голяма част, дали грешен отговор, дори са се насочили към факти, които нямат връзка с поставения въпрос.

Въпрос №3 към задачата е със свободен отговор. Оценява се компетентността за използване на научни факти за обясняване на природни процеси и явления и е от пето равнище на трудност (653 точки).

От учениците се изисква да отговорят и да се обосноват дали данните от таблица са достатъчни, за да се направи обоснован извод. За получаване на пълен кредит учениците трябва да анализират дадената информация (дадени са броят на снесените яйца и на оцелелите малки за две години) и да установят, че са им необходими повече данни, за да направят заключение (за по-дълъг период или за промяна в условията на острова).

Задачата е на високо познавателно равнище и изисква да се направи заключение при недостатъчна информация.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 25% от учениците;
PISA 2009 – 24% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2012 – 18%, грешни отговори дават 49%, а 29% от учениците не отговарят на въпроса.

По-голямата част от българските ученици не се справят с оценката на наличната информация от гледна точка на нейната пълнота и изчерпателност и не могат да вземат решение за подкрепа или не на извода, който е направен. Немалък е и процентът на
учениците, които не са дали отговор на задачата.

Прави впечатление снижаването на резултатите на учениците. Тези резултати потвърждават направения вече извод, че учениците нямат добре формирани умения и компетентности за анализ на данни, определяне на основни характеристики и оценка на резултатите, за да се направи обоснован извод. Налага се изводът, че е необходима целенасочена работа в часовете по природни науки и решаване на задачи, подпомагащи формирането на умения и компетентност за анализ, синтез и оценка.


Задача „Различен климат” се състои от три въпроса, като един е със свободен отговор и два въпроса с избираем отговор. Оценяваната компетентност е използване на научни факти за обясняване на природни процеси и явления. Въпросите са от съдържателна област Земя и Космос.

Въпрос №1 от задачата е със свободен отговор и е с трудност от трето равнище (500 точки). От ученика се изисква да анализира графика, на която са представени измененията на две величини – средномесечна сума на валежите и средна температура в
продължение на една година, и на основата на данните накратко да характеризира климата на определен град.

Отговорите на българските ученици са:

PISA 2006 – 22% от учениците с пълен кредит, 19% с частичен кредит;
PISA 2009 – 20,5% от учениците с пълен кредит, 20% с частичен кредит;
PISA 2012 – 26% с пълен кредит, 19% с частичен кредит, с грешни отговори – 29,5% от учениците, и 24% не са дали отговор на въпроса.

Въпрос 3 е с избираем отговор. Има трудност от четвърто равнище (612 точки). От ученика се изисква да избере твърдението, което най-добре обяснява разликите в климата на два града, които имат приблизително еднаква географска ширина, но различно местоположение, и влиянието на океана върху конкретния климат и температурните промени.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 36% от българските ученици;
PISA 2009 – 35% от българските ученици;
PISA 2012 – 34%, грешни отговори дават 56,2%, а 8,7% не отговорят на въпроса.

Прави впечатление в резултатите на трети въпрос, че учениците не притежават умения за работа с ясно формулирани модели за действие в комплексни ситуации, които изискват правене на предположения. Около две трети от тях не умеят да избират и комбинират различни начини за представяне на информацията и да ги пренасят върху реални ситуации. Резултатите пряко кореспондират с българските учебни програми по природни науки, защото за правилен отговор на въпрос 3 освен знания по география се изискват и знания по физика – познаването на същността на величината специфичен топлинен капацитет и нейното значение. В контекста на въпроса големият топлинен капацитет на водата определя по-бавното нагряване и охлаждане на водата и от там – по-мекия климат на крайбрежните райони.

Изучаването на понятието специфичен топлинен капацитет често е само на ниво дефиниция и използването му е механично и се свързва само с участието му като числена стойност в количествени пресмятания на приета или отдадена топлина от тяло.

Данните показват, че използването на интердисциплинарен подход между география и физика и другите природни науки все още е рядкост в преподаването в българското училище.


Задача „Горски пожари” се състои от три въпроса с избираем отговор.

Въпрос №2 е с трудност от трето равнище (515 точки). От ученика се изисква да предвиди как ще се разпространи пожар при дадена посока на вятъра, за да вземе решение кое населено място да се евакуира първо.

Верен отговор дават:

PISA 2009 – 45% от българските ученици;
PISA 2012 – 46%, грешни отговори дават 48%, а 2,8% от учениците не са дали отговор на въпроса.

Въпросите към задачата нямат пряка връзка с учебното съдържание по конкретен предмет от природните науки, но до верния отговор би могло да се достигне, след като ученикът приложи математически модел за намиране на векторна сума (скоростта на вятъра като насочена отсечка в зависимост от посоката му и намиране на векторната сума на две насочени отсечки), да прецени кой от градовете трябва да бъде евакуиран.

Задачата е добър пример за приложението на математическите модели (вектори и скоростта като векторна величина) в реални ситуации и оценяване на резултатите. Такова разглеждане е извън действащата програма по физика и астрономия (задължителна подготовка) и останалите природни науки и учениците очаквано не могат да се справят.

Задача „Готвене на открито” включва два въпроса от област физични системи. Първият е с избираем отговор и е от трето равнище (518 точки). Учениците трябва да отговорят на въпрос, свързан с продукт, който се отделя при горене на дърва и на газ (пропан-бутан).

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 41% от учениците;
PISA 2009 – 38% от учениците;
PISA 2012 – 36%; грешни отговори дават 59,8%, а 2,3% не отговорят на въпроса.

Анализът показва, че учениците не познават източника, от който се получават сажди при горенето. 33% от учениците посочват, че това е самият пламък, а за 20% от отговорилите това е въздухът. Всъщност може да се каже, че учениците не познават причината, поради която се получават сажди, и не я свързват с изгарянето на въглеводородосъдържащи горива.


Задача „Изчезването на динозаврите” се състои от три въпроса с избираем отговор от област Земя и Космос.

Въпрос №1 е с избираем отговор и е с трудност от шесто равнище (725 точки). Оценява се компетентността за използване на научни данни и доказателства. От учениците се очаква да анализират факти и да ги оценят във връзка с две изказани хипотези за изчезването на динозаврите. Фактите и хипотезите са дадени в табличен вид. Учениците трябва да отговорят коя от хипотезите (или и двете) подкрепя всеки от трите факта.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 8% от учениците;
PISA 2009 – 10,4% от учениците;
PISA 2012 – 10,6% от учениците. Грешни отговори дават 81,7%, е 5,1% не са решавали въпроса.

Въпросът е затруднил преобладаващата част от изследваните български ученици, което може да се обясни с това, че въпросът оценява компетентност за използване на научни факти за обяснение. Тези умения и компетентности почти не са или са слабо застъпени в обучението по природни науки в българското училище. Голяма част от грешните отговори се дължат на неумението на учениците да направят вярно логическо заключение от формулираните в условието на въпроса твърдения.
« Последна редакция: Февруари 20, 2018, 10:01:37 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #1 -: Февруари 20, 2018, 10:03:01 pm »
Изводът, тоест анализа (обобщен в един от първите абзаци), може да се каже и много по-директно - българите в момента не могат да мислят.

smsi-h

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #2 -: Февруари 21, 2018, 03:27:22 pm »
Изводът, тоест анализа (обобщен в един от първите абзаци), може да се каже и много по-директно - българите в момента не могат да мислят.

Че е така, така е. Добър пример за качеството на грамотността е т.н. "феномен" на "й", а и и не само той, достатъчно е човек на си направи изводи от повърхностно прочитане на един единствен български форум. А какво да говорим в момента и за това, че тъпите журналя не пишат грамотно и стилистично правилно, не могат да изграждат пълноценна тема и говорят пълни простотии, основани на измислици, или на недоказани факти, или изсмукани нещаот пръстите. Важното е да падат пари от новини. Но те са виновни само до това, че пишат граматично и стилистично неправилно, за останалото вина имат поръчителите на материалите им и най-вече стоково паричните взаимоотношения, вече от какво ли не правят пари.

Тъкмо заради това мога да дам фрапиращ пример за независима медия, която има претенциите да е изцяло частна и основана на принципите на самофинансирането, т.е. без да й се налага волята на някой търгаш на пари и въпреки това, в почти всеки неин публикуван материал, има граматични и стилистични грешки, а за многословието и недомислието във всеки публикуван материал, заради което трудно човек може да схване каква е връзката между заглавие и текст под него, въобще не ми се споменава. Този сайт в близкото минало доби широка популярност покрай едноименното предаване в една вече закрита телевизия и в момента има претенции за отстояване на видно място в културата ни и като образец на представяне на чистата истина, но личното ми мнение е, че нивото на списване е много по-надолу от претенциите. Става дума за журналиста Стойчо Керев и неговия сайт https://novotopoznanie.com/.

И λ, бих искал да ти кажа и следното, като човек завършил средно образование през далечната 1987г., а и на всички останали. През онези щастливи години, когато икономиката на България работеше и си купвах книги, а българските научнопопулярни вестници и списания ми ги носеше пощальона в къщи, произвеждаше се и се изнасяше в чужбина, а не както сега /погледнете статистиките/, тогава хората не бяха повече образовани. Бих казал, че нещата от настоящето и миналото се припокриват. Единственото жалко на съвремието е, че, въпреки наличието на интернет, народа не е по-образован от преди трийсет години, даже е по-зле.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #3 -: Март 18, 2018, 08:24:44 pm »
Раева: Българите не са компетентни истински и правилно по отношение на политиката

18 март 2018

Източник: OFFNews.bg

Българинът се оставя да го купуват, да му налагат. Реално говори много, пише много, но реално в себе си той не е активен да промени нещо. Което говори, че на него си му е добре. След като някой не иска никаква промяна, значи нещата не са чак толкова страшни - на него си му е добре.

Това заяви пред БНТ Илиана Раева - председател на Българската федерация по художествена гимнастика и лидер на партията "Обединена България".

Когато създадох "Обединена България", обиколих цялата страна. Тук ще кажа нещо, което няма да се хареса: българите не са компетентни истински и правилно по отношение на политиката. А и не желаят в много голяма степен това да се случи, твърди Раева.

Не е вярно, че българинът е готов да поиска и да се пребори за промяната, за която толкова много пише и говори, че иска, добави тя.

Единствено хората, които са в парламента, те диктуват бъднините ни, каза още лидерът на партията "Обединена България".

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Новини за нашето общество
« Отговор #4 -: Март 19, 2018, 10:41:51 am »
Не знам дали съм съвсем по темата,а и линка който поставям е стар,от 2016-та..Но като родител на ученик в българско училище,заявявам със свито сърце,че системата е страшна мелачка!


Опростачването и форматирането на мозъците започва от най-ранна възраст.
Тъкмо наскоро имах словесна схватка с класната на сина ми,която ме обвини,че аз го уча да не се "подчинява на правилата" и да не уважава "авторитетите"/разбирайте - властимащите/
Та се наложи да изнеса лекция на госпожата относно разликата между подчинение и спазване и да и обясня,че аз роб не отглеждам,и че правилата са не за да им се подчиняваме сляпо,а да ги спазваме по лично усмотрение,и ако си избрал да не спазиш някоя правило,то носиш последствие за избора си.
И,че понеже в България авторитет не значи личност със заслуги,а значи индивид с големи връзки/на обуквите/,та изобщо нямам намерение да уча детето си да се подчинява сляпо,на куцо,кьораво и саката,само щото имали щастието да се уредят с дебели връзки..
Аз на моите шефове не правя евала,ами или с рого,или бого/кинти под масата/,тва е моя начин,та ще си уча детето да роболепничи..
А една позната даскалица от старата гвардия,ми каза така "Децата - пращате ни ги различно умни,а ние ви ги връщаме еднакво тъпи!"


Ето линка с малка част от безумията в учебниците


http://www.kompasbg.com/lubopitni/item/684-smaivashti-bezumiya-ot-balgarskite-uchebnitzi-snimki


Например /това ми е любимо,а и на сина ми също!/..Защо водата в морето е солена?
Резултат с изображение за защо водата в морето е солена учебник




Ами защото някой чичко е отишъл с един голям камион и е изсипал цял самосвал готварска сол в морето и от тогава то си е солено.. :)



Тагове към темата: новини обща култура общество