Apocryphal Academy

Автор Тема: Природни принципи,микро и макро модели отразени в херменевтиката  (Прочетена 5595 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
  • Χ            1
  • Χρ          2
  • Χρι         3
  • Χρις       4
  • Χριστ      5
  • Χριστο    6
  • Χριστος   7


Гледам това..и се питам..доколко е случайна тази дума 'Христос' ? И нали одеве писах за Ра-светлината,в темата за имената,но за да не спамя там,прехвърлям разсъжденията си тук..
Някак  имам чувството,че в конструкцията на думата са заложени много неща..Та тя дори започва с буква разпятие?
  • Χ            1 - Да кажем,че Х презентира координатната система/полето тъмна материя,нали от нея тръгва всичко
  • Χ ρ          2 - ако си спомняте,все говоря,че 2 получаваме,като съберем 1+ 1,т.е.още и още тъмна материя,натрупване и натрупване и натрупване..
  • Χ ρι         3 - И в един момент това натрупване води до промяна на качеството.Взрив.Светлина,това в контекста на РА-Слънце,ми звучи интересно..
  • Χρις       4
  • Χριστ      5   
  • Χριστο    6
  • Χριστος   7

  • За другите имам още по-мъгляви идеи,и за това ще се въздържа от писане,но ако на някой му хрумне нещо и го сподели,ще съм много благодарна. :)
« Последна редакция: Юни 10, 2018, 03:18:21 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ами ако изключим времето от картинката?


Не можеш,защото времето е произведената от Ану енергия.
Ану не спира да произвежда енергия от миг първи в който струната се е затворила в тороид.
И понеже тази струна,макар и навита на тороид не спира да трепти и вибрира,с това си движение произвежда енергия с която създава лично ел.магнитно поле около тороида.Това е основен модел на всичко.
Идеята на възнесението е не как Ану да започне изобщо да произвежда енергия,а как да усили капацитета,т.е.да произвежда повече отколкото му е нужна и така да влезне в омагьосан кръг на вечност,защото спира да бъде зависимо от външни енергийни източници,а започва да се самозахранва само и единствено от собственото си поле,като при това излишната енергия бива отдавана и насочвана волево към други приемници .


п.п.То не,че и сега не е същия процес,но в много по-слаби мащаби и при това,не съзнаван и неконтролируем процес.Автопилот.
« Последна редакция: Юни 10, 2018, 03:28:55 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил



0-тъмна материя - това поле наричам ЩО/среден род,abwoon/ Предполага се, че при Големия взрив всичко се е появило в две - материя и антиматерия. / според мен погрешно се отъждествява с женския ИН аспект на антиматерията
1 - антиматерия- НИЩО -ИН,женско начало,мрак

2 - материя - НЕЩО,частици,кварки,лептони,бозони,т.е.вече имаме и проявена светлина - Ян,мъжко начало родено едновременно с женското.

Още при 0 имаме 1во проявление ЩО, при 1 -антиматерия имаме 2ро проявление нищо,и при материя имаме 3 то проявление нещо


И когато към мъжкото начало материя 2 , добавим женското начало - 1,имаме на лице свещения брак и получаваме реалната 3ка


3 - е светлината Син родена от йерогамията на 2 и 1,но се явява и 4-то проявление в общата скала от 0-ла.
Загатва време,енергия,продължителността на съществуването на Сина който трябва да се осъзнае като сбора от 1+2,но и да продължи отвъд,волево натрупвайки сила и лично време и така обуславяйки реална 4ка.


Понеже процесът е като пробягващите светлинки,винаги същината на единия процес е стъпало в основата на другия..И така докато 7 - 0 не се слеят в една 8 мица 




Abwoon - darkmatter - ЩО

Резултат с изображение за darkmatter   






materie
Свързано изображение


« Последна редакция: Юни 10, 2018, 04:10:05 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Снощи докато се унасях и потъвах в съня,ни в клин ни в ръкав "сънувах" нещо относно кундалини ..

С две думи,видях малко светло синьо кристалче,което всъщност не бе кристалче,а плазма,положена точно там в сакрума ,това нещо избухна и цялата енергия обви човешкото тяло и се разпростря около него като сияние ,обаче като това стана,някак сякаш изби много цветна светлина от тялото и се разсея в пространството,и остана само сиянието...Сякаш като в тенджера под налягане,когато капака избия и съдържанието се разхвърчи на всякъде..
Синьото бе парата която изби предходното многоцветно съдържание и от него и помен не остана в пространството,но синята пара продължи да обгръща тялото/тенджерата..


И си мисля,че това е дарът на перото,и че,практиките,освен,че могат наистина да подпомагат развитието на Ану ,когато се вършат с отворени сърце и разум,освен това и имитират процеса на възбуждане на Ану, което принципно си става само и единствено посредством живот и трупане/отключване на страст /и това има връзка само с определни матрици,плътности на материя и специфични ел.магнитни полета,характеризиращи се най-вече с причиняването на амнезия за душите,там се отключва тоя импулс/страст,както и кобминацията на хим.елементи,т.е тялото..Това са ключови неща,според мен
 
Обаче понеже това е процес обвързан с множество съществувания за Монадата(по-точно душите които тя сформира) и изисква време,а тъкмо времето в крайна сметка е субстнцията-енергия,която "боговете" искат, та логично,не им се чака една душа да върти по нам си колко пъти колелото на живота,че да постигне онази зрелост,в която произведената душевна енергия е достатъчно питателна за тях.
То е като да чакаш доматите да ти узреят естествено ,или да ги форсираш с торове и лампи,понеже иначе,трябва да ги ядеш зелени
Е,кундалинито е имплант заместител на торовете и лампите.


Много по-лесно е да го възбудиш,особено с практики като йога и тем подобни..


И да,постига се бърз "духовен" напредък,но стигаш до 5то ниво . Душата е узряла,но ядката-Монадата-Ану - не!


Докато когато нещата се случват със същинската духовната енергия,тази на Ану,тогава паралелно с узряването на Душата ,зрее и то,защото всъщност целия процес от него почва и първо то узрява,а после и плътта и другите обвивки/пластовете на аурата-душата/


Това е ключовата разлика


И така,когато узрее 5 тия пласт,то вече е узрял и 6-ти ,защото от него тръгва всичко,на графиката долу е показано нагледно






C7XRRZx7mhnj.jpg




И щом това е паралелен процес,то няма как Душата да се заблуди в 5то ниво и да реши,че това е Христа,защото всъщност Христовата частица -Ану ,е будно и именно то насочва процеса.


Различно е когато Ану още не е осъзнато,и Душата бива ръководена и насочвана от външни и изкуствени енергии,субстанции и мисли 
Тогава бързо узрява до 5 -то ниво,където е готова за консумация от "боговете" ,досущ като Гергьовско агне ..



Тъй като виждам, че някои неща искаш да си спестиш или не ти е стигнало ,,време'' да прегледаш, ти изпращам една интересна статия, цитат на книга от 1977г., в подкрепа на предложението ми за ,,поглед'' без да се взима предвид времето.

https://sites.google.com/site/jurnalpsihea/holotropno-sznanie/mislovniipametoviprocesi


А пък, ако все пак допуснеш и друг поглед освен материалистичния, търсещ обекти, ти предлагам разглеждането на елементарните частици не само като ,,едномерни струни''-обекти.
Другият поглед е само като вълни, които по-глобално формират енергийния потенциал, част от който е ,,материята''.
А както твърди и цитирания от теб в една тема Адам Вайсхаупт - сблъсъкът на теза и антитеза поражда синтеза.


Тъй като в дефиницията на Херменевтиката се съдържа понятието ,,разбиране'', а това автоматично изисква цялостен поглед при анализа на явленията, си позволих да ти опиша предложенията си. Защото отразяват концепция за светоусещане, която също е възможна хипотеза - част от общото.




Точно нощес,след кундалинито,после "гледах" нишките и ако трябва са съм откровена,леко съм объркана,но пък..чудесно би обяснило холограмата.. :D 
Просто има много подробности които не помня нито за кундалинито,нито за нишките и ме е яд,че станах да запиша


 Няма напълно затворени нишки/струни.


Има напълно отворени ,като вълна,и другите които наричаме затворени и са навити като спирала. Ану.
Те правят аспекта на материята възможен,но,краищата им не се допрат,въпреки,че според Ледбитър кръгът е напълно затворен ,аз мисля,че липсва една свръзка между "перличките от нищо"


Image result for purls   


Ако приеме,че перлите са свързани с невидима нишка,то при две от тях липсва връзка


Знам какво твърдят и науката и езотериката .

Казвам какво мисля аз



По отношение на изключването на времето - едно предложение.
Смятам, че можем да го направим, но цялата представа ще е в полето на въображението, където личната свобода е безкрайна.
Погледнато през призмата на въображението и без да се взема времето предвид ще имаме един безкраен, статичен момент от времето. След като изключим времето е нормално да си представяме само статичното разпределение на обектите в пространството.
Самото "Ану", в момента, в който вече е произвело някаква енергия, ще е статично, а енергията на движението няма да е енергия. Тя ще е оформилото се силово поле на взаимодействие. Един миг и множеството на енергийните връзки на взаимодействие.
Е тука вече има два варианта поне.
Ако си представим, че наблюдаваме с очите си - ще имаме един "замръзнал кадър" на целия свят.
Ако пък помислим рационално - няма да виждаме ниЩО, щото светлината е движение на фотоните до ретината ни :)
Даже си мисля, че обединено, това би звучало - Ще гледаме, но няма да виждаме, хихи, според мен е интересно!


Това е невъзможно,поради факта,че нищо никога не е в реален покой ,а просто ние нямаме такива рецептори на възприятие с които да отразим формата на движение която наричаме покой и празнота.
Не съществува празнота,това е жива тъкан която се проявява в своите две направления като запазва и първичното състояние което е сбор на двете изявени проявления
Ще го кажа с прости думи.
"Празнотата" ЩО е среден род и се проявява в две основни проявления,които се съдържат в него и го съставляват,характеризират и обуславят.  Това са  Ин и Ян /мъжко/женско/мрак/светлина/НИЩО/НЕЩО  и т.н.
Разделяйки се на тези две ,нека ги наречем материални проявления,мъжко и женско,ЩО сформира своята дуална изява,но запазва и основния си принцип характеристика,а именно СРЕДНИЯ РОД.
Този среден род е нематериалната изява,която се търси в уравнението и това,смело мога да заявя,че е ДВИЖЕНИЕТО на абсолютно всичко
,а същинския покой е само паузата между ритмите

Движение - енергия - време


Когато едно време свърши,значи даден ритъм на движение/естеството на даден импулс се е изчерпал,и не е имало какво да го поддържа в ритъм,а изчерпа ли се даден ритъм на пулсация,значи се разпада и ел,магнитното поле което импулса е създавал чрез ритъма си ,т.е.времето

И тук се замислям,какво кара нишките да се нагъват в спирала,пак ипмулсите ..
Е,ли възможно отсъствие или промяна на импулси,да накарат едно Ану да се развие от спирала/материя и да премине във фаза на вълна/енергия ?


Може ли черната дупка да причинява именно това на Ануто,когато то преминава през нея?
А може би не всички черни дупки действат така?
Може би има такива през които вълната влиза като вълна и излиза като навита спирала?
Развира се,може и просто да ми е много развинтена фантазията.. :D 

А по отношение на 0-та, 1-цата и т.н.
Не знам дали е целесъобразно да "спамя", на пък ако не се възприеме като досадно бих споделил, че ми е хрумвало и друга градация.
0-та почти винаги е Абсолюта - Всичко което Е и същевременно полярното му Празнотата. И светлото и тъмното. И ниЩо и неЩо са "там". Цикъл, самопораждане и т.н.
Виж 1-цата спокойно може да е момента на "проявлението". Когато ин и ян вече са "налични". Или пък, ако се "вкара и времето", когато Ин-а и Ян-я се разделят от Твореца, за да може да се погледне поне от "другата" страна :)
А пък 2-ката вече е момента на индивидуалния наблюдател, които има силата да прави Избор.
и т.н
Обаче интересното е, че при 0-та имаме "две в едно", а при 1-цата имаме два разделени субекта. При 2-ката пък имаме "две разделени, наблюдавани от трето".
 0, 1, 2
 1, 2, 3 ...


В тази връзка има и едно интересно клипче


, в което по интересен начин, чрез математика, се описва как от безкрайност като извадиш безкрайност получаваш безкрайност ..., но с една степен по-ниска.
Безкрайната сила да избереш да сътвориш,  съпоставено с доста по-ниската като интензитет, но безкрайна сила да Избереш, която е силата на индивидуалното решение на всеки човек. Както казваше баба ми "Внимавай какво си пожелаваш, да не земе да се случи!"




  Ин и Ян са налични и в 0 и в 1 и в 2 ,защото говорим за едно и също нещо което е трансформирано ,точно като водата - течно,твърдо,газообразно,но винаги си е Н2О

Ключът е в движението и във факта,че 1 цата всъщност е матерния /ИН-женски аспект  и посредством движението /self compression -себе компресия/ преминава в своето второ потенциално състояние -2 - Светлината - ЯН - мъжки аспект
« Последна редакция: Юни 17, 2018, 02:53:17 pm от Psyhea »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Това е невъзможно,поради факта,че нищо никога не е в реален покой ,а просто ние нямаме такива рецептори на възприятие с които да отразим формата на движение която наричаме покой и празнота.


Напълно съм съгласен, че нямаме рецептори, за да възприемем НЕдвижението. Рецепторите ни са инструменти за опознаване и формират полето на сетивния ни свят.


Обаче как "е дошло" до твоето съзнание възприятието на модела на Ану?


Предполагам ще се съгласиш, че освен сетивното познаване на света имаме и "други инструменти" и в това се състоеше предложението ми. Да използваме един от тях - интуицията, чрез неговата проява в психиката ни - въображението.
Точно във въображението ми имам свободата да си представя картинката без да взимам предвид Времето. Просто като представа или гледна точка, от която нещата придобиват и допълнителен смисъл, който не изключва в никакъв случай това, което си описала като модел.
Тогава, от позиция на въображението, не бих се съгласил, че е невъзможно да си представя света в покой, независимо че нищо никога не е в покой.
Навярно към момента си склонна да намираш предложението ми за безмислено, но ако към него прибавиш и следния цитат от линка, дето ти пратих:

“Линията” от последователни късчета насочено внимание, “линията”, върху, която мисълта подрежда своите понятия и обекти, “линията” измислена от самата мисъл, е времето. С други думи, времето не е нищо друго освен последователен начин, по който мисълта възприема света. След като обикновено възприемаме природата по този линеен, последователен, времеви начин, ние скоро стигаме до “очевидното” заключение, че и самата природа съществува по протежение на някаква линия - от миналото към бъдещето, от причината към резултата, от “преди” към “след”, от вчера към утре – като напълно пренебрегваме факта, че тази предполагаема линейност на природата е изцяло продукт на начина, по който я възприемаме"

,тогава лесно би усетила, че щом ИМАШ свободата да можеш да си представиш света отвъд времето, би било логично да можеш да си преставиш и ситуация, в която действията ти не се ръководят от идеята ти за външен контрол. Ако задържиш фокуса си на наблюдение върху подобна въображаема ситуация и напълно се оставиш да "присъстваш" в нея, ще е доста интересно какво ще изпиташ или казано иначе какво ще дойде като информация до СЪРЦЕТО ти - друг център на самопознаването, освен УМА.
Разбира се, това ще бъде ТВОЕ субективно усещане, но вътрешните ни субективни усещания /мисли и чувства/ са основата за проявените ни действия.

Друг аргумент, който бих ти предложил да разгледаш, във връзка с твърдението ти, че всичко се движи и всичко се променя.
Архетипите. Но да не отиваме към Юнг, щото колкото повече го чета, толкова повече разбирам, че не съм го разбрал.
 Ами установените принципи, по които са случват нещата - Естествените закони?
Както и да го погледнеш, винаги ще откриеш  и нещо статично, нещо отправно, нещо което да възприемеш за начало и нещо, което да ознаменува края на това нещо. Неизбежността на края, на всичко което има начало. Цената на съществуването във времето и пространството. Мале, в предпоследното изречение една запетая как може да промени смисъла, баси

А по отношение на 0-та, 1-цата, 2-ката...
онзи ден гледах некво детско филче по DaVinci Learning за историята на математиката.
Почувствах се странно безтегловен, когато разбрах, че към 6 в., в Индия, забравих му името на човека въвел в използваните тогава цифри от 1 до 9 и 0-та. Даже беше готино предположението, че навярно символа на дупката, оформила се в пясъка след като е вдигнат камъка е в основата на 0-та като цифра. Тогава, при търговията на индииците с китайските народи  са използвали камъчета за описване на количества..
Та този, преднонеспоменатия с името му, мислител после въвежда освен концепцията за никакво количество в математическото смятане, ами и последствие въвежда и концепцията за отрицателните числа - 700 г. преди това да стане в Европа. И 600 г. поне, преди в 1202 г. Фибоначи да представи индо-арабските цифри в Европа. Даже във Флоренция, през 1222 г. май беше, църквата забранила използването на тези цифри наред с римските :). Но практичността им ги наложила в обществото.
Дори намерих и една интересна статия
http://pgds.org/books/programirane/History.html

Странно ми стана не за друго, ами заради въпроса "Откога па почнахме да си "джиткаме" номерологично ?!"

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
В контекста на всичко за което пиша в тази тема,отново заявявам,че според мен,онова което науката нарича "затворена струна",практически не е напълно затворена,щото в ума ми изниква взрив който да изпепелява цялата струна,а не такъв който да породи някакво..де да знам,може би по-умерено ел.магнитно поле около нея..


Та,аз казвам,двата края на струната не се затварят напълно и това мисля,че има отношение към термина холограма

Всички мислят,че искрата която се случва при утвърждаването на МОНАДАТА като Аз,е някак си самопораждаща се
И аз така мисля,че но смятам,че това "самопораждане" се дължи на предварително зададени параметри и програми (не зная какви други думи да използвам)

Импулса Съм,Съм,Съм,пробягва по цялата струна докато количеството не смени качеството и в двата края на струната се пораждат противоположни заряди ,които после я карат да се завие като серпент и това вече е Монада-Ану.
И все едно ги виждам как между двата края,когато вече се е навил серпента и те почти се докосват,между тях се създава ел.напрежение/и това според мен е начинът по който се ражда тази искра,и това не е точно искра,ами буквално поток от искри,като тези искри имат отношение към сформирането на трите основни движения на Ану,за които писахме тук ,но все още са ми е мъгляви детайлите..


Това за мен е духа,тази верига от искри която затваря двата края на струната,а енергията която произвежда цялостното трептение на серпента бих сравнила с душата...




п.п.Още недоумявам защо Ч.Ледбитър не казва нищо подобно..
Може би,защото най-вероятно говоря тотални простотии..
Няма значение,понякога една идея води до раждането на други 100..
« Последна редакция: Юни 25, 2018, 10:33:09 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил


Предполагам ще се съгласиш, че освен сетивното познаване на света имаме и "други инструменти" и в това се състоеше предложението ми. Да използваме един от тях - интуицията, чрез неговата проява в психиката ни - въображението.


Да,разбира се и както казва Айнщайн,то е по-важно от знанието



Онова което ти си фантазираш,аз съм го преживявала и то неколкократно,и всеки път го чувствам с все по-голяма дълбочина и усещането варира през блажена топлина и прохлада,после пак топлина и студ,и пак се редуват..и мрака е като тъкан,сякаш плуваш в нещо...не знам..много много сгъстено черно нищо..на всеки пръстен/аз така съм ги кръстила редуванията/ако се отпуснеш и се слееш с нищото,започваш да чувстваш идеи и това най-точното определение което мога да дам за състоянието.
Сякаш тва нищо /зона на ''безвремие", е съставено само от идеи и нищо друго..Още няма импулси няма нищо..Има нещо средно между мисъл,чувство и знание за абсолютно всичко и същевременно за нищо..Т.е. не можеш сам да извикаш мисъл и си безпомощен,като дебил,дори не знаеш кой си,но знаеш че си!и същевременно отвсякъде информация-информация и знаеш,то го чувстваш както да движиш крайник,чувстваш,че си част от цялото това живо и вечно нищо..
Но и усещанията и състоянията зависят от уменията на индивида..Аз като се гледам,съм гола -вода ;D

Не ми пречи че искаш да си фантазираш,а и в смисъла на концепцията "енергия = време", и имайки предвид,че ние просто не познаваме естеството и природата на "вакума"-( нищото ,което после се разделя на антиматерия и материя),точно фантазия е .


Но в този ред на мисли,да..Това е същинското безвремие,океана от нищо в който плуват вселените понички е океан от безвремие,докато всяка вселена-поничка е индивидуално време
Но безвремие не като отсъствие на време,а като непроменливо време без начало и без край,вечност.Отново по-скоро аспект на нещо,отколкото на нищо

Обаче,от къв зор да си представям света който обитавам без да слагам фактора време? :o




Твърдо стоя зад твърдението си,че всичко се движи и променя и това може би ще е единствената ми константна мисъл до края на живота ми ;D




п.п.
Това е невъзможно,поради факта,че нищо никога не е в реален покой ,а просто ние нямаме такива рецептори на възприятие с които да отразим формата на движение която наричаме покой и празнота.
Напълно съм съгласен, че нямаме рецептори, за да възприемем НЕдвижението. Рецепторите ни са инструменти за опознаване и формират полето на сетивния ни свят.


Сори ама аз такова неяо не съм казвала,та не знам с кво си съгласен?Т.е.,никъде не говоря за "недвижение",а напротив,твърдя,че всичко е в постоянно движение,айде ако обичаш не ми преиначавай думите!

"НЕ"движението,ако нямаше сетива и мозък с които да регистрираш антипода му,то тогава нямаше да имаш такива и за него.
Как става с едни и същи очи да виждаш светлината,ала да не виждаш мрака?


п.п.Освен това,сетивния свят не се създава от рецепторите,а по-скоро неговото априори съществуване,налага появата на рецептори във живите форми.
« Последна редакция: Юни 25, 2018, 10:04:47 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Мила,мисля си, 1 антиматерията е женското това ясно,но взрива,самия взрив е мъжкото и, резултата е светлина-Сина,детето..


Следвам и геометрията,щото все си мисля,че говорим и за структура на пространство време..вектор,ъгъл,триъгълник,квадрат и т.н.
И понеже този взрив трябва всъщност е еквивалент и на оплождането,то излиза,че антиматерията се самоопложда и нейния полов акт,самото му осъществяване, самия коитус егати..Движението,това е първия мъжки архетип
Боже..изкарах ги вибратор! ;D


Така думите ти придобиват смисъл нали..?
Онова дето все спорехме,но категорично Abwoon–ЩО,не е жена,а женски е първия изявен арехтип-нищото..
Антиматерията - Равнината за да построиш дома,водата в която ще се сформира ембрион,платното върху което да се рисува светлина ..


 2521541N7IGes0S - Копие.jpg   


кръста.. ;)

 
« Последна редакция: Юни 25, 2018, 10:31:33 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Във фантазията ми на Света без време нямам нужда от градация.
Нямам нужда да давам оценка на кое е първо и кое е след него. Просто и кокошката и яйцето съществуват едновременно, без това да извиква "парадоксите на логиката", за да ме направляват в решението на задачката.


Пфф..Ми,че време и пространство възникват и съществуват едновременно и няма нужда да си фантазирам свят без време,за да го осъзная




 

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
"НЕ"движението,ако нямаше сетива и мозък с които да регистрираш антипода му,то тогава нямаше да имаш такива и за него.
Как става с едни и същи очи да виждаш светлината,ала да не виждаш мрака?


При положение, че имам очи да видя светлината, тогава като не използвам тези очи ще мога да видя мрака. Но стиска ли ми да "погледна" и да "видя", че и там "Съм"?


Не знам..Аз не си усложнявам излишно и мрака го виждам и с отворени очи..
Изобщо....разговора все да забива в посока на шопския манталитет..'И сам да съм в трамвая,пак ще се бутам"..






Отново Време..., през което нещо се "налага" да бъде прието, за да се обясни наличието на нещо друго. Причина-следствие...каузалност..., а къде "стои" телеологичният "поглед", при който нещата се обуславят от целта, а не я определят/детерминизъм/
Не може ли просто да приемем, че сетивата са част от връзката ни с всичко, без да се взима момента на появата им?
 Супер "тънък" момент", от който не произтича нуждата да търсим Кога, съответно да "се носим" Някъде, където да "търсим" Защо. Има доста "свобода", но вероятно липсва продуктивност, ала все пак е "свобода".


п.п.А времето съм го приела дори като компресирана точка,и изобщо не смятам,че непременно е нужнен линеен фактор,за да говорим за време,
Също така знам,че времето съществува в зависимост от своя източник на излъчване ..
Дори там където причина-следствие се събират в една точка,пак говорим за време




Просто времето не е само линия,ма като не го разбираш това,разговорът се обезсмисля..


С две думи..Успех в бутането пожелавам и приключвам дискусията по темата
Ако толкова имаш желание да обясняваш естеството на времето и неговия линеен апсект/ който пак казвам,не е единствен /направи една тема специално за това,че тази тук съвсем я оспамихме..
« Последна редакция: Юни 30, 2018, 11:29:03 am от Psyhea »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Извинявам се, ако съм навредил на темата!
Радвам се и те поздравявам, че включи и твърдение, че времето не е само линейно!

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Тая тема,вече няма нищо общо със заглавието..То,не,че някога е имала де.. 8)
Ама нали идеята бе да е спамаджйска тема,където да си цъкаме свободно без да се тревожим,че ще спамим..


Та,онзи ден,си уплътнявах работното време с размисли за любовта и обичта и страстта,както и за чувствата между мъж и жена.
И си мисля,че ние хората,не само,че бъркаме страстта с любовта,но май нямаме и много ясна идея за това какво точно е любовта/изключая пеперудите в стомаха/
Аз си мисля,че когато две Души се срещат за първи път,между тях протичат искри,и в повечето пъти тези искри са искри на конфликт и сблъсък,противоположност и създаване на напрежение,нещо като триене между двете енергийни полета,но винаги има елемент на конфликт/противоположност..
Докато гледах да не се удавя от много размишления/или поне да не ме бутне някоя кола/ "видях" двата края на нишката на Ану и потока от искри (между другото,потока е вълна спокойно мога да приема,че изписва именно буквата и непрекъснато и ,че почерка бива с "ляв" и "десен" наклон,което може би също е предопределящо за заряда на Ану,ако изобщо съм права за затварянето на нишките де..щото може и да дрънкам тотални простотии,но причината да ги споделям,е защото знам,че може и да не са съвсем безпочвени.. )


И днес чета постинга на Мила в темата за имената и се сещам ,че Любовта така или иначе трябва да еквивалент на Светлината,и нормално Ян да е възлюбения


Защото,аз Обичта я виждам някак..постоянна,забавена,по-тромава дори..Точно океана от праматерия-ЩО,който се самовзривява от обич,и целия взрив,ведно с произведената Светлина ги виждам като онази енергия която наричаме Любов
Защото любовта е преди всичко,определен тип енергия която "произвеждаме"..Малко нелепо е,но наистина мисли и хормони добиват една нагласа и е трудно да се управлява влака..Е,за това има понятия като "хладнокръвие" и който го може,го може..И то не само в любовта,а и по принцип.. 
Та с две думи,мисля си,че Обичта е импулсът който поражда движението във Водите на ЩО и така се зачеват и раждат Вселените,но самите Вселени са еквивалент на Любов-Светлина

п.п.Подчертала съм "за първи път" защото може да в тела от един пол,да бъдат врагове и в последствие на животите на да се развие привързаността,но така или иначе,искрите между душите се пренасят и в другите животи / не знам как!/ ,но когато се видят души които се познават,нещата буквално започват там от където са прекъснали,докато не се изглади напрежението и ексалациите на любовта не преминат във фаза на тиха,постоянна обич.
То е все едно Вселената да се свие обратно до точка..Ама нали пресъздаваме моделите..така и при хората,бурната Любов,утихва и се превръща в спокойно постоянно присъствие на съзидателност и партньорство





http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=361.msg2698#msg2698



П.п.И много ми липсва скачането по дърветата дето се случва в астрала,направо почвам да откачам,че сме толкова смотани и нищо не умеем с физическите тела..
В астрала,скачам буквално от корона на корона,едва ги докосвам дори,сякаш ги ползвам повече като ориентир пътеки в градовете..ама е много готинооо..Защо не мога в плътната материяяяяяя..АА,много ме е яд!




                                                                                              Иискам на Марусяяя!

« Последна редакция: Юли 05, 2018, 09:18:45 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил


                                                                                                        Is light a particle or a wave?


Мхм..ни рак ни щукa е рaботaтa...в идеятa ми заполузaтворенa струнa" може и дa им нещо вярно.. ;D






[color=var(--ytd-video-primary-info-renderer-title-color, var(--yt-primary-text-color))][font=var(--ytd-video-primary-info-renderer-title-font-family][size=var(--ytd-video-primary-info-renderer-title-font-size, 1.8rem)]wave?[/size][/font][/color]
« Последна редакция: Юли 10, 2018, 09:33:05 pm от Psyhea »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Психея, за развитие на идеята за корпускулярна-вълновите свойства на светлината и дифракционната решетка след преминаването на сноп фотони между два процепа има един основен експеримент - на Алан Аспек. Най-кратко може да бъде описан по следния начин :
След преминаването на сноп светлина / в експеримента, за кохерентен лъч е използван лазер/ през един от два съседни процепа, се наблюдават два резултата в зависимост от това дали има наблюдение след преминаването на процепа.


При наблюдение /в затворената камера, в която има монтирана фоточувствителна плака/ резултата от облъчването на плаката с фотони показва "поведение" като частици. "Осветена" е една централна зона с леки разсейки.


При липса на наблюдение, се получава "дифракционна картина", т.е. осветяването на плаката е в концентрични кръгове, т.е. снопа фотони е показал "поведение" като вълна.


Наблюдението по принцип е съзнателно насочено внимание.


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
А това, което ще цитирам дава бегъл поглед върху развитието на идеята за Монадата преди хилядолетия и евентуално може да ти е интересно като инфо, защото дава някаква ретроспективна връзка с твоите вътрешни преживявания като символи "изникнали" от колективното несъзнавано.

ЕОН. Изследвания върху символиката на цялостната личност, К.Г.ЮНГ
"Сред обективните символи на цялостната личност споменах понятието на наасените за ameristos stigme, неделимата точка. Това понятие напълно съвпада с Монадата и Човешкия Син у Моноймос. Иполит казва: „(Моноймос)... е на мнение, че има такъв човек като Океан, за който поетът казва приблизително следното: „Океан, източникът на боговете и хората". С други думи, той казва, че този човек е Всемирът, източникът на Вселената, незаченат, нетленен, вечен; и че споменатият човек има Син, който е заченат и способен да страда, и чието раждане е извън време- то, нежелано и непредопределено... Този човек е една монада, единна (и) неделима и (Все пак) съставна и делима, любеща и в мир с всички неща (и все пак) във война с всички неща и със себе си във всичко; приличаща и неприличаща (на себе си), подобно музикална хармония, съдържаща всичко в себе си... която прави всичко видимо и създава всичко. Тя сама си е майка, сама си е баща, двете безсмъртни имена. Символът на съвършения човек, казва Моноймос, е „йота".
 Йота е единната, проста, несмесена с нищо монада, чийто състав изцяло произлиза от Нищото и която при все това е съставна, многообразна, делима на много части. Тази единствена, неделима „йота" е многоликата, хилядоока и с хиляда имена чертица. Тя е образът на съвършения, невидим човек... Синът на човека е единствената „йота", чертицата, спускаща се отгоре надолу, пълна, изпълваща всичко, съдържаща всичко, което е в Човека, Бащата на Сина човешки".
Парадоксалната представа за монадата у Моноймос описва психологическата природа на цялостната личност така, както я вижда един мислител от II век под влияние на християнското послание.
Аналогично схващане се открива и у Плотин, живял малко пo-късно (ок. 205-270). В своите „Енеади" той казва: „Ако една душа се познава във всеки момент, тя знае, че естественото й движение не е по права линия (освен ако не е била отклонена), а че то е кръгово движение около един вътрешен принцип, един център. А центърът е това, от което произлиза кръгът. Така че душата ще се движи около своя център, т. е. около принципа, от който изхожда; тя ще се придържа към него, ще се движи към него, както би трябвало да правят всички души. Но само душите на боговете се движат към центъра и затова те са богове; защото божествеността се състои във връз- ката с центъра... А отдалеченият от центъра е човек, лишен от цялост и на животинско ниво"
Тук точката е център на кръг, който, тъй да се каже, се създава от кръговото движение на душата. Но тази точка е „център на всички неща", образ на Бога. Този образ и до днес е в основата на мандала – символите в сънищата
Същото значение има и представата на гностиците за искрата spinther506. Тя съответства на „scintilla vitae", душевна искрица" у Майстер Екхарт507, която срещаме още в учението на Saturninus508. За Хераклит, „физика", също се твърди, че схващал душата като „искра от звездната есенция"509. Според Иполит в учението на сетианите мракът „държи в подчинение блясъка и искрата на светлината"510 и тази „най-малка искрица" по фин начин е „примесена" долу в тъмните води511. Симон Маг512 също учи, че в семето и млякото се съдържа една съвсем малка искра, която „расте и става безгранична и неизменна сила" (Elenchos, VI, 17, 1)513.
Точката като символ се открива и в. алхимията, където представлява чудотворната субстанция; така у Michael Maier514 точката означава „чистотата или хомогенността на есенцията". В жълтъка това е „punctum solis" (слънчева точка)515, която се превръща в пиленце. У Henricus Khunrath тя представлява sapientia, под формата на „солна точка"516; у Maier тя символизира златото517. За тълкувателя на „Tractatus aureus" тя е центърът, „circulus exiguus" (минималният кръг) и „медиаторът", който примирява враждуващите елементи и „чрез продължителна ротация превръща ъгловатата форма на квадрата в кръгла, като своята собствена"518. У Dorneus „punctulum vix intelligibile" (едва различимата точка) е изходната точка на Творението519. Също така и John Dee казва, че всички неща са произлезли от точката и монадата520. Сам Бог е едновременно центърът и периферията. У Myliiis точката е наречена „птицата на Хермес"521. В Novum lumen тя е дух и огън, животът на чудотворната субстанция, подобно на искрата522. Това разбиране за точката повече или по-малко съответства на гностическото.
От тези примери можем да видим как Христос е възприеман в символи, които означават също и Божието царство, например синапеното зърно, скритото съкровище и скъпоценната перла. Той и неговото царство са равнозначни. Естествено, това разтваряне на Христовата личност открай време е будело недоволство, като не се е разбирало, че в същото време то представлява аси милация и интеграция на Христос в човешката душа523. Резултатът е израстването на човешката личност и развитието на съзнанието. Затова в днешната антихристиянска епоха тези специфични постижения са най-силно застрашени не само от социалнополитическите безумия, а преди всичко от рационалистическия hybris (дързост), който откъсва съзнанието от трансцендентните му корени и поставя пред него иманентни цели.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
506 Bousset (Hauptprobleme der Gnosis, 1907, p. 321) казва: „(Гностиците вярват), че хората или поне някои хора от самото начало носят в себе си един по-висш елемент, произлизащ от света на светлината, който им дава Възможност да се издигнат над света на Седемте в по-висшия свят на светлината, на непознатия Баща и небесната Майка."

507 Fr. Meerpohl, Meister Eckharts Lehre vom Seelenfuenklein, Abhandl. zur Phil, und Psych, der Relig. H. 10, 1926.

508 Irenaeus, Adv. haer., I, 24. Pneumatikoi съдържат малка част от плеромата (II, 29). Вж. учението на Satorneilos y Hippolytos, Elenchos, VII, 28, 3

509 Macrobius, Commentarium in Somnium Scipionis, XIV, 19

510 Elenchos, V, 19, 7

511 Тази представа се среща отново в алхимията в най-различни варианти. Вж. Michael Maier, Symbola aureae mensae, 1616, p. 380, и Scrutinium chymicum, 1687, Emblema XXI: „Царят, плуващ в морето и викащ със силен глас: „Който ме извади, ще получи голяма награда." Вж. също Aurora consurgens I (Hrsg. Von Franz), p. 57: „Затова виках нощ след нощ, докато гласът ми прегракна: кой е човекът, живял, знаещ и разбиращ, който ще освободи пленената ми в пъкъла душа?"

512 Elenchos, V, 21, 2.

513 Вж. видението, описано от F. G. Wickes, The Inner World of Man, 1933, p. 245. Това е типична символика на индивидуацията: „Тогава видях, че на стълба виси човешка фигура, съдържаща в себе си цялата самота на света и пространствата. Сам и безнадежден, този човек висеше, вперил поглед надолу в празнотата. Дълго време той вися с вперен поглед, събирайки цялата самота в себе си. Тогава в неизмеримо дълбоката бездна се появи безкрайно малка искрица. Постепенно тя се издигна от бездната, като, издигайки се, растеше, докато се превърна в звезда. И звездата увисна в пространството, точно срещу фигурата, и бялата светлина обля Самотника."

Обратно, за Зороастър се разказва, че примамил искрици от една звезда, които го изгорили (Bousset, Hauptprobleme der Gnosis, p. 146).

514 M. Maier, De circulo physico quadrato, 1616, p. 27.

515 Или „punctus solis". „В яйцето има четири неща: пръст, вода, въздух и огън; но „punctum solis" е отделно от тях, в средата на жълтъка, (който) е пилето" (Turba, Sermo IV). Ruska (Turba philosophorum, 1931, p, 51) замества „solis" със „saliens" (m. е. „същност" Вместо „слънчева точка"), смятайки, че всички преписвачи са допуснали една и съща грешка. Аз не съм толкова сигурен в това.

516 Vom Hylealischen Chaos, 1597, p. 195.

517 De circulo quadrate, p. 27

518 Theatrum chemicum, 1613, IV, p. 691

519 Theatrum chemicum, 1602, I, p. 382

520 Monas hieroglyphica (първо издание 1564). Също и в: Theatr. chem., 1602, II, p. 218.

521 Philosophia reformata, 1622, p. 131

522 Musaeum hermeticum, 1678, p. 559

523 Тук искам да цитирам едно теологическо мнение: „Исус е синтез и растеж, а крайната форма говори за стотици сили, участвали В нейното създаване. Но интересното е, че процесът не завършва с края на канона. Исус все още се създава." Rev. R. Roberts, Jesus or Christ? - A Reply. The Quest., II, 1911, p. 124

Тагове към темата: