Apocryphal Academy

Автор Тема: Природни принципи,микро и макро модели отразени в херменевтиката  (Прочетена 5592 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Мила

  • Гост
Ето това се доближава най-много до Ануто по начинът по който го виждам в главата си...И ореола си му е на място:)





Ами това е общата картина на другите приложени изображения. Малко се получава като онази приказка със слона. Та това е слона с всички превръщания хванат в кадър. Всъщност свалих всяка снимка в последователност кадър по кадър... на един и същи обект,  разглеждан от различни ъгли. Така, че и точката, и другите преображения са плод на едно цяло случване, но сетивата го възприемат на части. И разпознават само това, до което вече са достигнали с вътрешното си осъзнание. Инак всичко вече е било и сега се случва и ще се случва.
Това, което λ говори -  "фрагментиране на съзнанието" - образа не се оцялостява, а се фрагментира  на детайли. Възприятието се обезсилва, защото всеки фрагмент от Цялото остава заключен в отделни "стаи" и вместо един поток, има накъсано възприятие, което накъсване допълнително се стимулира отново и отново, докато се деформира дори  "необходимостта" от цялостно възприятие. Така психиката става възприемчива само за "отделен участък" от възприеманото, но не и за цялото.  Т.е стимулира се изграждането на определени мисловни конструкции, селектирано, и в последствие се прилагат масово. И така се раждат съответни течения, завличащи осезанието в капана на нечия преднамереност. Дали тази манипулативна намеса разкрива истината, или я забулва? - И двете едновременно! Защото докато подава (да речем чрез звуковото въздействие) едно психично състояние и с него своето "втъкано послание", трептенията предизвикват нагласа у приемника, и тази нагласа отключва определени сетивни възприятия, но заключва (фрагментира други) - "културно замърсяване", ако ползвам определението на λ.
Не, че звука/символа/вибрацията не би могъл да отвори вратите на осъзнанието, напротив, и все пак това не е пълнотата в овладяването на цялостната психична дейност. Това е постоянен процес. И за мен не следва да остава в полето единствено образно-интуитивното възприятие, а да го надскочи, обеме. Инак слона/съзнанието ще бъдат разглеждани фрагмент по фрагмент. А би следвало мисълта да не е жертва на подобно ограничение, след като науката откри, че скоростта на една мисъл е безгранична, в сравнение с фрагментирането, с което се задоволяваме. В този смисъл има значение кое довежда до прозрение, и как. Дали въздейства на цялостното възприятие, подтискайки го, въпреки, че уж подава "информация" - дори  вярна да е, ако това е ненавремнно, ще отвори възприятието, но точно дотолкова, че последващите "вълни" да внесат "заразата" на някоя удобна преднамерност и да го заключат.
Образността не е най-добрата част от видението. Чувството, което нахлува, вследствие и през време на осезанието дава най-точна индикация какво бива подадено насреща. И разкрива вътрешния мотив на ставащото (не като отрязък от пространство/време, а като пълнота на процеса, фрагментиран условно от  невъзприемчивостта на минало, настояще, бъдеще. Чувството, мисълта и осезанието работят съвместно без оглед за време и  пространство и няма никакво усещане за отделеност на образ от образ, при все, че всичко има свой собствен порядък. При фрагментираното "осезание" има активна образност, сякаш виждаш образите пред себе си, но частично изведени, подчинени на своя тон. Частичния образ също е създаден да носи информазия за "цялост", за да може да се внедри като "собствен". (имитира състоянието, чувството и активността на полето, но само до границата, която се активира и поддържа масирано, капка по капка, докато пречупи вътрешната призма). Това  впримчва осезанието, карайки го да възприема видяното като последна инстанция. (така могат да бъдат внедрени всякакви мисъл форми, доведени до физическото поле на изява). Има граница и тя се усеща като несвойственост, като фалш. Бих казала съвсем тъжно, че истинската светлина е в тъмнината, отвъд представите и образите. Но там на никой не му се ходи. Но пък затова е казано да не си създаваме образи нито на това що е на небето (съзнанието), нито на земята (тялото). Не е казано да не наблюдаваме и общуваме с процесите. Но да не си слагаме прът на пътя, докато провиждаме, за да не помислим, че света се простира чааак до "бостана с дините." ( алегория из приказката "Грозното пате" -Х.К.Андерсен - Патицата обяснява на малките си, че света е много голям и се простира чак до бостана с дините... Грозното патенце отиде отвъд света на птичия двор съвсем само, не се подчини на фрагминтиращите акорди на крякането в птичия двор. Отиде отвъд в студа и самотата, където не бе "защитено", освен от своята неугледност, която караше всички да странят от него... Но тази "различност" го поведе да следва чрез сърцето си  своя път, докато намери тези, които говорят неговия език.. Неговия дом, неговото само-намиране, себе си).


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Знаеш ли колко пъти съм се чудила,дали всичко не е плод на въображение и подсъзнание?


Според мен е плод на въображението ти и същевременно НЕ е. Разделението идва от ограничението.
Красотата идва, когато намериш физическото отражение на това, което описвате с Мила в Реалността.


Само, че абстракциите често нямат езика на новото. Без езика на абстракциите информационната верига по трасето се прекъква, точно както ако речеш, че няма подсъзнание и съзнание или общо информоционно поле, което не ги разграничава в себе си. ........
 
.....Ако бъдат уловени и съответно оплодени от осъзнанието, този абстрактен език на видения и прозрения започва да става рационален и вече погледа се изнася и навън към дневното, но в пъти по-ясно, докато в един момент колeбанието помежду абстракция и прозрение се слее в една мигновенност. Тогава виждаш и абстракцията и нейната проява в дневното поле. Разчиташ езика на матричното основание.
Ето това не мога да го обясня просто без да предизвика отричане и желание от другата страна да се обоснова, а то е просто, но "тихите вирове са най-дълбоки".

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Понеже забравих да дам линкче....
Преди да прочета тази статия си мислех как ли са "виждали", ако изобщо са го правили, хората отпреди 2000 г. тези мисловно-емоционални, информационни потоци на първичните идеи...
и хоп тази статия ми "излезна" в нета докато "събирах покемони", хихи...
http://www.litclub.bg/library/fil/nitzsche/dionis.html

Мила

  • Гост
  Току що сернатъкнах на интересна  информация, препрочитайки материалите, които получавам по пощата от torah. com

Съвсем в синхрон с  коментара на λ, относно:

Цитат
Това са чести мотиви, срещани в психеделично индуцираните трансове. Според мен определено става дума за визуално преживяване, което е много силно интерпретирано от общата култура на субекта. В практиката на Далечното виждане (Remote Viewing) това се нарича "съзнателно замърсяване" - съзнанието замърсява информацията от подсъзнанието с предварително познати шаблони, които изкривяват и скриват смисъла.


Ето и новината:
  Открит е текст,  отнасящ се до Книга Естир, определен като 10QEsth.
Тук превеждам само частта, засягаща нашата тема, в настоящия момент, не че открития текст е маловажен, но подхода за разчитането му е от значение в нашето изложение.


Цитат
В същото време, изследователи в университета в Център Бар Камтза за Проучвания на Тора uMDMA [2], разглеждали последните научни изследвания върху способността на психеделични вещества за подобряване на визуализацията, и осъзнали, че  биха могли да се приложат в изследване на ръкописите. [3 ] Те открили, че микро дози на някои видове психеделични гъби, довеждат учените до това да четат и интерпретират по друг начин нечетливите древни текстове. Когато двата отбора се комбинирали в методите си в приложение към тозии нечетлив манускрипт, те били във възторг да открият, че това е фрагментарно копие от книга Естир, дълго смятана за единствената библейска книга не  включена в сектантската библиотека на Кумран. За близо 2000 години, тази книга е най-ранния известен текстови свидетел за Книгата на Естир. След традиционната система за именуване на свитъците, документът е бил определен от учени като 10QEsth

Оригинален текст:

At the same time, researchers in the University of Bar Kamtza’s Center for Torah uMDMA[2] Studies looked at recent scientific studies of the ability of psychedelics to enhance vision, and realized that they could be applied to the study of the scrolls.[3]  They found that microdoses of certain types of psychedelic mushrooms allowed the researchers to read and interpret otherwise unreadable ancient texts.When the two teams combined their methods and applied them to this unreadable scroll, they were ecstatic to discover that it was a fragmentary copy of the Book of Esther, long thought to be the only biblical book not included in the sectarian library of Qumran.  At nearly 2,000 years old, this scroll is the earliest known textual witness for the Book of Esther.  Following the traditional naming system for the scrolls, the document has been designated by scholars as 10QEsth.[4]

Мила

  • Гост
Понеже забравих да дам линкче....
Преди да прочета тази статия си мислех как ли са "виждали", ако изобщо са го правили, хората отпреди 2000 г. тези мисловно-емоционални, информационни потоци на първичните идеи...
и хоп тази статия ми "излезна" в нета докато "събирах покемони", хихи...
http://www.litclub.bg/library/fil/nitzsche/dionis.html

kipenzov,
Много навреме го постави линка към съжденията на Ницше. Ето това:

" Следователно докато сънят е играта на отделния човек с действителното, изкуството на скулптура (в по-широк смисъл) е и г р а т а с ъ с с ъ н я. Статуята като мраморен блок е нещо съвсем реално, обаче действителното на статуята к а т о с ъ н и щ е н о б р а з е живата личност на Бога. Докато статуята все още се носи като образ на фантазията пред очите на твореца на изкуството, той все още си играе с действителното: когато пренесе този образ в мрамора, той си играе със съня. "

Точно това е причината да поставят статуи на богове. Те не просто са изобразявали боговете си. Те са вярвали, че по този начин превеждат присъствието на бога в съответната постройка/храм, вярвайки, че така  извеждат съответния бог (свойство) от света на боговте и той заживява всред тях. Звучи нелепо. Но не е. Защото това е опита да се  изведе "бога" от полето на неговото вътрешно пребиваване (небесата,  които репрезентират самото висше съзнание у човека). Следователно статуята е отражение на съзнаваното в отношенията на жреца/човека с конкретното божество, а то самото е фрагмент от полето на подсъзнателното, една отделна функционалност, вече отразена   външно, присъстващо сред хората.

Подобно отражение на сънищното има и при индианците. Навремето гледах документален филм, в който обясняваха как  е извършвана последователността в постройката на тотем на съня. Автора буквално "написва съня" си, докато дяла дървения тотем. Втъкава  съня си, посредством символиката, срещната в сънищното състояние. От това следва, и бе отрадзено и в документалния филм,че всеки един подобен тотем, макар и да ползва като изразно средство  горе долу едни знакови символи, е строго индивидуален. Постройката е спомагала осъзнанието на автора. Той е препрочитал сънищното си състояние, посредством тотема, а не му се е кланял както схваща невежо цивилизования изследовател. Защо не го разбира такъв изследовател този акт? - Защото е избрал да не изследва своите вътрешни мотиви, които се явяват като несмлени образи в сънищното. И дори те да са залегнали като "богове"- образи в общата човешка символика, описано от К.Юнг като едно общо поле, в което се вплитат митологзмите, то човека ако не обърне поглед в активно съпоставяне на външните прояви и тенденции, като "реаизъм" на отразното, превръща тези митологизми в "плашещи сенки", отразени или в понятия като - "богове", или в чудовищи демонични образи, които "изискват внимание", до тогава докато бидат преработени, т.е изведени на "дневна светлина"- преосмислени като мотиви за отражението им в действителността. От това следват и множеството системи за тълкуване, в миналото по скоро "гадаене". И понеже човека, с времето е провидял, че тези "вътрешни митологизми" имат и съпътстващо отражение в действштелността, се е сетил да започне да ги отразява и символно, знаково, числово. Човека е създал азбука, реч, отразяваща този вътрешен свят. Ако би имал "четири очи" (т.е поглд и навън и навътре), щеше да провиди, че и звездите и човеците и всяка проува отразяват една и съща знакова система. Една азбука имат звездите и човеците. И тогава човека щеше да чете азбуката посред бял ден, докато наблюдава ставащото.
Надскачането на образите, преосмислянето на информацията, която заключват в себе си образите, освобождава човека от "служба", от езическата служба към култа на Многообразието. Така се е породила идеята, че всичко все пак е плод на Един цялостен информационен поток, в който всичко тече без отражение. И тогава човека е предусетил, че тази сила не би могла да бъде обозначена, освен като Безименна. Появили са се предпоставки за появата на Монотеизма. В този дух и напред човека следва да се освободи дори  от травмата на Непознаваемия, Неназовимия, като преоткрие и обоснове за себ си мотивите на своето собствено пребиваване, проявено в дневното възприятие.

Като пример бих дала мое наблюдение върху опитите си да обоснова за себе си проявата на някои действия, тогава, когато имам възможност да наблюдавам по-спокойно процеса на този цикъл от сънно-дневно възприятие. Най-общо казано, за да не впримча осезанието си във фалшиви изводи, изправена пред образите и информацията идваща като поток в сънищното, аз не се опитвам да я приведа веднага във форма. Рисувам, но не мисля какво рисувам, следвам линиите и отразявам механично, без умисъл посоката на моя рисунък. След време, часове или ден по-късно аз "прочитам" информацията, вече улегнала и поставена на листа. Наскоро ми се случи да рисувам летателни устройства. Не се замислих какво отразявам, докато не завърших изображението и не го погледнах. Видя ми се познато, но не можах да изведа какво е. Разбрах обаче нещо интересно, бях се опитала всъщност не да отразя образна картина, а самото случване, самото скачване на абстрактната подавка от полето на Непознаваемото и нейното скачане с аналитичния механизъм. Открих, че каквато и форма да отразява, тя в последствие спомага да видя как се извършва прехода от онзи момент на свръх сетивно възприятие къмто неговото приложение в полето на отразеното - "дневното". Поставям дневното в кавички, защото вследствие на тази работа открих за себе си, че проявеното, "дневното" ппедставляват една нералистична образност, незавършеност, докато Идейното, вътрешно, непознаваемо поле представлява именно източника на тази проява, и този източник е пълен, безвден Мрак, а всъщност точно това е Светилото хранещо всяко прозрение. Този мрак е по скоро пребиваване без сянка в себе си. Изведен извън "себе си" този поток се проявява в множество, подобно душа в банута, през който водата протича "фрактално", отделено през дупките. В крайна сметка същата вода трансформира, преминава отново, възвръща се в източника и така многократно, докато преосъзнае собственото си присъствие във всичко.


Мила

  • Гост
Мила, оставам с впечатлението, че приемаш психеделичните наркотици за мръсна дума.

От моята гледна точка, няма никаква разлика по какъв начин човек ще види във вътрешния си свят въпросните изображения. Според мен е от значение единствено това дали се ползват модерни, или архаични описания и нарисувани изображения, защото новите са много по-подробни и разбираеми.

Привет λ,
Психеделичните наркотици не са мръсна дума, но метода на въздействие, на каквото и да било, ако не е осъзнато до какво води и не се прилага наблюдателно, дори и да е най-полезната субстанция за човешкия организъм / осъзнание, ползвани нецелесъобразно водят до замърсяване. Което може да се наблюдава като утайка в една среда.
Ако провеждаме експеримент, подобен на описания случай с разчитане на манускрипта (приложен в отговора ми тук, (виж цитата), тогава вече можем да имаме наблюдение. И пак, докато собствено не възникне вътрешна нужда и не отразим външно проявено себе си (както схващаме нуждата да пием вода, когато сме жадни), то тогава има опастност да консумираме нещо си, съмнително като качествена нужда за нас самите. Аз твърдя, че колкото по-осъзнато живее един човек, толкова по-малко субстанции от всякакъв характер той  допуска, да замърсяват осезанието му. Защото енергията, която изразходва в съзнателен живот/присъствие, е по-незначителна, отколкото ако захранва безразборно системата. Още повече системата деформира качествено усета си за нужда (деформацията провеня функционалността по всички нива). Защото пропорционално на захранването идват и отпадъците. Тогава и ако тези отпадъчни "продукти" не рециклират повторно в озарение, енергийната система забавя своята ефективност, докато се саморазгради, поради неумението да се самообоснове, самоосъзнае като цялостен механизъм, зависим както от влизащото в нея, още повече къмто излизащото от нея, т.е това, което разтоварва в околното.

  Току що сернатъкнах на интересна  информация, препрочитайки материалите, които получавам по пощата от torah. com

Съвсем в синхрон с  коментара на λ, относно:

Цитат
Това са чести мотиви, срещани в психеделично индуцираните трансове. Според мен определено става дума за визуално преживяване, което е много силно интерпретирано от общата култура на субекта. В практиката на Далечното виждане (Remote Viewing) това се нарича "съзнателно замърсяване" - съзнанието замърсява информацията от подсъзнанието с предварително познати шаблони, които изкривяват и скриват смисъла.


Ето и новината:
  Открит е текст,  отнасящ се до Книга Естир, определен като 10QEsth.
Тук превеждам само частта, засягаща нашата тема, в настоящия момент, не че открития текст е маловажен, но подхода за разчитането му е от значение в нашето изложение.


Цитат
В същото време, изследователи в университета в Център Бар Камтза за Проучвания на Тора uMDMA [2], разглеждали последните научни изследвания върху способността на психеделични вещества за подобряване на визуализацията, и осъзнали, че  биха могли да се приложат в изследване на ръкописите. [3 ] Те открили, че микро дози на някои видове психеделични гъби, довеждат учените до това да четат и интерпретират по друг начин нечетливите древни текстове. Когато двата отбора се комбинирали в методите си в приложение към тозии нечетлив манускрипт, те били във възторг да открият, че това е фрагментарно копие от книга Естир, дълго смятана за единствената библейска книга не  включена в сектантската библиотека на Кумран. За близо 2000 години, тази книга е най-ранния известен текстови свидетел за Книгата на Естир. След традиционната система за именуване на свитъците, документът е бил определен от учени като 10QEsth

Оригинален текст:

At the same time, researchers in the University of Bar Kamtza’s Center for Torah uMDMA[2] Studies looked at recent scientific studies of the ability of psychedelics to enhance vision, and realized that they could be applied to the study of the scrolls.[3]  They found that microdoses of certain types of psychedelic mushrooms allowed the researchers to read and interpret otherwise unreadable ancient texts.When the two teams combined their methods and applied them to this unreadable scroll, they were ecstatic to discover that it was a fragmentary copy of the Book of Esther, long thought to be the only biblical book not included in the sectarian library of Qumran.  At nearly 2,000 years old, this scroll is the earliest known textual witness for the Book of Esther.  Following the traditional naming system for the scrolls, the document has been designated by scholars as 10QEsth.[4]

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
kipenzov,
Много навреме го постави линка към съжденията на Ницше. Ето това:

" Следователно докато сънят е играта на отделния човек с действителното, изкуството на скулптура (в по-широк смисъл) е и г р а т а с ъ с с ъ н я. Статуята като мраморен блок е нещо съвсем реално, обаче действителното на статуята к а т о с ъ н и щ е н о б р а з е живата личност на Бога. Докато статуята все още се носи като образ на фантазията пред очите на твореца на изкуството, той все още си играе с действителното: когато пренесе този образ в мрамора, той си играе със съня. "

Точно това е причината да поставят статуи на богове. Те не просто са изобразявали боговете си. ...
Докато си мислех, четейки статията, ми хрумна и друго.
Отидох и по-нататък и се поставих в ролята на въображаем жител на елинското общество и ми стана интересно. Ми че то всеки един бог в тяхната митология отразява даден архетипен поток.
Дори според йерархията и алегоричното им проявление във вътрешния ми свят можех супер разбираемо да "се ориентирам" каква е същността на "извиращите" вътрешни чувства и после емоции /вълнения/, от въздействието на които да препратя своите действия като "обслужващи" дадена божествена повеля.
 Например - отивам до агората и попътя "се сещам" да купя цвете на жена си или любовницата си :) и "отдавам" мотивацията си да направя това на "повелята" на Афродита или пък Ерос и т.н. това е само пример все пак.
Конкретно за аполоновото и дионисиевото начало, дори ми беше разтърсващо да се сблъскам, в толкова изумяващо-синтезиран вид, с описание на толкова комплексно психическо преживяване като "трагичната среща" на два мирогледа, отразени в "лицето" на два от боговете им./тоя Ницше е баси "изрода"-изкефи ме/

"Аполоновото" начало като стремежът ни да "изграждаме" по модела на естетическото съвършенство, което сведено до тотално близко до реалността представлява - подредено /систематизирано и класифицирано/, пропорционално, последователно прилагане на правила и норми в ДЕЙСТВИЯТА ни в живота. /съответно с "преимущество" на женския Ин елемент или може би в съзвучие с горното -Хера/

"Дионисиевото" начало като стремежът ни да "изграждаме" по модела на отново естетическото съвършенство, но пречупено през "поляризираната противоположност", което сведено до тотално близко с реалността представлява - освободено от правила, първично, импулсивно, своеволно, самооправдаващо, но пък индивидуално-творческо начало/основа, мотивация/ на ДЕЙСТВИЯТА ни в живота. /съответно с "преимущество" на мъжкия Ян елемент или може би в съзвучие с горното -Зевс /

Тука също имаше един съществен момент на дихотомия/ и едното - и другото/. Този "сблъсък" важеше като принцип и на индивидуално ниво и на обществено. Съответно и на нива лично несъзнавано и колективно несъзнавано. Тази дилема на ИЗБОРА важеше и като трагичното "да бъда или ...да бъда", и като общественото "сблъсък на културите".

Въпросът е, че "стигнах" до една въображаема представа за тогавашното общество като светоглед, която ми беше доста вдъхновяваща. И съм благодарен, че си го "представих" независимо КАК се стигна до този момент, защото като крайно "впечатление" беше изумлението ми от извода, че елинското общество е "общувало" с "живите" им богове.
Доста по-различен светоглед от настоящия все пак. И до тук спрях, защото по-нататък вече "идваше" оценката ми като съпоставка как са живяли и как живеем ние, а това определено вече беше "замърсяване" от съзнанието и беше излишно.

Мила

  • Гост
kipenzov,
Много навреме го постави линка към съжденията на Ницше. Ето това:

" Следователно докато сънят е играта на отделния човек с действителното, изкуството на скулптура (в по-широк смисъл) е и г р а т а с ъ с с ъ н я. Статуята като мраморен блок е нещо съвсем реално, обаче действителното на статуята к а т о с ъ н и щ е н о б р а з е живата личност на Бога. Докато статуята все още се носи като образ на фантазията пред очите на твореца на изкуството, той все още си играе с действителното: когато пренесе този образ в мрамора, той си играе със съня. "

Точно това е причината да поставят статуи на богове. Те не просто са изобразявали боговете си. ...
Докато си мислех, четейки статията, ми хрумна и друго.
Отидох и по-нататък и се поставих в ролята на въображаем жител на елинското общество и ми стана интересно. Ми че то всеки един бог в тяхната митология отразява даден архетипен поток.
Дори според йерархията и алегоричното им проявление във вътрешния ми свят можех супер разбираемо да "се ориентирам" каква е същността на "извиращите" вътрешни чувства и после емоции /вълнения/, от въздействието на които да препратя своите действия като "обслужващи" дадена божествена повеля.
 Например - отивам до агората и попътя "се сещам" да купя цвете на жена си или любовницата си :) и "отдавам" мотивацията си да направя това на "повелята" на Афродита или пък Ерос и т.н. това е само пример все пак.
Конкретно за аполоновото и дионисиевото начало, дори ми беше разтърсващо да се сблъскам, в толкова изумяващо-синтезиран вид, с описание на толкова комплексно психическо преживяване като "трагичната среща" на два мирогледа, отразени в "лицето" на два от боговете им./тоя Ницше е баси "изрода"-изкефи ме/

"Аполоновото" начало като стремежът ни да "изграждаме" по модела на естетическото съвършенство, което сведено до тотално близко до реалността представлява - подредено /систематизирано и класифицирано/, пропорционално, последователно прилагане на правила и норми в ДЕЙСТВИЯТА ни в живота. /съответно с "преимущество" на женския Ин елемент или може би в съзвучие с горното -Хера/

"Дионисиевото" начало като стремежът ни да "изграждаме" по модела на отново естетическото съвършенство, но пречупено през "поляризираната противоположност", което сведено до тотално близко с реалността представлява - освободено от правила, първично, импулсивно, своеволно, самооправдаващо, но пък индивидуално-творческо начало/основа, мотивация/ на ДЕЙСТВИЯТА ни в живота. /съответно с "преимущество" на мъжкия Ян елемент или може би в съзвучие с горното -Зевс /

Тука също имаше един съществен момент на дихотомия/ и едното - и другото/. Този "сблъсък" важеше като принцип и на индивидуално ниво и на обществено. Съответно и на нива лично несъзнавано и колективно несъзнавано. Тази дилема на ИЗБОРА важеше и като трагичното "да бъда или ...да бъда", и като общественото "сблъсък на културите".

Въпросът е, че "стигнах" до една въображаема представа за тогавашното общество като светоглед, която ми беше доста вдъхновяваща. И съм благодарен, че си го "представих" независимо КАК се стигна до този момент, защото като крайно "впечатление" беше изумлението ми от извода, че елинското общество е "общувало" с "живите" им богове.
Доста по-различен светоглед от настоящия все пак. И до тук спрях, защото по-нататък вече "идваше" оценката ми като съпоставка как са живяли и как живеем ние, а това определено вече беше "замърсяване" от съзнанието и беше излишно.

Цитат
Дори според йерархията и алегоричното им проявление във вътрешния ми свят можех супер разбираемо да "се ориентирам" каква е същността на "извиращите" вътрешни чувства и после емоции /вълнения/, от въздействието на които да препратя своите действия като "обслужващи" дадена божествена повеля.

Това отразяват Мистерийните драми. Съзнание-Тяло. Бог-Човек. Анима-Анимус. Състояния - Потоци - Честоти. На мен ми напомня карта с циклонна циркулация.


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Това отразяват Мистерийните драми. Съзнание-Тяло. Бог-Човек. Анима-Анимус. Състояния - Потоци - Честоти. На мен ми напомня карта с циклонна циркулация.
Виждаш ли, това се опитвах да кажа на Ламбда в темата за Дигиталното програмиране.
Че цикленето му в детайлите му хаби фокуса.
Аналогиите, като образи и конструкции, които се ,,хващат'' при ,,разширяването на тороида-светлинен пръстен''/ използвах тази метафора за съзнанието в темата за времето като енергия/ в менталната сфера са много. Но сами по себе си, ако ги анализираш от по-странична перспектива, са вариации на един и същ мотив по темата.
Дори направо недоумявах защо по темата за религиите, само на мен ми се привиждаше, че става въпрос за едно и също, но интерпретирано чрез различни подходи.
Все пак, докато енергично вървим по пътя на търсенето на същността / Морган Фрийман наскоро водеше едно интересно предаване ,,В търсене на Бог'' по NGeo/, си ,,създаваме'' филм, в който последствие се впускаме да преживяваме, а не се усещаме, че изпитваме тежестта на собствените си предразсъдъци. Ма то това е до време, хихи, освен ако наистина не си го вкараме като фикс-идея, която не ИСКАМЕ да ,,пуснем''.


Виж, чудех се за смисъла на сигурно двеседмичното ,,стоене'' като отворен прозорец в браузъра, а то си му ,,дойде времето''
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Анима_и_Анимус
Спокойно можеш да направиш аналогия с четирите буди тела в джайванизма, в зависимост от половия елемент. Също така и с различните вариации на ще ги нарека ,,триадни проявления'', които описвате с Психея.
Дори и описани, систематизирани и класифицирани, от Юнг, градацията на четирите фази на анимата и анимуса, отразяват идеи, ,,посяти'' още от 1896 или 97 след като Блаватска и още двама мъже, след като ,,вазират'' от европата /явно в тогавашното общество навлизането на идеи от Изтока е било неприемливо/, полагат основите на Теософското общество. Просто ,,сблъсък на културите''. А както се ,,мотивират'' ИЛЮМИНАТИТЕ, цитирайки Адам Вайшоп, ,,сблъсъкът на теза и антитеза ражда синтеза''. То като се замислиш цялото ни съвременно общество е базирано на идеята на Кант за правовата държава, та кво ли остава да не видим, че в ,,духовната сфера'' теза и антитеза са родили съвременните интерпретации за ,,преходи'', ,,шести раси'', ,,фотонни пръстени'' и не знам си кво си. Дори най-накрая и аз разбрах ккъв е тоя Вал Валериан дето ми го ,,набиваха'' като етикет Ламбда и Веско- нали Психея е постнала корицата на книгата му, хихи. ,,Никога не е късно да се посереш на метеното'' ;D


От друга страна, ако си ,,позволиш'' да разчовъркаш и по-назад, ще видиш, че самата протоидея, върху която е надграждано в различните части на света идва от Хермес Трисмегист, предавано като интерпретации под формата на Херметизма.
Дори и това, което споделяш като размисли бих го отнесъл по-скоро към Розенкройцерите /езотерично християнство/, отколкото към Теософията.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Rosicrucianism
особено след като коментираш идеята за инволюцията и последващото ,,въздигане'' чрез еволюцията на Духа. Даже предполагам ще доловиш ,,нещо подобно'' и в Реципрочната система под формата на ентропия и негентропия!
Но това, което намерих за себе си за достатъчно ,,изчистено'', докато се интересувах за Херметизма е ,,Кибалион''. Има я и на български, ако потърсиш!
Надявам се да съм бил полезен!

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Аз пък имам друго мнение относно общуването с живите богове на тази планета.
Изобщо не мисля,че иде реч,за такова задълбочено "провиждане"
Мисля,че иде реч за буквално съжителство между човека и извънземни колонизатори.
Тема на друг разговор е,че тези колонизатори си приписват авторството върху Света и всички форми и принципи на Проявлението.
Което е равносилно на това да отида в една детска ясла,да посоча небесните светила и да заявя на бебетата "Е това виждате ли го?Това е слънцето,аз съм го създала за да ви топли и да ви свети,ако ме ядосате,ще си го взема,и ще стоите на тъмно и студено!
И щото съм 'бог" и отъждествявам всички слънчеви аспекти(предимно чрез технология,ама вие сте бебета и нямате толкова мозък,че да мислите ,така че номера ще мине :P ,та за туй ви заповядвам, да ми се молите и кланяте и да правите всякакви жертвоприношения,каквито ви наредя"


Което не значи,че живите богове са идиоти,напротив..Говорим за същества които изключително добре познават строежа и устройството на Вселената,така,че нищо чудно,че се отъждествяват с 'правилните',т.е. истинските модели..


От друга страна,винаги е имало и винаги ще има хора които общуват с Бога и неговото многообразие,и виждат/провиждат вселенските модели и принципи на устройство..Но не мога да кажа,че се отнася за еволюционен етап на масата,все едно преди са били по-духовни,та за туй за общували с живите богове..
Не,мисля си,че хомо сапиенс просто е общувал с фермерите си..
« Последна редакция: Март 17, 2018, 06:44:26 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Що е БОГ ?
« Отговор #40 -: Март 18, 2018, 11:51:18 am »
Понеже природата на турлю-гювеча взе да става силно осезаема,искам да изясня какво АЗ наричам Бог,какво е Исус,какво е Христос и каква е ролята на Марчето в цялата сага..


БОГ  /ОТЕЦ/ЩО/  - Всичко което Е,всичко което Е било и всичко което някога Ще бъде.
Целия безкраен океан от тъма/Първоизточник/ведно с всички плуващи в него балони-Вселени- Абсолют.Това е моето разбиране за БОГ



Резултат с изображение за multiverse



МАРИЯ-девата - презентира първия аспект на сътворението,а именно тъмната материя която се "превръща" в светлина,т.е.ражда своя син.Ин
 
Резултат с изображение за dark ages of the universe



РА/ХРИСТА  - Така наричам центъра/първоизточник/ на нашата конкретна Вселена.Това е окото/сърцето на Вселената която обитаваме и по чиито модел сме сътворени.И макар този център да се възприема само като ЯН/синът/ то за мен ин-ян винаги ще бъдат едно и също нещо.Все едно говоря за лявата и дясната си ръка.Не успявам да ги разделя,а напротив,колкото повече търся разликите,толкова повече избиват сходствата.


Резултат с изображение за снимки от хъбъл



ИСУС - отразява индивидуалността и потенциала на единицата/човека/Ану




 
Резултат с изображение за HUMAN TOROID                                                            Свързано изображение




************************



От тази точка РА-ХРИСТА,тръгват всички "разклонения" на проявлението и следват зададения триединен модел.




Резултат с изображение за universe big bang






Е сега,на кой "всевишен" докладват самозваните емисари?И ако е Всевишен,то той сам не вижда ли,ми трябва да му доносничат?!?
И на коя от всички "майки слънчици" и "татковци духове" тряя да целунем ръка?!?


Защото едно дете има само двама създатели,една майка и един баща!


Та четейки духовните профани как се надцакват чии бог е повече бог,и как едните сили трябва да "опаткат" другите,все повече се питам,тези хорица думата "баланс" не са ли чували?


Тези глупави същества дават ли си сметка за фрагментацията която съзнанието им върши?
Та то е същото като да разглобиш един телевизор и да започнеш да се чудиш коя част е най-важната от всичките?
Екрана ли,матрицата ли или антената?
« Последна редакция: Март 18, 2018, 12:51:49 pm от Psyhea »

Мила

  • Гост
Цитат
Та то е същото като да разглобиш един телевизор и да започнеш да се чудиш коя част е най-важната от всичките?Екрана ли,матрицата ли или антената?

 ;D

Навремето имаше у дома един касетофон, който ми служеше добре, въпреки че вадеше доста картонен звук. Един ден спря да фунционира. Нищо не разбирах от устройството му. Обаче реших, че щом има някакво устройство, то ако го разглобя на съставните му части, и запомня последователноста на сглобката, ще видя кое не работи и ще отсраня проблема. И така, разглобих го на голямата кухненска маса и не направих нищо повече от това да го сглобя в обратна последователност. Докато го сглабях установих, че голяма част от частите останаха отвън... Видя ми се смешно, касетофона проработи и си работеше дълго.
  Защо човека превръща и себе си в такъв един касетофон? Добавя, снажда. Като отмахваме по малко от товара става по-лесно да се установи, кое е негодно като проекция, кое не работи, защото е остаряло като разбиране или не ни е свойствено на природата.
Кое е обединяващото обаче за екрана, матрицата и антената? - Информационното поле, което те улавят и излъчват.
И най-съвършената техника ако не е ясно какво представлява си остава подобно невижданата красавица, може да е красавшца, но може и да не е необходимата красавица. Може да има страхотен телевизор, но прорамата, която излъчва да е пълна глупост.
Т.е това, което отразява сигнала, който бихме искали да получим, - самия апарат не е самия сигнал, а отразител на самия сигнал. Както и Човека, в неговата функционалност отразява Идеята, заложената проява, и спрямо тази идея и проява е формиран апарата.
И тази вътрешна идея се разгръща, освобождава пространство, не е статична, и това не усложнява апарата, а опростява устройството му. Минимализира, самопочиства затруднението, причинено от излишни "чаркове", - остаряли разбирания. Разширява се - пречиства се.


Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Така е,ама надявам се ми схвана правилно,поантата с тв-то..


 :D

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Това, което различава Гейтуей преживяването от формите на медитация, е това, че то използва техниката за синхронизиране на двете мозъчни половини, която е описана в един монограф от треньорката в института “Монро” Мелиса Джагър (Melissa Jager) като, “състояние на съзнанието, дефиниращо се с това, че графиките от електроенцефалограмите (ЕЕГ) на двете мозъчни половини са едновременно равни по амплитуда и честота”.
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=333.0




Това което казва Мелиса Джагър е много интересно за мен от една друга "гледна точка",която не съм споделяла досега.Приемето го и за чиста спекулация,фантазия,кой както иска,не се ангажирам с достоверност защото става дума за "видение",но като прочетох това в темата за Гейтуей и се присетих...Пак за Ану-то де:) Импулсите които протичат през нишката/нишките/ също имат интензитет и амплитуда.И си мисля,че онези които са с неравни интервали са на Анутата които изграждат ..Не знам,общата материя,всичкото от А до Я.
А онези Ану които са с равни хармонизирани интервали /утвърдени/ , са Аз-ове..

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Замислих се одеве..За състоянието при което сякаш губиш тялото си/отказа от личната воля/ и другото състояние на алтруистична любов когато усещането е като,че се издигаш..
Преживявала съм и двете фази във физическото си тяло и Л,правилно отбеляза,че не е възможно да говорим за 100% преживяване на фазата,а само за частично
Искам да кажа за разликите между двете състояния и усещанията на физ.ниво които съм доловила.


Най-лесно е с картинки


Отказа от лична воля/его се характеризира с усещането за разтваряне на физическото тяло в заобикалящото ни пространство..
chakra-2.jpg


chakra-2 - Копие.jpg


При фазата на безпричинната обич към всичко,усещането е за издигане,и чувстваш тялото си леко и въздушно,но в никакъв случай не можем да говорим за усещане на загуба на физ.тяло,както е в случая на отказ на волята ни.
На лице си е волята на Аз-а,който в този момент се наслаждава на усещането и дори се стреми да удължи мига и състоянието си за разлика от другата фаза,когато чувството е ,че просто нямаш 'АЗ',нямаш и тяло.Не се чувстваш точно обезличен,а по-скоро се сливаш с движението и ритъма на всичко друго когато настъпи отказа от волята и от съзнателен Аз ,преминаваш в някакво състояния на съзнателно Съм,но без идеята за АЗ.Имам чувството,че ако в този момент ме бяха попитали коя съм,нямаше да мога да отговоря смислено.Просто СИ/СЪМ
Докато при алтруистичната фаза,усещането е,че се издигаш "нагоре и нагоре и нагоре",и волята ти се стреми съвсем съзнателно към още от това състояние,а Аз като,че се утвърждава все повече и повече пропорционално с "издигането".   



« Последна редакция: Април 14, 2018, 10:11:57 am от Psyhea »

Тагове към темата: