Apocryphal Academy

Автор Тема: Реплика на темата на Ламбда за доклада ,,Гейтуей''  (Прочетена 522 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Реплика на темата на Ламбда за доклада ,,Гейтуей''
« Отговор #15 -: Април 09, 2018, 08:06:46 pm »
Тук ти, kipenzov казваш:
Цитат
Целта на повечето манипулации е да те накарат да мислиш по определен модел, като паралелно стремежът е да изгубиш посоката на мислите си и в този момент да ти бъде внушена чуждата цел, която да приемеш за своя.И какво правиш Ти? Посяваш неосъзнато мемата на Бихейвиористите, чиито идеи са залегнали в материалистическата психология. А те несъмнено водят до несъзнателното потискане на инстинкта за истина. До разривът на хармонията между Духът, Душата и неизбежно и до Тялото. До както се изразяваш ,,загуба на волята и способността за избор'', защото твоят избор вече е ,,насочен''.

Та. Става въпрос за една фраза: " Прави впечатление също така, че отвъд дуалното състояние на съзнанието се характеризира със загуба на волята и способността за избор (в замяна на други промени)"
Според мен Мила, противоречието което си видяла идва от обвързването на двете еднакви словосъчетания. Сама виждаш, че съм използвал словосъчетанието на Ламбда в кавички. Самото словосъчетание! А не контекста на твърдението му, с който очевидно не съм съгласен.
А манипулацията, за която говоря идва от погрешната според мен интерпретация на текста във документа, което обаче беше нужно да проследиш още в четирите ми уточняващи предложения, които Ламбдичката изтри като пост.
Най-важното от тях беше предложението да се приеме разликата между съзнанието и осъзнаването. От това следват толкова много следствия, от които най-важното е първенството на съзнанието пред материята. Толкова стар спор между идеалистите и материалистите. Следващата теза, чието непредубедено приемане се компрометира от изказаното от Ламбда твърдение е тази на Креационизма, че в Сътворението има първична Идея. Така индиректно се подкрепя оспорващата тази идея, а именно тезата на Еволюционистите, които твърдят че живота се е самопородил от некъв първичен субстрат.
И тук не става въпрос за демонизиране на дадени концепции, каквото често съществува само в главата на Ламбда и арогантно и неосъзнато ,,заразява'' с тези му моментни, но ограничени представи другите около него. Особено Психея, която пък влиза в несъзнаваната роля на защитник на свободата и стожер на истината, без да съзнава ,,филмът'', в които играе главната ,,подържаща'' роля на приетите от нея авторитети, пък мен ме ,,праща да пася'', хихи. Аз поне знам в какъв филм участвам.


Предполигам разбра защо си позволих да реагирам негативно. Още повече арогантното налагане на ограничения, доколкото разбирам несъзнато, винаги е било в разрез с моята морална оценка.
В следващия ми пост ще се аргументирам по-подробно.


Цитат
Най-важното от тях беше предложението да се приеме разликата между съзнанието и осъзнаването. От това следват толкова много следствия, от които най-важното е първенството на съзнанието пред материята. Толкова стар спор между идеалистите и материалистите. Следващата теза, чието непредубедено приемане се компрометира от изказаното от Ламбда твърдение е тази на Креационизма, че в Сътворението има първична Идея. Така индиректно се подкрепя оспорващата тази идея, а именно тезата на Еволюционистите, които твърдят че живота се е самопородил от некъв първичен субстрат. 


   Да. Осъзнаването става възможно само когато има обект на наблюдение и субект, възприемащ обекта. О - съзнаването е момента, в който Съзнанието наблюдава своето присъствие.

    Процеса Силно напомня "момента на появата" на фразата (библейска): "Аз съм Онзи, който съм". (отговор даден от Господ даден на Мойсей при срещата им при горящата къпина.)Заявяване на Егото, в смисъл на Аз, на представа за присъствие на себето, а не като "егоцентризъм", макар в своите крайности тази фаза на осъзнание на само-присъствието да е възможно да отведе до състояние на "нарцисизъм", и на други само-интерпретации.

  Честно казано аз намирам "проявата на свободна воля" възможна само от този момент насетне, говоря като психична обособеност. Защото за каква воля би могло да говори Съзнание, което не притежава способност за самосъзнателна себе-оценка = осъзнание. И точно това доказва необходимостта от наличие на дяловост, на другост, на двоичност, ако щете дву-измерност. Аз /други(я - то). Защото тогава има обект и субект, наблюдател и наблюдавано, друг и себе. Има и светлина\сянка, има дуалност. Тя е необходимостта като поле за изявата на "личната воля и избор", без това няма как да се сдобием с осъзнание, защото ще се възприемаме като импулси, идеи, мисли... електрични импулси... и няма да сме "аз", а "едно цяло" - ние, но едно. Нелепо е това тук, в дневното възприятие. Същото и във взаимоотношенията. Ние тук имаме работа първо да си отстоим аза, защото така реализшраме идеите, и с това осъзнанието за себе си. И колкото по към себе си към своя център работим, пречистваме идеите, чрез опитността (опит/грешка, лъкатушене), притхваме в своя вътрешен център, т.е примиряваме себето и противника в нас (аниза/анимус), в отношенията това се проявява като нагласа за взаимообмен, който не накърнява достойнството ни/цялостта на нашата психична дейност и лични потребности, както и зачитаме това у другия. Защото вътрешното помиряване с вътрешния ни "противник" означава, че ние преставаме да пренасяме битките извън и не пренасяме сянката върху другите.

   Аз ще говоря, както мога и ще давам примери, както мога. Защото това съм аз. И вижте. Темата е трудна. За мен понятието екип, а говоря за екип, зощото при анализа участваме съвместно и най-малко ако ценим собствения си труд да прочетем и отбележим каквото виждаме, само това изисква някаква енергия. И ясно е поне за мен, че едно съждение се оформя постепенно, има ли смисъл да го налагам, няма. Мога да го споделя и така да го изложа / предложа за дискусия, така и аз ще имам повече от една видимост за "слона" (перифразирам примера на λ).
   
   Та аз мисля, че нещо подобно се случва, каквото помежду ни в дискусия, същото съотнесено помежду съзнанието и осъзнанието. Защото ние разиграваме в дискусия идеите, които имаме, и така добиваме или не - осъзнание. Оплътняваме, реализраме или не процеса, наченат от нашата воля за действие. Защото една идея се реализира, когато е посята и отгледана, мислите покълват и раждат съответни плодове и те се проявяват в сетивния свят. Тези мисли добиват плътност.

Прощавай за цитите  са от НЗ, едва ли в чужда тема отново ще си послужа с подобен цитат, но се сетих, може пък някой да прочете нереднамерено, знам ли...:

Из ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ


Цитат
И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.

Цитат
сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.
 Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.
 Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.
Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
 Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
 и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.
 И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.
Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
 защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие.
 А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа".
"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"
Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.

Аз мисля, че състоянието на безсъзнание и смъртта са едно и също.

И нищо не е отделено едно от друго. Но формата проявява идеята, родена в съзнателен процес.
 А дали едно съзнание осъзнава, че проявява идеята си? Т.е възможно ли е да има като проява съзнание, което да твори без да съзнава това? Защото ако да, то не идеята е първа. И тогава би излязло, че Абсолюта не съзнава своите възможности, поне не във всичките си сфери на проява. Защо? Аз мисля, защото съзнанието, за което говорим е отпечатък на "първия миг" на първия звук, отпечатък на това мигновено раздрало вечността слово, но това не е идея, и дали е съзнателна мисъл или е случване, част от оформяне на проявата на мисълта. Защото както ние възприемаме ден и нощ, а сме фрактали на Едно съзнание, по същия начин и Цялото възприема себе си, след като вече е начнал процеса на оплътняване на съзнанието, и от един само миг, което за мен е повече светлина/звук, дори вдъхновение, отколкото понятието "мисъл"/идея. Освен ако понятието "мисъл/идея" не бъде разширено в смисъла си. За мен това е "вдъхновение", процес съдържащ и ментална и осезаваща в чувствен план, т.е преживяване на една "идея", отколкото, което понятието "мисъл" дава. И все пак се осезава като ментален план. Още повече, аз споделих, че от това, което съм усетила, и до колкото ми се отдава да го интерпретирам, това, което представляват идеите "там", то те са просто осезаеми като импулс, който притежава повече от една характеристики и не мога да кажа, че е само мисъл, а ако е мисъл то се проявява като много в едно и това е чувствен заряд, излъчен като миста мисъл, форсиращ постоянно движение на импулса, или поне така изглежда, т.е импулс сякаш възприема едновременно не едно съдържания или те се припокриват в едно цяло, по точно и това се излъчва. Факта, че няма видимост, а осезаемост ми напомни преди дни опита ми да обясня защо възприемам делфините като не животни, а като съзнаващи индивиди. Писах за първи път във форум за това, било е преди 10 години и то точно този коментар и спрях тогава. Търсех да  го цитирам, но не го намерих. Бях гледала предаване за възприятието при делфините, и как се оформя взимането на решение за действие. Примера бе, че зададоха команда на делфина да донесе предмет от кутия, но му зададоха да тръгне към кутията, в който не присъства съответния предмет. Делфина трябваше да отчете с да и не верността на действията. Делфина обаче видя, че предмета не е в кутията, към която го пращат, отчете грешката, но довърши задачата! Донесе предмета. Т.е не се обърка при това, да отчете че има грешка и да спре действието до там, което обичайно е характерно, когато възприятието е заето да отчита единствено и да отреагирва чрез да и не. Т.е делфина  въпреки  че бе подведен, отчете вярно, и  не се и разсърди на "лъжата", а свърши задачата успешно. Дори човека действа ограничено, в сравнение с този вид същества.

Имала съм изумително преживяване с делфин, по време на душевна криза, преди двайсетина години. Бях пред стъклото в делфинариума и наблюдавах как делфин се закача с едно хлапе, бях тъжна... Делфина дойде до стъклото и заби муцуна срещу мен и започна да върти глава, така както малко куче, гледайки ме  последователно с всяко едно око, така два три пъти, после плавно се завърташе в кръг и пак идваше и ме гледаше, повтори това толкова пъти, колкото бяха нужни, докато усетих че се смея... и тогава чак той се завъртя и си отиде... Толкова търпеливо и навреме. Сякаш проверяваше дали разбирам, че и когато се оттегля, завъртайки се е с мен, и така докато разбрах това. Това е психичен контакт и с единици хора ми се е случвало и то мога да изброя случаите на пръсти.


Из Кибалион:


Цитат

"ЦЯЛОТО е Умът; Светът е Ментален - съдържащ се в Ума на ЦЯЛОТО".

"Въпреки че Всичко е в ЦЯЛОТО, също толкова вярно е, че ЦЯЛОТО е във Всичко. Който наистина разбира тази истина, е постигнал велико познание."

"Умът (както и металите и елементите) може да бъде променян от състояние в състояние, от степен в степен, от положение в положение, от полюс в полюс, от вибрация във вибрация. Истинската Херметична трансмутация представлява Ментално изкуство."

"Под и зад Света на Времето, Пространството и Промяната, винаги се открива Субстанциалната реалност - Фундаменталната истина."

"На ТОВА, което е Фундаменталната истина - Субстанционалната реалност - не може да се даде име, но Мъдреците янаричат ЦЯЛОТО."

"В своята Същност ЦЯЛОТО е НЕПОЗНАВАЕМО."

"Безкрайният ум на ЦЯЛОТО е утробата на Световете."

"В Ума на Бащата-Майка смъртните деца са у дома си."


 



      Искам да се извиня ако коментара ми не съответства на темата. Няма да се засегна ако ми бъде показано защо, ако нещо не е прието. За да имам възможност да направя корекция при последващ коментар.

П.П: Току що погледнах, че си поставил нов отговор, но аз досега писах и те първа е възможно да видя, че си отговорил по един или друг начин на това, което току що пиша. Ето дори това случвате е белег за неправилно линейно изторическо схващане за присъствието на процесите. Виждаш ли, напълно е възможно тези всички процеси към затишието на центъра на тороидното си устройство, защото аз твърдя, че то е точно такова, взаимосвързано като формата на охлюв, този вид спирала, която наслоява пластовете и винаги присъства един общ тон. Та същата тази е и конструкцията на само-възприятието. Колкото по-навътре, егото се само-познало, но е поело по един по-обемен, макар и вътрешен път, към точката в себе си. И там то, съзнанието се осезава като Цялото. Като Едно. То говори и то поражда. И това е вид възприемане. И погледа е вече към всичко като към вътрешно преживяване и това поражда тази естествена емпатия на познанието, в което познавайки взаимовръзката на всяко и всеки в порядъка на този тороид, където всяко обитава, според вида си, то колкото по-навътре,  виждаш, че тези всички форми и прояви са на Едно съзнание, те са родствени, деца на един Ум. И това е осъзнанието, за Едното Царство Небесно. И няма да Ви се извиня за израза, защото е Царство, в същинския смисъл "царство" е понятие обединяващо видовото разнообразие на цялото съдържащо се, проява на възможността за творчество на Ума. Тази проява обхваща всяка светлина и форма, и всяко се възвръща в лоното и, както и всеки човешки ум е точно отражение на това Царство.   
А че е Небесно е видно от смисъла на думата "небесно", употребена в нейния първо-смисъл, който означава  - "руло, свитък", и това е и представата на древните за природата на Небесния Отец, и дори в арамейския език, който език евентуално е описвал това значение на Бога е употребена дума за това Присъствие, означаваща въртоп, тороидна сила. Сила, чието присъствие осигурява наличието на всяка светлина и форма, както е отразено. Т.е обединени вървят понятията форма и светлина, като насочена проява на едно съзнание, като оплътняване на образа, на светлинния момент в плътно тяло. Т.е като ускоряване или забавяне на вибрация съответно организирайки плътна проява или светлинен импулс/електричен момент, не знам как да го нарека, искра.

  Да. Може би не всеки помежду понятията: свитък, рулото, Писмото и Небе виждат аналог, но същото е и раковината, а също и ако срежем дървото ще видим тази организаци в пръстените, те са отново организирани по този начин и не само. И тази организация на всяко проявено е форма на един модел.
  Ала вътре в този процес всяко е точко в точка.


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Реплика на темата на Ламбда за доклада ,,Гейтуей''
« Отговор #16 -: Април 10, 2018, 01:59:58 am »
Извинявам се за накъсването, но трябваше да помагам за децата...
hecu и Мила, коментарите ще ги одобря само да си консолидирам мисълта,а pls...


Във вече изникналото его като продукт на опита от взаимодействието на психиката и тялото на човека с околната среда, се проявява и неговият атрибут на себеосъзнаване, познаване и контрол на реакциите - индивидуалният ум.
От тази перспектива ,,тръгва'' и твърдението на бихейвиоризма, отразен в постулатите на материалистическата психология.
От тук тръгва и мисловният процес като вътрешно вербализиране на командите на егото, но и като особени форми, имащи информационна стойност и функции, които не ми се коментират щото има достатъчно интересни теории, с които самата ти Мила, си запозната, доколкото те наблюдавам.
Но интересното започва на ниво психика. Давах достатъчно инфо в темата ми за аналогиите, но ще си позволя накратко да се повторя.
В изследванията си Фройд въвежда установения от него несъзнаван елемент от психиката  - лично несъзнавано, към което отнася първичните ни инстинкти. Но също така и конструкциите на Аз-а, СуперАз-а и То.
Виж Юнг въвежда в следствие на изследванията си и още ,,по-дълбокия'' елемент на колективното несъзнавано, който е съзнателтно недостъпен според него, но пък въздействащ върху индивидуалната ни психика чрез архетипното навлизане на идеите съдържани в самият пласт, който е еднотипен за всеки човек и негов носител е общата материална база на човешката наследственост-днк. Щом сме хора - това са идеите, които сме закрепили като опитност. Можеш да прегледаш статията, която линкнах в темата за аналогиите като предложение към Психея. Статията е от 1950-та г. и по това време Юнг вече прави предположение, че сходните проявления на архетипните навлизания водят до мисълта, че колективното несъзнавано е общосподелено, но не го твърди. Също така използва ,,поле на съзнанието'' като ,,поле на познаването'', т.е. съзнанието като качество, а не като обект, съдържащ идеята за съществуването.
Виж в последните десетилетия, все повече изследвания от квантовата механика показват свързаността на частиците отвъд времето и пространството чрез т.н. ,,тунелни преходи'' или иначе казано квантово сдвояване/ERP-корелация/. Тази свързаност ,,говори'' за взаимодействие отвъд светлинната скорост. С това границите пред въображението паднаха и се родиха секви недоразумения като Ню ейдж, но и смислени неща.
Теорията за квантовото съзнание ми допадна, макар че се базира на свързаността на всичко в едно поле на съзнание, съдържащо цялата идея за Вселената.
Както си забелязала в ИСС-то ти в будно състояние, което описваш, което пък някой са го именували РСВ- разширено себевъзприятие, възникването на идеята се проявява в цялост. Така и горецитираната Теория има две страни.
Едната е ,,провеждането'' на Трансхуманистичната идея за Кошерното съзнание. А как я ,,посяха'' чрез Матрицата с образа на ,,включените в общи кули в капсулки човешки тела'', не е истина. И то докато още по-скрито ,,фокусираха'' несъзнаваното в датата 11.09.2001 г. - датата на изтичане на личната карта на г-н Андерсън - Нео. Хихи, ма сме баси телетата!
А другата страна на идеята е, че изисква въвеждането на понятието Първопричинно съзнание, чиято алегория с Бог бих приел на драго сърце.
Защото такъв личен път към Божествената доктрина, основана на вярата, повече ми допада, тъй като отделих доста време на Луциферианската доктрина, основана на скептицизма и интелектуалното опознаване и се губи баланса. Третият път на действията, така ще ми е по-лесен за ,,вървене''.
Още повече, че с интегрирането на тази теория в собствените ми убеждения мога спокойно да си свържа асоциативно доста понятия. Ще ти изброя някои:
Първично съзнание - Бог-Господ-Брахман
Ум на първичното съзнание - Разум
Индивидуално проявление на Първичното съзнание - Първичен Аз- Атман
Светоусещане на индивидуалния ум - Мая ...


Та в основни линии предполагам ме разбра защо проявих негативното си поведение и къде виждам манипулацията. Защото допускането, че съзнанието  е функция на ума, ограничава до известна  степен, все пак.
И с това приключвам.


Тагове към темата: критика наука съзнание