Apocryphal Academy

Автор Тема: Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy  (Прочетена 1094 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« -: Април 08, 2018, 06:10:42 pm »



    "Ние от „Бин Джезърит“ пресяваме хората, за да открием човеците." - из Дюн, автор:Франк Хърбърт


    "Келтските Пендрагони не се наследявали от баща към син в определен род, а били избирани от най-различни владетелски фамилии и индивидуално избирани от друидски съвет на старейшините за Цар на Царете."

                                                                                                                                                                          Лорънс Гарднър


Цитат
„Царете от ранните династии, (които царували в Шумер и Египет, преди да станат царе на Израил), били помазвани при коронацията с лойта на Дракона (свещения крокодил).
Това благородно животно било наричано в Египет „Месех“, (от което е произлязъл староеврейският глагол „помазвам“), а царете от това династично наследство винаги били наричани „Дракони“ или „Месии“, (което ще рече „Помазани“).

По време на битка, когато войските на различни царства се съединявали, бил избиран върховен предводител и бил наричан „Великия Дракон“ („Цар на Царете“) – или, както ни е по-познато името в старата си келтска форма, “Pendragon”.

В изобразителна репрезентация Месианският дракон бил, по същество, широкочелюстна змия, с четири крака, много подобна на крокодил или голям тропически гущер. Това бил свещеният Месех, чието име било „Драко“.

Драко бил божествената емблема на египетските фараони, символ на египетските терапевтате, на есеите от Кумран и е бил Bestia Neptunis (морската змия) на потомците на Краля-рибар от Меровингите в Европа“.


Лорънс Гарднър

 


Цитат
Първоначално училището „Бин Джезърит“ било ръководено от хора, които съзрели необходимостта от приемственост в човешките дела. Те осъзнали, че такава приемственост не би могла да се получи, ако не се отделят човешкият от животинския род — за целите на размножаването.


На Пол му се стори, че гласът на старицата внезапно изгуби особената си звучност. Той почувствува оскърбление срещу онова, което майка му наричаше негов „инстинкт за правдивост“. Не че светата майка го лъжеше. Тя очевидно бе убедена в това, което говореше. Това му чувство бе нещо по-дълбоко, нещо, свързано с неговото ужасно предназначение.

— Ала майка ми твърди, че много възпитаници на училищата „Бин Джезърит“ не познават своето родословие.

— Генетичните линии се съхраняват в нашите архиви — каза тя.

— На майка ти е известно, че или тя е от бин-джезъритско потекло, или че нейното семейство е било само по себе си приемливо за нас.

— Тогава защо не е възможно да узнае кои са родителите й?

— Някои знаят… Мнозина не знаят. Могло е например да сме искали да я подготвим за близък родственик, за да създадем доминиращ белег в някоя генетична линия. Имаме множество причини.

Пол отново почувствува оскърбление срещу чувството си за правдивост.

— Поемате твърде голяма отговорност — рече той.

Светата майка се втренчи в него, питайки се: „Дали не долових упрек в гласа му?“

— Ние носим тежък товар — отвърна тя.

Пол усещаше как полека-лека се отърсва от вълнението, предизвикано от изпитанието. Като й отправи изучаващ поглед, той рече:
— Казваш, че може и да съм… Куизъц Хадерах. Какво е това — да не би да е гом джабър в човешки образ?

— Пол — обади се Джесика. — Не бива да държиш такъв тон на…

— Ще се справя с него, Джесика — намеси се старицата.

 — Виж, момко, чувал ли си за билката на жриците на истината?

— Човек я пие, за да изостри способността си да открива лъжата — отвърна той.

 — Мама ми е разказвала.

— Наблюдавал ли си някога транс на истината*?

Той поклати глава.— Не съм!

— Билката е опасна, ала тя дава прозрение. Когато някоя жрица на истината е под въздействието на билката, тя може да надникне на много места в паметта си — на своята телесна памет. Ние надникваме в толкова много пътеки от миналото… ала само в женски пътеки. — В гласа й се прокраднаха тъжни нотки.
 — И все пак има едно място, където никоя жрица на истината не може да надникне. Това място не ни допуска, измъчва ни. Казано е, че един ден ще се появи мъж, който ще открие в осенението на билката своето вътрешно око. Той ще надникне там, където ние не можем — едновременно и в женското, и в мъжкото минало.

— Вашият Куизъц Хадерах ли?

— Да, онзи, който може да бъде едновременно на много места: Куизъц Хадерах. Много мъже са опитвали билката… твърде много, ала нито един не е успял.

— Опитвали са и са губели — всички ли?

— О, не! — тя поклати глава. — Опитвали са и са умирали.

из Дюн, автор: Франк Хърбърт


Цитат
Началото е онова време, когато трябва да се положи най-усърдна грижа везните да са точни. Всяка сестра от «Бин Джезърит»[1] знае това.

из Дюн, автор: Франк Хърбърт


Цитат на λ:
Цитат
В документа всъщност се дава отговор на този въпрос - ВСЕКИ излиза от тялото си, защото всеки човешки ум е способен да проектира функцията съзнание извън време-пространственото измерение. Целият въпрос е в наличието на памет за събитието - дали е станало със знанието или зад гърба на определена част на ума. Което означава, че тук дори не става въпрос за силна или слаба памет, а за правилно подреждане на обстоятелства.

Интересното е, че повечето български запалянковци се опитват да постигнат спомен за своите ежедневни излизания, защото считат, че това е свързано със засилването на ума или каквото и да е...

Исках и много бързо да обърна внимание на концепцията за прераждането.

Аз самият не съм сигурен дали има прераждане. Има добра информация за това... например Живот, смърт, реинкарнация и възнесение на Хомо Сапиенс Етикус... между другото информацията в тази статия е добита именно по начин, подобен на "Гейтуей", разказвачът твърди, че е бил участник в това... но също така има и добра информация за друг сценарий - книгата на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър.

В книгата до сега се спомена, че причината за наименуването на тази техника "Монарх" е видът пеперуди "Монарх", които са едни от малко видове животни, които прехвърлят памет от поколение на поколение по генетичен път.

Все още превеждам книгата и това може още да го няма в Библиотеката, но по-натам в съдържанието се обяснява, че програмите от "Монарх" програмирането ще се предадат от майката на децата й. По генетичен път, майката предава програми на децата си, и когато те възприемат спусъците за определени команди, изпълняват командите, без въобще някой да ги е програмирал за тях или за спусъците. И пеперудите "Монарх" са само един от няколко животински вида с тази черта, която явно и човекът притежава.На практика, това поставя под съмнение спомените за минали животи. Очертават се два варианта - или определен ум не се намира във време-пространственото измерение за първи път, или спомените за такова минало съществуване са дошли от генетична връзка по родовата верига индивидите, а умът е тук за първи път и ползва тези спомени.

Джим Кийт в книгата си дава достатъчно примери как вярванията на фанатиците от Новия Световен Ред се изливат в световните култури през различни романи и авторска литература. Романът "Дюн" например е сага, в която се описват и двата варианта на спомени от предишни съществувания - спомени, приети по генетичен път, и спомени от минало идване на същия ум във време-пространственото измерение. Това е една от най-известните и силни саги в историята на фантастиката, а авторът й е бил военен фотограф и работата му е била да фотографира строежите на американските подземни бази по света, преди да се пенсионира от армията заради раково заболяване и да стане автор.

Из темата: Разговор за последствията и заключенията от проект "Гейтуей"
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=334.msg1435#msg1435



     
        Начевам тази тема, инспирирана от появата на темата "Тълковен речник на окултни символи в културата".
Следните цитати ме подсетиха да събера в една тема данните за фамилиите, които извеждат себе си като наследници на Дракона, т.н. " The Dragon Legacy".




http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=335.msg1443#msg1443
ПОЛУ-БОГОВЕ, МАГЬОСНИЦИ

Цитат
Символ на илюминати.
Илюминати мислят себе си  за божества. Свидетелство за това е интервюто на Циско Уийлър. Представят себе си като тайно общество от богове и полу-богове, имащи магически способности и свръхестествени сили.

ример са много филми и американски комикси - Фантастичната четворка, Х-мен, Тор, Прелестни същества, Юпитер изгрява и много, много други.

Основен казус винаги е как тайното общество от полу-богове приема и се отнася с "простосмъртните". Почти винаги има един "простосмъртен", който е съдбовно обвързан с тях и по един или друг начин трябва да послужи на каузата им, но без никога да може да стане наистина един от тях.

Илюминати се стремят към Нов Световен Ред, за тази информация можем да се позовем на "Контрол над Ума - Контрол над Света" на Джим Кийт. Техният нов Световен Ред цели едно положение, в което илюминати са считани за действителни богове, открито почитани от всички. Те искат да излязат на светло, за да може официално да се интегрират в обществото като поставена от бога аристокрация. Това е същото положение като с политико-религиозната власт в античността, с разликата, че този път това трябва да бъде по цялата планета, и този път властта и почитта към тях трябва да бъде безпрекусловна. В миналото фараонът е трябвало да се съобразява с пантеона и религиозните традиции, в противен случай е нямало да бъде фараон за дълго. Сега, илюминати целят да ги приемат като физическите въплъщения на божествата, за да не се съобразяват с никой човек и никоя концепция и волята им да е закон.
...

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=335.msg1446#msg1446
Змия върху човешко чело; маска на змия
 
Цитат
Когато фараонът се изобразява с глава на кобра и лице на човек, това е алегория към сфеноидната кост в центъра на неговото лице, в центъра на неговата глава - седалището на неговото съзнание - и така се символизира характера на неговата психика, "мъдър като змия".

   

       В темата ще поместя материали, които имат отношение към тъй наречената генеология на рода на Дракона, или т.н. още род на Граала, за което е писано много, но малко е казано за целите на поддържаната хилядолетия родова селекция, пазена от родствени ордени от най-дълбока древност. Тъй като наследниците на въпросната кръвна линия, както ще стане видно, претендират да са наслидници на древните Атланти, и извеждат произхода си от прадревно морско чудовище, получовек-полудракон/риба. (към символиката на това описание ще проявя внимание в хода на темата). Претенции на глед странни и без особен смисъл. Оказва се обаче, че има не един претендент за наследник на въпросните "змийски гени", а се появяват разни потомствени аристократи, изследващи с години собственото си родословие, доказващо, че носят генетичния белег на змията.

    Получава се малко комично като в приказките с претендентите - принцове, въвлечени в някаква надпревара. Също както в легендата за крал Артур, където благородници от потекло се надпреварват да освободят меча Ескалибур. Наскоро попаднах и на нова филмова версия на историята за Артур и меча, съвсем в духа на идеята за "вспомнянето" или казано, както и бе представено във филмовата версия, на която попаднах, Артур не помнеше кой е, бе в забрава за своя  царствен произход. След което се яви в надпреварата за меча, без знание кой  всъщност е... И самия меч осъществява контакта със своя избранник... В последствие му се "избистри" кой е, успявайки да увладее съзнателно нагласата си да "види" до край "посланието", идващо "отвъд"... успешно доказа, че е наследник на съответстващите гени, всъщност именно гени на т.н Наследство на Дракона, дапяващо "погледа на змията" или способността за "провиждане" . Това е магичната симбиоза на идеята -  Идеята е, че е възможно наследник на Граала или на линията на змията да помни и принесе родовата памет, цялата за генетичната пресявка, сведения за каквато можем да намерим и в НЗ (Нов Завет) и да премине чрез духовното си зрение, да провиди "отвъд" , пренасяйки тези данни в полето на "дневното възприятие":

Матей 1: 1 -18:
Цитат
Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
[1:2]  Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;
[1:3]  Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;
[1:4]  Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
[1:5]  Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;
[1:6]  Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;
[1:7]  Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
[1:8]  Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
[1:9]  Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
[1:10]  Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
[1:11]  Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.
[1:12]  А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;
[1:13]  Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
[1:14]  Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
[1:15]  Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;
[1:16]  Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
[1:17]  И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.
 [1:18]  А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.

Цитирам Матей, който просто е следвал генеологията на Месия. А тази генеология е предварително селектирана. За което ще стане дума в темата.

Намерението ми ми не е да поставя цитати, които вече присъстват в наличност в интернет пространството, по един или друг начин. За мен е по-интересно да  намеря отговор на въпросите: Защо, в какъв план и какви са мотивите на тази генетична селекция? -  Кому е толкова важно да изтъкне съответстващите белези? - Какво и кому би му донесло дивиденти  този факт и как?
Защото тези проекти имат своята цел.

- В няколко документа в Библиотеката на АА има ясни свидетелства, че селекция се извършва от и за целите на нечии експерименти, било от военните, било от т.н "извънземни", или други, не дотам известни същности и съответстващата им организация; селекция извършват и фамилиите на илюминати; И в крайна сметка всичко това опира до древни времена и до съхранени родови познания, т.е става въпрос за селектирана генетична памет, предавана в наследство, с цел получаване на определен резултат. Същите резултати целят и проекти като " Гейтуей"... Преход  от поле на нормална сетивност и възприятие в т.н поле "отвъд", за което възприятията не се запазват съзнателно, тъй като рационалния тип мислене отсъства "някъде там".*...

* "Истината е някъде там" - мото на сериала  Досиетата Х




Свързани теми, и материали, присъстващи в Апокрифна Академия*:

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=334.msg1430#msg1430
Разговор за последствията и заключенията от проект "Гейтуей"

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=333.0
ДОКУМЕНТИ: Разсекретено от ЦРУ, 1983г ---- Проект "Гейтуей"

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.0
КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=328.0
КНИГА: Фриц Шпрингмаер, 1996г- Формулата на Илюминати за програмирането "МОНАРХ"

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=329.0
ИНТЕРВЮ: Циско Уийлър разказва за себе си и майндконтрола на илюминати

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=150.0
ИНТЕРВЮ: Coast to Coast AM, 1998г---- Ловецът на извънземни

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=280.0
МАТЕРИАЛИ: Ефекти на ел. и магнитните полета върху живите организми



       
         



* Това ще са основно теми, които за мен са извор на сравнителни данни, кореспондиращи с настоящата тема.
 Ще отделя внимание на взаимовръзките помежду информацията присъстваща в изброените теми и въпросното  Наследството на Дракона - The Dragon Legacy. 


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #1 -: Април 13, 2018, 05:01:18 pm »
                                                                                                                                                              етикет: 11 Септември



"И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки чието име не е записано, от създанието на света, в книгата на живота…" (Откровение на Йоан )




Парламент на Световните Религии

Parliament of the World's Religions






Чикагската Среща, 1893




Свами Вивекананда на платформата на Парламента на религиите, Септември 1893. (от ляво на дясно) Вирчанд Ганди, Дхармапала, Свами Вивекананда и Ж. Бонет Маури.



Налице са няколко срещи, посочени като Парламент на Световните Религии, първия в света Парламент на религиите, осъществен в 1893 г., което е опит да се създаде глобален диалог по въпросите  за веро-изповеданията. Събитието бе отбелязано от друга конференция на своята сто-годишнина през 1993 г. Това доведе до нова поредица от конференции под официалната титла  Парламент на световните религии.

Дейност:

Начало:                            Септември 11 - 27,1893г
Скорошни събития:      Октомври   15 -19, 2015г
Предстоящи събития: Ноември       1 - 07, 2018г


Бележка:

Итересни дати. Особено стартовата дата  ...  - 1893.
Интересни личности, представители предимно на Изтока.
Интересно позициониране, както е видно - Чикаго, ... По време на Световната Колумбийска Експозиция... "Световно Изложение"...


*******

1893 Парламента



През 1893 г. град Чикаго е домакин на Световната Колумбова експозиция, ранно световно изложение. Толкова много хора дошли в Чикаго от всички краища на света, че много по-малки конференции, наречени Конгреси и Парламенти, били планирани да се възползват от това безпрецедентно събиране. Един от тях е този на Парламента на Световните Религии, по инициатива на мирянина, представител на учението на Свединборг* (и съдия) Чарлс Карол Бони ( Charles Carroll Bonney)*. Парламента на Световните Религии е несравнено най-големият от конгресите, реализран във връзка с експозицията. Джон Хенри Бароус ( John Henry Barrows), свещенослужител, е назначен за първият председател на Главния Комитет на Парламента през 1893, от Чарлз Бони.

* Charles C. Bonney
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Charles_Carroll_Bonney

Над 200 "световни конгреси" или "Световни Парламенти" били обвързани със Световното Колумбийско Изложение (освен Парламента на Световните Религии, имало и конгреси, свързани с антропология, труд, медицина, търговия и Финанси, литература, история, изкуство, философия и наука). Бони е  свързан в президентството на  Световните Конгреси.

Бони публикува няколко книги през живота си, най-забележимите от които са си Наръчник на Закона на Железопътните Превозвачи, Обобщение на Закона за Застраховка, Парламента на Световните Религии, както и Адреси на Световните Конгреси.

Бележка:

* The New Church Нова Църква (или Swedenborgianism Сведенборгианизъм) е името на няколко свързани християнски вероизповедания, които исторически са развити като ново религиозно движение, оформени според писанията на шведски учен и теолог Емануел Сведенборг Emanuel Swedenborg (1688-1772).

Сведенборг твърди, че е получил ново откровение от Исус Христос, посредством непрекъснати небесни видения, които той е  имал през период от двадесет и пет години. В творбите му, той прогнозира, че  Бог ще замени традиционните християнската църква, чрез създаване на "Новата църква" ( "New Church") , в която ще се покланят на Бог в едно лице: Исус Христос. Новата църковна доктрината е, че всеки човек трябва да сътрудничи активно в покаяние, реформация и регенерация на нечии живот.


Движението е основано на убеждението, че Бог е обяснил духовното значение на Писанията на Сведенборг, в смисъла на разкриването на истината за Второто Идване на Иисус Христос*. Сведенборг твърди, че е божествено вдъхновението за неговите писания  и последователи смятат, че Сведенборг е свидетел на Страшния Съд в духовния свят, заедно с встъпването в длъжност на новата църква.

Бележка:

* Тази идея явно се корени в следното:
" The last judgment must be where all are together; therefore in the spiritual world, and not on the earth."
" Последния Съд трябва да бъде там, където всички са заедно; Следователно в духовния свят, а не на земята."
От тук:
http://www.universe-people.com/english/svetelna_knihovna/htm/en/en_kniha_continuation_on_the_last_judgment.htm

Създаване:

 Май 7, 1787 England, Great Britain



Наименование на движението:

Swedenborgian, New Christians, Neo-Christians, Church of the New Jerusalem, and The Lord's New Church.

https://en.m.wikipedia.org/wiki/The_New_Church_(Swedenborgian)

***


Парламента на Религиите откри на 11 септември 1893 в сграда на  Световния Конгрес*, която сега е Института по Изкуство в Чикаго. И бе осъществен в периода 11 - 27 Септември, отбелязвайки първото организирано религиозно събиране. Днес той е признат за рождение на официалния между-религиозен диалог по света, с представители на голямо разнообразие от религии и нови религиозни движения, включително:


 - Джайниския проповедник Вирчанд Ганди ( Jain - Virchand Gandhi)  е поканен като представител на Джайнизма.

 - Будистки проповедник Анагарика Дхармапала* (Anagarika Dharmapala) е поканен като представител на "Южния будизъм", термин означаващ по онова време  Theravada.

 - Сойен Шаку (Soyen Shaku), "Първият американски прародител" на Дзен, осъществи пътуване.

 - Есе от японски майстор  Кийосава Манши (Kiyozawa Manshi), "Скелет на философията на религията" ("Skeleton of the philosophy of religion" ) беше прочетено в негово отсъствие.

 - Свами Вивекананда ( Swami Vivekananda) представени Хиндуизма като делегат, въвеждащ на Хиндуизма в откриващата сесия на Парламента на 11 септември.

...
данните са взети от Wikipedia
_________________________________<<<<
* World's Congress Auxiliary Building
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Art_Institute_of_Chicago_Building

Анагарика Дхармапала (1864 – 1933) е идеолог и организатор на възраждането на будизма в Индия, национален герой на Шри Ланка. През 1960 г. е учреден държавен празник в негова чест.

    Първото споменаване на Теософията в България е през 1893 г., по случай блестящото представяне на Дхармапала на Теософския конгрес по време на Световния парламент на религиите в Чикаго.

    Роден е в Коломбо (столицата на тогавашен Цейлон) в семейство на синхали будисти, но получава европейско образование под името Давид Хевавитарне в британските християнски мисии. Едновременно с това се обучава при будистки манастирски учители. На 20 години приема обет за безбрачие (отразено в новото му име Анагарика). Премества се да живее в резиденцията на Теософското общество, с чийто ръководител полковник Олкот пътешества в качеството си на преводач, срещал се с Елена Блаватска. През 1881 г. участва в тържественото ѝ посрещане на острова.

Изучаването на будизма и социално-културните отношения в британската колония затвърдили в Анагарика убеждението за вредата от дейността на християнските мисии в Индия и в Шри Ланка, поради което той приема решение да посвети живота си в защита и възраждане на будизма (откъдето произлиза и второто му име Дхармапала). Работейки в будиската секция на Теософското общество, му се удало да пробуди интереса към възстановяването от руините на свещените места на будизма в Индия. В тази връзка в Цейлон през 1891 г. той създава обществото Маха Бодхи (Великото Просветление, см. Бодхи), чиято първоначална цел била възвръщането на земите в Бодх-гай заедно с древните руини от дворците на император Ашока в будистка собственост, след което да се възстановят, построявайки международен будистки център и университет. Като начало той успява да създаде първия през 20-ти век манастир (вихара) в Калкута при местното отделение на Маха Бодхи (1915 – 1920).

През 30-те години Николай Рьорих е в преписка с Дхармапала и му подарява своя картина „Буда“ и книги от личната си библиотека, включително на Елена Блаватска.

Последното му успешно начинание е възстановяването на будисткия център и строителството на манастирския коплекс с величествен храм в гр. Сарнат, мястото на първата проповед на Буда (близо до Варанаси). Церемонията по освещаването и откриването се състояла през 1931 г., а самият той две години по-късно бил погребан до храма. Главната му мечта – построяването на Бодх Гая била реализирана от неговите последователи по-късно.

Като реформатор на будизма Дхармапала се ръководел от преосмисляне на древните традиции, изнасяйки преосмисленото в публикации и лекции. Той бил уверен, че за будизма е пагубно, когато вярата заслепява очите, пречейки на развитието на разума, а духовното щастие не се постига чрез пожертвованията дадени на бог чрез идоли, а посредством неуморната дейност, че монасите трябва да допринасят с добри деяния в обществото, а не да очакват посетителите в манастирите. Той бил уверен, че религията и животът са неразривно свързани.

*******

     Де факто на въпросната  първа Световна Среща на Религиите, състояла се в Чикаго на 11.09.1893, по време на Световното Изложение, присъстват представители предимно на Източния мистицизъм, будизъм, ламаизъм, хиндуизъм, като изключим инцииращия това монументално събитие Чарлс Карол Бони, за който вече стана дума:
" Парламента на Световните Религии, по инициатива на мирянина, представител на учението на Свединборг* (и съдия) Чарлс Карол Бони."

Новата Църква или както още бива известна:Swedenborgian, New Christians, Neo-Christians, Church of the New Jerusalem, and The Lord's New Church.
Основанието на въпросната Нова Църква, стъпило върху фундамент, изграден от видения и идеи на Сведенборг за Второто Пришествие на Христос, по силата на някакъв странен на пръв поглед мотив, се преплита с това на Източния мистицизъм, намерил  съответстващо поле за посаждане философията и есенцията на хинду-азиатския свят. Възниква въпросът:

Какво общо могат да имат Новата Църква с идеите си за" Второто Пришествие на Христос" с -  хиндуизма, будизма, ламаизма, джайнизма, и пр. учения?
Явно общото не е просто и само линк, отвеждащ ни във Велика Британия, където е създадена Новата Църква. Великобритания... - Врата към Индия.
 
       Анагарика Дхармапала , един от представителите на ученията на въпросния Световен Парламент на Религиите през 1893, първи лично посреща Елена Блаватска на острова. Твърданията на Теософията* винаги са били хладни по отношение Христос. Това е отразено в работата на Блаватска, за което неминуемо ще стане дума.

...



___<___
Свързани линкове по темата:
https://parliamentofreligions.org/parliament/chicago-1893
http://www.trimondi.de/EN/interv03.html

Swami Vivekananda’s ORIGINAL SPEECH in CHICAGO Sept 11, 1893.

____ ____ ____ ____ ____ ____ ____ ____ ____

Преди години, през 2005 работех в Библиотека. Работата ми се състоеше в това, да отчислявам книги, чието съдържание и насоченост не се припокрива с профила на съответната Библиотека. Попаднах на  книга, в която  прочетох за Парламента на Религиите, чието откриване е на 11 Септември, 108 години преди събитията на 11.09. 2001*
Бях запомнила обаче, че въпросния конгрес се е състоял на 11 септември 1901 година, вместо през 1893-та. Грешката ми провокира желание да погледна какво е отбелязано като събития, случили се по света, и по специално в САЩ, към датата... разбира се събитията не са едно и две... аз отбелязвам само едно, защото за тогава и за САЩ не е било маловажно.

За всеки случай линк - 'Какво се е случило на тази дата':
September 11, 1901 (Wednesday)
https://en.m.wikipedia.org/wiki/September_1901

11 септември 1901 година (сряда):

" Бяха направени планове в Съединените Щати на 9/11/01 Да се отпразнува  възстановяването на президент Уилям Маккинли, след опита за убийството му пет дни по-рано. Генералният директор на Пан - Американското изложение  обяви планове за "специален ден на благодарността, ден на Национална Юбилей, по повод спасяването от смърт на президента Маккинли" и каза, че временните мерки са били направени за поредица от събития за 21 септември.
 Духовниците, взели участие в национална конференция в Чикаго се съгласяват, че идеята за втори ден на благодарността ще бъде подходящо за 1901. "

 Няма нищо случайно, до доказване на противното.

   
Цитат

По време на Инициацията на Калачакра* от Далай Лама миналата година в Австрия, имаше много спорни дебати по телевизията, радио-станциите и печатни медии. Международно известния вестник "Дер Щандарт" (“Der Standard”) публикува статия, озаглавена "Войнски  ритуал с Далай Лама: Калачакра".
Немския седмичник на Християнските интелектуалци "Der Rheinische Merkur” побликува статия, под заглавие -
"Какво се крие зад Калачакра Тантра? Безпределно свирепи воини!"
 

Из:

Dalai Lama and 9/11

 An Interview with Victor and Victoria Trimondi (Germany)
By James C. Stephens
September 11, 2003

 свързан цитат:
Цитат
Стивънс: Този 11 септември на втората годишнина от терористичната атака срещу Америка, лектор в националната катедрала във Вашингтон, е не американски богослов били Греъм (Billy Graham), но Тензин Гияцо (Tenzin Gyatso), по-известен като XIV Далай Лама, Бог-крал на Тибет в изгнание. Придружен от пет тибетски Лами, от своя манастир в Ню Йорк, той официално започва с будистко ритуално пеене, последвано от лекция пред 7.000на аудитория на тема "Култивиране на мир като противоотрова срещу насилието."

Нашето интервю днес от Германия с Виктор и Виктория Тримонди, които първоначално са работили, в полза на  насърчаване, промотране съобщението на Далай Лама в Европа. Те са съ-автори на критическия европейски бестселър, озаглавен "Сянката на Далай Лама: Сексуалност, Магия и Политика в Тибетския Будизъм".
Как се случи запознанството Ви с Далай Лама?


Тримонди: Първо срещнахме XIV Далай Лама през осемдесетте и станаха приятели, докато публикувахме  творбите му в нашата издателска къща Trikont-Dianus-Verlag. Докато организирахме международни конференции с него и други известни високо-поставени говорители на между-религиозния и между-културни теми и специално осигурени покани на правителствено ниво от страна на Германия и Aвстрия за него, ние започнахме сериозно да опознаваме Тибетския Будизъм. Обаче, след много години на обширно проучване и размисъл, ние сериозно поставяме под въпрос някои от основните принципи на Тантрическият Будизъм, който  Далай Лама изповядва  и в крайна сметка става един от неговите най-остри критици.


* https://en.m.wikipedia.org/wiki/September_11_attacks
* За ролята на Далай Лама и Инициацията на  Кала-Чакра ще продължа в следващия ми отговор.






____ ____ ____ ____ ____ ____ ____ ____ ____


Следва









Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #2 -: Април 14, 2018, 11:24:41 am »
LIVE: CRS-14 Launch: NASA SpaceX Falcon 9 Dragon Launch of CRS-14 Cargo Mission to ISS


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #3 -: Април 14, 2018, 07:49:35 pm »
   Продължение:

Dalai Lama and 9/11

 An Interview with Victor and Victoria Trimondi (Germany)
By James C. Stephens
September 11, 2003

http://www.trimondi.de/EN/interv03.html

Откъс:

Цитат


Стивънс: Кои са тези нон-будистки врагове, за които се говори в Калачакра ученията? Аз съм виждал статии в будистки списания Shambhala Sunand Tricycle за Лами, облечени във военна униформа. Мислех, че Будизма е миролюбива вяра?

Бел.: https://tricycle.org/


Тримонди: Таен текст на Калачакра изрично наименова "лидерите" на юдаизма, християнството и исляма като противниците на будизма: "Адам, Енох, Авраам, Моисей, Исус, Мохамед и Махди", описвайки ги като "семейството на демоничните змии" ( Г-н Калачакра i. 154). Окончателен, Армагедон - като битка (войната на Шамбала) завършва с пълна победа на будистите. Официалния Калачакра-преводачът/интерпретатор Александър Берзин открито сравнява принципите на ислямския "джихад" с тези на Shambhala war. В ислямската идеология за мъченичеството Шамбала-воините, които ще бъдат убити в последната битка са спечелили да преминат в [будисткия] рай.
     
____

    Преди да продължа по въпроса, за иницииране на Калачакра и интервюто с Виктор и Виктория Тримонди, на тема и под заглавие Далай Лама & 11/9, във връзка с прилагания материал, ще цитирам част от мой отговор в Алтернативен Форум за Конспирации, тъй като е по същество свързан с темата:

      
Цитат
Дори и преди избухването на войната, от редицата на споменатите нацистки идеолози, са направени опити да се идентифицира Хитлер като последна връзка в индо-арийската верига на божествените царе и философи. Индийски религиозни учредители, какъвто е Буда и индийски божествени герои като Кришна бяха обявени за пионери и вестители на диктатора. Този апотеоз достигна кулминацията си в работата на чилийския дипломат Мигел Серано ( Miguel Serrano,) който почита Хитлер като 10-тото въплъщение на Кришна/Вишну. За Серано немския диктатор е безсмъртен и ще се появи отново като "отмъстител", даряващ глобално надмощие на арийската раса в една апокалиптична война за край на всички войни."

От тук
http://www.trimondi.de/H-B-K/H-B-K-Front.htm


*******

Yad Vashem Hall of Names. Photo credit David Shankbone – Wikimedia

https://thetorah.com/the-slaughter-of-six-million-jews-a-holocaust-or-a-shoah/

The Slaughter of Six Million Jews: A Holocaust or a Shoah?

What do the terms “holocaust” and “shoah” mean, and what do they reveal about how we view the respective roles of God and the Nazis in the Jewish genocide?

Prof. Zev Garber





*********

Цитат
2.1.2. Обединените религии - религията на Новия Световен Ред


     В края на 20 век започна масирана атака срещу истинското християнство под формата на т. нар. Обединени Религии (ОР). Тази система съвместно със вече твърде популярната религия на модерното езичество и окултизма увлича огромни маси с лъжливото си учение, използващо универсални митове и почти целия информационен апарат на модерния свят. Интересно е да отбележим, че това явление е описано и предсказано в Библията: "И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки чието име не е записано, от създанието на света, в книгата на живота…" Ibid, Откровение на Йоан 13:8

    Във времената когато са се развивали събитията, описани в Библията е имало два вида религии: едната е била развита в Израил и се е заключвала във вярата на хората в Един Бог, който се възприема като Жив и Личностен, а другата - вярата на обширния по онова време езически свят, където хората се покланяли на многото си фалшиви, възникнали като образи близки до тяхното битие богове. 

    Днес в самото начало на 21 век отново имаме два вида религии. Тяхната същност и границата помежду им са коренно променени. Първият вид религии са тези, които претендират, че имат монопол върху истината и че спасението се отнася само за тези, които вярват в техния Бог и истината, която е свързана в Него. Този тип религиозно мислене е познат в научната теология под названието "екзотеричен" , а популярния му вариант звучи като "религиозен фундаментализъм" или "религиозна нетърпимост".

     Втория вид религии приемат, че всички религии по света почитат едно и също Божествено Висше Същество, което не зависи от личността на религиозните учители като Иисус, Буда, Мохамед, Кришна, Блаватска и др.

     Тези религии пледират за единство на хората с различни религиозни възгледи и вярвания. Този тип религиозно мислене се нарича "езотеричен". Популярното му вариант е известен като ОР, като основния принцип в него е "включването на различните религиозни същности", а не "изключването".

     Очевидно идеологията на ОР е идеология на множеството, което изгражда нетърпимост към позволилия си "един" от тях да се отделя от тяхната общност. В такъв случай по безопасно и дори политически по-правилно е да принадлежиш към множеството. В Библията намираме подходящ текст, който би могъл да илюстрира горния случай: "Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са тия, които ги намират" Ibid, Матей, 7:14 

      Повече от очевидно е, че именно такава обединителна организация ще бъде структурата на бъдещата световна религия, която лъжепророка ще използва в последното време. 
Сериозна съюзничка на ОР е съвременната окултна система, в която се твърди че съществуват извънземни цивилизации, че има прераждане, че човешкия вид на Земята е резултат на генетичен експеримент , предприет от напреднали в своето развитие цивилизации. . . . .



      Друг важен аргумент, който се изтъква в тази връзка, е твърдението че конфликтите между нациите продължават да възпламеняват опасни войни в човешкото общество. Много световни лидери и стратези са стигнали до извода, че войните никога няма да секнат, докато някаква форма на световно правителство не замести ерата на националните държави. Същите хора твърдят, че необходимото за това световно политическо единство не може да бъде постигнато, ако не се постави край на религиозните различия и произтичащите от тях конфликти по света. 

      В организационно отношение системата на ОР се основава на стратегията, възприета от привидно културното движение "Ню Ейдж", което е генераторът на т. нар. Организация на Обединените Религии. Основната идея, върху която почива тази организация е, че съдбата на бъдещия свят зависи изцяло от това, доколко всеки един от нас толерира и уважава религиозните убеждения на ближните си. Новата обединителна религия ще се основава по всяка вероятност на убеждението , че всички религии по света, макар и различни по облик, са верни пътища към Бога. Само по този начин може да се постигне желаната хармония между световните религиозни общности. От друга страна, как е възможно да се убедят многобройните световни духовни лидери да направят компромиси с доктрината на тяхната религиозна уникалност, за да се постигне висшето благо определено от  крайните глобалисти като "атмосфера на толерантност и взаимно уважение". 

       Очевидно това е сложен процес, който трудно би могъл да се осъществи, ако се действа непосредствено. Затова в световен мащаб се създава целенасочена атмосфера, подготвяща хората чрез метода "обработка на мозъците". По света има много обединителни религии, които са част от политическата система на НСР. Споменатата "Обединителна църква на Муун" е част от Религиозната група на НСР. Фактът е посочен в книгата на Т. Марс "Мрачни величия". Към религиозните групи, свързани с НСР този автор причислява и "Националният съвет на църквите, Световния съвет на църквите, Световния парламент на религиите, Световната асамблея на религиите, стотици групи и секти, свързани с движението "Ню Ейдж", различни групи от протестантския фронт и някой телевизионни евангелизатори, Дружеството на анонимните алкохолици (финансирано от самото начало от Рокфелерови) и много други секти (напр. Църквата на обединението, така наречените "Moonies") (Т.Марс, Мрачни величия, С 1995, с. 81)
 Всички тези "обединения" се борят за световен мир, за разбирателство и религиозна търпимост. Десетки милиони хора по света са въвлечени в тяхната система. Масираното, щедро финансиране на движенията е подготвило почвата за разкриване на истинската цел на въпросната система, наречена ОР. С такива действия може да се обясни и необичайното от християнска гледна точка поведение на Папа Йоан Павел II, който бе благосклонен да заяви през 1994г. че мюсюлманите имат спасение" (Катехезис на Католическата Църква с.242-243) . . . .


      Ето какво пише по въпроса за ОР един от адептите на тази система - индуисткия гуру Шри Химонои: :"Никаква човешка сила няма да може да разруши Обединените Нации, защото те не са просто едно обикновено здание или идея; Това не е човешко творение. Обединените нации е Светлината - Визия и Абсолютния Господар, която бавно, сигурно безпогрешно осветява невежеството, нощта на нашия човешки живот. Божественият успех и върховен прогрес на ООН е обречен на това, да стане реалност. В избрания от него час, Върховния господар ще забие с камбаната на неговата победа тук, на земята, чрез любящото и слугуващо сърце на Обединените Нации"

      Ето в това се заключва новата религиозна философия, направляваща организацията, която съвсем скоро ще има неконтролируема от никого световна власт. Тази власт ще се опира на една нова единна световна религия, разглеждана като единствена надежда на човечеството.
      Системата на ОР има и своя история. Първата основополагаща вселенска конференция за обединение на вероизповеданията създала Съвета на Парламента на Световните религии, се е състояла още през 1893г. Може да се каже, че идеята да се заложи основата на нова религия, която да се основава върху разбирателството между народите и на компромиса между религиите по света, никак не е нова. В идеята за ОР, залегнала в основата на "Обединителната църква" на Муун се съдържа една фундаментална методологическа грешка. Тя се състои в следното: Първо, във всяко еклектично по своя характер обединение, каквото е ОР, се допуска съединяване в единство на абсолютни елементи, които в случая автоматически се понижават на относителни величини. С други думи, абсолютните истини на религиозните системи, влизащи в състава на такива обединения, принудително следва да се принизят до ниво на относителни истини, характерни за човешкото познание. От методологията на обединителните процеси е известно, че обединение е възможно само на "слаби" елементи. "Силните" елементи рано или късно се оказват извън контрола на обединителните схеми, построени върху крайните измерения на човешкото познание. Такъв силен елемент в обединителната схема на ОР е християнството. Затова тази религия винаги се оказва извън сферата на всякакъв вид обединения по схемата на ОР. Главната причина за това е личността на Божия Син И. Христос, който казва: "Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" Йоан 14:6 Божествения характер на Човешкия Син е главната преграда за създаването на системата на ОР.


       Принизявайки отделните елементи до нивото на относителни истини, системата на ОР сама се нуждае от изграждането на свои собствени абсолюти. Т. е. по същество ОР принудително трябва да бъде или нова религия, или да се превърне в културно движение, стоящо отвъд религиозните системи и изпълняващо ролята на координатор, съгласуващ общите усилия на съставните компоненти. 

       И така, дали акцентът върху толерантността в религиозните отношения между различните религиозни групи по света може да породи нова религия или това ще е чисто и просто едно културологично движение? Толерантността от друга страна, е философска категория, която по дух се доближава по-скоро до културата, отколкото до религията. Слушал съм доклади на привърженици на Бахаите, които твърдят, че те представляват културно движение, а не религия. Чувал съм и мнения, че Бахаите са обединителна религия, пледираща за толерантност между различните религиозни системи по света. Наскоро чух и становище по въпроса за характера на "Обединителната църква" на Муун, че тя била над-религиозно и над-национално движение борещо се за хармония между религиите по света. Тогава питам аз, това религия ли е, или културно движение? Мнението на лидерите на "Обединителната църква" е, че това е религия. Следователно е налице пълно разминаване в мненията, породено от въпросната фундаментална методологическа грешка лежаща в основата на системата на ОР. 



          В математиката има един парадокс , известен като "парадокс на Ръсел". Той се свежда до твърдението: Множеството от всички множества (в математиката) не може да бъде множество по принцип. Аналогията с ОР е очевидна: Обединението на всички религии по света не може да бъде религия по принцип. Този парадокс е причината днес по света да съществуват десетки обединителни религиозни движения. Възниква дори проблема за обединението на самите обединителни движения. Мисионерите на "Обединителната църква" изграждат "планини от знания", позовавайки се най-вече на Библията, въпреки че в действията и разбиранията си отричат основните положения в християнското учение. За такава "мъдрост" св. Яков казва: "Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска". Ibid Яков 3:15

       За такива "учители" като Муун св. Йоан е казал: "а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света". Ibid, Първо послание на св. Йоан 4:3А св. Матей евангелиста боговдъхновено е предсказал появата на такива лъжеучители: "И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина" Ibid, Матей 24:11 

       Какъв е смисълът и същността на идеите, оформящи облика и теологията на ОР? В документи издадени от организации, сподвижници на тази система, четем: "Обединените религии е организация, която изгражда мостове, а не религия сама по себе си". Въпреки това ОР е религия и тя си има своя теология. Характерно за нея е, че скъсява ДББ, което автоматически я поставя в редиците на религиозните системи, в които ролята на Бога се замъглява. ОР по такъв начин се превръща фактически в система, която се доближава до материализма. В същите документи е отбелязано: "Религията се занимава с взаимоотношенията на хората, с техния духовен Произход. Ние вярваме в универсалността и вечността на Духа. Вярваме, че всички религии извличат своята мъдрост от този първоначален Източник". 

       Християнството трудно би се съгласило, че религии като Зороастризма и Луциферианството са съвместими с техните виждания или дори братски. Луцифер напр. не е Бог и това е видно от Библията Исая 14:12. В хартата на ОР е казано още: "Обединените религии насърчават диалога. Теологията на приемането ще помогне на хората по целия свят да намерят обща територия. Нашето осъзнаване на единството в религиозното разнообразие насърчава все повече увеличаването на братството"… "Ние вярваме, че мъдростта на нашите религиозни и духовни традиции трябва да се споделя за здравето и благоденствието на всички. Затова, като общество на вярата и като независими хора, посветени в нашата вяра, сега се обединяваме в името на мира и изцерението между религиите, народите и нациите, и за доброто на земята и всички живи същества". 

       Християнския Бог не признава религиозното разнообрази. Езическото идолопоклонство е нещо твърде различно от Любовта и Морала, които този Бог насърчава. ОР толерира всяко религиозно различие. Все пак, дали Богът на окултистите напр. е същия свещен източник, както Бога на християните? Едва ли?! От друга страна, ОР се обявява открито в подкрепа на основните документи на ООН. Очевидно с това тя се кандидатира да бъде официалната религия на бъдещето. В хартата на ОР се казва:
 "Ние се обединяваме, за да подкрепим свободата на религията и убежденията, както и правата на всички индивиди, които са изложени в международното право."

       Всички тези факти по същество представляват "нерелигиозни" гледни точки на ОР, включващи открита политическа подкрепа на Декларацията на ООН за Човешките права и Универсалната Декларация за Човешките Отговорности, които нямат нищо общо с религиозните постановки и закони. Напр. хартата на ОР определя Поддържащата Икономика като "икономическа система, която използва ограничените световни ресурси разумно и икономично". Справедливата Икономика е "система в която създаденото богатство се разпределя по справедлив и равен начин…Днес между богатите и бедните съществува огромна бездна. Двадесет най-богати нации представляват 17% от населението на земята, а притежават 75% от световното богатство". Не е ли именно това главната цел на ОР - да утвърди властта и привилегированото положение на богатите, подтискайки гнева и бунта на бедните уповавайки се на благовидните принципи и идеите на тази изкуствена религиозна система. Знаем, че идеята за преразпределение на богатствата е централна идея на Комунизма. Твърде близко до ума е, че идеологията на ОР е всъщност идеология подобна на Комунизма. Също така, твърде близко до ума е, че идеологията на ОР е опит за духовна система, която иска да овладее и подчини духовната сфера на света, скрито прокарвайки в нея идеите на Комунизма под друга форма. Духовното изравняване, което е скритата мечта на ОР, е всъщност подготовка за насилствено изравняване в световен мащаб, провеждано в рамките на НСР от единното световно правителство.


          Може би е съвпадение, че централата на ОР е във Сан Франциско, САЩ, на същото място където са офисите на фондацията на М. Горбачов, човекът който погуби Комунизма в СССР, но все още заявява, че е комунист.

       ОР се намесва активно в проблемите, свързани с опазване на околната среда. Непрекъснато се пропагандира идеята за осъзнаване на проблема свързан с тази сериозна криза. Има техни предложения да се отбелязват тържествено пролетното и зимното равноденствие, което по същество означава възраждане на старото езическо преклонение пред слънцето и луната. ОР се занимава дори с проблема за преодоляване световната промяна на климата, като се базират идеята за използването на нови и възобновяеми източници на енергия и енергоефективни технологии, призовавайки за използването на евтини източници на енергия. 

        Очевидно е, че без религиозното единство световното правителство няма никакъв шанс. Заинтересованите от решението на този въпрос среди щедро финансират институциите на всички религиозни среди по света, които пледират за подобно единство. Напр. в обединителната църква на Муун се наблюдава необичайно за скромността на религиозните хора натрупване на богатства и собственост. Излиза, че богатите и влиятелни бизнесмени с определена сума в джоба си могат да организират нова религия и да я разпространяват по света, да станат светци и спасители, опитвайки се да изместят от съзнанието на вярващите образа на Истинския Спасител И. Христос. Милиони хора ще ги последват, покланяйки се на измамните им учения, които от друга страна неизменно се свеждат до идеите залегнали в основата на ОР. 

        Друг съществен принос на ОР е отразен в документ наречен "Към Световна Етика, Първоначална Декларация", написан от Католическия теолог Ханс Кунг и неговия помощник Робърт Мюлер. Новата световна етика, която бързо се приема като кредо на Единната вяра, представлява набор от основни и първостепенни стойности, с които всички световни религии могат да се съгласят. Единствено християнската религия основана на Библията не може да се съгласи с такова кредо. Разбира се, религиозната несъвместимост не бива да се разглежда като основание за омраза, обиди и убиване на хора с други религиозни убеждения. Християнството обаче не може да допусне компромиси с основите на вярата в Бог и Неговия Син И. Христос, който е основната пречка за установяването на НСР. В книгата на Х. Кунг се казва:
 "Всяка форма на …църковен консерватизъм трябва да се отхвърли…Да го кажем направо: никаква регресивна или репресивна религия - било то Християнство, Ислям, или Юдеизъм или религия, с каквато и да е доказателственост - няма дълго бъдеще.Ако етиката ще функционира за благоденствието на всички, тя трябва да е неделима. Неделимият свят все повече се нуждае от неделима етика. Пост-модерните мъже и жени имат нужди и общи стойности , цели, идеали, видения. Но големия въпрос, който е подложен на диспут е: дали всичко това не предполага религиозна вяра?…Това от което се нуждаем е общ световен ред!" 

       Очевидно новата световна етика на ООР пледира за справедливост и мир, за права на жените, за защита на околната среда и толериране на греховността, превръщайки всичко това в хуманистични заповеди, които заместват Десетте Божии Заповеди от Библията. 

        Засега новата световна етика няма никаква власт над нас християните. Един ден, когато силата на ООН нарасне и единното световно правителство родено от нея се превърне в реален факт, ще бъдем принудени да приемем тази нова форма на етични закони. 

        Тогава всяка нация, която не се покори на волята на Международната общност , възприела религията на ОР се изправя пред опасността от икономически санкции или военна акция. Ще настане време, когато икономическите санкции ще бъдат налагани и спрямо отделни личности. Отделните индивиди ще бъдат задължавани да приемат новата вяра и да засвидетелстват по този начин своята лоялност към ООН. Неподчинението на този закон ще бъде еквивалентно на бойкот на реформираното общество на НСР. Такива хора няма да могат напр. да купуват или продават и по този начин ще бъдат изключени от икономическия живот. 

       Днес ОР и произтичащите от тях нова етика изглеждат съвсем безобидни системи. Но утре те ще се превърнат в безмилостен репресивен апарат, който ще принуждава хората да избират между Иисус и Сатаната. Тогава всеки християнин под угрозата за собствения си живот ще трябва да избира между фундаменталното твърдение в християнската религия , че Иисус Христос е Господ и Спасител или разводнения и неясен документ на антибиблейската по своя дух нова етика на ОР. Тогава християните ще бъдат принуждавани да приемат, че духовните истини могат да бъдат открити във всички световни религии и твърдения, че има повече от един път към небето. Въпреки че както вече отбелязахме в Библията е ясно казано: "Иисус му каза: "Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" Йоан 14:6. Истински вярващият в Библията християнин не може да приеме новата етика на ОР.

      Очевидно въз основа на новата етика на ОР може да кажем, че "Идващите Обединени Религии" отварят вратата към една нова Библия с нови правила, нови закони и нови доктрини. Религиозната търпимост е новата религия на света, която възражда старите езически вярвания. Дали всички религии по света водят последователите си до Бога? Това е фундаментален въпрос в универсалната теология и в неговото положително решение вярват дори такива световни духовни лидери като преподобния Дезмонд Туту, който казва: "Нашият дом е на небето, където е Бог:На земята ние се учим как да намерим дома си и всяка вяра води последователите си у дома." 

       Колко трудно е обаче, да разпознаем тези изтънчени извъртания, които имат една единствена цел - отвличане на вниманието на хората от истинската вяра! Основателя на "Обединителната църква" Муун открито заявява, че сам И. Христос му се е явил и му поръчал мисията, за която той е предназначен. Но как така се получава, че този човешки идол, постепенно се отмята от Истинския си учител и по-късно дори не споменава неговото име в лъжеучението си. Нещо повече, изопачава учението Му представяйки християнството като западаща система. Каква мерзост от страна на лъжехристите, за които св. Матей евангелист казва: "Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно и избраните. Ето предсказах ви."
 
       Пророчествата записани в Библията, предсказват съвсем ясно още преди 2000г. появата на лъжепророците. С помощта на идеологията на тези пророци в последните времена ще се осъществи съюз между Световното правителство и Световната религия. В Откровение 13гл. тези институции са представени като Антихриста и Лъжепророка.

       Точно както днес ООН използва икономически санкции, за да принуди всяка страна да се подчини на НСР, така ще бъде когато ООН се съюзи с ОР. Тогава икономическите санкции ще бъдат прилагани и към отделни личности. След което отклонението на хората от истината и личността на И. Христос ще придобие характера на икономическа репресия. Участието в световната икономика в рамките на НСР само по себе си няма да е никак пагубно . Пагубно ще бъде масовото отричане от И. Христос, което наблюдаваме днес сред стотиците хиляди последователи на лъжепророците, които вярват в лъжите им и забравят истините , описани в Свещеното Писание." 
/откъс от "Физика на Бога 4" на акад. Божидар Палюшев/

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #4 -: Април 15, 2018, 07:36:25 pm »
                                                                                                                                                          етикет: "Археометърът ” на маркиз Сент-Ив Д’Алведр








Гюстав Доре
Данте и Беатриче в Рая



      "Помни само, че аз бях невинен и,
        просто като вас, смъртен на този ден,
        аз, също съм имал лице, белязано от ярост, от жалост и  радост,
        доста просто, човешко лице!"

        Бенджамин Фондейн (Benjamin Fondane, Exodus)
        Убит в Аушвиц, 1944

     



Хитлер:

Цитат

Проследявайки възхода и упадъка на древните цивилизации, той забелязал, че тяхната историческа последователност очертава ясно доловима загуба на духовни способности. Започнал да разсъждава дали подобен упадък на духовността може да бъде свързан с отслабващата магическа сила на кръвта на расите и дали съвместното влияние на тези два фактора не обуславя появата, а впоследствие и доминирането на материалистичното мислене. Стигнал до извода, че с течение на времето човечеството е навлязло в някакъв каньон на съня, а предишното златно време, когато хората се радвали на магическа връзка с Космоса, е забравено и единственото свидетелство за това върховно състояние лежи скрито в митовете и легендите, в които вече никой не вярва.
За разлика от римокатолическите свещеници („злобни паразити") и пуританските пастори („покорни като кучета, които се потят от неудобство, когато разговаряш с тях"), Хитлер отказвал да приеме историята на древните евреи като имаща каквато и да е позитивна роля в дълголетната история на човечеството. По това време той започнал да обвинява евреите за появата на материализма и за подмяната на всички ценности, които някога са били тачени от древните хора. 

  „Евреите никога не са създали цивилизация, само са разрушавали... Те не притежават нищо, сътворено от самите тях, което могат да посочат с гордост. Всичко са откраднали. Чужди народи и чужди работници строят техните храмове, чужденци творят и работят за тях. Евреите не притежават собствено изкуство - те го крадат парче по парче от други народи. Те дори не знаят как да съхраняват ценните неща, които са създали... В крайна сметка единствено арийците са способни да основават държави и да им помагат да поемат по пътя на бъдещата си слава. Евреите не са способни на нито едно от тези неща. И тъй като не могат да го направят, се налага всичките им революции да бъдат интернационални. Налага се да се разпрострат, както се шири чумата".
(Адолф Хитлер, реч, изнесена в Мюнхен през 1922 г.)



        маркиз Сент-Ив д ’Алведр и неговия "Археометър"


Д’Алведр достигнал до идеята за синхронността в събития, понятия и стойности и в рамките на тридесет години  разработвал т. н от него "Археометър", пособие, което да отрази това.

Накратко за личността на маркиза:

Жозеф (Йосиф) Александър - маркиз Сент-Ив д ’Алведр е роден през 1842 год. в Париж, Франция в семейството на ревностни католици. След сериозен конфликт със семейството му, поради това, че Сент-Ив не приема съществуващата система на традиционно образование, строгият му баща и ревностен католик го прогонва от дома.

Няколко години Сент-Ив служи във военната база на Франция в Брест, а след това се премества по крайбрежието на Ламанша и на Нормандските острови, където се предполага, че Сент-Ив се е запознал с основателя на Ордена на илюминатите, баварският професор по каноническо право в Инголщадския университет Адам Вайсхаупт. Няма данни дали Сент-Ив е бил член на Ордена на илюминатите, но във всеки случай възгледите му относно католицизма по това време не са се различавали особено от тези на илюминатите.
 Едно от най-ярките и изключително интересни събития, станали в тези среди, е била срещата на Сент-Ив с великия френски писател Виктор Юго, който оказва значително влияние върху по-нататъшното духовно и изследователско развитие на Сент-Ив.

Бел. : Между впрочем името на Виктор Юго присъства сред имената на великите магистри, които се вярва да са оглавявали Сионския орден. Отбелязвам това, защото четейки за Д’Алведр забелязах, че той е в защита на абсолютно противоположната позиция например що се отнадя до отношението му към Френската революция и следствията от нея и се питам доколко е вярна представата и историческите изводи за тези събития и скрити общества.
Тук вместо биографични данни ще цитирам идеята му за държавното управление, за да се знае какво е имал предвид, на какво е придавал тежест,  докато е разработвал своя Археометър.

Цитат
Опитвайки се да изясни мистичните и окултни основи на политическия свят, бъдещият пътешественик в Агарта се заема с изучаването на трудовете на великите духовидци на XIX век. Първият негов опит по този въпрос е трудът на езотерика и кабалиста Фабр д ’Оливе „Възстановеният еврейски език”. Този труд, бидейки по същество едно своеобразно лингвистично изследване, всъщност стига до резултата, че езикът на древните евреи е имал скрито за европейците мистично значение и че този език, както и буквите на неговата азбука (иврит в по-ново време!) са свързани по определен начин с генезисните закони и с циклите на Космоса и на заобикалящото ни Мироздание.

Франко-германската война в 1870 год. и последвалите я революция и Парижката комуна силно променят характера на мировъззрението на Сент-Ив. Той счита бунта на народните маси като проявление на силите на хаоса, стремящи се от времената на древността да подкопаят основите на цивилизацията. Не е известно дали Сент-Ив е взел непосредствено участие в потушаването на бунта, но, веднага след като в Париж се възстановява реда, той, едва 29 годишен, вече е на работа в Министерството на вътрешните работи. Той желае да служи на реда там, където запазването му е може би най-истинската професия, а шестте години служба в държавния апарат само потвърждават правилността на отдавна узрелите в ума на Сент-Ив идеи.

В 1880 год. маркиз Сент-Ив д’Алведр е посетен от тайнствени пратеници на една страна от Изток. Сент-Ив твърди, че това са били индийските факири и мистици Риши Бхагавандас-Раджи Шрина и Ходжи Шариф. Но, кой знае, (изследователите, заети с живота на маркиза свързват тези посетители със страната Агарта, към която д ’Алведр проявявал интерес*)
Започвайки от 1882 год., маркиз Сент-Ив д ’Алведр пише една след друга няколко книги, които по същество са реконструкция на древната човешка история, за което използува своеобразна дешифровка на свещените текстове на човечеството. Първата стъпка в това отношение е „Мисията на Суверените”. След това се появяват „Мисията на работниците” (1883 год.); „Мисията на евреите” (1884 год.); „Мисията на Индия в Европа (1886 год.) и „Мисията на французите” (1887 год.). Пишейки тези книги, според неговите приятели, маркизът е имал усещането, че е открил универсален ключ към тайните на дълбокото минало на човечеството, към тази загадъчна дисциплина, която по-късно ще нарекат „древна Наука”. Наука, която много преди технотронната цивилизация е притежавала особено Знание, изпреварващо откритията на XIX век.

Но каквото и да е писал Сент-Ив в своите „Мисии”, в тях като основен и водеш мотив се откроява политическата система на Синархията, предложена от маркиза като точно отражение на организацията и управлението на Божествената небесна държава, приложени на Земята в
организацията и управлението на Земната държава, независещи от политическите конюнктури и историческата конкретика
. Авторът на „Мисиите”, маркиз Сент-Ив д ’Алведр - пише неговият ученик Папюс, - откри на разумните същества единствения политически път, сходен с посвещението - Синархията.” Синархията - това не е само антипод на Анархията. Синархията е съвластие, обединяващо синтетично трите функции - Пророческата, Жреческата и Царската - по въпросите на устройството и управлението на синархичната държава тук на Земята. При това Пророческото ниво е най-висшето. Това е нивото на непосредствената Божественост или още нивото на Господаря на света (какъвто е бил белият и божествен ариец Рам ', основал в 8 - 6-то хилядолетие пр.Хр.е. теократичната Империя на Овена, в която са влизали всички предишни езотерични центрове , съществували и през ерата на черната раса). Второто ниво е Жреческото. Слънчевото, Мъжкото ниво. Това е сферата на Битието и Светлината. Това ниво служи като приемник на невидимите влияния на Пророческото ниво и адаптирането им към низшите нива на материалния свят. Третото ниво е царското или още Лунното ниво, тъй като земните царе служат като приемници на жреческата светлина и като осигурители на обществения ред в съответствие с „отразените” слънчеви влияния на Жреците. Тук основна роля играе също и символизма на Жената и на нейните детеродни органи. Такава структура на съвластие маркиз Сент-Ив д’Алведр нарича Синархия. Именно Синархията е за Сент-Ив духовен, религиозен и политически идеал, който би трябвало да бъде реализиран независимо от наличните външни обстоятелства, тъй като в Синархията е запечатана абсолютната Воля на Провидението, независеща от историческите обстоятелства и превратности.

Ето ги тук размисли и предпоставки в посока на арийството, преди все още те да наберат сила и да се филмират като расистки в умовете, родени в навечерието на 'Новото време', около 1900та година.  Маркиза вижда решение в организацията на обществото, което може би е бил и механизма за предотвратяването на расовия проблем, в кастово разделеното общество. Тази своя идея той проектира в един бъдещ план, според  основаванието на историческата синхронност и нейната циклична проява. Ето една "странна предвиденост", отново инспирирана от Изтока, която бива заметена от умовете на следващото поколение. Историята се пре-повтаря, ала това добавя ново осъзнание в цялост, общочовешки. Въпросът е защо тази расовост определя йерархията? Това явно е един отзвук от древността. Ала кръвното родство би следвало да бъде надставено, доколкото личността се самоосъзнава индивидуално, а не родово. Тази кръвна свързаност като предпоставка за възможността за озарение и сетивност е смущаваща, освен ако не възприемем, че видово се разминават стойностите от човешкия вид и броим, че едни са с човешки характеристики, а други с някакви "надчовешки способности" - и тези ръководят другите, според някакво основание за различна психичност. В  човешките възможности е заложено човека да се само-осъзнава индивидуално, а не групово....какво е по-разлчното на управляващия, ще го нарека "вид", защото изглежда е отделен вид, който се самоселектира, за да запази основанието си за власт. Би се стремил да запази и налага свои правила само този, който не може да опази вида си от изчезване, когато естествените условия не му го позволяват, по каквито и да е причини. Тогава селекцията би породила между-видовите хибридни форми, които биха осигурили видово преливане и запазване на  качествата на  застрашения вид.
Всяко човешко същество е на Бога подобно, т.е има обединяващ център, самобитно, и извън нечий управленчески план.
Следователно въпросните качества не принадлежат на естествения завой в психично-духовната еволюция, а целят да запазят пра-древни способности, подобно преписваните на атлантите, като това да осезават в едно общо поле, да бъдат свързани със съзнанието на своите предци.
В какъв план са обитавали тези преноси в далечни времена, защото подобно поле като проява е далеч преди проявата на дуалното способство за разграничено възприятие, обект/субект. Следователно тези качества  са способности на финни сили, които сравнени с днешните човеци биха били безплътни... Свят на елфове и феи, една друга "реалност", съществуваща в успоредица с това, което възприемаме като наша сетивна реалност. Една реалност движеща се в свое си поле... Как този свят на духовни същности се вплита и изковава закони, извън Божествената Хармония? Това изглежда невъзможно. Невъзможно ми изглежда нещо преходно да помести Вечността.

...
 
За съжаление няма как да разгледам тук в това кратко изложение цялостната концепция на Ив Сен д'Алведр, за да се разберат подбудите му и да се анализират резултатите от неговите предвиждания. Но можем да открием подобни размисли и у други личности, родени в навечерието на тази епоха и да открием с какво всички тези идеи си приличат и как са повлияли на настоящето.



*
Цитат
  ... За Посвещението на маркиз д' Алведр се твърди:

        Той беше посветен в западната традиция от най- висшите Центрове; в традицията на Изтока - от двама от най- великите свещеници на брахманската Църква, единият от които бе Brahatm a на светите Центрове на Индия. Като всички ученици на истинското източно посвещение той притежаваше всички учебни тетрадки, всяка страница на които е подписана от съответния брахман, отговарящ за предаването на святото Слово. Четенето на тези тетрадки изисква задълбочено познаване не само на санскрит и иврит (които тези брахмани с високи нива на посвещение владеят основно), но и на примитивните езици, от които произлизат йероглифите и китайското писмо.Освен познаването на Ведите, а оттам и на най-светите Мантри, на седемте смисъла на Сефер и кабалистичните ключове... 


http://www.yadvashem.org/museum/holocaust-history-museum/hall-of-names.html


Psyhea:

Цитат
Мила,точно така виждам вортекса в който стават прегледите на съществуванията ни.Някои казват,че сякаш са в стая пред много телевизори,но при мен така изглежда,като цилиндър и аз когато се концетрирам върху образ,той изкача напред подобно Джак от кутията,и пред мен се разкрива времевата му линия точно като кинолента,но не 2д,а холограма - понякога дори 6д,щото може да почувстваш/осезаваш филма 

     Във връзка с изображението, което Психея интересно коментира, че и напомня на онзи вортекс, който "вижда". На мен ми се случи, че видях тази снимка нощес, докато писах нещо си, и бях в полу-сънно състояние и ме блъсна усещането, завладя ме и призори се събудих преследвана от лицата в този въртоп. Дадох линк за въпросното място, изобразено на снимката... " Hall of names":


Залата на Имената на Йад Хашем е еврейска народен Мемориал на всеки евреин, загинал в Холокоста – място, където те могат да бъдат въз-споменовани от следващите поколения. Основната кръгова зала съхранява обширната колекция от "Страници на свидетелството" – кратки биографии на всяка жертва на Холокоста.
...

 


       Идеята за субстанция на Бог е описвана като въртоп. Не е "случайно"  осезанието ти, Psyhea!
 Истина винаги изплува, лъжата потъва, лъжата са малките стружки от извайване на творението, малките фалшиви истини по пътя на провиждането. Виждаме света на формите, докато стъпваме все по-навътре в себе си, в свое осезание, на чисто... чезне чувството за притежание на нещо, погълнато от присъствието на по-всеобхватното,  движението на всичко проявено... въртоп към центъра в себе си, в състояние и чувство на единство. За съжаление човешкото същество може да схване частично това чрез любовното чувство, за съжаление често до етапа, в който го вземе за свое притежание и то изчезне. Всъщност желаенето е форма на нуждата да бъде осезано това вътрешно единство. Парадоксално то се осезава най-пълноценно при добре развито его, тогава, когато човек се сработи със самия себе си, когато намери своя извор на вдъхновение в Бога, в себе си. Може би чак тогава е свободен да възприеме и другия като цялост, в единство, без да има щение и да изпитва вътрешна нищета, незадоволеност и да ги проектира външно.

     В "изкуството на войната" намирам подобно съ-отношение помежду "силите", каквото и при вътрешното общуване в себе си или проектираното върху партньора и изобщо цялото обективно възприятие за всяко съзнание, възможно да влезе като участник в решението на едно вътрешно уравнение. От друга страна решението е колкото лично, толкова и комплексно за всички участващи, точно каквито са последствията от една война. Въпросът е щом един мир не може да бъде осъществен, чие уравнение решава една война? Чия проекция разиграва? Целите може и да изглеждат комплексно основание, но е нужно единство, едно съзнание, за да бъде заявена една цел. Противно на това истинското решение, сбособстващо мира, няма общо с притежаваното или с проектираното. Мира е равновесно съотношение на силите и способност те да бъдат разпределени, според заряда им. Тогава двете крайни точки, ще ги нарека - "положения на нуждата", в своите крайности те са магнитни взаимодействия, понеже нуждата в своята противоположност е равна на пресищането. И двете крайни положения водят до един резултат - война. И двете крайни състояния проектират извън себе си, създават случвания, отношения, колебливости, хабене. Завоюват психични територии, точно както армии завоюват нови земи. И двете създават "пристрастия", авторитарност. И двете имат нужда от компенсация. И двете като махало на часовник отброяват времето. И двете имат един бог - времето, който подобно двуликия Янус гледа в две посоки.

Тези граници насичат осезанието за цялост, оформят обаче обективното възприятие. Звездите изглеждат като светила, ала всъщност светлината е едно кълбо от нерви, и нервни окончания, свързани в цял един поток светлина, който криви във вихри и в тези пластове провиждаме звезди... и по навътре и те изчезват и пак навътре се извиват в пластове по степен, скорост, честота, цвят, възприятие...  и това е една тороидна система, защото всичко проявено се вихри, не стои така застинало, както изглежда. Това е и т.н Духовна Йерархия на Безплътните сили*.
       
ПРАВОСЛАВНОТО УЧЕНИЕ ЗА АНГЕЛСКИЯ СВЯТ
http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=259


Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #5 -: Април 17, 2018, 03:57:35 pm »
Интересно твърдение..
Ми то ще излезе,че конспирацията в конспирацията цепи мрака!
По смътен спомен..Преди да се наводни Европа с мигрантите беше,но не помня точно кога..Мисля,че в периода 2008-2010 ще да е било..Може би още в синия форум..Та спомням си,че обсъждахме "Ислямизирането на Европа посредством миграционна вълна - Троянски кон на Сащ,програма целяща отслабването и дестабилизирането на района"..


А то каква ще се окаже хавата..Куинито събира верни поданници ;D ..[size=78%]     [/size]




Абе снощи пак гледахме филма "Боговете н

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #6 -: Април 18, 2018, 07:10:04 pm »



Лабиринтът & Девата на Граала




 Граала е светлина, точно както жената е светлина, и двете са светлината на "Слънцето". Трансцендентното съзнание, (символизирано в Дървото на Живота от Tiphareth* слънчевата Сфера), е въплътено в древния 'Great Rite'*("Голям/Велик Обред") на семейството на Дракона. "Hierosgamos"* - Свещен Брак (йерогамия) е символичен и психо-физиологичен акт с неврологични, епи-генетични и мета-генетични ефекти.

Открита през палеолита, шаманската сексуалност е наследството на културите на Великата Богиня.

 Каменните гробници-утроби се споменават като мегалитни паметници от 11 000-годишния лабиринт на звездите, Гобекли Тепе Gobekli Tepe в Турция, до неолитния Хипогеум* на Малта, а по-късно и световният пъстър Делфи, чийто корен е δελφύς delphys, утроба. Оформените подобно вагина ритуални пещери се намират навсякъде, в световен мащаб. Кашмир има светилище, наречено Гарбхагриха Garbhagriha, къщата на утробата, където се извършва регенерация и се пре-ражда по-висшия Аз (висше себе) на предания-посветения-поклонника-последователя. В Микена, така наречените "кошерни" гробници са били построени като утроби от камък, за да поемат мъртвите.
Шумерската дума sal означава "вулва", "утроба" и "жена". Също така латинската matrix (матрица) носи значението "женска кухина", "утроба", "матрона" и "майка".


____
Бел.:

 * Тиферет





Тиферет ("украшение", иврит: תפארת [tifʔeʁeθ]) или Тифарет, Тиферет, Тиферет или е шестата сефира в кабалистичното Дърво на Живота. Има  Сходна асоциация с - "Духовност"- ( одухотвореност - spirituality), "Баланс", "Интеграция", "Красота", "Чудеса" и "Състрадание".

В "Бахир" той гласи: "Шестия е украсеният, славен, възхитителен престол на славата, къщата на бъдещия свят (бел. къща-храм). Неговото място е гравирано в мъдрост, както казва: "Бог каза: Да бъде светлина и беше светлина. "

Тиферет е силата, която интегрира Сефира от {Chesed** (" състрадание "- грация - благоволение - милост) и Геврах (" Сила или Съд ").
Тези две сили са съответно експанзивни (даващи) и ограничаващи (приемащи).



Всеки от тях без другия не може да прояви потока на Божествената енергия; те трябва да бъдат балансирани в съвършено съотношение чрез балансиране на състраданието с дисциплината. Този баланс може да се види в ролята на Тиферет, където противоречивите сили се хармонизират и творчеството цъфти. Тиферец също балансира Netzach и Hod по подобен начин. В този случай Hod може да се разглежда като интелект, където Netzach се разглежда като емоция.


Имената на Бога, свързани с Тиферет, са Тетраграматон Елоах Ва Даат ( Tetragrammaton Eloah Va Daath.)  Архангелът на тази сфера е Рафаел. Melachim Мелахим (царе) е ангелският ред, свързан с Тиферет, и планетарната/ астрологична кореспонденция на Тиферет е - слънцето.
Като Клипот на Тиферет е представен от демоничния ред Тагирион (Thagirion,) управляван от Архе-демона Белфегор ( Belphegor.) Символът, свързан с тази сфера, е величествен крал.

** chesed:
Съществително:
1 Израз на благодат, доброжелателство или състрадание, особено (в кабализма) като един от сефиротите.
____

Изглед от Тиферет




Из [Адаптирано по Приложение А на книгата "Пътят към Слънцето: Опис по  самоинициация в Тиферет, непубликуван ръкопис"]


Цитат

Да се докосне Тиферет - означава да се достигне центъра на Дървото на Живота.
Дървото в този случай придобива нови функции. Възможно е изкачването по-високо, както и слизането надолу. Тиферет е не само центърът на Дървото, а неговото сърце, най-добрата част.

Ограничавайки себе си само с висотите или само в дълбочините е безсмислено. Центърът е законното място на човека. Областта на действие над Тиферет е огромното и неясно възприемано бъдеще. Пътеките под Тиферет са еднакво обширно и почти толкова смътно възприемаемото минало. Tиферет е огромен портал на мощна река. Името на портала е "Сега". Реката над портала се нарича "бъдещето", по-долу е "миналото". Чрез Тиферет преминава цялото съзнание. Тиферет регулира потока на съзнанието.

Пространството между трите висши Сефирот от Дървото на Живота и седемте по-ниски се нарича Великата Пропаст. Трите Сефирот над този интервал представляват особено абстрактни и духовни състояния на ума, които са изключително трудни за "спускане в низкото на Земята", за да се свържат със седемте Сефирот, разположени по-долу. Когато някой е близо до някакво разбиране за Тиферет, тази Велика Пропаст ще се съхрани. След достигането на Тифарет, нейното характерно свойство се променя. На първо място, Бездната представлява преграда между вечния Разум на Бог (смисъл) и създадените нива на смъртното съзнание.

В Тиферет неясните очертания на Божествения разум са по-ясни. Гласовете се чуват и виденията се преживяват (функцията на Йезод е присъстваща в Тифарет). Това взаимодействие между съзнанието на Тиферет и първите три Sephiroth не е достатъчно. Присъства несигурност (неопределеност), която в голяма степен се увеличава, а не намалява, със степента на разбирането. Умът (разум) в Тиферет търси разбиране чрез интелекта и в крайна сметка се изкачва до Гевура. Най-висшите божествени откровения все още не са напълно осъзнати. Целта е по-ясна в Гевура, а действията в по-ниските светове са лесно управляеми. (Но) Все пак има обсебваща тъга (от образите), като външни очертания, скрити от ослепителната блясък на Слънцето през сутрешната мъгла. Умът, намиращ се по-долу от Бездната е нетърпелив да бъде разпръсната мъглата и да се проясни от ослепителния блясък.
Този глад се увеличава, като най-голям копнеж за съюз с Бог; и (по този начин) Хесед, Сефира на висшите емоции е постигната. В Хесед страстното желание се увеличава дотогава, докато умът прескочи през интервала между световете - Голямата/Великата Пропаст и не навлезе в непосредственото о-съзнание на по-висшия Сефирот. Когато напускат седемте долни Sephiroth, съзнанието в тях намалява и частично се срива. Тялото и долните умствени функции продължават да съществуват под формата на независимо съществуване, докато висшите функции са будни без осъзнаване на по-ниските. Това е грешката, грешката, която може да бъде отстранена чрез повторно прераждане в същото тяло или в последващи тела. Този процес представлява духовна смърт и ново-рождение. Има и друг начин да се коригира тази грешка - загубата на връзката между нисшия и висшия ум.
Позовавам читателя към брошурата, която публикувах в началото на 70-те години, "32 Еманации, Пътят на Посвещението", на въпроса за 27-ия път, "Кула". Проблемът е по същество същият. Когато низшите седемте Сефирото са напълно разработени с голяма грижа и постоянни усилия, Бездната престава да съществува и преходът към Най-висшия (ум) е лесен. Дървото на Живота след това променя формата си. Повече за това по-късно в следващите части на това есе.

http://svitk.ru/004_book_book/1b/186_haydrik-vglyad_iz_tiferet.php
__________________________________________________________________________________________

Номер
 на диаграмата         Име(иврит)       Превод                    Астрологическо съответствие
__________________________________________________________________________________________________
  1.                                 Кетер                  Корона                    Начална точка на въртене
  2.                                 Хокма                 Мъдрост                 Зодиак
  3.                                 Бина                    Разбиране              Сатурн
  -                                  Даат                    Знание                     Астероиди, Транс-Уранови (планети)
  4.                                 Хесед                  Милосърдие          Юпитер
  5.                                 Гебура                Строгост                 Марс
  6.                                 Тиферет             Красота                  Слънце
  7.                                 Нецах                  Победа                    Венера
                                                                   (издържливост)
  8.                                 Ход                      Слава                       Меркурий
  9.                                 Йесод                  Основание              Луна
10.                                 Малкут               Королевство          Земля
__________________________________________________________________________________________________



____
Из Еврейская глубинная мудрость - регулярные материалы от р. Меира Брука:
http://meirbruk.net/ru/other/learning-hebrew-online/691-tiferet



Какво е то - Тифарет:

Цитат

Кабалистичната  Системата сфирот позволява да се прозре същността на нашето Мироздание. Една от най-важните сфирот е Тиферет.Съгласно съответствието на сфирот и персонажите от Тора тя отговаря на Яаков - "финалния" от предците. Всичките му деца са станали евреи (за разлика от сина на Авраам - Исмаил и Ицхак - Исав) и предшественик на 12 колена. Какво може да ни научи Тиферет? Кабала казва, че всяка сложна житейска ситуация  е "двуизмерна". В нея се извършват не един, а два процеса, които се развиват според свои закони. Те биха могли да се конкурират, а може и да си съдействат. Изкуството на живота - да се намери правилното решение, договорено с тези две различни системи и интереси.

Изкуството на живота е - как да се намери решение, координирано с двата процеса. Реалността е, че това решение не може да бъде прекалено просто. Класически пример за решаване на подобна задача от еврейските мъдреци е нашият календар. Западният календар е свързан със Слънцето, а мюсюлманският календар е прикрепен към Луната.

Знаем, че сме сериозно повлияни от двете осветителни тела. Ето защо евреите изградили много сложна календарна система. Благодарение на това, нашият календар координира ритъмите си както със Слънцето, така и с Луната. Най-добрият "симулатор" за намиране на Тиферет е изучаването на Талмуда. В текста на Талмуда са представени сблъсъците на мненията на мъдреците.
В този спор на Талмудските мъдреци не означава, че един от тях не е прав, спора означава, че всеки мъдрец отделя една от двете линии в сложен процес. И в изучаването на талмудските дискусии, човек вижда как е организиран процесът Тиферет.

  "Двумерните" ситуации в живота са твърде много, затова Талмудът е толкова обемен. Но дори и след като сме изучили само няколко фрагмента от Талмуда, започваме да разбираме по-добре как се изгражда Тиферет.
На езика на философията тази ситуация се описва като: теза-антитеза-синтез.
 Синтезът е един от аспектите на Тиферет.

 В "Тора" Тиферет е представен с помощта на личността на Яков. Неговият дядо Авраам - представлява признак на Исед. Това е способността максимално да разпространиш своето "послание". Авраам се скитал, обучавал ученици, въвел идеята за единия Бог в съзнанието на човечеството. Неговият син Ицхак е - Гевура. Това е атрибут на твърда дисциплина, която подсилва една идея, не позволявайки и да се "разпилее" и да изчезне.
Как да намерим баланс между широтата на разпространение и твърдостта на дисциплината? Това е един от ключовите въпроси в разработването на всеки процес и е важно да се отбележи, че Gevura обикновено е много твърда и се опитва да създаде пристрастие в своя полза, посредством сила.

За да се излезе от твърдата "схватка" на Гевура, са необходими  не-тривиални решения.Тора описва процеса на изход на Тиферет от опитите на доминиращата Гевура с помощта на историята, тъй като Яков подлъгва своя баща Ицхак.
Самото име - Яаков - означава "да обходи" - да намери "обходен"-страничен-обиколен път на решение.

Именно, за да покаже - колко е трудно да открием Тиферет, Тора използва такъв парадоксален сюжет, който включва идеята за "мамене на Бащата". Изучавайки подробностите от тази история, бихме разбрали голяма част от същността на процеса на търсене на Тиферет (например в анализ на фразата "ръцете на Исав, гласа на Яков").
...

Друг вариант за превод на 'тиферет' - баланс или хармония. Хармонията е, когато няма изкривяване на едната страна за сметка на друга. Какъв е смисълът на хармонията и равновесието - Тората ни го показва с помощта на синовете на Яков. Всички те притежават способността да намерят баланс (идващ от Отца), и са могли да "се удържат" в лоното на еврейския народ, бидейки изключително сложни и разностранни личности.

Всички синове на Яков, заедно представят 12 знака на зодиака, които дават допълнителна дълбочина и разнообразие на еврейския календар.


 **    Sefirot (/sfɪˈroʊt/, /ˈsfɪroʊt/; Hebrew: סְפִירוֹת‎ səphîrôṯ) Сефирот/и (/ roʊt /, / sfɪ ˈ ˈ sfɪroʊt /; Иврит: səphîrôṯ),
 означава еманации -  10  атрибути/излъчвания в Кабала, чрез която Ейн СОФ (Безкрайното) разкрива себе си и непрекъснато създава както физическия свят, така и веригата на по-високите метафизични царства (Seder hishtalshelus).

 *  'Great Rite' Hierosgamos - йерогамия - Свещен Брак



https://en.wikipedia.org/wiki/Great_Rite

Забележка:

Тук (линка към wikipedia, 'Great Rite' ) е описан ритуала, като принадлежащ към културата 'Уика', но по същина това е Ню Ейдж попадение, заимствано от древни традиции. 'Новите движения' са плагиати, облекли стари норми.

  


Божествени образци на ритуалите


Цитат
Всеки ритуал има божествен образец, архетип; този факт е дотолкова известен, че можем да припомним само няколко примера. „Трябва да направим това, което боговете са направили в началото“ (Чатапатха Брахмана, VII, 2, 1, 4). „Така направиха боговете, така правят хората“ (Таитириая Брахмана, I, 5, 9, 4). Тази индийска пословица обобщава цялата теория, върху която се основават ритуалите на всички страни.



Цитат
Брачните ритуали също имат божествен образец и бракът между хората възпроизвежда свещения брак, йерогамията, по-специално свързването; на Небето със Земята. В „Атхарваведа“ (XIV, 2, 71) съпругът и съпругата са оприличени на Небето и Земята, докато в друг химн („Атхарваведа“, XIV, 1) всеки брачен жест е подкрепен с прототип от митичните времена: „Както Агни хвана дясната ръка на тази земя, така аз хващам твоята ръка… и нека бог Савитар хване твоята ръка… Тващар е натъкмила дрехата й, за да е красива, както наредиха Брашпати и Поетите. Нека Савитар и Бхага благоволят да надарят тази жена с деца, както направиха за дъщерята на Слънцето!“ (48, 49, 52).
Дидона празнува своята сватба с Еней посред страшна буря (Вергилий. Енеида, IV, 160); тяхното свързване съвпада със свързването на стихиите; Небето притиска своята съпруга, проливайки оплодотворяващ дъжд. В Гърция брачните обреди имитират примера на Зевс, който се свързва тайно с Хера (Павзаний, II, 36, 2). Диодор Сицилийски (V, 72, 4) ни уверява, че йерогамията на Крит е била подражавана от жителите на острова; с други думи, церемониалното свързване намирало своето узаконяване в изначалното събитие, случило се „в онова време“.

Цитат
Деметра се съединила с Ясион върху прясно засята земя в началото на пролетта (Одисея, V, 125). Смисълът на този съюз е ясен: той спомага да се увеличи плодородието на почвата, да се разгърне удивителният порив на съзидателните земни сили. Тази практика е била много разпространена чак до миналото столетие в Северна и Централна Европа, за което свидетелстват обичаите на символичното свързване на двойките в полето.[6] В Китай младите двойки отивали през пролетта да се съединят на тревата, за да стимулират „обновяването на света“ и „всеобщото покълване“. И наистина, всеки човешки съюз намира своя образец и узаконяване в йерогамията, космическото свързване на началата. Ю Линг в „Книга на месечните предписания“ уточнява, че съпрузите се представят на Императора, за да съжителстват с него през първия месец на пролетта, когато се чува гръмотевицата. Космическият пример е последван както от Владетеля, така и от целия народ. Брачният съюз е обред, включен в космическия ритъм, и чрез тази интеграция той узаконява своето съществуване.
Цялата древноизточна символика на брака може да бъде обяснена посредством небесните образци. Шумерите чествали свързването на началата в деня на Новата Година; в целия дребен Изток същият този ден се бележи както от мита за йерогамията, така от обредите на свързването на царя с богинята. Тъкмо в деня на новата година Ищар ляга заедно с Тамуз и царят възпроизвежда тази митична йерогамия, изпълнявайки ритуалното свързване с богинята (т.е. със свещената блудница, която я представя на земята[7]) в една тайна стая на храма, където се намира брачното ложе на богинята. Божественото съединение осигурява земното плодородие; когато Нинлил се съедини с Енлил, започна да вали дъжд[8].
Същото плодородие осигуряват церемониалният съюз на царя, съединяването на двойките върху земята и така нататък. Светът се обновява всеки път, когато йерогамията бива имитирана, т.е. при всяко сключване на брачния съюз. Немският термин „Hochzeit“ произтича от „Hochgezit“ — празника на Новата Година. Бракът „възражда“ годината и вследствие на това дарява плодородие, изобилие и щастие.Уподобяването на сексуалния акт и полската работа е често срещано в множество култури[9].В „Чатапатха Брахмана“ (VII, 2, 2, 5) земята се уподобява на детераждащ женски орган (уот), а посевът — на мъжкото семе (semen virile). „Вашите жени ви принадлежат като земята“ (Коран, И, 223). Повечето от колективните оргии намират ритуално оправдание в подтикването на силите на растежа: те стават в определени критични периоди на годината, когато покълват насажденията или зрее реколтата и т.н., и техният митичен модел е винаги йерогамията. Такава е например оргията, която племето еве (Западна Африка) организира в момента на покълването на ечемика; оргията е узаконена чрез йерогамия (предлагат млади момичета на бога-питон[10]). Същото узаконяване намираме у ораоните; тяхната оргия е през май, времето на съединяването на бога Слънце с богинята Земя[11]. Всички тези оргиастични крайности по един или друг начин намират своето оправдание в някой космичен или биокосмичен акт: възраждане на Годината, критично време за реколтата и така нататък. Шествието на голите младежи по улиците на Рим по време на празника Флоралии (27 април) или това, че докосвали с ръка жените по време на Луперкалиите, за да прогонят безплодието им; допусканите в цяла Индия свободи по повод празника Холи; обичайната за Централна и Северна Европа разпуснатост при празнуването на жътвата, срещу която църковните власти много мъчно можели да се преборят (например на събора в Оксер през 590 г. и т.н.) — всички тези прояви имали също надчовешки прототип и били насочени към постигането на всеобщо изобилие и плодородие

Цитат
Важен е фактът, че оргията, също както и бракът, са създавали ритуали, имитиращи божествените жестове или някои епизоди от свещената драма на Космоса; важното в случая е узаконяването на човешките действия чрез извънчовешки образец.
...

Митът е късен единствено като формула; неговото съдържание обаче е архаично и се отнася до тайнствата, т.е. до действията, които предполагат една абсолютна действителност извън човека.
 


"Митът за вечното завръщане" - Мирча Елиаде
https://chitanka.info/text/3587/6

* Hypogeum - Хипогеум - подземна камера

Хипогеума в Малта:

http://www.ancient-wisdom.com/maltahypogeum.htm
The Hypogeum of Hal Saflieni



Цитат

... Издълбана от твърда скала. Когато е открита, тя съдържа телата на над 7 000 души. Тя е с дълбочина поне три етажа и съдържа скални елементи като "камера за говорене", трилитони, входни врати, голяма цистерна и "свещено светилище", заобиколено от "ембрионални" камери.
 

Какво е било предназначението на Хипогеума:

Хипогеумът ни предлага рядък поглед към праисторическия синтез на погребални, слънце-поклоннически и шамански традиции. Централната камера има няколко малки заоблени кабинки, издълбани по стените, които понастоящем се предполага, са били първоначално предназначени за "живи" хора като част от ритуал, в който е трябвало да лежат вътре във фетално положение (по необходимост). Съобщава се, че от тези малки кабини ехото от "говорещата" камера се отразява в ритъм, подобен на човешкия сърдечен ритъм.

https://m.youtube.com/results?q=The%20Hypogeum&sm=3
The 6 000 Year Old Hypogeum in Malta
____

Свързани статии:

http://www.memoriabg.com/2015/07/19/yerogamiata-v-literaturata-izkupvashtoto-jensko-nachalo/
Йерогамията в литературата. Изкупващото женско начало – Memoria de futuro – Памет за бъдещето

http://www.nedev.info/page2/page6/files/page6_2.pdf
1. Въпросът за свещения брак. Идеята за свещен брак (йерогамия) PDF
____

Основната линия, по която пиша следва статията The Labyrinth & the Grail Maiden
 Заглавното изображение е взето от сайта https://drakenberg.weebly.com/
____




                                                                                                          следва


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #7 -: Април 19, 2018, 01:18:22 pm »
                                                                                                                етикети: Богинята Майка; Хипогеум; Изкуствена деформация на черепа




   Продължение:


Лабиринтът & Девата на Граала


В предишния отговор стана дума за Хипогеума, представляващ подземна камера с особено предназначение.
Тъй като е свързан с култа към Богинята Майка и съответната ритуалност, ще добавя още информация, относно известния малтийски Хипогеум:

Цитат
Скелетите:
 Когато това беше открито за първи път, скелетите от над 7000 души бяха намерени близо до вътрешните стаи на входа. Днес очевидно само шест черепа са оцелели. Те изглеждат "удължени" и липсва средният Fossa (съединението, което върви по горната част на черепа) (2) .
Пейт (4) казва за Хал Сафлиени: "Когато музейните власти поеха Хипогея, на практика всички камери бяха запълнени на ниско  отстояние от покривите с маса от червеникава почва, която се оказа, че съдържа останки от хиляди човешки скелети. С други думи, Хал Сафлиени е  използван като погребално място, макар че това може би не е било първоначалната му цел.
Костите са в по-голямата си част в безпорядък, и толкова дебели, че в пространството от около 4 кубични метра лежат останките от не по-малко от 120 души. Един скелет обаче беше намерен непокътнат, легнал от дясната страна в свито положение, т.е. с ръце и колене,  пригънати нагоре (бел. crouched position) ... Самите тела бяха толкова повредени от влажност, че само десет черепа можеха да бъдат спасени изцяло "
Най-вероятно костите в Хал Сафлиени са поставени там, след като са освободени от плътта, което е видно, поради  близостта, в която те са били погребани, поставени заедно. (4)


Цитат
Мистериозното изчезване на малтийските черепи.

Беше публично достояние, че до 1985 г. в Археологическия Музей във Валета са изложени редица черепи, открити в пред- историческите малтийски храмове в Таксиен, Гантжа и Хал Сафлиенти ( Taxien, Ggantja и Hal Saflienti) . Оттогава те са изчезнали без следа, заедно със 7000 от Хипогея.

'Само снимките, взети от малтийския изследовател д-р Антон Мифсъд и неговият колега д-р Чарлс Савона Вентура ( Dr. Anton Mifsud, Dr. Charles Savona Ventura,) остават да свидетелстват за съществуването на черепите и да докажат тяхната аномалия. Книгите, написани от двамата малтийски лекари, илюстрират колекция от черепи, които показват особени аномалии и / или патологии.
Понякога несъществуващи оплетени черепни линии, необичайно развити временни прегради, пробити и подути тилове, като следствие от възстановени травми, но преди всичко странен, удължен череп, по-голям и по-особен от другите, с липсващ среден ръб/шев.
Наличието на тази находка води до редица възможни хипотези, съгласуващи други находки на подобни черепи, открити на територии от Египет до Южна Америка, с особената деформация, уникална от гледна точка на медицинската патология, отнасяща се до такива отдалечени времена (говорим за приблизително 3000 г. пр. Хр.), би могло да бъде изключително откритие.

Всички черепи са намерени в хипогея "Хал Сафлиенти", където е посветения на Богинята  Майката  свещен кладенец, и там е намерена и малката статуя на спящата богиня, свързана с реликва с надпис на змия върху нея.
Един череп, по-специално, показващ много силна доликохефална dolichocephalous, с други думи, удължена задна част на черепната шапка, освен липсата на среден шеф (черепен), технически наречена "сагита"(sagitta)*. Тази последна подробност се счита за "невъзможна" от медиците и анатомите, като няма аналогични патологични случаи в международната медицинска литература.
Това е характеристика, която подчертава аномалията на това откритие, в резултат на което се получава естествено удължаване на черепа (което не се дължи на превръзка или дъски, използвани в пред-колумбовите цивилизации) "



На базата на тези констатации се предполага, че групата от черепи, намерени в Хипогеума, е представителна за група народи, които се считат за важни (както се потвърждава от местонахождението на тяхното откритие) и които имат естествена генетична тенденция за удължени черепи, които са били интегрирани в дейностите на строителите на храмовете, съответстващи на времето. За  други черепи, намерени в  Brochtorff circle (кръгът Брочторф) (Hypogeum II), се счита, че са ползвани превръзки за главите, за да предизвикат деформации на черепа им.

(Извлечение от списание Hera, Италия: 1999)

"От изследването на скелетите, от времето на полирането на камъните, изглежда, че ранните обитатели на Малта са били раса от хора с издължени черепи, по-ниска средна височина, подобни на ранните хора от Египет, които се разпространяват на запад по северното крайбрежие на Африка,  някои от които отиват в Малта, Сицилия, а други в Сардиния и Испания. "

From NATIONAL GEOGRAPHIC MAGAZINE January to June, 1920 VOLUME XXXVII
http://www.archive.org/stream/nationalgeograph37natiuoft/nationalgeograph37natiuoft_djvu.txt

(More about Elongated Skulls and Cranial Deformation)
http://www.ancient-wisdom.com/cranialdeformation.htm




Цитат
С две думи, контролът на климата се свежда до наличието или отсъствието на сексуална енергия в атмосферата. Чрез наличието или липсата й могат да се управляват въздушните потоци, като от това следват повечето климатични ефекти, които познаваме.
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=338.msg1519#msg1519
Re: Разговор за тълкуването и изводите от "Безсмъртни сестри"

...

Смятам,че това е факт, отразен ясно в съпътстващи ритуали, установени в чест на Богинята Майка, за които стана дума в изложените материали. "Посаждането" на скелетни кости, черепи, ритуални предмети, всякакви материали, свързани с фертилността. При това  наличието на особените удължени черепи, сякаш са поставяни като основание за наличните камери. Побно на обичая да бъде зазиждана ценност в градежа, а също обичая да се вгради душата на някоя девойка, обичай, чиеето отражение се намира в народния ни фолклор.

 Явно сакралността на изграденото е обусловена от поставените предмети, скелетни части, притежаващи свой енергиен отпечатък, значим за постройката. Видно е, че тяхното присъствие е било от съществена необходимост, и то във времена, в които съответното им поставяне и позициониране не е било обвързано толкова с погребален ритуал, колкото с вид ритуално иницииране на съответстващи нива на съзнанието. Напълно възможно е този пренос при "посаждането" на удължените черепи да е свързано с особено вярване, че съзнанието на техните притежатели ща бъде с "оплодяващото" въздействие, като пренос на психичните сили на съответстващите им собственици. Това е още по-вероятно тъй като присъстват едновременно естествени и изкуствено удължени черепи. Т.е имало е явен модел, който те са следвали и съответно наподобявали.

Т.е  фертилните енергии са били подсилени, като преноса на същината на въпросните предмети, заравяни в светилищата е осигурявал устойчивост на резултатите от ритуала.
Вероятно тези черепи и кости, органични артефакти са активирали енергийно мястото, където е извършван  самия ритуал. Осигурявали са известен пренос на психичното съдържание на придмета, паметта за присъствието му е оставала, заедно с енергийния физически носител (съзнание - череп - утроба). Т.е кухина, в която резонира определено случване, което бива запаметено ритуално и пре-осъществявано (наслагване на енергии, вибрации, съответстващи на намерението).

Тъй като въпроса е обширен, ще се връщам многократно към разглеждането му.

Из книгата "Богинята и рогатите глави" - Ю. Боева:

Тези цитати са използвани в друга интересна тема, на която се натъкнах в интернет пространството. Във връзка с изложението някои попадения:

Цитат

В книгата си Юлия Боева анализира изображенията на български шевици везани на женска риза и намира пряка връзка на тези изображения с подобни още от времето на неолита т.е. от преди 8000 години. 

Цитат
През 2012-2013 г. в изложба на Националния етнографски музей в София беше показана сватбена група от Софийско – младоженци и свекърва. А върху свилениците (везаните ръкави на ризата) на свекървата видях съчетание от два изключително стари типа изображения: неолитната Богиня – майка като Раждаща богиня и глави на рогати животни – бикове или крави. (Прието е такива „бичи глави” да се наричат с гръцкия термин букрании).”

Цитат
Археологическите разкопки по нашите земи и на Балканите показват, че през неолита и халколита (т.е. новокаменната и каменно медната епохи, през VІІ -VІ и V хилядолетия пр.н.е.) букрании се откриват като строителни или погребални дарове, като украса на съдове и като част от инвентара на сгради, които могат да бъдат определени като храмове. Това ме кара да приема, че свилениците от Софийско са проява на културна приемственост в продължение на един немислимо дълъг период от около 90 века. Културната приемственост става възможна поради следването на традицията , а това е най-същностната черта на селската земеделска култура. В нея основен е стремежът културните ценности да се предават във времето с възможно най-малки изменения.
Изглежда, независимо от всички катаклизми на 90-вековното историческо развитие, традиционната селска култура по нашите земи, започнала като неолитна селска земеделска култура, е била до такава степен устойчива, че е съхранила цели комплекси от неолитни изображения.

Цитат
Щом като комбинацията от Раждащата богиня и Рогатите глави е достигнала до наши дни, значи през неолитния период от развитието на традиционната селска култура тя е носела важен мирогледен смисъл. Какъв е бил този смисъл?

Цитат
Изображенията на паралелните двойни фигури са два вида – еднакви и различни по големина (виж илюстрациите на предишната страница). Еднаквите най-вероятно утвърждават идеята, че Майката-свят съществува едновременно като Светлинно божествен и Веществено-божествен и тези негови две страни са равно значими в цялото.

Цитат
От различните видове изображения на говеда–бикове и крави, а най-вече от букраниите, открити в различни места по цялата територия на неолитно-халколитната култура на Близкия Изток, Анатолия, Балканите и Европа (през цялата нейна продължителност от VІІ до V-ІV хилядолетия пр. н. е.), може да се стигне до извод за тяхната важна роля в системата на ценностите и вярванията на праисторическото общество (Балабина 1998; Балабина 1988, кн.2). Каква е тази роля? Обобщаващият преглед на всички изображения на бовиди (кухороги, т. е. говеда от различни видове) преди всичко води до извода, че тези изображения не могат да потвърдят идеята за култ към бика(Falkenstein 2007). С други думи, да се твърди, че през каменната ера е бил почитан Бог бик като паредър на Великата майка, е необосновано и недоказуемо.

Цитат
При тълкуването на букраниите съществуват две противоположни насоки. 1. Рогатите глави, заедно с изображениета на говеда, са символ на мъжкото, оплождащото начало. Тази идея е продължение на идеята за съществуването на Бог бик през неолитната епоха и на пръв поглед е много очевидна и безспорна. Тя е и много разпространена. Преди всичко ние сме склонни да наречем букраният „бича глава” – а не например кравешка, говежда, волска. А в нашите съвременни представи асоциацията, която се появява при думата „бик” е именно „оплодител”.2. Букраниите са изобразителна „метафора” на женската репродуктивна система – поради външно подобие на женската полова система с рогата глава. Букраният се употребява като символ, който представя идеята за способността на живота към непрекъсната трансформация и регенерация – и в крайна сметка е символ, подобен на лунните сърпове. С други думи, значението на букраниите и на рогата е свързано с представата за утроба и с идеите за движението телесност-извънтелес-ност, с раждането, смъртта и прераждането. Тази втора идея най –ясно е изказана от Мария Гимбутас, която определя букраниите като „езотеричен символ на утробната регенерация” (Гимбутас 2006, с. 269).

Цитат
Преди да се опитам да обоснова поне отчасти своето предпочитание към тезата на М. Гимбутас, ще спомена един етнографски факт от нашите земи, който ми се струва свързан по впечатляващ начин с праисторическия смисъл на рогатите глави. Това е двурогото забраждане – традиция, запазена почти до наши дни в Русенско.

Тези народи, които са имали правилното разбиране за същността на Великата богиня майка са го записали и в нейното име Ки-бела, Ку-баба. За тях Великата богиня майка е Силата на Върховния Бог /Господ/. Ако приемем това разбиране ще си обясним и праисторическия смисъл на „двурогото забраждане”.

Цитат
Тук, в схематичното тяло на Майката първите два триъгълника – с върха надолу и с върха нагоре –оформят една от основните фигури, обозначаващи единството на Живота като раждане в двете посоки. Това е фигурата от два свързани триъгълника с форма на „пясъчен часовник”, „двойна брадва” или „маказ”.

Според Мария Гимбутас, двойната брадва /лабрис/* е атрибут на Богинята майка. Възможни са няколко комбинации на изобразяването на два триъгълника като символ. Със залепени основи се получава символа „ромб”, с допрени върхове се получава символа „двойна брадва” или „лабрис”, както и два триъгълника един до друг с основите в една равнина. Тук трябва да подчертаем, че въпросните комбинации със съставени от ДВЕ фигури, т.е. от ДВА триъгълника. В горния цитат се твърди, че формите които образуват двата триъгълника са символи все на Великата богиня майка. Ето едно интересно изображение от нашите земи – два триъгълника с допрени върхове/лабрис/ с по три точки във всеки триъгълник, разположени в квадрат, който от своя страна е в друг квадрат свързани с четири линии /игра на дама/. Как ще изтълкуваме тази композиция от символи? Цялата композиция ли е символ само на Великата богиня майка?



Цитат
Ако приемем, че букраниите са символ на раждащото начало, тяхното разпределение „горе” и „долу” вероятно може да бъде тълкувано като „замисъл” и „осъществяване”?

Цитат
Депонирането под подовете на сградите на различни ценни предмети или части от тях представлява не само погребване, но и своеобразно „засаждане”, превръщане на предметите в „семе” за бъдещо възраждане на символичната сила, носена от тези предмети. Така би трябвало да разбираме и „засаждането” на букраниите в пода на тази зала-утроба – като действие, което трябва да даде нова, още по-голяма сила на тази зала да символизира утробата на Богинята.

Това е противоречие, как може Бичите глави да бъдат символ на „утроба” и едновременно с това и на „семе” за бъдещо възраждане на символичната сила”. Значи хем утроба и хем семе, че и сила. Практически как може да стане това? Според горното твърдение Семето и Силата идват пак от Великата богиня майка. В горния цитат се пропуска да се спомене за Причината. 

Цитат
Важно е да се отбележи, че традицията за връзката между букраниите и удвоеното съединяване на знаци на Бялата и Червената майки продължава през хилядолетията. Намираме я в изключително ясен вид в стенописите на тракийската Казанлъшка гробница. …Тук букраниите се редуват с Х-овидни фигури от двойки сини и червени триъгълници –т.е. „раждащите”триъгълници на Бялата и на Червената страни на света. Всъщност, в крайна сметка, това изреждане е еднакво по смисъл със съчетанието на бичи глави и сложните съчленени фигури на Богинята от Ръкавите на свекървата. От което може би трябва да достигнем до извода, че неолитният смисъл на съчетанието е бил все още жив в тракийската култура, т.е. повече от шест хиляди години по-късно от най-ранните археологически данни за неговото съществуване.

На това се казва приемственост 8000 години! Проф.Иво Кременски определи българския ген по мъжка линия на 7800 години. Генетичните изследвания на професора се потвърждават и от етнографията. 

Цитат
А неговата скрита двойност може да се свърже с идеята за двойната Богиня, с нейната животворност както тук, така и в „отвъдното”. В Ръкавите на свекървата тази животворна звезда е поставена в центъра на елбетицата с рогатите глави, а също и над рогата на букраниите. Така се подчертава, че рогатите глави са посредникът , който осъществява фертилността на Богинята, при това в двете посоки – от центъра навън и навътре към него.

Рогатите глави – посредник! И едновременно с това осъществяват и зачеването на Богинята!? На какво са посредник „Звездата” и „Рогатите” глави, каква е връзката на „Звездата” и „Рогатите глави”? Сама по себе си една Звезда може ли да бъде животворна, по скоро тя е изпепеляваща?! Но ако кажем, Звездата е Портал през който преминава Силата на Върховния, това е вече съвсем друга работа. 

Цитат
Втората фигурка – ъгъл със заоблени навътре краища, подобни на рога или срещуположни луни, е употребена като продължение на удължените ъгли на звездата от центъра на елбетицата. Тя всъщност е елемент от вече разгледаната фигура, която служи за център на елбетицата с Богинята – ромб със „затворени” луни/рога, израстващи от върховете му. Най-общо определих смисъла на тази фигура като пораждащата сила на „отвъдния” свят на Бялата богиня. Смисълът пък само на луните/-рога е – „безтелесният живот”, безтелесното съществуване на душите преди тяхното въплъщаване и раждане на земята.

Най-после в книгата в горния цитат се споменава все пак за нуждата от „пораждаща сила на „отвъдния” свят”, но тази пораждаща сила била на Бялата богиня. Върховния господар пак липсва! 

Цитат
В крайна сметка най -общият смисъл на елбетицата с рогатите глави би могъл да бъде определен по следния начин: рогатите глави като символ на утробата са мястото за взаимно превръщане на безтелесността и телесността на Живота. Те служат за осъществяване на изначалната фертилност на света-майка, като изпълняват това действие не само в посоката от безтелесност към телесност, но и обратно.

Заключението на Юлия Боева е „Рогатите глави” са символ на утроба и място където се осъществява прехода между безтелесната и телесната форми на Живота.

Цитат
Това означава, че въпреки хилядолетията, неолитната знакова система не само преобладава в шевицата от Ръкавите на свекървата, но е основна, и шевицата може да бъде осмислена чрез неолитните знаци почти изцяло. Цялостната композиция на Ръкавите на свекървата е насочена към подробно обяснение на Живота като сложно взаимодействие между двете същности на Богинята. Но акцентът в това взаимодействие преди всичко пада върху тайнството на преходите между безтелестната и телесната форми на Живота. А основният носител на този акцент са рогатите глави с техния смисъл на утроба – като място на този преход.

Цитат
Самият факт, че в една съвременна шевица, принадлежаща към българската традиционна селска култура, можем да намерим в достатъчно ясен вид голямо количество неолитни знаци и символи, означава преди всичко културна приемственост от времето на първите земеделски общества по нашите земи до наши дни. В този смисъл Ръкавите на свекървата са едно от доказателствата, че ние сме далечни, но преки наследници на първите земеделци в Европа.

Знанието за същността на Велката богиня майка, траките са записали в нейното име Ки-Бела. Траките са имали разбирането, че Великата богиня майка е Силата на Върховния Господар, приемайки тази истина можем точно да обясним и символите изобразени на българската народна носия, запечатали древното неолитно знание за Творението.

https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?t=1594

http://www.otizvora.com/files2015/jboeva-boginyata.pdf
Юлия Боева — „Богинята и рогатите глави“ | От Извора

Из ОБИЧАЯТ НА ИЗКУСТВЕНАТА ДЕФОРМАЦИЯ НА ЧЕРЕПА ПРИ ПРАБЪЛГАРИТЕ. ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ
 по материали на д-р Живко Войников 

Цитат
Първите изкуствено деформирани черепи (ИДЧ) са описани в Перу в началото на 19 в. Европейските учени веднага ги обявяват са част от „чудесата” на Новия Свят. 



Но в 1820 г. череп със следи от ИДЧ е намерен в Австрия. Той става собственост на граф Брейнер, който предоставя негови отливки в различни музеи на Европа под название “череп на авар”, тъй като находката била намерена в останки от аварско укрепление. Шведският антрополог и анатом Адолф Ретциус, прави първото анатомично изследване на този череп. Било изказано мнение че това е перуански череп, случайно попаднал в Австрия. Но аналогичен череп е открит и в каменоломните на Виена в 1846 г. и също е посочен като аварски. По-късно са открити и черепи с ИДЧ в други райони на Западна Европа, произволно обявявани за “сарацински”, “франкски”, “хелветски”, “келтски”, “готски”, “хунски”, “татарски” и т.н. 



    В първата половина на 19 в., черепи с ИДЧ са откривани и в Русия, но практически остават неизвестни за учените от Западна Европа. Едва в 1860 г., К.Э.Бер, публикува своето изследване на три деформирани черепа от Керч, които обявява са аварски. Кога и как са открити е неизвестно, но в 1826 г. те стават собственост на Керченския археологически музей. Археологът-любител, началиникът на керченската митница, французина Дебрюкс, смята че тези черепи принадлежат на посоченото от Хипократ, сарматско племе на “макрокефалите” (голямоглавите). В 1832 г. френският изследовател Дюбуа дьо Монпере изказва предположение че керченските черепи са “кимерийски”. В 1867 г. са открити два деформирани черепи до усието на р.Дон, а в 1880 г. – на брега на Волга в района на Самара. Правилната датировка на находките позволява на антрополога Д.Н.Анучин в 1887 г. да предположи че обичая ИДЧ се е разпространил от Поволжието към Европа. По-късно в наше време, са открити черепи с ИДЧ в Средна Азия, Синцзян, Бактрия, Кавказ, Молдова, Панония, България, Чехия, Словакия, Унгария, Германия, Швейцария и другите европейски находки се отнасят основно, към епохата на Великото Преселение на народоите. 



Изкуственната деформация на черепа (съкр.ИДЧ) представлява целенасочен метод на въздействие, чрез който се осъществява продължително външно механическо въздействие върху главата на растящото дете, за да се промени нейната форма. За целта се използва стягаща превръзка, която предизвиква кулообразно издължаване на черепа. ИДЧ е много древен ритуал свързан с религиозните представи и се е смятал за белег на аристократизъм, сред общностите които са го практикували. От анатомична гледна точка, ИЧД предизвиква намаление на напречния черепен диаметър, което пък от своя страна предизвиква увеличение на черепната височина, т.е. на растоянието от големия тилен отвор до черепния покрив, така че промяната на формата не предизвиква намаляне на обема на черепната кухина. За това говори по-късното вкостяване и персистиране на венечния шев свързващ двете части на фронталната (челна) кост, който при нормалните черепи е напълно срастнал, след приключването на разтежа. При деформираните черепи не се очаква нарушения във функцията на мозъка, тъй като неговия разтеж не се нарушава, единствено се променя формата, но това не се отразява на функциите. При черепите с ИДЧ няма нарушения във вътречерепното налягане и оттичането на ликвора. Или индивидите с ИДЧ са с напълно нормални мозъчни функции, като останалите представители на популацията. 



Изучаването на това явление е особенно важно в археологията, тъй като спомага за изясняване на древните миграции и наличието на родствени отношения между популациите практикували ИДЧ. Картографирането на местата където са откривани черепи с изкуствена деформация способства изясняването на териториите на разселванията на степните племена в Средна Азия (Ходжайов Т.К., 1966,1983) и предвижването на късносарматските племена в Западна Европа в Епохата на Великото преселение на народите (Кузнецов В.А., Пудовин В.К., 1961). Най-ранния случай е описан от Trinkaus – 1983 г. при неандерталски череп на възраст 50 000 години от пещерата Шанидар в иракски Кюрдистан. Не се приема от повечето учени като преднамерена деформация, а като последствие от заболяване. 



Преднамерена ИДЧ е открита сред неолинти погребения в Австралия (Нов Южен Уелс), на възраст 13 000 год. В Южна Америка ИДЧ се практикувала също от неолита, особено на територията на Перу. Най-древните открити черепи с ИДЧ в района на Средиземноморието и Близкия Изток, датират от неолита (Йерихон, Хирокития), халколита (Бибъл, Сейн-Хоюк), железния век (Лахиш) (Arensburg B., Hershkovitz J., 1988). 



____
Бележки:

* sagitta - стрела
* https://en.wikipedia.org/wiki/Xag%C4%A7ra_Stone_Circle
Xagħra Stone Circle - Wikipedia
* За двойната брадва /лабрис/  ще стане дума в хода на темата.
____
Сходна информация:

Исаак Тейлор Славяне и арийский мир
http://www.e-reading.club/bookreader.php/1055483/Teylor_-_Slavyane_i_ariyskiy_mir.html

ОБИЧАЯТ НА ИЗКУСТВЕНАТА ДЕФОРМАЦИЯ НА ЧЕРЕПА ПРИ ПРАБЪЛГАРИТЕ. ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ 
по материали на д-р Живко Войников 
http://alexandradelova.blogspot.com.es/2015/02/blog-post_60.html


                                                                                             следва

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #8 -: Април 19, 2018, 04:26:51 pm »
Интересно твърдение..
Ми то ще излезе,че конспирацията в конспирацията цепи мрака!
По смътен спомен..Преди да се наводни Европа с мигрантите беше,но не помня точно кога..Мисля,че в периода 2008-2010 ще да е било..Може би още в синия форум..Та спомням си,че обсъждахме "Ислямизирането на Европа посредством миграционна вълна - Троянски кон на Сащ,програма целяща отслабването и дестабилизирането на района"..


А то каква ще се окаже хавата..Куинито събира верни поданници ;D ..[size=78%]     [/size]




Абе снощи пак гледахме филма "Боговете н

Привет! Прощавай, Psyhea! Виждам коментара ти, но до сега мислех, че вече си присъства, нали аз го виждам :). Съвсем забравих, че съществува опция и съответен бутон - "одобри"!

    Темата е свързана с генеалогията на въпросните фамилии. Така или иначе тези твърдения са просто твърдения. По-комично за мен е, че докато бях в Нотингам, Великобритания местното население не се радваше особено на своята кралица, защото казваха била с немска кръв... . Сега не знам как я виждат.
 Имах "щастието" да живея в гетото на Нотингам, където културата се свежда до - оцеляване, чрез активно размножаване на популацията с цел осигуряване на социални придобивки. Хората ми се струваха като населяващи ферми за до-отглеждане. Общо взето повечето имаха по осем деца, като за шест месеца престой три от забременелите двойки, които срещнах бяха на възраст между 14-16 години, те вече са родители!
Какво да кажа за страна, чийто крале и кралици са допуснали да бъдат изградени човешки свине-ферми. Аз не чувствам нищо добро, което да кажа за тези кралски особи. Ясно е, че колкото по-ниско е съзнанието, толкова по-елементарни са нуждите. Защото са осреднени човешките ценности, и съответно толкова по-лесно биват задоволени исканията им, а те са прости, да продължават да ги хранят с невъзможна храна, но да им я дават, да им осигуряват жилища, които да обитават, окраждайки къде каквото и от когото могат, и като пчелички да продължават да жужат по административните центрове, в изпълнение на всички детайли по дребните договорености, които държавата ги задължава да изпълняват, за да крепят това си жалко съществуване. Някой ще ми каже, че не било така навсякъде. Ако не бе, щеше ли да има изобщо човеци-свине?


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #9 -: Април 19, 2018, 08:36:09 pm »
                                                                                                                     етикети: Богинята Майка; Хипогеум; Изкуствена деформация на черепа

Лабиринтът & Девата на Граала






                                                                                                         Продължение





Цитат
В.А.Шнирельман (1984), смята че обрядът на отделене на черепа при погребението възниква в този район не по-късно от 8 хил.пр.н.е. При това моделираните с глина и оцветени с охра черепи, с поставени в очниците раковини са преди всичко женски, факт показващ че във въпросните общности е съществувал матриархат. 
http://alexandradelova.blogspot.com.es/2015/02/blog-post_60.html
По материали на д-р Живко Войников 
(материалите присъстват на страницата на Александра Делова, откъса е от статията и.)


     
         Току що на лични сподилих с Psyhea, едно сънно мое видение, което имах преди дни, явно във връзка с темата, както предполагам от видяното. Заради което и описвам каквото видях.

         Няма да описвам обстойно, ще опиша обаче състоянието, в което бях, докато "виждах". Пробуждах се на три пъти, но ме унасяше дълбоко и отново виждах един и същ образ, не помня нищо друго. Видях лице, подобно на маска, восъчно бяло лице, без дупки за нос, уста, като лице, маска от гипс или друг восъчно бял материал, на мястото на очите бяха поставени две кръгчета, с цвят на нефрит, големи около 4,5 см. Лицето бе мъжко, издължено, с дълга брада, леко издължена, леко раздвоена на края, но това бе направено от някакъв материал, и изглеждаше сякаш е човешко лице, което е покрито напълно с бяла, съвършено гладка повърхност, като полирано. Образа трептеше вълнообразно, докато се съсредоточа и трите пъти, като всеки следващ път успявах да го отчета по-ясно, както се настройва обектив. Това вълнение напомня момента, в който се взираме във водна повърхност и тя е в началото е треперлива, докато се успокои вълнението и образа стане видим, ясен. Напомня взиране в огледална повърхност, която трепти.
Накрая лицето спря да "плува" и го видях ясно, запомних го. Не ме напусна чувството, че тази маска бе поставена връз живо лице, въпреки статичността си, привидно и восъчното бяло. Сякаш би оживяло, въпреки или дори заради пластичността на това восъчно отражение.
Описвам това, защото в хода на разработване на дадена тема "виждам" някои неща и се случва материалите, които чета в последствие да са свързани с видяното. И действително темата зави в посока "издължените черепи", по повод  материала за подземните камери, Хипогеумите, свързани с култа към Богинята Майка. По един или друг начин това следва да има някакъв линк, свързан с качествата на нефрита, за което писа λ:

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=338.msg1493#msg1493
Разговор за тълкуването и изводите от "Безсмъртни сестри"


Сещам се също и правя асоциация с прочита за т.н "порцеланово лице", фрагментите са кратки, но асоциацията присъства в мен убедително:

Цитат
"Погледнах в огледалото и видях, че имах порцеланово лице, и че това лице е на коте и така ме бяха програмирали. "

Цитат
. Казваш ми, че съм програмирана като коте, коте за секс, и когато се гледам в огледалото, аз виждам порцеланово лице, лицето на коте, и съм на 17, и не би трябвало да остарявам. Когато някой ме гледа, съм на 50, но когато ме гледа и ме снима, на снимката аз се виждам на 17.

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=329.msg1348#msg1348
Re: ИНТЕРВЮ: Циско Уийлър разказва за себе си и майндконтрола на илюминати


Явно подсъзнанието е свързало "нефрита", въпросната маска-лице-образ и те са продължили на едно несъзнавано ниво да ме занимават, без да отчитам това, до днес, когато се разрових за по-обстойна информация, във връзка с удължените черепи.
Извода, който правя предварително от "видяното" в полу-сън, за мен дава следните сведения:
- това е маска, направена върху човешко лице, и е точен негов отпечатък
- маската е била пластична и е следвала контурите на всяка линия (виждах и бръчиците)
- това, че лицето плуваше за мен означава, че образа е трябвало да бъде провидян. Той не е от полето на дневното. При всяко по-следващо "потъване/унасяне" аз изпадах в дълбок сън за секунди. Трансово състояние, от което излязах трудно и дори будна и права, ходех със затворени очи, защото не можех напълно да се измъкна от потъването. Т.е ако бях заспала аз щях да продължа да виждам от момента, в който бях спряла да спя и бях станала.
Въпреки, че се сещам за още една две идеи за въпросното "лице", за сега ще продължа с цитатите, и ще добавя ако провидя нещо допълнително.

        Причината да изложа пред "външния наблюдател" домогванията за яснота на моето подсъзнание е, че в хода на само-анализа, който прилагам, за да открия какво иска да ми каже "отвъдното в мен" или "Отвъдното на Непознаваното от мен", дали то е продукт на хилядолетното Колективно Несъзнавано или на някакво конкретно архетипно провиждане, то не е случайно според мен, че човек в хода на само-анализа се натъква на съвсем явни и конкретни мито-логизми, които от своя страна подават в отговор съответстащи на вътрешния повик отговори. Това е един взаимо-обвързан, обменен процес, (вътрешно/външно), който по мое лично дългогодишно наблюдение разкрива информация, налична като едно общо поле, щрихите на което биват запълнени от взаимообмена на вътрешна и външна нахлуваща в поток информация, която с времето се синхронизира не само като резултат и провиждане, а като цялостна нагласа за вид метод на търсене на информация. (подобно на отихването на водната повърхност, явно аналог с мозъчните вълни и тяхната настройка). Информацията се напасва, наслагва се като ключ една върху друга и съзнанието придобива настройка да усеща, когато една информация се разминава по някакъв начин с точните подавки на общото вътрешно, възможно и Колективно поле. Затова ще си позволя и занапред да втъкавам видения и сънища, съвместно с прочетено, чуто и видяно или опитно преживяно. Малките детайли често подсказват невидими нишки, които изглеждат понякога невероятно. И точно затова ума, свикнал да се пазари, поради претенциите си за лична опитност, отказва да провиди докрай. Често пъти изглежда, че все едно човек е отвеян, отнесен, разсеян, или не присъства на себе си, и точно тогава обаче това 'себе' опитва да пробие, да заяви себе си, преди да бъде отхвърлено от псевдо-разсъдачната колебливост. Пазаренето със себе си. Децата "виждат", защото приемат ставащото непринудено. Елемента на пазарене не е активиран от ежедневните програмирани навици, които възприемаме като модел на съзнателност, просто удобна форма да се извиним, че не присъстваме напълно. Защото, този, който присъства не го прави по навик, а по вътрешна необходимост - Да Бъда, Да присъствам с цялата си съзнателност тук и сега. Това са същинските морални стойности, извън привичките, чрез които сме обучавани да крепим битието си. Да бъда означава - 'да съм на себе си'. Това предполага да осезавам не по норма, а по вътрешна необходимост и да я следвам. Защото по норма е казано общо-приетото, това, което формира общността, и което поддържа реда и, но то дори не би развило качествата на тази общност ако не бе вярно, че човека се развива самобитно, а не колективно. И тези самостоятелни пориви се превръщат в бъдеща норма, все още непроявена в тези времена и така според всяка нужда на всяко едно проявено съзнание във времената.

Както стана дума при описанието на Тиферет, като център на Дървото на Живота, т.н Слънчева сфера. Което от своя страна напомня за тъй спрягания "сърдечен център" и което е характерно за всяка форма на живот и проява, съществуваща в степента, съответстваща на своята собствена видова организация:

Цитат
Тиферет е силата, която интегрира Сефира от  (" състрадание "- грация - благоволение - милост) и Геврах (" Сила или Съд "). Тези две сили са съответно експанзивни (даващи) и ограничаващи (приемащи).

Всеки от тях без другия не може да прояви потока на Божествената енергия; те трябва да бъдат балансирани в съвършено съотношение чрез балансиране на състраданието с дисциплината. Този баланс може да се види в ролята на Тиферет, където противоречивите сили се хармонизират и творчеството цъфти. Тиферец също балансира Netzach и Hod по подобен начин. В този случай Hod може да се разглежда като интелект, където Netzach се разглежда като емоция.

Т.е двойките противо-отстояния биват центрирани от Тиферет. Именно за това аз твърдя, че провиждането е в равна степен способност да чуваш и външното и вътрешното, без да губиш връзката за техния взаимо-обмен. И също независимо от техния вечен конфликт.Защото тези "двете" използват субстанцията от едно поле, което изглежда през погледа на дневното виждане като низ от събития, образи, факти, докато вътрешното виждане протича като едно цяло поле, без оглед на време, място, повече абстракция, чувствено-ментална абстракция, носеща в пъти повече информация, но така едновременно и без разделители, че все едно четеш несвързан текст или по-скоро текст, чиито букви се сливат, а понякога се изменят докато четеш. Това е друго "писмо" и то се чете с "други очи", затворени. Едната половина от това поле е безтегловна и в нея се живее без-телесно, другата е като изсипаното тегло, тесто сформирано на основата на първата сфера и в нея всичко е ограничено, и винаги има липси, и нужди и конфликти, това е т.н материална среда. Точно сякаш една огромна черна дупка поглъща всичко матерно като твърди елементи, притегля ги от "едната страна", точно като илюстрацията на пясъчен часовник, смила ги и така имаме две страни, плътна и безплътна - Едната подава, другата поглъща...:

Цитат
Тук, в схематичното тяло на Майката първите два триъгълника – с върха надолу и с върха нагоре –оформят една от основните фигури, обозначаващи единството на Живота като раждане в двете посоки. Това е фигурата от два свързани триъгълника с форма на „пясъчен часовник”, „двойна брадва” или „маказ”.
- Ю. Боева " Богинята с рогатите глави"



Та като казвам, че напомня на пясъчен часовник, то влагам самото движение на субстанцията, което кой знае защо ми напомня на взаимодействието на черна-бяла дупки, за което вече стана дума някъде из темите.
И това е един сферичен пясъчен часовник. Пак ще напомня, че древната дума за небе, се означава от понятията "свитък", "сфера", понасетне ще се върна към това.



От тук:
The mysterious Echophon Gif. | GIF PINS | Pinterest | Mysterious, Gifs and 30th


Цитат
Според Мария Гимбутас, двойната брадва /лабрис/* е атрибут на Богинята майка. Възможни са няколко комбинации на изобразяването на два триъгълника като символ. Със залепени основи се получава символа „ромб”, с допрени върхове се получава символа „двойна брадва” или „лабрис”, както и два триъгълника един до друг с основите в една равнина. Тук трябва да подчертаем, че въпросните комбинации със съставени от ДВЕ фигури, т.е. от ДВА триъгълника. В горния цитат се твърди, че формите които образуват двата триъгълника са символи все на Великата богиня майка. Ето едно интересно изображение от нашите земи – два триъгълника с допрени върхове/лабрис/ с по три точки във всеки триъгълник, разположени в квадрат, който от своя страна е в друг квадрат свързани с четири линии /игра на дама/. Как ще изтълкуваме тази композиция от символи? Цялата композиция ли е символ само на Великата богиня майка?
- изображението е в предходните отговори.


Conceptualizing the Big Bounce in LQC | Physics Forums


Цитат
Втората фигурка – ъгъл със заоблени навътре краища, подобни на рога или срещуположни луни, е употребена като продължение на удължените ъгли на звездата от центъра на елбетицата. Тя всъщност е елемент от вече разгледаната фигура, която служи за център на елбетицата с Богинята – ромб със „затворени” луни/рога, израстващи от върховете му. Най-общо определих смисъла на тази фигура като пораждащата сила на „отвъдния” свят на Бялата богиня. Смисълът пък само на луните/-рога е – „безтелесният живот”, безтелесното съществуване на душите преди тяхното въплъщаване и раждане на земята.




New theory suggests quantum entanglement and wormholes are linked together






___________________________

П.П: Току що Psyhea даде добрата идея, относно "маската", за която споделих, да се обърна към "Комедия дел Арте". Театъра е отражение на Мистерийната драма. Някъде бе казано, че по времето на Йоан Предтеча, личности от неговия ранг носили на лицата си маски, да, спомних си, гипсови маски.

Psyhea! Благодаря ти! Ако "включиш" пак подавай, върви!
____________________________



                                                                                                                  следва

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #10 -: Април 20, 2018, 12:54:23 pm »
етикети: Богинята Майка; Хипогеум; Изкуствена деформация на черепа

Лабиринтът & Девата на Граала






                                                                                                         Продължение



Цитат
В неолитни погребения от Йерихон, отнасящи се към 7 хил.пр.н.е. са открити черепи с ИДЧ и поставени на лицевата част маски (Авилова Л.И., 1986), което показва прерастването на култа на почитане на черепа в обичая ИДЧ. Намерените на териториите на Ливан, Кипър и Крит, черепи с ИДЧ са от 4-2 хил.пр.н.е. (Ozbek M., 1974). Hershkovitz J., Galili E. (1990). В резултат на сравнителното изследоване на 15 мъжки черепа на възраст от 8140±120 г., открити при разкопки на древни селища, разположени на10 км южно от залива Хайфа, се смята че първата колонизация на Кипър от неолитни племена е извършена от близкоизточното крайбрежие (сравни названието Кипър с акадското kipru – бряг).




Черепи с ИДЧ то времето на неолита са откривани и на територията на Франция (Pereira da S.M.A., Cussenot O., 1989; Maureille B. еt al., 1995). По данни на P.Messeri (1963) черепи с ИДЧ са откривани и в Италия, от бранзовата епоха. Съгласно мнението на Дж.Фрейзър (1984), именно Бибъл (Библос) в Сирия и Патос на о.Кипър се явяват “центровете на възникване на мита за Адонис и тържествените ритуали посветени на този Бог”, т.е. прилага се церемониалното практикуване на ИДЧ. Поклонението на Адонис-Ваал “има поразително сходство с култа към Озирис”, което показва че египетския Озирис е аналог на Адонис. Водещо значение сред древните народи на Близкия Изток има култа към Великата Богина-майка, покровителка на майчинството и плодородието. 


Каменна стела с изображение на Великата Богиня-Майка

Жителите на Бибъл (Библос) в Сирия и Патос на о.Кипър са почитали Афродита, по-точно нейният близкоизточен аналог – богинята Астарта, богиня-воин, произхождаща от Близкия изток (съответства на месопотамската Инана / Ищар), за която египтяните вярвали, че е дъщеря на бога на слънцето или бога творец Пта. Първоначално тя е била финикийска богиня - на войната и чувствената любов. В гръцката форма нейното име произлиза от семитското Ищар - богинята на чувствените удоволствия на нощта. В класическата епоха Астарта се е считала за богиня на луната и плодородието (може би в резултат на смесване с други семитски богини). По свидетелства на гръцки и римски литературни източници, Астарта е отъждествявана със Селена и Артемида, и по-често – с Афродита. В египетски иконографии е изобразена като войнствена богиня, която иска да унищожи човечеството. На металните плочи, датиращи от 1700-1100 г. пр. Хр, тя се появява гола, за разлика от другите египетски богини, обикновено целомъдрено увити с покривала. Именно Бибъл се е явявал “свещенно место, религиозна столица” на този култ. В големия храмов комплекс, посветен на Астарта е имал голям конусообразен обелиск смятан за свещен знак на тази богиня”. Богинята-майка е въплащавала възпроизводителните сили на природата и конусообразният обелиск е символизирал мъжкото начало – фалоса. Ритуалът е представлявал символичен полов акт в който богинята встъпва с Адонис-Ваал-Озирис, богът-син, символ на Небето и Слънцето. Ролята на Адонис се изпълнява от царя на страната, явяващ се и върховен жрец. 



Астарта, старинно изображение върху каменна стела Queen_of_the_Night_(Babylon) Предполага се че именно издължената форма на черепа е белег на Астарта и затова първите които започват да практикуват ИДЧ са нейните жрици. Широкото разпространение на обичая в Средиземноморието се подтвържда и от изображенията на дъщерите на фараона, религиозен реформатор Ехнатон, от стенописите на двореца м в Амарна. Главите на принцесите са издължени. С деформирани черепи са също и фараон Тутонкамон (предполага се че е син на Ехнатон, от втората му жена, митанийската принцеса Кия) и на царица Нефертити (първата жена на Ехнатон), както се вижда от запазените им бюстове и фрески с изображенията им. 



До времето на Ехнатон (ок.1372-1354 г.пр.н.е.), ИДЧ не се е практикувала в Египет, а по времето на XVIII династия (ок.1567-1320 г.пр.н.е.) култът към Астарта и Адонис получава широко разпространение край Нил. В Египет Астарта била съпруга на бог Сет*. Фалическата форма предавана чрез ИДЧ, символизираща самата Богиня-майка, се явява кастов белег, достъпен само до най-висшето жреческо съсловие, към което принадлежат нейните жрици. 



Със сигурност въпросният култ е много древен и не се е появил първоначално само в Близкия Изток. За това говорят наличието на аналогични находки на черепи с ИДЧ в Перу и Австралия. Няма как този обичай да е достигнал до тези земи от Близкия Изток около 4-2 хил.пр.н.е. Явно той е съществувал още в зората на формирането на човешките общности (преди 10-20 хил.години), преди първоначалното заселване на тези континенти. 

След 6 в. процентът на ИДЧ спада в цяла Евразия, за да изчезне в ислямската епоха. Носителите на ИДЧ в Евразия са основно тохарите, кушаните, кангарите, ефталитите, сарматите, аланите, прабългарите и аварите. Обичаят затихва с тюркизацията на Средна Азия. В Европа (5-6 в.) се появяват случаи на ИДЧ при франките, германците и гепидите. Предполага се заимстване от аланите и аварите, а при гепидите – от прабългарите с които имат обща държава в Панония. 



Франският крал Дагоберт се жени за аварска принцеса, която след покръстването си е приела името Рахел. В нейна чест Дагоберт построява и нарича крепостта Ла-Рошел. Това предполага и навлизане на аварски обичаи сред франките. В Полша и Франция отделни случаи има в 11-13 в.

 В Кавказ ИДЧ се появява в 1 в. Римският хронист Зенобий съобщава че „Сираките дават царския венец на този който е най-висок на ръст или има най-издължена глава. Последното постигали като поставяли специални превръзки на главичките на младенците”. Ясно е че ИДЧ се възпримала като символ на знатен произход. 


Черепи с ИДЧ, Владикавказки музей 

По начин на извършване ИДЧ се дели на три типа: кръгова или пръстенна, челнотилна и теменна. Първият тип е характерна най-вече за сарматите от Приаралието и Хорезъм, челнотилната има по-източно разпространение, сред тохари, усуни, кушани, ефталити. Третият тип е разпростарнен в цялото Средноазиатско междуречие и се свързва с по-особена форма на люлката, която води до сплескване на тила у кърмачето, при продължително лежане на гръб. При прабългарите се среща и кръгова и челнотилна ИДЧ. 

В България най-старата ИДЧ е описана при погребението на т.нар. “Тракийска принцеса”, открита при разкопките на Могиланската могила във центъра на гр.Враца през 1967 г. Могиланската могила – това е царска гробница, свързана с династията, управлявала през IV в. пр.Хр. тракийското племе трибали, които обитавали земите на сегашния Врачански край. Но ИДЧ не е характерна за траките и дако-гето-дарданските племена. Възможно е принцесата да е била от скитски произход. 



През 1987 г., Димитър Ил.Димитров прави сензационните съпоставки между прабългарските погребения от Девня с погребенията от Тулхарския могилник, Бишкетската долина, поречието на р.Кафирниган в Северна Бактрия (Тохаристан) от 2 в.пр.н.е., оставени от завоевателите на Гръко-Бактрия, основателите на Кушанската държава – юечжите-тохари. Погребенията са типични ямни с подкопаването на едната странична стена – подбой, където се помества скелета. Авторът обръща внимание на широко разпространения обичай – изкуствената деформация на черепа (ИДЧ) сред прабългари, авари, алани, кушани, кангари, хионити и ефталити. Погребалният обряд на прабългарите има няколко разновидности. Д.Ил.Димитров посочва следните видове прабългарски погребения: 1.ямни (с правоъгълна или овална форма), 2. нишови с подбой. Подбоят е странична ниша, подкопаване на стената, където се поставя тялото на покойника. Нишата се затваря с каменни плочи, пръст или дърво. Ориентацията е северозападна и западна. Инвентарът е от глинени гърнета изработени на грънчарско колело. Ритуалната храна е предимно овнешко (овчи кости), но се откриват и кости на птици, телета, свине. Рядко се срещат погребения с коне или куче. В 80% черепите са с челно-тилна ИДЧ. 



Погребенията с подбой, както забеляза още Д.Ил.Димитров са типични за Средна Азия в периода на кушанското разселване. Широко разпространени са погребенията без ниши, с полагане направо върху дъното на грунтовата яма, гроба. Авторът отбелязва че ИДЧ е слабо разпространена за прабългарските племена обитаващи севозападно от р.Дон – кутригурите е много разпространена сред племената обитаващ по-южно, към р.Кубан и Кавказ – оногури, оногондури 

За „дунавските” прабългари е характерна ИДЧ (изкуствена деформация на черепа), в някои некрополи достигаща до 80%. Нишовите, подбойни погребения от Девня показват аналогии с кушанските от Бишкетската долина. /ДД-БСЗЧ,1987г./ В България в рудиментарен вид, ИДЧ се среща почти до нашето съвремие, като се изразява в поставенето на превръзка върху главичките на кърмачетата, за да им са приплеснати ушите и да не е изпъкнало челото, според народното поверие. 



Днес ИДЧ се среща епизодично, сред памирските етноси, част от тюркмените, малките народности хазараи и джемшиди обитаващи около Херат в Афганистан 

Като извод може да кажем за ИДЧ :

 1. Феноменът е твърде древен, с палеолитен произход, от времената на матриархата, символизиращ култа към Богинята-майка. 

2. В Евразия феноменът ИДЧ се появява първоначално в Близкия Изток около 4-2 хил.пр.н.е., но там в следващите векове излиза от употреба. Паралелно огнище на ИДЧ възниква в ареала на катакаомбната археологическа култура, в района на р.Кубан, Дон, около Азовско и Каспийско море. Но там обичаят на ИДЧ затихва около 6-5 в.пр.н.е. 

3. В Централна Азия ИДЧ се появява с миграцията на носителите на индоевропейската окуневска култура, възникнала в Минусинск, Хакасия и Южен Сибир. Тук обичаят се наследява от следващите индоевропейски култури – карасукската археологическа кулутура. С миграцията на карасукците на юг към Северен Китай и Синцзян се разпространява и ИДЧ, станал типичен за народите ди, както китайските хронисти наричат прототохарските (карасукски) племена, станали по-късно известни като юечжи (или тохари) и усуни (или аси, асиани). 

4. Поради различни причини свързани с промяна на климата, консолидацията на Древен Китай, през различно време (6-4 в.пр.н.е.) с миграцията на това население от Синцзян към Средна Азия се засилва и възобновява феноменът на ИДЧ, станал типичен за сарматите. 

5. Особенно масово разпространени ИДЧ получава след 2 в.пр.н.е. когато под натиска на хуните, основната маса от индоевропейското тохаро-усунско население на Синцзян и Алтай се преселва в Средна Азия. След смесването им със саките, дават началото на кушаните, кангарите, ефталитите, аварите, хионите, аланите и прабългарите. Процентът на ИДЧ достига до 80% от погребаните. 



6. С тюркизацията на Средна Азия, след краха на Ефталитската д-ва, феноменът на ИДЧ постепенно затихва и изчезва след ислямизацията на региона.

 7. В Европа основните носители на ИДЧ са аланите, прабългарите и аварите. Така че проследяването на явлението ИДЧ се явява надежден маркер за изясняване произхода на прабългарите и родствените им общности, принадлежащи към кръга на източноиранските народи, чиято етногенеза започва от преселенията на юечжи, усуни и саки. Широкото разпространение на ИДЧ при прабългарите на практика изключва тяхната мнима „тюркска” пренадлежност. 



Как са изглеждали нашите предци ? 

От антропологичния анализ на прабългарските погребения правят впечетление следните факти. Изследванията от Кавказ и Поволжието (Трофимова-1956, Кондукторов-1956, Герасимов-1955г.) доказват че прабългарите са типични представители на памиро-ферганската раса. Срещат се много северни и средиземноморски расови типове. Наблюдава се еднаквост с аланския и сарматски расови типове. 


Релеф от Траяновата колона, Рим. Сърматски воин 

Някои автори като Боев (1957 г., 1972 г.) твърдят че “тюркската принадлежнаст на прабългарите се потвърждава от ИДЧ ”. Оказва се че е точно обратното, ИДЧ изключва хунската или тюркска принадлежност!!!

 При прабългарите ИДЧ също преобладава при женските черепи, съгласно общата закономерност. Известна е антропологичната въстановка на черепа на ичрегу-боила Мостич. Първоначалната представа за известна монголоидност се оказва погрешна. Според Й.Йорданов тя се дължи на по-широките скули и очници. Носът е голям, гърбав и клюновиден. Коренът на носа е тесен, а основата широка и като цяло е изпъкнал напред. Хлътването на бузите е свързано със старческата възраст и липсата на зъби, определя триъгълната брадичка. Именно наличието на ИДЧ, обаче, категорично изключва хунската или тюркска принадлежност на Мостич!!! 



Средният ръст на прабългарите изчислен по антропологичните формули на Pearson и Trotter – Gleser е съответно 157-166 см за жените и 168-177 см за мъжете, т.е. сравнително висок за ранното средновековие, съизмерим със съвременните показатели. В масовия гроб краи с.Кюлевча където са погребани 25 мъже, вероятно войни загинали в битка, дължината на скелетите (ръста) се движи около 175-197 см.

 "Изследванията на масови гробове на "езичници", избити по времето на Борис І в Северна България, показват, че формата на черепите е с европеидни черти, а височината на скелетите достига 190 см. Всичко това опровергава съзнателно утвърждаваната дълги десетилетия заблуда, че прабългарите били "ниски монголоиди"." / Евелина Флорова - "Българската цивилизация" 
Ръстът е идентичен е с този на мумиите от Пазарик и тохарските погребения в Синцзян. По данни на Руденко средниат ръст на пазарикците от Алтай е 175-180 см за мъжете и 165 см за жените. 



В.Сальников в “Древнейших памятниках истории Урала” (1952) отбелязва, че деформираните черепи се срещат в“70-80 процента от погребаните в аланските могили” (с.102). ИДЧ се свързва исключително с аланите. Широко е разпространен и сред представитерите на т.нар. турбаслинска археологична култура, чийто носители са обитавали района на р.Белая в Башкирия, близо до гр.Уфа в 5-7 в. Те са определено потомци на приаралските кангари и алани. Късните алани появили се в Кавказ след 135 г. носят името хони и идват от земите около Аралско море – китайското Сутего, респ.Аланя или Аланго (Аланско царства) и Уананшана.

 До подобни изводи стига и С.Толстов: “В 4-5 в. делтите на Амударя е Сърдаря са център на хионитската държава която възниква от древния сако-масагетски масив с примеси на алтайски елементи”. Тук Толстав открива следи от селища, наречени от него “блатни градища” защото са строени непосредствено до брега. Като уточним че под сако-масагети трябва да се разбират ранните кангари завладели

Средноазиатското междуречие във 2 в.пр.н.е., а под „алтайски” елементи – сродните на юечжите, таштъкски, племена представени от племената аси, хони, създателите на късносарматската култура, нещата си идват на мястото. Предвид обилието на реки, за което посочва гръко-римската географска традиция, се вижда че в ранното средновековие тази земя, между Каспийско и Аралско море е била напълно годна и много добра за обитаване. Тук се заселват хионитите и оттук воюват с Персия. Унгуз е тюркизирана форма на унгур, унгури, или оногури. Така е звучало самоназванието на хионитите – хоногури, оногури, название твърде познато за българското ухо. 



От гледна точка на археологията, именно в този район, на долното и средното течение на Аму- и Сърдаря се откриват най-плътно сгрупирани некрополи, в които се откриват 80-90%, черепи с изкуствена деформация, в периода 2-7 в. Самата територия на Янцай, разполагала се е около Северното Приаралие, която всички изследователи свързват с аланите, е непосредствен северен съсед на „земята на хоногурите”. 

Определен интерес представляват разкопките на некропола Бабий Бугор край село Болгары в Поволжието. Изследователката Е.А.Халикова го отнася към 12 в. Антрополозите показват поразително сходство на краниологичния материал с находките от Верхний Салтов, некрополите от Северозападен Кавказ и Прикубанието. Антропологичният тип на волжките българи, преди монголотатарското нашествие е сходен със сарматския. Според антропологичните формули Pearson, Trotter – Gleser, Дебец, средния ръст за мъжете е съотв.: 167,9, 168,7, 167,5 см и за жените – 161,4, 163,7, 161,6 см. Единствената разлика с ранносарматското население е по-грацилния скелет и малко по-ниския ръст. 


Сражение между Сармати и Перси... 

Племената уге са индоевропейските (тохарски) предци на уйгурите обитавали граничната зона между Усун, Кангюй и Алтай. В 80% при тях се среща ИДЧ. Техни непосредствени съседи са племената кюеше, споменати още във 2 в.пр.н.е. в „Хан-шу” като народи завладяни от хунну. Това са далечните индоевропейски (тохарски и угорски) предци на кипчаките, известни и като кумани.


Алански черепи с ИДЧ 


Б.Фирщейн сравнява антропологичните характеристики на усуните и протоуйгурите (уге), доказва че усуните са с малко по-изразени монголоидни примеси (брахикрания) отколкото при уге, чиято европеидност е съизмерима със сарматската.

 Според антропологичните въстановки на прабългарските черепи, Й.Йорданов рисува лицето на прабългарина: издължени лица с големи, изпъкнали носове, хоризонтални очници и сравнително добре развити скулови кости, високи чела, ИДЧ. Европеиди с лек монголоиден примес като кушаните и ефталитите в Средна Азия и аланите в Кавказ. 

Ако се позовем на Амиан Марцелин който описва външният вид на аланите, като високи, белолики хора с кестеняви коси, красиви лица и издължени глави (от ИДЧ), можем да си представим как са изглеждали багатурите и багаините на Исперих.


Сражение между войските на Император Траян и Сарматите Релеф върху Траяновата колона. Рим 

От тези релефи можем да си направим заключения за бойните доспехи и физическия образ на старите българи. 



Днес Българска академия на науките иска да бъде основан наш Музей по антропология . 

20 000 скелета от Неолита до Възраждането, открити по българските земи, стоят на тавана на Института по морфология и антропология към БАН. 

Директорът на института проф. Йордан Йорданов споделя желанието си да се отделят средства за изграждането национална костница, в която да бъдат положени ценните антропологични находки. До днес, все още няма музей по антропология, информира БНТ. 

Професор Йорданов особено се гордее с възстановката на черепа на външния министър на Симеон Велики - Мостич, починал на повече от 80 години. Първоначалната представа за известна монголоидност в се оказва погрешна. Според Й.Йорданов тя се дължи на по-широките скули и очници. Носът е голям, гърбав и клюновиден. Коренът на носа е тесен, а основата широка и като цяло е изпъкнал напред .Мостич страдал от шипове., Хлътването на бузите му е свързано със старческата възраст и липсата на зъби, определя триъгълната брадичка, но най-интересното е, че в неговата погребална камера е намерен най-големият в историята надпис на старобългарски!!!

 Именно наличието на ИДЧ, обаче, категорично изключва хунската или тюркска принадлежност на Мостич!!! 



Интересни находки са и черепите, залети с охра, за да бъдат червени като кръвта. Най-красивият възстановен лик е този на Тракийската принцеса, открита в царската гробница край Враца, свързана с династията на тракийското племе трибали, управлявала през IV в. пр.Хр. Тя е и лицето на антропологичната експозиция. Но тъй като ИДЧ не е характерна за траките и дако-гето-дарданските племена, възможно е принцесата, притежавала този белег на благородство, свързан с изкуствената деформация на черепа й, да е била от скитски произход. 



В тази връзка Теорията за индоевропейския произход на българите получи подкрепата и на ДНК анализа. 

Гените на българите са много близки до тези на народите в Памир, племената създатели на късносарматската култура. Това е заключението на научната експедиция “Тангра“, която e събрала генетични проби от жители на Афганистан и Таджикистан, предаде БНТ. Така към езиковите, антропологическите и археологически факти, теорията за индоевропейския произход на българите получи още едно потвърждение. 


Сарматски войн. Релеф в Македония. 

Памир, а не западен Сибир, е прародина на българите - доказа изследването на научната експедиция “Тангра“! С народите в Памир дори на пръв поглед си приличаме. И като лица и като бит, земеделски култури, фолклор. Прабългарите са типични представители на памиро-ферганската раса. Сред тях се срещат много северни и средиземноморски расови типове. Наблюдава се еднаквост с аланския и сарматски расови типове. Но пък генетичните доказателства са и най-неоспорими. Затова учените се постарали да вземат и проби за ДНК анализ в националната генетична лаборатория. 



" Обориха се три основни тези, които сме ги учили в училище - първо че българският народ е изключително генетично разнообразен т. е. една мозайка, в която всеки е оставил от нашествениците по нещо, оказва се, че това не е така. Второто - в нито едно изследваните до момента българи не са открити азиатски гени, и третото, много интересно нещо - ние стоим много далеч от славяните“, каза д-р Славян Стоилов, член на експедицията "Тангра". 

Измежду запазените артефакти от разкопки и погребения, намерени по българските земи, са съхранени черепи от древността, по които има следи от трапанации, след което хората са живели по още 10-15 години, които трепанации са направени по всички правила на съвременната медицина, въпреки че черепите са на хиляди години. “Ако ние докажем, че нашата народна медицина е тъждествена със старата персийска медицина, то до голяма степен тезата на експедиция "Тангра" ще бъде практически и емпирично доказана", допълва д-р Славян Стоилов. 


Короната – шлем на Сарматските владетели. 

Впечатлява силната й прилика с парадния шлем на българския хан Тервел, спасителят на Европа от арабското нашестви през 718г. 



Изображение на парадния шлем на Хан Тервел, възстановка по открит негов оловен печат при строежа на моста над Босфора.


 
По материали на д-р Живко Войников (материалите присъстват на страницата на Александра Делова)
http://alexandradelova.blogspot.com.es/2015/02/blog-post_60.html




____
Бележки:

* "В Мемфис Сет се разглежда като брат на Озирис, Изида и Нефтида. Като Нефтида е и негова съпруга. Но хиксосите му определят две съпруги от своя пантеон – Аната и Астарта, богиня на войната. Тези две богини са приети и почитани от египтяните като съпруги на Сет, даже след оттеглянето на хиксосите, а името му е забранено за произнасяне или изписване." - Wikipedia

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #11 -: Април 20, 2018, 08:37:54 pm »
За черепите,виж тази стара тема на Л


http://xcombg.net/index.php?topic=1317.0


То си заслужава целия материал да се качи с копи-пейст,но няма да е днес,а на теб знам,че ти е трудно с устройството..Ще пробвам тези дни да го направя.. 

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #12 -: Април 20, 2018, 10:36:04 pm »
За черепите,виж тази стара тема на Л


http://xcombg.net/index.php?topic=1317.0


То си заслужава целия материал да се качи с копи-пейст,но няма да е днес,а на теб знам,че ти е трудно с устройството..Ще пробвам тези дни да го направя..

Видях я Psyhea, Току що!
Мога да я прехвърля точно както е, но трябва да се допитаме до λ. Все пак темата е негова. Точно по темата е, да!

П.П.: Благодаря ти, Psyhea!
Освен това разбрах, че вече имам достъп до АФ! Имаше някъкъв технически проблем тези дни, но не бях пробвала да вляза от тогава.
За кундалини питаше, точно следваше да преведа един цитат, защото ще стане по-ясно, но се отплеснах в черепите, защото насетне пак ще стане дума за тях, така или иначе, а има връзка с кундалини и това което питаше. Наистина добре е, че виждаш, че има нужда да се отделят понятията. То е като със понятието "светлина", да де, но вътрешна или външна, да то е едно, но и не е, както слово-слава, защото се е славело чрез песнопения и псалми и така понятието слава - слово - песен имат в себе си родство... и правилно ми се вижда да се проследи всяко понятие, което следваш и ти.


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #13 -: Април 21, 2018, 09:00:37 am »

                                                                                                                     етикети: Богинята Майка; Хипогеум; Изкуствена деформация на черепа

Лабиринтът & Девата на Граала






                                                                                                         Продължение





                  И една стара статия, на която сега попаднах, търсейки споменат труд на Владимир Христов, относно деформираните черепи. Признавам, че очаквах да се натъкна на информация за  традицонното оформяне на черепа у българските царски родове, но не очаквах да прочета точно това. Ето и статията:

Защо древните български аристократи деформирали черепите си

Намерен е масовият гроб на избитите от княз Борис боилски родове

Д-р Владимир Христов

Цитат


През последните години на ХХ век археологът Джон Праг и художникът медик Ричард Ниев реконструираха глави и лица на хора от древността. В хода на работата си те са използвали познания на криминолози, стоматолози, радиолози и генетици. Резултатът е изключителен - живи, достоверни и характерни образи от миналото - цар Мидас, красива минойска жрица, извършителка на човешки жертвоприношения, македонският цар Филип II, етруска аристократка... Особен интерес предизвиква реконструкцията на черепа и след това на

образа на фригийския цар Мидас.

Интересът не идва от това, че беше дадено обяснение на легендата за неговите "магарешки уши" (според учените резултат от рядко заболяване - hairy pinnae), а от формата на неговия череп. Тази форма определено издава една характерна особеност - изкуствена деформация на главата, извършена в детска възраст. Според авторите тя е била резултат от "козметично превързване на главата на детето по определен начин, за да порасне в особената продълговата "атрактивна" форма. Но защо древните фригийци (точното им име е бриги) са смятали тази форма за "атрактивна" и защо тя е била нещо ново за древните гърци в лицето на Хипократ?

Изкуствената деформация на главата е била практикувана от бригите, които за около 500 години са владеели големи части от Балканите (Тракия и Македония) и от Мала Азия, т.е. в непосредствено съседство и дори съжителство с древните българи, за които знаем от археологията, че те също са практикували такава деформация на черепа, чрез пристягащи превръзки-ленти върху главата на детето.
 Класическите знания за този феномен, достигнали до нас от Хипократ и Страбон, посочват скитите като първия народ, използвал тази практика в древността, като на по-късен етап към тях се прибавят и сарматите. Тези писмени свидетелства се потвърдиха от археологията в средата на 19. век (М. Ратке, 1849), както за земите на север от Черно море, така и за Централна Азия до Монголия и дори Корея. Сега е известно, че изкуствена деформация на черепа е била широко практикувана и от хуните - археологически доказана от Монголия до Европа, включително периода на Атила. През 1846 г. в неговата "Етнография и археология на американските аборигени" Мортън публикува череп от Перу с очевидните характеристики на черепна деформация. Тази находка е приета за случаен "инцидент" и остава в тази незавидна позиция, докато в 1882 г. Игнасиус Донели не обърна внимание на антрополозите, че същата черепна деформация ги гледа от стотици монументи, останали от праисторическата централна американска култура - от Мексико, от Карибските острови, и е била широко разпространена между много племена в Северна Америка. На 33-ия конгрес на американистите в 1958 г. Т. Д. Стюард доказа нейното използване и в Панама. В своята книга "Атлантис" (1882) Донели прави за първи път опит да съедини в общ модел всички тези сведения, като заключава, че "...някога е съществувала

древна човешка раса, отличаваща се с  полегнали назад чела

(продълговати черепи със споменатата преди деформация - б.м.) и че практиката на изкуствената деформация на черепите е била вероятно опит да се наподоби формата на главите на тези древни цивилизовани и господстващи хора." В тези хора той вижда древните жители на Атлантис, или Атлантида - създателите на висока човешка цивилизация, унищожена от потопа. Интересно е да се отбележи, че днес, повече от 100 години след неговата книга, до подобни заключения идват голям брой изследователи, автори през последните няколко години на разграбващи се бестселъри на тази тема.
Оцелели атлантиняни или не, хората с продълговати черепи независимо дали по рождение или чрез изкуствена деформация, очевидно са били белязани с изключителен статут - вероятно религиозно-динасически. Хипократ съобщава, че изкуствената деформация е била белег за "аристократически произход" при скитите. Амадее Тиери в неговата "история на хуните" твърди, че хуните са използвали тази практика за същата цел. Донели посочва същата причина и при индианците от Орегон и няма съмнение, че и в случая с цар Мидас причината е била същата и под високата си "фригийска" (тракийска) шапка той не е криел магарешки уши, а е подчертавал с нея своя полубожествен статут.
Реставрацията на главата на цар Мидас обръща с главата надолу досегашната теория за източния произход на черепната деформация и посочва обратната посока - от запад на изток, като се явява естествена хронологична и географска връзка между египетските и евразийските примери за нея.
Нека обърнем внимание и на нещо съвсем конкретно, свързано с ранната средновековна история на българите. До голяма степен необяснен си остава въпросът как през VI век един съвсем малък военен контингент на т.нар. авари (обикновено посочван между 5 и 10 хиляди)успява да подчини всички хуно-българско-сарматски народи и племена между Каспийско море и Панония, възстановявайки по този начин империята на Атила. Всички посочени народи са практикували изкуствената деформация на черепа, и то при владетелския им елит, и ако това издава единен произход на този елит, не е ли принадлежал той към най-славния династически род на Евразия - Дуло, което веднага би обяснило бързия успех на "аварите", тяхното "изчезване" от историята след поражението от франките, както и възстановяването на династията Дуло от Крум, произхождащ именно от панонски клон на този род.
И още едно сведение: в един от репортите на Смитсоновия институт във Вашингтон от 1859 г. антропологът проф. Андерс Ретзиус съобщава, че "тази практика (изкуствената деформация на черепа - б.м.) все още съществува в Южна Франция и в части от Турция". Няма да се учудя, ако под тези "части от Турция" се има предвид балканските й територии (т.е. България). Колкото до Южна Франция, полезно е да си припомним за заселването на богомилите (или част от тях) там, наречени бугри, катари и албигойци.
И така, изкуствената деформация е била признак за благородническа или жреческа принадлежност и е правена при жреците с цел повишаване умствените способности или спомагане за постигане на по-високо състояние на съзнанието, необходимо при ритуалните практики.

Авторът предлага методология за

анализ на ефекта от изкуствената деформация на черепа върху главния мозък,

базирани на компютърен модел на конфигурацията на различни части на мозъка преди и след изкуствена деформация на черепа. При компютърната обработка, извършена от специалист програмист, се установява, че три важни пункта в главния мозък - хипофиза, епифиза (пинеална жлеза) и т. 20 от Заден среден меридиан (бай-хуй)* застават като конфигурация на една права линия отдолу нагоре. Това много напомня за библейската конфигурация на звездите при раждането на Иисус.
Явно подреждането в една линия на тези важни пунктове в главния мозък спомага за отключване на скритите паранормални възможности на човешкия мозък при колобрите. Сред мумиите от Такла Макан има детска мумия с изкуствена деформация на черепа. При находките от масовия гроб на некропол 3 при гр. Девня изкуствената деформация на черепа се отчита в 75,5% от погребаните!!! Между тях има деформирани челни кости на индивиди от всички възрастови групи от 2-3-годишни деца до старци. Това е най-вероятно масовият гроб на избитите боилски родове след бунта срещу княз Борис и доказва, според автора, че той е избил елита на българската аристокрация и жреците!



____

http://www.taiji-bg.com/articles/wushu/w15.htm
Тиен-Сюъ (Дим-Мак) - изкуството за поразяване на виталните точки
Д. Александров

Тук може да се видят скици с разположение на виталните точки. Тъй като бе спомената теменната точка* в цитирания материал:

*
Цитат
При компютърната обработка, извършена от специалист програмист, се установява, че три важни пункта в главния мозък - хипофиза, епифиза (пинеална жлеза) и т. 20 от Заден среден меридиан (бай-хуй)* [/b]застават като конфигурация на една права линия отдолу нагоре.

- положението на съответната теменна точка (бай-хуй), на скицата виж точка 1. - върха на главата:



Какво е отбелязано за тази теменна точка:

Цитат
1. Връх на главата (темето), точка бай-хуй ("сто срещи").   
  Тази точка е свързана със задния среден меридиан (ду-май) и е често давана от много автори като смъртоносна. В популярните издания много често я дават на неправилно място. Намира се в центъра на съединяването на черепните шевове на темето.
 

А на тази скица присъства знака, който познаваме като символа IYI



Относно знака IYI:



Бялата пирамида в Ксианг, Китай Илюстрация № 29.

Цитат
Бялата пирамида се намира в КНР на 100 км. югозападно от гр. XIAN в планината Qin Ling Shan. Височината на пирамидата е около 300 м. За сравнение Великата Хеопсова  пирамида е 146м. Направена е от бял варовик. Наоколо има още около 100-тина други по-ниски пирамиди.
Предполага се ,че тези пирамиди са направени далеч преди Египетските. Те не са с остър връх; отгоре са като отсечени с равно пространство. Предполагаемата им датировка е около 3000-15000 години. Китайските власти не разрешават разкопки или проучвания в местността на пирамидите. Независимо от драконовските мерки, една турска група, упойвайки водача им с трева, е направила няколко снимки. Любопитното от тези снимки е че на стената съвсем ясно се вижда познатият ни на всички античен знак IYI. 
Използвана литература и снимки на
 www.netpano com. На Окtan Keles.
 
http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:406619







http://havel.blog.bg/history/2014/02/15/bialata-piramida.1239085

БЯЛАТА ПИРАМИДА

Цитат


Бялата пирамида се намира в КНР на 100км.югозападно от гр.XI,AN в планината Qin Ling Shan.
Височината на пирамидата е около 300м.
За сравнение например Великата Хеопсова  пирамида е 146м., като след едно земетресение загубило около 10 м. от височината си..Направена е от бял варовик и наоколо има още около 100-тина други по ниски пирамиди.
Пирамидата за първи път е забелязана от американският пилот Jaems Gausson по време на втората световна война, когато е носил помощи за Китай с един самолет С-54. През 1957 г. Списание LIFE през 1957 г. публикува първата снимка на пирамидата. През 1994г. Германският изследовател и учен Hartwig Hausdorf e посетил района на Shansiи отдалече е направил няколко снимки.
Предполага се ,че тези пирамиди са направени далеч преди Египетските.Те не са с остър връх отгоре а са като отсечени с равно пространство от горе.
Предполагаемата им датировка е че са от 3000-15000 години.
Особенности на Китайските пирамиди- Китайските пирамиди са били вдълбани в естественни скални образования,като продължения на някои пещери.Дори в най-голямата ,,Бялата пирамида,, се влизало през 30-40 метрова пещера.
Вътре е имало мумии мумифицирани без изваждане на вътрешните органи за разлика от Египетските мумии. Те са били мумифицирани след направена операция,които са били зашити с конски косъм.
Освен мумии вътре е имало таблети с надписи,рисунки,огромна три метрова гранитна скулптура-глава на мумифицираният изобразен като двурог, погребален инвентар.
Китайските власти не разрешавали на никой разкопки или пручвания в местността на пирамидите. Дори голяма част от тях са били изкуственно покрити с почва и с впоследствие засадена растителност, така че да изглеждат като горски била.
Било е разпоредено че ако местни хора помагат на чужденци да достигнат до пирамидите щяло да ги грози екзекуция. В близкото село Kehengi -iCahengi имало уши и очи на властите,които издавали всякакви опити за помощ на чужденци.
Според нелегално проникналите до селото при разпит на местни се установявало :
1.Болните животни достигнали да пасат до пирамидата бързо оздравявали.
2.Те наддавали по добре и млеконадоят им се увеличавал.
3.Ако заболее някое дете или възрастен те го водили в пирамидата и той бързо оздравявал.
4.Вътре е било много студено но имало циркулация на въздуха.
5.Според тях мумифицираният е бил родоначалникът на траките?!...                                
 6.Понякога са забелязани зелени светлини над пирамидата.!...
Независимо от драконовските мерки една турска група е проникнала вътре и уповавайки водача им с трева е направила няколко снимки.
 Любопитното от тези снимки е че на стената съвсем ясно се вижда познатият ни на всички античен знак IYI.
Второто любопитно нещо е че някъде фигурирала и мистериозно и годината 2023 година.

Дали това не е годината в която всичко около траките веднъж за винаги ще излезе на яве и много въпросителни за нашият произход ще лъснат под потулените с лъжи теории    ще покаже историята..
Tретото, любопитно нещо е че от Озирис до последната религиозна книга Корана е известена ролята на двурог персонаж-в Корана. Това е -Зюлкарнейн-в превод от арабски-двурог., като всемирен владетел от север до юг и от изток до запад. Още повече в Корана съществува следният айет-заръка -,,Знанието дори да е в Китай-вървете и го вземете!... ,,По недвусмислен начин е казано къде се крие истината!?.....
За търсене чрез Google место нахождението на ,,Бялата пирамида,, 34-гр.26-м.39.11Н-108гр.562.05е

Няма да коментирам недоказуемите предположения. Това е интересен линк, относно твърдението, за изписаната "2023 година", например, защото съвпада с други изказвания за времето 2017- 2022... но е недоказуемо.
Разрових се повече за пирамидата, защото снимката, която вчера приложих, с изображение на артефактите от Бялата Пирамида, днес няма достъп до нея. Затова прилагам нови изображения.
____





                                                                                                                      Следва
« Последна редакция: Април 21, 2018, 09:12:16 am от Мила »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy
« Отговор #14 -: Април 21, 2018, 11:36:53 am »







Свързано изображение


Тагове към темата: тайни общества окултизъм религии