Apocryphal Academy

Автор Тема: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата  (Прочетена 1719 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #15 -: Август 06, 2018, 09:32:32 pm »
[1:13:48]

Разиел продължава търсенето си на север и открива пещерата на оракула на Носгот.

Цитат
- Пещерата на оракула, където се е случила първата съдбоносна срещу на Кейн с Мобиус. Мобиус играел ролята на дърдорещ гадател, разбъркващ казана си с видения и разправящ предсказания на наивните посетители. Под тази фасада се криел Мобиус Времеогъващия, магьосник от Кръга на деветимата - безскрупулен манипулатор, притежаващ силата да огъва времето. Откакто Кейн собственоръчно го убива преди векове, тези пещери са седели празни. Въпреки че... като самия Мобиус, за тях се говори, че са само фасада за много по-голям и по-натруфен комплекс. Почувствах, че Кейн бе тук и в този момент бях готов да се гмурна в дълбините на Ада, за да го открия.

/Разиел се натъква на каменна статуя на Мобиус/

Заключих, че това ще да беше самият той - времеогъвача, Мобиус. Съвсем не приличаше на впечатляващата фигура, която си представях от разказите за надутите постижения на Кейн. И все пак, дори този хладен образ излъчваше определена... сила, която не можеше да се отрече.




Навлизайки по-дълбоко в пещерите на Времеогъвача, Разиел открива редица портали, от които черпи видения за бъдещето и миналото.

Цитат
/В портала се оформя видение. То показва как Разиел се събужда в Света на привиденията, след като мъченията му на дъното на Бездната се оттеглят/
- Моето пристигане в тази нещастна епоха... Що за хитрини са това?

/Проговаря гласа на древния бог/

- Това не е илюзия, Разиел. А проникновение в потоците на самото време.


/Следващото видение показва момента, когато Кейн унищожава меча, Крадеца на души, в тялото на Разиел/
- Тези привидения ме измъчват... Всичко това ли е било предсказано?

/Следващото видение показва момента, когато Разиел открива гроба на предходната си личност като кръстоносец на сарафаните/
- Невъзможно! Това ще да е някоя от измамите на Кейн!

/Следващото видение показва втора среща между Кейн и Разиел. Разиел държи в ръце привидението на Крадеца на души/
- Съзнанието ми е разкъсвано от конфликтни мисли! Да не би Кейн да ме очаква само мигове след настоящето? Или в някакъв век, който предстои да настъпи?

/Следващото видение показва как Разиел поразява привидението на Ариел, бившата Пазителка на Равновесието, а Крадецът на души поглъща нейния призрак/
- Това не може да се случи наистина... Що за лудост показва тази сцена!? Кейн трябва да ме мисли за лековерен, за да търпя тези лъжи.

/Следващото видение показва Разиел на неизвестно място. В ръката си държи привидението на Крадеца на души, променено, обладано от някакъв призрачен огън/
- Да не би този фантазъм да е роден от собствения ми ум? Или е ехо от бъдещи събития?



[1:18:19]

Скоро след това Разиел открива така нареченият хронопласт - залата, в която Мобиус е огъвал времето. Тук е моментът на един от най-важните разговори в цялата сага. Тези редове са толкова важни, че ще ги чуем два пъти - веднъж като заключение на Заветът на Кейн: Крадец на души, и още веднъж, като увод на Заветът на Кейн: Крадец на души 2, може би най-хвалената игра от цялата сага.




Цитат
- Най-сетне. Трябва да призная, че съм разочарован от напредъка ти, очаквах, че ще си тук по-рано. Кажи ми, затрудни ли те убийството на братята ти?
- Затрудни ли се ТИ, когато нареди да ме хвърлят в Бездната?
- Не. Аз вярвах в теб. В способността ти да мразиш. В самодоволното ти възмущение.
- Лъжи... Не може да си предвидял всичко това...
- Вечността е непреклонна, Разиел.

- Когато за първи път се промъкнах в тази зала, векове отдавна, не си представях истинската сила на знанието. Да познаваш бъдещето, Разиел... да виждаш неговите пътеки и потоци, как се разклоняват в безкрайността... Като човек, никога нямаше да мога да задържа в себе си такива забранени тайни. Но всеки един от нас е толкова повече, отколкото бяхме преди. Съзерцавайки долините на вероятностите, не чувстваш ли, с цялата си душа, как сме станали като богове? И като такива... не сме ли неделими? Докато и един от нас живее, ние сме легион! Затова, когато трябва да пожертвам децата си в отвъдното... мога да го направя с чисто сърце.


- Много поетично, Кейн. Но в края на краищата не предлагаш нищо повече от една удобна рационализация за престъпленията си.
- Тези зали предлагат прозрение на онези, с достатъчното търпение да го видят. В устремеността си да ме откриеш, може би не си се взрял достатъчно дълбоко. Бъдещето на всеки от нас е предопределено. Мобиус предсказа моето преди хилядолетие. Всеки от нас играе ролята, която съдбата е написала за нас. Неудържимо сме вкопчени да следваме предначертани пътища. Свободната воля... е илюзия.

- Бях в гробницата на сарафаните, Кейн. Мръсната ти тайна е разкрита! Как си могъл да превърнеш сарафански свещеник във вампир!?
- А как можех да не го направя? Човек трябва да пази приятелите си близо, Разиел, а враговете си - дори още по-близо. Можеш ли да схванеш абсурдната красота на този парадокс? - Ние сме едни и същи! Сарафани, и вампири. Със свещените ни войни, с обсебващия ни стремеж да доминираме Носгот... Кой би ми служил по-добре от онези, чиято страст превъзмогва всяко усещане за добро и зло?
- Няма да ръкопляскам на остроумното ти богохулие! Сарафаните са били спасители, бранещи Носгот от покварата, която ние представляваме! Очите ми са отворени, Кейн. Не намирам никакво благородство в не-живота, с който си осквернил неохотния ми труп!
- Може да си разкрил миналото си, но не знаеш нищо за него. Мислиш, че сарафаните са били благородни, алтруисти? Хахаха... Не бъди толкова прост. Тяхната конспирация беше същата като нашата.
- Изгубен си в лабиринт от морален релативизъм, Кейн. Търговец на привидения. Каква игра играеш сега?
- Съдбата е игра, не е ли? И сега... тръпнеш в очакване на следващия ми ход.

/След стълкновение между двамата, Кейн използва машините в хронопласта на Мобиус, за да отвори портал към друго време/

- Почти ме беше хванал, Разиел. Но това не е начинът и мястото, на което всичко ще приключи. Съдбата обещава още превратности, преди тази драма да се разплете напълно.


/Разиел бърза да последва Кейн през времевия тунел. От другата страна го посреща гласа на оракула на Носгот - Мобиус Времеогъващя/

- Разиел. Изкупител и Унищожител. Чучало и Месия. Добре дошъл - душа, прекосила времето! Добре дошъл - при съдбата си!





Първото нещо, което стряскащо забелязваме от целия този епилог, е тоягата на Мобиус.





Второто нещо, което чак сега забелязваме (заради подобряващата се през годините графика на игрите от сагата), е че Мобиус е сляп.

Всичко това означава толкова много, колкото и многобройните думи, разменени между Разиел и Кейн в последната им среща.







От разговора става ясно, че Кейн е бил предизвестен за цялата съдба на Разиел. Той е имал хилядолетие и половина, в което е могъл да изследва всичко, оставено от Пазителя на Времето Мобиус, след като го убива. По-рано си задавахме въпроса, как така е станало, че Разиел в даден момент надминава трансформациите на Кейн, при положение, че всички вампирски лейтенанти са проекции и частици от душата на Кейн? Питахме се дали това може да е резултат от нарочна намеса от трета страна?

Този въпрос тепърва предстои да получи отговор. Разбираме, обаче, че Разиел е бил манипулиран от всички през цялото време, включително и от самия Кейн. С думите си, "приближаваме се с крачка към съдбите си", когато Крадецът на души се чупи на парчета при досега с тялото на Разиел, Кейн просто е осъзнавал, че двамата изпълняват, крачка по крачка, отдавна предвиден курс на събитията.

Кейн със сигурност си е давал сметка за състоянието на Носгот и съдбата на света - той все още е измъчван от това, че неговият собствен избор предизвиква всичко това и осъзнава, че е отговорен. Разиел и вероятно средностатистическия играч грешно тълкува неговата арогантност, която, вместо да заслепява Кейн за всички производни на вината чувства, всъщност го подтиква да търси решения, вместо да губи време в излишни оправдания.

Разкрива ни се образа на един художествен персонаж, който преценява света от гледна точка, която е чужда на голямото мнозинство от хората. Може би ако осъзнаем "пътеките и потоците на времето", изграждащи "долините на вероятностите", бихме преценявали много от нещата, които на ден днешен смятаме за животоопределящи, като мимолетни. Това високо, почти отвъдно гледище, ни представя моралността на човешките действия в съвършено друг мащаб, който навярно силно напомня на богохулие.

Отваря се много широк философски въпрос - АКО миналото и следователно бъдещето могат да се променят (по силата на точни и ясни условия, както авторите намекват), тогава какво следва за моралността? Самият Кейн, който е прекарал векове на тази извисена визия, е запазил ясна представа за добро и зло, умело подбирайки най-заслепените от своята страст характери, за да бъдат негови съвършени, изпълнителни слуги.
Открил съм къде и как колегите на настоящите автори отговарят на този въпрос, но той се дава в друго произведение - Стълбове на вечността, другата игра, с която ще направя съпоставителен анализ, след като разгледаме цялата сага Заветът на Кейн.





Можем да направим много интересна вметка относно думите на Кейн "Бидейки богове, не сме ли неделими? Докато и един от нас живее, ние сме легион".

Вече сме добре запознати с художествения свят на Носгот, в който вампирът Кейн може да отделя части от душата си, с което да реанимира трупове като вампири със собствени съдби и съзнания. Вземайки предвид всичко онова, което също видяхме - машините в крепостта на Малек от Кръвно знамение, които боравеха с душите на живите като с ресурс, вселявайки ги в бойни доспехи (анимация на неодушевени предмети) - произведението сякаш ни запознава с представата за цяла една наука. От принцип, който се подчинява на тялото и волята, до репликиране на същия принцип в автоматизирани машини, в света на Носгот явно битува разбирането за наука, която манипулира душата.

Добре е да запомним това за съпоставителния анализ после с другата игра, Стълбове на вечността.

Това е много широкозастъпена тема в сюжетите на множество известни игри. Ако сред читателите има геймъри, можете да си спомните за последните игри от сагата Диабло на компанията Blizzard. В нея Диабло, Господарят на Ада, се впусна срещу братята си - Белиал, Господарят на Лъжите и Азмодан, Господарят на Греха - като целта му беше да погълне техните "души" в своята, и така да се превърне в превъплъщение на висшето Зло, за да има силите да нахлуе през портите на Рая.

И още много, много примери за това, но това е тема за друг път.




Най-сетне, Кейн споменава "забранените истини". Още преди това, по метода на асоциацията и отчасти на изключването, бяхме стигнали до извода, че световната завръзка (според посланието на авторите) не се опира на рептили, хуманоиди и подобни пренебрежими видови разлики, а става дума за овластяване на едни и отнемане властта от други. Става дума за произвеждане във владение на едни и за детрониране на други.

Зададохме въпроса - ако Кейн държи инсигниите на властта, тогава кои са детронираните, чиято змия пълзи? В самия край на Епилога получихме частичен отговор: НЕ СА Сарафанския орден, тоест кръстоносните, фанатизирани племена на хората. Мобиус също държи инсигниите на властта, точно като Кейн. "Вампири и сарафани са едни и същи", те имат еднакви конспирации, по думите на Кейн.

Това може би има някакъв смисъл. В литературата се твърди, че Разиел е бил най-високопоставеният ангел. Тези легенди обаче се отнасят до времената още преди ангелите да се изкушат по дъщерите на човека, още преди Падението на Сатана и неговата група ангели. Доколокто аз съм останал с впечатление, за Сатана също се твърдеше, че е най-високо от ангелите...
Освен това, сравнявайки общите приказки за Книга на Разиел в юдейските легенди на Зохар, и общите приказки за падналите ангели в Книга на Енох, виждаме, че падналите ангели на Сатана учат хората на същите неща, на които и Разиел е бил пратен да научи Адам. Следователно, претърпелите Падение ангели НЕ СА онези, на които правото на истината им е било отнето.

Прочетохте тази много интересна спекулация за първи път в Апокрифна Академия ;)

Ако следваме тези заплетени намеци, облечени в тежка символика, до тук излиза, че има трета група в цялата тази митология. Поне на такива мисли сякаш искат да ни наведат авторите на това литературо-медийно произведение.

Аз се замислям, че никъде не съм чел да се твърди, че Сатана и неговите още непаднали ангели са интересът, който изкушава Ева да отхапе от ябълката.

Ако това действително е така... аз се замислям, че никога не съм чувал нищо повече за онзи интерес, оприличен на змията от дървото. Не мисля че някога съм чувал нещо повече за съдбата й, след като Бог отрежда тя да пълзи. Сякаш никой не говори за това, никъде, изглежда ми почти, че сякаш е забранено за изговаряне...




Крадец на души завършва, като ни оставя със следните основни впечатлния:
  • Смъртта на Мобиус от ръцете на Кейн не е довела до нищо. Хилядолетие след това, дори и след смъртта му, подреденият от него театър на събитията продължава да се разгръща в строг сценарий.
  • Кейн очевидно се опитва да разплете прокълнатата съдба на света Носгот, търсейки решение на метафизична величина, която е отвъд обсега на времето и личните съдби.
  • Всички сили на манипулаторите явно са се концентрирали върху съдбата на Разиел - първородинят лейтенант на Кейн, носещ част от неговата душа.



Така, сюжетната линия на сагата Заветът на Кейн започва да навлиза в по-сложната си част и Заветът на Кейн: Крадец на души 2 - играта от сагата, която гейм-критиците единодушно наричат "абсолютна класика" - продължава, като ни връща в миналото на Носгот...


« Последна редакция: Август 06, 2018, 10:46:30 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Видео-игри - размисли за боговете, смъртта и душата
« Отговор #16 -: Август 07, 2018, 12:18:20 am »
Заветът на Кейн: Крадец на души 2
Legacy of Kain: Soul Reaver 2






- Най-сетне. Трябва да призная, че съм разочарован от напредъка ти, очаквах, че ще си тук по-рано. Кажи ми, затрудни ли те убийството на братята ти?

- Затрудни ли се ТИ, когато нареди да ме хвърлят в Бездната?

- Вечността е непреклонна, Разиел. Когато за първи път се промъкнах в тази зала, векове отдавна, не си представях истинската сила на знанието. Да познаваш бъдещето, Разиел... да виждаш неговите пътеки и потоци, как се разклоняват в безкрайността... Като човек, никога нямаше да мога да задържа в себе си такива забранени тайни. Но всеки един от нас е толкова повече, отколкото бяхме преди. Не чувстваш ли, с цялата си душа, как сме станали като богове? И като такива... не сме ли неделими? Докато и един от нас живее, ние сме легион!

Бъдещето на всеки от нас е предопределено. Мобиус предсказа моето преди хилядолетие. Всеки от нас играе ролята, която съдбата е написала за нас. Свободната воля... е илюзия.

- Бях в гробницата на сарафаните, Кейн. Как си могъл да превърнеш сарафански свещеник във вампир!?
- А как можех да не го направя? Човек трябва да пази приятелите си близо, Разиел, а враговете си - дори още по-близо. Кой би ми служил по-добре от онези, чиято страст превъзмогва всяко усещане за добро и зло?

- Сарафаните са били спасители, бранещи Носгот от покварата, която ние представляваме! Очите ми са отворени, Кейн. Не намирам никакво благородство в не-живота, с който си осквернил неохотния ми труп!
- Може да си разкрил миналото си, но не знаеш нищо за него. Мислиш, че сарафаните са били благородни, алтруисти? Хахаха... Не бъди толкова прост. Тяхната конспирация беше същата като нашата.

- Почти ме беше хванал, Разиел. Но това не е начинът и мястото, на което всичко ще приключи. Съдбата обещава още превратности, преди тази драма да се разплете напълно.




- Разиел! Изкупител и Унищожител. Чучало и Месия. Добре дошъл - душа, прекосила времето! Добре дошъл - при съдбата си!








Играта излиза през 2001г и в графично и технологично отношение вече започва да прилича на нещо. Ще можем да разгледаме моментите с много по-ясно графично оформление :)

[1:23:41]

Разиел и Мобиус се срещат за първи път.

Цитат
- "Къде съм?" е обичайният въпрос. В твоя случай, "Кога?", може да е по-подходящо.

/Разиел понечва да посегне на Мобиус с привидението на Крадеца на души, но поради някаква странна причина, магическата тояга на Мобиус парализира призначното острие/

- Добре тогава, дърта змия такава. Щом предпочиташ, ще използвам голи ръце.
- Това е напълно неочаквано... Тази кристална топка напълно отнема силите на вампирясалите ни врагове, оставяйки ги в безпомощно и неспасяемо състояние. Странно, но явно има същия ефект върху това твое любопитно оръжие... Но трябва да ми повярваш, не ти мисля злото...
- Можеш да смъкнеш добронамерената си фасада, Мобиус! Знам кой и КАКВО си, би трябвало да те убия намясто.
- Хмхмхмхм... Може би би трябвало, момчето ми... Но не го правиш.
- Много ли си сигурен в това, Мобиус?
- Моята роля на Пазител на Времето ми осигорява известна степен на всезнание, Разиел? Не, не ме убиваш. Тази чест принадлежи на твоя създател, Кейн, горе-долу след 30 години от сега...
- Ох, вие двамата наистина сте един чифт. Ти си точно толкова фаталистичен, колкото и е той.
- Смъртта идва за всички ни, Разиел. Въпрос е просто на... време.

- Как така знаеш името ми? Никога не сме се срещали...
- Напротив, Разиел - познавам те много добре. Натъжавам се, като виждам колко жестоко те е употребил Кейн. Познавах те, когато беше един от Сарафанското братство, Разиел... дори бяхме близки.
- О, моля ти се...
- За късмет, вече не е нужно да ме обичаш, за да ми бъдеш съюзник.
- Да не би да се намираме в крепостта на Сарафанското жречество?
- Да. Но, страхувам се, че великите дни на сарафаните отдавна вече отминаха. Това е... по-цинична и непристойна епоха. Тази крепост сега се обитава от моята наемна армия. Опитваме се да почетем паметта на сарафаните с нашия собствен, скромен, кръстоносен поход.

/Разиел разглежда цветните фрески по стените на жреческата зала/

- Това ли е вампирът Ворадор?
- Да. Бичът на Кръга. Най-развратеният и упадъчен пример на цялата си дегенерирала раса. Той изби шестима от приближените ми Пазители, беззащитни и скрили се в тази зала!
- И ти, някак си, си оцелял от това клане?...
- Аз и още двама. Кръгът беше опустошен, само ние тримата бяхме пощадени.
- Колко удобно... Прости ми, ако не поглъщам наивно всяка огризка от информация, която ми подхвърляш. Имаш репутация на измамник.
- И кой ме е посрамил така? Твоят производител, Кейн? Онзи, който те предаде и унищожи? Нашият общ враг!? Помисли за източника, преди да ме съдиш твърде сурово. Тогава... нека забравим за разпалването на старото ни приятелство. Но обмисли един съюз, основан на общите ни позиции. И двамата искаме Кейн мъртъв - аз мога да ти помогна да го направиш.
- Не искаш да се набъркваш в това, старче. Знам всичко за твоите клисави дребни схеми. Просто ти липсва дълбочина, за да си пробуташ номера този път.
- Подценяваш ме, Разиел. Нека ти покажа.

/Мобиус използва змиевидната си тояжка, за да активира образ-видение във водната повърхност на олтара в центъра на залата/

- Дори и в този момент, Кейн те причаква. Той не съзнава, че съм те измъкнал от потока на времето и съм те довел тук при себе си. Виж го как си губи времето при самите Стълбове, чиято съдба е да разруши, глупаво самоуверен, че е избягал от хватката ти.
- Стълбовете все още са изправени в тази ера!?
- Да, Разиел! Те са божественото превъплъщение, което опазва живота в нашия свят. Ние, които служим на Стълбовете, поддържаме деликатното равновесие, а Кейн е предзнаменуван да бъде лостът, по силата на който това равновесие се преобръща! Вярвам, че вече си видял с очите си пустошта, развихрена от неговото ужасно егоистично решение? Самото съществуване на Кейн е рак върху този свят. Докато е жив, целият Носгот е в опасност!

- Ти никога повече не може да станеш човек, Разиел... Но можеш отново да прегърнеш есенцията на своята човечност, и благородството на сарафанското си потекло! Отиди при него, Разиел! И сложи край на всичко това! Само че първо, ти ще трябва да си намериш изход от крепостта, а с това... страхувам се, че не мога да ти помогна. Войниците ми няма да проумеят появата ти тук - те ще се опитат да те убият! Не бива да се страхуваш от тях, разбира се... те не са препятствие за теб. Опитай се да оставиш минимален брой жертви, но... направи, каквото трябва да се направи. За всеки велик ход са нужни няколко мъченика.

/Мобиус изчезва пред погледа на Разиел/

Вече останал сам, разгледах онова, което ме заобикаляше. Забелязах втора зала за огъване на времето, нейният вход беше идентичен с първата. Но с една разлика - този кристал беше от значение. Но как? Все още не бях открил.



Разбираме, че Кейн е настроил времевия тунел да го изведе във времената след покушението на Ворадор над Кръга на деветимата, но преди лудостта на Пазителя Нопраптор да е покварила съзнанията на останалите и следователно Стълбовете на Носгот са в своето здраво и чисто състояние, но не задълго. Защо ли точно това време?

Мобиус, Пазителят на Стълба на Времето, изтръгва Разиел от потока на времето и отклонява появата му в тази епоха по петите на Кейн, за да го вербува на своя страна.

Сред всички полуистини на Мобиус, определението му, че Стълбовете на Носгот са превъплъщенията на Бог, които опазват живота в света на Носгот, ще се окаже много важно по-късно в тази част от сагата.



П.П.
Тази трета игра от сагата е вече забележимо по-различен продукт. Оттук насетне вече можем да правим много качествен и любопитен визуален анализ на всевъзможни картинни елементи - символите и одеждите на Мобиус, фреските по жреческата зала, входовете на залите за огъване на времето... но не искам да се отклонявам от идеята на темата, която е, да се направи съпоставителен анализ на две игри. Тази сага ще бъде само половината от онова, което всъщност искам да споделя.

Може би друг път и в отделна тема ще говорим за по-малките окултни подхвърляния из съдържанието, когато се погледне под лупа.
(Забелязахте ли, че тронът на Кейн около Стълба на Равновесието в Заветът на Кейн: Крадец на души е естетически оформен като символа на средния пръст? Всъщност, това ще е важно дори за съпоставителния анализ!)
« Последна редакция: Август 07, 2018, 12:27:09 am от λ »

Тагове към темата: медии окултизъм размисли