Apocryphal Academy

Автор Тема: Древността, античността и съвремието  (Прочетена 5255 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Древността, античността и съвремието
« Отговор #15 -: Март 27, 2020, 04:24:11 am »
- глупостите на Робърт Морнинг Скай

Този май е разконспириран още преди около 15 г. в нета. Нито е хопи, нито е апачи.

Ако допълнително се проучат митовете и легендите на хопите и апачите, ще стане страшно.

mind

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Древността, античността и съвремието
« Отговор #16 -: Март 28, 2020, 02:20:18 pm »
Glasberg, моите уважения, но къде видяхте грешка в години, имена и хронология?
Допускам, че объркване може да произтича от думите "живя" и "дните", но да доуточним.

Започваме от 11:26 - Тара е бил на 70 години, когато се е родил Аврам. До 11:31 години не се споменават, но от предходните събития може да заключим, че Тара е бил между 120-140 г. когато се е заселил в Харан. И понеже няма друго интересно за него, в 11:32 се посочва продължителността на живота му и къде е умрял. Оттам вече, вниманието се насочва към Аврам и в 12:4, когато е напуснал Харан, баща му Тара е бил още жив - на 145 г. Но тези сметки не са толкова важни.

Да припомня, че много математици са използвали числен анализ за достоверността на писанията.
Един от тях е Иван Панин - https://en.wikipedia.org/wiki/Ivan_Panin
Чрез заместване на цифровите стойности в еврейските букви, се получава сложен математически модел.
Повече за това, може да прочетете в тази статия: http://pavelcho.narod.ru/matematikata.html 


mind

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Древността, античността и съвремието
« Отговор #17 -: Март 29, 2020, 01:48:09 pm »
Но след това се казва, че Аврам е бил на 75 г., когато баща му е починал.
Дайте цитат! Къде пише такова нещо?

Това изречение, така ли го четете?
"А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан."
"...  ...  ...  ...  ... ...  ...  Аврам е бил на 75 г., когато баща му е починал."

Аврам е бил на 75, когато е напуснал бащиния си дом и на 135, когато е починал баща му!

Моля ви, дайте да се придържаме към истината. То аз ако пиша въобще, е точно, за да се защити Истината.


С руския съм на Вие.
Значи, въобще не сте цъкнали на линка, понеже е на български...

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Древността, античността и съвремието
« Отговор #18 -: Март 30, 2020, 12:20:47 pm »
То хубаво всичко това,ама и Коранът е пълен с кодировки и математика..Например,съдържа 114 сури,и точно 57-ма сура(т.е.точно средната) е отнесена за желязото,а нали ядрото на планетата(точно по средата и) е съставено предимно от желязо..


Между другото


 Учените откриват железен „сняг“ в ядрото на Земята
https://news.bg/world/uchenite-otkrivat-zhelezen-snyag-v-yadroto-na-zemyata.html

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Древността, античността и съвремието
« Отговор #19 -: Март 30, 2020, 05:44:33 pm »
Аз не мисля,че са едно и също,по-скоро двата текста взаимно се допълват.

mind

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Древността, античността и съвремието
« Отговор #20 -: Март 30, 2020, 10:42:58 pm »
Когато Тара умира в Харан, "Тогава" Бог казва на Аврам да напусне Харан.[/font]
"Тогава" започва в нова глава и се има предвид това:
"Тогава (когато Аврам живееше в Харан) Господ  каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа."
Защо? Защото баща му е служил на други богове.
Исус Навин 24:2,3
"В старо време оттатък реката живееха бащите ви, Тара, Авраамовият баща и Нахаровият баща, и служеха на други богове."
"И Аз взех баща ви Авраама от оная страна на реката...."


Давам още няколко примера с Библията като доказателство за това:

2 Царе 24:1
Цитат
1 Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

1 Летописи 21:1
Цитат
1 Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.
Доказателството е, че четете Библията като телефонен указател.

Ще направя вметки, които не изкривяват смисъла, значението и фактите.

1 Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той (чрез Сатана) подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.
1 Но Сатана се подигна против Израиля, и (с позволение на Господа) подбуди Давида да преброи Израиля.

Тук не се представят добре отношенията - Сатана-Бог, но в Йов 1 това е много добре отразено.
Йов 1:11,12
11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има....
12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той;
Сега разбирате ли?


2 Царе 24:9
Цитат
9 И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

1 Летописи 21:5
Цитат
5 И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.
И тук отговорът се крие измежду редовете:
1 Летописи 27:24
24 Иоав, Саруиният син, почна да брои, но не свърши; и поради това преброяване падна гняв на Израиля, и броят не се вписа между работите записани в летописите на цар Давида.
В това изречение (особено в края), се крият и част от отговорите на други въпроси.

Но аз нямам това време да отговоря пълноценно, включително и на всичко по-долу.


По-скоро, би ми било интересно да се продължи нишката за Инана, Вавилон, произхода на слънчевото поклонение и разни ритуали, които продължават и до днес.
Малко материал за размисъл:
https://www.thenewfederalist.eu/Europa-and-the-bull-The-significance-of-the-myth-in-modern-Europe?lang=fr
http://holyromanempirerules.blogspot.com/2011/10/eu-official-tower-of-babel-poster.html





λ

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Древността, античността и съвремието
« Отговор #21 -: Март 31, 2020, 02:56:09 am »
Glasberg разбира се имаше ответен коментар, но реших да го изтрия. Знаете, че точно ние няма да изправим истината, и то за Библията, точно тук. Всички имаме отдавна градени и прилежно отглеждани лични позиции по въпроса и няма лесно да се откажем от тези инвестиции на внимание и усилия.

Така че, нека темата продължи както беше замислена :)





Истината е, че една от причините да отворя темата беше, за да преведа тук мита за това как Инана вдига мъртвите от гробовете им, за да са прокоба за живите. Това е най-древното споменаване на тази идея.

Всичките филми за немъртви, живи мъртви, зомбита, вирус-зомбита тип "Заразно зло" и прочие и прочие, всииичките видео-игри и цяяялата фантастика до сега за ходещи мъртви, всичко това се корени в ПЪРВИЯ мит за това, в НАЙ-ПЪРВАТА такава история, и това е мит за Инана, който се повтаря няколко пъти.

Утре вечер ще го преведа от уикито, за онези които ги мързи да ползват гугъла :)

λ

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Древността, античността и съвремието
« Отговор #22 -: Март 31, 2020, 10:05:46 pm »
Спускането на Инана в подземния свят

https://en.wikipedia.org/wiki/Inanna

Има две версии на историята за Спускането на Инана в Подземния свят, които са оцелели до днес: шумерска версия от Третата династия на (град) Ур и явно произлизаща от нея акадска версия от ранното второ хилядолетие преди Христа. Шумерската версия на историята е почти три пъти по-дъла от акадската версия и съдържа много повече детайли.



Шумерска версия

В шумерската религия, мястото Кур се е считало за тъмна, мрачна пещера, намираща се дълбоко под земята; хората си представяли живота там като "сенчеста версия на живота на земята".


Всъщност, това е много сходно с вярванията на Веско, за които мисля, че е говорил някъде тук из сайта.

Никога не забравяйте, че в Астрала всеки може да бъде всеки!

Кратко обобщение.

Да получим ОИТ трябват две прости неща – желание и постоянство в опитите ни. Всеки от нас го може, в това съм абсолютно убеден. Преживяването си заслужва, а придобития опит не е за пренебрегване с оглед на това, че съществуването ни продължава в подобен свят.

Само това намирам. Разговаряли сме с него, че според неговите впечатления, човек след смъртта несъзнателно продължава да живее копие на живота си в "астрала", така да го наречем, докато, как да кажа... "докато енергията от инерцията на живота му (мислите и вярванията, които е подхранвал) не се доизчерпа и човека (това което е останало от него) не изчезне завинаги". Разговаряли сме, че евентуално по-осъзнатите след смъртта трябва да намерят да поглъщат енергия от някъде, за да стабилизират и продължат съществуването си там, като неосъзнатите "стават храна" на по-осъзнатите и тн. Веско ми е споделял вярването си, че материалният свят и живите хора в него подхранват с енергия по-фините светове и така по стълбицата нагоре, а не обратното, оттам и интереса на фините светове за контрол и идеологическо присъствие в материалния свят. Мисля, че това също го е споменавал някъде из форума.

Образно казано :) Самият Веско може да каже повече, понеже аз само преразказвам различни наши разговори през времето.


Дали шумерите са били първи, или първи е бил Веско? ;D Дали са намерили един и същи източник, и дали това е източник на вдъхновение или източник на информация? Кой ли ще се наеме да изясни? :) Заради многото прилики в основните моменти, нека видим по-подробно какво е известно за вярванията на шумерите:



Древният Месопотамски подземен свят

Древният Месопотамски подземен свят, на шумерски най-често наричан Кур, Иркала (Irkalla), Куку (Kukku), Арали (Arali) или Кигал (Kigal) и на акадски Ершету (Erṣetu), въпреки че е имал много имена и в двата езика, бил тъмна и мрачна пещера дълбоко под земята, за чиито обитатели се вярвало, че продължават да водят "една сенчеста версия на живота на земята". Единствената храна или питие била сухата прах, но членовете на семейството на починалия изливали дажби от храна и питиета за мъртвия, за да ги консумира (обикновено през дупки и тръби от повърхността към гроба, бел.прев). За разлика от много други алтернативи в древния свят, в шумерския подземен свят нямало финална присъда на починалия и мъртвите не били нито наказвани, нито награждавани за делата си приживе. Качеството на съществуването в подземния свят се определяло от условията на погребението (дали е било пищно или скромно, бел.прев).

Владетелят на подземния свят била богинята Ерешкигал, която живеела в двореца Ганзир (Ganzir), понякога използван за име на самия подземен свят. Съпругът й бил или Гугалана (Gugalanna), "каналният инспектор на Ану", или, особено в по-късните истории, Нергал (Nergal), богът на смъртта. След Акадския период (около 2334 - 2154 г. пр. Хр.) Нергал понякога поемал ролята на владетел на подземния свят.

Седемте порти на подземния свят се пазят от вратар на име Нети (Neti) на шумерски. Богът Намтар (Namtar) действа като сукал, тоест божествен наместник на Ерешкигал. Умиращият бог Думузид прекарва половината година в подземния свят, докато, през другата половина, дворецът му се обитава от сестра му, богинята на писмеността Гещинана (Geshtinanna), която записва имената на починалите. Подземното царство също така е обител на различни демони, включително противният Ламащу (Lamashtu), който се храни с деца, на страховитият демон на вятъра и бог-покровител Пазузу (Pazuzu), и на гала - демони, които отвличали и завличали смъртните в подземния свят.

Всички души отивали в един и същи задгробен живот и действията на човек по време на живота нямали никакъв ефект за това как щял да бъде третиран в идния свят. За разлика от задгробния живот на древен Египет, нямало съдебен процес или оценяване на починалия; мъртвите просто се явявали пред Ерешкигал, която ги произнасяла за мъртви и имената им се записвали от богинята на писмеността Гещинана.

Вярвало се, че душите в Кур не ядяли нищо друго, освен суха прах и членовете на семейството ритуално изливали възлияния в гроба на починалия през глинена тръба, като по този начин позволявали на мъртвия да пие. За тази причина се считало за много важно човек да има колкото се може повече челяд, за да може наследниците му да продължат да осигуряват възлияния за мъртвия, за да може той да пие още много години. Онези, които били умрели без наследници, щели да страдат най-много в подземния свят, защото нямало да имат съвсем нищо за пиене. Понякога мъртвите се описват като голи или облечени в пера като птици.

Въпреки това, погребалните улики посочват, че някои хора вярвали, че богиня Инана, по-младата сестра на Ерешкигал, имала силата да награждава отдадените на нея със специални привилегии в задгробния живот. По време на Трета династия от Ур (около 212 - 2004г пр. Хр.) се вярвало, че отношението към човека в задгробния живот зависело от това по какъв начин е погребан; онези, които получавали пищни и разкошни погребения щели да получат добро отношение, но онези, които получавали бедни богребения, щели трудно да прекарат времето си. Онези, които не успеели да получат подходящо погребение, като загиналите в пожари например и чиито тела били изгорени или онези, които умирали сами в пустинята, въобще нямало да имат съществуване в задгробния живот, а просто щели да спрат да съществуват. Шумерите вярвали, че за високо привилегированите, музиката щяла да облекчи суровите условия в подземния свят.




География

Вярвало се, че входът към Кур се намирал в планината Загрос (Zagros) далеч на изток. Стълбище водело до портите на подземния свят. Самият подземен свят се намирал дори по-дълбоко под земята от Абзу (Abzu), голямата подземната прясна вода, за която древните месопотамци вярвали, че се намирала дълбоко под земята. В други противоречиви традиции, обаче, подземният свят изглежда се намира на далечно и недостъпно място на земята, вероятно някъде в далечния запад. Тази алтернативна традиция е извлечена от факта, че подземният свят понякога се нарича "пустиня" и от факта, че действителните реки, които се намират далеч от Шумер, понякога се наричат "река от подземния свят". Вярвало се, че подземният свят имал седем порти, през които душата трябвало да премине. Всичките седем порти се защитени от ключови резета (вид ключалка, на практика безпружинни петлета, премествани с ключ, бел.прев).

Вярвало се, че нощем, слънчевият бог Уту (Utu) пътувал през подземния свят като част от пътя му на изток, подготвяйки се за изгрева. Една шумерска литературна находка говори за това как Уту осветява подземния свят и раздава правосъдие там, а един химн за Шамаш (Shamash) разказва, че Уту е като сидя на мъртвите в подземния свят, редом до малку, кусу и Анунаки. По пътя му през подземния свят, вярвало се, че Уту преминавал през градината на бога-слънце, в която имало дървета, раждащи скъпоценни камъни вместо плодове. Шумерският химн за Инана и Уту съдържа етиологичен мит, в който сестрата на Уту Инана моли брат си Уту да я заведе в Кур, за да може тя да вкуси от плода на дърво, което растяло там, защото то щяло да й разкрие всичките тайни на секса. Уту се съгласява и, вече в Кур, Инана вкусва от плода (скъпоценния камък) и става запозната и знаеща за всички неща в секса. Химнът използва същия мотив, който се открива при Енки и Нинхурсаг и в по-късната Библейска история за Адам и Ева.


λ

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Древността, античността и съвремието
« Отговор #23 -: Март 31, 2020, 11:18:34 pm »
Та... шумерската версия:

В шумерската религия, мястото Кур се е считало за тъмна, мрачна пещера, намираща се дълбоко под земята; хората си представяли живота там като "сенчеста версия на живота на земята". Бил управляван от сестрата на Инана, богинята Ерешкигал. Преди да замине, Инана дава инструкции на своята наместница и слугиня Ниншубур (Ninshubur) да пледира пред божествата Енлил, Нана, Ану и Енки да я спасят, ако не се завърне след три дена. Законите на подземния свят диктуват, че, с изключение на посочените вестоносци, онези, които влязат в него, никога не могат да го напуснат.

Инана се облича изискано за посещението си; носи турбан, перука, огърлица от лапис лазули, мънисто по гърдите си, "пала" (рокля, носена от благороднички, бел.прев), грим за мигли, нагръдник, златен пръстен и държи мерителна пръчка от лапис лазули. Всяка одежда е символ за силната личност, която тя представлява.





Инана блъска по портите на подземния свят, изисквайки да я пуснат вътре. Пазителят на портала Нети я пита защо е дошла, Инана отвръща, че желае да се присъедини към погребалната церемония на Гулгалана, "съпругът на по-голямата ми сестра Ерешкигал". Нети донася това на Ерешкигал, която му казва: "Заключи седемте порти на подземния свят. После, една по една, открехни леко всяка порта. Пусни Инана да влезе. Като влиза, свали царствените й одежди." Може би дрехите на Инана, неподходящи за погребение, заедно с надменното й поведение, накарали Ерешкигал да бъде подозрителна. Следвайки повелите на Ерешкигал, Нети казва на Инана, че може да влезе през първата порта на подземния свят, но трябва да предаде мерителната си пръчка от лапис лазули. Тя пита защо, и й се отвръща, "Просто такива са обичаите на подземния свят". Тя изпълнява искането и преминава. Инана преминава общо през седем порти, като на всяка премахва част от облеклото или накитите, които е носила в началото на пътуването, като по този начин съблича цялата си власт/сила. Когато пристига пред сестра си, тя е гола:

Цитат
"След като се привела и премахнали дрехите й, ги отнесли. Тогава накарала сестра си Ерешкигал да стане от трона си и вместо това тя седнала на нейния трон. Аните (Анунаките, бел.прев), седемте съдии, отсъдили срещу нея. Те я погледнали - това било погледът на смъртта. Те й продумали - това била речта на гнева. Те й навикали - това бил викът на тежката вина. Поразената жена била превърната в труп. И трупът бил окачен на кука."





Три дена и три нощи преминали, и Ниншубур, следвайки повелите, отива в храмовете на Енлил, Нана, Ан и Енки, и пледира с всеки от тях да спасят Инана. Първите три божества отказват, казвайки, че съдбата на Инана е нейна собствена вина, но Енки е дълбоко обезпокоен и се съгласява да помогне.

Той създава две безполови фигури на име гала-тура и кур-яра от мръсотията под ноктите на два от пръстите си. Дава им нареждания да укротят Ерешкигал и, когато ги попита какво искат, да помолят за трупа на Инана, който трябва да поръсят с храна и с водата на живота. Когато се явяват пред Ерешкигал, тя е в агония както жена по време на раждане. Тя им предлага каквото поискат, включително реки от животворна вода и поля със зърно, ако успеят да я облекчат, но те отказват всички тези предложения и молят единствено за трупа на Инана. Гала-тура и кур-яра поръсват трупа на Инана с храна и с животворна вода и я съживяват. Ерешкигал изпраща демоните гала да последват Инана навън от подземния свят, настоявайки, че някой друг трябва да бъде отведен в подземния свят като нейн заместник.

Първо те се нахвърлят върху Ниншубур и се опитват да я отвлекат, но Инана ги спира, настоявайки, че Ниншубур е нейна предана слугиня и че тя с право е плакала за нея, докато е била в подземното царство. След това те се спускат върху Шара (Shara), гримьорът и разкрасителят на Инана, който все още я оплаква. Демоните се опитват да го отвлекат, но Инана настоява, че не могат да го отвлекат, защото той също е плакал за нея. Третият, върху когото налитат, е Лулал (Lulal), който също още я оплаква. Демоните се опитват да го отвлекат, но Инана ги спира отново.

Най-сетне, те идват при Думузид (Dumizid), съпругът на Инана. Въпреки съдбата на Инана, и за разлика от другите, които подходящо са я оплаквали, Думузид е пищно облечен и си почива край едно дърво, или върху трона й, забавляван от момичета-робини. Инана, разсърдена, се съгласява гала да го отведат. Тогава гала завличат Думузид в подземния свят.

Друг текст, познат като "Сънят на Думузид", описва поредицата от опити на Думузид да избяга от гала демоните, усилие, в което му помага богът-слънце Уту.

В шумерската поема "Завръщането на Думузид", която започва там, където свършва Сънят на Думузид, сестра му Гещинана плаче продължително с дни и нощи заради смъртта на Думузид, в компанията на Инана, чието сърце явно се е обърнало, и в компанията на Сиртур (Sirtur), майка му. Трите богини продължително го оплакват, докато накрая една муха не разкрива на Инана къде се намира съпругът й.

Заедно, Инана и Гещинана отиват в двореца, където мухата им е казала, че ще открият Думузид. Откриват го там и Инана постановява, че от този момент нататък Думузид ще прекарва половината от годината със сестра й Ерешкигал в подземния свят, а другата половина от годината в Небесата с нея, докато сестра му Гещинана заема мястото му в подземния свят.







В акадската версия:

Акадската версия започва с това как Ищар приближава портите на подземния свят и изисква пазителят на портала да я пусне:

Цитат
Ако не отвориш портата, за да вляза,
аз ще смажа вратата и ще разбия резето,
ще смажа касата на вратата и ще обърна пантите навътре,
ще въздигна мъртвите и те ще изядат живите:
И мъртвите ще надчисляват живите!

Пазителят на портала (чието име не се дава в акадската версия) бърза да каже на Ерешкигал за пристигането на Ищар. Ерешкигал му нарежда да пусне Ищар да влезе, но му казва "дръж се с нея според древните обичаи". Пазачът пуска Ищар в подземния свят, отваряйки една по една вратите. На всяка порта Ищар е принудена да съблича по една част от облеклото си. Когато най-сетне минава през седмата врата, тя е гола. В яростта си, Ищар се хвърля срещу Ерешкигал, но Ерешкигал нарежда на слугата си Намтар (Namtar) да хвърли Ищар в тъмница и да отприщи върху нея шестдесет болести.

След като Ищар се спуска в подземното царство, всички сексуални действия на земята спират. Богът Папсукал (Papsukkal), акадския противовес на Ниншубур, докладва за положението на Еа, богът на мъдростта и културата. Еа създава същество от смесен пол, наречено Асу-шу-намир и го праща при Ерешкигал, нареждайки му "да призове имената на великите богове" срещу нея и да поиска торбата с животворна вода. Ерешкигал побеснява, когато чува исканията на Асу-шу-намир, но е принудена да му даде водата на живота. Асу-шу-намир поръсва Ищар с водата, с което я съживява. Тогава, Ищар преминава обратно през сеемте порти, получавайки по една част от одеждите си на всяка порта и излиза от последната врата напълно облечена.


λ

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Древността, античността и съвремието
« Отговор #24 -: Март 31, 2020, 11:46:29 pm »
С други думи, виждаме как на цели два пъти в запазената до днес най-древна позната митология, женският божествен образ Инана/Ищар цели два пъти заплашва, че ще направи така, че мъртвите ще се въздигнат и че ще са много повече от живите и или ще изядат храната на живите (по този начин унищожавайки древния свят) или ще изядат самите живи.



Идеята за ходещ труп или ходещ скелет, който яде живите, е една човешка хорър идея, която продължава да е най-модерния хорър в хорър фантастиката ни днес, във всичките ни романи, филми и видео-игри. Тоест, тази прото-хорър идея е в топ 3 на всичките ни бестселъри вече повече от поне 6000 години. НЕПРОМЕНЕНА!





Една от аксиомите в окултизма (скритото знание), е че "няма нищо ново под слънцето".

Тоест, истината ще бъде истина винаги. Няма нови истини, нито отпаднали истини. Истините са истини, защото винаги са.


Границите на човешката психика, "психогония" ако мога така да се изразя, са ОТДАВНА достигнати и добре разгледани и описани. Нищо от своята психика не сме надскочили или преодоляли откакто съществуваме като човешки вид, преживяваме единствено цикличността на модата - от време на време наблягаме на стари и добре познати аспекти на всичко онова, което винаги сме били.

Критиците винаги са наричали Библията "най-добрата история, писана някога" (безсмъртният Джордж Карлин). И въпреки цялата критика, и въпреки всичко, което може да се каже - да... но все пак наистина Е най-добрата история, писана някога.

Тя е нашият максимум.

И е максимум, защото стъпва на ВСИЧКО от най-най-древните времена. Не отхвърля нищо - събира и уединява всичко, всичките свои граници, които сме достигнали, описали и изучили.







Опитите да се вдъхне живот на някакъв "Ню-Ейдж" като НОВА религиозна парадигма... дори и в комбинация с най-новия шит - извънземните - която просто ей така да замени древните митологии (обединени и унифицирани в Библията и другите свещени книги), е наистина жалък и мимолетен. Отстрани е толкова очевидно и е въпрос на време тази вълна просто да премине, като не една или две през хилядолетията до сега.

Разберете - не казвам, че извънземни няма. Но насърчавам всеки да положи усилия да опознае авторитетната уфология. Нивото на нашия сайт не толерира празните идеи от рода на това извънземните да се разглеждат в божествена светлина, защото доказателствата, с които човечеството разполага, говорят точно за обратното.

Нивото на нашия сайт също така не толерира и празни идеи от рода на тези, според които гигантските периоди от време "магически" могат да направят от всяко нещо божество. Няма никакъв смисъл в схващането, че милиарди години съществуване ще направят така, че някой да надскочи качествения праг на съществото си. Бог не се става за милиарди години, нито за колкото и да е години. Ние сме един от безбройните примери за това - откакто се помним телата и умовете ни се занимават с едно и също, но се променя единствено броят ни.

Моля онези от вас, които вече имат регистрации поради една или друга причина, да не смъкват нивото на сайта, като отказват да разглеждат авторитетната доказателствена и документална информация за различните теми, докато продължават да настояват (на практика пропагандирайки) лишени от почва и обосновка идеи.


Тагове към темата: религии история цивилизации