Apocryphal Academy

Автор Тема: Създателите на човешкото тяло,т.нар. човешки 'БОГОВЕ' и всичко свързано с тях  (Прочетена 1366 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Змийските богове и безсмъртието
« Отговор #15 -: Април 29, 2018, 07:24:41 pm »

Цитат
Храната и водата на живота често са изобразявани върху шумерски стенописи. Боговете понякога са показвани с шишарка в едната ръка и съд, който съхранява вода в другата, които олицетворяват храната и водата на вечният живот и безсмъртието.
 

 
Историята, която всички тези религиозни текстове ни предоставят ни казва ясно, че човек е орисан да не може да има едновременно своята бозайническа форма и дългия живот на своите богове. Това обяснява донякъде и прогресивното намаляване на човешкия живот с всяка генерация след „грехопадението“, поради разводняването на рептилианските гени. Боговете доста гневно напомнят този факт в „свещените писания“ и никога няма да оставят хората да забравят своят собствен избор. Това назидателно отношение отеква доста силно в стария завет на библията и е изразено с термина „слабостта на плътта“.

С времето (и най-вече поради междуособните войни които се водят между различните извънземни фракции) човекът все по-малко си спомня за своя рептилиански произход. Чрез дълъг процес на селективна амнезия различни тайни и официални религиозни общества успяват умишлено да заличат почти цялото познание на човека за своето минало.
 

Възприемането на змията като зло същество

Освен Адам и Ева, другият важен „обитател“ в градината била „змията“, която е описана в мъжки род. Змията има качества, които надминават тези на Адам. Дори в „Битие“ този факт деликатно е изложен като змията е описана като най-хитрото и умно същество от „божиите творения“. Текстът „Хагада“ описва мъжката змия като високо същество с два крака и с невероятни ментални сили. Това същество е било господар над всички зверове в Едемската градина. В еврейският текст както и в „Битие“ ясно е казано, че „змията“ е наказана за своята роля за „падението“ на Адама и Ева. (В този подход на представяне на нещата ясно можем да видим демонизирането на Енки, който много често бива свързан именно със символа на змията.)

Древни еврейски легенди свидетелстват, че дрехите носени от Адам и Ева не само че били направени от змийски кожи, но те ги защитавали и от хищници. На тях им се казва, че когато ги носят всички същества на земята ще се страхуват от тях. Змийските кожи са символ на управляващата раса и не само че напомняли на Адам и Ева за техният произход, но също се явявали и своеобразен талисман, който да ги пази. Дори днес хората носят различни кожи от влечуги – от змии, алигатори и крокодили. Някои от тях всъщност са и доста скъпи и отличават тези, които ги носят от останалата маса. (Който е гледал новия филм „Ной“, сигурно му е направило впечатление как Ръсел Кроу постоянно увива около ръката си змийска кожа на „змията от градината“.
 

 
Това символизира идеята за определено генетично коляно на „децата на змията“. За разликата между „децата на змията“ и „децата на рептилиите“ можете да си припомните от стр. 168 на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. – бел. Н.)

Представата за змията като нещо зло може да се каже, че е сравнително скорошна в исторически план, тъй като основно се е развила през ранното християнство. В действителност библейската змия често е свързвана с божественото познание, изцелението и безсмъртието. Еврейската дума за съществото, което изкушило Ева е „nahash“ и то обикновено се превежда като змия, но буквално означава „този, който решава тайни и загадки“.

Дори при древните гърци тази дума била проблемна при нейният превод. В една от ранните гръцки версии на стария завет, змията е наречена „дракон“. В древна Гърция тази дума е била употребявана за големи страховити създания най-често влечуги.

Има няколко основни причини, които допринасят за това образът на змията масово да бъде възприеман като зъл и отблъскващ. На първо място е връзката господар-роб.

Човекът заменя анунаките като работник и бива натоварен да извършва всички неприятни за тях задължения. Споменът за тази доминация, която бива наложена от жестоки и безмилостни „влечуги“ бива допълнително засилен по времето когато някои от тях заживяват сред човешкото население и създават хибридно потомство. Както различни „свещени текстове“, така и някои шумерски източници разкриват, че те са били варварска и канибалска раса. Поради противоборството на различните извънземни фракции в един момент образът на змията не само че вече не е олицетворение на божественото, но е и напълно демонизран. Някои древни източници споменават, че всякакви видими белези свързани с потомството на змийските богове са били повод за преследване и унищожение.

Вторият основен фактор стоящ зад идеята, че змията е зла, се крие във враждата между Енлил и Енки. Енки като създател и благодетел на човешкият род винаги е бил асоцииран с божественото познание, изцеление и безсмъртие – точно същите качества, които се приписват на змията в Едемската градина. Така библейското „грехопадение“ става основна причина за конфронтацията между Енлил (Елохимът от стария завет и Енки – змийският бог „узурпатор“).

Същият конфликт може да се види и в историята за ADAPA, когато Енки възпира AN от това да се меси в творението му. (Енлил по-късно замества AN като главен бог). Ехото от този огромен спор може да бъде видяно в третата книга на Енох, където става ясно, че му е дадено безсмъртие. „Ангелите“, които представляват старият ред протестират пред „бог“, че той разкрива божествени тайни на човека. Консервативните по-низши богове приемат човека като низше животно и го критикуват за неговите потни и мръсни бозайнически качества. Човечеството е заклеймено от „ангелите“ и нисшите богове че е „повредено“, нечисто и с осквернена кръв. Това отвращение на „ангелите“ към техните потни и космати „братовчеди“ бозайници е показано многократно както вече беше споменато в стария завет – маскирано под образа на „слабостта на плътта“.

Въпросът с начина на възприемане на рептилианската форма от страна на човека е изключително интересен. В древна Гърция боговете и богините представляват еталона за физическата красота и съвършенство. Някои изследователи считат, че създаването на юдейските религии е някакъв своеобразен бунт срещу всички гръцки ценности. По този начин навлиза и заклеймяването на рептилианските богове и отвращението на всичко свързано с тази форма.

Анунаките се радвали на своите блестящи и лъскави тела, докато някои от чертите на хората били отблъскващи за тях. От обективна гледна точка елегантността и красотата на рептилианската форма има много достойнства. Затова на пръв поглед е трудно да се разбере по какъв начин се е породило отвращението към тези създания. Изглежда този факт се дължи най-вече на придобития опит – този, който усвояваме докато сме още малки. Насадените в тази възраст стереотипи играят огромна роля за възприемането на реалността. От друга страна споменът за варварското отношение на нашите „прародители“ определено съществува в нашето подсъзнание и допринася за отвращението към тези същества.

(В крайна сметка е важно да се отбележи, че насаждането на отвращение към рептилианската форма по същество е ловко изигран тактически ход, който свободно отприщва насъбралата се негативна енергия в посока към политическия опонент. Това е временна мярка в конкретния исторически момент, но може да бъде използвана продължително време, защото предлага широк набор от възможни дивиденти чрез проста смяна на поляритета. По този начин този ход в течение на времето се превръща в много мощно оръжие, като иронията в цялата ситуация се крие във факта, че неговите задкулисни архитекти притежават същата физическа форма срещу която те умишлено създават определени настроения. – бел. Alien)

Дуалността на змията като източник на добро и зло може ясно да се види и в египетската религия. В старото и средното кралство тя е възприемана като добродетел и е пряко свързана с боговете и безсмъртието. По-късно обаче, при новото кралство, и особено при 18-ата династия, змията става „зловещо същество“, което трябва да бъде преследвано и прогонено.

На стените на гробниците на ранните династии змията е изобразявана като приятелски настроено същество, което носи владетеля на гърба си към звездното небе. Така символично се представя, че царя е носен от змийския бог към земята на безсмъртието – земята на боговете. Първите крале от 18-ата династия обаче (тези, които успели да прогонят хиксосите), придават на змията зъл характер и този символ става обект на гонения и също така бива проклинан при ритуали.

В световната митология змията винаги е била символ на дългия живот, на изцелението, регенерацията и безсмъртието. Змиите навсякъде биват асоциирани с лечение. В стария завет, ролята на змията като лечител е представена при „инцидента“ с „бронзовата змия“ или „сераф“, която била издигната на стълб и се превърнала в лек за племената бягащи от Египет.

Терминът „сераф“ винаги е бил проблематичен за библейските преводачи през годините. Във версията на крал Джеймс се превежда като „огнена летяща змия“, но модерната тенденция е да не се превежда изобщо, а да се оставя еврейската дума както си е. „Сераф“ не пасва на някаква точна и подходяща класификация или превод. Изглежда много вероятно думата да е заета от ханаанците, които я придобили от своето месопотамско наследство.

Корените на думата вероятно се крият в Месопотамия. „Летящата огнена змия“ стояща на стълб е била издигната в култ заради „лечителските си свойства“, които символично представляват Енки – шумерският бог на изцелението. Увитата около стълб змия пък по-късно се появява при кадуцеите на гърците.

В епоса на Гилгамеш змията която краде магическото растение от героя се нарича „серу“ и подобието на думите предполага общ произход. Терминът също се среща и в хиндуистката митология. Нагите – мистериозните змийски богове, които обитавали територията на Индия в древността били наричани „сарпа“. В своите изследвания на хиндуистката религия Блаватска твърди, че Нагите или „сарпа“ от Индия са без съмнение еврейските „Серафим“, което произлиза от „серапи“ или „сарпа“ и означава „змия“.
 

Безсмъртието през призмата на регенерацията
 
Регенерацията като форма на безсмъртието винаги е присъствала в древната литература и митологията. Отразена е и в епоса за Гилгамеш от който става ясно, че боговете отказват да го дарят с безсмъртие. Неговият дядо Утнапиштим (който е своеобразен аналог на библейският Ной, но за разлика от него е получил дара на безсмъртието от боговете) изпитва състрадание към внука си и за да не го изпрати с празни ръце го информира за наличието на магическо растение, което възстановява младостта и жизнеността, както и къде да го търси.

Така Гилгамеш следва напътствията на дядо си и успява да придобие магическото растение. Той обаче решава да не го използва веднага, а да го занесе в Урук, като го сподели със своите приятели. Това се оказва грешка, защото в крайна сметка то му е откраднато. За да измие мръсотията от дългото пътуване Гилгамеш решава да се изкъпе в едно езеро по пътя. Той безразсъдно оставя магическото растение на брега без никакъв надзор. Докато се къпе една змия или „серу“ надушва аромата на растението, промъква се през водата и го отнася. Докато напуска сцената, змията оставя своята стара кожа. По този начин историята представя и регенериращата способност на змиите да удължават живота си като периодично подменят кожата си.

Друг текст, който коментира въпроса с безсмъртието е апокриф от 1 век сл. н.е., наличен в гръцка и латинска версия. Той се нарича „Животът на Адам и Ева“ и описва епизоди от техният живот след напускането на Едемската градина. В него е описан малко известният опит на Адам да се домогне до чудотворното лекарство, което възстановява силите. Според текста, Адам вече бил стар и болен и животът му отивал към своя край. Той моли Ева и сина си Сет, да се върнат в Едемската градина, за да вземат „маслото от дървото на милосърдието“. Ако някой бъде помазан с него – той щял да се отърве от болките и да удължи живота си. Пред портите на градината те обаче са посрещнати от „ангелът Михаил“, който отказва молбата с аргумента, че магическият еликсир не се полага на хората.

Човешките търсения свързани с дългият живот и младостта обаче продължават. Като естествен процес регенерацията не е особено добре развита, както при човека, така и при висшите бозайници. Те са способни да регенерират само коса, кожа, нокти, черен дроб и някои други специфични тъкани. При „нисшите“ животни, обаче, този процес е доста по-добре развит. Примери в тази посока са саламандрите и гущерите, които могат да подменят своите опашки, раците и омарите, които могат да произведат нови крайници, а някои видове червеи могат да формират цяла група от нови индивидуалности ако бъдат разрязани на парчета.

Въпреки че регенерацията очевидно е била забранена от боговете, през вековете все пак са останали различни макар и завоалирани свидетелства за този процес. Когато змията открадва магическото растение от Гилгамеш и след това веднага отлюспва кожата си – това е демонстрация на форма на безсмъртие. Това сваляне на кожата намира място в теологията на евреи и християни под формата на ритуала за обрязването.

Точно както змията постига дълъг живот жертвайки и оставяйки част от себе си, по същият начин се счита, че човек също бива „спасяван“, когато ритуално обрязва част от себе си. Актът на обрязването служел също и за постоянно напомняне на човека за неговия истински произход и че е дело на змиеподобен бог-създател и че съществува заради благоволението на змийските богове.
 

Възможен ли е дългият живот?

Дълголетието е нещо пословично що се отнася до древните жители на планетата. Името Матусал от библията се е превърнало в синоним на изключително дългия живот. Както религиозни, така и светски текстове от далечното минало твърдят, че човешкият елит преди Потопа се е радвал на доста дълъг жизнен цикъл. Тези твърдения са толкова постоянни и последователни, че дори да приемем, че в тях има нотка на преувеличение, сме принудени да признаем, че те се базират на автентични свидетелства. Тихомълком съвременният човек започва да разглежда тези твърдения съвсем сериозно и да се опитва да се заиграва с различните възможности, които могат да поставят стареенето под контрол и дори да го преобърнат, като по този начин жизненият цикъл да се увеличи до внушителна степен.

Теориите за стареенето, които в момента биват изучавани от съвременната наука варират от концепцията за пълното генетично влияние върху този процес до такива, които са базирани на отстраняване на всички негативни влияния на околната среда върху човешкият организъм. Някои учени считат, че механизмите, които влияят на стареенето са изключително сложни и разнообразни и в никакъв случай не бива да се приема твърдението, че то се дължи на един-единствен фактор.

Повечето теории свързани със стареенето могат да бъдат класифицирани в две общи категории. Първата е тази на „грешките“, а втората е тази на „програмирането“. Теориите свързани с „грешките“ са базирани на разбирането, че различни случайни събития свързани най-вече с околната среда, която ни заобикаля, причиняват вреда на клетките на тялото. Тази вреда се акумулира през хода на времето и в крайна сметка се стига до дисфункция на клетките и органите. Теориите свързани с „програмирането“ са базирани на предположението, че стареенето е програмирано в самите клетки и е очакван резултат от целенасочена последователност от събития, които са записани в самите гени.

Една от най-старите теории на стареенето е тази свързана с „износването“ според която на молекулярно ниво ДНК постоянно бива повреждана, но тялото не може да я възстанови и да я поправи и така се получава натрупване, което води до отказ на органите да функционират. Метаболитната теория от своя страна пък твърди, че колкото по-бързо живее един организъм – толкова по-бързо той ще умре. Ограничението на калориите според теорията е единственият фактор, който се е доказал, че влияе на степента на стареене при животните, а храненето изглежда контролира промяната при определени хормони, които контролират метаболизма.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re:Змийските богове и безсмъртието
« Отговор #16 -: Април 29, 2018, 07:26:20 pm »
Цитат
Теорията свързана със свободните радикали се фокусира на разрушителните им ефекти. Те са изключително нестабилни химически частици, произвеждани по време на нормалният метаболизъм, които реагират и повреждат други молекули. Акумулацията на щетите причинени от свободните радикали може да окаже сериозно влияние върху ключови клетъчни структури. Така всички различни защитници на теориите базирани на „грешките“ всъщност казват, че тялото ще произведе различни вредни химикали и протеини, които ще бъдат синтезирани и акумулирани. Този процес ще доведе до увреждането на клетки, тъкани и органи, което ще доведе до смърт.

От друга страна теорията за програмираното стареене твърди, че остаряването и смъртта са в резултат на програмирани събития – резултат на последователното включване и изключване на различни гени. Някои от тях действат като биологичен часовник – като този който контролира пубертета и менопаузата. Ако стареенето е програмирано, ендокринната система и имунната система са най-големите кандидати за главната рояла при контрола на стареенето.

Процесите, които се случват в хипоталамуса и хипофизата може би са отговорни за някои важни елементи свързани със стареенето. Хипофизната жлеза, която се намира в основата на мозъка, отделя хормони, които на свой ред стимулират други жлези да произвеждат други хормони. Възможно е нещо като биологичен часовник разположен в хипоталамуса да инструктира хипофизата да отделя хормон, който влияе на способността на тъканите на тялото да отговорят на хормоните от щитовидната жлеза. Този теоретичен хормон бива наричан от някои „хормона на смъртта“, но никога не е бил изолиран.

Имунната система защитава тялото срещу бактерии, вируси, и други организми, които са заплаха. Тимусната жлеза, която се намира в гърдите е основна част на системата. Тя достига максимален размер по време на юношеството и след това намалява до степен когато е едва видима при 50 годишните. Защитниците на теорията свързана с имунната система вярват, че намаляването на способността на тялото да се бори с инфекциите, да предотвратява раковите образувания и дори да възстановява ДНК, е основната причина, която ускорява процесите свързани със стареенето.
 

Безсмъртието на боговете – постоянното запазване на спомените!

Въпреки че технологията на извънземните създатели на човечеството позволява техният жизнен цикъл да бъде изключително дълъг в сравнение с обикновения човешки живот – без съмнение това не е безсмъртие в истинския смисъл на думата, защото физическото тяло може да бъде елиминирано по хиляди възможни начини. Религията на догоните обаче, доста добре илюстрира механизмът чрез който работи „безсмъртието“ при „извънземните богове“ и как той се различава от специалните условия създадени чрез експеримента провеждащ се на тази планета. Иронията в цялата ситуация се дължи на факта, че именно тези специфични условия, които формират нашата планета-затвор биват използвани от Висшите Аз участващи в експеримента по начин ускоряващ в пъти тяхното развитие.

Религията на догоните е фокусирана върху безсмъртието, защото ключовите фигури свързани с тяхната митология и познати като Нуммо (или Номмо) били безсмъртни. Според догоните тези същества, които имали форма на змия и риба дошли на Земята от друга звездна система. Когато в крайна сметка умирали и се раждали отново, те можели да си спомнят предишното си съществувание, което именно ги правило „безсмъртни“. Старейшината на племето, който се казвал Оготеммели описва живота и смъртта на тези създания като на змия която сменя кожата си. Според догоните в началото на човешкото съществуване безсмъртието било нормата и времето по начина по който го познаваме днес било без значение.

Според Оготеммели на Земята нямало интелигентен живот, когато Нуммо дошли за пръв път. Те планирали да живеят на планетата и да комбинират своето ДНК с животните, които съществували и така да създадат нова форма на живот, в която самите те да се инкарнират. Това което митологията на догоните разкрива е, че този експеримент се провалил. От този провал обаче, в крайна сметка се зародило човечеството, което било дълбоко свързано с извънземните Нуммо на подсъзнателно ниво.

Въпреки че според митологията Нуммо били андрогини, те се идентифицирали с женския пол. Те имали гребени подобни на тези на хамелеоните. В една от своите книги Шанън Дорей говори за приликите между извънземните Нуммо и статуетките на змийската богиня открити в днешен южен Ирак. Те датират от около 4500 г. пр. н.е. Тези статуетки имат линии, които пресичат тяхната коремна област, които според Оготеммели са серии от символи подобни на буквата „V“. Дорей счита, че статуетките имат пряка връзка със съществата описани от догонския старейшина.

Един странен аспект на Нуммо бил наличието на кръговидни кости които изпъквали под кожата им на мястото на ставите при китките и лактите. Поради фактът, че Нуммо се идентифицирали със „свещената женственост“ тези „подутини“ бивали имитирани от догонските жени, които носели специфични гривни на тези места от тялото.



 
Старейшината описва първият биологичен експеримент, който съставлявал съюз между Нуммо и Земята. В резултат на него били получени два вида хибриди базирани на ДНК-то на земни животни и на самите Нуммо. Единият хибрид бил роден „нормален“, точно както Нуммо и бил безсмъртен и андрогинен. Другият хибрид бил еднополов мъжки екземпляр, който символично бива описван като „Чакал“, който е роден без знание за предишните си съществувания. Той се счита за първият„човек“ и след време с това наименование се обозначава целият вид на новото същество, а не само мъжкият пол.

Според Оготеммели този провален експеримент изиграл особено важна роля и
променил пътят на историята завинаги. При Нуммо съществувал страхът, че създаването на потомство с новият вид, който, според тях, бил морално и духовно по-нисш от тях, щяло да доведе до загубата на тяхното безсмъртие. Нещата приключили зле, тъй като новият вид се разбунтувал срещу Нуммо и хората успели да свалят един от техните космически кораби на Земята, което довело до масово унищожение. След него оцелелите Нуммо напуснали Земята и се преселили на Плеядите. Там те създали втори експеримент в опит да решат проблема на Земята.


Източници:
R. A. Boulay, Roberto Solàrion, Shannon Dorey
Превод и компилация: Alien


https://www.parallelreality-bg.com/statii/izvanzemen/503-2014-07-11-12-27-38.html


Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Цитат
Драконовите кръвни линии и Божествената царска власт

January 22, 2017

Най-важният елемент на Божественото право е, че то идва от Бога, или другояче, от „боговете“. А кои са били тези богове?
Автори като Зекария Сичин, Сър Лорънс Гарднър и Никълъс де Вер са авторитетно убедени, че царската власт е била създадена от напреднала раса същества, наречени Анунаки, наречени също Нефилим в Стария завет.

Това са били тези, които създали човешката раса и кръстосали част от нея, за да създадат царска каста, която и до днес продължава да държи контрола над Земята.
Тези небесни създания били идентифицирани с Дракони, Елфи, Феи, Гномове, Леприкони, Нимфи, Спрайтове, Пиксита, Ангели, Демони, Дяволи, Вещици, Гиганти, Вампири, Върколаци и просто почти всяко митично същество, което можете да си представите.

Някои, като Гарднър и Сичин, твърдят че те са дошли от друга планета. Други, като Вер, казват че те са мулти-измерни, или че са от Кухата Земя. (Биологичната основа на Елитизма и Божественото право на господство).
Ранен Шумер и произход на Царската власт
Един от интересните артикули от архивите на Драконовия палат е произхода на думата „царство“ (kingship). Тя произлиза от най-ранната шумерска култура, където “kingship” била идентична с “kinship” (родство) – а “kin” означава „кръвен роднина“.

В първоначалната си форма “kinship” било “Kainship” (от Каин).

А първият Цар от Месиянското драконово потекло бил Библейският Каин – глава на шумерския Род на Киш.

„Признавайки това, човек веднага вижда първата аномалия в предаването на историята от Битие, понеже историческата линия от Давид до Иисус изобщо не е била от сина на Адам и Ева – Сет.

Била е от сина на Ева, Каин, чиито записани наследници, (макар и да им е отделено малко място в Стария завет), са били първите велики царе (Kings или Kains) на Месопотамия и Египет.

Според Драконовото предание, Каин бил важен поради това, че бил директно създаден от Енки (Сатана) и Ава (Ева), така че кръвта му била три четвърти Анунаки.

Полубратята му Хевел и Сатанаил (по-познати като Авел и Сет) били по-малко от половина Анунаки, тъй като били деца на Атеба и Ава (Адам и Ева).

Вече можем да продължим историята си, като разгледаме най-старият Оръжеен герб в суверенната история – Оръжейния герб, който обозначавал Месиянската драконова кръвна линия за всички времена.

„Шумерите наричали тези емблеми „Гра-ал“... От библейската история ни е по-познато като „Белегът на Каин““. – Лорънс Граднър.

Шумерските и Вавилонските Списъци на Царете разкриват вярването, че „царството“ било „спуснато“ от „небето“ – постановено от боговете.

Много местни антични култури следвали същата традиция, в това число Хунну, Скитите и Шака. Династичните списъци на допотопните шумерски царе по-късно били прекаталогизирани във Вавилон от Свещениците-писари.

Египтяните също изготвяли и увековечавали Царски списъци, документирайки потеклото на родовете на своите божествени царе върху камък вовеки веков. Запомненото име било гаранция за живот в отвъдното.

Драконът-Цар бил известен като Цар на Царете, а символът му – Дракон – представял наследяването му през египетските фараони, египетските терапевти, кумранските есеи до европейските крале от Меровингите.

„Царете от ранните династии, (които царували в Шумер и Египет, преди да станат царе на Израил), били помазвани при коронацията с лойта на Дракона (свещения крокодил)

Това благородно животно било наричано в Египет „Месех“, (от което е произлязъл староеврейският глагол „помазвам“), а царете от това династично наследство винаги били наричани „Дракони“ или „Месии“, (което ще рече „Помазани“).

По време на битка, когато войските на различни царства се съединявали, бил избиран върховен предводител и бил наричан „Великия Дракон“ („Цар на Царете“) – или, както ни е по-познато името в старата си келтска форма, “Pendragon”.

В изобразителна репрезентация Месианският дракон бил, по същество, широкочелюстна змия, с четири крака, много подобна на крокодил или голям тропически гущер. Това бил свещеният Месех, чието име било „Драко“.

Драко бил божествената емблема на египетските фараони, символ на египетските терапевтате, на есеите от Кумран и е бил Bestia Neptunis (морската змия) на потомците на Краля-рибар от Меровингите в Европа“. – Лорънс Гарднър

„Посредством труда на Сър Лорънс Граднър откриваме, че Шумер на стария ирландски език означава Дракон“.

Той пише:
„Смята се също така, че последвала култура в региона, фонетично наричана Сумерска (произнасяна „Шумерска“), била всъщност Сидхемурска (Шимурска). Този случай вече е значителен, след като ранните Властелини на Пръстена от Скития, царското племе Туата Де Данаан, всъщност били наричани „Сумер“.
В дните на Библейския Велик Изход една група се отделила от Моисей и отишла на север. Тази група била племето на Дан.

Милиони  отишли и се заселили в европейските и скандинавските райони. От там се разпръснали към други части на света, покорявайки страните, разпространявайки семето си на Анунаки и заменяйки традициите на покорените народи със собствената си змийска култура“. – Племето на Дан и изгубеното Израилево племе.

Ханаанската територия на северен Израил по-късно била окупирана от Дановото племе, чието поклонение към Ваал/Пан включвал обреди за плодородие на планината Хермон, наричана още Синайска планина.

Меровингите са потомците на Дановото племе, които се сродили с Ханаахнските Туата Де Данан, познати също като Драконовите властелини на Ану, понеже се говорело, че били потомци на падналите ангели (Анунаки).

Когато Бог разпръснал северните племена заради порочността им, племето на Дан мигрирало в Гърция, а по-късно във Франция и Британските острови, където установили езичнически жречества и царски династии с демонична кръвна линия:

„Туата Де Данан (или Драконовите властелини на Ану)... [преди да се заселят в Ирландия (от около 800 г.пр.Хр.)]... били... черноморските князе на Скития (сега Украйна).

Също като първоначалните династични фараони, те проследявали произхода си от великите Пендрагони от Месопотамия; от тях се родили царските династии на ирландските Бруитнай и Пиктите от шотландска Каледония.

В Уелс основали Царския род на Гуинид, докато в Корнуол в югозападна Англия били  свещеното съсловие, познато като Пикт-Сиди.

И тъй, от една единствена каста от първоначалната Царска кръв, независимо дали е известна като Сангреал, Алби-гени или Властелини на пръстена, откриваме много от описателните думи, които седят в самото сърце на популярния фолклор.
„Защото тук, в тази благородна раса, имаме „елфите“, „феите“ и „пикситата“ – не изкусителен малък народец, а знаменити Царе и Царици от Драконовата династия“. – Лорънс Гарднър, „Царството на Властелините на Пръстена“.

В „Псалтира на Кашел“ се казва, че:

„‘Туата Де Данаан царували в Ирландия около два века и били много вещи в архитектурата и други изкуства от дългото им пребиваване в Гърция.‘ Туата Де Данаан били потомци на Данай, сина на Бел, който отишъл с петдесетте си дъщери в Аргос, дома на предците му.

В ирландските легенди Туата Де Данаан, които били считани за полубогове,... се казва, че били притежавали... подобен на Граал съд... Тези учители на мъдростта... били основателите на друидското жречество“. – Ван Бурен, „Знакът на гълъба“

В Европа и Британските острови Драконовото потекло се сродило с царските фамилии и станали суверени.
Пендрагоните
Друидският Дракон-Цар, или Пендрагон, наричан също Цар на Царете, бил избиран от Събрание на старейшините да властва над всички царства.

„Симбилийн бил „Пендрагонът“ на континентална Британия по времето на Иисус. Пендрагонът, или „Главен Дракон на острова“... бил Цар на Царете и „Пазител на Келтския остров““.

Титлата не била династична‘ Пендрагоните били били назначавани от келтския царски запас от друидски съвет на старейшините.

Концепцията за дракона в келтската митология се появява пряко от свещения крокодил (Месех) на древните египтяни. Фараоните били помазвани с крокодилска мас и от това получавали силата на Месех (така Месия – Помазаник).

Образът на храбрия Месех се развил и станал Драконът, който на свой ред станал емблематичен за могъща царска власт.

Келтските царе в Британия били наричани „дракони“ в древната Месех традиция като храбри пазители. Но имало множество отделни царства в онези дни, преди Англия да се сдобие с цялостен монарх в саксонските времена.

Следователно било необходимо да се назначава Цар на Царете, който да стои начело на всички и да води комбинираните войски от различните племенни райони.

Първият Пендрагон (Главен Дракон/Висш Цар) бил Симбилийн.


Колумба... през 574 г. Коронясал и помазал крал Айдан мак Габран от Далриада (келтски пендрагон и баща на крал Артур) – първият британски монарх, назначен посредством свещеническо ръкополагане – и това силно разстроило Римокатолическата църква“. – Лорънс Гарднър
Меровингите
Друидският Пендрагон преминал при кралете от Меровингите през 666 г.сл.Хр.:

„Келтските Пендрагони не се наследявали от баща към син в определен род, а били избирани от най-различни владетелски фамилии и индивидуално избирани от друидски съвет на старейшините за Цар на Царете.

Последният Пендрагон бил Кадваладр от Гвинид, който умрял през 664 г.сл.Хр. Някъде по това време по-голямата част от Англия попада под германското влияние на нахлуващите англо-саксонци и Ангелската-земя (Англия) се ражда като отделна от Шотландия и Уелс“. – Лорънс Гарднър

„През 666 г.сл.Хр., вероятно все още в Ирландия, Дагоберт се жени за Матилда, келтска принцеса“. – Бейджънт, Майкъл, Ричард Лий и Хенри Линкълн, „Светата кръв, Светият Граал“.

„Кралете от Меровингите били бележити магьосници в стила на Самарянските Магове“ – Лорънс Гарднър, „Кръвната линия на светия Граал“.

Твърди се, че терминът „Меровинги“ произлиза от Меровей, крал на франките от 447 до 458 г.сл.Хр.

Според легендата, както е обяснено в „Кръвната линия на Светия Граал“, меровей имал двама бащи, крал Клодион и един странен „морски звяр“.

„Въпреки внимателно описаните родословия на времето му, произходът на Меровей бил странно неясен в монашеските годишници. Въпреки че бил законен син на Клодион, историкът Приск казва, че баща му бил тайнствено морско създание, Bestia Neptunis.

Сикамбрийските франки, по чиято женска линия се появяват Меровингите, били свързвани с гръцката Аркадия, преди да мигрират към земите около Рейн. Както видяхме, те наричали себе си Нюмажи – „Хора на Новия завет“, точно както есеите от Кумран някога били познати.

Именно аркадското наследство било отговорно за мистериозния морски звяр – Bestia Neptunis – както символично е дефиниран в потеклото на Меровингите. Съответният морски владетел бил цар Палас,  бог на старата Аркадия.

Твърди се, че безсмъртният морски владетел е „винаги въплътен в една династия на древни царе“, чийто символ бил рибата – както е била традиционният символ на Иисус“ – Лорънс Гарднър, „Кръвната линия на светия Граал“. 

Легендата за крал Меровей прикрива ИСТИНСКИЯ произход на меровингската раса в далечната античност.

„Меровей“ произлиза от френската дума “mer”, която означава „море“, а “vere” означава „върколак“ или „дракон“.

Книга Откровение ни информира, че драконът (змията) е „дявол и Сатана“, оттук и езотеричната алюзия с родоначалника на Меровингите, крал Меровей, крал на Франция с баща мистериозен „звяр от морето“ и твърдението, че династията на Меровингите има буквален сатанински произход:

„Имало е много голям „еврейски“ компонент сред сикамбрийските франки /Меровинги и, понеже те практикували полигамия (друга особеност на Меровингите), оставили многобройно поколение.

Тези аристократични Меровингски деца се оженили в почти всички благородни фамилии в Европа през 5-ти, 6-ти и 7-ми век. Това кара доста историци да предполагат, че основата на европейското благородничество е еврейска“. – Майкъл Брадли, „Светият Граал отвъд Атлантика“.

„Има поне дузина фамилии в Британия и Европа днес – с множество странични разклонения – които са с меровингско потекло. Тези включват рода на Хапсбург-Лорейн... Плантар, Люксембург, Монтескю и разни други.

Според „Документите отпреди войната“ фамилията Синклер в Британия също е свързана с кръвната линия, както и различните разклонения на Стюартите... В много от документите си Сион твърди, че новият крал, според Меровингското предание, ще „царува, но няма да управлява“.

С други думи, той ще е свещеник-крал, който функционира предимно в ритуална и символична роля; а действителното управляване ще се извършва от някого другиго – вероятно от Ордена на Сион“ – Светата кръв, Светият Граал“.

След като династията на Меровингите бива свалена от Римокатолическата църква през 800 г.сл.Хр., демоничната им кръвна линия е запазена от „Имперския и Кралски Драконов Двор“, който заговорничи да си върне контрола върху Свещената римска империя чрез инфилтрация в Църквата и Държавата.

Емблемата им била дракон във формата на кръг и червен кръст – Розикръста на Ордена на Сион, Рицарите Тамплиери и Розенкройцерите.

„Когато Имперският и Кралски Драконов Двор бил възстановен от крал Сигизмунд през 1408 г. като Societas Draconis, това се основавало на древното предаване на кръвната линия, която Сигизмунд приемал, че бил наследил от предполагаемите му египетски и скитски предци чрез Пиктиш, драконовата принцеса Майласану от Нортумбрия и Древния кралски род на Вер от Анжу, Имперските барони на Анже.

Тази линия била произлязла през Туата Де Данаан (Драконовите Царе на Ану) от една страна, и египетската драконова династия на Собек, от друга. Вторият щам включвал кръвната линия на Давидовия род от Юдея, който се сродил с потомството на Меровингските крале на франките.

През 1408 г. (когато Британия била в Плантагенет ерата си), Драконовият Двор бил официално възстановен като суверенно тяло по време на войни и общи политически трусове.

Учредителният документ... заявява, че членовете на Двора могат да носят емблемите на дракон, увит в кръг, с червен кръст – самата емблема на първоначалния Розикръст, която била определяла потомството на Граала отпреди 3000 г.пр.Хр.“ – Лорънс Гарднър, „Битие на Царете на Граала“.

Меровингската династия все още поддържа своята легитимност и един ден открито ще заяви божественото право на благородничеството си да управлява света като ангелска раса от полубогове, чиито предци са били падналите ангели.
Крал на шотландците
Робърт I Брус бил нещо много повече от „ранен шотландски крал“.

Той бил свише роден Меровинг:
  • Свещеник-Крал на Келтската църква
  • Освободител на Шотландия от Англия
  • Суверенен велик властелин от Ордена на Рицарите Тамплиери
  • Основател на Ордена на Розикрос
„През 1307 г.... под покровителството на Робърт Брус и отлъченото духовенство Орденът бил възобновен в Църква, с йерархия доста независима от Рим. Църквата на Тамплиерите имала абати, свещеници и дори епископи.

Рицарите започнали да обучават войската на Робърт Брус в партизански военни тактики, установени по време на Кръстоносните походи.

Римокатолическата църква може и да предала Тамплиерите, но в Шотландия те намерили нещо много по-доверено и осезаемо: свещен кралски род и Свещеник-Крал от потомството на Келтската църква.

Кралят на шотландците бил назначен като наследствен Суверенен велик властелин и от тогава който и следващ крал да държи тази служба, трябвало да бъде известен като „Сен Жермен“.

След това бил формиран нов Орден, наречен Големите братя от Розикрос, а няколко от рицарите на Розикрос след това отплавали за Франция, за да се срещнат с папа Йоан XXII в Авиньон.

Много историци предполагат от това, че Рицарите Тамплиери сигурно са се разпуснали в Шотландия, но не такъв е случаят; просто Брус се бил изхитрил тайният Орден да стане още по-таен.

Всъщност, Орденът на Рицарите на Розикрос бил учреден от Брус за Тамплиерите, които били проявили храброст при Банъкбърн, и това било много успешно прикритие“ – Принц Майкъл Стюърт, „Забравената монархия на Шотландия“.




Цивилизацията на Дракона не започва в Сумерия ( Шумерия). Далеч по стари общества са били разкрити в Трансилвания и Централна Азия. Такива термини първоначално възникват в палеолитна Трансилвания ( Централни Балкани ). Според Никълъс де Вере, терминът за вещица е "Убер"( Uber), означаващ Overlord "Върховен Лорд". На практика и предполагаемо от самия термин "uber", един скитски друид е бил Върховен Лорд и така оригинално вампирът е бил своегорода Върховен Лорд. Един пазач - (пазител, пазач) - настойник - "наблюдател" ( guardian - "Watcher" ) - е надзирател и от това значение получаваме скитската дума uber, със значение вампир или Overlord. Чрез асоциацията получаваме от "наблюдател" и думата "Нефилим", която се отнася до Анунаги ( Anunnagi * or Anunnaki) или Анунаки. Ануннаките произхождат от хиляди неизвестни години на човешката култура в Стара Европа, преди Месопотамското процъвтяване (Gimbutas, Eisler, 1988) от  култа към серпентния-дракон слънце -- cult of the serpent-dragon sun. Между 7000-3500 пр. н. е.  ранните европейци (Винца, Варна, Бутмир, Петрести, Кучутени, Курган и др.) (Vinca, Varna, Butmir,  Petresti, Cucuteni, Kurgan, etc.) развили сложна социална организация, включваща специализрано занаятчийство. Спиралните мотиви и меандрите украсяват техния неолит до пост-ледниковата керамика.
https://drakenberg.weebly.com/verities-2-vortex.html*


Anunnagi - - 'Anu-nnagi' ... Името напомня на званието " Змиите на Ану " 


Продължение на предходния ми отговор:









Влашки хора - В | Р - Долината на р. Прут


РОМАНЦИТЕ ИЛИ "РОМИНАЦИТЕ НА РЕДУКЦИЯТА". ТЕРИТОРИАЛНО, ПРОЦЕСЪТ Е ПОДРАЗБИРА В ЕВРОПЕЙСКОТО ТРАДИЦИОННО ПРОСТРАНСТВО, ОГРАНИЧЕН ДО ЗИМНИТЕ КАРПАТИ (Н), СРЕДНИЯТ ДУНА
В И АДРИАТИКА (V), Н ...

Илюстрацията е взета от: Историческата истина за българския народ (1) Ziarul Naţiunii
« Последна редакция: Април 29, 2018, 07:46:04 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил


Цитат
Синята кръв – мит или реалност?

Синята Кръв е била признак на избраност и потвърждавала правото на царственост, а в древността правота на царственост са имали само боговете и техните потомци.Може ли е в действителност боговете да имат Синя кръв? Ако е възможно, какво трябва да представлява Синята кръв?

Активното използване на среброто от тези божествени личности е източникът на нарицателното за благородник - "Синя Кръв". Това е така, защото продължителното и активно приемане на сребро водело до леко посребряване на кожата и придавало лилаво-синкав цвят на кръвта. И тъй като само най-богатите (т.е. управляващите) са можели да си позволят да бъдат в редовен контакт със среброто, така се родил митът за хората със "синя кръв" - благородниците, които поради това считат, че са много по-различни от останалите хора.   
 
Дали, обаче, затова се наричали така?

Научното обяснение
Една от главните функции на кръвта е транспортна, т.е. пренос на кислород, въглероден двуокис, хранителни вещества и отпадъчни продукти. Кислородът се явява основния елемент, необходим на живия организъм за функциониране и получаване на енергия благодарение на сложни химически реакции. За нас е важно, че в резултат на тези реакции се отделя въглероден двуокис. Следователно живият организъм е длъжен да поема кислород и да отделя въглероден двуокис. За това са приспособени т.нар. дихателни пигменти, които съдържат в себе си йони на метал, които се свързват с кислорода и при необходимост го отделят. При човека това е хемоглобинът, в състава, на който влизат йони на двувалентното желязо. Именно, благодарение на хемоглобина нашата кръв е червена.

На основата на желязото кръвта може да има и други цветове, например при един вид червей пигментът хлорокруорин е зелен, а при някои насекоми пигмента гемеретрин придава на кръвта виолетов оттенък. Вариантите в природата са неограничени. Но се оказва, че преноса на кислород и въглероден двуокис може да се осъществява на основата на йони на други метали. В някои растения пигментите съдържат молибден, а в животни – манган, хром, никел.

В природата има и търсения от нас син цвят. Този цвят се предава от пигмента хемоцианин – на основата на медта. Той е широко разпространен, притежават го някои охлюви, паяци, ракообразни, сепии и главоноги. Съединявайки се с кислорода хемиоцинът синее, а при отдаване  се обезцветява, но при обратния път – тази кръв не се обезцветява напълно, въглеродният двуокис  се съединява с водата и образува въглеродна киселина - молекула, която се разпада на йон хидрокарбонат и йон водород. Йона хидрокарбонат си взаимодейства с йона мед и образува в присъствието на вода съединение с синьо зелен оттенък.

Трябва да отбележим, че очевидно за живите организми разликата в кръвта не е от особено значение. Нещо повече, оказва се, че и при шимпанзетата съществуват кръвни групи, аналогични на човешките и още в 1931 год. е било осъществено преливане на кръв от шимпанзе на човек с една и съща кръвна група без ни най-малко вредни последици.



И все пак – защо Синя кръв?

В науката, отдавна е установено, че обкръжаващата среда може силно да влияе на елементния състав на живите организми. При дълго изолиране при едни или други условия, възниква изменчивост – поява на физиологични раси, което може да е съпроводено без появата на видими външни изменения.  Това е съпроводено с изменение на хим. състав на организма, появяват се химически мутанти с изменение в ядрото на клетката, броя на хромозомите и т.н., а изменчивостта може де придобие и наследствен характер. Ако включим това, и не забравяме наследствените болести на аристокрацията – картината започва да се изяснява. Ясно е, че при дефицит, на който и да е елемент, еволюцията ще поеме по пътя на замяната на един елемент с друг, способен да изпълни същите функции и намиращ се в достатъчно количество. При нас, еволюцията в процеса на развитието на живите организми се е преориентирала на основата на желязото, което е основно в дихателните пигменти на повечето организми на Земята. Желязото, както е известно, е на второ място, след алуминия, по разпространение в земната кора, като най-голяма част от него е разпространена в трудно усвояемата тривалентна форма.

В историята „ако“ липсва. Но науката за това е наука – да експериментира. Нека си представим, че сме на друга планета и желязото се оказва в по-малко количество, отколкото на Земята, а медта в значително повече. Очевидно, тялото ни ще се адаптира към медта, следователно кръвта ни е ще е синя.

Доказателствата

Съгласно митологията, изкуството на металургията е предадено от боговете на хората. Ако се преанализират древните митове, не може да не се отбележи, че те се отнасят за цветните метали, а не към желязото. При египтяните, например, медта е била известна доста отдавна и още при първите фараони / 4000 -5000 г.пр.н.е./ добиването на мед се извършвало в рудниците на Синайския полуостров. Желязото се появява във всекидневна употреба доста по-късно – към 2 000 г.пр.н.е. Общоприетото обяснение е свързано с по-голямата трудоемкост при добива и сложността при обработката.  Представяйки си подобни сцени, очевидно, митовете не са толкова фантастични. Тайните на металургията действително са могли да бъдат предадени на хората от боговете, като технологията е била адаптирана за техните условия на родната им планета. Много мед и малко желязо.

Желязото е било малко и в самите богове. В митологиите може де се срещнат описания на железни предмети, но буквално в ед. бройка, тези предмети имали небесен произход и принадлежали единствено на боговете.

В приказките в качеството на някое вълшебно царство, доста често присъстват златни предмети: златни клетки, златни дворци, златни колесници, златни коне и т.н., но златни ли са те наистина. При разкопките на една от гробниците в Тива, се съдържали тайни, как от да се получава „злато” от мед. Оказва се, че трябва само да се добави към медта цинк и сместа се превръщала в „злато”. Сплавта от тези два елемента е месинг и наистина прилича на злато, но се окислява. По свидетелства на историци в Александрия изготвяли фалшиви златни монети, а Аристотел разказва, че в Индия се произвежда мед, която се различава от златото само по своя вкус. Знаем как водата в меден съд придобива метален вкус.

Но какви са последствията от това, че на родната планета на боговете, желязото е малко, а медта  повече?  Да се върнем на биохимията. Имаме едно косвено свидетелство – боговете са се хранили със земна храна и е трябвало да се адаптират към земните условия.

Нужно е постоянно попълване на божествения организъм с мед. Нека кажем, че живота на еритроцитите в кръвта на човека е само около 120 денонощия, така че е необходимо постоянно попълване на желязо в организма ни, аналогично би трябвало това да важи и за боговете, съответно мед.

Желязото е по-химически активно в сравнение с медта. Така че попадайки в кръвта, то неизбежно ще се стреми да измести медта от различните съединения. Това изместване е било доста вредно за боговете и те трябвало да го избягват.

Най-простият метод за изпълнение на тази задача е диетата, да се употребява храна с високо съдържание на мед и ниско на желязо. Така се оказва, че най-логичния избор за боговете са зърнените изделия

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Племето Догони

Космогония на догоните - паралели с други цивилизации
Знанията за Сириус са били подарени на техните предци от извънземните амфибии "Номмо" от района на звездата "По Толо". "Номмо" пристигнали преди около 5500 години от Сириус на космически кораб, спуснал се с гръм и мълния. На езика на догоните "номмо" означава “свързан с водата” и “за когото най-важното е да пие”.
 В скалните рисунки на прадогоните "номмо" са изобразени като човекогущери, приличащи на полубога амфибия Оаннес и на демоните с опашки на риби "оанни", описани от вавилонците. Смущаващи са тези паралели с наследството на други цивилизации от епохите около времето на миграциите на предците на догоните, защото описанията на "номмо" са до голяма степен подобни на амфибиите "еа" на акадите, на шумерския бог Енки и на богинята Изида с образ на сирена от религиозното изкуство на Египет. От тях според древните народи е произлязла човешката цивилизация. Египетските мъдреци също са обожествявали звездата Сириус, представяна от богинята Изида..
Спомних си за този филм
Valerian and the City of a Thousand Planets


И расата показана в него.Перлените хора

Резултат с изображение за valerian y la ciudad de los mil planetas  Резултат с изображение за valerian city pearls


Като гледам изображенията също много се замислям и за описанието на първия Адам / homo saurus


                                                       
                                                                                                     Змийските богове и безсмъртието                           
 
   Библейският Адам обаче НЕ е същество от вида „Homo Sapiens“, с който ние се идентифицираме днес. Той е бил по-скоро същество, което условно можем да наречем „Homo Saurus“ – хибридно същество между бозайник и гущер, което впоследствие се превръща в наш прародител.Хибридът, който бил създаден до голяма степен е изглеждал като рептилия, именно защото е направен по образ и подобие на своите „богове“. Книгата „Битие“ от библията набляга именно върху този факт. Адам е създаден по образ и подобие на своя създател. Точно това подобие както и неговата „липса“, впоследствие става повод за редица назидателни предупреждения в библията и шумерската литература.Впоследствие, когато хората започват да се размножават помежду си, рептилианската жилка започва да се разсейва и човекът започва да изглежда все повече като бозайник, с все по-малко черти на рептилия. Бозайническите гени започват да доминират над рептилианските и човекът започва да придобива образ, който е все по-близък до днешната представа за „човек“ и все по-малко „богоподобен“. Този факт обяснява „греховната му природа” и неговото „падение“. Първородният грях се явява отклонението на човека от неговия оригинален рептилиански или „богоподобен“ модел.В книгата „Битие“ на няколко пъти се споменава, че преди „падението“ човекът е бил гол по време на престоя си в райската градина. До момента в който той не яде от забранения плод, той не осъзнава този факт и няма нужда от облекло. Други древни религиозни текстове също потвърждават това състояние на човека, но те също така разкриват и причината поради която той е бил гол.Според еврейският текст „Хагада“, телата на Адам и Ева са покрити с „роговидна кожа“ и нещо повече – за Адам се казва че неговата кожа блестяла като дневната светлина, а неговото тяло било покрито с нещо като светла одежда. По този начин става ясно, че Адам има външна визия на влечугоподобно с люспеста и блестяща кожа. По тази причина Адам и Ева не носят (нито имат нужда) от дрехи за защита и комфорт.В „Битие“ става ясно също, че Адам не се потял докато е бил в градината преди падението. Това е неговото наказание, че е ял от забранения плод, защото после му се казва, че с пот на челото ще си изкарва хляба. Адам не се потял докато е бил в райската градина по простата причина, че потенето е характеристика на бозайниците, а не на рептилиите.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

                         Мистериозната връзка между Сириус и историята на човека


mandalasirius350

Настоящият материал е превод (благодарим ти Janthine!) от новият сайт на vigilant citizen - secretarcana и се опитва да изследва значението и символизма на Сириус. Макар да има какво да се научи от статията, тя не се отличава с особена дълбочина, както се говори за звездата в „Документите Тера“ например, защото извънземната интерпретация липсва, а езотеричната е просто отбелязана, без да бъде тълкувана особено детайлно. Въпреки това изследването е добро начало, особено за прохождащите, които тепърва навлизат в материята за влиянието на тези архетипи в човешката култура и тайно знание. И така - приятно четене на начинаещите :)
 
Още от древни времена, по времето на различни цивилизации, Сириус, Кучешката звезда, е била обградена от мистериозен ореол. Езотерични учения на цели епохи неизменно придават на Сириус специален статус и значението на звездата в окултния символизъм е доказателство за това. Какво прави Сириус толкова специална? Дължи ли се това единственно на факта, че е най-ярката звезда на небето? Или може би защото човечеството има древна и мистериозна връзка с нея? Тази статия разглежда значението на Сириус в хода на историята и мястото й в тайните общества и ще опише символизма, който я заобикаля.
 
                                                       leadsiri

Сириус се намира в съзвездието „Canis Major“, позната като Голямото куче, а оттам произлиза и прозвището й „Кучешката звезда“. Тя е повече от двадесет пъти по-ярка от нашето слънце и два пъти по-тежка от него. На нощното небе Сириус е най-ярката звезда, а нейното синьо-бяло сияние е очаровало звездобройците от най-дълбока древност. Нищо чудно, че на практика Сириус е почитана от всички цивилизации. Но дали има нещо повече отвъд видимия блясък на звездата?
Артефакти от древни цивилизации разкриха, че Сириус е заемала важно място в астрономията, митологията и окултизма. Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и оттам за истинският източник на мощта на нашето слънце. Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят. Това е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, чрез който слънцето осветява материалния свят, който пък е считан за най-голямата илюзия.
 
                                                                                          sirius

Асоциирането на Сириус с божественото и дори разглеждането й като дом на „Великите учители“ на човечеството не е запечатано само в митологиите на няколко примитивни цивилизации. Това е широко разпространено вярване, което е оцеляло до наши дни (и дори се е засилило). Ще разгледаме значимостта на Сириус от древни времена, ще анализираме очевидното й присъствие в тайните общества и ще изследваме тези езотерични концепции и как те са били модифицирани в съвременната култура.
 
Сириус и древните цивилизации
В Древен Египет, Сириус е била считана за най-важната звезда на небосклона. Всъщност, тя е била астрономическия център на цялата египетска религиозна система. Сириус е била почитана като Сотис и е била свързвана с Изида, богинята-майка в египетската митология. Изида е женския аспект на божественото триединство, заедно с Озирис и техния син Хор. Древните египтяни са отдавали толкова голямо значение на Сириус, че повечето от техните божества били асоциирани по един или друг начин с нея. Анубис, богът на смъртта с глава на куче, е имал очевидна връзка с Кучешката звезда, а Тот-Хермес, великият учител на човечеството, също е бил езотерично отнасян към Сириус.
Системата на египетския календар е базирана на хелиактичния изгрев на Сириус, който настъпвал точно преди годишния разлив на Нил през лятото. Движението на звездата по небосклона също било наблюдавано и почитано от древните гърци, шумери, вавилонци и безброй други цивилизации. Следователно, звездата се смятала за свещена, а нейното появяване на небето било чествано с празненства. Кучешката звезда известявала настъпването на горещите и сухи дни на юли и август, откъдето са известни като „летните кучешки дни“.
Няколко изследователи на окултните науки твърдят, че Великата пирамида в Гиза е била построена точно по разположението на звездите, а Сириус е била най-важната от тях. Смята се, че светлината от тези звезди е била използвана в церемониите на египетските мистерии.
„Тези древни хора (египтяните) са знаели, че веднъж годишно Слънцето е в една линия с Кучешката звезда. Следователно, Великата пирамида била така конструирана, че в този свещен момент светлината на Сириус да пада върху „Камъка на Бога“ в горния край на Голямата галерия, огрявайки главата на главния жрец, който получавал „супер слънчева“ сила и претърсвал собственото си „слънчево тяло“, за да предаде на останалите посветени тази искра, която помагала за превръщането им в богове. Това била функцията на този „Камък на Бога, в който Озирис дарявал илюмината с Атеф – Бялата корона на небесната светлина.“ „На север и на юг от тази корона е любовта“, се казва в египетска песен. „И така, в цялото учение на Египет, видимата светлина не бе сянка на невидимата светлина; и в мъдростта на древната страна, мерители за Истината бяха годините на Най-Великия“ (Marshall Adams, The Book of the Master).
Последните научни открития, свързани с Голямата пирамида и нейните мистериозни „вентилационни шахти“ доведоха до потвърждение на голямото значение на Сириус за самата пирамида.

                                                          star-alignment-great-pyramid


Разположение на звездите и Голямата пирамида. Орион, асоцииран с бога Озирис,
съответства на Камерата на Краля, докато Сириус, олицетворяваща богинята Изида,
съответства на Камерата на Кралицата.
(според изследванията в „Документите Тера“ е точно обратното – бел. Н.)
 
Удивителна характеристика на култа към Сириус е наслагване на символизъм и скрито значение. Някои велики цивилизации наистина са асоциирали Сириус с кучеподобна фигура и са виждали звездата като източник или дестинация на мистериозна сила. В китайската и японската астрономия, Сириус е позната като „звездата на небесния вълк“. Някои местни племена на Северна Америка придават на звездата кучешки характеристики: племената сери и тохоно о’одам от югозападната част я описват като „кучето, което следва планинската овца“, докато племето блекфуут (чернокраките) я нарича „кучешкото лице“. Чероките разглеждат Сириус в двойка с Антарес (най-ярката звезда в съзвездието Скорпион) като кучето-пазач на „Пътя на душите“. Племето Уулф (вълчото племе) – Скиди, от Небраска я знаят като „Вълчата звезда“, докато други от същото племе, но от различни области, я наричат „звездата-койот“ (тези, които са чели „Документите Тера“ знаят причината зад тези наименования – бел. Н.). На север в Аляска, племето инуит от Беринговия проток й казват „лунното куче“ (J.B. Holberg, Sirius: Brightest Diamond in the Night Sky).
 
Догоните и Атлантида
 
                                                    sumerian-fish-god

През 1971 г., американският писател Робърт Темпъл публикува една противоречива книга, озаглавена „Мистерията Сириус“, където твърди, че догоните (древно африканско племе от Мали) имат данни за Сириус, които били невъзможно да бъдат разбрани без използването на телескопи. Според него, догоните знаели за двойнствената природа на Сириус, която всъщност е съставена от две звезди – Сириус А и Сириус Б. Това накарало Робърт Темпъл да вярва, че догоните са имали „пряка“ връзка със същества от Сириус. Докато някои могат да кажат „не може да си сириус“ (игра на думи – „serious“(сериозен), което автора на статията има предвид,звучи по същия начин като звездата Сириус – бел. Н.), много тайни общества (които, по исторически данни, са имали в редиците си едни от най-влиятелните хора) и религиозни системи, дават сведения за загадъчна връзка между Сириус и човечеството.
В митологията на догоните се казва, че човечеството води началото си от Номо, раса от амфибии, които населявали планета, която обикаля около Сириус. Говори се, че те „са слезли от небето в кораб обвит от огън и гръм“и предали на хората дълбоко знание. Така Робърт Темпъл изказва теорията, че Номо са извънземни от Сириус, които пътували до Земята в даден момент от миналото и са дали знания на древните цивилизации (като египтяните и догоните) за звездната система Сириус, както и за нашата собствена Слънчева система. Впоследствие, тези цивилизации записали учението на Номо в своите религии и ги направили централни в своите Мистерии.
Митологичната система на догоните е поразително подобна на тази на други цивилизации като шумерите, египтяните, израелтяните и вавилонците, тъй като тя включва архетипов мит за „великия учител, дошъл от небето“. В зависимост от културата, този велик учител е познат като Енох, Тот или Хермес Трисмегист, който научил хората на магически науки. В окултните традиции се вярва, че Тот-Хермес е учил атлантите, които според легендата станали най-развитата цивилизация на света преди целия континет да бъде потопен от Големия потоп (митове за потоп могат да бъдат намерени в културите на много цивилизации). Оцелелите от Атлантида пътували с кораб до няколко държави, включително и Египет, където те предали своите напреднали знания. Окултистите вярват, че необяснимата прилика между географски отдалечени култури (като маите и египтяните) може да се обясни с техния общ контакт с атлантите.
„Дали религиозното, философското и научно знание, притежавано от  жреческото съсловие в античността е могло да предпази хората от участта на Атлантида, чието потапяне е заличило всякаква следа от нейното съществуване по пътя на драматичното й развитие? Атлантският култ към слънцето е бил увековечен в ритуализма и церемониализма и на християнството, и на езичеството. Кръстът, както и змията са били атлантски символи на божествена мъдрост. Божествените (атлантски) предшественици на маите и индианците киче от Централна Америка съществували заедно в зеленото и небесносиньо сияние на Гукуматц, „пернатата змия“. Шестте мъдреци, родени от небето, дошли и се оповестили като центрове на светлината,  свързани заедно или обединени от седмия и главен по ранг – „пернатата змия”. Нейното име било Кетцалкоатъл или Кукулкан – в Централна Америка. Центърът на атлантската мъдрост и религия вероятно е бил голям пирамидален храм изграден на най-високата част на платото посред Града на златните врати. Оттук посветените жреци на Свещеното перо навлизали в най-крайните части на земята, носейки ключовете на Вселенската мъдрост.
(…)
От атлантите светът получил не само наследство от изкуство и занаяти, философия и наука, етика и религии, но наследил и омразата, съперничеството и извращението. Атлантите причинили първата война. Казва се също, че всички последващи войни са водени с безрезултатни усилия да се докаже правотата на единия и да се поправи грешката, която е довела до войната. Преди потъването на Атлантида, нейните просветлени жреци, които осъзнали, че земята им е обречена, защото се е отклонила от Пътя на Светлината, се оттеглили от злочестия континент. Като носели със себе си свещената и тайна доктрина, тези атланти се установили в Египет, където станали първите „божествени” владетели. Почти всички големи космологични митове, които формират база от различни свещени книги по света, са основани на атлантските мистериозни ритуали.“ (Менли П. Хол – Тайните Учения на Всички Времена)
Дали Тот-Хермес Трисмегист е представител на догонските Номо, които се вярва, че идват от Сириус? Древни текстове за Хермес го описват като учител на мистерии, който „дошъл от звездите“. Още повече, Тот-Хермес бил пряко свързан със Сириус в египетската митология.
„Кучешката звезда: звездата, обожествявана в Египет и почитана от окултисти. От първите, защото нейният хелиактичния изгрев със Слънцето бил знак за благоденстващото покачване на Нил, а от вторите, защото била мистериозно асоциирана с Тот-Хермес, бог на мъдростта, както и Меркурий в друга форма. Така Сотис-Сириус имал и все още има мистично и пряко влияние над небесата, населени с божества и е свързана с почти всеки бог и богиня. Това била „Изида в небесата“ и наречена Изида-Сотис, защото Изида била „в съзвездието куче“, както се твърди на нейните монументи. Свързана с Голямата пирамида, следователно Сириус била свързана и с посвещенията, които се състояли там.“ (Елена Блаватска – Теософски Речник)
„Трактатът на Трисмегист „Девицата на света“ от Египет се отнася към „черния ритуал“, свързан с „черния“ Озирис, като най-високата възможна степен на посвещение в религията на древен Египет – това е главната тайна на мистериите на Изида. Този трактат казва, че Хермес е дошъл на земята, за да обучи човешката цивилизация, а след това отново се „качил към звездите“, връщайки се обратно към своя дом, като изоставил мистериозната религия на Египет с нейните божествени тайни, които някой ден щели да бъдат декодирани.“ (Робърт Темпъл – Загадката Сириус)
Интерпретирането на митологията на древни култури не е точна наука, а всякакви връзки са трудно доказуеми. Все пак, символичната връзка между Сириус и окултизма постоянно се е проявявала в исторически план и очевидно е останала жива през епохите. Всъщност, Сириус днес е почитан толкова, колкото е бил и преди хилядолетия. Съвременните тайни общества като фримасони, розенкройцери и Златната Зора (които се смятат за херметични ордени поради факта, че техните учения са базирани на ученията на Хермес Трисмегист), всички придават на Сириус огромно значение. Един задълбочен поглед върху техния символизъм оставя впечатление за дълбока връзка между Сириус и окултната философия.
 
Сириус в окултния символизъм и тайните общества
Да твърдим, че Сириус е просто важна звезда за херметичните ордени би било твърде меко казано. Кучешката звезда е нещо много повече от централен фокус на ученията и символизма на тайните общества. Най-явното доказателство за този факт е, че много тайни общества водят своето име от звездата.

Сириус и Таро
                                                     
                                                                     maj17



           

„Седемнадесетият Голям аркан е Звездата и изобразява девойка, която коленичи стъпила с единият крак във водата, а позицията на тялото й сякаш наподобява свастика. Тя носи две урни, чието съдържание излива във водата и на земята. Над главата на девойката има осем звезди, едната от които е особено голяма и ярка. Граф Гебелин смята, че това е точно Сотис или Сириус, а останалите седем са свещените планети на древността. Той вярва, че женската фигура е Изида в акта на предизвикване на разлива на Нил, което било съпроводено с изгряването на Кучешката звезда. Голото тяло на Изида може би символизира факта, че Майката Природа още не е получила зелената си дреха докато покачването на водите на Нил не освободи зародишите на растенията и цветята.“ (Менли П. Хол – Тайните Учения на Всички Времена)

Сириус и фримасоните


В масонските ложи, Сириус е известна като „Ярката звезда“, а един бегъл поглед в присъствието й в масонския символизъм разкрива първостепенното й значение. Масонският писател Уилям Хътчинсън пише следното за Сириус: „Това е първият и най-високопоставен обект, който изисква вниманието на ложата“. По същият начин, по който светлината от Сириус навлиза в Голямата пирамида по време на покачването на водите на Нил, това присъства символично и в масонските ложи.
„Древните астрономи са видели всички велики Символи на масонството в Звездите. Сириус блести в нашите ложи като Ярката звезда.“ (Албърт Пайк – Морал и Догма)
 

Сириус, Ярката звезда, в центъра на масонската шахматна настилка
 
                                              masonic-floor-21-e1304188737534
Ярката звезда свети над членовете на масонска ложа


                                                 img_7911-e1304189249578
 
„(Ярката звезда) първоначално е символизирала Сириус или Кучешката звезда, предвестникът на покачването на Нил. Анубис придружава Изида в търсенето й на тялото на Озирис, нейният брат и съпруг. След това, тя се превръща в изображение на Хор, синът на Озирис, самият той символизиран от Слънцето, създателя на Сезоните и Бог на Времето; син на Изида, която била всемирната природа, а самият той – примитивна материя, неизчерпаем източник на живот, искра от несъздаден огън, универсално семе на всички същества. Сириус е и Хермес, Господарят на Обучението, чието име на гръцки е Меркурий.“
Фримасонството учи, че Ярката звезда е символ на божество, на въздесъщество (Създателят е навсякъде) и всезнание (Създателят вижда и знае всичко). Така Сириус представлява „свещеното място“, до което всички масони трябва да отидат: тя е източник на божествена сила и крайната цел на просветени. Тази концепция е често изобразявана в масонското изкуство.
 
                                                                         sirius-look04
Масонско изкуство, изобразяващо Сириус, Ярката звезда,
като крайна точка в пътуването на масона
 
За да постигне съвършенство, посветеният трябва да осъзнае и приеме двойствеността на света (добро и зло, мъжко и женско, черно и бяло и т.н.) чрез алхимична метаморфоза. Идеята е символично представена от  съюза на Озирис и Изида (мъжкия и женския принцип), които дават живот на Хор, дете-звезда, подобно на Христос, обожествения човек във фримасонството, който е аналогизиран с Ярката звезда.
„Слънцето и луната… представляват два велики принципа… мъжкия и женския… които спускат светлината си над своя потомък, ярката звезда или Хор.“ (Пайк)
Египетският йероглиф за Сириус езотерично се интерпретира като изображение на това космическо триединство.

                                         siriushieroglyph1-e1304782865737

Йероглифът, символизиращ Сириус, съдържа три елемента:
фалически обелиск (Озирис), купол с формата на утроба (Изида) и звезда (Хор).
 
Тази представа е толкова важна за фримасоните, че тя е запечатана в някои от най-важните сгради в света.
                                                               sirius
                                 
 

Монументът във Вашингтон – египетски обелиск, изобразяващ мъжкия принцип, е пряко
свързан с кубето на сградата на Конгреса, което символизира женското начало.
Заедно те създават Хор – невиждана енергия, представена от Сириус.
 
Както посочва по-горе Албърт Пайк, египетският бог Хор е често асоцииран със звездата Сириус. В масонският символизъм, окото на Хор (или всевиждащото око) е често изобразявано заобиколено от сиянието на Сириус.
 


Масонска символна графика (В оригиналния текст: tracing boards – картини, изобразяващи различни емблеми и символи на фримасонството. Те се използват при обучение по време на лекции, като следват последователността на трите масонски степени. Обикновено по-опитните членове обясняват различните концепции на фримасонството на новите членове с помощта на тези символни графики. http://en.wikipedia.org/wiki/Tracing_board – бел. прев.), която изобразява слънцето над лявата колона (мъжкият принцип), луната над дясната колона (женският принцип) и Сириус над средната колона, олицетворяващ „съвършеният човек“ или Хор, синът на Изида и Озирис. Обърнете внимание на „Окото на Хор“ в Сириус.
                                      sirius-final04-e1304203670110

Окото на Хор в триъгълник (символизиращ божество)
заобиколено от сиянието на Сириус, Ярката звезда
 
                                            blazing2
Всевиждащото око в Ярката звезда.
Масонско изкуство
 
Предвид символичната връзка между Всевиждащото око и Сириус, следващото изображение говори само за себе си.
                                                09108


Светлината зад Всевиждащото око на американския долар не идва от слънцето, а от Сириус. Голямата пирамида в Гиза е била построена по разположението на Сириус в звездното небе и следователно звездата свети точно над пирамидата. Следователно, в джоба на милиони американски граждани се крие едно сияйно поклонение пред Сириус.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил




                                     
                                             Орденът на Източната звезда

                                        oes-symbol
Символът на Ордена на Източната звезда е обърната звезда,
подобна на Ярката звезда на фримасоните

Считан за „женската версия“ на фримасонството (въпреки че и мъже могат да се присъединят) Орденът на Източната звезда очевидно носи името на Сириус, „звездата, която изгрява от изток“. Общоприетото обяснение за произхода на името на ордена е, че то идва от „звездата от изток“, която показва пътя на тримата мъдреци към Исус Христос. Ако се провери окултното значение на сиmвола на ордена, става ясна връзката му със Сириус, най-значимата звезда във фримасонството, откъдето води началото си и Ордена на Източната звезда.
 




                                                            sister_in_the_desert

Орденът на Източната звезда и Сириус над Голямата пирамида (Всъщност обърнатата звезда се намира над пирамидата на Хефрен, а не над Хеопсовата пирамида. На пръв поглед, пирамидата на Хефрен е по-висока от Хеопсовата пирамида, тъй като е построена на по-високо място. На изображението, Голямата пирамида е зад пирамидата на Хефрен, а най-отпред е пирамидата на Микерин. Перспектива югозапад-североизток. Но Сириус е изгряла точно над Голямата пирамида. – бел. прев.)
 
Блаватска, Алис Бейли и теософията
Елена Блаватска и Алис Бейли, двете основни фигури в теософията, считат Сириус за източник на езотерична сила. Според Блаватска, звездата излъчва загадъчно и пряко влияние върху всички небесни селения и е свързана с всяка по-могъща религия на древния свят.
Алис Бейли вижда Кучешката звезда като „Великата бяла къща“ и вярва, че тя е дом на „духовна йерархия“. Заради това Бейли нарича Сириус „звездата на посвещението“.
„Това е великата звезда на посвещението, защото нашата йерархия (израз за втория аспект на божествеността) е под ръководството или под духовен магнетичен контрол на йерархията на Сириус. Това са основните управляващи въздействия, където космическият Христос действа според Христовия принцип в слънчевата система, на земята, в човека и в по-нисши форми на живот. В езотериката, Сириус се нарича блестящата звезда на сензитивността.“ (Алис Бейли – Езотерична Астрлогия)
Както и според много други автори, Бейли приписва на Сириус огромно влияние върху човешкия живот.
„Всичко, което може да се каже относно този дълбоко мистичен обект, е да се изброят накратко някои от космическите влияния, на които определено е била подложена нашата планета и които са създали представи в съзнанието на човека навсякъде по света, а по време на посвещението са предизвиквали дадени явления.
Първо и най-важно е енергията или силата, която се излъчва от слънцето Сириус. Ако тя може да бъде толкова силно изразена, енергията на мисълта в своята цялостност достига слънчевата система от един отдалечен космически център през Сириус. Сириус служи като предавател или фокусиращ център, откъдето се излъчват тези въздействия, които пораждат човешкото самосъзнание.“ (Алис Бейли – Посвещение – Човешко и Слънчево)
 
Алистър Кроули, орденът А.А. и Кенет Грант
През 1907 г. Кроули основава свой собствен окултен орден, наречен А.А. – съкратено от Argentium Astrum или Орденът на Сребърната звезда. Сребърната звезда, разбира се, била Сириус. Въпреки че Кроули почти винаги се отнасял към Кучешката звезда с използването на тайни термини, цялата му магическа философия, от началото на развитието му като млад фримасон, през последните му години на ръководител на О.Т.О [(Ordo Templi Orientis - Орденът на Източния храм. (бел. прев.)], е в пълен синхрон със сирианското въздействие, което било идентифицирано и илюстрирано и от други автори по онова време. Предполагаемият контакт на Кроули с неговият ангел-хранител, който по-късно води до написването на предизкателния му труд „Liber AL: The Book of the Law“ се счита, че е дошъл от Сириус.
Ако Кроули е използвал скрити термини в описанието си на Сириус, то неговото протеже, Кенет Грант, пише ясно и подробно за Кучешката звезда. В повечето си книги, той често илюстрира Сириус като могъщ център на магическа и магнитна сила. Неговото убеждение, че звездата държи главния ключ за отключването на египетските мистерии и традициите на Тифонския традиции, се засилило с течение на времето и се превърнало в централен фокус на неговите проучвания. Една от най-важните и противоречиви тези на Грант е откриването на потока Сириус-Сет, който представлява извънземно измерение свързващо Сириус, Земята и Сет, египетския бог на хаоса, по-късно асоцииран със Сатаната.
„Сет е инициатора; този, който отваря съзнанието на човека за лъчите на неумиращия Бог, представен от Сириус – Слънцето от юг.“ (Kenneth Grant, The Magical Revival)
„Сириус, или Сет, е първоначално познат като „Онзи, който е без глава“ – светлината от Горен Египет (юг) позната като Ан (кучето), следователно Сет-Ан (Set-An - Satan, Сатаната), Господар на вътрешните земи, горещото място, по-късно интерпретирано в морален смисъл като „ад“.“
Въпреки че всяка окултна философия описва Сириус в малко по-различен аспект, тя се смята от повечето за „слънцето зад слънцето“, истинския извор на скрита мощ. Сириус е възприемана като люлката на човешкото знание, а вярването в съществуването на силна връзка между звездата и планетата Земя е разпространено и в наши дни. Има ли наистина връзка между Сириус и Земята? Дали Кучешката звезда е езотеричен символ на нещо, което се случва в духовно измерение? Или може би и двете? Едно нещо е сигурно, култът към Сириус не е останал в миналото и е жив и до днес. Един по-задълбочен поглед в съвременната популярна култура, която е силно повлияна от окултния символизъм, разкрива множество препратки към Сириус.
 
Сириус и популярната култура
Директните препратки към Сириус в популярната култура са твърде много, за да бъдат изброени (напр. вижте името и логото на най-известното сателитно радио в света). Един по-интересен обект за анализ са кодираните препратки към Сириус. Доста значими филми наистина прикриват такива (очевидно предназначени към онези, „които знаят“), където звездата играе ролята, която винаги е изпълнявала в Мистериите: на посвещаващ и божествен учител. Ето няколко примера:
 


                                                          pinoc

В „Пинокио“ на Дисни, по книгата на фримасона Карло Колоди, Джепето се моли на най-ярката звезда в небето да има „истинско момче“. Синята фея (нейният цвят също има връзка със светлосинята светлина на Сириус) слиза от небесата и дава живот на Пинокио. По време на приключенията му да се превърне в истинско момче (алегория за езотерично посвещение), Синята фея напътства Пинокио по „правилния път“. Така Сириус е представена като извор на живот, като водач и учител (за повече информация вижте статията „Езотеричното Тълкуване на Пинокио“.) (Обърнете внимание и на котката, която стои под Сириус на първата картинка. Директен подсъзнателен imprint за типа същества, които живеят там – бел. Н.)
 
Песента към филма също представлява възхвала на Сириус:


„Когато си отправиш желание към звезда, няма значение кой си.
Всичко, което сърцето ти иска, ще дойде при теб
Ако сърцето ти е в твоите мечти, не се колебай да поискаш от звезда (Изразът е буквално преведен, за да се долови скрития смисъл. – бел. прев.),
както правят мечтателите
(Съдбата е добра, тя носи на тези, които обичат,
сладкото изпълнение на скритите им копнежи)
Като мълния от небето, Съдбата идва и вижда през теб
Когато си пожелаеш нещо на звезда, мечтите ти се сбъдват.“
 
                                                 siriusblack

В „Хари Потър“, героят Сириус Блек най-вероятно е също препратка към Сириус Б („тъмната“ звезда от двойната система Сириус). Той е кръстник на Хари Потър, което още веднъж прави Сириус учител и водач. Магьосникът може да се превръща в голямо черно куче, още една връзка към Кучешката звезда.
 
                                                                       0_sirius

В „Шоуто на Труман“, един от прожекторите, който имитира звезда в измисления свят на Труман, пада от небето и почти го удря. Надписът върху прожектора го идентифицира като Сириус. Срещата на Труман със Сириус му дава просветление и го подтиква да търси истината. Така Сириус е отново „звездата на посвещението“. Тя е причината Труман да осъзнае ограниченията на изкуствения свят – телевизионното студио (нашият материален свят) и да го поведе към свободата (духовно освобождение).
 
Заключение
От зората на цивилизациите до наши дни, от далечните африкански племена до големите столици на модерния свят, Сириус е била и все още е източник на живот. Въпреки несъразмерността на културите и различните епохи, едни и същи загадъчни характеристики са давани на Кучешката звезда, което ни кара да зададем въпроса: как е възможно всички тези нейни определения идеално да съвпадат? Дали има един общ източник на тези митове за Сириус? Кучешката звезда е неизменно асоциирана с божественост и е смятана за извор на знание и сила. Тези връзки са особено видими, когато се изследват ученията и символизма на тайните общества, които винаги са говорили за мистична връзка с това небесно тяло. Съществува ли тайна връзка между човешката еволюция и Сириус? Решаването на тази загадка би означавало разкриването на една от най-великите мистерии на човечеството.
 Източник:http://secretarcana.comПревод: Janthine
Редакция: Издателство „Паралелна Реалност



Племето Догони


Резултат с изображение за DOGONS


Догоните и Сириус

През 1950 г. Жермен Дитерлен и Марсел Гриол запознават света с изключителните познания на хората от Бандиагара. Прекарали няколко години сред племето и завоювали доверието на вождовете и шаманите, френските антрополози са хипнотизирани от дълбочината на философията и религията на догоните. За догоните началото на живота е свързано със звездата Сириус-Б, която те наричат "По Толо", т.е. звезда семе. Сътворението е тръгнало към нас от планета на тази стара звезда, класифицирана от модерните астрономи като бяло джудже. Догоните знаят за Сириус-Б преди откриването й от астрономите, знаят за голямата плътност при малките й размери, което обясняват с наличието на "сагала" - непознат на Земята невероятно плътен метал. Запознати са с характеристиките на орбитите на звездите от Голямото куче. Знаят, че орбитите на Сириус и на Сириус-Б образуват сложна елипса, в чиито фокус е Сириус. Хипотезата им, фиксирана във фрагменти от каменни звездни карти отпреди пет столетия, е възприета от западната астрономия едва в началото на ХVІІ в., когато Кеплер лансира теорията, че орбитите на небесните тела не са перфектно кръгови. Догоните отдавна знаят, че на Сириус-Б са нужни 50 години за орбиталния му цикъл спрямо Сириус; наскоро астрономите определиха продължителността на 50,04 г.(!) Догоните твърдят, че Сириус-Б се върти около оста си за време, съответстващо на една слънчева година; модерната астрономия все още няма данни за подобни подробности. Смайващо е и предположението за трето небесно тяло в близост до Сириус, наречено от догоните "Емме Ия", т.е. "Сламена жена". Аборигените твърдят, че това е или малка звезда с една единствена планета, или голяма планета с единствен спътник. Някои астрономи нарекоха предполагаемото тяло Сириус-С, въпреки че за него няма научни доказателства.Съвременната наука и догоните
Позовавайки се на древни източници, през 1976 г. членът на английското кралско астрономическо общество Робърт Темпъл обобщи, че догоните имат задълбочени познания за Сириус вече няколко хиляди години. Феноменът бе изследван от научни популяризатори като Карл Сейган, Ян Ридпат, Джеймс Оберг и Роналд Стори, допускащи възможността, че догоните са абсорбирали космическите си познания от европейските пътешественици през последните 150 години, но в телевизионно интервю по Би Би Си Жермен Дитерлен подчерта, че редица астрономически данни, притежавани от аборигените през миналите векове, са били непознати на западните учени до ХХ в., като се позова на древни рисунки на съзвездието Сириус, изпълнени от прародителите на догоните. Но дори и да приемем тезата, че астрономическите познания на догоните имат древен произход, как все пак са били придобити тези знания? Как е могъл един народ да овладее науката за звездите без каквито и да е оптически инструменти? Догоните отговарят простичко на този въпрос.Космогония на догоните - паралели с други цивилизации
Знанията за Сириус са били подарени на техните предци от извънземните амфибии "Номмо" от района на звездата "По Толо". "Номмо" пристигнали преди около 5500 години от Сириус на космически кораб, спуснал се с гръм и мълния. На езика на догоните "номмо" означава “свързан с водата” и “за когото най-важното е да пие”. След като летящата машина се приземила, тя продължила известно време да се движи с подскоци по земята. По същото време на небето се появила нова звезда, навярно космическа база. Да си припомним, че през юли 1969 г. “Аполо” спря на разстояние от Луната, а на повърхността на нашия спътник слезе само лунният модул. В скалните рисунки на прадогоните "номмо" са изобразени като човекогущери, приличащи на полубога амфибия Оаннес и на демоните с опашки на риби "оанни", описани от вавилонците. Смущаващи са тези паралели с наследството на други цивилизации от епохите около времето на миграциите на предците на догоните, защото описанията на "номмо" са до голяма степен подобни на амфибиите "еа" на акадите, на шумерския бог Енки и на богинята Изида с образ на сирена от религиозното изкуство на Египет. От тях според древните народи е произлязла човешката цивилизация. Египетските мъдреци също са обожествявали звездата Сириус, представяна от богинята Изида. Храмът на Дендера, посветен на богинята, е построен така, че всяка Нова година светлината на Сириус прониква през специален отвор към вътрешността. Това ни напомня за церемонията "сигуи" на догоните, която се провежда веднъж на 6 десетилетия, когато Сириус е видим през малък отвор в една скала до селището Йоуго Догороу. Церемонията "сигуи" е сред най-зрелищните ритуали на догоните. Провежда се в продължение на 5 години през 60 години и съвпада с конкретен момент от орбитата на Сириус. По време на ритуала догоните се посвещават в познанията на културата на племето. Сложната серия от танци се изпълнява от мъже със странни маски, символизиращи неконтролируемото могъщество на природата. Междувременно астрономите анализират традициите на племето догони, но загадката как догоните са придобили изключителните си космически познания, навярно ще си остане неразгадана.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Цитат
Връзката с Орион


                                              Резултат с изображение за поясът на орион



Това наистина е глобален феномен. Съзвездието Орион е характерна структура от звезди, които се повтарят в паметници в целия древен свят.
От Египет до Мексико, това съзвездие е било в центъра на небето за нашите предци. Но защо е толкова важен Орион за древните цивилизации? Защо древни паметници, като пирамидите в Египет са построени по такъв начин, че тези конструкции имитират онова, което е било видимо в небето?
                                          Резултат с изображение за teotihuacán
Целият град Теотиуакан, изглежда е бил построен в астрономическо съответствие. Той е последователно ориентиран на 15 до 25 градуса на изток от истинския север, а предната стена на Пирамидата на Слънцето е точно перпендикулярна на точката на хоризонта, където слънцето залязва при равноденствията. Останалата част от церемониалните сгради са били изложени под прав ъгъл до Пирамидата на Слънцето. Определени точки от Алеята на мъртвите сочат, че тя е точно копие на Плеядите.                                 


                                           Ð езултат с изображение за brightest star in the sky           
Друго подравняване е към кучето звезда Сириус, свещена звезда за древните египтяни, което е причината някои изследователи да вярват, че се предполага връзка между Големите пирамиди в Египет и Мексико. Орион е повече от съзвездие, това е глобално явление.
Орион се вижда ясно в нощното небе от ноември до февруари. Орион е в небето на югозапад, ако сте в Северното полукълбо или на северозапад в небето, ако сте в Южното полукълбо. Съзвездието се вижда най-добре между географски ширини 85 и -75 градуса. Алнилам, Минтака и Алнитак, които образуват пояса на Орион, са най-известните звезди в съзвездието Орион. Бетелгейзе, втората ярка звезда в Орион, пресъздава дясното рамо на ловеца. Белатрикс служи като лявото рамо на Орион.
През 2006 г. космическият телескоп Хъбъл засне както никога преди снимки на Мъглявината Орион, на които се вижда масивно звездообразуване на около 1500 светлинни години от Земята. Панорамната снимка разкрива повече от 3000 звезди в различни етапи от живота и дава на изследователите нов поглед върху формирането на небесните обекти и планетни системи и по мненията на съвременните учени, точно тук, в този мистериозен облак от прах и газ, вероятно са били създадени звездите и планетите преди милиарди години..
                                                                         Ð езултат с изображение за озирис и изида                         Озирис,Хор,Изида





Според египетската митология, боговете са слезли именно от пояса на Орион и от Сириус - най-ярката звезда в небето. Древната египетската цивилизация твърдо вярвала, че от Сириус и Орион пристигнали извънземни същества под човешки облик, в лицето на Озирис и Изида, като те подтикнали развитието на човешката раса
Орион и Сириус са от критично значение за древните, тъй като те представляват Озирис и Изида, богът и богинята, от които всичко от египетската цивилизация и в крайна сметка всичко от човешката цивилизация произхожда. Древните египтяни са били много ясни, а ние откриваме доказателства в писанията, че Орион е свързан със създаването, Орион и Озирис са едно и също, в древен Египет и египтяните вярвали, че Озирис ще се завърне от Орион един ден.



от ляво надясно: Пирамидите от Сиан, Пирамидите от Теотиуакан, Египетските пирамиди, съзвездието Орион.Но не само в Египет, ние откриваме митове за "богове", които обещават да се върнат един ден. Подобни поверия можем да намерим на практика във всяка култура от древността, която е притежавала знанието, че някой ще се върне един ден. Концепцията, че трите пирамиди в Гиза са в уникално подравняване с пояса на Орион е фантастична. Както и въпросът, защо Голямата пирамида има въздушни шахти, които сочат директно към Орион и Сириус? Това са само някои от въпросите, които вълнуват човечеството до днес, и на които търсим отговор.



Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

                                                                                                                 They're not "there" yet. But...(read vid description first)

                                                                                                                  DS AHK 

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил











Джин




2017






















Psyhea, изображенията са взети от :
https://archive.org/details/alien_race_book-ARB

Поставих тези изображения, които имат връзка с обсъждани въпроси и отговарят на едно или друго описание, което сме коментирали.


Чудесни са!

Тъкмо по темата и във връзка с предходния ти коментар.


п.п.Забърсах целия цитат,да не се повтарят,то е ясно,че се отнася към линията на Дракона и анунаке  .



Цитат
Произход и история на империите Орион и Сириус


http://anyflip.com/rotl/jfxm/basic



Документите Тера -скритата история на планетата Земя

http://www.savchev.org/other/ftp/books/pdfs/TERA_Docs_BG.pdf



alien_race_book-ARB

https://archive.org/stream/alien_race_book-ARB_201701/alien_race_book-ARB#page/n19/mode/2up


и трите линка са за онлайн четене
« Последна редакция: Май 02, 2018, 06:35:37 pm от Psyhea »

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил


Замислих се над описанието под изображението в тази картинка... "Отвлечени и препратени на други колонизирани планети." - перифразирам.
И да предположим за миг, че е възможно. Защото аз без доказателство не го приемам това. Но да го приема за миг и си представям... Събуждаш се някъде в някакъв свят на десет години си да речем, няма значение, но сънуваш сън, и в него си на Земята... - от където си 'отвлечен'/пренесен, но не виждаш този "спомен", никъде около себе си... Не знаеш, че си "отвлечен" нейде си за нечий експеримент, ала един ден сънуваш своя свят. Защото както разбрахме спомените, дори и по геном се пренасят. И приемаме, че подобни хибриди са пренесени. И какво ще стане ако  се случи 0,01% възможноста един от тези хибриди да си спомни, че идва отвъд, че е преселен. И този индивид реши да осъществи връзка със своите "родители". Кои за него ще са 'боговете' тогава? - Тези, които са го 'преселили' или тези, които са го направили на земята, неговите земни родители, от които е отвлечен и в последие хибридизиран, или в зачатие, няма значение... И ако някой от тези хибриди вземе, че се пръкне съзнателен да се пита кой е отца му и коя е майка му... Няма ли да се яви опасен за 'системата' - независимо кои са му родители реално, за богове и дума да не става.

...

Превеждах някаква концепция за устройството на душата. По своему останах с усещането, че всяко последващо ниво на духовна организация по скалата, която бе дадена от 1-7 по същество е хибрид от предходната душевна организация, по спиралата, но пробудена... т.е. е 'извънземна' спрямо предходната, но пък се 'хибридизира' - и осъществена именно тук, на Земята. Това е и реплика на планетарното седмично устройство. Етапите от проява на локалната система представляват и организацията на проявените видове, и човека като корона на това царство.
Т.е това седмично устройство като слоеве, който спирално се скачват, еволюционно се наслагват по основния вортекс, идейното случване от началото на началата. Тази история вече е случена, а хибридната и седмична проява "се проявява от човеците", които я изграждат чрез себе си като храм, от матерната субстанция излята от идейния първичен вортекс - Логоса. ... И това привръщане ще трае, докато седмичността се превърне в идеен вортекс, от какъвто произхожда по синовно подобие (по произход).
Всяка планта отразява етап от тази седмичност и е съответно някакъв етап от изграждането на човека. Тези сили последователно са извайвали човека, и поетапно определени планетарни духове са бил определяни като богове. Ритуалността е обслужвала възможността планетарния дух да работи в съответствие с хорските дела, в съответствие с космичните цикли. Това е отразено в митовете на народите. И някъде информацията криви... и започва да обслужва нечии интереси, а не да е в унисон с космични принципи.

____

Тези дни си мислех, че змийската форма, която е дадена на изображението отразява вътрешния вортекс. Някъде имаше едно изображение на Сарапис-Изида... две змийски опашки от двамата идват изобразени като две енергийни спирали 'ин' - 'ян'. И това има общо с баланса на това общо поле...  оргонната енергия.  Този двоен вортекс, тези преплетени змии - така като едно тяло са те в "отвъдното", съчтани... Т.е змийската форма е отражение на енергийното тяло. На "тялото в отвъдното", на енергийното тяло.
Темата за магнетизма е най-близка до това.


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил






Auriga - aura,au..и издължените черепи..където има дълги черепи,има и злато :P


п.п.тва е шега към Мила

А ' Harina ' = брашно [исп.] ~ ' арина '

Можеш да намериш връзка с 'аура'... хляб-злато...тяло-есенция

...
И ще ти разкажа, Psyhea, един по мое определение 'архетипен' сън, във връзка с 'думите' /понятия, - по отношение - 'хляба' и не само.
Съня:

... Бях поела на дълго по стар път в търсене на 'децатат си', от двете страни по пътя - гора; стигам до средновековно поселище, на входа на селото табелка... аз не я разчитам, но питам за хляб, защото там бе пекарната, а аз усещах глад; излиза един стар дебел пекар с дрехи от онова време и ми казва, че трябва да продължа по пътя си и че ще намеря децата си, когато настъпи деня на света Ирина. Но го каза на такъв език, някакъв английски, че не посмях да попитам за какъв ден говори, едва го разбрах. Продължих по пътя и понеже се стъмваше завих по една пътека, която изглеждаше по-видима в тъмното и се озовах на голямо поле с равен полегат път, водещ към хълм, и пристъпих напред, но бе странно мъртвило, равна осветеност, и тъпо жужене с приближаването... от сами хълма мъгла, белезникава мъгла, всред която съзрях вълци, бели вълци, наредени в кръг, и в кръг камъни, точно каквито има на Стоунхендж... Много 'лунна атмосфера'... Вълците блестяха като сребърни от тази светлина... гледаха насреща, сякаш казваха - "не пристъпвай" ... и понеже 'вълка' в тези сънищни състояния при мен носи този знак и усещане винаги - да не продължавам в тази посока, от която стои и ме гледа, то аз се спрях и свих настрани в тъмното... Намерих се пред сграда, всред нищото... от вътре изникна едно създание, което определих като жена, но всъщност -
 с уши, каквито имат елфите, остро лице, а очите и бяха изцяло черни, никакво бяло, косата и бе като четина, черна и падаше права като спластена. Особеното създание ме погледна в очите и ме попита какво търся там и изобщо как съм попаднала. Обясних, че търся децата си, а съществото каза, че това 'място' е чуждо за хората и те там не би следвало да могат да стъпват, нито да вждат обитателите там, и аз няма как да съм 'там'. Каза да побързам, да мина напряко, без да ползвам път, който се вижда, за да се измъкна, без някой от 'нейния свят' да ме е видял.
И по повод на разискването на богове, хибриди, вълци и котки, се сетих за този сън и май го споменах на лични на Psyhea, а после  го разказах на големия ми син и той отбеляза, че на испански " Арина" е брашно, което аз като връзка не направих,  тогава, когато го сънувах през лятото на 2015. Та деня на 'брашното', ако ползваме транскрипцията и приемем, че хлебаря е казал "арина", а аз съм го преиначила, като по близко до "ирина", т.е етимологично за мен това е било по-близко като звуково възприятие.
Може да се тълкува всякак си. Аз отбелязвам архетипния момент, в сравнение. И факта, че подобни "форми", звучене, символи и "същества" по една или друга причина присъстват в "сънищата". И от чий пантеон прииждат, това аз не знам, особено ако чувството в сънното е, че насрещния "вид" не е родствен на "сънуващия".
Едно сънищно видение би могло и да отразява някаква, нечия реалност, но доколко тя е 'поднесена', доколко е интерпретация на подсъзнанието на определен индивид, и преживяното от него? Дали е архетипен пренос? Дали е генетичен пренос от предците? Дали е общо поле, но в смисъла на това, което пишат за древните атланти, които наследявали в себе си паметта на предците? Защото в последие ритуалността започва да обслужва именно преноса на 'божественото съзнание' било то в статуи или 'в наследниците' .
Сега в съвремието ни се говори, че 'смъртта ще бъде победена', ала при преноса на целия съзнателно душевен механизъм, инкарниран в 'био-машина'... Де факто смяна на чарковете... Е, аз питам, не е ли човека достатъчно съвършена система, която духовно-еволюционно достига безсмъртие, но не по пътя на 'подмяната', а на освещаване, на обособяване, чрез самостойното си развитие и осъществение в синхрон с космичното цяло, тази синовност в Бога, в Цялото.
Кои са тези 'богове', с техните архетипни прояви, които засядат на пътя, вместо да позволят на човека да градира по пътя си?
Освен Мамон, с всичко, което презентира не се сещам за друго.


П.П: Psyhea, Може би е редно в тема за анализ на сънища, видения, в контекса на архетипната символичност да се споделя това, но го ползвам тук като пример. Още не знам каква тема да създам, за да споделя подобно инфо без да звучи като празно споделяне на сънища.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил


Тези дни си мислех, че змийската форма, която е дадена на изображението отразява вътрешния вортекс.
Колкото повече се взираш,толкова повече отражение на Вселенските модели ще намираш.И какво друго очакваш,не разбирам?
От спиралата - модел движение и съществуване извеждаш всичко което характеризира този тип движение и да,тази раса,го отразява
Всяка раса,всяко същество ,всеки елемент дори,са израз и проводник на определен тип енергия-съзнание


Но това съвсем не значи,че човешките богова са едно и също нещо или пък са единствена еманация на планетарния дух.
.Цялата раса е проводник на този дух,не само Кралицата-Богиня или пък само определена генетична линия
Цялото планетно тяло,ведно с цялата флора и фауна,вкл и представители на висша раса,ако има сформирана такава,са еманация първо на собственото си Слънце,после и на планетарния дух.И разбира се,че всички форми от една система са подложени на космическите влияния,в това число,звезди ,съзвездия..
Но ако говорехме за циклично сформиране на раси под тези влияния,то тогава защо не говорим за цяла раса от минотаври или кентаври?
Е,да имало е такива същества, но защо под влиянието Бик не се е сформирала раса минотаври,а само неколцина или един..?




Мисля следното


Цитат
Атлантида първоначално е центърът на операции на принц ЕА, защото той е правил много хибриди, включително и SEMT-UR [семт-ур] - полу-кон, полу-сирианец и MENT-UR [мент-ур] - полу-бик, полу-сирианец, както и много други, още преди звярът АПА да бъде представен на политическата сцена. Атлантида е известна със своите генно-инженерни експерименти.Навярно след първия сблъсък между двамата братя, когато хибридната линия на АПА е била разделена на покорни и непокорни, непокорните са били изгонени в земята, наречена на тяхно име - Му, като МUS - "чудовище".




Кои са тези 'богове', с техните архетипни прояви, които засядат на пътя, вместо да позволят на човека да градира по пътя си?
Освен Мамон, с всичко, което презентира не се сещам за друго.




По-интересното е кои и какво не са ,тези богове


Цитат
Богинята не е Великото Ин
« Последна редакция: Май 03, 2018, 05:55:59 pm от Psyhea »

Тагове към темата: