Създателите на човешкото тяло,т.нар. човешки 'БОГОВЕ' и всичко свързано с тях

[Psyhea]

     

Богинята не е Великото Ин




Великото Ин

В следговора на „Империите“ горе-долу съм обяснил същото, което обясних по-горе, но с по-малко и други думи, като за илюстрация са дадени онова, което наричаме „Ин/Ян архетипни енергии“. Тъй като това е нещо познато за повечето от вас, ще продължа да използвам тази метафора, за да вникнем допълнително в темата.

Дуалната платформа функционира чрез поляритет. Условно казано, засега можем да го наречем „позитивен“ и „негативен“. Едно от проявленията на тези идеи е онова, което наричаме „мъжко“ и „женско“ тяло. Имайте предвид, че на ниво Дух няма идея за мъжко и женско. Там по-скоро има идея за позитивна и негативна енергия. Тъмната и Светлата полярност не са архетипи. Те са кристализиралите факти на архетипите позитивна и негативна енергия. Това е много важно да се разбере, ако искате да преминете отвъд етапа на съденето, който е етапа на взаимодействие с фактите.
Архетипното Ин разбираме като подхранващ навътре (а не излъчващ навън, което е подхранваща Ян-функция) и приемащ принцип. Архетипното Ян възприемаме най-вече като водещ (управляващ), активен и агресивен принцип (но не в отрицателния, разрушителен смисъл, а в смисъла на онзи, който дава импулса нещо да се случва, да се обогатява инертното пространство (Ин) и да се създава нещо в и чрез него).
Двата принципа са в ПОСТОЯННО взаимодействие. Точно поради това, те често сменят ролите си и „заемат“ смисли един от друг. С времето съм ставал свидетел как нещо, което очевидно може да се нарече Ян, се държи безусловно като Ин и обратно (което първоначално е много объркващо за ума, който иска да има ясна класификация и да превърне Ин/Ян-архетипите в твърди фактически проявления). Това е така, защото, както вече казах, разделението е най-вече от ума, който държи да разбира чрез разделение и сортиране, забравяйки да вижда холистично. Тъй като всичкосъществуващо Е от Източника (а „той“ е и двата принципа слети в едно), дори привидно твърдото разделение понякога се проявява като своята противоположност (защото съдържа огледално в себе си Цялото). Това е парадокс за ума в трета плътност, но иначе е най-естествен процес в онова, което можем да наречем „проявено“. Ако не поставяте негативна логическа дефиниция на този парадокс, а си позволите да се изгубите в него, оставяйки го да бъде, ще забележите как нещо във вас ще прещрака и ще започнете да оперирате в различен режим, в който няма никаква съпротива спрямо каквото и да е било.
За да илюстрирам с примери всичко това, нека се свържем с вече известната ви квази-идея, която съм обсъждал в следговора на „Империите“, че планетата Земя е от „женски“ пол и е „майка“. Well..., yes and no. Към това може да има множество перспективи и да ги втвърдяваме и поляризираме, свеждайки ги до една единствена версия угодна на ума, е процес на който му липсва дълбочина. Това е друг жокер за вас. Почти всеки, който промотира, че дадено нещо е натоварено безусловно и неоспоримо, с точно определен, конкретен и единствен смисъл е под влиянието на тежките си кристализирали полярни модели. Ню Ейдж изпълненията са типичен пример за това. Нищо няма конкретен смисъл отвъд онзи, който вие му придавате. Сега..., ако за себе си не дам твърда и крайна дефиниция на това, че Земята е олицетворение на женското начало, аз съм освободен от филтъра си и мога да преживея Земята в нейните Ин/Ян-аспекти, което ще ми предостави по-холистично преживяване по-близо до балансираната гледна точка. Аз ще водя по-богат вътрешен живот от всички, които абсолютизират женското начало, защото аз вече не преживявам света на база принципа или/или. Аз преживявам света на база „И“. Защото света е и това, и това, а не или това, или това. Той е една безкрайна трансформация, а не едно безкрайно селектиране и създаване на конкретна форма с конкретен смисъл. Ако аз се поддам на факта, без да вникна в архетипа, аз пропускам половината от истината и се губя в собствената си настървеност да доказвам своята правота. Аз създавам атмосфера на съпротива вместо на приемане, което е възможно най-далече от същината на Ин изобщо...
Защото наистина... – дали ще възприемаме Земята като нещо, което е „долу“, т.е. Кун/Ин и оттук „женско“, като опозиция на онова, което е „горе“ (Небето), т.е. Циен/Ян и оттук мъжко? Или ще изберем перспективата да възприемаме Земята като нещо, което е твърдо, което е Ян-аспект, а Небето, като нещо, което е безплътно, което е Ин-аспект? Както виждате – зависи как искаме да го разгледаме. Така например в Египет, в някои династии е имало бог на земята (не богиня) и т.н. Т.е. учението за Ин и Ян ни демонстрира как нещото никога не е конкретно, защото в него няма предварително зададен смисъл (това би било плод на едно ограничено Творение). Съзнанието решава как да възприеме дадения аспект според преживяванията, които реши да има, което би трябвало да ни казва, че осъждането на нещо е безсмислено априори, защото ние самите сме избрали формата му. Т.е. ние осъждаме избора си и самите себе си; не осъждаме нещото отвън, защото така или иначе „отвън“ не съществува. Затова вместо да го осъждаме можем да се свържем с него и да го разберем, защото то е аспект отразяващ нещо в нас. Респективно това би се превърнало в процес на себепознание.

За да може да има изобщо някакъв конкретен смисъл от написаното тук, обаче, ще разгледаме Ин според неговите т. нар. „самостоятелни характеристики“ (с уговорката, че те лавират по вече обяснените причини).

Както вече споменах, на личностно ниво ние преживяваме противоположностите най-вече като идеята за нещо вътрешно (Ин) и нещо външно (Ян) и тяхното съчетание, защото като процеси те протичат едновременно. Знанието отвътре и външното изражение – това е едно и също нещо. Интеграцията на тези два принципа в различни, да кажем за улеснение на примера – проценти – ще бъдат преживявани във всякакви комбинации. Ето защо Висшият Аз има хиляди инкарнации като мъж, и като жена, а не само като едното или другото. На Духа не му пука особено как точно тези енергии биват проявени, защото те могат да бъдат канализирани и от двата пола. Т.е. идеята е да има динамика между позитивно и негативно – фиксацията не е толкова в половете, които в случая се явяват факта, а не архетипа. Ако един Висш Аз има, да речем, 500 000 инкарнации, той няма да ги раздели по 250 000 в мъжко и 250 000 в женско тяло. Това е наивно. Подобен избор би зависел от това в коя епоха, кое тяло би дало по-големи шансове за преживяването на позитивното и негативното. Тоталът след края на Играта може да се окаже 60/40 или 70/30 в полза на някой от половете – това няма никакво значение, ако имаме налице успешна интеграция на двата принципа. Т.е. самото тяло като инструмент не е от толкова голямо значение, колкото си мислим „тук долу“. Най-вече – женското тяло не е представител на чистата Ин-енергия, нито мъжкото – на Ян – това са вече говорени неща. Респективно, казваме, че жената е Ин, а мъжа Ян, най-вече поради вида енергетика и структура на техните физически сексуални органи. Женските са вътре в тялото, а мъжките – извън него.
Важно!
Отново повтарям, за да попие добре – Ин и Ян не са женско и мъжко. Женското и мъжкото са аспекти и проявления на Ин и Ян. Ин и Ян нямат „пол“ сами по себе си и ако не разберете това още на този етап няма да разберете абсолютно нищо от тази статия. Това е причината и поради която, ако забелязвате, се опитвам да говоря за Ин и Ян в среден род, когато говоря за тях като за пълни и автентични архетипи, опитвайки по този начин да спомогна процеса на читателя да освободи тези енергии от половост в съзнанието си. Когато обикновено ги отнасям към някой техен аспект или кристализирало проявление – това бива правено в мъжки род, защото проявеното е с Ян характеристики. Така можете да ги различавате и да следите текста по-лесно на смислово равнище.
Всичко това идва да каже, че когато говоря за Ин аз почти никога не говоря за женския пол (който е факта). Говоря за по-големия архетип, който така или иначе се вкоренява и в двата пола. Просто двата пола са по-склонни да отразяват архетипа към който те лично принадлежат като физика и психологически контекст. Но това не предполага нищо окончателно.

Една от основните характеристики на Ин е „среда“. Всичко, което се случва във физическата и нефизическата вселена, се случва вътре (навярно по тази причина на английски е останала тази архетипна зависимост – „in“ (Ин) означава най-често „в“/„вътре“/„в рамките на“). В Източника няма концепция за „отвън“, за разлика от ума, който разбира идеята, че е проявление на Висшия си Аз, като последния обаче винаги си остава „някъде там отгоре“ за същия този ум. (Както вече съм разсъждавал, по-висшата перспектива е, че физическата реалност е вътре, в съзнанието, а не извън него. Обратното, разбира се, също е валидно от определена гледна точка. Зависи коя от двете ще работи по-добре за целта на конкретното ви преживяване.)
Вече е ясно също така, че Ин е подхранваща енергия. Това е причината, носителя на Ин като физическо отражение (женския пол) да има нужда да подхранва, което във физическия свят най-често е отразено от чувството на онова, което би било разбрано като „вътрешната необходимост“ жената да има дете.
Жените почти никога не разбират и не могат да обяснят защо толкова силно искат дете. Те „просто знаят“, че искат да бъдат майки и точка (разбира се ДНК-командите подхранват този импулс, но те също трябва да стъпят на някаква архетипна идея, за да бъдат възможни in the first place). За тях това е инстинкт, а понякога и фиксидея. Когато тези жени остареят, те обикновено заболяват от рак на гърдата, защото мисловния модел зад тази болест е, че вече няма какво да бъде подхранвано. Децата са пораснали, поели са по свой собствен път и майките се чувстват излишни – вече няма на кого да помагат в живота. Ето защо рака на гърдата е женска болест. Тя е следствие на неразбран и неинтегриран Ин-аспект, който е останал изцяло на ниво факт без истинско свързване. Ако жената осъзнае, че нуждата да подхранва и подкрепя нещо може да бъде изразявана по други начини, тя няма да има задължителната идея да ражда деца и ще изразява своята естествена подхранваща природа по други начини. Ако след тези прозрения въпреки това реши, че има нужда от това преживяване, тя може да има деца, но това вече ще бъде осъзнат и разбран избор и няма да бъде родилка на конвейер, както 99% от жените днес, които го правят или защото се очаква от тях, или за да вържат някой, или защото „много го искат“, но и те не могат да обяснят защо (което на практика, почти винаги са ДНК-командите). Разбира се това е толкова неинтегриран Ин-аспект, че повече не може да бъде... Обикновено тези жени (и мъже) hate-ват всичко живо, което избира да няма поколение, като основният аргумент е, че „никой не може да разбере какво е истинска любов докато няма дете“Сякаш любовта е нещо, което има нужда от обект на обожание, за да бъде проявена Другият аргумент е, че това е най-висшата цел в живота (разбирай – „това е така, защото всички други го мислят и правят“).
Заслепени от собственото си поглъщащо Его и желание за любов, родителите не си дават сметка, че те се превръщат в цербер за останалата част от човечеството на концептуално ниво. Няма по-голямо затваряне към безусловната любов от това да си родител без да разбираш защо си такъв. Но да се погледне на това безпристрастно (особено от родител четящ тези редове) е безкрайно трудно, защото в този процес е въвлечено рухването на страшно много илюзии. Това обикновено генерира омраза, а не разбиране, защото сигурния свят, в който си влагал толкова много от своята фалшива самоличност не може да бъде пуснат току-така. Та той е граден с десетилетия! Никой не може да зачеркне живота си просто така.
Това е една от основните драми на човешкия род, но не искам да се впускам по-надълбоко в нея тук и сега.

Ако трябва да превърна всичко казано в метафора на ниво колективен мит, Великото Ин е грижовното, и отглеждащо – отхранващата енергия, Изида. Тя ражда светлината, слънцето, Хор. (Абстрахирайте се от извънземния мотив за „боговете“ – в момента, говоря за нещо по-дълбоко, което определя цялата ни реалност.)
 
 
Виждаме подхранващата функция на Ин в изображението на Изида, кърмеща малкия Хор. Тя представлява нощното небе, което „ражда“ слънчевото божество на съмване. Т.е. тя позволява на светлината да се породи по време на изгрев, защото осигурява пространството създаващо контраст, една площ, в която може да настъпи „раждане“.
По същия начин, Ян позволява на Ин да се прояви – при залез. Те се „преследват“ и търсят един друг. В случая на египетския мит, това символизира, че грижата, отхранването и любовта дава началото на мъжкото дете – което въплъщава оправданото действие в света на материята. Активното начало Ян.
Харесвам горната репрезентация на Изида, защото е зелена и макар по принцип из фреските тя да не е изобразявана с подобен цвят на кожата, използвам горната окислена локална интерпретация за извеждането на нещо друго.
Нека кажем, че Изида е зелена, защото тя е с цвета на сърцето, любовта, природата и т.н. Тя е с цвета на баланса на визуалния спектър (който е физическо проявление на дадени енергии, а не е Великия Баланс). Тя от своя страна ражда детето Хор, което винаги е изобразявано златно. То е златното дете, златният сокол. Слънцето или синът (the Sun/Son) е златният сокол, който пътешества из небесата всеки ден. Златното дете стои в скута на зелената майка, защото то е просветлението, което се ражда от грижата и безусловната любов. То е действието, родено от духа на индивидуалността. Може би това е една от причините поради която личностите с просветление в колективните ни митове (буда, исус и т.н.) винаги са от мъжки пол. Защото Просветлението трябва да бъде сведено до действие, то трябва да бъде изиграно като мит на земен план. Което е активно Ян.

Помнете, че всичко описано е просто красива алегория, ако бъде декодирана и разбрана по правилния начин. Това е метафора за процеса, който би следвало да протече у индивида в неговия завършен етап на земното преживяване. Алегорията представя най-лесния начин за постигане на нещата. Полярното интерпретиране на този път, може да се срещне в окултната литература като „десния път“, макар аз да го виждам като „средния път“ в неговата интерпретация, ако е направена отвъд ума.
Архетипно, Изида винаги ще бъде с отворени обятия за онези, които искат да прозрат Истината (която като понятие има Ин-природа), защото тя, Истината, винаги Е.

Динамиката на тези 2 чисти архетипа генерират факти около себе си, с които те биват преживявани на земен план. Те обаче, както казах, се втвърдяват от съзнанието, не само заради ума, а защото и това ще създаде преживявания (нещо, с което Висшият Аз е наясно). Тънката разлика е когато започваме да се губим в тези преживявания до безкрай, когато започнем да се пристрастяваме към проявленията, без да последва тяхната интеграция (което пък се случва само когато вникнем в самите явления). Постепенно и с натрупване това създава цели култури изградени около конфликт, което пък води до цивилизация изгубена и заета в усъвършенстването на своята наука за проявленията. Това е единственото на което ума може да се посвети.
Ето как малко по малко Ин бива потискано, защото процеса по интеграцията е Ин по природа. А няма как да бъде интегрирано онова, което не може да бъде прието такова каквото е. Няма как да има интеграция преди желанието за контрол над реалността да изчезне. Като отражение на загубата на Ин, женския пол бива потискан в познатата ни история.
Онагледяване.

Арабската култура доскоро бе пример за твърд Ян, защото много от тяхната колективна енергия е продължение на мисловните модели на Империята Сириус (както много от вас знаят от материалите на Морнинг Скай). Това е една от културите на Земята, която асимилира и отработва тези енергии – малко или много – от името на всички нас, ако разглеждаме нещата от гледна точка на колективното несъзнателно. Този аспект има и своята чисто земна предистория.
Инкарнация много тясно свързана със старите орионско-сириански военни енергии, е Саргон Велики, на чиято генетика можем да кажем, че са наследници повечето семитски народи днес, включително арабите. Империята на Саргон била основана на много орионски принципи, като голям процент от военното дело било сирианско, защото да не забравяме, че в пределите на Империята Орион, именно вълчия народ бил онзи, който отговарял за експанзията и воденето на териториални битки в космоса. Както се случвало много често на колониите, сирианците преподавали своите собствени традиции, а не орионските такива, особено, когато нямало орионски женски администратор да съблюдава и държи изкъсо протичащите процеси на асимилация. Затова можем да кажем, че макар и под шапката на Орион, много от тази култура си остава със сириански мисловни модели вписани в орионска бюрокрация.
Респективно много от инкарниращите се там души днес са в конфликт, защото, както сирианците вярват, конфликтът е единственият начин да изразиш и разбереш себе си. Погледнато линейно, в тези ширини винаги са се инкарнирали предимно души, които са склонни да преживяват своята реалност чрез идеята за военен конфликт. Така се отработват сирианските мисловни модели, които ни контролират на ниво ДНК. Това е начинът, който тези души са избрали, за да пробият път към себе си – именно чрез този конкретен маниер на изразяване. Това е интересен и екстремен, но валиден избор. Не е нужно на това да бъде поставяно негативна дефиниция. Учейки се, че те могат да изразят по друг начин своята сила и енергия, с която се чувстват толкова свързани, с времето, те ще открият Път по който да правят това по-градивно. Самите те, започват да се пръскат из други световни култури, което също е вид асимилация, която им позволява да разпознаят механизма за сливането и балансирането на своите собствени фанатични енергии. Малко по малко тези стари сириански мисловни модели биват разбирани, и индивидите си дават сметка, че това може да бъде процес освободен от идеологически конфликт; че на практика, припознаването на валидността на всички идеологии е онова, което – парадоксално – би им позволило да изразят своята идеология по пътя на най-малкото съпротивление. Тази култура стига до Баланса по свой собствен маршрут и най-прякото доказателство за това е автентичния суфизъм, в който могат да бъдат открити уникални неща, ако имате подходящата перспектива.
Докато това се разтегля в линейното време обаче, този конфликт ще има много изражения, най-популярните от които са идеята и стремежа да има някой, който да е пръв, по-добър от всички, да има превъзхождащ ген/клан (разбирай народ – нещо типично сирианско), религия и т.н. (респективно състезателния спорт (и съпровождащата го емоция, която той генерира) е едно от главните въплъщения на тези мисловни модели). Ето защо Ин-началото е толкова потискано в тези култури (особено в по-ортодоксалните ислямски общности). Защото чистото Ин няма връзка с идеите за война, потисничеството и съревнование. Това води и до потискането на най-близкото отражение до Ин – женският пол. Това е и причината поради която най-големия страх на ислямистките групировки проповядващи джихад, е да загинат от ръката на жена (благодаря на читателката ни, която ме светна за този факт – доскоро не ми бе известен)! Защото ако това се случи, те смятат, че няма да отидат в рая! Лично аз виждам тук два корена. Първо, това е генетичен спомен на сирианските мисловни модели останали в арабския ген (механизмът зад това е обясняван тук). Във войните си с Орион, вълчите воини са умирали именно от ръката на смъртоносните женски елитни войски MAKH, което е оставило разбираема травма. За един горд патриархален народ като сирианския, в който войната е издигната в абсолютен култ и религия, задникът ти да бъде наритан от женска (която има подчинена роля в един патриархат), навярно е възможно най-голямото съществуващо унижение. Респективно – тези паднали воини очевидно няма как да „отидат в рая“Common sense. Те са посрамени. Като отражение на това, за радикалните ислямисти, жената-воин е „харам“, което в този контекст се казва, че означава „проклятие“ или „притеснително и плашещо видение“ (официална ислямска доктрина обаче казва, че е „грях“ или нещо „несъобразено с традицията на религията им“, което на практика има същата посока на тълкувание). Когато видят жена с оръжие, те започват да треперят, защото жените се възприемат за изключително смели бойци. Именно по тези причини кюрдските жени са станали важна част от сирийските полкове в борба срещу ислямските екстремисти. Те са около 1/3 от тях, повечето са млади девойки, и се бият рамо до рамо с мъжете.
Втората по-дълбока причина за гореспоменатия мъжки страх е, че да умреш от нечия ръка е процес на много дълбоко свързване, макар да изглежда именно продукт на фрагментация поради начина по който сме свикнали да гледаме на смъртта. И именно защото е процес на свързване, обикновено, когато става дума за насилствена смърт, избираме много близка до нас душа, която да извърши това за нас. Душа, с която сме близки в много други инкарнации и с която обикновено играем тази роля един за друг – той убива теб, после ти него и т.н. – своего рода инкарнационна услуга (която вярвате или не, на най-високото си ниво е породена от безусловна любов, а не от разделение). Както казах, един радикален ислямист е тотално откъснат от своето Ин, той се идентифицира изцяло със своите сириански модели. Когато той бъде убит от жена (която е Ин-проявление), неговата съпротива, че се свързва с нещо, което е Ин, е дотолкова огромна, че той се смята за омърсен. Той се страхува от тази връзка и енергия, защото не разбира нищо за нейната същност. Респективно това започва да поражда фолклор, чието съдържание ще генерира още и още разделение – след смъртта, той няма да бъде допуснат в рая и т.н. – виждате колко страх и съпротива съществува в този вид мисловност. Тя е толкова ненаситна да се прояви и да господства под формата на ума, че ще продължи да се проявява дори след смъртта – умрелият мъж ще пренесе страховете си в астрала, ще се пренесе на съответния фокус от нивото на вярванията и ще живее в своя собствен ад. Ще мине дълго време преди изобщо да може да се възнесе към Висшия си Аз.
The horror...

Разбира се тъй като едно нещо никога не е едноизмерно, всичко описано дотук свързано с тази раса е процес, който служи като отражение на целия останал свят – така ние разбираме какво не искамеда бъдем и какви са истинските ни предпочитания. Не бива да се забравя, че проявеното е инструмента (макар същността на инструмента винаги да е вътрешна, която се отразява от огледалото като Ян-проявление отвън) чрез който колективното несъзнателно постепенно бива абсорбирано и се превръща в колективно съзнателно. Инструментът, който служи за това обаче, обикновено разбира последен собствените си модели – такава е природата на нещата. Защото когато енергийният канал на дадено нещо бива стесняван все повече и повече, той вече става нефункционален. Остават някакви архетипни остатъци и усещания за това какво трябва да представлява той и какви са функциите му в съществуването, но дори те влизат в услуга на ума, защото само той е в състояние да ги тълкува. Това е така, защото умът е единственият присъстващ узурпирал всичко друго. И тъй като дори той се опитва да компенсира по-висшите аспекти на индивидуалната душа, той може да го направи единствено с онова, което присъства – своя кристализирал Ян.
При опит Ин да бъде преживяно през своя неинтегриран и тежък Ян – настъпва активиране на орионските ДНК-команди, което наричаме „орионизиране“. Респективно, сирианските ДНК-команди се активират от изкривен Ин-принцип – механизмът е огледален. Това има допълнителна огледалност при различните полове. Например един орионизиран мъж ще привлече орионска женска, която ще го командва и манипулира както пожелае, а той самия няма да вижда нищо аномално в това. Той е мекушав, което се дължи на неговия изкривен Ин. Възможността това да се прояви, обаче, е наличието на груб външен Ян в лицето на жената. Което идва да покаже, че и двете Империи имат проблем със своето Ин и Ян по различен начин, а ние сме само продължение на това, защото сме колония.
Така или иначе орионизирането на половете се дължи на тежкия компенсиращ Ян, за който ума е повярвал, че може да замени Ин.
Не може.

Цитат от статията на Паралелна Реалност,но препоръчвам прочит на цялата

Е, аз питам, не е ли човека достатъчно съвършена система, която духовно-еволюционно достига безсмъртие, но не по пътя на 'подмяната', а на освещаване, на обособяване, чрез самостойното си развитие и осъществение в синхрон с космичното цяло, тази синовност в Бога, в Цялото.

Отвори тема за духовните аспекти,човешката еволюция,безсмъртието и там ще пишем.Моля те,нека не смесваме и тук нещата..Моля те.

[Мила]

Re: Създателите на човешкото тяло,т.нар. човешки 'БОГОВЕ' и всичко свързано с тяо и там ще пишем.Моля те,нека не смесваме и тук нещата..Моля те. [/quote]

 Може да нагъчкаме и сто теми. Обаче това не прави легитимни всички тези същества, особено без 'духовните аспекти'. Кое за Бога преходно състояние било матрица или тленност от какъвто и да е вид би могло да просъществува и миг без основание? И какво основание има за съществуване извън Бога?

Ок. Бог с цялата си простота 'ще иде' в една отделна тема, в която можем да изчерпим цялото съдържание с едно изречение, защото кой ще говори за нещо, което не очаква 'да пипне' и как да го почувства така близко, както 'боговете' от плът и кръв, за да говори за Него. И нека ги ширим тези богове из форумното пространство, хеле някой му писне, поне колкото на мен, а сигурно и на тях, и отдавна и самите те не знаят какво сами да се правят тези остарели богове.
И какъв е смисъла да преповтаряме преповтореното. Четем Морнинг Скай, говорим за фракции и войни между извънземни, ...  а ясно човека е заявил зад коя концепция застава - Богинята създател. Това е. Какво да го коментирам, че не била ин. Дали ще е троична или двоична Богинята предполага понятие от женски пол. А създадените са мъж-жена. Защото ако тя е Богиня, защо ще ги създаде мъж/жена. С това не подигравам божествата, а интерпретаторите на въпросната теза!  Казвам, че криво се чете това познание... Казвам, че не иде реч за човеци, а за принципи на проявление. И че всеки етап от човешкото развитие е управлявано от 'богове', които презентират психичността на племето, на групата, и има календари, които отчитат тези факти и смени на божествата, от което личи, че става дума за космични принципи и за представители на жреческо съсловие, обслужващо боговете на времето си... Тогава, когато тази връзка с боговете е осъществявана с помощни средства, когато 'храма', в който са се молили е бил извън човека, психиката е била на друго ниво. И това всичкото следва да е свършило. И ако отново се пали, значи е с умисъл и да отклони вниманието.

Защото е казано, че Царството идва. Какво имат тези богове с Царството на Този, Който има да дойде?
Няма да пиша тук повече, Psyhea. Чувствам се като луд човек, който си повтаря едно и също сам на себе си.

И моля те аз - Не се 'фръцкам' - Изпитвам погнуса и гняв. Признавам го и не търся разбиране, нито спор, нито дискусия, нито опрощиние. Споделям позицията си по въпроса с 'боговете' и се оттеглям.

Каквото има да кажа занапред относно тези, които наричаш " Създателите на човешкото тяло,т.нар. човешки 'БОГОВЕ' " ще го коментирам в съответна тема, която ще създам ако сметна за необходимо и корелира с  темите във форума, т.е не е в разрез с 'общоприетото' във форумното пространство. Макар да чувствам, че няма какво съществено да кажа, което да има смисъл. Просто не припознавам разбиранията си в тези интерпретации, а моите вече съм забелязала от опит, че са чужди на форумното мнение.
Получава се като да не съм си на мястото в тази материя, Psyhea!

[Psyhea]

И моля те аз - Не се 'фръцкам' - Изпитвам погнуса и гняв. Признавам го и не търся разбиране, нито спор, нито дискусия, нито опрощиние. Споделям позицията си по въпроса с 'боговете' и се оттеглям.

Ми,сори. Тва е положението.
Аз отдавна съм казвала,че боговете ни не са нещо с което да се гордее човек..


И според теб Драконовите линии тук на земята,онази кръвна линия за която ровиш,това е директен манифест на съзвездието  Алфа Дракон?

Ок. Бог с цялата си простота 'ще иде' в една отделна тема, в която можем да изчерпим цялото съдържание с едно изречение, защото кой ще говори за нещо, което не очаква 'да пипне' и как да го почувства така близко, както 'боговете' от плът и кръв, за да говори за Него. И нека ги ширим тези богове из форумното пространство, хеле някой му писне, поне колкото на мен, а сигурно и на тях, и отдавна и самите те не знаят какво сами да се правят тези остарели богове.

Мила,преди да ми пишеш в стил "ощипана госпожица" трябваше да се сетиш,че аз направих специална тема за Бога,такъв какъвто го виждам в ума и сърцето си.
Тази тема

[Psyhea]

По цялото земно кълбо са разпространени митове и легенди за дракони,хали,змейове,русалки,нимфи,самодиви,феи,елфи,гиганти,гномове,ангели и демони и какви ли не още,митични същества


Мисля,че повечето от тях,водят началото си от реално съществуващи фигури,свързани с извънземните ни създатели.


Мелузина,например,отдавна ми се върти в ума,а оказа се,има интересни неща около тази русалка.


        Мелузина



дух предимно от келтските легенди

Melusine


For other uses, see Melusine (disambiguation).

Melusine's secret discovered, from Le Roman de Mélusine by Jean d'Arras, ca 1450-1500. Bibliothèque nationale de France.
Melusine (French: [melyzin] may-loo-ZEEN) or Melusina is a figure of European folklore and mythology (mostly Celtic), a female spirit of fresh water in a sacred spring or river. She is usually depicted as a woman who is a serpent or fish from the waist down (much like a mermaid). She is also sometimes illustrated with wings, two tails, or both. Her legends are especially connected with the northern and western areas of France, Luxembourg, and the Low Countries. The House of Luxembourg (which ruled the Holy Roman Empire from 1308 CE to 1437 CE as well as Bohemia and Hungary), the Counts of Anjou and their descendants the House of Plantagenet (kings of England) and the French House of Lusignan (kings of Cyprus from 1205-1472 CE, and for shorter periods over Armenia and Jerusalem) are said in folk tales and medieval literature to be descended from Melusine.

One tale says Melusine herself was the daughter of the fairy Pressyne and king Elinas of Albany (now known as Scotland). Melusine's mother leaves her husband, taking her daughters to the isle of Avalon after he breaks an oath never to look in at her and her daughter in their bath. The same pattern appears in stories where Melusine marries a nobleman only after he makes an oath to give her privacy in her bath; each time, she leaves the nobleman after he breaks that oath. Shapeshifting and flight on wings away from oath-breaking husbands also figure in stories about Melusine. According to Sabine Baring-Gould in Curious Tales of the Middle Ages, the pattern of the tale is similar to the Knight of the Swan legend which inspired the character "Lohengrin" in Wolfram von Eschenbach's Parzival.

Аз лично,разбрах за Мелузина след като гледах "Бялата кралица"

Действието се развива през 1464 година, когато цялата страна все още се опитва да се съвземе след деветгодишна война. Двете враждуващи групи от едно и също семейство, камарата на Йорк и камарата на Ланкастър, са изправени едни срещу други в борбата за кралския трон и никой не е готов да се откаже преди да е осъществил своите планове. Междувременно, три жени с големи амбиции правят всичко възможно, за да се доберат до най-голямата власт в Англия. Тези жени са Маргарет Бюфорт, Ан Невил и Елизабет Уудвил.

Елизабет Уудвил се омъжва за Едуард IV, и това е първия брак в английската история, на крал с простосмъртна.


Доколко Елизабет е простосмъртна?Може би колкото и Даяна бе обикновено момиче от народа с името Даяна Спенсър Чърчил?
Прочее,майка на Елизабет Ууудвил - Бялата кралица, е Жакета Уудвил.
За Жакета Удвил се твърди,че е кръвна потомка на Мелузина,и че всички жени в рода,вкл.и Бялата Кралица - Елизабет,както и дъщеря ѝ от брака с Едуард IV,за всички жени от рода,се твърди,че притежавали магически сили и били вещици.
Исторически факт,че е обвинявана и съдена за вещерство,а във филма показваха ритуали и заклинания свързани с вода.Нормално,Мелузина е повелителка на водите,речен дух.
Но,дали е само това въпросната Мелузина или нещо много повече от един речен дух?
Защото аз приемам,че всички русалки,нимфи и тем подобни,водят началото си от Орионските касти които са пребивавали тук.
Може би,някои от тях произлизат дори от Орионска Принцеса,не просто орионска администраторка..Защото едва ли обикновена админка би си позволила да се назове и провъзгласи за "богиня"


Връщам се още малко към Жакета Уудвил и родословието ѝ,и после продължавам с Мелузина

Ще разгледам само майчината линия,защото именно по женска линия се пренася не рода,(за евреите това не е тайна).

И така, Жакета Уудвил e дъщеря на Pierre I de Luxembourg, Count of Saint-Pol  и  Margherita del Baux, Countess of Saint-Pol


От генеалогията на Маргарита Сент Пол виждаме,че нейната майка е Justine Sueva Orsini ,баба по майчина линия Jeanne Gorizia de Sabran , и прабаба - Francesca Di Celano.
 Francesca Di Celano е дъщеря на Isabella d'Acquaviva , която пък е дъщеря на Imperatrice d'Arco ,а Императрица Д'арко е дъщеря на NN di Arco 


И тук,майчината линия внезапно прекъсва.
Не е ли странно?
Хайде ,баща "неизвестен" ,иди-дойде,но майка неизвестна?!?
Според някои от легенди,това е така,защото майката на Императрица Д'Арко и прапра-прабаба на Елизабет Уудвил  е фея ,а според други-русалка или местния воден дух - Мелузина.
Затова най-вероятно и няма официални данни за майката на Императрица Д'арко




И сега отново се връщаме на самата нея.

Първата жена на Адам: Лилит или Мелузина






В опит да обясни последователността в Стария Завет съществува комплексна тълкувателна система, разработена в еврейската литература, наречена мидраш, която се опитва да съгласува библейските противоречия, като придаде ново значение на текстовете от Светите писания.
Несъответствията в историята за Генезиса, особено двете различни версии на Сътворението придобиват широка известност. В началото на 13-ти век, тези въпроси са включени в еврейската мистична литература, позната като Кабала. Според тези писания първата жена на Адам не е била Ева, а жена, която се казвала Лилит - според едната версия на Сътворението - тя е била първата създадена жена. Когато Лилит въстава и изоставя Адам, Господ създава Ева, като заместител на Лилит. В един от важните текстове на Кабала, написани през 13-ти век - Sefer ha-Zohar("The Book of Splendour") отSpaniard Moses de Leon (c. 1250-1305), се казва така:



Очевидно, Адам(създаден от Яхова) не би могъл да създаде жизнеспособно потомство с Лилит дължащо се на генетична несъвместимост. Първият генетичен експеримент е провален.           

                                                                                               
"По времето, когато Йехова създаде Адам, той създаде и жена, наречена Лилит, която също като Адам бе взета от земята. Тя бе дадена на Адам като съпруга. Но възникна спор между тях и тя изрече забраненото име на Йехова и бе прокудена."    
                                   

    Бог създал Лилит по същия начин, по който създал и Адам - от земята, но използвал мръсотия и кал вместо чиста пръст. От брака на Адам с тази жена произлязъл Асмодей ( якои легенди разказват, че всъщност Асмодей е бил този, който Мойсей е призовал, за да премине Червено море, а не Бог. Въпреки че е представен като демон, името “Асмодей” се превежда като “Господ Бог”(“Ашма” значи “Господар”,а “деус”-бог) и безчет демони, които все още морят човечеството.


                                                                                                                                                                                 
В Alpha Beta of Ben Sira (Alphabetum Siracidis, or Sepher Ben Sira) е обяснено, че конфликтът между Адам и Лилит възниква, защото Адам искал да подчини Лилит на авторитета си, изисквайки от нея да лежи под него по време на полов акт.
"Защо трябва да лежа под теб?" попитала тя "Аз също бях създадена от пръст и следователно съм ти равна." И, когато Адам се опитал да я подчини чрез сила, Лилит в гнева си изрекла магическото име на Бог, което било забранено, издигнала се във въздуха и го напуснала.
Въпреки, че бил разстроен и ядосан от арогантното й поведение, Адам я пожелал обратно.



За да удовлетвори желанието на Адам, Господ изпратил три ангела - Senoy, Sansenoy, и Semangelof, които открили Лилит край Червено море в земята на демоните и похотта. Ангелите й казали: "Върни се незабавно при Адам или всеки ден сто от демоничните ти деца ще умират!". Въпреки заплахата, Лилит отговорила, че ще си отмъсти, като убива новородени човешки деца! Но все пак се заклела, че ако види трите имена или образите на ангелите върху амулет на новородено дете ще го пощади.                                                                                                                                                                                                                                     


Въпреки че историята за Лилит се е изгубила от канонизираната Библия, нейните дъщери "лилимите", навестяват мъжете от хиляди години. През Средновековието евреите изработвали амулети, с които да държат лилимите надалеч. Историята разказва, че те били сластолюбиви женски демони, които се съвокуплявали с мъжете в сънищата им, причинявайки нощни полюции. Гърците възприели вярата в лилимите, наричайки ги Lamiae, Empusae (Насилници), или Дъщери на Hecate. Християните ги наричали блудници на ада, или сукубуси, съответствието на инкубуси.
Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейския фолклор, описание на демона Лилит се явява и при персите, вавилонците, мексиканците, гърците, арабите, англичаните, германците, ориенталците и индианците. В средновековна Европа тя била обявена за жената на Сатаната.                                                         


                                                                                                                                                                   
Вярвало се, че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукубуси, които се събирали с нея близо до "планините на мрака" и празнували с демона-любовник на Лилит -Самаел (Самаел е бил паднал ангел,всъщност библейският Луцифер), чието име означава "отровата на Бога". В Кабала се описва, че силите на Лилит са във върха си по време на намаляващата Луна.
Съгласно легендата, агресията на Лилит към децата идва от това, че Бог убивал нейните рожби, в следствие на което тя насочила целия си гняв към жените-родилки, новородените деца, и по-специално момчетата.                                                                                                                                                                   

                 
Намирането на тайната на Мелузина.  Гилебер де Мец прибл. 1410 г. Френската национална библиотека                                                                                                                                                       
Въпреки това, Лилит не е пропаднала от Eдем и станала широко известна с други имена. Например - Мелузина. Препоръчвам отличен пост за легендата за Mélusine, която е станала родоначалник на кралските династии. Ако се вярва, на легендата, Мелузина е била племенница на крал Артур.                   

                                                                                                             
В други източници за Лилит-Мелюзина тя е наричана пепелянка, която е представяна като жена с красиво лице и тяло на петниста змия, съчетаващо красота и свиреп характер. Има и други имена за този вид същества: във фолклорните традиции на Южна Франция (Прованс и Лангедок) разказват за ужасно чудовище Вуивре (или огнена змия), че "до пояса има образ на човек, девойка, а от кръста надолу крокодил ИIMMAT" Нека не забравяме две неща относно Лилит - едно от нейните имена - е Ехидната, която е изобразена със голи гърди и долна част на змията; - другото от имената - Мелюзина, която според легендата е племенница на крал Артур.                                                                                                                                                                                                             
Мелузина е фея, народната героиня от приказките, вероятно от келтски произход; Тя съществува от незапомнени времена на бретонските песни (lai), съдържанието на които се усложнява от местните предания и легенди.




                                     Julius Hubner (1806-1882) "Melusine".                                                     
 Средновековни текстове разказват за това как Елинас (Elynas,Helmas, Thiaus)), цар на Алба (древното име на Шотландия, не на Албания, както често се среша на руски език), Отивате един ден на лов, се срещна в гората красива фея на име Прессина (Pressyne, Персина, в една от версиите - сестрата на феята Моргана и крал Артур).   



   
Тя се съгласила да се омъжи за него, но при едно условие (в края на краищата, бракът със смъртен и фея е винаги рискован), че той няма да влиза в спалнята й, когато тя ражда детето им, или го къпе. Прессина ражда тризнаци. Когато Елинас нарушава забраната, тя напуска царството, заедно с трите му дъщери, и ги изпраща на остров Авалон.         



             


Трите момичета -  Мелюзина, Мелиор (Melior) и Палатина (Palatyne) са израснали в Авалон. В деня на тяхната 15-та годишнина Мелюзина който беше най-възрастния, попитала защо са  на острова. Чувайки за това как бащата й е предал майка им, феята замислила заговор отмъщение. Със сестрите си те заловили Елинас в плен и го затворили с богатството му в планината. Когато майка им разбрала,  какво са направили тя ги изгонила а Мелузина бе белязана с проклятие да бъде под формата на змия (риба) от кръста надолу всяка събота.   






     


През 1393, Жан  от Арас, по заповед на херцога на Бери, син на крал Джон/Иоанн, от народните легенди съставил Латинска  поема в стила на модните по това време рицарски романи. Почти по същото време са се появили и френски романи по същата тема, в стих и проза. Френската проза "Книга за Мелюзине." е публикувана в Женева през 1478 (перепечатана Jannet в "Bibl. elzèvirienne"), римейк на германската, и стана народна книга/приказка, която все още не е забравена - в 1474 г.; през Полша, в 1677, романа е написан на руски език.                                                                                 



   
Ето съдържанието на един от най-разпространените версии ("Bibl. bleue")). Раймондин племенника Еймер, граф на Поатие, при ловен инцидент убил чичо си. Бягайки от преследване, той се срещна в гората с красива Мелюзин, дъщеря на алб'ския крал Елинас (Helmas, Thiaus) и феята Pressigny (Персина), който му предложила своята ръка и сърце, но с уговорката, че в събота и мъжът не трябва да знае, какво прави.


   
             

Раймондин се съгласил; а невестата го научи как да придобие с хитрост голямо пространство от независима земя (елен кожата, нарязани на тънки ленти), и му стана жена, със своята интелигентност и чудни знаниятя му помогнала да се превърне в мощен монарх, който успявал във всички начинания. Мелюзина му родила  осем синове, от които двамата старши се отправили да скитат за да спечелят свои царства.             
"Именно Мелюзина повдигнала за една нощ  мистериозна сграда с помоща слуги, които изчезнали безследно след свършване на работата. Когато тя се омъжва, нейните деца са родени с различни физически дефекти. И построената от нея сграда също трябваше недостатъци като тези, мостове на Дявола, в които винаги е липсвал един камък. "Жан д’Аррас "Благородната история на Геньяна" (1393 г.)   
 
   


Зависта на брата на  Раймондин възбудила подозрения за вярноста на Мелюзина, и той се осмелил да надникне, за да види какво прави в събота; през дупка в стената, той видял, да се къпе във вид на полузмия (жена с змииска опашка), бил дълбоко наскърбен за нея, но вече сигурен в невинността й, решил да скрие своята постъпка.     
 
       




Мелюзина му простила. Но при кавга с жена си поради факта, че един от синовете убил другия, той я нарича "змия" пред лицето на неговия двор, тогава тя се превърнала в дракон дала му два магически пръстена и отлетяла, и никога не се върнала обратно, като три пъти облетяла около замъка с покъртителен вик (добре познат като Cri de Meluzine). Според легендата, той се чува всеки път когато следващ наследник на Мелюзина е близо до смъртта.                                                                                                                                                                       

   




     







Най-ранното изображение на феята Мелюзина се отнася към XIV век.


История на публикация, представено от Жана Арраса е придружен от гравюри, които показват един вид предшественика на Лузинянови. 







   






Потомците на Мелюзина станаха царска династия. Семейството Лузинян (Lusignan) произхожда от Поатие около Лузиньян в Западна Франция в началото на 10-ти век. До края на 11-ти век, те се издигат до най-известните владетели в района около техния замък в Lusignan. В края на 12-ти век, чрез сключване на брак и наследство, по-младият клон на семейството управляваше царството на Йерусалим и Кипър, а в началото на 13 век, основният клон успя в земите на ла Марша и Ангулем. 



                                     Ричард Лъвското серце.                                                                                                                                         


Като членове в кръстоносни походи, те скоро започнаха да се свързват с владетелите на Кралство Киликия, които са наследили чрез брак в средата на 14-ти век. Арменския и кипърски клон на семейството, в крайна сметка се сляха, и династията е починала след османското завоевание на азиатските царства.   



     



Облика и името на Мелюзина все още е широко използвано. Например, един ядрен реактор в Гренобъл носи нейното име.  В литературата, че има смисъл да споменем за поемите от Жан Арас, Гьоте и Уолтър Скот, Жерар дьо Нервал, Мартин Лутер. Менделсон и е посветил концертна увертюра. Кинематорафията също не остават в дълг.   








Интересното е, че в славянския фолклор ,мелюзините се наричат русалки, които приличат и на сирените от тракийската митология: полужени-полуриби,  пеят със сладки омайни гласове, песните на които е подвластна водната стихия.   






Той е известен още от XII век. като емблема на град Палермо, и в Русия, е на знамето на боярина  В.С. Волынского, който през 1671-1672 г.г.които е преговарял с поляците по заключенията на Андруския мир. На тази знаме флаг изобразява "Цариградското видение": орел, люспеста змия, за чийто композиционно продължение е поставената в наклон (правоъгълно  знаме) мелузина с дълга люспеста опашка.          
 


http://p-i-f.livejournal.com/5364848.html                                                                                                                                                       
Особености на Библейското размножение                                                                                                                                             
В Библията не веднъж се среща  многократно директното споменаване на факта, че един човек е баща мъж.                                                                                                                             
 Ето един пример от първата книга на Стария Завет, все същия Генезис:                                                                                                                                                                                                       
 "От Енох е роден Ирод [Гаидад] Ирад роди Мехиаел [Маалалеила] Мехиаел родил Мафусал; Мафусал роди Ламех." (Битие 4:18)                                                                                                                                                                                         
А ето самото начало на Новия Завет, Евангелието на Матей:                                                                                                                       
". Генеалогия на Исус Христос, Синът на Давид, син на Авраам Авраам роди Исаак, Исаак роди Якова, и Яков роди Юда и братята му;" (Мат 1:. 1-2)                                                                                                                                                                 
 Всички тези раждания на мъже от мъже са изключително объркващи за умове четящи Библията. Преводачите имат своите отговори но те са нито убедителни, нито прозрачни. Спомнете си, обаче, че всички тези "мъже" са потомци на генното инженерство на Naga Adam/ нагата Адам: влечуго от смесен генотип. Влечугите имат уникалното свойство -техния пол варира в зависимост от външните условия, например - температура. В този раздел става съвсем ясно как Авраам можеше да роди Исаак, Исаак - Яков и той - набор от момчета. Просто не едно "но" - влечугите снасят яйца, с изключение на някои изключения под формата на гущер. Интересно е, че Исус не веднъж нарича техните роднини змии и рожби ехиднини:                                                                                                                                                                                                                 
  "Вие Змии поколение ехидни вие, как ще избегнете от осъждане в ада?" (Мат. 23:33)                                                                                                                                                                   
Това е, ако се вслушаме в думите на Исус и ги възприемаме, както е, той открито нарича потомците на Адам, змии и създания на Лилит-Ехидна. Исус е знаел за тяхната генетика, която не е пример за нас..                                                                                                                                                                           
Източник > http://kactaheda.livejournal.com/#entry-kactaheda-59870 

Мумии на русалки
Пазят мумия на русалка в Британския музей 


Русалките отново изплуваха на повърхността след появата на филма на Animal Planet, посветен на тях.
В лондонския British Museum се пази обаче една прелюбопитна мумия на подобно същество, което впечатлява със своята външност, която е на нещо средно между човек и риба. Дължината на мумията е около 40-60 сантиметра с опъната опашка, а в главата съществото прилича по-скоро на страшен елф, защото има същите заострени уши и ужасна усмивка, от която стърчат големи зъби. Интересното е, че позата, в която е застинало съществото е с вдигнати ръце (като в картината "Вик” на Едвард Мунк). Тази поза е подобна на позите на други мумии, които се пазят в шинтоистки храмове в Япония, пише inews.bg.
Отблизо могат да се забележат ситните косъмчета, които покриват ръцете на мумията, а по опашката ясно се виждат и дребни люспи, които към торса на съществото изчезват. Лицето на мумията също е покрито със ситни косъмчета и определено не навяват мисълта, че ако тази мумия е била жива някога се е отличавала с особена красота, дори напротив. Без значение дали е мистификация или не това определено е грозно същество, което приживе е изглеждало също толкова ужасяващо, както и като мумия.


  В някои шинтоистки храмове и до днес се пазят мумии на подобни същества, които са известни сред местните като "морски принцеси”. В Азия съществува поверие, че месото на тези същества може да направи хората почти безсмъртни. В храма Карукаядо се пази подобна мумия, с размер 50 см. Тя има големи кучешки зъби, които се подават от широко отворената уста, двете ръце са вдигнати над главата. Долната част на тялото е покрита с люспи, а на гърба има израстъци, наподобяващи плавници. Друга подобна мумия се пази в храма Миуши, но е по-малка - около 30 см. В храм в град Фудзиноми, разположен в основата на планината Фудзи, се съхранява друга мумия с дължина 170 см. Смята се, че тя е на 1400 години.        


Tenshou-Kyousha Shrine Mermaid MummyReportedly 1,400 years old, this may be the first of the Fiji Mermaids.

[Psyhea]

Няма да ги превеждам,мисля,че гугъл се справя много добре.

King Arthur and Melusine: The Turkey Connection
April 11, 2012 by childrenofarthur
Today, I am honored to be a guest blogger at my friend Nicole Alexander’s blog, “The Mists of Time.” She asked me to write about my trip to Turkey and the connections between Turkey and the Arthurian legend.
You can read my guest post at: http://nicoleevelina.com/2012/04/11/guest-post-searching-for-king-arthur-in-turkey/
I have blogged several times here also about the French fairy, Melusine of Lusignan, whom I consider a marginal part of Arthuriana since Melusine was raised on the Isle of Avalon.
Image of Medusa in Ephesus, Turkey, which closely resembles depictions of Melusine.While I was visiting in Turkey the ruins of Ephesus (best known for St. Paul’s letter to the Ephesians and because the Apostle John and Virgin Mary settled there after Jesus’ ascension), I was stunned to see a depiction of Medusa. We all known Medusa as the woman in the story of Perseus who has a head of snakes, and if you look upon her, you would be turned to stone. Perseus uses his shield so he only has to look at her reflection and can cut off her head.
At Ephesus, the image of Medusa closely resembles many images of Melusine. Medusa is depicted with what look like two fish (possibly serpent or snake) tails. This image is close to that well-known image of the mermaid in the Starbucks logo and many other depictions of Melusine.
Melusine is herself believed to be based in earlier mythologies of water spirits or goddesses and Medusa is probably one of her literary or religious grandmothers. Their stories have similarities. According to Wikipedia: “Medusa was originally a ravishingly beautiful maiden, “the jealous aspiration of many suitors,” priestess in Athena’s temple, but when she was caught being raped by the “Lord of the Sea” Poseidon by Athena‘s temple, the enraged Athena transformed Medusa’s beautiful hair to serpents and made her face so terrible to behold that the mere sight of it would turn onlookers to stone. In Ovid’s telling, Perseus describes Medusa’s punishment by Minerva (Athena) as just and well earned.” Well-earned is questionable. Does being raped deserve such punishment? Melusine also acquires her serpent form at the rage of another–her mother Pressyne, who curses her after Melusine and her sisters lock up their father in a cave where he dies.
A typical depiction of Melusine.I’m not the first to note the similarities between Melusine and Medusa. An interesting book that discusses Melusine’s connection to more classical myths is Gillian Alban’s Melusine the Serpent Goddess in A. S. Byatt’s Possession and Mythology.
Anyone interested in ancient goddesses and the Turkey connection might enjoy a tour of Turkey with Rashid Ergener, who was my own tour guide of Turkey, and the most knowledgeable tour guide I have ever known. He even leads tours in search of the Ancient Mother Goddess. Find out more at: http://rashidsturkey.com/?nav=g&dir=&g=
Turkey is a beautiful country and well worth a visit, whether or not you are in quest of ancient myths and legends.

Tyler R. Tichelaar: Searching for King Arthur in Turkey
Nicole EvelinaArthurian legend, Constantine, history, holy grail, King Arthur's Children, Troy, Turkey, Tyler R. Tichelaar
Note from Nicole: Today’s post comes from Arthurian scholar and historical fiction author, Tyler R. Tichelaar, Ph.D. You may remember his name from a review of his book, “King Arthur’s Children,” that I did a few months ago. I’m thrilled to have him with us because he can always be counted on for thought-provoking insight into Arthurian legend. I will be in Ireland when this post runs, but Tyler is ready to respond to any comments/questions you may have.
I am honored to be a guest on Nicole Evelina’s blog. When I told her I was going to Turkey and it had Arthurian connections, she was surprised and asked me whether I would blog about my trip and those connections when I got home.
While I did not find any legitimate evidence that King Arthur ever visited Turkey, Turkey has many connections to the Arthurian legend, including being home to King Arthur’s ancestors and to many stories and relics that later figure in the Arthurian legends. In fact, I could fill many blog posts with the connections between Arthur and Turkey, but I will just briefly hit some of the highlights here and include a few photographs from my trip.
King Arthur’s Ancestors in Turkey

The ruins of Troy (Photo by Tyler R. Tichelaar)Who were King Arthur’s ancestors? According to Geoffrey of Monmouth, Arthur was descended from Brutus, for whom Britain was named. Brutus came to Britain from Italy where he was a descendant of Aeneas, founder of Rome. Aeneas was a survivor who escaped from Troy after the city fell. Aeneas’ tale is told in The Aeneid by Virgil, and he is also mentioned in Homer’s Iliad. Aeneas was part of the Trojan royal family. Therefore, we can say that King Arthur was a Trojan. Today, it is difficult to imagine what the city of Troy must have looked like since the ruins of Troy are hardly more than small remnants of walls that remain, but even so, I found it spine-tingling to visit those ruins and imagine what it would have been like to live in Troy. Had there been no Trojan War, perhaps there would have been no King Arthur.
King Arthur’s bloodline is also often linked to the Emperor Constantine, best known for having made Christianity the religion of the Roman Empire. Some sources claim that Constantine was father to Ambrosius Aurelianus, and some scholars think Ambrosius was the real source for King Arthur, while more typically he is depicted as King Arthur’s uncle, brother to Uther Pendragon. Since the Emperor Constantine died in 337 and Arthur traditionally is believed to have died at the Battle of Camlann circa 539, it seems unlikely that the Emperor Constantine was his grandfather, but other traditions link Arthur to Magnus Maximus who vied for the throne of Rome, and Arthur might have also been related to Constantine when it’s considered that many traditions claim Constantine’s mother, Helen, was a British noblewoman and also that Constantine was himself born in Britain. Notably, Arthur’s successor as King of Britain is also named Constantine.
Chapel built on Virgin Mary’s House near Ephesus (Photo by Tyler R. Tichelaar)The British chroniclers of the Middle Ages linked Constantine as a descendant from Joseph of Arimathea; Joseph prominently figures in the Grail Legends and reputedly was Jesus’ uncle and may have brought Jesus to Britain where he spent his “missing” years of childhood that are not documented in the Bible.
If King Arthur were related to Constantine, and therefore, also to Joseph of Arimathea, he may have also been related to the Virgin Mary since Joseph of Arimathea is often believed to have been Mary’s uncle (so technically Jesus’ great-uncle). Mary traveled to Turkey with the apostle John some time after the Crucifixion. She made her home near Ephesus, one of the seven churches of Revelation. Today a chapel is built upon the place where once her house is believed to have stood.
The Grail Legend
What would the Arthurian legend be without the quest for the Holy Grail? One candidate for the true Holy Grail is a chalice in Spain at the monastery of San Juan de la Peña. According to Wikipedia, archaeologists say the artifact is a 1st century Middle Eastern stone vessel, possibly from Antioch in present day Turkey.
Another holy relic associated with the Grail legends is the Lance of Longinus, which pierced Christ’s side during the Crucifixion. It is often featured with the Holy Grail in the Grail legends and is one of the items carried in a procession that Percival witnesses. This spear was brought from the Holy Land to Constantinople (modern day Istanbul, Turkey) in the seventh century. It was housed in Hagia Sophia. Later it was moved to the Church of the Virgin of the Pharos. The point of the lance, which was now set in an icon, was acquired by the Latin Emperor, Baldwin II of Constantinople, who later sold it to Louis IX of France.
King Arthur and the Roman Emperor

Hagia Sophia (Photo by Tyler R. Tichelaar)Several versions of the Arthurian legend cite Arthur’s conflict with the Roman emperor as reason for his journey to the Continent, leaving the kingdom of Britain in Mordred’s hands. Of course, Rome fell in 476 and usually Arthur is seen as living after this date. Therefore, it is more likely that it is the Byzantine Emperor who demands fealty from Arthur. The Byzantine Empire was also in decline in the 5th century but reached its greatest extent during the reign of the Emperor Justinian (527-565), placing him as emperor toward the end of Arthur’s reign, so I suspect Justinian’s increasing power may have been reason for him demanding fealty from a former Roman province such as Britain; therefore, I suspect he is the emperor with whom Arthur has a conflict. The term Byzantine was not applied until recent times by historians, while the medieval chroniclers would have thought of the Byzantine Emperor as the Roman Emperor—especially since there would have been no Holy Roman Emperor until Charlemagne in 800 A.D.
Emperor JustinianIn addition, Parke Godwin in his novel Beloved Exile (1984) about Guinevere’s life after the Battle of Camlann has her end up at the Court of the Emperor Justinian in Constantinople. Constantinople at that time would have been the most resplendent and important city in Christendom.
Anachronistic King Arthur Tales in Turkey
Believe it or not, there is a legend that claims that King Arthur piloted an ark (just like Noah did) during the Deluge (see http://stevequayle.com/Giants/articles/giants.of.Earth.html). Noah’s ark reputedly ended up on top of Mt. Ararat in modern day Turkey. There’s no word where Arthur’s ark ended up. Perhaps Arthur was a time traveler, since the Great Flood would have taken place about 6,000 years before Arthur lived.
Another interesting anachronism is the tale of “The Turke and Sir Gawain” which can be read at: http://www.lib.rochester.edu/camelot/teams/turkfrm.htm. The Turks were not known to Western Europeans really until five centuries after Arthur’s time when they entered modern day Turkey and defeated the Byzantine Emperor in 1071. They continued as an increasing threat to Christendom and Europe through their conquest of Constantinople in 1453. This poem was composed about 1500 when the Ottoman Empire ruled by the Turks was at its height and a severe threat to Christendom, so the modern day Turkish threat was cast upon the Arthurian legend.
Therefore, a good case can be made for the significant relationship between the land of Turkey and its people and their influence on the Arthurian legend. Finally, if my Turkey-King Arthur connections are not convincing enough, perhaps you would prefer some good cooking. A quick search on the Internet will find plenty of recipes for using King Arthur Flour to make various turkey dishes including turkey and dumplings:
http://www.kingarthurflour.com/blog/2008/11/29/a-deft-recipe-for-dumplings-a-quest-fulfilled/

Не е истина просто как целя часовника при публикации!! 5 : 53:53
Вижте часа на публикация на статията на ПР " Богинята НЕ е Великото ИН" - 5 : 54:54:   


П.П.малко взе да става..хм..твърде смахнато..

[Psyhea]

Ата.
Фея?
От миниатюрните бръмбъзъци като Зън-Зън,а не като феята кръстница на Пепеляшка (има разлика и то голяма )


..Или дете с генетично заболяване както твърдят учените?


Говорим за плътност на костите като при 6 годишно дете и ръст 15 сантиметра.

Покрай Мелузина и наследниците ѝ се заинтригувах и от фамилията Di Arco.Просто нещо ми прещрака в ума като прочетох името,това Ди Арко, и d'Acquaviva.  Acquaа  - viva,т.е. вода- живот, а говорим за родословието на воден дух,нали така?Случайно съвпадение?Не мисля..И на тях ще обърна внимание,но днес сърфирам за Ди Арко и честно казано,съм разочарована,защото за бащата на Императрица Ди Арко,не намирам нищо.Не нищо интересно,а нищо като информация,освен оскъдните данни,че се е казвал D' Arce ,малкото име остава неизвестно,година на раждане 1200,баща на Императрицата.И толкоз..На някой места се споменава,че е граф и нищо повечеИзлиза информация обаче,за крепост с това име,намираща се в Южен Тирол,провинция Тренто и от там минава реката Сарга
                                         интересен е герба на провинцията и силно напомня албанското знаме   Именно този неизвестен Ди Арко,се счита,че е имал връзка с фея - потомка на самата МелузинаИ нещо друго ..Когато търсех малкото име на този Ди Арко,попаднах на листа си имена и тяхното значение.За името Naggi,се казва

NAGGI    ItalianOriginally denoted a person from the town of  Naggio in Italy.

НагаПотърсих повече за града с това име-Naggio,но се оказа,че провинцията се казва Лука ,а Нагио е наименование на местност..Lucca - не намирам превод,но си мисля..Lucе - светлина и други сходни като светещ,сияен и др. Нагите ги описват със "светещи" кожи..В близост има планина,река,море..Докато изучавах терена ,съвсем наблизо до локацията Нагио,видях местност с името ROCCALBERTI ,което е съставено от думите рока - камък и името Албърт. Берта е със същото значение.Произхода е немски.Името АЛ-БЪРТ също е съставено от две думи .Благороден и ярък/сияен .Искам да направя вметка,че предшественика на Еа и Енки е  АЛ-АЛ,мисля,че от там е значението на думата И така,излиза,че близо до местността на Нагите, се намира местността в която лежи "благородния,ярък камък
A,дали е камък или някое змийско яйце,не знам..
Но има хляб в цялата история,жалко е,че информацията е толкова оскъдна..

Ще отклоня малко темата oт Мелузина,защото искам да се върна върху създаването създаване на човека и кратко и ясно да обобщя нещо,което четем в книгите на индианеца, и намира отзвук в митовете и писанията.


Планетата ни е била по-голяма по размер и при първата космическа битка / времето на Зу-Зу -Зевс/ нашата планета бива почти унищожена,като от нея е възстановено/терирано,оцелялото парче което обитаваме днес.
При този сблъсък Земята и Марс сменят местата си.
Каквото и да е имало преди това,каквато и форма на живот  да е съществувала,растения,животни,то е било унищожено
Ние,като хомо сапиенс ,едва ли имаме нещо общо с това което е била Тера преди тази война.
Изобщо нямаме никакви артефакти,освен легенди и доказателства за сблъсък с друго голямо тяло,най-вероятно метеорит,който избил динотата и причинил ледникова..колко удобно за науката..
Само,че този сблъсък  не е бил с обикновен метеорит,а с гигантски космически кораб,но като се има предвид,навика да Сирианците да дълбаят метеорити и да ги превръщат в бойни кораби,може и да има резон това твърдение..Но всъщност това е подробност без особено значение.
По-важното,е,че динозаврите чиито кости намираме днес,са се появили на сцената,след като ЕНКИ терира планетата ,връщайки я към повторен живот и сътворявайки оазиса който познаваме днес
А именно при потопът,който е причинен от братът на "биолога" Енки,"военния" Ен Лил,тогава умират динозаврите.

 Сега да погледнем създаването на Адам,или поне един конкретен момент


Първо,разбрахме,че първия човек е бил по-скоро змиеподобен,отколкото маймуноподобен.
Освен това,не е създаден на Земята,а на кораб в Космоса(да си спомним за космическите кораби "райски градини")..
И тук,искам да кажа следното..Мисля,че въпросният Адам,който е създаден в Космоса,е трябвало да бъде някакъв универсален хибрид,който с малки и леки "мутации",да може да се ползва за цялата слънчева система,не само за Земята,а за всяка планета.Онзи Адам е бил перфектно създание,равно на създателите си,но не е можел да се размножава по естествен начин
Може и изобщо да не е така,а да е само моя хрумка,кой знае..


Прочее..После експериментът се пренася на Земята се случва познатата ни история


ЕА създава земния Адапа,а Адам9ас) наричаме групата изгонвани Адапас от градината
Когато ЕА създава съществото,той получава от една птицеподобна раса,огнен елемент  който да използва при създаването.Дарът на перото или онова,което аз наричам "страст"
С времето мисля,че са правени и множество генетични промени и подобрения ,ъп -грейдове като добавянето на неокортекса и пр.
Но, Р.М.Скай твърди още нещо.
А именно,че принц ЕА за да отмъсти на брат си,не само учи Адам на свободен секс и познания за живота,но и,че в началото при самото създаване на Адам, принц Еа  е трябвало да използва ДНК на обикновен сирианец,но той използва своето царско ДНК и така превръща хората в наследници на трона на Земята и то според Имперските права,защото самият той е наследник на трон,принц и неговата кръв е кралска,а както Империята повелява,за да си наследник на властта,трябва да си от кръвната линия.
Което значи,че всяко същество на тази планета би трябвало да е претендент за трона..

[λ]

Само че голословен е меко казано, когато става дума за Робърт Утринно Небе. Той не разполага с нито едно доказателство за разказите си, освен факта на логическата вероятност.

Нека отново си спомним (сигурно ставам досаден с това), че логиката сама по себе си е просто една причинно-следствена подреденост, самостоятелно тя не може да свидетелства за истинността на дадено нещо. Отсъствието й е достатъчна причина да се отхвърли истинността на дадено нещо, но наличността й не е достатъчна причина нещо да се приеме за истинно. Освен логика са нужни и доказателства.



Виждал съм това поне още веднъж. Данте Сантори например също дава своя напълно издържана логика за нещата и въобще не се позовава на опорните точки на индианеца Робърт. Сантори представя свой логически издържан пантеон и сценарий, и също не предоставя нито едно доказателство. Окончателно спрях да се интересувам от него, когато той самия разкри себе си като лъжец и манипулатор, с оправданието че "било нужно" да бъде такъв, за да каже истината...

Елементарно е да се направи такова логическо напасване на пълни измислици. Освен това, индианците си имат и лоши социо-културни черти, те не са абсолютно онеправдано малцинство в Америка. Една от лошите им социо-културни черти е именно злоупотребата с небивалици и измислени истории, като гледат на разпространението на такива истории като на някакво сериозно поприще, свързано със забавлението и развлечението. Робърт Морнинг Скай освен това си е един шоумен - той това работи и пътува из света точно като цирков шоумен. Един вид не е по-индианец от онези "индианци", които продават индиански сувенирчета на преносими сергии из София понякога.

В най-най-добрия случай приказките на Робърт се основават на работата на Сичин... А кой за бога е Сичин? На първо място, Сичин е човек, който няма подкрепата на нито един свой колега и чието тълкуване на шумерските и акадските текстове не съвпада с тълкуването на нито един друг човек по света. Казано с прости думи - самия Сичин е свой собствен източник, в своето разбиране на древните шумерски думи той се опира на собствените си хрумвания и на една логическа издържаност без доказателства. Точно както правят Робърт Морнинг Скай и Данте Сантори, които са всъщност едни плямпачи, неотстъпващи по нищо на Дейвид Уилкок.



От друга страна има действително научни теории, които не само се противопоставят на ортодоксалната наука, но отхвърлят и невероятните версии на хора като Морнинг Скай и Сантори. Давидовиц пресъздава пирамидния камък, превръща го в продуктова марка и го произвежда в момента, и прави това без нито едно от пособията, описани в Документите Тера на Робърт Морнинг Скай.

В края на деня... ние като читатели просто нямаме такъв вариант, в който да сме съгласни и с Давидовиц, и с Робърт Морнинг Скай едновременно. Двата източника си противоречат коренно. Единият се опира на научния метод и предоставя доказателства. Другият изисква безпрекусловно доверие в нещо, което нарича свой "дядо" и неговите устни разкази.

Това на кого ще изберем да се доверим не е просто въпрос на вкус, а и на нещо повече. Преди да инвестираме толкова психологически усилия, не бива да забравяме, че твърденията на Робърт Морнинг Скай са нещо, което във всеки един момент може да се окаже просто една дива измислица.

И други хора на науката противоречат на Морнинг Скай. Ловецът на извънземни Дерел Симс също сериозно се разминава с парадигмата на индианеца, и предоставя също толкова здрава логика, много по-земна и много по-директна, която по-често се свързва с фактите от действителността, вървейки по класическия път на един разследващ полицай. Списъкът с хора и по-доказани версии, които се разминават с разказите на Морнинг Скай, е и по-голям. Можем да прибавим и още доста материали, които не го подкрепят.

[Psyhea]

А,това безспорно е така.
Но аз го гледам повече, като синтез на митологиите ни.
И ми е по-лесно да се позова на неговата книга,отколкото на някой мит повтарящ се по различни начини
Това е основната причина да го цитирам и да го ползвам като "източник на информация"


С Дерел Симс не съм запозната,ще видя и той какви ги говори.


p.p.Отдавна си мисля защо Мелузина е наричана така,а потомките ѝ са мелузини,?
Все ми се въртеше за пчелите,ама викам си,прекалявам..
Понеже на гр.език melisa - пчела,и натам ми клоняха мислите,ама не задълбах повече..
Но вчера покрай търсенето за Мелузина ми излезе "Пчелата на Меровингите" ,което ме навежда на мисълта,че съм на прав път и наистина корена на думата "мелузина" идва от мелиса - пчела.
Но изгубих линка и сега нищо не намирам.
Моля,ако някой попадне на нещо в тази насока,да сложи линк тук в темата.

В края на деня... ние като читатели просто нямаме такъв вариант, в който да сме съгласни и с Давидовиц, и с Робърт Морнинг Скай едновременно. Двата източника си противоречат коренно. Единият се опира на научния метод и предоставя доказателства. Другият изисква безпрекусловно доверие в нещо, което нарича свой "дядо" и неговите устни разкази.

Щеше да е добре да пуснем тема за Давидовиц и другите тези които си противоречат на Скай,( като пак повтарям,за мен Скай е синтез на митове) ,за да е на лице и всякаква информация,но аз сега съм на вълна,"черни вълци и сребърни русалки застинали в реверанс пред чернобял лъскав-светещ дракон с огнен дъх"  и не знам дали ще мога да превключа,а и нямам нужната информация.
Но,ако ти не пуснеш такава тема,то след като поразнищя родовете,ще обърна повече внимание и другите източници и ще пусна втора тема,защото редно е да има поглед върху всяка гледна точка и хората сами за себе си да преценят.

[Psyhea]

Продължавам ровенето за фамилия Ди Арко и нейния произход и нещо ме кара да мисля за Жана Д'Арк!
Просто ума ми като бесен се върти само около това име,някаква натрапчива идея,която не мога да прогоня..

Информацията е много малко,почти нищо,сякаш,този Ди Арко се появява от нищото с неизвестно лично име и неизвестни родители,направо ми напомня модела на вампир или шотландски боец или граф сен Жермен..
Ясно е казано,че е бил женен,но името на съпругата му не само не се знае,но и липсват всякакви данни за нея?!?
Обаче дъщеря им става Императрица и въпреки това,историята мълчи за детайлите около произхода на императрица Ди Арко.
Аз мисля,(убедена съм) че от тук води родословието на Жана Д'Арк ,но това май ще си остане само моя догадка..


Намерих обаче, за Мелузина и връзката с пчелата.Да,то е ясно,че не откривам топлата вода..
Но попаднах на две много интересни заглавия и слагам линкове за онлайн четене

Melusine the Serpent Goddess

"...the White Goddess, or Muse, the Mother of All Living, the ancient power of fright and lust — the female spider or the queen-bee whose embrace is death" - цитата е от книгата





Women and Gender in Medieval Еurope

[Psyhea]

За Жана Д'Арк имаше интересен документален филм, в който някакъв изследовател, заинтригуван и , вървейки по стъпките на историята, открива, че подобна личност е живяла след изгарянето на същата... , като съпруга на някакъв благородник. На някаква църква бе оставено сведение, което при ремонт или нещо подобно се затрива. Т.е има предположение, че Жана Д' Арк не умира на кладата.
При все това ролята на тази девойка е от съществено значение за френската корона.

...

Някъде из хетската митология се казваше, че когато богинята се скрила някъде си (не помня историята), пчелите били пратени, за да я намерят. Това обичайно се свързва с промяната на сезоните и т.н., от където пък идват култовите практики.

Нага





Изида и Озирис                                                     тук с Хор


                                             




Дагон                                                                                         Енки и Eнлил                             


     
                                                   


Енки и Нинхурсаг                                                    Фу Си и Ну Уа


                




Изида често е изобразявана и като серпент          Нинхурсаг,съпругата на Енки                                  Нага


                                                  



Benzaiten: White Snake Goddess of Japan | Serpent Sanctum

Benzaiten is a Japanese water goddess of fertility and flow—of rivers and waters, language and poetry, music, dance, and abundant wealth and good fortune.


 


Спирам,защото нета е препълнен с изображения


p.p.







A,да!!!
Да не забравя да спомена любимите ми "Приказки от село Змейково"

[Psyhea]

Приложна змейология

доц. Вихра Баева



Ще поговорим за страховити митични персонажи. Змеят е един от ключовите в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, същевременно почитан и като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове. Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите, смятат се главно за вредители и врагове, но образите им също имат богата символика. И четирите свръхестествени създания са свързани помежду си и образите им възлизат към древния архетип на митичния дракон...

Драконът е един от най-интересните и енигматични образи в световната култура. Той вълнува човечеството от дълбока древност чак до наши дни. Названието му идва от гръцкото δράκων, което означава още „голяма змия" или „водна змия". Обрисуван като огромно, змиевидно, огнедишащо и (понякога) крилато създание, драконът намира място в митологиите на древните народи: египтяни, индийци, шумери, ацтеки, австралийци, китайци, японци, юдеи, скандинавци, гърци, славяни и др.


ВЕЗДЕСЪЩИЯТ ДРАКОН

Популярен е митът за гигантска змия или дракон, победен от бог или герой: с езика на символите този мит разказва за възникването на подредения човешки свят – космоса, от първичната стихия – хаоса. Във фолклора на много народи образът на чудовището присъства в приказки, легенди, песни и изображения. В християнството митичният дракон се отъждествява със сатаната. Житията на редица светци включват победа над дракон или змей. Най-известен сред тях е св. Георги, но змееборци са още св. Теодор Тирон, св. Марина, св. Михаил Воин - българин от Потука, св. Йоаким Осоговски, както и предводителят на ангелските сили - св. архангел Михаил.

До най-ново време образът на дракона получава разнообразни интерпретации в изобразителното изкуство, литературата, сценичните изкуства, музиката, киното, особено в сферата на фантастиката. Емблематични за съвременната масова култура са образите на змиеподобни чудовища в романите на Дж. К. Роулинг („Хари Потър") и Дж. Р. Толкин („Хобитът") и едноименните филми.

Из виртуалното пространство разпалено се обсъжда съществувал ли е драконът и как е възникнал неговият образ. Изказват се разнообразни, често и причудливи хипотези: че драконите са изчезващите динозаври, с които първите хора са имали преки контакти; че са редки видове гигантски змии, гущери, крокодили или прилепи; че това е човекоподобна раса (влечугоподобни хуманоиди, рептили), обитаваща земята паралелно с хората, и още, и още...

В нашия фолклор универсалният образ на дракона има няколко проявления: змеят, змеицата, ламята и халата. Всички те имат връзка и със змията, която в традиционната култура е митично същество с богата символика. Тези персонажи са сродни, понякога и взаимозаменяеми във фолклорните текстове, но същевременно всеки от тях си има своите особености и прояви.


МНОГОЛИКИЯТ ЗМЕЙ

Названието „змей" (с варианти „змий" или „змай") се среща и в другите славянски езици и очевидно произлиза от „змия". Използват се и производни като „змиур", „змейно", „змейче", собственото име Змейко, както и турцизмите „еврям", „аждер", „аждарха". В Странджанско пък го наричат и стопанин (сайбия) или юнак, защото се вярва, че по време на война участва в сраженията.

Змеят е един от най-широко разпространените митични персонажи и присъства в почти всички жанрове на нашия фолклор. Изобилстват и разказите на хора, които твърдят, че са виждали или срещали отблизо змей, познават жени, любени от змей, или са слушали подобни истории от своите баби, дядовци, родители, съселяни. Подобни разкази се записват от фолклористите чак до наши дни – факт, който свидетелства за важното място и невероятната жизненост на този митичен персонаж в българската картина на света. Интересно е да се отбележи, че има и две села, чиито имена са свързани с митичната фигура на змея – Змейово (Старозагорско) и Змеево (Балчишко). Има и село с името Змейца или Змеица, което се намира в района на Доспат и край него са открити останки от тракийско светилище.

За разлика от своите събратя в европейския фолклор българският змей не е отрицателен, а по-скоро двойствен по природа, като преобладават положителните му страни. Понякога той е похитител на девойките и противник на юнаците, но също побратим и помощник, добър съпруг, пазител и покровител на селища, дарител на плодородие, силен воин.

Външността му е многолика. В класическата си форма съчетава елементи на змия, риба, птица и човек: изглежда като огромна змия, покрита с рибешки люспи; може да има четири крака като на гущер и птичи криле, няколко глави, едно око на челото, човешко лице. Може да приема облика на различни животни: змия, риба, костенурка, петел, орел, овен. Популярен е и образът наполовина човек – наполовина змия: по-често горната половина е човешка, но се среща и обратният случай: змийска глава върху човешко тяло.

КРИЛЕ ПОД МИШНИЦИТЕ

В много разкази обаче змеят изглежда съвсем като човек: понякога старец, но по-често млад, красив и силен мъж, с руси къдрави коси и криле под мишниците. Други негови въплъщения са различни предмети с особена символика: колан (често сребърен), гердан, пауново перо, китка. Като цяло обликът на змея е неуловим и изменчив: „Змеевето са правят на всичко. Каквото иска, това станува змеят" – казват в с. Пирин (брой 2/2014 на Списание.
Змеят има огнена природа: понякога се вижда като светкавица, огнена стрела или светещо кълбо, оттам и названието му Змей Огнян. Повтарящ се образ е огненото кросно (късо и дебело обло дърво, част от тъкачния стан) – по този начин змеят се описва в множество „свидетелства на очевидци" от различни краища на страната. Образът му се родее и със слънцето: той излъчва ярка светлина, а в мъгливо време или по тъмно стаята на змейновото либе необяснимо се осветява. Историята за ненагледна хубавица, вдигната в небесата от празничното хоро, се свързва както със змея, така и със слънцето, а някои събеседници дори буквално заявяват, че „змеят, това е слънце".
Митичното същество има отношение към различни атмосферни явления: неговото присъствие се разпознава при бури, гръмотевици и силен дъжд. В разкази от с. Пирин гръмотевиците се обясняват с това, че змеят „търкаля бурета по небето" или пък се смятат за гласовете на змейовете (според това дали гласът е по-дебел или тънък, хората могат да разпознаят кой точно змей се обажда). Змеят стопанин пази земите на селото си от други змейове и воюва с ламите и халите, които носят градушка или искат да откраднат реколтата.

В някои райони пък той се нарича облак и хората вярват, че се явява на небето като бял облак, който иде от планината. Владее и стихията на водите: често обитава езера, кладенци, извори. Свързва се и с големи дървета (дъбове, ясени, тополи): понякога живее или каца на тях, или пък сам се превръща в дърво.

Други традиционни жилища на змея са високите планински върхове и горите, затова е известен и под името Змей Горянин. Наред с това обаче той е създание от дълбините, владетел на земните недра и скътаните в тях богатства, пазител и дарител на съкровища и най-вече на злато. На много места у нас съществуват змейови пещери, скали и дупки, за които и до днес се разказват необикновени истории. В миналото някои от тях са били обект на почит сред местните хора, които извършвали там специфични ритуали и принасяли жертви – курбани.

Сюжетът за любовна връзка между змей и жена от човешкия род е широко разпространен в песни, приказки, легенди и лични разкази. Обикновено змеят си избира най-хубавата девойка или невяста в селото или пък змейовата любов се явява следствие от нарушена забрана. Змеят се явява на избраницата си нощно време като красив мъж, невидим за останалите. Залюбената от змей променя видимо външния вид и поведението си: отслабва, погрознява, губи интерес към обичайните женски дейности, страни от хората. Ако е женена, връзката може да продължи с години, понякога да даде и поколение. Ако е мома, змейовото ù либе често я отвлича: грабва я от хорото, от празничните люлки на Великден или Гергьовден, от извор или река, или пък пристига у дома ù със сватове, за да я вземе при себе си.

От брака на змей и жена се раждат деца, които също имат „змейски" качества, например криле под мишниците и чутовна сила. Често змейовата невяста се стреми да се освободи от властта на змея и успява да го стори с хитрост, по съвет на майка си, чрез особени билки или други магически техники. Развръзката обаче може и да е трагична – жената полудява или умира, съсипана от змейовата страст. Друг път обаче змейчовата се оказва щастлива любовница, достойна съпруга и майка на змейовите рожби. Понякога тя дори овладява тайно знание и става веща билкарка, магьосница или пехливанка с необикновена сила. Среща се и образът на юначна мома, която смело се бори с влюбения в нея змей и го побеждава със сила и хитрост.


ТАЙНСТВЕНАТА ЗМЕИЦА

Змеицата е „женски змей", жена от змейовия род. Образът ù също пази следи от древни митологични значения. Според фолклорните представи тя обитава стъблото на световното дърво, докато змеят лежи в корените му. Съществува и вярването за Деница морска змеица, която живее на дъното на морето и е господарка на болестите (Деница или Денница е и народното название на планетата Венера). Какъв е естественият облик на змеицата, е трудно да се каже, но според песните и легендите тя често се явява като мечка или като жена с необикновена хубост и чудна премяна.

Змеицата може да е съпруга на змея, мома или вдовица. Тя има способността да зачева и ражда – обикновено от змея, но понякога и от човек. В брой 3/2014 на Списание 8 ви представихме необикновената история на Валентин Стамов, според която неговият прадядо Добриян бил заченат именно от такава връзка: приказно хубава змеица отвлякла момък в подземното царство, а след време пратеник донесъл в дома му рожбата на тази необикновена любов.

Според някои сведения обаче повечето змеици избягвали да зачеват деца от извънбрачните си контакти. Поведението на змеицата напомня привичките на латинския сукубус – похотлив женски демон, който измъчва нощем мъжете с неутолимата си страст и ги води към гибел. Единственият шанс за спасение на момъка е да узнае разделни билки или тайни магии, които да отблъснат ненаситната змеица.







ЛЮТА ЛАМЯ И ХАЛА БЕЗМЕРНА

Названията „ламя" и „хала" идват от гръцки: „ламя" се извежда от гръцката λάμια – „поглъщаща", а „хала" – от гръцкото χάλαζα, χάλαζι – „градушка". Според гръцката митология някога Ламиа била възлюбена на Зевс. Ревнивата Хера направила така, че Ламиа в момент на лудост убила децата си, била принудена да се укрива в пещера и се превърнала в чудовище, което похищавало чуждите деца. Ламиа наричат и нощни привидения, които пият кръв от юношите. В митологията на народите на Европа ламиата е зъл дух, змей с глава и гръд на красива жена.

В нашия фолклор образите на ламята и халата са близки помежду си и често се препокриват. Видният етнограф Димитър Маринов дава следното колоритно описание: „Ламята или халата е невидимо свръхчовешко същество, което живее в дълбоки пещери или в долния свят, където има несметни богатства от злато, сребро и драгоценни камъни. Според народното вярване ламята е огромен гущер с кучешка глава и широка уста, та може да глътне човек или бивол. Има големи очи, четири крака с остри, дълги и яки нокти и много дълга опашка, която се завива на колело. Има големи криле и тялото ù е покрито с жълти люспи. Когато хвърчи, създава силна вихрушка, която може да изкорени вековни дървета, да отнесе купи със сено, снопи и покриви, а понякога дори хора. Най-големите врагове на ламите са змейовете, които постоянно водят борба с тях, за да запазят нивите и сеитбите от опустошителни дъждове или градушка".

Кучешката глава на чудовището вероятно е причина то да бъде наричано в песните „кучка ламя". Епитетът отпраща също и към подлия му нрав, но според някои изследователи образът на кучката символизира плодородието и се свързва с древната Богиня майка, изобразявана в различни култури като кучка с малки кученца. Друго популярно определение за ламята е „сура". Прилагателното идва от незапомнени времена и изследователите продължават да спорят за точния му произход и значение. То означава „сив" или „белезникав", но още „светъл, блестящ, златист", затова се свързва със символиката на слънцето. Някои лингвисти дори откриват връзка със санскритската дума „суря" със значение „слънце". Показателно е, че този епитет се отнася и към други митични същества от нашия фолклор, каквито са еленът, мечката, птицата, волът. Макар и зла и вредоносна, ламята може да има красива дъщеря или дъщери, които стават невести на добрите юнаци.

Материалът е публикуван в брой 2/2017 на Списание 8

В ума си виждам нещата така


Дракон - с по-изразени хуманоидни  характеристики /мощ,сила,интелект,огън






Змей/Змеица - повече змийски характеристики /сила,мъдрост,хитрост,лукавство,вода




            




Хала -  характеристики на хищен бозайник или птица /груба първична сила,ум, земя,пръст

[Psyhea]

За съжаление и за родословието на Жана Д'арк не намирам много информация

Joanna Dárc






Joan Of Arc






Не съм изненадана от образа с който я рисуват и червеникавите коси независимо дали в мъжки или женски е изобразена.
Но и специално за тези червени коси ще поговорим, в развоя на темата.
Ала всички,и Магдалена и Мелузина и Лилит ,все с червени коси ги рисуват и въобще,имало е период когато да се родиш с червена коса,значи,че си вещер/вещица или "дяволско дете"

Joan of Arc was declared a saint in 1920. During the Second World War, both Vichy France and the French resistance claimed Joan of Arc as a national symbol for their cause.

Жана от Арк е обявена за светец през 1920 г. По време на Втората световна война, както Висша Франция, така и френската съпротива твърдяT, че Жана Д'арк е национален символ на тяхната кауза.

Баща - Жак Дарк e  син на Пиер Д'арк и Беатрис D'ailly.
Пиер Д'арк е с майка неизвестна,но баща му се нарича Jehan Dailly. Съпругата на Пиер Д'арк е с напълно неизвестни родители?!? родена е в годината на раждане на съпруга си и носи фамилията на свекър си още преди да сключи брак със съпрyга си?!?
Бащата на Jehan Dailly се нарича Hughes Darc , и тук линията отново прекъсва.
Hughes Darc e роден в периода 1250 - 1310 и това е всичко.
Подобно другия Ди Арко-1200 г,и този се появява от нищото,без лично име,без произход и родители,но малко по-късно ..
Жени се Маргарита Арт,която е родена в същия период 1265 - 1310 година,дъщеря е на Монгин Арт ,отново майка неизвестна и това е всичко по бащина линия   
п.п.Интересно е,че бабата на Жана Д'арк по бащина линия се е казвала Беатрис Д'али,което е същото като Жан Dailly.Да не се окаже,че по стар обичай,Беатрис е сестра на съпруга си Жак?




Майката на Жана Д'арк е Isabelle Romee de Voiuthon .Нейните родители баща Jean de Vouthon и майка Isabelle de Brixey ,която е с  неизвестен произход.
Родители на Jean de Vouthon   са Jean de Vouthon the Elder и Thaddea Valenza de Vouthon (Visconti) .
Майката на Тадеа е Valenza Valentina Visconti. Родителите на Валенза Валентина са Bernabò Doria, signore di Sasello Logudoro и Eliana Fieschi.
Елиана е дъщеря на  Chiara Di Fieschi и тук линията отново прекъсва,пак в същия период 1200 година,както и на другите
Дата на раждане 1235 дата на смърт 1337 ..Киара - в превод "ясно",но аз мисля,че е дума и със значение на чар-светлина която се разпръсква,и чародей е човек който вижда в този чар и му въздейства и го чете като отворена книга.Сега са врачки и екстранси  
Интересно е,че си има сведения до много до по-късни периоди,но някои личности просто се появяват от нищото и се замесват в  елитните родове ..


  Medieval german and neighbors

В тази книга фамилията Hugh се споменава чрез името на Hugh The Chanter.

Hugh Sottovagina (умрял през 1140 г.), често наричан Хю Хантър или Хю Чанторът, е бил историк на Йоркския министър през 12 век и вероятно е бил архидякон по време на писането му. Той е автор на латинския текст, известен като История на църквата в Йорк.

Taka или иначе,фамилията Hugh се споменава като нормандска.
  Hugh d'Avranches e Ърл на Честър,роден 1047 ,починал 1101 ,познат още като Hugh the Wolf (Latin: Hugo Lupus

Ще слушам интуицията си и ще се спра на Киара.
Намерих флага на фамилията ,както и информация за самата фамилия Fieschi , няма отличителни знаци,но на мен цветовете ми говорят сами по себе си и ги възприемам като орионска кръвна линия без сириански примес  , и да,все с женски групи-касти свързвам тази линия.

Замъкът който са обитавали      castello di Torrigliа


                                                                 


Еее,струват ми се доооста интересна линия!

Фиеши са благородно търговско семейство от Генуа, Италия, от което се спускат принцовете на Белмонте във Фиеши Равашири. Семейството Fieschi упражнява голямо влияние в политиката на Гуелф (папската партия) в средновековна Италия. Те са имали близки връзки с английските царе на Сицилия. По-късно те също така установяват връзки с френските крале. Семейството Fieschi произвежда два папи и 72 кардинали.


Те държаха феодалната дъска под Свещените римски императори. Като Градове на Лаваня Фиеши представлява император на Запада в Лигурия от най-ранните години на ХІІ век. През 1010 встъпването на Фиески се състоя в Генуа: семейството са били създадени обвинения в Лаваня и Imperial наместници General (т.е. вицекрале) от цяла Тоскана и на брега на Генуа. По думите на Хенри Светая, крал на Италия от 1004 и император от 1014 и последния от саксонска династия, "Ние ред доминира Фиески викарий го град с достатъчно мощност като цяло." ("Назначаваме превъзходен Fieschi за генерал на викарите на този град-държава с широки правомощия").


Имперските къщи на Hohenstaufen, Люксембург и по-късно


Мъжките на Fieschi- всички от тях стил граф на Lavagna- играе основна роля като Гуелф партизани в управлението и военната история на средновековна Генуа, някога в конфликт с република и винаги запазва Тяхната връзка с техните стопанства тук.


През 1138 г., по споразумение между Fieschi и общината на Генуа, Fieschi се съгласява да прекара част от годината в града. Те спечелиха огромно богатство от търговия и финансова дейност. Те идват от Лигурия, Ломбардия, Умбрия и Кралство Неапол.


Sinibaldo Фиески, по-малкият брат на граф Opizzo, бе избран за папа Инокентий IV в 1243. Един племенник Opizzo стана Антиохийски патриарх и друг бе избран за папа Адриан V като един от трите папите от 1276.


В Фиеши заговора на 1547, Джовани Луиджи Фиеши и благородниците безуспешно се опитва да си възвърне летвата от Andrea Doria, и силата на Фиески беше счупен.

 
п.п.Извинявам се за превода,с Гугъл е


И още нещо..И Жана Д'арк и Йоан Богослов ,са двойнствена фигура! И да ..Жан-Йоан

Йоан винаги е с червени коси



 Ел Греко






Mария Магдалена - винаги с червени коси


          
Лилит


           




Мелузина


       




Dante Gabriel Rossetti       Sibylla Palmifera

Сибила (от старогръцки Σίβυλλαι, по името на една от прорицателките, в българския се среща и под името сивила) в древногръцката и староримската традиция е жена, която в екстатично състояние е способна да получи вдъхновение от божеството, на което служи, и да предаде неговата воля. Сибилите трябва да се отличават от пророците, тъй като за разлика от тях, те не съзнават смисъла на изказаните от тях откровения. Поради тази причина към тях са били прикрепяни специални тълкуватели (херменевти), които да обясняват смисъла на казаното.

Микеланджело - Делфийска сибила изобразена в Систинската Капела

[Psyhea]

                          От къде идват червенокосите








Освен на тези места, червената коса почти не съществува. Тя определено е най-уникалният цвят на косата. Първоначално всички хора са имали черна коса, затова да имаш червена е също толкова нетипично, колкото да имаш синя или зелена.Червената коса или поне естествено червената е изключително рядко явление. Среща се при малко над 1% от населението западно от Полша, както и южно от северна Скандинавия и Финландия. Над 5% се среща в Русия, във Волжския район.
Червената коса се споменава и в античните текстове и дори е имало един император, който е бил с такъв цвят окосмение - Фридрих I Барбароса. Освен това трима от първите седем президенти на САЩ са имали червена коса (Томас Джеферсън (ІІІ), Джеймс Монро (V) и Андрю Джаксън (VІІ)).
Фридрих I Барбароса; Снимка: Fineartamerica               


Съпоставянето на две карти, изготвени от сайта Eupedia, дава потенциален отговор на въпроса откъде произлизат червенокосите.
Едната от тях показва колко често се среща *хаплогрупата R1b (или още R-M343) в Европа и близки до нея територии в Африка и Азия. Именно R1b е най-често срещаната Y-хромозомна хаплогрупа в Западна Европа, Русия (при бакширите), Централна Азия (Туркменистан) и Централна Африка (държавите Чад и Камерун.
*Хаплогрупа е термин от човешката популационната генетика - наука, която изучава генетичната история на човечеството. Това е група от подобни хаплотипове, които се срещат в общ прародител, при който и в двата хаплотипа има една и съща мутация - единичен нуклеотиден полиморфизъм.
Другата карта пък показва колко често се среща червена коса в същите територии, описани в първата карта.




Хаплогрупата R1b вероятно първоначално се е появила около Иран 18 000 години пр.н.е.
R1b се е разпространявала в Близкия Изток до около 6000-8000 година пр.н.е., когато се прехвърля в Южна Русия и Украйна. Именно по това време се смята, че са се появили бели хора с основна хаплогрупа R1b. Вероятно именно те и са я разпространили в Западна Европа от 5000 г. пр.н.е., разпространявайки германския и италиано-келтски езици.

Освен това мумии на по 3400 и 3000 г. в Таримския басейн, северозападен Китай са имали червена коса. Няма съмнение, че те са говорели индо-ирански, тъй като по това време не е имало други европейци в тази част на Азия. Също така античният гръцки историк Херодот около 4 век пр.н.е. е описал скитите, а също и друга голяма иранска група, която се е била разположила в по-голямата част от Централна Азия, сред които преобладавал червеният цвят на косата.

Не на последно място с червени коси са били и тохарите, познати още като юеджи, които са били индо-европейци в Западен Китай, но вероятно не и иранци.

Антична рисунка на тохар/юедж и китаец
Смята се, че от съвременните народи удмуртите притежават най-червените коси в света. Обособяват се като отделен народ от руския през 12-13 в
Удмуртите, заедно с мордовците и башкирите са се приспособили към руския начин на живот. Държавите им имат собствени парламенти, които да решават местните проблеми, но тяхните управници все пак се назначават от руския президент. Така е сигурно, че те координират националните си въпроси с Москва.
Освен това червената коса все още съществува и в индо-ирански говорящите етнически групи, разбира се, които са много разпространени в Ирак, Турция и Сирия. Въпреки че с времето те са били претопени от чернокоси етнически групи, в района червената коса не е изчезнала напълно.
От гледна точка на биологията червената коса се причинява от мутантен ген в хромозома 16, който кодира протеина меланокортин-1 рецептор (MC1R), който често води до характерните за червенокосите бледа кожа и светли очи, както и повишената им чувствителност към ултравиолетова светлина - поради което те трябва да си слагат слънцезащитни кремове, когато излизат навън на слънце. Тъй като този ген е рецесивен, и двамата родители трябва да го носят, за да се роди червенокосо дете.И въпреки че червенокосите не са много на брой по света, наличието на този ген не е толкова рядко - 80% от човечеството носи гена за червена коса, въпреки че при повечето хора той остава незабелязан.

И нещо което принципно трябва да стои в Смехаротрапията,но..в контекста на горните постове,май може и тук да се окаже съвсем на мято..

Червенокосите са извънземни.Тази теория искрено забавлява. Истината е, че джинджърите се различават генетично от другите хора по няколко начина. Те имат различен толеранс на болка, предразположени са към определени болести и е по-вероятно да мразят зъболекаря. Поради тези разлики, конспиративните теоретици твърдят, че те дори не са от нашата раса. „Хора внимавайте с червенокосите. Те са тук, за да завладеят нашата планета"

[Psyhea]

The genetic causes, ethnic origins and history of red hair






Red hair occurs naturally in 1–2% of the human population. It occurs more frequently (2–6%) in people of northern or western European ancestry, and less frequently in other populations. Red-haired variants of the MC1R gene probably arose about 20-40 000 years ago.
Red hair is very rare in Scandinavia and Germany today. It is an Iranictrait. Red hair came to Europe from the Iranic-speaking steppe tribes whoinhabited the areas north of and around the Black Sea from 4,000 years agoto the 6th century, when they were replaced by the Slavs whose predominanthair color is shades of brown and dark blonde.

The answer is the ginger gene shows up in people of many ethnicities. It’s agene. Neanderthals had it, early Homo Sapiens, and it’s found all over theworld, but mostly in the depigmented zone that had the severest Ice Age.
Red hair is a recessive genetic trait caused by a series of mutations in the melanocortin 1 receptor (MC1R), a gene located on chromosome 16. It appears in people with two copies of a recessive gene on chromosome 16 which causes a mutation in the MC1R protein.
As a recessive trait it must be inherited from both parents to cause the hair to become red. Consequently there are far more people carrying the mutation for red hair than people actually having red hair. In Scotland, approximately 13% of the population are redheads, although 40% carry at least one mutation.
There are many kinds of red hair, some fairer, or mixed with blond (‘strawberry blond’), some darker, like auburn hair, which is brown hair with a reddish tint. This is because some people only carry one or a few of the several possible MC1R mutations. The lightness of the hair ultimately depends on other mutations regulating the general pigmentation of both the skin and hair.
Red hair varies from a deep burgundy through burnt orange to bright copper. It is characterized by high levels of the reddish pigment pheomelanin and relatively low levels of the dark pigment eumelanin.
The term redhead has been in use since at least 1510. It is associated with fair skin color, lighter eye colors (gray, blue, green, and hazel), freckles, and sensitivity to ultraviolet light. Cultural reactions have varied from ridicule to admiration; many common stereotypes exist regarding redheads and they are often portrayed as fiery-tempered.
A study on unrelated British and Irish individuals demonstrated that over 80% of people with red hair and/or fair skin that tan poorly have a dysfunctional variant of the MC1R gene. This is compared to less than 20% in people with brown or black hair, and less than 4% in people showing a good tanning response.
The Out-of-Africa model proposes that modern humans originated in Africa and migrated north to populate Europe and Asia. It is most likely that these migrants had a functional MC1R variant and, accordingly, dark hair and skin as displayed by indigenous Africans today.
As humans migrated north, the absence of high levels of solar radiation in northern Europe and Asia relaxed the selective pressure on active MC1R, allowing the gene to mutate into dysfunctional variants without reproductive penalty, then propagate by genetic drift.
Studies show the MC1R Arg163Gln allele has a high frequency in East Asia and may be part of the evolution of light skin in East Asian populations. There is no evidence for positive selection of MC1R alleles in Europe and no evidence of an association between MC1R and the evolution of light skin in European populations.
The pigment pheomelanin gives red hair its distinctive color. Red hair has far more of the pigment pheomelanin than it has of the dark pigment eumelanin. The genetics of red hair, discovered in 1997, appear to be associated with the melanocortin-1 receptor (MC1R), which is found on chromosome 16.
Red hair is associated with fair skin color because low concentrations of eumelanin throughout the body of those with red hair caused by a MC1R mutation can cause both.
The lower melanin concentration in skin confers the advantage that a sufficient concentration of important Vitamin D can be produced under low light conditions. However, when UV-radiation is strong (as in regions close to the equator) the lower concentration of melanin leads to several medical disadvantages, such as a higher risk of skin cancer.
The MC1R recessive variant gene that gives people red hair and non-tanning skin is also associated with freckles, though it is not uncommon to see a redhead without freckles. Eighty percent of redheads have an MC1R gene variant, and the prevalence of these alleles is highest in Scotland and Ireland.
Red hair can originate from several changes on the MC1R-gene. If one of these changes is present on both chromosomes then the respective individual is likely to have red hair. This type of inheritance is described as an autosomal recessive mode of inheritance. Even if both parents do not have red hair themselves, both can be carriers for the gene and have a redheaded child.
Genetic studies of dizygotic (fraternal) twins indicate that the MC1R gene is not solely responsible for the red hair phenotype; unidentified modifier genes exist, making variance in the MC1R gene necessary, but not always sufficient, for red hair production.
Red hair is the rarest natural hair color in humans. The non-tanning skin associated with red hair may have been advantageous in far-northern climates where sunlight is scarce. Studies by Bodmer and Cavalli-Sforza (1976) hypothesized that lighter skin pigmentation prevents rickets in colder climates by encouraging higher levels of Vitamin D production and also allows the individual to retain heat better than someone with darker skin.
In 2000, Harding et al. concluded that red hair was not the result of positive selection and instead proposed that it occurs because of a lack of negative selection. In Africa, for example, red hair is selected against because high levels of sun would be harmful to untanned skin.
However, in Northern Europe this does not happen, so redheads come about through genetic drift. Estimates on the original occurrence of the currently active gene for red hair vary from 20,000 to 100,000 years ago. A DNA study has concluded that some Neanderthals also had red hair, although the mutation responsible for this differs from that which causes red hair in modern humans.
Red hair has long been associated with Celtic people. Both the ancient Greeks and Romans described the Celts as redheads. The Romans extended the description to Germanic people, at least those they most frequently encountered in southern and western Germany. It still holds true today.
Several accounts by Greek writers mention redheaded people. A fragment by the poet Xenophanes describes the Thracians as blue-eyed and red-haired.
Although red hair is an almost exclusively northern and central European phenomenon, isolated cases have also been found in the Middle East, Central Asia (notably among the Tajiks), as well as in some of the Tarim mummies from Xinjiang, in north-western China.
In Asia, red hair has been found among the ancient Tocharians, who occupied the Tarim Basin in what is now the northwesternmost province of China. Caucasian Tarim mummies have been found with red hair dating to the 2nd millennium BC.
The Udmurts, an Uralic tribe living in the northern Volga basin of Russia, between Kazan and Perm, are the only non-Western Europeans to have a high incidence of red hair (over 10%).
So what do all these people have in common? Surely the Udmurts and Tajiks aren’t Celts, nor Germans. Yet, as we will see, all these people share a common ancestry that can be traced back to a single Y-chromosomal haplogroup: R1b.
It has been suggested that red hair could have originated in Paleolithic Europe, especially since Neanderthal also had red hair. The only Neanderthal specimen tested so far (from Croatia) did not carry the same MC1R mutation responsible for red hair in modern humans (the mutation in question in known as Arg307Gly).
But since Neanderthals evolved alongside Homo Sapiens for 600,000 years, and had numerous subspecies across all Europe, the Middle East and Central Asia, it cannot be ruled out that one particular subspecies of Neanderthal passed on the MC1R mutation to Homo Sapiens.
It is however unlikely that this happened in Europe, because red hair is conspicuously absent from, or very low in parts of Europe with the highest percentages of haplogroup I (e.g. Finland, Bosnia, Sardinia) and R1a (Eastern Europe), the only two lineage associated with Mesolithic and Paleolithic Europeans.
We must therefore look for the source of red hair, elsewhere. unsurpisingly, the answer lies with the R1b people – thought to have recolonised Central and Western Europe during the Bronze Age.
The origins of haplogroup R1b are complex, and shrouded in controversy to this day. The present author favours the theory of a Middle Eastern origin (a point upon which very few population geneticists disagree) followed by a migration to the North Caucasus and Pontic Steppe, serving as a starting point for a Bronze-age invasion of the Balkans, then Central and Western Europe. This theory also happens to be the only one that explains the presence of red hair among the Udmurts, Central Asians and Tarim mummies.
Haplogroup R1b probably split from R1a during the Upper Paleolithic, roughly 25,000 years ago. The most likely location was Central Asia, around what is now the Caspian Sea, which only became a sea after the last Ice Age ended and the ice caps over western Russia melted. After the formation of the Caspian Sea, these nomadic hunter-gatherers, ended up on the greener and richer Caucaso-Anatolian side of the Caspian, where they may have domesticated local animals, such as cows, pigs, goats and sheep.
If the mutation for red hair was inherited from Neanderthal, it would have been from a Central Asian Neanderthal, perhaps from modern Uzbekistan, or an East Anatolian/Mesopotamian one. The mutation probably passed on to some other (extinct?) lineages for a few millennia, before being inherited by the R1b tribe. Otherwise, it could also have arisen independently among R1b people as late as the Neolithic period (but no later).
Today, red hair is most commonly found at the northern and western fringes of Europe; it is associated particularly with the people located in the British Isles (although Victorian era. Ethnographers consider the Udmurt people of the Volga to be “the most red-headed men in the world”). Redheads are common among Celtic and Germanic peoples.
Scotland has the highest proportion of redheads; 13% of the population has red hair and approximately 40% carries the recessive redhead gene. Ireland has the second highest percentage; as many as 10% of the Irish population has red, auburn, or strawberry blond hair.
It is thought that up to 46% of the Irish population carries the recessive redhead gene. A 1956 study of hair color amongst British army recruits also found high levels of red hair in Wales and the English Border counties.
The Berber populations of Morocco and northern Algeria have occasional redheads. Red hair frequency is especially significant among the Riffians from Morocco and Kabyles from Algeria, whose frequence reaches 10% and 4%, respectively. The Queen of Morocco, Lalla Salma wife of king Mohammed VI, has red hair. Abd ar-Rahman I also had red hair, his mother being a Christian Berber slave.
Red hair is also found amongst the Ashkenazi Jewish populations. In European culture, prior to the 20th century, red hair was often seen as a stereotypically Jewish trait: during the Spanish Inquisition, all those with red hair were identified as Jewish.
In Italy, red hair was associated with Italian Jews, and Judas was traditionally depicted as red-haired in Italian and Spanish art. Writers from Shakespeare to Dickens would identify Jewish characters by giving them red hair. The stereotype that red hair is Jewish remains in parts of Eastern Europe and Russia.
In Asia, genetic red hair is rare, but can be found in the Levant (Cyprus, Syria, Lebanon, Jordan, Israel and Palestine), in Turkey, in Caucasia, in Northern Kazakhstan, and among Indo-Iranians. The use of henna on hair and skin for various reasons is common in Asia. When henna is used on hair it dyes the hair to different shades of red.
Emigration from Eurasia and North Africa added to the population of red haired humans in the Americas, Australia, New Zealand and Southern Africa. In the United States, it is estimated that 2–6% of the population has red hair. This would give the U.S. the largest population of redheads in the world, at 6 to 18 million, compared to approximately 650,000 in Scotland and 420,000 in Ireland.
Red hair is also found amongst Polynesians, and is especially common in some tribes and family groups. In Polynesian culture red hair has traditionally been seen as a sign of descent from high-ranking ancestors and a mark of rulership.

Червената коса се среща естествено в 1-2% от човешката популация. Тя се среща по-често (2-6%) при хора от северен или западноевропейски произход, а по-рядко при други популации. Червените коси варианти на гена MC1R вероятно възникнаха преди около 20-40 000 години.
Червената коса е много рядко в Скандинавия и Германия днес. Това е Иранска тетрадка. Червената коса дойде в Европа от иранско-говорещите степни племена, които живееха на север от и около Черно море от 4000 години до 6-ти век, когато те бяха заменени от славяните, чийто главен герой е оттенъци на кафява и тъмна блондинка.
Отговорът е, че джинджифилният ген се появява в хора от много етноси. Това е агене. Неандерталците са го имали, рано Homo Sapiens, и се срещат по целия свят, но най-вече в депигментираната зона, която е имала най-тежката ледникова епоха.
Червената коса е рецесивна генетична черта, причинена от серия от мутации в рецептора на меланокортин 1 (MC1R), ген, разположен на хромозома 16. Той се появява при хора с две копия на рецесивен ген на хромозома 16, която причинява мутация в MC1R протеин.
Като рецесивна черта трябва да се наследи от двамата родители, за да стане червената коса. Следователно има много повече хора, които носят мутацията за червена коса, отколкото хората, които всъщност имат червена коса. В Шотландия приблизително 13% от населението са червенокоси, въпреки че 40% носят поне една мутация.
Има много видове червена коса, някои по-справедливи или смесени с руса ("ягодова руса"), някои по-тъмни, като кестенява коса, която е кафява коса с червеникав оттенък. Това е така, защото някои хора носят само една или няколко от няколкото възможни мутации MC1R. Лекотата на косата в крайна сметка зависи от други мутации, регулиращи общата пигментация както на кожата, така и на косата.
Червената коса варира от дълбок бургундски през изгорял оранжев до ярка мед. Характеризира се с високи нива на червеникав пигмент феномеланин и относително ниски нива на тъмния пигмент еумеланин.
Терминът червенокосия е използван най-малко от 1510 година. Той е свързан с черен цвят на кожата, по-леки цветове на очите (сиво, синьо, зелено и леска), лунички и чувствителност към ултравиолетова светлина. Културните реакции варират от подигравки до възхищение; съществуват много общи стереотипи по отношение на червените глави и те често се изобразяват като огнени темпове.
Изследване на несвързани британски и ирландски индивиди показа, че над 80% от хората с червена коса и / или справедлива кожа, които тен са зле, имат нефункционален вариант на гена MC1R. Това се сравнява с по-малко от 20% при хора с кафява или черна коса и по-малко от 4% при хора, които проявяват добра реакция на дъбене.
Извън африканският модел предлага съвременните хора да идват в Африка и да мигрират на север, за да населяват Европа и Азия. Най-вероятно е тези мигранти да имат функционален вариант MC1R и съответно тъмна коса и кожа, както показват местните африканци днес.
Тъй като хората мигрират на север, отсъствието на високи нива на слънчева радиация в Северна Европа и Азия отслабва селективното налягане върху активния MC1R, което позволява на гена да мутира в дисфункционални варианти без репродуктивно наказание, а след това да се разпространява чрез генетично отклонение.
Проучванията показват, че алелът MC1R Arg163Gln има висока честота в Източна Азия и може да бъде част от еволюцията на светлата кожа в популациите от Източна Азия. Няма данни за положителна селекция на MC1R алели в Европа и няма данни за връзка между MC1R и развитието на леката кожа при европейските популации.
Пигментният феномеланин придава на червената коса отличителен цвят. Червената коса има много повече от пигмента фьомеланин, отколкото от тъмния пигмент емеланин. Генетиката на червената коса, открита през 1997 г., изглежда е свързана с рецептора на меланокортин-1 (MC1R), който се намира на хромозома 16.
Червената коса се свързва с честен цвят на кожата, тъй като ниските концентрации на еумеланин в тялото на тези с червена коса, предизвикани от мутация MC1R, могат да причинят и двете.
По-ниската концентрация на меланин в кожата дава предимството, че може да се получи достатъчна концентрация на важни витамин D при слаба светлина. Въпреки това, когато UV-лъчението е силно (както в районите, близки до екватора), по-ниската концентрация на меланин води до няколко медицински недостатъка, като например по-висок риск от рак на кожата.
MC1R рецесивен вариант ген, който дава на хората червена коса и не-тен кожата също се свързва с лунички, въпреки че не е необичайно да видите червенокосия без лунички. Осемдесет процента от червените глави имат вариант на MC1R ген, а разпространението на тези алели е най-високо в Шотландия и Ирландия.
Червената коса може да произхожда от няколко промени в гена MC1R. Ако една от тези промени е налице и на двете хромозоми, тогава съответният индивид има вероятност да има червена коса. Този тип наследство е описан като автозомно рецесивен начин на наследяване. Дори и двамата родители да нямат сами червени коси, и двете могат да бъдат носители на гена и да имат розово дете.
Генетичните изследвания на дисиготични (братски) близнаци показват, че генът MC1R не е единствено отговорен за фенотипа на червената коса; съществуват неидентифицирани модифициращи гени, които правят разновидност на MC1R гена необходим, но не винаги достатъчен за производство на червена коса.
Червената коса е най-редкият естествен цвят на косата при хората. Не-кожата кожа, свързана с червена коса, може да е изгодна в далечните северни климати, където слънчевата светлина е оскъдна. Изследванията на Bodmer и Cavalli-Sforza (1976) предполагат, че по-леката пигментация на кожата предотвратява рахитите в по-студен климат чрез насърчаване на по-високи нива на производство на витамин D и позволява на индивида да запази топлината по-добре от някой с по-тъмна кожа.
През 2000 г. Хардинг и др. че червената коса не е резултат от положителна селекция и вместо това се предлага да се получи поради липса на отрицателна селекция. В Африка, например, червената коса е избрана, защото високите нива на слънцето биха били вредни за необядената кожа.
Но в Северна Европа това не се случва, така че червените глави се получават чрез генетично отклонение. Оценките за първоначалната поява на активния в момента ген за червена коса варират от 20 000 до 100 000 години. ДНК проучване заключи, че някои неандерталци също имат червена коса, въпреки че мутацията, отговорна за това, се различава от това, което причинява червена коса при съвременните хора.
Червената коса отдавна е свързана с келтски хора. Както древните гърци, така и римляните описват келтите като червенокоси. Римляните разшириха описанието на германския народ, най-малкото тези, които най-често срещаха в южна и западна Германия. Все още е вярно.
Няколко сметки на гръцки писатели споменават зачервените хора. Фрагмент от поета Xenophanes описва траките като сини очи и червенокоси.
Въпреки че червената коса е почти изключително северно и централноевропейско явление, изолирани случаи са открити и в Близкия изток, Централна Азия (особено сред таджиките), както и в някои от тамимските мумии от Синдзян, Северозападен Китай ,
В Азия червената коса е открита сред древните тохари, които заемат таримския басейн в сегашната северозападна провинция на Китай. Каузайски тамимски мумии са открити с червена коса, датираща от 2-то хилядолетие преди Христа.
Udmurts, уралско племе, живеещо в северния военен басейн на Волга, между Казан и Перм, са единствените западноевропейци, които имат висока честота на червена коса (над 10%).
И така, какво общо имат всички тези хора? Със сигурност удмъртите и таджиките не са келти, нито германци. И все пак, както ще видим, всички тези хора споделят един общ произход, който може да бъде проследен обратно към една Y-хромозомна haplogroup: R1b.
Предполага се, че червената коса би могла да произлезе в палеолитната Европа, особено след като неандерталците също имаха червена коса. Единственият неандерталски образец, тестван досега (от Хърватия), не е носил същата MC1R мутация, отговорна за червената коса при съвременните хора (въпросната мутация е позната като Arg307Gly).
Но тъй като неандерталците са се развили заедно с Хомо Сапиенс в продължение на 600 000 години и са имали много подвидове в цяла Европа, Близкия изток и Централна Азия, не може да се изключи, че един специален подвид на Неандертал премина на мутацията MC1R на Хомо Сапиенс.
Малко вероятно е това да се случи в Европа, защото червената коса е отсъстваща или много ниска в части от Европа с най-високи проценти от haplogroup I (напр. Финландия, Босна, Сардиния) и R1a (Източна Европа) родословието, свързано с мезолитите и палеолитите европейци.
Ето защо трябва да търсим източника на червена коса, на друго място. неописуемо, отговорът се крие в хората от R1b - смятани за реколонизирани в Централна и Западна Европа през бронзовата епоха
Произходът на haplogroup R1b е сложен и обвит в противоречия до този ден. Настоящият автор подкрепя теорията за близкоизточния произход (точка, на която много малко генетични представители на населението не са съгласни), последвана от миграция към Северен Кавказ и Понтийската степ, която служи като отправна точка за бронзовата инвазия на Балканите, след това Централна и Западна Европа. Тази теория също се оказва единствената, която обяснява наличието на червена коса сред уммурти, Централна Азия и Таримски мумии.
Haplogroup R1b вероятно се е разцепил от R1a по време на Горен палеолит, преди около 25 000 години. Най-вероятното местоположение беше Централна Азия, около онова, което сега е Каспийско море, което се превърна в море след края на последната ледникова епоха и ледените шапки над западната Русия се разтопиха. След формирането на Каспийско море тези номадски ловци-събирачи се озоваха на по-зелената и по-богата кавказко-анатолска страна на Каспийско море, където можеха да опитомяват местни животни като крави, прасета, кози и овце.
Ако мутацията за червена коса е наследена от Неандертал, щеше да е от неандерталец от Централна Азия, може би от съвременния Узбекистан или от източноанадолски / месопотамски. Мутацията вероятно е предавана на няколко други (изчезнали?) Линии от няколко хилядолетия, преди да бъде наследена от племето R1b. В противен случай тя би могла да възникне и самостоятелно сред хората от Риб, още през неолита (но не по-късно).
Днес червената коса се среща най-често в северната и западната част на Европа; тя е свързана особено с хората, намиращи се в британските острови (макар и викторианска епоха. Етнографите смятат хората на Волга за "Удмурт" за "най-червените мъже в света"). Червените глави са често срещани сред келтските и германските народи.
Шотландия има най-висок дял от червенокосите; 13% от населението има червена коса и приблизително 40% носи рецесивния гений на червенокосия. Ирландия има втория най-висок процент; 10% от населението на Ирландия има червена, кестенява или ягодо-руса коса.
Смята се, че до 46% от населението на Ирландия носи рецесивния гений на червенокоса. Проучване от 1956 г. относно цвета на косата сред назначените в британската армия също открива високи нива на червена коса в Уелс и английските гранични области.
Берберските популации в Мароко и в Северна Алжир имат случайни червенокоси. Червената честота на косата е особено значима сред рифийците от Мароко и Kabyles от Алжир, чиято честота достига съответно 10% и 4%. Кралицата на Мароко, съпругата на Лали Салма на цар Мохамед VI, има червена коса. Абд ар-Рахман също имах червена коса, майка му беше християнски берберски роб.
Червената коса също се среща сред еврейските популации на ашкенази. В европейската култура, преди 20-ти век, червената коса често се възприема като стереотипно еврейска черта: по време на испанската инквизиция, всички с червена коса са идентифицирани като евреи.
В Италия червената коса е свързана с италиански евреи, а Юда традиционно е описан като червенокоси в италианското и испанското изкуство. Писатели от Шекспир до Дикенс ще идентифицират еврейските герои, като им дават червена коса. Стереотипът, че червената коса е еврейка, остава в части от Източна Европа и Русия.
В Азия генетичната червена коса е рядка, но може да се открие в Левант (Кипър, Сирия, Ливан, Йордания, Израел и Палестина), в Турция, в Кавказ, в Северен Казахстан и сред индо-иранци. Използването на къна върху косата и кожата по различни причини е често срещано в Азия. Когато къна се използва върху косата, тя оцветява косата в различни нюанси на червено.
Емиграцията от Евразия и Северна Африка се добавя към населението на червени коси в Америка, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка. В Съединените щати се оценява, че 2-6% от населението има червена коса. Това ще даде на САЩ най-голямата популация от червенокоси в света, от 6 до 18 милиона, в сравнение с приблизително 650 000 в Шотландия и 420 000 в Ирландия.
Червената коса се среща и сред полинезийци и е особено често срещана при някои племена и семейни групи. В полинезийската култура червената коса традиционно се разглежда като знак за слизане от високопоставени предци и знак на владетелство.

[Psyhea]

Митове и история на червена коса.

Гърция

The Greek philosopher Aristotle is reputed to have made the following comments about red hair:   - според Аристотел

"Fishermen, divers for murex, and generally those whose work is on the sea, have red hair." - червенокосите са предимно рибари,гмуркачи и най-вече онези,чиято работа е в морето
This mention of the Thracians having red hair brings to mind Herodotus' description of the Budini, a tribe in the region of Scythia that had "blue-grey eyes and red hair."- траките също са описвани като червенокоси,а за Еврипид,Менелай и Ахил също се смята,че са били червенокоси.

Това споменаване на траките, които имат червена коса, напомня на описанието което  Херодот дава за Будини-те, племе в района на Скития, което имаше "сини сиви очи и червена коса". Всъщност вече е ясно, че в районите, посочени от гърците като Скития и Тракия, е имало поне някои червенокоси хора, тъй като коментарите като тези сега са подкрепени от откриването на тракийското изкуство, което ясно изобразява хората с червенокоси външен вид. Четох също така, че на гръцки и римски театри роби получиха червени перуки като идентификатори и че това произтича от факта, че техните роби често идват от тези северни територии./ склави - роби = слави/славяни?


Рим



Римляните имат склонност да свързват червената коса с гализките и германските племена, които срещат на север, както и следните коментари:


"Високият им ръст, дългата си червена коса, огромните щитове, извънредно дългите им мечове, още повече, песните им, когато влизат в битка, войните им и танците, и ужасния сблъсък на оръжията, когато разклащат щитите си които бащите им направиха пред тях - всичко това е предназначено да ужасява и да се ужасява ".
- Ливи, на галите.


"Червената коса и големите крайници на жителите на Каледония ясно показват германски произход."
- Tacitus, на жителите на Северна Британия.


"Етиопският цвят не е единствен сред сънародниците му, нито червената коса е привързана към особеност сред германците".
- Сенека, за германците.


Има и една история, която Калигула направила от затвора от Галия, за да израсне косата си дълго и да я оцвети в червено, за да може да ги покаже на обществеността при триумфа си в Рим.


Разяснителна индикация за това, как червената коса е била разглеждана в древния Рим, може да се намери в епиграма, написана от Martial за роб на име Zoilus. Той написал "Золиус, с червената си коса, тъмния тен, късата стъпка и блестящото око, би било чудо, ако си бил добродетел." Въпреки това не беше лошо за червената коса, тъй като се казва, че римляните също го използват за внос от северна Европа, за да правят перуки.


Едно приказно мрачно чувство за червената коса, с което се сблъсках, беше в произведенията на Плутарх. В неговия "Живот" той заявява, че Катон цензурът  Cato the Elderе e червенокос. Четох обаче два преведения на това произведение и докато първият го описва като "червена коса", втората просто го описва като "червеникава". Така че не знам какво да вярвам. За пореден път думата "червеникава" и нейните различни интерпретации оставят да се позная. Въпреки това го включвам тук, докато Катон изглежда като човек, достоен да спомене. Той беше развълнуван стоик, войник и оратор и имаше огромен усет за измислянето на фраза. Някои от думите му са по-долу:


"Мъдрите научават повече от безумните, отколкото от безумните от мъдрите, защото мъдрите се отклоняват от греха на безумните, докато глупаците не се възползват от примерите на мъдрите".
- на мъдрост.


"Гледам крал като същество, което се храни с човешка плът."
- запитан защо е избягнал крал, който посещава Рим.




Египет         



Смята се, че самата Клеопатра е червенокоса. Това отчасти се основава на изображение, намерено на стената в Herculaneum, което показва жена с червена коса, заобиколена от египетски мотиви. В книгата си "Клеопатра Велики", Йоан Флетчър пише:


"Клеопатра може би е била червенокоса, съдейки по портрета на жена с пламтяща коса, носеща царската диадема, заобиколена от египетски мотиви, идентифицирани като Клеопатра".


Тя също така заявява, че червената коса става нещо като модно изявление в Александрия на Клеопатра, като пише:


"Червената коса на германските племена, завладяни от Цезар, беше особено ценена за тази цел - това беше сянка, привлекателна за модните александрийски жени, включително някои в кралското домакинство, вероятно кестенявата коса на Клеопатра постави тази тенденция, оцветител като къна. "


Тя също така споменава, че по време на празненството, поднесено от Клеопатра, имало персонал, който да е с такава честна коса, "че Цезар каза, че никога не е виждал толкова червена коса в страната на река Рейн".


Друга книга, която споменава червената коса във връзка с древния Египет, е "Златната клонка" на Джеймс Фрейзър. В него той заявява, че червенокосите мъже са били изгорени и пожертвани от египтяните:


"Що се отнася до древните египтяни, ние имаме на властта на Мането, че те са изгаряли червенокоси мъже и разпръскват пепелта им с весели фенове и е много важно, че тази варварска жертва е била предложена от царете в гроба на Можем да предположим, че жертвите представляват самия Озирис, който ежегодно е бил убит, разчленен и погребан в личностите си, за да ускори семената на земята.


По-късно в книгата той разяснява:


"Отново теорията, че свинята, първоначално самата Озирис, се е смятала за въплъщение на врага си Тифон, се поддържа от подобно отношение на червенокоси мъже и червени говеда към Тифон. мъже, които бяха изгорени и чиито пепел бяха разпръснати с весели фенове, видяхме основателни причини да вярваме, че първоначално, както и червенокосите кученца, убити в Рим през пролетта, те са били представители на самия царевичен дух, от Озирис и са били убити с изричната цел да се превърне царевицата в червено или златисто.


Предвид тази информация е интересно да се отбележи, че сега знаем, че много фараони от древен Египет са с червенокоси, включително Рамзес II, известен също като Рамзес Велики. Всъщност броят на червенокосите мумии, които се откриват, изглежда удивително непропорционален, особено предвид климата в Египет.


Финикийци


Очевидно името "финикийци" се превежда свободно като "червени хора". Повечето учени смятат, че това се отнася до червеникаво-червената боя, която са използвали за боядисване на дрехите си, други твърдят, че се отнася до цвета на земята си. Но аз също прочетох, че може да се отнася до цвета на косата им. Аз не съм наистина квалифициран да кажа дали тази теория държи вода или не, но я включвам тук, просто защото тя ме интересува. Чел съм няколко ексцентрични теории, които предполагат, че финикийците споделят общ произход с британците - може би те също имат червена коса. Всичко изглежда малко фантастично, но финикийците са пътували до Атлантическия бряг и до британските острови в древни времена, така че никога не сте знаели.

Cato_the_Elder  - Катон старейшина (Cato Censorius), Катон Мъдри (Cato Sapiens) и Катон Древен (Катон Прикус) е бил римски сенатор и историк, известен със своя консерватизъм и противопоставяне на елинизацията. [1] Той е първият, който пише история на латински.
Той идва от древно плебейско семейство, което е известно за военната си служба. Подобно на своите предци, Катон е посветен на селското стопанство, когато не служи в армията. След като е привлякъл вниманието на Луциус Валерий Флак, той бил приведен в Рим и започвал да следва курса на честта: той бил последователно военна трибуна (214 г. пр. Хр.), Квестор (204 г. пр. Хр.), Аид (199 г. пр. Хр.), младши консул (195 г. пр. Хр.) заедно с Flaccus и цензура (184 г. пр. Хр.). Като претор, той изгонил лихварите от Сардиния. Като цензура, той се опитва да запази родовите родословни обичаи и да се бори с "изродените" елинистични влияния. [1] Неговият епитет "Старейшина" го отличава от неговия толкова велик пра-внук Катон младши, който се противопоставя на Юлий Цезар

                 



Издължен череп от Паракас - червена коса                     Джинджър червенокосия -Рамзес III


     


Мумия от Китай-червена коса -                                                                 мумия на жена  от  Перу - 13 век
The Beauty of Xiaohe or Little River, 3,800 years old,
 mummified remains of a Caucasian woman found in Western China
 along with other European mummies and artеfact


Търсачката вади много мумии с червени коси,откривани в различни точки на планетата




Odekaj Khan
 Монголия





Както виждаме,изобразен е със сини очи и червеникава брада

Самият Чингиз Хан е описван като блестящ човек с червена коса и зелени очи! (вярно,не е признато официално,но..стара истина е,че където има дим,там има и огън)


         




BritainsDNA Announces the Results of the Red-Head Project - изследването гласи,че най-висок процент червенокоси в Британия са в Ирландия - 40% и Шотландия -/скоти/ - 36%


https://en.wikipedia.org/wiki/Red_hair