Apocryphal Academy

Автор Тема: Създателите на човешкото тяло,т.нар. човешки 'БОГОВЕ' и всичко свързано с тях  (Прочетена 2320 пъти)

0 Потребители и 3 Гости преглежда(т) тази тема.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил


Герба на Фридрих Барбароса             Armoiries empereurs Hohenstaufen.svg                         Произход на Фридрих - династия  Хоенщауфен Герб на Швабската династия


Хоенщауфенберг
 


Жива пирамида си това! Напомня ми пейзажа по пътя Шумен - Варна

Етимологията на думата не е много ясна,но Хоенщауфен са наричани още - Die Staufer .При сърфиране за корена на думата Staufer,също не намирам много,но при staufischen търсачката вади само такива изображения Thumbnail for version as of 10:23, 9 November 2017


 


Фридрих Барбароса и неговите синове Хенри VI, които вече носят кралската корона (вляво), и Фредерик, херцог от Швабия; Миниатюрата от Welfen Chronicle (версия Weingarten, 1167 започна, картината и довършена през 1179 г.)






По-важни особи произлезли от тази династия

                       Конрад III                                                    Фриддрих I Барбароса                                        Фридрих II 

                                        Резултат с изображение за Фридрих I Барбароса                Резултат с изображение за ФРИДРИХ 2     


Както виждаме,все червенокоси владетели,а освен това към тази династия спада и Хенри VI



Самият Фридрих Барбароса е син на херцог  - Фридрих II Швабски /Хоенщауфен/ и Юдит Баварска /Велфи/


Да си припомним флага на  Fieschi  ,по-горе виждаме този на Хоенщауфен,а това е Wittelsbach    


Пра-пра..прабабата на Жана Д'арк по майчина линия,която е с напълно неизвестни родители е представител на фамилия Fieschi - Chiara Di Fieschi


Династия Wittelsbach се свързва с фамилия Ди Арко ,по следния начин


Цитат
Д'Арко е благородно семейство от Трентински произход на дванадесети век. Господарите на Арко произхождат от преброените от Боген в Бавария, които променят германското си фамилно име в италианското фамилно име "д'Арко" - линия, изчезнала през 1242 г.


Първата новина за семейството се появява в документ от 1124 г., подписан от Федерико Д'Арко, в който епископът на Тренто Алтманно дава на жителите на Рива да построят замък. Те били васали на Трентските епископи и били защитени от германските императори, които през 1209 г. получавали потвърждение за привилегиите си от Ото IV от Брунсуик. През 1220 г. Фридрих II от Швабия слиза в Италия, коронован от папа Хонорий III и придружаван в Рим от Фредерик Арко (-1236). За услугите, предоставени през 1221 г., той получава имперската номинация за графство Арко и Торболе. Семейството е разделено на две линии: един вярващ в Свещената Римска империя, а другият е свързан с епископите на Тренто.

От баварските Богени,произлизат и някои глави на Wittelsbach ,най-вероятно чрез бракове,но Богените са червенокоси,и мен ако питате..думата Бог-ени,перфектно говори сама за себе си .
На немски думата Боген означава - АРКА

И не се учудвам,че обитават Бавария,земя на келти - траки, и често си мисля,че думата Бавария ,произлиза от Балкария,,но може и да само да си фантазирам.

Цитат
German Bayern, Medieval  Latin - Boiaria , named for the Boii, the ancient Celtic people who once lived there (also seeBohemia ). Related: Bavarian


Аз си мисля,че думата Боили е преминала в Boii ,а Boiaria ,ми звучи като не само близко до България,но и като "боярия"/боили..


Straubing- Bogen - Bavaria

Цитат



Родословно дърво                     
Велфите (на немски: Welfen) са аристократична фамилия с франкски произход, известна от 9 век. През 18 и 19 век представители на рода са крале във Великобритания (Хановерска династия). През 1917 г. Хановерската династия (или Велфи линия Хановер) е преименувана на династия Уиндзор.Фредерика Хановерска († 6 февруари 1981), кралица на Гърция, е една от Велфите. Нейният племенник Ернст Август от Хановер (* 1954) е сегашният ръководител на фамилията. Той е правнук на Вилхелм II, последният германски кайзер и крал на Прусия, и от 1999 г. съпруг на принцеса Каролина от Монако



Il Conte D'Arco
новела с неизвестен автор 1827


Провинция Тренто - северен Тирол/Ди АркоCoat of arms of Autonomous Province of Trento



« Последна редакция: Май 06, 2018, 01:02:38 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Да припомним.
Родителите на Фридрих Барбароса са Фридрих Швабски и Юдит Баварска

Юдит/Йудит - много хубаво име със старо значение за нас - мамя,лъжа,предател,кривя се,гримаснича,наименование за евреин,Юдеи,Юда,Джудит


Юдит Баварска  е дъщеря на Хайнрих Черния IX и Вулф-хилда Саксонска  / отбелязвам ги защото с черното свързвам Ди Арко/ и Вълците като кръвна линия,но Хоенщауфен които също числя към вълка -камъка-арката,но като са червенокоси,връзката на тази линия още ми убягва


Вулфхилда Саксонска е
дъщеря на последния херцог на Саксония Магнус от род Билунги и на София Унгарска - дъщеря на  унгарския крал Бела I
Знаме на Унг
ария                   









Интересно е не само името и етимологията му,но и герба династията
Велфен - днешните Уиндзори


W-elf-en,аз мисля,че има нещо общо с думата Elf,възможно е В да идва от думата за Вълк - Wolf,но така или иначе си мисля,че коренът е свързан с горските митичните "същества" Елфи и като гледам герба с еднорога - също "горско митично" същество,може и така да е.


Резултат с изображение за welfen


Какъвто и да е произхода на Еднорога,виждаме,че той вече е прикован с верига и подчинен на короната на Лъва


А долното изображение - крилата Нимфа и Лъв ,ме карат да се убеждавам още повече,че името Велфен,идва от линията на феите,каквато се смята,че е и майката на Императрица Ди Арко


Резултат с изображение за welfen

Герб на  Уиндзор
Свързано изображение

« Последна редакция: Май 06, 2018, 01:42:54 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Темата придобива хаотичен вид,но ще претърпи пренареждане










Резултат с изображение за virgin mary genealogy








Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Цитат
                  Лилит е вероятно най-загадъчната личност в човешката история.
Малцина знаят, че преди Ева Адам е имал друга жена - Лилит, която Господ създава едновременно и от същия материал като него. Тя настоявала да бъде равноправна на Адам, не можела да понесе мъжът да доминира над нея и затова избягала от него. Впоследствие Бог създава Ева от плътта му, за да може той да има жена, която да му се покорява. В един от важните текстове на Кабала, се казва: По времето, когато Йехова създаде Адам, той създаде и жена, наречена Лилит, която също като Адам бе взета от земята. Тя бе дадена на Адам като съпруга. Но възникна спор между тях и тя изрече забраненото име на Йехова и бе прокудена Впоследствие образът й бива силно демонизиран. Легендите разказват, че змията, съблазнила Ева е била именно Лилит (тя е изобразявана с обвита около тялото си змия) - това е било част от отмъщението на Лилит, за да докаже, че и Ева не е съвършена. В митологията на всички народи се твърди, че Лилит е била и първият вампир - след като е била прокудена от Рая, тя се озлобява и започва да яде новородени деца, пие кръвта на убитите от нея мъже и се храни с плътта им. Появява се като невероятно красива жена с дълга коса и изкусителен вид. Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейския фолклор, описание на демона Лилит се явява и при персите, вавилонците, мексиканците, гърците, арабите, англичаните, германците, ориенталците и индианците.В средновековна Европа тя била обявена за жената на Сатаната. Вярвало се, че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукубуси, които се събирали с нея близо до планините на мрака и празнували с демона-любовник на Лилит - Самаел (Самаел е бил паднал ангел,всъщност библейският Луцифер), чието име означава отровата на Бог.
Създадени по време на патриархата, почти всички древни религиозни книги узаконяват властта на мъжа и изразяват неговия страх пред независимата жена. Лилит и Ева са символ на раздвоената женственост, съставена от две невъзможни да се слеят нейни части: несломената от мъжкото властолюбие жена, и другата, която се е примирила с него в името на семейството и продължението на живота. Още началото на Библията Битие ни отвежда до една отдавна известна на света загадка:Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде. (Битие 1:27) И по-нататък: И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.(Битие 2:7) От тези цитати става ясно, че човекът е създаден от две равностойни половини: мъж и жена; от пръст, на която е вдъхнат живот. После следва заселването му в Еден и забраната да яде от Дървото на познаване на доброто и злото. И именно тук се появява загадката: Адам изведнъж се оказва сам в райската градина.И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. (Битие 2:18) И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.(Битие 2:22) А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. (Битие 2:23).Защо, след като жената вече е създадена, Адам се оказва сам в Райската градина и се налага да му се направи нова спътница в живота? Какво е станало с първата жена? Петокнижието упорито мълчи по този въпрос. Нещо повече, християнските преводачи на Стария завет всячески се опитват да изличат едно име от текстовете му. Това опасно и плашещо ги име е Лилит. В канонизираните от Светата християнска църква книги паметта за нея е завинаги изтрита. В книгата на пророк Исая например то е заменено с . Но коя е Лилит и защо е трябвало да изчезне от преводите на свещените еврейски книги?Създадена е заедно с мъжа и е равна на него по сила, интелект и произход. Безсмъртна като него. И е първата божия творба, опълчила се срещу неравенството, наложено от човека. Тя отказва да се подчини на Адам, напускайки в знак на протест райската градина и отнасяйки със себе си знанието, което Яхве й е дал - формулата, съдържаща тайното свещено име на Бога. Оттогава датира и нейното демонизиране - израз на мъжкия страх пред изплъзналата се от контрола му жена. Светът на патриархата я описва като съблазнителка на мъжете, убийца на децата, демонка, заповедница на нощния свят и сама част от тъмнината на нощта. Във Вавилонския Талмуд, чиито текстове са доста по-късно записани от тези на Тората, Лилит е описана като демонично същество с дълга коса и криле . Трактатът Шаббат, 151б пък предупреждава самотно спящия у дома си мъж, че може да бъде обхванат от демоните на Лилит против неговата воля. В древната месопотамска култура праобразът на Лилит, изобразена като царица на нощта, е хубава жена с криле, държаща в ръцете си жезъл и пръстен, съответно знаци на мъжкото и женското начало, и с крака, завършващи с птичи пръсти - още един намек за небесния й произход. Тя е стъпила на два лъва и има изобразени бухали от двете си страни.С нейното демонизиране обаче не се съгласяват много поети и художници, описвайки я като изключително привлекателна млада жена със змия в ръце - символ на вечната съблазън и връзката й с творящото природно начало.
Викторианският поет Робърт Браунинг пише за Лилит в поемата си Адам, Лилит и Ева. Авторът обрисува Лилит и Ева като приятелки, седнали от двете страни на Адам. Пред лицето на Смъртта, от една страна Ева споделя, че никога не е обичала Адам, а Лилит ѝ признава, че таи в душата си безгранична любов към него:
Докато най-силната отрова напусна устните ми,
Аз си помислих:;Ако въпреки лъжата.
Той махне маската от душата ми с целувка
Аз пълзя, негова робиня духом, тялом и въобще!

Резултат с изображение за fall of man painting
(Cornelis van Haarlem, Rijks museum, 1592)
Данте Габриел Росети изразява искреното си възхищение от нея в поемата си " Черната луна" за способността и да омагьосва мъжете и да ги кара да губят разсъдъка си.
Ръдиард Киплинг също разказва за Лилит и Адам в поемата си "Най-старата песен" .
В нея Лилит обвинява Адам, че той винаги се е преструвал, че обича Ева и изплаква болката си от това, че е избрал да сподели живота си с нея, вместо с истинската си любима.
 В текстовете на автори като Гьоте, Гумильов, Набоков и Цветаева, нейният образ е противопоставен на заетата единствено с кухнята и домакинството Ева. В картината Лилит на английския писател и художник Джон Колиер е изобразена прекрасна гола жена с дълги руси коси и съвършено, сякаш порцеланово тяло, която е обгърната от огромна змия и нежно е опряла на нея лицето си. Според Мариане Валах-Фалер нейната съпротива е срещу жаждата на Адам да властва над света, не срещу Бог. И тъй като не е престъпила заповедите на Яхве да не яде от Дървото на познанието, тя е свободна и от отговорността за човешкия грях. По-късно създадената Ева е олицетворение на подчинеността и неравностойното положение на жената, обусловено от патриархата. Колкото Лилит е жив и пълнокръвен образ, Ева е неразвита и зависима физически и духовно от своя господар и повелител. Но тъй като също е Божие създание, в което е заложена мярката за първоначалното съвършенство на човека, втората жена на Адам усеща своята непълноценност и се стреми да я преодолее.Това поставя мъжа в много раздвоено положение. От една страна, неговото огромно его и жаждата му да властва в света на Формата, подобно на Бог в нематериалния свят, още са много силни. От друга, той помни, че е имало една красива, независима и горда жена, равна на него и родствена му като сиамски близнак, с която нещата са можели да изглеждат съвсем различно, ако не е била онази пагубна жажда да владееш и употребяваш другия не според божественото му предназначение. Ева е скучна, Лилит  вече недостижима. Тя отдавна е надраснала миналото, запазвайки своята независимост от Адам. Времето, през което мъжът и неговата втора жена е трябвало да се борят за своето физическо оцеляване, за нея са спечелени за развитието на духа години.Един ден Ева също среща Лилит, бродеща зад стените на Еден, и вижда, че тя не е никакъв демон, а подобна на нея жена, само че много по-умна, красива, образована, целеустремена и свободна. Отровена от грехопадението, Ева отговаря на приятелското и изпълнено с радост втурване на Лилит към нея с неприязън и жажда да й прехвърли тъмните си страсти. Ева обвинява Лилит, че е себична, задето не е готова да се подчини на Адам и да се жертва за него. И съвършената жена огорчено й обръща гръб, продължавайки по своя път, посветен на знанието. Но всеки път при настъпването на Рош-Хашана  рожденият ден на Творението, и на Йом Кипур - денят на опрощаване на греховете, тя отново се завръща при стената на Еден и очаква Адам и Ева да отидат при нея, за да се сдобри с тях и заедно да работят за израстването на човека  за да може чрез тях да се изпълни първоначалният божествен план. Ала чакането й е напразно, защото гордостта и глупостта държат здраво в прегръдките си прогонените от Рая Адам и Ева. Оттогава продължава да расте и онази пропаст между дъщерите на Ева и тези на Лилит, първите незаслужено толерирани, вторите незаслужено отхвърляни в човешкия свят. Невъзможността на дъщерите на Лилит да имат едновременно и знанието, и мъжа, им причинява същото голямо страдание, както евините дъщери страдат от липсата на свобода и мъжко уважение.
Решението на конфликта е в Адам в неговата готовност да се откаже от своята себичност и да се завърне при първоначалния замисъл на Бога. Пътят към духовно андрогинния човек, съставен от две различни тела, но обединен от равенството по интелект, душа и права, явно е труден и много дълъг.


Резултат с изображение за faust and lilith                                             Ð езултат с изображение за Лилиту
Ричард Уестал -Фауст и Лилит                                                       Джон Колиър - Лилит 1982




 Ð езултат с изображение за reptilianos en la biblia Резултат с изображение за адам и лилит ева Резултат с изображение за hugo van der goes adam and eve
първия любовен тригълник-                                                                                                                              Хюго ван дер Гус 
 миниатюра XV век


British Museum Queen of the Night.jpg               Ð езултат с изображение за adam et eve histoire
       he Burney Relief                                           Рафаело Санти - Грехопадение

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат
На иврит език текстове, терминът Лилит или Лилит (преведено като "нощни създания", "нощ", "чудовище нощ вещица", или "писък бухал"), първо се появява в списък с животни в Исая 34:14, или в единствено или множествено число, според вариациите в най-ранните ръкописи. В Свитъците от Мъртво море 4Q510-511, първият термин се появява в списъка на чудовищата.
От материалите до тук,виждаме,че първо е създадена русалката Лилит,и чак в последствие земната жена Ева.
За Лилит - Мелюзина вече стана дума..


Излиза,че червенокосите са потомци на Лилит и ,до тук видяхме,че червените коси се свързват с


1 "магически способности"-вещерство,а за рептилите знаем,че са раса със силно развита психична енергия(не духовна!!),казахме,матриархален социален строй произлизащ от пчелите/Кралица Майка-женска фигура/снасяща неоплодени мъжки яйца,годни само за разплод,а от оплодените ягца се излюпват женски пчели,работнички,бойци и т.н. ,т.е. притежаващи същите функции като майката.Нормално/логично е,щом в биологичната си еволюция тази раса е запазила инсектоидните белези на полова система,то да са запазени и наследствените функции,а именно,женския организъм да продължава линията и да наследява способностите на майката.
И тук на земята,често чуваме за знахарски и вещерски способности,предавани по кръв от майка на дъщеря,точно както е в описания случай на Жакета Удвил,Елизабет Удвил и Елизабет Йорк


2 владетелски династии


3 робство


Може би не случайно,Аристотел твърди,че "Fishermen, divers for murex, and generally those whose work is on the sea, have red hair."


Squat lekythos (detail of Poseidon and Amymone)Yale University Art Gallery                The Marriage of Poseidon and Amphitrite - Felice Giani     
                                                               
NB2bhYYtt8Nj.jpg Poseidon and Amymone (detail)   7v8npfFZh7UM.jpg Резултат с изображение за посейдон и амфитрита


Ясно виждаме,че Посейдон,морския бог е изобразяван с червени коси !


Thracian Girl Carrying the Head of Orpheus on His Lyre                  The Birth of Venus by Botticelli
 Gustave Moreau 1865


Резултат с изображение за tableau orphée de gustave moreau                                  Резултат с изображение за aphrodite



The Birth of Venus William-Adolphe Bouguereau                                        Coffer Painting Of A Thracian Woman - Ostrusha tomb, near Kazanluk


Резултат с изображение за adolphe william bouguereau venus          Резултат с изображение за траки рижави


Orfeus -  римска мозайка                                                                         Bacchus 1850. Michelangelo - Дионисий


Резултат с изображение за did thracians look like                               Ð езултат с изображение за bacco dio del vino
« Последна редакция: Май 06, 2018, 08:53:26 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат
Изнасилването на Ева



За да разберете напълно изнасилването на Ева, трябва да сте запознати с легендите за Лилит демон и падението на човека. Накратко според еврейските равински писания Лилит е първата жена на Адам, създадена от Бог като близнаци, обединени заедно. Лилит поиска равенство с Адам, особено по време на полов акт, който не винаги е под него. Когато Адам отказа да й поиска, Лилит набързо го остави да избяга в Червено море, където, според други легенди, тя се съпровожда със Сатана да ражда демоничния Джин или сто бебета на ден. Бог изпрати три ъгъла, за да я донесат, но Лилит отказа да се върне. Така Бог даде на Адам пословичната Ева. Но когато Лилит видя Адам с Ева, тя си спомни Святия Красив и се втурна обратно, за да заеме мястото й, но беше твърде късно, Бог я беше заключил от херувимите.


В легендата за падението на човека човек вижда, че Ева е изкушена от змията. Според християнската вяра змията е била скрита в Сатана; друго име за Сатана е Самаел, демоничният любовник на Лилит. Кабалистите носят тази еволюция още повече, като казват, че менструалната кръв е проклятие върху жените, които се спускат от сексуалния съюз на Ева с Лилит под прикритието на Самаил. Когато Лилит бе видяла Самаил в серпентинната си форма, съблазняваща Ева, тя завижда и влезе в акта. Менструалната кръв на Ева стана истинската "мръсотия и нечисто семе" на Самаил. Това следва равинската традиция, че Лилит в змийската форма е успяла да съблазни Ева заради присъщата му похотливост и слабост. От своя страна Ева съблазни Адам по време на мозъка си. След като Адам се оскърби чрез този забранен акт, Лилит стана силна в "обвивките" и можеше да дойде при него против волята му да открадне семето си, за да предизвика много демони, духове и Лилин.



Важността на горепосочения кабалистичен мит е, че той показва, че кабалистите не само приемат еврейската забрана, че мъжете не трябва да имат сексуални отношения с жена по време на мензисите, но и не по време на нейния период на пречистване, продължаващ седем дни след това, както е написано в Стария Завет Лев 18:19) и Мидраш, но те представиха причина за забраната. Те отидоха по-далеч от Библията, която просто казва Божията забрана, която просто казва, че човек не трябва да позволява на менструалната кръв да го докосва без обяснение. Нямаше нужда от обяснение за повечето евреи, откакто Бог го беше заявил. Кабалистите не само представиха обяснение за забраната, но и описваха окултната мисъл, която е била в менструалната кръв на менструацията.
Признато е, че за много съвременни читатели горната забрана изглежда абсурдна и глупава. Но нека този автор ви увери, че преди няколко години, ако не и сега, християнските майки съветват своите синове и дъщери да не правят сексуални сношения по време на менструацията на съпругата, забраната се корени дълбоко и добре. Освен това такова знание не трябва да бъде открито отхвърлено като безсмислено, а да се изследва за по-дълбокия му окултен смисъл. Кабалистите вярвали, че менвата кръв на Ева е семената на Самаил в серпентината му форма, показва силна връзка между менструалната кръв и енергията на Кундалини, която винаги се характеризира като серпентина. Вярата се носи още повече: властта, която Ева упражнява върху Адам, показва вярата в силата на кръвта й и показва огромната си сила на жената (жените), така че жените могат да принудят хората да действат против волята си. Следователно, може да се каже, тази убедителна способност или дар е дадена от Лилит през Самаил до Ева. Не е чудно, че древните равини наричат ​​този подарък проклятие. Проклятието или дарът за цялото човечество също беше раждането на Каин, Каин на гнозиса.


Както се очакваше, равините щяха да сметнат това за проклятие. Тяхното отношение със сигурност беше пренесено в християнската религия и продължило от векове. Току-що през последните години жените са постигнали напредък в християнската църква, главно в протестантски деноминации. Разбира се, това беше основната цел на християнството, унищожи богинята религия. Мнозина смятат, че тази цел е била частично прекъсната от Лилит - аспектът на сексуалната любов на Великата Майка, който упражнява толкова много власт.


Тази сила е от магическо и сексуално естество. Винаги присъстваше в алхимията като термин menstruum, означаващ менструална кръв. Използването му в алхимията е свързано с нейните окултни значения, както с живота, така и със смъртта. Окултните добродетели за менструалната кръв имат напълно различни асоциации в западния окултизъм от кръвта в тялото. Менструалната кръв, докато тялото е подхранвано и овластено, но след като изтече, почти универсално се смяташе, че се стерилизира, унищожава и убива. Според някои от тези характеристики естествено го е направила кръвта на Лилит. По време на историята, менструалната кръв е описана като притежаваща магически свойства, което я прави приложима за много приложения, които варират от смъртоносни до полезни цели. Двама известни автори са римският Плиний Стари и Агрипа.

Плиний Старец посвети две глави от своята естествена история, описващи страшните сили на менструалната кръв. Агрипа споменал много хора в лечението на чародействата. Коментарите на Агрипа са любопитни, тъй като той дава няколко примера за това, как менструалната кръв е вредна за селското стопанство: тя излива ново вино и ако се докосне до лозата, то я разваля; с много докосване прави всички растения и дървета безплодни; и изгаря трева и прави плода да падне от дърветата. Той продължава да дава други примери за лошите ефекти на менструалната кръв, но в контраст със средновековните селяни си помисли, че може да се храни и оплоди. Някои смятат, че една жена по време на менструацията може да защити полетата, като ходи през нея или изложи гениталиите си. Други жени носели семена в полета в парцали, оцветени от менструалната кръв, продължение на обичая на елеузиновото плодородие.


Човек трябва да се чуди кой е прав, Плиний Стари и Агрипа или селянинката? От кратко наблюдение би могло да се отговори на жените. И Плиний Старец, и Агрипа са писатели, макар че без съмнение и двамата са наблюдавали природата, а Агрипа, въпреки че е практикувал окултизъм, има връзки с Римокатолическата църква и нейните противоположни възгледи. Селските жени обаче са живели в естествения опит; знаеха какво е да засаждат и сеят. Най-вероятно те са засадили семенни кръвоносни семена многократно мислейки, че продуцират по-добре и знаейки, че те не причиняват никакви неприятни ефекти. Жените, които харесаха най-много, видяха женските животни да се менструват и знаеха, че това не причинява никаква вреда. За тях менструацията е естествен женски процес, както и при древните езически жени, наблюдаващи елевзийските мистерии, може би някои от тези убеждения все още живеят.


Някои наричат ​​менструалната кръв кръвта на Лилит, защото вярваха, че има сила както на живота, така и на смъртта, живота в тялото, за да подхранва плода и смъртта, когато изтича; следователно Лилит е любовница на раждането. Тази кръв е свързана и с Луната, тъй като менструалният цикъл съответства в голяма степен на лунния цикъл, поради което се свързва с Лилит, Хеката, Кали и други лунни богини на разрушението.


Изнасилването на Ева и историята на Лилит съвпадат, когато се описва дерогацията на жените сред миналите юдео-християнски духовници. И двамата бяха унищожени от Бога, а духовното му духовенство последва примера му. Но и двамата се възстановяваха да станат женска сила, за да се съобразяват с нея: Лилит, като отиде в Червено море, като взе демонския си любовник Самаил, изцели демоните и участваше в изнасилването на Ева; и Ева, когато изкуши Адам да има сексуален контакт с нея по време на мозъка си. Цялата такава дейност прекъсваше Божия план за своя "съвършен човек" и "послушна жена" и даваше на жените равенство с мъжете. Адам, осквернявайки себе си, жените придобиват възможността да накарат хората да направят нещата против волята си. В този смисъл Лилит и Ева са сравними с персийската морска богиня Тиамат, която трябваше да бъде благочестиво божество след убийството на съпруга си Апсу. Но за разлика от хаотичния Тиамат нито Лилит, нито Ева са били убити и продължават да опустошават хаоса на света, когато се борят за справедливост.
Много жени притежават лилитския аспект на женската личност, Самаел при мъжете. Това е аспект на личността, който представлява ножа на вещицата, който й дава решителност и сила да се отклони или да се отърве от защитения и традиционен път на женствеността - път, обикновено мъжки и мощни. Нетрадиционният път води своя женска пътешественик на съвсем различен път, отколкото пътувания средна жена, често отначало до изолация. В чувството за пълна самота, а понякога и за срам, човекът пита: "Какво съм сторил?" Но такава изолация и срам, когато се приемат като предизвикателства, могат да предизвикат нагласа. След като се излекува от рани, причинени от обикновеното общество, жената решава дали тя многократно ще приеме тези рани или ще се бори. Ако нейният аспект Лилит се развие напълно, тя се бори отново, като реши най-добрите начини за посрещане на многобройни ситуации. Тя използва ножа си, за да унищожи вредните ситуации и да се защити. Изпълнявайки нейните задачи може да бъде бавно и трудолюбиво, но се стреми към самообраза и справедливостта. Тя се стреми към самостоятелност, както Лилит е направил, когато нахлува в небесната порта.


Цитат



Lilith
'''Лилиту''' (също '''Лилит''') (lang-hel לילית  е женски божествен митологичен образ от месопотамския пантеон. Тя е покровителка на бурите, асоциира се с вятъра и се смята за носител на болести и смърт. Фигурата на Лилит се появява за първи път като богиня на ветровете и бурите под името Лилиту, в Шумер, около 3000 г. пр. Хр. Много учени считат, че „Лилит“ е вариация на Лилиту, появила се около 700 г. пр. Хр. Лилит е нощен демон (в гръцкия смисъл на думата) в еврейската традиция  (на иврит לילית), спомената е като крещяща сова във варианта на Библията на крал Джеймс. В апокрифните текстове се споменава като първата жена на Адам.


 Месопотамска митология
Етимология на името
Иврит  - lang|he - לילית , ''lang|he-Latn|Лилит'', Акадски  ''Līlītu'' е женско Нисба прилагателно от Прото-Семитския корен LYL „нощ“, буквално се превежда като „женско нощно божествено същество/демон (отново в гръцкия смисъл)“, въпреки че има примери в клиновидната писменост където името се среща и като ''Līlīt'', и като ''Līlītu'' където отново се описва като демон, което носи болести.


Възможна е също така и асоциация не с „нощ“, а с „вятър“, като се вземе предвид, че акадската ''Lil-itu'' е езикова заемка от шумерската дума ''lil'', която означава именно „въздух“, още по-осезаема е връзката с шумерската „Нинлил“ (името на която означава „Женски въздух“), богиня на южния вятър и съпруга на Енлил].


В акадската дума от мъжки род ''līlû'' не присъства нисба суфиксът и може да бъде сравнена с шумерската ''(kiskil-) lilla''.


 Кисикил-лиллаке
Лилиту, също така се идентифицира и с ''ki-sikil-lil-la-ke'', женско божество в пролога на Епос за Гилгамеш .
 ''Ki-sikil-lil-la-ke'' понякога се среща и като девойката на Лилу, компаньонка, негова любима. Описвана е като „тази, която радва сърцата“ и „тази, която пищи постоянно зловещо“. Друго женско божество (или просто епитет на Лилит) е споменатата покрай Ki-sikil-lil-la-ke: Ki-sikil-ud-da-ka-ra или „тази, която краде светлината“ или „ тази която владее светлината“ и се възприема като луната.








Релефът, показан отстрани, се датира към Старовавилонския период (XX в. пр. Хр.). това е скулптура на жена с крака на птица, а от двете ѝ страни има по една сова (хамбарна сова).


Най-вероятно релефът показва Инана или нейната сестра от подземния свят Ерешкигал, а това е и причината днес някои учени да оспорват връзката на релефа с Лилиту/Лилаке. Релефът е бил закупен от Британския музей в Лондон по случаи неговия 250-годишен юбилей. Оттогава получава името „Царицата на нощта“ и с това име обикаля музеи из цяла Великобритания. Подобен релеф от същия период има и във френския музей Лувър (''AO 6501'').


 Демоните Лилиту
Най-ранното споменаване на демон, подобен на Лилиту/Лилит и нейната компаньонка Лиллаке/Лилит е в шумерския ''царски списък'', където се споменава за бащата на Гилгамеш — Лиллу.  За него е известно съвсем малко, но от това което се знае е, че Лиллу (или още Лилу или Лила) се промъква в женските сънища и има функцията на „оплодител“/инкуб, докато жена му (Лилиту) властва над мъжките еротични сънища. По-нататък подобни качества извикват в съзнанието ни асоциацията между семитските  имена Лила и Лилиту, именно тези от лалу, или бълнуванията за лулу, означаваща похотливост.


За асирийската Лилиту се е казвало, че се жертвала за децата и жените. Също така е описвана и асоциирана и с лъвовете, бурите, болестите и пустинята. В ранните ѝ изображения е представена с крака на граблива птица и крила (птицата Цу) . Птиците Цу са се смятали за силно сексуално агресивни към мъже, но не са могли да се размножават нормално. Живеели са само в сухи и пустинни места. Считало се, че шумерския демон от женски пол  Димм и мъжкият вятърен демон Пазузу могат да им противодействат.


Друг демон на нощта и бурите от същия клас и период: Лилу (инкуб); Ардат Лили („прислужницата на Лилиту“), която идвала в сънищата на мъжете и раждала деца от тях; и Ирду Лили, инкубът двойник на Ардат Лили. Тези демони са били изначалните демони на ветровете и бурите, по-късно обаче, етимологията ги превърнала в нощни демони.


Епитетът на Лилиту бил „Красивата девойка“. Описвана била като жена, която няма кърма и е неспособна да роди дете.


Вавилонски текстове описват Лилиту като проститутката на богинята Ищар. Също така, по-старите шумерски твърдят, че Лилиту е и името на прислужницата на Инана, наричана още и „ръката на Инана“. В тези текстове се казва също и че "Инана изпрати красивата и неомъжена, съблазнителна проститутка Лилиту вън на полето и по улиците където мъжете, уловени като риби, се редяха ". Ето защо Лилиту е наричана още и „ръката на Инана“.


''Лилиту'', акадското ''Ардат Лили'' и асирийското ''Ла-бар-ту'' са властвали над Култова проституция|храмовата проституция. Ардат произхожда от „ардату“, дума, с която наричали проститутките и младите, неомъжени жени, означаваща „девственица“. Като Лилиту, Ардат Лили била обект на желания и uncleanliness. Един магичен текст разказва за това как Ардат Лили дошла да „обладае“ болен човек. Други текстове считат, че Ламащу е „ръката на Инана“/Ищар, а не Лилиту или Ардат Лили.


Освен това, Лилиту бива асоциирана и с птицата Анцу/Цу, името на която се превежда като „кукумявка“, но по-често се среща като „орел“, „лешояд“, или птица на прерийните лъвици или като змия, които след това стават нейни култови животни, понеже се считат за нейни представители (чрез тях богинята се появява пред хората). От тук идва по-късно в Кабала схващането на Лилиту като змията в Райската градина и асоциацията ѝ със змията като символ на подземния свят. Other legends describe the malevolent Anzu birds as „lion-headed“ and pictures them като чудовищен to this a later amulet from Arslan Tash site features a sphinx like creature with wings devouring a child and has an incantation against Lilith or similar demons, incorporating Lilith's cult animals of lions and owls or birds.
 
Ламащу (Лятната Димм) била много подобен на Лилиту месопотамски демон (Лилиту наследява много от начина на възприемане на Ламащу, митовете за нея и поведението ѝ като цяло).


Съществували много заклинания срещу нейното положение на „дъщеря на небето“ и упражняването на свободната и воля над децата, като това я различава от останалите демони в Месопотамия. За разлика от нейната демонична свита, Ламащу не получавала заповеди от боговете да извършва злодеяния, те били плод на нейното желание и безгранична злоба. Тя прелъстявала мъжете, вредяла на бременните жени, майките и новородените, пиела кръв, причинявала болести и смърт. Някои заклинания я описват като „седем вещици“.


Разстоянието между краката ѝ е като това на скорпион, съответно отговаря на съзвездието Скорпион. (Счита се, че съзвездието Скорпион „управлява“ гениталиите и сексуалните органи.) Тя е с лъвска глава, с крака на птицата Анцу, също като Лилиту и се изобразява стъпила върху лъвове.


Други два месопотамски демона, които имат връзка с Лилиту са Галлу и Aллу. Алу е безполов демон, който краде женски „атрибути“, но впоследствие получава пол и става мъжки демон. Алу приличал на уличен скитник, като улично куче, бродел нощем,  промъквал се в спалните на хората и ги плашел. Описван бил като полу-човек, полу-дявол. В еврейската митология се появява под името Айло. Счита се, че това е едно от имената на Лилит. В други текстове Айло е дъщеря на Лилит, която се сношавала с мъжете.


Друг демон е Галлу от групата на Утукку. По-късно Галлу се появява и под имената: Гелло, Гило или Гиллу в гръцката митология, където е описан като демон, който краде и убива деца. Счита се и за образ, подобен на Гилу (при евреите) и също така и за още едно от имената на Лилит.


 Еврейски традиции
В иврит Библията:
:Исая 34:14 Дивите котки ще се срещат там с хиените, И пръчът ще провиква към другаря си; Тоже и '''бухалът''' ще се настани там Като си намира място за почивка.<ref>Judit M. Blair De-Demonising the Old Testament — An Investigation of Azazel, Lilith, Deber, Qeteb and Reshef in the Hebrew Bible. Forschungen zum Alten Testament 2 Reihe, Mohr Siebeck 2009 ISBN 3-16-150131-4</ref>


Съществува староеврейската традиция, според която на врата на новородените момченца се слагал амулет, на който били изписани имената на три ангела (Сеной, Сансеной, и Семангелов), за да ги предпазят от Лилин до обрязването им. Друга еврейска традиция е да се изчака три години, преди да се подстриже косата на момчето, за да заблудят Лилит, че детето е момиче, за да се спаси животът му.








Талмуда
Талмуд, Эрувин 18б; Мидраш Раба Берешит]], 20:11; 24:6</ref>, се позовава на словата от книга [[Битие]], където се говори, че след смъртта на [[Авел|Авел,]] [[Адам]] живял 130 (230) години, преди да му се „роди син, по подобие (и) по свой образ“ <ref>[[Талмуд]], Эрувин 100б, Нидда 24б</ref> [[Битие]], 5:3. От това се правят изводи, че след грехопадението Адам се разделил с жена си за 130 години, през които му се раждали деца които са не „по подобие негово“ — тоест духове, демони и „''лилин''“ (мн. ч. от Лилит), от съвкупление с демони от женски пол.


В друго древно еврейско предание, срещащо се в апокрифните еврейски съчинения на Алфавит Бен-Сира и мидраш[Ялкут Реувени, Лилит е описана като първата жена на Адам, създадена от Бог от кал и тиня преди сътворението на ЕваЯлкут Реувени Берешит, 2:21; 4:8</ref> В Алфавита на Бен-Сир също се казва, че Лилит отказала да се подчини на мъжа си и го напуснала<ref>Алфавит на Бен-Сир 23а-б</ref><ref>Гинзбург. Легенды евреев. т.5Книга на Зогар също казва, че жена на Адам до сътворяването на Ева е била демоницата Лилит, което по тълкуванието на Кабала, в голяма степен е определило произхода на злото в човешкото общество.


== Лилиту в епохата на Романтизма ==


За литературата, Лилит е преоткрита в епохата на Романтизъм|Романтизма, след повече от 600-годишна забрава, в първа част на творбата „Фауст“ (1808 г.) на знаменития Гьоте.


'''Фауст:'''
Коя е тази?
''Мефистофел:'''
Зорко виж я сам!
Лилит!
''Фауст:'''
Коя?
'''Мефистофел:'''
Жената първа на Адам!
Опасна е косата и красива,
че само с този накит тя блести!
Но с него млад мъж, ако заувива,
не ще го изтърве. Пази се ти!


След като Мефистофел предупреждава Фауст, иронично го приканва да танцува с „Красивата Вещица“. Лилит и Фауст водят кратък диалог, по време на който тя си спомня за миговете, прекарани в Рая.
'''Фауст:''
(Танцувайки с младата)
Присъни ми се хубав сън,
едно дърво видях навън,
две ябълки блестяха там,
омамен, покачих се сам!


'''Красивата:''
Ах, тези ябълчици две!
Нима пак раят ви зове?
Трепти от радост мойта гръд,
в градината ми те растат!


=== Робърт Браунинг и Лилиту ===
Викторианският поет Робърт Браунинг пише за Лилит в поемата си „Адам, Лилит и Ева“, публикувана за първи път през 1883. В нея са използвани митове свързани с триадата Адам, Лилит и Ева. Авторът обрисува Лилит и Ева като приятелки, седнали от двете страни на Адам.


Пред лицето на Смъртта, от една страна Ева споделя, че никога не е обичала Адам, а Лилит и признава, че таи в душата си безгранична любов към него:


Докато най-силната отрова напусна устните ми,
Аз си помислих: "Ако въпреки лъжата,
Той махне маската от душата ми с целувка —
Аз пълзя, негова робиня — духом, тялом и въобще!


Авторът се фокусира върху емоционалността на Лилит, а не на нейната демонична същност, позната от старите митове.
« Последна редакция: Май 06, 2018, 09:57:38 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Значи,Адам и Ева са имали свое потомство


Но Лилит ражда деца от Самаел.
Самаел е Дявола.
А кой видяхме,по-напред в темата,че всъщност е Дявола?
Самият Енки!
Цитат
Съветите на принц ЕА се превърнали в съветите, изкушенията и подлостите на зъл демон, който звярът трябвало да мрази и ненавижда. DA-EA-BA-EL [да-еа-ба-ел] (DA, за бащата, ЕА името му, BA за господар и EL за знание, означаващо "Бащата и Господарят на Знанието ЕА") бил най-злото нещо на света. Той бил ДЯВОЛът.


Е,сега..Възможно ли тази специфична кръвна линия на червенокосите,всъщност да е потомството на Енки и Лилит?


Деметра
A Greek fresco depicting the goddess Demeter, from Panticapaeum in the ancient Bosporan Kingdom (a client state of the Roman Empire), 1st centur                                                                                                               
Свързано изображение                Резултат с изображение за diana the huntress guillaume seignac
                                                                                                                             Diana the Huntress Guillaume


p.p.Диана винаги е рисувана с полумесец на главата,точно като символа на Ищар и короната на Изида
« Последна редакция: Май 06, 2018, 10:27:28 pm от Psyhea »


Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ismael


Резултат с изображение за bible by gordon campbell



Масонското ръкостискане,оглавява Библията на Крал Джеймс





« Последна редакция: Май 07, 2018, 08:51:25 am от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат
БИБЛЕЙСКА ГЕНЕАЛОГИЯ – КОЙ Е БАЩАТА НА КАИН? I

00-giacinto-gimignani-the-expulsion-from-the-garden-of-eden-17th-century

Адам ли е биологичният баща на Каин? Всеки, който е чел Библията, знае, че Адам е ‘познал’ Ева и тя се е сдобила с двама сина в резултат на този съюз. Но едно по-задълбочено тълкувание на Светото Писание е способно да повдигне повече въпроси отколкото отговори теолозите са дали по отношение на родословието на човешкия род. Без да придобием по-пълно разбиране на това, което се е случило в Райската градина между първия мъж, първата жена и влечугото довело до падението на цялото човечество, няма да бъдем способни даинтерпретираме някои наистина важни елементи на историята, които обясняват всичко, към което се стреми Новият Световен Ред и което вече се случва около нас.

Повечето хора са убедени, че Първородният Грях в Градината е чисто и просто неподчинение и самата Библия не навлиза в подробности освен завоалираното ‘вкусване от плода на Дървото на Познанието’. Въпреки че в Битие е упоменато достатъчно ясно, че умишленото престъпване на Божията заръка съставлява голяма част от човешкото падение, би било изключително наивно от наша страна да смятаме, че хората навличат справедливия Божи гняв върху си заради едно обикновено неподчинение. Но ако погледнем отвъд метафорите и се концентирираме върху естеството на акта на неподчинение, на командата, която е нарушена, както и някои от последвалите събития описани в Светата Книга, то тогава ‘престъплението’ придобива съвсем нови окраски. Преди всичко, не трябва да забравяме всеопрощаващата Божия любов и милост, която продължава да съпътства човечеството дори и след жертвата на Неговия Единствен Син и тогава трудно бихме могли да се съгласим с наложения образ на ядосания родител, който в яда си възлага малко по-тежко наказание на провинилите се деца, отколкото е необходимо.
Да погледнем Битие 4 по-отблизо:Адам позна жена си Ева; и тя зачена и роди Каин; и каза: С помощта на Господ придобих човек.Тук няма нищо двусмислено. По-интересен е слевашия параграф, в който се упоменава, че:Роди още и брат му Авел. Авел пасеше стадо, а Каин беше земеделец.Поради естеството на текста и последователността на събитията винаги се е приемало за даденост, че Каин и Авел са синове на един и същ баща – Адам. Струва си да се посочи, че четейки текста в този вариант не става съвсем ясно дали става въпрос за последователни раждания (забременяване т.е. ‘познаване’, износване, раждане) или за едно продължително раждане от една бременност – т.е. близнаци. Някои тълкуватели на Библията посочват,че в някои преводи е записано: ‘и тя продължи да ражда, и доби брат му Авел’. В допълнение в Гръцкия Нов Завет в поне един превод името на Каин е заместено от ‘from the evil one’ или ‘от Лукавия’ (New American Standard Version, Douay-Rheims Bible, English Revised Version, World English Bible, Young’s Literal Translation). Това кара някои учени да спекулират, че Каин е директен потомък на змията в Градината, т.е. на Сатаната. Тази теория се подкрепя от Юдейската легенда за змията дала живот на Каин – Louis Ginzberg, The Legends of the Jews, Vol.1, Johns Hopkins University Press, 1998, ISBN 0-8018-5890-9, p.105-9.
Но да се върнем на написаното в Битие 4 – никъде в посочените пасажи не се упоменава колко време (и дали изобщо има такова) е минало между раждането на Каин и на брат му Авел. От етимологична гледна точка би било по-правилно вторият параграф да започва с ‘и Адам отново позна жена си, и тя зачена, т.н.’ ако става дума за две отделни бременности и раждания, но той не започва така. В случая се налага една непрекъснатост на акта.
В 21в науката е запозната с няколко случая на, така наречената, суперфекундация или суперфетация, при която две (или повече) яйцеклетки биват оплодени в рамките на един и същ менструален цикъл от сперматозоиди, проникнали пo време на различни полови актове. Резултатът обикновено са близнаци от различни бащи. От написаното в Битие 4 можем да заключим, че единият баща със сигурност е Адам. Но от семантична гледна точка пасажът е още по-интересен. Виждаме, че непосредствено след ражането Ева казва:С помощта на Господ придобих човек.</blockquote>В оригинал е употребено Личното име на Бог – Йехова. Но преди този абзац и благодарствените слова на Ева към Господа, в текста Неговото име винаги е следвано от думата ‘elohiym’, при което се получава словосъчетанието ‘Господ Бог’. Нейното обръщение нарушава тази зависимост за първи път в Светото Писание. По каква причина? Възможно ли е да говори за друг Бог?
Разлики в Генеалогогиите на Каин и Авел
При по-подробно търсене на произхода на синовете на Адам изникват повече въпроси отолкото отговори дава Библията. Дадена е генаология на Адам в Битие 5, откъдето научаваме:Ето родословието на Адамовото потомство. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
2 създаде ги мъж и жена, благослови ги и ги наименува Човек, в деня, когато бяха създадени.
3 Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ и го наименува Сит.
4 А откакто се роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години; и от него се родиха синове и дъщери.Прави впечатление липсата на Каин и Авел, за които беше говорено в предходната глава. Словоъчетанието ‘синове и дъщери’ е твърде общо и не дава необходимата информация за изясняване енигмата около бащинството на Каин. Като  се има впредвид приемствеността баща-първороден син, която е била характерна за тогавашните времена, можем да заключим с основание, че Каин би следвало да присъства в ‘офииалната’ генеалогия изложена в Битие 5.
Същевременно генеалогията на Каин е дадена отделно от тази на Адам в Битие 4:И Каин позна жена си, която зачена и роди Енох: и Каин съгради град и нарече града Енох, по името на сина си.
18 И на Енох се роди Ирад; а от Ирад се роди Мехуяил; от Мехуяил се роди Метусаил; и от Метусаил се роди Ламех.
19 Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.
20 Ада роди Явал; той беше родоначалник на онези, които живеят в шатри и иматдобитък.
21 Името пък на брат му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.
22 Така и Села роди Тувал-Каин, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каин беше Наама.
Тази генеаология започва с Каин без да упоменава Адам като негов баща или родственик. Докато този факт, сам по себе си, не е достатъчен да заключим дали Адам е баща на Каин или не, но повдига някои интересни въпроси. По отношение на отсъствието на Авел от генеалогията на Адам – изглежда крайно логично, че това се дължи на факта, че той е убит и не оставя потомство след себе си. Въз основа на написаното в Битие 5 може с точност да се заключи, че Сет е законният заметник на Авел като е отредено от Господ.25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит, защото, казваше тя,Бог ми определи друга рожба вместо Авел, тъй като Каин го уби.
Причините за отътвието на Каин от споменатата генеалогия са предмет на множество спекулации, въпреки че в Евангелие от Йоана 3:12 открваме причината изложена съвсем конкретно:Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си… както Каин, който беше от Лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му – праведни.Гръцкият превод на ‘от Лукавия’ е ek poneros, където предлогът еk обозначава произход и маркира родителния падеж. Съществителното poneros очевидно няма семантична връзка с Адам и/или със Създателя му. Дори да приемем тази улика като недостатъчна за такова генерално заключение, предходният цитат упоменава изрично, че: ‘който не върши правда, не е от Бога‘.
Но нека се върнем на случилото се в Райската Градина, за което теолозите гадаят само по непълни метафори и поетизирани описания. В анализа би помогнал един обърнат подход, където отправната точка е знанието за наказанието и стриктният морален кодекс на Създателя. Последствията (в това число и наказанията) са винаги пропорционални на сторения грях, където последният често трябва да бъде измит с кръв (в тови число и с кръвта на Божия Син).
Семантика на Текста и Образен Език
Повечето хора четат и разбират Библията твърде буквално, въпреки че в много случаи ясно става въпрос за завоалирани метафори и семантични игри на думи.На първо място това се забелязва с постоянното упоменаване на яденето в Светото Писание. Да вземем за пример следните думи на Исус:Истина, истина ви казвам, Който вярва в Мене има вечен живот. Аз съм хлябът на живота. Ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
Очевдно тук не се има впредвид канибализъм, а чиста и проста метафора, където хлябът на живота може да бъде приравнен към дървото на живота, особено на базата на следния цитат от Битие 3:22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно.
Да разгледаме метафората на яденето в Библията. По време на този процес човек поглъща някаква субстанция, която се асимилира от неговото тяло, т.е. тя става част от него. Имаме приемственост и съединяване. Отвъд тази метафора си струва да бъдат отбелязани фамилните връзки, за които се пише. В текста присъства огромен брой препратки към връзката баща-син и постоянно повтарящата се тематика за приемствеността и яденето [на хляба на живота]. При по-подробно вглеждане не е трудно да се заключи, че храната за поглъщащия я е това, което е бащата за сина си – част от него пребивава под някаква форма в последния. Предаването на генетичния материал става от баща на син точно както веществата предават хранителните си качества на този, който ги поглъща. Храната следва да се тълкува като живот. Това може и а звучи леко неубедително на първи прочит, но при влеждане в негодуванието на евреите към Божия Син и използваните описателни думи, придобива съвсем реални измерения:41. Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.42. И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
Евангелие от Йоан 6:41-42.Същевременно от Битие 3 научаваме, че:6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.Дърво, което е ‘добро за храна’ не означава задължително, че става въпрос за физиологичния акт на ядене. Както стана ясно от Йоан 6 – поглъщането може да е метафора за възпроизводство и самият акт на съешаване. В този контекст поглъщането на семето на Дървото на Познанието придобива съвем друг смисъл. Семената на дървото се съдържат в неговия плод – плодът е това, което жената е яла и дала на мъжа си. Към тази теза бихме могли да съотнесем и поговорката от народния фолклор ‘Крушата не пада по-далеч от дървото’, където плодът носи значението на човешкото поколение. Т.е. при един сравнителен анализ виждаме, че не е новост плодът на дърво да символизира човешкото възпроизводство. Следните пасажи от Библията внасят допълнителна яснота по отношение на честата употреба на растения, семена и плодове в значение на хора, поколение и възпроизводство:9. и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;10. и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън;
Евангелие от Матей 3:9-10
19 Но аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех, че бяха скроили замисли против мене, казвайки: Нека свалим дървото с плода му, И нека го отсечем от земята на живите, За да се не помни вече името му.
Еремия 11:19
3. И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.
Псалом Давидов
Намерих Израиля, че беше за мене като грозде в пустиня; Видях бащите ви, че бяха като първозрелите на смоковницата В първата й година; Но те отидоха при Ваалфегора, Предадоха себе си на това срамотно нещо, И станаха гнусни като обичните си идоли.

Осия 9:10

Има още множество примери, които няма да привеждаме, защото гореизброените са достатъчни да се заключи, че когато се чете за дървета, плодове и семето им в Библията следва да се разбира за поднебесните отношения и връзки между човеците и Синовете Господни.
В много художествени илюстрации змията е изобразявана увита около Дървото на Познанието подобно на двойната спирала на ДНК-то. Tова не е просто идейното виждане на художника и въпреки че решението как да изобрази даден елемент не е достатъчно да се извади достоверен извод, си струва да бъде отбелязано.
Не можем и да отминем етимологичните прилики между Дървото на Познанието и смисъла, който се влага в глагола ‘познавам’ където ‘Адам позна жена си Ева; и тя зачена и роди’. Това, разбира се, не е доказателтство за произхода на Каин, но предоставя още улики по отношение на това как трябва да тълкуваме текста.


Нов Прочит и Нова Версия


С целия този етимологичен запас и тълкувание на метафорите в Библията, нека преразледаме случилото се в Райската градина като нещо повече от поглъщане на плод от някакво си забранено дърво от незнание. Ако приемем, че в действителност това, което е станало, е една сексуална оргия между Адам, жена му и влечугоподобното създание, то суровостта на наказанието вече не изглежда толкова пресилена, както и последствията от него. В този конктест терминът ‘грехопадение’ стои много по-убедително. Неведнъж е посочвано, че Ева е била ‘изкушена’ от змията, но тази дума е крайно двусмислена и може спокойно да бъде изтълкувана като съблазняване довело до сексуален акт, в резултат на който тя е заченала. Адам може просто да е бил увлечен и подлъган да се присъедини към този акт, при което е ‘разпилял семето си напразно’. По-късно когато Адам ‘познава’ жена си отново тя зачева. Резултатът от тези два акта са близнаците Каин и Авел от различни бащи.

Да разгледаме последствията от грехопадението и начинът, по който те отговарят на естеството на стореното от първия мъж и първата жена. В наказанието на змията няма нищо неясно:

14 Тогава Господ Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.        Резултат с изображение за vigeland six door panels

Струва си да се отбележи, че едно наказание обикновено е обратното на ситуацията, която е била преди – ние наказваме някого като му отнемаме нещо или го отлъчваме от някъде. Т.е. щом змиятя е осъдена ‘да се влачи’ по корем, можем да предположим с точност, че това същество не е било пълзящо преди това. Разбира се, всеки нормален човек би е погнусил от идеята за подобен акт на зоофилия, но с все по-ширещата се порнография днес с активното участие на всякакви животински видове до педофилски, хомосексуални и всякакви други извращения – не е трудно да го допуснем като вариант. Следващият параграф в Битие 3 е още по-интересен от етимологична точка:15 Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
Да се спрем на първия елемент от наказанието, а именно – ‘враждата’ между потомоството на влечугото и това на жената. След като приехме, че наказанието е пропорционално на извършения грях и отразява неговата природа, не е трудно да се заключи, че тази ‘вражда’ е обратното на нередна близост. Антоним на вражда е: приятелство, любов, съюз. Това ли е била основата на отношенията между Ева и змията? Статуи като тези в Парка Вигеланд в Осло определено допринасят за установяването на тази версия като по-достоверна.
Следващият интересен елемент е упоменаването на ‘твоето потомство’ и ‘нейното потомство’. Това не оставя много място за интерпретация какво точно е било естеството на акта на грехопадение в Райската Градина. Тук за първи път се споменава и потомството на змията, .т.е. разбираме, че такова съществува към дадения момент (Ева е заченала) и че това е важен елемент от момента на грехопадението. В контекста на непозволения сексуален акт, извършен против Божия замисъл и посредством измама и съблазняване – излежда логично Бог да наложи подобно наказание.
Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.Йоан 8:44
Тук изрично се почертава, че убийството е ‘от дявола’ но ние знаем от Битие 4, че първото убийство е извършено от Каин:8 Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин застана против брат си Авел и го уби.Каин е убиец по подобие на баща си. Но Адам не е убиец както става ясно от Светото Писание. Достатъчни ли са тези улики, за да заключи със сигурност, че Ева зачева Каин от сексуалния акт с обладаната от Дявола змия? Добре известно е, че Световният Елит подсигурява достатъчно символика, за да предава информацията, която счита за необходима и колекции, като тази – дело на Густав Вигеланд, са меко-казано силно обезпокояващи. (бел. ред. на 05:06 ясно се вижда статуя на гола жена, обгърната от антропоморфно влечуго. на 05:09 се вижда същата фигура на изправеното влечуго, прегръщаща гол мъж в доста сексуален контекст. останалите статуи на бебета, яздещи майка си и дърпащи я за косата, както и сцени от ‘живота’ както самият артист описва монолитното си ‘творение‘ – хаотични, измъчени, накупчени едни върху други изпосталяли или охранени човешки фигури в откровено сексуални пози, при това с деца и бебета).


Цитат
Тайна Вавилон - Каин: Семето на змията




Битие 4: 1 - и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.
Кои са родителите на първия убиец Каин?

Още една известна история: Кайн убива Авел - собствения си брат. И тъй, какво трябва да е обладало човек, за да извърши нещо тъй ужасно? Семейството на Каин не било гладно. Не е бушувала война. Както помним от Неразказаната райска градина, змията и Ева може да са стигнали малко по-далеч от това просто да хапнат някакъв плод. Детето им, според множество древни източници, бил Каин.1
Обичайната дума за ставане на баща на дете, в Библията, е роди. Никъде в Библията не се казва, че Адам родил Каин! Макар и Каин да бил дете на Ева, възможно е да е имал гените на някого другиго: на едно разстроено и оплакващо се ангелско създание, превърнато в човек за наказание. С целия гняв и негодувание в това ангелско същество, може ли да се предположи, че Змията ще предаде негативните си качества на всекиго, чийто баща би бил? Възможно ли е това да е причината Каин тъй лесно да извърши убийство?
Змията (Азазил или Накаш), както се каза преди, може да е използвала секса, за да изкуши Ева. От блудството им тя забременяла. В резултат двамата може да са направили близнаци: и Каин, и Авел. Никъде в Библията не се казва нито за Каин, нито за Авел, че са били синове на Адам, нито пък са вписани в родословието на Адам (Битие 5:1)! За Каин, от друга страна, се казва, че е "от лукавия" (1 Йоаново 3:12). Библията дори заявява, че третият син, роден от Ева - Сет - е първото ѝ дете, което всъщност прилича на Адам (Битие 5:3)! Възможно ли е първите двама потомъка от Библията да са притежавали кръвта на някого другиго? Да погледнем:
И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина...
Битие 4:1
За мнозина това е положително доказателство, че Адам е правил секс със съпругата си и е баща на Каин. Думата позна, ако погледнем първоначалния иврит в този стих, наистина има смисъла на "секс", (от което лесно може да се предположи, че са се съвокуплили). Тази дума обаче, също така може да означава нещо съвсем различно.
Думата позна всъщност идва от две думи на иврит: яда и ет. Думата яда не само означава "да имам плътски секс с", но също и "да позная", "да различа" и да "призная".2 Думата ет е непреводима, но обикновено се свързва със "знак", "отличителен белег", или "знамение".3 От тези други значения можем да реконструираме стиха в следното:
И Адам накрая позна  отличителния белег, който бе сполетял Ева...
Битие 4:1
Също така, думата на иврит за зачена (в горния превод) би могла да означава "вече съм с дете". Като съберем всичко това, получаваме друг възможен превод на стиха:
И Адам най-накрая позна отличителния белег, който бе сполетял Ева; че те е с дете, и разбра, че щеше да роди Кайн...
Битие 4:1
Стихът добива съвсем нов смисъл. Възможно ли е също така да означава, че е било време да се роди Кайн, и че Адам е разбрал това? Виждате ли колко лесно стиховете могат да се преведат неправилно, когато хората приемат, че трябва да кажат нещо по определен начин?
Следващата част на същия този стих дава още по-голяма достоверност на аргумента ни. Очевидно, когато Ева за пръв път вижда бебето си Каин, тя си помислила, че го е получила отнякъде отвъд нейния свят.4
Както останалата част от стиха посочва, Ева възкликва: "С помощта на ГОСПОДА придобих човек". (Битие 4:1). Според превода "Нов Йерусалим", стихът се превежда от иврит малко по-различно:
...придобих човек от ангел ГОСПОДЕН.
"Ангел ГОСПОДЕН" - паднал ангел от градината, може би? Очевидно Ева е мислела, че Каин е от някого много значим. От Неразказаната райска градина вече знаем, че ангелите от шестия ден на сътворението се разбунтували и слезли на земята, и приели човешка форма.
След падането на Адам и Ева, Бог бил принуден да наложи наказание на всички тях. Любопитно, повечето от наказанията на Ева били свързани с бременността и раждането. Защо? Дали са били директно свързани с деянието, в което змията и Ева били участвали непосредствено преди падението?
Интересно, в същите тези редове има проклятия и за змията:
Но Той (Бог) се обърнал към змията (с голям гняв) и рекъл: "Понеже направи това... Не ще остане у тебе ни ухо, ни крило, ни и един крайник, от тези с които ги подмами в пошлостта ти и направи ги да бъдат прогонени от рая...
Откровение на Моисей 26:1-4
Очевидно Бог налагал наказания като "око за око" - сексуалният "крайник" на змията бил прокълнат заради начина, по който е бил използван. Това отговаря на въпроса как Кайн е позволил да се спусне по погрешни пътеки в живота:
След като Адам и съпругата му съгрешили, а змията имала съвокупление с Ева и я напълнила  с мръсотия, Ева родила Каин. Той имал форма от отгоре и от отдолу (земята)... Затуй той бил първият, който щял да донесе смъртта в света, от себе си и от мръсотията на змията. В природата на змията е да се спотайва преди да убие, и Кайн се научил по нейния начин.5
Зохар, Пекудеи 21
Каин явно носел особеностите на баща си, което лесно би го отвело до убиването на Авел. В друго проклятие към змията Бог прави предсказание в едно от вероятно най-важните пророчества в Библията:
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
Битие 3:15
Този стих е малко сложен; разделен е на две части. Първо, твърди че семената (или потомците) на змията ще бъдат във вражда със семената на Ева. Семето на змията ще образува една кръвна линия. Чистото, цяло семе на Адам - друга.
Втората част е просто предсказание за самия Иисус Христос и как Той (част от семето на Ева), накрая щяла да нарани главата на змията, но членове от семето на змията щели да успеят само да наранят петата на Иисус. С други думи, разпвайки Го на кръст, потомците на семето на змията щели да успеят да наранят "петата" на Иисус, но Иисус щял да е победителят накрая. Възкръсвайки от мъртвите, Иисус щял да победи проклятието на смъртта в света от змията, и щял поправи смъртното проклятие, което Адам и Ева са донесли на света - той щял да смаже силата на змията, или главата.
Ако Иисус бил от истинското семе на Адам и Ева, което Библията ясно зявява, това пророчество щяло да се изпълни в смъртта Му, погребението и възкресението Му. Семената на змията, през цялата история, щели да имат вражда с кръвната линия, която щяла да доведе до Иисус и учението Му оттам насетне. Ако Кайн (и вероятно други) наистина имали кръвта (или семето) на змията, то наследниците му, естествено, щели да бъдат във война срещу всичко, което е наистина, чисто, от Иисус и от Бога. 
Тези, които имат кръвта на змията и други паднали ангели, щели да образуват нещо, което е известно като "смесени множества". Конфликтът между морала, религиозните вярвания и начините на живот на тези смесени групи дълго време щял да се противопоставя на тези, които са произлезли от Адам дори и до днес, поради описаните причини. Това щяло да породи един от най-важните конфликти в човешката история:
 ... членовете на смесеното множество са децата на прастарата змия, която изкушила Чава (Ева) чрез дървото на познанието, затова смесеното множество е наистина нечистотата, която змията вляла в Чава. От тази нечистота, която се счита за смесеното множество, Кайин (Каин) произлязъл и убил Хевел (Авел)...6
« Последна редакция: Май 07, 2018, 09:14:30 am от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Като гледам змийските/рептилски характеристики на расата създала човека,нищо чудно защо всеки който се опълчва срещу системата и реда на Империята бива наричан "змия".Символ на предателство и коварство,но и низост.Ставаш предател и изпадаш от редиците на системата,падаш в обратно в калта от която си изпълзял..В низините на съзнанието,според техните разбирания
Предполагам,че в личния им свят,сравнението със змията е точно такъв обиден епитет ,както и ние се обиждаме на.."маймуна", с  което искаме да кажем,че човекът срещу нас проявява животинските белези и характеристики на прародителя ни,.т.е. изостанал е в своето еволюционно развитие.
В тази насока са ми мислите и смятам,че това е причината и Лилит и Енки да биват наричани "Змия"

В този ред на мисли,съвсем спокойно може да приемем,че Лилит по някакъв начин наистина съблазнява Ева,може би по нареждане на Енки,кой знае..И мога да приема,че Лилит е змията която подкукоросва Ева да  откъсне ябълката..Казвам го във връзка с твърденията които срещаме,че именно Лилит е змията от Райската Градина,а не самият Енки както твърди Р.М.Скай.
Но дали Лилит е действала сама и по заръка на Еа?
Аз мисля,че и трите варианта са възможни.
1 Да е действала само от ревност на своя глава.
2 По поръка на Енки
3.Зад гърба на Енки,но изпълнявайки негови намерения.Твърди се,че Лилит е била лична прислужница на Нинхурсаг. Не е ли възможно да е била наясно с конфликтите в Райската Градина,примерно да е дочула разговор между Енки и Нинхурсаг,как Енки смята да саботира проекта като му отвори очите за секс  и това да ѝ е дало идеята как да се отърве от Ева?Абе знам,че ми е развинтена фантазията, но търся всякакви варианти,защото понякога мотивите са ключът към загадката,а не самите действия..

И така,все някой,който и да е бил той,е наречен "змия" заради действията си и в края на краищата,всичко е на сметката на Енки

Сега обаче,не ме вълнува пробуждането на съзнанието у Адам и Ева,а по-скоро Самаел-Дявола,който е оплодил Лилит,и Змията която е
изкушила Ева.Дали е било чист сексуален акт?Ако приемем,че не Лилит,а именно Енки е действал в Райската Градина, и е показал на Ева какво значи хубав секс,та после Ева,веднъж познала удоволствието и сластта,а не само рутинното,контролирано сношаване,  да познава енергията от оргазма и да знае какво да иска от Адам,а не просто да се примирява с положението..
Нали помните филмчето за сексуалните животни.
Единствените животни които правят секс,не само за размножаване,а за удоволствие и изграждане на социален контакт,като се осъществяваха и бисексуални контакти,това бяха маймуни,не помня точно вида,ако някой си спомни за филма и намери линк,ще съм благодарна.Продукция на Дискавъри беше,нещо от сорта на 'ТОП 10 животни сексуалност"
Та,ако Енки е правил секс с Ева,и после Адам я познал,както е обяснено в горната статия ,което може да значи,че е разпознал състоянието и - бременност ,Ева ражда Каин с думите "С помощта на Господа придобих човек"?!?
 
Както знаем боговете в библията са много,защото наименованието се е отнасяло към цялата управническа каста.Всички кралски особи от Империята,всички крале,кралици,принцове и принцеси,са били наричани 'бог"
Едва при Никейския събор,това понятие официално е събрано в един образ,и все пак на моменти четем "боговете" слязоха на земята и други подобни противоречия
За това и единия Бог прави потопа,а другия Бог отива при Ной и му казва как да се спаси.
Човек като чете,би помислил,че Яхве (който между впрочем стъпва на сцената доста след Енки и Енлил) е шизофреник и днес те наказва смъртоносно като ти отсича главата,а утре те помилва и ти опрощава греховете.. 8)
Просто хората трябва да знаят,че когато в Библията четат Бог,то трябва да имат предвид,една сюрия божества
Единственото изключение,единствения момент отнесен към истинския Бог,това е Битие 1 :

Цитат
Битие 1 1940 Bulgarian Bible (BG1940)1 В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.
7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.
8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.
9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.
10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.
14 И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;
15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.
16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,
18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.
22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.
26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, <давам>, всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести
.

Този цитат описва два момента които напълно се припокриват един друг и сега ще обясня

Първо,цитата се отнася към Сътворението на Вселената ,преобразуването на тъмнината в светлина и 7те нива.За всичко това пишем тук
И да,в този ред на мисли,Първоизточника изпълвайки утробата си със своето семе/саморазгръщане в балон Вселена -тороид/,първо самосъздава тази утроба,като балон с тъмна материя - земята бе пуста и безвидна-,и после от това състояние на мрак,извежда второто си състояние - това на светлината.Това описание касае Бог - Първоизточник.

Второто вярно е,че ако Енки наистина терира земята и от опустошено парче камък, я превръща в този оазис,който е днес,то отново имаме "бог" в действие,само че,бог с малка буква,защото говорим за хуманоидно същество с огромни възможности и познания
И да,ако Енки възстановява планетата,то той няма избор освен да се съобрази с природните принципи и модели и да остави плода да узрее.Т.е.логично е да имало периоди на стабилизране на планетата,изграждане на нова енергийна решетка,нужно е време за да се създаде атмосферата,после да се посее животът и семето да даде плод.

Така,че в Битие,глава 1,ние четем описанието на два различни процеса,като втория,логично ще следва модела на първия.Енки не може да създава каквото и да било,извън моделите които са ни предоставени от Бог Първоизточник.За това и ако е трябвало да минат  7 времеви периода за които земята да стане годна за живот,то в това няма нищо чудно. Микрото повтаря модела на Макрото

От материалите четем още,че змията напълнила Ева с нечистото си семе.
Въпреки,че съм убедена,че Лилит е била с вътрешните белезите на хермафродитната полова система,като повечето андрогинни същества,то външно е била жена и то красива.На много места се говори за специфичните и коси
Така,че едва ли Лилит е осеменителя на Ева,остава Енки,както писахме в самото начало на темата

Цитат
Но Той (Бог) се обърнал към змията (с голям гняв) и рекъл: "Понеже направи това... Не ще остане у тебе ни ухо, ни крило, ни и един крайник, от тези с които ги подмами в пошлостта ти и направи ги да бъдат прогонени от рая...
Откровение на Моисей 26:1-4
Очевидно Бог налагал наказания като "око за око" - сексуалният "крайник" на змията бил прокълнат заради начина, по който е бил използван. Това отговаря на въпроса как Кайн е позволил да се спусне по погрешни пътеки в живота:
След като Адам и съпругата му съгрешили, а змията имала съвокупление с Ева и я напълнила  с мръсотия, Ева родила Каин. Той имал форма от отгоре и от отдолу (земята)... Затуй той бил първият, който щял да донесе смъртта в света, от себе си и от мръсотията на змията. В природата на змията е да се спотайва преди да убие, и Кайн се научил по нейния начин.5
Зохар, Пекудеи 21
Каин явно носел особеностите на баща си, което лесно би го отвело до убиването на Авел. В друго проклятие към змията Бог прави предсказание в едно от вероятно най-важните пророчества в Библията:
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
Битие 3:15
Този стих е малко сложен; разделен е на две части. Първо, твърди че семената (или потомците) на змията ще бъдат във вражда със семената на Ева. Семето на змията ще образува една кръвна линия. Чистото, цяло семе на Адам - друга.
Втората част е просто предсказание за самия Иисус Христос и как Той (част от семето на Ева), накрая щяла да нарани главата на змията, но членове от семето на змията щели да успеят само да наранят петата на Иисус. С други думи, разпвайки Го на кръст, потомците на семето на змията щели да успеят да наранят "петата" на Иисус, но Иисус щял да е победителят накрая. Възкръсвайки от мъртвите, Иисус щял да победи проклятието на смъртта в света от змията, и щял поправи смъртното проклятие, което Адам и Ева са донесли на света - той щял да смаже силата на змията, или главата.
Ако Иисус бил от истинското семе на Адам и Ева, което Библията ясно зявява, това пророчество щяло да се изпълни в смъртта Му, погребението и възкресението Му. Семената на змията, през цялата история, щели да имат вражда с кръвната линия, която щяла да доведе до Иисус и учението Му оттам насетне. Ако Кайн (и вероятно други) наистина имали кръвта (или семето) на змията, то наследниците му, естествено, щели да бъдат във война срещу всичко, което е наистина, чисто, от Иисус и от Бога. 
Тези, които имат кръвта на змията и други паднали ангели, щели да образуват нещо, което е известно като "смесени множества". Конфликтът между морала, религиозните вярвания и начините на живот на тези смесени групи дълго време щял да се противопоставя на тези, които са произлезли от Адам дори и до днес, поради описаните причини. Това щяло да породи един от най-важните конфликти в човешката история:
 ... членовете на смесеното множество са децата на прастарата змия, която изкушила Чава (Ева) чрез дървото на познанието, затова смесеното множество е наистина нечистотата, която змията вляла в Чава. От тази нечистота, която се счита за смесеното множество, Кайин (Каин) произлязъл и убил Хевел (Авел)...6

И така ще излезе,че от карето за белот,вместо по една терца майорна,играчите са обявили квинта..
Имаме потомства от
Енки и Лилит
Енки и Ева
Адам и Ева


Потомството на Ева и Енки ,през линията на Каин,не оцелява (според официалните данни)





Цитат
Въпрос: Какъв е бил белегът, който Бог поставил върху Каин (Битие 4:15)?

Отговор:
След като Каин убил брат си Авел, Бог заявил на Каин: „И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята“ (Битие 4:11-12). В отговор Каин ридаел: „Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. Ето гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки, който ме намери, ще ме убие“ (Битие 4:13-14). Бог отговорил: „Затова, който убие Каина, него ще му се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери“ (Битие 4:15-16).Естеството на белега на Каин бил предмет на много дебати и хипотези. Еврейската дума, преведена „белег“, е 'owth и се отнася до „белег, знак или символ“. Навсякъде в еврейските Писания 'owth е употребена 79 пъти и най-често е превеждана като „белег“. Така еврейската дума не идентифицира точното естество на белега, поставен на Каин от Бог. Какъвто и да е бил, той е бил знак/индикатор, че Каин не бива да бъде убиван. Някои предполагат, че белегът е бил физическо петно или някакъв вид татуировка. Какъвто и да е бил случаят, точното естество на белега не е фокусът на пасажа. Фокусът е, че Бог няма да позволи на хората да отмъстят на Каин. Какъвто и да е бил белегът върху Каин, той е изпълнил целта си.В миналото мнозина вярвали, че белегът на Каин е бил тъмна кожа – че Бог променил цвета на кожата на Каин в черен, за да го отличава. Тъй като Каин също получил и проклятие, вярването, че белегът е бил черна кожа накарало мнозина да вярват, че хората с тъмна кожа били прокълнати. Мнозина използвали учението за „белега на Каин“ като оправдание за търговията с африкански роби и дискриминацията срещу хората с черна/тъмна кожа. Това тълкуване на белега на Каин е напълно небиблейско. Никъде в еврейските Писания не се използва 'owth за отнасяне към цвета на кожата. Проклятието върху Каин в Битие глава 4 било върху самия Каин. Нищо не се казва за преминаване на проклятието на Каин върху неговите наследници. Няма абсолютно никаква библейска основа да се твърди, че потомците на Каин имали тъмна кожа. Нещо повече, освен ако една от съпругите на синовете на Ной не била потомък на Каин (възможно, но невероятно), линията на Каин била прекъсната с Потопа.Какъв е бил белегът, който Бог поставил върху Каин? Библията не казва. Значението на белега, че Каин не бива да се убива, било по-важно от естеството на самия белег. Какъвто и да е бил белегът, той няма връзка с цвета на кожата или потомствено проклятие върху потомците на Каин. Използването на белега на Каин като извинение за расизъм или дискриминация е абсолютно небиблейско. English

Сега,не знам дали това е точната причина,Каин да бъде белязан,но виждаме,че бог е загрижен за живота му и го поставя под протекция!!!

Цитат
Бог отговорил: „Затова, който убие Каина, него ще му се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери“ (Битие 4:15-16).

Села е дна от жените на Ламех.Другата е Ада

На гръцки език думата -zilia - ζήλια означава ревност/завист

Eто какво пише за Zilliah -


Цитат
Писание в Библията - Битие 4: 19-23

Име Значение-Сянка на тъмнината или защита

Ламех имаше две жени, Зила и Ада (които сравняват). Зила е била майката на Наама (която вижда), първата име на дъщерята в Библията, чието име показва "красота". Зила също е майка на Тубал-каин, която стана основател на древните занаяти на металокерами и железари. Няма нищо, което да подсказва за Бога или Неговото служене в листата на Ламех и семейството му. Имената на съпругата му и на децата им "отбелязват нарастващата наслада и лукс на Кайнитите. Това е периодът на преход към изкуство и усъвършенстване; посещавани от злините, които често придружават такова време. "



Резултат с изображение за noahs sons

Цитат


Family Tree


Битие 5:32
32 Когато Ной беше на 500 години, той беше баща на Сим, Хам и Яфет.


Битие 7: 6
6 Ной беше на 600 години, когато наводнението покриваше земята.


Битие 9: 18-19,28-29
18 Ноевите синове, които излязоха от лодката с баща си, бяха Сем, Хам и Яфет. (Хам е бащата на Ханаан). 19 От тези трима синове на Ной дойдоха всичките люде, които сега населяват земята.


28 Ной живее още 350 години след голямото наводнение. 29 Той живее 950 години, а после умря.


Битие 10
1 Това е значението на семействата на Сим, Хам и Яфет, тримата синове на Ной. Много деца им се родиха след голямото наводнение.


Потомци на Яфет
2 Яотевите потомци бяха Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мешех и Тирас. 3 Тогава потомците на Гомер бяха Асканаз, Рифат и Тогарма. 4 Явановите потомци бяха Елиса, Тарсис, Китим и Роданим. 5 Техните потомци стават морските народи, които се разпространяват в различни земи, всеки от който е идентифициран със своя език, клан и национална идентичност.




Потомци на Хам
6 А потомците на Хам бяха Куш, Мизраим, Пут и Ханаан. 7 Наследниците на Куш бяха Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека. Потомците на Раам бяха Саба и Дедан.


8 Куш е и предшественик на Нимрод, който е първият героичен воин на земята. 9 Тъй като той беше най-големият ловец на света, името му стана пословично. Хората биха казали: "Този човек е като Нимрод, най-големият ловец в света". 10 Той построи царството си във Вавилонската земя, във Вавилон, Ерех, Акад и Калне. 11 Оттам разшири територията си в Асирия, като построи градовете Ниневия, Роохот-Ир, Кал, 12 и Ресен (великият град, разположен между Ниневия и Кал).


13 Мизраим беше прадедът на Лудийците, Анамийците, Лехавците, Нафухийците, 14 Патуровите, Каслуийците и Кафорците, от които дойдоха филистимците.


15 Най-големият син на Ханаан беше Сидон, прадедът на сидонците. И Ханаан беше пратеник на хетейците, 16 евусейците, аморейците, гергесейците, евейците, аркитетците, синийците, арадците, самарайците и амамейците. 19 И ханаанските племена накрая се разпространиха, 19 и ханаанската земя излезе от Сидон на север до Герар и Газа на юг, и на изток до Содом, Гомора, Адма и Зеохиим, близо до Лаша.


20 Това бяха потомците на Хам, идентифицирани по клан, език, територия и национална идентичност.



Потомци на Сим
21 Синове също се родиха на Сим, по-големият брат на Яфет. Сим беше прадедът на всички потомци на Ебер.


22 Седем потомци бяха Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам. 23 Арамейците бяха Уз, Хъл, Гетир и Маш. 24 Арфасад беше бащата на Села, и Шела беше бащата на Евер.


25 Ебер имаше двама сина. Първата е наречена "Пелег" (което означава "разделение"), защото през целия си живот хората по света са разделени на различни езикови групи. Името на брат му беше Джоктан.


26 Йоктан беше прадедът на Алмодад, Селеф, Асармавет, Ераха, 27 Адора, Узал, Дикла, 28 Обал, Авамеил, Сава, 29 Офир, Хавила и Йобав. Всички те бяха потомци на Джоктан. Земята, която обитаваха, се простираше от Меша до пътя до Сефара в източните планини.


31 Това бяха потомците на Сим, идентифицирани от клана, езика, територията и националната идентичност.


32 Това са родовете, които се спуснаха от синовете на Ной, подредени по народ според техните линии на слизане. Всичките народи на земята се спуснаха от тези кланове след голямото наводнение.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
TEMPORA INCOGNITAНА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Цитат

БИБЛЕЙСКИ НАРОД ЛИ СМЕ БЪЛГАРИТЕ?

Автор: проф.Атанас Стаматов

Преди повече от десет-петнадесет години срещнах в статия на Б. Цонев библейската версия за произхода на народа ни.
За наш родоначалник бе посочен Булгар - един от синовете на Тогарма. Авторът се позоваваше на писмото-отговор, изпратено от хазарския хаган Йосиф (между 954-961 г. по М. И. Артамонов) до видния сановник в Кордовския халифат, испанския евреин Хасдай Ибн-Шафрут. Последният моли хагана да му съобщи сведения за хаганата и специално да отговори на въпроса как евреите са попаднали в неговите владения. Същото питане Ибн-Шафрут отправил по-рано и до хазарските евреи в Константинопол, за което свидетелствува открит от С. Шехтер (1912 г.) фрагмент в Кембриджската библиотека.
В отговора си Йосиф използува еврейските генеалогични таблици, надстроени над библейските генеалогии и заявява, че хазарите са потомци на седмия син на Тогарма, а като девети син споменава Булгар, от който водели началото си българите [Виж Cassel P., Der chazarischen Konigsbrief,Berlin,1877,S.71 -Togarmae: Ugri, Dursu, Avari, Hunni, Basilii,Tarniach, Chazari, Zagora, Bulgari, Sabiri].
Съгласно "Таблицата на народите" (Бит. 10). Яфет е трети син на Ной, а Тогарма трети син на Яфет. С това за мен въпросът беше изчерпан и аз забравих този случай. Години по-късно в съчинението на П. Добрев "Светът на прабългарите"(1994) попаднах на следната мисъл: "На тази легенда са обърнали внимание много изследвачи, но името Тогарма, споменато в нея се е оказало твърде костелив орех и е останало до ден днешен необяснено.
 А по всичко личи, че Тогарма не е нищо друго освен хазарско име на върховния небесен бог"[с. 95]. Този фрагмент отново ме върна към изложения по-горе проблем. Че Тогарма е библейски персонаж, а не име на хазарски бог е ясно от самия библейски текст. Още повече по това време хазарите официално изповядват юдаизма и те биха могли да имат само един Бог - Йехова(Яхве). И все пак допускането на П. Добрев поставяше един въпрос напълно пренебрегван от историческата ни наука през последните десетилетия по известни на всички причини. Доброволно се бяхме отказали да търсим фактическата основа на библейската география, етнография, историография. Свеждахме съдържанието им до голи митологеми. Бяхме забравили предупреждението на големия културолог К. Мориц, че тълкуването на мита като чиста алегория е неоснователно, защото ако и в него да няма "истинна история", то има и трябва да търсим "историческа истина". С особена сила това важи за средновековната историопис, най-често правена във формата на хронографи, генеалогии, бревиарии. Неизменен конструктивен елемент в тях е библейският разказ за разделянето на Земята след Потопа между Ноевите синове.
Светото Писание поставя синовете на Сим(семитите) на изток в Предна Азия; потомците на Хам(хамитите) на юг в Африка; а със синовете на Яфет(яфетитите) населява "северните предели" и на запад Европа. Пръв Й. Флавий излиза от теологичната схема и търси рационални исторически проекции на този библейски сюжет [Флавий Й., Йудейские древности, Минск, 1994 г., кн. I,гл. 6]. Този фундаментален за християнската историография подход се прилага и от българските хронисти чак до Паисиевата "История" включително. Интересът към него не секва и днес [Виж напр. изследването на библеиста Франк Класен - "The klassen calendarized study Bible, L-A,1982. Прил. №8].
 В произведенията си средновековните хронисти съдържателно уплътняват конструктивните функции на библейските генеалогии с известните им пространствено-времеви локализации на историческия процес. Отказвайки се от първото, ние по същество отхвърляме и второто, а заедно с това и нечесто срещаната в историческата наука възможност методологически подход да доведе до конкретен фактически резултат. Всичко това ме мотивира да поставя явно провокативното заглавие на тази част с ясното съзнание, че в прекия смисъл на думата, българите като че ли не са библейски народ, защото не се споменават с народностното си име в текстовете на Св. Писание. Но библейските събития се разгръщат от Средна Азия до Рим и от Арарат до Етиопия.
 Те обхващат времето от XV в. пр. Р. Х. до I в. сл. Р. Х., а някъде в горните времеви граници лежат корените и на най-ранната българска история. Ето кое хранеше надеждите ми, че дори и зад посоченото заглавие могат да се търсят рационални проекции. В рамките на тази мащабна и трудна за решаване задача реших да се абстрахирам от мощния светогледен и стилистичен библейски пласт в българската култура, утвърдил се след официалното приемане на християнството.
 Дори само въпросите на княз Борис до папа Николай I са достатъчно свидетелство за библейско влияние и преди покръстването. Княз Борис търси чисто християнство и в 104-ти въпрос съобщава, че част от българите са били кръстени от евреин. Той пита възможно ли е в Господния ден да се отива на път във връзка с позволените в юдаизма 2000 крачки (36-ти въпрос)? Какви животни и птици е позволено да се ядат (43-ти въпрос)? Трябва ли да продължат да принасят примициални жертви - първаците от плода на ръцете си (89-ти въпрос) и пр.? [Виж Бешевлиев В., Вярата на първобългарите, ГСУ, т. XXXV,1939 г.; Фотий патриарх Константинополски до княз Борис. Папа Николай I до българите, С., 1994 г.]. Тук ще се задоволя с описването на отделни типични случаи, в които историческото битие на българина по време, място и културно влияние се е докосвало до библейската традиция.
        Да се върнем към вече споменатия случай. Едно-две десетилетия по-рано, около 940 г. в Рим или Южна Италия под перото на автор-евреин се появява историческо съчинение, обхващащо времето от разрушаването на Вавилон (539 г. пр. Р. Х.) до падането на Юдейското царство под римско владичество (70 г. сл. Р. Х.). Авторството на тази станала много популярна книга е преписвано на Йосиф бен Горион - префект на Иерусалим. Някои изследователи отъждествяват Йосиф бен Горион с Йосиф бен Мататия - историк, управител на Галилея. Тъй като анонимният автор се стреми да копира в стила си Йосиф Флавий, до XVIII в. книгата е известна като "Йосипон" - още "Еврейски или малък Йосиф". Уводът на книгата е снабден с генеалогични таблици, в които отново се споменават българите. Възходът на Хазарския хаганат, покръстването на българите, превръщането на България в едно от трите най-мощни европейски държавни формирования, естествено отреждат през IX-X в. в. място за българи и хазари в генеалогиите на средновековните хронисти. От казаното следва още един извод - явно генеалогиите са градени върху един по-стар еврейски архетип, който се е възпроизвеждал в места с компактно еврейско присъствие [Спр. Nicholas de Lange,Atlas of the Jewish world,1985] като конкретното съдържание се е меняло с промяната в пространствено-времевите и етнокултурни параметри на историческия процес.
        Етнонимното съдържание на библейските епоними явно се оформя в края на VII в. пр. Р. Х и през VI в. пр. Р. Х. За географска граница между семити и яфетити традиционно е била приемана р. Тигър. Племената и народите, разселени северно от нея, са причислявани към потомците на Яфет. Яфетитите са се делили на две големи групи: "Гог-Магог" и всички останали. В епонимът "Гог-Магог" са били включвани последователно, появаващите се от север-североизток варварски племена. Те стоварвали военната си мощ върху избуяващите в Двуречието и по Източното Средиземноморие цивилизации. Ужасът от появата им ги превърнал в предвестници на Страшния съд. Средновековният човек е вярвал, че достигането на тези племена до Тивериадското езеро е сигурен знак за настъпващия Божи съд. В състава им Ал-Масуди включва шест племена, всяко едно от тях по численост по-голямо от всички останали народи, взети заедно. Страховито е било пророчеството, че когато достигнат езерото авангардът ще изпие водите му и ариергардът ще мине по суша. Масуди дори им отрича човешки образ. По ръст ги описва като един път и половина по-дребни от обикновения човек, но с лъвски зъби и големи мъхнати уши. С тях се свързва и идеята да се строят стени, напр. Дербент, Великата китайска стена и др., които да ги отделят от останалия свят. По свидетелства на Хекатей Милетски (VI в. пр. Р. Х.) историците свързват тези библейски сюжети със скитското нашествие в Палестина. През VII в. пр. Р. Х. по брега на Каспийско море скитите се появяват в Задкавказието. Там образуват свое царство. В набезите си на юг сломяват съпротивата на Киаксар Мидийски и в периода 630-626 г. пр. Р. Х. през Сиро-Финикия стигат чак до Палестина. С молби и подаръци фараонът Псаметих ги спира на подстъпите към Египет. Паметен знак за скитското нашествие в Палестина за векове остава името на гр. Скитополис. В Европа, освен със скитските племена, през различните исторически периоди с "Гог-Магог" са били отъждествявани келтите, галатите, сарматите, готите, хуните, хазарите и др. Вероятно на основанието, че също идват от изток, макар и като явен анахронизъм Християн Другмар(870 г.) причислява и българите към Гог и Магог в компанията на хуни и хазари. Той пише:"Защото и у Гог, и у Магог, които са хунски племена... едно племе, което беше по-силно от племената, които беше събрал Александър, е вече обрязано и следва напълно юдаизма (хазарите - д. м.). И българите, които са също от тези племена се покръстват ежедневно [ЛИБИ, С., 1958 г., т. I,с. 128]. В последната третина на IX в. едва ли така са изглеждали нещата дори от Ставело и Малмеди - днешна Белгия. С този фрагмент от коментара си към Евангелието на Матей Другмар е искал по-скоро да възвеличи всепобеждаващата сила на Христовото Слово, отколкото да фиксира налични етнокултурни отношения. Епонимът Гог и Магог не е изразявал автентичното историческо амплоа на древните българи.
Останалите яфетити географски са били разположени в "санитарния пояс" между семитите и племената "Гог-Магог". С племената населяващи този пояс светът на семитите е имал установени вън от войната форми на общуване и на първо място стабилен търговски режим. Между тях в епонима "Тогарма" са били включени конните народи. Освен в "Таблицата на народите"(Бит. 10:3), епонимът "Тогарма" се споменава само още веднъж в Първа книга на Летописите [1Лет.1:6] и след това още два пъти в Книгата на пророк Иезекиил - "бащата на апокалиптиката". Иезекиил е един от вавилонските пленници, а началото на вавилонския плен за евреите е 597 г. пр. Р. Х. Той е живял в Нипур, на около 50 км. югоизточно от Вавилон. Започва да пророкува от юли 592 г. пр. Р. Х. до 570 г. пр. Р. Х. или общо 22 години. Библеистите подчертават, че Иезекиил е пророкът, имал най-много видения при подчертано влияние от страна на вавилонската култура. Книгата с пророчествата му се периодизира по следния начин: от гл. 1-24 (592-588 г. пр. Р. Х.); гл. 25-32 (588-586 г. пр. Р. Х.); гл. 33-39 (586-572 г. пр. Р. Х.) и гл. 40-48 (572-570 г. пр. Р. Х.). За нас интересни са гл. 25-32 (речите, отнасящи се до чуждите народи) и гл. 33-39 (обвинителните речи, произнасяни в най-тежките дни на пленничеството). Когато споменава гр. Тир Иезекиил пише: "От дома на Тогарма ти доставях за твоите стоки коне, конници и мъски"[Иез. 27:14]и по-нататък в пророчеството си против Гог отново споменава между увлечените в смъртния му набег племена "дома на Тогарма от северните предели с всичките му полкове"[Иез. 38:6].
        Тук следва да обърнем внимание на един факт. Евреите, макар и пленници, не са били държани встрани от културния и даже политически живот на Вавилон, за което свидетелствува съдбата на пророк Даниил и другарите му. Нещо повече - столетия след Вавилонския плен, еврейските екзиларси от Месопотамия са упражнявали мощно, дори решаващо влияние върху вътрешно- и външнополитическия живот на сънародниците си в Палестина. Но първоначално еврейските пленници е трябвало в нова географска и историческа среда да разполагат битието си. Откритите паралели между някои библейски епоними и етноними, запазени в асирийските клинописи говорят, че генеалогиите на народите, разселени в северна посока са били осмисляни в параметрите на вече установен историко-географски материал. Например синът на Яфет и баща на Ашкеназ, Рифат и Тогарма - Гомер по име схожда към асирийското Gimirrai.Арменците, приели за свой родоначалник Тогарма, са наричали кападокийците Gamir.Мешех/Мосох се споменава като шести син на Яфет. Потомците му били разселени южно от Черно море в Малка Армения. Клинописите ги отбелязват като Muski.За тях пише и Херодот в своята "История"[кн. III.94 и кн. VII.78]. Библейското название "Тогарма" покривало асирийското "Тил-Гаримму"[Виж Дьяконов И. М., Ассиро-Вавилонские источники по истории Урарту, ВДИ, кн. 3/1951 г., с. 249]и т. н. През целия VI в. пр. Р. Х. историческите събития уплътняват етническия образ на конните народи, закодирани в епонима "Тогарма". В периода 545-539 г. пр. Р. Х. Персия завладява Средна Азия; 530-529 г. пр. Р. Х. се датира походът на Кир II срещу масагетите; 522-521 г. пр. Р. Х. Дарий I потушава въстанието на народите от Ахеменидската държава и се възкачва на престола; 519 г. пр. Р. Х. осъществява първия си поход срещу саките-тиграхауда; 512 г. пр. Р. Х. - организира втори поход. Сменилият Вавилонското царство Ахеменидски Иран в непознати за тогава мащаби разширява контактите си с населяващите Средна Азия племена. Тези контакти са били облекчавани от етнолингвистичната близост между персите и народите на Средна Азия, един от които без съмнение е бил българският. Възможността още тогава да сме попаднали в библейските генеалогии е изглеждала толкова реална на книжовника, преписвал "Именника на българските канове", че е счел за най-логично и уместно да го композира след Четвърта книга на царете, която завършва с похода на Навуходоносор(605-562 г. пр. Р. Х.) в Палестина и отвеждането на евреите заедно с царя им Йоахим(609-598 г. пр. Р. Х.) във Вавилон.
        Ако не по-рано, то със сигурност от момента на преселването си в Армения българите са в тесни взаимоотношения с тамошните евреи и вероятно са осигурявали прехождането им през Кавказките проходи към Херсонес и обратно. Що се отнася до арменците, в отделни случаи те са именувани "народ Ашкиназов" [Драсханакертци Й., История Армении, Е., 1986 г., с. 43 и сл.]. Името "Ашкеназ" се среща и в Асиро-вавилонските извори като "(А)шкуз/Iskuza", име с което са познати скитите. Вероятно след скито-кимерийската борба земите между Каспийско и Черно море са наречени "страна Ашкиназова". Този топоним е използуван и като етноним за народите, населяващи посочения район, включително и за арменския народ. Но по правило самите арменци се припознават като потомци на Тогарма. Вече стана дума, че библейските епоними носят освен исторически, етнически, също и географски смисъл. Така българското присъствие в Армения съвсем естествено ни вписва като коляно от "дома на Тогарма". По-късно епонимът географски е изтеглен към Северен Кавказ и в различните исторически периоди към него са били числени много от конните народи, минали от там.
        През очите на евреи и араби българите заедно с арменците са най-старите народи от "дома на Тогарма". Но християнският IV в. не е приемал така еднозначно библейското ни родословие. В две вече споменавани съчинения - "Латинския хронограф от 354 г." и "Анонима", преписван на св. Методий Патарски, - древните българи се обявяват за семити. "Анонимът" ги нарича "синове Амонови", потомци от дъщерите на Лот. В Библията има два интересни момента с участието на амонитяните - Бит. 14:5 и Вт. 2:20.Там става дума за народ, който веднъж е наречен "Зузим", втори път "Замзумим". Зузимите са били древно племе, обитавало района на Хам (предполага се, че става дума за Рабат Амон) на изток от р. Йордан. Името на този народ е било считано за общоизвестно и хронистите го съпровождали с определителен член. В Септуагинтата то е прието за съществително нарицателно и се превежда с понятията "сила" и "могъщество". Летописите отъждествяват зузимите с гигантите от племето "Рафаим", разбити някога от коалиция народи, начело с еламския цар Кедорлаомер(Кудур-Лагомар). Някои изследователи наричат остатъците от зузимите "амонитяни"; други смятат, че амонитяните са се населили в земите на гигантите и са нарекли оцелелите от племето "Рафаим" - Замзумим [Еврейская энциклопедiя,М., 1991 г., т. VII,с. 666,856]. Всичко това не би ни интересувало пряко, ако в Хронографа не бяхме споменати редом с еламитите, асирийците, халдеите и пр. [Виж прил. №9] като потомци на Сим с родоначалник Зиези. Съблазнителна е възможността да се види проецирана библейската представа за народа "Зузим/Замзумим" като силен, могъщ в епонима Зиези. Любопитно е да се отбележи, че Б. Димитров [Българите - цивилизатори на славянския свят, С., 1993 г., с. 21], макар и в съчинение с научно-популярен характер, редом с военната сила и мощ на древните българи, по археолого-антропологични данни отбелязва ръстовата разлика между българите и средновековните европейци. Съотношението е било приблизително 175 см. към 160 см. в полза на българите. Това обаче едва ли би могло задоволително да обясни причисляването ни към семитския кръг народи.
        За тълкуването на епонима "Зиези" със същия успех бихме могли да търсим паралели с библейското Iesel (Иезиел - син на Азмавета, един от героите сподвижници на Давид. 1Лет.12:3)или с името на шумерския Ной - Зиусудра например. По-перспективна изглежда връзката на споменатия епоним с името на сарматския вожд Зизаис отбелязано по времето на имп. Констанций II (358 г.) в Панония. Но търсенията в посока символното значение на името "Зиези" все още изцяло е в сферата на хипотетичното. За сметка на това, докато се ровех в изворовия материал, попаднах на един интересен паралел. В клинописите от времето на Саргон II(722/21 - 705 г. пр. Р. Х.) се споменава географското понятие "Зизи", което приблизително покрива района между езерото Урмия и сегашните Талишки планини. Тъй като в Талишките планини са открити топоними с ясен български произход умувах възможно ли е появата на българите в този район с утвърдено от векове име да е станало причина по топонимичен път да са получили епонима "Зиези" от Хронографа? Тази възможност ми се видя малко по-реалистична, но в асирийския "Списък на епонимите", който е служил за датиране на събитията, още срещу 856 г. пр. Р. Х. открих понятието "туртан" - много висок военен чин в Асирия. Носителите на този чин са били и наместници за дадена област в царството. Конкретно се споменава за сановник с чин "туртан" като наместник за областта Харран. Спомних си за ненапълно изяснения термин "TOPTYNA ПIЛE Z_ПАN"(тортуна пиле жоапан). П. Добрев прави сравнение с талишкото "пиле" - старши. А българското "тортуна" явно е в пряка етимологична зависимост от асирийската титла "туртан". По смисъл понятието би трябвало да се преведе като "военен наместник за областта - старши жупан". В друг случай бях попаднал на понятието "канаранг" - пазител на границата. И двете понятия, особено първото, действително ни откриват една библейска по време проекция. Удивява дълбочината, от която българската държавнотворна и военно-административна традиция черпи своите основания [Виж Дьяконов И. М., Цит. съч., кн. 2/1951 г., с. 303-309,319-320;кн. 3/1951 г., с. 249].
Включването ни към семитите най-вероятно се дължи на маршрута, по който древните българи мигрират от изток на запад. Той често минава по границата между яфетическия и семитския етнически кръгове. По тези места, особено в Задкавказието и Армения, българите осъществяват трайни контакти със северносемитските народи и с евреите като дисперсна семитска общност. Едва ли тези контакти са били без последици за бита и езика на българите, а Ем. Диллем отбелязва, че още в авестийския език могат да се открият много семитски думи [Армянскiе этюды, Харков, 1884 г., с. 18]. Срещат се и семитски имена, близки по звучене до българското народностно име. Например през II-III в. в. в Долна Панония са били дислоцирани 1-ви и 2-ри римски легиони. По правило те са рекрутирали спомагателните си части измежду източните народи. Сред често срещаните семитски имена е и името "Болхас". При тази ситуация един народ, влязъл в полезрението на гръко-латинския свят някъде при горните течения на реките Тигър и Ефрат, спокойно може да мине за семитски. Не случайно в Хронографа като семити са определени още араните, арменците и други яфетически народи. В крайна сметка, ако трябва да квалифицираме историческото битие на българите в географските и етнолингвистични представи за библейското разделение на света между Ноевите синове, то определено коренът ни е яфетически и редом с арменците можем да извеждаме библейското си родословие от "дома на Тогарма". Убеден съм, че резултатите биха оправдали усилието за осъществяване на едно по-обстойно изследване относно мястото на българите в създаваните през Средновековието генеалогии, надстроявани над библейския разказ за разселението, като специално внимание се отдели и на еврейската генеалогична традиция.
        "Именникът на българските канове" е предизвиквал много дискусии и едва ли те скоро ще секнат, особено що се отнася до неговата "легендарна" част. Предположението на Н. Мавродинов за китайски влияния при неговото създаване не звучат много убедително, въпреки че по същество "Именникът" е династична хроника. Древната китайска историопис действително е структурирана на династичен принцип - времето на всеки нов исторически период начева с възшествието на престола на нова династия и свършва с приключване на управлението й. Изследователите без изключение отбелязват, че "Именникът" ни среща с два периода в древната българска история белязана с имената на Авитохол и Ирник, след което започва поименното изброяване на българските владетели. Китайската историография не би обособила тези два периода, тъй като и Авитохол, и Ирник по род са Дуло. С основание В. Бешевлиев вижда библейско влияние в краткия текст на "Именника", а П. Добрев обърна внимание на факта, че за разлика от библейските патриарси, легендарните български канове си имат рождени дати, при това удивително синхронизирани. Не бива да се изключва възможността синхронизацията да е била преднамерено търсена от автора, но достоверността на сведенията от "Именника" правят по-вероятно допускането, че синхронността е естествен резултат от една продължена в "Именника" историописна традиция с корени в Доаспарухова България [Каймакамова М., Българската средновековна историопис, С., 1990 г., с. 60]. Тези особености на българската династична хроника са дали право на Ив. Дуйчев да види в нея оригинален продукт на българското културно-историческо развитие. Дори и да са налице чужди влияния те не могат да се сведат до механични взаимки. Чуждата историографска култура е била абсорбирана в принципите й не сляпо, а с оглед на особеностите, които конкретноисторическите факти налагат.
        С библейски привкус е името "Авитохол". Вече отбелязахме, че трудно се аргументира тезата за идентичността на Авитохол с Атила. Най-често то е било свързвано от изследователите с библейското Ахитофел [2Царства,15:12; 17:1-23;23:34]. Интересен е опитът на П. Добрев да тълкува името Авитохол по аналогия с персийското "Авитух" (дете на сърната, син на сърната). Правомерността на тълкуването той подкрепя със съхранено в литовска легенда сказание за откърмено от сърна "българско дете-княз".
        Д. Табаков чрез трансформации в името на популярната династия Кава(К-Ави) и приемайки, че владетелят на българите, като тохари в географския смисъл, е прибавил към титлата си името на страната, която управлява, разчита името така: К-Ави + Туохол = Авитохол. В този случай, както и в тълкуването на П. Добрев, името се възприема като съставно. Не са малко на брой библейските имена с представка "Ави", но за нас най-интересно е "Авимелех" - Ави/Авва-отец и мелех/melekh-цар. То е указвало ролята на това лице в историята на еврейския народ. Авимелех е символизирал "бащата-цар", "основателя на царската власт". В един случай то се носи от първия съдия, присвоил си титлата "цар", впоследствие узаконена от Саул; в друг случай името е открито в асирийските надписи като име на библейския цар на Герар. И не конкретни исторически персонажи ни интересуват, а символизацията, закодирана в носеното от тях име. С тези символи чудесно бихме описали и ролята на Авитохол за българската династична традиция. Не съм компетентен да преценя дали двата етимологични плана в дълбочина могат да имат допирни точки (еврейското "сърна" звучи като "тавита" - Деяния 9:36), но в действителност двата прочита удивително се допълват. От една страна името Авитохол носи задължителните за всеки родоначалник на древен народ тотемни елементи на произхода; от друга страна то напълно покрива смисъла си като "баща на царете", основател и пръв представител на царската власт. Във всички случаи обаче, възможността да се използуват библейски податки при тълкуването на това име не бива да се пренебрегват.
Към "Именника" можем да добавим, че с библейска възраст е календарът на древните българи, съхранен в него и някои други надписи, макар и самият календар да е продукт на една небиблейска културна среда. Най-късната начална датировка в подобния на него дванадесетциклов сакски календар е 78 г. сл. Р. Х., а факти из областта на астрономията и глотогенезата дават основание на доста изследователи да търсят корените му още във II хил. пр. Р. Х. И до ден днешен древният български календар ни изумява с универсалността и точността си.
        С библейски епоним и династична хроника в стила на библейските генеалогии; с календар и военно-административна титулатура, които носят белезите на предхристиянската епоха; въпреки че не присъствуват с народностното си име в библейските текстове, древните българи спокойно могат да бъдат определени и като библейски народ.
« Последна редакция: Май 07, 2018, 12:21:06 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат
В своята книга "Българите:Историята на едно уникално пътуване - 30 000 години назад във ремето", Пламен Петков се позовава на текста
Цитат
"Анонимен римски хронографот 354 г. – представлява малък сборник написан на латински език, с разнообразни сведения и съдържа една кратка световна хроника. По-голямата част е съставена през 354 г., но има и допълнения от по-късно време. За българската история има значение само световната хроника, наречена Liber generationis, сигурно преведена от други, по-стари гръцки хроники. Фразата „Ziezi ex quo vulgares“ („Зиези, от когото са българите“), е първото известно споменаване на името „българи“ в европейски източник.
Ето какво още пише в записките на хронографа


 От първия син на Ной - Сим, произлязоха 25 народа. Те живеят на изток. 
 Имената на синовете на Сим са:
 Елам, от който са еламците;
Асир, от който са асирийците;
 Арфаксад, от който са халдеите;
Лух, от който са лазите;
Харам, от който са игурите или етхес;
Лебул, от който са лидийците;
Гатсера, от който са гасфените;
Халмодат,от който са индиите;
Сала, от който са бактрийците;
Арам, от който са арабите;
Идурам, от който са гамериите;
Одерма, от който са мардиите;
Лезел, от който са партите;
Десмем, от който са гедрусите;
 Асал, от който са хискиите.
Асал породи Мелхи, който имаше двама сина - Мелхи и Мелхиседек.
Авимелех, от който са хирканите;
 Сабеби, от който са араните;
 Мемсвир, от който са армените или амените;
Евилат, от който са гимнософистите;
Зиези, от който са Българите. 





 
Цитат
Българите и Пугурите, техните жители, бяха някога си християни; а когато един чужд народ достигна господство (зацарува) над оная страна, те бяха наречени Хазари по името на по-стария брат, който се казваше Хазариг. И стана тоя народ силен и се разшири”.    Патриарх Михаил Сирийски 1126 г. "Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало по време на сражение. И готите, и Българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях и че намират всред човешкия род противник равен на себе си...Те, Българите, които никога не се съмняваха в победата си и на които се очудваше светът...! Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал - народ, който е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля. Народ, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание се смята за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. По-рано, те - Българите - вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само онази част от земята, която ти пазиш! "     Патриарх Магнус Феликс Енодий в “ Похвалното си слово за готския крал Теодорих" V в. н. е. ...”страшните по целия свят Българи”.   Касиодор Сенатор VI в. н. е “Кробат, господарят на България и на котрагите, оставил петима синове и им завещал по никакъв начин да не се итделят един от друг, за да владеят те навсякъде и да не робуват на друг народ”.    Теофан Изповедник VIII в. н. е. “Българите са огромен, могъщ и войствен народ, който е подчинявал всички съседни народи. Един техен конник може да излезе на глава със 100 или 200 конника на неверните. Когато тръгват на война те се нареждат в редици – отпред са стрелците с лъкове, а отзад се нареждат жените и децата”... Абу ал-Хасан Али ибн Хюсеин ибн Али ал-Масуди X в. н. е. “Думата Българин значи достоен, мъдър човек."   Джагфар Тарих – историята на Волжските българи 1098г. “ В България по времето на хан Крум думите означаващи лъжа, предателство, измяна, нодобросъвестност, скъперничество, завист, клевета са непознати”.   Мишел дьо Монтен – “Есета” XVI в. н. е ..”Именникът на Българските Канове” е най-старата българска летопис. Първата му част е съставена при управлението на кан Аспарух, а е дописан през втората половина на VIII в. Оригиналът е съставен на езика на древ­ ните българи. Доказателство за това са календарните термини по 12-годишния животински циклов календар и числителните редни.

Д-р Хари Салман “Българската държава е между седемте световни цивилизации”.

Проф. Шигеоши Мацуяма “Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която бългаският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Резултат с изображение за genealogy tree of ham




Дъвка за ума..
HAM - ham-burg-er?!?
Защо същия корен си стои със значение шунка,като се има предвид особеното отношение към свинското месо?





Резултат с изображение за genealogy tree of japeth 
 Япет,пък носи името на "звездата на смъртта",разрушителния кораб
Япет - спътник на Сатурн
Интересна е аналогията с гръцката митология!!!
Цитат
Япет древногръцката митология е титан от първото поколение в историята. Съпруг е на Климена /океанида/ , от която има четири сина - Атлант ,Менетей ,Прометей и Епиметей и чрез Прометей, Епиметей и Атлант е праотец на хората. Според друг мит те са синове на Япет и океанидата Азия. Япет е участник втитаномахиятаи бил затворен в Тартарот  Зевс след победата на Олимпийските богове. Синовете на Япет, според някои тълкувания олицетворяват характера на хората. Атлас, поддържащ небесния свод въплъщава силата и търпението, Менетей - дързостта, Прометей - находчивостта и разумът, а Епиметей - недалновидността и слабостта на човешкия ум. Точно той, несъобразявайки се, е предупреждението на Прометей приел като дар от Зевс -Пандора, с което дошли нещастията при хората.



Титанът Япет има 4 сина,а и синовете на  библейския Япет?

Е,не съм първата дето открива топлата вода де..Прави се аналогия между двата образа





Цитат
Откъде Каин си взел жена?
▪ „Щом Адам и Ева имали двама синове, Каин и Авел, тогава откъде Каин си взел жена?“ Този въпрос е често задаван от хората, които оспорват достоверността на Библията. Но Божието Слово осигурява достатъчно информация, за да намерим удовлетворяващ отговор на този въпрос.
От трета и четвърта глава на книгата Битие разбираме следното: (1) Ева била „майка на всеки, който живее“. (2) От раждането на Каин до деня, в който той принесъл неприемлива за Бога жертва, минало известно време. (3) След като бил прогонен да се ‘скита като изгнаник по земята’, Каин се страхувал, че всеки, ‘който го срещне’, може да го убие. (4) От това, че Бог постановил знак да защити Каин, става ясно, че някои от неговите братя и сестри или други роднини можело да се опитат да го убият. (5) После Каин имал сексуални отношения с жена си в „земята [на изгнаничеството — бел. под линия]“. (Битие 3:20; 4:3, 12, 14–17)
От разгледаното дотук можем да направим заключението, че жената на Каин била потомка на Ева, за която не е известно кога точно била родена. От Битие 5:4 разбираме, че Адам живял 930 години и през това време ‘му се родили и други синове и дъщери’. Разбира се, в Библията не се казва конкретно дали жената на Каин била дъщеря на Ева. Но фактът, че тя е спомената след прогонването на Каин, показва, че минало известно време и тя може дори да е била една от внучките на Адам и Ева. Затова в „Пространен Стар завет“ жената на Каин е описана просто като „една от потомките на Адам“.
Според библейския изследовател от XIX век Адам Кларк Бог постановил знак поради страха на Каин, тъй като вече съществували няколко поколения от потомците на Адам, достатъчно за да „основат няколко селища“.
В много общества днес се смята за недопустимо, че Каин си взел за жена своя сестра или друга потомка на Адам, родена по–късно от някои от другите синове или дъщери на Адам. Причините за това са общоприетият възглед, че такива отношения са забранени, и опасенията от генетични увреждания. Но в „Библията, преразказана в хронологичен ред“ Франк Лагард Смит пише следното: „Най–вероятно тези първи братя и сестри са се женели помежду си, въпреки че през следващите поколения на подобни отношения щяло да се гледа като на нещо неприемливо.“ Също така е важно да се отбележи, че сексуалните отношения между близки роднини били забранени едва след като Моисей получил Божия закон за народа на Израил през 1513 г. пр.н.е. (Левит 18:9, 17, 24)
От времето, когато нашите прародители са притежавали съвършенство, са изминали хиляди години. Гените и наследствеността може да не са им оказвали такова въздействие, каквото оказват на нас днес. Освен това според най–новите проучвания, като например публикуваното в списание „Генетични консултации“, при бракове между първи братовчеди рискът от генетични увреждания на децата е много по–малък, отколкото хората като цяло смятат. Ясно е, че този проблем не тревожел хората от времето на Адам до дните на Ной. Следователно можем да направим заключението, че жената на Каин била негова роднина.
« Последна редакция: Май 07, 2018, 01:22:11 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Но не виждам,съпругата на Яфет.Не намирам нищо за нея
Ако гледам гръцката митология..Жена му е океанида - русалка/мелюзина
Цитат
В гръцката и римска митология, Океанидите са трите хиляди деца на титаните Океан и Тетия. Сестри са на трите хиляди речни бога. Всяка от тези нимфи  е повелителка на определен извор,река, голямо или малко езеро

Ето защо се наричат речни духове или "господарката" или "повелителката/богинята" на еди си кое езеро,или еди си коя река,а не на всички реки и води..
Ама казано е де..Всяка жаба да си знае гьола!  - намерихме произхода на приказката 8)




Okeanides


Picture of the Oceanides




Изображение на Океан /да си припомним изображението на Енки като рогат Дявол,Самаел           Тетида Hans Rottenhammer 1600


Резултат с изображение за титан митология                                     aYOxtKXnVO4Q.jpg





Ахил


q7N0W8DEMW2X.jpg
« Последна редакция: Май 07, 2018, 03:50:30 pm от Psyhea »

Тагове към темата: