Създателите на човешкото тяло,т.нар. човешки 'БОГОВЕ' и всичко свързано с тях

[Psyhea]

[youtube]https://youtu.be/GtKA06fIZxE[/youtube]


Кръвните връзки преди всичко:)


И след промяната в закона, Принцеса Шарлот,като нищо може да стане следващата Кралица..

[λ]

Психо, мисля че във връзка с до сега появилата се информация в достъпна за всички ни форма, тази ти тема (най-вече) би трябвало да премине поне някаква ревизия.

Всеки е свободен да мисли каквото си иска, разбира се... Но що се отнася до мен лично, аз ще използвам назрелия момент по-ясно да изразя позицията си, понеже това е тема, в която ме споменаваш.





В началото на темата цитираш доста неща, които са писани от мен в един стар форум (който вече не съществува) под стар мой псевдоним ("форум"), който не използвам от години.

Именно заради морално остарялата гледна точка на цялата тази информация с теб в началото на Апокрифна Академия разменяхме реплики за това какво съм прехвърлил и какво не съм прехвърлил от старите ни места за публикуване. Тогава обсъждахме с теб, че щом нещо ти харесва, можеш да го ползваш както си искаш - в смисъл такъв, че дори и аз да не желая официално да публикувам стари свои позиции, ти си съвсем свободна да обсъждаш каквото си искаш в личните си теми.

През времето до сега на разни места спорадично предупреждавах интересуващите се да внимават с тази информация, както и с издателство Паралелна Реалност в това число, защото почти всички построения и парадигми по българските сайтове днес, които произлизат от тези източници, не са сериозно обосновани.

Аз самият до сега вече не веднъж съм се разграничавал от Робърт Морнинг Скай (след като дълго време бях ангажиран с дошлата от него информация).



Трябва да се знае, че нещата, които цитираш от мен в самото начало на темата, вече са публикувани в Библиотеката по подобаващия начин, а не като преразказ.

Нещата, които НЕ СА спечелили присъствие в Библиотеката на новия ни сайт Апокрифна Академия са неща (от моя страна), които мога да аргументирам като заблудни и неверни.

Нормално е, когато човек не е прочел нищо сериозно през живота си, освен тиражираната "езотерична" литература, да приема доста информация за меродавна.

Но това вече не е така и тъй като вече и широката ни аудитория има възможността да се докосне до същата аргументативна информация, до която по принцип само най-задълбалите обикновено се докосват, вече можем да започнем групови публичн дискусии за това как би следвало да се променят възгледите ни оттук насетне.






Видно е за всеки, вече, че Документите Тера на Робърт Морнинг Скай са публикувани за първи път през 1996г. А Дейвид Айк се превръща в Дейвид Айк през 1990г.

Това не само може да означава, че Морнинг Скай е вдъхновен да "разказва истории", сиреч приказки, от Дейвид Айк всъщност... но че и двамата (което е много по-вероятно) са всъщност проект на нещата, за които алармира Джим Кийт в "Контрол над ума - Контрол над света".

Една проста справка на циркулиращата информация в американските и англоезичните медии като цяло ще покаже, че представите, на които стъпва въображението на Дейвид Айк и на Морнинг Скай, от години, а в някои случаи и от десетилетия, е била общодостъпна медийна информация в по-напредналите научни бюлетини... а и във всекидневниците.

Освен това е очевидно, че кулминацията на програмите на ЦРУ по глобална мозъчно промиваща пропаганда напълно съвпадат с датите, когато Морнинг Скай и Дейвид Айк стават известни с фантазиите си.

Дейвид Айк, както всеки от нас знае, се превръща в Дейвид Айк след телепатичния му контакт с "висшата същност".

Всички онези невероятни неща, за които Морнинг Скай разказва, са били наблюдавани като феноменология по света именно в онези години... и всичките тези неща най-вероятно са свързани с ХААРП и с увеличаващия трансмитер на Тесла.



Личното ми мнение е, че масовият български "езотерик и конспиратор" трябва да престане да обосновава новите научни открития с извънземните на Морнинг Скай и Дейвид Айк. Защото тези открития ПРЕДХОЖДАТ творчеството на Айк и на Скай.

Личното ми мнение е, че българските търсачи и изследователи трябва да се концентрират върху извънземните на фон Браун и върху извънземните на Дерел Симс.

За мен Морнинг Скай, Дейвид Айк, Уилкок, Кери Касиди и Сичин са най-популярните колела на ню-ейдж пропагандната машина и съм учуден, че на групата около Паралелна Реалност им отнема толкова време да се разграничат и отдалечат от тях.

[Psyhea]

Л,и преди сме говорили за това.
Нямаше да цитирам нито Скай,нито въобще въпросната сюжетна линия,ако не намирах същите неща в митологиите.


И,да,прав си,че това е пропаганда и ..
Не е ли странно,че се повтаря от хилядолетия?
Кой и защо стои зад това?

[λ]

Това е ИНТЕРПРЕТАЦИЯ на онова, което се повтаря от хилядолетия.

И кое по-точно се повтаря от хилядолетия? Единственото, което виждам, са измислиците на Сичин, измислиците на Скай, измислиците на Айк (виж по-долу) и съвременна мултимедия от ютуб. Не виждам никакви митове в оригинал, които да подкрепят тезата.

Тоест, всичко което знаем е, че анунаките са слезли от небето на земята. Дотук добре, и нищо повече. И може би само това дотук е истината.





П.П.
Да, измислиците на Айк. Защото не е сериозно основния ти свидетел на трансформиращи се в хора рептили да е, всъщност, психичеки болен човек... защото е със синдром на множествената личност и защото е бивша МОНАРХ робиня, участвала във всякакви ритуали... и да наричаш това "свидетел". И на този "свидетел" да ти се опира ЦЯЛАТА концепция и всичките твърдения.

Всеки който се задълбочи в програмирането на роби ще знае (казвам нещо от непреведената част от Шпрингмаер), че програматорите изтезават и промиват жертвите, докато през цялото време носят маски. Идеята на маските е, че ако жертвата успее да се откъсне и да потърси професионална помощ, ще си мисли, че е била насилвана и изтезавана от Дядо Коледа. Това трябва да е предтекста жертвата да се озове в психиатрично заведение, откъдето да бъде отново върната на собствениците.

Това, което основната и единствената "свидетелка" на Айк е "видяла" като шейпшифтинг на рептили в хора, е едно нахлузване на маски на змии. ТОЧНО както са правели и египтяните в ритуалите си, те даже носят змии на шапките си и върху инсигниите на властта, за бога. Тя е "виждала" тези "свидетелства" в ТРАНС - докато е играела хипнотизираната роля на главна жрица.

По дяволите! И никой не пита откъде-накъде!? Несериозно е! Айк направи милиони на гърба на неосведомените и суеверните, които не умеят да се задълбочават и да обработват информация.

И всичко останало от Айк също са глупости...



Това са хората, които представят тази идея - Айк, Сичин, Скай и останалото са подгласници. А отдавна е доказано че режисьорите в Холивуд ще преровят и шундрата на майка си за добри идеи за екранизиране, докога фентъзи игрални филми ще се ползват като източници на информация?

Нямам думи.

[λ]

Тоест, всичко което знаем е, че анунаките са слезли от небето на земята. Дотук добре, и нищо повече. И може би само това дотук е истината.

Поправка. Дори и ТОВА е измислица.

Психо, няма ли да влезем в диалог по въпроса? Не искаш ли да спестим на читателите терзанието да дадат 93лв за поредната предъвкана книга?

[Psyhea]

Да,време е да обсъдим нещата.


Конкретно за шифтинга,не знам дали си забелязал,но аз никъде не говоря за него.Никъде.Защото не мисля,че подобно нещо е възможно освен ако не говорим за технологии или астрални образи,ама това си е друга бира.

[Psyhea]

За са не спамя темата за родословието на Елизабет II,тук ще пиша за някои от връзките изскочили в процеса на издирване на информация.


И така,става дума за Тамара Тефи,митичен и противоречив образ,който обаче е изключително интересен за мен,особено през призмата на настоящата тема,мер-овете/меровиниги/mer-maid/море-правя/русалките,т.е.червенокосите владетели.
Ще обърна внимание и на сестра ѝ,Теа Тефи.


Онова което ме учудва е,че изображението с което представят Тамара Тефи,е следното







Добре познатото ни изобаржение на Мария Магдалена на Frederick Sandys
При това не на едно място,а на много места се ползва същото изображение.




Еоchaid Buaidhaig mac Duach         https://www.geni.com/people/Eochaid-Buaidhaig-mac-Duach/6000000005597607508
+ Tamar Tephi, Queen of Ireland      https://www.geni.com/people/Tamar-Tephi-Queen-of-Ireland-Fictiti …
(представяната като Мария Магдалена) от тях тръгва после нишката на ирландските и шотландските крале,според синтезираната версия на Генеалогията на Елизабет IIБаща на Еочаид  - Duach II Laghrach {Legendary} и следват дядо -Fiachadh Tolgrach mac Muiredach,прадядо - Muireadhach I Balgrach mac Simon, {Legendary},прапрадядо - Simon Breac, High King of Ireland {Legendary},този е сина на - Aedham/Aodhan Glas mac Nuadhat, Ard Rí na h'Éireann ,който пък е сина на Giallchaidh, 37th High King of Ireland,следват прадядовците Nuadhat Finn Fáil mac Giallchaidh --------  Giallchaidh, 37th High King of Ireland ––––––––Oilioll Olchaoin, High King of Ireland


Последния Oilioll Olchaoin,
High King of IrelandOilioll Olchaoin mac Siorna, Ard Rí na h'Éireann {Legendary}
Also Known As:   "Ailill"Birthdate:   circa -1150Birthplace:   
IrelandСмърт:   circa -1013 (128-146)IrelandСемейство:   
Son of Siorna Saoghalach, High King of Ireland {Legendary} и Teia Tephi (Fictitious Person)
Father of Giallchaidh, 37th High King of Ireland {Legendary}Occupation:   
aka Ailill Oalchlaen (Aolcheoin) MacSIRNA; aka Oilioll Aolchleon, Prince, High King of Ireland
https://www.geni.com/people/Oilioll-Olchaoin-High-King-of-Ireland-Legendary/6000000002188125254
Ето я Тамара Тефи Tamar Tephi Re di GiudaBirthdate:   circa -610Birthplace:   Jerusalem, IsraelСмърт:   август 01, -534 (71-80)Odhbha, County Meath, Leinster, Ireland,Семейство:   Daughter of Unknown Father of Teia Tephi и Unknown Mother of Tamar TephiWife of Eochaid Buaidhaig mac DuachMother of Úgaine Mór mac Echach, 66th High King of Ireland {Legendary}Sister of Teia Tephi (Fictitious Person)




Излиза,че Еочин, който е съпруг на Теа Тефи,е племенник на нейната ссестра Тера Тефи,която освен сестра на Теа,е и съпруга на далечния прадядо на Еочин, Оилиолд/Ailill/Oilioll Olchaoin mac Siorna, Ard Rí na h'Éireann

Tea-Tephi Never Existed?



https://www.cai.org/bible-studies/tea-tephi-never-existed




Sceptics claim that "Tea-Tephi never existed and was a made-up character. The British Israel World Federation even now admit she never existed. She was an invention of a British-Israel expositor named F.R.A. Glover in 1861 and the myth was perpetuated unchecked."Answer:Articles 5-7 answer as a combined article, so please read them as a SINGLE UNIT. If you take one alone, you would miss the general point we make. We have studied these arguments CAREFULLY and are aware that we are well advised not to base “National Israel & Judah”, as we call it, on contradictory data. However, in order to also respond to some of the detailed points brought up by sceptics, we will reply to the question “Did Tea-Tephi really exist?”
The following is a summary of the arguments against Tea Tephi’s existence:

1. Apparently the British Israel World Federation (BIWF) gave out an article in early 2001 in which they admit the Tea Tephi story was incorrect.
2. A certain Greg Doudna has written an article claiming that most British Israel authors draw their conclusions from former authors, but no first hand evidence is available.
3. Although the different characters are mentioned in the ancient Irish documents, they would appear “many centuries apart”, and are fitted together in a “totally imaginary reconstruction”.
4. For example Ollam Fodhla is said to be Jeremiah, even though the Annals say he was a Milesian king.
5. The renowned British Israel pioneer F.R.A. Glover had fabricated the story of Tea Tephi, and it had slipped through the subsequent literature unchecked.
Here are a few answers on this difficult subject - difficult because we move away from the safe foundation of the Bible to traditions and histories which often don’t exactly harmonise with each other.1. "Apparently the British Israel World Federation (BIWF) gave out an article in early 2001 in which they admit the Tea Tephi story was incorrect."This is the current suggestion put forward by the BIWF. The BIWF, however, firmly asserts that one of the royal daughters mentioned in the book of Jeremiah WAS INDEED MARRIED TO A JUDAHITE and indeed contributed to the upholding of the royal, Davidic line. We have contacted Michael Clark, the Deputy President of the BIWF in London, in person, and he has given us permission to CLARIFY THE MISCONCEPTION that the BIWF had abandoned the idea of a royal princess moving to Ireland (some people had erroneously thought so).
[Top of Page]2. "A certain Greg Doudna has written an article claiming that most British Israel authors draw their conclusions from former authors, but no first hand evidence is available."Sadly, this statement is true for many BI authors - they take over from previous books without checking the source. However, there is a WEALTH OF INFORMATION available in museums, ancient documents and even on the Internet. Well-documented British Israel books DO exist.1 In the case of Tea Tephi the Irish Annals are available as a resource.
[Top of Page]3. "Although the different characters are mentioned in the ancient Irish documents, they would appear 'many centuries apart', and are fitted together in a 'totally imaginary reconstruction'."Later in this article we will tackle the arguments as to why a person called TEA or TEPHI could be the king’s daughter (who was together with Jeremiah), and why Jeremiah could be Ollam Fodhla. At this point we need to mention though, that the Irish chronologies, like many other ancient chronologies, use time spans that are GREATLY EXAGGERATED. That doesn’t mean that the characters mentioned never existed. For example, for a long time EGYPTIAN HISTORIANS ONLY HAD Manetho’s list of Pharaohs available to them as a reference. He was an Egyptian priest writing down the history of this ancient nation in Greek. It places the founding of Egypt with the Great Pyramid to about 6000 B.C. Modern archaeology, however, can pretty much narrow the dates down to about 2100 B.C. using all cross references and CUTTING OUT OVERLAPPING DATES. That does not make Manetho’s list less valuable as a source to Egyptian history.
O’Flaherty (one researcher in ancient Irish manuscripts), who carefully went over all the (Irish) chronology of the various reigns, reduces one monarch’s time, in the interval between OLLAM and the ruler Cimboath, from 150 to 21 years!2
[Top of Page]4. "For example Ollam Fodhla is said to be Jeremiah, even though the Annals say he was a Milesian king."More about “Ollam Fodhla” in article 7 “Ollam Fodhla and his Companion”
[Top of Page]5. "The renowned British Israel pioneer F.R.A. Glover had fabricated the story of Tea Tephi, and it had slipped through the subsequent literature unchecked."Studying the work of Glover 3, reveals A MUCH GREATER INTEGRITY than in many modern British Israel works. He rested his work on sources available to him, including the Irish Annals. 4
The following is a testimony on Mr. Glover by W.M.H. Milner 5: “Thousands in different parts of the English-speaking lands have thanked God for Mr. Glover’s discoveries. It was not till 1902 that anyone ventured to call his good faith in question, and it was because this was done in a very virulent fashion, misquotation and forgery being alleged against one who had become so highly esteemed, and his work so greatly valued, that the present writer, in the Spring of 1903, SPENT A FORTNIGHT READING in the British Museum Library, FOUND ALL MR. GLOVER’S AUTHORITIES, as well as other valuable matter now for the first time unearthed, AND WENT OVER LINE BY LINE, demonstrating their correctness and the general reasonableness of Mr. Glover’s conclusions.” Note, “In the mouth of two or three witnesses shall every word be established” (2 CORINTHIANS 13:1). Mr. Glover was CHAPLAIN OF THE BRITISH CONSULATE at Cologne. His son, Sir John Glover, carried through the first Ashantee War (in West Africa) to a successful issue. These men don’t exactly sound like crooks trying to deceive anybody.
The following are some reasons WHY TEA COULD BE IDENTIFIED WITH ONE OF THE KING’S DAUGHTERS who Jeremiah took to Egypt. While we honestly admit that these are speculations which LACK ABSOLUTE PROOF, we nevertheless believe that there is some probability attached to them. “Even men, and women, and children, AND THE KING'S DAUGHTERS… and Jeremiah the prophet, and Baruch the son of Neriah. So they came into the land of Egypt… thus came they even to Tahpanhes” (JEREMIAH 43:6,7). This is the last thing the Bible tells us about the whereabouts of Jeremiah and his group. Whereas the Bible gives all the details of the uprooting of Zedekiah’s kingdom in Jerusalem, the question is: WHERE would Jeremiah fulfil his task of building and planting which was prophesied for him in JEREMIAH 1:10?
The city of Tahpanhes in Egypt served as a mercenary fortress: GREEK SOLDIERS KNOWN AS MILESIANS had been hired by Pharaoh Psammetich 6 and had their camps IN THE AREA OF TAHPANHES.
The Milesians had colonies from the Black Sea to Spain and throughout the Mediterranean. TRADE ROUTES also existed TO IRELAND AND ENGLAND at that time. Marseille was one of the Greek colonies founded in this period.
In the British Museum one can view a Philistine Seal from about 670 B.C. which had been found in Dundrum, Ireland. It PROVES THAT THE ROUTE BETWEEN IRELAND AND THE EASTERN MEDITERRANEAN WAS WELL-KNOWN already then.
The city of Tahpanhes would therefore have been an ideal place to start a voyage to Ireland.
Archaeologist Sir Flinders Petrie dug at Tahpanhes in A.D. 1886 and found that the fortress mound was still called “Qasr Bint el Yehudi” meaning the "PALACE OF THE JEW’S DAUGHTER".
The Chronicles of Eri give an account of how the MILESIANS at one time lived at the banks of the Tehgris (Tigris) and Affreidgeis (Euphrates) until the “Eis Soir” (Assyrians) took them captive. After about 100 years “multitudes of the Gaal passed over the summits of Gaba-Casan” (Caucasus) to reach a resting-place in SCYTHIA, and some time later continued their journey to Spain and Ireland. Considering the fact that the FIRST ASSYRIAN INVASION, under Pul, happened around 771 B.C, the Milesians must have arrived some time during the 7th century B.C. in Ireland. 7
A lady called TEA is ASSOCIATED WITH THE MILESIANS at the time of their conquest of Ireland. 8 Not only that - she gets married to the Milesian prince Heremon in Spain and requests from him a favour. “Tea, daughter of Lughaidh, son of Itha, WHOM EREMHON MARRIED in Spain was the Tea who required of Eremhon a choice hill as a dower, in whatever place she should select it, that she might be interred therein, and that her mound and her gravestone might be thereon raised, and where every prince ever to be born of her race should dwell. The hill she selected, it is from her it was called, and in it she was interred.” 9
The Milesians RENAMED A CITY IN SPAIN “Caer Malcarth” to “Caer Teia” (CITY OF TEA) in honour of Princess Tea. This ancient settlement was near the Rock of Gibraltar and thus EVERY SHIP sailing past the Strait of Gibraltar was made familiar with this change of name.
The place Tea selected in Ireland was again called after her “Tea-mur” (the house or palace of Tea) which came to be shortened to TARA. Tara was going to be a place of learning, a college, or university of prophets.
Tea is sometimes called the daughter of Lughaid, sometimes the daughter of the Pharaoh.
One explanation for ‘Lughaid’ could be that in the Irish language “Lug” means God and “Aidh” means house. Therefore, TEA WOULD BE THE DAUGHTER OF GOD’S HOUSE - or “Bethel“ in Hebrew - from where Jacob got the Stone of Destiny on which all Hebrew kings were crowned (see Figure 1).
Figure 1: Stone of Destiny on which all Hebrew kings were crownedTea may naturally have been thought to be the daughter of a Pharaoh of Egypt, since she started her journey from there. But it really could also mean that the Pharaoh mentioned in JEREMIAH 43:9 could have been the GUARDIAN of the royal princesses of Judah. That she is mentioned as daughter of Pharaoh is actually a strong argument for her identification with the king’s daughters.
IN SUMMARY SO FAR, the arrival of a Judahite princess, a stranger to Ireland, is WELL POSSIBLE from the historical data available to us. It is, however, difficult to make definite statements about the name. Tea and Tephi are thought of as being different persons 10, which does not discredit the possibility of the Davidic line carried over to Ireland. The Irish legends also have different accounts of the mother of Tea. Some state that SCOTA was her mother (more on Scota in article 6 "Was Scota One of the Royal Daughters").
[Top of Page]
FURTHER READING:

• Allen, J.H., Judah’s Sceptre and Joseph’s Birthright, Destiny Publishers, Merrimac, Mass.
• Walsh, D.R., Lost Tribes of Israel Study Maps, Vol III, Celtica, Orange Park, Florida 1995
• Gray, Jonathan (1997), Ark of the Covenant, Jonathan Gray, Rundle Mall

• 1.Davidy, Y. (1993), The Tribes, Russell-Davis Publishers, Hebron, Israel (1) Milner, W.M.H. (1991), The Royal House of Britain - An Enduring Dynasty, Covenant Publishing, London, UK
• 2.Milner, The Royal House of Britain, p.11
• 3.Glover, F.R.A. (1861), “England, the Remnant of Judah, and the Israel of Ephraim”, Rivingtons, London, UK (http://www.abcog.org/glover.htm)
• 4.Cuan O’Lochain’s Poem, in: Milner, The Royal House of Britain, p.18
• 5.Milner, The Royal House of Britain, p.6-7
• 6.Herodotus, II, 154, 1
• 7.“Chronicles of Eri, being the history of the Gaal Sciot Iber, or the Irish People, translated from the original MSS. In the Phoenician dialect of the Scythian language, by Roger O’Connor.” 2 vols. London (1822)
• 8.Annals of Clonmacnoise, Mageoghagan’s Translation, p.27, in Milner, p.17
• 9.The Four Masters, 1st Year of Eremhon
• 10.Hughes, Reconciliation and the Double Witness

п.п. Принцеса Скота,която пренася "камъкът на съдбата"(на коронацията) от Египет в Европа,е дъщеря(осиновена) на Еочаид

https://www.genealogieonline.nl/stamboom-homs/I6000000005597607508.php

[Psyhea]

Скептиците твърдят, че „Чай-Тефи никога не е съществувал и е бил измислен персонаж. Британската световна федерация Израел дори сега признава, че никога не е съществувала. Тя е изобретение на британско-израелския изложител на име FRA Glover през 1861 г. и митът е бил уверен . "Отговор: Членове 5-7 отговарят като комбинирана статия, така че, моля, прочетете ги като ЕДИНЕН ЕДИН. Ако вземете един сам, ще пропуснете общата точка, която правим. Изучавахме внимателно тези аргументи и сме наясно, че е добре да не основаваме „Национален Израел и Юда“, както го наричаме, на противоречиви данни. Въпреки това, за да отговорим и на някои от подробните въпроси, повдигнати от скептиците, ще отговорим на въпроса „Дали Tea-Tephi наистина е съществувал?“
Следва обобщение на аргументите срещу съществуването на Tea Tephi:


1. Очевидно Британската световна федерация Израел (BIWF) даде статия в началото на 2001 г., в която те признават, че историята на Tea Tephi е неправилна.
2. Известен Грег Дудна е написал статия, в която твърди, че повечето британски автори в Израел правят своите заключения от бивши автори, но няма данни от първа ръка.
3. Въпреки че различните герои са споменати в древните ирландски документи, те ще се появят „много векове един от друг“ и са поставени заедно в „напълно въображаема реконструкция“.
4. Например Олам Фодла се казва, че е Йеремия, въпреки че аналите казват, че той е бил милезийски цар.
5. Известният британски пионер в Израел F.R.A. Глоувър беше измислил историята на Тей Тефи и тя се беше промъкнала през следващата литература без проверка.
Ето няколко отговора на тази трудна тема - трудна, защото се отдалечаваме от сигурната основа на Библията към традиции и истории, които често не са хармонизирани взаимно. „Очевидно Британската световна федерация Израел (BIWF) даде статия в началото на 2001 г., в която те признават, че историята на Tea Tephi е неправилна.“ Това е настоящото предложение, предложено от BIWF. BIWF обаче категорично твърди, че една от кралските дъщери, споменати в книгата на Йеремия, е била ИНДЕНИРАНА, СЪБИРАНА ЗА ДЖУДАХИТ и наистина е допринесла за поддържането на кралската линия на Давид. Лично се свързахме с Майкъл Кларк, заместник-председателят на BIWF в Лондон, и той ни даде разрешение да ПОТВЪРЖДАВАМЕ СЪОБРАЖЕНИЕТО, че BIWF се е отказал от идеята за кралска принцеса да се премести в Ирландия (някои хора погрешно са мислили така) ,
[Начало на страницата] 2. "Известен Грег Дудна е написал статия, в която твърди, че повечето британски автори в Израел правят своите заключения от бивши автори, но не са налични доказателства от първа ръка". източникът. Въпреки това, има здравословно състояние на информация в музеи, древни документи и дори в Интернет. Добре документираните книги на британски Израел ДОСТАВЯТ.1 В случая с Теа Тефи ирландските анали са достъпни като ресурс.
[Начало на страницата] 3. „Въпреки че различните древни герои са споменати в древните ирландски документи, те биха се появили„ много векове един от друг “и са поставени заедно в„ напълно въображаема реконструкция “.“ По-късно в тази статия ще се спрем на аргументите за това, защо човек се обажда ЧАЙ или ТЕФИ може да бъде дъщерята на царя (която беше заедно с Йеремия) и защо Йеремия можеше да бъде Олам Фодла. В този момент обаче трябва да споменем, че ирландските хронологии, подобно на много други древни хронологии, използват времеви интервали, които са ВЕЛИКО ЕКГАГЕРИРАНИ. Това не означава, че споменатите герои никога не са съществували. Например, от дълго време САМО ЕГИПТИЙСКИ ИСТОРИЦИ СА САМО списъкът на фараоните, който им е предоставен като ориентир. Той беше египетски свещеник, пишещ на гръцки език историята на този древен народ. Той поставя основаването на Египет с Голямата пирамида на около 6000 г. пр.н.е. Съвременната археология обаче може доста да стесни датите до около 2100 г. пр.н.е. използвайки всички препратки и РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СВЪРЗАНИ ДАТИ. Това не прави списъка на Мането по-малко ценен като източник за египетската история.
O'Flaherty (един изследовател на древните ирландски ръкописи), който внимателно прегледа цялата (ирландска) хронология на различните царувания, намалява времето на един монарх, в интервала между OLLAM и владетеля Cimboath, от 150 на 21 години! 2
[Начало на страницата] 4. "Например, за Олам Фодла се казва, че е Йеремия, въпреки че аналите казват, че той е бил милезийски цар. Повече за" Олам Фадхла "в член 7" Олам Фодла и неговият другар "
[Начало на страницата] 5. "Известният британски пионер в Израел F.R.A. Glover е измислил историята на Теа Тефи и тя се е промъкнала през последващата литература непроверено. Изучавайки работата на Glover 3, разкрива МНОГО ВЕЛИКА ИНТЕГРИТЕТ, отколкото в много съвременни произведения на Британски Израел. Той почива работата си върху източници, които са му достъпни, включително Ирландски анали. 4

Следва свидетелство за г-н Glover от W.M.H. Милнър 5: „Хиляди в различни части на англоезичните земи благодариха на Бога за откритията на господин Глоувър. Едва през 1902 г. някой се осмели да постави под въпрос добросъвестността си и това беше така, защото това беше направено по много вирулен начин, твърдения и подправки се твърдяха срещу човек, който стана толкова високо ценен, а работата му толкова ценена, че настоящият писател, през пролетта на 1903 г., ИЗПЪЛНЯВА ЧЕТВЪРТЕ НОЩОВЕ ЧЕТЕНЕ в Британската музейна библиотека, НАЧАЛИ ВСИЧКИ МР. ОРГАНИТЕ НА GLOVER, както и други ценни въпроси, които за първи път се откриват, И ТРЯБВА ДА ЛИНИЯ ПО ЛИНА, демонстрирайки тяхната коректност и общата разумност на заключенията на г-н Глоувър. “Забележете:„ В устата на двама или трима свидетели трябва всеки дума да бъде установена ”(2 КОРИНТИ 13: 1). Мистър Глоувър беше ШАПЛАЙН от БРИТСКИЯ КОНСУЛАТ в Кьолн. Синът му, сър Джон Глоувър, премина през първата война с Ашанте (в Западна Африка) до успешен проблем. Тези мъже не звучат точно като мошеници, които се опитват да заблудят никого.
По-долу са някои причини, ЗАЩО ЧАЙЪТ МОЖЕ ДА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ С ЕДИН ОТ КРАЛИТЕ, КОИТО Йеремия заведе в Египет. Макар честно да признаем, че това са спекулации, които НЯМА АБСОЛЮТЕН ДОКАЗАТЕЛНОСТ, ние все пак вярваме, че има известна вероятност, свързана с тях. „Дори мъже, жени и деца, И КРАЛИТЕ ДНЕВНИ… и пророк Иеремия и Барух, син на Нерия. И така те дойдоха в Египетската земя ... така стигнаха дори до Тафанхес ”(ИРЕМИЯ 43: 6,7). Това е последното, което Библията ни казва за местонахождението на Йеремия и неговата група. Докато Библията дава всички подробности за изкореняването на царството на Седекия в Йерусалим, въпросът е: КЪДЕ Йеремия ще изпълни задачата си да изгради и засади, която беше пророкувана за него в ЙЕРЕМИЯ 1:10?
Градът Тахпанхес в Египет служи като крепост на наемниците: ГРЪЦКИТЕ ПРОДАВЦИ, ЗНАЕНИ КАТО МИЛЕЗИАНЦИИ бяха наети от фараон Псамеметич 6 и разполагаха с лагерите си В ОБЛАСТТА НА ТАХПАНХИ.
Милезийците имали колонии от Черно море до Испания и през цялото Средиземноморие. ТЪРГОВСКИ ПЪТИ съществували и до ИРЛАНДИЯ И АНГЛИЯ по това време. Марсилия беше една от гръцките колонии, основана през този период.
В Британския музей може да се види филистимски печат от около 670 г. пр.н.е. които бяха намерени в Дюндрум, Ирландия. ДОКАЗВА, ЧЕ ПЪТЪТ МЕЖДУ ИРЛАНДИЯ И ИЗТОЧНИЯТ СРЕДЕН СТРАНИ БЕШЕ ЗНАЕН.
Град Тахпанес би бил идеалното място за започване на пътуване до Ирландия.
Археологът сър Флиндърс Петри копае в Тахпанхес през А. Д. 1886 г. и открива, че крепостната могила все още се нарича „Каср Бинт ел Йехуди“, което означава „ПАЛАСА НА ЕВРЕЙСКАТА ДЪРЖА“.
Хрониките на Ери разказват как милезийците по едно време са живели по бреговете на Техгрис (Тигър) и Африджидис (Ефрат), докато „Еис Соар“ (асирийците) не ги превзели в плен. След около 100 години „множеството на Гаал преминали върховете на Габа-Касан” (Кавказ), за да стигнат до място за почивка в Скития, а известно време по-късно продължили пътя си към Испания и Ирландия. Имайки предвид факта, че ПЪРВОТО АСИРИЙСКО НАЗНАЧЕНИЕ под Пул се е случило около 771 г. пр. Н. Е., Милезийците трябва да са пристигнали известно време през VII в. Пр.н.е. в Ирландия. 7
Една дама, наречена ЧАЙ, се асоциира с милийците по времето на завладяването на Ирландия. 8 Не само това - тя се омъжва за милезийския принц Херемон в Испания и иска от него услуга. „Чай, дъщеря на Лугейд, син на Ита, за когото ЕРЕМОН се жени в Испания, беше Чаят, който изискваше от Еремон да избере хълм като куче, на което и място да го избере, за да може да бъде намесен в него и че могилата му и нейният надгробен камък може да бъде издигнат върху него и където всеки принц, който някога е роден от расата му, трябва да обитава. Хълмът, който тя е избрала, именно от нея се е наричала и в нея тя е била възпитана. ”9
Милезианците превъплътиха град в Испания „Каер Малкарт“ до „Каер Тея“ (ГРАД НА ЧАЙ) в чест на принцеса Чай. Това древно селище се намирало близо до Гибралтарската скала и по този начин ВСИЧКИ КОРА, плаващи покрай Гибралтарския проток, били запознати с тази промяна на името.
Мястото, избрано за чай в Ирландия, отново беше наречено след нейния „Tea-mur“ (къщата или двореца на чай), който се съкрати до TARA. Тара щеше да бъде място за обучение, колеж или университет на пророците.
Чаят понякога се нарича дъщеря на Лугейд, понякога дъщеря на фараона.
Едно от обясненията за „Lughaid“ би могло да бъде, че на ирландски език „Lug“ означава Бог, а „Aidh“ означава къща. Следователно, ЧАЙЪТ ЩЕ БЪДЕ ДЪРЖАВАТА НА БОГАТА КЪЩА - или „Бетил“ на иврит - откъдето Яков е получил Камъка на съдбата, на който са били коронясани всички еврейски царе (виж Фигура 1).

Фигура 1: Камъкът на съдбата, на който са коронясани всички еврейски царе. Може естествено да се смята, че дъщеря на фараон от Египет, тъй като е тръгнала оттам. Но това наистина може да означава, че фараонът, споменат в ЙЕРЕМИЯ 43: 9, е можел да бъде Гвардия на царските принцеси на Юда. Това, че тя е спомената като дъщеря на фараона, всъщност е силен аргумент за нейната идентификация с царските дъщери.
КРАТКО НАСТОЯЩО, пристигането на юдахитска принцеса, непозната за Ирландия, Е ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО от историческите данни, с които разполагаме. Трудно е обаче да се правят категорични изявления за името. Смята се, че Чай и Тефи са различни лица 10, което не дискредитира възможността давидската линия, пренесена в Ирландия. Ирландските легенди имат и различни разкази на майката на Чай. Някои твърдят, че СКОТА е била майка й (повече за Скота в статия 6 „Беше Скота една от кралските дъщери“).

Превода е Гугъл,но нарочно не поправям превеждането на ТЕА като ЧАЙ,понеже мисля,че си е много на мястото,сещам се за Чая показана в Атлантис Стар Гейт,изиграна от Леонор Варела,koято доста съответства на образа на женско божество,което се "грижи" за планетата,богиня майка и т.н.Другото което ми харесва,е,аналогът между "чай" като субстанция и това,че хората също служат за храна на боговете чрез своята енергия..Т.е.за тях ние сме едни ходещи чаени торбички..

[Psyhea]

THE STORY
(in brief)
of
Tephi, queen of Tara and Gibraltar.
 
(daughter of king Zedekiah of Jerusalem,
from the line of king David who slew Goliath)[/q]
 
 
 
 <blockquote>Teia Tephi became the queen of Ireland on the 21st of June in 583 B.C. and was later wrongfully deified as a mythical goddess called Bo / Bovinda, which is why over the passage of time she became lost in the realms of myth and fantasy, ceasing to be remembered as the real flesh and blood queen, who came to Ireland from Jerusalem, that she really was. She was, like the Irish people, descended from the Jacob who had his name changed by God to Israel at Bethel, where he set up a stone pillar he had used as a pillow, that he anointed with oil and also named Bethel (House of God) along with the place where it happened, as is recorded in the Book of Genesis in the Bible.Jacob-Israel had twelve sons, who fathered the Twelve Tribes of Israel, the fifth of whom was called Dan and he fathered the Tuatha de Danaan (the Tribe of Dan), from whom the Irish and Danish people are descended. The eleventh of Jacob’s twelve sons was called Joseph, to whom Jacob/Israel gave the famous "Coat of Many Colours". Israel’s fourth son, Judah from whom the Jews claim descent and who sold his brother Joseph into slavery in Egypt, had twin sons called Zarah and Pharez, as is recorded in The Old Testament Book of Genesis chapter 38:27-30 of The Holy Bible.
When Judah’s twins were about to be born, the midwife; who knew that there were twins in the womb; had prepared herself with a scarlet cord to mark the firstborn. Today the same thing is done with a plastic name-tag placed around a baby’s wrist. Zarah (meaning ‘Scarlet’ in Hebrew) put his hand out of the womb first and the midwife tied the scarlet cord around his wrist to identify him as the firstborn. He then pulled his hand back into the womb and his twin brother Pharez was born first, thereby breaching his brother Zarah’s birthright and so he was named Pharez which means ‘Breach’ in Hebrew.
Contrary to the commonly-held belief that all Israelites are Jews and before anyone jumps to the wrong conclusion that therefore the Danites are Jews, I must explain that the word Jew and Israelite are not synonymous and do not mean the same or refer to the same people, no matter what your dictionary might say. They refer to two related but different peoples, as any honest and well-informed rabbi. will admit and studying a Bible will confirm.
Long before the birth of Teia Tephi; back in 997 B.C. under David’s grandson Rehoboam, the son of Solomon; the twelve tribes of Israel fell-out with each other and split-up into two separate kingdoms, with two separate kings and they lived side by side but in two separate countries, called Israel and Judaea. The twelve tribes divided into the ten-tribed "House of Israel" who lived in Israel in the northern section of the Holy Land under king Jeroboam and the two-tribed "House of Judah" who lived in Judaea, in the South of the Holy Land, under the sovereignty of Solomon’s son, king Rehoboam.
The Northern kingdom was called Israel and its capital city was Samaria. The Southern kingdom was called Judaea and its capital was Jerusalem. The tribe of Dan was one of the ten tribes of the northern ten-tribed kingdom called Israel and those ten tribes are the same tribes who later became the "Ten Lost Tribes of Israel", so the Danites are therefore Israelites who are not Jewish.
The Jewish people claim their descent from the two-tribed "House of Judah" (Jew-dah), hence their name Jew. All true racial Jews are Israelites but not all Israelites are Jews. Just as, for example, all Scottish people are British but not all of the British people are Scottish.
Returning now to the story; Pharez, having taken the birthright from his brother Zarah, carried the tribal (family) name of Judah, from which came king David, the shepherd boy who slew the giant Goliath with a stone from his sling and became king of Israel. The Royal line of David descends from Pharez and their emblem is an amber/golden lion, rampant, with a crown on its head.
The descendants of his brother, Zarah of the ‘Red Hand’, having lost the Birthright, went into exile and migrated to Heberia (now known as Iberia or Spain). There they built the city of Zaragoza. Zaragoza (originally Zarah-gassa) means the "Stronghold of Zarah" and the city is still called Zaragoza today, even though the Israelites’ traditional enemy, Babylon and Rome, invaded Heberia and drove the Zarahites out to the northern coastlands of Spain. From there many of them fled across the water to Ireland (Hebernia – the Hebrews’ new-land and the Hebrides - Hebrew’s Isles). Some of their descendants migrated from Ireland to Scotland, and, once there, decided to use their own Judah Zarah version of the Judahite emblem, which is the red lion rampant, just as Judah Pharez use the amber lion rampant (rampant is a word used in heraldry. and it means that an animal is shown standing-up on its back legs, on a coat-of-arms).</blockquote>

Tribal Standard of Judah<blockquote>Centuries after Zarah first left Judaea to go into exile abroad, and the ten-tribed "House of Israel" had been taken out of Israel, the northern kingdom, to Assyria as slaves in 722 B.C., as punishment for breaking The Covenant, Jeremiah the Bible Prophet was sent to king Zedekiah of Jerusalem in the southern kingdom, who had, by then, also broken God’s Covenant, to warn him to return to keeping The Covenant or God would punish the two-tribed "House of Judah", as he had previously punished the ten-tribed "House of Israel". Jeremiah warned king Zedekiah of Jerusalem that, if he did not keep The Covenant, God would send king Nebuchadnezzar of Babylon to lay siege to and destroy Jerusalem. Zedekiah did not like God’s Message so he decided to ignore it and punish God’s messenger by putting him in prison. However that did not prevent the prophecy from being fulfilled, it only made its fulfillment more certain.Nebuchadnezzar sent his army and laid siege to Jerusalem whose inhabitants became so hungry that they ate their own children. The City was not only taken but was also laid-waste and burned. God’s House, the Holy Temple, that had been built for Him by Solomon and Hiram, was also destroyed, along with The City.
Nebuchadnezzar, who was sent by God to punish Zedekiah and the two-tribed "House of Judah"; just as the Assyrians had been used in 722 B.C. to punish the ten-tribed "House of Israel"; honoured Jeremiah as God’s Prophet; released him from prison and gave him free reign to do as he was commanded by God.
Zedekiah, who was descended from the royal line of David of the Pharez branch of the tribe of Judah, and all of his sons were captured and taken from Jerusalem to Babylon, where his sons were slain in front of Zedekiah’s eyes and then he was blinded, so that the execution of his sons would be the last thing he ever saw. He himself died in prison, in Babylon, and all of this was because he betrayed God and his people; broke The Covenant and caused his people to suffer poverty under his own laws, instead of prosperity under God’s Laws in The Covenant that is written in The Torah. The Torah is the collective name for the Five Books given to Israel through Moses at Horeb in Sinai and it means The Law.
The inhabitants of Judaea were also taken captive and were removed from Judaea into Babylon to become slaves to their captors, as punishment for allowing themselves to be misled by their rulers, just as the ten-tribed "House of Israel" had previously been punished and taken off their land Israel, into slavery, before them. The "House of Israel" were taken to Assyria in 722 B.C., from where they never returned home to Israel. The "House of Israel" and the "House of Judah" were both punished for the same reason; that is that they broke The Covenant and allowed their rulers to make up their own poverty-creating selfish laws; economic policies and taxes in contravention of God’s Commandments and prophetical-warnings to His People.
At the time Nebuchadnezzar was king of Babylon, the Assyrians were no longer the world super-power that had defeated the ten-tribed "House of Israel" and had themselves been defeated and driven-out of Assyria, so they were no longer in a position to keep the ten-tribed "House of Israel" as slaves and they all migrated to the North-West of the Holy Land. The Assyrians stopped in what is now called Germany and eventually became the Germans of today with their German Military Cross that is identical to the ancient Assyrian Knight’s Cross.
The ten-tribed "House of Israel" had been slaves in Assyria since 722 B.C. and therefore had learned to speak Assyrian; which is why there are Assyrian (Germanic) words in the English and other North-European languages today. They also lost their Sabbath Sign, that told them who they were, having changed their Sabbath day from the true Sabbath which is the seventh day of the week (Saturday) to the Assyrian and Babylonian Sun-worship religions’ worship-day of Sunday, and so had begun to lose their true history; Mosaic Laws in The Torah and also their identity as Israelites.
Finally being free from domination by the Assyrians, most of the "House of Israel" separated themselves from them and continued on their long trek, to the North-West coastlands and Islands, of what is now Europe, exactly as it was prophesied that they would do.
During the destruction of Jerusalem, by Nebuchadnezzar of Babylon’s troops in 588 B.C., Jeremiah hid with Zedekiah’s daughter Teia Tephi under The Temple, built by Solomon, in a cave where The Ark of The Covenant was hidden along with Jacob’s Pillar (The Bethel/Lia Fail Stone) which is king David’s Throne of Israel.</blockquote>

Picture of Bethel / Lia Fail.<blockquote>The Ark of The Covenant is the special gold box inside of which are kept the original Five Books of The Torah and The Stone Tablets, on which The Ten Commandments were written, that were given to Moses at Horeb in Sinai, for all Israel.</blockquote>

Drawing of The Ark of The Covenant.<blockquote>Baruch, Jeremiah’s scribe (secretary) then came and told them that the coast was clear, so Jeremiah took Teia Tephi and God’s Treasures and went first to Mizpah and then to Tahpanhes (Tanis) in Egypt for safety. There they stayed in a palace that was given to Teia Tephi by pharaoh Hophra after he adopted her as his own daughter. The palace, although now in ruins at Tel Defneh, is still known today as "Quasr Bint el Jehudi" which means "Palace of the Daughter of Judah", just as she prophesied in her book that it would be.The royal party stayed at Tanis for some time, until Jeremiah was warned by God that Nebuchadnezzar of Babylon was also being sent by Him to invade Egypt and that they must leave, taking The Ark to God’s pre-destined place of safety. Jeremiah’s group left Tanis on a moonless cloudy night, sailing in a ship of Tyre, piloted by a Danite (5th tribe of Israel, known to the Irish as the Tuatha de Danaan) called Buchi son of Helek, who was accompanied by his son Boedan, firstly to Carthage, where they arrived three weeks later, but did not disembark. At sunset a strong hot wind blew from the desert driving them North and tearing their sails. On the seventh day they entered a little bay by the mouth of an unknown river that ran from East to West; where they dropped anchor.
Drawing lots to see who would go ashore to find out where they were, the lot fell upon Boedan, the pilot’s son, who rowed ashore in their skiff. Boedan captured a local and brought him aboard the ship so that Buchi the pilot who spoke all languages could ask him where they were. They found out from him that they were in the Tiber Estuary and he advised them to avoid Rome, both then and throughout the future. Jeremiah made many prophecies about Rome, including about the Roman Crucifixion of Jesus and on up to our day. From there they sailed on between Corsica and Sardinia where Jeremiah prophesied that, in the latter days, Napoleon would unsuccessfully attack Russia.</blockquote>

The Rock of Gibraltar.<blockquote>Jeremiah’s group soon arrived at Gibraltar, the Gate, the Rock with a lion’s shape. There Teia Tephi was proclaimed queen, by the Gadite* Israelites who had settled there and the Rock itself even cried out her name, itself acknowledging her as its queen. Teia found many of the inhabitants worshipping Melcarth / Neptune and condemned them for their idolatry. There was an idol of Neptune at a shrine to him and the idol held a golden trident in its right hand, which Elier the ruler of Gibraltar ordered to be taken from the idol and be given to Teia Tephi to go with the Olive-sprig she had brought with her from Jerusalem. During a struggle with the priests to remove the trident, the idol was smashed in two.* Jeoffry Keating the famous Irish historian called them Gadelians and said that some Gadelians had come to live in Ireland. Curiously there is a Gibstown near to Teltown, Teia’s Tephi’s royal residence and an Irishtown in Gibraltar showing the historical links between Ireland and Gibraltar.
They stayed there for five months and both Teia and Jeremiah made many prophecies about the future of Gibraltar, only one of which still remains to be fulfilled. The crew of the Tyrian ship that brought them to Gibraltar were evil and plotted to kill Jeremiah, Teia Tephi and the others, but three months after their arrival the crew’s evil plot was discovered and foiled, so they left to return to Egypt.
On their way back to Egypt the Tyrian ship sank and there were no survivors, which explains why nobody knew where The Ark went after it left Tanis or even that it had left Tanis. This was confirmed by Baruch who saw a vision of the ship sinking, immediately before his own death, passing away at the age of eighty and being buried at Caer Teia, Gibraltar.
During their stay in Gibraltar The Ark was kept in St. Michael’s Cave in the Rock of Gibraltar. Michael, after whom the cave is named, is the Arch-angel, also known as Christ the Spirit-Being, God’s oldest son, who was incarnated inside the human body called Jesus, two thousand years ago and who Moses was taught by when he sought enlightenment in Michael’s Cave, long before the birth of Jesus, as is recorded in Surah 18 of the Koran. Christ is Prophecied in The Bible; The Koran; The Prophecies of Nostradamus and The Book of Tephi, to, amongst other things, return to Ireland, and; according to the prophecies of Nostradamus; with the soon to be recovered Ark of The Covenant as incontrovertible proof, reveal to the Irish people their true identity as the Israelites that they really are.
Two months after the Tyrian ship had left Gibraltar and sunk, the Gadites’ milesian allies helped Jeremiah’s party by capturing a Greek vessel, which was then sailed with the aid of Simon, the son of Elier the ruler of Gibraltar, guiding them across the Bay of Algeciras and through the Straits to Breogan in Spain, where he introduced them to Ith Cian, the Israelite ruler who, like the Egyptian pharaoh before him, adopted Teia Tephi as his daughter. Ith told them of his missing son called Lughaidh, who had sailed-off several years previously with his five ships and was presumed dead, but, unbeknown to them all, he was living in Ireland, where Teia Tephi and Jeremiah were heading.
When they left Breogan, heading for Ireland, they got caught in a violent storm that lasted seven days and broke the oars and rudder of their boat, so they could not control the direction of their journey. After being blown North for several days in the storm, they sighted land and the wind of the storm (The Hand of God) guided their boat right into the bay at Mara-Zion, near St Michael’s Mount in Cornwall. This was done by God so that they would not land unannounced and unprotected in Ireland. At Mara-Zion they met Elatha the powerful Israelite ruler of Cornwall, who was a kinsman of Ith Cian of Breogan and an ally of Elier bar Ziza of the Gate (Gibraltar). Elatha welcomed them and had their boat repaired for them. He then sent a message to the high king (Ard ri) of Ireland to say that Teia Tephi the queen of Jerusalem was coming and requested a guarantee of safe-passage for the queen.
When Teia Tephi and Jeremiah informed Elatha of the fall of Jerusalem he wept bitterly, so the name given to that place in Cornwall was and still is Mara-Zion, which is Hebrew not Cornish or English and means "Bitter for Jerusalem". Elatha consulted greatly with Jeremiah and was consoled by the knowledge that all of the Promises God made to His "friend" Abraham would be fulfilled, when Christ would come from the Tribe of Joseph / Ephraim and once again reunite all of the twelve tribes of Israel, including the Irish Danites with his kiss.
The Irish kings on receiving Elatha’s message, sent back to him their reply, which was a message of welcome and many gifts of gold and silver to Teia Tephi to show her she would be safe and that they all sought her favour and some her hand in marriage. Eochaidh sent his family’s most treasured heirloom; a piece of jewellery which is called the "Sun of Helen" (of Troy); that his sires had won as a spoil of war at the Battle of Troy, where his Zarahite ancestors and the Danite greek ancestors of the Irish people, including Ulysses, had built their famous Trojan horse, that had successfully fooled the Trojans and gained them access to their city.
After receiving their positive answer and invitation, Elatha sent his son Bressail, who was Nuadh, the king of Ulster’s champion and fifty-three ships, with two thousand and five men, to escort Teia Tephi safely to Ireland. Jeremiah at that point was advised by God to take The Ark of The Covenant in a separate ship and hide. He was warned that there was going to be a rebellion and it was not yet safe to bring The Ark of The Covenant to Tara.
Teia Tephi arrived with the Bethel / Lia Fail Stone and her two handmaidens, at Pen Edair (Binn Eadair - Howth), near Ath Cliath (Dublin), in Ireland on the 18th of June 583 B.C. She was greeted there by Eochaidh, the High king (Ard ri - Heremon) and Ethan, the king’s harper and good friend, between whom she was carried ashore and both instantly fell in love with the queen. Teia Tephi knew only the identity of the harper (Ethan) and didn’t know that the other person carrying her was actually Eochaidh, the High-king, whom she was destined to marry. She stayed that night at the Fort of Crimthann, which was built on the top of Howth Hill.
Eochaidh, who was urgently called away to rescue his sister who had been kidnapped, had, as a child, been given a vision and told that he must not marry, even if he reached middle-age, because one day his queen would come from the East. When he received the message from Elatha, that the queen was coming from Jerusalem to live in Ireland, he realised that his wait was almost over and his boyhood prophetical-vision was about to become reality.
Teia Tephi was then escorted to Cathair Crofinn (The Hill of Tara), where she arrived on the 20th of June in 583 B.C. and was escorted to the house that had already been prepared for her (Rath Grainne - Fort of the Seed) there, over the door of which the Druids had written ‘Jerusalem’, in Hebrew.
At Tara, there were a number of priests of the satanic Baal-religion who had erected a phallic-pillarstone as part of their worship of the mythical gods of pagan Baal fertility. Teia Tephi had brought with her The Torah or God’s Laws, which state that worshipping false gods and making graven images of these, or anything else, is strictly prohibited and carries the death penalty (The Second Commandment), so she ordered that the obscene stone phallus be removed immediately and the Bethel Stone / Lia Fail (God’s Throne of Israel) be put in its place on the Forrad (Inauguration Mound).</blockquote>

Picture of the Forrad (Inauguration Mound, on left).<blockquote>The Baal-priests didn’t listen to her at first and left the phallic stone in place. They then decided that they would choose who Teia Tephi was to marry by firing an arrow in the air and whoever’s seat the arrow landed closest to would be the chosen one, who would marry Teia Tephi. To begin with they tried firing arrows from a bow of Baal with no success because of its wild inaccuracy. So it was then decided that The Bow of Strength (Samson’s Bow - Samson was one of their Danite ancestors) should be used instead. Samson’s Bow had three arrows with it, that were far more true. But first they had to find someone strong enough to string the bow, before they could use it. The broadest man on the island was Ethdan, who strained to bend the bow far enough to be able to fit the string, but eventually he succeeded and the string snapped into its groove.Ethdan moved swiftly to the centre of the circle; laid down; placed his feet to the bow and fired the first arrow, which was gold-tipped, into the air and it came down with a ray of bright light hitting the Lia Fail Stone (Bethel Stone - House of God), this indicated that Teia Tephi was to be first and foremost married to God and His Laws in The Torah, humbly serving her people as their queen.
God condemns the divining of issues by the use of arrows, but, in this very important instance, so that His well-laid plans would not be thwarted He interfered with the arrows and made them go where He wanted them to go. Meanwhile Teia was anxiously looking around for the strong but gentle man whom she had instantly felt safe with at Howth, but she couldn’t see him anywhere.
The second arrow they fired had a silver tip and it came down on the seat of Eochaidh the High-king of Ireland, indicating, from God, that Eochaidh was the man that Teia was pre-destined to marry.
Tephi did not know that Eochaidh was the one she was looking for or that this was his seat and nobody said whose seat this was because no-one was sitting on it, so they decided to fire the last of the three arrows with the Bow of Strength, which had a bent shaft and a tip of lead. As they fired the arrow, it spun off to the side twisting like a snake (the serpent - Satan) and hit the phallic Baal-pillar, knocking the gilded horns off it, proving to them that Baal-worship was evil and satanic.
When the people saw what had happened they realised that Teia Tephi’s earlier words were true. and Baal-worship was wrong and evil. So, the Druids repented and took her side against the Baal-priests and they removed the phallic Baal-pillar from the Inauguration Mound (Forrad) and buried it near where Duma na nGiall (Teamur - Tephi’s wall - now known as The Mound of The Hostages) stands today.</blockquote>

[Psyhea]

Picture of Duma na nGiall ("Purity of Palms").<blockquote>Eochaidh the Ard ri (High-king), whose seat the silver arrow had hit, arrived and introduced himself to Teia Tephi. Teia instantly recognised him as the one she had met and fallen in love with at Howth and knew that they were destined to marry, which filled her heart with love; peace and joy. They then gave their pledges of marriage over the Lia Fail / Bethel Stone, and Teia Tephi stood upon the Lia Fail and was acknowledged queen of all Ireland.As Eochaidh was from the Zarah (of the ‘Red Hand’) branch and Teia Tephi was from the line of David of the Pharez branch of Judah, their marriage-union sealed the "breach" caused centuries earlier when Judah’s twin sons had been born. This marriage-union, that took place at "Rath na ri" (the Fort of the kings) at Tara, in Royal Meath, is symbolised on the Ulster flag, where the ‘Red Hand’ of Zarah is mounted upon the ‘Star of David’ under the single Royal Crown, symbolizing the union of the two royal lines, that sprang from Judah.</blockquote>

The Ulster flag.<blockquote>The phallic Baal-pillar stone that is now wrongfully and blasphemously called the Lia Fail, was re-discovered and placed on The Inauguration Mound at Tara some time between 1839 and 1845.As the real Lia Fail is also known as Bethel, meaning ‘House of God’ in Hebrew and it is prophesied that Christ will come and be Inaugurated King of the Israelites, including the Irish, upon the Lia Fail Stone at Tara, there could be no greater insult to God or Christ than to name a stone phallus The Lia Fail. That is telling God that His House, where He should come and live, is a stone phallus and that Christ should come and sit on a stone penis. The wrongful naming of the obscene phallic stone at Tara caused God’s Cursing of Ireland which brought about the Great Famine of 1845-52 and it is still the "Curse of Tara" and Ireland.
Teia Tephi then began instituting The Torah, or God’s Laws to Ireland. The Torah is perfectly fair and un-biased, uniting everyone, with no rich or poor, all under one system. Under The Torah, nobody can oppress anyone else by inflicting their own selfish opinion or laws and taxes on them, so nobody can put themselves over others (all men were created equal in the eyes of God).
As Ireland, up to that point, had been divided into many individual small kingdoms, each with its own king or warlord who had made up their own laws to make themselves rich, many of these kings and warlords didn’t like The Torah, because under God’s Laws they would have to redistribute the wealth that they had unfairly taken from the people. Then they would become their peoples’ equals, or servants as a true king should be (Deut. 17:14-20), rather than falsely placing themselves above their people making the people slaves to them.
Deuteronomy 17:14 When thou art come unto the land which the "I AM" thy God giveth thee, and shalt possess it, and shalt dwell therein, and shalt say, I will set a king over me, like as all the nations that [are] about me;
17:15 Thou shalt in any wise set [him] king over thee, whom the "I AM" thy God shall choose: [one] from among thy brethren shalt thou set king over thee: thou mayest not set a stranger (a gentile) over thee, which [is] not thy brother.
17:16 But he shall not multiply horses to himself, nor cause the people to return to Egypt (slavery under man-made laws), to the end that he should multiply horses: forasmuch as the "I AM" hath said unto you, Ye shall henceforth return no more that way.
17:17 Neither shall he multiply wives to himself, that his heart turn not away: neither shall he greatly multiply to himself silver and gold.
17:18 And it shall be, when he sitteth upon the throne of his kingdom, that he shall write him a copy of this Law in a book out of [that which is] before the priests the Levites (and Druids):
17:19 And it shall be with him, and he shall read therein all the days of his life: that he may learn to fear the "I AM" his God, to keep all the words of this Law and these Statutes, to DO them:
17:20 That his heart be not lifted up above his brethren, and that he turn not aside from the Commandment, [to] the right hand, or [to] the left: to the end that he may prolong [his] days in his kingdom, he, and his children, in the midst of Israel.
Bressail Mac Elatha, the champion of king Nuadh of Ulster was one of the evil rulers who didn’t want to conform to The Laws of The Torah. He gathered the support of other selfish kings and rulers of Ireland, Scotland, Wales and England, who thought the same way he did. Bres even tried to seek the support of Elatha, but Elatha (meaning Wisdom) was righteous and too wise to fight against God’s chosen, so he refused to join his son in the conspiracy against God.
In the mean-time Teia Tephi and Eochaidh travelled North to visit Nuadh, king of Ulster and were entertained by him at Navan Fort.</blockquote>

Picture of Navan Fort.<blockquote>They journeyed from Navan Fort to Mullagh and there held council about the rebels.Dala from Ath Cliath (Dublin) came close to the gate of Mullagh and insulted them. Ethan ran forward returning the insult and rammed a hard apple into Dala’s mouth, breaking his teeth and he staggered away in pain, then collapsed with the apple still stuck in his jaws. Tephi went after Dala with some sherry wine to tend his hurt and met with Lughaidh, the missing, presumed dead, son of Ith Cian of Spain who had previously recently adopted Teia Tephi as his daughter, during her stay with him in Spain. After establishing each-others’ identity, Lughaidh swore allegiance to his step sister queen (Tephi). Tephi told him of the concern Ith Cian held about his welfare and that Lughaidh must contact him to tell him he’s alright.
Lughaidh took Tephi South to visit his camp in Bregia and introduced her to his men. Lughaidh’s force split and some followed him to join Tephi whilst the others left to join the rebels. Therefore they later decided to go North again to see Nuadh and tell him of their new allies.
On their journey to visit Nuadh they met up with Ith Cian, who had received word from Bregia that his son, Lughaidh was alive and well, and living in Ireland. Upon hearing the news Ith came straight to Ireland to visit his long lost son. When they met up and were reunited, they told him that a rebellion led by Bressail was happening against Teia Tephi and The Torah, so Ith set off back to Spain to gather his army to return with it and defend Tephi.
On the way to Howth, from where he was to set sail back to Spain he was attacked by three men of Tyre - Tyrians (known in Irish legend as the sons of Turenn - Tyrians) whom he had previously driven out of Eber (Spain). They stoned him to death and buried him under a pile of stones in a place now called Cian aneus Mor (Ceanannus Mor - Kells) which means Great Cian from the South (the king of Spain). Spain was also known as the Sunlands of the South. Later Lughaidh found out what had become of his dad; tracked down and slew the three men who had killed him, then buried them under the same stones that they had killed and buried Ith Cian under.</blockquote>

Columba's House, in Kells; built upon Ith Cian's grave mound.<blockquote>Teia Tephi, Eochaidh and Lughaidh arrived at Navan Fort (in Co. Armagh) and Lughaidh played a joke on the guards where Nuadh, king of Ulster lived. Later they began to gather their alliance together to defend Teia Tephi and God’s Laws against Bressail and the rebels, who were plotting to destroy them all. They sent a message across the land to gather the righteous and God-fearing to join them, then Tephi returned to Mullagh, in, what was then, her province of Teffia, where she heard of the many fomorian (pirate) ships bringing Bressail’s rebels to Ireland from Wales, to fight for Bressail. There were so many ships that they almost looked like a bridge. Teia Tephi then sent a message to Elatha of Cornwall to tell him of his son, Bres’ evil acts, so Elatha sent his ships to put a stop to the fomorians and limit the income of rebels, many of whom left Ireland and returned back to their homes for fear of Elatha.It was decided that the battle would be held at the Ford of Unna (meaning destruction - probably in or near Slane), and they assembled their forces to prepare the battleground, five days before the 31st of October 583 B.C., when the battle had been set to commence. On the 16th there was a Lunar Eclipse in the Constellation of Taurus; the astronomical Zodiac Constellation represented by the bull symbol; during which time the moon would have looked blood-red and would have been seen as an omen of death and defeat by the Baal-worshippers, whose symbol is also a bull.
In the early stages of the battle Ethan, the king’s harper, who was love-sick and melancholy over Teia Tephi, ran forward unarmoured, to take-out Bressail, first with a spear and then his sword, but his sword broke on Bressail’s breast-plate and Bres knocked Ethan to the ground, but then protected him by laying his shield over him. Bennan sneeked in and stabbed Ethan under Bres’ shield with his spear, so Teia Tephi, seeing this, sent Aci to seek justice for the death of Ethan. Other losses were of Nuadh, who was slain by his old enemy Balor, who himself was later killed by Lughaidh, and Ogma and Indech who rode against each other and simultaneously killed each other with their spears.
Because Teia Tephi’s army was fighting for God and His Laws, they defeated the rebels with ease, even though they were greatly outnumbered, as Ith Cian had been murdered and so had not returned with his army. Five thousand and sixty-three were killed on the side of Bressail, including forty-two kings and many captains of hundreds; after which Tephi took Eochaidh’s white horse and bravely rode out, alone, up to the enemy’s line, carrying her golden trident. She offered to accept the opposers’ surrender. Bressail knowing that he was beaten, surrendered and swore allegiance to Teia Tephi. She then ordered him to help Lughaidh clear the seas of Fomorians (pirates).
From Tephi’s side the casualties were relatively few, only sixteen hundred and five in total, which was less than a third of the number of slain from the side of Bressail; the Baal worshippers and opposers. Teia became the legendary War-queen of Ireland, with her Olive sprig and Trident, because of her prowess and success on the battle-field; some even thinking she could have won single-handedly through magic. Unfortunately, from this latter belief, she was later wrongfully deified as the mythical goddess Bo / Bovinda and once having entered the realms of myth and fantasy she became lost to history as the real-life flesh and blood queen that she really was.</blockquote>

Picture of Tephi with trident.<blockquote>
To try to prevent this blasphemous deification, which had already begun whilst she was still alive, Teia Tephi told the Irish people to hold, near her palace at Teltown, close to Kells; every year; "Funeral Games" on the anniversary of her death (to prove that she was human and not a goddess). She died on the Calends (first) of August. These games had special rules based on The Torah, to commemorate and remember, both her and The Torah (God's Law), to make the people keep only God's Law as He commanded His people Israel (Deuteronomy 4:2; 17:14-20), in order to prevent her descendants; and others from making-up their own laws and the people thereby returning to poverty; division; strife and war. These "Funeral Games" were referred to by the sixteenth century French Prophet Nostradamus, in code, as the "Hecatombe Games", in his Quatrain 10,74, as explained in the booklet I have written about Kells and Teltown.After the Battle of Unna, in which the Baal-worshippers were defeated, peace was finally brought to Ireland because The Torah was fully instituted as National Law. The people of rank who died in the battle of Unna were buried in the mound of Knowth and those of lower rank were buried in the many satellite graves and burial mounds around Knowth. and throughout the Boyne Valley. It was from these many burial mounds that the battle became known as the Second Battle of Moytura, or, more correctly, the Battle of the Second Moytura (Plain of Towers).
At Tara, Teia Tephi’s judgment place, she was attacked with a poison blade by Cethlenn, the widow of Balor whom Lughaidh had killed in the battle. Eochaidh was swift to defend Teia Tephi from her attacker, but the poison blade fell from Cethlenn’s hand and wounded Eochaidh in the foot, from which wound he almost died. He never fully recovered from this wound and it made him forever limp as he walked, causing him to be wrongfully deified as the Daighda, the god in pain.
Jeremiah landed in Ireland with The Ark of The Covenant and it was placed, along with a number of other significant artifacts including David’s harp, which features as the Irish national emblem, in a specially constructed subterranean Grand Mergech (Mergech is not an Irish word but is a Hebrew word for a secret treasure store), according to the Irish Metrical Dindsenchas, beneath The Mound of The Hostages, at The Hill of Tara. The Mergech, which was also designed to be Teia Tephi’s tomb, was then sealed up, until the death of Teia Tephi on the Calends (first) of August of 534 B.C., after which her body was then also placed in the Mergech / tomb. It was re-sealed and has remained untouched since then.
In various Irish historical writings, the Tomb of Teia Tephi is said to be North-East of the Forrad; South of the Rath of the Synods and under a mound that measures 62 feet by 62 feet; as a circle of that diameter does. Summarising all of the writings, the only place that can possibly be is under The Mound of The Hostages, at the Hill of Tara.
Legend has it, that Jeremiah landed at Carrickfergus in Northern Ireland and brought The Ark across country to Tara, in Royal Meath, from there.
Once The Ark was safely sealed in Teia Tephi’s future tomb, Jeremiah’s mission for God was complete and he died on the 21st of September in 581 B.C. He was buried in what is now called Cairn T at the Loughcrew Hills graveyard. Depicted in hieroglyphics on the second stone on the left as you enter Cairn T is the journey Jeremiah made from Jerusalem to Ireland. The hieroglyphics, or sacred tymboglyphics as Sir William Wilde called them, also show astronomical data from which the date of Jeremiah’s death, as well as the date of the Lunar Eclipse that occurred just before the Battle of Unna was fought, can be calculated.</blockquote>

Picture of Cairn T.<blockquote>The people never forgot Bressail’s selfishness; evil and arrogance, so when he died he was buried in a tomb that was made to face the setting sun, rather than the sunrise and his grave was named Dowth, which is derived from the ancient Gaelic word Dubad meaning darkness.Teia Tephi had a palace built at Teltown. (near Kells), where she lived with Eochaidh and had four children named Aedh, Ainge, Aengus and Cermad.</blockquote>

Map showing Teltown and other related sites.<blockquote>Aedh, her firstborn son, became evil because Teia Tephi loved him (emotionally) more than she loved God or her people and didn’t discipline him correctly to The Torah. God took Aedh from Teia Tephi as a punishment to her and so that he would not grow up to become an evil king over the Irish people and destroy the kingdom she had built up. Aedh died whilst still a teenager and his body was placed in the eastern side of Teamur (Tephi’s Wailing Wall - now known as The Mound of The Hostages) at Tara, so she could weep over his grave while she wept over the fall of Jerusalem.In 1955 the Irish archaeologist Sean P. O’Riordhain found Aedh’s skeleton, still wearing Egyptian beads that had been given to his mother Teia Tephi, by pharaoh Hophra, when he adopted Tephi as his own daughter during her stay in Egypt, before she came to Ireland to be its queen.</blockquote>

Picture of Aedh’s Skeleton.<blockquote>Tephi’s second born was a girl named Ainge who grew up to marry Nuadh’s grand-son, Ethdan, who was selfish and became the chief of the Miledh (Warriors; Milesians; [Milites - sons of Mil]) after Lughaidh passed away.Her third child was a son she named Aengus, who was brought up by Eochaidh’s sister, Maistiv in Mullagh, Co. Cavan. Because Teia’s first born Aedh died in his teens, Aengus succeeded his parents to the Throne, but grew up to be arrogant and worshipped gold, rather than God. He had the grandest tomb in Ireland constructed for himself to become immortal in, when the Winter Solstice sunrise entered his tomb. Part of his wish was accomplished, by his being immortalised in human memory for his magnificent tomb at Newgrange, which is confirmed by the hieroglyphics "written in stone" on Stone C4 in the West Recess inside of Newgrange, where his name Aengus is written in Ogham Script.</blockquote>

Pictures of Newgrange and Stone C4.<blockquote>Not much is known about Cermad, Teia Tephi’s youngest son.The Lia Fail Stone that Teia Tephi brought with her from Jerusalem stayed in Ireland, on the Forrad (Inauguration Mound), at Tara, for more than a thousand years and all of the Irish kings were crowned upon the Stone up to c. 500 A.D.
It was then loaned to Fergus, the brother of Muircheartach (Murdoch) king of Ireland, who had emigrated to Scotland and wanted to be crowned king of the Irish who had settled there and had become Scottish.
The Stone was not returned to Tara and stayed in Scotland, where it was called the Stone of Destiny (English for Lia Fail) and all of the Scottish kings were crowned upon it, until 1296 A.D. when Edward the first of England "Longshanks" invaded Scotland; defeated the Scots and took the Stone, from Scone Abbey near Perth, to London where all of the English kings were subsequently crowned in Westminster Abbey upon the Stone of Destiny, up to, and including, George the Sixth.
In 1950 four Scottish Nationalists removed the Stone from Westminster Abbey; took it back to Scotland and a fake stone called the Stone of Scone was later placed at Arbroath and from there it was taken to London. It was this same fake stone that Elizabeth the Second was crowned upon in 1953, so in actual fact, she has never really officially been crowned queen of the British people in the eyes of God.
All of the Irish; Scottish and English monarchs after 583 B.C., including Elizabeth the Second, are descended from Eochaidh and Teia Tephi of the line of David from the tribe of Judah. The Stone was taken in 1950 from the House of Windsor from the line of David in fulfillment of God’s Prophecies in The Bible Book of Genesis chapter 49:10 - "The sceptre shall not depart from Judah (the line of David), nor a law-giver from between his feet, until Shiloh (Christ) comes" (and then it will depart from Judah to the line of Joseph. That is its destiny, preordained by God and is why, since it was first removed from Bethel by the Israelites and carried through the wilderness on a pole for forty years with Moses, it has always been known as the Stone of Destiny). Ireland, is known as Inis Fail, meaning, the Island of Destiny.
Teia Tephi left many prophecies in her autobiography, most of which have been fulfilled in exact and minute detail. The most important one is yet to be fulfilled and it states that she will, one day very soon (according to Nostradamus), be recovered from her tomb at The Hill of Tara and The Torah contained in The Ark of The Covenant will once again be re-instituted, bringing peace and prosperity to all of Ireland (North and South), with the simultaneous inauguration of Christ, during the Second Coming, as King of the faithful of Israel upon the real Bethel / Lia Fail / Stone of Destiny on the Inauguration Mound at the Hill of Tara, on the Island of Destiny.
Another point of amazing significance is that, at the beginning of chapter 31 of her Book, Teia Tephi prophesied that the last overturn of the Throne, to Christ, would happen on the 2,484th anniversary of her death, in 534 B.C., which coincides perfectly with 1950 when four brave Scottish Nationalists removed the Stone of Destiny from Westminster Abbey, for God, so that Elizabeth could not be crowned whilst Christ the King is on the Earth*. All that remains now is for The Ark to be recovered** and Christ to be Inaugurated at Tara on the Stone of Destiny.
Now you’ve read the story; you should also read the Book.
For Teia Tephi’s life in much more detail and in rhyme, just like the Irish Metrical Dindsenchas, please send for a copy of "The Book of Tephi Queen of Tara and Gibraltar".  Please see below for detalils of how to get your copy.
Tephi's Book was restored; translated into English and originally published in 1897 and it has been edited by and has had explanatory notes added by me - JAH.
Elizabeth the Second, who like her forebears has made-up her own laws, illegally, against God's command, is descended from Tephi and Eochaidh. The word Brit-ish is Hebrew not English and it means "the People of The Covenant - Israel" and the Ulster flag shows Zarah's "Red Hand", surrounded by Israel's "Star of David", superimposed on the Cross of Sacrifice. The British coat-of-arms has David's Harp (which is also the National Symbol of Ireland); the Lion and the Unicorn, which are all heraldic "Signs of Israel" (Num. 24:8-9), and, exactly as Tephi said in 2 (2) below, are "'Signs' that be left to show"*** - the British, U.S.A. and IRISH their TRUE identity. (Please study my "The Four Horsemen of the Apocalypse and the Two Witnesses" Booklet, for more details).
*** Christ's own personal flag is the Union Jack flag, as explained in Genesis 49:10, where it says clearly, that, "unto him (Christ / Shiloh) shall the gathering (Union) of the people (of Jack-ob/Israel) be."
The "Book of Tephi" was then carefully preserved for 2,500 years by The Ruler of The Universe, safely, in Ireland, for The Day of The Revealing (Sura 52:1) and for the removal of Israel's Blindness (Isaiah 42:19) [the U.K. & U.S.A. - see 2 (2) below], to their true identity. The House of Israel (the 10 "lost" tribes) alone was blind; the House of Judah - the Jews (2 tribes) have never been blind to their identity, even though they claim to be Israel, when they are NOT (for a detailed explanation of this fact and the TRUE identity of the Gibraltarians please study carefully my "Gibraltar - British or Spanish" Booklet and also the FACTS contained in this Book.
The Book of Tephi: "2:2 Nay, Joseph (Ephraim and Manasseh - Israel: Gen. 48:16) shall long be blind,
An ox (unicorn) that sleepeth at "midnight", and Judah couched (Gen. 49:9) as a hind.
The lion hath fled from his lair. The ox (unicorn - Deut. 33:17) hath wandered astray
Till the dawn of the East be red, and the night of the North be grey,
In the "Night" shall no man know them, or the "Signs" that be left [them] to show
Where the Shepherd keepeth the ox (unicorn), whilst the lion is couched full low.
Not by the banks of Jordan, NOT on the Holy Hill [but in Engelland - see 11 (3)]
Are Ephraim's feet, until his furrows be ploughed unto Yahweh's (God's) Will.
Bethlehem's field is empty. The Shepherd (Messiah) follows astray.
Hear ye my words, oh my sons, for "the isles (Brit-ish)" shall await "The Day".
Tephi, I was but weak, a little thing in men's eyes,
A "tender twig of the Cedar", yet sheltered by Prophecies (Eze. 17:22).
The Prophet of God revealed this. Is not His Word made plain?
He came to "root and destroy". He went forth to "plant again" (Jer. 1:10)."
* My Booklet titled "On The Way to Emmaus Again", explains in minute detail, the prophesied place and exact timing of the Second Coming.
** Only one obstacle remains preventing the recovery of the Ark of the Covenant, and the fulfillment of the remaining prophecies. Click HERE to find out how you can help remove this obstacle, and bring this story to it's dramatic & wonderful climax.
Many people will say, or think, that this is an amazing story; which, of course it is, but the most amazing thing of all, about this story, is that it is TRUE.

[Psyhea]

Тея Тефи стана кралицата на Ирландия на 21 юни през 583 г. пр.н.е.(,датата е свързана със слънцестоенето,бел психея)и по-късно погрешно е обожествявана като митична богиня, наречена Бо / Бовинда, поради което с течение на времето тя се изгубва в царствата на мита и фантазията, преставайки да бъде запомнена като истинската кралица на плът и кръв, дошла в Ирландия от Йерусалим, че тя наистина е била. Тя, подобно на ирландския народ, произхожда от Яков, който името му е променено от Бог в Израел във Ветил, където той е поставил каменен стълб, който е използвал като възглавница, който е помазвал с масло и също е кръстен Бетел (Дом на Бог), заедно с мястото, където се е случило, както е записано в Книгата на Битие в Библията. Якоб-Израел имаше дванадесет сина, които родиха Дванадесетте израилеви племена, петият от които се нарича Дан и роди Туата де Данаан (племето на Дан), от когото произхождат ирландският и датският народ. Единадесетият от дванадесетте синове на Яков се нарече Йосиф, на когото Яков / Израел подари известния „Герб на много цветове“. Четвъртият син на Израел, Юда, от когото евреите претендират за произход и който продаде брат му Йосиф в робство в Египет, имаше синове близнаци, наречени Зара и Фарез, както е записано в Старозаветната книга на Битие глава 38: 27-30 от Светата Библия ,
Когато близнаците на Юда трябваше да се родят, акушерката; който знаеше, че в утробата има близнаци; се беше приготвила с алена връв, за да отбележи първородното. Днес същото се прави и с пластмасов етикет, поставен около бебешката китка. Зара (което означава „Скарлет“ на иврит) пръв изкара ръка от утробата, а акушерката върза алената връв около китката си, за да го идентифицира като първороден. След това той дръпна ръката си обратно в утробата и брат му близнак Фарез се роди първо, като по този начин наруши рожденото право на брат си Зара и затова той беше кръстен Фарес, което на иврит означава „Нарушаване“.
Противно на общоприетото схващане, че всички израелтяни са евреи и преди някой да скочи на грешен извод, че следователно данайците са евреи, трябва да обясня, че думата еврей и израилтянин не са синоним и не означават едно и също или се отнасят за едно и също хора, без значение какво може да каже вашият речник. Те се отнасят за два сродни, но различни народа, като всеки честен и добре информиран равин. ще признае и изучаването на Библия ще потвърди.
Много преди раждането на Тея Тефи; още през 997 г. пр.н.е. под внука на Давид Ровоам, синът на Соломон; дванадесетте израилеви племена се разпаднаха помежду си и се разделиха на две отделни царства с два отделни царя и те живееха един до друг, но в две отделни държави, наречени Израел и Юдея. Дванадесетте племена се разделиха на десетородния „Дом на Израел“, който живееше в Израел в северната част на Светата земя при цар Йеровоам и двуплеменния „Дом на Юда“, който живееше в Юдея, на юг от Св. Земя, под суверенитета на сина на Соломон, цар Ровоам.
Северното царство се е наричало Израел, а столицата му е Самария. Южното царство се е наричало Юдея, а столица му е Йерусалим. Племето на Дан беше едно от десетте племена на северното десет триплеменно царство, наречено Израел, и тези десет племена са същите племена, които по-късно станаха „Десетте изгубени племена на Израел“, така че данците следователно са израилтяни, които не са евреи.
Еврейският народ твърди, че произхожда от двуплеменния „Дом на Юда“ (еврей-дах), оттук и името им евреин. Всички истински расови евреи са израелци, но не всички израелци са евреи. Точно както, например, всички шотландци са британци, но не всички британци са шотландци.
Връщане сега към историята; Фарес, като взел първородното право от брат си Зара, носел племенното (фамилно) име Юда, от което произлязъл цар Давид, овчарското момче, убил великан Голиат с камък от прашката си и станал цар на Израел. Кралската линия на Давид се спуска от Фарез и тяхната емблема е кехлибарено / златист лъв, разярен, с корона на главата.
Потомците на брат му Зара от „Червената ръка“, загубил първородството, отишли ​​в изгнание и се преселили в Хеберия (сега известна като Иберия или Испания). Там те построили град Сарагоса. Сарагоса (първоначално Zarah-gassa) означава „крепостта на Зара“ и градът все още се нарича Сарагоса днес, въпреки че традиционният враг на израилтяните, Вавилон и Рим, нахлува в Хеберия и прогонва зарахиите до северните крайбрежия на Испания. Оттам много от тях избягаха през водата в Ирландия (Хебрия - новата земя на евреите и Хебридите - островите на иврит). Някои от техните потомци са мигрирали от Ирландия в Шотландия и след като там са решили да използват собствената си версия Judah Zarah на емблемата на Юдахия, която е разврат на червения лъв, точно както Джуда Фарес използва яростния лъвски разврат (rampant е дума, използвана в хералдика и това означава, че животно е показано изправено на задните си крака, върху герб



Племенен стандарт на Юда <blokquote> Векове след като Зара за пръв път напусна Юдея, за да отиде в изгнание в чужбина, и десетката племената „къща на Израел“ беше изведена от Израел, северното царство, в Асирия като роби през 722 г. пр.н.е. за нарушаването на Завета, Йеремия Библейският пророк е изпратен до Йерусалимския цар Седекия в южното царство, който дотогава също е нарушил Божия завет, за да го предупреди да се върне при спазването на Завета или Бог ще накаже двуплеменника " Дом на Юда ", както по-рано наказваше десетоплеменния" Дом на Израел ". Йеремия предупреди ерусалимския цар Седекия, че ако не спази Завета, Бог ще изпрати вавилонския цар Навуходоносор да обсади и разруши Йерусалим. Зедекия не харесва Божието послание, затова реши да го игнорира и да накаже Божия пратеник, като го хвърли в затвора. Но това не попречило на пророчеството да се изпълни, само направило изпълнението му по-сигурно. Навуходоносор изпратил войската си и обсадил Йерусалим, чиито жители станали толкова гладни, че изяли собствените си деца. Градът не само беше взет, но също беше разрушен и изгорен. Божият дом, Светият храм, който е бил построен за Него от Соломон и Хирам, също е разрушен, заедно с Градът.
Навуходоносор, изпратен от Бог да накаже Седекия и двуплеменния „дом на Юда“; точно както асирийците са били използвани през 722 г. пр.н.е. да накаже десет триплемен „Дом на Израел“; почита Йеремия като Божия пророк; освободи го от затвора и му даде безплатно царство да прави, както му беше заповядано от Бог.
Седекия, който е слязъл от царската линия на Давид от клонът на Фарез от племето на Юда, и всичките му синове са пленени и отведени от Йерусалим във Вавилон, където синовете му са били убити пред очите на Седекия и след това той е ослепял , така че екзекуцията на синовете му да е последното нещо, което е виждал. Самият той умря в затвора, във Вавилон и всичко това беше, защото предаде Бог и своя народ; наруши Завета и накара хората му да страдат от бедност според собствените си закони, вместо благоденствие по Божиите закони в Завета, което е написано в Тората. Тората е събирателното име за петте книги, дадени на Израел чрез Мойсей в Хорив в Синай и означава Законът.
Жителите на Юдея също били пленени и били изведени от Юдея във Вавилон, за да станат роби на своите пленници, като наказание за това, че са допуснали да бъдат подведени от своите владетели, точно както преди това е бил наказан десетплеменият „Дом на Израел“ и свалени от земята им Израил, в робство, пред тях. „Израелският дом“ е отведен в Асирия през 722 г. пр.н.е., откъдето те никога не се връщат у дома в Израел. „Израилевият дом“ и „Домът на Юда“ бяха наказани по една и съща причина; това е, че те нарушиха Споразумението и позволиха на своите владетели да съставят свои собствени егоистични закони; икономически политики и данъци в разрез с Божиите заповеди и пророчески предупреждения към Неговия народ.
По времето, когато Навуходоносор е бил цар на Вавилон, асирийците вече не са световната свръхсила, която е разгромила десетоплеменния „дом на Израел“ и самите те са били победени и прогонени от Асирия, така че те вече не са били в в състояние да запазят десетородния „Дом на Израел“ като роби и всички те мигрираха към северозападната част на Светата земя. Асирийците се спряха на това, което сега се нарича Германия и в крайна сметка станаха днешните германци със своя немски военен кръст, който е идентичен с древния асирийски рицарски кръст.
Десетплеменният „дом на Израел“ е бил роби в Асирия от 722 г. пр.н.е. и затова се бяха научили да говорят асирийски; поради което днес в английския и други северноевропейски езици има асирийски (германски) думи. Те също изгубиха своя съботен знак, който им каза кои са, като промениха деня на съботата си от истинската събота, която е седмия ден от седмицата (събота), в деня на неделята на асирийските и вавилонските религии, почитащи слънцето, и така започнаха да губят истинската си история; Мозаечни закони в Тората, а също и тяхната идентичност като израилтяни.
Накрая, освободена от господство от асирийците, по-голямата част от „Израилевият дом“ се отдели от тях и продължи в дългия си път към Северозападното крайбрежие и островите на сегашната Европа, точно както беше предсказано, че те би направил.
По време на разрушаването на Йерусалим, от Навуходоносор от вавилонските войски през 588 г. пр. Н. Е., Йеремия се скрил с дъщерята на Седекия Тея Тефи под Храма, построен от Соломон, в пещера, където Ковчегът на завета е бил скрит заедно с Яковския стълб (Бетил / Лия Fail Stone), който е престол на Израел на цар Давид.



Теглене на ковчега на завета. <blockquote> Барух, писарят (секретар) на Йеремия, дойде и им каза, че брегът е ясен, така че Йеремия взе Тея Тефи и Божиите съкровища и отиде първо в Мисфа, а след това в Тахпанес (Танис) в Египет за безопасност. Там те отседнаха в дворец, който беше даден на Тея Тефи от фараона Хофра, след като той я осинови за своя дъщеря. Дворецът, въпреки че сега е в руини в Тел Дефне, все още е известен днес като "Квас Бинт ел Йехуди", което означава "Дворец на дъщерята на Юда", точно както тя пророкува в книгата си, че ще бъде. Кралската партия остана в Танис известно време, докато Йеремия не е бил предупреден от Бога, че Навуходоносор от Вавилон също е изпратен от Него да нахлуе в Египет и че те трябва да напуснат, отвеждайки Ковчега на предварително определеното от Бога място за безопасност. Групата на Йеремия напусна Танис в безлунна мътна нощ, плавайки в кораб от Тир, пилотиран от Данит (5-то племе на Израел, известно на ирландците като Туата де Данаан), наречен Бучи син на Хелек, който беше придружен от сина му Боедан , първо в Картаген, където пристигнаха три седмици по-късно, но не слизат. По залез слънце духаше силен горещ вятър от пустинята, карайки ги на север и разкъсвайки платната им. На седмия ден те влязоха в малък залив до устието на непозната река, която течеше от Изток на Запад; където пуснаха котва.
Теглене на жребий, за да видим кой ще отиде на брега, за да разбере къде се намират, жребият падна върху Боедан, синът на пилота, който гребеше на брега. Боедан залови местен и го докара на борда на кораба, така че пилотът Бучи, който говореше всички езици, да го попита къде се намират. От него разбрали, че са в Тибърния устие и той ги посъветвал да избягват Рим както тогава, така и през цялото бъдеще. Йеремия направи много пророчества за Рим, включително за римското разпятие на Исус и до наши дни. Оттам те отплаваха между Корсика и Сардиния, където Йеремия пророкува, че през последните дни Наполеон ще атакува безуспешно Русия.



Гибралтарската скала. <blockquote> Групата на Йеремия скоро пристигна в Гибралтар, Портата, Скалата с лъвска форма. Там Тея Тефи била провъзгласена за кралица от гадитите * Израилтяните, които се заселили там, а самата Скала дори извика името й, като самата тя я призна за своя кралица. Тея намери много от жителите, които се кланят на Мелкарт / Нептун, и ги осъди за идолопоклонството си. Имаше идол на Нептун в светилище към него и идолът държеше златен тризъбец в дясната си ръка, който Елиер, владетелят на Гибралтар, заповяда да бъде взет от идола и да бъде даден на Тея Тефи да отиде с маслиновия клон беше донесъл със себе си от Йерусалим. По време на борба със свещениците за премахване на тризъба идолът бил разбит на две. * Джефри Китинг известният ирландски историк ги нарече гаделили и каза, че някои гаделици са дошли да живеят в Ирландия. Любопитното е, че в близост до Телтаун има Гибстаун, кралската резиденция на Тея и Тери в град Гибралтар, показваща историческите връзки между Ирландия и Гибралтар.
Те останаха там пет месеца и двамата Тея и Йеремия направиха много пророчества за бъдещето на Гибралтар, само едно от тях все още предстои да бъде изпълнено. Екипажът на кораба на Тирия, който ги доведе до Гибралтар, беше зъл и замисли да убие Йеремия, Тея Тефи и другите, но три месеца след пристигането им злият заговор на екипажа беше открит и прекъснат, така че те заминаха да се върнат в Египет.
На връщане към Египет тирийският кораб потъна и няма оцелели, което обяснява защо никой не знаеше къде е отишъл Ковчегът, след като е напуснал Танис или дори, че е напуснал Танис. Това бе потвърдено от Барух, който видял как видение корабът потъва, непосредствено преди собствената му смърт, починал на осемдесетгодишна възраст и бил погребан в Каер Тея, Гибралтар.
По време на престоя им в Гибралтар Ковчегът се е съхранявал в пещерата на Свети Михаил в скалата на Гибралтар. Михаил, на когото е кръстена пещерата, е Архе-ангелът, известен още като Христос Дух-Същество, най-големият син на Бог, който се е въплътил в човешкото тяло, наречен Исус, преди две хиляди години и на когото Моисей е бил научен търси просветление в пещерата на Михаил, много преди раждането на Исус, както е записано в Сура 18 на Корана. Христос е пророкуван в Библията; Коранът; Пророчествата на Нострадамус и Книгата на Тефи, наред с други неща, да се върнат в Ирландия и; според пророчествата на Нострадамус; с скоро възстановения Ковчег на завета като неоспоримо доказателство, разкриват на ирландския народ тяхната истинска идентичност като израелтяните, че всъщност са.
Два месеца след като корабът на Тирия напусна Гибралтар и потъна, милийските съюзници на гадитите помогнаха на партията на Йеремия, като превзеха гръцки кораб, който след това беше отплаван с помощта на Симон, син на Елиер, владетелят на Гибралтар, като ги насочи през залива. от Алхесирас и през протока до Бреоган в Испания, където ги запозна с Ит Циан, израелския владетел, който подобно на египетския фараон преди него, осинови Тея Тефи за своя дъщеря. Ит им разказа за изчезналия си син, наречен Лугаид, който отплава преди няколко години с петте си кораба и се предполага, че е мъртъв, но, неизвестен за всички, той живее в Ирландия, където Тея Тефи и Йеремия са се отправили.
Когато напуснаха Бреогън, тръгвайки към Ирландия, те попаднаха в бурна буря, продължила седем дни и счупи греблата и кормилото на лодката си, така че не можеха да контролират посоката на пътуването си. След като бяха бухнали на север в продължение на няколко дни в бурята, те забелязаха земя и вятърът на бурята (Божията ръка) насочиха лодката си право в залива на Мара-Цион, близо до връх Свети Михаил в Корнуол. Това беше направено от Бог, за да не кацат необявени и незащитени в Ирландия. В Мара-Сион те се срещнаха с Елата, могъщият израелски владетел на Корнуол, който беше родственик на Ith Cian от Breogan и съюзник на Elier bar Ziza of the Gate (Гибралтар). Елата ги посрещна и лодката им беше ремонтирана за тях. След това той изпратил съобщение до върховния крал на Ирландия (Ард ри), че той казал, че идва царицата на Йерусалим Тея Тефи и поиска гаранция за безопасно преминаване на кралицата.
Когато Тея Тефи и Йеремия информираха Елата за падането на Йерусалим, той плачеше горчиво, така че името, дадено на това място в Корнуол, беше и все още е Мара-Сион, което на иврит не е корнишски или английски и означава "Горчив за Йерусалим". Елата се консултирал много с Йеремия и бил утешен от знанието, че всички Обещания, които Бог е дал на Своя "приятел" Авраам, ще бъдат изпълнени, когато Христос ще дойде от племето на Йосиф / Ефрем и отново ще обедини всичките дванадесет израилеви племена. , включително ирландските Danites с целувката му

Картина на Форрада (инавгурационна могила, отляво). <blockquote> Свещениците Ваал не я слушаха в началото и оставиха фаличния камък на място. След това те решиха, че ще изберат за кого ще се омъжи Тея Тефи, като стреляха във въздуха и който седи стрелата, която е кацнала най-близо, ще бъде избраният, който ще се ожени за Тея Тефи. Като начало те се опитаха да стрелят със стрели от лък на Ваал без успех заради дивата му неточност. Тогава беше решено, че вместо тях трябва да се използва The Bow of Strength (Самсоновият лък - Самсон беше един от техните предци на Даните). Лъкът на Самсон имаше три стрели със себе си, това беше много по-вярно. Но първо трябваше да намерят някой достатъчно силен, за да нанижат лъка, преди да могат да го използват. Най-широкият човек на острова беше Етдан, който се напрегна да огъне лъка достатъчно далеч, за да може да се побере струната, но в крайна сметка той успя и връвта се щракна в жлеба му. Етдан бързо се премести в центъра на кръга; положен; постави краката си към лъка и изстреля първата стрела, която беше със златен накрайник, във въздуха и тя се спусна с лъч ярка светлина, удрящ камъка на провала Лия (камък Бетел - Дом на Бога), това показваше, че Тея Тефи трябваше да бъде омъжена преди всичко за Бог и Неговите закони в Тората, смирено служейки на нейния народ като тяхна кралица.
Бог осъжда разделянето на проблемите чрез използването на стрели, но в този много важен случай, за да не бъдат осуети Неговите добре поставени планове, Той се намеси в стрелите и ги накара да отидат там, където Той искаше. Междувременно Тея тревожно се оглеждаше за силния, но нежен мъж, с когото веднага се почувства в безопасност в Хоут, но не го виждаше никъде.
Втората стрела, която изстреляха, имаше сребърен връх и тя се спусна на седалката на Иохаида, Върховния крал на Ирландия, показвайки от Бога, че Еохаида е човекът, за който Тея е била предопределена да се омъжи.
Тефи не знаеше, че Еочайд е този, когото търси, или че това е неговото място и никой не каза чия седалка това е, защото никой не седи на нея, затова решиха да застрелят последната от трите стрели с лъка на Сила, която имаше огънат вал и върха на олово. Докато стреляха със стрелата, тя се завъртя настрани, извиваща се като змия (змията - Сатана) и удари фаличния Баал-стълб, отбивайки позлатените рога от него, доказвайки им, че поклонението на Ваал е зло и сатанински.
Когато хората видяха какво се е случило, те разбраха, че по-ранните думи на Тея Тефи са верни. и поклонението на Ваал беше грешно и зло. И така, друидите се разкаяха и взеха страната си срещу свещениците на Ваал и те премахнаха фаличния Баал-стълб от Инаугурационната могила (Форрад) и я погребаха близо до мястото, където Дума на нГиал (стената на Тимур - Тефи - сега известна като Могилата на The Заложници) стои днес

[Psyhea]

Jeremiah, Ireland, the Stone of Scone, and the English Kings ...Tamar Tephi: or The Maid of Destiny.




The Great Romance of the Royal House of Britain.





BY JOHN DUNHAM-MASSEY, A.M.Inst.C.E. WITH NOTES BY JOHN J. PEARSON. Second and Revised Edition. London: THE COVENANT PUBLISHING CO, LTD. 1924.
"Truth is oft-times stranger than fiction." (Byron)
PREFACE.
No more remarkable manifestations of the exact fulfillment of the Divine Decrees, as promulgated in the Holy Scriptures, have ever been presented to mankind during the whole course of recorded history than those displayed in The Almighty's Providential dealings with the peoples dwelling on these "Isles which are beyond the Sea" (Jer. 25:22).
In every phase of British History, and especially in the marvelous perpetuation of the Royal Line of our Sovereigns - all of whom, with but few exceptions, I am persuaded, have been and now are of "The House and Lineage of David," and consequently "Children of the Stock of Abraham" (Luke 2:4; Acts 13:26) we can trace unmistakable evidences showing "The good Hand of our God upon us" (Ezra 7:9), ordering and directing the National Affairs according to His Will and Pleasure, in pursuance of His vast designs concerning "The remnant of His people, the Outcasts of Israel and the dispersed of Judah in the Isles afar off .... which shall declare His glory among the nations" (Isaiah 11:11-12; 66:19). And "foolish, and slow of heart to believe" must he or she be who cannot discern and gratefully acknowledge this gracious and beneficent supervision of Britain's destinies, and look forward to the still greater glories promised to the "Lost sheep of the House of Israel" (Luke 24:25; Matt. 15:24).
Deeply impressed with the conviction that the long-continued prosperity of Britain and the steady augmentation of dominion and power vouchsafed to her must have been foreshadowed in some of the prophetic utterances recorded in Holy Writ, I diligently sought for such references; but for a long time without any prospect of success.
At last, almost giving up all further quest, my eye caught the remarkable passage in that magnificent prophetic poem, in which the last of the Patriarchs blesses his children, "when he was a-dying" (in the land of their exile and far from the "burying-place" of his fathers in the cave of Machpelah), where Jacob prophetically declares "The Sceptre shall not depart from Judah nor the Ruler's Staff from between his feet until Shiloh come; and to Him shall the gathering of the peoples be!" (Gen. 49:10, R.V.and Marg.) Compare Ezek. 21:26 and 27. Then the passage in Jeremiah 33:17, in which the Prophet (acting as the amanuensis of the Holy Spirit, 2 Peter 1:21) declares, "For thus saith the Lord, David shall never want a man to sit upon the throne of Israel," occurred to me.
Here then, were two specific and definite pronouncements concerning two tangible things - a Sceptre and a Line of Monarchs wielding that Sceptre - which God declared in His Word should exist and continue until the Master's Return! The Almighty has said, "Surely as I have thought so shall it come to pass: and as I have purposed so shall it stand!" and "The Strength" (or "Victory") of Israel will not lie nor repent [change his mind]: for He is not a man, that He should repent! [change his mind]" (Isaiah 14:24; 1 Sam. 15:29).
Could it be that this venerable emblem of Judah's Sovereignty is actually in existence; and that a long line of monarchs, descended from Judah's last native king - Zedekiah, deposed and blinded by the savage Nebuchadnezzar in 586 B.C. (2 Kings 25:7) have been sitting upon the throne of David from that sad day to this very time, and we have been oblivious as to these important and significant facts?
To locate the present resting-places of the "Sceptre of Judah" and the "Shepherd-Stone of Israel," and endeavor to ascertain which of the existing Ruling Families held the distinction of representing "The House and Lineage of David," were the mysteries I set myself to unravel; but with that an ocean of difficulties I found' myself confronted!
Preterist Commentaries were misleading: the Higher Criticism worse than useless. A remark made by Sir Frederick G. Kenyon, in his scholarly and deeply interesting work, Our Bible and the Ancient Manuscripts, set me a-thinking, and ultimately furnished the clue to the elucidation of these apparently inscrutable enigmas. This erudite and recognized Authority says, "The Jews themselves have generally held manuscripts written in Spain to be the best" (P. 38); and this opinion, on enquiry, was endorsed by many Jewish friends whom I consulted.
But why Spain, at the Western extremity of "The Great Sea" or "Sea of the Setting Sun," and not regions bordering upon the Levant which are contiguous to Palestine? An examination of the ancient place-names in the Iberian Peninsula, bearing indubitable evidences of Hebrew origin, revealed the fact that in that interesting country was hidden the key giving admission to these mysterious arcana; and references to certain hitherto obscure passages in the "more sure word of prophecy" (2 Peter 1:19) cast a flood of light into the dark recesses of dimly recorded history.
The results of these investigations are feebly and imperfectly set forth in the following pages, together with some appended Notes by my friend, J. J. Pearson, whose assistance in the compilation of this work, and revision of the proofs as they issued from the press, I gratefully acknowledge.
I most heartily wish that this attempt at showing forth "The wonderful works of God" in regard to the fulfillment of His purposes concerning the "Sceptre of Judah," the "Shepherd Stone of Israel," and the "Throne of David," had fallen to the lot of some one better qualified than I am to handle "the pen of a ready writer," - that some more highly favoured person, endowed with "excellency of speech" (1 Cor. 2:1) and capable of employing "enticing words of man's wisdom," (1 Cor. 2:4) had undertaken the compilation of the crude materials forming the basis of this modest and unpretending essay (Judges 5:14; Psalm 45:2; i Cor. 2, 1, 4). But I trust that my readers - and especially those who, like Simeon of old, are "waiting for the Consolation of Israel" (Luke 2:25) - will scan these pages with a lenient eye, and generously make every allowance for the many defects and shortcomings they cannot fail to notice, and of which I am too deeply and painfully conscious.
J. Dunham-Massey, Sutton, 1918.PREFACE TO THE SECOND EDITION. The First Edition of this unpretending work (published in 1918), has now been entirely sold: a most gratifying proof of the increasing interest manifested in the illustrious Ancestry of the Royal House of Britain and it's still more glorious destiny, by all sorts and conditions of men, not only in this the Home-land, but also throughout the far-flung "British Dominions beyond the Seas."
The widely-expressed interest, and the inquiries respecting the Beautiful Palm of Judah, exhibiting no signs of cessation, this Second Impression has been prepared and issued, in order to meet the sustained demands received from all parts of the English-speaking world. This has been most carefully revised - the Text from amendments suggested by the erudite and talented Author, shortly before the gracious invitation, "Friend, go up higher," (Luke 14:10) had reached him, and his abundant entry into "The Rest that remaineth for the People of God" (Hebrews 4:9) - the Notes (some re-written, others added), by the Contributor of the Appendix. The facts and dates have been diligently scanned and compared with those given in, or inferentially deducible from Holy Scripture, Ancient Monumental Inscriptions, or the Records of reliable Chroniclers, Jewish, Arab, Spanish, Irish, Scottish, and Anglo-Saxon: while the many annoying typographical errors, negligently left uncorrected by the Printers of the First Edition, have been rectified.
It is sincerely hoped that this amended and revised issue of a work upon which much labor and research have been bestowed, will fill up a lacuna in Anglo Israelitish literature, and prove acceptable to all who are watching the "Signs of the Times" and patiently waiting for "The Glorious Appearing": (Matt. 16:3); (Titus 2:13); all loyal subjects who entertain feelings of love, homage, and fealty to our revered Sovereign, his Gracious Consort, and the Scions of the Royal House: and patriotic aspirations for our beloved country, our native shores - these "Islands of the Blessed"; these Fair Gems of the Western Seas: the British Isles of incomparable beauty, ancient glory, and imperishable fame.
John. J. Pearson, Stoke Newington, 1924.TAMAR TEPHI: OR THE MAID OF DESTINY.
INTRODUCTORY REMARKS.
ONE of the greatest epochs in the history of the ancient world was the fall of Nineveh, the proud capital of the Later Assyrian Empire on the Hiddekel or Tigris, which was effected by the conjoint forces of Chaldea and Media, under the leadership of Nebopalassar, or Nebu-pal-esara ("Nebu is the son of the host of heaven"), the erstwhile Viceroy of Babylonia, and Akhasveroth ("Cyaxares") the King of the Medes. This momentous event - in the bringing about of which Nebopalassar, the revolted Assyrian Governor, obtained a better name than rebel, and founded for himself an independent kingdom - took place in 607 B.C.; and it convulsed the then known world much in the same way as the later overthrow of Rome changed the face of Western Europe.
The old Assyrian Empire, erected by Asshur upon the ruins of the hoar Hamitic kingdom of Nimrod (Gen. 10:8-10), had long since passed away, and now the later Power on the Tigris tottered to its fall. The dominion of these "Romans of Asia" would, in all probability have collapsed at the time of the siege of Samaria (725-722), had not the nervous arm of Sargon II been interposed to prop up the declining State. This crumbling of the Great Power, which had for so many centuries dominated the larger portion of the regions comprising South-Western Asia, occasioned great political upheavals in all the adjacent countries - from the western verge of Asia Minor to a line drawn from the southern shores of the Caspian Sea and to the neck of the Persian Gulf, and from the Caucasus Range to the Nilotic Delta by arousing the ambition and exciting the cupidity of the vassal kings in the outlying provinces of the empire, eager to throw off the yoke of "the great King, the King of Assyria" (2 Kings 18:19); annex portions of the decadent State to their own territories, and participate in the despoliation of its opulent Capital, - "an exceeding great city of three days' journey .... wherein were more than six score thousand (120,000) persons that could not discern between their right hand and their left hand: and also much cattle" (Jonah 3:2; 4:11).
Palestine became the focus of all the political intrigues set on foot during the chaos prevailing in the Middle East on the declension of the Assyrian State; and this now unfortunate country was the "debatable land" in which the rival armies of the contending Powers strove for the mastery. Ahaz, of Judah, the father of Hezekiah, had voluntarily placed himself under the vassalage of Assyria, by sending "Messengers to Tiglath-pileser" (Tugulti-pal-esara, "The servant of the son of the host of heaven"), acknowledging himself to be the Assyrian King's "servant and son," and sending the customary "present" (2 Kings 16:7 and .
Hoshea, of Israel, was brought into subjection by Shalmaneser IV. (Shalli-mannu-esara, "The peace belonging to the host of heaven"); but intriguing with Shabaka of Egypt (the "King So" of 2 Kings 17:4) against his Assyrian suzerain, he not only lost his throne and his liberty, but brought about the complete overthrow of his hapless country (2 Kings 17:5 and 6). This occurred in 722 B.C.
Hezekiah, of Judah, "Rebelled against the King of Assyria, and served him not" (2 Kings 18:7); and this defection so incensed the proud Sanherib, or "Sennacherib" (Sinn-akka-erba, "The Moon-god has increased the brethren"), that in 701 B.C., he "came against all the fenced cities of Judah and took them." (2 Kings 18:13). The Assyrians, foiled in their attempt upon Jerusalem through Divine intervention (by which 185,000 of their troops perished in one night, 2 Kings 19:35), evacuated the country: and, - with the exception of the capture, deposition, and imprisonment of the wicked Manasseh by Esarhaddon (Esara-haddini, "The lord of the host of heaven"), and his restoration by Asshur-bani-pal (the "son's son of Asshur"), - Judah saw "the captains of the host of the King of Assyria no more" (2 Chron. 33:11).
This brings us down to about the year 610 B.C., when the great events leading up to the most wonderful story of the Jewish Princess occurred:- the maid destined by the "determinate counsel and foreknowledge of God" (Acts 2:23; 15:18; Rom. 11:33), to raise and carry to other and far-off lands the" Sceptre of Judah" (Gen. 49:10); where it has been wielded by Princes of the "House and Lineage of David" (Luke 14), from the time when it fell from the palsied hands of the unfortunate Zedekiah, the last of the Davidic Kings of Judah, until the present day. Thus has been fulfilled to the very letter the specific declaration of THE ALMIGHTY, "David shall never want a man to sit upon the throne of the House of Israel" (Jer. 33:17).
Pharaoh Necho II. of Egypt, foreseeing the impending dissolution of the great Assyrian Monarchy, and ambitious of extending his authority over Palestine - then "a delightsome land," and not the "dry and thirsty" desolation it is to-day [1924] - and at the same time avenge the severe defeats and humiliation which his predecessor Taharga ("Tirhakah") had experienced at the hands of Sennacherib (2 Kings 19:9), Esarhaddon, and Asshur-bani-pal ("the great and noble Asnapper" Ezra 4:10), resolved to forestall any other possible competitor, and, in the first year of his reign, marched an army into Palestine with the object of pushing forward to the Euphrates and possessing himself of the important strategic position of Carchemish, on the great western bend of that river.
This design of the Egyptian monarch was clearly perceived by the gallant and farseeing King Josiah - the last free and independent sovereign of Judah - who rashly essayed to dispute his passage by force of arms. Brushing aside the overtures of the Egyptian invader, and "hearkening not unto the words of Necho from the mouth of God," the patriotic and fearless Josiah, "went out against him and came to fight in the valley of Megiddo" (2 Chron. 35:20-24); and in the fiercely contested battle that ensued, the brave Josiah went into the thick of the fight, though disguised like Ahab at Ramoth-gilead (1 Kings 22:20), and was slain in his fortieth year. "His sun went down while it was yet day." (Jer. 15:9).
This noble and pious King of Judah, was the last of the monarchs of David's Line who was honored in his death with a royal burial "in the sepulchres of his fathers" - the ardent desire of every son of Israel (Gen. 47:29-30; 49:29-32) - "and all Judah and Jerusalem mourned for Josiah; and Jeremiah lamented for Josiah" .... "The breath of our nostrils, the anointed of THE LORD, was taken in their pits: of whom we said 'Under his shadow we shall live among the nations'" (2 Chron. 35:24-25; Lament. 4:20).
Thus was fulfilled the prediction of Huldah, the Prophetess, made to the deputation headed by Hilkiah, the father of Jeremiah, sent by King Josiah (2 Kings 22:12; Jer. 1:1):- `Unto the King of Judah, who sent you to enquire of THE LORD, thus shall ye say to him, Thus saith THE LORD, THE GOD OF ISRAEL, As touching the word which thou hast heard: because thine heart was tender, and thou hast humbled thyself before THE LORD .... and hast rent thy clothes, and wept before Me: I also have heard thee. Behold, therefore, I will gather thee unto thy fathers neither shall thine eyes see all the evil which I will bring upon this place'" (2 Kings 22:18-20).
As for the three sons and grandson of Josiah, who followed him on the then tarnished throne of Judah, "their carcasses did not come unto the sepulchres of their fathers" (2 Kings 23:34; Jer. 22:18 and 19; 2 Kings 25:7; Ezek. 12:12 and 13; 1 Kings 13:22).
KING JOSIAH
Concerning the short and eventful life of Josiah, the following may be taken as a summary. On the assassination of his father Amon (2 Kings 21:23-24), Josiah, at the tender age of eight years, was made King. "In the eighth year of his reign he began to seek after the God of David, his father: and in the twelfth year he began to purge Judah and Jerusalem" from the gross idolatry everywhere openly practiced (2 Chron. 34:3). It would appear from 2 Kings 23:19, and 2 Chron. 34:6, 7 and 33, that his authority extended over all Palestine: and his meeting in battle the forces of Pharaoh Necho at Megiddo, in the West of the Plain of Esdraelon lends countenance to this view. Josiah shares with Cyrus (in Persian, "Khusru," in Hebrew, "Coresh") the distinction of having been mentioned by name nearly three centuries before he saw the light - his birth and exploits being foretold by "the man of God out of Judah," who prophesied against Jeroboam's idolatrous worship. (1 Kings 13:1 and 2; Isaiah 44:28 and 45f).
This last really independent Representative of the "House and Lineage of David" who reigned in Jerusalem, made affinity with the family of "Hilkiah the High Priest," who was one of his most trusted counsellors (2 Kings 22:4, 8, 12, 14; 23:4), a family next in dignity to the royal house itself; and he married Hamutal, the daughter of Jeremiah, the Prophet [some doubt this, and think it was a different Jeremiah], who was the son of this High Priest, Hilkiah (Jer. 1:1). Queen Hamutal became the mother of Jehoahaz and Mattaniah, (afterwards Zedekiah 2 Kings 23:31; 24:18). This latter fact is important to remember as it furnishes us with the reason why this Prophet Jeremiah took so prominent a part in the wonderful series of events connected with the ultimate transference of the Sceptre of Judah to the Younger Line of that Tribe, and its perpetuation (through Female Merging), in the Davidic Line, as shown in the following pages. See note on Jeremiah in Appendix


http://originofnations.org/old_bi_literature/tea_tephi/Jeremiah,%20Ireland%20Tamar%20Tephi%20or%20The%20Maid%20of%20Destiny.htm

Тук също има много интересни неща


https://www.genealogieonline.nl/en/stamboom-homs/I6000000000795327457.php

[Psyhea]

По-забележителни прояви на точното изпълнение на Божествените укази, обнародвани в Светото Писание, никога не са били представяни на човечеството през целия ход на записаната история, отколкото тези, показани в Провидетелските отношения на Всемогъщия с народите, обитаващи тези „острови, които са отвъд Морето “(Ер. 25:22).
Във всяка фаза на британската история и особено в чудното продължаване на Кралската линия на нашите суверени - всички, с малки изключения, убедени съм, са били и сега са от „Домът и родословието на Давид“ и впоследствие „Деца от запаса на Авраам“ (Лука 2: 4; Деян. 13:26) можем да проследим безпогрешни доказателства, показващи „Добрата ръка на нашия Бог върху нас“ (Ездра 7: 9), като нареждаме и ръководим националните дела според на Неговата воля и удоволствие, в изпълнение на огромните му проекти, отнасящи се до „Остатъкът от Неговия народ, Изгонниците на Израел и разпръснатите Юда в островите далеч .... които ще обявят Неговата слава между народите“ (Исая 11 : 11-12; 66:19). И "глупав и бавен на сърцето да вярва" трябва ли той или тя да бъде този, който не може да различи и с благодарност да признае този мил и благоприятен надзор над съдбите на Великобритания, и да се надяваме на още по-големите слави, обещани на "Изгубените овце на Дома на Израел "(Лука 24:25; Мат. 15:24).
Дълбоко впечатлен от убеждението, че дълготрайният просперитет на Великобритания и постоянното увеличаване на господството и властта, които се удостоверяват с нея, трябва да бъдат предсказани в някои от пророческите изказвания, записани в Светото писание, аз усърдно търсех такива справки; но дълго време без никаква перспектива за успех.
Най-сетне, почти отказвайки се от всички по-нататъшни търсения, окото ми улови забележителния пасаж в онази великолепна пророческа поема, в която последният от патриарсите благославя децата си, „когато той умираше“ (в земята на тяхното изгнание и далеч от "погребението" на бащите си в пещерата Махпела), където Яков пророчески заявява: "Скиптърът няма да се отклони от Юда, нито от управителя на тоягата между краката му, докато не дойде Шило; и при Него ще се събере народите. бъда!" (Бит. 49:10, Р. В. и Марг.) Сравнете Езек. 21:26 и 27. Тогава пасажът в Йеремия 33:17, в който Пророкът (действащ като аманезис на Светия Дух, 2 Петър 1:21) заявява: „Защото така казва Господ, Давид никога няма да иска човек да седна на трона на Израел “, ми хрумна.
Ето тогава две конкретни и категорични произнасяния, отнасящи се до две осезаеми неща - скиптър и линия от монарси, които притежават този скиптър - които Бог заяви в Своето Слово, трябва да съществуват и да продължат до завръщането на Учителя! Всемогъщият е казал: „Със сигурност, както си мислех, така ще се сбъдне: и както съм предвидил, така ще стои!“ и „Силата“ (или „Победата“) на Израел няма да лъже, нито да се покае [промени решението си]; защото Той не е човек, за да се покае! [промени решението си] "(Исая 14:24; 1 Сам. 15:29).
Възможно ли е тази достойна емблема от суверенитета на Юда всъщност съществува; и че дълга редица монарси, слизащи от последния роден цар на Юда - Седекия, свален и ослепен от дивия Навуходоносор през 586 г. пр.н.е. (2 Царе 25: 7) седяхме на престола на Давид от онзи тъжен ден до този момент и ние не забравяме по отношение на тези важни и значими факти?
За да намерите сегашните места за почивка на „Скиптър на Юда“ и „Камъкът на Израел Израел“, и да се стремим да установим кои от съществуващите управляващи семейства са отличили представянето на „Къщата и родословието на Давид“ мистерии, които си поставям за разгадаване; но с този океан от трудности се оказах 'изправен пред себе си!
Претеристките коментари бяха подвеждащи: по-високата критика по-лоша от безполезна. Забележка, направена от сър Фредерик Г. Кениън, в неговия научен и дълбоко интересен труд „Нашата Библия и древните ръкописи“ ме размисли и в крайна сметка даде представа за изясняването на тези очевидно непроницаеми загадки. Този ерудиран и признат авторитет казва: „Самите евреи обикновено са държали ръкописи, написани в Испания, за да бъдат най-добрите“ (стр. 38); и това мнение при запитване беше одобрено от много приятели евреи, с които се консултирах.
Но защо Испания, на западния край на "Голямото море" или "Море на залязващото слънце", а не региони, граничещи с Леванта, които са съседни на Палестина? Проучване на древните имена на Иберийския полуостров, носещи неопровержими доказателства за еврейски произход, разкрива факта, че в тази интересна страна е бил скрит ключът, който даваше признание на тази мистериозна аркана; и препратките към някои досега неясни пасажи в „по-сигурното слово на пророчеството“ (2 Петрово 1:19) хвърлят потоп от светлина в тъмните вдлъбнатини на слабо записана история.



Резултатите от тези разследвания са слабо и несъвършено изложени в следващите страници, заедно с някои приложени бележки на моя приятел Джей Джей Пиърсън, чието съдействие при съставянето на тази работа и преразглеждане на доказателствата, както са издадени от пресата, I признателно благодаря.
Най-сърдечно желая този опит за показване на „Прекрасните Божии дела“ по отношение на изпълнението на Неговите цели относно „скиптъра на Юда“, „Израилевия камък на пастира“ и „Престола на Давид“ попаднал в лота на някой, който е по-добре квалифициран от мен, за да се справи с „перото на готов писател“ - че някой по-благоприятен човек, надарен с „превъзходство на словото“ (1 Кор. 2: 1) и способен да използва "примамливи думи за човешката мъдрост" (1 Кор. 2: 4) са предприели съставянето на суровите материали, които са в основата на това скромно и непретенциозно есе (Съдии 5:14; Псалм 45: 2; i Кор. 2, 1) , 4). Но се доверявам, че моите читатели - и особено тези, които, като Симеон от старо време, „чакат утехата на Израел“ (Лука 2:25) - ще сканират тези страници с по-снизходително око и щедро ще направят всяка помощ за множеството дефекти и недостатъци, които не могат да не забележат и за които съм твърде дълбоко и болезнено съзнателен.
J. Dunham-Massey, Sutton, 1918. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВТОРОТО ИЗДАНИЕ. Първото издание на това непретенциозно произведение (публикувано през 1918 г.) вече е продадено изцяло: най-благодарно доказателство за нарастващия интерес, проявен към прословутото родословие на Кралския дом на Великобритания и все още по-славна съдба, при всякакъв вид и условия от мъже, не само в тази Родна страна, но и в далечната „Британски доминиони отвъд моретата“.
Широко изразеният интерес и запитванията, отнасящи се до Красивата палма на Юда, които не показват признаци на прекратяване, това Второ впечатление е подготвено и издадено, за да отговори на трайните искания, получени от всички части на англоезичния свят. Това беше най-внимателно преразгледано - текстът от измененията, предложени от ерудирания и талантлив автор, малко преди благодатната покана „Приятелю, изкачи се по-нагоре“ (Лука 14:10) го достигна и изобилното му влизане в „The Почивка, която остава за Божия народ "(Евреи 4: 9) - Бележките (някои пренаписани, други добавени), от Допълнителя на Приложението. Фактите и датите бяха внимателно сканирани и сравнени с тези, дадени в Свето писание, древни монументални надписи или от записите на надеждни летописи, еврейски, арабски, испански, ирландски, шотландски и англосаксонски: много досадни типографски грешки, небрежно оставени непоправени от Принтерите на първото издание, бяха отстранени.
Искрено се надяваме, че този изменен и преработен брой на произведение, върху който са положени много труд и изследвания, ще запълни празнината в англо-израелската литература и ще се окаже приемлив за всички, които гледат „Признаците на времената“ и търпеливо в очакване на „Проявите на славата“: (Мат. 16: 3); (Тит 2:13); всички лоялни поданици, които се забавляват с чувствата на любов, почит и преданост към нашия почитан суверен, към Неговия милостив консор и шпионите на кралския дом: и патриотични стремежи към нашата любима страна, за родните ни брегове - тези „острови на блажените“; тези панаири от Западните морета: Британските острови с несравнима красота, древна слава и нетленна слава.
Джон. J. Pearson, Стоук Нюингтън, 1924. TAMAR TEFHI: ИЛИ ПЛАТЕЛАТА НА ДЕСТИНИ.
ВЪВЕДЕНИ ЗАБЕЛЕЖКИ.
Една от най-големите епохи в историята на древния свят беше падането на Ниневия, гордата столица на по-късната Асирийска империя на Хидекел или Тигър, което беше осъществено от съвместните сили на Халдея и медии, под ръководството на Небопаласар, или Небу-пал-есара („Небу е син на небесния войн“), някогашният наместник на Вавилония, а Ахасверот („Циаксарес“), царят на мидите. Това знаменито събитие - при създаването на което Небопаласар, въстаният асирийски управител, получи по-добро име от бунтовник и основал за себе си независимо царство - се състоя през 607 г. пр. Н. Е .; и тя обърка тогава познатия свят много по същия начин, както по-късното сваляне на Рим промени облика на Западна Европа



Старата асирийска империя, издигната от Ашур върху руините на шиповото хамитско царство Нимрод (Бит. 10: 8-10), отдавна бе починала и сега по-късната власт на Тигър се разпадна до падането си. Доминирането на тези „римляни в Азия“ по всяка вероятност щеше да се срине по време на обсадата на Самария (725-722 г.), ако нервната ръка на Саргон II не беше намесвана да подкрепи западащата държава. Това разпадане на Великата сила, която в продължение на толкова векове доминираше по-голямата част от регионите, включващи Югозападна Азия, предизвика големи политически катаклизми във всички съседни страни - от западния ръб на Мала Азия до линия, изведена от южната страна бреговете на Каспийско море и до шията на Персийския залив и от Кавказкия диапазон до Нилотската делта, като предизвиква амбицията и вълнува скромността на васалните царе в отдалечените провинции на империята, нетърпеливи да изхвърлят игото на "великият цар, асирийският цар" (2 Царе 18:19); анексиране на части от декадентската държава към техните собствени територии и участие в обезлюдяването на нейната богата столица, - „превъзходен голям град на тридневно пътуване .... в който бяха повече от шест хиляди (120 000) лица, които не можеха различавайте между дясната и лявата си ръка и също много добитък "(Йона 3: 2; 4:11).
Палестина стана център на всички политически интриги, започнали по време на хаоса, преобладаващ в Близкия изток, върху намаляването на асирийската държава; и тази сега нещастна страна беше „спорната земя“, в която съперничещите армии на съперничещите сили се стремяха към овладяването. Ахаз, от Юда, баща на Езекия, доброволно се беше поставил под васала на Асирия, като изпрати „Пратеници до Тиглат-Пилесер“ (Тугулти-пал-есара, „Слугата на сина на небесния войн“), признавайки себе си за „слуга и син на асирийския цар“ и изпраща обичайния „подарък“ (2 Царе 16: 7 и .
Осея, Израел, е бил подведен от подчинение от Шалманиер IV. (Shalli-mannu-esara, "Мирът, принадлежащ на небесния войн"); но интригуващ с Шабака от Египет („Царят така“ на 2 Царе 17: 4) срещу асирийския му сюзерен, той не само загуби престола и свободата си, но и доведе до пълното сваляне на неговата нещастна страна (2 Царе 17: 5 и 6). Това се случи през 722 г. пр.н.е.
Езекия, от Юда, "въстава срещу асирийския цар и не му служи" (2 Царе 18: 7); и това поражение така разгневи гордия Санхериб, или „Сенахириб“ (Син-акка-ерба, „Лунният бог е увеличил братята“), че през 701 г. пр. н. е. „той напада срещу всички оградени градове на Юда и ги превзема . " (2 Царе 18:13). Асирийците, претърпели опит в Иерусалим чрез Божествена намеса (с която 185 000 от войската им загинаха за една нощ, 2 Царе 19:35), евакуират страната: и - с изключение на залавянето, депонирането и затвора на нечестивият Манасия от Есархадон (Есара-хадини, "Господарят на небесния войн") и възстановяването му от Ашур-бани-пал ("синът на Ашур син"), - Юда видял "капитаните на войнството на царят на Асирия вече не “(2 Хр. 33:11).
Това ни свежда до около 610 г. пр. Н. Е., Когато се случват големите събития, водещи до най-прекрасната история на еврейската принцеса: - слугинята, предопределена от „решителния съвет и предсказанието на Бога“ (Деян. 2:23; 15: 18; Рим. 11:33), за да издигне и пренесе в други и далечни земи „скиптър на Юда“ (Бит. 49:10); където е била владена от князе от „дома и рода на Давид“ (Лука 14), от времето, когато е паднала от палцираните ръце на злощастния Седекия, последния от Давидските царе на Юда, до наши дни. Така на самото писмо е изпълнена специфичната декларация на ВСИЧКОТО: „Давид никога няма да иска човек да седи на трона на Израилевия дом“ (Ер. 33:17).
Фараон Нечо II. на Египет, предвиждайки предстоящото разпускане на великата асирийска монархия и амбициозно да разшири властта си над Палестина - тогава "приятна земя", а не "сухата и жадна" пустота, която е днес [1924] - и в същото време отмъщават за тежките поражения и унижения, които неговият предшественик Тахарга ("Тирхака") е преживял от ръцете на Сенахириб (2 Царе 19: 9), Есархаддон и Ашур-бани-пал ("великият и благороден Аснапер" Езра 4 : 10), решен да предотврати всеки друг възможен конкурент и през първата година от царуването си марширува армия в Палестина с цел да се изтласка напред към Ефрат и да се притежава на важното стратегическо положение на Кархемида, западен завой на тази река.
Този дизайн на египетския монарх беше ясно възприет от галантния и прозорлив цар Йосия - последният свободен и независим суверен на Юда - който неоснователно есеизирал, за да оспори преминаването му със сила на оръжие. Отклонявайки увертюрите на египетския нашественик и „не слушайте думите на

КРАЛ JOSIAH
Що се отнася до краткия и богат на живот Йосия, следното може да се вземе за обобщение. По време на убийството на баща си Амон (2 Царе 21: 23-24) Йосия, на нежната възраст от осем години, бил направен цар. „През осмата година от царуването си той започна да търси Бог на Давид, баща си; а на дванадесетата година той започна да чисти Юда и Йерусалим“ от грубата идолопоклонство навсякъде, където открито се практикуваше (2 Лт. 34: 3). Ще се появи от 2 Царе 23:19 и 2 Хрон. 34: 6, 7 и 33, че властта му се разпростира над цяла Палестина: и срещата му в битка силите на фараона Нечо при Мегидо, на запад от равнината на Есдраелон, дава противодействие на тази гледна точка. Йосия споделя с Кир (на персийски, „Хусру“, на иврит, „Кореш“) разграничението, че е споменат по име близо три века, преди да види светлината - неговото раждане и подвизи са предсказани от „Божия човек извън Юда ", който пророкува срещу идолопоклонното поклонение на Йеровоам. (1 Царе 13: 1 и 2; Исая 44:28 и 45е).
Този последен наистина независим представител на „Дома и рода на Давид“, който царува в Йерусалим, направи сродство със семейството на „Хилкия Първосвещеник“, който беше един от най-доверените му съветници (2 Царе 22: 4, 8, 12 , 14; 23: 4), семейство, следващо по достойнство до самия кралски дом; и той се ожени за Хамутал, дъщерята на Иеремия, Пророка [някои се съмняват в това и смятат, че е различен Йеремия], който беше син на този първосвещеник Хилкия (Йер. 1: 1). Царица Хамутал стана майка на Йоахаз и Матания (след това Седекия 2 Царе 23:31; 24:18). Този последен факт е важен за запомняне, тъй като ни предоставя причината, поради която този пророк Йеремия взе толкова голямо участие в прекрасната поредица от събития, свързани с окончателното пренасяне на скиптъра на Юда към по-младата линия на онова племе и неговото увековечаване (чрез женско сливане) в линията на Давид, както е показано на следващите страници. Вижте бележка за Йеремия в допълнение

bez връзка към горното,просто правя отметка за по-късен етап


Вогѐзи [1] (на френски: Les Vosges, на френски се произнася Вож, на немски: Vogesen, Вогезен) са планински масив в Североизточна Франция.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%B7%D0%B8


The Bucegi Mountains (Romanian: Munții Bucegi [ˈmunt͡sij buˈt͡ʃed͡ʒʲ] (listen); are located in central Romania, south of the city of Brașov. They are part of the Southern Carpathians group of the Carpathian Mountains. At 2,505 m (8,219 ft), Omu is its highest point.[1]


https://en.wikipedia.org/wiki/Bucegi_Mountains



Арнулф от Мец (улф-вълк)


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BD%D1%83%D0%BB%D1%84_%D0%BE%D1%82_%D0%9C%D0%B5%D1%86


nostradamus - nostr adamus - нашия човек(каквото и да значи това,но превода е такъв,нашия човек)...
Чии ли човек е бил Ноастрадамус?

[Psyhea]

Один/Вотан/ (Woden, Woutan) Odin was born about 215), е роден в Източна Европа /Asgard ,е представян като син на Бор и Веста/Беста/Вестла(весталки) и се казва,че,тя е била потомка на йотуни - великани или великани или описаните в библията исполини,които се раждат като последица от описаното в Битие съешаване на човешките дъщери и синовете божии.Сага за Инглингите се споменама Асгард , като столица на страната на асите.Предполага се,че географски е позиционирана в Азия. Сагата е основана на ранната поема Ynglingatal, от 9,10 век от придворен поет.
Също така,Один се явява потомък на Троянците:







Собил - Сибила???
Сибила

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към навигациятаНаправо към търсенето





Делфийската сибила, изобразена от Микеланджело

Сибила (от старогръцки Σίβυλλαι, по името на една от прорицателките, в българския се среща и под името сивила) в древногръцката и староримската традиция е жена – оракул, която в екстатично състояние е способна да получи вдъхновение от божеството, на което служи, и да предаде неговата воля. Сибилите трябва да се отличават от пророците, тъй като за разлика от тях, те не съзнават смисъла на изказаните от тях откровения. Поради тази причина към тях са били прикрепяни специални тълкуватели (херменевти), които да обясняват смисъла на казаното. Сибилите играят огромна роля в обществения, религиозния и културния живот в цялото Средиземноморие по време на Античността.


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B0












Веста (Vesta) е римска богиня на свещеното огнище и на дома, както и на разсъдливостта, смиреността, дисциплината и благосклонността. Тя се отъждествявана с огъня, както и със земното кълбо. В нейния храм на Римския форум горял свещен огън, който бил донесен заедно с култа ѝ от Еней. Този огън бил символ на благополучието на римската държава. Над него бдяли денонощно жриците – весталки, защото угасването му се считало за най-лошо предзнаменование. Весталките започвали да служат на Веста на възраст между 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години. Те поддържали постоянен огън в храмовете на Веста, който символизирал държавната. Смятало се за лошо предзнаменование, ако огънят угасне. В първия ден на новата година, обаче, той се гасял и се палел наново чрез триене на дърво в дърво
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0


п.п.Кой е донесъл култа към Веста?Еней.Наследник на кой е Брутос?На Еней..


Продължавам с ровененто,ще допълвам


Веста е жена на Бор
https://en.wikipedia.org/wiki/Borr


Бор е син на Бури(БИК)сещам се рогатите шлемове от изображенията и Енки като прототип на минотавъра..
https://en.wikipedia.org/wiki/B%C3%BAri


Мимир е предполагаем брат на Веста и чичо на Один.Один ползва отрязаната му глава като източник на мъдрост(сещам се за една арабска приказка в която Халифът отряза главата на верния си лекар,щото повярва на интриги ,натопи я в някакъв прах и после задаваше въпроси а главата му отговаряше..)И се запитах,кой персонаж от Библията завършва с отрязана глава?Йоан Кръстител
https://en.wikipedia.org/wiki/Beheading_of_John_the_Baptist
https://en.wikipedia.org/wiki/M%C3%ADmir



Kakво е интересното?
Принц ЕА/O/Сатана/
И според старите гностически книги,Лилит е изневерила на Адам с Енки и от така са се родили "демони"..
Та,ако той е Бикът,то е възможно Один да си е негов наследник....


Забележка



реката Вистла..


The name was first recorded by Pomponius Mela in AD 40 and by Pliny in AD 77 in his Natural History. Mela names the river Vistula (3.33), Pliny uses Vistla (4.81, 4.97, 4.100). The root of the name Vistula is Indo-European *u̯eis- 'to ooze, flow slowly' (cf. Sanskrit अवेषन् (avēṣan) 'they flowed', Old Norse veisa 'slime') and is found in many European rivernames (e.g. Weser, Viesinta).[5] The diminutive endings -ila, -ula, were used in many Indo-European languages, including Latin (see Ursula).


In writing about the Vistula River and its peoples, Ptolemy uses the Greek spelling Ouistoula. Other ancient sources spell it Istula. Ammianus Marcellinus refers to the Bisula (Book 22); note the absence of the -t-. Jordanes (Getica 5 & 17) uses Viscla, while the Anglo-Saxon poem Widsith refers to it as the Wistla.[6] 12th-century Polish chronicler Wincenty Kadłubek Latinised the rivername as Vandalus, a form presumably influenced by Lithuanian vanduõ 'water', while Jan Długosz in his Annales seu cronicae incliti regni Poloniae called the Vistula 'white waters' (Alba aqua), perhaps referring to the White Little Vistula (Biała Wisełka): "a nationibus orientalibus Polonis vicinis, ob aquae candorem Alba aqua ... nominatur."


Over the course of history the river possessed several names in different languages such as Low German: Wießel, Dutch: Wijsel, Yiddish: ווייסל‎ Yiddish pronunciation: [vajsl̩] and Russian: Висла.


https://en.wikipedia.org/wiki/Vistula#Etymology



на old norse смислът westla - slim
Според легендите е гигантка.Ние сме свикнали да си представяме великаните груби и космати(не,че не е имало и такива де),но какво ако е имало и такава ?



Вестла се вписва перфектно,пък и..Нордиците са бели,имам чувството,че в името освен "слим" стои значението на "бяла",може би,"бяла и тънка"..Е за реката то си пише нещо подобно в уикито де..


Eto gи и весталките,целите в бяло..Само дето те са последователки на Веста Девицата..





Е,тя и Мария е била девица когато зачева Исус,ама после се жени за Йосиф..Модел?

[Psyhea]

Обаче, на много места в нета пише, че истинският Асгард е в Източна Европа. Дори пише, че можело да е някъде в Азия. На много места - също в Русия.

Vernicia is a genus in the spurge family Euphorbiaceae, first described as a genus in 1790.[2][3] It is native to China, Japan, India, and Indochina.[1][4][5] The species have often been included within the related genus Aleurites.[6][7]


https://en.wikipedia.org/wiki/Vernicia





Bel.Psyhea,досущ весталки:)







Oтрязаната глава на Йоан,може би е в България.
https://www.history.com/news/saint-john-the-baptist-head-where


На Мимир главата я потапят в билки,на Йоан я хвърлят не в пясък,камъни,вода и т.н.,а в коприва..


Мимир е чичо на Один..Йоан е братовчед на Исус..Също така е от рода на Леви-тите,което свързвам с левитиране и левиатан https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD_(%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F)...


Лилит напуска Едем като излита от нея...


п.п.Уви,Йоан е едно дете,Елисавето го ражда на преклонна възраст след дълги години на безплодие..



Левиатан
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD_(%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F)


Цветът на Дявола бил червен.....Адонай го описват като рижав..
 А тук съм писала подробно както за Лилит,така и за Ева и раждането на Каин(Змията"познатото същество" е бил Енки),по-назад писахме за Дявол/Сатана/Енки


http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=342.45




Демоните Лилиту
Най-ранното споменаване на демон, подобен на Лилиту/Лилит и нейната компаньонка Лиллаке/Лилит е в шумерския ''царски списък'', където се споменава за бащата на Гилгамеш — Лиллу.  За него е известно съвсем малко, но от това което се знае е, че Лиллу (или още Лилу или Лила)се промъква в женските сънища и има функцията на „оплодител“/инкуб, докато жена му (Лилиту) властва над мъжките еротични сънища. По-нататък подобни качества извикват в съзнанието ни асоциацията между семитските  имена Лила и Лилиту, именно тези от лалу, или бълнуванията за лулу, означаваща похотливост
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D1%83?veaction=edit
п.п.Мяза ми на оплождане от "бог"..





И така,да се върнем към Один.
Тук някъде трябва да се порови повече..
Проблемът е ,че Мимир има сестра,Йоан няма нито братя нито сестри,изрично е описан като  едно дете на родителите си..
От друга страна,малко е спорно,че той е брат на Веста..Или поне аз останах с такова впечатление,че нещата не са категорични...


Господ праща Йоан да предвещава раждането на Исус..
Бог праща Мимир пак с някаква мисия.Този път да увещава и умиротворява,но уви


В крайна сметка двете племена на божествата се измориха от битките и решиха да призоват примирие. Както беше обичайно сред древните норвежки и други германски народи, двете страни се съгласиха да отдадат почит помежду си, като изпратиха заложници да живеят сред другото племе. Фрея, Фрейр и Ньорд от Ванир отидоха при Айсир, а Хоенир (произнася се грубо „ВИСОКО НЕВРЕМЕН“) и Мимир отидоха при Ванира.


Ньорд и децата му сякаш са живели повече или по-малко в мир в Асгард. За съжаление, същото не може да се каже за Хоенир и Мимир във Ванахайм. Ванирът веднага видял, че Хонир на пръв поглед е в състояние да даде несравнимо мъдър съвет по всеки проблем, но не успяват да забележат, че това става само когато той има Мимир в компанията си. Хоенир всъщност беше доста забавен симптом, който изгуби думи, когато Мимир не беше на разположение да го съветва. След като Хоенир отговори на уговорките на Ванир с безполезното „Оставете другите да решат“ един твърде много пъти, Ванирът си помисли, че са били излъгани при размяната на заложници. Обезглавили Мимир и изпратили отсечената глава обратно в Асгард, където разстроеният Один възпял вълшебни стихотворения над главата и го балсамирал в билки. Така запазена, главата на Мимир продължи да дава незаменим съвет на Один в моменти на нужда.


https://norse-mythology.org/tales/the-aesir-vanir-war/


Така..Мимир отива при противниците,а Фрея,брат ѝ и баща им,при другия лагер..
Фрея спи с брат си.Инцест.Нищо ново под слънцето..(Гейм оф тронс!) Инак е жена на Один
Майка на Фрейр е сестрата на Норд(баща му)..пак инцест.Инак Фрея е отдруга майка..




His father is Njord, and his mother is Njord’s unnamed sister[6] (presumably Nerthus). Freyr himself has been the lover of numerous goddesses and giantesses, including his own sister, Freya.[7] Apparently incest is a common and acceptable practice among the Vanir (although amongst the historical Germanic peoples it certainly wasn’t
https://norse-mythology.org/gods-and-creatures/the-vanir-gods-and-goddesses/freyr/


Freya (Old Norse Freyja, “Lady”) is one of the preeminent goddesses in Norse mythology. She’s a member of the Vanir tribe of deities, but became an honorary member of the Aesir gods after the Aesir-Vanir War. Her father is Njord. Her mother is unknown, but could be Nerthus. Freyr is her brother. Her husband, named Odr in late Old Norse literature, is certainly none other than Odin, and, accordingly, Freya is ultimately identical with Odin’s wife Frigg (see below for a discussion of this).


Freya is famous for her fondness of love, fertility, beauty, and fine material possessions – and, because of these predilections, she’s considered to be something of the “party girl” of the Aesir. In one of the Eddic poems, for example, Loki accuses Freya (probably accurately) of having slept with all of the gods and elves, including her brother.[1] She’s certainly a passionate seeker after pleasures and thrills, but she’s a lot more than only that. Freya is the archetype of the völva, a professional or semiprofessional practitioner of seidr, the most organized form of Norse magic. It was she who first
brought this art to the gods,[2] and, by extension, to humans as well. Given her expertise in controlling and manipulating the desires, health, and prosperity of others, she’s a being whose knowledge and power are almost without equal.


Freya presides over the afterlife realm Folkvang. According to one Old Norse poem, she chooses half of the warriors slain in battle to dwell there. (See Death and the Afterlife.)




https://norse-mythology.org/gods-and-creatures/the-vanir-gods-and-goddesses/freya/







Отново червени коси..



В своята книга "Българите:Историята на едно уникално пътуване - 30 000 години назад във ремето", Пламен Петков се позовава на текста
Анонимен римски хронограф
от Уикипедия, свободната енциклопедия


Анонимен римски хронограф от 354 г. – представлява малък сборник написан на латински език, с разнообразни сведения и съдържа една кратка световна хроника. По-голямата част е съставена през 354 г., но има и допълнения от по-късно време. За българската история има значение само световната хроника, наречена Liber generationis, сигурно преведена от други, по-стари гръцки хроники. Фразата „Ziezi ex quo vulgares“ („Зиези, от когото са българите“), е първото известно споменаване на името „българи“.
Ето какво още пише в записките на хронографа




 От първия син на Ной - Сим, произлязоха 25 народа. Те живеят на изток.
 Имената на синовете на Сим са:
 Елам, от който са еламците;
Асир, от който са асирийците;
 Арфаксад, от който са халдеите;
Лух, от който са лазите;
Харам, от който са игурите или етхес;
Лебул, от който са лидийците;
Гатсера, от който са гасфените;
Халмодат,от който са индиите;
Сала, от който са бактрийците;
Арам, от който са арабите;
Идурам, от който са гамериите;
Одерма, от който са мардиите;
Лезел, от който са партите;
Десмем, от който са гедрусите;
 Асал, от който са хискиите.
Асал породи Мелхи, който имаше двама сина - Мелхи и Мелхиседек.
Авимелех, от който са хирканите;
 Сабеби, от който са араните;
 Мемсвир, от който са армените или амените;
Евилат, от който са гимнософистите;
Зиези, от който са Българите.




“Българите и Пугурите, техните жители, бяха някога си християни; а когато един чужд народ достигна господство (зацарува) над оная страна, те бяха наречени Хазари по името на по-стария брат, който се казваше Хазариг. И стана тоя народ силен и се разшири”.    Патриарх Михаил Сирийски 1126 г. "Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало по време на сражение. И готите, и Българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях и че намират всред човешкия род противник равен на себе си...Те, Българите, които никога не се съмняваха в победата си и на които се очудваше светът...! Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал - народ, който е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля. Народ, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание се смята за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. По-рано, те - Българите - вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само онази част от земята, която ти пазиш! "     Патриарх Магнус Феликс Енодий в “ Похвалното си слово за готския крал Теодорих" V в. н. е. ...”страшните по целия свят Българи”.   Касиодор Сенатор VI в. н. е “Кробат, господарят на България и на котрагите, оставил петима синове и им завещал по никакъв начин да не се итделят един от друг, за да владеят те навсякъде и да не робуват на друг народ”.    Теофан Изповедник VIII в. н. е. “Българите са огромен, могъщ и войствен народ, който е подчинявал всички съседни народи. Един техен конник може да излезе на глава със 100 или 200 конника на неверните. Когато тръгват на война те се нареждат в редици – отпред са стрелците с лъкове, а отзад се нареждат жените и децата”... Абу ал-Хасан Али ибн Хюсеин ибн Али ал-Масуди X в. н. е. “Думата Българин значи достоен, мъдър човек."   Джагфар Тарих – историята на Волжските българи 1098г. “ В България по времето на хан Крум думите означаващи лъжа, предателство, измяна, нодобросъвестност, скъперничество, завист, клевета са непознати”.   Мишел дьо Монтен – “Есета” XVI в. н. е ..”Именникът на Българските Канове” е най-старата българска летопис. Първата му част е съставена при управлението на кан Аспарух, а е дописан през втората половина на VIII в. Оригиналът е съставен на езика на древ­ ните българи. Доказателство за това са календарните термини по 12-годишния животински циклов календар и числителните редни.


Д-р Хари Салман “Българската държава е между седемте световни цивилизации”.


Проф. Шигеоши Мацуяма “Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която бългаският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.




Кой е истинския баща на Самсон?
https://www.thetorah.com/article/who-was-samsons-real-father

Статията съдържа някой цитати от Писанието, които засягат произхода на Самсон. Казва се, че той има "двама бащи". По насетне се разказва за срещата на майка му с 'ангел', от който тя по вероятност зачева. И качествата на назорея, какъвто е и Самсон се извеждат от преноса на Духа на 'ангела' на Йехова в Самсон.




Фрея отива като заложник за мир.
Възможно ли е случая с Тамара Тефи да е същия?