Apocryphal Academy

Автор Тема: Създателите на човешкото тяло,т.нар. човешки 'БОГОВЕ' и всичко свързано с тях  (Прочетена 118324 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Tamara Tephy = Tailtiu= Serket




Image result for tailtiu goddess



https://en.wikipedia.org/wiki/Tailtiu
                 
                                             Image result for selket egyptian goddess


https://en.wikipedia.org/wiki/Serket





Бележка



Tea married Héremón King of Munster, 2nd Monarch of Ireland, son of Milesius of Spain King of Braganza, Father of the Irish Race and Scota Tephi Princess of Egypt. Héremón was born in Braganza, Iberia or Spain and died in 1683 B.C. in Rath-Beothaight, Argat-Ross, Ireland.


Children:


          i.  Iarél Fáith 10th Monarch of Ireland (died in 1670 B.C. in Magh Muaagh, Galway, Connaught, Ireland)
« Последна редакция: Декември 09, 2019, 08:08:38 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Glasberg ме подсети..Едноокия Бог


Цитат
Хор
През 3 век пр.н.е. Сет става върховно божество на фараоните като замества Хор в проявленията му Хар-мау или Харсомтус (Хар-уер или Хароерис). Доста по-късно се популяризира легендата, че Сет е убил бащата на Хор Озирис и така Сет започва да се възприема като зъл бог. По-късно Хар-мау възвръща мястото си на върховно фараонско божество: битката между Хор и Сет продължава 80 години. В края ѝ Хар-мау убива Сет като отрязва единия крак и тестисите на Сет, който пък му изважда лявото око (оттогава го наричат „богът с едно око“). По-късно Хор си възвръща окото благодарение на Тот. Това око, наречено „Уджат“, представлява победата на доброто над злото и се носи като амулет. Хор печели битката (с подкрепата на Нейт) и става владетел на Горен и Долен Египет. Според някои легенди Сет бива кастриран и убит, а според други – кастриран, а малко преди да бъде убит, Ра го отвежда със себе си и Сет става гласът на гръмотевиците.


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80_(%D0%B1%D0%BE%D0%B3)





Цитат
Один


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B4%D0%B8%D0%BD




Мимисбрун


Бел.Психея.тък в темата ще обърнем специално внимание на Йоан и Мимир,сега го споменавам поради друга причина,а именно


Цитат
В скандинавската митология Мимисбрун (на старонорвежки: Mímisbrunnr, кладенецът на Мимир[1]) е кладенец, свързан с бога Мимир, намиращ се под световното дърво Игдрасил. Мимисбрун е споменат в Поетичната Еда, съставена през XIII в. от по-ранни традиционни източници, и Прозаичната Еда, написана приблизително по същото време от Снуре Стурлусон. И двата източника сочат, че Один някога е поставил едно от очите си в кладенеца. В Прозаичната Еда се описва детайлно местоположението на кладенеца, а именно под един от трите корена на Игдрасил, който преминава и през земята на ледените йотуни (Йотунхайм), където се е намирала и първичната празнина Гинунгагап. В Прозаичната Еда се споменава, че водата от Мимисбрун съдържа в себе си такава мъдрост, че Один пожертвал едното си око в замяна на една глътка от кладенеца.


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%BD


Цитат


Очите на Бога
Проходна е една от най-известните пещери в България, намираща се в непосредствена близост до село Карлуково (на 0,5км.), емблема на Карлуковският карстов район. Геоложкият феномен се намира на 250 метра надморска височина. Пещерата е леснодостъпна и проходима през всички сезони от годината. Точно над нея минава пътят свързващ Карлуково с Гара Карлуково, Националният пещерен дом "Петър Трантеев", пътната инфраструктура на първият български геопарк "Искър-Панега" и гр.Луковит. Съществува изцяло ремонтиран път в посока Карлуково , започващ от село Румянцево, както и от съседните села Петревене и Беленци.




https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0





Цитат
Image result for Hor eyeEye of Horus


The Eye of Horus, also known as wadjet, wedjat[1][2][3] or udjat,[4][5] is an ancient Egyptian symbol of protection, royal power, and good health. The Eye of Horus is similar to the Eye of Ra, which belongs to a different god, Ra, but represents many of the same concepts.
Funerary amulets were often made in the shape of the Eye of Horus.[3] The symbol "was intended to protect the pharaoh [here] in the afterlife"[3] and to ward off evil. Ancient Egyptian and Middle-Eastern sailors would frequently paint the symbol on the bows of their vessels to ensure safe sea travel.[6]

https://en.wikipedia.org/wiki/Eye_of_Horus


Цитат




Окото на Провидението


Око на провидението (или Всевиждащото око Божие)[1][2][3] е символично-алегорична композиция, пиктограма и представлява око във вътрешността на триъгълник, от който излизат лъчи. Макар да се среща на различни места, едно от най-известните съвременни приложения е на Държавния печат на САЩ[4], на герба и от 1935 г. на банкнотата от един долар.
Идеята за включване на Окото на провидението в символиката на САЩ е на американския художник и философ Пиер Еужен дьо Симитиер – без слънчеви лъчи. Крайният проект на Чарз Томпсън, секретар на Конгреса, е одобрен от Конгреса на САЩ през 1782 г.
Този символ се използва и от масоните и илюминатите.
Окото на провидението произлиза от Всевиждащото око Божие, което се появява в западното християнско изкуство в средновековието и става особено популярен символ в барока (17 в.), включително и в българското възрожденско изкуство. Триъгълникът символизира един Бог в три Лица (Света Троица), а лъчите – слънцето на правдата. Обикновено се цитира Псалм 32:8. Руската икона „Всевидящее Око Божие“ е една от най-сложните символически композиции. Появява се в края на 18 век.
Подобни изображения се срещат още в Древен Египет: Око на Ра или Око на Атон.


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE


Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Чудя се,може ли да има връзка между показаната пещера и легендите за едноокия бог?
Четох,че преди Искъра е изпълвал пещерата,а сега нивото на реката е под пода на пещерата..
Ами ако това е бил кладенеца на мъдростта?


Мила,знам,че четеш!
Вземи се включи,че без теб не ми спори фанатазията!
Поздрави,прегръщам те силно,където и да си!
« Последна редакция: Декември 11, 2019, 07:06:30 am от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Филип Македонски (бащата на Алескандър)също губи окото си!
Майката на Александър е Олимпия,жрица,сега ще ровя и за тях..


Има легенда,че Олимпия  забременява от Зевс,престорен на змия и така ражда Александър.
Същата история имаме и при Херкулес.
« Последна редакция: Декември 11, 2019, 11:13:50 am от Psyhea »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил



Мисля, че разконспирирах Тамар / Теа Тефи и почти стигнах до дамата, донесла Камъка за коронации във Великобритания.




« Последна редакция: Декември 14, 2019, 08:26:50 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил


СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ЧЕРВЕНАТА КОСА





Въпреки че около 40% от хората са носители на гена за червана коса, само около 1% от хората на Земята са червенокоси.



« Последна редакция: Декември 15, 2019, 05:23:52 pm от Glasberg »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил


Разпределение на червенокосите в Европа






 


Червената коса винаги е била въпрос на гени. Преди се предполагаше, че самият ген се е развил по време на Палеолита в Европа сред неандерталците, защото анализите на открития в Хърватия Неандерталец показаха, че е бил червенокос.


Проблемът обаче е, че генът, отговорящ за червената коса на Неандерталеца съвсем не е онзи, които причинява червена коса при севременните хора.

Откритите при потомците на палеолитните европейци (Фини и Източноевропейци) гени за червена коса също са различни.


Това означава, че смесването на Неандерталците не е отговорно за наличието на ген за червена коса у някои от съвременните европейци. Но това също означава, че родното място на този ген изобщо не е Европа.


Истината е, че родината на гена за червена коса са степите на Централна Азия, а самата мутация се е зародила преди около 100 000 години. Ранните прародители на съвременните червенокосци са мигрирали от Централна Азия в Европа по време на Неолита, защото нивото на ултра-виолетови лъчи в степите е много ниско и предизвиква болести при възрастните, и особено при децата. За да оцелеят в средата си, телата на хората в Степите започнали да се приспособяват чрез особена мутация на M1CR гена, която мутация е предизвикала червения цвят на косата.   


След това тези пионери на червената коса са започнали да се заселват на Балканите, както и в Централна и Западна Европа. Миграциите са продължили и през Бронзовата ера, защото са търсили метал. Мнозинството от мигрантите остават по тези места, и много малко от тях стигат до Атлантическото крайбрежие, или пък се местят на изток към Сибир, а съвсем малко отиват дори до Индия.


Така Балканите и Западна Европа се утвърждават като историческа и географска родина на червенокосата култура. Точно това са наблюдавали древните писатели, които пишат за хората с червена коса.





ГАЛИ





КЕЛТСКИ ВОИН

« Последна редакция: Декември 24, 2019, 01:30:57 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил


ЧЕРВЕНОКОСА КУЛТУРА





Още през V в. пр.н.е.Херодот описва едно скитско племе от централните западни евразийски степи като хора със „сиви очи и червена коса“, каквито били и траките, чиито земи обхващали части от съвременна Турция, югоизточна България и североизточна Гърция. Тези племена са считани за варварски от гърците въпреки военната си доблест и изтънченото изкуство. Това обаче най-вероятно се дължи на това, че не са елини, отколкото на цвета на косата им.


Тацит забелязва голямото разпространение на червена коса сред германците, както и сред келтските племена във Великобритания, и правилно заключва връзка между келтите, галите и германците, всички от които произхождат от Централно-азиатските миграции в Европа. Тацит отбелязва специално черваната коса на каледоните.






Древногръцките текстове като Илиада описват древногръцките герои Ахил и Менелай като червенокоси.




Този красив Ахил трябваше да е малко по-рижав  ;)






През Средновековието и след това, червенокосите придобиват все по-негативни конотации. Червената коса се превръща в демоничен отличителен белег, свързан с вещици, вампири и върколаци.

До Ренесанса испанската инквизиция използва червената коса като начин за идентифициране на евреите, и това въпреки слабото разпространение на червената коса при евреите. Тази "емблема" остава. Художниците започват да изобразяват вероломните еврейски герои червенокоси, например коварните Юда Искариотски и Мария Магдалина преди нейното покаяние.


Тази тенденция на предубеждения и предразсъдъци се пренася в литературата, и Шекспир и Дикенс, например, представят своите еврейски герои на Шайлок (евреин-лихвар във Венецианският търговецВенецианският търговец) и ФагинОливър Туист) като червенокоси.





МАРИЯ МАГДАЛЕНА






Изночник: The Unexpectedly Violent History of Red Hairhttps://historycollection.co/unexpectedly-violent-history-red-hair/3/

Neoptolemus, Encyclopedia Brittanica
Red-haired genes 100,000 years old, Blueprint (The Newsletter of Oxford University) 31 May 2001
The Violent History of Red Hair, K Thor Jenson, OMG facts
The Genetic Causes, Ethic Origins, and History of Red Hair, Maciamo Hay, Eupedia
BritainsDNA Announces the Results of the Red-Head Project, BritainsDNA.com, 2012

Livy, The History of Rome
Seneca, On the Germans
Tacitus, Agricola
Tacitus, Germania



« Последна редакция: Декември 15, 2019, 07:33:13 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил



Червенокоси са били:



КРАЛ АРТУР







КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ I

 














ОФЕЛИЯ









УИЛИАМ II (по прякор Ръфъс)





ХЕНРИ VIII ТЮДОР




има ПРИНЦЕСА БЕАТРИС









« Последна редакция: Декември 24, 2019, 01:31:36 am от Glasberg »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Уж,щях да я трия.. :P


Всъщност,дори мислех,че съм я изтрила!






Червените коси лека полека,ще се наместят




Кръщението на Исус


IKONOGRAFIA Prezentację przygotowała mgr Magdalena Jędrzejczak. - ppt  pobierz




Ами те всички са червенокоси или руси(roso)




Пак се връщам на Лилит и нейното потомство.


От ровенето покрай Тартария,вече си мисля,че цялата информация е поднесена огледално.Което е наречено ЗЛО,то е добро и обратното..




Демоните са децата на Лилит




Чета какво пише в уикито,дългия списък с имената на демоните и техните функции/титли


И се питам дали това не е елита на Тартарските прародители,демонизиран и тотално превърнат в гротеска?


 Абадон: корен иврит означава „да унищожи“, също като ApollyonАполион (Абадон): Кралят на демоните Rev 9:11
Абигор: командва 60 легиона
Адрамелех (Архидемон), чието име означава „крал на пожарите“
Агарес: Първи херцог на Изтока, командва 31 легиона; появява се по желание
Алоцер: с титла „херцог“ – командва 36 легиони; лице на лъв, облечен като рицар на кон
Амдусциус: Велик херцог, управлява 29 легиона; прилича на еднорог
Андраш: командва 30 легиона; главата му е птича и е като ангел – с крила
Асмодей: Принцът на бесовете; считан за змията, която излъга Ева
Асмодей: Демон на гнева, изгонена от Рафаело в Книгата на Tobit 8:3
Астарот: Силен херцог-командва над 40 легиона и е ковчежник на ада
Аум: Велик херцог, който командва 26 легиона;
Айперос: Принц на Ада, командва 36 легиона;
Азазел: Началникът на козите-демони или „космат демон“
Баел: ръководител на адската армия от 66 легиона
Балам: Грозният цар с три глави. Командва 40 легиона
Белфегор: Демон или „бог“ на моавците, номер 25
Берит: Велик херцог на ада, който управлява 26 легиона, появява се като червен войник на червен кон
Билфонс: декларира разбиране на геометрията, астрологията и другите изкуства
Ботис: Показва се като змия, и обявява миналото и бъдещето
Буер: Председател на ада, на втория ред, и командва 50 легиона
Велзевул: Принцът на демоните, известен още като Повелителят на мухите, бивш най-висок ранг ангел в небето
Валафар: Висш Дук, командва 10 легиона, появява се под формата на лъв
Вепар: Велик херцог, силен; ръководител на водите, проявява се като русалка
Велдерет: церемониал-майстор
Верин: Демон на нетърпението
Ветис: Демон на корупцията
Герион: Великан кентавър, пазител на ада
Деумос: Жена демон с 4 рога и корона
Харон: Лодкарят – той е човек, който носи душите през реката Стикс
Еурином: Старши демон, който се храни с трупове; Принц на смъртта
Заган: демон-крал; лукав, командва 33 легиона
Зепан: Велик херцог, появява се като войник, командва 26 легиона
Пърхот: Брой на ада командва 26 легиона; появява се като ангел с огнен опашка
Йезавет (Jezebeth): Демон на лъжите
Касдея: От „Книга на Енох“, на 5-и ранг от Сатаната
Кобал: Демон на веселието
Ксафан: Втори по ранг демон, бивш паднал ангел
Крезил: Демон на примесите и мързела
Кроцел: Великият херцог, който изглежда като ангел, и управлява 48 легиона
Леонард: Магистър по черна магия и магьосничество
Левиатан: Дракон на море, змей на бездната
Лилит: Демон на отпадъците
Луцифер: Лекия носител, син на сутринта, бивш Серафим, Денница.
Малфас: Гранд президент на ада – командва 40 легиона; изглежда като гарван
Мамон: демон на алчността
Мастема: Лидер на падналите ангели, чиято работа е да изкушава мъжете да грешат и да ги обвиняват пред Бога
Мелхом: демон, който носи пари; платец на служители
Мефистофел: Друго име за дявола в Средновековието
Мелихим: Тъмният принц на мора
Молох: Демон почитан от израилтяните чрез принасяне на деца в жертва
Мулим: демон-лейтенант на демона Леонард
Мибас: Мениджър на видения и сънища, също и за шарлатаните
Нисрог: Втори по ранг демон, шеф на къщата на първенците
Набериус: демон в кохорта от 29 легиона, маркиз на ада
Нергал: Втори по ранг демон, командва адската тайната полиция
Никор: Воден демон отговорен за удавяния; може да предизвика урагани, бури и други подобни
Ориакс: демон, който командва 30 легиона; учи астрология
Орниаз: тормозител
Озе: велик президент, урежда 30 легиона
Пеймон: цар на ада, капитанът на церемонии; урежда 200 легиони
Прозерпина: известена и като Персефона, принцеса на ада (всъщност е старата гръцка богиня, съпруга на Хадес)
Пруфлас: главен на 26 легиона, с главата на един бухал; предизвиква войни и крамоли
Пиро: Принц на лъжите
Роптаете: Велик херцог, идва с тръби, определя правилата на 30 легиона
Раум: граф или Великата Земя командва 30 легиона; проявява се като врана
Римон (Дамас): посланик от ада
Ронове: маркиз на ада, командва 19 легиона, учи езици
Ронве: демон-полицай; командва 19 легиона
Самаел (Смаел): демон-ангел на смъртта, князът на мощта на въздуха
Сатана: Ръководител на всички бесове, води до беззаконие и вина
Семиазас: Главен демон на падналите ангели
Сонейлон: Демон на омразата
Столас: Висш принц на ада, командва 26 легиона; преподавател по астрономия и свойства растенията
Сукорбенот: Главен евнух, безполов, демон на портите
Тамус: Посланик на ада, демон капитана на големи оръжия
Укобах: демон – полицай, който поддържа огньовете на ада; изглежда горящ
Упхир: демон – лекар
Увал: Дук, командва 36 легиона, знае за миналото, настоящето и бъдещето; силен и страшен
Филатанус: демон, който съдейства на Сатаната в уреждането на содомия и педофилия
Фокалор: Велик херцог, който дави моряците
Хаурес: Херцог на ада, командва 20 легиона и изглежда страшно с очи-пламъци
Шакс: херцог на ада, командва 30 легиона, лукав крадец; появява се като щъркел
Шалбрири: Демон на слепотата
Цаим (Каим): Големият председател, който взема под формата на млечница, опр. правилата за 30 легиона




От тези трябва да се изведат кои са децата на Лилит


Следва...




Аналози на Лилит


Инана
https://en.wikipedia.org/wiki/Inanna
Афродита
https://en.wikipedia.org/wiki/Aphrodite
Атина
https://en.wikipedia.org/wiki/Athena
Венера
https://en.wikipedia.org/wiki/Venus_(mythology)
Минерва
https://en.wikipedia.org/wiki/Minerva
Ищар
https://en.wikipedia.org/wiki/Astarte


Тегаво ще е с разнищтването на децата на Лилит,няма информация или аз не намирам,всяка помощ тук,ще ми е добре дошла


Но ще опитам през другите и аналози да видя какво потомство има описано,защото който и да е заличавал информацията за Лилит,постарал се е добре


Инана


usually none, but sometimes Lulal and/or Shara


В повечето версии няма,но понякога Лулал и Шара са нейни деца.Двама сина и всеки оглавява някакви територии,сега ще видим за какво става дума


In the Sumerian religion, Lulal, inscribed dlú.làl in cuneiform,[1] is the younger son of Inanna. He was the patron deity of Bad-tibira while his older brother, Shara was located at neighboring Umma. The E.muš-kalamma, main temple of Bad-tibira, originally dedicated to Dumuzi when it was built, was later re-dedicated to Lulal when Inanna appointed him god of the city.[2]
The 1st Dynasty of Isin king Ur-du-kuga built a temple to him in Dul-edena, which was probably his cultic city.[3]
In the second and first millennium BC, Lulal evolved into an anthropomorphic god used on protective amulets, figurines and exorcists’ paraphernalia used in apotropaic rituals, such as Šurpu and Maqlu, usually displayed alongside Ugallu, “Big Weather Beast”, the lion-headed demon,[4] or with his monstrous alter-ego Lātarāk.[5]:56 The é.še.numun, “House of Barleycorn”, temple was dedicated to him as “divine cowherd” in Apak, according to a Neo-Babylonian temple list from Sippar.[5]:53
https://en.wikipedia.org/wiki/Lulal


In Sumerian religion Shara, Šara (Sumerian: 𒀭𒁈, dšara2, dšara,) is a minor god of war, mainly identified with the city of Umma, north-east of Unug (Uruk). He is identified in some texts as the son of Inanna (Ishtar).
https://en.wikipedia.org/wiki/Shara_(god)




Ето какво пише за земите


Лулал оглавява Бад Трибиа ,което значи Стена на Медните работници,занимавали са се обработването на медта!
Лулал,синът на Лилит


Bad-tibira(Sumerian: 𒂦𒁾𒉄𒆠, bad3-tibiraki), "Wall of the Copper Worker(s)",[1] or "Fortress of the Smiths",[2] identified as modern Tell al-Madineh, between Ash Shatrah and Tell as-Senkereh (ancient Larsa) in southern Iraq,[3] was an ancient Sumerian city, which appears among antediluvian cities in the Sumerian King List. Its Akkadian name was Dûr-gurgurri.[4] It was also called Παντιβίβλος (Pantibiblos) by Greek authors such as Berossus, transmitted by Abydenus and Apollodorus. This may reflect another version of the city's name, Patibira, "Canal of the Smiths".[5]


Земята на Шара,по-големия брат,е умма.Шара е припознат и като бог на войната


Сещате ли са ШАР ПЛАНИНА в Македония и Албания? ;)


Umma (Sumerian: 𒄑𒆵𒆠 ummaKI;[1] modern Umm al-Aqarib, Dhi Qar Province in Iraq, formerly also called Gishban) was an ancient city in Sumer. There is some scholarly debate about the Sumerian and Akkadian names for this site.[2] Traditionally, Umma was identified with Tell Jokha. More recently it has been suggested that it was located at Umm al-Aqarib, less than 7 km to its northwest or was even the name of both cities.[3][4]
« Последна редакция: Декември 31, 2020, 08:47:02 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Значи,при Инана имаме двама братя,единия металург занимаващ се с мед,другия е военен


Да видим Афродита
Тук вече нещата наподобяват повече на Лилит,защото вижте какви деца са описани


With Ares: Eros,[1] Phobos, Deimos, Harmonia, Pothos, Anteros, Himeros,
With Hermes: Hermaphroditus,
With Poseidon: Rhodos, Eryx,
With Dionysus: Peitho, The Graces, Priapus,
With Anchises: Aeneas


По-после ще ги разгледам един по един


Атина


No natural children, but Erichthonius of Athens was her adoptive son


Аналози на Атина


Сулис


In the localised Celtic polytheism practised in Great Britain, Sulis was a deity worshiped at the thermal spring of Bath (now in Somerset). She was worshiped by the Romano-British as Sulis Minerva, whose votive objects and inscribed lead tablets suggest that she was conceived of both as a nourishing, life-giving mother goddess and as an effective agent of curses wished by her votaries.[


https://en.wikipedia.org/wiki/Sulis


Неит


Neith /ˈniː.ɪθ/ (Koinē Greek: Νηΐθ, a borrowing of the Demotic form Ancient Egyptian: nt, likely originally nrt "she is the terrifying one"; Coptic: ⲛⲏⲓⲧ[5];also spelled Nit, Net, or Neit) was an early ancient Egyptian deity who was said to be the first and the prime creator. She was said to be the creator of the universe and all it contains, and she governs how it functions. She was the goddess of wisdom, weaving, the cosmos, mothers, rivers, water, chil[size=78%].[/size]
Neith was the tutelary deity of Sais (Coptic: ⲥⲁⲓ Sai from Egyptian Zau), where her cult was centered in the western [size=78%]Nile Delta of Lower Egypt and attested as early as the First Dynasty.[6] Neith was also one of the three tutelary deities of the southern city of Latopolis (Koinē Greek: Λατόπολις) or Esna (Snē) (Sahidic Coptic: ⲥⲛⲏ from earlier Egyptian: [/size]t3-snt[size=78%], also [/size]iwnyt[size=78%][7][8]) Latopolis was located on the west bank of the River Nile some 55 kilometres (34 mi) south of Luxor.
https://en.wikipedia.org/wiki/Neith


Менрва (МИнерва) - етруска митология


[/size]Menrva[size=78%] (also spelled [/size]Menerva[size=78%]) was an Etruscan goddess of war, art, wisdom, and medicine. She contributed much of her character to the Roman Minerva. She was the child of Uni and Tinia.
https://en.wikipedia.org/wiki/Menrva


Майката на Минрва Уни е Хера в гр.митология
Uni is the ancient goddess of marriage, fertility, family, and women in Etruscan religion and myth, and the patron goddess of Perugia. She is identified as the Etruscan equivalent of Juno in Roman mythology, and Hera in Greek mythology.[1] As the supreme goddess of the Etruscan pantheon, she is part of the Etruscan trinity, an original precursor to the Capitoline Triad,[2] made up of her husband Tinia, the god of the sky, and daughter Menrva, the goddess of wisdom.

She is often depicted with a goatskin cloak and sandals whilst holding a shield, similarly to Juno,[3] wearing a bridal veil, or completely nude.[4]dbirth, hunting, war, and fate. She was a warlike goddess


[/size]https://en.wikipedia.org/wiki/Uni_(mythology)

Бащата Тиниа - Зевс

In Etruscan religion and mythology, Tinia (also Tin, Tinh, Tins or Tina) was the god of the sky and the highest god in Etruscan mythology, equivalent to the Roman Jupiter and the Greek Zeus.[1] However, a primary source from the Roman Varro states that Veltha, not Tins, was the supreme deity of the Etruscans.[2] This has led some scholars to conclude that they were assimilated, but this is speculation.[3] He was the husband of Uni and the father of Hercle. Like many other Etruscan deities, his name is gender neutral.[4]
The Etruscans had a group of nine gods who had the power of hurling thunderbolts; they were called Novensiles by the Romans.[5] Of thunderbolts there were eleven sorts, of which Tinia, wielded three.[5]
Tinia was sometimes represented as with a beard or sometimes youthful and beardless.[3] In terms of symbolism, Tinia has the thunderbolt.[3][4] Particularly, the ones of Tinia could be red or blood coloured.[6]
Like Selvans[3] and possibly Laran,[7] Tinia also protected boundaries. His name appears as the guarantor on three boundary stones with identical inscriptions found in Tunisia, originally placed there by the Etruscan colonists.[3]

Some of Tinia's possible epithets are detailed on the Piacenza Liver, a bronze model of a liver used for haruspicy. These inscriptions have been transcribed as Tin Cilens, Tin Θuf and Tinś Θne. There have been a number of suggestions as to their meaning, but the Etruscan language is poorly understood and there is no scholarly consensus for the translation
https://en.wikipedia.org/wiki/Tinia


До тук излиза,че ЛИЛИТ  е дъщеря на гръцките Хера и Звес



Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Друг аналог е АНАТ в Canaan and Levant


Anat (/ˈɑːnɑːt/, /ˈænæt/), Anatu,[4] classically Anath (/ˈeɪnəθ, ˈeɪˌnæθ/; Arabic: عناة‎ Hebrew: עֲנָת‎ ʿĂnāth; Canaanite: 𐤏𐤍𐤕 ʿAnōt; Ugaritic: 𐎓𐎐𐎚 ʿnt; Greek: Αναθ Anath; Egyptian Antit, Anit, Anti, or Anant) is a major northwest Semitic goddess. Her attributes vary widely among different cultures and over time,[5] and even within particular myths.[6] She likely heavily influenced the character of the Greek goddess Athena.[1][2][3]


https://en.wikipedia.org/wiki/Anat


Дурга в индуизма


Durga (Sanskrit: दुर्गा, IAST: Durgā), is identified as the principal Hindu goddess of war, strength and protection.[5][6][7] The legend centres around combating evils and demonic forces that threaten peace, prosperity, and Dharma the power of good over evil.[6][8] Durga is also a fierce form of the protective mother goddess, who unleashes her divine wrath against the wicked for the liberation of the oppressed, and entails destruction to empower creation.[9]


https://en.wikipedia.org/wiki/Durga


Венера


Venus (/ˈviːnəs/, Classical Latin: /ˈwɛnʊs/; genitive Veneris /ˈwɛnɛrɪs/)[a] is a Roman goddess, whose functions encompassed love, beauty, desire, sex, fertility, prosperity and victory. In Roman mythology, she was the ancestor of the Roman people through her son, Aeneas, who survived the fall of Troy and fled to Italy. Julius Caesar claimed her as his ancestor. Venus was central to many religious festivals, and was revered in Roman religioIn
The Romans adapted the myths and iconography of her Greek counterpart Aphrodite for Roman art and Latin literature. In the later classical tradition of the West, Venus became one of the most widely referenced deities of Greco-Roman mythology as the embodiment of love and sexuality. She is usually depicted nude in paintings.


Деца на Венера са Cupid и  Aeneas
https://en.wikipedia.org/wiki/Venus_(mythology)


In classical mythology, Cupid (Latin Cupīdō [size=78%][kʊˈpiːdoː], meaning "passionate desire") is the god of desire, erotic love, attraction and affection. He is often portrayed as the son of the love goddess Venus and the god of war Mars. He is also known in Latin as [/size]Amor[size=78%][/color] ("Love"). His Greek counterpart is Eros.[1] Although Eros is generally portrayed as a slender winged youth in Classical Greek art, during the Hellenistic period, he was increasingly portrayed as a chubby boy. During this time, his iconography acquired the bow and arrow that represent his source of power: a person, or even a deity, who is shot by Cupid's arrow is filled with uncontrollable desire. In myths, Cupid is a minor character who serves mostly to set the plot in motion. He is a main character only in the tale of Cupid and Psyche, when wounded by his own weapons, he experiences the ordeal of love. Although other extended stories are not told about him, his tradition is rich in poetic themes and visual scenarios, such as "Love conquers all" and the retaliatory punishment or torture of Cupid. His powers are similar, though not identical, to Kamadeva the Hindu god of human love.
In art, Cupid often appears in multiples as the Amores, or amorini in the later terminology of art history, the equivalent of the Greek erotes. Cupids are a frequent motif of both Roman art and later Western art of the classical tradition. In the 15th century, the iconography of Cupid starts to become indistinguishable from the putto.
Cupid continued to be a popular figure in the Middle Ages, when under Christian influence he often had a dual nature as Heavenly and Earthly love. In the Renaissance, a renewed interest in classical philosophy endowed him with complex allegorical meanings. In contemporary popular culture, Cupid is shown drawing his bow to inspire romantic love, often as an icon of Valentine's Day.[2]




https://en.wikipedia.org/wiki/Cupid


Еней


In Greco-Roman mythology,
[/size]Aeneas[size=78%][/color] (/ɪˈniːəs/,[1] Latin: [ae̯ˈneːaːs̠]; from Greek: Αἰνείας, [/size]Aineíās[size=78%][/color]) was a Trojan hero, the son of the prince Anchises and the goddess Aphrodite (Venus). His father was a first cousin of King Priam of Troy (both being grandsons of Ilus, founder of Troy), making Aeneas a second cousin to Priam's children (such as Hector and Paris). He is a character in Greek mythology and is mentioned in Homer's Iliad. Aeneas receives full treatment in Roman mythology, most extensively in Virgil's Aeneid, where he is cast as an ancestor of Romulus and Remus. He became the first true hero of Rome. Snorri Sturluson identifies him with the Norse god Vidarr of the Æsir.[2]


https://en.wikipedia.org/wiki/Aeneas


ЗНачи,до момента,Лилит е дъщера на Зевс И Хера и или е била многодетна майка,или е имала двама сина


Тепърва ще уточняваме
[/size]

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Значи единия от двамата предполагаеми сина на Лилит,Лулал,по-малкия става патрон на град в който се занимават с обработване на мед


Ето какво четем за Шумер


Sumer (/ˈsuːmər/)[note 1] is the earliest known civilization in the historical region of southern Mesopotamia (now southern Iraq), emerging during the Chalcolithic and early Bronze Ages between the sixth and fifth millennium BC. It is also one of the first civilizations in the world, along with Ancient Egypt, Norte Chico, Minoan civilization, Ancient China, Mesoamerica and the Indus Valley. Living along the valleys of the Tigris and Euphrates, Sumerian farmers grew an abundance of grain and other crops, the surplus from which enabled them to form urban settlements. Prehistoric proto-writing dates back before 3000 BC. The earliest texts come from the cities of Uruk and Jemdet Nasr, and date to between c. 3500 and c. 3000 BC.[1]




Виждаме,че  Египет,Китай, Америка, Азия и Средземноморието са влизали в Шумерия.Същите територии имаме и в Тартария и мисля,че Тартария е последната Империя,пряк наследник на Шумерите - Акадци - Вавилонци


 https://en.wikipedia.org/wiki/Akkadian_Empire




The Norte Chico civilization (also Caral or Caral-Supe civilization) was a complex pre-Columbian-era society that included as many as thirty major population centers in what is now the Norte Chico region of north-central coastal Peru


The Indus Valley Civilisation (IVC) was a Bronze Age civilisation in the northwestern regions of South Asia, lasting from 3300 BCE to 1300 BCE, and in its mature form from 2600 BCE to 1900 BCE.



The Chalcolithic (English: /ˌkælkəˈlɪθɪk/),[1] a name derived from the Greek: χαλκός khalkós, "copper" and from λίθος líthos, "stone"[1] or Copper Age,[1] also known as the Eneolithic[1] or Aeneolithic[2] (from Latin aeneus "of copper") is an archaeological period which researchers now regard as part of the broader Neolithic. Earlier scholars defined it as a transitional period between the Neolithic and the Bronze Age. In the context of Eastern Europe, archaeologists often prefer the term "Eneolithic" to "Chalcolithic" or other alternatives.
In the Chalcolithic period, copper predominated in metalworking technology. Hence it was the period before it was discovered that by adding tin to copper one could create bronze, a metal alloy harder and stronger than either component.
The archaeological site of Belovode, on Rudnik mountain in Serbia, has the worldwide oldest securely-dated evidence of copper smelting at high temperature, from c. 5000 BC (7000 BP).[3][4] The transition from Copper Age to Bronze Age in Europe occurs between the late 5th and the late 3rd millennia BC. In the Ancient Near East the Copper Age covered about the same period, beginning in the late 5th millennium BC and lasting for about a millennium before it gave rise to the Early Bronze Age.


https://en.wikipedia.org/wiki/Chalcolithic


n the Sumerian religion, Lulal, inscribed dlú.làl in cuneiform,[1] is the younger son of Inanna. He was the patron deity of Bad-tibira while his older brother, Shara was located at neighboring Umma. The E.muš-kalamma, main temple of Bad-tibira, originally dedicated to Dumuzi when it was built, was later re-dedicated to Lulal when Inanna appointed him god of the city.[2]
The 1st Dynasty of Isin king Ur-du-kuga built a temple to him in Dul-edena, which was probably his cultic city.[3]

In the second and first millennium BC, Lulal evolved into an anthropomorphic god used on protective amulets, figurines and exorcists’ paraphernalia used in apotropaic rituals, such as Šurpu and Maqlu, usually displayed alongside Ugallu, “Big Weather Beast”, the lion-headed demon,[4] or with his monstrous alter-ego Lātarāk.[5]:56 The é.še.numun, “House of Barleycorn”, temple was dedicated to him as “divine cowherd” in Apak, according to a Neo-Babylonian temple list from Sippar.[5]:53


През второто и първото хилядолетие пр. Н. Е. Лулал еволюира в антропоморфен бог, използван върху защитни амулети, фигурки и принадлежности на екзорсистите, използвани в апотропейни ритуали, като Шурпу и Маклу, обикновено показвани заедно с Угалу, „Голям метеорологичен звяр“, лъвската глава демон, [4] или с неговия чудовищен алтер-его Lātarāk. [5]: 56 Храмът


Това са Лули и Угалу


ipernity: Ugallu and Lulal – British Museum, Bloomsbury, London, England -  by Jonathan Cohen


Чисто и просто сфинксове


Ето го и Шара,повече прилича на човек,но..Абе те и Енки го показват като барс някакъв а ЕНлил си е човек..
И ако излезне,че Инана/Лилит е и майка и жена на Енки и Енлил,няма да се изненадам 8)


 ipernity: Stele of Ushumgal in the Metropolitan Museum of Art, February  2008 - by LaurieAnnie


А това ДуШара - персийския аналог


Dhu Shara   آلهة الأردنيين الأنباط والمدينة المعبد - Jordan Heritage     Arabian God: Dhu'Shara / Dhu'l-Shara / Dusares - Flowers for Gods


Много важен детайл са тези къдрици..Все едно гледам статуя на Зевс     




Ето как е заченат евентуалния осиновен син на Атина


Четейки историята ,лафа "Абе,теб баща ти да не е събирал с лъжица от килима" ,вече придобива различен смисъл:)





Според Библиотеката Атина посетила бога на кова Хефест, за да поиска малко оръжия, но Хефест бил толкова обзет от желание, че се опитал да я съблазни в работилницата си. Решена да запази девствеността си, Атина избяга, преследвана от Хефест. Той хвана Атина и се опита да я изнасили, но тя го пребори. По време на борбата спермата му падна върху бедрото й, а Атина с отвращение го избърса с парче вълна (ἔριον, erion) и го хвърли на земята (χθών, chthôn). Докато тя бягаше, Ерихтоний се роди от спермата, която падна на земята. Атина, желаейки да отгледа детето в тайна, го постави в малка кутия. И след това се увери, че никой никога няма да разбере, като го раздаде. [4]


Атина даде кутията на трите дъщери (Херсе, Аглавър и Пандрос) на Цекропс, кралят на Атина, и ги предупреди да не гледат вътре. Пандрос се подчини, но Херсе и Аглавър бяха обзети от любопитство и отвориха кутията, в която се намираше младенецът и бъдещият цар Ерихтоний („неприятности, родени от земята“, следваща друга етимология). (Източниците не са ясни по отношение на това колко сестри са участвали.) Сестрите са били ужасени от това, което са видели в кутията: или змия, навита около бебе, или бебе, което е получовек и полузмия. Те полудяха и се хвърлиха от Акропола. В други сметки се посочва, че те са били убити от змията.


Алтернативна версия на историята е, че Атина е оставила кутията с дъщерите на Цекропс, докато е отишла да вземе варовикова планина от полуостров Пален за използване в Акропола. Докато тя отсъстваше, Аглаурус и Херсе отвориха кутията. Врана ги видя да отварят кутията и отлетя да каже на Атина, която изпадна в ярост и изпусна планината, която носеше (сега връх Ликабетос). Както в първата версия, Херсе и Аглаурус полудяха и се хвърлиха до смърт от скала.


По-долу в уикито,четем още за Еритонии



Когато пораснал, Ерихтоний изгонил Амфиктион, който узурпира трона от Кранаус дванадесет години по-рано, и станал крал на Атина. Той се жени за Пракситея, найяда, и има син Пандион I. През това време Атина често го защитава. Той основава Панатенайския фестивал в чест на Атина и поставя дървена статуя на Акропола. Според хрониката на Париан той научил хората си да яремят коне и да ги използват, за да теглят колесници, да топят сребро и да обработват земята с плуг. Казаха, че Ерихтоний куцал по краката си и че следователно той е измислил квадригата или четириконечна колесница, за да се придвижва по-лесно. Твърди се, че често се е състезавал като шофьор на колесница в игрите. Казвало се, че Зевс бил толкова впечатлен от неговото умение, че го издигнал до небесата, за да стане съзвездието на Колесницата (Аурига) след смъртта му.


Змията е неговият символ и той е представен в статуята на Атина в Партенона като змията, скрита зад щита си. Най-свещената сграда в Атинския акропол, Ерехтей, е посветена на Ерихтоний.


Ерихтоний е наследен от сина му Пандион I.


Змията е неговият символ и той е представен в статуята на Атина в Партенона като змията, скрита зад щита си. Най-свещената сграда в Атинския акропол, Ерехтей, е посветена на Ерихтоний.



Ерихтоний е наследен от сина му Пандион




Бил е куц!


Амфиктион (сваления крал на Атина) беше вторият син на Девкалион и Пира, [2] въпреки че също имаше традиция, че той беше автохтонен (роден от земята); [3] той също се казва, че е син на Елен, син на Девкалион и Пира. [ 4] Амфиктион е цар на Термопилите и се жени за дъщеря на Крана от Атина. [5] Според някои сведения тази дъщеря е кръстена Atthis, въпреки че това противоречи на други разкази, които се отнасят до това, че тя е починала млада като неомъжена девица. [6] В крайна сметка Амфиктион свали Кранаус, провъзгласявайки се за крал на Атина. [3] [5]

Амфиктион имаше син Итонус, който от своя страна стана баща на Беот, Йодаме и Хромия от Меланипе. [7] [8] [9] Той също имаше дъщеря, никога не споменавана по име, която стана майка на Серций от Посейдон и на Триптолем от Рар. [10] Някои добавят, че Амфиктион е имал друг син, Фискус, от Чотопатра; [11] други обаче заявяват, че Фискус е бил внук на Амфиктион чрез Етол. [12] [13]


Царуване
Амфиктион управлява Атина в продължение на десет, или по някои сметки, дванадесет години и основава Амфиктионската лига, която традиционно се е срещала в Термопилите в исторически времена. [14] [15] По време на управлението си Дионис е трябвало да посети Амфиктион в Атина и да го научи как да смесва водата с виното в правилните пропорции. [16] Амфиктион е свален от Ерихтоний, друг автохтонен цар на Атина. [3]


Ами,Тамара и Теа Тефи се припокриват,до тук Мария Девата се припокрива с Магдалината и сега имаме Инана,майка на Ерихтоний,който ще се окаже и той роден от Слънцето и Земята,с неземен произход и направо,егати манджата с грозде..!


Но,ако следваме,че това са едни аналогични истории,то пък ще се окаже,че Исус има брат?
Спокойноо,народе,всичко не е така ,до доказване на противното


МИла,четеш ли?


?!?!?!


Ми ето ти го бе,човек,тъкмо днес същото говорим и то гледай как с епотвърждава все повече и повече..
« Последна редакция: Януари 01, 2021, 05:59:28 pm от Psyhea »

Тагове към темата: