Apocryphal Academy

Автор Тема: Митове и легенди за Сътворението на Света и човека. Световна Митология 2  (Прочетена 2448 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Идеята на темата е да събере на едно място,всички митове,легенди и религиозни разкази,касаещи човешкия произход и смисъл на съществуване.
Ще разгледаме основните припокриващи се твърдения и ще докажем,че в крайна сметка,всички древни истории и легенди,говорят за едно и също нещо - извънземното начало на човешкия вид и намесата на разумни съзнателни същества от по-висш еволюционен клас,в създаването на човешкия вид.
Също така,накрая,когато приключим с набора на информация,ще се опитам да направя пълно тълкувание на текстовете и да изведем кои моменти и пасажи са отнесени буквално към нашата матрица и конкретната ни човешка история,и кои касаят мащабните Вселенски принципи и модели на устройство и функциониране.




1 Сътворение на Света
2 Сътворение на Човека
3 Грехът
4 Безсмъртния Бог роден от смъртна жена
5 Образа на Девата/Божията Майка
6 12 -те Апостола
7 Мария Магдалена
8 Лилит и потомството ѝ 
9 Нефилими/Рефаими
10 Ангели
11 Демони
12 Сатана
13 Ад
14 Рай
15 Потопът и разселването
« Последна редакция: Юни 30, 2018, 12:04:21 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат
                                               


                                                   БИБЛИЯТА, КОРАНЪТ И НАУКАТА  

                                                                                     д-р Морис Бюкай



Всяка от трите монотеистични религии притежава свой собствен сборник от писания. За всеки вярващ – евреин, християнин или мюсюлманин – те са основата, върху която се гради собствената му вяра. За всеки от тях те са материализация на едно Божествено послание, директно като това, което Авраам или Моисей са получили от Бог под формата на Десетте заповеди, или индиректно, както е при Иисус, който заявява, че говори от името на Отца, и както е при Мухаммед, който предава посланието на Корана, известено му от архангел Гавраил. Обективните сведения от историята на религиите ни задължават да подходим по един и същ начин към Стария завет, Новия завет и Корана, а именно като към сборници, в които е записано послание.
Но въпреки че мюсюлманите приемат този общ подход, вярващите от страните на Запада – с преобладаващо юдео-християнско влияние – отказват да признаят, че Коранът представлява една низпослана книга. Отношението на всяка от религиозните общности към другите обяснява изразяваните от нея позиции по проблема за Светите писания. Юдаизмът приема като своя свещена книга Еврейската библия. Тя се различава от Стария завет по добавените от самия него (Стария завет) няколко книги, които не съществували на еврейски език. На практика обаче намеса въобще не променя доктрината. Юдаизмът не допуска никакво послание, което се явява по-късно от собственото Му. Християнството възприема на свой ред Еврейската библия, но с някои добавки. То обаче не приема всичко написано, за да изясни на хората мисията на Иисус. Църквата е извършила значителни съкращения в книгите, отнасящи се до живота на Иисус и изясняващи неговото учение. В Новия завет е запазена само една малка част от тях, като най-важни са Четирите канонически евангелия. Християнството не признава послание след тези от епохата на Иисус и апостолите. Следователно така то елиминира и Корана. Дошло шест века след Иисус, посланието на Корана приема многобройни данни от Еврейската библия и евангелията, тъй като в него често се цитират Тора1 и Евангелие. Коранът препоръчва на всеки мюсюлманин да вярва в предхождащото го Писание: “О, вярващи, вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Писанието, което е низпослал преди! А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил.” (4: 136). Той обръща внимание на голямата роля в историята на посланието на пратениците на Бог, като Ной, Авраам, Моисей, пророците, и на Иисус, който заема особено място сред тях.
В Корана, както и в евангелията, неговото раждане е представено като свръхестествен факт. Книгата отделя специално място на Мария: нима сура №19 на Корана не носи нейното име? Трябва да се отбележи, че данните, отнасящи се до Корана, са изцяло непознати в западноевропейските страни. Това не е чудно, като си спомним какво образование по религиозните проблеми на човечеството са получили многобройните поколения и в какво неведение са били държани за всичко, свързано с исляма. Не е ли била запазена употребата на понятията мохаммеданска религия и мохамедани чак до наше време, за да се подхранва погрешното убеждение, че става дума за вярвания, дело на един човек, в които Бог (в християнския смисъл на думата) няма място. Много от нашите съвременници се интересуват от философските, социалните и политическите страни на исляма, без въобще да са се запитали за същността на истинското ислямско послание. 6 Приема се за безспорно, че Мухаммед е използвал създаденото от своите предшественици, за да се отстрани по този начин въпросът за посланието. Мюсюлманите са обект на силно презрение в някои християнски страни! Аз можах да го изпитам, когато се опитвах да проведа диалог с цел съпоставяне на разказите в Библията и Корана, и се натъкнах на систематичен отказ да се обърне внимание, дори само да се помисли, върху съдържащото се в Корана по разглеждания въпрос. Сякаш позоваването на Корана беше равнозначно на позоваване на дявола! Впрочем изглежда, че в най-висшите кръгове на християнския свят настъпва радикална промяна. Един документ на секретариата на Ватикана за нехристияните, Ориентация към диалог между християни и мюсюлмани, издаден през 1970 г. след II събор на Ватикана, показва мащаба на промените в официалното поведение. След като приканва да се отстрани “остарелият образ, наследен от миналото или деформиран поради предразсъдъци и клевета”, създаден от християните за исляма, документът на Ватикана иска “да се извадят наяве несправедливостите, които възпитаният в духа на християнството Запад е допуснал спрямо мюсюлманите”. Той критикува погрешните представи на християните за мюсюлманския фатализъм, за юридизма на исляма, за неговия фанатизъм и т. н. Набляга на въпроса за единството на вярата в Бог и припомня учудването, което предизвикал кардинал Кьониг по време на официална конференция през март 1969 г. в Мюсюлманския университет в Ал Азхар в Кайро, когато последният го поставил пред слушателите си от Великата джамия. Припомня също отправената през 1967 г. покана от Секретариата на Ватикана към християните да поздравят мюсюлманите по повод края на Рамадана, “този истински религиозен празник”. Тези първи опити за сближаване между Римската курия и исляма бяха последвани от различни прояви и срещи, които ги конкретизираха.
Но осведомените за тези събития, състояли се в западния свят, бяха удивително малко, въпреки че не липсват средства за разпространение на информацията: преса, радио и телевизия. Вестниците отделиха малко място на официалното посещение на кардинал Пинедоли, президент на Секретариата на Ватикана за нехристияните, което той направи при краля на Саудитска Арабия Фейсал на 24 април 1974 г. Вестник Le Monde от 25 април му посвети няколко реда. От тях става ясно, че кардиналът е предал на суверена послание от папа Павел VI. В него последният изразява “уважението на Негово светейшество, вдъхновен от дълбоката вяра в обединяването на ислямския и християнския свят, към Негово величество Фейсал, върховен повелител на ислямския свят”. Шест месеца по-късно, през октомври 1974 г., папата прие официално във Ватикана Великите улеми на Саудитска Арабия. По този повод бе организиран колоквиум между мюсюлмани и християни на тема “Културните права на човека в исляма”. На 26 октомври 1974г. вестникът на Ватикана, l’Observatore Romano, отрази събитието на първа страница, като му отдели повече място, отколкото на отчета за деня на закриването на Синода на епископите, събрани в Рим. След това Великите улеми на Арабия бяха приети от Вселенския събор на църквите в Женева и от монсеньор Елхингер, епископ на Страсбург. Епископът покани улемите да извършат обедната си молитва пред него, в катедралата му. Ако това събитие бе отразено, то бе повече заради зрелищната му страна, отколкото поради изключителното му религиозно значение. Във всеки случай, много малко бяха тези, които на въпроса ми, знаят ли нещо за тези прояви, можаха да отговорят утвърдително. Несъмнено важен момент в отношенията между двете религии представлява откритостта на папа Павел VI към исляма и твърдението му, че е “вдъхновен от дълбока вяра в обединението на ислямския и християнския свят, които почитат един Бог”.
Това напомняне за чувствата на главата на католическата църква към мюсюлманите беше необходимо, тъй като много християни, възпитавани в дух на явна 7 неприязън – както със съжаление констатира документът, – по принцип са враждебно настроени към всичко, свързано с исляма. Именно поради тази причина те остават в неведение за неговата същност и имат напълно погрешни представи за ислямското послание. Във всеки случай, логично е при изучаването на някоя страна от посланието на една монотеистична религия да се обърне внимание и на това, което предлагат другите две по същия въпрос. Общото изследване върху даден проблем е по-интересно от частното изследване. Следователно и трите религии без изключение са заинтересувани от съпоставянето на някои от разглежданите в Светите писания теми с научните данни от ХХ в. И освен това те имат един общ враг – настъплението на материализма в наши дни. Както в страните с юдео-християнско влияние, така и в ислямските страни, се смята, че религия и наука са несъвместими. За да бъде обхванат изцяло този въпрос, би трябвало той да бъде подложен на широко обсъждане. Аз бих искал да разгледам само един негов аспект: изучаването на самите Свети писания в светлината на съвременните научни познания. Поставената цел изисква предварително да се запитаме: автентични ли са текстовете, с които днес разполагаме? За да отговорим, трябва да проучим обстоятелствата, които са имали определящо значение при записването на текстовете и предаването им до наши дни. Изследването на Светите писания от гледна точка на текстуалната критика започна съвсем отскоро. Що се отнася до Библията, Стария и Новия завет, през много векове хората са се задоволявали да ги приемат такива, каквито са. При прочитането им са се давали само апологетични преценки. Изказването и на най-малката критика се е считало за грях. Единствено духовниците са имали привилегията да ги познават изцяло.
Повечето от лаиците са имали достъп само до откъси, подбирани от литургии или проповеди. Заслугата за откриването и огласяването на проблемите, които понякога са много сериозни, принадлежи на текстуалната критика, обособила се като отделна специалност. Но какво разочарование представлява прочитането на толкова трудове, които претендират за критичност, а в действителност предлагат само апологетични изложения, целящи да прикрият объркването на автора пред действителните трудности при интерпретацията. При подобни условия единствено този, който е запазил непокътнати способностите си за разсъждение и чувството си за обективност, може да се справи с неточностите и противоречията. Такова поведение, което цели да оправдае запазването в текстовете на изпълнени с грешки пасажи, предизвиква само съжаление. За хора с по-възвишен дух то може да бъде много вредно. Опитът показва, че ако единици са способни да различат подобни грешки, множеството християни никога не са си давали сметка за съществуването им. Те са били в неведение относно несъвместимостта на разпространените познания – често много елементарни – с някои от въпросните пасажи. Хадисите в исляма представляват еквивалент на евангелията. Хадисите са сборници от разкази за повелите, делата и съгласието на Мухаммед. Такива са и евангелията по отношение на Иисус. Първите хадиси са написани десетилетия след смъртта на Мухаммед, както и евангелията – десетилетия след Иисус. И в двата случая това са човешки свидетелства за минали събития. Ще видим, че противно на разпространеното мнение Четирите канонически евангелия не са дело на свидетели на събитията, както самите те известяват. Същото се отнася и за най-сериозните сборници с хадиси. Трябва да спрем сравнението дотук, тъй като ако за автентичността на някои хадиси се е спорило и продължава да се спори, то през първите години от съществуването на Църквата само четири измежду многобройните евангелия са били 8 обявени за официални, или канонически, въпреки множеството противоречия. Заповядано било всички други да бъдат скрити, откъдето и името им апокрифни.
Друга основна разлика между християнството и исляма по отношение на Светите писания е отсъствието при първото на един внушен и едновременно записан текст, докато вторият притежава Корана, отговарящ напълно на това определение. Коранът излага Посланието, разкрито на Мухаммед от архангел Гавраил, непосредствено записано, наизустено и рецитирано от вярващите по време на молитвите и в частност през месец Рамадан. Самият Мухаммед го подредил в сури и скоро след смъртта на Пророка, по време на халифата на Осман (12 до 24 година след това), сурите били събрани, за да се достигне притежавания от нас текст. Християнското послание, за разлика от Корана, се основава на многобройни непреки свидетелства, защото въпреки разпространеното мнение не съществува нито едно свидетелство на очевидец за живота на Иисус. Така изглежда проблемът за автентичността на двете откровения. Съпоставянето между Писанията и данните на науката винаги е било повод за разсъждение. Първоначално се наложила тезата, че съответствието между Писанията и науката е необходим елемент за автентичността на свещения текст. Свети Августин го заявява като принцип в писмо № 82, което ще цитираме по нататък. Развитието на науката извадило наяве съществуването на различия между нея и библейските писания и било решено да не се правят повече съпоставяния. Така възникнало противопоставянето между библейските тълкуватели и учените, което в наши дни става все по-остро. Тъй като едно Божие послание не би могло да съдържа погрешни факти, имало е само една възможност да се постигне примирие – да се приеме за неавтентичен всеки пасаж от Библейското писание, съдържащ научно неприемлив факт. Но това решение не било прието. Напротив, библейските тълкуватели разпалено бранели целостта на текста и това ги довело до заеманите от тях позиции, които са напълно неприемливи за един научен разум. Ислямът, също както и Свети Августин, винаги е смятал, че има съответствие между съдържанието на Светото писание и научните факти.
Както ще се убедим понататък, Коранът излага факти, значително по-многобройни от съдържащите се в Библията, по които науката тепърва ще се произнесе; няма място за сравнение между ограничения брой противоречащи на науката сведения в Библията и многобройните научни твърдения в Корана. Това изследване стигна до заключението, че нито едно от тях не може да бъде оспорвано от научна гледна точка. В края на книгата става ясно. При сборниците с проповеди на Пророка (хадисите), които не са част от посланието на Корана, положението е съвсем различно, тъй като някои са научно неприемливи. Тези хадиси са били подложени на сериозни проучвания в съответствие със строгите принципи на Корана, които повеляват в такива случаи винаги да се позоваваме на науката и на разума. Трябва да уточним някои понятия, отнасящи се до приемливостта или неприемливостта от научна гледна точка на някои твърдения в Светите писания. Необходимо е да подчертаем, че под научни данни разбираме окончателно доказани факти. Поради това съображение са елиминирани теории, които са необходими в дадено време, за да обяснят едно явление, но по-късно могат да бъдат опровергани или заместени от други, допълнени от развитието на науката. За да се избегнат грешките, аз се спирам само на достатъчно добре обосновани факти. Например дори приблизително не е известна датата на появяването на човека на Земята, но са открити следи от човешка дейност, които без съмнение посочват, че това е станало преди десетото хилядолетие пр. Хр. От това следва изводът, че библейският текст от Битие, съдържащ генеалогията и датата на появата на човека (Адам е бил  сътворен,именно тридесет и седем века преди Иисус, е неприемлив от научна гледна точка.
Може би науката тепърва ще уточнява времето на това събитие, но едва ли някога ще се твърди, че човекът се е появил на Земята преди 5736 години, както посочва през 1975 г. еврейският календар. Следователно библейските данни относно произхода на човека са неверни. Съпоставянето с науката изключва чисто религиозните проблеми. Така например науката не може да обясни по какъв начин Иисус се е явил на Моисей, както и тайната, обгръщаща идването на Иисус на този свят без наличието на биологичен баща. Впрочем писанията не предлагат никакво материалистично обяснение на подобни факти. Това проучване разглежда най-различни природни феномени, за които Светите писания излагат повече или по-малко коментари или обяснения, като противопоставя изобилието от подобни твърдения в Корана, като рязко контрастират с умереността на другите две послания. Аз започнах разглеждането на посланието на Корана без всякаква предубеденост и с пълна обективност, като търсех до каква степен текстът му е съвместим с данните на съвременната наука. От преводите бях научил, че Коранът често споменава различни природни явления, но имах само бегла представа за тях. Едва след много внимателно изучаване на арабския текст успях да го изследвам задълбочено, като достигнах извода, че Коранът не съдържа нито едно твърдение, което би могло да бъде критикувано от гледна точка на съвременната наука. Със същата обективност проучих и Стария завет, и евангелията. При първия не стана нужно да отида по-далеч от първата книга Битие, за да открия твърдения, които се оказаха несъвместими с доказаните днес научни факти.
Когато разтворим евангелията, още от първата страница пред нас възниква един извънредно сложен проблем, тъй като родословието на Иисус по Матей напълно се различава от това на Лука, а то от своя страна е напълно несъвместимо със съвременните познания по повод появяването на човека на Земята. Наличието на подобни противоречия, несъвместимости и неправдоподобности едва ли би могло да попречи на вярата в Бог. То е плод дължи единствено на отговорността на хората. Никой не би могъл да каже какъв дял в него имат измислените редакции, каква е частта на промените с религиозна цел и на несъзнателните изменения на Светите писания, както и как са изглеждали оригиналните текстове. В наши дни найголяма изненада предизвиква фактът, че при наличието на подобни противоречия или несъвместимости с доказаните научни знания специалистите по изучаването на текстовете или се преструват, че не ги забелязват, или посочват грешките, но се опитват да ги прикрият с помощта на диалектически фокуси. По-нататък ще приведем примери за брилянтно използваните апологетични формулировки от известни тълкуватели на Евангелие от Матея и това от Иоана. Опитите за прикриване на несъответствие или на противоречие, свенливо наричани “затруднения”, често се увенчават с успех. Това обяснява защо много християни не са запознати със сериозните грешки в множество откъси на Стария завет и евангелията. В първата и втората част на тази книга читателят ще намери точни примери за тях. В третата част на книгата ще открие неочаквано прилагане на науката при изучаването на едно Свето писание, чрез което съвременното повърхностно мислене по-лесно ще стигне до разбирането на някои знамения в Корана, останали досега неясни, дори неразбираеми.
И това никак не е странно, тъй като се знае, че за исляма науката и религията са като две сестри близначки. Още от възникването си едно от неговите религиозни правила е предписвало да се развива науката: резултат от прилагането му е необикновеният научен подем по времето на великата ислямска цивилизация, от който се е възползвал Западът преди Ренесанса. Съвременният прогрес, постигнат в тълкуването на някои неразбирани или неправилно тълкувани пасажи от 10 Корана, осъществен благодарение на научните познания, съставлява апогеят на съпоставянето между Светите писания с науката.
« Последна редакция: Юни 30, 2018, 02:20:52 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат
СТАРИЯТ ЗАВЕТ I.

Колко ли от читателите на Стария завет, на които бихме задали този въпрос, ще ни отговорят чрез повторение на наученото от въведението в Библията, а именно, че книгите са написани от хора, вдъхновени от Светия дух, но все пак техният автор е Бог. Понякога авторът на увода на Библията се ограничава с наставления към читателя чрез кратка бележка, която пресича възможността за всякакви въпроси. Друг път прибавя забележки, предупреждаващи, че е възможно към първоначалния текст да са били включени детайли, но въпреки това спорният характер на някой пасаж не променя общата “истина” в него.
Акцентът пада върху тази “истина”, чийто гарант е Магистратът на църквата, помощник на Светия дух, който единствен може да поясни тези проблеми пред вярващите. Нима от IV в. църквата не е одобрила на своите събори списък на Светите книги, потвърден на съборите във Флоренция (1441), Трент (1546 ) и I събор на Ватикана (1870), за да се стигне до т. нар. Съборен канон.
Не бе ли публикуван съвсем скоро след толкова енциклики един старателно подготвян в продължение на три години (1962–1965) документ от първостепенна важност, дошъл на бял свят след II събор на Ватикана. Безкрайно много читатели на Библията, както и преди много векове, се успокояват със сведенията, намиращи се в уводната част и съдържащи гаранции за автентичност, и въобще и не помислят, че те може да бъдат оспорвани. Но при прегледа на работите, написани от духовни лица и непознати на обикновения читател, става ясно, че въпросът за автентичността на книгите на Библията е много по-сложен, отколкото a priori бихме могли да предположим.
Ако например разгледаме съвременното издание в отделни свитъци на преведената на френски под ръководството на Библейската школа в Йерусалим1 Библия, нещата изглеждат съвсем различно и си даваме сметка, че както Старият завет, така и Новият повдигат въпроси, които авторите на коментарите не са премълчали. Много точни данни намираме в по-сбитите и силно обективни проучвания, като например това на проф. Едмон Жакоб “Старият завет” 2 . Тази книга предлага великолепен преглед на проблема. Много хора не знаят – подчертава Жакоб, че първоначално са съществували множество текстове, а не само един. Към IIІ в. пр. Хр. са били налице най-малко три варианта на Библията на еврейски: това е текстът масора, който според някои е послужил – или поне част от него – при гръцкия превод и Самаритянското петокнижие. Към I в. пр. Хр. се правят опити за установяване на един общ текст, но едва през I в. сл. Хр. текстът на Библията е бил окончателно записан. Ако притежавахме тези три варианта, може би щяхме да можем да ги сравним и да добием мнение за оригинала, но проблемът е, че ни липсва и най-малката представа.
Ако не смятаме свитъците от пещерата Кумран датиращи от предхристиянската епоха, приблизително от времето на Иисус, – един папирус с Десетте заповеди от II в. сл. Хр., 11 различаващ се от класическия текст, както и няколкото фрагмента от V в. сл. Хр. (Генезиса от Кайро), най-старият еврейски текст на Библията е от IX в. сл. Хр. Първият превод на гръцки език е на Седмокнижието. Той е дело на евреите от Александрия през III в. пр. Хр. Той именно е послужил на авторите на Стария завет и е бил единствен източник чак до VII в. сл. Хр. Най-често използваните гръцки текстове са тези от един запазен ръкопис, известен под името Codex Vaticanus и пазен във Ватикана, и втори Codex Sinaiticus в Британския музей в Лондон, и двата датиращи от IV в. сл. Хр. През V в. Свети Йероним е могъл да изготви един текст на латински, като е използвал еврейски документи. Това издание е било наречено по-късно Vulgate поради широкото си разпространение след VII в. Само ще припомним, че съществуват и частични арамейски и сирийски (Пешита) версии. Всички тези версии позволиха на специалистите да достигнат до т. нар. среден текст, своего рода компромис между различните версии. Едновременно се подготвят сборници на различни езици, представящи паралелно и съпоставящи еврейската, гръцката, латинската, сирийската, арамейската и дори арабската версии. Това е известната Библия на Уолтън (Лондон, 1657). За да бъдем изчерпателни, трябва да добавим, че библейските идеи на различните християнски църкви се различават и че те приемат отделни книги, и че до днес няма обща концепция за превода им дори на един и същи език. Вселенският превод на Стария завет, който е резултат от работата на многобройни католически и протестантски експерти, би трябвало да стигне до един синтезиран текст. Както става ясно, човешката намеса в текста на Стария завет е значителна.
Лесно можем да си представим как за повече от две хилядолетия от версия на версия, от превод на превод с всички неизбежно произтичащи от това промени оригиналният текст е могъл да бъде изменен. Произход на Библията Преди да се превърне в сборник от свещени книги, тя е била народно предание, основано единствено на човешката памет, и главно средство за изразяване на идеите от това време.
То се предавало чрез пеене. “В началния стадий от своето развитие всеки народ пее – пише Жакоб, – в Израел, както и другаде, прозата е била предшествана от поезията. В Израел се е пеело много, и то добре; историческите условия са го извеждали до върховете на ентусиазма, както и до бездните на безнадеждността; той активно е участвал в изграждането на своята съдба; тъй като всичко за него е имало свой смисъл, той го е предал чрез голямото разнообразие в песните си.” Пеело се е по най-различни поводи и Жакоб изброява част от тях, сред които са и съпровождащите песни, открити в Стария завет: песни при хранене, други, изразяващи радостта от прибраната реколта, песни, придружаващи работата, каквато е прочутата Песен при Кладенеца (Числа, 21: 17), сватбени песни като тези от Песен на песните, песни при траур, военни песни, извънредно многобройни в Библията, сред които Песента на Девора (Съдии, 5: 1–32), прославяща победата на Израел, която Яхве мечтаел (Числа, 10:35): “кога ковчегът се вдигаше за път, Моисей казваше: стани, Господи, да се разпилеят Твоите врагове, и да побягнат от Твоето лице ония, които Те мразят”.
12 Освен това трябва да споменем Максимите и Пословиците (Книгата на пословиците, Пословици и Максими от Историческите книги), думите за благословия и проклятие, законите, които пророците налагат на хората, след като са получили Божието благоволение. Жакоб отбелязва, че тези слова са били предавани или по семеен път, или чрез светилищата под формата на разкази за историята на народа, избран от Бог. Те скоро се превърнали в басни, като Апологията на Йотан (Съдии, 9: 8–20), където “дърветата тръгнали да си помажат цар и казали последователно на маслината, смоковницата, лозата, тръна”, което кара Жакоб да напише: “разказът, движен от баснотворчеството, не се е поколебал да засегне теми и епохи, които не познава добре”, и да заключи: “Възможно е разказите от Стария завет за Моисей и патриарсите да отговарят само отчасти на историческите факти, но при устните предания разказвачите са вложили толкова изящество и въображение за свързване на различаващите се един от друг епизоди, че са успели да обединят в едно напълно приемливо за критично настроените умове цяло събитията от зората на света и човечеството.” Напълно основателно може да се допусне, че след заселването на еврейския народ в Ханаан, т. е. в края на XIIІ в. пр. Хр., писмеността вече се е използвала за предаване и записване на преданията, но без особена строгост дори когато е ставало дума за онова, което би трябвало да е най-дълготрайно според хората, а именно законите. Дори законът, за който се смята, че е дело на ръката на Бог – Десетте заповеди, е достигнал до Стария завет в две версии: Изход (20: 1–21) и Второзаконие (5: 1–30). Смисълът е еднакъв, но различията са очевидни. Необходимо е било да се записва важна документация: договори, писма, свитъци на лица (съдии, висши градски чиновници, родословни дървета), списъци на дарове, на плячка.
Така са били съставени архивите, послужили при по-късните редакции на книгите, с които ние разполагаме. Това предизвикало смесването на жанровете във всяка книга. Издирването на мотивите за събирането на разнородни документи остава за специалистите. Интересно би било да се направи сравнение между един разнороден ансамбъл, какъвто е Старият завет, чиято основа са устните предания, и случилото се на съвсем друго място и по друго време, когато се заражда една примитивна литература. Нека да вземем за пример появата на френската литература в епохата на Франкското кралство. Първоначално именно устните предания служат за запазването на подвизите: войни, водени често в защита на християнството, различни драми, в които намират изява героите, векове по-късно послужили като източник за вдъхновение на трубадури, хроникьори и автори на различни “цикли”. По този начин в началото на християнската ера се появили рицарските песни, в които реалното се смесва с легендата и които са първите творби от една епопея.
Най-известна сред тях е Песента за Роланд, вдъхновена от един подвиг на Роланд, командир на ариегарда на император Шарлеман, на връщане от поход в Испания. Саможертвата на Роланд не е измислица на разказвача. Действително става дума за едно нападение на планинци – баски, което вероятно е станало на 15 август 778 г. Литературната творба представя само легендата; тя се основава на исторически факти, но не би могло да бъде възприета буквално от историците. Паралелът, направен между зараждането на Библията и подобен род литература, изглежда близък до действителността. Неговата цел ни най-малко не е да отпрати в склада с митологични сборници притежавания днес от хората библейски текст, както правят толкова систематични отрицатели на идеята за Бог. Възможно е изцяло да вярваме в реалността на Сътворението, в това, че Бог е предал на Моисей Десетте заповеди, в Божията намеса в човешките дела например по времето на цар Соломон. Може да смятаме, че основната част от тези събития е стигнала до нас, но без да пропускаме едновременно с това, че детайлите на описанието трябва да бъдат 13 подложени на строг критичен анализ, тъй като участието на хората при записването на устните предания е било твърде голямо. 1 Editions du Cerf, Париж. 2 Издадена в поредицата "Que sais-je" на Press Universities de France. [Цитатите на български език са по: БИБЛИЯ сиреч КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕХТИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ.Ц., Св. Синод на Българската църква, 1998. - Бел.прев.]
« Последна редакция: Юни 30, 2018, 02:21:20 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат
II. КНИГИТЕ В СТАРИЯ ЗАВЕТ
Старият завет представлява сборник от произведения с различен обем и разнообразни по жанр, написани през повече от девет века на много езици, и основаващи се на устните предания. Много от тези произведения са били коригирани и допълвани през различни епохи в зависимост от събитията или от определени частни потребности. Най-вероятно появата на тази изобилна литература съвпада по време с началото на израилтянската монархия, към XІ в. пр. Хр., с появата на корпуса на писарите в царската свита, чиято роля не се ограничавала само в писането. Първите откъси от писмени паметници, посочени в предната глава, най-вероятно датират от това време. Те са будели интерес и затова са били записани: някои от посочените по-горе песни, пророческите предсказания на Иаков и Моисей, Второзаконието, и в по-общ план – законодателни текстове, които оформят религиозната традиция още преди формирането на правото. Тези текстове се явяват като откъси, разпръснати на различни места из Стария завет. Малко по-късно, може би през X в. пр. Хр. е бил съставен т. нар. яхвистки1 текст на Петокнижието, който ще стане основата на първите пет книги, наречени Мойсееви. Покъсно към него била добавена версия, наречена елоистка2 , и версията, наречена проповедническа3 . Основният яхвистки текст разглежда времето от Сътворението на света до смъртта на Иаков. Той произхожда от царството на юга (Юдея). В края на IX и средата на VIII в. пр. Хр. в царството на севера (Израел) Елия и Елисей разпространяват появилото се пророческо влияние (техните книги са стигнали до нас.) От това време е и елоисткият текст на Петокнижието, много по-кратък в сравнение с яхвисткия, тъй като се спира само на фактите, отнасящи се до Авраам, Иаков и Йосиф. Книгите на Йошуа и Съдиите са от същото това време. През VIIІ в. пр. Хр. са живели пророците писатели: Амос и Осия в Израел, Исаия и Михей в царството Юдея. Превземането на Самария през 721 г. пр. Хр. слага край на царството Израел. Неговото религиозно наследство е прието от Юдейското царство. От този период датира Сборникът от притчи, най-характерното за който е сливането на яхвисткия и елоисткия текст на Петокнижието в една книга: така е била създадена Тората. По това време са били написани и Десетте божи заповеди. Началото на дейността на пророк Иеремия съвпада с царуването на Йосиас през втората половина на VII в. пр. Хр., но книгата на първия придобила завършен вид едва век по-късно. Проповедите на Софоний, Наум и Авакум датират от времето преди Първия вавилонски плен през 598 г. пр. Хр. По време на първия плен Иезикиил вече е 14 пророкувал. След това, през 587 г. пр. Хр. пада Йерусалим, което отбелязва началото на Втория плен, продължил до 538 г. пр. Хр. Книгата на Иезикиил, последният велик пророк и пророкът на пленничеството, е редактирана в днешния й вид от писарите едва след неговата смърт. Те са негови духовни наследници. Същите тези писари са съставили още една, трета версия на Сътворението, наречена жреческа, обхващаща периода от Сътворението до смъртта на Иаков. По този начин в яхвисткия и елоисткия текст на Тората е бил вмъкнат още един, чиито добавяния ще открием и в книги, написани четири и два века по-рано. По това време е била създадена книгата Плачът на Иеремия. По заповед на Кир вавилонският плен завършва през 538 г. пр. Хр., евреите се завръщат в Палестина и Йерусалимският храм бил построен отново. Подновява се и пророческата дейност, откъдето произхождат книгите на Агей, Захария, третия Исаия, на Малахия, Даниил и Варух (последната е написана на гръцки). Книгите на Мъдростта също датират от времето след пленничеството: Притчите са редактирани окончателно към 480 г. пр. Хр., книгата на Иов – в средата на V в. пр. Хр. Еклесиастът, или Qohкlet, е от III в. пр. Хр., от същия век датират и Песен на песните, двете книги на Летописите, на Ездра и Неемия; Еклесиастикът, или Сирасид, се е появил през II в. пр. Хр.; книгата на Мъдростта на Соломон и двете книги на Макавей са написани един век пр. Хр. Книгите на Рут, Естир и Иона са трудно определими, както и книгите на Товита и Иудит. Възможно е тези данни да бъдат променени, тъй като първоначалната форма на Стария завет е от I в. пр. Хр., а окончателен вид той придобива едва през I в. пр. Хр. Следователно Старият завет представлява паметник на литературата на еврейския народ от произхода му до началото на християнската ера. Книгите, влизащи в него, са били редактирани, допълвани, променяни през времето между X и I в. пр. Хр.
Предложената тук гледна точка относно историята на тяхното написване не принадлежи само на автора. Основните сведения за този исторически преглед са взети от статията Библията4 , написана за Еncyclopedia Universalis от Ж. П. Сандроз, професор в Доминиканския факултет в Солшоар. За да разберем същността на Стария завет, трябва да имаме предвид тези факти, потвърдени в наши дни от висококвалифицирани специалисти. Написаното съдържа послание, но днес ние притежаваме само това, което хората са ни оставили, след като са променили текстовете съобразно своите виждания в зависимост от обстоятелствата, в които са се намирали, и трудностите, които са срещали. Когато сравняваме обективните сведения с тези, които се предлагат от въведенията към Библията, предназначени за широко разпространение, си даваме сметка, че тук фактите се представят по съвсем различен начин. Премълчават се основни сведения за написването на книгите, двусмислици объркват читателя, други факти се омаловажават до такава степен, че създават невярна картина на действителността. Множество предговори или встъпления на Библията променят по този начин истината. За книги, които са били многократно поправяни (като Петокнижието), само се споменава, че е възможно някои детайли да са били добавени.
Често възлови факти се премълчават, като вместо да бъдат изложени, се предлага дискусия по маловажни проблеми. Разпространяването на подобни неверни представи за Библията е истинско оскърбление. Тора или Петокнижието Тора е семитско име. Гръцкият израз, който на български се превежда като “Петокнижие”, служи, за да обозначим произведението, състоящо се от пет части: Битие, Изход, Левит, Числа и 15 Второзаконие, които представляват първите пет съставни елемента на сборника, обхващащ трийсет и девет глави и наречен Стария завет. Тази група текстове разглежда времето от Сътворението на света до пристигането на евреите в обетованата земя Ханаан, след Египетския плен, по-точно до смъртта на Моисей. Но разказът на тези събития е само рамката, в която присъстват разпоредби, засягащи религиозния живот и социалните контакти на еврейския народ, откъдето и името Законът, или Тора. Дълго време юдаизмът и християнството са смятали, че автор на тези текстове е самият Моисей. Като основание е послужил може би фактът, че Бог е казал на Моисей (Изход, 17: 14): “запиши това за спомен в книгата (поражението на Амалик)”, както по повод на Изхода от Египет, че “Моисей описа тяхното пътуване…” (Числа, 33: 2), или че “написа Моисей този закон...” (Второзаконие, 31: 9) От I в. пр. Хр. се налага защитаваната от Йосиф Флавий и Филон Александрийски теза, че цялото Петокнижие е било написано от Моисей. Днес тази теза е изоставена и никой не я оспорва, но въпреки това Новият завет продължава да твърди, че авторът е Моисей. Павел в Посланието до Римляните (10: 5) твърди, като цитира едно изречение от Левит: “Моисей пише, оправданието от закона…” и т. н. Иоан в своето евангелие (5: 46–47) приписва следната мисъл на Иисус: “Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене: понеже той за Мене писа. Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?” В тази редакция гръцката дума, отговаряща при превода на оригиналния текст, е episteute. Следователно твърдението, приписвано на Иисус, е изцяло невярно. Приведеното по-долу ще го потвърди.
Посочения пример заимствах от препод. о. 5 дьо Во, директор на Библейската школа в Йерусалим, чийто превод на Битие от 1962 г. е предшестван от едно Общо въведение към Петокнижието, съдържащо ценни аргументи, които противоречат на евангелистките сведения за авторството на въпросната творба. Препод. о. дьо Во напомня, че “еврейските предания, към които се придържат Христос и Апостолите”, са се признавали до края на Средновековието, като през XII в. Абен Езра е бил единственият, който ги е оспорвал. Едва през ХVI в. Карлщад отбелязва, че Моисей не е могъл да напише разказа за собствената си смърт във Второзаконие (34: 5–12). Авторът цитира и работите на други критици, които смятат, че поне част от Петокнижието не принадлежи на Моисей, както и книгата на члена на Ораторията6 Ришар Симон “Критическа история на Стария завет” (1678), който подчертава проблемите в хронологията, повторенията, безпорядъка на разказите и разликите в стила на Петокнижието. Книгата предизвикала скандал; трудовете по история от началото на XVIIІ в. не използвали аргументите на Р. Симон, като при позоваване на класическата древност най-често се цитирало “написано от Моисей”.
Можем да си представим колко трудно е било да се обори една легенда, подкрепена, както сами се убедихме, от самия Иисус в Новия завет. Решаващия аргумент дължим на Жан Астрюк, лекар на Луи XV. С публикуването през 1753 г. на своята “Обстоятелства при оригиналните мемоари, с които може би Моисей си е послужил при съставяне на книга Битие”, той поставя проблема за наличието на повече от един източник. Несъмнено той не е бил първият, който го е забелязал, но пръв е имал смелостта да публикува извод с първостепенно значение: в книга Битие се намират едновременно два текста, назоваващи Бог с различни имена: Яхве и Елоим; следователно тя съдържа два съпоставени текста. Айхорн (1780 1783) открива същото в другите четири книги, след това Илген (1798) забелязва, че единият от двата обособени от Астрюк текста – този, в който Бог е наричан Елоим – на свой ред трябва да бъде разделен на две. Петокнижието буквално експлодира. 16 През XIX в. били предприети още по-детайлни изследвания на източниците. През 1854 г. е прието, че те са четири. Дадени им били имена: яхвистки документ, елоистки документ, Двукнижие, Жречески закон. Изчислена била и възрастта им: 1. Яхвисткият документ датира от IX в. пр. Хр. (написан е в Юдея); 2. Елоисткият документ е малко по-отскоро (написан е в Израел); 3. Според някои (Жакоб) Двукнижието е от VIII в. пр. Хр., а според други – от епохата на Йосиас (VII в. пр. Хр.) (препод. о. дьо Во); 4. Жреческият закон е от епохата на пленничеството или след него: VI в. пр. Хр. Следователно съставянето на текста на Петокнижието е продължило най-малко три века. Но проблемът е много по-сложен. През 1941 г. А. Лодс различава три източника в яхвисткия документ, четири – в елоисткия, шест – във Второзаконието, девет – в Жреческия закон, “без да смятаме допълненията, направени от осемте редактори”, пише препод. о. дьо Во.
По-късно се приема идеята, че “много от уставите и законите от Петокнижието отговарят на другите такива, намиращи се извън Библията и много по-стари, отколкото въпросните документи” и че “някои от документите от Петокнижието имат различен и при това по-древен произход, отколкото би могло да се предположи”, откъдето се заражда “интересът към появата на преданията”. Така проблемът става толкова заплетен, че никой вече не може да се ориентира в него. Разнообразието на източниците поражда многобройни несъответствия и повторения. Препод. о. дьо Во предлага примери, които показват как се преплитат различните предания за Сътворението, потомството на Каин, потопа, отвличането на Йосиф престъпленията му в Египет, несъответствия в имената, с които е назовано едно и също лице, различния начин, по който са представени дадени събития. Следователно Петокнижието съдържа различни предания, които съставителите са свързали с повече или по-малко умение, като ту са съпоставяли компилациите си, ту са ги променяли, за да ги обединят, но въпреки това несъответствията, както и неправдоподобните твърдения личат, което е довело до обективно изследване на изворите в наши дни. Петокнижието представлява най-очевидният от гледна точка на критиката на текстовете пример за промените, направени от хората през различните периоди от историята на еврейския народ, в устните предания и в наследените от отминалите поколения текстове. То води началото си от X или IX в. пр. Хр. от яхвистките предания, започващи от самото начало, и посочва предопределението на Израел, “за да го вмести във великия план на Бог относно човечеството”, пише препод. о. дьо Во. През VI в. пр. Хр. жреческата традиция, много прецизна в уточняването на дати и родословия, отбелязва неговия край3 . “Малкото разкази, които действително принадлежат на тези предания, показват стремежа към установяване на правила: шабатът – почивката в края на Сътворението, съюзът с Ной, съюзът с Авраам и обрязването, закупуването на пещерата Макпела, с което Патриарсите получават поземлен акт за Ханаан”, пише препод. о. дьо Во.

 **************************************
Не бихме могли да предложим по-убедителен пример за присъствието на човешка намеса в Библейското писание! Историческите книги Те разглеждат историята на еврейския народ след навлизането му в Обетованата земя (най-вероятно в края на XIII в. пр. Хр.) до вавилонския плен през VI в. пр. Хр. Главно място в тях заема едно събитие, което бихме могли да наречем национално, представено като олицетворение на Божието слово. Впрочем в разказа историческата достоверност далеч не е на първо място: книги като тази на Йошуа са написани главно под влияние на теологически мотиви. В тази връзка проф. Е. Жакоб подчертава противоречието между археологията и текстовете по повод на т. нар. разрушаване на Йерихон и Ай. Книгата на Съдиите разказва главно за защитата на избрания народ от обкръжаващите го врагове и за помощта, оказвана му от Бог. Препод. о. А. Льофевр в увода към Библията на крампон отбелязва, че тя е претърпяла многобройни поправки, за което свидетелстват обърканите уводи и добавки. Историята на Рут се смесва с разказите на Съдиите. Книгата на Самуил и Книгата на царете са преди всичко биографични сборници, отнасящи се до Самуил, Саул, Давид и Соломон. Тяхната историческа стойност е спорна. Е. Жакоб открива много исторически грешки в тях, като за едно събитие могат да съществуват две или три версии. Там присъстват и пророците Елия, Елисей и Исаия, като се смесват историческите факти и легендите. Но според други коментатори, като например препод. о. А. Льофевр, “тези книги имат фундаментална историческа стойност”. Според хрониста, живял през IV в. пр. Хр., първата и втората книга на Летописите са дело на един и същ автор (книгите на Ездра и Неемия). Той повтаря цялата история от Сътворението до този век, като при това родословията му достигат само до Давид. Действително той използва книгата на Самуил и Книгата на царете, “копира ги машинално, без да обръща внимание на непоследователността” (Е. Жакоб), но едновременно добавя ценни сведения, които археологията потвърждава. В тези творби проличава стремежът да се нагоди историята към изискванията на теологията: както пише Е. Жакоб, “често авторът пише историята, използвайки теологията.” “Така, за да даде обяснение на дългото и успешно царуване на цар Манасий, известен като осквернител и гонител, той допуска, че последният се е покръстил по време на престой в Асирия (Летопиен, кн.2: 33/11), въпреки че това не се потвърждава от нито един библейски или извънбиблейски източник”. Книгите на Ездра и Неемия са обект на многобройни критики, тъй като са изпълнени с неясни моменти и засягат един малко познат поради липса на извън библейски документи период – IV в. пр. Хр.
Сред историческите книги се нареждат и книгите на Товита, на Иудит и на Естир, в които са допуснати най-големи своеволия по отношение на историческата истина: променяне на имена, измислени персонажи и събития и всичко това с най-добри 19 религиозни намерения. Това са морализаторски новели, изпълнени с исторически неправдоподобности и неточности. Съвсем различни са двете книги на Макавеите, които предлагат една точна, доколкото това е възможно, версия на събитията през II в. пр. Хр. и се явяват много ценни свидетелства за историята от този период. Следователно т. нар. исторически книги представляват много разнороден ансамбъл. В тях историческите факти са разгледани както от научна гледна точка, така и са примесени с измислици. Книгите на Пророците Под това име са отделени предсказанията на различни пророци, които в Стария завет са поставени извън книгите, разказващи за делата на великите първопророци като Моисей, Самуил, Елия или Елисей. Пророческите книги обхващат времето от VIIІ до II в. пр. Хр. От VIII в. пр. Хр. са книгите на Амос, Осия, Исаия и Михей. Първият е известен с това, че осъжда социалните неправди, вторият – религиозната корупция, която го кара да страда и с плътта си (след като е трябвало да се ожени за една свещена проститутка на езическия култ) подобно на Бог, който е страдал заради падението на своя народ, но е продължавал да му дарява любовта си. Исаия е персонаж от политическата история: съветник на царе, той господства над събитията; това е Пророкът на величието. Неговите работи, към които са прибавени предсказанията му, публикувани от неговите ученици, обхващат времето до III в. пр. р. Хр.: протести срещу несправедливостите, страх от Божията присъда, известяване края на пленничеството и на завръщането на евреите в Палестина.
Във втория и третия Исаия ясно се вижда как пророческите проблеми се примесват с политическите, които изпъкват релефно. Подобно е и съдържанието на пророчеството на Михей, съвременник на Исаия. Най-известните пророци от VII в. пр. Хр. са Софоний, Иеремия, Наум, Авакум. Иеремия завършил живота си като мъченик. Неговите пророчества са запазени благодарение на Варух. Може би той е авторът на Плача. Вавилонският плен в началото на VI в. пр. Хр. поражда голяма пророческа активност. Най-значителната фигура от това време е Езекил, който сее надежда и утешава братята си. Неговите видения са много известни. Израз на страданията на завладения Йерусалим е книгата на Авдий. След края на пленничеството през 538 в. пр. Хр. Агей и Захария подновяват пророческата дейност и подбуждат народа да възстанови храма. Малахия описва неговото завършване заедно с различни предсказания от спиритуално естество. Възниква въпросът защо книгата на Иона е включена в пророческите книги, след като Старият завет не й приписва никакви текстове? Иона описва една история, основният извод от която е необходимостта от подчинение на Божията воля. Книгата на Даниел е един “смайващ” от историческа гледна точка апокалипсис, написан на три езика (еврейски, арамейски и гръцки). Тя е написана през II в. пр. Хр., в епохата на Макавеите. Авторът е искал да убеди своите сънародници през времето на “ужаса от отчаянието”, че освобождението е близко, и така да укрепи вярата им (Е. Жакоб). Поетичните книги и книгите на мъдростта Те образуват един сборник, чиято литературно цялост е неоспоримо. На първо място сред тях се нареждат Псалмите, паметник на еврейската поезия. Голяма част от тях са съчинени от Давид, друга – от проповедници и ученици; главни теми в тях са възхвалите, съзерцанието, молбите. Те са били предназначени да изпълняват определена роля при литургиите. Най-известната книга на мъдростта и благочестието, тази на Иов, датира от 400 или 500 г. пр. Хр. 20 Автор на книгата на Плача за падането на Йерусалим би могъл да бъде Иеремия. Тя е написана през VI в. пр. Хр. Трябва също да споменем и Песен на Песните – алегорическите песни за Божията любов, книгата на Притчите – сбор от словата на Соломон и други придворни мъдреци, Еклесиастът или Qoheleth, в която се води спор относно земното щастие и мъдростта. По какъв начин този извънредно разнообразен по съдържанието си ансамбъл от книги, писани в продължение на най-малко седем века, произхождащи от много разнообразни източници, включени впоследствие в едно произведение, се е превърнал с течение на векове в книгата на юдео-християнското Откровение, която има няколко отделни варианта в зависимост от религиозните общности? Тя е наречена “канон” – гръцка дума, която означава недосегаемост. Тази амалгама води началото си не от християнството, а от времето на юдаизма, като несъмнено е имало един първоначален етап през VII в. пр. Хр., а след това други книги са били прибавени към първите записани. Трябва да се отбележи, че през цялото това време първите пет книги, образуващи Тората или Петокнижието, са заемали главно място. След като предсказанията на Пророците са натрупали обещания за наказания в зависимост от извършения грях, те били включени заедно с написаните преди тях книги. Същото било направено с щедро раздаваните обещания за спасение, дело на същите пророци.
През II в. пр.р.Хр. Канонът на пророците бил съставен. Останалите книги от рода на Псалмите поради чисто литургичното им предназначение са били обединени с други писания като Плачът и мъдростите на Соломон или на Иов. Християнството, което отначало било приело вида на юдеохристиянство преди промените, извършени от Павел, съвсем естествено включило наследството на Стария завет, към което така строго се придържат авторите на Евангелията. Този проблем е много добре проучен от автори като кардинал Даниелу. Но докато при Евангелията е било възможно да се направи чистка и да се отстранят Апокрифите , то при Стария завет това е било сметнато за невъзможно, поради което всичко или почти всичко е било запазено. Едва ли някой, поне на Запад, би се осмелил чак до края на Средновековието да оспори нещо, свързано с тази смесица. Едва началото на Новото време са се появили някои критики, както видяхме по-горе, но отделните църкви са успели да наложат своя авторитет. В наше време възникна строга критика на текстовете, но ако специалистите по църковните проблеми са посветили много от таланта си на изучаването на многобройни детайли, те са предпочели да не се задълбочават в т. нар. затруднения . Но по нищо не личи те да са настроени да ги разгледат от гледна точка на съвременните познания. Въпреки че понякога се правят паралели, главно когато се появят сходства между тях и библейските разкази, все още никой не се е ангажирал с едно ясно и задълбочено сравнение с научните понятия, което би довело до преразглеждане на смятаните досега за безспорни твърдения за истинността на юдео-християнските писания. 1 Наречена така по името на Бог Яхве. 2 Наречена така по името на Бог Елохим. 3 Произлизаща от жреците в Йерусалимския храм. 4 Издадена през 1974 г. (Т.3, 246-253). 5 Навсякъде препод. о. означава преподобния отец. - Бел. ред. 6 Оратория - общество от проповедници, създадено през XVII в.
« Последна редакция: Юни 30, 2018, 02:21:41 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Цитат
III. СТАРИЯТ ЗАВЕТ И СЪВРЕМЕННАТА НАУКА. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Малко от разглежданите теми в Стария завет, а също и в Евангелията, могат да бъдат сравнени със съвременните познания. По въпроси, които бихме могли да определим като главни, съществува несъответствие между библейския текст и науката. Както видяхме в предната глава, в Библията са открити исторически грешки и ние посочихме онези, забелязани от няколко еврейски и християнски тълкуватели. На лице е съвсем естествена тенденция тези факти да бъдат омаловажавани, тъй като според теолозите е напълно нормално автор на свещени текстове да представя историческите факти от гледна точка на теологията, която пише историята в зависимост от нуждите на своето дело. По-нататък, при Евангелие от Матея, ще открием същото произволно отношение към реалността и същите коментари, имащи за цел да представят за истина една неистина. Подобен подход не би могъл да удовлетвори един логичен и обективен разум. По пътя на логиката в Библията може да бъдат открити изключително много противоречия и неправдоподобни твърдения. Един и същ факт може да бъде представен по два различни начина поради наличието на различни извори, използвани при съставянето на разказа. На специалистите по критика на текстовете са добре известни различните промени, по-късните добавки, както и коментарите, прибавени а posteriori, а впоследствие включени при новото преписване в разказа, и някои от тях съвестно са го отбелязали. Например само що се отнася до Петокнижието, в своето Общо въведение към превода на книгата Битие, препод. о. дьо Во е посочил множество несъответствия, които не е нужно да привеждаме тук, тъй като в хода на изложението това ще бъде многократно направено. Основният извод, който следва от изложеното дотук, е, че библейският текст не трябва да се възприема буквално.
Ето един много характерен пример: В Битие (6: 3) Бог решава непосредствено преди Потопа да ограничи за в бъдеще живота на хората до сто и двайсет години: “Нека дните им бъдат сто и двайсет години”. Но по-нататък виждаме (Битие, 11: 10–32), че десетте наследници на Ной са имали продължителност на живота от 148 до 600 години (вж. таблицата в тази глава, където е представено поколението на Ной до Авраам). Между тези два пасажа има явно противоречие. Обяснението е просто. Първият пасаж (Битие, 6: 3) е от яхвисткия текст, който, както видяхме по-горе, датира от X в. пр. Хр. Вторият пасаж от Битие (11: 10– 32), е много по-късен текст (VI в. пр. Хр.), принадлежащ на жреческите предания, които са много точни при изброяването на продължителността на живота, но при съчетаването на двете се достига до противоречия. Именно в книга Битие откриваме най-очевидните несъответствия със съвременната наука. Те се отнасят до три основни момента: 1. Сътворението на света, неговите страни; 2. Датата на Сътворението на света и датата на появата на човека на земята; 3. Притчата за Потопа. Сътворението на света Както отбелязва препод. о. дьо Во, книга Битие започва с два “обединени разказа за Сътворението”. Трябва да ги изследваме самостоятелно, за да можем да установим дали отговарят на научните данни.
Първи разказ за Сътворението 22 Първият разказ е представен в глава 1 и в първите знамения на глава 2. От гледна точка на науката той представлява паметник на неточността. Неговата критика трябва да се прави ред по ред. – Глава 1, знамения 1 и 2: “В начало Бог сътвори небето и земята. А Земята беше пуста безвидна и тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.” Можем да приемем, че на етапа, когато земята още не е била създадена, всичко било потънало в мрак, но споменаването, че е съществувала вода, е чисто и просто една алегория. Най-вероятно това е преразказ на някакъв мит.
В третата част на тази книга ще видим, че в първоначалния стадий на образуването на вселената е съществувала газообразна маса; да се говори за наличието на вода е погрешно. – Знамения 3 и 5: “Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един. Светлината във вселената е резултат от сложни реакции, протичащи в звездите, за които ще говорим в третата част на тази книга. Следователно в този стадий от Сътворението звездите още не са били образувани според Библията, тъй като “светилата” по небесния свод се споменават в Битие едва в знамение 14 като създадени “за да осветяват Земята и да отделят ден от нощта”, което е напълно вярно. Но не е логично да се споменава възпроизведеният ефект (светлината) в първия ден, когато създаването на средството за възпроизводството му (“светилата”) е станало три дни покъсно. Освен това споменаването на деня и нощта през първия ден е чиста алегория: те не могат да съществуват преди да съществува земята и въртенето й под светлината на нейната звезда: Слънцето! – Знамения 6 и 8: “И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. И Бог нарече простора небе. И стана вечер, и стана утро, втори ден.” Тук продължава митът за водите с разделянето им на два слоя от небесния свод, който според разказа за Потопа е пропуснал водите отгоре и те се разлели върху земята. Идеята за разделянето на водите на две маси е научно неприемлива. – Знамения 9 и 13: “И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви сушата. Тъй и стана така. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.) Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодоно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана. И произведе земята злак, трева, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро – ден трети.” Напълно приемлив за науката е фактът, че по времето, когато земята е била покрита с вода, са се издигнали континентите. Но изцяло неприемливо е твърдението, че високоорганизирани растения, размножаващи се чрез семена, са могли да съществуват преди да е съществувало слънцето (това е станало на четвъртия ден според книга Битие) и преди да е било установено редуването на деня и нощта. – Знамения 14 до 19: “И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. И създаде Бог двете 23 големи светила: по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добре. Биде вечер, биде утро – ден четвърти.” Това описание на библейския автор е приемливо.
Единствената критика, която може да му бъде отправена, е за мястото му в общия ансамбъл на разказа. Както знаем, Земята и Луната са се отделили от Слънцето. Следователно твърдението, че Слънцето и Луната са се образували след Земята, напълно противоречи на най-стабилните теории относно произхода на елементите на Слънчевата система. – Знамения 20 до 30: “И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.) И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животнивлечуги, които произведе водата според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и напълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята. Биде вечер, биде утро – ден пети.” Този пасаж съдържа неприемливи твърдения.
Битие разказва, че животните са се появили първо в моретата и във въздуха. Според библейския разказ едва на другия ден, както ще видим в следващите знамения, земята е била населена с животни. Наистина животът е произлязъл от водата: ще разгледаме въпроса в третата част на тази книга. След това земята била колонизирана, ако може така да се изразим, от представителите на животинското царство, а от един отделен клас рептилии, наречени псевдоподи, по-късно произлезли птиците; множеството общи черти на двата класа ни позволяват да направим подобен извод. Но в книга Битие земните животни се появяват едва на шестия ден, след появата на птиците.
Следователно този ред на поява на земните животни и птиците е неприемлив. – Знамения 24 до 31: “И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини; и земни зверове според рода им. Тъй и стана. И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рда им. И Бог видя, че това е добро. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна; а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана. И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро – ден шести.” Това е завършването на Сътворението, където авторът изброява всички живи същества, които не са споменати дотук, и изрежда основните храни, дадени на хората и животните.
Както видяхме, грешката се състои в поставянето на появата на земните животни след птиците. Но появата на човека на земята правилно е поставена след появата на другите класове живи същества. 24 – Разказът за Сътворението завършва с трите първи знамения от втора глава: “Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство. И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела,що бе сътворил и създал.” Разказът за седмия ден налага коментар. Първо за значението на думите. “Почина” пък е превод на еврейската дума chabbat със същото значение, откъдето и почивният ден при евреите се нарича “шабат”. Очевидно “почивката” на Бог след шестдневната работа е една легенда, но тя може да бъде обяснена. Не бива да забравяме, че разказът за Сътворението е написан от проповедници или писари, духовни наследници на Езекил, пророка от времето на вавилонския плен през VI в. пр. Хр., и принадлежи на жреческите предания. Както знаем, проповедниците са преразказали яхвистката и елоистката версия за Сътворението, като са ги променили в съответствие със своите цели, за които препод. о. дьо Во пише, че са имали главно “законодателен” характер. По-горе пояснихме това понятие. Яхвисткият текст за Сътворението, който е много по-стар от жреческия, не съдържа нищо относно шабат на Бог, уморен от работата си през седмицата, но жреческият автор го е поставил в разказа си. Той е разделил седмицата на дни, всеки от които има определено значение, и е наблегнал най-вече на почивката шабат, като я оправдава с факта, че сам Бог пръв е постъпил така. С изключение на мотивирането на тази практическа необходимост, разказът за Сътворението се подчинява на очевидна религиозна логика, но по начин, който от гледна точка на научните познания може да бъде окачествен като измислица. Жреческият автор се е стремил да обедини в рамките на една седмица последователните фази на Сътворението, за да може да въведе религиозния канон, но от гледна точка на науката това не е оправдано. Днес ние знаем, че образуването на вселената и на Земята, което ще разгледаме в третата част на книгата по повод на сведенията в Корана относно Сътворението, е станало на етапи, включващи извънредно големи периоди от време, чиято продължителност дори приблизително не може да се определи от данните на съвременната наука. Дори ако разказът завършваше с шестия ден и не се споменаваше за седмия ден – шабат, дори ако според Корана, можеше да се приеме, че става дума по-скоро за неопределени периоди, отколкото за дни, жреческият разказ си остава неприемлив, тъй като последователността на отделните епизоди е в явно противоречие с основните научни истини.
Следователно жреческият разказ за Сътворенито е ловко направено построение, чиято цел далеч не е опознаването на истината. Втори разказ Вторият разказ за Сътворението, съдържащ се в книга Битие, който следва първия без преход и коментар, не дава материал за същите критики. Да не забравяме, че той датира от около три века по-рано. Текстът е много кратък. Засяга главно Сътворението на човека и на земния рай за сметка на Сътворението на земята и небето, на които се спира много по-накратко: “И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал. Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, и всякакво полско храстче,, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, но пара се 25 вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.
И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.” (Глава 2: 4–7) Това е т. нар. яхвистки разказ, който фигурира в текстовете на Библията, с които днес разполагаме. Дали този разказ е бил в началото така кратък, преди да бъде прибавен към него жреческият разказ? Никой не би могъл да каже дали яхвисткият текст не е бил съкратен с течение на времето, както и никой не би могъл да каже дали няколкото реда, с които днес разполагаме, имат същото съдържание, както и найстарият текст на Библията за Сътворението. Яхвисткият текст не споменава в точния смисъл нито образуването на земята, нито на небето. Според него в момента на създаването на човека от Бог не е съществувала земна растителност (още не бил паднал дъжд), тъй като избликналите от земята води били покрили нейната повърхност. Следващата част от текста го потвърждава: едновременно със създаването на човека Бог засажда една градина. Следователно растителното царство се е появило едновременно с появата на човека на земята, което е научно невярно: когато човекът се е появил на земята, тя отдавна е била покрита с растителност, въпреки че не се знае колко стотици милиони години разделят двете събития. Това е единствената критика, която можем да отправим към яхвисткия текст. Докато жреческият текст е обект на сериозни критики по въпроса за произхода на земята и човека, като ги разполага в рамките на една седмица, яхвисткият не посочва точното време на тези събития и по този начин ги отбягва. Дата на Сътворението на света и датата на появата на човека на Земята Еврейският календар, който е съставен според сведенията на Стария завет, посочва със сигурност тези дати: втората половина на християнската 1975 година отговаря на 5736 година от Сътворението на света. Човекът, създаден няколко дни по-късно, би трябвало да е на същата възраст, посочена от цифрите на еврейския календар. Необходимо е да бъде извършена една корекция поради различния начин на отчитане на времето, първоначално в лунни години, докато западният календар отговаря на слънчевите години. Но корекцията от 3%, която трябва да направим, за да отстраним грешката, е незначителна. За предпочитане е, за да не усложняваме пресмятанията, да спрем дотук. В случая е важен разредът на величината и грешката от трийсет години за едно хилядолетие няма значение. Достатъчно точно е да кажем, че според еврейското летоброене Сътворението на света е станало приблизително трийсет и седем века пр. Хр. Какво може да ни даде съвременната наука? Отговорът на въпроса за образуването на вселената би породил затруднения. Времето на възникването на Слънчевата система може да бъде определено със задоволителна точност. Следователно е възможно да пресметнем периода между установената от науката дата (на която ще се спрем в третата част на книгата) и сведенията, съдържащи се в Стария завет, които са плод на внимателното изучаване на библейския текст. Книга Битие предлага много точни данни за времето между Адам и Авраам. За периода след Авраам до християнската ера съдържащите се в нея сведения не са достатъчни и трябва да бъдат допълнени от други източници
« Последна редакция: Юни 30, 2018, 02:22:03 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
1. От Адам до Авраам Родословията от глави 4, 5, 11, 21, 25 на Битие съдържат много точни данни за всички предшественици на Авраам по права линия до Адам; включени са продължителността на живота на всеки от тях, възрастта на бащата при раждането на 26 сина и това позволява лесно да бъдат установени датите на раждане и на смърт на всеки по отношение на Адам, както показва следната таблица:
РОДОСЛОВИЕТО НА АВРААМ

Дата на раждане след Сътворението на Адам                         Продължителност на живота                        Дата на смъртта след Сътворението на Адам

Адам                                                                                                               930                                                             930
Сет                                                    130                                                         912                                                           1042
Енос                                                  235                                                         905                                                             1140
Каинан                                              325                                                         910                                                             1235
Малелеил                                          395                                                         895                                                              1290
Иаред                                                460                                                         962                                                             1422
Енос                                                  622                                                         365                                                               987
Матусал                                             687                                                          969                                                              1656
Ламех                                                874                                                          777                                                              1651

Ной                                                    1056                                                         950                                                            2006
Сим                                                    1556                                                         600                                                             2156
Арфаксад                                           1658                                                         438                                                             2096
Сала                                                   1693                                                         433                                                             2122
Евер                                                   1723                                                         464                                                              2187
Фалек                                                 1757                                                         239                                                              1996
Рагав                                                  1787                                                         239                                                               2026
Серух                                                 1819                                                          230                                                              2049
Нахор                                                 1849                                                         148                                                               1997
Тара                                                   1878                                                         205                                                                2083
Авраам                                               1948                                                         175                                                                2123


Таблицата е съставена въз основа на сведенията, съдържащи се в жреческия текст на Битие, който е единственият текст в Библията, предлагащ подобни уточнения. От нея следва, че според Библията Авраам се е родил 1948 години след Адам. 2. От Авраам до началото на нашата ера За този период Библията съдържа сведения, които биха позволили да направим точни пресмятания, което направихме при книга Битие за предците на Авраам. За да пресметнем какъв период от време отделя Авраам от Иисус, трябва да прибегнем до други източници. Днес се смята, че епохата на Авраам отстои приблизително на осемнайсет века от нашата, като са възможни малки отклонения. Ако към това прибавим известното ни от книга Битие относно времето, разделящо Авраам от Адам, ще достигнем извода, че Адам е живял около трийсет и осем века преди Иисус. Тези изчисления несъмнено са погрешни и грешката произтича от неверните сведения в Библията за продължителността на периода Адам – Авраам, които са послужили при 27 създаването на еврейския календар. Днес срещу защитниците на истинността на Библията можем да противопоставим несъвместимостта на пресмятанията на еврейските свещеници от VI в. пр. Хр. със съвременните научни познания. В продължение на векове тези изчисления са служили като основа при определянето датата на събитията в античността спрямо Иисус. Издадените в минали времена Библии обикновено предлагат на читателите си в обяснителни предговорихронология на събитията от Сътворението на света до момента на поява на съответните книги; в зависимост от времето някои цифри са били променяни.
Така например Vulgate clementine от 1621 г. уточнява, че Авраам е живял малко по-рано и поставя Сътворението през ХI в. пр. Хр. Многоезичната Библия на Уолтън, издадена през ХVII в., предлага на читателя освен библейските текстове на много езици и таблици, аналогични на предложените тук, отнасящи се за предците на Авраам. Изчисленията почти съвпадат с предложените в тази книга. Но след настъпването на съвременната епоха за издателя повече не било възможно да остави подобни нереални хронологии, без да влезе в противоречие с научните открития, които доказват, че Сътворението е станало много по-рано.
Таблиците и предговорите били премахнати, но читателят останал в неведение относно неверността на библейските текстове, които послужили при съставяне на хронологичните таблици и очевидно повече не било възможно да бъдат приемани за верни. Предпочетено било да останат и срамежливо да се прикрият с формулировки, дело на учени диалектици, за да се запази основният текст без промени. Именно благодарение на подобни похвати родословията от жреческия текст на Библията продължават да са валидни, въпреки че през ХХ в. е невъзможно времето да се отчита по такъв начин. Що се отнася до появата на човека на земята, съвременната наука ни позволява да я определим само след една определена граница. Убедени сме, че човекът е съществувал на земята вече надарен с интелигентност и способност да действа, което го е отделяло от подобните по анатомия живи същества, след една дата, която може да бъде пресметната, но която никой не може точно да определи. Все пак днес с основание се приема, че следите от човечество, способно да разсъждава и действа, са намерени и те датират отпреди десетки хиляди години. Тази приблизителна датировка се отнася до открития последен тип праисторически човек от типа на неоантропите (човекът от Кроманьон). Разбира се, на други места по земята са открити и други останки от по-слабо еволюирали типове (палеоантропи), които биха могли да са отпреди стотици хиляди години. Но дали те могат да бъдат наречени истински хора?
Във всеки случай научните данни относно неоантропите са достатъчно точни и позволяват да се твърди, че те са се появили много по-рано, отколкото твърди книга Битие. Следователно изчисленията, направени в съответствие с данните в нея във връзка с появата на човека на земята, са несъвместими с установените научни познания на нашето време. Потопът Глави 6, 7 и 8 от книга Битие са посветени на разказа за Потопа. По-точно, съществуват два разказа, които не са разположени един до друг, а са примесени помежду си, като правилно се спазва последователността при редуването на епизодите. В действителност трите глави са изпълнени с явни противоречия; и тук, както и по-горе, те могат да бъдат обяснени със съществуването на два определено различаващи се източника: яхвистки и жречески. По-горе видяхме, че източниците образуват една несвързана смесица; всеки оригинален текст е бил разделен на параграфи или на изречения, като части от единия източник се редуват с части на другия и по този начин в около сто реда се преминава седемнадесет пъти от единия източник към другия. 28 Като цяло разказът е следният: Когато Бог видял, че покварата е обзела хората, той решил да ги унищожи заедно с всички живи същества; предупредил Ной и му наредил да построи Ковчега, където да качи жена си, тримата си синове и техните три жени, както и други живи същества. За последните съществуват различни източници: един откъс от разказа (от жречески произход) посочва, че Ной е взел по една двойка от всеки вид; следващият пасаж (от яхвистки източник) уточнява, че Бог заповядал да вземат от т. нар. чисти животни седем самки и седем самеца от всеки вид и от т. нар. нечисти – само по една двойка. Но малко по-нататък се казва, че Ной действително е качил в Ковчега по една двойка от всеки вид. Специалисти като препод. о. дьо Во смятат, че това е поправен откъс от яхвисткия текст.
Един параграф (от яхвистки произход) посочва, че Потопът е продизвикан от дъждове, но в друг (жречески) като причина за Потопа се посочва водата от дъждовете и земните извори. Цялата земя била залята до и над върховете на планините. Всичко живо на нея било унищожено. След една година Ной излязъл от Ковчега, който след спадането на водите бил заседнал на върха на планината Арарат. Трябва още да добавим, че според източниците Потопът има различна продължителност: четирийсет дни за спадане на водата според яхвисткото предание, сто и петдесет, според жреческото. Яхвисткият разказ не уточнява в кой период от живота на Ной е станал Потопът, но според жреческия това е станало, когато Ной е бил на шестстотин години. Същият разказ чрез родословията може да се датира спрямо Адам и Авраам. Според изчисленията, направени по данните от книга Битие, Ной се е родил 1056 години след Адам (вж. таблицата на предците на Авраам) и Потопът е станал 1656 г. след създаването на Адам. Следователно Потопът е станал 292 години преди раждането на Авраам. Според Битие от Потопа би трябвало да бъде засегнат целият човешки род и всички сътворени от Бога човешки същества върху земята да бъдат унищожени; човечеството би трябвало да се възроди от тримата синове на Ной и техните жени, така че три века по-късно Авраам да завари наново сформиралите се човешки общности. Как е възможно такъв процес да протече за толкова кратко време? Тази кратка забележка поставя под съмнение достоверността на целия разказ.
Освен това историческите данни свидетелстват за несъвместимостта му със съвременните познания. Авраам е живял живял 1800–1850 г. пр. Хр. Ако наистина е имало Потоп три века преди Авраам да види бял свят, така както твърди Битие в своите родословия, изчисленията отпращат неговата рождена дата към ХХI или ХХII в. пр. Хр. Съвременната историография твърди, че по това време на много места по земята са съществували процъфтяващи цивилизации, завещали останките си на бъдещето. В Египет това е времето, предшестващо Средното царство (2100 г. пр. Хр.) – приблизително съвпада с първия междинен период преди Единайсетата династия. Във Вавилон на власт е Третата династия на Ур. В развитието на тези цивилизации подобно прекъсване не е известно, следователно не целият човешки род – по думите на книга Битие е бил засегнат. В заключение ще бъде трудно да оценим повествованието за събитията в трите библейски разказа като отговарящо на истината. Принудени сме да признаем, че погледнато обективно, въпросните стигнали до нас текстове не са отражение на самата истина. Нима е възможно Бог да съобщи нещо, различно от нея? Подобна представа за Бога, който поучава хората благодарение на измислици, и то на противоречащи си измислици, е трудно приемлива. Така съвсем естествено стигаме до хипотезата за възможната човешка намеса или за предаваните от поколение на поколение устни 29 предания, въз основа на която са били установени текстовете. Не е чудно, че в книга Битие има противоречия и невероятни твърдения, несъвместими с прогреса на науката, който ни позволи да имаме известни познания относно събитията и да преценяваме раелността им, когато знаем, че тази книга е била поправяна най-малко два пъти за три века. Не е ли логично да приемем изложената хипотеза за грешките в библейския текст, поставяща под съмнение единствено хората? За съжаление повечето коментатори, били то християни или евреи, не я приемат. Въпреки това, приведените от тях аргументи заслужават внимание.
« Последна редакция: Юни 30, 2018, 02:28:25 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил


                                                                              Християнство


                                                                                     Библия


                                                                       Сътворение на Света


                             ÃÂ¡ÃÂ²Ã‘ŠÑ€Ð·Ð°Ð½Ð¾ изображение



Битие

ГЛАВА 1
1 В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.
7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.
8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.
9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.
10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.
14 И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;
15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.
16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,
18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.
22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.                                                                                         

                                           




                                                           Сътворение на човека



                                    Резултат с изображение за god adam and eve


26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.



ГЛАВА 2
1 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.
5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.
7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.
9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.
10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.
11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.
12 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.
14 Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;
17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.
21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.
24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.
25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.




                                                                                                                                               


                                                              Змията / грехът


                                                                          Резултат с изображение за durer adam and eve 1504   

ГЛАВА 3
1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.
21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.



                                                                  Резултат с изображение за fall of adam and eve




Глава 4
1 И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.
2 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.
3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
8 А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?
10 И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.
11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.
12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.
14 Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.
15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.
18 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.
19 И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.
20 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък.
21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.
22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.
23 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.
24 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.
25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото тя думаше, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.
26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}




Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил


 
                                              Безсмъртния Бог роден от смъртна жена


                                             Ð езултат с изображение за mary jmadona esus born


Лука
Глава 1


1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,   
2 както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово,   
3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,   
4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.   
5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.   
6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.   
7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.   
8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,   
9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.   
10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.   
11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.   
12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.   
13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.   
14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.   
15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.   
16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.   
17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.   
18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.   
19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.   
20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.   
21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.   
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.   
23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.   
24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:   
25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.   
26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,   
27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.   
28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].   
29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.   
30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.   
31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.   
32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.   
33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.   
34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?   
35 И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.   
36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.   
37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.   
38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.   
39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,   
40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.   
41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,   
42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!   
43 И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?   
44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.   
45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.   
46 И Мария каза: - Величае душата ми Господа,   
47 И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.   
48 Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.   
49 Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.   
50 И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.   
51 Извърши силни дела със Своята мишца; Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.   
52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.   
53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.   
54 Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже Милост.   
55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.   
56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.   
57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.   
58 И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.   
59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.   
60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.   
61 И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.   
62 И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.   
63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.   
64 И на часа му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.   
65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.   
66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.   
67 Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:   
68 Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.   
69 И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,   
70 (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).   
71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,   
72 За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,   
73 Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.   
74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,   
75 В светост и правда пред Него, през всичките си дни.   
76 Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.   
77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,   
78 Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,   
79 За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.   
80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.



Глава 2


1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.   
2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.   
3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.   
4 И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),   
5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.   
6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.   
7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.   
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.   
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.   
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.   
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.   
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.   
13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:   
14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.   
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.   
16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.   
17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.   
18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.   
19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.   
20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.   
21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.   
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,   
23 (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),   
24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".   
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.   
26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.   
27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,   
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -   
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;   
30 Защото видяха очите ми спасението,   
31 Което си приготвил пред всички люде;   
32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.   
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.   
34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;   
35 да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.   
36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,   
37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.   
38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.   
39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.   
40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.   
41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.   
42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,   
43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.   
44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.   
45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.   
46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.   
47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.   
48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.   
49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?   
50 А те не разбраха думата, която им рече.   
51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.   
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.






Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил



                                                              Образа на Девата/Божията майка


                                                     Ã езултат с изображение за vita della vergine durer



Божията Майка

Матей
Глава 1


7 И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода
18 А рождението на Исуса Христа биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух
19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.
20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.
21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им
22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:
23 "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).
24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;
25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.


                                                                           


                                                                             12 Апостола


                            Dp0ZO3aMGSVZ.jpg




Апостолите (от гръцки: απόστολος, „пратеник“) са учениците на Иисус Христос, избрани да проповядват новото учение.]Разделят се на основните ученици (Дванадесетте свети апостоли, т.е. тези които пряко от него са получили учението му) и останалите (Седемдесетте апостоли - отново преки ученици, но не от най-близкия кръг) и на апостоли, които са приели учението на Христос опорсредствено - чрез други апостоли (Тимотей, Тит), или по чудесен път (Апостол Павел).
Имат общи празници (събори), съответно събор на дванадесетте и на седемдесетте апостоли.

                                                                           

                                                                           

                                                           Мария Магдалена



                                                      Mary Magdalene Repentant by Gustav Dore


Марѝя Магдалѝна , срещана и като Марѝя Магдалѐна (на  иврит מרים המגדלית , на старогръцки  Μαρία ἡ Μαγδαληνή на латински  Maria Magdalena е почитана кат светицаот християнските църкви. Появява се в  Новия Заветописана е като предана последователка на Иисус Христос мироносицаи свидетелка на  възкресението му.Евангелие от Мария Магдалина
Откъс от Евангелието на Мария Магдалина
„Евангелие от Мария Магдалина“ е било написано в оригинал на гръцки някъде през II век. Двете запазени копия на гръцки са изключително фрагментирани. При археологическа експедиция в северен Египет е открит препис на евангелието на коптски език, по-пълен и по-добре запазен.[1]
Истинската история на Мария Магдалина е дълбоко свързана с Исус. Тя играе звездна роля в една от най-силните и важни сцени в евангелията. Когато Исус е измъчван от римляните, Мария Магдалина е до него, поддържа го в заключителните му ужасяващи моменти и оплаква смъртта му. Тя открива празния гроб и е свидетел на възкресението. Мария е в началото на движението, което по-късно променя целия Запад.
Но Мария Магдалина, която живее в нашето съзнание, е много по-различна. В изкуството тя често е полугола или самотна отшелница, изкупваща греховете си прокудена сред дивата природа...
Колкото и мощен да е този образ, това не е историята на Мария Магдалина. Тя е спомената във всяко едно от четирите евангелия в Новия завет, но те никъде не споменават, че тя е била проститутка или грешница.
В същото време Мария често се бърка с други две жени в Библията – Мария, сестрата на Марта и Лазар, и неназованата грешница от евангелието на Лука (7:36-50), всяка от които измива нозете на Исус с косите си. През шести век папа Григорий Велики изказва официално това предположение, заявявайки на една проповед, че тези три жени са един и същи човек – Мария Магдалина, покаялата се блудница.[2]Четиринадесет века по-късно, през 1969 г. католическата църква признава официално, че Мария Магдалина не е каеща се блудница. Въпреки това и до днес репутацията ѝ не се е променила






                                                                  Лилит           

         
       
                        
                                             дърворезба от Holzschmitt, 1470. Speculum Humanae Salvationis, Augsburg.




 "И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще си намират покой." Старият завет, Книга на пророк Исая, 34:14. Веда – в славянската митология и българския фолклор това е женско същество от рода на самодивите и русалките, което броди през нощта и причинява зло. Лилит е може би една от най-загадъчните библейски фигури, като са останали доста оскъдни части за нейното описание. Старият завет упорито се опитва да заличи първата жена до Адам, която се появява преди Ева, но е изгонена от Райската градина, защото отказала да се подчинява на първия мъж. Лилит е искала да бъде равноправна на Адам, а не той да доминира. Затова го напуснала, а Бог създал Ева, която да се покорява на Адам
 Макар че тази част от Библията е заличена, в еврейския фолклор и някои от текстовете на Кабала се описва  съдбата на първата жена, който се опълчва срещу разпоредбите на Бог.
Според легендите Лилит се въплътила в образа на змията и съблазнила Ева от дървото на познанието, за да докаже, че и кротката жена на Адам не е съвършена.
 митологията на някои народи се твърди, че след като е изгонена от Рая, Лилит се превръща във  вампир и започва да яде новородени деца. Има описания на демона Лилит в митологиите на персийците , индийците,гърците , арабите и вавилонците







                                                                        Нефилими / Рефаими   



                                                             Ð езултат с изображение за Nephilim medieval                                                     
1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери
2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години
4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

Рефаимите (ивр. רפאים‎), също и  анакити  или  авим , са древен библейски народ на великани, които живели по времето на Авраам (Бит.14:5, 15:20). Обитавали както Палестина ]Ханаан , така и Моав. Моавитите ги наричали емимами (Второзаконие 2:11), а амонититезамзумимами (Второзаконие 2:20). В Библията рефаимите се споменават и като анакити (синове на Анака или Енака, Числа 13:33, Второзаконие 1:28) или авим.Потомците на рефаимите съществували дълго библейско време в Светите земи. Цар Ог по времето на Мойсейпроизлизал от тях (Второзаконие 3:11). По времето на Давид няколко потомци на рефаими живеели в Гефе и воювали на страната на филистимляните (2 Цар. 21:22). Понякога били отъждествявани с нефилим, т.е. исполин. Eдин от най-знаменитите великани-рефаими е бил Голиат, победен от Давид.Пророк  Исая заявил, че Господ ги е изтребил, унищожавайки всяка памет за тях (Ис. 26:14). В памет за рефаимите са останали имената на мегалитът Колелото на духовете (Гилгал-Рефаим) и Долината на Рефаимите в Израел. 





                                                                       Ангели


                                      Резултат с изображение за jacob wrestles with god
                                                                       Борбата на Яков с Ангела"  Густав Доре

Oт  гръцки άγγελος – вестител, посланик) е свръхестествено, безсмъртно, разумно същество, изразяващо волята на Бога и притежаващо нечовешки умения и възможности (способност да бъде невидим, способност да лети, ясновидство, способност да унищожава цели градове).В представите на съвременните хора ангелите обикновено са хвъркати и безполови, в одежди и крила с бял цвят, символ на невинност. За първи път в  Библията ангел е споменат в глава 16 на Битие. Това е пратеникът на Бога до Агар, който ѝ разкрива, че ще роди Измаил. Старо- и новозаветноторазбиране за ангелите не съвпада с днешното: в Библията те по нищо не се отличават на външен вид от хората, понякога само ореолът им ги издава. Отново за разлика от съвремието, в библейската традиция ангелите се смятат за сътворени от огън (Евр 1:7).В християнството (най-вече в  аскетическата традиция) целта на вярващия е да постигне „равноангелско състояние“ чрез освобождаване от страстите и осъзнаване на Божия път.Вярва се, че има ангели, които закрилят места, народи или отделни хора. През  Средновековието става разпространено схващането, че след тайнството на кръщението, човек получава ангел пазител (ангел хранител) до себе си, който бди над него през целия му земен път, стои зад дясното му рамо и говори с гласа на съвесттаАнгелите в християнството са подредени в ясно структурирана йерархия.  Първи чин (висша йерархия)Серафими - на древноеврейски „shirufa“ – горящи, пламенни, огнени, на гръцки σεραφίμ (Книга на пророк Исая 6:2 – 3) – шестокрили ангели. Те „пламтят“, от любов към Бога и подбуждат и другите към такава любов.Херувими, на гръцки χερουβίμ – застъпници, разпространители на познанието, мъдри (Бит. 3:24; Иез. 10; Пс. 17:11) — четирикрили и четирилики ангели. Името им значи „излияние на премъдрост“, просвещение. Сатаната е имал чин на херувим.

Престоли, на гръцки θρόνοι, според Дионисий: „Богоносни“ (Иез. 1:15 – 21; 10:1 – 17) – на тях Господ сяда като на престол и съди.
  •    Господства, на гръцки κυριότητες, на латински dominationes (Кол 1:16) — наставляват поставените от Бога земни владетели да управляват мъдро, учат на самообладание, укротяват греховните въжделения.Сили, на гръцки δυνάμεις, на латински virtutes (Рим 8:38; Еф 1:21) — творят чудеса и изпращат благодат чрез чудотворството си на тези, които са се харесали на Бога.
  •   Власти, на гръцки εξουσίες, на латински potestates (Кол 1:16) — имат властта да укротяват силата на Сатаната.
  • трети чин (нисша йерархия)
  •   Начала(архонти), на гръцки αρχαι, на латински principates (Рим 8:38; Еф 1,21; Кол 1:16) — на тях е възложено да управляват Вселената и природните стихии.
  • (началници на ангелите), на гръцки αρχάγγελοι. Такъв еМихаил (Откр 12:7) — небесни учители – учат хората, как да постъпват в ежедневието си.
  • Ангели, на гръцки αγγελοι – най-близо стоящи до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората да водят добродетелен и свят живот. В Библията са споменати Гавраил (Лук 1:26); Рафаил (Товит 5:4); "Седем Ангели, които държаха седемте последни зарази, защото с тях се свърши Божия гняв" (Откр 15:1); Ангелът на Бездната Абадона с верига и ключа от бездната (Откр 9:1, 11; 20:1); Седем Ангела с тръби (Откр 8:6).

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил


                                                                                         
                                                                                        Демони


                                     Ð езултат с изображение за la divina comedia canto 21



Де́мон от гръцки: δαίμον daimon = божество.До V в. пр. Хр. в древногръцките митове и религиозни представи „даймон“ е дума за „божество“. След IV в. пр. Хр. с думата започват да се означават и по-низши божествени сили.В различните култури демонът може да бъде дух или по-рядко материално същество със свръхестествени сили и способности. Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство. Тази представа има корени в ранно-християнската традиция, която нарича демони „Нечистите духове“ – Библията(Евангелие на Матей). Според апокрифната и народната юдео-християнски митологии демоните са ангели, изгонени от небето. През средновековието се е считало, че ако човек продаде душата си на дявола, може да подчинява демоните.Сократ наричал демон (божествен) гласа, с който водел разговори. Сократ не отричал, че е възможно да е говорел със себе си.
Библията дава някои примери на хора, обладани или повлияни от демони.Според библията демоничното обладаване причинява физически страдания като неспособност за говорене, епилептични симптоми, слепота, и др. В други случаи то кара човека да направи нещо много лошо, като юда или новозаветният Юда Искариотски са основните примери.[Според асиро-вавилонската митология, гениите (същества от ранга на ангелите, но не са ангели) са демони, които участват в живота на хората, но са невидими и неуловими.Херметиците вярвали, че небето управлява боговете, а демоните, подчинени на боговете, управляват хората.


Видове демони
Абадон: корен иврит означава "да унищожи", също като Apollyon
Аполион (Абадон): Кралят на демоните Rev 9:11
Абигор: командва 60 легиона
Адрамелех: Архидемон, чието име означава "крал на пожарите"
Агарес : Първи херцог на Изтока, командва 31 легиона; появява се по желаниеАлоцер: с титла "херцог" -командва 36 легиони; лице на лъв, облечен като рицар на кон
Амдусциус: Велик херцог, управлява 29 легиона; прилича на еднорог
Андраш: командва 30 легиона; главата му е птича и е като ангел- с крила
Асмодей: Принцът на бесовете; считан за змията, която излъга Ева
Асмодей: Демон на гнева, изгонена от Рафаело в Книгата на Tobit 8:3
Астарот: Силен херцог-командва над 40 легиона и е ковчежник на ада
Аум: Велик херцог, който командва 26 легиона;
 Айперос: Принц на Ада, командва 36 легиона;
 Азазел: Началникът на козите-демони или "космат демон"
Баел: ръководител на адската армия от 66 легиона
Балам: Грозният цар с три глави .Командва 40 легиона
Белфегор: Демон или "бог" на моавците, номер 25
Берит: Велик херцог на ада, който управлява 26 легиона, появява се като червен войник на червен кон
Билфонс : декларира разбиране на геометрията, астрологията и другите изкуства
Ботис: Показва се като змия, и обявява миналото и бъдещето
Буер : Председател на ада, на втория ред, и командва 50 легиона
Велзевул: Принцът на демоните, известен още като Повелителят на мухите, бивш най-висок ранг ангел в небето
Валафар: Висш Дук, командва 10 легиона, появява се под формата на лъв
Вепар : Велик херцог, силен; ръководител на водите, проявява се като русалка
Велдерет : церемониал-майстор
Верин : Демон на нетърпението
Ветис : Демон на корупцията
Герион: Великан кентавър, пазител на ада
Деумос : Жена демон с 4 рога и корона
Харон: Лодкарят - той е човек, който носи душите през реката Стикс
Еурином : Старши демон, който се храни с трупове;
Принц на смърттаЗаган : демон-крал; лукав, командва 33 легиона
Зепан : Велик херцог, появява се като войник, командва 26 легиона
Пърхот: Брой на ада командва 26 легиона; появява като ангел с огнен опашка
Йезавет (Jezebeth): Демон на лъжите
Касдея : От "Книга на Енох", на 5-ти ранг от СатанатаКобал : Демон на веселието
Ксафан : Втори по ранг демон, бивш паднал ангелКрезил : Демон на примесите и мързела
Кроцел : Великият херцог, който изглежда като ангел, и управлява 48 легиона
Леонард: Магистър по черна магия и магьосничество
Левиатан: Дракон на море, змей на бездната
Лилит: Демон на отпадъците
Луцифер: Лекия носител, син на сутринта, бивш Серафим, Денница.
Малфас: Гранд президент на ада - командва 40 легиона; изглежда като гарван
Мамон: демон на алчността
Мастема : Лидер на падналите ангели, чиято работа е да изкушава мъжете да грешат и да ги обвиняват пред Бога
Мелхом: демон, който носи пари ; платец на служители
Мефистофел: Друго име за дявола в Средновековието
Мелихим : Тъмният принц на мора
Молох: Демон почитан от израилтяните чрез принасяне на деца в жертва
Мулим: демон-лейтенант на демона Леонард
Мибас: Мениджър на видения и сънища, също и за шарлатаните
Нисрог: Втори по ранг демон, шеф на къщата на първенците
Набериус : демон в кохорта от 29 легиона, маркиз на ада
Нергал: Втори по ранг демон, командва адската тайната полиция
Никор: Воден демон отговорен за удавяния ; може да предизвика урагани, бури и други подобни
Ориакс : демон, който командва 30 легиона; учи астрология
Орниаз: тормозител
Озе: велик президент, урежда 30 легиона
Пеймон : цар на ада, капитанът на церемонии; урежда 200 легиони
Прозерпина: известена и като Персефона, принцеса на ада ( всъщност е старата гръцка богиня, съпруга на Хадес)
Пруфлас : главен на 26 легиона, с главата на един бухал; предизвиква войни и крамоли
Пиро: Принц на лъжите
Роптаете: Велик херцог, идва с тръби, определя правилата на 30 легиона
Раум : граф или Великата Земя командва 30 легиона; проявява се като врана
Римон (Дамас) , посланик от ада
Ронове: маркиз на ада, командва 19 легиона, учи езици
Ронве: демон-полицай; командва 19 легиона
Самаел (Смаел): демон-ангел на смъртта, князът на мощта на въздуха
Сатаната: Ръководител на всички бесове, води до беззаконие и вина
Семиазас: Главен демон на падналите ангели
Сонейлон : Демон на омразата
Столас: Висш принц на ада, командва 26 легиона; преподавател по астрономия и свойства растенията
Сукорбенот : Главен евнух, безполов, демон на портите
Тамус: Посланик на ада, демон капитана на големи оръжия
Укобах: демон - полицай, който поддържа огньовете на ада; изглежда горящ
Упхир: демон - лекар
Увал : Дук, командва 36 легиона, знае за миналото, настоящето и бъдещето; силен и страшен
Филатанус : демон, който съдейства на Сатаната в уреждането на содомия и педофилия Фокалор : Велик херцог, които дави моряците[
]Хаурес : Херцог на ада, командва 20 легиона и изглежда страшно с очи-пламъци
Шакс : херцог на ада, командва 30 легиона, лукав крадец; появява като щъркел
Шалбрири : Демон на слепотата
Цаим ( Каим): Големият председател, който взема под формата на млечница, опр. правилата за 30 легиона



                                                                                     Сатана/Дявол




                                                          Резултат с изображение за дявол
                                                           
Сатана (от  евр. שָׂטָן; на гр. σατᾶν, от собственото име Σατανάς Сáтанас; на арам. שִׂטְנָאŚaṭanâ; араб. شيطانШейтан) е термин в авраамическите религии, използван за означаване на ангел, демон или второстепенен бог в различни религии. Сатана също се води и за дума (староеврейска), която значи „враг“.
Сатаната играе различни роли в Танах, апокрифната литература и Новия завет. В Танах Сатаната е ангел, който Господ използва, за да подлага на изпитания благочестието на човека. В апокрифната литература и Новия завет, терминът Сатана се използва, за да означи свръхестествено същество, олицетворение на злото, разбунтувал се демон, враг на Бога и човечеството. Сатана често се ползва като име на Дявола, „Принцът на мрака“, Велзевул, Велиал (Белиал – поквареният), Левиатан (змия, дракон), Луцифер, Азазел, Мефистофел.
В Талмуда и някои кабалистични творби, Сатана понякога е наричан Самаил. Според ангелологията и демонологиятатези различни имена често се отнасят за различни ангели и демони и често се приема, че не всички от тях са действително зли.



                                                                                               



                                                                                                   Ад


                            Резултат с изображение за ад
                                                                 Албрехт Дюрер - илюстрация към "Ад" на Данте


Ад — в  християнската традиция това е задгробен свят, антипод на рая; място, където изтърпяват вечното си наказание падналите ангели и душите на грешните хора след смъртта. Според най-разпространените представи адът е огромно подземно царство, подвластно на Сатаната/Дявола, в което бушува вечен огън, а демони изтезават душите на грешниците, очакващи Страшния съд. Днешният образ на ада има сравнително късен произход, въпреки че вярата в подземно царство на мъртвите е присъща на много култури още преди появата на християнството.
Според съвременното разбиране адът е вечното наказание за лошите хора В каноничните текстове от Стария завет практически отсъства понятието ад, както то се разбира по-късно. В тях се споменава думата „шеол“, превеждана в по-късните преписи като „преизподня“, „гроб“ (Битие 37:35, Книга на Йов 7:9, Псалм 6:6; Притчи Соломонови 30:16 и др.). Тази дума се среща и в Новия завет, но там адът е представен по-скоро като усещане, описван е по-скоро вътрешно (като изживяване), а не външно (като зрелище). В Евангелието от Матейспоменаването на ада винаги завършва с думите: „Там ще има плач и скърцане със зъби“. Пребиваването в ада се възприема не толкова като вечен живот, прекаран в болка и страдание, а като мъката на вечната смърт.

О
гнената природа на адаОгнените изпитания в Новия завет се свързват със старозаветната традиция, описваща адските мъки. За наказание с огън от сяра („огън и жупел“) се говори още в текстовете от Кумран, а споменаването му в Новия завет (Евангелие от Йоан 20:10, 21) е препратка към наказанието, което старозаветният бог наложил на грешните градове Содом и Гомор.В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Това дава основание на мистика от VII в. Исак Сирийски да развие тезата, че всъщност няма някакъв специален адски огън, а това е божественият плам на Бога, възвисяващ достойните и мъчително изгарящ чуждите нему.Адските мъкиПаралелно с тези идеи се развиват и детайлизират представите за адските мъки, на които са подложени грешниците. Тези мотиви получават разпространение вапокрифитеифолклора. Най-ранните апокрифи с подобно съдържание са от II в. („Откровение на Петър“, отчасти „Откровение на Павел“ (II–V в.)). Адът вече се представя като един вид подземен божествен затвор, от който не можеш никога да излезеш и в който грешните души изтърпяват наказанията си, като видът на наказанието съответства на вида на престъплението (прегрешението). Така например клеветниците са обесени за езика, устите на лъжесвидетелите са пълни с огън, ленивците лежат в огнени легла, прелюбодейците и блудниците са измъчвани чрез змии, преминаващи през телата им и т. н. Господар на това място всъщност не е Сатаната, тъй като самият той и целият ад ще бъдат хвърлени в огненото езеро в деня на Страшния Съд, което е втората, вечната смърт. Всъщност подчинените му дяволи (демони, бесове) са палачите, които измъчват грешниците в ада, но те също ще бъдат хвърлени в огненото езеро за вечни мъки.





                                                                                                                                                                        
                                                                                           Рай  


                                                               
                                                                      Градината Едем.Рая на Земята

                                                   Ð езултат с изображение за paradise in ancient egypt
                                                               Pierre Lombart, from Ogilby's 1660 Bible

Рай
или Едем е библейско място, градина създадена от  . В Едем първоначално са живеели Адам и Ева  и там те са можели да общуват пряко със своя Създател преди да познаят що е зло. През Едем текат четири реки – Фисон, Гихон ,   Тигър и Ефрат (предполага се на територията на съвременен Ирак) и растат всякакви растения. Специално са отбелязани две дървета – „Дървото на Живота“ и „Дървото на Познанието на Доброто и Злото“. На Адам и Ева е позволено да ядат от всички, с изключение на плодовете от „Дървото на Познанието на Доброто и Злото“. В Едемската градина Сатана приел образа на змия, подлъгва Ева да опита забранения плод от „Дървото на Познанието на Доброто и Злото“, поради което първите човеци са изпъдени от Едем. Дървото на живота се пази от два  херувима с огнени мечове. Предполага се, че по-късно Дървото на Живота е преселено в Небесния Рай. Според източноправославните, католиците и протестантите, след второто пришествие на Иисус Христос възкресението и Страшния съд в Рая (Новият Иерусалим ще бъдат заселени с новите си тела хората, чиито грехове са простени от Господ Бог, изкупени от Христос.                              



                                                                                        Небесния Рай

                                          Резултат с изображение за адът на данте
                                                                                       Gustave Doré


Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил



                                                                                  Потопът
                     


                                        Резултат с изображение за Ноев ковчег



Битие:6

1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,   
2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.   
3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.   
4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.   
5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,   
6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.   
7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.   
8 А Ной придоби Господното благоволение.   
9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.   
10 И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.   
11 И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.   
12 И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.   
13 И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.   
14 Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.   
15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.   
16 Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.   
17 И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре.   
18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе.   
19 И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.   
20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.   
21 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях.   
22 И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.




Битие : 7


1 Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целия ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.   
2 Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;   
3 също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.   
4 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил.   
5 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.   
6 А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата.   
7 И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.   
8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята,   
9 влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя.   
10 И след седмия ден водите на потопа заляха земята.   
11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.   
12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.   
13 В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи -   
14 те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.   
15 Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.   
16 И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре.   
17 Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята.   
18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.   
19 Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе.   
20 Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха.   
21 И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек.   
22 От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.   
23 Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.   
24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.




Битие : 8

1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.   
2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.   
3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.   
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.   
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.   
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;   
7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.   
8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.   
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.   
10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.   
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.   
12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.   
13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.   
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.   
15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:   
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.   
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.   
18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;   
19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.   
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;   
21 и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.   
22 Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат


Битие : 9

разселването

1 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.   
2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви.   
3 Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева.   
4 Месо обаче с живота му, то ест, с кръвта му, да не ядете.   
5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.   
6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.   
7 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.   
8 После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:   
9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;   
10 и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.   
11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.   
12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:   
13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.   
14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;   
15 и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.   
16 Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.   
17 Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.   
18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.   
19 Тия трима бяха Ноеви синове; и от тях се насели цялата земя.   
20 В това време Ной почна да работи земята и насади лозе.   
21 И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си.   
22 И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.   
23 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.   
24 Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: -   
25 Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.   
26 Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга.   
27 Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.   
28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години.   
29 И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил


                                                           Ислям


                                                          Коранът

                                   
                                                  Сътворение на Света




Цитат


Сътворението в рамките на шест дена




Един пример за хармонията между Корана и съвременната наука е темата за възрастта на Вселената. Космолозите смятат, че възрастта на Вселената е приблизително 16-17 милиарда години. Коранът съобщава, че цялата Вселена е сътворена в рамките на шест дена. Тези две времеви рамки, които може да изглеждат противоречиви, в действителност са изненадващо съвместими. Всъщност и двете цифри отнасящи се до възрастта на Вселената са правилни. С други думи, Вселената е била сътворена в рамките на шест дена, както е разкрито в Корана, и този период отговаря на 16-17 милиарда години според начинът, по който ние възприемаме времето.
През 1915 г. Айнщайн твърди, че времето е относително, че теченето на времето се изменя според пространството, скоростта на пътуващият и гравитационната сила в съответния момент. Имайки предвид тези изменения на изминаване на времето, то периодът от време в рамките, на който Вселената е била сътворена, както е разкрито в седем различни айята на Корана, е всъщност силно съвместим с предположенията на учените. Шест дневният период разкрит в Корана може да бъде приет и като шест периода. Това е така, защото отчитайки относителността на времето един „ден” представлява само период от 24 часа изминали на Земята в настоящите условия. Някъде другаде във Вселената обаче по друго време и други условия един „ден” би обхващал един много по-дълъг период от време. В действителност, думата „айямин” от изразът шест дена (ситтати айямин) в тези айяти (Коран 32:4, 10:3, 11:7, 25:59, 57:4, 50:38, и 7:54) не означава само „дни”, а също така и „век, период, момент, срок”.
През първият период на Вселената времето е изминавало много по-бързо, отколкото това, което ни е познато днес. Причината за това е, че в момента на Голямата експлозия (Big Bang) нашата Вселена е била събрана в една много малка точка. Разширяването на Вселената и нарастването на нейния обем от момента на тази експлозия са увеличили границите на Вселената с милиони светлинни години. Всъщност разширяването на космоса от този момент има много съществени последици за времето във Вселената.
Енергията в момента на Голямата експлозия забавя изминаването на времето с 1012 (един на милион милион) пъти. Когато Вселената е била сътворена скоростта на времето в нея е била с милион милион пъти по-голяма, отколкото е възприеманото днес време. С други думи, един милион милион минути на Земята са еквивалентни само на една минута космическо време.
Когато шест дневният период от време бъде изчислен в съгласие с относителността на времето, става ясно, че той е равен на шест милиона милиона (шест трилиона) дни. Това е така, защото времето във Вселената тече милион милион пъти по-бързо, отколкото това на Земята. Изчислени в години 6 трилиона дни се равняват приблизително на 16.427 милиарда години. Това е в рамките на установената от учените възраст на Вселената.
6,000,000,000,000 дни/365.25 = 16.427104723 милиарда години
От друга страна, всеки един от шестте дни на сътворението се равнява на много различни периоди според нашето възприемане на времето. Причината за това е, че скоростта на изминаване на времето намалява пропорционално с разширяване на Вселената. След Голямата експлозия с всяко удвояване на Вселената коефициентът на изминаване на времето намалявал наполовина. С нарастване на Вселената скоростта, с която тя се удвоява, все повече намалява. Степента на разширяване е научен факт, който е известен навсякъде по света и е представен в учебниците по „Основи на физическата космология” (The Fundamentals of Physical Cosmology). Когато изчислим всеки един ден от сътворението в съответствие с времето на Земята, то ще възникне следната ситуация:
·           Погледнато от момента на възникване на времето, първият ден на сътворението (първата фаза) има продължителност 24 часа. Този период обаче е равен на 8 милиарда години от гледна точка на земното време.
·           Вторият ден на сътворението (втората фаза) има продължителност 24 часа. Той обаче има продължителност с два пъти по-малка, от гледна точка на нашето време, отколкото тази на предходния ден, с други думи се равнява на 4 милиарда години.
·           Третият ден (трета фаза) има продължителност два пъти по-малка от втория ден, т.е. 2 милиарда години.
·           Четвъртият ден (четвърта фаза) има продължителност 1 милиард години.
·           Петият ден (пета фаза) трае 500 милиона години.
·           И шестият ден (шеста фаза) е с продължителност 250 милиона години.
·           Заключение: Когато шестте дена на сътворението, т.е шестте стадия, бъдат събрани съгласно с земното време числото, което се получава е 15 милиарда и 750 милиона години. Тази цифра показва огромна аналогия със съвременните предположения.
Това заключение е един от фактите разкрити от науката на 21ви век. Науката още веднъж потвърди една истина разкрита в Корана преди 1,400 години. Тази хармония между Корана и науката е едно от чудотворните доказателства за това, че Корана е откровение на Аллах, Творецът, Всеведущият.
                                     

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Цитат
III. СЪТВОРЕНИЕТО НА НЕБЕСАТА И ЗЕМЯТА

Различия и сходства с библейския разказ За разлика от Стария завет, Коранът не предлага цялостен разказ за Сътворението. Вместо един последователен разказ, на различни места в Книгата откриваме пасажи, отразяващи някои от характерните му моменти и уточняващи повече или по-малко следващите събития от това време. Следователно за да придобием ясна представа за тях, трябва да съберем фрагментите, разпръснати в голям брой сури. Разпръснатостта в Книгата на сведения, отнасящи се до една и съща тема, не е характерна само за Сътворението. Много от значимите сюжети в Корана са разгледани по същия начин – земни или небесни явления, или въпроси, засягащи Сътворението на 80 човека, които интересуват учения. За всеки конкретен случай бе предприето внимателното им събиране. За много от европейските автори разказът в Корана е близък до библейския и затова двата се представят паралелно. Според мен тази концепция е погрешна, тъй като съществуват очевидни различия. В Корана може да бъдат открити твърдения, които нямат еквивалент в Библията и от научна гледна точка не са второстепенни, но са развити по начин, различен от този на Корана.
Явните аналогии между двата текста са добре познати; номерацията на последователните етапи на Сътворението е на пръв поглед еднаква: шестте дни в Библията съответстват на шест дни в Корана. Но в действителност проблемът е много по-сложен и заслужава да спрем вниманието си върху него.
Шестте периода на Сътворението Библейският 14 разказ недвусмислено посочва, че Сътворението е продължило шест дни, последвано от един почивен ден, шаббат, аналогично на дните на седмицата. Видяхме, че този начин на повествование от страна на проповедниците през VI в. пр. Хр. отговарял на желанието да се наложи практиката на шаббат; всеки евреин е трябвало в деня на шаббата да си почине 15 , както е направил Бог след труда си през шестте дни на седмицата. В смисъла, употребен в Библията, думата “ден” означава периода от време между два последователни залеза или два последователни изгрева за един земен обитател. Определеният по този начин ден зависи от периода на въртенето на Земята около оста си. Очевидно не би могло да се говори за “ден” в така посочения смисъл, преди механизмът, който го предизвиква, т. е. съществуването на Земята и въртенето й около Слънцето, да е бил създаден в първите етапи на Сътворението според библейския разказ. Това бе разгледано в първата част на тази книга. Ако се позовем на по-голямата част от преводите на Корана, можем да прочетем – аналогично на написаното в Библията, че процесът на Сътворението е продължил шест дни. Не можем да виним преводачите, които са употребили арабската дума в найпопулярното й значение.
То е широко разпространено и в Корана (7:54) четем следното: “Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена...” Малко на брой са преводите и коментарите на Корана, отбелязващи, че в действителност думата “ден” трябва да бъде разбирана в значението на периоди. Мнозина смятат, че ако текстът в Корана разделя етапите на Сътворението на дни, то е с намерението да не се предизвиква сблъсък по повод едно толкова разпространено вярване сред евреи и християни и по този начин да се намали вярата им в сиянието на исляма. Възможно е, без да се пренебрегва такъв подход, да се разгледа проблемът поотблизо и да се изследва в какъв смисъл би могла да се употреби въпросната дума, която много коментатори продължават да превеждат с ден, в самия Коран и по-общо в езика от това време: yawm, в множествено число на арабски ayyвm . Най-употребяваното й значение е ден, но трябва да уточним, че то по-скоро означава дневната светлина, отколкото периода между залеза и предхождащия го ден. Множественото число ayyвm може да означава както ден, така и голяма продължителност, неуточнен период от време (но винаги продължителен). Въпросната дума присъства и на друго място в Корана в смисъл на “период от време”.
Така например там четем: – сура 32, знамение 5: “Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден [ yawm ], колкото хиляда години, според вашето броене.”
– сура 70, знамение 4: 81 “Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден [ yawm ], колкото петдесет хиляди години…” Фактът, че думата yawm е могла да означава период от време, напълно различаващ се от смисъла, в който я употребяваме днес (ден), е обърквал древните коментатори, които естествено, не са могли да притежават нашите познания относно продължителността на фазите на образуването на вселената. Поради тази причина през XVI в. Абу ал Суейд, който не е познавал понятието ден , определено от астрономията според движението на Земята, е смятал, че когато се има предвид Сътворението, трябва да се приложи деление не на дни в днешния смисъл, а на “събития” (на арабски nawbat ). Съвременните коментатори повтарят тази интерпретация. В своя коментар Юсуф Али (1934) настоява, че в знаменията, отнасящи се до фазите на Сътворението, трябва думите, друг път превеждани като “ден”, да се използват със значение “дълги периоди”, “ери”. Следователно можем да допуснем, че Коранът съобщава, че Сътворението на света е минало през шест дълги периода от време. Наистина науката още не ни позволява да твърдим, че отделните етапи на общия процес, довел до формирането на вселената, са били на брой шест, но тя категорично доказва, че става дума за много дълги периоди от време, в сравнение с които “дните” според нашето разбиране биха изглеждали като недоразумение.
Един от най-дългите пасажи в Корана, отнасящи се до Сътворението, разказва за него, като смесва един разказ за събитията на земята и един за тези на небето. Става дума за знамения от 9 до 12 от сура 41: (Бог се обръща към Пророка): “Кажи: Нима наистина отричате Онзи, Който сътвори земята в два дни и сторвате Нему подобия? Той е Господът на световете.” И стори по нея непоклатими планини, и я благослови, и разпредели там препитанието й точно в четири дни поравно – за търсещите... После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим, и рече на него и на земята: “Покорете се доброволно или по принуда!” Рекоха: “Покоряваме се доброволно.” И ги направи седем небеса в два дни, и отреди Той на всяко небе неговото дело. И украсихме най-ниското небе със светилници, и за опазване. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.” Четирите знамения от сура 41 съдържат множество отличителни черти, на които ще се спрем по-късно: първоначалното газообразно състояние на космическата материя и символичното определяне броя на небесата като седем. Ще видим какво е значението на това число. Символичен е също така и диалогът между Бог и новосъздадените небе и земя: единствената му цел е да покаже, че създадените земя и небе се подчиняват на Божиите заповеди. Критиците виждат в този откъс противоречие с вече обявените шест периода на Сътворението. Ако съберем двата периода при образуването на земята, четирите периода при разпределянето на богатствата й между нейните обитатели и двата периода при образуването на небесата, ще получим числото осем, което противоречи на посочените по-горе шест периода. В действителност текстът, подканващ човека да размисли за Божието Всемогъщество, като започне от земята и стигне до небесата, е от две части, свързани с арабската дума thumma , преведена като “освен това”, но която също може да означава “след това”, “впоследствие” или “от друга страна”. Следователно можем да предположим, че става дума за последователност, отнасяща се до последователността на събитията или на разсъжденията на човек върху представените събития. Би могло 82 също да става дума за просто изреждане на събития, изброени заедно, без намерение да се говори за последователност. Във всеки случай напълно е възможно периодите при Сътворението на небесата да съвпадат с двата периода при Сътворението на Земята: подолу ще разгледаме по какъв начин са представени процесите при формирането на вселената и ще видим, че това се отнася едновременно до небесата и земята, напълно в съответствие с модерните представи. Тогава ще стане ясно, че изложеният начин за едновременно представяне на събитията е напълно правилен. Не личи никакво противоречие между цитирания пасаж и произтичащата от други текстове в Корана представа за образуването на света за шест периода или фази.

Коранът не посочва реда и последователността при Сътворението на земята.

В едно знамение от току-що цитираните два пасажа от Корана се споменава за Сътворението на небесата и земята (7: 54), а в друго за Сътворението на земята и небесата (41: 9–12). Следователно Коранът не посочва в какъв ред са били сътворени небесата и земята. В няколко знамения земята е посочена на първо място, както е 2: 29 и в 20: 4, където се говори за “Онзи, Който сътвори Земята и небесата…”. В много повече знамения положението е обратното, т. е. небесата са поставени преди земята (7: 54; 10: 3; 11: 7; 25: 59; 32: 4; 50: 38; 57: 4; 79: 27–33; 91: 5–10). На практика, освен сура 79, нито един пасаж в Корана не посочва ясно реда и последователността: само един съюз wa , който свързва две думи със значението на “и” или думата thumma , която вече беше посочена в приведения по-горе пасаж, означава съвпадане или последователност на събитията. Според мен съществува само един пасаж в Корана, където ясно е посочен редът на отделните елементи на Сътворението. Това са знамения 27– 33 от сура 79: “Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го съгради. Въздигна неговия свод и го изравни, и потъмни нощта му, и изведе утрото му, и земята след това разпростря. Извади от нея водите и пасбищата й, и планините поби за ползване от вас и от вашия добитък.” Изброяването на земните благодеяния на Бог спрямо хората, направено на език, подходящ за земеделците или номадите от Арабския полуостров, следва след покана към размишление над Сътворението на небето. Но съвсем ясно е посочено, че Бог е разпрострял земята и я е направил годна за обработване, след като е съществувало редуването на деня и нощта. Следователно двете групи явления, небесните и земните, са ясно разпределени във времето. Според приведеното тук твърдение Земята е съществувала преди да бъде разпростряна и следователно е съществувала преди Бог да сътвори небето. Така достигаме до представата за едновременността на земната и небесната еволюция, като явленията се преплитат. Не е от особено значение споменаването в текста на Корана за Сътворението на земята преди небесата или обратното: мястото на думите не определя реда на Сътворението, ако на друго място не са дадени уточнения

Основният процес на образуването на вселената и завършекът му при формирането на световете

Две знамения в Корана представят в синтезиран вид събитията при образуването на вселената: – сура 21, знамение 30: “Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?” – сура 41, знамение 11: Бог заповяда на Пророка да каже след една покана за размишление над сътворението на Земята: 83 “После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим, и рече на него и на земята...” Следват заповедите за подчинение, които бяха посочени по-горе. По-долу ще се спрем на водния произход на живота, който ще бъде разгледан отделно от другите биологически проблеми, засегнати в Корана. Засега трябва да запомним следното: а) споменава се за съществуването на първоначална газообразна маса от фини частици, тъй като именно така може да се тълкува думата задимен ( Dukhвn на арабски). Газът е съставен главно от газообразна маса, в която са разпръснати малки частици, намиращи се в твърдо или дори в газообразно състояние, с по-висока или по-ниска температура; б) споменава се за процес на разделяне ( fatq ) на първоначалната единна маса, чиито елементи в началото са били свързани помежду си ( ratq ). Трябва да уточним, че на арабски fatq означава прекъсване, разделяне, отделяне, а ratq означава спояване или съшиване на частите, за да се образува едно хомогенно цяло. И в други пасажи на Книгата се уточнява, че процесът на разделяне на цялото на множество части е довел до образуването на многобройни светове. Първото знамение на Корана след уводното обръщение: В името на Аллах, Всемилостивия,Милосърдния!, обявява: “Хвала на Аллах – Господа на Световете...” Изразът “Светове” се среща на десетки места в Корана. Небесата също са посочени повече от едно, като това е направено не само с употребата на множествено число, но и с изброяването им до седем. 7 е употребено 24 пъти в целия Коран при различни изброявания. Често се употребява в смисъл на много, без да се знае защо тази цифра има подобен смисъл. При гърците и римляните числото 7 е имало същото значение на множественост. В Корана числото 7 е употребено относно небесата ( samawвt ) 7 пъти, един път – за да се означат небесата, които се подразбират.
На едно място се споменават 7 пътя към небето: – сура 2, знамение 29: “Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае.” – сура 23, знамение 17: “И сътворихме седем небеса над вас, и не сме нехайни към творението.” – сура 67, знамение 3: “Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини?” – сура 71, знамение 15–16: “Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве? И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник.” 1 – сура 78, знамение 12: “… и съградихме над вас седем непоклатими небеса…
Коментаторите на Корана са съгласни, че в тези знамения числото 7 означава множество без други пояснения 2 . Следователно небесата са многобройни, както и земите, и това далеч не е един от най-значителните поводи за учудване на съвременния читател на Корана, който открива в текстовете от това време твърдението, че в космоса има други планети, подобни на нашата, което дори хората от нашето време още не са доказали. – Знамение 12 от сура 65 съобщава: “Аллах е, Който сътвори седем небеса, и от земята също толкова. Повелята се спусна сред тях, за да узнаете, че Аллах за всяко нещо има сила и че Аллах обгражда със знание всяко нещо.” 84 Както видяхме, 7 означава необозначено множество и може да направим извода, че не съществува само една Земя, Земята на хората (ard) ; има и други подобни на нея във вселената. И други неща предизвикват учудването на читателя на Корана през ХХ в.: знаменията посочват, че съществуват три групи от сътворени неща: – намиращи се в небесата; – намиращи се на Земята; – намиращи се между небесата и Земята. Ето няколко от тези знамения: – сура 20, знамение 59: “Каза [Муса]: Срещата с вас ще бъде в деня за разкрасяване и хората да се съберат сутринта!” – сура 32, знамение 4: “Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и всичко между тях в шест дни. После се въздигна [безподобен] Той на Трона. Нямате освен Него друг покровител, нито застъпник. Не ще ли се поучите?” - Сура 50, знамение 38: “Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях в шест дни, без да Ни засегне умора.” 3 Споменаването на “небесата и земята”, а и всичко между тях откриваме на още шест места в Корана: 21: 16; 44: 7 и 38; 78: 37; 14: 85; 46: 3; 43: 85. Сътворението извън небесата и земята, споменато многократно, е a рriori трудно приемливо. За да разберем смисъла на знаменията, трябва да се позовем на последните човешки открития, отнасящи се до съществуването на извънгалактическа космическа материя, и да прибегнем до познатите ни от науката факти за образуването на вселената, като започнем от най-простите и стигнем до най-сложните. Следващият параграф е посветен на този проблем. Но преди да преминем към чисто научни теми, добре би било да резюмираме наученото от Корана за Сътворението. Според приведеното дотук, основните моменти са следните:
1. Общо съществуват шест периода на Сътворението.
2. Преплитане на фазите на Сътворението на небесата и тези на земята.
3. Сътворението на вселената е започнало от една обща първоначална маса, образуваща блок, който веднага след това се разделил.
4. Многобройността на небесата и на земите.ь 5. Съществуването на неща, сътворени “между небесата и земята”.
Някои данни на съвременната наука за сътворението на вселената

Слънчевата система
Земята и планетите, които се въртят около Слънцето, представляват един организиран свят с размери, които изглеждат колосални според човешките представи. Нима Земята не се намира на около 150 000 000 километра от Слънцето? Това е значително разстояние, но нищожно, сравнено със средното разстояние според човека, разделящо Слънцето от най-отдалечената от него планета в слънчевата система: приблизително 40 пъти разстоянието Слънце – Земя, т. е. почти 6 милиарда километра. Това разстояние, умножено по две, което е почти дванайсет милиарда километра, е найголямото измерение на нашата слънчева система. На слънчевата светлина са й необходими повече от 6 часа, за да достигне въпросната планета – Плутон, като при това тя преминава разстоянието с ужасяващата скорост от 300 000 км в секунда. Но за да достигне до звездите, разположени в периферията на познатия ни звезден свят, на светлината са необходими милиарди години.

Галактиките

Слънцето, чийто спътник сме ние, както и другите заобикалящи го планети, е само една незначителна част от стотиците милиарди звезди, образуващи съчетанието, наречено галактика. През ясните летни нощи виждаме целия космос, осеян от тях, като това образувание наричаме Млечен път. Тази група звезди има значителни размери. Докато светлината може да пресече Слънчевата система за време, което се измерва с часове, за да достигне от единия край до другия на нашата галактика й трябват 90 000 години. Но галактиката, към която принадлежим, колкото и необикновено голяма да ни се струва, е само един малък елемент от космоса. Извън нашата галактика съществуват гигантски звездни агломерации, подобни на Млечния път. Те бяха открити преди повече от петдесет години, благодарение на въвеждането в астрономията на усъвършенствани оптични уреди, като например телескопа на връх Уилсън в САЩ. По този начин могат да бъдат различени безброй звездни купове и отделни галактики, отдалечени на такова разстояние, което за да бъде измерено, трябваше да бъде въведена специална единица - светлинна година, парсекът (разстоянието, изминато от светлината за 3,26 години при скорост 300 000 км. в секунда).

Образуване и еволюция на галактиките, звездите и планетните системи

Какво е съществувало в безкрайното пространство преди, да бъде заето от галактиките? Съвременната наука може да отговори на този въпрос приблизително към началото на еволюцията на вселената, като е невъзможно да се изчисли какво време ни дели от него. В най-отдалеченото време, за което науката може да се произнесе, вселената е била образувана от газообразна маса, съставена в по-голямата си част от водород и от хелий, които бавно се въртели. Мъглявината се разпаднала на множество фрагменти със значителни размери и маса, които астрофизиците изчисляват в порядъка на един милиард до 100 милиарда пъти тази на Слънцето (като тя се равнява на 300 000 пъти масата на Земята). Тези цифри дадат представа за размерите на парчетата от първоначалната газообразна маса, от която са се зародили галактиките. Следващото разпадане породило звездите. След това започнал процес на кондензация, в който се намесили гравитационните сили (тъй като телата се движели и се въртели все по-бързо), наляганията, магнитните полета и радиацията. Чрез свиване и превръщане на гравитационните сили в термична енергия звездите започнали да излъчват светлина. Започнали термоядрени реакции и от по-леките атоми чрез сливане се образували по-тежки; по този начин водородът се превръщал в хелий, след това във въглерод, за да се достигне до металите и металоидите. Затова може да се каже, че звездите имат живот, и съвременните астрономи ги класифицират в зависимост от стадия, който те са достигнали в еволюцията си. Звездите също умират: наблюдавани са внезапни експлозии в последния стадий на еволюцията им, при който някои звезди се превръщат в истински “трупове”. Планетите, в частност Земята, са произлезли чрез отделяне от първоначалната маса на първичната мъглявина. Вече четвърт век никой не оспорва, че Слънцето се е кондензирало в центъра на една мъглявина и че планетите са претърпели същите промени в диска, който я е заобикалял. Трябва да отбележим един факт от голямо значение за интересуващия ни проблем, а именно, че отсъства последователен ред при образуването на елементите в космоса като Слънцето и Земята. Процесът е протекъл едновременно и има общо начало. Науката може да ни даде сведения за епохата, когато това е станало. Ако възрастта на нашата галактика се приема на около десет милиарда години, пет милиарда години по-късно според същата хипотеза се е образувала слънчевата система. Изучаването на 86 естествената радиоактивност посочва, че възрастта на Земята и моментът на образуването на Слънцето са 4,5 милиарда години, с корекция от 100 милиона години съгласно изчисленията на някои учени. Тази точност е достойна за възхищение, защото 100 милиона години, въпреки че представляват значителен период от време, при съотношението максимална грешка: общо измервано време, представляват едва 2, 2 % (0,1/4,5). Следователно специалистите по астрофизика са достигнали висока степен на познание относно образуването на Слънчевата система, която може да бъде обобщена така: кондензация и свиване на въртяща се газообразна маса, разделянето й на фрагменти, породили Слънцето и планетите, сред които е и Земята. 4 Благодарение на познанията ни върху примитивната мъглявина и разделянето й на неизмерим брой звезди, групирани в галактики, няма място за съмнение, че идеята за наличието на множество светове е вярна, но няма гаранция за съществуването във вселената на свят, приличащ на нашата Земя.

Концепцията за съществуване на множество светове

Въпреки всичко съвременните астрофизици смятат, че е много вероятно в космоса да съществуват планети, сходни със Земята. Никой вече не приема възможността в Слънчевата система да бъде открита планета със сходни на земните условия. Следователно търсенето трябва да се насочи извън нашата система. Доводите в подкрепа на подобна възможност са следните: Счита се, че в нашата галактика половината от 100 милиарда звезди биха могли да имат планетна система, подобна на слънчевата. Въпросните петдесет милиарда звезди, подобно на Слънцето, се въртят бавно, което навежда на мисълта, че около тях съществуват планети като спътници. Тези звезди са отдалечени от нас на разстояния, които правят невъзможно наблюдението на предполагаемите спътници, но някои особености на орбитата правят съществуването им твърде вероятно: леко вълнообразно изкривяване на орбитата на звездата. Така звездата на Барнар е знак за съществуване на придружаващ планетарен спътник, че тя може би притежава планета с маса, превишаваща масата на Юпитер, или може би две планети. П. Герен пише: “Явно планетните системи са изобилно разпръснати във вселената. Слънчевата система и Земята не са единствените...” И заключава: “Животът, както и планетите, дали му подслон, са разпространени в цялата вселена, навсякъде, където съществуват необходимите физико-химически условия за възникването и за развитието му.”


Междузвездната материя

Както видяхме, процесът на образуването на вселената се състои в кондензация на материята на първичната мъглявина, след това в разделянето й на фрагменти, които представляват първоначалния вид на галактическите маси. Те се разделят на свой ред на звезди и като страничен продукт са възникнали планетите. Последователните деления оставят между групите от основните елементи остатъци, ако можем да се изразим така. Те имат име, дадено им от науката: галактическа междузвездна материя. Тя има различни описания – понякога като блестяща мъглявина, разпръскваща светлината, получена от други звезди, и съставена от “прах” или “дим”, както се изразяват астрофизиците; – понякога като тъмна мъглявина с малка плътност – или пък като още по-дискретна междузвездна материя, известна с това, че предизвиква смущения при фотометричните измервания на астрономите. Самото съществуване на “мостове” от материя между звездите и галактиките не предизвиква съмнение. Колкото и да е разреден този газ поради колосалното пространство, заемано от него, поради силната отдалеченост на звездите и галактиките едни от други, масата му – въпреки малката си плътност – би могла да бъде по-голяма от сбора на масите на галактиките. А. Боашо смята, че наличието на междузвездната маса има първостепенно значение, което може “да промени в значителна степен представите ни за еволюцията на вселената”.  А сега трябва да разгледаме основните идеи, представени в Корана, относно Сътворението на вселената в светлината на научните знания.

Съпоставяне със сведенията от Корана за Сътворението


Нека да разгледаме петте основни момента, по които Коранът предлага подробности относно Сътворението. 1. Шестте периода на Сътворението на небесата и на земята включват според Корана образуването на небесните тела, на земята и развитието й до момента, в който тя става годна за обитаване от хората (заедно с “храните си”). Събитията, свързани с нея, са се развили в четири периода. Дали това не са геологическите ери, описани от съвременната наука, като човекът се е появил в четвъртичната ера? Това е само една хипотеза. Никой не би могъл да отговори на този въпрос. Но трябва да отбележим, че както за образуването на небесните тела, така и за образуването на Земята са били необходими две фази според знамения 9 – 12 на сура 41. Но науката твърди, че процесът на образуването на Слънцето и страничния му продукт, Земята (единственият възможен пример), е протекъл чрез кондензация и разделяне на първичната мъглявина. Това съвпада с твърдението в Корана, изразено много ясно, че процесът, започнал от звездния “дим” е преминал през спояване и разделяне. Следователно можем да отбележим пълното сходство между сведенията в Корана и тези на науката. 2. Науката доказа, че двете събития – образуването на една звезда (каквато е Слънцето) и на спътника й или на един от спътниците й (каквато е Земята) – са протекли едновременно. Не видяхме ли присъствието на подобно твърдение в текста на Корана? 3. Съвсем очевидна е връзката между твърдението, че в началния стадий от съществуването на вселената всичко е било “дим”, с което Коранът означава предимно газообразното състояние на материята, и концепцията за първичната мъглявина на съвременната наука. 4. Наличието на множество небеса според Корана, изразено символично с числото 7, за чието значение говорихме, се потвърждава от съвременната наука чрез откриването на галактическите системи и на факта, че те са многобройни. Напротив, изводът следващ от текста на Корана, че съществуват множество земи, сходни на нашата поне в някои аспекти, все още не е получил своето потвърждение; въпреки това специалистите смятат, че това е напълно възможно. 5. Съществуването на сътворени неща между “небесата” и “земята”, изказано в Корана, може да бъде свързано с откриването на мостовете от материя извън организираните астрономически системи.

« Последна редакция: Юни 30, 2018, 04:27:57 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил

Цитат
IV. АСТРОНОМИЯТА В КОРАНА

Коранът изобилства от разсъждения върху небесата. В предишната глава се спряхме на Сътворението, обърнахме внимание и на съществуването на множество небеса и земи, както и на съществуването на онова, което Коранът определя като междинно творение “между небесата и земята”, чиято реалност бе доказана от съвременната наука. Знаменията, отнасящи се до Сътворението, в определена степен дават обща представа за същността на небесата, т. е. за всичко което, се намира извън нашата земя. Освен специфичните дескриптивни знамения за Сътворението, около четирийсет знамения в Корана допълват с разяснения темата за астрономията. Някои представляват просто разсъждения за славата на Твореца и Ръководителя на всички звездни системи и планети, чието равновесие е обяснено от Нютон със закона за всемирното привличане. Първите цитирани тук знамения не поднасят много материал за научни разсъждения; те целят единствено да привлекат вниманието към Всемогъществото на Бог. Неободимо е обаче те да бъдат споменати, за да се даде реална представа за начина на изложение на текста на Корана, описал преди около четиринайсет века структурата на вселената. Тези алюзии представляват нов момент в Божието послание. Нито евангелията, нито Старият завет (с изключение на понятията, чиято обща неточност посочихме в библейския разказ за Сътворението), засягат въпроса за структурата на вселената. Коранът обаче обширно се спира на него. Важно е не само това, което той съдържа, но и онова, което не съдържа. Всъщност липсват препратки към съвременните за онова време теории за структурата на небесния свят, изцяло отречени по-късно. По-нататък ще приведем подобен пример.
Трябва да се обърне внимание на тази отрицателна черта на текста.

Общи разсъждения за небето – сура 50, знамение 6. Става дума общо за хората: “Нима не виждат небето над тях, как Ние го изградихме и го украсихме, и е без процепи?”
– сура 31, знамение 10: “Сътвори Той небесата без видима за вас опора...”
– сура 13, знамение 2: “Аллах е, Който въздигна небесата без видима за вас опора. После се въздигна [безподобен] Той на Трона и покори слънцето и луната...” 90 Двете последни знамения са опровержение на вярването, според което небесният свод се крепи на стълбове, за да не се стовари върху земята. – сура 55, знамение 7: “И въздигна Той небето...”
– сура 22, знамение 65: “…Той държи небето да не падне върху земята, освен с Неговото позволение...”
Известно е, че отдалечеността на космическите тела на огромни, пропорционални на техните маси разстояния лежи в основата на равновесието им. Колкото пораздалечени са телата, толкова по-малки са силите на привличане между тях, и обратно: например близката (за космическите мащаби) до Земята Луна влияе благодарение на закона за привличането на водните пространства – приливите и отливите. Ако две небесни тела се приближат повече, сблъсъкът не би могъл да бъде избегнат. Подчинението на определен ред е условие sine qua non за предпазване от хаоса. Затова често се припомня подчинението на небесата към Божия ред.
сура 23, знамение 86: Бог казва на Пророка: “Кажи: Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон?” Вече видяхме, че под седем небеса трябва да разбираме множествеността им, а не конкретната цифра.
– сура 45, знамение 13: “И подчини Той за вас всичко на небесата и всичко на земята – всичко е от Него. В това има знамения за хора мислещи.”
– сура 55, знамение 5: “Слънцето и луната – [се движат] по изчисление…
– сура 6, знамение 96: “… Той създаде нощта за покой, а слънцето и луната – за изчисление. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.”
– сура 14, знамение 33: “… и подчини за вас слънцето и луната усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня...” Тук едното знамение допълва другото: като следствие на приведените изчисления произтича постоянството в движението на тези небесни тела, изразено с думата dв‘ib , сегашно причастие на глагол, означаващ да работиш с прилежание и усърдие. В нея тук е вложен следният смисъл: “усърдно и прилежно правя нещо неотклонно и непрестанно според установен вече навик”.
– сура 36, знамение 39: Бог казва: “И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка.” Това е алюзия за извиването на палмовото листо, чиято форма след изсъхването напомня на лунния сърп. По-нататък ще допълним коментара.
сура 16, знамение 12: “И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи.” Практическата стойност на знаменията, описващи съвършеното устройство на вселената, е създаването на улеснения при придвижването на човека по суша и море и при изчисляването на времето. Тази забележка може да бъде обяснена с факта, че Коранът лежи в основата на пророчество, отправено към хората, чийто ум не може да схване простия език на обикновения живот, какъвто е и техният. Това е смисълът на следващите разсъждения.
– сура 6, знамение 97: “Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията на хора знаещи.”
– сура 16, знамение 16: 91 “…и други знаци; и по звездите се насочват.”
– сура 10, знамение 5: “Той е, Който стори слънцето блясък и луната – сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори това само с мъдрост. Той разяснява знаменията на хора знаещи.” Тук се налага една забележка. Докато Библията определи Слънцето и Луната като “светила” и прибави към едното определението голямо, а към другото – малко, то Коранът им приписва и други различия (освен големите размери). Наистина разграничението е езиково, но как може да се обясни на древните хора без да ги объркаш, че Слънцето и Луната не са светила с идентичен характер? Б. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА Слънцето и Луната Слънцето е източник на светлина ( diyв ), а Луната отблясък, сияние ( nыr ). Този превод сякаш е по-точен от другия, при който двата термина са смесени. Всъщност смисловата разлика е слаба, като diya' принадлежи към корена DW' , който според класическия речник на Казимирски означава светя, блестя, искря (за огън). Същият автор влага във въпросното съществително име смисъла на блед сияние до този на светлината. Но разликата между Слънцето и Луната ще бъде уточнена в Корана с помощта на други сравнения.
– сура 25, знамение 61: “Благословен е Онзи, Който стори съзвездия на небето и стори там светило и сияйна луна!”
– сура 71, знамения 15 16: “Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве? И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник.”
– сура 78, знамения 12 13: “…и съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме [слънцето] горящ светилник…”
Тук Луната е определена като тяло, което осветява ( muniyr ) от един и същ корен с nыr (светлината, приписвана на Луната). Що се отнася до Слънцето, то е сравнено с факел ( sirвj ) или с много бляскава лампа ( wahhвj ). Съвременникът на Мухаммед със сигурност е могъл да различава Слънцето – познатото на хората от пустинята пламтящо светило, от Луната – светилото на нощната прохлада. Следователно сравненията в Корана по този повод са напълно естествени. Тук ще бъде интересно да отбележим простотата им и липсата на определения, актуални само за онова време, но рискуващи днес да звучат фантасмагорично. Известно е, че Слънцето е звезда, източник на изключителна температура и светлина благодарение на вътрешното си горене, докато Луната, без да излъчва собствена светлина, само отразява слънчевата и представлява мъртво небесно тяло (поне що се отнася до външните й слоеве). В кораничния текст няма никакво противоречие със съвременните изследвания за тези две небесни тела. Звездите Известно е, че звездите, както и Слънцето, са небесни тела вместилища на разнообразни физически явления, най-лесен от които за наблюдение е процесът на излъчване на светлина. Думата ( najm , в мн. ч. nыjыm ) се появява в Корана тринадесет пъти и произлиза от корен със значение появявам се, видим съм. Тя обозначава небесно тяло, без да уточни същността му: дали е източник на светлина, или просто отразява чуждата. С цел 92 да бъде уточнено, че указаният предмет е наистина онова, което ние наричаме звезда, е прибавено качествено определение. Например в:
– сура 86, знамения 1– 3: “Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? – Звездата с пронизваща светлина.” 2 Нощната звезда е предадена в Корана с думата thвqib , която означава нещо, което гори, самоизгаря се и преминава през нещо (тук – дълбините на нощта). Отново откриваме същата дума за обозначение на падащите звезди ( сура 37, знамение 10 ): те са резултат на изгаряне. Планетите Трудно е да се каже дали споменаването им в Корана отговаря на смисъла, който влагаме днес. Планетите не излъчват собствена светлина. Те се въртят около Слънцето. Земята също е планета. Предполагаме, че те могат да съществуват и другаде, но със сигурност познаваме само принадлежащите към Слънчевата система. В древността освен Земята били известни още пет планети: Меркурий, Марс, Венера, Юпитер и Сатурн. Съвременната наука прибави към тях още три: Уран, Нептун и Плутон. Коранът ги назовава с думата kawqab (в множествено число – kawвqib ), без да уточнява броя им. Размишленията на Юсуф (сура 12) се спират на числото единайсет, като имаме предвид, че разкъзвачът е въображаем. Изглежда, че едно много точно определение на тази дума е поднесено в знамение с дълбоко духовно съдържание, предмет на горещи обсъждания от тълкувателите. Сравнението е употребено към една дума, за която се предполага, че означава планета. Ето интересуващия ни текст:
– сура 24, знамение 35: “Аллах е Светлината на небесата и на земята. Сиянието Му е като ниша, в която има светилник. Светилникът е в стъкло. Стъклото е сякаш блестяща звезда…” Тук наистина става дума за проектиране на светлина върху отразяващо я тяло (стъклото), придаващо й блясъка на седефа, така както Земята се осветява от Слънцето. Това е единственото пояснение в Корана на въпросната дума. Тя се среща и в други знамения. В някои не може да бъде уточнено за какви небесни тела става дума (сура 6, знамение 76; сура 82, знамения 1–2). Но в един от тях със сигурност се говори в светлината на съвременните познания за планетите. В сура 37, знамение 6 четем: “Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди…” Кораничният израз за “най-близкото небе ” би ли могъл да се отнася до Слънчевата система? Известно е, че сред най-приближените до нас небесни тела няма други постоянни елементи освен планетите: Слънцето е единствената звезда в едноименната система. Няма други небесни тела, за които би могло да става дума. Следователно може да се приеме като точен предложеният превод както и че Коранът описва планетите в съгласие със съвременните понятия. Най-близкото небе. Коранът на няколко пъти се спира на най-близкото небе и на населяващите го небесни тела, на първо място сред които, изглежда, са планетите. Но когато към материалните понятия, разбираеми за нашето съвременно възприятие, се прибавят разсъжденията от чисто духовно естество, смисълът се замъглява. Така последното цитирано знамение е напълно понятно, но в следващото ( знамение 7 ) от същата 37 сура става дума за “защита от всеки разбунтувал се демон”, “защитата”, спомената и в сура 21, знамение 32 и в сура 41, знамение 12 . Тук вече се намираме в съвсем различни плоскости на разсъждението. 93 Какво значение да придадем също така на тези “камъни за линчуване на демоните”, с които знамение 5 от сура 67 населява най-близкото небе? Споменатите в същото знамение “светила” отнасят ли се до падащите звезди 3 , за които говорихме по-горе? Всичките тези доводи сякаш излизат от рамките на разглежданата тема. Ние ги приведохме с цел пълнота на изложението, но научните изследвания на този етап не могат да осветлят явления, излизащи извън пределите на човешкото съзнание.


НЕБЕСНИЯТ ПОРЯДЪК

Всичко, което намираме по този въпрос в Корана, засяга главно Слънчевата система. Срещат се обаче и алюзии за явления, излизащи извън самата Слънчева система, които бяха открити в съвременната ни епоха. Две знамения с изключително значение са свързани с въпроса за орбитите на Слънцето и на Луната. Това са: – сура 21, знамение 33: “Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.” – сура 36, знамение 40: “Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.
Ясно е посочен един изключително важен факт: съществуването на орбити на Слънцето и на Луната и се споменава, че тези тела се преместват в пространството, движени от сили, характерни само за тях. При четенето на въпросните знамения откриваме още един факт, този път негативен: посочено е, че Слънцето се движи по орбита, без да бъде уточнено, че тя е определена по отношение на Земята. Но по времето на Посланието на Корана се е вярвало, че Слънцето се движи около Земята. Това е т. нар. геоцентрична система на Птоломей, въведена през II в пр. Хр. и останала в сила до Коперник през ХVI в.,. Тази концепция, на която е напълно естествено да се позове човек от времето на Мухаммед, не е спомената никъде нито в Корана, нито на друго място. Съществуването на орбити на Слънцето и на Луната Преведеното като орбита е арабската дума falaq , която много от преводачите на Корана тълкуват в смисъла на сфера. Хамидуллах я превежда като орбита. Думата е предизвикала объркване сред древните коментатори на Корана, които не са могли да си представят, че Слънцето и Луната се движат в кръг, и са си служили с повече или по-малко верни (или напълно погрешни) представи за движението на двете небесни тела в пространството. В превода си на Корана Хамза Бубекер цитира разнообразието на предлаганите интерпретации: “Нещо като ос, подобна на метално стъбло, около което се въртят крилата на мелница; небесна сфера, орбита, знаците на зодиака, скорост, вълна...” Той добавя един извод, принадлежащ на известния коментатор от Х в. Табари: “Наш дълг е да мълчим, когато ни липсва знание” (ХVII, 15). Това показва колко хора по това време не са били в състояние да разберат понятието орбита на Слънцето и на Луната. Ясно е, че ако думата предаваше едно разпространено астрономическо понятие от времето на Мухаммед, нямаше да възникнат подобни затруднения при тълкуването на знаменията. Следователно в Корана се е появило едно ново понятие, изяснено едва векове по-късно. 1.

ЗА ЛУНАТА

В наши дни се знае, че спътник на Земята – Луната се върти около нея за период от двадесет и четири часа. Впрочем трябва да внесем корекции, тъй като орбитата й не е напълно концентрична; съвременната астрономия показва, че тя е ексцентрична, и по този начин разстоянието Земя – Луна, изчислявано на 384 000 км, е само една средна величина. 94 По-горе видяхме, че Коранът изтъква необходимостта от наблюдаване на движението на Луната при измерването на времето ( сура 10, знамение 5 , цитирано в началото на тази глава). Понякога тази система на пресмятане се подлага на критики като архаична, непрактична, ненаучна по отношение на нашата, основана на въртенето на Земята около Слънцето, което се изразява чрез Юлианския календар. Тази критика поражда две забележки: а) Коранът е бил адресиран към обитателите на Арабския полуостров, които преди около четиринайсет века са използвали лунния календар. За да не се предизвика объркване в привичките им при избиране на опорни точки във времето и пространството, които при това са били напълно ефикасни, е трябвало да се избере единственият език, който те са били в състояние да разберат. Известно е, че народите от пустинята са вещи в наблюдението на небето, в ориентирането по звездите и в отчитането на времето според фазите на Луната – най-сигурните и прости средства за тях. б) Освен специалистите в тази област, почти никой друг не знае, че Юлианският и лунният календар са напълно идентични: 235 месеца в лунния календар отговарят точно на 19 юлиански години от по 365 дни и четвърт; точната продължителност на нашата година не е 365 дни, затова тя трябва да бъде коригирана всеки четири години (високосните години).
При лунния календар това явление се повтаря на всеки 19 юлиански години: това е цикълът на Метон, гръцки астроном, който през V в. пр. Хр. е открил точното съвпадение между лунното и слънчевото време.


ЗА СЛЪНЦЕТО

По-трудно за възприемане е съществуването на орбитата му, тъй като сме свикнали да смятаме, че Слънчевата система е подредена около него. За да разберем знамението от Корана, трябва да разгледаме положението на Слънцето в галактиката ни и да се позовем на понятията от съвременната наука. Нашата галактика съдържа значителен брой звезди, разпределени в един диск – подебел в центъра, отколкото в периферията. Слънцето е разположено далеч от неговия център. В резултат на въртенето на галактиката около оста си, Слънцето се върти около същата ос по концентрична орбита. През 1917 г. Чапли е пресметнал, че Слънцето отстои от центъра на галактиката на 10 килопарсека, което в километри отговаря приблизително на числото 3, последвано от 17 нули. Галактиката и Слънцето се завъртат за близо 250 милиона години и по време на въртенето Слънцето се движи със скорост приблизително от 250 километра в секунда. Подобно движение по орбита на Слънцето е било известено от Корана преди близо четиринайсет века, а съществуването му и неговите координати са доказани от съвременната астрономия. Движението на Луната и Слънцето под влияние на собствени сили Това понятие не присъства в преводите на Корана, дело на литератори, които без да познават астрономията, са превели арабската дума, изразяваща това преместване, с думата “плувам”. Арабската дума, имаща смисъла на придвижване със собствени сили, е глаголът sabaha ( yasbahuna в текста на двете знамения). Всички значения са свързани с представата за движение на тяло, извършено с неговите сили, предизвикващо преместване. Ако това преместване става във вода, то глаголът е “плувам”, а ако е на земята – премествам се чрез движението на краката си. Но не е ясно как би се изразило едно преместване в космоса само с използването на първоначалното значение на глагола. Поради тази причина не смятаме, че посоченият превод е неточен. Доводите ни са следните: 95 – Луната се върти едновременно около оста си и около Земята за около 29 дни и половина, като винаги е обърната с една и съща страна към нас; – Слънцето се завърта около себе си за около 25 дни.
Съществуват известни различия (на които тук няма да наблегнем) между въртенето на екватора и на полюсите, но като цяло звездата извършва въртеливо движение. Следователно става ясно, че един нюанс на глагола в Корана споменава за собственото движение на Слънцето и Луната. Движението на двете небесни тела е потвърдено от данните на съвременната наука и е трудно да се обясни фактът, че човек, живял през VII в. – колкото и учен да е бил той за времето си, което не може да се каже за Мухаммед, е могъл да си го представи. Понякога на този възглед се противопоставя примерът на великите мислители от античността, които безспорно са изказали твърдения, признати за верни от съвременната наука. Те не са имали предварително възможността да се позоват на научни изводи и са си служели предимно с философски доводи.
Често се посочва примерът на питагорейците, които през VI в. пр. Хр. са защитавали теорията за въртенето на Земята около самата нея и за движението на планетите около Слънцето, която бе потвърдена от съвременната наука. Ако съпоставим примера с питагорейците, би било лесно да предложим хипотезата за гениалния мислител Мухаммед, който сам е стигнал до изводи, направени от науката векове по-късно. Но това би означавало да пропуснем да посочим другите характеристики на интелектуалната дейност на въпросните гении на философските доводи и да споменем големите грешки, съдържащи се в творбите им. Така например не трябва да забравяме, че питагорейците са защитавали теорията, че Слънцето е неподвижно и е център на света, звездите са наредени около него.
Често при великите антични философи може да открием смес от верни и неверни представи за космоса. Блясъкът на човешките произведения, придаван им от съдържащите се в тях верни идеи, не трябва да ни кара да забравяме погрешните представи, които те ни дават. Именно това ги отличава от Корана, в който присъстват множество проблеми, свързани със съвременните познания, без да можем да открием сред тях дори едно твърдение, противоречащо на доказаното от науката в наше време. Редуването на деня и нощта. По онова време, когато се смятало, че Земята е центърът на света и че Слънцето се движи около нея, кой не би посочил като причина за редуването на деня и нощта движението на Слънцето? Но подобно твърдение отсъства от Корана, който разглежда проблема по друг начин:
– сура 7, знамение 54: “… Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир…”
– сура 36, знамение 37: “И нощта е знамение за тях. Ние отделяме от нея деня и ето ги – в мрак!”
– сура 31, знамение 29: “Нима не виждаш, че Аллах въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта...”
– сура 39, знамение 5: “…. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта.”

За първото знамение коментар не е необходим. Второто ни дава само едно изображение. Интерес представляват главно третото и четвъртото знамение поради процеса на въвеждане и най-вече на следване на нощта върху деня и на деня след нощта. (сура 39, знамение5) Арабският глагол, преведен като “следвам” , е kawwara 4 . Първоначалното му значение е навивам на спирала тюрбан около главата; в другите му употреби се запазва смисълът на загръщане.

« Последна редакция: Юни 30, 2018, 04:28:21 pm от Psyhea »

Тагове към темата: