Apocryphal Academy

Автор Тема: Херменевтика  (Прочетена 376 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Херменевтика
« -: Май 10, 2018, 09:16:18 pm »

Херменевтика

От гръцки  ερμηνεύω, „тълкуващ“, „обясняващ

... умението за интерпретиране на стари, главно литературни текстове с оглед на произхода, езика и съдържанието им. В областта на херменевтиката попада всичко, което може да бъде разбрано, включително предметите, които - притежавайки собствена история, която означава нещо специално за определен човек или група - също могат да бъдат разглеждани като текстове.

Тълкуването предполага преди всичко знание не само за изследваното явление, но и за неговия контекст. Трябва да са известни мястото, участниците, времето, в което се разглежда дадения обект. След това идва интерпретацията - да се открие значението на явлението, да се анализира през гледната точка на съвремието и изследователя. Накрая идва разбирането - гледните точки се съпоставят и след тяхното обобщение се достига до по-пълно знание за нещата.

До 19 век херменевтиката се занимава с тълкуването на юридически и библейски текстове. Представител на романтическата херменевтика е Фридрих Шлайермахер. Според него, за да бъде разбран един текст, е необходимо да се възстановят духа на епохата и авторовите намерения; всяка творба има един-единствен смисъл и той е постоянен във времето. Представител на херменевтиката през 20 век е Ханс-Георг Гадамер, според когото всяка епоха задава различен смисъл на текста, а четенето винаги е сблъсък между посланието от миналото на творбата и настоящето, чийто носител е читателят. Херменевтиката доказва че при преминаването на творбата от една епоха в друга се появяват и други нови разбирания на творбата, които не са предвидени от автора и съвременната му публика. Настоящето се разбира чрез миналото и така се получава жива връзка помежду им.Чрез връзката между миналото и настоящето ние разбираме не само творбата но и самите себе си.
 
Старогръцкият глагол hermeneuein има три значения, свързани с Хермес в ролята му на посредник между олимпийските богове и простосмъртните: говоря, разказвам; обяснявам (ситуация); превеждам от чужд език. Една голяма част в Органон, сборникът на съчиненията на Аристотел по естетика, е озаглавена Peri hermeneias („За интерпретацията“). В този смисъл гръцкото съществително „hermeneia“ означава „интерпретация“. Съществуват много съчинения под това заглавие, които представляват интерпретация на Новия завет в светлината на Стария завет и обратно. Екзегетиката и херменевтиката са близко свързани философски методи. Модерната херменевтика (Шлайермахер, Дилтай, Хайдегер, Гадамер) излиза далеч от рамките на Библията. 

      Терминът “херменевтика” произлиза от името на гръцкия бог Хермес. Той е не само бог на търговията, но и на красноречието, магията и глашатаите. Хермес е бил посредник между боговете и хората, вестител, известявящ на хората божиите послания, които освен това той прави разбираеми за земните жители. В древна Гърция имали навика да поставят статуи с неговото изображение покрай пътищата, защото Хермес покровителствал пътниците, странствуващите номади и скотовъдците. Неговият образ бил символ на пътуването, посланията или далечните вести. Чрез него онова, което изглеждало най-далечно (стоките от далечни страни или божествените знаци), ставало достъпно за хората, ставало близко и разбираемо.

Може би затова на негово име било наречено едно от най-древните изкуства - умението да се разяснява и тълкува, т.е. да се осмисля и разбира непонятното. Това изкуство било наречено херменевтика.

Изкуството да разбираме
В античността това изкуството да разбираме се състояло в тълкуването на съновидения, пророчества, знамения на божествата. С други думи то е било своеобразен превод, разбиране на странни и свещени знаци, проявяване на тяхното значение. Ето защо не е случайно, че в Средновековието херменевтиката се превръща в дял на теологията, в изкуство за разбиране и интерпретация (осветляване) на свещените християнски текстове.

За да постигнем умението да тълкуваме, да изясняваме смислите, трябва да притежаваме широк кръг знания, преди всичко за езика. Затова например за Аристотел тълкуването е просто теория на изреченията - един вид граматика. Но днес херменевтиката си служи с по-широко понятие за език.

Всяко човешко явление, предмет и събитие в историята имат значения, които са разбираеми за хората, които са създали предметите или са участвали в събитията. Същинският език - речта, словото - само фиксира тези значения и смисли, но те са вътрешно присъщи (закодирани са) на самите действия и вещи. Затова и предметите могат да "говорят". Хората, които ги употребяват, знаят значенията им, знаят за какво служат. За тях тези предмети са като текст, който им е добре познат и отдавна прочетен. А за другите, които не знаят значението на съответните културни феномени, то трябва да бъде разчетено, разяснено, разбрано. Щом всяко културно явление, вещ или събитие е текст, то херменевтиката като наука и изкуство за тълкуването на значенията фактически се отнася към твърде много обекти - като се почне от книгите, научните трудове или свещените писания и се стигне до човешките дела, предметите на бита или произведенията на изкуството. Нейна област е всичко, което може да се разбере. Кои са основните категории, с които си служи херменевтиката?

Тълкуване – текст и контекст
То е пътят на търсенето и намирането на "смисъл" в непознатото за нас явление, вещ, текст. Тълкуването предполага преди всичко знание за изследваното явление. Но то предполага и нещо повече от знанието за самия обект (напр. познаване на смисъла на думите, чрез които се описва обекта). Истинското тълкуване е знание не само за текста, но и за контекста на явлението. Знаем, че често смисълът на нещо, което се случва, е следствие от редица условия, които предшестват случилото се. Можем например да разберем поведението на един диктатор, стремежът му да наложи властта си над своя или над други народи. То може да е следствие от характера на самия диктатор, от особеностите на личната му биография, но и от народните традиции, съветите на приближените му, общественото мнение и идеология, та дори и от болестите на властелина. Следователно всяко действие е разбираемо като текст чрез безкрайно много контексти.

По пътя на тълкуването ние трябва да отчитаме както осъзнатите цели, които хората осъществяват, така и неосъзнатите страни на действията им. В новата европейска философия често се говори за предразсъдъците. Понякога хората действат не рационално, според разсъдъка си, а пред-разсъдъчно, според вярванията си, митовете, мнението на обществената среда. Затова тълкуването трябва да си дава сметка и за ирационалността в поведението на хората. На нейния фон по-добре се разбира и обмисленото действие, тъй както гласовете се чуват по-ясно на фона на околната тишина.

Разбиране
Най-обхватното и съдържателно понятие в херменевтиката е понятието за "разбиране". Разликата между тълкуването, интерпретацията и разбирането е в това, че в разбирането ние фактически схващаме смисъла, проникваме в него. Разбирането обединява тълкуването и интерпретирането като прави понятен смисъла на културния текст. То е не просто знание за предмета или явлението, защото не се строи както всяко знание постепенно и на части. Ние казваме, че разбираме нещо, когато го познаваме сякаш отведнъж и изцяло. Така не можем да кажем, че разбираме смисъла на действията на някой човек, ако не го "усещаме" цялостно, ако нямаме интуиция за това "какво представлява" като човек. Затова разбирането се свързва с такива познавателни форми като интуицията, съпреживяването, вчувстването. Това е един вид проникване в света на другите хора, в техните смисли, т.е. то е "пренос" на един друг свят в собствения ни. Да разберем смисъла на нещо, означава да признаем наличието и на други самостойни, мисловни светове. Това означава да признаем, че другите хора, култури и предмети на човешката дейност са уникални, че хората мислят по различен начин и че поради своето своеобразие и уникалност всяко културно явление изисква специално "разбиращо" отношение.

Разбирането е разбиране на различните гледни точки.

Из wiki и "Херменевтика - пластовете на смисъла"

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика. Битие.
« Отговор #1 -: Май 11, 2018, 11:07:44 am »
                                                                                                 Битие





http://ja-tora.com/rebro-ili-storona/

 на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог. Коритяни II




Седмицата. Сътворение.


        Тези дни попаднах на едно описание на Цветаева, интересна мисъл, че душата се превръща в мисъл отвъд предела на 'този свят':

"В "Поема на въздуха" движението на Въздуха от дъното нагоре по "стълбата" се представя като последователна филтрация - седем стъпала - стъпки за пречистване на душата, в резултат на което тя последователно губи седемте обвивки, разтварящи се в атмосферата, освобождавайки отвъд "небесната твърд" вече не  душа, а мисъл. Но много често Цветаева няма "многостъпен" модел на пространството, а модел на две нива. Тези нива са означени като "живот" и "смърт", но при това се допуска инверсия на опозицията: животът се оказва смърт, смъртта - живот." - "Тема: души и образ Психеи в творчестве Цветаевой"
http://www.ruthenia.ru/document/536613.html


          форум (λ): "Храмът е само Менора и два стълба от двете й страни." "двата обелиска, намиращи се на площадка, облицована със синьо-зеленикави плочки, е наречено „нозете на Бога” (Изход 24: 1-10) и явно има значение за конструирането на Храма." "Третият канал е нефизически - това са празните пространства между двата стълба."


    
           Коментар:... Между двата стълба е поставен седмосвещника, който се явява образ на Христос ( "Откровение на Йоан")
_________________

          

           Въпросната дискусия, на която базирам настоящето изложение начева със спор около т. н "Ребро Адамово" - от което е направена Ева, според Битие, където Сътворението е представено първо като идеен план, стъпка по стъпка като цялостно случване. Едва после начева разказа за "реалните" събития в акта по сътворението. Това е Един цялостен Акт, отразен в две проекции, описани в успоредица,  защото от гледна точка на Твореца те вече са се изпълнили в Промисъла, а самото действие и проява се явяват в седмичния модел, описан по ден на Сътворението. (Битие 1, 2)


И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.  Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.  Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,
 и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,
 но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.
И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
 И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.


Акта е един - Сътворение. Ала както, когато създаваме някакво техническо съоражение, при описа му ние прилагаме и чертежа и схемата на изготвяне и съставяме план, съобразяваме се с работните бележки по последователността на изработването. Описваме последователността от стъпките по изработването и, а също и сме съобразили условията на експлоатация (съобразно природните закономерности) и сме съставили опис на последователността на изпълнението. По същия начин е описано и Сътворение в Битие.


 Този Адам, за който става дума е веднъж Космически Адам, отразяващ модела на Космичното Сътворение, каквото то следва като процеси,  и планетарно развитие. И втори път този Адам е човешкия модел, следващ схемата на космичния планетарен модел, при сътворението и изтеглянето на Ева (живот), написано като:

 И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му* и запълни онова място с плът.

* Ребро Адамово: на иврит -- цéла - страна.

: « И построи Господ от цéла, която взе от човека, жената и я заведе при човека».
... в иудаизма съществува традиция, разбираща думата  'цела' в смисъла на «страна».

 Еврейския мидраш назовава човека до разделението на мъж и жена андрогин, същество, съдържащо както мъжка, так и женска «страна» (този  термин се среща у  платоновия диалог «Пир»)

«И построил Господ от реброто [цела], което взел от човека, жена, и я завел при човека ». В първия случай думата«човек» [адам] се отнася към първоначалния андрогин, във втория — към мъжа.

Насетне в стих 23 четем: «<…>  ще я зове жена [ишша], защото тя е била взета от мъжа си [иш] ». Имено така, а не наобратно: жената от мъжа, а не мъжа от жената.
Това е правилно, а не обратното: съпругата е от съпруга си, а не съпругът от съпругата.

Бележка: в случая иш и иша, са буквално двете съставни части от едно тяло. мъж - жена.

И, накрая в последния стих от главата:  « И двамата бяха голи, мъж и жена му и не се срамуваха.»

Нищо не може да се направи: човек (hа-адам) - то е « това, което е останало", след разделянето на мъжете и жените,
  въпреки че за него жената е безусловно, «кост от костите и плът от плътта».
Може би ще ни помогне паралелния разказ из Битие 1:27? Но и тук нещата не са така прости. Цитираме в пълнота: «И сътвори Бог човека по Свой образ: по Божия образ го създаде; мъж и жена ги сътвори». С други думи, човек е - мъж и жена, «той», и «тя», но заедно, в едно, в края на краищата, «той».

Из: Ребро или Страна / Дмитрий Сливняк/
http://ja-tora.com/rebro-ili-storona/


________________
Битие 2/ 15-25:

 След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.

(Бележка: "бездруго ще умреш." - този израз означава, че смъртта ще настъпи така или иначе, ако биде нарушена тази заръка, поради не-правдоподобен мотив, който би предизвикал да бъде нарушен Естествен Закон, осигуряващ естеството на живота на Адам. Т.е това деяние ще го отведе към смърт. Както, когато на пътен знак е отбелязано да не продължаваш напред, понеже след сто метра, да речем има ров. Т.е израза:

 "без друго ще умреш"

 - не означава, че хапвайки падаш и умираш, а че самия акт би бил погрешен и ако се изпълни ще поведе в посока на постепенно повреждане на доброто у творението, а това само по себе си е равностойно на смърт ( това е видно при оригиналния прочит, където е написана дума за смърт, в точно този контекст, а не в смисъла, че Адам и Ева ще се строполят като застреляни. В анализа на фразата, който съм чела нявга се дава пример с употребата на думата  "смърт", в същия и контекс, какъвто е даден в Битие, но по отношение думите на цар Соломон в една история с негов приближен, че нарушената от него дума- закона ще доведе провинилия се до неизбежна смърт, т.е в неправдата си той ще умре. Това означава, че провинилия се сам допринася за смъртта си, а не че царя отнема живота му, отнемайки живота му на момента. Смъртта би могла да го настигне, когато и където е, но тя вече е активирана като процес от самия момент на настъпване на провинението, докато човека не вземе мерки да избере да поеме отговорност за разрушителното дело, следствие на собствения му избор. Наказанието не идва от някакъв зъл бог, а от неумението и невежеството да бъде отличено добро от зло - порезно от вредно).

 Правя това уточнение, за да не ми се налага да не мога да кажа, каквото имам да кажа. Понеже преди шест години, когато наченах да пиша за това, в темата, която тогава направих - "От Адам до Бог"  ( Форум за конспирация), ми се наложи да се откажа да пиша тъй като ... на всяка дума, следваше да обяснявам, че аз не съм малоумна, че не облъчвам никого с 'еврейски писания', нито ми диктуват 'земни богове' и прочие фарисейщина, а че текстовете следва да се сравняват. И това става с дълбоко четене, търсене и постоянно пресяване. И ако човека няма интерес, съответно усет към въпросната тематика, съветвам четящия да спре до тук.

В Битие присъстват преплетени две традиции, тази на устния текст и съставения по-късно текст. Никое Писание не следва изискваната от профана* линейна последователност на историята. Това  нивга не е писано в подобни "логични схеми" от Светиите.
 
* профан - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

букв. Човек, непосветен в тайнствата на божествената служба.прен. Човек, който няма познания в дадена област, неспециалист;прен. Невежа, прост човек

Етимология

от лат. profanus “който е пред, извън храма”


_____________

 И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.
Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.
 И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.

 И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.

И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
 И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).
 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
 И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
- Битие

Сравни:

Знаем, че когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;
само да не би, и облечени, да се намерим голи.

 защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.

 А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.
 Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.
И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.

 Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.
- Коритяни II

Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.

Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.

 Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;

но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;

 а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.

 Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.

 А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,

защото "всичко покори под нозете Му"; а щом се казва, че "всичко е Нему покорено", очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.

Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.

Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?
Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност?

Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ.
 Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.

( Бележка: В Славейковия превод на Евангелието е отбелязано наместо лоши беседи - лоши приятели)

 Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?

 Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.

И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;

но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.

Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга - рибената, друга - птичата.

 Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;
 един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.

Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление;
сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила;
 сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.

 Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.
 Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.

          Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
          Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
          и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.

И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.

Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
 изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие.
 А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа".

 "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"56. Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
- Коритяни I


Необходимо е да стане ясно още сега, че всяко случване, описано като реален акт е точно отражение на космичния модел и на вътрешния идеен план, който вече се е състоял от а до я и същевремнно сега се изпълнява. 
Творението има свой вътрешен ритъм и той е отразим, т.е може да бъде прочетен, тъй като е записан на живи скрижали - тъкънта на живота в цялата му вселенска проява:

" сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.
 Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.
 Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.

 Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.

Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
 и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния."


Син Човешки е 'понятие' означаващо човека от Адам до Христос. Син Божи е Христос в нас.


"Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие."


Сина Човешки е Господар на Седмицата. Т.е Господ на Малкут, и наследник на Царството Господне, призван да влезе в синовно наследие в Бога, чрез Христос. Човешки син е цялото човечество.
Висшето Христово Съзнание се разплва като свещник еон след еон, от началото на сътворението до края, както посадено дърво разперва клони и се простира.

" Аз съм Алфа и Омега. Начало и край" - Иисус Христос


'Боговете', които описвам в тема

 http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=343.0
Световна Митология

олицетворяват етапите от постройката на света. Последователната им проява, която древните са изследвали са запазили под формата на слово - песни, сказки, митове, приказки и всеки възможен символен смисъл, запечатващ разбирането и отразяващ схемата на световната постройка, през времената, в едно с действителните събития, случили се на фона на прехода от етап в етап по 'часовника' - календара на Времената. Както е отразено в световните митологии, старите богове са винаги лоши, западащи, внасящи стари, отживели енергии, и опитващи се да ги наложат при нови обстоятелства, т.е тогава, когато човечеството 'календарно' - епохално, прихожда в нов космичен цикъл и съответно и човека пораства, редом с боговете/водещите духове на Еоните.
Т.е тези 'богове' са отражение на потенциалността, възможностите и тяхното развитие през съответната епоха. За всяка епоха и нейния водител, както и при всяка епоха човешката психика се развива и съответно и отразява условията на епохата си. Тези богове, епохи, психични основания и прочие като цяло представляват седмичността в нейния тороиден план. Тези богове следват по йерархията в ред и проява, подобно пластове, навити на руло, от центъра извън в седем небеса. По същество това е модела. Планетарното развитие е като луковица, не като планети една до друга, наредени линейно, а като вортекс, който се развива отвътре навън, както и от чиста енергия към оплътняване, и съответно гради форми,  съответстващи на плътността на проява на вортекса в еони. Всеки еон има свой водещ принцип, характеризиращ етапа от развитие на цялата схема. Всяко планетарно тяло следва същий принцип на проявление, от вътре навън. И тези сили също имат йерархична структура, и тя е една и съща при всяка проявеност, в последователност, явено в т.н архетипни модели и отразено в разни учения. И което всеки жив организъм носи като информация в своите клетки, като име, код, и характеристика. Този код, - име съдържа цялата възможност за естествния план и развитие на вида. Човека е шапката на творението. Човека съдържа в 'кода си' - Божествената искра, която задвижва идейния вортекс, както и матерните сили да го прояви от а да я, заради което се казва, че Господа остави човека да назове по име всяко от животните -Битие:

"и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й."


  Животните са съществата, които  ще осъществят в своето планетарно време същата еволюция, каквато и човека, но не както Дарвин го представя, - 'превръщайки се от вид във вид', а според вида си и еволюцията, и съответно степента на духовна еволюция (от духовната субстанция къмто физическата проява, от груповия дух към индивидуализацията, според качествата на вида) проявено в еоните планетарно развитие.
Всяко явено царство: минералите, растенията, животните, човека отразява степени на съзнание, които живеят съвместно и едновременно. Психичната им причинност е относителна за всяко от тях. Сетивно тези четири царства обитават едно цяло царство тук и сега. В същия момент тяхното съзнание отговаря на различни етапи от еоните планетарно развитие в последователност. Т.е съзнанието на растението е недоловимо за нас, макар, че в себе си ние вече в предходните планетарни етапи сме преминали през осезанието на растението, т.е ние носим това царство в себе си, същото по отношение на минерала и животното. Всичко това е основа в нас, основа, заложена в предишните ни форми на съзнание, която е компресирана, надстроена, от ефирно състояние, през минералното отлагане, оплътняването, етерната проява на растителните форми, жизнените сокове, изпълващи нашата органична система. Животинските форми, чийто групов дух обитава астрала, проява на Зодиакалния кръг... тялото, дрехата която обличаме.

https://books.google.bg/books?id=-uJvSs5KMoYC&pg=PT76&lpg=PT76&dq=coccyx+and+baphomet&source=bl&ots=adh6B5CdzV&sig=aMdToyAUOw3FC_-bcbQh9OjAZNs&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiKicWGocLJAhVFKQ8KHXs5APQQ6AEIHjAC#v=onepage&q=coccyx%20and%20baphomet&f=false


          Из книгата на гностика Самаел Аун Веор - The Great Rebellion: The State of Our World and How to Change It Through

"Битие, 3:21 е добро място за превръщането на първосътворената същина човек-...  в собствено име Адам, защото в същия стих – Битие, 3:21 – Господ облича Адам и Ева в кожи. Това “обличане в кожи” / ”вкожени дрехи” бележи отделянето на Адам и Ева от прекият контакт с Бог.
В еврейската традиция този момент е вплетен в правописа на омофоните кожа - ... [ор] и светлина -...  [ор].

В юдейската монотеистична митология тази история е обект на множество коментари поради омофонността на кожа -...  [ор] и светлина - ...  [ор]. „Адам и Ева били облечени в дрехи от светлина, бидейки свързани със своята високо-духовна същност. В резултат от техния грях те изпаднали в по-ниска физическа форма и били облечени с кожа.” [Мат, 19831 с.234]
С други думи казано, до този момент Адам и Ева не са разделени от никаква преграда в контакта си с Бога-отец и те контактуват пряко с Него, чрез светлината на своята високо духовна същност. А обличането им в кожи слага преграда на този пряк контакт."

Из: КОГА ЧОВЕКЪТ СТАВА АДАМ, А ЖЕНАТА – ЕВА?, Мони Алмалех

И тези човеци днес спокойно можем да ги наречем и 'хибриди' и 'извънземни' и както си искате, защото днес живеят хора, носещи стара дреха, животинското си възприятие и нужди, растителното си съзнание, и нужди и душевното им тяло не е пригодено да възприеме без травма о-съзнание за Бога.
Т.е отново няза линейна последователност.

Както казва Иисус: "Днес е спасително време!" - Днес, сега. Това отразява напълно и просто казано правото на всеки човек да избере да живее в хармония и да отстои това дори пред себе си във всеки един момент - сега. Тогава, когато като блуден син се е лутал в помисли и погрешни избори в младостта на своите дни, изтощили душата и съответно тялото му.

 Няма вина, която не би могла да се разтвори, колкото и необятна да е, Бог е в пъти необятен. Няма възел, който да не може да бъде развързан ако и да е станало кълбо от възли. И всяка грешка и неуредица е стъпало към оцялостяване на разбирането за себе си, и поправка, лечителство, докато се научим на умението да живеем просто.

 Човешкия син е призван да бъде господар на Малкут - малкото царство, "Земната  градина" - в цялата и проява, в цялото  много-образие, да познава Царството и  да го обгрижва. Така да се развива в едно с Промисъла, което е първичния божествен код, засвидетелстван у всяко и всеки.

Името на Бога е незнайно за човеците, защото името отразява силата, потенциала, цялата информация компресирана в най-малки детайли, написани в живо слово ( проявената природа). Както човека на един етап не би могъл да познае Бог, така е за животните по отношение на Човешкия Син. Човека ги назовава по име, не те него!

Това го отбелязвам в контекста на факта, че не са предвидени надзорници на човека, които да се назовават негови богове. А човека е следвал дълъг път на само-припознаване в Бог, като Негов Син.

Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?
 Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
 Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.

- Това означава, че в Божия Промисъл  при сътворението на Човешкия Син по образ и подобие в Бога, - изначално е заложено да се прояви потенциала у човека, през времената, достигайки на съответстващия етап от духовната си зрялост, когато да поеме отговорността към себе си   --  да съумее да излечи  "греха си" - да оздрави болното, получено вследствие отклонението от естеството на своята природа, "поради незрялостта на не-навременната отделеност" от Господа (грехопадението). Да, това има общо със закона за изравняване / карма. Болестта, греха са и самите стъпки по спиралата на израстването. Човека, заболял следва да намери лек, за да възстанови цялостта си, здравето си. Болестта указва отклонението от естеството. Лечението означава човек да открие за себе си кое не е полезно за същността му и да направи избор дали ще робува на вредата или ще се освободи от хомота и.

- За да припознае своята синовност в Бога, Човешкия Син е необходимо да достигне психична зрялост, така както децата като мъничета не отбират сложните порядки на възрастните и търпят известна необходима ограниченост, на един ранен етап. На по-късен етап децата се противопоставят на своите родители, което е естествения момент, при който начеват да се учат поемат отговорност за изборите си, както и за пагубнитерследствия от тези избори. Да, грешките създават травми. Не помня кой обаче бе казал мъдрата мисъл, че специалист е този, който е грешил повече от всеки друг в дадена област. Общо взето човека е в готовност да се разболее от всичко, за да се научи да познава и лекува 'болното място'... - травмите от незнанието.

Човека влиза в общение с Отца през тясната порта, през и чрез Христос. И това е видно дори от кръстния знак - Х. Забележете. Това са два потока, които се срещат в един център. Светлинния момент се превръща, снисхожда, оплътнява, проявява се достигайки в материя, в най-ниската си точка, и вътрешна тъмнина, отделеност и невежество за нетленната си природа. Обвързан в битието, улисан в светски дела,човек забравя за същността на своята нетленна природа и родство в Бога. Пътя обратно не е връщане в някакво "някъде", извън, а вспомняне, вътрешен процес, израстване, тъй както отвътре навън се разпалва колелото на живота и отвътре навън израства плода... От посаденото, безлично семе, в чиято невидима потенция е събрано цялото бъдеще на растението израства растението:

"сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно."
 
По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат.
Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота.
А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
 Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците?
 Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни?
Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма;
и ако знаехте, що значи: "милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невиновните;
 защото Син Човеческий е господар и на съботата.
- Матей

И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
- Матей


Да сравним последния цитат /Матей/:

 синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина

С думите:

Миктлан - светът на мъртвите, или подземният свят - за да събере кости от онези, които обитавали предишния свят (Нахуй Атл)

от следното сведение, дадено от λ:

http://www.azteccalendar.com/god/Xolotl.html

"Ксолотъл, Близнакът, Шейпшифтърът, Венера и Вечерната звезда, Господарят на Запада, двойник на Кецалкоатъл.

Ксолотъл е кучеподобното божество, често изобразяван с нащърбени уши. Той се свързва с болест и физически деформации. Като двойник на Кецалкоатъл, той носи неговото "вятърно бижу".

Ксолотъл придружил Кецалкоатъл до Миктлан - светът на мъртвите, или подземният свят - за да събере кости от онези, които обитавали предишния свят (Нахуй Атл), за да създаде нов живот в днешния свят, Нахуй Олин, слънцето на движението. В известен смисъл, пре-създаването на живота се извършва всяка нощ, когато Ксолотъл напътства Слънцето през подземния свят."

   

      Следва


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #2 -: Май 26, 2018, 10:36:40 pm »



                                                                         Светлина - Енергия - Време - Съзнание



Интервю с Никола Тесла 1899

В него Тесла не предизвиква конфронтация и разкрива голямата конспирация на науката, която е в ход, подтискането на етера и въвеждането на нова фалшива наука, която да го прикрива, както и да потиска работата на самия Тесла.
Веднъж, през 1899 г. Никола Тесла има интервю с определен журналист - Джон Смит, когато Тесла казва: "Всичко е светлината". В един от нейните лъчи е съдбата на народите, всяка нация има своя лъч в този велик светлинен източник, който ние виждаме като Слънце. В това интервю този най-велик изобретател и пророк на модерното време разкрива нова визия за човечеството...

Част от това интервю е посветено на критиката на Тесла върху теорията на Айнщайн за относителността, която отхвърля етера като енергия. Доказах в новата Теория на Всеобщия Закон защо теорията за относителността на Айнщайн е напълно погрешна и защо няма вакуум (свободен) и че всичко е енергия. По този начин потвърждавам идеите на Тесла, изразени в това интервю.

George, 7 май 2015 г.



Журналист: Казахте, че съм, като всяко същество, Светлина. Това ме ласкае, но признавам, че не разбирам напълно.

 Тесла: Защо трябва да разберете, господин Смит? Достатъчно е да го повярвате. Всичко е светлина. В един нейн лъч е съдбата на народите, всяка нация има свой лъч, в какъвто велик светлинен източник ние виждаме слънцето. И помнете: никой, който е бил там, не е умрял. Те се превръщат в светлина и като такива съществуват все още. Тайната се крие във факта, че светлинните частици възстановяват оригиналното си състояние.

Журналист: Това е възкресението!

 Тесла: Предпочитам да го наричам: връщане към първоначалната енергия. Христос и няколко други знаеха тайната. Търся как да запазя човешката енергия. Това са форми на Светлина, понякога точно като небесна светлина. Не съм го търсил сам за себе си, а за доброто на всички. Вярвам, че моите открития правят живота на хората по-лесен и по-поносим и ги насочва към духовност и морал.

 Журналист: Смятате ли, че времето може да бъде премахнато?

Teсла: Не съвсем, защото първата характеристика на енергията е, че тя се трансформира. То е във вечна трансформация, като облаците на таоистите. Но е възможно да се използва фактът, че един човек запазва съзнанието си след земния живот. Във всеки ъгъл на Вселената съществува енергията на живота; един от тях е безсмъртието, чийто произход е извън човека, очаквайки го. Вселената е духовна; ние сме само половината по този път. Вселената е по-морална от нас, защото ние не познаваме нейната природа и как да хармонизираме живота си с нея. Аз не съм учен, науката е може би най-удобният път да се намери отговор на въпроса, който винаги ме преследва, и който превърна дните и нощите ми в огън.

Журналист: Какъв е въпросът?

Тесла: Как очите ви се проясниха... Това, което исках да знам, е какво става с падащата звезда, когато слънцето изчезне? Звездите попадат като прах или семена в този или в други светове и слънцето се разпръсква в ума ни, в живота на много същества, какво ще се прероди като нова светлина или космически вятър разпръснат в безкрайност.
Разбирам, че това е необходимост, включена в структурата на Вселената. Това е, че една от тези звезди и едно от тези слънца, дори и най-малките се запазват.

Журналист: Но, господин Тесла, разбирате, че това е необходимо и е включено във фундамента на света!

Тесла: Когато човек стане съчувствен; така че най-високата му цел тябва да е да последва падаща звезда и да се опита да я улови; ще разбере, че му е даден животът заради това и ще бъде спасен. Звездите в крайна сметка ще бъдат способни да хванат. (да се хванат)**

Журналист: Какво ще стане тогава?

Тесла: Твореца ще се смее и ще каже: "Тя падна, защото я преследва и я сграбчи."**



http://www.teslauniverse.com/sites/default/files/article_files/19150600-01.pdf

____

През 1899 Teсла дава това интервю, което рядко е било публикувано в продължение на повече от 100 години. Актуализация: Наскоро стана ясно, че това интервю е най-вероятно подправено, тъй като теорията на относителността не е била разработена през 1899 г. Бъдете свои собствени съдии. Почитаемите сънародници от Армията на Доброволците на Тесла* откриха това и ни предупредиха. Aether Force ( етерната сила) е движението на тревните корени. ...

https://www.facebook.com/VoluntaryTeslaArmy/posts/1070238659672833?hc_location=ufi


Не толкова разкриваща история

Екипът на Tesla
16 април 2018

Ние приветстваме конструктивната критика, но тези, които се интересуват от журналистическата цялост, трябва да се стремят към истината преди всичко. За съжаление писателите в Reveal са публикували статия, която изобразява напълно фалшива картина на Тесла и каква е действителната работа тук. Според нас това, което те представляват като разследваща журналистика, е всъщност идеологически мотивирана атака от екстремистка организация, която работи директно със синдикалните поддръжници, за да създаде кампания за дезинформация срещу Тесла. Документът дори включва интервю с Worksafe - същата организация, в която UAW се е ангажирала да публикува отрицателен доклад срещу Тесла миналата година и чийто борд включва служители на профсъюзите и адвокати/застъпници.
https://www.tesla.com/sv_SE/blog

Tesla corporate campaign costs UAW hundreds of thousands
(  Корпоративната кампания Tesla струва на UAW стотици хиляди)
https://www.foxbusiness.com/politics/tesla-corporate-campaign-costs-uaw-hundreds-of-thousands
____

* https://en.m.wikibooks.org/wiki/Special_Relativity/Introduction


До края на деветнадесети век стана ясно, че етерните теории за разпространението на светлината са проблематични. Всеки етер би имал свойства подобно - безтегловност, несвиваемост, несгъстимост, напълно прозрачен, непрекъснатост, постоянство, без вискозитет и почти безкрайно твърд, неподвижен. През 1905 г. Алберт Айнщайн осъзнава, че уравненията на Максуел не изискват етер. Въз основа на уравненията на Максуел той показа, че трансформацията на Лоренц е достатъчна, за да се обясни, че съкращаването на дължината се случва и че часовниците изглежда да забавят ход, при условие, че старата галилеева концепция за това как скоростите се събират е изоставена.

Забележителното постижение на Айнщайн бе че бе първият физик, който предложи, че относителността на Галилея може да бъде само приближение към реалността. Той стига до това заключение, като се ръководи от Lorentz Transformation Equations (трансформационни уравнения на Лоренц) и като забелязва, че тези уравнения съдържат само взаимоотношения между пространство и време без никакви препратки към свойствата на етер.


  В една от любимите ми песни на Жо Дасен (Joe Dassin) - Le jardin du Luxembourg , която в момента по случайност 'тече' и слушам, докато пиша, се пее:

Encore un jour sans amour - Друг ден без любов
Encore un jour de ma vie - Още един ден от моя живот    
...

Encore un jour sans soleil - Друг ден без слънце
Encore un jour qui s'enfuit - Още един ден, който избяга
Vers le sommeil, vers l'oubli - Към сън, към забвение
Une étincelle évanouie - вледенена искра (избледняваща, при - падаща)

...
 Това е една дълга песен. Докато я слушах и чувах в припева думата  jour - ден... аз по скоро си мислех за думата/понятието 'ажур' и близостта и с думата за 'ден'.

Песента: музиката, поезията - словото отговарят, разкриват състояния и значения, които интуицията прихваща точно като посяти семена. Излиза, че етера е всяка живителна сила, включая и тази на песента, която не възприемаме като материя, следователно убягва и възможността да я ползваме като храна, като ресурс. Намирам това за странно. Възприятието прониква всички нива на матерна организация. Вдъхновението, извиращо от стиха/песента акушира прозренията, и те прихващат в душата захранвайки осъзнанието, отнасят мъглата на невежеството и недоумението. Хляба носи същото прозрение за тялото, тогава, когато е изработен, приет вдъхновено. Защото и хляба и песента имат една природа, за което Никола Тесла говори, а също и Иисус, и всеки достатъчно пробуден или изстрадал, защото често пъти глада ни научава да ценим наличното. Глада би могло да извика свирепия хищник в нас, и всеки порок в ответ, но и да обърне изобретателноста ни в творчество, което ражда блага, твори музика, както се е родил блуса в нощите и дните на тъга и лишения.

ажурен идва от ажур - на български се среща преведено и като 'ефирно'. Ефир идва от Етер. Но какво е 'ажур'?

Ажурът (на френски: à jour — „на светлина“) е техника при резбарското, златарското,плетаческото, бродерийното и др. изкуства, при която между декоративните елементи се оставят отвори (дупки). Така фонът се премахва, фигурите се очертават по-ярко, създават се ефекти на свободно проникващата светлина, подсилващи триизмерността. Ажурна е всяка прорязана от край до край декоративна форма.

Ажурно - ефирно - рехаво - витално - кохерентно... Напомня на качествата на добрия хумос, добре обработена почва за засаждане. Защото същото вихрово движение оформящо всяка проявена структура се явява и движението на стръкчето, пробиващо си път в пръстта, за да поникне. Всяко проявено се вие като змия. Мога свободно да кажа, че серпента е всяка проявена форма, всяка облечена в навита на плътно руло - светлина форма. Докато самата светлина е жизнеността, потенцията, вложена в серпента. Навивките на серпента са граничните нива на растежа, на покълването, пръстените, бележещи израстването по вече проявените календарни стойности - обгрижващи растежа. Така, както за девет месеца се оформя плода и на всяко тримесечие възприема по-висша степен на организация, която с по нещо заличава предходната. Както и сезоните. Точното, навременно покълваневане е естествено заложено и предвидимо до абсолютната му стойност като отразена/вродена потентност. Проявено извън то вие както казах като серпент със своите възможни нива на проява, т.е самото то е отражение на законите на своята естествена структурна зависимост и тоже свободата на своя жизнен мотив. Жизнения мотив е цялостта, а ограничителя е серпента. Вътре в себе си ограничителя не заявява закона. Закона е валиден докато е валидно и ограничението на средата.
Колкото и странен пример да е, сещам се за работата на дванадесетопръстника. Оптималното усвояване на хранителните вещества за една система е отразено в тяхното опростено преработване. Просто може да баде само близкото до естеството. Тогава енергията захранва

 Календара
и той е валиден, докато съществува матрицата на проявеното. Неточностите в съгласуваноста на вътрешния жизнен потенциал и средата работят едно спрямо друго както е съпоставен живота в Райската Обител и живота извън. Закона в Райската Обител не подлежи на Съд и Закон, защото няма съд, в който да се постави съдържанието, т.е няма предпоставки да бъде видоизменено. Следователно няма и нужда от това да се припомня наново и наново, посредством законовия ред, или календарния такъв какво се сручва, какво следва и какво ще последва. Няма го ограничителя, разделящ цялото ядро, по такъв начин, че Живота (безвидната неограничена потентност) да биде отделен от вътреприсъствието, и посаден отвъд, в една чужда, непозната за себе си присъственост, фрагментирана от серпента.



Изображение на карта Тарот 'Обесения'

Значение:
Преобръщане на гледната точка, той вижда света различно от нас. Това време на изчакване се превръща в изпитание или медитация. Този нов начин на възприемане, често води до прозрения и разбиране, до вслушване във вътрешния аз. Логиката и разума не са онези, на които можеш да разчиташ сега.
Висящият човек не е напрегнат, по-скоро е спокоен и уверен.
Време да се отпуснем и вместо да правим, просто да бъдем.
Ако се въздържим от активност сега и позволим на събитията просто да се случват, всичко ще заеме мястото си естествено и спокойно. Но ако държим да се борим и управляваме нещата, ако настояваме да ги контролираме, то ще срещаме ограничения и препятствия на всяка стъпка.
Думата жертване може да ни стресне в началото, но всъщност картата ни подканва да се освободим от нещата, които вече не са ни нужни.
.
...
http://sha-tarrot.blogspot.com.es/2011/02/12.html

     Лъже ли Змията от Райската обител, казвайки, че няма да умрат Адам/Ева хапвайки от ябълката, ала ще станат виждащи и знаещи? И да и не.
Де факто Дървото на познанието е центъра, разделителя на семето, което умира, за да израсте. То се дели на две и така от него израства бъдещото растение, но севето носи в себе си всичката информация за вида си, т.е едно непробудено съзнание. Свободата от тук насетне е невъзможна, заради отделеността по етапите на растежа. Ето затова се съобразяваме със сезоните, с Календара със Закона. Но по именно в тези етапи съзнанието се само-разкрива, обособява се, оцялостява се. Докато узрее дотолкова, че да разкрие своята собствена природа и да начене да съществува, независимо от Закона на времената. Тогава Змията, серпента се събират в центъра, или казано другояче:

... - Съзнанието и живота се събират отново в едно, а формата е вече възможно да бъде овладяна, поради познанието за всяка възможност на съществуване от безвидното начало на първичното вътре-присъствие до всяка степен на пребиваване... - това би било 'движението'/'покоя' на лъча светлина, което обаче 'тук и сега' е невидима проява. Обратното, видимото е серпентовидното движение, вълнообразното кривене, създаващо междинни нива, междинни поднива, фази... Излиза, че лъча не е просто вълна, защото лъча е неограничим и центриран. Лъча е изглежда запазения цялостен потенциал на първичното пребиваване, необзето от серпента, или отвъд серпента.




Прозоречни решетки с ажурни орнаменти


ажу̀рен
 1. Изработен като ажур
 2. Изработен на дупчици, като мрежа.

ажу̀р
Вид бродерия върху изнищен плат
 Разг. Навреме и точно изпълнено; в ред, в изправност. Всичко е ажур.

open-work (attr.), hem stitched
АЖУРЕН  украса apx. tracery /



https://lyricstranslate.com/en/le-jardin-du-luxembourg-luxembourg-garden.html#ixzz5GUsitu9u

Joe Dassin - Le jardin du Luxembourg (English translation)

Artist: Joe Dassin
Featuring artist: Dominique Poulain
Album: Le Jardin du Luxembourg 1976
Song: Le jardin du Luxembourg
Translations: English, Polish, Romanian, Russian, Spanish, Ukrainian


Да. Това е една много дълга френска песен, в чийто текст аз съм се вслушвала частично, понеже не говоря френски и съответно не го разбирам. Съзнанието обаче възприема думите, според нагласата в цялост към момента на вслушване в нещо. В моя случай аз от няколко дни преглеждам материали, свързани с дейността на Никола Тесла, което от години се канех да сторя. Направиха ми силно впечатление думите от споменатото интервю, в което Тесла споделя, че спи малко, и използва тези моменти на сън, за да доработва гледището си по дадена своя работа към момента. До сега не бях прочитала как точно този човек работи, бях чувала отделни споменавания. Дадох си сметка докато четох, че от години ползвам същия този метод. Той се проявява при мен по следния начин - независимо дали съзнанието е в т.н. ' будно състояние' или 'процес на сън', то продължава да работи, толкова стройно, актуално,(ажурно), колкото чиста и ясна е била нагласата (необременено наблюдението), докато трае процеса на 'активно внимание'. Т.е. 'процеса на обмисляне' е непрекъснат. В състояние на сън продължава обаче 'присъствеността на будното съзнание' - ако то е активно (което явно означава първично насочено в определена посока). Ажурността в този случай представлява този 'поток', неспирен, зададен от намерението на индивида да оцялости осезанието си (цялостното възприемане, на всички нива - организация на сетивно възприятие, валидни във всяка форма на присъствие, било то в сън или в будност). От гледна точка на цялостното съзнание фрагментацията -- ден-нощ е напълно невалидна. Или е точно толкова валидно, колкото твърдението, че една плетка е невидима преди да бъде напълно изплетена, т.е е в процес на образуване на нишките и те явяват едновременно прозирности и нишки, които възприемаме като обект с дупки. Или каквото е едно сито през което се процежда определена субстанция... Това протичане в зависимост от 'рехавостта' би могло да изглежда прозирно, дори 'невидимо', точно както брашно разпиляно от вятъра.
 Както и понятието 'светлина' е невалидно, поставено в позшцията на възприетата 'видима светлина'.. Защото 'светлината', която възприемаме като дневна обективност е фракталната обособеност на отделеността, която провиждаме с физически активните сетива, (ситото на физическата сетивност/обективност). Ала това не е цялостта на сетивно възприятие като потенциална възможност за Съзнанието. То продължава да вижда отвъд 'видимата' светлина посредством 'вътрешното' свое зрение, ослепявайки за 'външната светлина', която по скоро действа като спирачен ход за 'вспомнянето'.
 Бих казала, че видимата, сетивно възприемана светлина е по скоро пелена пред 'вътрешното зрение', която формира отделеността на възприятието денем. Ума е устроен да функционира последователно, фазово, което е частична продуктивност по отношение възприятието. Потенциала на цялото съзнание е фазово разпределен. Докато всъщност неговите възможности биха могли да включват цялото Творение - - видно и вътре-присъстващо,изразено като потентност от Α /безвидност - проявеност - събиране в себето/ до Ω, процес изразяващ горе долу следната трансформация:

- вътрешния потенциал
         |
Затопляне
         |
- изливане извън, посяване
         |
Изстиване
        +
- Кристализиране на първични форми по степени на отдалеченост от първичното ядро
        | |
Затопляне - изстиване
          |
- Превръщане на форми в осъзнание, обособяване, според вида на проявената форма
         | |
Изстиване -затопляне
         |
- Превръщане на осъзнанието в чиста енергия, равностойна на вложения потенциал.
         .

Този процес на вътрепребиваване е тази акомулирана потентност, компресирана по същия начин както това се случва в едно яйце. Нищо не прониква и от нищо не е проникнато, защото заложеното е вече вътре. То е събрано в себе си и сега отново ще се излее, т.е ще се само-оплоди отново като се излее и отново за еони ще се събира в себе си.

За мен най-интересния въпрос, засягащ това събитие е - Кое предизвиква температурните разлики, от които зависи този целия процес? Би могло да се каже, че това е нещо 'външно'. Но външно би било всяко, несъзнавано като част от качеството на цялото. Следователно, кое да е не би могло да бъде външно, не и активирано отвън. Моя единствен отговор е - Съзнанието и неговите възможни стойности, в техния най-миниминизиран хармониращ момент. Или най-върховния момент на осъзнато присъствие отвътре навън разкъсва обвивката. Защото това е върховата точка на съприкосновение със самия себе си, което действа като двигателен мотив и изстрелва като стрела обособеното разбиране. Какво би значело това обаче в Космичен план? Дали една вселена се компресира до най-изчистини стойности, изразявайки себето си съвършенно, подобно кратко японско Хайко? Тогава защо ако се намери извън не се прибира обратно веднага...? Доколко волята работи и доколко естеството? Кое е определящо, за да се завърне и кое е външно?

     Съзнанието е склонно да свързва разпокъсаната ажурност до момента, в който 'просветне' всяка възможна връзка по трасето на осъзнатостта. До момента в който веригата на потенциалните моменти бъде свързана в един цял момент, без преходност, прекъсване по възлите на отделните нива/потенции. Когато нишката помежду потенциалните регулатори се изтъни дотолкова, че ума не е способен да прояви активна връзка по веригата на прехода от будност и сън, тогава настъпва смъртта, отделеността, времето за събиране на огделеностите и тяхната ре-организация в нова, по- възприемчива, рехава и устойчива едновременно, спрямо последния момент на 'недовършения преход', довел до т.н 'смърт' стойност. Т.е смъртта е момента от организацията на потенцията/силата, в който е необходима нова настройка на цялостта, с цел преминаване в потенциал, по-устойчив и едновременно по-подвижен. Това би могло да бъде настроено като сетивност, защото е заложено в човешката природа, преди да настъпи смъртта. Защото цялата потентност на системата е зададена още с посяването на човешкото съзнание. То бива отделеност със същите качества и възможности, каквото е водната капка спрямо океана. Всеки един момент капката е пасивна, и всеки един момент капката се движи, носена от намерението на водните потоци... те на свой ред следват 'намерението' на въздушните течения и целия свой хабитат. И това цялото е задвижено в един едничък миг и това движение се носи в своя порядък в безкрая от началото на началата. Така че движението на първото прояврение е осново-положено в мотива на всяко отделено съзнание и проявление, от водната капка до сълзите в очите ни. Нищо не е случайно, тъй като този ход е вече наченат. Да се търси безсмъртието е същото като да се пожелае да преминеш през всяка форма и проява от а до я от 'началото в безкрая', без да загубиш съзнание, тогава когато пътуваш. Когато обаче започне вспомнянето за това непрекъснато пътуване става ясно, че едно човешко съзнание е носело в себе си, в зародишните си сили, в своя потент, носело е всичкото това познание за Природата на Цялото, космичното случване, неразпокъсано като възприятие. Тогава разбира, че всеки един човек без изключение е цяла вселена, обърната в семе, което покълва и расте/ трансформира се и добива ново осезание за себе. Когато припознае себе си и като семка и като звезда, става възможно да поиска да изживее себе си и в нови форми, докато оплътни в прогрес всяка неосъзнатост, прилагайки я в реално случване. Т.е творчеството е форма на саморазпознаване, само-разкриване. И колкото по-отблизо, изотвътре начене това разпознаване, толкова по-лесен е пътя. Колкото от по-далечни кладенци черпим вода, толкова пресъхва нашия кладенец, зарива се с прахта на неразбирането на своята собствена природа, в полза на чужди води, които не биха могли да ни оцялостят, ако не минават през нашия вътрешен център, т.е не се свързват с потока, извора в нас. Реката е една, но в рамките на човешкия живот не всеки се решава да копае на дълбоко до своя вътрешен център и източник на сили, собствения мотив, който го е посял да бъде. Всяка форма на вглеждане в 'чуждия' източник откланя възможността за продължение на живота. Всяко вглеждане в сенките на външните прояви са вид чуждост за системата ако тя не ги е припознала в себе си. Взети наготово те са ресурс, върху ресурса. Т.е те са един страничен чужд ресурс. Използвайки чуждия ресурс ние рискуваме да оставяме нашия жизнен поток да
се превръща в блато, и жадни търсим живот 'извън' нас, вгледани в чуждата успешност, в успеха и плодовете от чуждата градина. Търсим царството си извън, търсим нови източници на енергия.. Ресурс връз ресурс, който степква ефирността на нашето възприятие... така бавно умираме, затиснати от 'енергиен излишек', който възприемаме като свръх информация, несмляна храна, в крайна сметка отпадък. Колкото по-дълго сме живяли на чужд гръб, вгледани в чуждото, толкова по-изхабена става една система. Всеки опит от това положение да се изтеглим за косата се превръща във фиаско, по причина, че продължаваме да опитваме да се мъчим, вместо да се обърнем надолу с главата, защото така най-лесно бихме могли да се хванем за косата и да я дръпнем...т.е да се обърнем навътре в себе си, - единствения начин да спрем да потъваме навън.




        Пътя до извора на Живота минава през вътрешния ни център. Оказва се, че всяко вдъхновено начинание, което последваме ни захранва енергийно по такъв начин, че времето за действие за извършване на една задача се компресира, удвоява се възможността за активност, при това с минимум усилия и вътрешен разход. Защото семето съдържа цялата информация както за потенциалните свои възможности, така и е източник на енергия за осъществяване на всяка възможност. Средата, в която ще бъде поставено семето би могла да бъде всякакава... При всички случаи обаче Вдъхновението облагородява всяка среда.



Възможно ли е Етера след зареждане на първоначалната матрица / координатната система -- пространство време, да проявява директните свойства, каквито наричаме плазма. Възможно ли е 'разпнатата' в матрица светлина да прояви свойствата на съзнателно разтеглена плазма, стремяща се да се събере в чист светлинен момент, свободен, какъвто в първом е присъствал в тъмнина? Възможно ли е сянката близнак на този първично изстрелян фотон да е поел огледално на своя 'събрат' в един едничък синхроничен момент, вечно опониращ в сянка, разтегляща проявата/ матрицата навън от центъра?Дали в първичното си потенциално състояние се явява безвиден поток, вечен ментален танц, изразяващ се в една искра - един момент, съдържащ цялото. 'Нищото' би могло да има съзнание точно каквото има човек. Защото това нищо е просто съзнание без съд. Свободно съзнание. При раждането на нещто то влиза в съда, бива прихванато във въртопа на намернието, посажда се, навива се като изпредена прежда, подобно влакна, образувайки оплътнен светлинен пашкул. Сещам се за дърво обкичено с пашкули на бъдещи пеперуди.



 Системата, структурната организация, матрицата ограничава, тъй като работи в качеството на Закон, осигуряващ правдивото задоволяване на нуждите според зависимостите на средата, в която е посято семето. Но това не изчерпва първичния му потенциал. Предполагам, че ако да речем три поколения засаждам семето в чужда за вида му среда ще получа   'ново семе' в резултат. Семе, чиито възможности, потенции - сили са относителни спрямо стойностите на посятото три поколения назад семе, или е възможно да получа вид семе, чийто взаимо-отношения с околната среда култивират наличните възможности, в рамките на вида. При все това нуждата задава ресурса. Т. е семето ще се насочи да изяви като качества тези свои потенции, доколкото ще допусне култивиращата го средата, която е приело за своя и която е способствала изявата на едни или други стойности... Това обаче не би означавало, че тези стойности са цялата налична способност за растението. Същото важи за всеки един вид.

 



Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #3 -: Май 27, 2018, 12:57:34 pm »



Преди дни ми се случи да се загледам една от филмираните версии на "Книга за Джунглата". Общо взето историята  бе отразена като повторение на мита за сътворението на видовете и присъствието на човека. Отгледан от вълчица, Маугли се чувства един от глутницата. Тое е възприел ценностите на средата, която го е обгрижила. Негова майка е вълчица в буквалния смисъл, както и свидетелстват думите и, че кавото и да прави той е неин син и да не забравя, че съзнанието му и принадлежи, т.е той е завинаги свързан с нея и посредством нея с вълците, а вълците бяха тези, които показват пътя и които представляват самия път, както бе казано.
Загубил връзка с човеците Маугли възприема проблемите и силите за решаване на тези проблеми, отговарящи на средата, в която израства, като свои собствени. Учейки се да оцелява всред дивото той се научава на езика му и на отговорността към всеки вид. Постепенно той овладява тази взаимовръзка, задействаща хармониите и дисхармониите в този свят. Негов враг е тигъра, който смята от своя страна, че основен враг на Джунглата е именно човека, носещ Огъня - Аленото Цвете.
Маугли избира да продължи пътя си в търсене на своя собствен вид... Негов пазител е черната пантера Багира. Тя е неговия разум. Насетне той среща нов вид, и това е Змията. Точно сякаш бе живял в Рая, в мир, нарушен от Тигъра, който го инспирира да поеме своя път и Маугли се натъкна на Змията... тя му каза 'истини', за да го омае и умъртви... Тогава го спаси мечката... В този момент от филма се замислих как бяха представени едно след друго характерите на явилите се животни в последователност. Точно като преходи в осъзнанието, според науката и ценностите на вида явил се насреща. Враг и помощник бе всеки вид в живота на Маугли. А той като човек следваше да съумее да изработи верния механизъм да сработи хармонично взаимовръзката човек -природа, чрез общуването. Както и да преодолее случилото се с баща му, намерил смъртта си в схватка с властния тигър.
След като срещна мечока, Маугли бе нает от него да му съдейства, за да си вземе нужния мед за зимнина, крадейки го от дивите пчели - Човека работеше за мечката. А мечката в замяна обеща да го пусне да си върви, когато свърши работа. Отново се появи Багира, която като черна сянка се появяваше на всеки възлов момент. Последва срещата с гигансткия цар на маймуните, живеещ в града на маймуните всред злато и блага, но желаещ силно да получи властта на огъня - 'Тайната на Аленото цвете'. След като плени Маугли изиска от него да му 'даде огъня'. - Подобно Прометей. Но в слечая не човеците, а маймуните искаха този дар.
Тогава, за да помогнат Пантера и мечка се биха рамо до рамо в помощ на човека. Животните осъзнаваха нуждата от задружно съглашение помежду си и започнаха да действат организирано, съвместно според водачеството и намерението на Маугли.

Защо пиша всичко това, което е една детска история. Не я видях като детска история този път, а като история на Земята. А човека видях набеден за бог, който се превърна на финала в господ на царството, а животинските видове видях като покълващи семена в една градина, която Маугли съумя да хармонизира.
Интересна бе смъртта на тигъра, врага на Маугли. Интересна бе и интригата, която противника тигър 'зададе' като 'план за размисъл'. Разбирайки от царя на маймуните, че огъня е власт Маугли реши да победи тигъра чрез него и отнесе Аленото цвете навътре в сърцето на дивия свят, но го подпали, с което подхрани възможните съмнения към присъствието на човека в животинския свят, даде повод на врага си да го обвини, да го прогони и победи. Маугли както бе обещал на своята приемна майка вълчицата се върна да защити семейството си, разбирайки, че водача на глутницата е мъртъв. Маугли искаше да се бие като 'вълк' сред вълци.. Отново неговия верен спътник и глас на разума, в лицето на черната пантера проговри, съветвайки го да приеме да бъде това, което е - човек и да действа в съответствие с 'човешките' си възможности, а не с вълчите, ако иска да помогне, защото няма способности на вълк, а е човек и колкото и да се бори като вълк чрез усвоените приоми на животинското царство и вълчия свят,  следва да ги надрастне разкривайки собствените си човешки способности. Заявяйвайки вида си и отстоявайки намеренията си на човек, на пазител и водач на царството, което вече имаше нуждата от мъдростта, не тази на огъня, без смисъл, на поразията от нещо неизвестно, носещо власт, а мъдростта на човешкото съзнание, Маугли откри вътрешния огън, тозш на мисълта, обединена с действието, в името на една висша цел, а не на власт или собственото си самостойно оцеляване.
Огъня се превърна в стихия, капан, в който Маугли отведе своя враг, предизвиквайки го в опасна близост. Лице в лице човека заяви на звяра, че не се страхува от него. Тигъра убил баща му сега стоеше изправен пред него. Интересен символ. Тигъра, властта на силата и безпределна хищническа жестокост бе отнела живота на баща му и сега Маугли трябваше да преодолее същия противник, за да победи опасната власт на огнената стихия. Това напомня на трансформацията и овладяването на елементалите. Включването на по-високи нива на пренастройка на енергиите на стихиите, посредством човешката мъдрост.

История без богове. История на Джунглата, но всъщност за мен това е реално човешката история, сведена до простичък разказ.

_________________________
„Книга за джунглата“ е американски приключенски филм от 2016 г. на режисьора Джон Фавро. Сценарият, написан от Джъстин Маркс, е базиран на едноименните сборник разкази на Ръдиард Киплинг и анимационен филм от 1967 г. Режисьор: Джон Фавро



Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #4 -: Май 27, 2018, 10:26:12 pm »

Documented Evidence of Jesus’ Resurrection


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #5 -: Юни 02, 2018, 09:49:11 am »
 
Мила:
 Този процес на вътрепребиваване е тази акомулирана потентност, компресирана по същия начин както това се случва в едно яйце. Нищо не прониква и от нищо не е проникнато, защото заложеното е вече вътре. То е събрано в себе си и сега отново ще се излее, т.е ще се само-оплоди отново като се излее и отново за еони ще се събира в себе си.

За мен най-интересния въпрос, засягащ това събитие е - Кое предизвиква температурните разлики, от които зависи този целия процес?

 Би могло да се каже, че това е нещо 'външно'. Но външно би било всяко, несъзнавано като част от качеството на цялото. Следователно, кое да е не би могло да бъде външно, не и активирано отвън.
Моя единствен отговор е - Съзнанието и неговите възможни стойности, в техния най-миниминизиран хармониращ момент. Или най-върховния момент на осъзнато присъствие отвътре навън разкъсва обвивката. Защото това е върховата точка на съприкосновение със самия себе си, което действа като двигателен мотив и изстрелва като стрела обособеното разбиране. Какво би значело това обаче в Космичен план? Дали една вселена се компресира до най-изчистини стойности, изразявайки себето си съвършенно, подобно кратко японско Хайко? Тогава защо ако се намери извън не се прибира обратно веднага...? Доколко волята работи и доколко естеството? Кое е определящо, за да се завърне и кое е външно?

Из отг. -: Май 26, 2018, 10:36:40 pm


____________________________________________________________________
   
How we can turn the cold of outer space into a renewable resource
TODAY'S TED TALK

Как можем да превърнем студа на космоса в възобновяем ресурс

Ами ако можем да използваме студения мрак на космоса за охлаждане на сгради на земята? В този умопомрачителен разговор физикът Аасват Раман Aaswath Raman подробно разяснява технологията, която развива, за да оползотвори "охлаждането през нощта" - природно явление, в което инфрачервената светлина излиза от земята и се насочва към космоса, носейки топлина заедно с нея - което може значително да намали енергията, използвана от нашите охладителни системи (и замърсяването, което причиняват). Научете повече за това как този подход може да ни води към бъдещето, където интелигентно навлизаме в енергийния ресурс на Вселената.


TODAY'S TED TALK
https://player.fm/series/57


« Последна редакция: Юни 02, 2018, 09:55:32 am от Мила »

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #6 -: Юни 09, 2018, 08:42:37 pm »

Настоящото е продължение на отговора ми тук:
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=334.msg1448#msg1448
Re: Разговор за последствията и заключенията от проект "Гейтуей"
Цитат, съкратен, колкото да стане ясно за какдо иде реч:

Това за което ще пиша има отношение към "времево-пространствения" "преход".

« Отговор #10 -: Април 06, 2018, 06:18:14 pm »

Тъй като писах в предходния си коментар, на финала му:
Видението:
 ...Отпуснах се напълно. И тогава импулса бе чист и рязък и аз хванах дъгата и усетих това като единение. Това, което чух в ушите си бяха фрази на английски език. Чух да проследя в полета "мазорестичните точки", чух го два пъти, - че следва да спазя движение по "мазорестичните точки". Тези точки явно отразяваха дъгата, по която се движех от точка А до точка Б. Когато дойдох на себе си аз разбира се и както всеки път, когато чуя фрази или видя нещо конкретно, аз започнах да търся да прочета какво означава и означават ли нещо тези "мазорестични точки". Намерих нещо, свързано с това и бях озадачена.
При всички случаи на подобни видения чувството се запазва, в едно с нагласата като част от психичната възприемчивост. Помежду виденията съществува  нишка и осезанието се запазва и в дневното възприятие, като призма дори при тривиални наблюдения.

1. В подчертаното: "мазорестичните точки" съм допуснала правописна грешка, правилно се изписват: "мазоретични точки".  В конкретния случай аз чух: "keep the masoretic dots"

https://en.wikipedia.org/wiki/Masoretic_Text
Masoretic Text - Wikipedia

От своя страна цялата фраза е като определение за ползвано понятие в относително конкретен смисъл, в контекста на идеята за въпросните точки. Т.е тъй като тези точки отразяват правилността на произнесената фраза в текста, в най-общ смисъл, то следва като мисловна композиция фразата: "keep the masoretic dots" да отразява именно подобен вид придвижване, не в изречението, а като правилна мисловна конструкция, в случая, цитиран от мен, в правилно идентифициране с честотата на дъгата, в синхрон, с която трябваше да бъда, за да осъществя прехода на зададените координати от точка А до точка Б, за което писах. В случая въпросната дъга, очертаваща пътя, представлява тези  фиксирани мазоретични точки, подобно координати. Това напомня фрази, команди за осъществяване, за упражняване на зададена мисловна конструкция. Напомня и указания за маршрут.
 
Току що реших да погледна какво пише в гугъл на български за въпросните точки, и попаднах на "Езотеричен справочник", тук:
http://www.dunov-knigi.com/svobodni-knigi.php?book_id=7&chapter_id=693

МАЗОРЕТИЧНИ ТОЧКИ или Гласни (ивр.) Или, както тази система се нарича сега, Мазора, от Масорех или Масорет – „предание“ и Масар – „предавам“. Равините, които са се занимавали с Мазора, наречени като следствие от това – мазорети, били също така и изобретатели на мазоретичните точки, които, както се предполага, придали на безгласните думи на Свещените Писания тяхното правилно произношение, като са добавили към съгласните букви точки, представляващи гласни. Това било изобретение на учените и хитроумни равини от Тиберейската Школа (в ІХ в. на н. е.), които по този начин придали напълно различна конструкция на главните думи и на имената в Книгите на Мойсей и така още повече задълбочили бъркотията. Истината е, че тази система само прибавила допълнителни маскировки към вече съществуващите в „Петокнижието“ и други трудове.

Т.е самите точки са вид конструкция, приложена върху вече съществуващата, поради факта, че при отразяването в текст на устното писание, поради липсата на гласни знаци един път вече е било загубено първичното звучене на думите. При поставянето на "помощните" масоретични знаци явно за незнаещия устното предание е възможно напълно да обърка преписа.
Отбелязвам тези съждения, защото определено намирам, че подобен вид фрази напомнят директни команди.


Ето още едно твърдение от Езотеричен справочник, където се засяга присъствието на мазоретичните точки и тяхното приложение, та да стане ясно защо ми прилича всичко това на криптирано пусково съобщение, за каквито чета в документите за програмиране на съзнанието:

*** ТАРГУМ (халд.) „Тълкуване“; от „таргем“, тълкувам. Изложение на еврейските писания. Някои от Таргумите са силно мистични, като при това арамейският (или таргумски) език се използва навсякъде в „Зохар“ и другите кабалистични книги. За да се различава този език от еврейския, наричан „лице“ на свещения език, него го наричат ahorayim, „обратната част“. Неговият истински смисъл трябва да се чете между редовете, съгласно определени методи, които се давали на изучаващите.

Бележка от мен:

Отбелязах по назад в изложението думата "страна" с три звездички ***, защото има интересен смисъл в контекста на това, което се казва за Таргум, съотнесено към Христовите думи:

Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. - Матей

Латинската дума тергум, „обратно“, е получена от еврейското или по-точно арамейското и халдейското таргум. „Книгата на Даниил“ започва на еврейски език и е напълно разбираема до глава II, 4, когато халдейците (маговете-посветени) започват да говорят с царя на арамейски – не на еврейски, както неправилно е преведено в протестантската Библия. Преди да започне да тълкува на царя неговия сън, Даниил говори на еврейски, но самия сън обяснява (гл. VII) на арамейски. „Така и в „Ездра“ (IV, V и VI) думите на царя се дават буквално, но всичкото това е на арамейски език“ – казва Исак Майер в своята „Кабала“. Съществуват Таргуми от различни векове; последните вече проявяват признаци на мазоретската система (мазоретични точки), или системата на гласните, което ги прави още по-пълни с умишлени маскировки. Съветът „Pirke Aboth“ (гл. I, параграф 1) – „Скрий „Тора“ (закона) – наистина точно бил следван както в Библията, така и в Таргумите.

- "Обърни другата страна" - в този прочит би означавало - "Виж с други очи произтичащото"

За да бъде по-ясно и в контекста на темата за какво говоря и във връзка с въпроса за прераждането и концепцията, която отразих, давайки пример с Илия - Йоан. < в отговора в тема: "Разговор за Проекта Гйтуей">

Ето какво казва Елена Блаватска:

У евреите Идрис е станал „Енохим", който според Bar-Hebraeus е „бил първият изобретател на писмеността", книгите, изкуствата, науките и първият, който представил в система движението на планетите. В Гърция са го наричали Орфей и така той променял името си, съобразно всяка народност. Тъй като числото седем принадлежало на всеки от тези първоначални посветители и било свързано с тях, както и числото 365 астрономически е свързано с броя на дните в годината, то е отъждествявало мисията, характера и свещеното назначение на тези хора, но разбира се, не и техните личности. Енох е седмият Патриарх, Орфей е притежателят на седмострунна лира (Phorminx), което обозначава седмичната тайна на Посвещението. Тот със слънчевия диск със седем лъча над главата, плава в Слънчевата лодка (365 градуса), изскачайки от нея на всяка четвърта (високосна) година по за един ден. Накрая Тот-Лунуе -седмичният бог на седемте дни или седмицата.

 Езотерично и духовно Enoichion означава "Духо-виждаш на отвореното око". Разказът на Йосиф Флавий за Енох, за това, че той е скрил своите най-ценни свитъци или книги под стълбовете на Меркурий или Сет, е тъждествен на сказанието за Хермес, "Бащата на Мъдростта", скрил своите книги на Мъдростта под стълба и след това, отваряйки два каменни стълба, намерил изписаната върху тях наука. Йосиф Флавий - независимо от своите постоянни усилия за незаслужена похвала на Израил и от това, че той приписва тази наука (Мъдрост) на еврейския Енох - все пак дава исторически данни. Той твърди, че тези стълбове все още са съществували по негово време и съобщава, че те били построени от Сетх (Сит). Възможно е и така да е било. Но не и от патриарха с това име, сина на Адам, и не от египетския Бог на Мъдростта-Тет, Сет, Тот, Сат (впоследствие Сат-ан) или Хермес, които всички са единни - а от „Синовете на Бога-Змей" или „Синовете на Дракона", име, под което Йерофантите на Египет и Вавилон били известни до Потопа, както и техните предци, атлантите. Ето защо това, което ни съобщава Йосиф Флавий, като се остави настрана последвалото тълкуване, трябва алегорично да е правилно. Според неговото описание и двата прочути стълба са били изцяло покрити с йероглифи, които след откриването им били изкопирани и възпроизведени в най-съкровените кътчета на вътрешните храмове на Египет и по този начин станали източник на неговата мъдрост и изключително знание. Тези два "стълба" обаче са прототипи на двата „каменни скрижала", изсечени от Мойсей по заповед на "Господа". Следователно, твърдейки, че всички велики Адепти и Мистици на древността - като Орфей. Хезиод, Питагор и Платон - са заимствали елементи на своята теогония от тези йероглифи, той в определен смисъл е прав, но в друг греши. Тайната Доктрина ни учи, че изкуствата, науките, теологията и особено философията на всички народи - предшествали последния, световно известния, но не Световен Потоп - били записани идеографично на основата на първоначалните устни традиции на четвъртата раса и че те са били наследство, предадено й от по-ранната трета коренна раса преди нейното алегорично падение. *Оттук са и египетските стълбове, скрижали и даже "белият източен камък-порфир" на масонските легенди - които Енох, страхувайки се, че истинските и безценни тайни ще бъдат загубени, скрил преди Потопа в недрата на Земята - всички те били повече или по-малко символични и алегорични копия на първоначалните писмени записи. Книгата на Енох е едно от тези копия и освен това тя е от халдейски произход и сега представлява твърде непълно изложение. Както беше казано, Enoichion на гръцки език означава "Вътрешно око" или "ясновидец": на еврейски, с помощта на мазоретични точки, това означава „посвешаващ" и „наставник". Енох е събирателно име; и освен това легендата за него е също и легенда за няколко други пророци, еврейски и езически, с някои промени в измислените подробности, но при тъждественост на основната форма. Илия също така е взет на небето "жив" и астрологът при двора на Исдубар, халдейският Хеа-бани, също е бил възнесен на Небето от Бог Хеа (Еа), който е бит негов покровител, така както и Йехова е бил покровител на Шия, чието име на еврейски означава „Бог-Jah", Jehovah, същото значение има и името на Елих. Този вид лека "смърт" или euthanasia, има езотерично значение. Той символизира смъртта на всеки Адепт, достигнал сила, степен и прочистване, което му дава възможност да „умре" във физическото тяло и все пак да живее и да продължава съзнателен живот в астралното си тяло. Вариациите на тази тема са безкрайни, но тайният смисъл винаги е еднакъв. Изразът на апостол Павел, „че не е виждал смъртта" (ut non videret mortem) има по този начин езотеричен смисъл, но не изразява нищо свръхестествено. Изопачените тълкувания в някои библейски намеци за това, че Енох, "чиито години ще бъдат годините на света" (слънчева година от 365 дни), ше раздели с Христос и пророк Илия славата и блаженството на последното Пришествие и унищожение на Антихриста, езотерически означава, че някои Велики Адеити ще се върнат в седма раса, когато всички заблуди ше бъдат разсеяни и Пришествието на Истината ще бъде възвестено от тези Шишта. Свещените „Синове на светлината".Латинската църква невинаги е логична и предпазлива. Тя обявява Книгата на Енох за апокриф и е отишла толкова далече, че е заявила чрез кардинал Кажетан и други светила на църквата изземването от Канона даже и на Посланието на Юда, който, в качеството си на вдъхновен пророк, цитира места от Книгата на Енох и с това като че освещава книгата, разглеждана сега като апокрифен труд. За щастие, някои от догматиците навреме са забелязали опасността. Ако те бяха приели решението на кардинал Кажетан, щяха да бъдат принудени да отхвърлят също така и Четвъртото евангелие, тъй като св. Йоан буквално заимства от Енох и влага цяла фраза от неговите уста в устата на Исус! Людолф, "бащата на етиопската литература", на когото било възложено да изследва различните манускрипти, отнасящи се до Енох представени от пътешественика Peieisc в библиотеката на Мазарини. заявил че "никаква Книга на Енох не е можела да съществува сред абисинците"! Както е известно на всички, по-нататъшните изследвания и открития разбити това твърде догматично твърдение. Брюс и Рупел намерити Книгата на Енох в Абисиния и още повече, донесли я след няколко години в Европа, а епископ Лауренс я превел. Но Брюс е пренебрегнал и осмял нейното съдържание, както и всички останали учени. Той обяснил, че тази книга е труд на гностиците и се отнася към века на Великаните-човекоядци и има по-голяма прилика с Апокалипсиса. Великани! -още една от вълшебните приказки! Най-добрите критици обаче не поддържат това мнение. Доктор Ханенберг поставя Книгата на Енох наред с Третата книга на Макавеите - начело на списъка на тези, чийто авторитет стои най-олизо до авторитета на каноничните трудове. Наистина, „където учените доктори се разминават..."! Впрочем, както обикновено, всички те са прави и неправи. Да се признае Енох за библейска личност, за една личност, това е все едно да се признае Адам като първи човек. Енох е бил събирателно име, приписвано на десетки индивиди във всички времена и векове, във всяка раса и народ и носено от тях. Това лесно може да се изведе от факта, че древните талмудисти и учители Мидрашим обикновено не са единни в своите виждания за Hanoch, Синът на Иаред. Те казват, че Енох е бил „голям светец, възлюбен от Бога и че бил взет жив на небето", т.е. - този, който е достигнал Мукти или Нирвана на Земята, както е достигнал това Будда, а други продължават да достигат; други твърдят, че той е бил магьосник, зъл вълшебник. Но това само показва, че „Енох" или неговият еквивалент дори и в дните на по-късните талмудисти е бил термин, означаващ "Ясновидец", „Адепт на Тайната Мъдрост" и т.н. без всякакво определяне относно характера на носителя на това наименование. Като говори за Илия и Енох, Йосиф Флавий отбелязва:„ В свещените книги е написано, че те (Илия и Енох) са изчезнали, но така, че никой не е знаел, че те са умрели. "Това просто означава, че те са умрели в своята личност, както днес в Индия умират Йогите или дори някои християнски монаси - на земен план - даже и за себе си. Става дума за нещо като образен начин за изразяване, но въпреки това той е правилен буквално.„Hanokh предал на Ной науката за (астрономичното) изчисляването и получаването на резултат за сезоните на годината", казва Мид-раш Пирка; Р. Елиазар е отнесъл към Енох това, което други са отнасяли към Хермес Триеметет, тъй като и двамата са тъждествени в своето Езотерично значение. В дадения случай „ Hanokh " и неговата „Мъдрост" принадлежат към цикъла на четвъртата раса на атлантиге, а Ной към петата. В случая и двамата изобразяват коренните раси - днешната и тази, която я е предшествала. В друг смисъл Енох изчезнал, „той ходил в Бога и него повече го нямало, тъй като Бог го взел"; тази алегория се отнася до изчезването на свещеното или съкровеното знание сред хората, тъй като „Бог" (или Ява-Алейм - високите Йерофанти, глави на школите на Посветените жреци") го взел; с друга думи, Енохите или Enoichion - ясновидците - и тяхното Знание и Мъдрост започнали строго да се пазят в Тайните школи на Пророците, сред евреите и в храмовете, при езичниците. При тълкуването с помощта само на символичния ключ, Енох е тип на двойствената природа на човека - духовен и физически. Поради това той заема центъра на Астрономичния кръст, както това е издадено от Елифас Леви от съкровения труд; кръстът, който е шестолъчна звезда- "Адонай". В горния ъгъл на горния триъгълник се намира Орел; в левия долен ъгъл стои Лъв; в десния - Телец; между Телеца и Лъва, над тях и под Орела, се поставя ликът на Енох, или Човекът Така изображенията върху горния триъгълник олицетворяват четирите раси. като се изпуска първата, Чхая или расата на сенките, и при това "Синът на човека", Енос или Енох, се намира в центъра, където той стои между четвъртата и петата раса, тъй като представлява Тайната мъдрост и на двете.




Бележка от мен:  стабилизиращия фактор за системата. четирите неподвижни знаци от Зодиака, съответни управители на Главните Цикли на Сътворението в Неговата Инволюция и Еволюция по хорара (отражение на качеството на стабилзатора): телец, лъв, скорпон (орел/дух), водолей (човек/дух). Това е Трона на Бога. Трона, от който изтича Потока на Живота. И олицетворява Небесната Колесница.


 Това са и четирите животни на Езекиил и Откровението. Този двоен триъгълник, срещу който в „ Разбудената Изида " се появи Ардханари на индусите, е много по-добър символ. Тъй като в последния са символизирани само три (за нас) исторически раси: третата, Андрогинна, чрез Ардханари; четвъртата, символизирана от силния, мощен лъв; а петата, арийската, е представена от Телеца (и кравата), които и до днес са най-съкровен символ.[/b]
- " Том 2, Книга 2 РАЗДЕЛ VII
      ENOIC HION-HENOCH

Ето тук става ясно, че Тайната доктрина говори за поколения и раси, като отражение на физическа/духовна еволюция. И също казва, че "познанието" като непосредственост е замъглено след Енох. Т.е тези личности са сборни образи на нивата на развитие на познанието, отразяващи един ум, развиващ своето осъзнание, посредством четири основни епохи, в лицето на  определени личности, които отразяват интегриращи мисловни модели, предавани през Посвещението от род в род до Йоан Предтеча (според думите на Иисус, както са отразени). Обаче този пренос явно продължава в линията на т.н илюминати, вече не през селекцията на Посвещението, а посредством ритуали, и развити ги намираме развити в цялостна методология. Аз не виждам разликата в подхода.


Рудолф Щайнер (Антропософия), относно генетичния пренос (запис) на информацията през поколенията, в контекста на наследствената селекция:


Продължение на Лекцията в Берн, 5. Септември 1910

 И така, последователят на есеите минаваше през 42 степени и се издигаше дотолкова, че усещаше своята най-вътрешна същност, централното ядро на своята личност като нещо родствено близко с божествено-духовния свят. Той знаеше: Минавайки през тези 42 степени, аз се издигам нагоре до Бога, което е и моята цел. Есеецът имаше добра представа за това как да се издигне до едно божествено Същество, което все още не е слязло в материята. Той знаеше пътя нагоре; знаеше го от собствен опит. Между тогавашните земни жители, терапевтите и есеите единствени знаеха истината относно мисията на Авраам. Те бяха наясно с тази истина, доколкото тя беше скрита в наследствената линия, течаща през поколенията. Те знаеха: Искаме ли да се издигнем до една духовна сила, която е навлязла в наследствената линия, искаме ли да я видим там, където тя все още не е слязла в материята, тогава трябва да се издигнем през 42 степени, през 42 поколения. Обаче есеите можеха и нещо друго. Те знаеха: Както човекът трябва да се издигне през четиридесет и две степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до това божествено Същество, така и самото то, за да проникне в човешката кръв, трябва да слезе през 42 степени; следователно, то трябва да измине обратния път. Ако човекът се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, то и Богът се нуждае от 42 степени, за да слезе на Земята като човек между човеците. Ето какво проповядваха есеите. Ето какво проповядваше и един от тях, Йешуа бен Пандира, под влияние на инспириращия го Бодисатва. Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от 42 поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло. Сега вече - след като знаем това - ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие. Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези 42 поколения (Матей, 1-17). А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на 42-те поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие. Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през 42-те степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който - благодарение на своята собствена кръв - ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е. в кръвта на еврейския народ, целия народностен Дух, Духа на Яхве. Ето защо Йешуа бен Пандира проповядваше: Ако Заратустра, носителят на Аура Маздао, трябва да се инкарнира в едно човешко тяло, това е възможно само ако това човешко тяло е подготвено до такава степен, че изпълващото го божествено-духовно Същество е успяло да слезе през 42 поколения. Ето как ние установяваме: източникът на онова родословие, с което започва Евангелието на Матей, се корени в есейските общности. Ако искаме напълно да разберем тези факти, налага се да навлезем в още по-големи подробности. Всичко, което е свързано с човешката еволюция, с човешкото развитие, застава пред нас, така да се каже, от две различни страни - просто поради това, че човекът има двойствена природа. Когато се изправим пред човека по време на дневното му съзнание, неговите четири съставни части - физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза - са здраво свързани и ние не можем веднага да установим, че той наистина е едно двойствено същество. Обаче през нощта, когато се изправим пред целия човек, ние ясно разграничаваме в него две отделни части: едната остава в рамките на физическия свят като физическо тяло и етерно тяло, а другата част се отделя от нея под формата на астралното тяло и Аза. Да, човекът е изграден от две части. Доколкото говорим за това, което свързва човека с физическия свят, ние можем да говорим само за неговото физическо и етерно тяло. Всичко, което се отнася до човешките действия и се разиграва във физическия свят, има отношение само към физическото и етерното тяло, макар по време на дневното съзнание да са ангажирани и останалите съставни части. По време на дневното съзнание, човекът действува от Аза и астралното тяло, чиито влияния се разпростират и върху другите две съставни части; по време на съня той предоставя физическото и етерното тяло на техните собствени сили. Обаче какво става в действителност? Още в мига, когато човекът заспива, от мировото пространство, от Космоса, започват да прииждат определени сили и Същества, и да проникват в това, което човекът е напуснал; така че всъщност ние сме изправени пред едно непрекъснато влияние от страна на Космоса върху човешкото физическо и етерно тяло. Обаче онази част от нас, която остава да лежи в леглото и която е външната страна на нашата природа, а именно физическото и етерното тяло, тя всъщност остава включена в рамките на 42-те поколения; в тези рамки действуват законите на наследствеността. Следователно, ако - започвайки от първото поколение – разглеждаме всичко, което е свързано с физическото тяло, и продължим по-нататък през следващите 42 поколения, тогава след 42-те поколения ние не откриваме абсолютно нищо от най-характерните качества, присъщи на първото поколение. И така, в 6 пъти по 7 поколения е включено това, което всъщност ни оживотворява и пулсира в човешкото физическо и етерно тяло. Всичко онова, което откриваме като наследствени признаци, ние следва да го търсим всред нашите предшественици, обаче само в хода на 42 поколения. Ако надхвърлим този предел, ние вече няма да открием нищо; всичко, което е било присъщо на едно предишно поколение, вече не съществува. Следователно, разглеждайки външната страна на човешката природа, ние откриваме онази всепроникваща сила, която е свързана с редицата от 42 поколения.
Р. Щайнер, "Евангелието на Матей"

____
Бележки:

Резюме
В статията се разглеждат два различни модела, описващи разпространението и промяната на езиковата информация в някои индоевропейски общности: нелинейният динамичен системен модел и вълновия модел, описан от системата на интегралните диференциални уравнения. В рамките на тези модели е проведено числено изследване на разпространението на езиковата информация в някои индоевропейски езикови общности, включително в началния етап от нейното формиране. Взимаме под внимание две основни хипотези: Анадолска и Курган. Анатолианската хипотеза локализира IE Индо-Европейската езикова родина в западната част на Анадол. Според хипотезата Курган, протоиндоевропейските народи съществуват в степите на Черно море и в Югоизточна Европа приблизително от V до III хилядолетие преди Христа. Опитомяването на коня и използването на превозни средства правят носители на култури мобилни, социално риспособими и това е основният етап в развитието на кургинската култура и съществено разширява тяхното влияние.

Този факт е поставен от нас въз основа на изграждането на нашите теоретични модели. Представени са резултати от някои теоретични анализи и компютърно моделиране. Резултатите от компютърното моделиране показват, че сред две основни хипотези за формирането на Proto-Indo-Europeans - Anatolian и Kurgan* - последната по-добре съответства на временните оценки, които са получени от нас. Накрая са получени данни за хипотетична PIE азбука - а именно броят на възможните "означения / символи" ("букви") на PIE азбука въз основа на нашите данни. Въз основа на резултатите е установено, че обхватът на възможните стойности за азбучните знаци е ограничен до около стойности: 3 - 38. DOI: 10.5593 / sgemsocial2017HB31

https://www.researchgate.net/publication/318908447_4_th_INTERNATIONAL_MULTIDISCIPLINARY_SCIENTIFIC_CONFERENCE_ON_SOCIAL_SCIENCES_AND_ARTS_S_G_E_M_2_0_1_7


* Курганска култура

Ако приема думите на Е. Блаватска за верни, това би означавало, че наследството на културата, обитавала в земите около Черноморието, преди Черноморския Потоп, носят белезите на традициите на четвъртата раса, предадена от третата коренна раса, за което тя споменава тук:

Тайната Доктрина ни учи, че изкуствата, науките, теологията и особено философията на всички народи - предшествали последния, световно известния, но не Световен Потоп - били записани идеографично на основата на първоначалните устни традиции на четвъртата раса и че те са били наследство, предадено й от по-ранната трета коренна раса преди нейното алегорично падение.











Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #7 -: Юни 28, 2018, 08:02:53 pm »
Четиримата




Изображението принадлежи на Д. Сантори





      Това е, за което избягвам да говоря са виденията. Основния маркер, по който извеждам съжденията си са моите видения и опитности в състояние на полусънно-полудневно възприятие. Което състояние е по скоро обичайно за мен. Търсенията ми засягат видяното.

 С годините се научих да разчитам по-ясно символите, в които идва информацията от това поле на възприятие. Не съм градила система за обозначение. Наблюдавам процесите и в дневното и в нощното виждане. С времето се изгражда мост ('дъга') - силен контакт, поток и моята задача при работа с това се състои да насочвам вниманието си при 'полета' в различен интензитет. Всяка информация има свой източник. И източника на всяка лежи на отделна "плоскост" и има свой облик. Възприемам всичко като потоци и образи. Понякога тип чернобяла снимка, мъгливо изображение на 'запечатан миг' от някакво случване някога, някъде е начало на визия. Моята работа е да обективзирам видяното. Това се случва, докато картината се изясни. От мъгла, подобно облаци 'снимката' се прояснява и раздвижва. Имала съм видения, както внезапно начеващи, от състояние на напълна будност до състояние на "събуждане в съня" и едновременно 'пребиваване' в общия поток на осезание: 'дневно'; 'видение'; 'продължаване нишката на съня';

Извода, които правя от всичко това е, че времето като такова не е нещо, което протича линейно, но осъзнанието свързва точките от нещо като образи импулси, които като зародишни семена вече са породили своите вортекси и сега пораждат едно свое образно поле и изграждат пространство за своите случвания. Тогава е възможно да се свържат в един лъч две точки от потока с една мигновена искра. Но тогава отново видимото няма да се възприема линейно, а взаимно, едновременно, скачено. Т.е всяко поле от времевите случвания обитава в една плоскост, привързана за друга, всяка следваща преповтаря предходния кръг - стъпало от вортекса или лист от свитък и превърта осъзнанието с една крачка напред, което променя водещото състояние на следващия 'кръг', стъпало.

Вследствие съсредоточие, за което писах из темште ми се случи да усетя, че е възможно да се пребивава  в четири полета на осезание. За други е възможно опитността да е довела до други изводи. Имено затова си позволявам да говоря за тези неща. Защото е възможно и  други да са изпитали подобни състояния на едновременно пребиваване, но да не са споделили. За мен е трудно да говоря за това по ред причини, които са много лични. Позволила съм си да споделя някои от странностите, които съм видяла, но обичайно да говоря за това ме подтиска и за дълги периоди се стремя сама на свой ред да го подтискам.

Целта ми е да изчерпа съдаржанието от информацията, която тези видения донасят, като я сравня с аналогичната информация от други източници.
 С годините осъзнах, че всички тези видения като цяло се свързват в една картина и говорят за едно и също, което е било 'подавано' 'фрагмент по фрагмент' в отделни моменти, някои от които мога да проследя като циклични прояви, което ме навежда на мисълта, че те имат някаква своя 'подаваща-пускова закономерност', подобно на серпентните точки, очертаващи витата стълба на Яков.

Понеже отворих тема за 'времето', почти във всяка тема, в която напоследък пиша, първо ще отбележа това, което ми бе казано във видение за времето. Видението е много отдавнашно. Преди повече от двайсет и пет години (нямам спомен за година в момента). Днес си го припомних за сетен път през последните години, месеци и дни ... тази сутрин го споделих на лични, поради синхронично подаване на сродна информация, засягаща "Стълбата на Яков"...  копирам от части писмото, което изпратих, с пояснения, защото то тъй или иначе е своегорода искрен монолог:

(в [ ··· ] скоби ще пояснявам моментите от това писмо, които не са известни на четящите. Ще премахна само информация за трети лица, и неща никому неизвестни от четящите.)

Писмо:

'стълбата на Яков'.
(писмото е в отговор на тема 'Стълбата на Иаков', по повод интересна информация, която ми бе споделена тази заран.)



Имах някога едно видение... Тогава не знаех, че масоните или апостолите или който и да било съществуват.

 Аз още не знам защо имам точни видения за някои неща. Притесняват ме някои фрази, които са едно към едно с масонски, библейски, или подобно военно пускови команди. От друга страна масонските не подават нищо повече, те са замръзнали в една точка и до там.


Видение за спиралата на времето. 12те архонти на времето.

Събудих се от съня във видение. В мъгла се озовах някъде. Не мога да кажа къде, нито защо бях там. Бе някакъв път, прашен път, по който вървях. Спрях, защото из мъглата, всред която се намерих изникнаха по пътя, от който идвах, след мен изникнаха дванадесет старци. Нали знаете как е изобразена еволюционната линия на Дарвин - от маймуната до човека... Тъпо, но аз видях такава редица, но от старци, изгърбени и болни, които се нижеха едва едва един след друг ... Като най-последния, и най-изгърбен старец дойде до мен и каза -

"Ние сме дванадесетте старци, архонти, пазители на времето. Няма никой след мен, на който да кажа това, защото сме болни и си отиваме. Аз съм последния." Стареца каза: "Виж"

 И тогава във въздуха пред мен от мъглата се образува вортекс. Образа се проясни и аз видях, че това е една спирала с навивки. Точен модел на витата стълба, която наричат 'стълбата на Яков'. Или може би аз съм възприела това именно за точния модел, вследствие на видяното и в последие, от други видения, които ако 'му дойде времето' ще споделя.

Стареца каза: "Виж - това е времето. Всяко събитие, което се случва от първата навивка се повтаря същото при втората и при всяка следваща, но става обозримо по вертикалата в свързващите точки, при ппехода от ниво в ниво. И ако погледнеш от горе(тогава аз видях отгоре), ще видиш, че всичко това се събира в точките най-горе. И аз видях как наистина всяко събитие вече е било и е, и горе то се събира в едно, а дванадесет точки обуславяха и разтегляха и оформяха лицето на окръжността, така щото за всяко едно отделно случване от дванадесетте се пада дял и той е 30 градуса от цялото и тези 30 градуса се появяват в горната позиция леко изместени и така докато пак се съберат в точката, от която са еманирали И всяко събитие, тръгнало от началото, тече сега в обсега на дванадесет точки, които се събират в един център. Видях, че каквото и движение да е, ако поемеш по центъра ще разбереш взаимната, интимна  връзка помежду събитията и моментите, мотивите, които са ги проявили. Както и че те са зависими от този вихър, когато вече са подети от намерението, осъществило тяхното първоначално случване. И всичко това от центъра се виждаше като едно. Всичко се четеше по тези точки, които виеха серпентно и се преповтаряха.




Подобно на това изображение съм срещала в най-разнообразни вариации и места, за което ще отбележа в следващ отговор.


Изображението е от тук:
Житните кръгове потвърждават дванайсетичната ДНК - Послания от ...
Двойната спирала с дванайсетте чакри от Питър Соренсен. Житен кръг дванайсетична ДНК
Послания от висш разум - NewAge.bg


Ето какво пише от Ню Ейдж ( нова ера ) сайта, сега се зачетох:
зaбeлeжитeлнa фopмaция ce пoяви нa 17 юни 1996 г., в пpoчyтaтa мecтнocт Ийcт Фийлд, Aлтън Бapнc (811115-625) ĸpaй Oĸcфopд, нacoчeнa ĸъм Aдaмc Гpeйв (гpoбът нa Aдaм) нa ceвep и ĸъм Уyдбъpoy Xил нa юг. Oфициaлнaтa дължинa e 648 фyтa и ce cъcтoи oт 89 ĸpъгa, oбpaзyвaщи двe ycпopeдни нишĸи oт "миcлoвни бaлoни" (oбщo 77), yвивaщи ce oĸoлo цeнтpaлeн гpъбнaĸ oт 12 гoлeми ĸpъгa. Bceĸи, ĸoйтo ги види, ce cъглacявa, чe фигypитe пpeдcтaвлявaт ДHK. Зaбeлeжeтe, чe тaм, ĸъдeтo нишĸитe нa двoйнaтa cпиpaлa ce пpecичaт, пpи тpиизмepнo пpeдcтaвянe близĸaтa нишĸa cĸpивa eдин oт ĸpъгoвeтe нa външнaтa нишĸa. Cлeдoвaтeлнo мoжe дa имa дeceт ĸpъгa във вceĸи oт oceмтe ĸлyпa (c изĸлючeниe нa oнзи нa ĸлyпoвeтe, пoĸaзaни oт cтpeлĸaтa, ĸъдeтo ca eдинaйceт). Taĸa чe aĸo пpeбpoим нacлoжeнитe ĸpъгoвe и дoпълнитeлния, oбщият cбop ce пoлyчaвa 93. Toзи "eнepгиeн пeчaт", ĸaĸтo нapичa ĸpъгoвeтe Kpиoн, e eднo oт нaй-yбeдитeлнитe пoтвъpждeния, ĸoитo cъм виждaл няĸoгa нa идeитe oт Kpиoн, Kнигa 3, пo oтнoшeниe нa ДHK и двaнaйceтичнaтa мaтeмaтиĸa. Cигypнo cи cпoмнятe, чe в чeнълингa нa живo oт Cидoнa, щaтa Apизoнa, Kpиoн пoдxвaнa тeмaтa зa eлeгaнтнocттa нa двaнaйceтичнaтa мaтeмaтиĸa. Toй я cъoтнece ĸъм peдицa зaoбиĸaлящи ни явлeния, вĸлючитeлнo ĸъм гeoмeтpиятa, acтpoнoмиятa, юдeиcĸия ĸaлeндap, cвeщeнитe чиcлa нa плeмeнaтa oт eвpeйcĸи пpoизxoд, мyзиĸaтa, дyxoвнитe opиeнтиpи (ĸaтo 12:12 и 144 000) и нaĸpaя ĸъм чoвeшĸaтa ДHK.
https://channeling.newage.bg/
потвържденията-крион/житните-кръгове-потвърждават-дванайсетичната-днк


Аз не знам кой е Крион и това ми попада за пръв път. Ето моето тълкувание:

Това е двойната спирала, която отразява сборния вортекс на кръста пространство-време. При все това ако се вникне във визията е четивно в контекста "Стълбата на Яков". Това показва същия двоен вортекс при неговото образуване, гледано в друг план:



Вижте как при отслабване на инерцията на първичния потенциал, след трите стъпки, начева да се вихри - да образува вортекс.



Това изображение напомня 'йони', едно от сакралните значения, ппоявяващи природата на Кивота със скрижалите.



 След години 'обяснението' на това изображение продължи във визии и обяснения. Преди няколко години започнах отново да виждам този вортекст. Но чувах вече:

"събери дванадесетте", "събери седмичността".

...

 'четиримата'.

Пояснение:

[ В края на 2014та работех върху Евангелие на Йоан. Имах поредица от сънни "чувания", които възприемам понякога и като части от мои съждения, поднесени под форма на фрази, обичайно в моментите преди събуждане. Фрази, които се повтарят два, три пъти.

 В точно онзи период, в края на 2014та аз изследвах глава ГЛАВА 11 от Евангелие на Йоан. Съсредоточието в прочита ми донесе странна визия. Дванадесетте апостоли се разпаднаха като лица и пред мен останаха само четири лица... А четиримата съставляваха само двама - 'Той и Неговата възлюбена'... И целия акт по Възкресение лежеше на тези четирима... на тези двама, съчетани в Един.

Това прозрение първоначално ме смрази. Изпитах ступор от видяното, едновремено с това внезапно прояснение. Може би за четящите е незримо за какво пиша, защото при мен видяното се насложи върху предходна основа, предходни вече обосновани значения и послания, които вече бях виждала нееднократно. Постепенно ще пояснявам.

'Не ме дококвай'*


"Не ме докосвай" на Фра Анджелико

При творбата на Анджелико Христос е изобразен с дълга руса коса. Краката му са в необичайна поза, по тях личи кръвта от разпъването му. Исус излъчва достойнство, но и смиреност. Зад него в дъното се вижда палма. Тя е християнско-юдейски символ на вечния живот. При християнската иконография палмата символизира и светец, превърнал се в мъченик.



 И така аз видях, че цялото повествование, цялото апостолско дело се крепи на раменте на четири основни фигури, които се проявяват дванадесетично... Налудно звучи знам. Тази фрагментация е родена от четирите лица на трима, събрани в Христос. И така този Иисус има три лица, събрани в един, който се проявява веднъж като Йоан, веднъж като Мария, веднъж като Юда, ...



и тези работят като една колесница с четири колела... и всеки има точно определени функции. Не споменах Майката на Иисус, която обаче и Йоан не нарича по име... Не я нарича по име, защото тя репрезнтира родилния вортекс, иницииран в плът в Иисусовото тяло. Т.е името Мария е името на тази двигателна сила, която се явява пневмата, движеща колесницата на четиримата.


* Йоан, Магдалина, Майката...

Какво споменава Иисус на кръста, преди да издъхне, според предаденото ни от... Йоан, Възлюбения ученик, написал Евангелие на Йоан:

Йоан 19 / 35-27:


 При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!27. После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.


Тези четири фигури... Тези четирима представят един Дух, и този Дух бележи делата на тези 'личности'. Това е полярната основа на разпределение на дванадесетично проявения вортекс в пространство и време. Четири посоки, които не са само четири, всеки дванадесетичен лъч създава свои вортекси, в своя потенциална гама.


И така аз видях тези четирима и споделих това единствено с един човек, с λ. И аз му написах всичко набързо. Тогава λ предостави точна информация за видео на Данте Сантори* с данни, корелираща с тези, която към онзи момент обсъждахме... и за които в момента става въпрос.
 В действителност много по-късно се сетих, че още по преди λ, през лятото на 2014, ми бе пратил линк с видео на групата на ДантеСантори, но аз не го бях отразила, за мое съжаление.

Тема, отразяваща част от дейността на Данте Сантори има тук, на страниците на Апокрифна Академия...:

Данте Сантори ---- 48 седмици с Дор Киристил
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=230.0

И така аз загледах последното видео на Д.Сантори, към момента в който изследвах глава 11 от Йоановото Евангелие... Към днешна дата дори бих могла да погледна назад и да видя кое точно видео е било публикувано от Данте в онези дни...

Видяното ме зашемети. Сякаш всичко това, което виждах през всичките тези години и сглабях късче по късче, сега го гледах с очите си във филмче... Значи и друг някой виждаше същото, казах си аз!?

 Не се сдържах и писах на Данте Сантори веднага. Аз попитах от къде знае за четиримата... И го попитах още - защо казва всичко това точно сега. Защо не преди, а точно сега...
В отговора на Сантори прочетох същия въпрос..., въпроса, който аз го питах. Той спомена още нещо, което ще се въздържа да споделя към момента.
----

 Събитията, чисто житейски в онзи период на моя живот и насетне бяха за мен много трудни, бяха истински кошмар, ефекта от който дълго ме държа в схватката си, и до сега ми носи вътрешен дискомфорт. Тъкмо намерих някакъв изход, нещо, което най-сетне се доближава до това, което виждах, и точно в същото време живота ми се обърна наопаки, буквално. Така аз за дълъг период нямах почти никаква възможност да продължа да изследвам тези въпроси с намерението, което имах и винаги съм имала.

В известен смисъл аз 'блокирах' малко след това 'провиждане' за доста дълъг и изнурителен период, в който усещах повече атаки от 'отвъдното' и 'ежеднвното' от всякога и едва намирах сили да преодолея ставащото... На моменти се усещах раздробена. Това продължи като някаква повсеместна изолация от към  възможност за комуникация. Сякаш на пътя ми застана стена, точно когато провидях въпросните взаимовръзки. Понякога не знаех нито какво се случва нито защо. Поредица от странни обстоятелства се завихриха стремглаво. Едва сега седя спокойно и успявам що годе да възстановя порядъка на тези размисли от тогава.]

Дъгата и фразата - "движи ' се по мазоретичните точки*".


 Ватикана са наели Мауро Билино, за да разгадае мазорестичните точки. Защото църквата разбрала, чи тези точки отговарят на първичния шумерски текст!

Това за мен означава... че тези точки не са просто и само описание на верни прокламации на някаква догма. Не. Това е път. Убедна съм.

Във видение като малка, било е много преди Сичин и други да бидат известни... тогава видях във видение един белобрад старец, учител по "изкуства и програмиране" - така се представи, бяхме неколцина в една зала... Прожектираше ни на нещо като екран древни артефакти от Латинска Америка... Всъщност ги виждахме директно пред нас. Всред тях бе едно кръгло изображение, разположено на земята, хоризонтално (тогава не познавах това изображение, после видях подобно.)

 Учителя по изкуствата и програмиране 'показа' изображението триизмерно, и го задвижи във въздуха. Движението начена с леко потрепване и се измести. То бе като космичеки кораб. Тогава каза: "не забравяйте - гледайте на тези изображения като на кораби".

Аз се събудих след това и си спомнях още триизмерния образ и как се промени, сякаш изпъкна, материализира се от там където лежеше на земята това изобразеното. Бе шокиращо ясно, линия по линия, аз видях контурите на кораб.

Аз не мога да възприема следните думи като нещо по-различно от 'кораб', точно защото ги 'разбирам' от това, което знам от видения за тези понятия и то завинаги е белязало това ми разбиране:

 къща, окръжност, сфера, дом, гнездо, пирамида, кула, храм, тяло, череп, планина, гора, хълм, ковчег, пещера... къщичката на баба Яга на три крака... Кивота. Всичко това е тяло. За древните  - планина се възприема в мъжки род, а долина в женски. Както и култове с приношения на слънчеви богове са в планината, а лунните в долините.

Бих добавила също така и вулканите, и бих свързала всичко това с циклите на слънцето... с огъня.

Луцифер и илюминати...

 всичките матрични 'модели' са известни и на тези, за които Циско Уилър пише...

[Имам предвид конретен модел, който виждах в сънно видение не веднъж около своята 12та годишнина, информацията от видяното съвпада с думи на Циско Уийлър, едно към едно]
Цитирам:

Циско: През 1968г аз знаех, че има над 2 милиона роба на МК-УЛТРА.
...
Морис: Как знаеше, че са участвали 2 милиона деца?

Циско: Защото аз самата бях програматор и видях документираните сведения за това.

Морис: Значи са били способни да програмират жертви, които да програмират други жертви... как са успели да постигнат това?

Циско: Те те тренират за тази работа. Трябва да разберете, че вътре в структурата на илюминати има много нива на системата. Моите майки бяха тренирани на програмиране. Това е на ниво илюминати.

Морис: Тренирали са те на техники за програмиране?

Циско: Да.

Морис: Върху какви хора те караха да прилагаш това програмиране? Те бяха ли други членове на илюминатските семейства?

Циско: Всички те бяха илюминатски деца. Ние не работехме извън структурата на илюминати.

Морис: като член на фамилията на илюминати, какво възнамеряваха за теб, защо искаха да те програмират?

Циско: Едничката цел - в най-дълбокия слой на системата - майки на лъжата. Те са основата. Всеки има три майки, които са на пиедестал - едничката им цел е да управляват и властват с антихриста като негови царици, когато той се възкачи на трона. Както бог има булка, така и луцифер има булка, и тази булка са майките на тъмнината. Това е основата.

Морис: Кой ще да е тази антихристка фигура? Чувал съм името "Лорд Майтрея". Това някой кандидат ли е?

Циско: Той е един от предвестниците, последовател. Трябва да разберете системата от вярвания на луциферианството и начина, по който е разположена структурата на илюминати. Тя е разположена според словото на бог - така че да може да стои, или пък да може да богохули за бог. Но когато бог прати сина си на земята, Христос имал 12 последователи, които го следвали. Антихристът ще бъде като три в едно, и той също ще има 12 предвестници. Тук участва Майтрея. Той е предвестник. Йоан Кръстител е бил предвестник на Христос.


http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=329.0
ИНТЕРВЮ: Циско Уийлър разказва за себе си и майндконтрола на илюминати

И какво е написано? - Три в едно! Същия модел.

 Защото... Тя говори за плана Луцифер. За 'Тринадесетия', който събира в себе си дванадесетте. Но за това говори и Иисус... особено съотнесено към данните в Книга на Енох и подобното в Евангелие на Юда.

Видението с часовника

Около дванадесетата ми годишнина имах следното видение:

На един диван седи жена. Над нея на стената е поставен кръгъл стенен часовник. Тъмно е, по точно сумрак. После настъпва дванадесетия час и на дивана се появяват три жени. Аз осезавам това като пряк участник и едновременно наблюдавам. Наблюдавам как внезапно стрелките се забързват, поради появата на един мъж в сянка, който стои сякаш зад и над часовника и когато той се появи, задвижва часовника и ст елките му бъпзо се ппемстват в 12 часа. Тогава, както казах се появяват три женски фигури,  с различен цвят на косите, съответно руса, червенокоса, и тъмнокоса. Всяка от тях трите има разлшчно емоционално силно афектирано състояние. Фрагментирано до крайност... Все едно една жена е разделена в три отделености, едната истерично кмееща се, другата плачеща с неотразима болка, а третата агресивно гневна... И те страдат всяка в своето си състояние, докато трае този момент, в който стрелките са застинали в 12тия час.

Вижте сега какво казва Циско:

Морис: Какви неща мислиш, че ще се опитат да направят тези силови групи от илюминати, в контекста на контролиране на народния гняв и реакции, какво мислиш, че планират? Какъв ще е ответният им удар?

Циско: Да унищожат хората като цяло - всеки, които не мине в подчинение на Новия Световен Ред, ще бъде унищожен.Морис: Мислиш ли, че ще използват умствено контролираните жертви, за да приложат това?

Циско: Абсолютно е сигурно.

Морис: как мислиш, че ще се развият тези неща?

Циско: Те могат да използват всеки роб, който е бил под контрол над ума, за да изпълни всяка задача, която са вложили в него под код за достъп, могат да взривяват мостове, могат да убият който и да е политически лидер - губернатор, кмет, пастор - всеки, който се изпречва на пътя им, който няма да се огъне или поклони на структурата на илюминати - те имат роби в силовите структури, които просто ще изпълнят командата и ще ги избият. Каквото и да е нужно, те ще разполагат с него. Гарантирам ви, че разполагат с него.

Морис: Има доста голям брой оцелели от контрола над ума, които разказват за програмиране от вида "края на времената", когато знаят, че програмите им ще бъдат задействани, за да извършат нещо. Има ли връзка с това?

Циско: Да, има. Абсолютно директна връзка. Часовникът тиктака, и скоро ще удари полунощ, и когато стане, светът ще потъне в ад и хаос.

Морис: Имаш ли някаква представа за дата?

Циско: Аз не давам дати. Аз не съм Бог и нещата винаги може да се променят. Времевите планирания може да се променят заради обстоятелствата, които заобикалят онова, което се опитват да постигнат. Или всичко може рязко да се ускори, или всичко може да притихне, защото всичко трябва да работи като тиктакащ часовник - всичко трябва да е на правилното си място, за да може Новият Световен Ред да бъде поставен. Всичко трябва да е на мястото си.

Морис: Какви елементи от системата на вярвания на илюминати и онова, което са направили - какви са основните елементи, които хората трябва да разберат?

Циско: Те трябва да разберат, че илюминати са сатанисти и че няма нещо, което не биха извършили. Те са богове за самите себе си. Те мислят, че са богове и служат само на луцифер. Те са дали клетви към луцифер, да му служат като на техен принц, като баща на светлината. Те са дали кръвни обети, че ще се погрижат за това, че ще то направят, че ще изпълнят края на времената, че ще видят как антихристът сяда на своя трон. Те правят това от векове.

Тези дни, преглеждайки интервюто на Робърт Стенли попаднах на идеята му за фрагментираното съзнание на Луцифер, заразено от паразити. Ще се връщам многократно към този въпрос, както и към споменатото днес.

Интервюто с Р.Стенли тук:
https://truthscrambler.com/2017/07/03/robert-stanley-ufos-lucifer-enki-sitchin-possession/
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=376.msg2350#msg2350
Тема: Извънземни и богове

 (забележете цвета на конете в Апокалипсис, изобразени са на първата картинка в началото на темата).

 Този мъж от видението ми, който повлиява на стрелките на часовника и те избързват, се появява в сянка и чието лице не мога да видя и 'включва' - задвижва болните емоции на тези три жени, точно в 12 часа... Но тези дни аз осъзнах, че това трябва да е една жена. Една единствена жена, но това са нейните фрагментирани части. Точно, каквото говори Р.Стенли за 'заразата на Луцифер' съвпада по скоро със състоянието на тази жена.

Според мен е вторично предизвикано част от една стара епоха да бъде внедрена в следващ цикъл. Това  фрагментация, и оплътняване по възлите (клипота, граншцата на системата 'създава' карантина, тотална отделеност, защото е допълнително оплътнен...нещо като гордивия възел...

_____________________><____________________ бележките по този ми отговор ще публикувам в следващия.


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #8 -: Юни 28, 2018, 08:54:43 pm »
Един интересен материал на Православни Двери, осветяващ по своему темата за ' Стълбата на Иаков ':
https://dveri.bg/q3w
Св. Богородица като небесна стълба

АННА МАРИНОВА  08 АВГУСТ 2005

Съновидението на патриарх Яков за небесната стълба

 Св. Писание на Стария Завет чрез кн. Битие ни прави съпричастни с живота и делата на старозаветните патриарси Авраам, Исаак и Яков. Те, като пазители и носители на вярата в единия Бог сред окръжаващите ги езически народи, се намират под особеното Божие водителство и закрила. Бог им се открива и общува с тях, като им дава познание за Себе си и за Своя промисъл, за Своите бъдещи спасителни действия в историята.

Такъв е случаят с патриарх Яков, който се нуждае от Божията утеха и закрила, за да избегне гнева на брата си Исав. Последният, след като разбира, че Яков с хитрост отнема първородството му (Бит. 27:1-29), се ожесточава и дори иска да убие брата си (Бит. 27:41). Първородният син се е ползвал, освен с правото на двоен дял от наследството на баща си, още и с неговата благословия. Яков желае да има тъкмо това особено благословение, което е свързано с обещанието за раждането на Христос. По съвет на майка си Ревека Яков се отправя от Ханаан към Харан (между реките Тигър и Ефрат), където живее дядо му Ватуил, баща на майка му Ревека (Бит. 27:42-46). При едно от нощуванията по пътя Яков вижда насън изправена стълба, чийто връх стига до небето и ангели Божии слизат и възлизат по нея (Бит. 28:12). Патриархът получава от Бога обещание за помощ и закрила по време на престоя си в Харан, както и благословение (Бит. 27:14-15). Благословени чрез него и неговото семе ще бъдат всички земни народи. Това благословение съдържа обещание за раждането на Спасителя Господ Иисус Христос, чрез вяра в Когото всички християни стават свои на Бога (срв. Еф. 2:19).

Стълбата, която Яков вижда и по която ангели се качват и слизат, според светите отци е предобраз на св. Богородица, тъй като тя чрез зачеването и раждането на Бог Слово стана наистина стълбица (лествица), чрез която Бог стана човек. Чрез св. Богородица невместимият, нетварният и вечният Бог Слово прие човешко естество, като се роди и се покори на закона (Гал. 4:4). Бог Син стана човек, за да станат синовете човешки синове Божии, както пише св. Атанасий Велики. След грехопадението човешката природа беше повредена от греха, а след Христовата смърт и възкресение тя отново е възстановена и прославена. Чрез слизането на Бога започна въздигането на нашето естество, което стана напълно при Възнесението на Господ Иисус Христос. Нашето човешко естество беше въздигнато и прославено на небето, когато Христос в славата Си седна отдясно на Бог Отец (Пс. 109:1 и Символ на вярата – шести член).Патриарх Яков с трепет осъзнава видяното от него на сън и изповядва:

 „... колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божи, това са врата небесни” (Бит. 28:17). Дивното съновидение освен това става повод Яков да промени името на мястото на получаването на Божието откровение от Луз на Ветил, понеже името Ветил (бетел – библ. евр.) означава дом на Бога.Св. Богородица чрез Христос, Когото носи в утробата си, и раждането Му наистина става Божи дом и вместилище на Невместимия. Затова и светите отци приемат както старозаветната скиния (палатка, шатра), така и старозаветния храм като нейни предобрази, тъй като те са места на особеното Божие присъствие. Св. Дева Мария (Мариям – библ. евр.) става майка на Бога поради чистия си и непорочен живот, изпълнен със смирение и покорство на Божията воля.

Ние също сме призвани да станем дом Божи, т. е. Божи храм (1 Кор. 3:16) чрез изпълнение и покорство на Божията воля. Тогава ще се изпълни и с нас Божието обещание: „Ще се поселя в тях [верните на Бога] и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ” (1 Кор. 6:16).


______________

Търсех вортексно изображение на стълбите на Яков, каквото бе мотив на темата и каквото аз за себе си съм го видяла, но попаднах на това, което като идея буди вниманието ми.

Защото като цяло аз възприемам този вортекс в повече от едно значения, както споделих по преди в този си отговор.


Стълбата на Яков

Базиликата „Нотър Дам дьо ла Гард“ (на френски: Notre-Dame de la Garde - „Света Богородица Пазителка“) е католическа църква в Марсилия, Франция, построена между 1853 и 1864 г.

Проектирана е от архитекта Есперандьо, който е проектирал и катедралата „Сен Мари дьо ла Мажор“.

http://www.wikiwand.com/bg/%D0%9D%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%BC_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%BB%D0%B0_%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4

_________________________
* http://eklekti.com/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4-%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%B3/
Думите влияят на структурата на ДНК

Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии

... учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали.

... помощта на словесни мислеформи човек създава своя генетичен апарат.
Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.“
----

* ' Не ме докосвай'. Докато търсех изображение към фразата се натъкнах на следното:


Бенедикт XVI, който се оттегли от папския престол, консултира филм за Исус.

https://clubz.bg/17050-%E2%80%9Cne_me_dokosvaj%E2%80%9D_lyubimata_tvorba_na_benedikt_xvi


“Не ме докосвай” - любимата творба на Бенедикт XVI
Предишният папа за пръв път се изявява като филмов консултант.

“В тази творба красотата е съчетана с истината за вярата”, е обяснил Бенедикт XVI пред режисьора на филма Инго Лангнер защо тя му е любима.


! Не знаех, чи тази творба е любима на Бенедикт XVI?
Избрах от изображенията това на Фра Анджелико, защото си връзва композиционно с това, кжето аз възприемам като картина. И друг път се е случвало картина на този автор да ми носи достоверна идея, приблжаваща се визията за някакво библейко събитие.
----
* за мазоретичните точки и работата на Мауро Билино тук:
- Извънземни и богове
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=376.msg2350#msg2350

- тук за мазоретичните точки от мен тук:
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=350.msg1971#msg1971
Re: Херменевтика


* Блогът на skarif - Моят блог в Blog. bg
http://www.google.es/url?sa=i&source=imgres&cd=&ved=2ahUKEwi6uuLS1vbbAhWDWBQKHc09DYYQjhx6BAgBEAI&url=http%3A%2F%2Fskarif.blog.bg%2F%3Fmonth%3D05-2013%26page%3D4&psig=AOvVaw2eTCn2sanRWWkjGGNhKXhR&ust=1530285619678300

----

Относно папата. Той е пионка. Човек със свои проблеми, със свои истини, който по своему е чист и честен. ... ще е всякога изкупителна жертва на раздора, сътворен от бащите на НСР. Защото след това, след като папата бъде обвинен, християнството ще бъде опетнено, тъй както папата е лице на тази религия, а тази религия е превзела образа на Господа - Иисус Христос.

Надявам се Православието да Отговори на образа на Христос.

----

Една херменевтична, херметична история:

Пазители дошли тук. Дошли в Китай преди много времена. Разбира се имало човеци. Луцифер им разкрил своите тайни.

[ По този въпрос се сещам само едно четиво, което отново е на Данте Сантори, ще го потърся допълнително. ]

Тези, които били атланти имат много повече общо с тази раса, обитаваща Китай, а също с амфибиите и някои разселения. Има много информация за това.
Но като помисля се сещам за сведенията за изчезналата Лемурия. Тя по пасва с идеята.

Между другото тези дни си четох стари записки за делфините, търсейки нещо за техните възприятия. Натъкнах се на стара новина, че е намерн делфино-подобно същество, но с четири перки, двете наподобявали човешки ръце. Предположената хипотеза бе, че нявга това създание е било сухоземно, и вторично се е приспособило към пребиваване във водна среда.

Та да си продължа с приказката:

  Ние сме бащите на боговете, ние сме техните бащи. Ние сме Първия и Последния плод.  Те - боговете са следствие на нашата човешка проява. Те идват сега да изследват бялата дупка на вселената. Ние сме първата раса и също техни наследници, ние човеците. Те идват от друго време. От едно съвършено бъдеще, което се влива в началото. Ние сме Господ за тях.

Господ дойде и направи света за седем дни. Ние сме този Господ... - Човешкия Син гради за седем дни този свят. Защото в него са съсредоточени творческите сили, съзнанието на първичния ум.

Край
« Последна редакция: Юни 28, 2018, 09:09:56 pm от Мила »

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #9 -: Юни 28, 2018, 09:58:42 pm »
Αζαζαήλ‎


Борис Акунин 
Азазел 


Глава шестнадесета,

В която се предрича славно бъдеще на електричеството[/font]


— Пренесете го в лабораторията — каза милейди.
— И да побързаме. След дванайсет минути е междучасието. Децата не трябва да го виждат.
На вратата се потропа.
— Вие ли сте, Тимофай? — попита на руски баронесата. — Come in!
Ераст Петрович не смееше да погледне дори през миглите — ако го забележат, това ще е краят. Той чу тежките стъпки на портиера и думите, които оня изговаряше силно и натъртено, сякаш приказваше на глухи:
— Да знаете, всичко е в пълен ред, ваше сиятелство. Ол райт. Поканих файтонджията да пийнем по едно чайче. Чай! Тий! Дринк.[1] Ама жилав излезе, проклетникът. Пие, пие и нищо му няма. Дринк, дринк — нофинг[2]. Ама накрая все пак опъна петалата. Файтона го откарах отзад. Бихайнд нашия хаус[3]. В двора, викам, го откарах. Нека засега остане там, аз после ще се погрижа, вие не се тревожете.
Бланк преведе думите му на баронесата.
— Fine — отговори тя и добави полугласно — Andrew, just make sure that he doesn’t try to make a profit selling the horse and the carriage[4].Фандорин не чу никакъв отговор — мълчаливият Андрю вероятно просто бе кимнал.
„Хайде де, мръсници, откопчейте ме — мислено подканяше злосторниците Ераст Петрович. — Всеки момент ще започне междучасието. Сега ще видите вие един експеримент. Само да не забравя предпазителя.“
Очакваше го обаче сериозно разочарование — никой не го откопча. Чу някой да сумти право в ухото му и му замириса на лук
 („Тимофай“ — определи безпогрешно Фандорин), нещо изскърца веднъж, втори път, трети, четвърти.— Готово. Отвинтихме го — докладва портиерът. — Хващай, Андрюха, да го носим.
Два чифта ръце вдигнаха Ераст Петрович заедно с фотьойла и го понесоха. Приотворил съвсем леко очи, той видя ходника и осветените от слънце холандски прозорци. Стана му ясно, че го мъкнат към лабораторията в главния корпус.
Когато носачите възможно най-безшумно стигнаха до залата за почивка и игри, Ераст Петрович сериозно се замисли — дали пък да не дойде на себе си и с дивашки крясък да наруши учебния процес. Да видят дечицата какви ги върши добрата им милейди. Но от класовете се носеха мирни, спокойни звуци — звучният бас на някой учител, момчешки смях, разпяване на хор и Фандорин не посмя. Спокойно, още не е време да си разкривам картите, оправда той собственото си малодушие.
После обаче стана късно — училищният шум заглъхна. Ераст Петрович усети, че го влачат нагоре по някаква стълба, после изскърца врата, един ключ се превъртя в ключалка.

Дори през затворените клепачи той долови колко ярко грейна електрическата светлина. С едно притворено око Фандорин бързо огледа обстановката. Успя да различи разни порцеланови уреди, проводници, метални макари. Всичко това хич не му хареса. В далечината се чу приглушена камбана (изглежда, урокът беше свършил) и почти веднага зазвънтяха детски гласове.

— Надявам се всичко да свърши добре — въздъхна лейди Естер. — Ще ми бъде мъчно, ако тоя младеж загине.
— И аз се надявам, милейди — явно развълнуван отвърна професорът и задрънча с нещо метално. — Само че науката, уви, не може без жертви. За всяка крачка по пътя на познанието трябва да се плаща висока цена. Със сантименталности няма да стигнем доникъде. Щом този младеж ви е толкова скъп, трябваше да кажете на оня вашия мечок да не трови файтонджията, ами да му сложи приспивателно. Тогава можеше да започнем с файтонджията, а момчето да оставим за после. Така щеше да има допълнителен шанс.
— Прав сте, приятелю. Напълно прав. Това беше непростима грешка — в гласа на милейди се долавяше искрено огорчение. — Но все пак — постарайте се. Обяснете ми още веднъж какво възнамерявате да сторите?
Ераст Петрович наостри уши — въпросът живо интересуваше и него.
— Споделял съм с вас генералната си идея — въодушевено започна Бланк и дори престана да трака с железата. — Аз смятам, че покоряването на електрическата стихия е ключът към настъпващото столетие. Точно така, милейди! Двайсет и четири години ни делят от двайсети век, но това изобщо не е много. През новото столетие светът ще се преобрази до неузнаваемост и тая промяна ще бъде възможна благодарение на електричеството. Електричеството не е просто начин да осветите нещо, както предполагат профаните. То е способно да върши чудеса — и в големите, и в малките неща. Представете си карета без кон, която се движи с електромотор! Представете си влак без локомотив — бърз, чист, безшумен! Ами мощните оръдия, които поразяват врага с насочени мълнии? Ами градският дилижанс без коне!
— Това вече сте ми го повтаряли многократно — милейди прекъсна меко ентусиазирания физик. — Обяснете ми приложението на електричеството в медицината.
— О, това е най-интересното! — възпламени се още повече професорът. — Аз смятам да посветя живота си тъкмо на тая сфера от науката за електричеството. Макроелектричеството — турбините, моторите, мощните динамомашини — ще преобрази заобикалящия ни свят, докато микроелектричеството ще промени самия човек, ще поправи несъвършенствата в естествената конструкция на homo sapience. Електрофизиологията и електротерапията са бъдещите спасители на човечеството, а не тия ваши умни глави, които си играят на велики политици и мацотят с боички — не ме разсмивайте.
— Не сте прав, момчето ми. Те също вършат много важна и необходима работа. Но аз ви прекъснах, продължавайте.


                                                                                           следва

http://chitanka.info/text/21278/16

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #10 -: Юни 28, 2018, 10:25:48 pm »
Αζαζαήλ‎


Борис Акунин
Азазел


Глава шестнадесета,

В която се предрича славно бъдеще на електричеството



Продължение:


— Ще ви дам възможност да направите човека — всеки човек! — идеален, да го освободите от всички негови пороци. Всички дефекти, определящи поведението на човека, се намират ето тук, в подкорието на главния мозък — твърдият му пръст болезнено почука по темето на Ераст Петрович. — Ако го обясним по-опростено, в мозъка има участъци, които отговарят за логиката, насладите, страха, жестокостта, половите чувства и тъй нататък, и тъй нататък. Човекът е в състояние да бъде хармонична личност, ако всички тия участъци функционират равномерно, но това почти никога не се случва. Един е с прекомерно развит участък, който отговаря за инстинкта за самосъхранение, и тоя човек става патологичен страхливец. У друг не е задействана достатъчно зоната на логиката. Тоя човек е непробиваем глупак. Моята теория гласи, че е възможно с помощта на електрофореза, тоест насочени и строго дозирани импулси, да се стимулират едни участъци от мозъка и да се потискат други, които са нежелани.

— Това е много, много интересно — каза баронесата. — Вие знаете, драги Гебхард, никога не съм слагала ограничения на вашето финансиране, но откъде сте толкова сигурен, че подобна корекция на психиката е принципно възможна?

— Възможна е! В това няма ни най-малко съмнение! Известно ли ви е, милейди, че в гробниците на инките са открити черепи с еднакви отвори ето на това място! — пръстът му отново се забоде в главата на Ераст Петрович.
— Тук се разполага участъкът, който отговаря за страха. Инките са го знаели и с помощта на примитивните си инструменти са премахвали страха у момчетата в кастата на воините, правели са безстрашни своите войници. А помните ли мишката?
— Да, огромно впечатление ми направи тоя безстрашен мишок, който се хвърляше да напада котката.
— О, това е само началото. Просто си представете едно общество, в което няма престъпници! Залавят жесток убиец, маниак, крадец и нито го екзекутират, нито го пращат в каторгата — просто му правят една малка операция и клетникът, освободен завинаги от своята болезнена жестокост, прекомерна похот или неизмерима алчност, отново се превръща в полезен член на обществото! Ами я си представете, че някое от вашите момчета, и без това изключително способно, бъде подложено на моята електрофореза, която ще засили допълнително неговата дарба!

— Как ли пък не, не ви давам моите момчета — отсече баронесата. — От прекален талант се полудява. По-добре да експериментирате с престъпници. А какво представлява „чистият човек?“

— Това е сравнително проста операция. Мисля, че вече съм почти готов да я осъществя. Удряме участъка за съхраняване на спомените и мозъкът се превръща в празен лист хартия, все едно сте го изтрили с гума. Всички интелектуални заложби се запазват, но изчезват придобитите навици и знания. Получавате един чист, сякаш новороден човек. Спомняте ли си експеримента с жабата? След операцията тя беше забравила как се скача, но не беше изгубила двигателния рефлекс. Не помнеше как се ловят мушици, но гълтателният рефлекс остана непокътнат. И теоретически погледнато, бихме могли отново да я научим на всичко това. А сега да вземем нашия пациент… Какво сте ме зяпнали вие двамата? Хващайте и го слагайте на масата. Macht schnell![5]Ето момента! Фандорин се напрегна. Но подлецът Андрю толкова здраво обхвана раменете му, че нямаше никакъв смисъл да се опитва да докопа револвера. Тимофай щракна с нещо и стоманените обръчи отпуснаха гърдите на заложника.

— Едноо, двее, три! — изкомандва Тимофай, хванал Ераст Петрович за краката, и Андрю, все тъй вкопчен в раменете му, го вдигна като перце от фотьойла.
Те проснаха тялото на „опитното зайче“ по гръб върху операционната маса. Андрю продължаваше да го държи за лактите, а портиерът за глезените. Кобурът зверски му убиваше на кръста. Отново удари камбаната — край на междучасието.

— След като обработя синхронно с електрически импулси два участъка в мозъка, пациентът ще се освободи напълно от предшестващия житейски опит и може да се каже, че ще се превърне в младенец. Ще трябва тепърва да се обучава на всичко: да ходи, да дъвче, да ползва тоалетната, а впоследствие и да чете, да пише и тъй нататък. Предполагам, че това ще представлява интерес за вашите педагози, още повече вие имате известна представа за склонностите на тоя индивид.

— Да. Той има отлични реакции, смел е и е надарен с добре развито логическо мислене, както и с уникална интуиция. Надявам се, че всичко това се поддава на възстановяване.
При всяко друго положение Ераст Петрович би се почувствал поласкан от толкова положителна характеристика, но в този случай се сгърчи от ужас. Представи си как лежи в розова люлка с биберон в устата, а над него се е навела лейди Естер и нарежда с укор:
„Ауу, кой се е подмокрил пак?“ Не, по-добре да умре!
— Има конвулсии, сър — за пръв път отвори уста Андрю. — Да не идва на себе си?
— Невъзможно е — отсече професорът. — Наркозата ще трае минимум два часа. Леките конвулсивни движения са нещо нормално. Другаде е опасността, милейди. Не разполагах с достатъчно време да изчисля точно необходимата сила на импулса. Ако го пуснем по-силен, отколкото трябва, това може да убие пациента или завинаги да го превърне в идиот. Ако пък се окаже недостатъчен, в подкорието се запазват смътни остатъчни образи, които някой ден под въздействието на външен дразнител може да се групират в ясен спомен.Известно време баронесата запази мълчание, след това с явно съжаление в гласа произнесе:
— Не можем да рискуваме. Дайте силен импулс.Странно жужене и пращене стигна до ушите на Фандорин и по тялото му полазиха тръпки.
— Андрю, острижете до кожа две кръгчета — ето тук и тук — Бланк докосна косата на лежащия Ераст Петрович. — Тук трябва да закрепим електродите.
— Не, тая работа ще я свърши Тимофай — решително обяви лейди Естер. — Аз си отивам. Не ща да гледам, после няма да заспя цяла нощ. Андрю, идвате с мен. Ще напиша няколко спешни телеграми, които после ще занесете до пощата. Да вземем предпазни мерки, преди да започнат да търсят нашия приятел.
— Да-да, милейди, тук само ще ми пречите — разсеяно отвърна професорът, зает с приготовленията. — Ще ви уведомя незабавно за резултата.

Железните клещи най-сетне отпуснаха лактите на Ераст Петрович.
Фандорин едва изчака да заглъхнат крачките зад вратата, отвори очи, рязко издърпа краката си, мълниеносно разгъна колене и така изрита Тимофай в гърдите, че го запрати в ъгъла. В следващия миг Ераст Петрович скочи от масата на пода и примижал от ярката светлина, изтръгна от кобура заветния херщал.
— Никой да не мърда! Убивам! — отмъстително изсъска възкръсналият. В тоя момент наистина много му се искаше да ги застреля и двамата — и тъпо примигващия Тимофай, и лудия професор, замръзнал в недоумение с две стоманени куки в ръцете. Тънки проводници свързваха тия куки с някаква сложна машина с мигащи лампички. Изобщо лабораторията беше пълна с всякакви интересни неща, но точно сега не беше време за разглеждане.
Портиерът не направи и опит да стане от пода и само се кръстеше, но с Бланк нещата, изглежда, не бяха толкова благоприятни. На Ераст Петрович му се стори, че ученият изобщо не е уплашен, а само вбесен от неочакваното препятствие, което заплашваше да провали експеримента. Ще скочи! — мина му през ум. И желанието му да убива се сви и се стопи безследно.
— Без глупости! Не мърдайте! — трепна едва забележимо викът на Фандорин.
В същата секунда Бланк изрева:
— Mistkerl! Du hast alles verdorben![6] — и се втурна напред, разбутвайки масите.

Ераст Петрович натисна спусъка. Без ефект. Предпазителят! Той щракна с копчето. Натисна два пъти поред. Да-дан! — изтрещяха два изстрела в единен екот и професорът удари чело в пода право пред краката на стрелеца.
Уплашен да не го нападнат в гръб, Фандорин се обърна рязко, готов да стреля пак, но Тимофай притисна гръб о стената и жално занарежда:
— Ваше благородие, милост! Не съм искал! За Бога! Ваше благородие!
— Ставай, гадино! — напълно озверял и наполовина оглушал изрева Ераст Петрович. — Марш пред мен!Той подгони портиера пред себе си по коридора, после надолу по стълбите, като го ръгаше с дулото в гърба. Тимофай ситнеше и тихо изпискваше всеки път, когато цевта се забиваше в гръбнака му.
Бързо прекосиха залата за игри и почивка, Фандорин се стараеше да не забелязва отворените врати на класните стаи и застаналите на праговете учители, иззад които надничаха мълчаливи деца със сини мундирчета.
— От полицията съм! — извика в пространството Ераст Петрович. — Господа учители, децата да не излизат от стаите! Вие също!През дългия ходник, подтичвайки, достигнаха до пристройката. Пред бяло-златната врата Ераст Петрович с всички сили блъсна Тимофай. Портиерът залитна, с глава разтвори двете й крила и едва се задържа на краката си. Празно. Нямаше никой!
— Марш пред мен! Отваряй вратите наред! — заповяда Фандорин. — И имай предвид — а си направил нещо, а съм те очистил като куче.Портиерът само плесна с ръце и хукна пак към коридора. За пет минути обиколиха всички стаи на първия етаж. Нямаше жива душа — само в кухнята, паднал по гърди на масата, извъртял настрани мъртво лице, спеше вечния си сън клетият файтонджия. Ераст Петрович погледна бегло полепналите по брадата на покойника кристалчета захар и локвичката разлят чай и заповяда на Тимофай да не спира.

На втория етаж бяха разположени две спални, гардеробно помещение и библиотека. Баронесата и нейният лакей не бяха и тук. Но къде са? Чули са изстрелите и са се укрили някъде из естерната? Или са побягнали?
Ераст Петрович ядосано замахна с ръка и внезапно проеча изстрел. Куршумът с писък рикошира от стената и излетя през прозореца, оставил звездичка в стъклото. По дяволите, предпазителят е освободен, а спусъкът слаб, спомни си Фандорин и разтърси глава, за да отпуши кънтящите си уши.

Неочакваният изстрел обаче подейства магично на Тимофай. Той падна на колене и захленчи:
— Ваше бла… ваше високоблагородие… Пощадете ми живота! Дяволът ме накара! Всичко ще си кажа! Деца имам, жената болна! Ще ви покажа! Бога ми, ще ви покажа! В мазето са, в тайната изба! Ще ви заведа, само не ме погубвайте!
— Каква изба пък сега? — заплашително попита Ераст Петрович и вдигна оръжието, като че искаше наистина да приключи с портиера на място.
— Ей туканка на, вървете след мен — скокна онзи, пак поведе Фандорин към кабинета на баронесата на първия етаж и току се обръщаше през рамо. — Веднъж по случайност издебнах да ги видя. Щото тя не даваше да припаря. Нямаше ми доверие. Ами че как — руснаци хора сме, православни души, не сме от ингилизки сой — Тимофай се прекръсти. — Само Андрей го пускаше там, мене — хич!
Той отърча зад едно високо писалище, врътна някаква ръчка и то изведнъж се плъзна встрани, откривайки малка медна врата.
— Отваряй! — нареди му Ераст Петрович.
Тимофай се прекръсти още три пъти и бутна вратичката. Тя се отвори безшумно, отзад се виждаха стъпала, които водеха надолу, към тъмното.
Фандорин смушка портиера в гърба и внимателно заслиза след него. Стълбата опираше в стена, но зад ъгъла наляво тръгваше схлупен коридор.
— Мърдай, мърдай! — изфуча Ераст Петрович към спрелия Тимофай.
Свиха зад ъгъла. В коридора бе тъмно като в рог. Трябваше да взема свещ, помисли си Фандорин и с лявата ръка заопипва джобовете си за кибрит, но отпред нещо изведнъж ярко светна и изгърмя. Портиерът изскимтя и се свлече на земята, а Ераст Петрович ръгна херщала пред себе си и не спря да дърпа спусъка, докато ударникът не зачатка по празните гилзи. Възцари се кънтяща тишина. Фандорин с треперещи ръце извади кибрит и драсна клечка. Тимофай представляваше неподвижна безформена купчина, подпряна на стената. На няколко крачки пред себе си Ераст Петрович видя падналия по гръб Андрю. Пламъкът трепна няколко пъти в оцъкления му поглед и изгасна.Великият Фуше учи, че попаднеш ли на тъмно, трябва да замижиш, да преброиш до трийсет, докато зениците се свият, и тогава зрението ще различава и най-незначителния източник на светлина. За по-сигурно Ераст Петрович преброи до четирийсет, отвори очи и наистина — отнякъде се процеждаше тънка ивица виделина. Изпънал ръка с безполезния херщал, той направи крачка, втора, трета и съзря притворена врата. Слаб светлик пробиваше през процепа. Нямаше къде другаде да търси баронесата. Фандорин решително пристъпи към светлата ивица и силно бутна вратата.
Пред погледа му се разкри тясна стаичка с някакви стелажи покрай стените. Насред стаята имаше маса, сложената отгоре й свещ в бронзов свещник осветяваше изпъстреното със сенки лице на лейди Естер.
— Влизайте, момчето ми — спокойно рече тя. — Очаквах ви.

Ераст Петрович прекрачи прага и вратата неочаквано хлопна зад гърба му. Той трепна, обърна се и не видя по нея нито дръжка, нито скоба.

— Елате по-близо — тихо го помоли милейди. — Ще ми се да разгледам по-добре лицето ви, понеже това е ликът на съдбата. Вие бяхте камъчето по моя път. Малкото камъче, на което е било съдено да обърне колата ми.

Засегнат от това сравнение, Фандорин приближи масата и видя пред баронесата гладка метална кутия.

— Какво е това? — попита той.
— Ще говорим за него малко по-късно. Какво сторихте на Гебхард?
— Мъртъв е. Сам си е крив, навря се между куршумите — отвърна грубовато Ераст Петрович, потискайки мисълта, че за броени минути беше убил двама души.
— Това е голяма загуба за човечеството. Беше странен, маниакален човек, но беше и велик учен. —
Значи още един Азазел по-малко.

                                                                                    следва

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #11 -: Юни 28, 2018, 10:37:01 pm »
Αζαζαήλ‎


Борис Акунин
Азазел


Глава шестнадесета,

В която се предрича славно бъдеще на електричеството



Продължение:


— Какво ще рече „Азазел“ — сепна се Фандорин. — Каква връзка има този сатана с вашите сираци?

— Азазел не е сатана, момчето ми. Това е велик символ на човешкото спасение и просветление. Господ е създал този свят, създал е хората и ги е предоставил на съдбата им. Хората обаче са толкова слаби и толкова слепи, че обърнаха Божия свят на пъкъл. Човечеството щеше да загине отдавна, ако от време на време сред хората не се появяваха едни особени личности. Това не са нито демони, нито богове: аз ги наричам hero civilizateur[7]. Благодарение на всеки такъв герой човечеството е правило скок напред. Прометей ни е дал огъня. Мойсей ни е дал закона. Христос ни е дал нравствеността. Но най-ценен сред тези герои е юдейският Азазел, който открива на човека чувството за собствено достойнство. Казано е в „Книгата на Енох“:

 „И обзе го любов към хората, и разкри им тайните, що бе научил на небесата.“

 Той дарява на човека огледалото, за да вижда зад гърба си — тоест да притежава памет и да разбира своето минало. Благодарение на Азазел мъжът овладява занаятите и защитава дома си. Благодарение на Азазел жената от безправна плодна самка се превръща в равноправно човешко същество със свобода на избора — да бъде красива или уродлива, да бъде майка или амазонка, да живее за семейството си или за цялото човечество. Бог само е раздал картите, а Азазел учи човека как да играе, за да спечели. Всеки от моите възпитаници е един Азазел, макар че не всеки знае за това.

— Как така „не всеки“? — прекъсна я Фандорин.

— Малцина са посветени в тайната цел, само най-преданите и най-непреклонните — поясни милейди. — Те се нагърбват с цялата мръсна работа, за да могат останалите ми дечица да живеят неопетнени.
„Азазел“ е моят челен отряд и той трябва постепенно, незабелязано да поеме кормилото, което управлява света. О, почакайте само да видите как ще разцъфти нашата планета, когато я оглавят моите Азазеловци! И това можеше да се случи толкова скоро — само след някакви си двайсетина години… Другите възпитаници на естернатите, които не са посветени в тайната на „Азазел“, просто крачат по своя път през живота и носят неоценима полза на човечеството. А аз само следя техните успехи, радвам се на техните постижения и зная, че стане ли нужда — нито един от тях няма да откаже помощ на майка си. Ах, какво ли ги очаква, когато останат без мен? Какво очаква света?… Но няма страшно, „Азазел“ е жив, той ще довърши започнатото от мен.

Ераст Петрович кипна от възмущение:

— Нали ги видях с очите си тия ваши Азазеловци, „верните и непреклонните“! Морбид и Франц, Андрю и оня с рибешките очи, дето наръга Ахтирцев! Това ли е вашата гвардия, милейди? Това ли са най-достойните?

— Не са само те. Но и те също. Нали си спомняте, друже, как ви обяснявах, че не всяко от децата ми успява да открие своя път в съвременния свят, тъй като техните дарби са останали в далечното минало или ще са необходими в далечното бъдеще? Тъкмо от тия възпитаници излизат най-верните и най-преданите изпълнители. Някои от децата ми са мозъкът, други — ръцете. А човекът, който ликвидира Ахтирцев, не е мой възпитаник. Той е наш временен съюзник.
Пръстите на баронесата пробягаха по полираната повърхност на кутията и сякаш случайно натиснаха малко кръгло копче.
— Това е, мило момче. Остават ни две минути. Ще си отидем от този свят заедно. Съжалявам, но не мога да ви оставя жив. Ще напакостите на децата ми.
— Какво е това? — изкрещя Фандорин и сграбчи кутията, която се оказа доста тежка. — Бомба ли?
— Да — кимна със съчувствие лейди Естер. — Часовников механизъм. Изобретение на едно от талантливите ми момчета. Сглобява такива кутии с трийсетсекундни закъснители, има и за по два часа, дори за дванайсет часа. Няма начин да отворите кутията и да спрете механизма. Тази мина е разчетена за сто и двайсет секунди. Ще загина заедно с целия си архив. Животът ми свърши, но все пак успях да сторя много. Има кой да продължи делото ми, има и кой да каже добра дума за мен.

Ераст Петрович се опита с нокти да измъкне копчето, но не сполучи. Тогава се хвърли към вратата и я заопипва с пръсти, заблъска я с юмруци. Кръвта кънтеше в ушите му, отмервайки отлитащото време.

— Лизенка! — простена отчаяният Фандорин, видял смъртта в очите. — Милейди! Не искам да умирам! Аз съм още млад! Влюбен съм!

Лейди Естер го гледаше със състрадание. В душата й явно течеше някаква борба.

— Обещайте ми, че няма да си поставяте за цел в живота да преследвате моите деца — тихо издума тя, гледайки Ераст Петрович в очите.

— Заклевам се! — възкликна той, готов в този миг да обещае всичко. Настана мъчителна, безкрайно дълга пауза. Накрая по лицето на милейди се плъзна мека майчинска усмивка:

— Добре, момчето ми. Живейте. Но побързайте, разполагате с четирийсет секунди.

Тя мушна ръката си под масата и медната врата със скърцане се отвори навътре.
Хвърлил последен поглед към неподвижната беловласа жена и люшкащия се пламък на свещта, Фандорин с гигантски крачки хукна през тъмния коридор. От скоростта се удари в стената, на четири крака изкатери стълбата, изправи се, с два скока прекоси кабинета.  След още десет секунди мощен тласък едва не откъсна от пантите дъбовата врата на пристройката и млад мъж се сурна с разкривено лице надолу по стъпалата. Той изтърча по тихата сенчеста улица до ъгъла и чак там спря да си поеме въздух. Обърна се назад и замря.Секундите минаваха, но нищо не се случваше. Слънцето все тъй благодушно позлатяваше листата на тополите, рижа котка дремеше на пейката, някъде из дворовете кудкудякаха кокошки.

Ераст Петрович се хвана за бясно туптящото сърце. Излъган! Преметнат като хлапак! Изнизала се е през някой заден вход!
Той заръмжа от безсилна ярост и сякаш в отговор сградата се обади със същото ръмжене. Стените й потрепериха, покривът едва забележимо се разклати и някъде изпод земята се дочу утробното бучене на експлозия.

                                                                                                           край



Бележки
[1] Чай! Пия! (развален английски) — Б.пр. ↑
[2] Пие, пие — нищо! (развален английски) — Б.пр. ↑
[3] Зад нашата къща (развален английски) — Б.пр. ↑
[4] Добре. Андрю, дръжте го под око, да не тръгне да продава коня и файтона (англ.) — Б.пр. ↑
[5] Действайте по-живо! (нем.) — Б.пр. ↑
[6] Мръсник! Всичко развали! (нем.) — Б.пр. ↑
[7] Герои цивилизатори (фр.) — Б.пр. ↑

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #12 -: Юли 05, 2018, 07:05:14 pm »

Αζαζαελ‎
לַעֲזָאזֵל‬


Левити 16 / 9-10
... и да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за Господа, и да го принесе в принос за грях;  а да представи жив пред Господа козела, на който е паднал жребият за отпущане (изкупителна жертва), за да направи с него умилостивение и да го изпрати в пустинята за отпущане.

- Платата за козел за опущение е тридесет сребърника.
- Жребий за отпущане е хвърлен и при осъждението на кръстна смърт на Иисус.
- Иисус е разпнат извън стените на Йерусалим.

Левити 16 / 7-8
Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа до входа на шатъра за срещане.
Тогава да хвърли Аарон жребий за двата козела, един жребий за Господа, и другия жребий за отпущане




За Азазел

9'



Jabal Munttar ('Azazel)  
Висока планина в Йудейската пустиня, място на разрушен Византийски манастир и вероятно място на библейската церемония за изкупителна жертва.


Джабал Мунттар ("Mt of the Watchman") е висока планина в Юдейската пустиня с изглед към пустинята. На върха на планината има следи от руини на  Византийски манастир от пети век. Мястото е вероятно  библейското място на ежегодната церемония на изкупителната жертва - ' козела на опущението' ("Азазел на иврит"), където коза от храма е извеждана 'извън' и е изпращана в пустинята и хвърляна в бездната (буквално - "отхвърлена в бездната")...

[Бел.: Има отхвърлен в 'Бездната' Новозаветен персонаж, за който ще стане основно дума от тук насетне. Това е Йуда Искариотски. Странно, че сумата, която той получава за Иисус е точната откупна цена за Козела на Опущението]








7:19

A Prayer

DS AHK











Разказват, че Соломон поставил в храма  десет менори, като по този начин светели седемдесет пламъка, защото се е смятало - толкова са народите...










DS AHK



4:31

Rattle That Lock

 (Official Music Video)
David Gilmour



_____________________


Пустинята

                                                                       следва                                                                                                                               ψ 
    Υ
        Θ
             ζ

Тези знаци, и други, присъстват на не един древен артефакт, дори от времена, предхождащи това писмо, в случая това са букви от гръцката азбука.


Следва продължение...

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #13 -: Юли 06, 2018, 09:19:07 pm »
Бафомет и София


Baphomet and Sophia: Goddess of Wisdom - ROBERT SEPEHR


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Херменевтика
« Отговор #14 -: Юли 10, 2018, 09:45:56 pm »
Луцифер Прометей Енки Азазел

Lucifer = Prometheus = Enki = Azazel

Коментари:

- Also, Shiva, Osiris and Poseidon

- The light or fire is the kundalini .When man is transformed to the perfect man his body becomes the shining body .He becomes the Enki ( Heaven and Earth)

-  My favorite band Radiohead brings up the number fifteen every now and again, in songs like "Just," "Climbing Up the Walls," and of course "15 Step," and I wonder if it's because of Lucifer, since Phosphorus, the chemical element, has the atomic number 15, and the Tarot's the Devil card is #15. Yo ho ho and a bottle of rum. I would also like to point out the part of Lucifer's name that is "cifer," or cipher, a disguised code, and also a zero, as in the figure 0. The word "zero" actually comes from French zéro or Italian zero, via Old Spanish from Arabic ṣifr ‘cipher.’ What's really interesting' is that the Arabs used to call the sign 0 "zephyr." Alex Bellos writes in his book Here's Looking at Euclid, "From zephyr came 'zero' but also the Portuguese word chifre, which means [Devil] horns, and the English word 'cipher,' meaning code. It has been argued that this was because using numbers with a zephyr, or zero, was done in hiding, against the wishes of the Church." Zephyr also means a fine cotton gingham, like the blue gingham dress worn by Dorothy Gale in The Wizard of Oz (1939). Now there's a movie just reeking with Luciferianism.

-  You are very close to the truth, but i have to add my (and not my) 5 cents to the whole story. to make long story short. 1. Prometheus, Lucifer etc. is what we call a Satan. One of the original fallen angels. 2. Satan is not a Devil. Satan is the old wise serpent in a Bible. Now the Satan is deep down under waters of Black Sea. 3. Fallen angels are Prometheus and all the other Angels who choose to support Mankind after the first Flood and before the second Flood, both made by so called "God". 4. Devil is what we call a "God", JHVH etc... 5. God/Devil was brainwashed by queen of the Greys (Roids) who came to destroy work of Angels and enslave Earth. 6. Moon is not a satellite and not an alien base. It's a spaceship of Angels. Now Moon is under control of God/Devil and the Greys. 7. Moon is used to control Earth and for harvest of energy made by every single living being. Moon through programs and nanotech controls every aspect of life on Earth. It's called a Destiny.

-  And Azazel = Saturn

- Also Quetzalcoatl, Kukulcan.

- How can everyone miss the Dawn State in US? The Eastern most state. The Maine state. The Dawn King. Where America's day begins. The ME metaphor. ME as the 23rd state or the W or double-you state or the 23andME reference representing the DNA and dual nature within is all. The morning star Jesus/Lucifer duality being the same being. Even the New England map looks like a torch at the end. I'm not great at writing this out but I've got oodles of awesome points. Lol.

- .... firts genesis adam was creater in the image of god! genesis 2 adan was created from clay! the reasonthey want destroy enki hibrids creation is because the angeles let them know secrets oh heaven , that was the true reason why they destroy humanity. 
 
- Lucifer is Hesperos who emanates from Vesper a hidden moon of Venus. Venus really does have moons. John the Revelator who scripted the destruction of souls and the earth in Revelation is Lucifer as he refers to himself to his occult followers. Lucifer plays both sides. Lucifer does have a brother. They operate like a yoke of oxen. Lucifer is clever while his brother is the enforcer. Venus emanates the solar plexus in creation. The solar plexus or Celiac plexus is a large nerve center connected to the lower biological anatomy and is called solar for the light emitted from the nerve radiation. Lucifer represents the Hepatic plexus the largest part of of the Solar Plexus system which fuels the Liver which produces Phospholipid and fuels the pylorus which means the Gate Guard in Greek. Aphrodite or Luci is Venus and emanates the Solar plexus and Lucifer is Vesper and emanates the Hepatic plexus. Lucifer's brother emanates the Suprarenal plexus. https://en.wikipedia.org/wiki/Hesperus Hesperus is the personification of the "evening star", the planet Venus in the evening. His name is sometimes conflated with the names for his brother, the personification of the planet as the "morning star" Eosphorus (Greek Ἐωσφόρος, "bearer of dawn") or Phosphorus (Ancient Greek: Φωσφόρος, "bearer of light", often translated as "Lucifer" in Latin), since they are all personifications of the same planet Venus. "Heosphoros" in the Greek Septuagint and "Lucifer" in Jerome's Latin Vulgate were used to translate the Hebrew "Helel" (Venus as the brilliant, bright or shining one), "son of Shahar (god) (Dawn)" in the Hebrew version of Isaiah 14:12. https://en.wikipedia.org/wiki/Venus The Romans designated the morning aspect of Venus as Lucifer, literally "Light-Bringer", and the evening aspect as Vesper, both literal translations of the respective Greek names. https://en.wikipedia.org/wiki/Celiac_plexus The celiac plexus or coeliac plexus, also known as the solar plexus because of its radiating nerve fibers,[1] is a complex network of nerves (a nerve plexus) located in the abdomen, near where the celiac trunk, superior mesenteric artery, and renal arteries branch from the abdominal aorta. It is behind the stomach and the omental bursa, and in front of the crura of the diaphragm, on the level of the first lumbar vertebra. The plexus is formed (in part) by the greater and lesser splanchnic nerves of both sides, and fibers from the anterior and posterior vagal trunks. The celiac plexus proper consists of the celiac ganglia with a network of interconnecting fibers. The aorticorenal ganglia are often considered to be part of the celiac ganglia, and thus, part of the plexus.

- Prometheus is not Lucifer. Prometheus emanates from an ancient satellite of Saturn. Craig Oxley is Prometheus today and he is the spirit of forethought. He is an intelligent false teacher who aligns with higher knowledge preemptively to try and misdirect it.

Тагове към темата: