Apocryphal Academy

Автор Тема: Тайното учение  (Прочетена 590 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Тайното учение
« -: Юни 06, 2018, 04:29:48 pm »
             

                                                                     „Няма религия по-висша от истината."




                                                                                                    Тайното учение

                                                                                                       Богомил Райнов






ПРЕДГОВОР


Названието на тази книга не е моя находка. То е заето от един капитален труд, публикуван преди сто години, за който по-натам ще стане дума. Не са мои открития и основните положения, изложени в книгата. Накъсо казано, не претендирам за авторство. Нещо повече: Пазил съм се от изкушението да проявявам нюанси на авторство в излагането на принципи, оповестени от същества, които неизмеримо ме превъзхождат. Единствената ми цел е била да изложа възможно най-точно, най-ясно и най-кратко тези принципи, съдържащи се в множество томове на една твърде специална литература, достъпна само за малцина.
И ако все пак си позволявам да поставя своето име върху корицата, то е поради едно съвсем прозаично съображение. В наши дни, когато книгите най-често се издават, за да рекламират автора си, анонимното произведение винаги предизвиква недоверие. Щом избягваш да го подпишеш, значи избягваш да поемеш отговорност за него. А известно е, че отговорността се избягва най-вече когато произведението е лошо.
Прочее поемам отговорността с ясното съзнание, че ако съм вложил в книгата и нещо свое, най-вероятно е това да бъдат отделни неточности или непълноти при излагане на едно учение, което бих могъл да нарека „мое“, само в смисъл че съм го възприел дълбоко в съзнанието си. И не от вчера.
Разбира се, когато кажеш „не от вчера“, неизбежно следва въпросът „а защо — чак сега?!“. С други думи, защо толкова дълго си мълчал и ако проговаряш чак сега, не е ли това един от баналните днес трикове да се нагиздиш с нова премяна, по-удобна и по-подходяща за съвременните вкусове?
Този въпрос „защо чак сега?“ звучи с особена настойчивост за мене, тъй като моят досег с Учението датира още от детска възраст. Понякога даже си мисля, че именно понеже твърде рано можах да надникна бегло в Учението и да си въобразя, че вече съм го разбрал, тъкмо затуй влиянието му едва ме докосна, без да остави дълбоки следи в душата ми през бурните години на младостта.
Веднъж, още като дете, докато чистех от прах библиотеката на баща ми, открих снимката на непознат мъж. Образът на този мъж с големи очи, лъчезарни и проницателни, ме е спохождал и в детството, и по-късно. Описал съм тези си преживявания в книгата „Този странен занаят“ (1976), а съм споменавал и за първите си не особено трайни връзки с теософията („Тютюневият човек“, 1975).

Към края на 20-те години около баща ми се бе събрал известен брой приятели и съидейници, които създадоха теософска ложа, наречена „Орфей“. Това бяха хора различни по възраст, професия и интелектуални възможности, но всички обединени от идеята за самоусъвършенстване. Имаше трима художници, двама учени, един запасен генерал, един музикант и неколцина млади хора с неуточнени още специалности. Събираха се веднъж седмично вкъщи, за да обсъждат различни въпроси на теософията. Аз също присъствах на сбирките, свит в някой ъгъл и слушах без особен интерес разискванията, понеже вече имах някаква представа за разглежданата материя от разговори с баща си и от прочетеното тук-там.
С течение на времето ентусиазмът у членовете на ложата като че взе да се изпарява. Посещенията ставаха нередовни, сбирките — все по-редки, додето накрая групата се разпадна. Много по-късно разбрах, че при подобни групи процесът на постепенно разпадане е далеч по-обичаен от процеса на мечтаното възлизане към светлата цел. Повечето кандидати за ученици се насочват към Учението с измамната надежда да се облагородят в кратък срок и да получат едва ли не наготово всички черти на съвършенство, а от там — и всички плодове на житейска сполука. Такива хора смятат, че само защото са проявили интерес към Учението, то е длъжно да им се отблагодари, като им осигури бърз и всестранен успех. А когато открият, че трябва да постигат всичко сами с големи и постоянни усилия, поривът им замира и те неусетно се връщат към всекидневното вяло съществуване, с всекидневните дребни грижи и дребни стремежи. Ние сме свикнали да гледаме на героизма като на нещо изключително, ала истината е, че има доста хора, готови на еднократен подвиг. Значително по-малко са онези, които са способни на продължително и търпеливо съграждане, ден подир ден и стъпка по стъпка към избраната прекрасна цел. Защото съграждането, стремежът към хармония и съвършенство изисква постоянно усилие, — не в смисъл на болезнено напрягане, а на висок духовен устрем. Докато разпадането не изисква никакво усилие, то настъпва естествено и неизбежно именно там, където енергията на преодоляване замира. То е обратно на растежа. То е гниене.От ложата „Орфей“ все пак остана нещо. Това бе една троица — баща ми заедно с двама свои приятели — Никола Трифонов и Благой Мавров, които продължиха да се събират в името на общото дело. За момента общото дело се изразяваше в две неща. От една страна — съставяне и публикуване на серия уроци, предназначени за хора, решили да поемат пътя на самоусъвършенстването. От друга страна — превод и обнародване произведението на Елена Блаватска „Тайното учение“. Първата задача, въпреки всевъзможни трудности, бе изпълнена. В отделни миниатюрни книжки бяха отпечатани 24 урока за млади ученици и 7 — за напреднали. По липса на друго място изданието бе складирано на нашия таван, където по-късно бе разграбено с неизвестна цел от неизвестни лица, без да стане достояние на евентуалните кандидати за духовно развитие.
Изпълнението на втората задача се натъкна на още по-големи пречки. Трябваше не само да бъде умело преведен един огромен и труден текст, възлизащ на повече от три хиляди страници, не само да бъдат обяснени множество непознати за читателя санскритски изрази, но което бе най-трудното — да се намери издател, готов да се нагърби с обнародването на такова колосално по обем произведение. А понеже издател не се намери, тримата приятели, въпреки че бяха разумни зрели мъже, решиха сами да публикуват „Тайното учение“, като го разделят на 12 тома и открият подписка за абонати. Първият том излезе през 1930 и в предговора се поемаше обещание цялата книга да бъде отпечатана най-много за две години. Изданието бе в голям формат, на луксозна хартия, с рисувана от баща ми цветна корица, изобщо твърде привлекателно на вид. Това не попречи първият публикуван том да си остане и единствен. По-нататъшната история на „Тайното учение“ в неговия български вариант бе сведена до мъчително изплащане на солидните задължения към печатницата.
Допускам че тези и някои други неуспехи на баща ми в стремежа му да служи на ближния, са спомогнали за възникването на скептицизма ми спрямо възможността Тайното учение да се превърне в явно убеждение на хиляди хора. Макар отрано да бях приел бащините си възгледи за човечност и правда, аз по-късно, в годините на юношеството, все повече се убеждавах, че не индивидуалното самоусъвършенстване, а широкото социално движение единствено е в състояние да премахне неправдата и жестокостта.

През 30-те години баща ми почна да получава неизвестно как и откъде някои книги от поредицата „Агни Йога“1, да ги чете и препрочита всекидневно, а по-сетне и да ги използва като отправна точка при създаване на поредицата свои романи под общо название „Мория“. Впрочем тия романи също бяха едно самоотвержено дело и един грандиозен неуспех.
Понеже времето на младостта е време на любопитството, случваше се да надзъртам в някое от почти квадратните томчета на „Агни Йога“, колкото да разбера все пак какво чак толкова е очаровало баща ми. Но любопитството ми бе съвсем повърхностно, а в мислите ми витаеха видения за героични дела, за барикади и класови битки.Вече съм писал в книгата „Третият път“ (1977), че увлечението ми по социализма бе резултат не от опознаване на марксизма, а от съчувствието ми към бедните и от надеждата за бъдещо братство между хората. Ще цитирам няколко реда от книгата, доколкото имат значение за онова, което ще Добавя след малко:
„Съзнавам, че много по-сериозно и тържествено би прозвучало, ако кажа, че съм разрешил съдбоносния проблем за житейската позиция подир задълбочени размишления върху основния философски въпрос или върху законите на общественото развитие. Но в ония години аз още не бях размишлявал по тия неща и ако почнех да говоря по тях, навярно бих говорил не като комунист, а като пълен невежа.“
„И колкото да звучи обидно за интелекта ми, налага се да призная, че бях се насочил към третия път не по повелята на интелекта, а по призива на това съвсем обикновено и лишено от всякаква научна квалификация нещо — сърцето.“
„Картините на човешката мизерия, с които тази безкрайна галерия — улицата, изобилстваше… простолюдието, натъпкано в миризливите ахчийници… дрипавата навалица от селяни по пазарищата… човешките отрепки, ровещи се в кофите за боклук, работниците, излезли на демонстрация и носещи като единствено оръжие табелките с несръчно написани лозунги… такива бяха дреболиите, които караха сърцето ми да се свива и неусетно ме насочваха към мисълта за избавлението, за равенството и братството между хората.“
„Едва по-късно ми обясниха, че всичко това съвсем не е комунизъм, а обикновена дребнобуржоазна сантименталност. И че комунизмът се основава не на емоционални реакции, а на една строго научна теория за света и за обществото. Само че изглежда не бяха успели да ми го обяснят твърде убедително или пък аз бях се оказал не особено схватлив, понеже у мене докрай си остана подозрението, че нещата не стоят точно така.“
За да завърша в края на книгата:
„И си мислиш, че до това се свежда всичко: човешкото съпричастие да се извиси по сила до порива на една майка. Но порив не към своето дете, а към децата, към хората, към света.“
„Нека учените наричат този порив инстинкт. Нека художниците го величаят като красота. В последна сметка той не е нищо повече и нищо по-малко от обич.“„Обичта, която движи слънцето и другите звезди, както е казал поетът.“
И тъй аз стигнах до социализма, следвайки пътя на човеколюбието. Но приобщаването към едно движение, а още повече към партия или секта, крие нещо коварно, за което рядко си даваме сметка. Особено в периоди на остра борба приобщаването предполага пълна убеденост и единомислие. А известно е, че пълната убеденост лесно прераства във фанатизъм, както и единомислието — в сляпо подчинение. Така твърде често участието в една партия представлява форма на духовно заробване, даже когато партията изписва на знамето си думата свобода.Усетил съм го на гърба си това заробване, затуй говоря с опита на потърпевш. Осъзнавал съм как в името на общите идеали, които споделяш, трябва да се съгласяваш с неща, които съвсем не споделяш. Бил съм едновременно жертва и инструмент на идейно насилие. Скандирал съм — не като личност, а като част от тълпата — убоги, натрапени лозунги. Повтарял съм покорно кухи схоластични сентенции. Търсел съм оправдание за недъзите днес, в обещанията за сияйното утре. И най-важното, вярвал съм, че всичко това е необходимо. Необходимо — за кого и за какво? Необходимо за хората, които съчиняваха там „горе“ формулите си за социализма, без Да се интересуват от твоето мнение.
Писал съм вече по тези неща, така че няма да навлизам в подробности, нито ще занимавам читателя с автобиографията си. Ще се спра само на фактите, свързани с отношението ми към Учението. Не учението на социализма, а Учението, на което е посветен този малък труд.

През 1960 се завърнах в страната, след продължителен престой в Париж. Излишно е да казвам, че културният живот у нас трудно можеше да се мери с атмосферата в Париж, но все пак ми се струваше, че е настъпила някаква, макар още плаха промяна към по-добро. Израсло бе талантливо поколение млади художници. Устроена бе първата младежка изложба, а по-късно и една Обща изложба с широко участие на младежите. Но още при журирането на творбите за тези изложби възникнаха и конфликтите. Някои от възрастните майстори, атакувани понякога в миналото като формалисти, сега бяха започнали на свой ред да отправят същите обвинения към новите дарования и да вземат под свое покровителство главно бездарници, защото какво по-приятно от това, да проявяваш снизхождение към хора, които няма никога да те засенчат. Позволих си волността да застана на страната на младите таланти и с това предизвиках яростта на целия академичен и партиен синедрион. В продължение на три години бяха изпробвани всички средства да бъда ликвидиран обществено и физически. На всичко отгоре, изглежда че и биологията бе привлечена за съюзник от враговете ми, защото тъкмо тогава заболях тежко и се озовах почти агонизиращ в инфекциозната болница. Когато по-късно взех да идвам на себе си, то бе за да осъзная, че напускам живота при пълен крах — ненаписани книги, непогасени дългове и деца, обречени на немотия.
Всички сме го изпитали, нали? Връщаш се от гробищата, където току що са заровили някой твой близък. И при спомена за вкочанясалото тяло, за восъчното, вече неподвижно лице и за тази черна зейнала яма, в която приключва всичко, — изведнъж съзнаваш колко жалки са грижите, в които минават дните ни — страховете и надеждите, съперничествата и боричканията, дребното злословие и суетните стремежи…Когато излизах от болницата изпитвах същото чувство. Връщах се от едно несъстояло се погребение — собственото ми погребение. Усещах облекчението, което изпитваме винаги при разминаване със смъртта, но бях обзет и от някаква тягост при мисълта, че искам или не искам, трябва наново да се потопя в нечистата мътилка на всекидневието. Животът в този момент ми изглеждаше не само труден и нерадостен, а и напълно безсмислен. Бях оживял сякаш единствено за да разбера, че не ми се живее.Естествено, казвах си, че мрачните мисли не са нищо друго, освен болестно състояние. Казвах си, но без да го вярвам твърде. Защото кое всъщност е болестно състояние: Да съзнаваш трезво безсмислието на живота, или да подскачаш безгрижно, запътен към гроба?
Подобни настроения не ме връхлитаха за пръв път. И аз, като всички други, бях предъвквал в минути на безпомощност разсъжденията за живота и смъртта в техния най-банален вариант. Даже още на младини бях стигнал до идеята за самоубийство. Кой не е стигал. Но онези по-раншни състояния бяха само израз на преходно малодушие и на наивно самосъжаление. Сега, след като огънят на треската бе преминал, установявах спокоен и безучастен, че всичко е без значение, включително и самоубийството: Какъв смисъл да се стремиш към нещо, което и без това се приближава неотменимо към тебе.
Понякога се настанявах зад бюрото, взирах се вяло в изоставената пишуща машина и седях известно време тъй, с надеждата, че неусетно ще хлътна отново в коловоза на предишните работни привички. Какво облекчение носят наистина тези работни привички. Мислите текат в главата ти, пръстите подскачат по клавиатурата, а машината прозвънява в края на всеки ред: още един ред повече, още една фраза, още една тухличка в строежа на голямата сграда… Сграда… строежи… — глупости.
Най-тягостни бяха нощите. Разходки по стаята от стена до стена. Разговори с покойници и най-вече с баща ми. Мрачно съзнание за пълна безизходица. И тази тишина, тегнеща злокобно, сякаш целият свят е измрял.
В една такава вечер, след като се бях уморил да измервам с крачки стаята, седнах в старото кресло, посегнах машинално към книгите върху етажерката, извадих напосоки една от тях и я разтворих. Беше от онези неголеми по формат и почти квадратни книги, които баща ми навремето постоянно препрочиташе и които държах тука, именно като спомен от него, а не за да ги чета. Този път обаче се зачетох.Погледът ми се плъзна машинално по редовете на първия параграф, после спря, сякаш сепнат от значението на прочетеното и отново се върна към началния ред. Усетих как в затлаченото ми от мрачни мисли съзнание прониква сякаш от много далече някакъв колеблив бледен лъч. И колкото повече навлизах в смисъла на лаконичните фрази, толкова по-властно сияеше лъчът, додето почувствах, че нещо става с мене, че трябва да спра, ако не искам този лъч да ме заслепи, защото книгата, която държах в ръце, не можеше да се чете като роман: тук всеки параграф бе едно откровение и всяко откровение предизвикваше размисъл:

„Щастието в света е загубено, понеже щастието е в духа. Отвърналите се от духа трябва да изпитат нещастие, защото иначе как ще се върнат.“

Случайно попаднах на тази фраза, която сякаш бе писана за мене. И случайно тази вечер бях посегнал към книгата, която от години береше праха тук, без да се сетя да я разлистя. Не мога да твърдя, че чрез тези случайности някой невидим бе ми протегнал ръка за помощ. Но и не мога да се освободя от мисълта, че така се сбъдваше едно от положенията на Агни Йога:
Понякога тъкмо безизходицата ни води към верния изход. Защото когато напразно се оглеждаш на всички страни в търсене на спасение, идва най-сетне мигът да вдигнеш очи и нагоре, към последната възможна посока, за да видиш Учителя.
От тази нощ насетне всяка вечер взимах книгата и прочитах страница или две. Четях малко. Повече мислех над прочетеното. Постепенно това общуване с идеите на Учителя се превърна в психическа необходимост. Всичко, което научавах, ми се струваше тъй достоверно, та дори не изпитвах нужда от доказателства. Не, това съвсем не беше сляпа вяра. Имах чувството не че вярвам, а че знам.Но тогава какво оставаше от предишните ми знания, в които толкова години бях твърдо убеден? Този въпрос дълго време изобщо не ме вълнуваше. Не намирах никакво неразрешимо противоречие между социалистическите възгледи и принципите на Учението, понеже, както вече споменах, социализмът ме бе привлякъл още от началото не с научната си теория, а с обещанията за едно общество на човечността. Не бях разбира се дотам сляп, та да не виждам, че обществото, в което живеем, съвсем не се отличава с особена човечност, но смятах, че причината за това не е в негодността на концепциите, а в негодността на много от хората, призвани Да ги осъществяват.Двуногите с тесногръдо мислене и сектантско ожесточение наистина са способни да омърсят и най-светлата идея. Както казва Учителят: „Три столетия след като Благословения2 си отиде, Учението вече се изпълни с религиозни спорове. Не мина и век, когато християнството прояви крайна нетърпимост. Последното възгласяване на Мохамед започна с фанатизма. Религиозните спорове унищожиха смисъла на Учението, затова сега зовем към особена търпимост, отклонявайки споровете.“
Убогостта на онова, което бе прието да се нарича „реален социализъм“ ми се струваше последица на аналогична деформация. Едва по-късно, след все по-пълните разкрития за зловещите престъпления на комунистическите главатари в продължение на повече от половин век, стигнах до извода, че тук нещата са по-други. Марксическият социализъм не бе станал жертва на по-сетнешно изопачаване. Той бе носил своя тежък неизлечим порок още от самото си раждане, и този порок бе принципът на насилието. „Насилието е акушерка на всяко старо общество, когато то е бременно с ново“ — декларираше Маркс.
„Революционното насилие и диктатурата са прекрасно нещо, ако се прилагат когато трябва и срещу когото трябва“ — добавил бе Ленин.

На младини ние приемахме тези постановки, като израз на някаква социална неизбежност, която е съвсем преходна, понеже, нали, „в нашия идеал няма място за насилие над хората“ (Ленин). Да, само че на практика преходното всъщност се бе оказало непреходно, а красивият идеал служеше за прикритие на чудовищни посегателства над отделния индивид, над едни или други слоеве, над цели народи. Ние потръпваме от ужас при мисълта за хилядите нещастници, избивани в Сибир или в Катинската гора, без всякога да си даваме сметка, че не по-малко страшна е тривиалната, всекидневна и вездесъща принуда, която прониква чак до подробностите на нашия бит, разпорежда се над личния ни живот, промива мозъците ни и тегне като постоянна заплаха над всяко самостоятелно начинание, несъобразено с узаконените стандарти.
Тази заплаха тегнеше и над собствените ми начинания, даже по времето, когато подир преживените сблъсъци и изтърпените удари, бях прекратил проявите си на еретик. Принуден бях да правя компромиси и да се движа по обиколни пътища, за да добия възможността да изразя поне част от онова, което носех у себе си. Знам че според някои хора всеки компромис е стъпка към капитулацията. Такива хора смятат, че ако нямаш право да кажеш всичко, което мислиш, най-добре е да замълчиш. Аз обаче съм убеден, че да замълчиш, тъкмо това означава да капитулираш, да си отидеш от света, без да споделиш с околните дори малкото, което носиш в душата си.Вярно е, че можеш да пишеш и за себе си, или за бъдещия хипотетичен читател, или както се казва — за чекмеджето. Настоящата книга е писана именно за чекмеджето. Малцината, които са я чели в ръкопис знаят, че тя бе съставена през 1979, сиреч в едно време, когато публикацията й беше немислима. Надявах се все пак, че подир някоя и друга година текстът ми ще може да стигне до отделни читатели поне под формата на ксерокопие. Това обаче не стана, тъй че ръкописът продължи да лежи в чекмеджето. Оставаха обиколните пътища. Оставаше възможността с иносказания и недомлъвки да се изразят поне някои идеи на Учението. Такива идеи лежат в основата на монографията ми за Николай Рьорих (1978), където цитирам словата на Учителя, а също и в двутомника „Тайната“ (1984). Последната глава на този труд, озаглавена „Огънят“, завършва тъй:
„Привикнали да възприемаме света в ограничения диапазон на сетивата, ние сме си създали за света една наивна, но донейде успокояваща представа: небе, вода и най-вече земя, твърдата надеждна земя, върху която можеш здраво да стъпиш, да построиш дом, да отгледаш деца и някой ден да склопиш очи за последния сън.“
„При всичките ни съвременни познания за космоса ние нерядко си го представяме също тъй успокоително — осеян с мирни планети, далеч по-мирни от нашата, върху които някога в бъдеще ще можем да прекарваме лятната си ваканция.“
„Ние забравяме или се опитваме да забравим, че светът, който ни заобикаля, е величавият и страшен свят на Огъня. Огромната част от космическите тела са огнени тела. Огън бушува под земята, из която тъй спокойно се движим. Огън бушува или тлее и у самите нас, защото в един огнен свят всеки живот е така или иначе огнен. Угасне ли огънят, небесното тяло се превръща в мъртва планета, а човешкото тяло — в труп.“
„Огнената субстанция на света не е символ. Тя е материален факт. Горенето у живия човек не е символ. То е материален факт. Само че огънят, като всеки първоосновен елемент, има различни прояви. Той може да бъде пъклена унищожителна стихия, атомна гъба, космическо изригване, но и раждане на нова звезда, градивна пречистваща сила, духовен пламък…“
„Огънят-може да бъде зачеване и разруха, изгрев и пожар, живот и смърт. Макар да съзнаваме тази двузначност, ние инстинктивно се стъписваме пред огъня, както звярът се стъписва пред запалената главня, защото в инстинкта ни се спотайва прастарото животинско начало. Ние рядко си даваме сметка, че огънят, това е самата светлина на света, че ако го нямаше огънят, вселената щеше да бъде безпределност на мрака, непрогледна и бездънна пустош на смъртта…“
„У двуногите огънят е само биологична енергия, избиваща нерядко в разрушителния бяс на стихията. При човека, надраснал стадия на двуногото, огънят се проявява в обич и в творчество — две начала, които са неразделни, защото истинското творчество е винаги вдъхновено от обич и действената обич е винаги животворяща. Високите помисли и благородните чувства на човека са еманации на малкото слънчице, което носим у себе си, за да светим на другите и на себе си.“
„Предпазливите и хитрите вероятно ще кажат, че който гори, неизбежно изгаря. На такива би могло да се отговори, че който не гори, той неизбежно изгнива. Всеки е свободен да реши — дали да гние или да гори, дали да се разпада, обгърнат от зловонния дъх на разложението, или да пламти с красотата, присъща на огъня.“
Днес вече обиколните пътища на иносказанието са ненужни и захвърленият в чекмеджето ръкопис може най-сетне да види бял свят. Но тъкмо сега ме обзема съмнение: Струва ли си да се захващам с нещо, което не ми е работа? Не съм специалист по окултни науки. Нямам амбицията да бъда апостол на нова вяра. Единственото нещо, което ми вдъхва известна увереност е съзнанието, че всички изводи, които предоставям на читателя, са правилни. В това ме е убедил собственият ми опит. Отделен въпрос е дали и доколко съм успял да приложа сам тези изводи в живота. Защото едно е да знаеш как трябва да постъпиш, друго е да имаш нравствената сила да постъпваш винаги тъй, както трябва.

_______________

https://chitanka.info/text/2742-tajnoto-uchenie
_______________
Критика:

След като е бил "нещатен помощник на Гуляшки по линия на ОФ", за да не служи в армията(!), според собствените му обяснения, Богомил започна кариерата си в "Работническо дело", Радио "София", сп. "Родина" на Министерство на отбраната... Едва ли не едновременно заместник главен редактор на "Стършел", "Художник", "Септември", "Изкуство", главен редактор на "Литературен фронт", хоноруван доцент, редовен доцент, професор по история на изкуството, седем години културен аташе в Париж, подпредседател на СБП, първи зам. председател на СБП... и духовен наставник на Людмила Живкова, но вече не по марксизъм-ленинизъм, а в мистичните учения на Блаватска и Рьорих. Така остана верен на служенето...
- Невена Стефанова

 Невена Стефанова 
е възпитаница на Държавната художествена академия. Поетеса, белетристка и преводачка, един от основателите на Клуба за гласност и преустройство през 1988 г.Дебютира с поемата "Без име" през 1945 г. Последните й книги са личната антология "Помръкнали сияния", "Книга за Михаил Величков" и "Авантюри. Опити за автобиография".
 (Извадки от бележника)Богомил Райнов. В името на отца. 

Издание на Продуцентска къща 2 1/2. София, 2001.
http://www.online.bg/kultura/my_html/2232/rainov.htm



                                                                                               < следва >

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #1 -: Юни 06, 2018, 04:54:07 pm »
Продължение:

Учението дава понятие за целия заобикалящ ни свят, чак до безпределните пространства на космоса. И все пак, без да подценявам връзките на земната ни участ с движението на далечните планети, мисля че за нас — особено в период на криза като днешната — най-неотложни си остават задачите, свързани с нашето човешко битие тук и сега.
Да се огледаме в себе си и около себе си, за да разберем себе си и да овладеем себе си — това като че ли е много по-просто и по-лесно, отколкото да изследваме дълбините на космоса. Съвсем не. Не е никак просто.
Сума хора днес проявяват жив интерес към т.нар. паранормални явления, обичат да беседват за полтьргайст или НЛО, за астрология или хиромантия, правят си хороскопи, вярват че „отвъд“ съществува някакъв друг свят, изобщо отворени са за необичайното и непознатото. Само не им говорете за най-достъпното и най-насъщното — за нравственото усъвършенстване. Това ги отегчава до смърт. Готови са по-скоро да вярват, че някой извънземен се готви да им дойде на помощ, отколкото че те самите са в състояние да си помогнат с малко повече разум и добра воля.
Желанието да потърсиш опора в Учението още нищо не значи. Важно е какви са подтикът и целта. Или както казва Учителят:
„Ще дойде някой при вас и ще разкаже за желанието да се приближи към Агни Йога. Ще го запитате — какво го е довело до това решение? Ще каже: търся доказателства. Ще помислите — не е наш. Или ще каже за нещастната си съдба. Ще помислите — не е наш. Или ще каже за намерението да победи враговете си. Ще помислите — не е наш. Или ще каже за стремежа си към богатство. Ще помислите — не е наш. Или ще каже за земните преимущества. Ще помислите — не е наш. Или ще каже за стремежа към покой. Ще помислите — не е наш.
Но ето, някой ще каже — искам да се усъвършенствам. Ще запитате: за каква награда си мислиш? Ще каже — за приближаване към Учението.
Порадвайте се на дошлия, защото духът му правилно се е насочил.“
Хората, стремящи се безкористно към Учението обаче съвсем не са много. Още по-малко са онези, които са готови да го превърнат в своя насъщна нужда. Убедил съм се в това и от собствения си опит, и от опита на някогашната ложа „Орфей“, и от примера на много хора, чийто благороден ентусиазъм е буен, но краткотраен като огън от купчина вестници.

„Често чуваме оплаквания за недействителността на Нашето Учение. Обикновено се оплакват онези, които не прилагат Учението. Нима лекарството, запечатано в шише, може да помогне? Освен това малцина могат да се похвалят, че познават Учението. Те или го пригаждат към своето вехто мислене, или го четат откъслечно, без да постигат смисъла. Нужно е да се прилага Учението, преди да се съди.“
Ако знаеш нещо, което може да бъде полезно на ближния, елементарната нравственост изисква да му го кажеш. Това е единствената причина, поради която предлагам на читателя настоящия текст. Не увещавам никого. Не приканвам никого. Не изпращам зов никому — най-малко към хората, жадни за бързи успехи. Бих искал даже да предупредя, че пътят, очертан от Учението, твърде често може да ни се стори като път на неуспеха или по-точно на успех от съвсем друга категория — успех през изпитания и страдания, без финални отличия и награди. Щом даже пътят на Христос е завършил с разпятие, защо да смятаме, че нашият трябва непременно да завърши с фанфари и знамена?!
Но в такъв случай каква е ползата от Учението?
Отговорът на този въпрос може да бъде намерен в следващите страници, стига те да се прочетат внимателно и добронамерено. Учението е властно да ни предпази от много опасности и преди всичко от страха пред всяка опасност. Останалото зависи от собствената ни воля.

„Ще запитат — как да се премине животът?
Отговаряйте — като по струна над бездната —
Красиво, внимателно и стремително.“








                                                                                                               < следва >

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #2 -: Юни 06, 2018, 05:14:53 pm »


Продължение:

„Човечеството стига до мене по различни пътища, но по какъвто и път човек да се приближава към мене, на този път аз го приветствам, защото всички пътища ми принадлежат.“



„Позволете, мадам, — казах аз, като й предложих огън за цигарата. Нашето познанство започна тъй, посредством дима, но от него произлезе един голям огън, който още не е угаснал.“

Човекът, разказващ горното, е американецът Хенри Стил Олкът. Споменатата дама е рускинята Елена Петровна Блаватска. А големият огън е теософското движение, на което двамата стават родоначалници.
Въпросната среща се е състояла преди повече от столетие. Героят и героинята вече много отдавна не са между живите. А колкото до големият огън, той също вече отдавна не е чак тъй голям, макар все още да тлее някакси. Но това е друг въпрос.

Блаватска е родена на 31 юли 1831 в Екатеринослав, в един момент, когато хората наоколо умират от холера. Детето е толкова хилаво, та близките дори не вярват, че ще оцелее, тъй че избързват с кръщаването. Ала малката Елена оцелява и това е само първото от многобройните разминавания със смъртта, очакващи я в нейния странен и бурен живот. В кореспонденцията й не са рядкост писмата, започващи с думите: „Пиша ви от моето смъртно легло…“

Е. П. се ражда в знатно семейство. Бащата, полковник Петер Хан, е син на немския генерал Алексис Хан, преселил се в Русия, а майката, Елена Фадеева е дъщеря на висшия чиновник Алексей Фадеев и на княгиня Елена Долгоруки. Още като дете Е. П. озадачава околните с необичайните си дарби: тя вижда и описва събития, произтичащи далеч от бащиния дом и които впоследствие биват потвърдени, или говори за окръжаващите я странни същества, невидими за околните. Едно такова странно същество й се явява и при нейното второ разминаване със смъртта. По време на езда разбеснелият се внезапно кон хвърля малката Елена от седлото и в този страшен миг тя вижда образа на висок мъж, облечен в бяло, който я поема в здравите си ръце и леко я полага на тревата. Един висок мъж с тъмна брада и огромни очи, чийто проницателен и едновременно ласкав поглед тя ще запомни за цял живот.

Едва седемнадесетгодишна Е. П. трябва да се омъжи по волята на семейството си за статския съветник Блаватски, вече надхвърлил шестдесетте. Бракът трае не повече от три месеца и по-точно до оная нощ, когато младоженката се измъква от стаята си, възсяда коня и напуска в галоп съпружеския дом, за да не се върне никога вече там. Подобна ще бъде участта и на нейния втори брак, сключен много по-късно в Америка, също тъй по принуда и също като първия, лишен дори от една единствена брачна нощ. Защото, макар и на два пъти омъжвана, Елена ще прекара докрай живота си като девственица, изпитваща нещо средно между ужас и отвращение пред „магнетизма на секса“, за да си послужим със собствения й израз.

През 1851 в края на лятото Е. П. се намира в Лондон. Един ден, додето се разхожда с баща си по улиците, тя вижда група богато облечени индуси и сред тях висок мъж с благородна осанка, в чието лице тутакси разпознава своя някогашен спасител. Първият порив на Елена е да приближи до мъжа и да го заговори, но той едва забележимо й прави знак да остане на мястото си.
На следващия ден Е. П. обикаля из Хайд парк вече сама, и все още под впечатлението на вчерашната среща, се опитва да си обясни поведението на човека, когото още от детинство е свикнала да смята за свой покровител. И изведнъж тя вижда същия този човек да приближава към нея по алеята.
От последвалия разговор Е. П. разбира, че нейният покровител се намира тук с група непалски князе по някаква официална мисия, но че той е дошъл в Лондон и с една втора мисия — да се срещне с Елена. Предстои да бъде създадено ново духовно движение, което да разкрие на западния свят редица истини от източната философска традиция и което да заработи за благото на човечеството, без оглед различията на раси, народности, вероизповедания. Е. П. е призвана да стане родоначалник на това ново движение. И в случай, че намери у себе си сили и смелост, тя трябва да се готви за голямата задача и за всички тежки изпитания, свързани с нея.Неизвестно е, доколко Е. П. е била уверена в силите си. Но що се отнася до куража, той никога не й е липсвал, нещо което признават дори многобройните й врагове. Тя приема Да се нагърби с бремето на голямата задача и от този момент непознатият покровител на Елена се превръща в неин учител и тя узнава името му. Това е Учителят Мория.Започват дългите години на подготовка. Те не минават нито в четене на книги, нито в посещение на лекции, макар че Е. П. се нуждае доста и от едното, и от другото, доколкото образованието й според обичаите на доброто старо време, се ограничава с чуждите езици и с музиката. Не се предвиждат и задълбочени занимания далеч от света, в някой тибетски манастир. Нито дори беседи с Учителя. Той дори сякаш я е забравил, за да я остави сама на себе си. Да, тя наистина е оставена сама на себе си. И това е именно изпитанието.Тези години на изпитание преминават в пътешествия и приключения, според поривите на една импулсивна натура, жадна да опознае не толкова съкровищата на световната книжнина, колкото феномените на живота с едно явно предпочитание към необикновеното и непознатото в обичаите на различни човешки общности. Странстванията на Е. П. макар външно да наподобяват лекомислени лутания, всъщност са доста отчетливо програмирани от две неща: трайният интерес към т. нар. „свръхестествени“ явления и не по-малко трайното отвращение към всичко официално установено — власт, църква, учебникарски истини и светски нрави.
От Европа Е. П. заминава за Египет, а от там — за Сирия, за да се появи по-късно в Южна Америка, където живее в най-примитивни условия сред местните племена. Подир туй прекосява Тихия океан и стига до Индия, с намерение да се прехвърли в Тибет, обаче британските власти й попречват да продължи пътуването си и тя поема отново към Европа, ала спира в Египет, за да изучава древната магия с коптския маг Метамон. Озовала се в Италия, Елена се свързва с въстанниците на Гарибалди, бива тежко ранена в една схватка и пак едва се разминава със смъртта. След като оздравява тя продължава странстванията си, този път из Канада, където живее сред индианците, за да опознае нравите им. Като компенсация за тайните, които й разкриват, туземците я обират и Е. П. се прехвърля в Тексас, за да потъне в грубото всекидневие на траперите. Отегчена и от тях, тя се отправя към Нови Орлеан с цел да изучи черната магия, практикувана от племето Воду. Макар и успяла да проникне в средата на вещерите, Елена едва не заплаща с живота си за своята любознателност.
Ново пътуване към Индия. Този път Е. П. успява да се прехвърли в Тибет и да посети редица тибетски манастири. Подир опасно лутане из Хималаите при тежките условия на суровия климат, тя отново е в Индия, където получава нареждане от Учителя да се върне в Русия. Твърде своевременно нареждане, тъй като Елена едва е напуснала страната, когато избухва известният бунт на синаите.
Най-сетне, подир шест години скитничество, младата жена е отново при семейството си в 1857. Но това е само първата част на изпитанието. През 1863 Е. П. повторно се впуска в скитническия живот, а през 1867 за трети път предприема пътуване до Индия, и се прехвърля в Тибет. Настъпило е времето на нейното истинско посвещение. Тя стига до езерото Пелте, за да се отправи към Куенлун и някъде там, сред лабиринта на заледените хималайски хребети изчезва за три години от очите на „цивилизования“ свят.
„Някъде там“… По понятни причини Елена не е дала никога никому точни сведения за местопребиваването си, но и не е крила, че се е намирала в близост до двамата големи Учители Мория и Кутуми. Естествено всеки е свободен да вярва било на Е. П., било на нейните врагове, които винаги са оценявали свидетелствата й като „фантазии“. И все пак, понеже не е без значение дали с доверие или с недоверие ще се насочим към една нова материя, нека ни бъде позволено Да приведем две свидетелства в защита на нашата теза за посвещението на Е. П.


                                                                                                   < следва >

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #3 -: Юни 06, 2018, 06:51:06 pm »

Продължение:



Да приведем две свидетелства в защита на нашата теза за посвещението на Е. П.

Първото свидетелство е едно писмо от лелята на Е. П. — Фадеева, която в ни най-малка степен не е споделяла възгледите и вярванията на своята племенница. Писмото е с дата 26 юни 1884 и е адресирано до полковник Олкът. Ето част от него:

„Преди две или три години писах на г. Синет* и му разказах какво ми се случи с едно писмо, получено от мене по необясним начин, додето племенницата ми беше на другия край на света. Никой не знаеше къде всъщност се намира тя и това ни причиняваше голямо безпокойство. Всичките ни издирвания се бяха оказали безплодни. Бяхме стигнали до там, да я смятаме за мъртва, когато получих едно писмо от този, когото мисля че наричате «Кутуми» и което ми беше донесено по най-непонятен и най-тайнствен начин в дома ми от един пратеник с азиатско лице, който подир туй изчезна просто пред очите ми. Това писмо е още при мене. Ще ви го изпратя веднага…“

А ето и част от въпросното писмо на Учителя Кутуми:

„Благородните сродници на г-жа Е. Блаватска нямат никаква причина да се опечаляват. Тяхната дъщеря и племенница не е напуснала тоя свят. Тя е жива и желае да извести на тези, които обича, че е добре и се чувства твърде щастлива в далечното и непознато убежище, избрано от нея. Тя бе много болна, но вече не е, защото благодарение закрилата на Буда е намерила верни приятели, които се грижат за нея физически и духовно…“

В неизвестната долина сред Хималаите Е. П. получава първи сведения за Тайното учение, но съвсем не и точни наставления за предстоящата си дейност, както твърдят някои автори. Внушено й е само, че трябва да се върне в Европа и тя заминава с някакъв търговски кораб, пренасящ барут. По време на плаването стоката експлодира и корабът потъва. Е. П. е между малцината пътници, успели да се спасят от удавяне. Първоначално Елена се установява в Париж, където живее с брат си, додето ненадейно получава нареждане от Учителите да замине веднага за Ню Йорк и да чака там по-нататъшни инструкции. Тя тръгва още на следния ден и се озовава през юли 1873 в Америка почти без средства, настанява се в мизерна квартира, а понеже инструкциите все още не идват, опитва се да преживее някакси, като прави изкуствени цветя. Този живот в немотия и пълна неизвестност трае повече от година, чак до септември 1874, когато й бива съобщено, че трябва да потърси своя бъдещ сътрудник и че този сътрудник е полковник Олкът.Този път съдбата или някой друг й се притичва на помощ. Точно по това време вестник „Дейли График“ публикува два пъти седмично очерци за свръхестествените явления, наблюдавани в някаква ферма на щата Вермонт. Очерците са подписани от полковник Олкът. И Елена заминава за Вермонт.

„Позволете, мадам, — казах аз, като й предложих огън за цигарата…“ И ето, че след встъпителната струя дим започва онова сътрудничество, от което лумва големият огън.
Ако изключим страстта към тютюна и към свръхестествените явления, трудно можем да намерим някакви други допирни точки между тия двама души, тъй диаметрално противоположни по характер, че всяка идея за съвместна работа изглежда нелепа.
Истинската Блаватска няма много общо с онзи идеализиран образ, който известни теософи извайват след нейната смърт. Сам Олкът пише, че не познава друга „историческа личност, у която доброто и лошото, светлината и сянката, мъдростта и лекомислието, духовното, ясновидството и липсата на здрав разум да са били така примесени“. Макар да изпитва уважение и дълбока привързаност към своята дългогодишна съратница, Олкът изнася в тритомната си „История на теософското общество“ множество факти, които никой не е оспорил и които донейде потвърждават горната оценка.
Е. П. ни озадачава дори още с външния си вид, тъй както ни го предават старите фотографии. Лице на жена без възраст, безучастно и в същото време одухотворено, с нещо азиатско в структурата и с втренчен поглед, съсредоточен сякаш не в нас, а през нас в отвъдното. Израз на сфинкс — бихме казали, ако сравнението не звучеше прекалено банално.





 Самата Блаватска, със свойствената й самоирония ни е оставила доста по-неласкава характеристика за външния си вид:

„Една стара жена, четиридесет, петдесет, шестдесет, осемдесет години, без значение. Една стара жена, чиито калмуко-будо-татарски черти не са били никога хубави, дори в нейната младост. Една жена, чието лошо телосложение, мечешки маниери и мъжки привички са твърде подходящи за да ужасят всички красиви дами, добре пристегнати и добре издокарани.“ (1878).

Загадъчното у тази жена не е само в непроницаемото лице, но и в характера. Сам Олкът признава, че никога не е успял да я разбере докрай и че тя докрай си е останала за него една мистерия. Ако трябва да я обрисуваме според неговите данни, следва да я представим като проницателна и лековерна, спокойна и избухлива, тактична и безцеремонна, приветлива и груба, разсъдлива и фантазьорка, изумително находчива и невероятно безпомощна. Тя е властна и избухлива. Ругае, когато се ядоса и пуши като комин. Кара се с приятелите си, а оставя злонамерени хора да я подвеждат.
Личните й дела са в пълен безпорядък. С получените от някакво наследство пари купува земи нейде в Америка, ала не само загубва крепостния акт, но и забравя къде точно се намират земите. Додето е главен редактор на сп. „Теософ“, учредява конкурентно списание, на което също става главен редактор. Където да се появи, първата й работа сякаш е да си спечели възможно повече неприятели, което постига по най-простия начин, като казва всекиму истината в очите. И вместо да осигурява условия за легализиране на движението, тя неизменно настройва срещу себе си властта и духовенството.
Загадката „Блаватска“ отива по-далеч от загадъчния характер на тази жена. Не малко хора са се питали защо Учителите са избрали за свой посланик именно такова изпълнено с противоречия и несъвършенства същество. А всъщност отговорът на мистерията се крие в самата мистерия. Съвършени хора едва ли могат да се намерят на тоя свят. И важното не е дали даден индивид има недостатъци, а какви са недостатъците му, какви са качествата и кое е основното.
Неприятните черти в противоречивия характер и в буйния темперамент на Старата дама, както я наричат близките й, ще ни се видят като незначителни подробности, ако ги съпоставим с големите й качества, нещо което дори Олкът, въпреки благородството си, не е успял да стори, вероятно поради педантичната страст да каталогира и най-дребните несъвършенства.
Всички, които са познавали отблизо Е. П. ни говорят с еднаква адмирация за нейното великодушие. За да дадем един малък пример, достатъчно е да споменем, че когато получава нареждане да замине за Америка, тя си купува първокласен билет, а извършва дългото пътуване в най-мизерната класа, т. е. върху палубата под открито небе. Причината е, че преди да се качи на парахода, Елена вижда някаква бедна жена, седнала на кея с двете си дечица. Жената е в пълно отчаяние. Тя трябва да замине при мъжа си в Америка, но мошеници са й продали фалшив билет, на кораба естествено отказват да я приемат и, без всякакви средства, с две деца на ръце, нещастницата се е отпуснала апатично върху плочите на кея в това непознато пристанище, сякаш чака да стане някакво чудо. Чудото идва с Е. П., която просто разменя първокласния си билет с два от най-долната класа и взема жената със себе си.
Това е само дребен случай между много други. Всички средства, които Старата дама получава било от семейството си, било от литературен труд, са предоставяни на Движението, докато самата тя живее винаги притеснено и всякога в нужда.
Елена, както вече споменахме, се отличава с изключителна смелост. Нейният живот напомня фантастична приказка. И просто невероятно е, че една жена, при тогавашните примитивни средства за съобщение, може да обикаля сама по целия свят, да се озовава в най-диви и затънтени местности, да живее сред каубои, скитници и магесници с мрачна слава, да претърпява всевъзможни катастрофи и едва оцеляла пред една заплаха, жизнерадостно да се насочва към следващата.
Трудолюбието на Старата дама е пословично. И Олкът, и Синет, и графиня Вахтмайстер*, и Ани Безант* ни разказват, как тя пише по 12 часа на ден, често без да си даде труд да се нахрани, как след това до късно вечерта приема посетители, а подир туй спестява и час-два от съня си, за да прегледа руските вестници.
Но понятието трудолюбие едва ли ще ни разкрие много нещо, ако не прибавим към него и думата самовзискателност. Като описва подробно с каква мъка е бил създаван ръкописът на „Разбудената Изида“ страница по страница, Олкът добавя:

„Вече много месеци бяхме работили над тази книга и бяхме завършили към 870 страници, когато една прекрасна вечер тя запита, дали бих се съгласил, за да направя удоволствие на нашия Учител, да започна всичко отначало! Спомням си какъв шок ми причини мисълта, че всички тия седмици на каторжен труд, на психологически бури и на главобол-ни археологически загадки, ще се окажат изтърпени напразно… И все пак, понеже обичта, уважението и признателността ми към този Учител и към всички други, които бяха ми осигурили привилегията да споделя тяхната работа, бяха безгранични, аз се съгласих и ние започнахме всичко отначало.“

Тази самовзискателност подтиква Е. П. да изменя и допълва по няколко пъти всеки параграф, да редактира и преправя чак до последната коректура за голям ужас на печатари-те, тази самовзискателност е чужда на самолюбието и на стремежа към личен успех. Елена не се смята за нищо повече от популяризаторка на едно учение, което не е нейно, тя бърза да предупреди читателя в предговора към всяка своя книга, че само излага идеите, внушени й от Адептите.
Тук стигаме до известни черти на Е. П., изиграли вероятно особено важна роля, за да спре изборът на Учителите именно върху тази жена. Това са нейните психически „странности“, които не са били тайна за никого и които я правят възприемчива за посланията на Адептите, като й дават възможност да „чува“ и да „вижда“ мислите, идващи през хиляди километри разстояние. Тези своеобразни дарования се определят в съответната литература като „медиумични“, едно съвсем неточно название, тъй като психичната дейност на Старата дама е далеч по-богата и качествено различна от тази на медиума.
Но най-ценната и най-важна черта на Е. П. си остава нейната всеотдайност към делото, нейната безрезервна преданост към Учителите, нейната готовност без оглед на усилия, рискове, страдания, да изпълни поставената задача. И Старата дама мъкне по всички краища на света своето инертно болно тяло, превърнало се от помощник в бреме, търпи насмешките и хулите, преглъща горчивината на злополучните обрати, понася заплахите и рисковете, несгодите и самотата, предателството от страна на близки хора, поредните срещи със смъртта („пиша ви от моето смъртно легло…“). Тя намира сили да изтърпи дори най-трудното — мълчанията на Учителите, понеже има моменти, когато те нямат право да се обадят и когато тя сама е длъжна да взема решение и сама — да търси изход. Така, без да свърне встрани от избраната цел, Е. П. минава по дългия път на изпитанието, по пътя на своята жизнена одисея, защото изпитание е целият й неприветен живот, чак до онзи ден на 8 юли 1891 когато напуска умореното си тяло, за да продължи съществуването си в един друг свят, който, по всичко изглежда, не е по-спокоен от нашия.

Хенри Олкът (1832–1907) получава специализацията си в една област, твърде далечна, както на източната философия, така и на свръхестествените явления — агрономията. Той работи с увлечение в тази област, занимава се с научни изследвания, издава една книга и очевидно е решен да посвети целия си живот на земеделските култури, когато избухва гражданската война. Олкът е мобилизиран, а скоро подир туй и натоварен с една трудна задача: възложено му е да проучи тъмната област на военните доставки и да разкрие злоупотребите, за които съществуват известни сигнали. Той успява твърде умело да изпълни мисията си и бива награден с високи отличия. Тази дейност по време на войната изглежда оказва влияние върху по-нататъшните му интереси, защото в следвоенния период отваря адвокатска кантора, осигуряваща му добри доходи.
Въпросният следвоенен период, като всеки друг, си има своите моди, и една от тях е масовото увлечение по спиритизма. Медиумите и мошениците намират широко поле за дейност. Навсякъде се устройват сеанси, призовават се духове на умрели сродници или на прочути исторически личности, а вестниците са пълни с информации за свръхестествените феномени и, разбира се, с мнения „за“ и „против“.Полковник Олкът също не бива пощаден от спиритист-ката епидемия. В началото вероятно той се насочва към салоните, дето се организират сеанси, с благородното намерение да демаскира мошениците, също както по време на войната е демаскирал аферистите. Полковникът и този път се справя блестящо със задачата си и няколко сръчни хитреци попадат в капана му, додето накрая сам Олкът не попада в капана на спиритизма. Педантичното наблюдение на множество сеанси постепенно го води до извода, че наред с триковете и инсценировките, предназначени да смайват глупците, в известни случаи се явяват и медиуми, които действително стават проводници на същества или сили от един невидим паралелен свят.

* Синет
Кой е Синет, ще става ясно в течение на изложението. Цитирам бележки на преводача на лекцията на Рудолф Щайнер - " Осмата Сфера". Бележки, ценни за настоящето изложение:

Бележки на преводача:

Тъй като литературата, съдържаща повечето преки потвърждения на казаното от д-р Щайнер не винаги е лесно достъпна и може би е непозната на читателите на тези лекции, следващите бележки и цитати могат да им бъдат полезни.

1. Много широкото разпространение на "Езотеричен Будизъм” на Синет е показано от факта, че през 1884 год. (това е само година след нейното излизане) тя е вече в своето трето издание. Има общо осем издания.

2. "Осмата Сфера”: В "Тайната Доктрина”, част I, стр. 186, твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера е критикувано от мадам Блаватска, която казва обаче да се надяваме, че "неправилните” схващания, едно от които е това, ще бъдат поправени в по-късните издания на книгата. Тя очевидно имаше предвид първото издание, както и С. Дж. Харисън в своето изказване, съдържащо се в "Трансцедентната Вселена” (виж бележките по-надолу). В третото издание на "Езотеричен Будизъм” обаче, съответният пасаж е идентичен с онзи в осмото издание, и макар и не споменаващ специално Луната, я загатва така ясно, сякаш нищо съществено не е било направено относно някаква корекция.

Пасажът в "Езотеричен Будизъм” е както следва (стр. 104 и 105, третото издание, също и осмото издание, стр. 117 и 118):

"Кама Лока може да бъде постоянно обитавана от астрални същества, от елементали, но може да бъде само предверие към някакво друго място за човешкото същество. В представения случай, оцеляващата индивидуалност изведнъж е въвлечена в потока на нейните бъдещи съдбини, и те нямат нищо общо с тази Земна атмосфера или с Девакана, извън онази ‘Осма Сфера’, за която могат да бъдат намерени случайни споменавания в по-старите окултни писания. Би било неразбираемо за обикновените читатели дотук защо това е било наречено ‘Осма Сфера’, но до обяснението как то произлезе за пръв път от седморното устройство на нашата планетарна система значението ще бъде достатъчно ясно. . . . Може лесно да се отгатне, че единствената сфера свързана с нашата планетарна система , която е по-ниско от нашата собствена в скалата, имаща дух на върха и материя на дъното, трябва самата тя да бъде не по-малко видима за окото и оптичните инструменти от самата Земя, и тъй като задълженията, които тази сфера трябва да изпълнява в нашата планетарна система са непосредствено свързани с тази Земя, сега не остана много неизвестност относно загадката за Осмата Сфера, нито относно мястото в небето, където тя може да се търси. ...

”Най-интересните споменавания се намират в ”Трансцедентната Вселена” на С. Дж. Харисън (книга съдържаща лекциите, изнесени от него през 1893 год. пред "Общество Береан”, което било "дружество на изучаващите теоретичен окултизъм”). Следните откъси са взети от страници 108, 109:

"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име, ... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна. Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми. Те са били споменавани – благоразумно или непредпазливо – и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм”, книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново. Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма Сфера” и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни. Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи...Читателите на "Езотеричен Будизъм” ще си спомнят, че вътре е казано, че човекът се развива на седем планети; три от които (включително Земята) са видими, а останалите четири са съставени от материя, твърде разредена за да бъде видяна. Освен това има и осма планета, Луната, в която материята "изпъква” още по-силно, отколкото на Земята. Всичко по-силно заблуждаващо е невъзможно за схващане. Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина” някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата”, която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм” ... ”

3. Във втората лекция д-р Щайнер засяга "окултното затворничество”, на което била подложена Елена Блаватска. Той също се отнася към това в пета лекция на курса "Нещата на настоящето и миналото в Духа на човека”

Следното е цитирано от "Трансцедентната Вселена” на Харисън, стр.36:

- "Какво е окултното "затворничество”, и как то бе наложено на мадам Блаватска?

- Има определено действие на церемониална магия, чрез което стена от психически въздействия може да бъде изградена около индивидуалност, станала опасна, което има ефекта на парализиране на висшите способности, и причиняване на наричаното "отзвук на опита”, и резултатът е вид духовен сън, характерен с фантастични видения. Това е дейстие, до което рядко се прибягва дори от Братята отляво, и в случая на мадам Блаватска бе осъдено от почти всички европейски окултисти. Само върху американските братства лежи отговрността за случилото се тогава... ”

http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=51


* графиня Вахтмайстер -
- Един от първите ученици на  Е. П. Блаватской. Съпруга на шведския посланник.
https://www.facebook.com/TheosophyinRussia/posts/794144124015888


* Ани Безан
Ани Безант, Ууд (1 октомври 1847 г. - 20 септември 1933 г.) е британски социалист, теософ, активист за правата на жените, писател и оратор, поддръжник на ирландското и индийското самоуправление.







Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #4 -: Юни 06, 2018, 08:17:29 pm »

Продължение:


Спиритизмът дава повод за срещата на полковника с Блаватска. Спиритизмът е първата тема, която ги сближава. В спиритизма те виждат и благодатния терен за съвместна работа, призвана да разкрие пред хората действителните астрални явления и да насочи умовете към един нов възглед за човека и битието. Най-сетне, Спиритизмът е и първата им обща грешка.
Не бихме се спирали на тази грешка, сама по себе си без особено значение, ако тя не беше свързана с едно друго заблуждение на двамата съратници, причинило далеч повече неприятности и на тях, и на движението. Става дума за известни необясними явления, смятани от хората за „свръхестествени“ и наричани на теософски жаргон „феномени“.

Още в началото на дружбата си с Блаватска полковникът се сблъсква с редица подобни явления, понякога далеч по-смайващи от обичайните сгшритистки сензации. Мемоарите му изобилстват с описания на всевъзможни „феномени“, предизвикани от Старата дама. При това следва да се има предвид, че сам Олкът е твърде въздържан и уравновесен човек, непривикнал да вярва дори на очевидното, преди да го е проверил подробно по всички възможни начини. „Скептик“ и „студен наблюдател“ — такъв е той, според характеристиката на Ани Безант.
Подобен скептик е и А. П. Синет, за когото тепърва ще стане дума и който в книгите си „Окултният свят“ и „Животът на г-жа Е. П. Блаватска“ също подробно разказва за десетки странни явления, предизвикани от Старата дама. При това Синет описва не само явленията, но и строгите проверки, които прави, за да се убеди в реалността на „феномените“, като дори съставя подробни протоколи, подписвани от всички присъстващи.
По волята на Е. П. се носи звън на невидими звънчета, които тя по свое желание може да мести из всички части на стаята; от потона или от небето падат свежи, още росни цветя; от пъпката на една роза се изтъркулва златен пръстен, без при това пъпката да се разтваря; върху тавана, чист преди минута, се появява образът на непознат мъж. В една късна зимна нощ, след продължителна работа Олкът подхвърля, че страшно му се е прияло грозде. „Идете в ъгъла при оная етажерка“, промърморва Старата дама. Полковникът се подчинява и намира върху етажерката два големи пресни грозда. Друг път купува ленени салфетки, но когато ги отнася при Е. П., става ясно, че салфетките не са поръбени. „Поставете ги в бюфета“, нарежда домакинята, а след четвърт час, без да е мръднала от мястото си, подхвърля: „Сега вече може да ги извадите“. Олкът изважда салфетките, за да установи, че те са вече подгънати и подшити, макар не особено умело. Веднъж той предава на Е. П. едно свое писмо до Учителя, запечатано в плик. Тя оставя плика на масата и продължава заниманията си, докато полковникът, подготвен за всякакви изненади, не сваля поглед от нея. Не са изминали и две минути, когато дамата съобщава: „Вземете си обратно писмото“. Той го взема, отваря го и намира вътре наред със своето послание и отговора на Учителя.

Феномените на Е. П., описани подробно от редица очевидци, биха могли да съставят цяла антология. Няма да се занимаваме с анализа на тези явления, обяснявани по най-различен начин, като се почне с дарбата на Блаватска да хипнотизира присъстващите и се свърши с умението й да материализира и дематериализира по желание психически образи и веществени предмети. Но каквито и да са по същество тия прояви и каквото и смайващо впечатление да са произвеждали, днес ни се струва трудно обяснимо, че една жена, стремяща се да създаде широко духовно движение, е могла да си губи времето в подобни атракции, подходящи по-скоро за някой беден факир, търсещ да припечели малко пари.
Самата Блаватска не е отдавала особено значение на феномените, но е смятала, че те ще имат значение за околните. Другояче казано, надявала се е чрез демонстрация на необяснимото да сепне заспалите мозъци, да покаже, че освен общоприетото и обичайното съществува един друг непознат свят, да събуди интереса към тоя свят, а от там и към Учението, единствено способно да го обясни. Убедена от личен опит, че у хората доминира не жаждата за знание, а любопитството, Е. П. се е надявала, разгаряйки любопитството, да ги увлече по пътя към знанието.Тези надежди не се оправдават. И първият неуспех е спиритизмът. Старата дама никога не е практикувала спиритизъм в точния смисъл на думата. Тя няма „черен кабинет“, не кани непознати хора и не взема пари, както правят професионалните медиуми. Видяхме, че дори когато е в нужда, тя предпочита да произвежда евтини книжни цветя, вместо да произвежда чудеса. Нещо повече, според собствените й думи, тя е дошла „от Франция в Америка, за да докаже реалността на феномените и погрешността на спиритическата теория за духовете“. Но понеже за всяко доказателство са нужни факти, Е. П. се движи заедно с Олкът в средите на спиритисти, замесва се в публични полемики около спиритизма, прави опит да създаде някакъв „Клуб на чудесата“ и използва за своя трибуна списанието „Спиричуъл Сайантист“.
Резултатът от цялата тази дейност е нищожен, без да говорим за нападките и подигравките, на които бива подложена Старата дама, попаднала между два огъня — този, на спиритистите, и другият, на скептиците, отричащи изобщо феномените.

При една полемика от това време (юли 1875) Е. П. за пръв път споменава от страниците на „Спиричуъл Сайантист“ за Учителите. Истинското познание за тайните на света, пише тя, е достояние „на няколко източни философи, но кои са те и къде живеят, това не ми е позволено да разкрия… Мога да кажа само, че тази общност действително съществува и че мястото дето се намира братството, ще стане известно на света едва при пробуждането на човечеството“.Скоро след публикуване на горната статия Е. П. напълно се отдръпва от спиритизма. През есента на 1875 двамата с Олкът слагат начало на Теософското общество. По това време Старата дама вече е започнала да работи над своя голям труд „Разбудената Изида“. Тази книга е от капитална важност за теософите, като първо изложение на техните възгледи. За нас тя има значение и по една друга причина.

„Един летен ден на 1875 — припомня си Олкът — Е. П. ми посочи няколко ръкописни страници и каза: «Написах това миналата нощ по нареждане, но дявол да ме вземе, ако знам какво ще излезе от него. Може би вестникарска статия, може би книга, може би нищо. Във всеки случай изпълнявам нареждането.»

„Какво ще излезе“ стана ясно едва две години по-късно, през 1877, когато трудът бива завършен. „Разбулената Изида“, това са четири големи тома, надхвърлящи 1600 страници, в които авторката разглежда най-сложните проблеми на човека и света, като полемизира с редица съвременни концепции и използва в мотивировките си огромен брой философски и научни произведения, публикувани на различни древни и нови езици.

„Запитах лелята на Е. П. Б., г-ца Н. А. Фадеева, — пише Олкът, — откъде нейната племенница е почерпила цялата тази разнообразна ерудиция, философия, метафизика, науки, това необикновено интуитивно разбиране за етническата еволюция, за миграцията на идеите, за окултните сили на природата и пр. Тя откровено ми писа, че до тяхната последна среща, датираща от преди пет-шест години, Елена никога «не е дори сънувала подобни неща», че образованието й е било просто обичайното за момиче от добро семейство“.

Ако този отговор е представлявал изненада за полковника, налага се да добавим, че тя съвсем не е била единствената. Тъй като Олкът през цялото време е с Е. П., той е постоянен свидетел на нейните странни похвати на работа:
„Тя не пишеше според установена програма, а идеите извираха от мозъка й, сякаш непрестанно преливащ извор… Седяхме обикновено от двете страни на голяма маса и аз можех да следя всичките й движения. Перото й летеше върху страницата. После внезапно тя спираше, заглеждаше се в пространството с втренчения поглед на ясновидците, сякаш четеше нещо невидимо там, пред себе си, и започваше да го преписва. Цитатът свършен, очите й добиваха наново обичайния си израз и тя започваше да пише по обичайния си маниер… Пред многобройните цитати в «Разбудената Изида» човек би помислил, че тя е писала книгата в някой ъгъл на Бритиш мюзиум или в Ню-Йоркската библиотека Астор. А истината е, че нашата домашна библиотека едва ли съдържаше стотина тома… Тогава каква библиотека е посещавала и какви книги е използвала за справка?“

Колкото и странно да звучи — никакви. Сам Олкът ни уверява, че Е. П. съвсем не се е ровила из библиотеките, а е вземала цитатите „от пространството“. Понякога, когато полковникът с привичния си педантизъм е изразявал съмнение в точността на цитата, тя го е пращала в библиотеката, за да издири въпросното съчинение и сам да направи проверката.
Тайната на „Разбулената Изида“ ни е разбулена от самата Е. П. Предговорът на книгата започва с думите:
„Трудът, който днес представяме на публиката, е плод на тесни връзки с адептите на Изтока, плод също на изучаването на тяхното Учение“.
В едно писмо до семейството си, Старата дама се изразява още по-точно:

„Когато пишех «Изида», пишех я тъй леко, че това не бе труд, а удоволствие. Защо е нужно да ме възхваляват? Щом ми се казва да пиша, сядам и се подчинявам и тогава мога да пиша с еднаква лекота върху почти всяка тема: метафизика, психология, философия, древни религии, зоология, естествени науки, какво още? Никога не се питам «Мога ли да пиша това? Или способна ли съм да пиша?» Сядам на бюрото и пиша. Защо? Защото ми диктува някой, който знае всичко, моят Учител, а понякога и други, които съм познала по време на пътуванията си… Когато пиша върху тема, която владея слабо или никак, аз се обръщам към тях и един от тях ме вдъхновява, сиреч чисто и просто ми предоставя да преписвам ръкописи или печатни страници, които виждам да минават във въздуха пред очите ми, без да губя нито за миг съзнание за реалността.“

В друго писмо до сестра си Вера, Старата дама пояснява, че понякога нещата й се представят не в текстове, а в образи и тя вижда цели панорами от историята на човечеството.
 „Отказвам напълно да приписвам познанията си на моята памет, защото съм неспособна да стигна сама до подобни тезиси и до такива заключения… казвам ти го сериозно; на мене ми се помага и този, който ми помага е моят Учител.“

Разбира се, горното свидетелство, като всяко друго, би могло по желание да се приеме или оспори. Значително по-трудно за оспорване е съществуването на самата книга. Четирите тома на „Разбулената Изида“ са нещо наистина смайващо с огромния си фактически материал, почерпен от всички клонове на науката. Невероятно е, че дори човек със специална подготовка би могъл да създаде за две години подобно съчинение, което не е просто компилация на познати ща, но съдържа цяла система от идеи, съвършено нови за западния свят. А както вече се спомена — и това поне е доказан факт — подготовката на Е. П. е била не специална, а направо казано — никаква.


                                                                                                              < следва >

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение. Калачакра
« Отговор #5 -: Юни 07, 2018, 09:52:59 pm »
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=337.msg1490#msg1490
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=337.msg1503#msg1503

В тези два мои отговора в тема " Наследството на Дракона " наченах тема за Калачакра.
Няма да копирам коментара си отново. Изследвам какво точно означава Калачакра от нулата. Ако някой е запознат с темата по отблизо го моля за съдействие.
Прибавям и последния си коментар в темата на Psyhea, инспириран от публикувания от Psyhea анализ на филма "Луси", в контекста за трансхуманизма и следствието, - "ефекта от въздействието на наркотичната субстанция",  "извисила" умствените способности на Луси... Както и споменатото  "Пътуване през времето", което изниква ключово в не една, свързани теми тук в това форумно пространство, синхронично.

http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=326.msg1941#msg1941

___________________

Тръгвам от най-елементарното възможно описание.
В wikipedia четем:




Калачакра (санскрит: कालचक्र Kālacakra, тибетски: དུས་ཀྱི་འཁོར་ལོ།, монголски: Цогт Цагийн Хүрдэн, китайски: 時輪) е термин използван втантрическия Будизъм, който буквално значи „колело на времето“ или „времеви цикли“.Думата калачакра е обикновено използвана за да означи много комплексни учения и практика в Тибетския Будизъм. Макар, че учението е изключително за напреднали и езотерично в този смисъл, има и традиция, която е предлагана на широката публика.

Калачакра се отнася едновременно за тантрическия бог Идам (тиб.) на Ваджраяна Будизма така и към философските и медитационни практики, съдържащи се в Калачакра тантра и множеството коментари върху нея. Калачакра Тантра е по-правилно да се нарича Калачакра Лагхутантра и се твърди, че е съкратена форма на оригиналния текст на Калачакра Мулатантра, който не е съхранена.

 Някои будистки майстори твърдят, че Калачакра е най-напредналата форма на Ваджраяна практика, тя със сигурност е един от най-комплексните системи в рамките на тантрическия Будизъм.

Калачакра традицията се върти около концепцията за времето (кала) и цикълите (чакра): от циклите на планетите [1] до циклите на човешкото дишане, тя учи на практиката на работа на най-фините енергии в едно тяло по пътя към Просветлението.
Калачакра божеството представлява Буда-състояние и за това знание за всичко (всезнание).

Тъй като Калачакра е време и всичко е под влияние на времето, Калачакра знае всичко. Неговата духовна съпруга и допълващ аспект Калачакри или Каличакра, знае всичко, което е вечно, необвързано с времето и извън областта на времето. В Яб-юм (будисткото изкуство), те са временно и в същото време безкрайно, извънвремево свързани. По същия начин, колелото е без начало или край [2].

Калачакра се отнася до много различни традиции, например индуиските Шиваизъм, Самкхя, Вишнавизъм, Ведически Индуизъм, традиции на Упанишадите и Пураните, както и Джайнизма. Например Калачакра мандала включва, божествата, които са еднакво приети от индусите, джайнистите и будистите [3].
Калачакра божеството се намира в центъра на Калачакра мандалата в двореца си, състоящ се от четири мандали една в друга: мандалите на тялото, речта и ума, и в центъра мъдростта и на велико блаженство [4]. Пясъчната Калачакра мандала е посветена едновременно на индивидуалния и на световния мир и физически баланс. Далай Лама обяснява: „Това е начин на засаждане на семена, и семената ще имат кармичен ефект. Човек не е необходимо да присъства на Калачакра церемонията, за да получи нейните предимства“

Текста на Калачакра тантра

Божеството Калачакра със своята съпруга Вишвамата

Калачакра е разделена на пет глави.[5]

Земна Калачакра

Първите две глави са за „Земната Калачакра“. Първата глава се занимава с това, което се нарича „Външна Калачакра“ или физическия свят и по-специално със системата на изчисляване за Калачакра календара, раждането и смъртта на вселените, нашата слънчева система и работата на елементите.

Вътрешна Калачакра

Втората глава се занимава с „вътрешната Калачакра“ и се отнася до процесите на човешката бременност и раждане, класифицирането на функциите в рамките на човешкото тяло и опит и ваджра кая; израз на физическото съществуване на човека по отношение на каналите, ветровете, капките и така нататък. Човешкият опит е писан от някои в четири сътояния на ума: будност, сън, дълбок сън и четвърти етап, който е достъпен само чрез енергиите на сексуалния оргазъм. Потенциалните (капки), които пораждат тези сътояния са описани заедно с процесите, които произтичат от тях.

Път и плод

Последните три глави описват „другата“ или „алтернативна Калачакра“ и се занимават с пътя и плода. Третата глава се занимава с подготовката за медитационните практики на системата: посвещенията в Калачакра. В четвърта глава се обяснява самите медитативни практики, както медитацията върху мандалата и нейните божества в пораждащите се фази на практиките, и усъвършенстването или завършването етапа на Шестте Йоги. Петата и последна глава описва състоянието на просветлението (Релиджин), като резултат от практиката.

Астрология

Фразата „тъй като е извън, така е и в рамките на тялото“ често се среща в Калачакра тантра, за да се наблегне на приликите и съответствие между човешките същества и космоса, тази концепция е в основата на Калачакра астрологията, но също така за по-дълбоки връзки и взаимозависимост се преподава в Калачакра литературата.

В Тибет, Калачакра астрологическа система е една от основните градивни елементи в състава на астрологически календари.[6]Астрологията в Калачакра не е за различна от западната система, по това, че употребява сложни (и изненадващо точни) астрономически изчисления, за да определи, например, точното местоположение на планетите.

История и произход

Най-ранно учение в Индия и по-късни учения от кралството Шамбала



Според Калачакра тантра, крал Сучандра (тиб. Дава Сангпо) от кралството Шамбала моли за учение от Буда, което ще му позволи да практикува Дарма без да се отказва от своите земни радости и отговорности.
В отговор на молбата му, Буда преподава корена на първата Калачакра тантра в Дханякатака (Палден Дрепунг на тибетски близо до днешен Амаравати), малък град в Андра Прадеш в Югоизточна Индия по общо мнение се намира едновременно на две места по същото време, когато той е също така произнася Праджня парамита сутрите на връха на Планина на Лешояда в Бихар. Заедно с крал Сучандра, деветдесет и шест второстепенни царе и емисари от Шамбала се разказва, че също получават ученията. Калачакра по този начин преминава директно към Шамбала, където се провежда изключително в продължение на стотици години. По-късните шамбалски царе, Мандужрикирти и Пундарика съкращават и опростяват ученията във Шри Калачакра" или „Лагутантра“ и основният му коментар на „Вималапраба“, които остават съществуващи и до днес като сърцето на Калачакра литературата. Фрагменти от оригиналната тантра са оцелели, а най-значимият фрагмент „Секодеша“ е коментиран от махасидха Наропа.

Мандушри Кирти (тиб. Ригден Джампел Дагпа) е роден през 159 г. пр.н.е. и управлявал Шамбала, който има 300 510 последователи на религията-живот Млеча (Явана или „западна“), някои от които почитали слънцето. Разказва се, че той изгонва всички еретици от владанията си, но след като по-късни ги изслушва им позволява да се върнат. В тяхна полза и в полза на всички живи същества той обяснява Калачакра ученията. През 59 г. пр.н.е. той абдикира трона на сина си, Пундарика и умира скоро след това влизайки в Самбогакая на Буда.[7]




Бележки:


Central figure is a yidam, a meditation deity. The 25 seated figures represent the 25 kings of Shambhala, the middle figure in the top row represents Tsongkhapa



Калачакра и неговата съпруга Вишмамата

Бележка: Psyhea, Тук се сетих как ли ще изтълкуваш името Вишмамата...!
Чакра си е съвсем българското чакрък и т.н.

VISHMAMATA

Yidam – (Natshog Yum)

Consort of Kalachakra, her colour is yellow, she has one face, three eyes and two hands, holding a curved knife and a skull cup.
http://www.buddhistwomen.eu/EN/index.php/Documentation/Vishmamata

http://www.buddhistwomen.eu/EN/index.php/Documentation/Deities
Female Deities


----

http://misterymagic.mybb.ru/viewtopic.php?id=171
Тибетска символика

http://www.universalinternetlibrary.ru/book/9076/ogl.shtml
Алексей Маслов
Дыхание Шамбалы


Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #6 -: Юни 08, 2018, 09:04:40 am »
Резултат с изображение за меркаба

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #7 -: Юни 08, 2018, 03:01:40 pm »

Калачакра
Славното Колело на Времето



Калачакра танцова маска


Монаси, участващи в инициацията на  Kālacakra през януари 2003 г. в Бод Гая*, Индия

http://archive.is/NqQ5j
Shams-i-bala and The Historical Shambhala Kingdom


Okar Research
Breath is Time: the Kalachakra and So Hum Breathing
**************************
http://balkhandshambhala.blogspot.com/2014/11/breath-is-time-kalachakra-and-so-hum.html


Времето и Калачакра ... Основаващата база на индийската астрономия е прост израз:" Дъхът е време ".

"Time and the Kalachakra....The fundamental basis of Indian astronomy is a simple expression: "Breath is Time". ...
http://www.shivashakti.com/jyot2.htm


В книгата "В Търсене на Чудесата", разказ за учението на Гурджиев от неговия студент - П.О. Успенски*, присъства раздел, описващ как Гурджиев заявил, че "времето е дишане" ... Успенски започва да развива тази подсказка относно човешкия дъх ... "Без да се овладее дишането, нищо не може да се овладее." - П.О. Успенски.... "Така че Хум ........ Сохам {Hum.... SoHam (सो हम् so 'ham) е санскрит за" Аз съм това ".... Когато се използва за медитация," Сохам "действа като естествена мантра, способстваща контрола на дихателния процес, помагайки да се постигне дълбоко вдишване на въздух и  усилва концентрацията. Sooooo ... това е звукът на вдишването и се помни в съзнанието заедно с това вдишване. Hummmm ... е звукът на издишането и е спомената в ума заедно с това издишване. Шоам "Soham" също се смята за мантра в тантризма и Крия Йога, известна също като Ajapa mantra .... също така определена като Хамза, Ханза, Сохум, Сом Хам или Hamsa, Hansa, Sohum, So Ham, or So Hum.**

В-дъх** { вдъхновение е Шакти, женствено, приветстващо, ставащото все по-пълно { изпълващото. Възможният дъх Шива, мъжественият, отива към изпразване ... Шива съветва Шакти да се занимава с прана* и апана* .... Дишането е връзката между тяло, ум и дух. Всеки дъх е отражение на нашето желание да живеем, когато това желание да живеем спре, дишането спира.
_________
Бележки:

* http://zdrasti.info/peotr-demyanovich-uspenski-1878-1947-e-centralna-figura-v-duho.html
П. О Успенски

Чрез изследването на тялото и дъха, древните йоги открили, че праната (енергията на жизнената сила) може да бъде допълнително разделена на енергийни компоненти, които те наричат Vayus (ветрове).** Петте Vayus на прана имат много фини, но ясни енергийни качества, включително специфични функции и посоки на потока. Йогите са могли да контролират и култивират тези Vayus, като просто насочат вниманието си към тях. Чрез този съзнателен контрол и култивация те не само са в състояние да създадат оптимално здраве и благосъстояние, но са успели да активират първичната енергия на Кундалини, за да получат състояния на просветени Самадхи.
http://www.yogabasics.com/learn/the-five-vayus/

* Прана-Вайу е разположен в главата, съсредоточен в третото око и енергията му прониква в областта на гърдите. Потокът на Прана-Вайу е навътре и нагоре. Подхранва мозъка и очите и управлява приема на всички неща: храна, въздух, сетива и мисли. Това Vayu е основната енергия в тялото и насочва и подхранва в четирите други Vayus. За да осъществите Prana-Vayu: Затворете очи, седнете или застанете с изправин гръбнак и спокойно тяло и докато вдишвате, почувствайте енергията, която тече от тялото към третото око.

*  Apana-Vayu се намира в тазовата основа и енергията му прониква в долната част на корема. Потокът на Апана-Вайу е надолу и навън, а енергията му подхранва органите на храносмилането, възпроизводството и елиминирането. Apana-Vayu урежда елиминирането на всички вещества от тялото: въглероден окис, урина, изпражнения и т.н. За да преживеете Apana-Vayu: Затворете очи, седнете или застанете с изправен гръбнак и отпуснато тяло и докато издишвате, почувствате енергия, която тече отгоре на долу по торса от върха на главата до опашката.
_________

Нашите мисли и емоции са отражение на дишането и желанието да живеем. Докато живеем в това тяло, ние задържаме дъх, желание, мисли и емоции ... Шакти и Шива: Виджиана Бхайра Тантра ..... Виджиан Бхайрав Тантра { Vigyana Bhairava Tantra.....The Vigyan Bhairav (санскрит: विज्ञान भैरव तन्त्र, Виджана Барава Тантра { Vijñāna Bhairava Tantra ) е ключов текст на школата на Трика { Trika в Кашмирския Шейвизм { Kashmir Shaivism.
Разпространява се като беседа помежду бог Шива и неговата съпруга Деви или Шакти { Devi \ Shakti , той представя накратко 112 медитационни методи или центриращи техники (dharanas), които включват няколко варианта на информираност за дишането, съсредоточаване върху различни центрове в тялото, недвусмислено осъзнаване, пеене, въображение и визуализация и съзерцание чрез всяко едно от сетивата. "**




Shiva Shakti Yab Yum Position ... Една от най-разпространените практики на тантра се нарича Yab Yum или" Father Mother " (баща-майка) -{ Уаб Юм **. Yab Yum се опира на енергийната полова полярност на мъжа и жената, както се проявява в сексуален съюз (полов акт .) Мъжът седи с краката си (Easy Pose или "Criss-Cross Applesauce"), кръстосани ( т.н. поза лотус ), а жената седи с лице към него в скута му, с крака, обвити около торса му и долната част на гърба. Заедно те репрезентират Шива и Шакти допълващата божествена мъжка и женска енергия **..... Прекарайте няколко минути забавяйки и синхронизирайки  дъха си ..... Пауза на върха на всяко вдишване и на дъното на всяко издишване, създавайки момент на взаимна тишина - стихване ..... продължавайте да се фокусирате върху дъха като основен момент на взаимо-връзката. "..... Tantra 101: Практическо ръководство за Yab Yum. ~ Зое Корс
Tantra 101: A Practical Guide to Yab Yum. ~ Zoë Kors 
http://www.elephantjournal.com/



Стара непалска статуя Шива-Шакти от Непал, изработена от бронз


"Prāṇāyāma (Sanskrit: प्राणायाम prāṇāyāma) е санскритска дума, която означава" разширение на prāṇa или дишането "или" разширяване на жизнената сила ". Думата се състои от две санскритски думи: прана, жизнена сила или жизнена енергия (отбелязана по-специално като дишане) и ayāma айама, да се разшири или изтегли извън**. " (Не "ограничавай или контролирай", както често се превежда от йам yam вместо от аяма ayāma )**. " " ... четиринадесет различни значения за думата prāṇa (Devanagari: प्राण , prāṇa), включително ... Дихание, дъх, дишането, репрезентиращо -- Дъхът на живота, жизненият въздух -- витален въздух, принципът на живота (обикновено в множествено число - в този смисъл, има общо взето пет жизнено-важни въздуха, но говорим също за три, шест, седем, девет и дори десет) -- Енергия, сила, Духът или душата.***





prāṇa като "дух-енергия"{ "spirit-energy". Най-фината му форма е дъха, но може да се намери и в кръвта, а най-концентрираната му форма е спермата - семенната течност при мъжете и вагиналната течност при жените. ""**** ... дишането от Уджай ujjayi е дихателна техника, използвана в различни даоисти и йога практики. По отношение на йога, понякога се нарича "дъхът на океана". За разлика от някои други форми на пранаяма, дишането на уйджай обикновено се осъществява във връзка с практиката на асана ... Ujjayi е диафрагмално дишане, ****което първо запълва долния корем (активирайки първата и втората чакра),  издига се до долната ребрена клетка (третата и четвъртата чакра) и накрая се премества в горната част на гърдите и гърлото. Техниката е много подобна на тричастното Tu-Na дишане, открито в практиката на даоисткия Чигонг Taoist Qigong ..... Вдишването и издишването се извършват през носа ..... "Ujjayi" идва от санскритския префикс "ud" ( उद्) добавен към него и корен "ji" (जि): "ujji" (उज्जि), което означава "да бъдеш победител". Ujjayi (उज्जायी), по този начин означава "един, който е победител". Уджайското дишане означава "победоносен дъх". "

Бележки от мен:

**** prāṇa като "дух-енергия"{ "spirit-energy". Най-фината му форма е дъха, но може да се намери и в кръвта, а най-концентрираната му форма е спермата - семенната течност при мъжете и вагиналната течност при жените. -

- Описаното напомня компонентите от напитката Сома.

**** За разлика от някои други форми на пранаяма, дишането на уйджай обикновено се осъществява във връзка с практиката на асана ... Ujjayi е диафрагмално дишане, ****което първо запълва долния корем (активирайки първата и втората чакра),  издига се до долната ребрена клетка (третата и четвъртата чакра) и накрая се премества в горната част на гърдите и гърлото. Техниката е много подобна на тричастното Tu-Na дишане, открито в практиката на даоисткия Чигонг Taoist Qigong

- за тази техника стана дума тук, казано с други думи:
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=337.msg1604#msg1604 -
- Re: Наследството на Дракона The Dragon Legacy:

Кръгът на живота и кръгът на дишането са свързани чрез "утробното дишане". Универсалната енергия стои в основата на процеса на трансформация, като основа на живота. За халдеите огънят бил дишането, животворната и ослепителна светлина на множеството души и същества. Стоиците свързвали пневмата и пневматичната душа с "цветята на огъня". Пчелите пият нектара на огъня на цветето - secretum secretorum. Девата е източникът на универсалната медицина - етерната светлина. Чрез Vase-Breathing * симулираме състоянието на 'бебе в утробата'. Енергийното тяло се храни с "лечебна светлина", която обогатява, подхранва и стабилизира всички части на тялото с 'течно съзнание' (флуиден поток) на Небесните води.
____* Vase breathing - побиране на дъха по начин, който е аналогичен на съдържание във ваза/съд - контейнер / утроба.
____Йерогамия & Трансцеденталност*
 Морганатичният "свещен брак"* се осъществява между символичния бог и богиня като акт, който хармонизира противоположностите. Не е нужно да се извършва в ритуал, но оживява митологичния и алхимичен контекст. Той отзвучава в течение на вековете, поддържан в кралските дворци на Дракона и оформен в тайния език на алхимията. Това е тантрическа / херметична трансформативна мистерия на раждането и обновлението. Двойката представлява парадигма на природата и нашата природа с нейния потенциален гений - вътрешен съюз в брака на Мъдростта. Мистичният път е еротичен, с много обрати и завои. За Мелусина се казва, че провежда ритуала си в Градината-лабиринт. Фонтана в центъра й излъчва чист свещен живот.


** означените с две звездички моменти от горецитираното ще коментирам в следващ отговор, в сравнение с понятията, вложени в Молитвата Отче Наш.



! За халдеите огънят бил дишането - сравнете с -- "дъхът е време" -
"времето е енергия"...




___________________
* Bodh Gaya, India е център на Будиския свят.
Дървото Бодхи се намира тук в Mahabodhi Temple: 






___________________
Shams-i-bala and The Historical Shambhala Kingdom - Okar Research
https://balkhandshambhala.blogspot.com/?m=1



http://www.chinabuddhismencyclopedia.com/en/index.php?title=Shams-i-bala_and_The_Historical_Shambhala_Kingdom

Shiwa Okar ....... "Текстовете, които често наричаме учения на Шамбала, произтичат от видението, че Дрък Сакйон Видиадхара Чогим Трунгпа Ринпоче [Druk Sakyong, the Vidyadhara Chogyam Trungpa Rinpoche], е имал от ранна възраст в Тибет ...... Тези видения идват от Rigden и от Shiwa Okar ..... Shiwa Okar е наречен "lha от lha ..... божественият всред божествения ..... върховният принцип на dharmadhatu, най-първичната реалност, която често наричаме Първоначалното Аше Ashe, или увереността на всички ....... the confidence of all... ".. Видиадхара често казва, че просто само ги записва ..." Сакян Михам ...... Обществено писмо .... 23 януари , 2005





Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #8 -: Юни 10, 2018, 12:42:03 pm »

Защо е магическо числото 108


То олицетворява сливането на мъжката и женската енергии с празнотата според източни религии и има свещено значение. Астролози и астрономи също боравят с него

108 е магическо число и има особено значение в източните религии, но знаем ли защо е така?

Ако практикувате  йога, ако се увличате по будизма или се интересувате отаюрведа, вероятно сте чували истории - за това, че всеки хиндуистки богима по 108 или 1008 имена, че в индийската митология човек има 108 желания, а хората използват 108 вида лъжи.В санскритската азбука има 54 букви. Всяка от тях е от мъжки и от женски род (за бог Шива и за неговата съпруга или творяща сила Шакти), което увеличава броя им до 108.

Интересното е, че в това число е на почит и в астрологията. Там има 12 дома и 9 планети, а 12 по 9 е равно на 108. И астрономите убеждават, че диаметърът на Слънцето е 108 пъти диаметъра на Земята, а пък средното разстояние на Луната от Земята е 108 пъти диаметъра на Луната. Според аюрведа, енергийните точки в човешкото тяло са също 108. В традицията на кришнарите броят на гопите - девиците-пастирки, с които Кришна пее и танцува, е 108. За всички будисти това число също е свещено.108 тома има “библията” на северните будисти - Канджурът. На тяхната Нова година най-голямата храмова камбана се удря 108 пъти, с което се привличат 108-те положителни човешки качества, които всеки би трябвало да култивира в себе си, и се гонят 108-те греховните светски илюзии, които трябва да се преодолеят.

При някои от будистите съществува обичай да се издълбават по 108 малки Буди в стъблото на орехови дървета, защото съществува поверие, че те носят късмет.
Числото 108 се появява и при будистките култови постройки, наричани ступи, които се издигат на свети места или съхраняват свети реликви. Сваямбунат и Бодхнат в Непал например имат по 108 молитвени цилиндъра, 108 ниши с божества, 108 малки ступи.



И според изповядващите джайнизма 108 са качествата, които трябва да притежава човек.
За мюсюлманите 108 също е число, което има божествен смисъл. В Индия някои изобразяват числото и 108 така: 1 2 2 3 3 3 То се получава, когато се умножат всичките тези цифри. 108 е число на Харшрад - цяло число, делящо се на сумата от неговите цифри. Харшрад на санскрит означава голяма радост.
Индийският йога Свами Сатянанда Сарасвати дава на числото 108 следното определение: “Често ме питат, защо 108 е свещено число. Всъщност, това са цифрите едно, нула и осем.

Едно представлява Пуруша (мъжката, слънчева енергия, семето, потенциала), осем е Пракрити (женската, ментална енергия, двигателят, природата, проявата), а нулата е нищото, шуния, или празнотата.
Когато Пуруша и Пракрити се съединят, има творение - 8+1= 9, и ако вземете всички кратни числа на 9 - 9 х 2=18, 9 х 3=27, 9 х 4=36, 9 х 5=45, всяка сума, когато я съберем, се получава също 9!
Всички кратни на 9 са 9 и това никога не се променя. Каквато и двойственост или разруха да има, творението е там, вселената е там, творението продължава. Но помнете, че няма начало и няма край на творението. Било е, има го и ще бъде! И то е точно 108. Едно е Пуруша и осем е Пракрити, но ако разделим Пракрити от Пуруша, се получава вакуум, шуния, празнота, тишина." Това е йога.

Числото 108 представлява процеса на йога, разделянето на Пуруша от Пракрити чрез създаване на празнота, което се нарича самадхи или дхяна. Нищото е нулата, когато умът стане тих и спокоен. Състоянието на шуния изгрява, когато умът е напълно празен от всякакво изживяване: съзнателно, подсъзнателно или несъзнателно. Шуния разделя Пуруша от Пракрити, самадхи разделя Пуруша от Пракрити, и това е значението на едно-нула-осем.”
По тази причина хиндуистката броеница (мала) има 108 зърна, плюс едно, което е главно и се нарича “меру”.



което е главно и се нарича “меру”.

Много изследователи предполагат, че в основата на строежа на Вселената лежи някаква единна константа - универсално число, което регулира всеобщата хармония. Според някои тази постоянна величина е именно 108 и те привеждат ред примери в подкрепа на това. Например скоростта на светлината, която във вакуум е 108 Х 10 /на десета степен/ м/час, скоростта на движение на Земята около Слънцето – 108 Х 10 /на трета степен/ км/час, обемът на Земята - 108Х 10 /на десета степен/ кубически километра, масата на Слънцето - 108/на девета степен/ Х 10 /на девета степен/ тона... Вероятно някои от тези данни са били известни още от древността.

автор: Румяна Николова
Снимки: pinterest.com
http://missis.bg/news/zashto-e-magichesko-chisloto-108

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #9 -: Юни 10, 2018, 01:17:09 pm »

Защо е магическо числото 108



Ако разделим разстоянието от Земята до Слънцето 93 312 000 мили на диаметъра на Слънцето 864 000 мили – резултатът е 108. Ако разделим разстоянието от Луната до Земята 233 280 мили на диаметъра на Луната 2160 мили – резултатът също е 108.

1-0-8, едно, нула и осем. 1 е слънчевата енергия, семето, потенциала, Пуруша на санскрит; 8 – Пракрити, умствената енергия, двигателя, природата, проявата, а 0 е нищото или празнотата, Шуния на санскрит. Когато Пуруша и Пракрити се съединят, става творение – 8+1= 9, и ако вземете всички кратни числа на 9 – 9х2=18, 9х3=27, 9х4=36, 9х5=45, всяка сума, всички кратни на 9 са 9 и това никога не се променя. Каквато и двойнственост или разруха да има, творението го има, вселената я има, творението продължава. Но няма начало и няма край на творението. Било е, има го и ще бъде! И е точно 108. 1 е Пуруша и 8 е Пракрити, но ако разделим Пракрити от Пуруша, се получава празнота, шуния, не-присъственост, празнота, тишина или 0. И това е йога.

1+0+8=9 – Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества.

И още едно интересно видео: Числото 9 – МагическоЧислото 108 представлява процеса на йога, разделението на Пуруша от Пракрити чрез създаване на празнота, което се нарича самадхи или дхяна. Нищото е 0-та, когато умът стане тих и спокоен, няма мисли. Състоянието на шуния изгрява, когато умът е напълно празен от всякакво изживяване: съзнателно, подсъзнателно или несъзнателно. Шуния или празнотата, нищото, разделя Пуруша от Пракрити, самадхи разделя Пуруша от Пракрити, и в същото време в връзката между тях. И това е значението на 1-0-8.








Честотата на 108 е скрит импулс или ритъм, който е същността на живата математика на природата. Това е причината, поради която Ведите почитат това число, тъй като броеницата (мала) за отброяване на мантрите е със 108 мъниста. Най-почитаната от всички мантри е Гаятри Мантра, най-известната мантра за просветление, която винаги е изпълнявана 108 пъти и се състои от 24 срички! Какво друго въплъщава математически тези две числа 24 и 108 – именно редуцираната фибоначи последователност. Така в известен смисъл, брамините звуково криптират това рядко свещено познание на вътрешните модели на Свещеното число 108 на Вселената в мантра за Трите свята на Вътрешното Слънце (Savitri). Ведите учат, че това знание е изписано върху Лъчите на Слънцето.На картинката може да видите за какво съответства всяка сричка и към коя част на тялото се отнася. 



А ето и малко интересни факти около числото 108.

1, 0, и 8 : 1 е за Бог или Висшата истина, О е за празнотата или пълнотата на духовната практика, 8 е безкрайността или вечността.

Слънце и Земя: Диаметърът на Слънцето се нанася 108 пъти към диаметъра на Земята. Разстоянието от Слънцето до Земята е 108 пъти диаметъра на Слънцето.

Луна и Земя: Средното разстояние от Луната до Земята е 108 пъти диаметъра на Луната.

Сребро и Луна: В астрологията, металът сребро представлява луната. Атомното тегло на среброто е 108.

Степените в математиката за 1, 2 и 3: 1 на степен 1 = 1, 2 на степен 2=4, 3 на степен 3=27. 1 X4X27= 108

Числото на Харшрад – 108 е число на Харшрад, което е цяло число, делящо се на сумата от неговите цифри. Харшрад на санскрит означава голяма радост.

Сърдечна чакра: чакрите са пресечните точки на енергийните канали и се казва че има 108 енергийни канала, които водят към сърдечната чакра. Един от тях е сушумна, който води към сахасрара, и това е пътят към себе-реализация.

Азбуката на санскрит: Има 54 букви в санскритската азбука, всяка от тях има и женски и мъжки род, Шива и Шакти, 54 х 2 е 108.

Упанишадите: Има 108 Упанишади – древни текстове, изпълнени с мъдростта на учителите от древността.

Мармас: това са енергийни точни из човешкото тяло, според Аюрведа има 108 такива точки.

Астрология: Има 12 съзвездия, 9 дъгообразни сегмента, наречени намшас или чандракалас. 9 х 12 е 108, Чандра е Луната, калас е разделението в цялостта.

Реката Ганга: Коритото на реката е 1080 000 км2

Дишане: В тантра се казва че човек диша приблизително около 21 600 пъти в денонощието. От които 10800 вдишвания и 10800 издишвания

Броениците могат да имат както 108 зърна, така и 9, 27, 36, 54 – кратни на 108.

Cтoyнxeндж e  108 фyтa в диaмeтъp.

Китай: Китайските будисти и Дао използват броеници с по 108 зърна, които се наричат су-чу и броеницата е разделена на 3 части от по 36 зърна. Китайската астрология казва че има 108 свещени звезди.

Танцът: Има 108 вида танца в индиийската традиция.

Първият човек в космоса: Първият полет на човек в космоса на 12.04.1961, Юри Гагарин, е продължил 108 минути.


Защо 108 е специално число - Светла М. Благоева, Йога студио 108
https://www.yoga108.info/yoga-statii/108

 

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #10 -: Юни 10, 2018, 01:29:51 pm »

Защо е магическо числото 108


Числото 108 играе важна роля в индийските и особено в тибетските религиозни култове

Това е традиционно число на молитвените броеници при будисти и индуси. В Катманду – столицата на Непал, около храма Боднагхса разположени 108 молитвени цилиндъра и 108 ниши с божества. Според ритуала храмът трябва да се обиколи 108 пъти.

Изследователи смятат, че тясно свързани с числото 108 са и каменните пирамиди на Тибет. Ламите твърдят, че човек, който обиколи планината Кайлас (където според индусите и будистите обитават върховните същности) по свещената пътека 108 пъти, ще стане светец. Според някои данни общият брой тибетски планини-пирамиди също е 108.

Но защо именно 108? Та нали това трицифрено число на пръв поглед не се отличава с нищо забележително?

Учените предполагат, че в основата на строежа на Вселената лежи единна константа – универсално число, регулиращо всеобщата хармония. Съществува мнение, че тази постоянна величина е именно 108. Съдете сами. Скоростта на светлината във вакуум е 108 х 1010 м/ч, скоростта на движение на Земята около Слънцето -108 х 103 км/ч, обемът на Земята – 108 х 1010 кубически километра, масата на Слънцето -1089 х 109 тона. Навярно някои от тези данни са били известни още в древността. Така например дължината на страните на основата на египетските пирамиди е 109 х 1,08 в различна степен.

А какво да кажем за числото„пи“ – любимата постоянна величина на математиците? Сега приблизителното му значение е 3,14 и се изчислява като отношение на дължината на окръжността към диаметъра й. А в древността „пи“ е било равно на 3,33 – ако 360° (тоест пълният кръг) се раздели на 108, се получава именно 3,33.

Интересно е, че съвременните летателни апарати извършват една обиколка около Земята по орбита точно за 108 минути. Случайно ли е това?

Пропорциите, в основата на които е заложено числото 108, присъстват и в биологичните обекти. Така например отношението на дължината на веригите на ДНК към числото „пи“ е 108 х 10-10см.

Сега може би става ясно, че съвсем неслучайно героите на сериала „Изгубени“ трябва да натискат копчето в загадъчния бункер на всеки 108 минути.

Published 26 януари 2015
http://lechenieotiztoka.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-108/
 ____



В една от книгите на Мулдашев бяха споменати и 108те качества на Буда. Не намирам към момента книгата. Тук има информация за работата на Мулдашев:

https://liternet.bg/publish26/gatia-simeonova/muldashev.htm
ПЪТЯТ ОТ МИТА ДО НАУЧНИТЕ ИСТИНИ НА НАШЕТО СЪВРЕМИЕ(Опит за въведение в писаното от Мулдашев с оглед на възможната му употреба при осмисляне на българското духовно наследство)

Гатя Симеонова
         

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #11 -: Юни 10, 2018, 05:13:43 pm »

числото 108.
Парламента на Религиите 1893 - 9/11. Dalai Lama & 9/11. Калачакра





Парламента на Религиите откри на 11 септември 1893 в сграда на  Световния Конгрес*. И бе осъществен в периода 11 - 27 Септември, отбелязвайки първото организирано религиозно събиране.




Датата на Откриване на Парламента 11 Септември - 1893, отстои на 108 години от събитията на 11.09. 2001*.


Знаете кой направи 11.09.2001, но знаете ли какво всъщност се случи?


_______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________


Парламент на Световните Религии

Parliament of the World's Religions




Чикагската Среща, 1893



Свами Вивекананда на платформата на Парламента на религиите, Септември 1893. (от ляво на дясно) Вирчанд Ганди, Дхармапала, Свами Вивекананда и Ж. Бонет Маури.



Налице са няколко срещи, посочени като Парламент на Световните Религии, първия в света Парламент на религиите, осъществен в 1893 г., което е опит да се създаде глобален диалог по въпросите  за веро-изповеданията. Събитието бе отбелязано от друга конференция на своята сто-годишнина през 1993 г. Това доведе до нова поредица от конференции под официалната титла  Парламент на световните религии.

Дейност:

Начало:                            Септември 11 - 27,1893г
Скорошни събития:      Октомври   15 -19, 2015г
Предстоящи събития: Ноември       1 - 07, 2018г


През 1893 г. град Чикаго е домакин на Световната Колумбова експозиция, ранно световно изложение. Толкова много хора дошли в Чикаго от всички краища на света, че много по-малки конференции, наречени Конгреси и Парламенти, били планирани да се възползват от това безпрецедентно събиране. Един от тях е този на Парламента на Световните Религии, по инициатива на мирянина, представител на учението на Свединборг* (и съдия) Чарлс Карол Бони ( Charles Carroll Bonney)*. Парламента на Световните Религии е несравнено най-големият от конгресите, реализран във връзка с експозицията. Джон Хенри Бароус ( John Henry Barrows), свещенослужител, е назначен за първият председател на Главния Комитет на Парламента през 1893, от Чарлз Бони.


* The New Church Нова Църква (или Swedenborgianism Сведенборгианизъм) е името на няколко свързани християнски вероизповедания, които исторически са развити като ново религиозно движение, оформени според писанията на шведски учен и теолог Емануел Сведенборг Emanuel Swedenborg (1688-1772).

Сведенборг твърди, че е получил ново откровение от Исус Христос, посредством непрекъснати небесни видения, които той е  имал през период от двадесет и пет години. В творбите му, той прогнозира, че  Бог ще замени традиционните християнската църква, чрез създаване на "Новата църква" ( "New Church") , в която ще се покланят на Бог в едно лице: Исус Христос. Новата църковна доктрината е, че всеки човек трябва да сътрудничи активно в покаяние, реформация и регенерация на нечии живот.

Движението е основано на убеждението, че Бог е обяснил духовното значение на Писанията на Сведенборг, в смисъла на разкриването на истината за Второто Идване на Иисус Христос*. Сведенборг твърди, че е божествено вдъхновението за неговите писания  и последователи смятат, че Сведенборг е свидетел на Страшния Съд в духовния свят, заедно с встъпването в длъжност на новата църква.

* Тази идея явно се корени в следното:
" The last judgment must be where all are together; therefore in the spiritual world, and not on the earth."
" Последния Съд трябва да бъде там, където всички са заедно; Следователно в духовния свят, а не на земята."
От тук:
http://www.universe-people.com/english/svetelna_knihovna/htm/en/en_kniha_continuation_on_the_last_judgment.htm

Създаване:

 Май 7, 1787 England, Great Britain


Наименование на движението:

Swedenborgian, New Christians, Neo-Christians, Church of the New Jerusalem, and The Lord's New Church.

https://en.m.wikipedia.org/wiki/The_New_Church_(Swedenborgian)


***


В Парламента взеха участие представители на голямо разнообразие от религии и нови религиозни движения, включително:


 - Джайниския проповедник Вирчанд Ганди ( Jain - Virchand Gandhi)  е поканен като представител на Джайнизма.

 - Будистки проповедник Анагарика Дхармапала* (Anagarika Dharmapala) е поканен като представител на "Южния будизъм", термин означаващ по онова време  Theravada.

 - Сойен Шаку (Soyen Shaku), "Първият американски прародител" на Дзен, осъществи пътуване.

 - Есе от японски майстор  Кийосава Манши (Kiyozawa Manshi), "Скелет на философията на религията" ("Skeleton of the philosophy of religion" ) беше прочетено в негово отсъствие.

 - Свами Вивекананда ( Swami Vivekananda) представени Хиндуизма като делегат, въвеждащ на Хиндуизма в откриващата сесия на Парламента на 11 септември.

...
данните са взети от Wikipedia
_________________________________<<<<
* World's Congress Auxiliary Building
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Art_Institute_of_Chicago_Building

Анагарика Дхармапала (1864 – 1933) е идеолог и организатор на възраждането на будизма в Индия, национален герой на Шри Ланка. През 1960 г. е учреден държавен празник в негова чест.

    Първото споменаване на Теософията в България е през 1893 г., по случай блестящото представяне на Дхармапала на Теософския конгрес по време на Световния парламент на религиите в Чикаго.

    Роден е в Коломбо (столицата на тогавашен Цейлон) в семейство на синхали будисти, но получава европейско образование под името Давид Хевавитарне в британските християнски мисии. Едновременно с това се обучава при будистки манастирски учители. На 20 години приема обет за безбрачие (отразено в новото му име Анагарика). Премества се да живее в резиденцията на Теософското общество, с чийто ръководител полковник Олкот пътешества в качеството си на преводач, срещал се с Елена Блаватска. През 1881 г. участва в тържественото ѝ посрещане на острова.

Изучаването на будизма и социално-културните отношения в британската колония затвърдили в Анагарика убеждението за вредата от дейността на християнските мисии в Индия и в Шри Ланка, поради което той приема решение да посвети живота си в защита и възраждане на будизма (откъдето произлиза и второто му име Дхармапала). Работейки в будиската секция на Теософското общество, му се удало да пробуди интереса към възстановяването от руините на свещените места на будизма в Индия. В тази връзка в Цейлон през 1891 г. той създава обществото Маха Бодхи (Великото Просветление, см. Бодхи), чиято първоначална цел била възвръщането на земите в Бодх-гай заедно с древните руини от дворците на император Ашока в будистка собственост, след което да се възстановят, построявайки международен будистки център и университет. Като начало той успява да създаде първия през 20-ти век манастир (вихара) в Калкута при местното отделение на Маха Бодхи (1915 – 1920).

През 30-те години Николай Рьорих е в преписка с Дхармапала и му подарява своя картина „Буда“ и книги от личната си библиотека, включително на Елена Блаватска.

Последното му успешно начинание е възстановяването на будисткия център и строителството на манастирския коплекс с величествен храм в гр. Сарнат, мястото на първата проповед на Буда (близо до Варанаси). Церемонията по освещаването и откриването се състояла през 1931 г., а самият той две години по-късно бил погребан до храма. Главната му мечта – построяването на Бодх Гая била реализирана от неговите последователи по-късно.

Като реформатор на будизма Дхармапала се ръководел от преосмисляне на древните традиции, изнасяйки преосмисленото в публикации и лекции. Той бил уверен, че за будизма е пагубно, когато вярата заслепява очите, пречейки на развитието на разума, а духовното щастие не се постига чрез пожертвованията дадени на бог чрез идоли, а посредством неуморната дейност, че монасите трябва да допринасят с добри деяния в обществото, а не да очакват посетителите в манастирите. Той бил уверен, че религията и животът са неразривно свързани.


___<___
Свързани линкове по темата:
https://parliamentofreligions.org/parliament/chicago-1893
http://www.trimondi.de/EN/interv03.html

Swami Vivekananda’s ORIGINAL SPEECH in CHICAGO Sept 11, 1893.



*******
Далай Лама & 9/11

По време на Инициацията на Калачакра* от Далай Лама миналата година в Австрия, имаше много спорни дебати по телевизията, радио-станциите и печатни медии. Международно известния вестник "Дер Щандарт" (“Der Standard”) публикува статия, озаглавена "Войнски  ритуал с Далай Лама: Калачакра".
Немския седмичник на Християнските интелектуалци "Der Rheinische Merkur” побликува статия, под заглавие -
"Какво се крие зад Калачакра Тантра? Безпределно свирепи воини!"


Из:

Dalai Lama and 9/11

 An Interview with Victor and Victoria Trimondi (Germany)
By James C. Stephens
September 11, 2003

 свързан цитат:

Стивънс: Този 11 септември на втората годишнина от терористичната атака срещу Америка, лектор в националната катедрала във Вашингтон, е не американски богослов били Греъм (Billy Graham), но Тензин Гияцо (Tenzin Gyatso), по-известен като XIV Далай Лама, Бог-крал на Тибет в изгнание. Придружен от пет тибетски Лами, от своя манастир в Ню Йорк, той официално започва с будистко ритуално пеене, последвано от лекция пред 7.000на аудитория на тема "Култивиране на мир като противоотрова срещу насилието."

Нашето интервю днес от Германия с Виктор и Виктория Тримонди, които първоначално са работили, в полза на  насърчаване, промотране съобщението на Далай Лама в Европа. Те са съ-автори на критическия европейски бестселър, озаглавен "Сянката на Далай Лама: Сексуалност, Магия и Политика в Тибетския Будизъм".
Как се случи запознанството Ви с Далай Лама?



Тримонди: Първо срещнахме XIV Далай Лама през осемдесетте и станаха приятели, докато публикувахме  творбите му в нашата издателска къща Trikont-Dianus-Verlag. Докато организирахме международни конференции с него и други известни високо-поставени говорители на между-религиозния и между-културни теми и специално осигурени покани на правителствено ниво от страна на Германия и Aвстрия за него, ние започнахме сериозно да опознаваме Тибетския Будизъм. Обаче, след много години на обширно проучване и размисъл, ние сериозно поставяме под въпрос някои от основните принципи на Тантрическият Будизъм, който  Далай Лама изповядва  и в крайна сметка става един от неговите най-остри критици.


* https://en.m.wikipedia.org/wiki/September_11_attacks




                                                                                                                   следва


_________________________________________________________




* НАСЛЕДСТВОТО НА ДРАКОНА THE DRAGON LEGACY
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=337.msg1490#msg1490



Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #12 -: Юни 10, 2018, 07:42:08 pm »

числото 108.
Парламента на Религиите 1893 - 9/11. Dalai Lama & 9/11. Калачакра


9/11


Знаете ли какво всъщност се случи на 11.09.2001 г. - част 2


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #13 -: Юли 14, 2018, 12:31:21 am »
38:27

Atlantis and Inner Earth Mysteries - ROBERT SEPEHR
Atlantean Gardens

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тайното учение
« Отговор #14 -: Юли 26, 2018, 02:30:24 am »
Jesuits and Occult Teachings of Ignatius of Loyola

Йезуитите и окултните учения на Игнатиус от Лойола


Публикуван на 1.08.2016 г.

The Society of Jesus, as the Jesuits are formally known, was started in the 1530s by Ignatius of Loyola, a Basque soldier who compiled a series of esoteric Spiritual Exercises which consist of mental exercises, meditations, prayers, and other practices...

Обществото на Исус, официално известно като йезуитите, е стартирано през 1530 г. от Игнатий от Лойола, баски войник, който съставя серия от Езотерични Духовни Упражнения, които се състоят от умствени упражнения, медитации, молитви и други практики ...

Тагове към темата: