Apocryphal Academy

Автор Тема: Поезия  (Прочетена 298 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Поезия
« -: Юни 12, 2018, 05:52:38 pm »
hello infinite - Копие.jpg

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Поезия
« Отговор #1 -: Юни 12, 2018, 05:54:42 pm »

На Другите

Заглъхнал стон..Потиснат вик..
Думи неизречени.. Мисли неизказани..
Замряло време във изтръпнал миг..
Затворник без окови..Дърво от корена прерязано.
Съществувам! За да Ви има..
О,горко ми!!!
И прокуден и блажен Съм..
И наказан и възнаграден..
Да живея тук сега.Да дишам.
В сърцата Ваши,вечно да туптя..
Де ме усещате понякога като въздишка,
а понякога като отронена сълза.
Да Ви обичам,да Ви мразя..
Да Ви презирам и боготворя..
Че с нозете си, не друг,а Себе газя
И не другиму,а Себе си благодаря..
Така да бъде..Нека!
Избрах го в сетния си час..
Дори и него Вам обрекох,
Че другите,това съм Аз!
Откривайки Ви, Себе си откривах.
Във всеки чужд,Аз виждах мен.
И не друг,а само Аз погивах
На илюзията страшна в плен.
Залутан в своите въжделения…
Изгубвах Себе-то на много пъти..
Потънал в мрак и съжаление.
Не виждах изход във ума си.
Ту сигурно пристъпвах кат смъртта..
Ту пък ,колебелив като живота..
Надсмиващ се над собствената суета..
И надсмял над всеобщата Голгота..
И пак Ви казвам..Тез думи Аз на Себе Си говоря..
И всичко туй на Себе си мълвя..
Затворникът не ще да види пак Простора,
и няма да прегърне свойта свобода!
Докато Сам не почне да зазижда
духът сред каменни стени,
не ще да чува и не ще да вижда
И глухи..Слепи,ще са неговите дни.
Че тъй едничко можеш да узнаеш..
Кква е тайната. Къде заровен е Кивота?
И само туй е начин да познаеш,
и смисълът и пълнотата на живота.
Когато Сам във него приковеш се..
И доброволно му се отдадеш..
Когато Сам от всичко отречеш се..
И Сам на Себе си се предадеш!
И когато Себето във други разпознаеш…
И в страховете им,щом видиш своя страх
то ти на Себе,първо ще признаеш,
че страхът човешки,не е грях.
И ако в радостта на враговете си ликуваш..
Ако в болката им чужда плачеш..
Ако мигове безбройни скъташ..
Тогава знай,че си живял богато!
Но в капан ще паднеш безизходен..
Ще те на кръст разпънат,хиляди въпроси..
Защо като затворник си,а уж свободен?
И кой си ти?Какво си?
Там нейде имаше и свобода..
И сякаш трепет във Душата вкаменена..
Мъгляво бъдеще,неясен спомен..
И сякаш сън,от мястото където бе родена.
Напусто търсих Бога аз,
напусто време разпилявах..
Напразно чаках Неговият глас
и на празни думи се надявах.
Затуй сега затворникът говори..
Затуй безгласно Ви крещи.
Не Го търсете,във небивали покои!
Но потърсете Го във чуждите Души!!
Че Него дирех и издирвах..
В дар Нему, Себе си да принеса..
И скитах и не го намирах..
Но търсейки Го мисъл в мен назря..
Живота свой на Вас обрекох
И дадох му аз името Душа..
И в дар Себе си на Вас принесох,
наместо Богу дар да поднеса!.
И хвърлих се от Нищото,
и глух и сляп и ням..
Разкъсал собствената плът във Всичкото,
за да мога Ваша да създам.
Да бъда роб на всички Вас.
И пълновластен господар..
И лошия, опропастил живота Ви
И добрият,що го е спасил.
Да стана жертва…
Но да бъда и насилник.
Да бъда ваш палач ..
Но и да остана ваш закрилник.
Да ви се раздавам и ограбвам до безсилие..
Да бъда всичко и да бъда нищо.
И прекрачил през предела на усилията,
да разбера ,че съм изчерпал всичко.
Едва тогаз безумецът ще проумее
мъдростта на миналите бъднини.
И може глупаво да се засмее..
Да отхвърли смисълът дори.
Но за сетен път,наивно ще опита,
Мига във Времето да застопори..
И за сетен път духът му ще отлита ..
И ще потъва в непознати дълбини.
Там дето в мрака приютени,
са всичките му срутени мечти.
Там дето тръпнат,за да бъдат възродени.
Там дето сам потули ги..Уви!
Но щом събудил се е в Майа..
Преминал е през толкова лъжи
Безумецът,тогава вече знае
И кой е Той,и Другите кои били.
И тъй достигнал края,
В Искрата,Себе разпознал,
разгърнатият Аз в безкрая,
на другите искра раздал.

Psyhea

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Поезия
« Отговор #2 -: Юни 12, 2018, 05:59:17 pm »
На теб..

Всичко което си..
И радост и мъка..
И всичко което не можеш да бъдеш..
Забрава,разлъка..
И любов и омраза
Смърт,възкресение..
Дива любовна зараза,
безумно човешко падение
На Теб,моя фалшива любов,
която измамно съня ми отнесе,
На Теб,мой злокобен покров,
що в Душата ми само разруха донесе..
Да създаваш живот,а после да бягаш..
Спокоен, дори да нехаеш..
Вечер в блажество да лягаш..
За своята плът,да не искаш да знаеш..
Но защо,страхливецо жалък,безумни..
покоя душевен с цената на детските сълзи градиш?
Та не знаеш ли,о,ти, слабоумни!
Че от сълзите детски,пожарища лумват?
А Господ с Потопи гаси ги?
Psyhea
29.01.2015


И отново на Теб..

Години те търсих,Теб моя Любов,
жадна за ласки,за радост,за смях..
Безрасъдно се хвърлях в живота суров,
За страсти безумни,напразно копнях..
Дълго се лутах сред пусти Души..
в облаци дим,очите си скривах..
О,млъкни ти сърце,просто млъкни!
В поредната чаша лика му издирвах!
В пороци удавена..Ранена душа..
Поругана и смазана,
от бездушни,оловни крака..
Не разбра ли как си измамена,
и колко пъти оставаш сама…
Не разбра ли глупачке,любов не се търси!
Тя се създава!..
От нищото..Просто така.
Не в другия обич да просиш,
а обич сама да раздаваш.
Обич за други да носиш
и обич от теб да изгрява..
Psyhea



Молитва
посвещава се на Татко

За тебе Боже,скитам
из пътища и друми…
Молитвите в звезди оплитам,
звездите в думи..
Кажи ми Боже,неясния копнеж в гърдите,
с какво да утоля?
Вярата във Теб Единния,
как,с какво да заздравя?
Че са много,мили Боже,
пукнатините във Душата..
Клетница окаяна,не може
изход да намери от тъмата.
Че уж в Душата си те нося,
ала и в Душата си не те намирам..
Уж свидна рожба Твоя съм,не просто босяк..
Ала сиротен,ден след ден умирам.
Защо,защо,Ти мили Боже,
тъй мрачен и далечен ми стоиш?
И защо в сърцата ни любов не бива и не може..
А ти си непробуден, още спиш?
И какво да сторя,мили Боже,
та от сън дълбок да ги пробудя?
И с какво ли биле да прекадя туй човешко ложе,
та кошмарите му да прокудя?
Със какъв мехлем ли на душите,
раните им да лекувам?
Та да мине,да прогледнем сите..
И Единен да те видим-Съществуваш!
Ще кажеш,знам-С Любов да го направя!
Ала любовта какво е?Туй самият Аз не зная..
Та за туй Те Тебе, моля,Боже!
Припомни ми,помогни ми пак да я позная..
Прегърни ме силно,никога не ме изпускай,Боже.
Тъй щото и да падна,винаги да зная..
Че не орисия злокобна Душата ми гложе,
А от Тебе паднал съм!От Рая..
И тогава мили Боже, .
без страх,без гняв,Аз сам..
в ръцете твои Себе ще положа.
защото припознал съм Те и вече знам..
Щом отново с Твоята Любов ме озариш,
и в страстите човешки отново да пропадна,
на своите криле Ти Боже,щом ще ме крепиш,
ще знам,че всъщност жив съм,а не паднал!
Psyhea 31.08.2014




Път

Щом по пътя вървиш,то ще падаш и ставаш.
И ще тръгваш напред..
Ще залиташ встрани..
А той,пътят безкраен се шири пред теб,
и нямаш избор,освен да вървиш..
Да поискаш,може да спреш…
В лъжовна сянка да се подслониш.
Но не оставай ти дълго в стоеж..
Пътят е път..За да се върви.
И ако менгемето житейско,
стегне душата в обръчи здрави,
ти не обръщай внимание,
много не страдай..
И ако от болка скован си,
то нека..И туй е награда.
Че мнозина са звани,а малцина призвани,
в таз Вселенска наслада!
Psyhea



Сломена

Аз не исках да бъда родена
Аз не исках да бъда жена,
Аз не исках от бури да бъда сломена,
но тя..Душата така пожела..
И боли,и боли..И боли..
И сякаш спиране няма..
За да се с болката слееш в едно,
а с тъгата да станеш,приятелка пряма.
И боли,и боли..И боли..
Зарад идеи угаснали,мъртва жарава..
Зарад надеждите тайни за магически дни,
Зарад илюзии срутени в злокобна забрава..
И заради всички разбити мечти.
Ежедневно умирам.
По-малко.На парчета.
Уж смисъл в битието намирам,
уж смисъл в орисията клета…
А Душата,разпилени късове злато
Потъмняло..без никакъв блясък
Мъртва в човешки одежди,
ала жива в агонизиращ крясък
Че не я убиват клетви и закани.
Ни люти ругатни..
Не я убиват ни нагани,
ни пистолет,ни шпага,ни стрели..
Погубвана от реалността студена,
и от изтръгнатите и мечти,
от завист,безчовечие,докрай сломена.
И сякаш куха,празна..,но крещи!
Psyhea




Омраза
Тя те връхлита внезапно..
С неочакван замах.
И помита те целия..
прави те пепел и прах.
И не знаеш,защо?
И не знаеш кога..
Причинена от нищо,
но в сърцето боде.
Тя е болест коварна,
болест без лек..
Тя е сила кошмарна
що съсипва човек..
И няма,няма разлъка
с таз болест отровна.
Дорде не изтлееш от мъка,
ще я чувстваш съдбовна.
А той лекът..
Стеаен е във теб,през цялото време
Но сам избира човекът
и съдбата и своето бреме.
Psyhea
« Последна редакция: Юни 12, 2018, 06:23:41 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Поезия
« Отговор #3 -: Юни 12, 2018, 06:01:58 pm »
Жива

В любов съм зачената
в екстаз ще умра.
Моят татко е вятъра,
моя майка – нощта.
Снагата ми -дива стихия..
Сърцето-безплътна мечта..
Не,не ме търсете във времето.
Аз съм само искра.
За миг мога да лумна,
в пожарища диви дори горя..
Емоции,страсти и чувства безумни,
Душата ми нека тъкат..
Нека Човек съм,макар и за кратко.
И в агония зърна белия свят..
Само така крила ще пораснат..
И само така пак ще летя..
Psyhea






Раз-Руха


В черна дупка нека се затрия..
В най-безвечната тъма..
В безпощадния въртеж да се изтрие
Всеки миг , що ме сътворил така.
Да изчезна,да ме няма..
В нищото да се разтворя яко дим..
Тъй,щото спомен даже не остане,
че,бил съм нявга жив..
В безпричинното,причина нека стана..
Безсъвестна и несътворена..
Далеч от всичко и от всички..
Просто мисъл вечна и нетленна..
Psyhea




Спомен за бъдещето

Ден след ден,година след година..
Минутите се сменят,месеци,сезони…
Много времена през мен преминаха
Но душата ми е още във агония..
Нещо неразбрано и незнайно..
Премълчано,неизречено..Потайно.
Образ с времето поизбледнял..
Сливащ се със сенки,хора..
Сякаш там във времето е спрял,
споменът нестихващ,неуморен..
Как връхлиташ ме със сила!
Сякаш да ме смажеш,да ме няма!
Сякаш,че да си вълната що отмива
всички спомени,като мехурчета от пяна..
В мен се блъскаш като във скала,
ала моето сърце не е от камък..
И не зная колко дълго бурята ще устоя..
И как без теб да продължа нататък…
Единствено в мечтите бих могла,
Живота си да ти отдам,без никакъв остатък
Единствено в мечтите си успявам,
За теб Света да прерисувам отначало..
Да те даря със всичките небесни светила
За теб да прекроя Небето и Земята..
Да ти разстеля цялата Безкрайна Шир,
И отново да пресътворя Дъгата
С едно дихание създавам Мир..
Вземи го!
И предай нататък..
Psyhea
2015





На мама и татко

В ноща споходи ме усмивка,
разстла се в мен като река,
И в съня ми сякаш,за почивка,
приседна тихо любовта..
Учудена погледнах я в очите,
и толкоз спомени видях..
В блаженното отлитане на дните,
аз майка,татко разпознах!
Дошли те бяха от далеко,
да зърнат свойта дъщеря,
с кураж във бъднини нелеки,
и смелост, да я подкрепят.
В очите майчини – небесна синева,
аз мъката и радостта съзрях,
Във бащиния поглед – каменна скала,
на духа човешки силата видях.
За мене изградиха свят,
построен от звездна светлина.
Познатия , спокоен пристан
на детството ми дал крила..
И ето,че в съня ми се завръщат
на грешника отново,прошка да дадат,
Обичаме те мила,дъще!
И прощаваме ти за пореден път.
И не се кори,не се терзай!
Животът го живей сега!
За миналото много се не кай!
изпускаш бъдещето си така!
А ние тука сме до тебе.
Помни,не си сама!
До сетни сили в дните си раздай се,
И ще се видим след това.
Вселената безкрайна те очаква!
И ние също, с трепет и любов,
Ще отидем там където пожелаем
Свят да съградим,напълно нов..
Psyhea 21.1.2017




Има поверие за белите лебеди,
че от всички най-верни били..
Казват,тях скръбта го стопявала
като сняг във кристални води.
Обичали само веднъж във живота..
Със силна и страстна любов
Обичали те до мига
във който смъртта не ги раздели.
И дори и тогава,във своята болка
преплитали нежно глави,
и чакали,чакали те,
докато смъртта не ги раздели
Psyhea София 1992
« Последна редакция: Юни 12, 2018, 06:45:55 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Поезия
« Отговор #4 -: Юни 12, 2018, 06:06:05 pm »
Раздяла

Безпрогледна пъстра светлина,
неподвижно бърз въртеж,
прохладна жива топлина
начало на Съдбовния градеж..
От прегръдката Ти топла,
сякаш някой ме изтръгна.
И напълно глух за мойте вопли,
тихо рече : – Тръгвай!
Аз погледнах Те в очите,
подирих взора даващ ми криле,
преглътнах някак си сълзите,
И казах – Да..Добре..
Поех си дъх дълбоко,като за последно,
с аромата Твой да се опия,
да му се насити и сърцето бедно,
и пиян да изживея тази орисия.
Ти усмихна се,широко,сияйно.
Прегърна ме и обичта Ти ме обви..
И от думи някакви за мен незнайни…
“Ще бъда винаги до теб !”…това го различих.
Ти обеща,Аз повярвах.
И смело поех по пътя напред.
Онези които обичат,винаги вярват,
А обич и вяра,винаги дават криле.
Ти обеща.И аз обещание дадох.
Да вярвам и помня,че Си винаги с мен.
И градежът що преди не успяхме,
от основи да вдигна,в новия ден.
И всичко си казахме вече,
Не остана и дума що да тежи..
А мигът за раздяла,сякаш изтече..
Хайде,за последно ме Ти прегърни!
Psyhea 24.09.2017






Сбогуване

Водопад от цветна пъстрота.
С тътена на мощ и сила.
Жизнерадостна,стремежна бързина.
В прегръдките си Слънце приютила


Усмивката угасна и смехът утихна..
Стопи се цветната ти светлина.
Кръговрата шеметен притихна.
И настъпи огледална тишина..


Смехът ти няма да ни сгрява,
и отсъствието ти ще тежи.
И спомените ще ни нараняват..
Но раздялата..Тя винаги боли!


Ти пое по вечния си път.
След теб остават болка и тъга.
Ала сълзите ни не бива да те спрат..
Върви Приятелю,върви към своята дъга!


За последно усмихни се нашироко..
Крилата мощни,силно разтвори..
И лети,лети делеко и високо
В най-светли и просторни висини!
Psyhea 29.01.2018
« Последна редакция: Юни 12, 2018, 06:48:16 pm от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Поезия
« Отговор #5 -: Август 09, 2018, 08:05:57 pm »
Пока мы живы, можно все исправить…
Все осознать, раскаяться… Простить.
Врагам не мстить, любимым не лукавить,
Друзей, что оттолкнули, возвратить… Пока мы живы, можно оглянуться…
Увидеть путь, с которого сошли.
От страшных снов очнувшись, оттолкнуться
От пропасти, к которой подошли. Пока мы живы… Многие ль сумели
Остановить любимых, что ушли?
Мы их простить при жизни не успели,
А попросить прощения, — Не смогли…
Когда они уходят в тишину,
Туда, откуда точно нет возврата,
Порой хватает несколько минут
Понять — о боже, как мы виноваты…
И фото — черно белое- кино. Усталые глаза — знакомым взглядом.
Они уже простили нас давно
За то, что слишком редко были рядом,
За не звонки, не встречи, не тепло.
Не лица перед нами, просто тени…
А сколько было сказано не то,
И не о том, и фразами не теми. Тугая боль — вины последний штрих-
Скребет, изводит холодом по коже.
За все, что мы не сделали для них,
Они прощают. Мы себя — не можем…

<Эдуард Асадов>

Мила

  • Гост
Re: Поезия
« Отговор #6 -: Август 10, 2018, 02:33:35 pm »
Psyhea, Благодаря ти за настоящата тема!

Надявам се не е проблем да поставя линк към единственото останало от поезията на майка ми в темата ти. Единственото, което е на разположение пред очите ми... останалото не е достъпно за мен повече и ще се радвам поне това къстче от нея да присъства на тези страници, споделено с другите, които биха проявили интерес...




http://ada-papangelli.art.bg/
© 2001–2004 Ада Папангелли, автор
© 2004 Издателство ЕТО
Страницата се поддържа със средствата на Михаил Михайлов.


Това за съжаление не е любимия ми цикъл нейни стихове, но това остана от нея - любовната и поезия, нейното разочарование. Един стих, примерно, чиято обработка още помня, както и всичко друго помня как се е родило в нея, и все пак един стих само:

Ще поставя заглавията в стихосбирката, както са подредени едно след друго. Виж, Psyhea, Поне на теб да споделя, как имената на стиховете и текат като цяло едно стихотворение. Боже, при нея всичко течеше като една реч:

Съдържание

Ще те рисувам
Тичам към небето
Защото да те срещна
Броя пръстите на ръката ти
Дъждът е топъл от сено
Ето ме
Ах, те се надпреварват, тези птици
Един чужденец съм
Нощта крещеше да я претърся
Паля. . .
В тъмното
Няма никой в сърцето ми
Аз ще те търся, моя песен
Не ме гледай
Но ще се срещаме
Няма те. . .
Обич ли!
Ти ли си!
До най-вечния ден. . .
В незнаен час
Жадна съм
И ще захапвам устните на нощи
А колко кротко старостта се приближава
Докосвам те
Разсъмва се
Прозорецът ми
Дали, море. . .


Това до тук бяха заглавията на стиховете от този цикъл... - " Защото да те срещна ".

Заглавно е стихотворението:


Бяло, черно
бяло черно
бяло черно
сиво.
Аз си тръгвам
ти си тръгваш
тихо
мълчаливо.
Дни
години
дни години
как се разминаваме
и горчиво
и пелиново
нищо не остана.
Бяло-черно
бяло-черно
сиво
щом си тръгвам
щом си тръгваш
бяхме ли
щастливи!


Когато го писа, усещаше ритъма, структурата на това стихотворение подобно тиктакането на часовник, ... така е и построено ритмично. Нейните стихове винаги имат изразена ритмика. Интонирането, подчертаването, обраните думи, остротата на изказа, при нея бяха същина. Тя бе като барабан, който поставя изискване да бъде чуто в своя ритъм казаното. При това не обичаше да си служи с римуване.

 Бе прекрасен майстор на маслото и изключителен скулптор и това проникваше в писането... Таланта винаги прелива като река, излива се в разни умения, отлива от едно и с пълна сила се влива в руслото на нова посока на вдъхновение... Тази река има свой собствен път, понякога убийствен... и аз научих как това се случва и какви препятствия среща тази река, чрез тежкия живот на майка ми. Тежък, защото този течащ поток иска най-доброто. Иска постоянно усилие да отместваш камъни по пътя си, та да тече реката свободно. Да се учиш да вървиш срещу течението, тогава, когато твоя вътрешен поток е на въпреки с общия поток! Тя се мъчеше да живее, и камъните в мелницата понякога смилаха нея, тогава, коато не раждаха песни, картини и танци, тогава, когато стоеше далеч в ъгъла, поради различността си, поради страха си, че е ничия. Тази дума, отразяваща не-принадлежност към род и сой я правеше за мен божествена в периода на цялото ми детство. Нейната мъка ме научи да обичам демоните. На нейната входна врата бе изписано:
 
     Ада
     Надежда всяка тука оставете...


"Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук“.  -

- Тези думи идват от произведението "Божествена Комедия" Божествена комедия (итал. Commedia, по-късно Divina Commedia) е поема, написана от Данте Алигиери в периода 1307 – 1321 г.


Илюстрация към Божествена комедия

...

Майка почина на 15 декември 2002 година... Живота и може да се обрисува с простото филмово заглавие: "Четири сватби и едно погребение". Аз не бях там, нито на сватбите, нито на погребението и, за да изпълня това, което някога пожела... Спомням си, че някога, когато бях още малко дете, поръча, когато умре да  изгорят тялото и, и да звучи "Селска чест" на Маскани, наместо опело... :


Подбрах тези откъси в нейна чест, Psy, зная, че не понасяш опера, затова само интермедия... ;)

Масканьи - Опера "Сельская честь" Интермеццо (№7).avi

Пьетро Масканьи - Интермеццо из оперы "Сельская честь"

----
А това е от мен, защото музиката изобразява, както го прави поета... Обожавам тази природа... Когато ми е тежко извиквам в себе си подобни пейзажи:


(HD 1080p) Intermezzo from Cavalleria Rusticana, Pietro Mascagni


Следното стихотворение от стихосбирката обичам:

АХ, ТЕ СЕ НАДПРЕВАРВАТ, ТЕЗИ ПТИЦИ
да се обичат!
В техните криле нощта се люшва
изнемощяла от стонове,
предизвикателно и страстно хвърлени
в решетката на чуждото пространство.
Там най-истинската тайна
гори в целувки на звезди.
И после викът им тръгва
с главозамайващо-щастлива скорост
в обратната посока,
за да се влее в общото Начало.
И да избликне в песента на птици.
Ах, те се надпреварват, тези птици
да се обичат. . .







Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Поезия
« Отговор #7 -: Август 11, 2018, 10:19:34 am »

      *********

Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.
 
Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.

          ЩЕ БЪДА СТАР, ЩЕ БЪДА МНОГО СТАР..."
                                    Н.Вапцаров


      **********


Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих шега,
венчах за земната истина свята,
но тя увенча ме с рога..
                                        Хр.Смирненски.
 

          *********


To see a World in a Grain of Sand And ,
a Heaven in a Wild Flower,
Hold Infinity in the palm of your hand
And Eternity in an hour.

Във песъчинката света да зърнеш!
Небето във поле от ечемик.
Безкрая в шепа да обгърнеш,
а вечността - в един еднинствен миг!
                              У.Блейк
   

        **********

И пак тръгни
 
Когато си на дъното на пъкъла.
Когато си най – тъжен, най – злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнее в тези две очи,
Сам слънце си създай и от лъчите му
С последния до него се качи.

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени,
От всички свои пътища прерязани
Нов път си направи и пак тръгни.

Трънлив и сляп е на живота ребуса.
На кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
Единственно така ще го решиш.
                            Дамян Дамянов


        **********

Не ме искай.Само минавам
Ураганно..Причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай.Аз нямам следи.
Не ме викай.Още съм вятърна
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена
Гръмотевици нося в Душата
                                  ..от нета.. 


     **********


И нишашна… Уби ни… Направи ни луди… И смешни…
Тази черна любов… Тази яростна и безобразна…
Тази сляпа любов… Тази дива любов… И омразна.
Не, не исках аз тази любов, тази приказка бяла…
И години… години… години… И няма раздяла…
                                                 Недялко Йорданов

     ***********
« Последна редакция: Август 11, 2018, 10:27:13 am от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Поезия
« Отговор #8 -: Август 11, 2018, 02:55:36 pm »
Потърсих в небето тъмнина,
хищен, за твоите пръсти
По очите ми като облаци гъсти.
Тъга по миглите засия.
Пуснах я навън,
 
а ти не идваше – Сън.
Повиках тихите вълни
 и кървава луна, в тях потопена.
 И нощта така студена,
 изпари искрите и.
 Дочух стъпки отвън,
 а ти не идваше – Сън.
 
 Снишиха се сенки над мен,
 зашептяха ми радост,
 потръпнах в тяхната сладост.
 Зад прозореца замъглен,
 клони протягаха се отвън,
 но ти не идваше – Сън.
 
 Простенаха релси.
 Потегли първият влак.
 Нямаше нощ в този мрак.
 А ти, къде си?
 Дъха ми отнесе, навън,
 но ти не дойде – Сън.
S~*~S









« Последна редакция: Август 11, 2018, 02:59:07 pm от Psyhea »

Pfeiffer

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
  • "...With a circus mind, That's running wild..."
    • Профил
Re: Поезия
« Отговор #9 -: Септември 19, 2018, 02:02:40 am »

Пречупен облак във вихър се извива,
а аз във раницата, нещо си прибирам.
Погледнах го, намирам,
отдолу самолетна грива,
отгоре, купчини от сняг са подредени,
покана са за мене.
И трябва бързо да се спусна,
преди финала да те стигна
и истински да се отпусна
в прегръдката на броня от забрава.
Но камък съм, стремглаво се роня
по скалите от издишана лава
по пътя тъй ясно обречен
да ме води към бездна, която сбогува.
А може би на дъното, което не зная,
има пролом просечен
от реката, която жажда лекува.
Лекува с безкрая !
~S~ 18-19SEP18

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Поезия
« Отговор #10 -: Септември 21, 2018, 07:56:32 am »
Българинът е чиляк от сой!
Бутнеш ли го малко,мигом чуваш вой!
Ала не е вой на ропот неохотен,а напротив!
Сякаш във рева му чуваш " искам още!"
И го биеш,и го давиш,и душата му погубваш,
а на гладна смърт рода си той обрича,
щом облага лична му се обещае

И от всичко мило се отрича,
и за нищичко не ще да знае.
И нехае той за бъдещето що открадна от децата,
и за туй що взехме от дедите..
Нехаен и за общата ни съсипия..
Ала що да правим?
Българинът свива рамене и мъдро той отсича -Орисия!

                                            Psyhea 21.09.2018
« Последна редакция: Септември 21, 2018, 08:09:34 am от Psyhea »

Тагове към темата: