Apocryphal Academy

Автор Тема: ФРАНК СТОУНЕР: Митът за извънземните, Ню Ейдж наратив  (Прочетена 437 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Няма лошо да говорим за това :) Но иначе, най-градивно е да се концентрираме върху самите биони, защото тази серия експерименти са добре документирани по научен метод и пряко демонстрират контролирана абиогенеза. Останалото би представлявало просто периферна информация.





[ДеМео]: Друго доказателство, с което разполагал Райх, е... Всъщност, точно в момента на ето тези експерименти е бил открит оргонът. Става дума за тези светещи в синьо "биони", както ги е нарекъл. Мънички мехурчета, които се появяват, когато материята е в състояние на разграждане. Те са нещо като самостоятелна единица, но на под-клетъчно ниво. Тези неща могат да се пре-организират в нови клетки. Но те освен това може да се извлекат и от неорганичен материал.

Тази снимка е от МОЯТА лаборатория, аз самият направих този разтвор от кварцов пясък, нагорещен до червено, поставен в разтвор на калиев хлорид (нормален разтвор 0.1), след това просто се наблюдава, в рамките на минути. И се виждат тези сини мехурчета. Имам и други слайдове към тази снимка, но те в момента са под формата на YouTube-видео на канала ни. Ако потърсите името ми в YouTube, би трябвало да намерите няколко мои лекции, а точно тази е върху бионните експерименти на Райх.

Живоподобните неща, извлечени от неорганичен материал, са доста впечатляващи - освен това подлежат на култивиране (размножаване в култури, бел.прев). По мое лично мнение, Райх е човек, който е разрешил въпроса с произхода на живота. Но, отново, това никога не се споменава.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил


Абиогенезата е процесът на възникване на живот от нежива материя. Учените спекулират, че животът може да е възникнал в резултат на случайни химични процеси, произвели самодвъзпроизвеждащи се молекули. Една от популярните хипотези включва хичина реактивност около хидротермални отвори. [1][2] Тази хипотеза все още не е доказана емпирично.



ИСТОРИЯ: ПРОИЗВОЛНО (СПОНТАННО) САМОЗАРАЖДАНЕ


Преди векове се е смятало, че абиогенезата се случва навсякъде около нас.

Тази хипотеза за "произволно (спонтанно) самозараждане" е проповядвана в Гръко-римския свят от такива известни философи като Анаксимандър и Аристотел (History of Animals, Generation of Animals). Техните средновекивни наследници също пропагандират тази хипотеза, посочвайки части от Библията, които, изглежда, я подкрепят, като Битие 1:20:


Цитат
20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

Но през 1646 г., Sir Thomas Browne публикува книгата Pseudodoxia Epidemica ("Вулгарски грешки" ("Vulgar Errors") или "Популярни лъжливи вярвания" ("Popular False Beliefs")), в която той изразява скептицизъм по отношение на различни общи вярвания, включително произволното (спонтанното) самозараждене.



Цитат
Произволно (спонтанно) самозараждане е хипотеза, според която животът на Земята е възникнал от само себе си, спонтанно и без намесата на външна сила. Тази теория възниква през Древността, а по-късно е била поддържана и от християнската църква. Теорията твърди, че от различни биологични продукти, смесени по подходящ начин, могат да се образуват живи същества, като мухи, мишки, плъхове и други. Хипотезата достига такава популярност през Средновековието, че дори са се предлагали рецепти за възникването на различни животни от мръсно бельо и други. Давали са се и рецепти даже за възникването на човек.

През 16 век италианският учен Франческо Реди убедително доказва, че тази хипотеза е изначално грешна, след като провежда редица експерименти (т. нар. „опити на Реди“). Доказването на погрешността на тази хипотезата му донася доста проблеми и сблъсъци с църквата. През 19 век френският учен Луи Пастьор по много убедителен начин, чрез по-усъвършенствани експерименти доказва верността на твърденията на Реди. След опитите на Пастьор хипотезата за спонтанното самозараждане на живота окончателно пропада.



Произволното (спонтанното) самозараждане е дискридитирано и от подобните на тези на Франческо Реди  експерименти на Луи Пастьор през 1861 г.


Но и до днес има такива, които вярват в спонтанното самозараждане. Вилхелм Райх, например, "открива" микроскопични везикули, наречени от него "биони", които се самоорганизират в амеби. (Той не вярва в хипотезата за "замърсяване на въздуха".)



« Последна редакция: Януари 13, 2020, 11:31:42 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

ЕКСПЕРИМЕНТИ С АБИОГЕНЕЗА



През 2001 г., Louis Allamandola демонстрира, че органична материа може да бъде синтезирана в дълбокия космос с помощта на "Chill vacuum chamber" (вакуумна камера) - много биомолекули: нитрили, етери, алкохол, пръстеновидни въглеводори, и др.[12] [13]

В допълващ експеримент, Jennifer Blank от Националната Лаборатория Lawrence Berkeley съобщава: "Чрез последващ химичен анализ, екипът откри, че първоначалните аминокиселини в сместта са се съединили и са образували пептиди, от които могат да се образуват протеини."[14]

През 2014 г., група изследователи успява да създаде и четирите компонента на РНК, като симулира сблъсък на астероид в първични условия.[17]

В доклад от 2015 г. се посочва, че химическите прекурсори за синтеза на аминокиселини, липиди и нуклеоиди, необходими за примитивните клетки, биха могли да възникнат едновременно под влиянието на ултравиолетова светлина.[18]

През 2015 г., спускаемият апарат Филе открива 16 органични съодинения, 4 от които до този момента не са били открити, на кометата 67P/Churyumov–Gerasimenko. Много от тези органични субстанции са важни градивни елементи на живота.[19] [20][21]



« Последна редакция: Януари 13, 2020, 12:37:15 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

През 2015 г., учени от НАСА, изучаващи произхода на живота, успяват да репродуцират урацил, цитозин и тимин от ледена проба, съдържаща пиримидин, при условия, подобни на тези в космоса.[22][23]

Изследване от 2016 г. демонстрира, че градивните елементи на живота могат да бъдат реплицирани в дълбоководни цепнатини. Тези експерименти показват за първи път, че молекули на РНК могат да се образуват в алкални хидротермални кратери.[24][25]



« Последна редакция: Януари 13, 2020, 12:55:19 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил

ВЕРОЯТНОСТ ЗА АБИОГЕНЕЗА



Вероятността за абиогенеза в определена ситуация е важна, както за оценка на това, доколко животът е възникнал чрез абиогенеза, както и за оценка на вероятността за извънземен живот..

Наивни оценки на вероятността, концентриращи се върху вероятността за отделни химически елементи или организми, предполагат, че абиогенезата е почти невероятна: шансът, конкретен протеин от 300 аминокиселини да бъде създаден от набор от атоми е около 2.04 x 10390 на 1, но това пренебрегва факта, че процесът почти със сигурност е по-постепенен. Освен това, не трябва да се изчислява вероятността за възникване на конкретен протеин, а вероятността за възникване на някакъв протеин, който можем да наречем жив.[27]

Същият проблем възниква, когато креационистите използват аргумента на Hoyle-Wickramasinghe, че вероятността, всички химични елементи в дадена бактерия да са възникнали случайно, е около 1040,000. Никой не твърди, че бактериите са се появили случайно, без по-прост прекурсор.[28][29]

Оценката на действителната вероятност за възникване на живот изисква точно знание не само за условията в света в момента на възникване на живота и знание за последващия прецизен химичен път, но и сумата на вероятностите за всички възможни пътища, по които би могъл да възникне живот. Всяка оценка би следвало да вземе предвид и броя на планетите, подходящи за живот във Вселената. Следователно, невероятно трудно е, ако не и невъзможно, да се изчисли акуратно вероятността за живот.[29]


Креационистите обикновени използват невероятността за абиогенеза като аргумент срещу абиогенезата, разчитайки на некоректното прилагане на Закона за големите числа.



Цитат
Закон за големите числа е принцип в теорията на вероятностите, по силата на който при дадени общи условия, съвместното действие на случайни фактори води до слабо зависещ от случайността резултат. Един от илюстративните примери показва, че при голям брой независими повторения на ситуации, при които понякога настъпва дадено случайно събитие, честотата на появите на това събитие се приближава до неговата точно определена вероятност (т.е. отношението на броя на случаите, в които то настъпва, към общия брой повторения на ситуациите).

Пример за действие на закона: Средното тегло на 10 ябълки взети от куп със 100 ябълки е вероятно по-близо до истинското средно тегло на 100-те ябълки отколкото средното тегло на 3 ябълки взети от същия куп. Това е така, защото мострата от 10 ябълки е по-голяма от мострата от 3 ябълки и по-добре представлява цялата група. По същия начин, ако се вземе средното тегло на 99 ябълки, то ще е почти същото като средното тегло на всичките сто ябълки.
« Последна редакция: Януари 13, 2020, 02:07:51 pm от Glasberg »

Тагове към темата: