Apocryphal Academy

Автор Тема: Короната на Лъва  (Прочетена 1467 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Короната на Лъва
« -: Юни 16, 2018, 08:33:25 pm »
                     

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Короната на Лъва
« Отговор #1 -: Юни 17, 2018, 09:20:49 am »

                     
                                                        Резултат с изображение за lord lyon king of arms crown


                                                                      The Crown of Lord Lyon King of Arms





Цитат
                                                                                                Lord Lyon King of Arms


                                                                                             Coat of Arms of the Lord Lyon King of Arms.svg
                                                                                     
                                                                                                                      The
                                                                                                                arms of office
                                                                                                        of Lord Lyon King of Arms

Gallo-BritishScotland                                           


                                                                                                                                                                                       Flag of Scotland.svg
                                                                                                                                                                       
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Scots law                                                                                         
  • The Right Honourable the Lord Lyon King of Arms, the head of Lyon Court, is the most junior of the Great Officers of State in Scotland and is the Scottish official with responsibility for regulating heraldry in that country, issuing new grants of arms, and serving as the judge of the Court of the Lord Lyon, the oldest heraldic court in the world that is still in daily operation.
  • The historic title of the post was the High Sennachie, and he was given the title of Lord Lyon from the lion in the coat of arms of Scotland.[1]The post was in the early nineteenth century held by an important nobleman, the Earl of Kinnoull, whose functions were in practice carried out by the Lyon-Depute. The practice of appointing Lyon-Deputes, however, ceased in 1866.ResponsibilitiesThe Lord Lyon is responsible for overseeing state ceremonial in Scotland, for the granting of new arms to persons or organisations, and for confirming proven pedigrees and claims to existing arms as well as recognising clan chiefs after due diligence. He also registers and records new clan tartans, upon request from the clan chief. The Lyon Register (officially the Public Register of All Arms and Bearings in Scotland), on which the Lord Lyon records all Scotland's coats of arms, dates from 1672.[2]As Lyon Court is a government department, fees paid for granting coats of arms are paid to the Treasury. The misuse of arms is a criminal offence in Scotland, and treated as tax evasion. Prosecutions are brought before Lyon Court, Lord Lyon being the sole judge. Appeals from the Lyon Court can be made to the Court of Session in Edinburgh. There is no appeal if the Lord Lyon refuses to grant a coat of arms, as this is not a judicial function, but an exercise of his ministerial function, although an appeal by way of judicial review may succeed if it can be shown that the Lord Lyon acted unreasonably.[citation needed]EquivalentsSir Francis Grant, Lord Lyon King of Arms (left), and the Duke of York(centre) proceeding to St Giles' Cathedral in 1933The Lord Lyon has several English
  • Правото почитание на Лионския крал на Лион, ръководител на Лионския съд, е най-младият от големите държавни служители в Шотландия и е шотландски служител, отговарящ за регулирането на хералдиката в тази страна, издаването на нови помощи за оръжие и обслужването като съдия на съда на Господ Лион, най-старият хералдически съд в света, който все още е в ежедневна операция.
  • Историческото заглавие на пост е Високата Сеначия и му е дадена титлата "Лорд Лион" от лъва в герба на Шотландия. [1] Постът е бил в началото на деветнадесети век, заеман от важен благородник, графът на Kinnoull, чиито функции на практика са били изпълнявани от дежурата в Лион. Практиката за назначаване на Лион-депутати обаче е прекратена през 1866 г. Отговорности Лорд Лион е отговорен за надзора на държавната церемония в Шотландия за предоставяне на нови оръжия на лица или организации и за потвърждаване на доказани родословия и претенции за съществуващите оръжия, разпознавайки началниците на клана след надлежна грижа. Той също така регистрира и записва нови кланове татани, по искане на началника на клана. Лионският регистър (официално публичният регистър на всички оръжия и лагери в Шотландия), на който лорд Лион записва всички гербове на Шотландия, датира от 1672 г. [2] Тъй като Lyon Court е правителствен отдел, заплащаните такси за предоставяне на палта оръжията се плащат на Министерството на финансите. Злоупотребата с оръжие е престъпление в Шотландия и се разглежда като укриване на данъци. Прокурорите са заведени пред съда в Лион, като лидерът Лион е единственият съдия. Обжалването от съда в Лион може да бъде направено в Съда на Европейския съвет в Единбург. Не съществува обжалване, ако Господ Лион отказва да даде герб, тъй като това не е съдебна функция, а упражняване на неговата министерска функция, макар че обжалването чрез съдебен преглед може да бъде успешно, ако може да се докаже, че Господ Лион е действал неоснователно. Еквиваленти Сър Франсис Грант, лорд Лион крал на оръжията (вляво) и херцогът Йорк (център) пристъпва към катедралата Свети Джайлс през 1933 г. Лорд Лион има няколко английски
  •                                                                                                                          
                                            Sir Francis Grant, Lord Lyon King of Arms (left), and the Duke of York(centre) proceeding to St Giles' Cathedral in 1933
  • equivalents:   
  • Being responsible for Scottish state ceremonies he parallels the Earl Marshal in England.
    • The Lord Lyon is the heraldic authority for Scotland, much as the English Kings of Arms are responsible for granting arms in England.
    • England has three "Kings of Arms", or high heraldic officers (Lord Lyon is Scotland's only one): the Garter Principal, the Clarenceux(responsible for southern England), and the Norroy and Ulster (responsible for northern England and Northern Ireland). Unlike the English Kings of Arms, who cannot grant arms without a warrant from the (English) Earl Marshal, Lyon does not need permission, but grants by his own power.
    • Whilst in England the Court of Chivalry (which last met in 1954) is a civil court, in Scotland the Lyon Court meets often and has criminal jurisdiction. Lord Lyon is empowered to have assumed coats of arms, and whatever they are affixed to, destroyed. As an example, when Leith Town Hall, now used as a police station, was renovated during the 1990s, several of the coats of arms decorating the Council Chamber were found to be attributed to the wrong person. The police were given special permission to retain the display, on condition that the tourist guides pointed out the historical anomalies.
    The Lord Lyon is also one of the few individuals in Scotland officially permitted to fly the "Lion Rampant", the Royal Banner of Scotland.[3]Symbols of Office[edit]A new collar of state was made in 1998- a chain with 40 gold links, replacing the item that went missing after the Battle of Culloden.[4] In 2003 a new crown was made for the Lord Lyon, modelled on the Scottish royal crown among the Honours of Scotland.[5] This crown has removable arches (like one of the late Queen Mother's crowns) which will be removed at coronations to avoid any hint of lèse majesté.[citation needed]List of officeholders[edit]Lord Lyon King of Arms' crownThe following persons have held the title:[6]Unknown (pre 1399)
еквиваленти:
Като отговаря за шотландските държавни церемонии, той е паралел на Ърл маршал в Англия.
Господ Лион е хералдическият орган за Шотландия, както и английските крале на оръжията са отговорни за даването на оръжие в Англия.
В Англия има три "царе на оръжието" или висши хералдически офицери (лорд Лион е единственият в Шотландия): завеждащият жартиера, кланьорският остров (южната част на Англия) и Norroy и Ulster (отговорни за Северна Англия и Северна Ирландия). За разлика от английските крале на оръжието, които не могат да дадат оръжие без заповед от английския Ърл маршал, Лион не се нуждае от разрешение, а от собствената си сила.
Докато в Англия Съдебната палата (която последно се е срещала през 1954 г.) е гражданска юрисдикция, в Шотландия съдът в Лион се среща често и има наказателна юрисдикция. Господ Лион е упълномощен да приеме гербове и каквото и да са прикрепени към тях, унищожени. Например, когато през 90-те години беше обновена кметството на Лийт, сега използвано като полицейско управление, няколко герба, декориращи Камарата на Съвета, се окачествяват на неподходящия човек. Полицията получи специално разрешение да задържи дисплея, при условие че туристическите водачи посочиха историческите аномалии.
Лорд Лион е също така един от малкото хора в Шотландия, официално разрешени да летят с "Лъвът", Кралския банер на Шотландия. [3] Символи на Офис [редактиране] През 1998 г. е създадена нова държавна яка - верига с 40 златни връзки, заменящи елемента, който изчезна след битката при Кулоден. [4] През 2003 г. е направена нова корона за лорд Лион, модел на шотландската кралска корона сред уважаванията на Шотландия. [5] Тази корона има подвижни арки (като една от късните корони на кралицата), които ще бъдат премахнати при коронации, за да се избегне намек за lèse majesté. Списък на служителите [редактиране] Lord Lyon Краля на кралските оръжия заглавието: [6] Неизвестно (преди 1399)


    • Henry Greve (c.1399)
    • ... Douglas (1400–1421)
    • Alexander Nairne of Sandford (1437–1450)
    • Duncan Dundas of Newliston (1450–1471)
    • The Laird of Woodhead (1471–1481)
    • Unknown (1481–1489)
    • Sir Andrew Murray of Truim (1489–1496)
    • Henry Thomson of Keillour (1496–1512)
    • Sir William Cumming of Inverallochy (1512–1519)
    • Thomas Pettigrew of Magdalensyde (1519–1542)
    • Sir David Lindsay of the Mount (1542–1554)
    • Sir Robert Forman of Luthrie (1555–1567)
    • Sir William Stewart of Luthrie (1568)
    • Sir David Lindsay of Rathillet (1568–1591)
    • Sir David Lindsay of the Mount (Secundus) (1591–1620)
    • Sir Jerome Lindsay of Annatland (1620–1630)
    • Sir James Balfour of Denmilne and Kinnaird, 1st Baronet (1630–1654)
    • Sir James Campbell of Lawers (1658–1660)
    • Sir Alexander Durham of Largo (1660–1663)
    • Sir Charles Erskine of Cambo, Baronet (1663–1677)
    • Sir Alexander Erskine of Cambo, 2nd Baronet (1677–1726)
    • Alexander Brodie, 19th of that Ilk (1727–1754)
    • John Hooke-Campbell of Bangeston (1754–1795)
    • Robert Boswell of St. Boswells (1795–1796)
    • Robert Aureol Hay-Drummond, 10th Earl of Kinnoull (1796–1804)
    • Thomas Robert Hay-Drummond, 11th Earl of Kinnoull (1804–1866)
    • George Burnett (1866–1890)
    • Sir James Balfour Paul (1890–1926)
    • George Sitwell Campbell Swinton (1927–1929)
    • Sir Francis James Grant (1929–1945)
    • Sir Thomas Innes of Learney (1945–1969)
    • Sir James Monteith Grant (1969–1981)
    • Sir Malcolm Rognvald Innes of Edingight (1981–2001)
    • Robin Orr Blair (2001–2008)
    • William David Hamilton Sellar (2008–2014)
    • The Reverend Canon Dr. Joseph John Morrow (from 2014)[7][8]

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Короната на Лъва
« Отговор #2 -: Юни 17, 2018, 09:31:04 am »



                                               Coat of Arms of Alfred, Duke of Saxe-Coburg and Gotha.svg height=113     File:Heraldic Royal Crown of the Kingdom of the Two Sicilies.svg height=160     Coat of Arms of Alfred, Duke of Saxe-Coburg and Gotha.svg height=113


                                                                       


                                                                              ALMANACH DE SAXE GOTHA








 almanachdesaxegotha.org.jpg



   

A monarchy conducted with infinite wisdom and infinite benevolence is the most perfect of all possible governments, for if the Allies at the  peace table at Versailles had allowed a Hohenzollern, a Wittelsbach
and a Habsburg to return to their thrones, there would have been no Hitler. A democratic basis of society might have been preserved by a  crowned Weimar in contact with the victorious Allies
"


Една монархия, водена с безкрайна мъдрост и безкрайно благоволение, е най-съвършеното от всички възможни правителства, защото ако съюзниците на мирната маса във Версай позволиха на Хоенцолерн, Вителсбах
и Хабсбург, за да се върнат на трона си, нямаше да има Хитлер. Една демократична основа на обществото би могла да бъде запазена от коронясан Ваймар в контакт с победилите съюзниците "

The Monarchies of the World
A monarchy is a form of government in which sovereignty  is actually or nominally embodied in a single individual the monarch, there are currently 44 or so Nations in the World with a Monarch as their Head of State, they fall into the following six categories which are listed below for reference.

Монархията е форма на управление, в която суверенитетът всъщност или номинално е въплътен в един индивид от монарха, в момента има 44 нации в света с монарх като държавен глава, те попадат в следните шест категории, които са изброени по-долу за справка.

 
imperial-russia-tsar-romanov.jpg
 
I - Commonwealth Realms: Sixteen Commonwealth realms (Antigua and Barbuda, Australia, Bahamas, Barbados, Belize, Canada, Grenada, Jamaica, New Zealand, Papua New Guinea, Saint Kitts and Nevis, Saint Lucia, Saint Vincent and the Grenadines, Solomon Islands,Tuvalu and United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland) all share Queen Elizabeth II as monarch in a personal union arrangement. They all share a common British inheritance and have evolved out of the British Empire into membership of  the Commonwealth of Nations as fully independent states where they retain Queen  Elizabeth as head of state; unlike other members of the Commonwealth of Nations which are either dependencies, republics or have a different royal house. All sixteen realms are constitutional monarchies and full democracies where the  queen has limited powers or a largely ceremonial role. The queen is head of the established Protestant Christian Church of England in the United Kingdom  however, the other monarchies do not have an established church.

I - Общество на британските общности: 16 държави от Британската общност (Антигуа и Барбуда, Австралия, Бахамски острови, Барбадос, Белиз, Канада, Гренада, Ямайка, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Соломоновите острови , Тувалу и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия) споделят кралица Елизабет II като монарх в личен съюз. Всички те имат общо британско наследство и са се развили от Британската империя в членство в Общността на нациите като напълно независими държави, където запазват кралица Елизабет като държавен глава; за разлика от други членове на Общността на нациите, които са или зависимости, републики или имат различна кралска къща. Всички шестнадесет области са конституционни монархии и пълни демокрации, където царицата има ограничени правомощия или до голяма степен церемониална роля. Кралицата е глава на установената протестантска християнска църква в Англия в Обединеното кралство, но другите монархии нямат установена църква.


II - Other European Constitutional Monarchies: Andorra, Belgium, Denmark, Luxembourg,Netherlands, Norway, Spain, and Sweden are fully democratic states in which the monarch has a limited or largely ceremonial role. There is generally a Christian religion established as the official church in each of these countries. This is aform of Protestantism in Norway, Sweden, Denmark, and the Netherlands, while Belgium,
Luxembourg,and Andorra are Roman Catholic countries. Spain has no official State religion.Andorra is unique among these monarchies, as it is, by definition, a diarchy, with the  Co-Princeship being shared by the President of France and the Bishop of Urgell. This situation, based on historic precedence, has created a unique situation among monarchies, as both Co-Princes are not of Andorran descent, and one is elected by common citizens (of France, however, as Andorrans cannot vote in the French Presidential Elections).



II - Други европейски конституционни монархии: Андора, Белгия, Дания, Люксембург, Холандия, Норвегия, Испания и Швеция са напълно демократични държави, в които монархът има ограничена или до голяма степен церемониална роля. По принцип има християнска религия, установена като официална църква във всяка от тези страни. Това е форма на протестантството в Норвегия, Швеция, Дания и Холандия, докато Белгия,
Люксембург и Андора са римски католически страни. Испания няма официална държавна религия. Андора е уникална сред тези монархии, тъй като по дефиниция тя е диархия, като съпричастието се споделя от президента на Франция и от епископа на Ургъл. Тази ситуация, основана на историческо предимство, създава уникална ситуация сред монархиите, тъй като и двамата съпричастни не са от Андора и един е избран от обикновени граждани (на Франция обаче, тъй като Андорас не може да гласува във френските президентски избори)



III - European Constitutional - Absolute Monarchies: Liechtenstein and Monaco are  constitutional monarchies in which the Prince retains many powers of an absolute monarch. For example the 2003 Constitution referendum which gives the Prince of Liechtenstein the power to veto any law that the Landtag proposes and the Landtag  can veto any law that the Prince tries to pass. The Prince can hire or dismiss any elective member or government employee from his or her post. However what makes him not an absolute monarchy is that the people can call for a referendum to end the monarchy's reign. The Prince of Monaco has simpler powers but can not  hire or dismiss any elective member or government employee from his or her post, but he can elect the minister of state, government council and judges. Both Albert II and Hans-Adam II have quite a bit of political power, but they also own huge tracts of land and are shareholders in many companies.


III - Европейска конституция - абсолютна монархия: Лихтенщайн и Монако са конституционни монархии, в които принцът запазва много правомощия на абсолютен монарх. Например референдумът за Конституцията от 2003 г., който дава на принца на Лихтенщайн правомощието да налага вето на всеки закон, който Landtag предлага, а Landtag може да налага вето на всеки закон, който принцът се опитва да премине. Принцът може да наеме или отхвърли всеки избирателен член или държавен служител от своя пост. Но това, което не го прави абсолютна монархия, е, че хората могат да призоват за референдум за прекратяване на царуването на монархията. Принцът на Монако има по-опростени правомощия, но не може да назначава или освобождава избирателен член или държавен служител от длъжността си, но може да избере държавен министър, правителствен съвет и съдии. Както Алберт II, така и Ханс-Адам II имат доста политическа власт, но също така притежават огромни площи земя и са акционери в много компании.

almanach-de-saxe-gotha-picture.jpg

IV - Islamic Monarchies: Islamic monarchs of Bahrain, Brunei, Jordan, Kuwait, Malaysia, Morocco, Oman, Qatar, Saudi Arabia, and the United Arab Emirates generally retain far more powers than their European or Commonwealth counterparts. Brunei, Oman, Qatar, and Saudi Arabia remain absolute monarchies; Bahrain, Kuwait and United  Arab Emirates are classified as mixed, meaning there are representative bodies of
some kind, but the monarch retains most of his powers. Jordan, Malaysia and Morocco  are constitutional monarchies, but their monarchs still retain more substantial  powers than European equivalents. Malaysia could also be considered as an East Asian constitutional monarchy.
V - East Asian Constitutional Monarchies: Bhutan, Cambodia, Japan, Thailand have constitutional monarchies where the monarch has a limited or ceremonial role. Bhutan, Japan, and Thailand are countries that were never colonised by European powers, but have changed from traditional absolute monarchies into constitutional  ones during the twentieth century. Cambodia had its own monarchy after independence  from France, which was deposed after the Khmer Rouge came into power and the   subsequent invasion by Vietnam. The monarchy was subsequently restored in the peace
agreement of 1993. Shintoism and Mahayana Buddhism are the established religion in  Japan, while Bhutan, Cambodia and Thailand are all Theravada Buddhist countries.  However, most Japanese people practice Buddhism and Shinto simultaneously.
VI - Other Monarchies: Five monarchies do not fit into one of the above groups by  virtue of geography or class of monarchy: Tonga and Samoa in Polynesia; Swaziland
and Lesotho in Africa; and the Vatican City in Europe. Of these, Lesotho and Tonga  are constitutional monarchies, while Swaziland and Vatican City are absolute  monarchies. Samoa falls into neither class, as one of the Four Paramount Chiefs  of the country is elected to hold the position of O le Ao o le Malo, or "Chieftain of the Government". This position is not required by the Samoan constitution, which is why Samoa is officially classified as a republic rather than a constitutional  monarchy. Swaziland is also unique among these monarchies, often being considered a  diarchy. The King, or Ngwenyama, rules alongside his mother, the Ndlovukati, as dual heads of state originally designed to be checks on political power. The Ngwenyama, however, is considered the administrative head of state, while the Ndlovukati is  considered the spiritual and national head of state, a position which more or less has  become symbolic in recent years. The Pope is monarch of Vatican City by virtue of his position as head of the Catholic Church; he is an elected rather than hereditary ruler.



IV - Ислямски монархии: Ислямските монарси на Бахрейн, Бруней, Йордания, Кувейт, Малайзия, Мароко, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства обикновено притежават далеч повече сили, отколкото техните колеги от Европа или от Британската империя. Бруней, Оман, Катар и Саудитска Арабия остават абсолютни монархии; Бахрейн, Кувейт и Обединените арабски емирства са класифицирани като смесени, което означава, че има представителни органи на
някакъв вид, но монархът запазва повечето си сили. Йордания, Малайзия и Мароко са конституционни монархии, но техните монарси все още запазват по-значителни правомощия от европейските еквиваленти. Малайзия може да се разглежда и като източноазиатска конституционна монархия. V - Източноазиатски конституционни монархии: Бутан, Камбоджа, Япония, Тайланд имат конституционни монархии, където монархът има ограничена или церемониална роля. Бутан, Япония и Тайланд са страни, които никога не са били колонизирани от европейските сили, но са се променили от традиционните абсолютни монархии в конституционни през ХХ век. Камбоджа има своя собствена монархия след независимостта си от Франция, която беше свалена след встъпването на Червените кхмери на власт и последвалото нахлуване от Виетнам. Впоследствие монархията е възстановена в мир
Споразумение от 1993 г. Шинтоизъм и Махаяна Будизъм са установената религия в Япония, а Бутан, Камбоджа и Тайланд са всички будистки държави Теравада. Повечето японски хора обаче практикуват будизма и Шинто едновременно. VI - Други монархии: Пет монархии не се вписват в една от горните групи по география или класа на монархията: Тонга и Самоа в Полинезия; Свазиленд
и Лесото в Африка; и Ватикана в Европа. От тях Лесото и Тонга са конституционни монархии, докато Свазиленд и Ватиканският град са абсолютни монархии. Самоа не попада в нито една класа, тъй като един от Четирите главни началници на страната е избран да заема длъжността "O le Ao o le le Malo" или "Вожд на правителството". Тази позиция не се изисква от конституцията на Саоан, поради което Самаа е официално класифицирана като република, а не като конституционна монархия. Свазиленд също е уникален сред тези монархии, често се счита за диархия. Кралът или Нгуеняма управлява заедно с майка си, Ндлюкатите, като двойни държавни ръководители, първоначално предназначени да контролират политическата власт. Ngwenyama обаче се смята за административен държавен глава, докато Ndlovukati се счита за духовен и национален държавен глава, позиция, която повече или по-малко се е превърнала в символ през последните години. Папата е монарх на Ватикана по силата на позицията си на ръководител на католическата църква; той е избран, а не наследствен владетел.


    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d3/Wappen_Sachsen_Coburg_Gotha.png/383px-Wappen_Sachsen_Coburg_Gotha.png height=300     


The History and Creation of the
Duchy of Saxe-Coburg and Gotha


duke-ernst-II-ofsaxe-coburg-gotha.jpg height=300
Duke Ernst I - 1826-1844 
 
The two duchies of Saxe-Coburg and Saxe-Gotha originated in the division of the ancestral estates of Duke Ernest the Pious (d. 1675), the founder of all the  Saxon ducal lines (except the grand-ducal line of Saxe-Weimar-Eisenach), among  his seven sons. With Duke Frederick IV, who had become a Catholic at Rome in 1807, the line of Saxe-Gotha became extinct (1821), and, after long disputes concerning the succession, the territory of Gotha fell to the line of Coburg-Saalfeld in 1826. were among the Saxon duchies held by the Ernestine branch of the Wettin dynasty.

Двете души на Сакскобургготски и Сакско-Гота произхождат от разделянето на племенните имения на херцог Ърнест Пений (1675 г.), основател на всички саксонски лидерски линии (с изключение на великодушната линия на Сакско-Ваймар- Айзенах) сред седемте си сина. С херцог Фредерик IV, който се е превърнал в католик в Рим през 1807 г., редът на Саксе-Гота изчезнал (1821 г.) и след продължителни спорове относно наследяването територията на Гота паднала на линия Кобург-Саалелд през 1826 г. са били сред саксонските духове, държани от Ърнестинския клон на династията Уетин.


Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Короната на Лъва
« Отговор #3 -: Юни 17, 2018, 09:31:49 am »


   Coburg_castle.jpg height=300
Coburg Castle

The duchy of Saxe-Coburg and Gotha originated as the personal union of these  two duchies in 1826, after the death of the last Duke of Saxe-Gotha-Altenburg, who died without male heirs. His Wettin relations repartitioned his lands. The former husband of Louise of Saxe-Gotha-Altenburg, the only niece of the  last duke, was Duke Ernest III of Saxe-Coburg-Saalfeld. He received Gotha  and changed his name and title to Ernest I, Duke of Saxe-Coburg and Gotha  although, technically, the two duchies remained as separate duchies.

Дъщерята на Сакскобургготски и Гота възниква като личен съюз на тези две души през 1826 г., след смъртта на последния херцог на Сакско-Гота-Алтенбург, който починал без мъжки наследници. Неговите взаимоотношения с Уеттин преразпределиха земите му. Бившият съпруг на Луис от Сакско-Гота-Алтенбург, единствената племенница на последния херцог, е херцог Ернест III от Сакскобургготски. Той е получил Гота и е променил името и титлата си на Ърнест I, херцог на Сакскобургготски и Гота, въпреки че, технически, двете духове са останали като отделни духове.

Coburg_Schloss_Callenberg_Blick_vom_Rosengarten.jpg height=300
Schloss Rosenau in Coburg

Many members of the ruling house of Saxe-Coburg-Gotha ascended the thrones of several European countries during the nineteenth century. By his marriage with Queen Victoria (1840), Prince Albert became the founder of the present royal house of England; Prince Leopold was elected hereditary King of Belgium in 1831, the Belgian branch of the House of Saxe-Coburg becoming Roman Catholic.

Много от членовете на управляващата къща на Сакс-Кобург-Гота излязоха на трона на няколко европейски държави през деветнадесети век. С брака си с кралица Виктория (1840 г.), принц Алберт става основател на сегашната кралска къща на Англия; Принц Леополд е избран за наследствен крал на Белгия през 1831 г., белгийският клон на Дома на Сакскобургготски става римокатолик.

prince-Ferdinand-Saxe-Coburg-Kohary.jpg height=300
Prince Ferdinand of Saxe-Coburg-Gotha-Koháry

The line of the House of Saxe-Coburg-Kohary, founded through the marriage of Prince Ferdinand with the heiress of the Hungarian princely House of Kohary  (1816), is also Roman Catholic. A son of this marriage, Ferdinand, was the founder (1837) of the dynasty which ruled in Portugal until 1910; a grandson, also  named Ferdinand, became in 1887 hereditary Prince, and in 1909 King (Tsar) of  Bulgaria. In the Duchy of Saxe-Coburg and Gotha the main line became extinct in  1893, the succession falling to the English branch; Duke Charles Edward (b. 1884), son of the Duke of Albany and grandson of the Prince Consort Albert and
Queen Victoria, has reigned since 1899 (until 1905 under a guardian).

Линията на къщата на Сакскобургготски, основана чрез брака на княз Фердинанд с наследницата на унгарската принцова къща на Кохари (1816 г.), е и римокатоличка. Син на този брак, Фердинанд, е основателят (1837) на династията, управлявала в Португалия до 1910 г .; внук, наричан още Фердинанд, станал през 1887 г. наследствен принц, а през 1909 г. цар (цар) на България. В херцогството на Сакскобургготски и Гота главната линия изчезнала през 1893 г., а последователността падала на английския клон; Херцог Шарл Едуард (1884 г.), син на херцог на Олбъни и внук на принц Консорт Албърт
Кралица Виктория, царува от 1899 г. (до 1905 г. под пазител)
duke-ernst-I-saxe-coburg-gotha.jpg height=300
Duke Ernst II - 1844-1893

Duke Ernst I died in 1844. His elder son and successor, Ernest II, ruled until  his own death in 1893. As he died childless, the throne of the duchies would have passed to the male descendants of Ernst's late brother Albert, the Prince Consort, husband of Queen Victoria of the United Kingdom. However, the constitutions of both duchies excluded the British heir apparent from the ducal thrones if there were other eligible male heirs, although Albert Edward, Prince of Wales had already renounced his claim to the ducal throne in favour of his next brother,Prince Alfred, Duke of Edinburgh.

Херцог Ернст I починал през 1844 г. Неговият по-голям син и наследник Ърнест II управлявал до смъртта си през 1893 г. Тъй като той починал бездетен, трона на духовете щеше да премине към мъжките потомци на покойния брат на Ернст, , съпруг на кралица Виктория на Обединеното кралство. Въпреки това, конституциите на двата джуджета изключват британския наследник, очевиден от дукалските тронове, ако имаше други привилегировани мъжки наследници, въпреки че Алберт Едуард, принцът на Уелс, вече се е отказал от претенцията си към дикталния престол в полза на своя следващ брат, принц Алфред, Херцог на Единбург.

Alfred-duke-saxe-coburg-gotha.jpg height=300
Duke Alfred - 1893-1900

Alfred's only son, also named Alfred, committed suicide in 1899, so when Duke Alfred  died in 1900, he was succeeded by his nephew the Duke of Albany, the sixteen-year-old son of Queen Victoria's youngest son, Leopold. Alfred's next brother Prince Arthur, Duke of Connaught and his son Prince Arthur of Connaught having renounced the succession. Reigning as Duke Carl Eduard, or Charles Edward, under the regency
of the Hereditary Prince of Hohenlohe-Langenburg until he came of age in 1905,the new duke also continued to use his British title, Duke of Albany. As a result of Charles Edward fighting for Germany against the British in the  First World War, he was stripped of his British titles in 1919.


Единственият син на Алфред, който също се наричал Алфред, се самоубил през 1899 г., така че когато херцог Алфред починал през 1900 г., той бил наследен от племенника си херцог на Олбъни, шестнадесетгодишния син на най-малкия син на кралица Виктория, Леополд. Следващият брат на Алфред, принц Артър, херцог Конна и синът му принц Артър от Конаут, който се е отказал от наследството. Доминира като дук Карл Едуард, или Чарлз Едуард, под регентството
на наследствения принц на Hohenlohe-Langenburg до навършване на възрастта през 1905 г., новият херцог продължава да използва своята британска титла, херцог на Олбъни. В резултат на Чарлс Едуард, който се бори за Германия срещу британците през Първата световна война, през 1919 г. той е бил лишен от британските си титли.
duke-Carl_Eduard_Sachsen_Coburg_und_Gotha.jpg height=400
Duke Carl Eduard - 1900-1918

Charles Edward reigned until November 18, 1918 during the German Revolution, when the Workers' and Soldiers' Council of Gotha deposed him. The two  Duchies, now without a common ruler, became separate states until shortly thereafter, when they ceased to exist. Saxe-Coburg became a part of Bavaria and Saxe-Gotha merged with other small states in 1920 to form the new state of Thuringia in the Weimar Republic.

Чарлс Едуард царувал до 18 ноември 1918 г. по време на Германската революция, когато гонителският и военен съвет на Гота го отхвърлил. Двете духове, сега без общ владетел, стават отделни държави до скоро след това, когато престанат да съществуват. Сакскобургготски става част от Бавария, а Сакс-Гота се слива с други малки държави през 1920 г., за да формира новата държава Тюрингия във Ваймарската република.

gotha-gotha-gotha.jpg height=300
Friedenstein Castle in Gotha

The capitals of Duchy were Coburg and Gotha, the Duchy had an area of 751 sq. miles made up of the two chief divisions, the Duchy of Coburg (216 sq. miles) and the Duchy of Gotha (541 sq. miles), these divisions are separated from each other by a portion of Saxe-Meiningen and a strip of land belonging to Prussia (Kreis Schleusingen).In 1910 the territory had 257,208 inhabitants; in 1905 its population of 242,432
included 3897 Catholics (2 per cent), 237,187 Evangelicals, and 714 Jews. The two duchies were united in 1826 but each territory has still its own constitution,diet, and internal administration, even as regards religion and education.


Главните квартали на Дукей бяха Кобург и Гота, а херцогът имаше площ от 751 кв. Мили, съставена от двете главни дивизии: Кобург (216 кв. Км.) И Големия херцог (541 кв. Мили). разделянията са разделени една от друга от част от Сакс-Мейнинген и ивица земя, принадлежаща на Прусия (Kreis Schleusingen). През 1910 г. територията е имала 257 208 жители; през 1905 г. населението му е 242 432 души
включва 3897 католици (2%), 237187 евангелисти и 714 евреи. Двете души са обединени през 1826 г., но всяка територия все още има своя собствена конституция, диета и вътрешна администрация, дори по отношение на религията и образованието.

ernst-I-saxe-coburg-gotha.jpg height=360
Ernst I - Duke of Saxe-Coburg and Gotha

According to the House law of the Duchy of Saxe-Coburg and Gotha the full title of the Reigning Duke was: Wir, Ernst, Herzog zu Sachsen-Coburg und Gotha, Jülich, Cleve und Berg, auch Engern und Westphalen, lenndgraf in Thüringen, Markgraf zu  Meißen, gefürsteter Graf zu Henneberg, Graf zu der Mark und Ravensberg, Herr zu  Ravenstein und Tonna usw, English Translation: We, Ernest, Duke of Saxe-Coburg
and Gotha, Jülich, Cleves and Berg, also Angria and Westphalia, Landgrave in  Thuringia, Margrave of Meissen, Princely Count of Henneberg, Count of the Mark  and Ravensberg, Lord of Ravenstein and Tonna, et cetera.


Съгласно Закона за дома на херцогство Сакскобургготски и Гота, пълното заглавие на управляващия херцог е: Wir, Ernst, Herzog zu Sachsen-Coburg und Gotha, Jülich, Cleve und Berg, auch Engern und Westphalen, lenndgraf в Тюринген, Markgraf zu Meißen, gefürsteter Graf zu Henneberg, Graf zu der Mark und Ravensberg, Herr zu Ravenstein und Tonna usw, английски Превод: Ние, Ърнест, херцог на Сакс-Кобург
и Гота, Джюлих, Клийвс и Берг, също Ангрия и Вестфалия, Ландграв в Тюрингия, Маргрейв на Мейсен, Княжество на Хенеберг, Граф Марк и Равенсберг, Лорд на Равенщайн и Тона и др.
prince-albert-prince-consort.jpg height=390
Prince Albert - Prince Consort of Great Britain 

Prince Albert of Saxe-Coburg and Gotha (Francis Albert Augustus Charles  Emmanuel; later The Prince Consort; 26 August 1819 - 14 December 1861)  was the husband of Queen Victoria of Great Britain and Ireland. He was born  in the Saxon duchy of Saxe-Coburg-Saalfeld, at the age of 20 he married  his first cousin, Queen Victoria, with whom he would ultimately have nine  children. At first, Albert felt constrained by his position as consort, which did not confer any power or duties upon him.

Принц Алберт от Сакскобургготски и Гота (Франсис Алберт Август Карл Емануел, по-късно "Принц Консорт", 26 август 1819 - 14 декември 1861 г.) е съпруг на кралица Виктория на Великобритания и Ирландия. Роден е в саксонското херцогство Сакскобургготски, на 20-годишна възраст се оженил за първата си братовчедка, кралица Виктория, с която в крайна сметка щеше да има девет деца. Отначало Алберт се чувстваше ограничен от позицията му на съпруга, която не му дава никаква власт или задължения.

Queen_Victoria_Prince_Albert_and_their_nine_children.JPG height=250     
Queen Victoria and Prince Albert with their Nine Children


Over time he adopted many public causes, such as educational reform and a worldwide abolition of slavery, and took on the responsibilities of running the Queen's household, estates and office. He was heavily involved with the organisation of the Great Exhibition of 1851. Albert aided in the development of Britain's constitutional monarchy by persuading his wife to show less partisanship in her dealings with Parliament-although he actively disagreed with the interventionist foreign policy pursued during Lord Palmerston's tenure as Foreign Secretary.


С течение на времето той възприема много обществени причини, като например реформа в образованието и унищожаване на робството в световен мащаб, и поема отговорностите за управлението на дома, имотите и офиса на кралицата. Той е бил силно ангажиран с организирането на Великата изложба от 1851 г. Алберт подпомага развитието на британската конституционна монархия, като убеждава жена си да демонстрира по-малко партизанство в отношенията си с Парламента, макар че активно не се съгласи с интервенционната външна политика, преследвана по време на лорд Палмерстън мандат като външен министър.

queen-victoria-prince-albert.jpg height=325
Portraits of Queen Victoria and Prince Albert the Prince Consort

Prince Albert died at 10:50 p.m. on 14 December 1861 aged only 42 years old, in the Blue Room at Windsor Castle, in the presence of the Queen and five of their nine children. The contemporary diagnosis was typhoid fever, but modern writers have pointed out that Albert was ill for at least two years before his death, which may indicate that a chronic disease, such as Crohn's disease, renal failure, or cancer, was the cause of death., plunging the Queen into a deep mourning that lasted for the rest of her life. Upon Queen
Victoria's death in 1901, their eldest son, Edward VII, succeeded as the first British monarch of the Ducal line of Saxe-Coburg und Gotha of the Ernestine House of Wettin to which his father Prince Albert belonged.


Принц Албърт умира в 10:50 ч. на 14 декември 1861 г. на възраст само 42 години, в Синята стая в замъка Уиндзор, в присъствието на кралицата и пет от деветте им деца. Съвременната диагноза е била тибусова треска, но съвременните писатели са посочили, че Албърт е бил болен най-малко две години преди смъртта му, което може да означава, че хронично заболяване, като болест на Крон, бъбречна недостатъчност или рак, е причина за смъртта ., хвърляйки кралицата в дълбок скръб, който продължил до края на живота й. На кралицата
Смъртта на Виктория през 1901 г., най-големият им син, Едуард VII, е бил първият британски монарх на линията "Дюкал" Сакскобургготски и Гота на Ърнестинската къща на Уетин, на която принадлежи баща му принц Албърт

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Короната на Лъва
« Отговор #4 -: Юни 17, 2018, 09:35:59 am »

History of the Old Almanach de Gotha
Original Royal Genealogical Reference Handbook

Genuine Editions - 1763-1944 
 
    gothabook-gotha.jpg height=359
 
The Almanach de Gotha book would enter the language in its own right with the words  'all the Gotha was there'. Historically the Gotha has listed the Ruling Imperial, Royal and Princely Families of Europe, finally coming to an end with the Soviet occupation of the former Saxon Duchy of Saxe-Coburg und Gotha in the Year 1944 after nearly 181 years of European Royal Genealogical Reference.


Книгата Almanach de Gotha щеше да влезе на самия език с думите "цялата Гота беше там". Исторически Готът изброява управляващите императорски, кралски и принцови семейства на Европа, като най-накрая завършва със съветската окупация на бившето саксинско кралство Сакс-Кобург и Гота през 1944 г., след почти 181 години европейски кралски генеалогически справочник.

almanachdegotha-gotha.jpg height=354
 
The Almanach provided detailed facts and statistics on nations of the world, including their reigning and formerly reigning houses, those of Europe being more complete than those of other continents. It also named the highest incumbent officers of state, members of the diplomatic corps, and Europe's upper nobility with their families. Although at its most extensive the Almanach de Gotha numbered more than 1200 pages, fewer than half of which were dedicated to monarchical or aristocratic data, it acquired a reputation for the breadth and precision of its information on royalty and nobility compared to other Almanach's.
 

gothab8.jpg height=352
 
It was Emmanuel Christoph Klupfel (1712-76) being chaplain and later tutor to the young hereditary Prince of Saxe-Coburg, who was the founder of the Almanach de Gotha. The Almanach de Gotha published by Justus Perthes made its debut in the German Duchy of Saxe-Coburg und Gotha in 1763, the Court which during the 1760's under Duke Friedrich III and later under Duke Ernest II attracted Voltaire and which in the mid 1800's produced Prince Albert as consort for Queen Victoria. The Gotha's own familiar crown was stamped on the cover of what was to become the ultimate power register of the ruling classes
.

Именно Еманюел Кристоф Клупфел (1712-76 г.) е капелан и по-късно учител на младия наследствен принц на Сакскобургготски, който е основател на Алманах де Гота. През 1763 г. Алманах де Гота, издаден от Justus Perthes, дебютира в немското херцогство Сакскобургготски и Гота. Съдът, който през 1760 г. под ръководството на херцог Фридрих III и по-късно под херцог Ърнест II привлича Волтер и който в средата на 1800 г. произвежда принц Алберт като съпруга на кралица Виктория. Собствената позната корона на Гота е подпечатана на корицата на това, което трябваше да се превърне в най-висшата мощност на управляващите класове
 
Ruling-monarchs.jpg height=468
 
The Almanach de Gotha was unmoved by government decrees or bribes, those not included in its pages found themselves thwarted, Pretenders claims left in ruins, by the publisher who would not compromise itself for either inclusion or exclusion. Napoleon's reaction was typical. On 20 October 1807 the Emperor wrote to his Foreign Minister, de Champagny: 'Monsieur de Champagny, this year's Almanach de Gotha is badly done. I protest. There should be more of the French Nobility I have created and less of the German Princes who are no longer sovereign. Furthermore, the Imperial Family of Bonaparte should appear before all other royal dynasties, and let it be clear that we and not the Bourbons are the House of France. Summon the Minister of the Interior of Gotha at once so that I personally may order these changes'.


Алманах де Гота не беше подтикнат от правителствени постановления или подкупи, а онези, които не са включени в нейните страници, се оказаха осуетени, твърденията на претендентите, останали в развалини, от издателя, които не биха се компрометирали нито за включване, нито за изключване. Реакцията на Наполеон беше типична. На 20 октомври 1807 г. императорът пише на своя министър на външните работи де Шампан: "Господин де Шампан, тази година Алманах де Гота е зле направена. Аз протестирам. Трябва да има повече от френското благородство, което съм създал, и по-малко от германските принцове, които вече не са суверенни. Освен това, императорското семейство на Бонапарт трябва да се яви пред всички останали кралски династии и нека е ясно, че ние, а не Бурбоните, сме френски дом. Призовете веднага министъра на вътрешните работи на Гота, за да мога лично да наредим тези промени


tsarandking.jpg height=398
The Almanach de Gotha simply produced two editions the following year, the first the extremely rare "Edition for France - at His Imperial Majesty's Request" and the other "The Gotha - Correct in All Detail" Historically the Gotha was the determining instrument when it came to matters of protocol. Not only were orders of precedence easily checked, but marriages between parties not listed in the same Gotha section were often considered unequal at some courts, participants thereby loosing dynastic privileges and sometimes title and rank. The term morganatic applied to the marriage; it derived from the High German morgangeba, a gift by a groom to his bride on the morning following their wedding. It indicated that this was the full and only entitlement that the wife could expect from her new husband. Morganatic marriages were often called 'left hand marriages' due to the fact that inequality in rank required the groom to use his left hand instead or the right during the wedding ceremony.
Алманах де Гота просто издава две издания през следващата година, първата е изключително рядкото "Издание за Франция - по искане на Негово величествено величество", а другото "Готите - правилно във всички подробности" Исторически Гута е определящият инструмент, когато дойде към въпроси от протокола. Не само, че заповедите за превъзходство лесно се проверяват, но браковете между партии, които не са включени в същата секция в Гот, често се считат за неравномерни в някои съдилища, като по този начин участниците губят династични привилегии и понякога заглавие и ранг. Терминът морганизъм се прилага към брака; тя произлиза от високата германска morgangeba, подарък от младоженеца на невестата му сутрин след сватбата им. Тя посочи, че това е пълното и единствено право, което съпругата може да очаква от новия си съпруг. Морганските бракове често се наричат "леви бракове", поради факта, че неравенството в ранг изисквало на младоженеца да използва лявата си ръка вместо това или вдясно по време на сватбената церемония.
gothabook1835.jpg height=401
 
Concerning listing within the Gotha, the Ducal House of Saxe-Coburg was listed first therein well into the 19th century, usually followed by kindred sovereigns of the House of Wettin and then, in alphabetical order, other families of princely rank, ruling and non-ruling. Although always published in French, other almanacs in French and English were more widely sold internationally. The almanac's structure changed and its scope expanded over the years. The second portion, called the Annuaire diplomatique et statistique ("Diplomatic and Statistical Yearbook"), provided demographic and governmental information by nation, similar to other Almanach's. Its first portion, called the Annuaire Genealogique ("Genealogical Yearbook"), came to consist essentially of three sections: reigning and formerly reigning families, mediatized families and non-sovereign families at least one of whose members bore the title of prince or duke. 


Що се касае до включването в Гота, къщата на владетелите на Сакскобургготски е включена в списъка на първо място през 19-ти век, обикновено последвана от близки суверенници на Дома на Уеттин и след това по азбучен ред други семейства с княжески ранг, управляващата. Въпреки че винаги са били публикувани на френски, други алманаси на френски и английски език са били по-широко продавани на международно равнище. Структурата на алманаха се промени и обхватът му се разширява през годините. Втората част, наречена Annuaire diplomatique et statistique ("Дипломатически и статистически годишник"), осигуряваше демографска и правителствена информация по нация, подобна на тази на другите Almanach. Първата му част, наречена Annuaire Genealogique, се състои основно от три раздела: управляващи и бивши управляващи семейства, медиирани семейства и не-суверенни семейства, поне един от членовете на който носи името на княз или херцог.



 
gothabook.jpg height=374
 
The first section always listed Europe's sovereign houses, whether they ruled as emperor, king, grand duke, duke, prince (or some other title, e.g., prince elector, margrave, landgrave, count palatine or pope). Until 1810 these sovereign houses were listed alongside such families and entities as Barbiano-Belgiojoso, Clary, Colloredo, Furstenberg, the Emperor, Genoa, Gonzaga, Hatzfeld, Jablonowski, Kinsky, Ligne, the Order of Malta, Paar, Radziwill, Starhemberg, Thurn and Taxis, Turkey, Venice and the Order of Malta and the Teutonic Knights. In 1812, these entries began to be listed in groups. First, were German sovereigns who held the rank of grand duke or prince elector and above (the Duke of Saxe-Gotha was, however, listed here along with, but before, France.

Първият раздел винаги включваше суверенни къщи в Европа, независимо дали управлявали император, цар, велик херцог, херцог, принц (или някакво друго заглавие, напр. Принц-електорежисьор, марграв, земнинг, граф палатин или папа). До 1810 г. тези суверенни къщи са изброени заедно с такива семейства и образувания като Барбиано-Белгиохосо, Клари, Колоредо, Фурстенберг, Императора, Генуа, Гонзага, Хатфелд, Яблоновски, Кински, Лигн, Орденът на Малта, Паар, Радживил, и таксита, Турция, Венеция и орденът на Малта и тевтонските рицари. През 1812 г. тези записи започват да се включват в групи. Първо, германски суверенници държаха ранга на великия херцог или на принцовия избирател и по-горе (херцогът на Сакско-Гота обаче е изброен тук заедно, но преди това с Франция.
 queenalexandraandsisters.jpg height=369
 
Listed next were Germany's reigning ducal and princely dynasties under the heading "College of Princes", e.g., Hohenzollern, Isenburg, Leyen, Liechtenstein and the other Saxon duchies. They were followed by heads of non-German monarchies, i.e. Austria, Brazil, Great Britain, etc. Fourthly were listed non-reigning dukes and princes, whether mediatized or not, including Arenberg, Croy, Furstenberg alongside Batthyany, Jablonowski, Sulkowski, Porcia, and Benevento. In 1841 a third group was added to those of the sovereign dynasties and the non-reigning princely and ducal families. It was comprised exclusively of the mediatized families of countly rank recognized as belonging, since 1825, to the same historical category and sharing some of the same privileges as reigning dynasties by the various states of the German Confederation; these families were German with a few exceptions (e.g. Bentinck, Rechteren-Limpurg). The 1815 treaty of the Congress of Vienna had authorized and Article 14 of the German Confederation's Bundesakt (charter) recognized retention from the German Imperial regime of equality of birth for marital purposes of mediatized families (called Standesherren) to reigning dynasties. The Almanach added a third section consisting exclusively of mediatized famiies of countly rank.

 
По-нататък са изброени германските владетели на диктатурата и принцовите династии под заглавието "колежа на принцовете", например Hohenzollern, Isenburg, Leyen, Лихтенщайн и другите саксонски духове. Те са били последвани от ръководители на ненгерски монархии, т.е. Австрия, Бразилия, Великобритания и т.н. На четвърто място са изброени невластни князе и князе, независимо дали са медитирани или не, включително Аренберг, Крой, Фурстенберг заедно с Батхяни, Яблоновски, Сулковски, Порция , и Беневенто. През 1841 г. е добавена трета група към онези от суверенните династии и необрязаните княжески и дикави семейства. Той се състоеше изключително от медитираните семейства с многобройни ранг, признати като принадлежащи, от 1825 г., към същата историческа категория и споделящи едни от същите привилегии като управляващите династии от различните държави на Германската конфедерация; тези семейства са немски с няколко изключения (например Bentinck, Rechteren-Limpurg). Договорът от Виенския конгрес от 1815 г. разрешава и член 14 от Хартата на германската конфедерация признава задържането от германския императорски режим на равнопоставеност за семейни цели на медитираните семейства (наречен Standesherren) до управляващи династии. Алманах добави трета секция, състояща се изключително от медиирани фамилии с много висок ранг.
« Последна редакция: Юни 17, 2018, 09:51:20 am от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Короната на Лъва
« Отговор #5 -: Юни 17, 2018, 10:01:08 am »

almanachdegothaplategotha.jpg height=387

In 1877, the mediatized countly families of the Holy Roman Empire were moved from section III to section II A, where they joined the princely mediatized families of Europe. For the first time in the century of its existence, the largely non-German, un-mediatized princely and ducal families of the Almanach de Gotha were removed from the same section as other non-reigning families bearing princely titles. While non-mediatized German and Austrian families (e.g. Lichnowsky, Wrede), were likewise relocated from the almanac's second to its third section, the second section's new preponderance of German families, princely and countly, which were henceforth recognized as possessing the exclusive privilege of inter-marriage with reigning dynasties was salient. Excluded were members of such historically notable Princely and Ducal families as the Rohans, Orsinis, Ursels, Norfolks, Czartoryskis, Galitzines, La Rochefoucaulds, Kinskys, Radziwills, Merodes, Dohnas and Albas.

През 1877 г. медитизираните семейства на Свещената Римска империя са преместени от раздел III до раздел II А, където те се присъединяват към принцовите медиизирани семейства на Европа. За пръв път през века на своето съществуване до голяма степен негерманските, немедицитирани принцови и дикави семейства на Алманах де Гота бяха отстранени от същата секция като останалите необразоващи семейства, носещи принцови титли. Докато немедиционираните немски и австрийски семейства (напр. Lichnowsky, Wrede) също са преместени от втората до третата част на алманаха, новата превес на втората част от германските семейства, принц и множество, които оттогава са признати като притежаващи изключителната привилегия междукултурното общуване с управляващите династии е от особена важност. Изключени бяха членовете на такива исторически забележителни принцеси и дюкалски семейства като Роханите, Орсинис, Урсселс, Норфолкс, Царторийски, Галицине, Ла Рошефукаулдс, Кинкис, Раджиувилс, Мердос, Дохнас и Албас.


gotha11.jpg height=400 gotha10.jpg height=400

Although theoretically mediatized families were distinguished from Europe's other nobility by the former status of their territories as Reichsstand and their exercise within the Holy Roman Empire of "semi-sovereignty" or imperial immediacy (Reichsunmittelbarkeit), many Standesherr families, especially those bearing the comital title, had not been fully recognized as legally possessing immediate status within the Empire prior to its collapse in 1806. No other families whose highest title was count were admitted to any section of the Gotha Almanach.

Макар че теоретично медитизираните семейства се различават от другите благородници на Европа от предишния статут на техните територии като Райхстонд и тяхното упражняване в рамките на Свещената Римска империя на "суверенитет" или на императорска непосредственост (Reichsunmittelbarkeit), много семейства Standesherr, особено онези, , не е бил напълно признат за законно притежаващ непосредствен статут в империята преди нейния колапс през 1806 г. Няма други семейства, чиито най-висок дял е бил отброен, допуснати в която и да е част от Глота Алманах.

Some dynastic house laws in existence today continue to exclude members who marry a spouse from outside the Gotha Part One or Part Two families. Dynasts loose all rights and refrain from the adoption of ancestral titles. In some German families this can still mean forfeiture of estates and property. However in a number of recent cases, marriages have been contracted which clearly fall well beyond the scope of what could be described as equal, but the head of the family at the time has been able to rely on obscure sub-clauses of family law which allows discretionary permission for such marriages to take place within the set family house law concerned.
Някои династични домашни закони, които съществуват днес, продължават да изключват членовете, които се омъжват за съпруг извън семействата на Гота част първа или част втора. Династите губят всички права и се въздържат от приемането на родословни заглавия. В някои немски семейства това все пак може да означава загуба на имоти и имущество. В редица неотдавнашни случаи обаче са сключени бракове, които ясно излизат извън обхвата на онова, което може да се определи като равно, но ръководителят на семейството по онова време може да разчита на неясни подклаузи от семейното право, които разрешава дискреционното разрешение за такива бракове да се осъществява в рамките на съответното определено семейно законодателство
  gotha18.jpg height=362
Listings are now in genealogical order and the issue of morganatic marriages and the marriages themselves are now listed in the main body of the family entry from which they derive. There are sensible reasons for this. Previously when many more families were reigning new titles were created and a listing under a new line, in Part Three, placed the new generation according to rank. It was decided, however, after careful deliberation, that the Gotha should now retain family entries intact where they continue using the same name. However where an individual has renounced his rights or becomes a non-dynast as a result, we have marked this fact against the entry where it is the wish of the head of the family that we do so. In this way dynastic breaches are still clearly distinguished. Historically there has been a divergence of opinion on the question of morganatic marriages. Whilst some families believed the matter to be an issue of sacred proportions, others, such as Queen Victoria regarded it as ridiculous.
Only on one occasion in Britain did the question arise, uniquely the letters patent issued on the creation of the Dukedom of Windsor provided for the rank and style of Royal Highness for the Duke alone and not his wife or any subsequent issue. But that itself followed the earlier constitutional ruling by Prime Minister Baldwin, on the advice of lawyers, who were clear that the wife of a King was the Queen. Whereas It is understandable why, previously a sustained and concerted effort has been made by a caste to preserve and enhance its own status by means of a highly complex an obscure set of rules. This did of course occasionally lead to confusion.
Обявленията вече са в родословен ред, а броят на морганските бракове и самите бракове са изброени в главното тяло на семейния вход, от който те произхождат. Има разумни причини за това. По-рано, когато много други семейства владееха нови заглавия, бяха създадени и списък с нова линия, в Част трета, постави ново поколение според ранг. Беше решено, обаче, след внимателно обсъждане, че сега Готите трябва да запазят семейните си вписвания непокътнати, когато продължават да използват едно и също име. Въпреки това, когато дадено лице се откаже от правата си или се превърне в не-династ в резултат, ние отбелязахме този факт срещу влизането, когато това е желанието на ръководителя на семейството, че го правим. По този начин династичните нарушения са все още ясно разграничени. В исторически план е налице различие в мнението по въпроса за морганските бракове. Докато някои семейства вярват, че въпросът е въпрос на свещени размери, други, като кралица Виктория, го смятат за абсурдни.

Само в един случай във Великобритания възникна въпросът, уникално писменият патент, издаден за създаването на Дюкюд на Уиндзор, предостави за ранга и стила на кралското величие само за херцога, а не за неговата съпруга или последващ брой. Но това самата последвало по-ранното конституционно постановление на премиера Балдуин, по съвета на адвокатите, които ясно разказали, че съпругата на крал е кралицата. Като се има предвид, че е разбираемо защо, преди това е направено трайно и съгласувано усилие от страна на каста, за да запази и подобри собствения си статут чрез изключително сложен и неясен набор от правила. Това, разбира се, от време на време води до объркване.
ag2.jpg height=387
The late Princess Alice of  Albany, Countess of Athlone once recounted that at formal receptions at the Imperial German Court in Berlin, that Royal Highnesses were shepherded by the Court Chamberlains into a room by themselves and were presented to the Kaiser and Kaiserin of Germany before the other European Royals. Princess Alice recalled that her cousin Princess Pauline of Wurttemberg, was so furious at being separated from her beloved husband the Prince of Wied that she never returned to the Imperial Court of Germany, whereas Princess Alice by contrast, the daughter of one of Queen Victoria's sons  Prince Leopold, Duke of Albany,  but married to HSH Prince Alexander of Teck who was the fourth child and third son of Prince Francis, Duke of Teck, and Princess Mary, Duchess of Teck, found the situation quite hilarious.
Закъснялата принцеса Алис в Олбъни, графинята на Атлоун, веднъж разказва, че при официални приеми в императорския германски съд в Берлин, кралските величества са били овладени от съдилищата в една стая сами и са били представени на Кайзер и Кайзерин от Германия преди други европейски рояли. Принцеса Алис си спомнила, че нейната братовчедка принцеса Полин от Вюртемберг е толкова разярена, че е била отделена от любимия си съпруг принц Уид, че никога не се е върнала в императорския двор на Германия, докато принцеса Алис, от друга страна, дъщеря на един от синовете на кралица Виктория Принц Леополд, херцог на Олбъни, но женен за HSH принц Александър Тек, който беше четвъртото дете и третият син на принц Франсис, херцог на Тек и принцеса Мери, херцогинята Тек, намериха ситуацията доста оживена.
Schloss_Friedenstein_Gotha.jpg height=388
World War Two finally ended in 1945, the Soviets went on to occupy the old Duchy of Gotha they immediately stormed the factory where the presses were housed and within five short days, in a public display of protest, destroyed, by burning, most of the Imperial and Royal genealogical and heraldic archives,  since the books contained detailed references to many Royal Houses of Europe which included the Romanov Dynasty former Imperial House of Russia, the attempt to obliterate history was made against these milestones, the fate of the entire archive still remains somewhat of a mystery, what was to the Soviets a classic symbol of a degenerate bourgeois European society, was in any case a substantial archive of Genealogy on European Royalty and Nobility, over 100,000 maps and 80,000 books survived and the remaining assets in Gotha were returned after reunification of Germany, whereas the genuine 'Gotha' has not been re-published or re-issued since 1944 being the date of its last genuine edition as stated by the family of Justus Perthes.
Втората световна война приключва най-накрая през 1945 г., когато руснаците заемат старото херцогство на Гота, веднага нахлуха в завода, където се намират пресите, и в рамките на пет кратки дни, на протест, унищожени от изгаряне, повечето от Империал и Роял генеалогични и хералдически архиви, тъй като книгите съдържат подробни препратки към много кралски къщи на Европа, които включват династията Романови бивш императорски дом на Русия, опитът за заличаване на историята е направен срещу тези етапи, съдбата на целия архив все още остава донякъде загадъчна, каквато беше за Съветския съюз класически символ на унищожително буржоазно европейско общество, във всеки случай беше съществен архив на Генеалогията за европейските права и благородство, над 100 000 карти и 80 000 книги оцеляха и останалите активи в Гота бяха върнати след обединението на Германия, докато истинската "Гота" не е преиздадена или преиздадена от 1944 г. насам, като е датата на последната й истинска редакция както е посочено от семейството на Justus Perthes.
gotha-report.jpg height=283
New London publication - 1998
In 1989 the family of Justus Perthes re-established its right to the use of the name Almanach de Gotha, the family then sold these rights to a new company called Almanach de Gotha Limited which was formed in London. Justus Perthes considers this a new work and not a continuation of the series last published by the family in 1944 with the 181st and last genuine edition. The new publishers launched with their 1st edition on 16th of March 1998 at Claridge's Hotel in London, it was written in English instead of French as the Editor felt that English was now the language of diplomacy. A review in the Economist magazine criticised the London based edition for its low editorial standards and attacked Volume II for a purported lack of genealogical accuracy, the full artical can be viewed below for reference.
Whereas it should be noted that the London based Almanach de Gotha Limited has no connection to Justus Perthes other than the purchase of rights to use the Almanach de Gotha name under licence and as such their publication can not and should not be considered either a continuation of the Old Gotha or in fact a Original copy of the legendary Almanach de Gotha of the same name.
An interesting artical concerning the present status of the company Almanach de Gotha Ltd and their website's being: www.gotha1763.com and www.almanachdegotha.com, can be viewed on the website: Real Titles and Orders, which have written an artical on the present status of the Original Almanach de Gotha, please see the following weblink named: The Almanach de Gotha Ltd and their website www.gotha1763.com are not the original Almanach de Gotha
През 1989 година семейството на Justus Perthes възстановява правото си на използване на името Almanach de Gotha, след което семейството продава тези права на нова компания, наречена Almanach de Gotha Limited, която се е учредила в Лондон. Justus Perthes счита, че това е нова работа, а не продължение на серията, последно публикувана от семейството през 1944 г. с 181-то и последното оригинално издание. Новите издатели започнаха с първото си издание на 16 март 1998 г. в хотел Claridge's в Лондон и бяха написани на английски, а не на френски език, тъй като редакторът смяташе, че английският език вече е езикът на дипломацията. Преглед в списание "Икономист" критикува изданието, базирано в Лондон, заради ниските си редакционни стандарти и атакува том II за предполагаема липса на генеалогична точност. Пълният артикул може да бъде разгледан по-долу за справка.

Като има предвид, че трябва да се отбележи, че базираната в Лондон Almanach de Gotha Limited няма връзка с Justus Perthes, различна от закупуването на права за използване на наименованието Almanach de Gotha под лицензия, и поради това тяхното публикуване не може и не следва да се счита за продължение на Старата гота или всъщност оригинално копие на легендарния Алманах де Гота със същото име.

Интересен артикул, свързан със състоянието на компанията Almanach de Gotha Ltd и уебсайта й: www.gotha1763.com и www.almanachdegotha.com, могат да се видят на сайта: Real Titles and Orders, които са написали артикула на настоящ статус на оригиналния Алманах де Гота, моля, вижте следната връзка с интернет на адрес: The Almanach de Gotha Ltd и техния уеб сайт www.gotha1763.com не са оригиналния Almanach de Gotha
economist-logo.gif height=121
Gothic Horror
New London Almanach de Gotha - Volume II
Dated: Jan 24th 2002FROM 1763 until the Russians stopped the presses when they swept into eastern Germany towards the end of the second world war, the Almanach de Gotha published elaborate lists and potted genealogies of Europe's royal, semi-royal and leading ducal families. It was relaunched in 1998-a cause for music-hall jollity, if not historical excitement. Once again snobs and sneerers alike could work out where the Kotchoubeys de Beauharnais, the Barbianos di Belgiojoso d'Este and the Batthyany Strattmanns now live, whom they have married, what they do, and even-reading between the blood lines-whether they still, ahem, count.
The sine qua non of any reference book, however frivolous, is accuracy. Unfortunately, the latest instalment of the Almanach, which purports to document those families that aren't quite royal but are still pretty grand, is perhaps the most laughably sloppy product of its kind ever to have been published. It used, in the old days, to be in French. Now it is in English, albeit the English of someone apparently in desperate need of both a dictionary and a spell-check function on his PC. The book's very first page, addressing the Hamiltons of Abercorn, Ulster's only ducal family, contains no fewer than six howlers, starting on the third line, where a lymphad (a Viking ship common in west-coast Scottish coats of arms) becomes a "hymphad".
Bloopers and typos abound: "moddel", "marshall", "sollicitor", "baronett", "the Scotts Guards", "the Royal Human Society". Translations are quirky: try "annulated" for annulled, or "secret camerist" for chamberlain. Place-names are particularly wayward: witness "Marocco", "Varsaw", "Turquey" and "Tchechoslovaquia". The editor even manages to place the principality of Liechtenstein (misspelt, of course, without its first "e") in Germany.
If the Almanach's genealogical accuracy is of a similar standard, the matchmaking dowagers perusing its pages had better watch out. Their eyebrows might in any event twitch if they were to read on the Almanach's website that its editor, John Kennedy, was "a former member of the [British] royal household" who is "separated from his partner, Princess Lavinia of Yugoslavia". Eh? Mr Kennedy, formerly Jovan Gvozdenovic, is a sometime Conservative candidate for parliament who lobbied for Radovan Karadzic and once worked for Prince Michael of Kent. Presumably he dated the lovely Lav, herself born out of wedlock to a Karageorgevic. Gosh!
But if you go by the number of families still carrying royal-sounding prefixes, it is the Germans, of course, who provide Europe, and the Almanach, with its princely ballast, thanks mostly to the Holy Roman Empire. Some 16 German families, excluding the Habsburgs and the Liechtensteins, are deemed top-flight royalty by virtue of being more or less sovereign at some relatively recent historical moment, and are therefore included in the first volume. Among them is the family of Reuss, all of whose males are, confusingly enough, called Heinrich, 35 of whom were born in the last century.
The second part of volume one catalogues "mediatised princely families": those which at some early point became subordinate to a greater royal house. There are 47 such families, whose members all call themselves princes and princesses. They have, it seems, survived quite well. They still overwhelmingly marry within caste; many still live in the ancestral schloss; they still have some cash; but few play much part in public life or politics.
It is in the second and newest volume that one enters a realm of fully-fledged absurdity. The choice of families is largely arbitrary. Only seven of Britain's 24 non-royal dukedoms are chronicled, and those very patchily; most of the others are merely mentioned in the contents pages, while three of the grandest, Norfolk, Beaufort and Northumberland, are ignored altogether. Of Europe's 274 non-royal but princely or ducal families considered worthy of entry, about a hundred listed in the contents pages are then bizarrely revealed to be extinct or documented only in previous, pre-1944 editions. It is an almanac with a most random kind of calendar.
How grand is a prince? In terms of commonness, Italian princeliness is the most devalued. Some 84 Italian families pop into the book, about a sixth of them Sicilian. (This represents a considerable drop from earlier, more vainglorious times: in 1800 Sicily alone boasted more than 100 princely and ducal families.) The French come next, with about 40 families chosen, a quarter of which flaunt dukedoms of mostly martial Bonapartist creation (Berthier, Davout, Junot, MacMahon, Murat and Ney among them); roughly half of the rest are post-Revolutionary creations. The Germans are still doing well, with another 29 third-division princely families listed, to add to the 63 in the first volume. A good many Russian and Polish families are given princely documentation, though once again with some glaring omissions.
To put it kindly, there are princes and princes. At a guess, there are probably more than 2,000 German ones-three times the number of hereditary British peers. Britain's royal house has fewer than a score of living princes and princesses. To the unwary Almanach-reader, they would appear to be outshone by the family of Beguin Billecocq Durazzo, who have a full score of members bearing a seemingly royal prefix. No matter that their title was acquired in 1929 from Albania's King Zog when grandpa was an insignificant French ambassador.
От 1763 г., докато руснаците спряха пресата, когато се преселиха в Източна Германия към края на Втората световна война, Алманах де Гота публикува подробни списъци и родословни родословия на кралските, полу-царските и водещи семейства на дикави. През 1998 г. се възобновява - причина за музиката в зала, ако не и историческо вълнение. Още веднъж сноби и скитници можеха да се справят, където сега живеят Кочубебейс де Бюхарна, Барбианос от Белгийосо д'Есте и Батхяни Стратман, когото са се оженили, какво правят, и дори четат между кръвните линии - дали те все още , ах, брой.
Необходимо условие за всяка справочна книга, колкото и да е лекомислена, е точността. За съжаление, най-новата част от Almanach, която претендира да документира онези семейства, които не са съвсем кралски, но все още са доста големи, е може би най-веселият продукт на свой ред, който някога е бил публикуван. В миналото той използвал на френски език. Сега е на английски, макар и на английски на някой, който очевидно е в отчаяна нужда както от речник, така и от функцията за проверка на правописа на своя компютър. Първата страница на книгата, посветена на Хамилтънс от Абъркорн, единственото семейство на херцога в Улстер, съдържа не по-малко от шест души, започвайки от третата линия, където лимфадът (викинг кораб, общ на шотландски герб на западния бряг) става " hymphad ".
Блопърите и типовете изобилстват: "моддел", "маршал", "репортер", "баронет", "шотландските гвардейци", "Кралското човешко общество". Преводите са странни: опитайте да "анулирате" за анулирани или "таен камериер" за палатка. Имената на местата са особено невероятни: свидетели "Мароко", "Варшава", "Туркей" и "Чехословакия". Редакторът дори успява да постави княжеството на Лихтенщайн (misspelt, разбира се, без първия си "e") в Германия.
Ако генеалогичната точност на Алманах е с подобен стандарт, куфьорите, които гледат страниците си, са по-внимателни. Техните вежди могат във всеки случай да се раздразнят, ако искат да прочетат на уебсайта на Алмахах, че неговият редактор Джон Кенеди е бивш член на британското кралско домакинство, който е "отделен от партньора си, принцеса Лавиния от Югославия". А? Г-н Кенеди, бивш Йован Гложеннович, понякога е консервативен кандидат за парламент, който лобира за Радован Караджич и някога е работил за принц Михаил Кент. Предполага се, че е написал красивата Лав, която е родена извън брака на Карагеоргевич. Gosh!
Но ако отидете по броя на семействата, които все още носят кралски звукови префикси, разбира се, германците предоставят на Европа, а Алманах със своя принцесен баласт, най-вече благодарение на Свещената Римска империя. Около 16 немски семейства, с изключение на Хабсбургите и Лихтенщайн, се считат за най-полетни роялти поради повече или по-малко суверенни отношения в относително скорошен исторически момент и поради това са включени в първия том. Сред тях е семейството на Реус, чиито мъже са достатъчно объркващи, наречени Хайнрих, 35 от които са родени през миналия век.
Втората част на том 1 каталогизира "медитизирани принцови семейства": онези, които в някаква ранна точка стават подчинени на по-голяма царска къща. Има 47 такива семейства, чиито членове всички наричат ​​себе си принцове и принцеси. Изглежда, изглежда, оцелели доста добре. Те продължават да се женят в каста; мнозина все още живеят в родолюбието; те все още имат пари; но малцина играят голяма част от обществения живот или политиката.
Във втория и най-новият том се влиза в сфера на пълноправен абсурд. Изборът на семействата е до голяма степен произволен. Само седем от 24-те не-царски дукети в Британия са хронирани, а тези, които са много неразделни; повечето от останалите са само споменати в съдържателните страници, докато три от най-великите - Норфолк, Бофорт и Нортъмбърланд - се игнорират напълно. От 274 не-кралски, но принцови или дикави семейства, считани за достойни за влизане, около сто от изброените в съдържателните страници странно се разкриват като изчезнали или документирани само в предишни издания от 1944 година. Това е алманах с най-произволен вид календар.

Колко велик е принцът? От гледна точка на обичайността италианската принцност е най-обезценяваната. В книгата се появиха 84 италиански семейства, около една шеста от тях са сицилианци. (Това представлява значителен спад от по-ранни и по-тщеславни времена: през 1800 г. само в Сицилия се похвалиха повече от 100 принцови и дикави семейства.) Следват французите, като около 40 избрани семейства, една четвърт от които се радват на духове на бойно- Berthier, Davout, Junot, MacMahon, Murat и Ney сред тях); приблизително половината от останалите са постреволюционни творения. Германците все още се справят добре, като са изброени още 29 княжески семейства от трето дивизия, за да добавят към 63-те в първия том. Много добри руски и полски семейства получават принцова документация, но отново с някои очевидни пропуски.
За да го кажа любезно, има принцове и принцове. Предполага се, че вероятно има повече от 2000 немски - три пъти повече наследствени британски връстници. Кралската къща на Великобритания има по-малко от редица живи принцеси и принцеси. За неподходящия четец на "Алманах" те биха се появили от семейството на Beguin Billecocq Durazzo, които имат пълен брой членове, носещи привидно кралски префикс. Независимо, че титлата им е придобита през 1929 г. от албански крал Зог, когато дядо е незначителен френски посланик.
  File:Heraldic Royal Crown of the Kingdom of the Two Sicilies.svg height=100
Old Almanach de Gotha Bookplates
gotha12.jpg height=400 gotha14.jpg height=400 
gotha11.jpg height=400 gotha10.jpg height=400
gotha1.jpg height=398
almanachdegotha-gotha.jpg height=381
ag2.jpg height=406

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Короната на Лъва
« Отговор #6 -: Юли 01, 2018, 10:49:18 am »
                                                   
                                                                                                 Index - Volume - I




                                                              The Reigning and Formerly Reigning Royal Houses of Europe
                                                                and South America, Encompasses and Lists the Genealogy
                                                                 of the Imperial and Royal Sovereign Houses and Families.
 
                         
                                          gothaplate2.jpg height=369
 
                                                                                  Reigning and Formerly Reigning Royal
                                                                                   Houses of Europe and South America




                                                                                   
                                               Имперски и кралски суверенни къщи и семейства Европа и Южна Америка



Без име.png


   lPyjdcQmGFtJ.png
« Последна редакция: Юли 01, 2018, 10:51:38 am от Psyhea »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Короната на Лъва
« Отговор #7 -: Юли 02, 2018, 08:40:10 pm »

                                                                                       
                                                                                   Index - Volume - II




                                                                       The Mediatized Sovereign Houses of the
                                                                       Holy Roman Empire of the German Nation,
                                                                       Encompasses and lists the genealogy of the
                                                                       Mediatised Houses of the Holy Roman Empire.






                                   wied.jpg



                                                                      Mediatized Sovereign Houses of the Holy
                                                                          Roman Empire of the German Nation
 







« Последна редакция: Юли 02, 2018, 08:42:40 pm от Psyhea »

Тагове към темата: