Apocryphal Academy

Автор Тема: Преди и след Розуел  (Прочетена 530 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Преди и след Розуел
« Отговор #30 -: Юни 25, 2018, 02:50:20 pm »
Къде е самолета който разруши Пентагона?
Разрухата е видна,ама самолета къде се е дянал?



Резултат с изображение за plane pentagon burning paper 9 11 images

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Преди и след Розуел
« Отговор #31 -: Юни 27, 2018, 02:05:57 pm »
На български има страшно малко информация по въпроса, както винаги. Нека и аз спомена нещо, което не се среща често даже и от западните информатори :)


Преди да се казва Ню Йорк, Ню Йорк е представлявал поселище, наречено Нов Амстердам (New Amsterdam).

Холандия основава Нов Амстердам на остров Манхатън (бъдещия Ню Йорк) през 17ти век. Поселището е било столицата на новата колониална държава Нова Нидерландия (Нова Холандия).

Нов Амстердам е преименуван на Ню Йорк на 8 септември 1664г, в чест на дука на Йорк (Джеймс II от Англия), защото англичаните завладяват Нов Амстердам в негова чест. Това се случва след втората Англо-Холандска война (1665–1667).


Нов Амстердам е основан от царското аристократично семейство на Холандия, чиито герб е оранжевият цвят. Така наречената гигантска корпорация House of Orange - което се превежда като Оранжевата династия, Оранжевият двор, буквално Оранжевата къща - е аристокрацията, която извоюва независимостта на Холандия от Испания и на практика създава модерната държава Холандия.

Затова след атентата на 11 септември, като знак за помен, околните сгради ги оцветяват в оранжево. След събарянето на кулите-близнаци, върхът на новия Световен търговски център свети в оранжево.


На 15 септември 1655г Нов Амстердам е бил атакуван от 2000 индианеца във Войната за прасковеното дърво.

На 6 септември 1664г Нова Холандия (със столица Нов Амстердам, на остров Манхатън) официално капитулира пред англичаните, които после ще преименуват Нов Амстердам на Ню Йорк (Нов Йорк).



ВСЪЩНОСТ, самата местност за първи път е открита и картографирана от Хенри Хъдсън - изследовател и мореплавател от 17ти век, известен с откриването на съвременна Канада и части от Североизточните Щати.

В постоянни стълкновения с индианците и постоянни човешки жертви, експедицията на Хъдсън навлиза нагоре по река Хъдсън (наименувана на човека, който я е открил за Новия Свят).

Горният залив на река Хъдсън е сърцето на Ню Йоркското пристанище.

Навигаторът, мореплавател и пътешественик Хенри Хъдсън, дал името на река Хъдсън, навлиза в Горния залив, където по-късно ще бъде основан Нов Амстердам, по-късно преименуван на Ню Йорк, на... 11 септември 1609г.

« Последна редакция: Юни 27, 2018, 02:12:00 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Преди и след Розуел
« Отговор #32 -: Юни 27, 2018, 02:15:46 pm »
Корабът, с който Хенри Хъдсън навлиза в Горния залив на река Хъдсън, където по-късно ще се намира Ню Йорк, се е казвал "Полу луна" - холандският кораб "Halve Maen".

По някаква случайност, фазата на луната на 11 септември 2001г е именно полу-луна.


П.П.
Между другото, по време на атентата срещу кралицата и кралското семейство на Холандия през 2009г, на 30 април, холандската кралица се вози на автобус номер 11.
« Последна редакция: Юни 27, 2018, 02:19:36 pm от λ »

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Преди и след Розуел
« Отговор #33 -: Юли 03, 2018, 05:14:32 pm »
Real Secret Societies - Diaboli Ordinati Intrepidi

Публикуван на 1.07.2015 г.
The original title of this documentary is "From JFK to 9/11 everything's a rich man's trick" however I thought I would change the name not only to bring light to it once more under a different title but to also highlight that this is one of the only documentaries that actually speaks on the real Secret Societies which for most are still a secret.



Публикуван на 1.07.2015 г.

 Оригиналното заглавие на този документален филм е "От JFK до 9/11 всичко е трик на богатите", както и да е, мислех, че мога да променя името не само за да осветлим, но по-скоро под друго заглавие, също така да подчертаем, че това е един от единствените документални филми, които всъщност говорят за истинските тайни общества, които за повечето са все още тайна.


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Преди и след Розуел. Сляпо Правосъдие.
« Отговор #34 -: Юли 03, 2018, 10:47:01 pm »
 Посветено на....



Седящия Бик Tatanka-Iyotanka
Sitting Bull (Tȟatȟáŋka Íyotake in Standard Lakota Orthography) also nicknamed Slon-he or "Slow"; c. 1831 – December 15, 1890)


Ако човек загуби нещо и се върне и го търси внимателно, той ще го намери — това е, което индианците правят сега, като искат да им дадете нещата, които са им били обещани в миналото, и не смятам, че трябва да се отнасяте към тях като към диви животни — затова у мен се развиха такива чувства. Великия баща ми изпрати вест, че ако в миналото е имал нещо против мен, то е забравено и е простено и че в бъдеще той няма да има нищо против мен, а аз приех обещанията му и дойдох. Той ми каза да вървя по пътя на белия човек и аз отговорих, че ще вървя, и сега правя всичко възможно да вървя по този път. Усещам, че страната ми има лошо име, а искам тя да има добро име — тя имаше добро име и аз понякога седя и се чудя, кой е този, който й даде лошо име?

Седящия бик продължи, като описа положението на индианците.

Те нямат това, което имат белите хора. Ако трябва да станат като белите, те трябва да имат сечива, добитък и фургони, „защото по този начин белите хора изкарват прехраната си.



Вместо да приемат благосклонно извиненията на Седящия бик и да изслушат какво има да им каже, комисарите се нахвърлиха с обвинения. Сенаторът Джон Логан го упрекна за преждевременното разпускане на съвета и за намека, че комисарите били пияни.

„Освен това искам да ти кажа, че ти не си велик вожд на тази страна — продължи Логан — че нямаш последователи, власт, контрол и право на какъвто и да е контрол. Ти се намираш в индиански резерват на издръжка на правителството. Тебе те храни правителството, облича те правителството, децата ти се учат благодарение на правителството и всичко, което притежаващ и си днес, е от правителството. Ако не беше правителството, ти щеше да мръзнеш и да гладуващ в планините. Казвам тези неща само, за да те предупредя, че не можеш да оскърбяваш народа на Съединените американски щати и неговите комитети… Днес правителството храни, облича и дава образование на децата ви и желае да ви научи да станете фермери, да ви цивилизова и да ви направи като белите хора.“

За да ускори процеса на превръщане на индианците в бели хора, Бюрото по индианските въпроси назначи Джеймс Маклафлин за началник на агенцията в Стендинг Рок. Маклафлин, или Бялата коса, както го наричаха индианците, беше ветеран на Бюрото, жена му бе наполовина от сантиите и началниците му бяха уверени, че той ще сполучи да унищожи културата на сиуксите и да я смени с цивилизацията на белите хора. След заминаването на комисията на Донс Бялата коса Маклафлин се опита да ограничи влиянието на Седящия бик, като се обръщаше към Гал по въпросите, засягащи хънкпапа, и към Джон Грас за чернокраките сиукси. Бялата коса бе намислил с действията си да държи Седящия бик в сянка, да покаже на сиуксите от Стендинг Рок, че техният стар герой е безсилен да ги води или да им помогне.

Интригите на Бялата коса нямаха абсолютно никакъв ефект върху популярността на Седящия бик сред сиуксите. Всички посетители в резервата, индианци или бели, искаха да се срещнат със Седящия бик. През лятото на 1883 г., когато линията Нордърн Пасифик празнуваше забиването на последния клин в пресичащите континента релси, един от чиновниците, натоварени с организирането на церемонията, реши, че ще е подходящо да присъствува някой индиански вожд и да произнесе реч, с която да приветствува Великия баща и другите официални лица. Изборът падна върху Седящия бик (друг дори не предложиха), а един млад офицер, който разбираше сиукски, получи задачата да работи с вожда за подготовката на речта му. Трябваше да я произнесе на сиукски, а офицерът след това да я преведе.

На 8 септември Седящия бик и младият офицер в синя куртка пристигнаха в Бисмарк за голямото тържество. Те яздеха начело на парада и след това седнаха на трибуната. Когато Седящия бик бе представен, той се изправи и започна да произнася речта си на сиукски. Младият офицер го слушаше изумен — Седящия бик бе променил цветистия текст на приветствието:

„Мразя всички бели хора. Вие сте крадци и лъжци. Отнеха земята ни и ни превърнаха в изгнаници“.

Като знаеше, че само офицерът може да го разбере, Седящия бик от време на време се спираше, за да му ръкопляскат, кланяше се, усмихваше се, а после произнасяше още няколко оскърбления. Накрая той си седна и обърканият преводач зае мястото му. Офицерът имаше написан само един кратък превод, няколко приветствени изречения, но като добави известен брой изтъркани индиански метафори, той вдигна слушателите си на крака за бурни овации на Седящия бик. Вождът на хънкпапа бе толкова популярен, че ръководството на линията го отведе в Сейнт Пол за друга церемония.

През следващото лято министърът на вътрешните работи разреши на Седящия бик да обиколи петнадесет американски града и появяването му предизвика такава сензация, че Уилям Коди (Бъфало Бил) реши, че трябва да включи прочутия вожд в своето представление за Дивия Запад. Бюрото по индианските въпроси отначало се противопостави на предложението, но когато запитаха Бялата коса Маклафлин, той се запали. На всяка цена, каза той, оставете Седящия бик в това представление за Дивия Запад. В Стендинг Рок Седящия бик бе постоянен символ на индианската съпротива, решителен защитник на индианската култура, която Маклафлин бе решен да унищожи. На Бялата коса му се искаше Седящия бик да замине на турне завинаги.

И тъй през лятото на 1885 г. Седящия бик се присъедини към представлението за Дивия Запад на Бъфало Бил и започна да пътува по Съединените щати и Канада. Посрещнаха го огромни тълпи. Понякога имаше освирквания и дюдюкания за „убиеца на Къстър“, но след всяко представление същите тези хора му предлагаха монети срещу негови снимки с автограф. Седящия бик даваше повечето от парите си на групите окъсани, гладни момчета, които го обграждаха където и да отидеше. Веднъж той каза на Ани Оукли, друга звезда на представлението за Дивия Запад, че не разбира как белите хора могат да бъдат толкова безчувствени към собствените си бедни.

„Белият човек знае как да направи всичко — каза той, но не знае как да го разпредели.“

Опитът за заграбване на земята започна през следващата година, когато от Вашингтон пристигна комисия с предложение да се раздели големият сиукски резерват на шест по-малки резервата, като девет милиона акра се предоставят за заселване от белите. За тези земи комисарите предложиха на индианците по петдесет цента на акър. Седящия бик незабавно започна да действува, за да убеди Гал и Джон Грас, че сиуксите не трябва да се съгласяват на подобна измама — те нямат повече излишна земя. Около месец комисарите се мъчеха да убедят индианците от Стендинг Рок, че Седящия бик ги заблуждава, че отказът от земята е в тяхна полза и че ако не подпишат, могат \да загубят земята и без компенсация. Само двадесет и двама сиукси подписаха в Стендинг Рок. След като не успяха да получат необходимите три четвърти от подписите в агенциите Стендинг Рок и Лоуър Брюле, комисарите се отказаха. Без да посетят Пайн Ридж или Роузбъд, те се върнаха във Вашингтон и препоръчаха правителството да игнорира договора от 1868 г. и да отнеме земите без съгласието на индианците.

През 1888 г. правителството на Съединените щати още не бе готово да наруши едностранно договора, но през следващата година Конгресът предприе първата стъпка към осъществяването на подобно действие, ако стане нужда. Политиците предпочитаха да принудят индианците да продадат голяма част от резервата си от страх, че тя ще им бъде отнета насила, ако откажат да я отстъпят. Ако планът се осъществеше, правителството нямаше да наруши договора.

Като знаеха, че индианците вярват на генерал Джордж Крук, длъжностните лица във Вашингтон първо го убедиха, че ако не се съгласят доброволно да раздробят резервата си, сиуксите ще загубят всичко. Крук прие да председателствува новата комисия и бе упълномощен да предложи на индианците по 1,50 долара на акър (вместо петдесетте цента, предложени от предната комисия).

Заедно с двама сериозни политици, Чарлз Фостър от Охайо и Уилям Уорнър от Мисури, Крук пристигна в големия сиукски резерват през май 1889 г. Той твърдо реши да получи необходимите три четвърти от подписите на пълнолетните мъже. Трите звезди остави синята си униформа в Чикаго и се приготви да се срещне с бившите си врагове, облечен в омачкан костюм от сив вълнен плат. Той избра умишлено агенцията Роузбъд за първия съвет. След убийството на Петнистата опашка индианците брюле бяха разделени на групи и Крук смяташе, че те едва ли ще се изправят като един срещу подписването на отказа от земята си.Крук не бе предвидил, че Мечката с кухия рог ще настоява комисарите да съберат вождовете на шестте агенции на един съвет, вместо да пътуват от една на друга.

„Вие искате да оправите всичко тук — каза на комисията Мечката с кухия рог, — а после да отидете в другите агенции и да им кажете, че сме подписали.

Крук отговори, че Великия баща е заповядал на комисарите да се съветват с индианците в отделните агенции,

 „защото сега е пролет и ако всички се съберат на едно място, реколтата ще пострада“.

Въпреки това Мечката с кухия рог отказа да сътрудничи, същото направи и Високия ястреб:

Земята, която сега задели за нас, е съвсем малко парче — каза Високия ястреб, — а аз очаквам децата ми да имат деца и внуци и да се пръснат по цялата страна, а сега искаш да отрежа „инструмента“ си и да не създавам повече деца.

Жълтата коса каза:
— Когато ви даваме земя, ние никога не си я вземаме обратно, затова този път искаме да обмислим добре, преди да ви отстъпим земята.

Белите хора на Изток са като птици — им каза Крук. — Те снасят яйцата си всяка година и за тях няма достатъчно място на Изток и те трябва да си търсят място другаде. Затова отиват на Запад, вече сте ги видели през последните няколко години. Така те продължават да идват и ще идват, докато не завземат цялата тази страна и вие не можете да им попречите… Всичко се решава във Вашингтон от мнозинството, а тези хора идват на Запад и виждат, че индианците имат много земя, която не използуват, и те казват: „Искаме тази земя!“.

След девет дни спорове и разговори брюле послушаха съвета на Крук и подписаха. Първият подпис върху съглашението бе на Кучето врана — убиеца на Петнистата опашка.

През юни в Пайн Ридж комисарите трябваше да се справят с Червения облак, който показа силата си, като обкръжи съвета с неколкостотин от своите воини на коне. Макар че Червения облак и верните му помощници се държаха твърдо, комисарите успяха да получат около половината от подписите на оглалите. За да наваксат разликата, те тръгнаха към по-малките агенции Лоуър Брюле, Кроу Крийк и Шайен Ривър и там събраха необходимите им подписи. На 27 юли те пристигнаха в Стендинг Рок. Там щеше да се реши всичко. Ако мнозинството от хънкпапа и чернокраките сиукси откажеха да подпишат, съглашението щеше да пропадне.Седящия бик взе участие в първите съвети, но мълча. Присъствието му бе достатъчно, за да бъде устойчива стената на опозицията.

 „Индианците внимаваха много — казва Крук, — но не личеше да са съгласни. Държането им бе по-скоро като на хора, които за себе си са взели решение и слушат само от любопитство, за да видят какви нови аргументи ще им изтъкнат.“

Джон Грас бе главният говорител на сиуксите в Стендинг Рок.
 „Когато имахме много земя — каза той, — ние можехме да ви я продаваме по цените, които пи предлагахте, но сега ни е останала само една малка част, която можем да отделим и вие желаете да купите остатъка. Ние няма да предложим нашата земя за продажба. Великия баща ни притиска да продадем земята. По тази причина смятаме, че цената, която се предлага за тази земя, не е достатъчна и следователно не искаме да продадем земята по тази цена.“

Седящия бик и последователите му, естествено, не искаха да продават на никаква цена. Както каза Бялата гръмотевица на комисията на Доуис преди шест години, за тях земята бе „най-скъпото нещо на света“.

След няколко дни безплодни дискусии Крук разбра, че не може да спечели привърженици на общите съвети. Той нае агента Маклафлин да внуши на отделни индианци, че ако откажат да подпишат, правителството ще отнеме земята им. Седящия бик оставаше непреклонен. Защо трябва индианците да продадат земята си, за да спестят на правителството на Съединените щати неудобството да наруши договора и да я получи?

Бялата коса Маклафлин уреди тайни срещи с Джон Грас.

„Аз разговарях с него, докато той се съгласи да се изкаже за ратифицирането и да го подпомага — казва впоследствие Маклафлин. — Накрая ние подготвихме речта, която той трябваше да произнесе, за да се откаже безболезнено от бившата си позиция, като по този начин получи активната поддръжка на другите вождове и да уреди въпроса.“

Без да уведоми Седящия бик, Маклафлин организира последния съвет с комисарите на 3 август. Агентът разположи своята индианска полиция в четири колони около мястото на съвета, за да предотврати всякакво нарушение от страна на Седящия бик или на някой от племенните му поддръжници. Джон Грас беше вече произнесъл речта си, която Маклафлин му помогна да напише, когато Седящия бик си проби път сред полицията и влезе в кръга на съвета.Той проговори за първи път:

Бих искал да кажа нещо, ако не възразявате срещу моята речако не искате, няма да говоря. Никой не ни каза за този съвет и ние току-що пристигнахме.

Крук погледна към Маклафлин.

Знаеше ли Седящия бик, че ще провеждаме съвет? — попита той.
Да, сър — излъга Маклафлин. — Да, сър, всички знаеха.

В този момент Джон Грас и вождовете пристъпиха напред, за да подпишат съглашението. Свърши се. Големият сиукски резерват бе разбит на малки парчета, около които щяха да се надигат водите на бялата емиграция. Преди Седящия бик да се отдалечи от мястото на съвета, един репортьор го запита какво чувствуват индианците във връзка с отказа от земите им.

Индианци! — извика Седящия бик. — Няма вече индианци освен мен!

През Луната на съхнещата трева (9 октомври 1890 г.), около година след раздробяването на големия резерват, един минеконжу от агенцията Шайен Ривър дойде в Стендинг Рок, за да посети Седящия бик. Името му бе Ритащата мечка. Той донесе новината за пайутския месия, Уовока, който бе основал религията на Танца на духовете.

Ритащата мечка и зет му, Ниския бик, се бяха завърнали от дълго пътешествие отвъд планините Шайнинг, където бяха търсили месията. Като чу за това поклонничество, Седящия бик изпрати да доведат Ритащата мечка, за да научи повече за Танца на духовете.

Ритащата мечка разказа на Седящия бик как един глас му бил наредил да отиде и да се срещне с духовете на индианците, които ще се върнат и ще населят земята. На колите на Железния кон той, Ниския бик и девет други сиукси отпътували към мястото, където слънцето залязва, до края на линията. Там ги посрещнали двама непознати индианци, които ги приветствували като братя и им дали месо и хляб. Те дали коне на поклонниците, които яздили четири слънца, докато стигнат в лагера на Рибоядните (пайутите) близо до езерото Пирамид в Невада.

Рибоядните казали на гостите си, че Христос се е върнал отново на земята. Сигурно Христос ги насочил да отидат там, каза Ритащата мечка — това било предопределено. За да видят месията, те трябвало да направят ново пътешествие до агенцията на езерото Уокър.

В продължение на два дни Ритащата мечка и приятелите му чакали на езерото Уокър заедно със стотици други индианци, говорещи дузина различни езици. Тези индианци били дошли от много резервати, за да видят месията.
Точно преди залез-слънце на третия ден Христос се появил и индианците запалили голям огън, който да го освети. Ритащата мечка смятал, че Христос е бял мъж като мисионерите, но този човек приличал на индианец. След известно време той се изправил и се обърнал към очакващата го тълпа:

„Повиках ви и съм радостен да ви видя. След малко ще говоря с вас за близките ви, които са мъртви и са си заминали. Деца мои, искам да чуете всичко, което имам да ви кажа. Ще ви науча как да танцувате един танц и искам да го танцувате. Пригответе се за танца и когато той завърши, аз ще ви говоря.“

След това той започнал да танцува и всички се присъединили към него, а докато те танцували, Христос пеел. Те танцували Танца на духовете до късно през нощта, докато месията не казал, че са танцували достатъчно.
На следващата сутрин Ритащата мечка и другите отишли близо до месията, за да видят дали има белези от разпъването на кръста, за което мисионерите от резерватите им бяха разказвали. Той имал един белег на китката и един на лицето, но те не могли да видят краката му, защото носел мокасини. През деня той разговарял с тях. В началото, казал той, бог създаде света и след това изпрати Христос на Земята, за да поучава хората, но белите хора се отнесоха него зле и оставиха белези по тялото му и затова той се върна отново на небето. Сега той се връща отново на Земята като индианец и ще възобнови всичко както е било и ще го направи по-добро.


Уовока, пейутаският месия



Ритащата мечка



Дребния бизон от сиуксите



Джон Грас

През няколкото дни при езерото Уокър Ритащата мечка и приятелите му се научили да танцуват Танца на духовете, след което се качили на конете си, за да се върнат при железопътната линия. Докато яздели по пътя, месията летял над тях във въздуха и ги учел на песните за новия танц. На гарата той ги напуснал, като им казал да се върнат в племето си и да предадат това, което са научили. Когато следващата зима премине, той ще върне обратно духовете на техните бащи, за да се срещнат възкръснали.

След завръщането им в Дакота, Ритащата мечка започна новия танц в Шайен ривър, Ниския бик го донесе в Роузбъд, а другите — в Пайн Ридж. В отряда минеконжу на Големия крак, каза Ритащата мечка, има главно жени, които са загубили съпрузите си и други близки мъже в битките с Дългата коса, Трите звезди и Мечото палто. Те танцуват до припадък, защото искат да върнат обратно своите мъртви воини.Седящия бик чу всичко, което Ритащата мечка имаше да разкаже за месията и Танца на духовете. Той не вярваше, че е възможно мъртвите да се завърнат и да заживеят отново, но хората му бяха чули за месията и се страхуваха, че ако не се присъединят към танцуването, той ще ги отмине и ще ги остави да изчезнат, когато настъпи новото възкресение. Седящия бик нямаше нищо против неговите хора да танцуват Танца на духовете, но бе чул, че в някои резервати агентите са извикали войници, за да спрат ритуала. Той не искаше войниците да идват да плашат хората му и може би да стрелят по тях. Ритащата мечка отговори, че ако индианците носят свещените дрехи на месията — ризи на духовете с нарисувани по тях магически символи, никакво зло не може да ги сполети. Даже и куршумите от пушките на сините куртки не са в състояние да пробият такава риза.

С известно недоверие Седящия бик покани Ритащата мечка да остане с отряда му в Стендинг Рок, за да научи хората на Танца на духовете. Това бе през Луната на падащите листа и по целия Запад, в почти всички индиански резервати Танцът на духовете се разпространяваше като прериен огън при силен вятър.

 Разтревожените инспектори от Бюрото по индианските въпроси и офицерите от Дакота до Аризона, от Индианската територия до Невада, се мъчеха да схванат смисъла му. Към началото на есента дойде официална заповед:

„Спрете Танца на духовете!“

— По-опасна религиозна система не би могла да се предложи на един народ, който се намира на прага на цивилизацията — каза Бялата коса Маклафлин.

Макар че беше католик, Маклафлин, както и повечето други агенти, не успя да схване танца на духовете като изцяло християнски. Догмите на новата индианска религия не се различаваха от християнските — имаше само незначителни различия в ритуалите.

Не наранявайте и не причинявайте зло на никого. Не се бийте. Винаги постъпвайте справедливо! — повтаряше месията.

Като проповядваше ненасилие и братска любов, доктрината не изискваше от индианците други действия освен танци и песни. Месията щеше да доведе до възкресението.

Но тъй като индианците танцуваха, агентите се разтревожиха и съобщиха на войниците, а войниците започнаха да се придвижват.

Седмица след като Ритащата мечка дойде в Стендинг Рок да учи хората на Седящия бик на Танца на духовете, Бялата коса Маклафлин изпрати десетина индиански полицаи да го изгонят от резервата. Изпълнени със страхопочитание пред светостта на Ритащата мечка, полицаите препредадоха заповедта на Маклафлин на Седящия бик, но вождът отказа да предприеме действия. На 16 октомври Маклафлин изпрати по-голям полицейски отряд и този път Ритащата мечка бе изпроводен от резервата.

На следващия ден Маклафлин уведоми комисаря по индианските въпроси, че истинската сила зад „опасната религиозна система“ в Стендинг Рок е Седящия бик. Агентът препоръча да арестуват вожда, да го махнат от резервата и да го изпратят във военен затвор. Комисарят се посъветва с министъра на войната и те решиха, че така ще създадат повече неприятности, отколкото да ги предотвратят.

Към средата на ноември в резервата на сиуксите Танцът на духовете се изпълняваше повсеместно и почти всички други дейности се преустановиха. Учениците не посещаваха училищата, магазините бяха празни, на малките ферми не се работеше. Уплашеният агент от Пайн Ридж телеграфира във Вашингтон:

„Индианците танцуват в снега и са подивели и полудели… Трябва ни охрана и то веднага. Водачите трябва да бъдат арестувани и затворени в някой военен пост, докато нещата се уталожат, и това трябва да се направи незабавно.“

Ниския бик поведе групата си от вярващи надолу към безплодните земи по река Уайт и за няколко дий броят им нарасна на повече от три хиляди. Като не обръщаха внимание на мразовитото време, те си слагаха ризите на духовете и танцуваха всеки ден от изгрев-слънце до късна нощ. Ниския бик каза на танцьорите да не се страхуват, ако войниците дойдат да спрат ритуала:

 „Конете им ще потъват в земята — каза той. — Ездачите ще скочат от конете си, но и те ще потънат в земята.“

В агенцията Шайен Ривър отрядът на Големия крак се увеличи до шестстотин души, главно вдовици. Когато агентът се опита да се намеси, Големия крак изведе танцьорите извън резервата в едно свещено място на Дийн Крийк.На 20 ноември Бюрото по индианските въпроси във Вашингтон заповяда на агентите по места да съобщят по телеграфа имената на всички „инициатори на размирици“ измежду танцьорите. Във Вашингтон бързо съставиха списък и го изпратиха в щаба на армията на Мечото палто Майлс в Чикаго. Майлс прочете името на Седящия бик сред „инициаторите“ и веднага реши, че той е виновен за всички размирици.

Майлс знаеше, че ако войниците арестуват насила Седящия бик, ще има неприятности. Той искаше да отстрани вожда безшумно. За да осъществи намерението си, Мечото палто се обади на един от малкото бели мъже, на които Седящия бик симпатизираше или вярваше — Бъфало Бил Коди. Бъфало Бил се съгласи да посети Седящия бик и да се опита да го убеди да дойде в Чикаго на съвещание с Майлс.

 (От документите не става ясно дали Коди е знаел, че ако успее в мисията си, изпраща Седящия бик във военен затвор.)

Когато пристигна в Стендинг Рок Бъфало Бил срещна един агент, който отказа да му сътрудничи. Като се страхуваше, че Бъфало Бил ще обърка опита за арест и само ще разгневи Седящия бик, Маклафлин бързо уреди с Вашингтон да бъдат оттеглени пълномощията на шоумена. Без да се срещне със Седящия бик, Коди напусна Стендинг Рок в лошо настроение и се върна в Чикаго.

Междувременно армията вече бе изпратила войски в Пайн Ридж и положението в резервата бе доста напрегнато. Изпратиха там бившия агент, доктор Валънтайн Макгиликъди, да препоръча мерки за разрешаване на трудностите.

„Аз не бих прекъснал ритуалите (танците) — каза Макгиликъди. — Идването на войските изплаши индианците. Ако адвентистите на седмия ден подготвят одеждите си за второто пришествие на Спасителя, няма да пратим армията на Съединените щати, за да им попречи. Защо индианците да не могат да имат същите права? Ако войската остане, със сигурност ще възникнат неприятности.“

Тази гледна точка обаче не се наложи. На 12 декември подполковник Уилям Дръм, командуващ войските във форт Иейтс, получи заповед от генерал Майлс „да отведе под стража личността Седящия бик. Обадете се на индианския агент (Маклафлин), за да сътрудничи и да окаже съдействието, необходимо за най-добро осъществяване на посочената цел“.

Точно преди изгрев-слънце на 15 декември 1890 г., четиридесет и трима индиански полицаи обкръжиха дървената къща на Седящия бик.
На три мили разстояние чакаше един кавалерийски ескадрон като резерва, ако потрябва. Лейтенант Бичата глава — индианският полицай, който командуваше отряда, намери Седящия бик заспал на земята. Когато го събудиха, вождът погледна недоверчиво Бичата глава.

Какво правиш тук? — запита той.

Ти си арестуван — каза Бичата глава — и трябва да дойдеш в агенцията.

Седящия бик се прозя и седна.
Добре — отговори той. — Почакайте да се облека и ще дойда с вас.

Той поиска от полицаите да оседлаят коня му.
Когато излезе от къщата със Седящия бик, Бичата глава видя, че тълпа изпълнители на Танца на духовете се събира отвън. Те бяха четири пъти повече от полицаите. Един от танцьорите, Хвани мечката, се приближи до Бичата глава и извика:

Ти мислиш, че ще го отведеш, но няма да успееш.
Върви! — каза тихо на затворника Бичата глава. — Не слушай никого!

Но Седящия бик започна да се опъва, като принуди Бичата глава и сержант Червената томахавка да го повлекат към коня му.

В този момент Хвани мечката отметна одеялото си и откри пушката си. Той стреля към Бичата глава и го рани в страната. Докато падаше, Бичата глава се опита да застреля нападателя си, но вместо това улучи Седящия бик. В същия момент Червената томахавка простреля Седящия бик в главата и го уби.

По време на стрелбата старият циркаджийски кон, който Бъфало Бил подари на Седящия бик, започна да изпълнява номерата си. Той се изправи, вдигна едното си копито и на присъствуващите се стори, че изпълнява Танца на духовете. Но веднага след като конят спря танца си и се отдалечи, сражението бе възобновено и само идването на кавалерийския отряд спаси индианската полиция от унищожение.



"Нямаше надежда по земята — изглежда, бог ни бе забравил. Някои казваха, че са видели божия син, а други не го бяха виждали. Ако той бе дошъл, той би извършил големи дела, както е правил в миналото. Но ние се съмняваме, тъй като не видяхме нито него, нито делата му.

Хората не знаеха; не ги бе грижа. Те се хванаха за надеждата. Те пищяха като луди пред Него за милост. Те се хванаха за обещанието, което според слуховете Той бе дал.

Белите мъже се уплашиха и повикаха войниците. Ние те молихме за живот, а белите мъже помислиха, че искаме да отнемем техния живот. Чухме, че войниците идат. Ние не се страхувахме. Надявахме се, че ще можем да им разкажем за нашите затруднения и че ще получим помощ. Един бял човек каза, че войниците имат намерение да ни избият. Ние не му повярвахме, но някои се уплашиха и избягаха в безплодните земи.
"

Червения облак


_______________________________________________________________
https://chitanka.info/text/32067/21#textstart
Погребете сърцето ми в Ундид Ний

Ди Браун
Библиотека „Екологичен свят“
История

_______________________________________________________________


"SITTING BULL" (Tatanka Iyotanka) - written by TOM BEE

19.06.2013 г.



« Последна редакция: Юли 03, 2018, 10:49:16 pm от Мила »

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Преди и след Розуел
« Отговор #35 -: Юли 06, 2018, 05:06:32 pm »
https://truthscrambler.com/category/secret-space-program/
Category Archives: Secret Space Program


Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Преди и след Розуел
« Отговор #36 -: Юли 09, 2018, 05:21:58 pm »
9/11



A RARE VIEW OF GROUND ZERO ON 9-16-01.avi

Публикуван на 21.09.2011 г.
Taken on Sunday Sept. 16,2001 is a rare view of how Ground Zero looked five days after the 9/11 attacks. Beginning in this video, at Park Row, there are National Guard Troops marching single file in Ground Zero. Note that during that time, Ground Zero was a much wider area than what it is today. It extended north past Chambers St and included Park Row and south on Broadway. Also seen is 7 World Trade Center, which I misidentified as being the North Tower. It was still burning and water shooting from nearby buildings are seen being sprayed on the wreckage. The mezzanine for the Cortlandt St. 1/9 subway line is seen as well as the concourse for 5 World Trade Center is seen briefly. I managed to get a rare shot of firefighters being transported by MTA buses into Ground Zero. In light of what we now know about the long term effects of being exposed to the air at Ground Zero, one can feel uneasy about seeing the FDNY and NYPD personnel, and other workers walking around without respirators protecting them from the exposure. When looking at this video ten years later, I wondered how those workers are doing today.


Направен в неделя - 16 септември 2001
... необичаен поглед на  Ground Zero, гледано пет дни след 9/11 атака. В началото на това видео, в Park Row, има маршируващи войски на Националната гвардия, един файл в Ground Zero. Имайте предвид, че в това време Ground Zero е много по-голяма площ от това, което е днес. Простира се на север покрай Chambers St и включва Park Row и на юг от Бродуей. Вижда се и 7 Световен търговски център, който погрешно идентифицирах като Северна кула. Все още гори и с водни струи от близките сгради се пръскаше върху останките. 1/9 метро линия Cortlandt Сt. се вижда, както и пресечката за 5 World Trade Center за кратко. Успях да получа рядкото попадение, че пожарникари са били транспортирани с MTA автобуси в Ground Zero. В светлината на това, което ние вече знаем за дългосрочните последици да бъдат изложени на въздух в Ground Zero, човек може да се чувства неловко като вижда персонала FDNY и NYPD, и други работници да се разхождат без респиратори, защитаващи ги от това, на което са били изложени. Когато гледам този видеоклип 10 години по-късно, се чудя как ли тези служители го карат днес.


__________________________

Haunting, never-before-seen images of Ground Zero

CBS 
« Последна редакция: Юли 09, 2018, 05:29:46 pm от Мила »

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Преди и след Розуел
« Отговор #37 -: Юли 12, 2018, 04:26:37 pm »
1:22:18

Roswell 1947 UFO Crash Revisited -- Interview With The Son of Colonel Phillip J. Corso 2018

The Moore Show

Публикуван на 5.06.2018 г.

Phil Corso Jr. talks about his father and the book he wrote, The Day After Roswell. Why is alien technology and the truth about UFOs still being covered up?

Фил Корсо - младши говори за своя баща и за книгата, която той написа, "Денят след Розуел". Защо извънземните технологии и истината за НЛО все още се покриват?

 

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Преди и след Розуел
« Отговор #38 -: Юли 12, 2018, 04:40:15 pm »
The Unheard Truth Behind Roswell’s UFOs | FREE Episode of Truth Hunter w/Linda Moulton Howe

Gaia

Strange occurrences in Roswell, NM, June 1947 may have set into motion events which would shape the future of humanity, in ways unbeknownst to many. Reports of crashed alien vessels were quickly swept aside, which spurred the imaginations of seekers everywhere vying to know what really happened. But it was the insiders, who eventually came forward, who gave us a glimpse into the shadowy side of the U.S. Government and collaborating corporations. In this special introductory overview episode of Truth Hunter, Linda Moulton Howe exposes deeper details of UFO crashes in the 1940s, the technologies which were recovered and the resultant government policies which instituted programs of secrecy and denial. 

Необичайни събития в Розуел, Ню Джърси, юни 1947 г. може би са раздвижили събития, които биха оформяли бъдещето на човечеството по начини, които не са известни на мнозина. Съобщенията за разбити извънземни съдове бързо бяха отметнати настрани, което стимулира въображението на търсещите  навсякъде, за да разберат какво наистина се е случило. Но в крайна сметка се появиха вътрешни лица, които ни хвърлиха бегъл полед в сенчестата страна на американското правителство и сътрудничещи корпорации. В този специален начален епизод на "Лов на истината" Линда Мултън Хауе излага по-дълбоки подробности за катастрофите на НЛО през 40-те години на миналия век, възстановените технологии и произтичащите правителствени политики, които въвеждат програми за тайна и опровержение.

Тагове към темата: нацисти окултизъм военни