Apocryphal Academy

Анкета

Искате ли превод на видеото от немски?

ДА
7 (87.5%)
НЕ
1 (12.5%)

Общ брой гласове: 8

Гласуването приключва: Януари 01, 2021, 09:41:31 pm

Автор Тема: ФРАНК СТОУНЪР: Червената нишка в историята  (Прочетена 1091 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ФРАНК СТОУНЪР: Червената нишка в историята
« Отговор #15 -: Януари 14, 2020, 05:53:32 pm »
Франк не твърди, че Mеханизмът от Антикитира идва от Атлантида. Гърците, според него, са били в състояние да го конструират, но са имали схеми и планове за това, как човек може да построи подобни устройства. Франк вярва, че такива неща са съхранявани в Царската библиотека на Александрия и че е имало трансфер на знание от Александрийската библиотека към Крит и древна Гърция.

Древногръцките философи Платон, Херодот и други посещават Египет по своето време и комуникират с тамошните жреци и учени, т.е. получават информация от тях.  Трансферът на знание се е осъществявал и по този начин.

И в края на краищата определена част от знанието стига до Константинопол. Но тука вече не сме в древна Гърция, а в древен Рим.


Някаква част от знанието се премества от древна Гърция в Константинопол. Но по времето, когато Мехмед II Завоевателя превзема Константинопол (1453 г.), това знание по всяка вероятност е вече западнало и в по-голямата си част загубено.

От времето на Моисей, който вероятно е знаел какво да прави с това знание, през годините, все повече и повече знание се губи, запада или дегенерира.


При все това, в Константинопол има библиотека, която се явява нещо като наследница на Александрийската библиотека.


Какво се случва преди превземането на Константинопол?
« Последна редакция: Януари 14, 2020, 07:28:53 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ФРАНК СТОУНЪР: Червената нишка в историята
« Отговор #16 -: Януари 14, 2020, 07:30:43 pm »


ЧЕТВЪРТИ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД


Цитат
През тринадесети век (1204 г.) Константинопол е завладян от кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход, който вместо да унищожи ислямската заплаха в Палестина и да възстанови християнската власт в Йерусалим, превзема Константиновия град.


Основна причина за тази промяна на намеренията на кръстоносците е финансовата им зависимост от Венеция, с чиято флота е трябвало да бъдат транспортирани до „светите земи“. Поради липсата на средства кръстоносните водачи са принудени от дожа на Венеция – Енрико Дандоло да си платят чрез превземанета на град Зара (Задар) на далматинското крайбрежие, който бил върнат под венецианска власт. Впоследствие рицарите били въвечени във византийските интриги чрез сина на сваления император Исак II Ангел, който им обещал солидно възнаграждение и военна помощ, ако го издигнат на трона. Така кръстоносната армия се озовала край Босфора и след продължителни преговори, интриги и обсада сами превзели Константинопол.


След превземането на града фактически се слага край на Византийската империя и се обособяват три православни империи, наследници на Византия – Никейска и Трапезундска империи и Епирско деспотство. По време на Латинската империя, Константинопол е подложен на безусловно разграбване от кръстоносците. Стотици реликви, като мощи на светци и предмети с религиозна стойност се пренасят към Запада. Разграбени са църкви и манастири, домовете на богатите ромейски аристократи, дори са свалени и огромните оловни плочи от императорския дворец, които са служели за покрив. След възстановяването на Византийската империя, Константинопол е прочистен от латинците през 1261 г.


Дълго време градът съществува като град-държава, заобиколен от Османската империя.
Навлизането на огнестрелните оръжия на въоръжение обричат този велик град. Благодарение на топовете и османското числено превъзходство, както и на прехвърлянето на част от османският флот през сушата в охраняваното пристанище „Златния рог“ на Константинопол, през юли 1453 г. градът е превзет от османлиите, а последният византийски император Константин XI Палеолог загива в пожарищата на града, сражавайки се наред с обикновените войници. Разпознават тялото му само по пурпурните императорски ботуши.


С една дума, Четвъртият кръстоносен поход никога не стига до свещения град Йерусалим. Венецианците го отклоняват към Константинопол. Това е Кръстоносен поход, при който християни нападат християнски земи, а Кръстоносците ограбват и плячкосват Константинопол. Каквото и знание да е имало там, Кръстоносците го заграбват или унищожават. По този начин знание (свитъци, карти, може би и артефакти) от Константинопол попада в ръцете на рицарите Тамплиери, а оттам и в ръцете на Венецианците, а в Западна Европа започва периодът на Ренесанса (по-скоро Проторенесанс). Франк дори подозира, че точно това е била целта на самия Кръстоносен поход (да се доберат до древното знание в Константинопол), а не просто обявеното освобождение на Светите земи. Те знаят, че в Константинопол има нещо. Те, на практика, открадват някакво древно знание и го занасят в Западна Европа.

Обърнете внимание на това, че още тогава Тамплиерите работят заедно с Венецианците.

« Последна редакция: Януари 15, 2020, 01:09:40 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ФРАНК СТОУНЪР: Червената нишка в историята
« Отговор #17 -: Януари 14, 2020, 11:26:12 pm »


Константинопол никога не се възстановява от грабежа и плячкосването.



Цитат
След превземането на града фактически се слага край на Византийската империя и се обособяват три православни империи, наследници на Византия – Никейска и Трапезундска империи и Епирско деспотство. По време на Латинската империя, Константинопол е подложен на безусловно разграбване от кръстоносците. Стотици реликви, като мощи на светци и предмети с религиозна стойност се пренасят към Запада. Разграбени са църкви и манастири, домовете на богатите ромейски аристократи, дори са свалени и огромните оловни плочи от императорския дворец, които са служели за покрив. След възстановяването на Византийската империя, Константинопол е прочистен от латинците през 1261 г.

Известно време градът съществува като град-държава, заобиколен от Османската империя, след което става жертва на Османците.

Отслабването на Константинопол е очевидно много време преди завоюването му от султан Мехмед II Завоевателя. През това време, много от Византийците, наясно, че градът няма да издържи дълго на Османския натиск, гледат да спасят каквото е останало от древното знание (свитъци, карти и т.н.) и го занасят в Италия.

И така този трансфер на знание от Константинопол в Италия става причина за настъпването на епохата на Ренесанса (Възраждането) в Италия и после в Западна Европа.


Цитат
Ренесансът (от френски: Renaissance, „възраждане“), наричан също Възраждане, е културно движение, продължило приблизително от 14 век до 17 век. То възниква във Флоренция в края на Средновековието, а през следващите столетия се разпростира в Западна, Централна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период.


Основните характеристики на културното развитие през Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската Античност в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата, развитието на линейната перспектива в живописта и постепенното реформиране на образователната система. Традиционно се смята, че тези промени в интелектуалния живот превръщат Ренесанса в рязък преход от Средновековието към Новото време.
« Последна редакция: Януари 15, 2020, 12:26:57 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ФРАНК СТОУНЪР: Червената нишка в историята
« Отговор #18 -: Януари 15, 2020, 12:25:43 am »

Свитъците от Константинопол се разпространяват в Италия. И тук е мястото да споменем Херметизма и „Корпус Херметикум“.

В Уикипедия на английски четем:

Цитат
Hermeticism, also called Hermetism,[1][2] is a religious, philosophical, and esoteric tradition based primarily upon writings attributed to Hermes Trismegistus ("thrice-greatest Hermes").[3] These writings have greatly influenced the Western esoteric tradition and were considered to be of great importance during both the Renaissance[4] and the Reformation.[5] The tradition traces its origin to a prisca theologia, a doctrine that affirms the existence of a single, true theology that is present in all religions and that was given by God to man in antiquity.[6][7]

Херметизмът е религиозно, филисофско и езитерично течение, основано на съчиненията, приписвани на Хермес Трисмегист ("Хермес Триждивеликия").[3]

Тези съчинения повлияват в много голяма степен Западната езотерична традиция и се считат за изключително важни през Ренесанса[4] и по време на Реформацията.[5]



В западна Европа, основната част на Корпус Херметикум е преведена от гръцки през 1460 г. от Марсилио Фичино за библиотеката на Медичите.




Цитат
Many hermetic texts were lost to Western culture during the Middle Ages but rediscovered in Byzantine copies and popularized in Italy during the Renaissance. The impetus for this revival came from the Latin translation by Marsilio Ficino, a member of the de' Medici court, who published a collection of thirteen tractates in 1471, as De potestate et sapientia Dei.[25] The Hermetica provided a seminal impetus in the development of Renaissance thought and culture, having a profound impact on alchemy and modern magic as well as influencing philosophers such as Giordano Bruno and Pico della Mirandola, Ficino's student. This influence continued as late as the 17th century with authors such as Sir Thomas Browne.

Много херметични текстове биват преоткрити за Западна Европа от Византийски копия и популяризирани в Италия през Ренесанса. Импулсът за това възраждане идва от превода на Латински на Марсилио Фичино, член на двора на Козимо ди Джовани Медичи court, който публикува сборник от 13 трактата през 1471 г., като De potestate et sapientia Dei.[25]

Херметиката дава начален тласък на развитието на Ренесансовата мисъл и култура, повлиявайки Алхимията и такива философи като Джордано Бруно и Джовани Пико дела Мирандола, ученик на Марсилио Фичино. Това влияние продължава до чак до 17 в. с автори като Сър Thomas Browne.
« Последна редакция: Януари 15, 2020, 02:05:34 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ФРАНК СТОУНЪР: Червената нишка в историята
« Отговор #19 -: Януари 15, 2020, 01:08:14 am »
Цитат
The Renaissance began in the 14th century in Florence, Italy.[8] Various theories have been proposed to account for its origins and characteristics, focusing on a variety of factors including the social and civic peculiarities of Florence at the time: its political structure, the patronage of its dominant family, the Medici,[9][10] and the migration of Greek scholars and their texts to Italy following the Fall of Constantinople to the Ottoman Turks.[11][12][13] Other major centres were northern Italian city-states such as Venice, Genoa, Milan, Bologna, and finally Rome during the Renaissance Papacy.

Ренесансът започва през 14 в. във Флоренция, Италия.[8]

Факторите за това са политическата структура на Флоренция, покровителството/меценатската дейност на доминиращата влиятелна фамилия Медичи,[9][10] и имиграцията на Византийски учени и византийски текстове в Италия след Падането на Константинопол.[3][4][5]






Интересното тук е, че не само Франк, но и Уикипедия подчертава ролята на банкерите Медичи в цялата история.

В този случай, може би като изключение, Козимо ди Джовани Медичи, вместо да пази в тайна знанието от Константинопол, което купува, финансира превода на Марсилио Фичино и го публикува.


Цитат
Козимо ди Джовани Медичи има славата на покровител на културата и изкуството. През 1439 г. изпраща свои агенти по света да намерят древни ръкописи и през 1444 г. открива първата обществена библиотека „Сан Марко“. Това е революционна за времето си крачка, тъй като дотогава само църквата е разпространявала писменото знание. По негово нареждане се правят и много преводи. Козимо ди Джовани Медичи нарежда във Флорентинския университет да се преподава гръцки език и така той става първото място от 700 години, където се изучава гръцки. Той създава и академия за изучаване на платонизма и питагорейството.



Козимо ди Джовани Медичи публикува Корпус Херметикум през 1471 г.



Така знание от Александрийската библиотека и от Египет стига до Италия, първоначално Флоренция, в библиотеката на Козимо ди Джовани Медичи.
« Последна редакция: Януари 15, 2020, 02:21:45 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ФРАНК СТОУНЪР: Червената нишка в историята
« Отговор #20 -: Януари 15, 2020, 01:17:44 am »


Автор на Корпус Херметикум е легендарния Хермес Трисмегист, за когото в Уикипедия пише следното:


Цитат
Хермес Трисмегист (на гръцки: Ερμής ο Τρισμέγιστος, Хермес Триждивеликия; на латински: Mercurius ter Maximus) е синкретизъм на гръцкия бог Хермес и египетския Тот. В елинистичния Египет на бога Хермес бил даден като епитет гръцкото име на Тот. Той бил идентифициран и с Енох. Други подобни обединени богове са Серап и Херманубис.
Хермес Трисмегист може също да бъде обяснен по начина на Юхемерист като „мъж, който е бил син на Бог“, а в кабалистичната традиция, която била наследена от Ренесанса, такъв персонаж е бил съвременен на Мойсей, съобщаващ на редица познавачи паралелна мъдрост.

Цитат
Хермес (на старогръцки: Ἑρμῆς) в древногръцката митология е син на Зевс и плеядата Мая, която е дъщеря на титана Атлас. Роден е в пещера на планината Килен в Аркадия. Няколко часа след раждането си изобретил лирата, като опънал струни върху бронята на костенурка и възпял на нея любовта на Зевс и Мая. Още същия ден откраднал говедата на брат си Аполон и превърнал в скала Бат, когато той издал скривалището на стопанина им. Първоначално аркадски бог на ветровете и дъжда, затова вестител на Зевс и другите богове. Защитник на пътниците, патрон на крадците, съпровожда душите на мъртвите до подземния свят. Изобразяван е със златни крилати сандали и жезъл кадуце́й (лат. caduceus), или керикион (др.гр. κηρύκειον, κηρύκιον, ῥάβδος или σκῆπτρον). Първообраз на римския бог Меркурий.

Цитат
Тот е смятан за едно от най-важните божества в египетската митология. Считан е от древните египтяни за бог на мъдростта, занаятите, йероглифите и науката. Изобразяван е като мъж с глава на ибис или павиан, като и двете животни са свещени за него. Тъй като съществува съответствие между египетските богове и дванадесетте зодиакални знака, считало се е, че той е представител на знака Дева. Главният му храм се е намирал в град Кмун [1]. По време на Гръцко–Римската ера градът е преименуван на Хермополис Магна [2] с препратка към Тот, когото елините смятали за еквивалент на техния бог Хермес.

« Последна редакция: Януари 15, 2020, 02:50:06 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ФРАНК СТОУНЪР: Червената нишка в историята
« Отговор #21 -: Януари 15, 2020, 02:32:18 am »

Това, което всъщност се случва, е, че Гърците копират текстовете, които идват от Египет, т.е. текстовете на Тот.


Доколко Хермес и Тот са Богове, е дискусия, която много прилича на дискусията "Один: Бог или Човек?", или дори група от хора, които впоследствие биват обожествявани.

Публикуването на Корпус Херметикум от Медичите е невероятен импулс на много процеси в Европа. Забележителното е, че тези текстове на мъдростта е възможно да са по-стари от Стария завет.


Цитат
Copenhaver, Brian P. (1995). "Introduction". Hermetica: The Greek Corpus Hermeticum and the Latin Asclepius in a New English Translation, with Notes and Introduction. Cambridge University Press. ISBN 9780521425438. [...] Hermetic sentences derived from similar elements in ancient Egyptian wisdom literature, especially the genre called "Instructions" that reached back to the Old Kingdom".

Херметичните сентенции са извлечени от подобни елементи в древноегипетската литература на мъдростта, особено в жанра, наречен "Инструкции", които датират от Старото царство (около 2686 до 2181 г. пр.н.е.).
« Последна редакция: Януари 15, 2020, 03:10:26 am от Glasberg »

vesso6

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ФРАНК СТОУНЪР: Червената нишка в историята
« Отговор #22 -: Март 15, 2020, 11:07:14 pm »
Интересни предположения, малко непоследователни.Според археологически и писмени източници по- стара от египетската цивилизация е шумерската, на която са наследник.Първите династии в Египет са били на тракийски племена, древноегипетският бохарски диалект е тракийски език.Като писменост най-ранна е тази, намерена на балканите. От нея се развиват шумерската и египетската писменост. По това време Гърция не е съществувала, създадена е много по-късно. Не отричам че е имало стара напреднала цивилизация, но египетската не е неин директен наследник.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ФРАНК СТОУНЪР: Червената нишка в историята
« Отговор #23 -: Март 21, 2020, 11:51:07 am »
Е... къде отидохте вие?

Кой е казал, че първите египетски династии са на тракийски племена? И какви са му доказателствата?

Кой е казал, че древноегипетския бохарски диалект е тракийски език и кои древнолингвисти са сгласни с него?

Какъв метод за датиране е бил използван, за да се определи, че нещата под Стоунхендж са на повече от 10 000 години?



С такива неща можем да се замеряме по цял ден, без препратки, без линкове, без източници, без имена и библиография. И точно така е по другите форуми. Не случайно сме избрали да се дистанцираме тук.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ФРАНК СТОУНЪР: Червената нишка в историята
« Отговор #24 -: Март 27, 2020, 02:04:02 am »
Първите династии в Египет са били на тракийски племена, древноегипетският бохарски диалект е тракийски език.Като писменост най-ранна е тази, намерена на балканите. От нея се развиват шумерската и египетската писменост.


В книгата си, "История на Египет", египтологът Gaston Maspero пише следното:

Цитат
It was within these narrow limits that Egyptian civilization struck root and ripened, as in a closed vessel. What were the people by whom it was developed, the country whence they came, the races to which they belonged, is to-day unknown. The majority would place their cradle-land in Asia,* but cannot agree in determining the route which was followed in the emigration to Africa.

* The greater number of contemporary Egyptologists, Brugsch, Ebers,—Lauth, Lieblein, have rallied to this opinion, in the train of E. de Rougé; but the most extreme position has been taken up by Hommel, the Assyriologist, who is inclined to derive Egyptian civilization entirely from the Babylonian. After having summarily announced this thesis in his Geschichte Babyloniens und Assyriens, p. 12, et seq., he has set it forth at length in a special treatise, Der Babylonische Ursprung der àgyptischen Kultur, 1892, wherein he endeavours to prove that the Heliopolitan myths, and hence the whole Egyptian religion, are derived from the cults of Eridû, and would make the name of the Egyptian city Onû, or Anû, identical with that of Nûn-H, Nûn, which is borne by the Chaldean.


Съществува и друга теория. Ще споделя повече, когато имам време.

Всичко е свързано с онова, което се е случило след Всемирния потоп.
« Последна редакция: Март 27, 2020, 02:09:17 am от Glasberg »

Тагове към темата: конспирация