Apocryphal Academy

Автор Тема: Погледи върху настоящата цивилизация  (Прочетена 311 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Погледи върху настоящата цивилизация
« -: Септември 18, 2018, 10:38:27 am »
С оглед на заявеното при откриването на темата "Размисли за цивилизацията" - запознаване с миналото и бъдещите перспективи пред цивилизацията, имам предложение: Да направим преглед и на настоящето.
Презумпцията ми за подобно предложение се състои в следните ми предположения:
 В днешното ни общество битуват доста интересни хипотези, та и теории, но не срещам често обобщена информация в какви настоящи събития и процеси се "отразяват" тези конспиративни теории съответно придружени с някакво обяснение.
  От това пък правя, може би необосновано, предположение, че хората не осъзнават какво е положението в света и какви са "лобитата" на различните претенции за световно господство.
  Едно презентиране, макар и без претенцията за пълна обективност, може все пак да "даде" известен "жокер" към отговора на въпроса "Какво всъщност става?".


   Както за всеки един "прохождащ" Нюейджър е задължително гледането на "What the bleep do we know" и "The Secret", така и за всеки почитател на Теорията на конспирацията е важен филмът "Zeitgeist" / линкът е примерен, има поне 2 филма в поредицата, но май са 5/. Преведено от немски, заглавието Zeitgeist е "Духът на времето". Точно този дух на настоящия момент, за който  се правят опити повечето хора да се държат в неведение, чрез "образни представи", но май не се получава все още. Този "Дух на времето", който метафорично е описан и от "Щурците" в песента им "Вкусът на времето"

 Пак търсим вкуса на времето
 и крачим с ръце в джобове ние.
 Какво ли от нас ще вземе то?
 Какво ли във себе си ще скрием?

 Някой вика пак: - Хей, спри се, момче, не бягай!

 Къде ли сме тръгнали така
 бронирани в свойте нови дрехи.
 Живота да спрем на "стоп" с ръка,
 по пътя да гониме успехи.

 Някой вика пак: - Хей, бягай, момче, не чакай!

 Bridge:
 Ние сме по-мъдри,
 ние сме по-зрели.
 Вече дълго аз чаках.
 Няма как,
 влизам в крак и аз със вас...
 аз до вас...

 Какво ли спестихме до сега -
 от спомени звън, като монети.
 Забравяйте старата тъга!
 На "стоп" ще се върнеме, момчета.

 Солен е вкусът на времето
 и ние със тебе го платихме.
 Години от нас ще вземе то,
 но в тях ние себе си открихме.

 /Това е вкусът на времето...
 Да, това е вкусът на времето.../ 2
 Това е вкусът на времето...
 Ие-ие-е-е... /
 Това е вкусът на времето...
 Да, това е вкусът на времето.../ 2

Още на: https://textove.com/shturtsite-vkusat-na-vremeto-tekst
Благодариние на textove.com


  Вдъхновяващо-подтискащ поглед, отпреди повече от 20 г., е и книгата на проф.Никола Николов - "Световната конспирация" /в линка има и съдържанието и опции за "сваляне"/, както и книгата му "Тайните протоколи", за които пък като инфо може да се прегледа тази статия
 
ПРОТОКОЛИ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ
(Протоколи от световния ционистки конгрес в Базел, Швейцария 1897 г.)   
   
   Като индивидуален поглед върху настоящата цивилизация, в последващата статия смятам за достатъчно обективно представена позиция за настоящето положение в развитието на цивилизацията ни, но без да се взима предвид силата на въздействие на всички налични гео-политически фактори на въздействие, вероятно поради моментната им пренебрежима сила на влияние. Но да не забравяме, че "малките камъчета обръщат каруцата", а и леко идеализираният образ на Путин. Както се казва "Всяка умствено достигната Истина е полуистина, същото важи и за предното твърдение"  ;)


Глобалната мрежа на либералите срещу „този, който удържа”
http://www.4pt.su/bg/content/globalnata-mrezha-na-liberalite-sreshchu-tozi-koyto-udrzha

Есхатология на модернизацията

Смисълът на този исторически момент, в който живеем, е следният:

Тенденциите, които се проявяваха и надделяваха в Западна Европа в зората на Новата епоха – XV век, и които се изразяваха като преход от традиционното общество (Традиция) към съвременното общество (Модерн), достигнаха своята кулминация и своя логичен край.

Преходът от Традицията към Модерна се състои в преобладаването на материалните ценности. Този преход включва отхвърлянето на Бог, религията, духа и одобрението на рационалната наука и материята. Това включва съвременността и процеса на модернизацията: от размисъл към действие, от идеите към вещите, от духовното към материалното, от моралното към техническото. Днес този преход е почти изцяло завършен: първоначално в западните страни, докато в другите части по света той е активно повлиян от Запада и глобализацията, смисълът на което е разпространението на идеите на западния тип общество, неговите ценности, кодекси и практики по целия свят.

От социологическа гледна точка имаме веригата:

1) Традиция

2) Модерн

3) Постмодерн.


От философска гледна точка това се равнява на:

1) Сакралност (Свято)

2) Реалност

3) Виртуалност.


От гледна точка на антропологията (наука за човека):

1) религиозен човек (homo religious)

2) икономически човек (homo economicus)

3) пост-човек (мутант, киборг, хибрид)


От гледна точка на икономиката:

1) първичен сектор (селско стопанство)

2) вторичен сектор (промишленост)

3) третичен сектор (финанси и услуги, турбо капитализъм)


Западните (развитите страни) са във фаза на преход от второто към третото звено на модернизацията. Останалите страни изостават, намирайки се между 1) и 2), или са в рамките на Модерна.Това движение от 1) към 3) не е нещо, което се разбира само по себе си, но е съдбата на западноевропейската цивилизация, която се налага на всички други народи като нещо задължително и универсално.


Либерален расизъм

Налагането на всички народи на западноевропейските идеи за прогрес и техническо развитие е в основата на глобалния расизъм. Западът е убеден, че неговата история от 1) към 3) е универсален закон на човешкото развитие, и приравнява всички други версии на историята (всичко, което има нещо общо с традицията, религията, свещеното и т.н.) към опорочено, недоразвито, варварско и враждебно общество. Точно в това се изразява глобалният расизъм на Запада: той се утвърждава като единствен субект на историята и отрича на „другите” (= Традиции) правото им да се развиват независимо от Запада. Следват расистки видове градация на обществата: диващина – варварство – цивилизация (Луис Морган ); първи свят – втори свят – трети свят; развитите страни – развиващите се страни – по-слабо развитите страни, и т.н.

Глобалният расизъм (= евроцентризъм, универсализъм) е характерен за трите основни идеологии на Новото време:

1) либерализъм,

2) комунизъм,

3) национализъм (фашизъм, нацизъм)

Либералният расизъм се проявява преди всичко в икономически империализъм, сдвоен с историята на Обединеното кралство и Съединените щати; в господство на англосаксонския модел на икономиката (финансов капитализъм); в стратегическо превъзходство на САЩ и страните от НАТО над всички други държави и блокове; в приравняване на западните либерални ценности (във фазовия преход от Модерна към Постмодерна, от 2) към 3) към универсалния модел.

Първоначално расистки идеи за превъзходството „на бялата раса” са възникнали в англосаксонската среда като основа на колониалната политика в контекста на секуларизацията на западните общества.

Расизмът на Маркс

Комунистическият расизъм не е толкова праволинеен, но също така е свързан с догматичната вяра в универсалността на западния път като развитие на всички общества. Карл Маркс бил убеден, че всички народи променят формацията си от диващината към капитализма, но към либералната версия добавя следната – социалистическата фаза. В същото време е поддръжник на британската колонизация на Индия, вярвайки, че това ще доведе до изграждането на капитализма в „изостаналото” индийското общество и само след това е възможна социалистическата революция. Марксизмът се отнася към идеологиите на Модерна (втората фаза от западната история) и споделя с него материализъм, атеизъм и акцент върху техническото развитие. Комунистите са същите опоненти на Традициите, както и капиталистите, и налагат на всички народи и общества атеистично-материалистичен стандарт, формиран в условията на Запада.


Национализъм и биологичен расизъм

Националистическият расизъм се проявява в малък мащаб като шовинизъм и ксенофобия, враждебност към други буржоазни нации (класически е френският национализъм, немският, унгарският, полският и т.н.), а в световен мащаб – като обявяването на превъзходство на бялата раса (нацизма). Биологичният расизъм е продължение на колониалната англосаксонска философия.

И трите политически идеологии са расистки, евроцентрични и империалистически. Всички те са насочени срещу Традицията и виждат историята като начин за развитие от варварство към цивилизация, където цивилизацията се възприема именно като съвременната западна цивилизация и никоя друга.


Битката на Модерна

През ХХ век трите политически идеологии се бореха помежду си за надмощие. След поражението на силите на Оста през 1945 г. и след окончателното разпадането на Съветския съюз през 1991 г. решителната победа бе на страната на либералния расизъм с център САЩ, който се превърна в ядро на цялата световна система, както и в основен фактор при прехода на Модерна към Постмодерна (от фаза 2) във фаза 3), което е същността на нашия исторически момент. Доминирането на САЩ, НАТО и глобализацията не са случайни фактори, то е резултат от западноевропейската история в Новото време.


Епистемологичната окупация

След финалната победа на либерализма през 1991 г. либералният расизъм премина към финалния етап на колонизацията. В социологията е прието това да се нарича „епистемологична окупация”. Епистемологията е наука за това как е устроено човешкото знание, предопределящо всички останали форми на човешкото битие. Епистемолозите са категорични, че в зависимост от това как е организирано нашето мислене, с какво е запълнено то и как е структурирано – зависи практически всичко: политиката, икономиката, психологията, техниката, активността, трудовата дейност, етиката, отношенията между половете и т.н. Ето защо либералният нацизъм след 1991 година се проявява в цял свят в насаждане на особена епистемологична матрица, включваща цял набор от ценности, принципи, практики, норми и „идеали”, съответстващи на историческия опит на Запада при прехода от Модерна към Постмодерна. Тази „епистемологична окупация” може да се нарече налагане на цялото общество на западно мислене, тоест на либерализма в неговата финална, постмодерна фаза.

При този модел съществува:

– идейна база (собствен либерализъм, негова философия, негова идеология, изложени в стила на отворен код в учебниците по философия, икономика, международни отношения и т.н.);

– стратегическа основа (доминиране на американската хипердържава);

– система за кодове и практики, внедряващи се чрез културата, глобалните медии, интернет;

– образователен стандарт и т.н.

Важното, че „епистемологичната окупация”, като практика на либералния расизъм, има активен авангард, ядро, субект, представени в глобалния елит. Този глобален елит представлява активен носител, двигател на процеса на глобализацията, разпространяването и внедряването на либерализма и неговите кодове в цялото общество. Целта на глобализацията е да унищожи Традициите и всякакви  техни останки. Да наложи на народите либерална идеология (макар и в опростена версия – либерална демокрация, индивидуализъм, свободен пазар, обръщащото се господство на монополите, транснационалните корпорации, джендър политика, идеология за правата на човека и т.н.).

В тази идеология всичко се изгражда върху индивидуализма, материализма, прагматизма и техническото усъвършенстване. Всички духовни и етически ценности, институции и идеологии активно се демонтират, осмиват, очернят, а техните носители се подлагат на репресии и отхвърляне.


Глобалният елит и третият тоталитаризъм

Глобалният елит представлява репресивен тоталитарен апарат за потискане на инакомислието, включително до унищожаването на дисиденти. Днес за инакомислещ в глобален мащаб се смята този, който е несъгласен с глобалния либерален елит, отрича американските, западните ценности и се противопоставя на американската хегемония. Именно поради това съвременният либерализъм се смята за тоталитарен – това е трети тоталитаризъм. Той дава свобода да бъдеш само либерал: десен либерал, ляв либерал, дори крайно ляв либерал или крайно десен либерал, но само – либерал. Ако човек не е либерал, той е лишен от статута на пълноценен човек и е представен като „екстремист”, „радикал”, „терорист” и т.н.

От епистемологична гледна точка всички нелиберали и особено онези, които категорично отказват да признаят валидността на либералната философия, се озовават обективно на страната на Традицията или като минимум – на страната на предходните фази на историческия процес, довел Запада и човечеството до съвременното състояние.

Доминирането на либералния елит се осъществява фино, за разлика от тоталитарните движения през ХХ век. Вместо пропаганда се използват PR технологии или реклама, вместо директни политически репресии – икономическо задушаване на всякакви опасни за глобалистите инициативи, вместо арести и мъчения – очерняне, отхвърляне, демонизиране на противниците, тоест на всички онези, които се осмеляват да оспорват либералния расизъм и неговите принципи, без значение дали е държава, лидер, политическо движение, религиозна организация или отделен човек.

Неслучайно „библията” на либерализма – книгата на либералния теоретик Карл Попър (учител и наставник на Джордж Сорос) се нарича „Отвореното общество и неговите врагове”. Всички, които не са либерали, са врагове. Това е целият расистки подход и тоталитарното верую на либералите, върху които се гради тяхната политика на „епистемологичната окупация”.


Либералната мрежа: превземане на дискурса

Либералите действат чрез мрежа. Те могат да проникват в обществото и без до го завладяват по пътя на войната (макар този способ, както станахме свидетели в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия, да не е изключен). Достатъчно е само да се внедрят в ключови институции и определящи структури на знанието – в медиите, в науката, в експертната общност. И дори там, където либералите успяват да получат привилегировано положение в политиката и бизнеса, най-важното е, че то незабавно се превръща в инструмент за епистемологично влияние при формирането на съзнанието на хората. И в тази сфера възникват не по-малко бурни и ожесточени битки, отколкото в икономиката и политиката: либералите се стремят да превземат най-важното – човешкото съзнание, за да могат за влияят на обществото не отвън (като старите версии на тоталитаризма), а отвътре. Залагайки основите на либералния расизъм в съзнанието (чрез медиите, образованието, културата, рекламата, т.е. дискурса), манипулирането на обществото се превръща в техническа работа. Окупацията протича в началото на символично ниво, след което следва пряк военнополитически и икономически контрол от страна на Запада. В случаите, когато този контрол се установява по друг начин, първата работа на либералния елит е да подчини сферата на съзнание – епистемологичната окупация е най-дълбоката и най-надеждната.

При това глобалният елит може да действа при всякакви условия: може да се внедри като опозиция, като технокрация вътре в системата, като икономически актьор, като на пръв поглед изолирани и спонтанни граждански инициативи, НПО (неправителствени организации), културни течения, образователни инициативи и т.н. Но всички те са управляеми сегменти на глобалната мрежа, управлявани от единен център. При това в условията на глобалната доминация на либерализма на отделните страни, все още настояващи за определен суверенитет, е изключително трудно да противодействат системно – нали всички правила в глобален мащаб са задавани от този либерален елит, поставящ своите принципи и норми във всички международни споразумения, декларации, актове, конституции и пр. Дори в ООН се приемат страни, които трябва формално да съответстват на изискванията на политическия Модерн, поне номинално.


Русия и нейните модернизатори (приемствеността на антитрадициите)

След това необходимо пояснение на общата ситуация нека се обърнем към Русия в нейното сегашно положение. Очевидно е, че Русия се намира в процес на модернизация, във фаза 2). При това в нея са и институтите на традиционната общност, Традициите, в борбата с които се строи Модернът във всичките му версии: либерализъм, комунизъм, фашизъм. Русия през последното столетие участваше и в трите типа на модернизация. В началото на ХХ в. започваше плаха национална модернизация, продължаваща тенденция за европеизация на XIX в., догонвайки националистическите режими на Западна Европа. По-нататък, през 1917 г., последва ускорената модернизация в марксистко оформление (втората политическа идеология). И накрая, след 1991 г. и до ден днешен преобладава либералната версия на модернизацията. Това, което бе започнато от руските западници (с достатъчно силни националистически симпатии, като например Пьотр Струве), бе продължено от болшевиките, след което инициативата премина и при либералите през 90-те години. По такъв начин големият руски елит също премина през три стадия: национален (бял), болшевишки (червен) и строго либерален. При това либералите се превърнаха в доминираща сила в този момент, когато либерализмът достигна връхната точка на своята хегемония в световен мащаб.

От 1991 г. доминиращата идеология на Русия, под прикритието на отсъствие на такава, се превърна либералният расизъм, опиращ се на либералната мрежа, осъществяваща епистемологична окупация. Това е властта, тъй като този, който управлява чрез дискурс, управлява всички останали, защото нали ключът към човека е именно неговото мислене. Това господство на либералите е представено в руското общество неравномерно: то преобладава в икономическия и отчасти в политическия, административен елит, в медиите, в културата и в образованието. Но сред населението, напротив, тази линия не среща подкрепа, тъй като самото общество в неговия масов сегмент си остава традиционно. Оттук е и линията на конфликта на окупационния либерален елит срещу традиционните маси.


Путин като преграда за либералната експанзия

Идването на власт на Владимир Путин през 2000 г. в известна степен ограничи всевластието на либералния дискурс, открито преобладаващ през 90-те години, и направи крачка встрани от традиционното общество. Но и това бе достатъчно, за да превърне Путин във враг на либералната мрежа от либерални расисти. Нали именно неговата политика обективно спря това, което Западът разбира под „модернизация”, а именно прехода от стадия Модерен към стадия Постмодерен. Путин застана на пътя на окончателната победа на Запада и глобалния либерален елит в световен мащаб. Това противоречие, тази непокорност на Путин пред третия тоталитаризъм и неговите репресивни тоталитарни структури предопределиха политиката след 2000 г. и обясняват всичко останало до ситуацията, в която се намираме в момента.

Путин не е формулирал ясно своята опозиция между Модерното и Запада, напротив, той многократно е признавал своята солидарност с логиката на западната история, критикувайки само някои определени отделни ексцесии – двойните стандарти, лъжата, цинизма, непоследователността и др. Но срещу самия смисъл на историята, движеща се по посока на пълния контрол от либералните расисти, Путин не е имал нищо против. Той единствено е настоявал за това интересите на Русия да бъдат отчетени, а към националното самосъзнание да бъде проявено определено уважение. В този смисъл той продължи линията, която бе водена преди него от предшестващите го лидери на страната. Въпреки умереността на неговите изисквания обаче глобалният либерален елит, почувствал след 1991 г., че се приближава до световното господство (по света на Традициите бе нанесен решаващ удар), започна атака срещу Русия, като принуди Путин активно да се защитава и дори в определени моменти да отвръща на ударите (Южна Осетия, Абхазия, Крим). По такъв начин постепенно се очерта уникалната и най-важната по своето историческо и философско съдържание линия – началото на Съпротивата срещу либералния тоталитаризъм. При това Путин се включи в противодействието на глобалната мрежа на либералите, сдържайки мощта на епистемологичната окупация в Русия, без да се опира в това противодействие нито на комунизма, нито на национализма. Още повече, той отчасти приемаше и либералната логика, демокрацията, свободния пазар, изборите и т.н., настоявайки единствено за съхраняването в самата Русия на определени пълномощия в границите на формално признатия суверенитет. Но работата е там, че либералната мрежа на глобалната доминация не признава националните граници и суверенитета на никого освен на самата себе си. Затова отношенията между Запада и Русия през 2000 г. постепенно ескалираха, а упоритостта на Путин за запазване независимостта на страната придобиха все по-остра форма. При това против волята на самия Путин конфронтацията му бе налагана твърдо и настойчиво.


Война срещу „удържащия”

Днес, в условията на украинската драма, всяка либерална мрежа в глобален мащаб, както и нейният украински контур и което е особено важно, руският контур, въвлякоха Путин в истинска война. При това самият Путин я разбира по-скоро технически и прагматически като политик реалист, но всъщност, и това прекрасно осъзнават самите либерали, войната се води за смисъла на историята, за нейния край, за световното господство на света на анти-Традициите и за финалната власт на либералните расисти. Ако Русия се провали, нищо вече няма да може да удържи глобализацията като пълна „епистемологична” (и не само) окупация на либералния тоталитарен Запад върху цялата планета. Враговете разбират до каква степен е важна мисията на Путин в тази ситуация, въпросът е в това – разбират ли това приятелите му и дори самият той…

Във всеки случай ситуацията е пределно ясна: битката на Путин за суверенитета на Русия не е регионална и национална тема, а е ключов въпрос в световната история. Ако Западът победи, това ще означава, че виртуалността напълно ще погълне и ще замени реалността (както по-рано същата замени сакралността). Постмодернизмът тържествува, материализмът, механизмът, атеизмът, политиката за равенство, унищожаваща институциите пол и семейство, и по-нататъшният преход към постмодерния човек се превръщат в световна норма. А това би означавало край на Традициите, край на духовния човек. Всички религии знаят за такова „последно време”, и всички те го описват с най-мрачните термини. Именно либерализмът, третият тоталитаризъм и либералният расизъм спечелиха съмнителното право на комунистите и фашистите да въплъщават идеологията на Антихриста. Но това е факт и той има достатъчно дълбоки доказателства. Русия, противопоставяща се на тази глобална мрежа (в това число и вътрешна), се оказва по историческата логика на страната на Традициите, още повече че тя се брани от либералната агресия и епистемологичната окупация не заради социалистически или националистически мотиви, а почти интуитивно, истински, на ниво смътни, но неоспорими усещания, предчувствия, спомени… И този руски неосъзнат глас Путин чува (от време на време, но чува). Това означава, че обективно и дори против волята си Путин изпълнява ролята на „удържащ”, на този, който представлява последното препятствие пред настъпването на глобалната доминация на либералната мрежа, препъникамък на постмодерното и постчовешкото, последният бастион на духа и Традициите. И в този ред на мисли напълно естествено либералната мрежа не може да не го мрази, да не го атакува и осмива, да не готви срещу него заговори, да не се старае да го унищожи, парализира, излъже и свали от власт…

Може би, разбира се, това не е последната битка в световната история, но много прилича на такава…

 

Превод от руски език за „Гласове“:  Олга Гурска

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Погледи върху настоящата цивилизация
« Отговор #1 -: Септември 18, 2018, 10:39:16 am »
   Не мога да пропусна допълнението към понятието "Епистемологична окупация" или т.нар. от автора последна фаза при колонизирането на държави. В този процес, след осмиването и "сриването" на символите на покорената нация, се "налагат добронадзорно" и новите символи, към които спада и Ню ейдж културата, чиято крайна цел е "достигането", което си е чисто внушаване, на концепцията за Кошерното съзнанине, както и препратки към Трансхуманизма -https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC.


   Има и несъобразени фактори като относително скорошните "тактически заигравки" с "обръщането на доларовите позиции в еврови" на Китай, който вече е основен притежател на най-големия пакет от долари и американски държавни облигации / ако не се лъжа за облигациите/, както и преди това на Саудитите / докато американските лобисти не спряха да "помагат" срещу развиването на Дубайската дестинация/. Т.е. май времето на "безпрекословното подчинение" отминава. Вероятно и "пробива" с Тръмп оказва влияние. 
« Последна редакция: Септември 18, 2018, 10:50:24 am от kipenzov »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Погледи върху настоящата цивилизация
« Отговор #2 -: Септември 23, 2018, 07:48:11 pm »
Предложеният първи "поглед" върху настоящата ни цивилизация е базиран основно върху познатия материален свят в частта му за обществено-политическите фактори и идеологии, защото е най-достъпен за наблюдение и лично съпоставяне на всеки интересуващ се. За физическата част на материалния свят вече доста хора имат достатъчно богати общи познания. За елктро-магнетизма ще препоръчам Трактат за свободната енергия на Ламбда, а за теоретична постановка с нов поглед върху същността на време-пространството и темата му относно Реципрочната система.
Все пак, за някаква обобщена информация ще допълня, че в съвременните разработки квантовата механика е преобладаваща база за изследването на основите на проявлението на материята. Темата е дълга и ако някой държи може да я развие отделно. Съответно ще спестя малко виртуални листове като спомена, че "поглед" върху настоящата цивилизация, произтичащ от трактатите на квантовата механика може да бъде открит в цитата на статията за Квантовото съзнание на Мичиу Како /[The Future of the Mind: The Scientific Quest To Understand, Enhance and Empower the Mind, Appendix

За "погледите" върху духовното развитие на човечеството, макар и от  предната статия за "Глобалната мрежа на либералите" косвено да се подразбира на идеологическа основа какво е положението, религиозната страна не е засегната, както и една цяла половина - тази на колективнонесъзнаваните процеси, изследвани от социалната антропология.
За това ще спомена,, че предното ми допълнение за Ню ейджа беше по скоро като подчертавка.
Защото от точно това движение тръгва и една мистификация, която касае духовното развитие на човека.
Духовното е вътрешното - психиката, ума и личността, съответно и морално-ценностната система, като отражение на присъщата вътрешна свобода на избора в следването на някакви идеали и култивирането на добродетели.
Докато при ню ейдж движението смисълът на "духовността" е сведен до религиозно чувство. До йерархични конструкции, намиращи се като ниво под някакво Върховно същество, и съставени от ангели, демони, възнесени учители и др. Т.е. идеята за свободата, или отговорността, е преразпределена към контролът от посредници. А това води само до безотговорно отношение към живота или пък другата му полярност - прекалено отговорното отношение и вземането на себе си "насериозно", което пък води до самомнителност, малоценност и самосъботаж. Добродетел е сериозното отношение, но пък крайността ти пречи да живееш като човек. Повече те кара към машина. Интересен "поглед" по въпроса се съдържа в следната статия, а като анализ на ню ейджа  мога да предложа тази статия.


Въпросът, свързан с развитието на темата е "Какво е колективно несъзнавано?", както и свързаното с това "Може ли обществото да се разглежда като организъм със собствена психика, изразена от колективно несъзнавания слой на психиката ни?".
Смятам да изложа мнение по въпросите, което да покрепя с някой разработки, но малко по-късно.


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Погледи върху настоящата цивилизация
« Отговор #3 -: Септември 24, 2018, 04:27:40 pm »
Все пак, заради обективното поднасяне на информацията съм длъжен да спомена, че има и други ,,погледи'' върху възникването на подобно предимно религиозно движение като Ню ейджа в голяма част от обществата. Предимно западните. Трябва също да спомена, че под шапката на това понятие ,,попадат'' и възникващи идеи, чиито подръжници твърдо заявяват, че са арелигиозни. От това пък възникват и трудностите в изнамирането на определение на същността на ню ейдж движението.
Тъпото е, че в английската страница от уйкипедия за new age има доста повече информация и доста по-обективно поднесена от българския вариант, което говори негативно в полза на идиотизма, който проявяваме спрямо чуждото културно влияние. ,,Криворазбраната цивилизация'' на Д.Войников е прекрасно произведение!
От множеството мнения на теолози и учени по история на религиите най-обективна ми се видя тезата, че феномена е продукт на ответна обществена реакция на процеса на глобализация и представлява един вид нов паганизъм.Това, че ню ейджа е lingua franca/общ език/, с който се споделя Weltanschauung/сходен мироглед/ си е доста обективно твърдение, но точно тези ,,общи'', мултикултуралистични, ,,нови световни'' характеристики правят сериозна препратка на ума чрез разума до Нова световна религия.
Въпреки това, за да се върна на предната хипотеза за ,,ответната реакция'', ще разширя тезата за неопаганизма.
С оглед на представените в статията за мрежата на либералите градации
От социологическа гледна точка имаме веригата:
1) Традиция
2) Модерн
3) Постмодерн.


От философска гледна точка това се равнява на:
1) Сакралност (Свято)
2) Реалност
3) Виртуалност.

лесно се стига до съждението, че наличния, целенасочено или не, управляван процес на преход от Традиции към Модерн и Постмодерн чрез глобализацията, е предпоставка за въъзникване на феномена ню ейдж. От конспиративна гледна точка дори е задължителен, за да има и спойващ елемент в новото глобално общество.
Когато изоставянето на традиционния бит и култура, чрез намаленето ВНИМАНИЕ на хората за захранването му, се постигне по пътя на определянето му като отживелица, е нормално да възникне вакуум в общественото съзнание.
,,Пространството'', което преди това се е заемало от традиционните типове взаимоотношения, обичаи и порядки, вече бива запълвано с налагащото се ,,ново'', ,,Модерно'', ,,нови образни представи'', ,,нова свобода'', нов либерализъм - Неолиберастизъм. Тук може да се вметне и прозореца на Овертон.
Съответно Сакралната  лична връзка с Бог, непречупена през ума, чието усещане е било споделено във взаимоотношенията между хората вече бива изместена от Реалната връзка, в лицето на типовете взаимоотношения касащи единствено материалната обезпеченост.
Навярно е странно как е споделяна връзката с Бог без използването на ума. Просто като знаене, без да се използва личната оценка ,,Как е правилно''. Поглежда човек друг човек, казват си предложенията за решаването на даден проблем и вече всеки знае дали другия има такава връзка или все още не. Без егото да влиза в режим на съдене за детайлите.


Така и по двете градации се стига до опитите за ,,придвижване'' към Постмодерна и Виртуалността.
До ултрамодерните типове на взаимоотношения на тотално безкритично приемане на различните/инцеста/, независимо дали ,,различността'' е продукт на патология.
До виртуалната ни същност /астрални проекции, дневно сънуване, lucid dreaming и т.н./, която е доста ,,по-привлекателна'' от ,,тази воняща, желатинова обвивка'', както я описва Агент Смит в Матрицата.  Само прегледайте в колко продукции, та дори и детски анимационни, героите се пренасят във VR/виртуална реалност/, дори и в Pornhub вече си има клипчета за VR.

И в така създалата се ситуация, според тезата за неопаганизма, е нормално да възникнат и обратни движения към традиционните култове, характерни за времето, когато се е формирало обществото, в което са изповядвани. Един вид ,,Завръщане към корените''.
Кофтито е, че опитите да се ,,вкарат'' под шапката на ню ейджа, чрез ,,заразяването'' със задължителните изисквания за виртуалност, често водят до пародии. Тогава този обществен импулс бива опорочен и оставя последвалите го хора обезверени. Но пък това няма нищо общо с причината за възникването му, а може и да греша. Както се иронизира несигурното твърдение - ,,Най-добрите готвачи в Китай са мъже!'', ами нормално, но пък като се замислиш ,,най-добрите готвачки в Китай са жени?!'', нали?.


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Погледи върху настоящата цивилизация
« Отговор #4 -: Октомври 13, 2018, 05:45:29 pm »
Предносподеленото инфо за Ню ейджа беше за преход към един по-разширен Поглед към настоящата цивилизация и Духът на времето.


В основата на формирането на светоусещането ни в настоящия момент на ,,движение'' към Виртуалността стоят умствените конструкции.
Това само по себе си е ограничаващо, защото характерната за миналото Сакрална връзка с божествеността е ,,преминавала'' предимно през Сърцето. В настоящия момент тази връзка е предимно ориентирана към Ума и конструкциите, които всеки сам си сглобява. Ню ейджът е подобна конструкция, която масово ,,се рекламира'' и доста хора в невежеството си я възприемат и приемат като ,,единствената цивилизационна посока'', ,,Универсалната''.
Ала тази конструкция отразява предимно англосаксонската интерпретация на по-стари идеи. Тук всеки разумен човек ще се усети, че това е просто ,,опит за налагане'' на една стандартизация, унификация на религиозните убеждения, които по този начин по-лесно да бъдат насочвани/управлявани.
 След внимателен преглед на  последващият линк, това ще ,,лъсне'' толкова ясно, но и аз да се направя на многознайко/ чиста комплексарщина :))/ ще взема да посоча защо...


https://en.wikipedia.org/wiki/Plane_(esotericism)


В линка, дебело подчертавам, някой си е направил огромния труд да навърже /систематизира/ в ключове/линкове невъобразимо, на пръв прочит, количество информация. Съжалявам, но май на български го няма, а преводът като количество е непосилен за мен...
При внимателния преглед на инфото се вижда, че доста ,,нашумялите'' напоследък ,,духовни'' идеи, идващи от движението Ню ейдж, всъщност са интерпретации, та на места даже са си копи-пейст, на мисловните конструкции/космогонията/ на Теософското общество и основната му фигура - Блаватска, която е само ,,върхът на айсберга''. Също така към ,,манджата с грозде'' са добавени и Телемското ,,Тяло от светлина'', само не се споменава, ами се набива с поп-културата, възприятието на Уйка/английско-друидическото/за вещиците, магьосничките, русалките, принцесите-войни, майката-Богиня и т.н. А това всичко е ,,обединено'' в Ерата на Водолея или ,,Age of Aquarius'', откъдето идва и ,,Новата ера'' или New age.


Отвъд ,,затормозяващата'' ми констатация, за тези които все още не са ,,теглили една майна'' на поста, ще се опитам да детайлизирам съдържанието на линка и идеята ми за предлагането му на вниманието.
В линка има прекрасно систематизирана информация за смисълът и понятието Plane, в различните религиозни убеждения / космогонията им, мисловните конструкции за структурата на реалността/.
Самото понятие на български се среща като ,,измерение'', ,,плътност'' или ,,вибрационно ниво'' в зависимост от концепциите на използващия понятието. Или пък нюейджърското - ,,духовно ниво''. Гореспоменатите интерпретации като превод са толкова широко навлезнали в обществото ни, а от тук и в колективно несъзнавания ни слой, което скоро, ако не и вече, ще започне да се проявява като ,,модерни'' модели на поведение, отразяващи ,,новите, модерни'' убеждения.
,,Клопката'' за неосведомения е, че се ,,забравя'' за останалите ,,шаблони''- мисловни конструкции, през които човек може да насочи мисловно-енергийния си поток по пътя на ,,търсенето на Себе си'' и да захрани съзнанието си с информация /връзки между психични съдържания - познание/.
Тук пак ми се иска да натъртя за мистификацията, че ние сме съзнания! Защото направените връзки между различни психични съдържания / факти, събития, взаимоотношения и т.н. - информация от външния и вътрешния свят/, формират познание, а познанието като информация, формира съзнание. Т.е. съзнанието е виртуално информационно поле. А импулсът наречен Воля, ,,изворът'' на силата ни да Избираме или както е психологическият термин Волеизявата /в горния линк, частта за воля и енергия/ е със съвсем друга същност. И съзнанието и волята са трансцендентни / отвъд времето и пространството/, което автоматично предполага съществуването ни в повече от четирите дименсии на Континуума.
Тук вече става въпрос за дискусиите за Свободната Воля и има ли такава, които на по-дълбоко ниво са полемиките между материалистическата и идеалистическата философии. За това дали Изборът ни е предопределен или имаме творческа свобода.
Оставям пътят към този , пореден избор  на всеки индивидуално, защото всеки сам трябва да си носи ,,кръста''/кръстът не е само християнски символ, както и свастиката/, защото ние творим собствената си ,,реалност'', която твърдя, че е ,,паралелна'', защото става въпрос за индивидуални мирогледи, отправени към Едното, което всеки вижда различно, пречупено през Егото на по-дълбокия ни Аз.
Осъзнатият избор е основата на развитието и е инструмент за ограничаване на манипулацията. Той е възможен когато излезнем от невежеството. Живеем в безпрецедентен момент от времето, когато достъпното количество информация е почти безкрайно, спрямо възможностите на неориентирания Ум.
В тази връзка в линка може да се намери информация за мисловните-конструкции на доста религии. Монистични, политеистични. Верно не е описана космогонията на дуалистичните религии като Зороастризма или ,,отрочето'' му - Манихейството, но те съвпадат според мен с кабалическите, бидейки религиозен продукт на тогавашния Дух на времето /Zeitgeist/.
За египетските и древногръцките си има достатъчно инфо в съзнанието на всеки образован човек, каквито смятам, че биха чели това. Тук съм предположил, макар и метафорично.
Въпросът беше, че има линкната достатъчно информация. Дори и за Розенкройцерската /езотеричното християнство/ космогония, чиято Инволюция и Еволюция е непозната на доста хора.
А тази информация като ,,боички'' дава възможността всеки да си нарисува собствения свят отвъд ,,обществените предложения'' или в синхрон с тях, но все пак до някаква степен по-осъзнато. Надявам се, че повечето хора са разбрали, че пълна осъзнатост чрез Индивидуалния Ум е непостижима.


Споделящият от телефонната кабина Нео как ,,ще започне всичко'' е поредната ,,приказка'', която да те накара ,,да полетиш'' и също е някакъв Поглед към настоящата цивилизация.
Но от изборът на ,,гледна точка'' зависи ,,дълбочината'', с която ,,виждаме'', защото всеки избор на религия е свързан и със  съответните практики за постигането на идеалите на съответната религия / а не на институцията, която едва ли не е отражението на религията в реалността на четиримерния ни свят/.


Едно мое си мнение, без претенции - основата на всяка религия, отвъд догмите и', е ,,Пътят към Себе си''... а пътища много и отдавна не всички водят към Рим...

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Погледи върху настоящата цивилизация
« Отговор #5 -: Днес в 01:20:03 pm »
В предния пост изказах предположението си, че във всяка религия всичко се свежда до "Пътят към Себе си", т.е. редуцирах сложността на повечето писания до основната им идея - човекът, опитващ се да се ориентира къде се намира във всичко и какво представлява той и всичко.
Повечето хора са осъзнали този факт за същността на религиозните писания и че самите писания са писани от хора, които са изследвали средата и същността ни, а от техните трудове са се формирали и просто написаните, но силно компресирани като смисъл "описания и предписания".
От предносподеления линк за понятието PLANE /измерения, нива, светове и т.н./ в различни религии може изследователя да се ориентира за развитието на това понятие като "описание" , но в процеса на "изработване" на "предписанията" /частична идея съм споделил тук/ има два основни подхода, по които се достига до опознаване, а в изпълнението на "предписанията" пък се постига третия подход на опознаване.
Принципно "пътищата към Себе си" са основно три - интелектуално, чувствено и опознаване чрез действията.
За някакво описание на двата основни подхода на опознаване ще си позволя да използвам цитати от книгата на К.Уйлбърт - "Спектър на съзнанието", 1977 г. , публикувани на сайта Журнал психея.
Първият подход - на интелектуалното опознаване, включва Луциферианската доктрина - подходът на използване на ума и изгражданите от него умствени конструкции или т.н. "образни представи", за които споменах в началото на темата. Този подход се базира на избора между противоположни тези, в сблъсъка между които се "ражда" синтезът. Перефразирано - "В спора се ражда истината". Този подход е определян като "дуалистичен". Малко прибързано, без да има необходимия контекст съм го използвал тук.

Ето и първият от предноспоменатите цитати във връзка с твърдението ми:
Когато Вселената като цяло се опитва да познае себе си посредством човешкия ум, някои части от тази вселена неизменно остават непознати. Точно както ножът не може да среже самия себе си, така вселената не може напълно да види себе си като обект, без изцяло да изопачи себе си. Съответно опитът да бъде позната Вселената като обект на познанието е противоречив в самата си същност и колкото повече той сякаш успява, толкова повече всъщност се проваля и толкова повече вселената изневерява на самата себе си. Ако всичко трябва да бъде проверено как проверяваш проверяващия, който несъмнено е част от всичко?

С други думи, когато вселената се раздели на субект и обект, на едно състояние, което вижда и друго състояние, което е виждано, нещо винаги остава пропуснато. Биофизикът Л.Л. Уайт обяснява: “ Така незрелият ум, в невъзможността си да избегне от своите собствени предразсъдъци в полза на постоянството, дори и при подхождането към пренебрегваната процесуална страна на опита, не успява да разпознае истинската форма на процеса на развитие и е осъден на безплодна борба в усмирителната риза на своите двойни противоположности: субект / обект, време / пространство, дух/материя, свобода/необходимост, свободна воля / закон. Истината, която трябва да бъде една е просмуквана от противоречия. Човек не може да разбере къде е, тъй като е създал два свята от един.”


Докато вторият подход - на чувственото опознаване, включва Божествената доктрина, подходът на използване на вярата във вътрешните ни преживявания. Самият подход се базира на "движенията" във вътрешният ни чувствен свят, психичните ни преживявания, които биват преживявани и нямат нужда от интелектуално обяснение, тъй като основната парадигма се състои в това, че абсолютната реалност не може да бъде описана с думи, което автоматично опонира на първият подход - използването на ума.

Ето и вторият от предноспоменатите цитати във връзка с твърдението ми:
"Освен дуалистичен има и друг начин на познаване на Реалността, начин на познаване, който не действа чрез отделяне на познаващия от познаването, на субекта и обекта. Едингтън обяснява този втори начин на познаване: “Има два вида познание, които аз наричам символно знание и вътрешно знание…. По-обичайните форми на разсъждение са приложими единствено към символното знание. Вътрешното знание не се подлага на кодиране и анализ; или по-скоро, когато се опитаме да го анализираме, вътрешното се губи и се замества със символизъм.” Същността на реалността е такава, че наблюдателят и събитието, субектът и обектът, познаващия и познаването са неделими. Според думите на Тейар дьо Шарден:

“Досега разглеждахме проблема такъв, какъвто е. Това ще рече според свойствата му и на части, като че ли ни е позволено да отчупим един фрагмент и да го разглеждаме отделно от цялото. Време е да изтъкнем, че тази процедура е просто интелектуална уловка. Разглеждана във своята физическа, конкретна реалност…вселената не може да се раздели, като един гигантски атом тя образува в целостта си…единственото истинно неделимо. Колкото по-дълбоко проникваме в материята с все по-съвършени средства, толкова повече се убеждаваме във взаимозависимостта на отделните и части. Всеки елемент от космоса е втъкан заедно с останалите…Не е възможно да се реже в тази мрежа, за да се отдели част от нея, без тя да започне да се разплита и разръфва по краищата. Навсякъде около нас докъдето се простира погледът ни, вселената се държи като едно цяло и единственият начин да я възприемем е да я възприемем като едно цяло, едно единствено парче. Точно това е не дуалистичния подход на познанието.

Образно казано установихме, “съдържанието” на не дуалистичния подход е абсолютната Реалност, защото той разкрива вселената такава каквато е, а не по начина по който обикновено бива разделяна или символизирана. По-точно казано няма нещо наречено Реалност и нещо друго наречено познание за Реалността, защото това би било изцяло дуалистично. Ако продължаваме да говорим за не дуалистичното познание за Реалността като отделено от самата нея, то това е само, защото езикът е толкова дуалистичен, че е невъзможно да изкажем нещата по друг начин. Не трябва обаче да забравяме, че в първичното преживяване познаването и Реалното са неделими.

Така достигаме до изненадващо заключение. След като начините на познаване отговарят на различните нива на съзнание и след като Реалността е особен начин на познаване, следва, че Реалността е ниво на съзнанието. Това означава /и тук отново ни се налага да се върнем към дуалистичния изказ/, че Реалността е това което се разкрива от не дуалистичното ниво на съзнанието, което нарекохме Разум. Въпреки, че философията обикновено се основава на това основно преживяване, само по себе си то не е философия – то е по-скоро временно прекратяване на всяка философия. С преминаване към не дуалистичния начин на познаване, познаващия се чувства едно цяло с познаваното, така че тъждествеността преминава от изолирания индивид към цялото, защото да познаваш реалността означава да се отъждествиш с нея.

По думите на Ервин Шрьодингер: ”Колкото и невероятно да изглежда на обикновения разум /т.е. на дуалистичния начин на познание/ вие и всички разумни същества сте едно цяло. Така, животът който живеете е не просто частица от общото битие, а е в известен смисъл цялото…Така вие можете да легнете на Майката Земя с твърдото убеждение, че сте едно с нея и тя е едно с вас. Също ката нея ви сте стабилни и неуязвими, даже хиляди пъти по-стабилни и неуязвими. Както е сигурно обаче, че тя ще ви погълне някой ден, така е сигурно и че ще ви роди отново за страдания и изпитания. И то не просто “някой ден”. Сега, днес, всеки ден тя ви ражда, не веднъж, а хиляди пъти, както всеки ден ,хиляди и хиляди пъти ви поглъща”. И това е изречено не от някакъв объркан мистик, а от трезвия ум поставил основите на квантовата механика.

Реалността не може да бъде предадена вербално. Така даоистите твърдят, че “тези, които знаят не говорят, а тези, които говорят не знаят”. Това е така защото думите сами по себе си са част от реалността. Ако се опитаме да опишем напълно реалността с думи, то трябва да опишем думите, които сме използвали. Всяка възможна идея има смисъл само във връзка със своята противоположност : горе не значи нищо без долу, ляво без дясно, битие без небитие, безгранично-ограничено, истина – неистина, добро-зло, мрак-светлина. Реалността като цяло няма противоположност и за това за нея не може да се мисли. Сузуки изяснява това с думите: ”тъй като Реалността е извън всички форми на дуализъм, в нея няма контрасти и затова не може да бъде характеризирана. В този дух Николай Кузански нарича Бог съвпадение на противоположностите."



kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Погледи върху настоящата цивилизация
« Отговор #6 -: Днес в 04:07:03 pm »
И в двата подхода има уловка, ако се използват индивидуално. Тази уловка има обща характеристика, независимо от подхода и се нарича "Инфлация на егото", което просто се спуквам да повтарям, но без човек да е опознал понятието "его", няма как да разбере какво имам предвид. Всеки път след използването на този термин давам и линк, където е обяснен доста добре, според мен.

При първият подход - на интелектуалното опознаване, "инфлацията на егото" се изразява в нереалистично високата стойност, която си придаваме /защото повечето хора под "Аз" разбират Егото си/.
Това вътрешно усещане за "надмощие", изпълващо вътрешния ни свят с убеденост в собствената ни правота и подвеждащо базирано на информацията, която възпроизвеждаме и обработваме от паметта си. Това изкуствено повишаване на стойността на собствената ни оценка за нас самите е до момента, когато разберем субективността на тази ни оценка. А до това, повярвайте ми, ако не достигнете сами, обществото и средата ще ви го припомнят и то болезнено. Стига да не се затворите в илюзорната си "зона на комфорт", в която "натиска" на външната среда, под формата на агресия и "ограничаване" лесно се рационализира от ума като "страдание в името на висши идеали".
Уловката тук е "неизползването" на Сърцето като коректив на Ума, което редуцира емпатията и уважението и "служи" като причина за изолиране от останалия свят, а това определено лишава Духа от информация за себеопознаване и ориентация, че идва от Всичко което Е /Нещото/.
Тук като негативен пример предпочитам да дам себе си. От началото на форума исках да изкажа идеята си за статичното време пространство, по чийто модел се обясняват доста неща, и съответно подведен от цялостността на идеята и всичката информация покрай разработването й, подхождах със самочувствието на "знаещ", без да осъзнавам в каква заблуда съм по отношение на нещо базово като "образна представа". Тази базова представа беше идентифицирането ми като "съзнание". Съзнание, което преминава през различните кадри на "филмът, наречен живот" - тинтириминтири! Чиста самозаблуда(рационализация) на бягството ми от отговорност да "срещна" като Човек обстоятелствата такива , каквито са. Т.е. да "погледна по-дълбоко" собствените си страхове и да се "изправя" пред тезата за собствената ми/на егото ми/ непълноценност, изникваща като представа пред "силата ни като неделим колектив". Конфликтът Его-Супер его, за което ще стане въпрос по-нататък в темата. Макар че в друга перспектива съм я коментирал вече.

При вторият подход - на чувственото опознаване, "инфлацията на егото" се изразява в недалновидно "раздуване" на себепредставата ни и асоциирането ни с чувствени "навлизания" от колективно несъзнавания ни психически слой ( под формата на психически съдържания - страх, радост, еуфория, свързаност, безкрайно щастие, тотална подтиснатост и т.н., обединени под термина "паник-атаки"). Трябва да се вземе предвид и това, че първо емоционално решаваме в какво да вярваме, а после "го обличаме" във факти.
Тук уловката се състои в "неизползването" на Ума като обективен коректив на Сърцето -"дълбоките чувствени преживявания". Това лишава Душата от "рамките" в които да се "огледа" и да осъзнае собствената си неповторимост, която обаче "идва" от Нищото.
Интересен цитат във връзка с твърдението е този на психоложката К.Ханджийска:

"Една от целите на хуманистичната психотерапия е да подпомогне свързването на човека с истинската му същност. Тъй като това е една моя любима тема, за мен беше истинско удоволствие да прочета статията на Хауърд Саспортас за „Страхът от величието“, откривайки нови детайли от нейната теория. Такива като понятието на Маслоу за „висшето отклонение“.

За да стане ясен този термин, ще трябва да се въведе един друг – Висшето Аз, което е различно от Автентичното Аз по това, че отива още по-надълбоко и включва и Душата – нашата духовна и неумираща същност. То е крайната цел на индивидуацията в Юнгианската анализа, тъй като едновременно обхваща най-интимната ни същина и онази част, която е универсална и която Карл Роджърс определя по друг начин – „колкото по-дълбоко навлизате в собствената си същност, толкова повече откривате цялото човечество.“

„Ако вашата осъзнатост е трайно установена във висшето Аз, бихте могли да бъдете наречени просветлено или реализирано Създание. Просветените хора все още функционират, осъзнавайки собствената си индивидуалност, но заедно с нея има и също толкова силно усещане за единството им с останалата част от сътворението. Универсалността не изключва индивидуалността.“ Х. Саспортас

Именно по пътя към това състояние на висша осъзнатост, в която ние сме едновременно отделни и свързани, индивидуални и универсални, и което се нареча Висше или Трансперсонално Аз, се случва това, което Маслоу нарича „висше отклонение“, а Саспортас го представя така:

„Някои хора свързват чувства като радостта, блаженството или универсалната любов с Висшето Аз. Но възприятието за Висшето Аз не е непременно изпълнено с екстаз или интензивна емоция. Общуването с Висшето Аз по-скоро се изживява като състояние на дълбока тишина или спокойствие… Съзнавате, но няма какво да осъзнаете, освен самото съзнаване… Не мислите за любов, нито усещате радост. Вие просто сте.

Но докато се приближавате към това Аз, вие преминавате през нещо, познато като свръхсъзнателни измерения на психиката, място, излъчващо чувства като радост, универсална любов и блаженство… Колкото и цялостно или съвършено да изглежда това състояние, строго погледнато, то не е преживяване на вашето Висше Аз, а свръхсъзнателен опит. Както вече казах, Висшето Аз е преживяване на чисто съществуване и се усеща просто като спокойствие и ведрост. И напротив, преживяването на свръхсъзнателност е по-възторжено от възприятието за Аз… Така че в сравнение с Чистото Аз, свръхсъзнанието е по-живо и активно…

Някои хора в пътуването към Висшето Аз се отклоняват и започват да се идентифицират със свръхсъзнателни качества, погрешно смятайки че те са Аз… Макар че звучи добре, хората, които твърде много са се привързали към тези качества (колкото и положителни да изглеждат подобни неща), не преживяват действително истинската неограничена и безкрайна природа на Висшето Аз. Маслоу нарича това „висше отклонение“. Виждате го сравнително често – хора, поели по духовна пътека, твърде много затъват в свръхсъзнанието и прекалено много се ангажират с много неща от психичен тип или чуват как им говорят ангели и гласове, или навсякъде им се привиждат разни неща. Идентифицират своето Аз със съдържанието на свръхсъзнанието вместо с Висшето аз и живеят мислейки се за въплътената Любов или за преродената Мъдрост. Но ако смятате, че сте самото въплъщение на любовта или мъдростта, вие не преживявате Висшето Аз, защото то е безсъдържателно. В подобни случаи Аз извлича идентичностат си от някакво свръхсъзнателно съдържание“.

Това е малко дълъг цитат, но за да бъде правилно разбран, трябваше да бъде точно такъв. Тъй като аз самата познавам доста хора, тръгнали по духовната пътека, които вярват, че духовната цел е постигната като преживяват състояния на върховна радост, екстаз и любов, сега реших да споделя този откъс. Знам, че по пътя към духовността има много капани – и този – на „висшето отклонение“ е един от тях. Може би, като знаем за него, по-лесно ще можем да се предпазим? "


По отношение на втория подход - на чувственото разпознаване, като негативен пример на проявата на уловката мога да дам схващането за "затвор", от каквото и да е естество.
Защото в съвременното ни общество психическите процеси и конструкцията на психиката ни са изследвани в голяма дълбочина. Това има дуално проявление, както всичко в реалността, а развитието на идеята е въпрос на обществена реакция /избор, за чието направление се борят лобита - не непременно човешки/ и от обществото зависи дали тези изследвания ще се превърнат в инструмент за контрол или ще се проявят като възможност за себепознание и "цивилизационно издигане". Макар че "издигането" може да се постигне и при тотален контрол - въпрос на обществена система на управление, колкото и де не ни се харесва от сегашната перспектива за неприкосновеността на личните права.
Единственият, що-годе изчистен от субективност, аргумент в полза на твърдението ми, че схващането за "затвор" е ограничаващо, независимо от личните преживявания в "състояния близки до смъртта" /near-death experience/, се състои в следната констатация:
Ако човек на прага на смъртта поддържа мисловната конструкция за "затвора", къде ли ще "отиде" като дестинация след направеният личен избор?
 или иначе казано
В момента на смъртта се отваря портал през който преминаваме в другия свят, вижда се като трептящ кръг /пиша от личен опит/някъде около нас с диаметър 50-60 сантиметра,  усещаме нещо като вятър които преминава през нас и постепенно се усилва в посока към кръга,  накрая си свършва работата, в този момент се появяват и различни спомени за живота ни, много от тях са без особено значение, накрая се концентрираме върху важните неща за нас / според разбиранията ни/. Ясно осъзнаваме какво става. Смъртта не променя абсолютно нищо, губим единствено тялото си, не ставаме по-умни /същите сме/ , с тази разлика, че мислите са ни кристално ясни / друг е въпроса за какво са/. След като преминем през кръга следва движение с много високо скорост / това създава илюзия за тунел/ като при ОИТ и зареждане в свят като сън.

Какво да очакваме?

Тази плътност е огромна, захранва се от всички измерения на нашата, там има всичко. Там всеки може да бъде всеки. Мотивацията и е единствено и само да ни върне обратно тук.

 -След като преминем кръга, отиваме в сектор, които съответства на нашите основни разбирания, проблема е , че в този сектор всички мислят като нас, ако сме ню ейджъри, ще попаднем на място където ще има учители, ученици и подобни простотии, ние ще можем да посещаваме всички сектори които са част от нас / нашите разбирания / , но тези за които не подозираме няма как да видим / секторите имат йерархия, по-развитите съзнания могат да оперират в по-ниските сектори от този на който принадлежат /. В този сектор, най-вероятно ще имаме разговор с нашия учител, който ще ни убеди в напредъка ни и ние ще изберем отново да се върнем на Земята / или на Земята в някое друго измерение или подобен свят/, без наше съгласие няма как да стане, но там всичко показва, че сме прави и това е правилния избор.



На индивидуално ниво "ограничеността" на личния избор между предлаганите възможности, които са функция на оперирането ни като индивидуалности в общество уловката "инфлация на егото", чието проявление се опитах да опиша и в двата подхода на опознаване, на по-дълбоко ниво се изразява от невъзможността за синхронизирана "вътрешна" работа между двата центъра - Умът и Сърцето, което си е фрагментиране на Духът и Душата, мъжкият и женският принцип (ян и ин) и функционирането ни в режим на непрестанни противоречия, което така или иначе е самият живот, но при синхронизирането поне можем да "стигнем" до някакъв смисъл /може да се прегледа теорията на В.Франкъл за търсенето на смисъл/.
Съобразно и този пост
5 мисли за егото от Екхарт Толе
4. Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила. Осъзнайте, че това, което мислите, до голяма степен създава емоциите, които изпитвате. Съзрете връзката между мисленето и емоциите. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете осъзнатостта зад тях.
предпочитам да използвам в комбинация и двата подхода като комбинация на връзката мисли-чувства, независимо каква информация интерпретирам.
В редките ситуации на "липса на противоречия" в животът, който живея, съм стигал до едно просто съждение - идваме от Нищото и вървим към Всичко, което Е. А как ще го извървим, касае друг въпрос.