Apocryphal Academy

Автор Тема: Аз не знам, къде е моята Душа  (Прочетена 689 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Аз не знам, къде е моята Душа
« -: Декември 25, 2018, 06:57:28 pm »
Къде е моята Душа?



Слушали ли сте песента на невероятно красивата Нели Фунтадо, която пее следното:


"I'm like a bird
I'll only fly away
I don't know where my soul is (Soul is)
I don't know where my home is
And I need for you to know
...
"

"Аз съм като птица
И само ще отлетя
Не знам, къде е моята душата (къде е Душата)
Не знам, къде е моят дом
И имам нужда ти да знаеш
..."



[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=roPQ_M3yJTA[/youtube]


В тази тема ще се опитам да обясня факта, че ние нямаме душа, и къде се намира душата чрез превод на няколко клипа в стенографска форма на Кен Уийлер (Ken I Wheeler).






Кен Уийлър (Ken L. Wheeler) определя себе си като метафизик и преводач. Отдал е хиляди часове от живота си за преводи на текстове, написани на оригинален древен Пали.

Пали (पाळि) е среден индоарийски език, езикът, на който са написани свещените книги на клона Тхеравада от будизма. Дълги години се запазва като език на духовната дейност, философията, екзегетиката в Индия и Шри Ланка.
В първото хилядолетие с разпространението на будизма в Югоизточна Азия се налага там и езикът пали, като векове наред е бил основен литературен език в Бирма (днес Мианмар) до средата на II хилядолетие. Освен свещените книги на будизма произведения от палийската литература са „Милинда панха“ (Въпросите на Милинда), екзегетическите произведения на Буддхагоша, хрониките Махавамса от историята на Шри Ланка и др. Днес основни носители са будистките монаси от държавите от Югоизточна Азия. Езикът е мъртъв от поне две хилядолетия.

Кен Уийлър прави преводи от древно-гръцки и определя себе си като неоплатонист и голям фен на Плотин. Освен това, Уийлър е подчитател на Тесла и Ерик Долард, когото нарича съвременния Тесла.
Автор е на книгата ”Uncovering the missing Secrets of Magnetism” /  ”Разкриване на липсващите тайни на магнетизма”, която е безплатна и достъпна в archiv.org:

https://archive.org/details/magnetism1small/page/n13



Uncovering the missing Secrets of Magnetism









« Последна редакция: Декември 25, 2018, 07:34:38 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #1 -: Декември 25, 2018, 11:47:34 pm »
АЗ НЯМАМ ДУША


Загубените учения на древно-гръцката и монистичната метафизика




Нека поразсъждаваме върху твърдението „Аз нямам Душа“.

Да, тялото няма душа. Да твърдим, че тялото има душа е толкова абсурдно и смехотворно твърдение, колкото твърдението, че вътре в радиото има/притежава сигнал. Но сигналът съществува и радиото е настроено на този сигнал.


Т.е. сигналът е единосъщ (consubstantial) с радиото / телевизора / физическото тяло / психо-физическия екзистенциален Аз.

Бележка от екипа: Consubstantiality или coessentiality (латински: coessentialitas), е понятие в християнската теология, отнасящо се до общите свойства на божествените личности на християнската Троица, и означава, че Бог Отец, Бог Син и Бог Светият Духът е "от една и съща субстанция" или "от същата същност" (ко-есенция).


Влезте в една църква и погледнете всички красиви цветове и светлината, преминаща през цветните стъкълца на прозорците. Тези прозорци не притежават светлина.
Със сигурност психо-физичният и телесен Аз не притежава Spiritus Sanctus. Тялото няма душа. Нещо, което е психо-физично не може притежава нещо, което не е психо-физично. Никой не притежава душа. ”Имам” означава притежание. В това отношение обективното притежание е логически абсурд и то приложен рефлективно.


Този сорт прикрит материализъм е интелектуална перверзия и базисно невежество.

Също така в телевизора ви няма малки човечета. Но сигнал има.
Т.е. това не е отричане на сигнала. Ако се опитате да претърсите радиото и телевизора, със сигурност няма да намерите сигнала.
Ако претърсите тялото, няма да немерите душата. Но това не е негация / отричане на душата.
Отричането на душата е заблудата на субективната негация, или пък опит да се измери мярката.

В случая субектът предхожда обекта на отричане. Това е себе-отричащ парадокс, който никога не може да бъде логически издържан. Това е ретроградна заблуда.
Най-добрият подход за самопознание не е дедукция или индукция, а ретродукция / абдукция, т.е. древният гръцки термин hypothesis (хипотеза). Древните индийци го наричат ”нети нети” (neti neti (नेति नेति)), т.е. via negativa.


Пример за различните подходи: Как ще намерите игла в купа сено?

Глупаците, естествено, ще тръгнат да претърсват купата сено. Малко по-умните ще използват индукция, а не дедукция: ”Хм...последното място, на което е била видяна иглата...и последно  била видяна преди 2 дни, което подсказва, че е потънала с около 2 инча в сеното...”.
Онези, които използват ретродукция / абдукция, която е древно-гръцката методология на Платон и Питагор, ще си кажат: ”Хм...иглата е направена от метал” :D


Това е забравената древно-гръцка методология за философско монистично и метафизично изследване на причинно-следствените принципи и природата на нещата – и екзистенциалната природа на нещата, и не-телесната природа на нещата, т.е. ретродуктивен анализ.
Да, няма сигнал в радиото, нито в телевизора, но сигналът не може да бъде отречен. Сигналът е неопровержим и съществува повече в абсолютния смисъл на думата, а не толкова в екзистенциалния смисъл на думата (, защото exo означава отвън).

Сигналът е Animus, Spiritus Sanctus, Атман.

Бележка от екипа: Āтман (Санскрит: आत्मन्) е философски термин използван в индуизма и Веданта за идентификация на душата. Това е истинското „Себе“ на човека (обикновено на Английски се превежда като „Аза“) отвъд отъждествяването с осезаемата реалност на материалното съществуване. Атман е нашето най-съкровено вътрешно Аз, скрито така надълбоко в нашето съзнание, че повечето от нас така и никога не го откриват.
Думата āтман е звързана с Индо-европейския корен *ēt-men (Дъх) и е сроден със Старо-английското æþm, с Гръцкото „астма“, и Немското Atem (дъх) и atmen (дишам).
« Последна редакция: Декември 25, 2018, 11:59:06 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #2 -: Декември 26, 2018, 03:25:03 am »

КЪДЕ Е МОЯТА ДУША?


Метафизика за Напреднали:





Нека приложим малко здрав разум, докато търсим отговор на този въпрос.


Въпросът ”къде” предполага величина, размер, големина, т.е. това е ТОПОС – древногръцкото τόπος (tópos, “place”, “location”, “място”, “локация”).


Topos е нещо, което има координати в Картезианската / Декартова координатна система в пространството и времето.




Защото пространството и времето не са нищо друго, освен man-made / измислени от човека и те имат величини, размери и големини, и се променят, и текат, релативно, т.е. по отношение на други неща. Пространството и времето са конструкти за измерване на материалното и на неща, които имат обем.


Т.е. въпросът, къде е душата, означава, че питаме за разположението на душата не само в пространството, но и във времето, а това е nonsense. ”Къде” предполага очертаване на някакви граници, в рамките на които се намира нещо, и също така предполага, че това нещо има обем, т.е. заема някакво пространство.


И отново, това не означава негация на душата, а е отричане на Картезианския топос. Душата не е в мозъка, в сърцето, в тялото или в стомаха. Идеята за локус в пространството и времето по отношение на душата е абсурна, налудничава, безсмислена и нелогична.


Къде” е синоним на пространство-времето, а времето и пространството са абсолютно неприложими концепции за душата.  Душата няма картезиански координати, няма обем и не се намира в някаква точка от времето.




« Последна редакция: Декември 26, 2018, 03:28:56 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #3 -: Декември 26, 2018, 04:50:45 am »

Величината и мярката на „къде“ означава разграничение и „заемане на пространство“ (Къде е тази душа? Никъде!). Търсенето на нещо, което не се съдържа в пространствено-времевото съществуване и обективния космос не може да бъде логично. Всяко нещо (съвсем буквално "нещо" в истинския обективен смисъл на думата), което заема топос (място) и локус в пространството и времето, е синоним на величина и материалност. "Къде" е синоним на пространствено-времевата материалност, за която може да се каже, че нещо има „свое място“, или „къде“, чрез което може да се намери. Душата не е никъде – нито в пространството, нито във времето.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #4 -: Декември 26, 2018, 09:10:39 am »








"Знаменитият" Теравада материалист Nyanatiloka е казал: "С доктрината за Себеотрицанието, или Аната, ЦЯЛАТА структура на Будизма ще издържи или ще рухне.".

Информация от Уикипедия:
Терава́да, Тхерава́да, Ставиравада, Стхавиравада (пали: theravāda, на санскрит: थेरवाद, theravāda; स्थाविरवाद, sthāviravāda – „Учение на най-старите в ордена“) е най-старият клон на будизма, оцелял до днес.
В Будизма терминът аната (на (пали) или Анатман, на санскрит: अनात्मन्) се отнася до понятието за "не-аз" или илюзията за "аз". В най-първите будистки ръкописи е записано, че Буда често е използвал тази дума в контекста на учението, че всички неща са възприемани от сетивата (вкл. умствените сетива) и не са реално "аз" и "мое" и затова човек не трябва да се вкопчва в тях или привързва към тях.


Точно така. Теравада се страхува и пази в тайна смисъла и „тълкуването“ на Аната, както глутница бесни кучета пази прясната си плячка. Страхуват се и пазят в тайна значението на Аната по-силно, отколкото християните защитават позицията си, че Мария е била девица и че Исус „е възкръснал от мъртвите“. Nyanatiloka заявява очевидното, а именно, че ВСИЧКО в Теравада ще рухне при разкриване на истинския смисъл на Аната. Обаче, това няма да означава "разгром на Будизма", а на Теравада и на други погрешни схващания. Теравада, голяма част от Ваджраяна и много от Дзен се страхуват от Душата така, както благочестив монах се бои от промъкването на дявола при него.


Върху истинската дефиниция за Аната е натрупана много софистика и вековни сектантски фекалии, за да може Будизмът да прилича на нищо повече от най-долна форма на материализъм, и само малко на брой изключителни независими учени, които се ровят дълбоко в пред-сектантските Nikāya текстове, написани на Пали, могат да разберат, че Будизмът никога не е отричал Атман (бел.прев. Āтман (Санскрит: आत्मन्) е философски термин използван в индуизма и Веданта за идентификация на душата), и че Аната (अनात्मन्, "не-аз" или илюзията за "аз") не отрича Атман, нито пък е „доктрина” (т.е. доктрината за Аната, както често я наричат Терите (от Теравада)), и че самите Упанишади казват, че „Атман не е нито това, нито онова (нети нети)”.


Бел.прев.:
Похвати на софистиката са откъсването на събитията от тяхната връзка, прилагане на закономерности за една група явления към явления от друга група, на една историческа епоха – към събития от друга епоха и т.н. „Софизми“ се наричат всевъзможните уловки, които са замаскирани с външна, формална правилност. Но те се прилагат съзнателно в спор или в доказателството, а в същността си са неправилни доводи.

Упанишадите са около 150 на брой индуистки философски трактата, 11 от които се считат за основни, създадени в поезия и в проза за периода между около 600 г. пр.н.е. и 200 г. пр.н.е. Поставят началото на индуистката философия и религия.

”Нети нети” = neti neti (नेति नेति) е израз на санскрит, който означава "нито това, нито това", или "нито това, нито онова". Среща се в Упанишадите и Авадхута Гита и представлява аналитична медитация, помагаща на човек да разбере природата на Брахман, като първо разбере какво не е Брахман.



Колкото по-повърхностно се изучава Будизмът, толкова повече той изглежда, че се различава от Брахманизма, от който е възникнал; колкото по-задълбочено е изследването, толкова по-трудно става разграничаването на Будизма от Брахманизма, или толкова по-трудно е да се каже, в какво отношение, ако има такова, будизмът е наистина не-ортодоксален. Разграничението се крие във факта, че Будистката доктрина е създадена от един, както изглежда, исторически основател, който е живял и преподавал през VI в. пр.н.е. Като се остави това настрана, всъщност са налице само различия в акцента.


Можем да предположим, че Будизмът е бил предимно адмириран/почитан заради това, което не е. Един добре известен съвременен писател отбелязва, че "Будизмът в своята чистота игнорира съществуването на Бог; отрича съществуването на душа; не е толкова религия, колкото е етичен кодекс" (Winifred Stephens, Легенди за Индийския Будизъм / Legends of Indian Buddhism, 1911, стр. 7.).


По същия начин, M.V Bhattacharya твърди, че Буда учи, че "няма Аз, или Атман" (Културното Наследство на Индия / Cultural Heritage of India, стр. 259).
Дори през 1925 г. един Будистки учен успя да напише „Душата… е описана в Упанишадите като малко същество във форма като човек… Будизмът отхвърля всички такива теории“ (PTS Dictionary, s.v. attan).



Бихме могли да кажем, че християнството е материалистично, защото говори за "вътрешен човек" (бел.прев. ”inner self”, Коринтяни 4:16, ”inner being” / ”вътрешен човек”, Ефесяни 3:16, „вътрешно естество“, Римляни 7:22). Малцина учени биха написали подобно нещо днес, но колкото и смехотворно подобни изявления да звучат (и би означавало точно толкова голямо невежество за Християнската доктрина, колкото е за брахманизма), те все още съществуват във всички популярни документи за "будизма".


Например в ”Будистката Логика 1” на TH Scherbatsky / Buddhist Logic 1. 1932, стр. 2) се казва, че будизмът "отрече Бог, отрече Душата, отрече вечността"!


Вярно е, че Буда отрича съществуването на "душа" или на "аз" в тесния смисъл на думата (може да се каже, в съответствие с повелята deneget seipsum (отрече себе си) (Марк, VIII.341)), но това не е онова, което нашите автори искат да кажат, или техните читатели са разбрали, че казват. Това, което те се опитват да кажат е, че Буда отрича безсмъртното, нероденото и Върховното Аз от Упанишадите.


Защото той често говори за това Аз или този Дух, но никъде по-ясно, отколкото в повтарящото се ‘na me so atta’, т.е. „Това не е моето Аз“, изключвайки тялото и компонентите на емпиричното съзнание. Това е фраза, на която думите на Sankaracharya са особено подходящи: "Когато отричаме нещо нереално, то е с референция към нещо реално" (нети-нети Брахма Сутра III.2.22 / neti-neti Brahma Sutra III.2.22).

‘Na me so atta’ не е по-голямо отричане на Аз-а от Сократовото отричане на Човека чрез "тялото не е човекът"!


Една от „великите“ книги, адмирирани от невежите хора, които днес наричат себе си ”будисти” и които отричат Атман, е „Безкористните Личности“ ("Selfless Persons") на Стивън Колинс (Steven Collins), в която той самият никога не прави заключение за отричането на Атман в Будистката доктрина, а казва, макар и не много интелигентно, че "будистката метафизика може да бъде сведена до някакъв прагматичен агностицизъм, в който Аз-ът не се отрича толкова много, колкото се говори. Аната просто съветва да не се правят безполезни опити да се схване (Аз-ът)" [Страница 10, Безкористни Хора, Стивън Колинс / Selfless Persons, Steven Collins]. По-смешна, отколкото може да се предполага, цялата книга, макар и голяма, съдържа само три страници в главата „Доказателство за Аната“ (т.е. отричането на Душите), и въпреки това същите тези три страници не съдържат абсолютно никакви доказателства от доктрината.


Терите (от Теравада) се страхуват от неизбежния хлъзгав склон (slippery slope), в който Будизъм ще пропадне, ако приеме истинския смисъл на Аната, защото „ако Аната не отрича Атман, тогава по какъв начин Будизмът е различен от Веданта?”. Те ще пазят Аната като своето собствено бебе в люлката, ще предадат истинското й значение и дефиниция само с цената на живота си. Те разпространяват лъжа, която е вече на 1700 години. Единствената причина, поради която не са могли да смажат опозицията, е, че Nikayas са били написани и разпространени дълго преди да се появи Sarvastivada (Теравада), за да ги унищожи.


Бел.прев. Веданта (на санскрит: वेदान्त; от веда, „знание“ и анта, „край“, „Кулминацията на знанието“; „Краят на Ведите“), също Утара миманса, е древна индийска духовна традиция произлизаща от Упанишадите, философски книги прибавени към Ведите.
« Последна редакция: Декември 26, 2018, 09:39:53 am от Glasberg »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #5 -: Декември 26, 2018, 11:04:36 am »

Интересно.. :)

"КЪДЕ Е МОЯТА ДУША?",..Все едно да питам "къде е моя крак"?




"Ако претърсите тялото, няма да намерите душата." -  Ми ДНК кво е?




"Топос/време и пространство?" - човекът представлява  едновременно" време и пространство и топос/локация",пример - телепатията,адресираш енергията/,мисъл,точно както адресираш писмо,или набираш цифров код(всеки човек е индивидуална цифрова матрица),за тел.връзка или пътуване в  време-пространствен тунел..Не можеш хаотично и произволно да направиш връзката с конкретен обект..
Душа аз наричам първите 5 пласта на съществото ни,като сформирането им в единна форма е следствие на причина от по -висш порядък,6 и 7.
Бих я нарекла продължение на физическото съществуване,понеже телата са насложени едно в друго и придвижването във вътрешния им вортекс е нещо средно между издигане с асансьор и...хм.. "полет в тунел"




Отричането на това или онова ми напомня следната ситуация..
Отиваме на кино,гледаме примерно "Отнесени от вихъра" и през цялото време на филма повтаряме едно и също "Това сега не е истинската Скарлет,това е Вивиан Лий"..Е,коя по ягодите е "истинската" Скарлет? :D



Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #6 -: Декември 26, 2018, 05:05:44 pm »

Интересно.. :)

"КЪДЕ Е МОЯТА ДУША?",..Все едно да питам "къде е моя крак"?


"Ако претърсите тялото, няма да намерите душата." -  Ми ДНК кво е?



Да, но кракът е тленен, т.е. временен.

Негово Величество ДНК-то е най-съвършеният алгоритъм във Вселената, по всяка вероятност измислен от някакъв свръх-интелигентен Програмист. ДНК-то съхранява информация, представляваща инструкции за конструкцията на радиото / тялото / приемника на сигнала.





"Топос/време и пространство?" - човекът представлява  едновременно" време и пространство и топос/локация", пример - телепатията, адресираш енергията/мисъл, точно както адресираш писмо, или набираш цифров код (всеки човек е индивидуална цифрова матрица) за тел.връзка или пътуване във време-пространствен тунел. Не можеш хаотично и произволно да направиш връзката с конкретен обект...

Човекът съществува в пространство-времето, но неговата душа, понеже е безсмъртна, е извън времето. Всичко, което съществува в пространството и времето, има начало и край, т.е. е смъртно.




Според древните философи, емпиричната личност (Иван, Мария, Илия и т.н.) се състои от „два Аз-а“: Личността (дух, spirit, Purusha) и личността (психофизическа, темпорална, временна, времева персона) с малко л.


Будисткото “atta hi attano nathi” на Буда означава "Аз-ът е Господ на аз-а [персоната]" (цитирам Кен Уийлър).




Бих я нарекла (Душата) продължение на физическото съществуване, понеже телата са насложени едно в друго и придвижването във вътрешния им вортекс е нещо средно между издигане с асансьор и...хм.. "полет в тунел".



Да, това е материалистичната концепция за Душата.




« Последна редакция: Декември 26, 2018, 05:27:24 pm от Glasberg »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #7 -: Декември 26, 2018, 05:51:09 pm »


Човекът съществува в пространство-времето, но неговата душа, понеже е безсмъртна, е извън времето. Всичко, което съществува в пространството и времето, има начало и край, т.е. е смъртно.



Няма такъв филм..Душата е време(Времето е енергия) .Душата е пространство.Душата е и форма.
И като всяка форма,се сформира по установени модели.Микро = Макро и обратното




п.п.И къде се очаква да е душата,щом съществува извън време и пространство?Извън Вселената ли??




λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #8 -: Декември 26, 2018, 06:26:27 pm »


Човекът съществува в пространство-времето, но неговата душа, понеже е безсмъртна, е извън времето. Всичко, което съществува в пространството и времето, има начало и край, т.е. е смъртно.



Няма такъв филм..Душата е време(Времето е енергия) .Душата е пространство.Душата е и форма.
И като всяка форма,се сформира по установени модели.Микро = Макро и обратното


Когато заместя с Х подлога, и кажа, че Х е пространството, Х е и формата, и като всяка форма Х се сформира по установени модели, микро = макро и обратното, не мисля, че става дума за душа въобще.

Ти наистина ли би заместила Х с "душата"?

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #9 -: Декември 26, 2018, 06:33:57 pm »

п.п.И къде се очаква да е душата, щом съществува извън време и пространство?Извън Вселената ли??


"Къде" "се намира" Абсолютът? Извън Вселената ли?


Между другото, думата "съществуване" идва от латинската дума exsistere, която означава "да се появи", "да стане", или "да бъде", но буквално означава "да стоиш отвън" / "to stand out" (латинският префикс ex означава "out"/"отвън", добавен към глагола "stare", който означава "стои"). В технически смисъл, това означава да стоиш извън битието.



Пространството и времето са конструкти за измерване на материалното и на неща, които имат обем.
« Последна редакция: Декември 26, 2018, 07:03:15 pm от Glasberg »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #10 -: Декември 26, 2018, 06:58:48 pm »
Между другото, думата "съществуване" идва от латинската дума exsistere, която означава "да се появи", "да стане", или "да бъде", но буквално означава "да стоиш отвън" / "to stand out" (латинският префикс ex означава "out"/"отвън", добавен към глагола "stare", който означава "стои").

В технически смисъл, това означава да стоиш извън битието.


Само че - трябва да се уточни, за да не се бъркат по-случайните на тази тема читатели - практически, означава да стоиш "навън около нас".


Защото, в действителност, Небитието се намира вътре. До Небитието се стига по пътя на задълбочаването отвъд физическия свят.

По този начин, да излезеш из небитието (навлизайки в битието), означава да се поеме един път на изплуване, отвътре-навън.

Затова [екз-] (ex) на латински, за [екзо-] (наставка, която означава нещо отвън), в думата existere, обозначава Битието, защото то е "над". По същия метафоричен начин, както един концентричен кръг е "под" външния си кръг. И по същия начин, по който едно под-съзнание се възприема като по-дълбоко, тоест стоящо под съзнанието.


НО... в квантово физичен смисъл, Битието е вътрешно за Небитието, по такъв начин... че Небитието, в квантов смисъл, СЪДЪРЖА Битието. От тази гледна точка човек може да усвои такава лексика, сякаш Небитието е екзосфера за Битието.




В действителност, Битието се съдържа в Небитието. Но нещата "изплуват" от Небитието към Битието. Това е едно "изплуване навътре" от съзидателна гледна точка. От несъзидателна, разформироваща и разграждаща гледна точка, пътят към Небитието е едно "потапяне навън".

ИЛИ... казано и с друг научен термин, така нареченият във физиката Event Horizon, или Хоризонт на физичните събития (метафоричният хоризонт, на който изгрява едно наблюдаемо физично събитие), не е като безкрайна линия... а е с формата на кръг.



Спомнете си добрата екранизация от Карибски пирати:



« Последна редакция: Декември 26, 2018, 07:02:08 pm от λ »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #11 -: Декември 26, 2018, 07:22:33 pm »


Затова [екз-] (ex) на латински, за [екзо-] (наставка, която означава нещо отвън), в думата existere, обозначава Битието, защото то е "над". По същия метафоричен начин, както един концентричен кръг е "под" външния си кръг. И по същия начин, по който едно под-съзнание се възприема като по-дълбоко, тоест стоящо под съзнанието.



Точно затова се казва under-standing.


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #12 -: Декември 26, 2018, 07:23:38 pm »
Вече другата особеност е... че параметрите на времето и пространството приключват, щом Битието се напусне.

Без време и без пространство няма локалност. Няма обособеност. Така че става дума или за една Съвкупност, или за нищо.

Става дума, че когато нещо навлезе в съществуване, то се дефинира. Сдобиването с локализация е самият процес по "влизане в съществуване". Инкарниране на обект, ако повече ви харесва така, означава, процес по локализиране.

Когато даден обект излиза от същестувване, той губи локалността си, и по този начин той престава да бъде обект. Той вече представлява самата Съвкупност, неделима.



НО!


Тук 99% от хората се объркват, мислейки си, че този процес е обратим. Тоест, че инкарнирането е обратим процес. Че Битието може действително да се напусне. И така се заблуждават, че когато човек умре, той може да се "едини отново с Единството, със Съвкупността", да се "влее в Абсолюта", по този начин, нормално, губейки своята идентичност. Сливане с Бога.

Това, обаче, не е вярно, поне според квантовата физика. Инкарнирането, според физиците, НЕ Е обратим процес. С други думи - хората бъркат посоката.

Защото смъртта не представлява обратния път на инкарнирането, а представлява ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ на инкарнирането. Тоест... следва следващо инкарниране... в по-фини светове ако така ви по-харесва... но не и "сливане с Абсолюта".

Необратимостта на инкарнирането като процес е именно причината, поради която идентичността не се губи след смъртта. Да, идентичността може да доведе самата себе си до едно жалко състояние, и поради собствената си воля да се доведе до несъщественост. Но това представлява затихване на един иначе необратим процес, който не може да проследи стъпките си наобратно.



Това е много устойчива заблуда, особено в Ню-ейджа. Че инкарнирането в същестуване е обратим процес, и че смъртта е някакъв момент, в който душата почва да върви в обратна посока по стъпките си, докато не стигне "отново до Източника". Не. Просто животът продължаа, на едно по-дълбоко ниво. Но това ниво продължава да има локация, свое време и пространство.


Времето и пространството могат да се напуснат - да. Но не като част от процес, извървяван наобратно. Миналото на кой да е процес, с други думи, не може да се заличи.

Поради това, една идентичност не може да се обезсмисли, сякаш не е била, губейки своята локалност.

Сътворението продължава, винаги навътре. То не върви наобратно.
« Последна редакция: Декември 26, 2018, 07:26:49 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #13 -: Декември 26, 2018, 07:52:04 pm »
В програмирането това представлява процеса на криптиране.


Когато се регистрирате някъде, форум или имейл, вашата парола се криптира. Фирмата (форума или имейла) разполага с вашия криптиран код. когато въведете паролата си отново, тя отново ще даде същия криптиран код, и така Фирмата знае, че сте написали паролата правилно.

Само че Фирмата не може да ДЕ-криптира този код, за да види паролата ви. Веднъж щом редът от символи е криптиран и преведен в криптиран вид от нов низ от символи, този криптиран запис не може да се проследи обратно, за да доведе до оригиналния запис.


Защото процесът на криптиране е НЕЛИНЕЕН.

Това означава, че всяка стъпка от криптирането е хаотична. Представете си, че ходите в снежно поле. Вашата походка е линеен процес. Затова можете да го проследите наобратно - това е един обратим процес - и можете да се върнете в началото, БЕЗ НОВИ СЛЕДИ.


Но ако вашата походка беше хаотичен процес, тогава опитът да го извървите обратно НЕ БИ СЪВПАДНАЛ с онези стъпки, които сте направили преди това, защото ги правите хаотично, а не линейно.

Така, ако походката ви е нелинеен процес, вие можете да се върнете в началото само ако направите обратен завой и намерите нов път до началото. А ако не знаете къде е то, никога няма да стигнете до него.





Инкарнирането представлява КРИПТИРАНЕ - нелинеен процес.

Той не може да се проследи наобратно, неговото минало е незаличимо.

Личността се СЪДЪРЖА в Абсолюта. Личността НЕ МОЖЕ ДА АДРЕСИРА Абсолюта, защото тя не може да го възприеме. Както инстинктът не може да обясни ума, но ума може да обясни инстинкта... както ума не може да обясни интуицията, но интуицията може да разбере ума... По същия начин личността НЕ МОЖЕ да схване своята душа.

Тоест - това е необратим (криптиран) процес, и ние НЕ ЗНАЕМ къде е началото (Абсолютът съдържа нас, а не обратното) и поради това не можем да направим обратен завой и да се върнем.

Необратимостта на процеса скрива източника на процеса.


Поради което смъртта не води до загуба на идентичността. Не води до излизане от времето и пространството. И не води до сливане с Абсолюта.

Води единствено по-нататък.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Аз не знам, къде е моята Душа
« Отговор #14 -: Декември 26, 2018, 08:07:06 pm »

...когато човек умре, той може да се "едини отново с Единството, със Съвкупността", да се "влее в Абсолюта", по този начин, нормално, губейки своята идентичност. Сливане с Бога.


Вливането в Абсолюта или сливането с Бога аз го разбирам като смърт, истинска смърт и абсолютен край.


Тагове към темата: философия психология съзнание