Apocryphal Academy

Автор Тема: МАТЕРИАЛИ: Произход на българския народ  (Прочетена 106 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
От известно време Glasberg (и други хора) във Форума на АА полагат усилия да задоволят любопитството си в генеалогията на различни царски фамилии и родове, проследяващи произхода им в древността. Това логично води и до интерес в произхода на собствения ни народ и вероятно и на други народи.

Произходът на българския народ продължава да е един неразрешен въпрос, в смисъла, че няма помирение между официалната и силно компроментирана академична структура и еднакво компроментираните среди на независимите изследователи.

Компроментираните среди на официалната академична общественост използват силови методи в налагането на нормативната гледна точка за българската история и опитите страниците за историята на България и българския народ да бъдат редактирани в Уикипедия ще срещнат спънката от защитеното съдържание по силата на механизмите, описани в Информационната околна среда (и Уикипедия).



Преди време уважавани от мен съветници ми препоръчаха книгата на Ганчо Ценов "Кроватова България". Въпреки че намирам съдържанието в нея за много интересно, тя е написана в доста остарял научен стил и основна черта на този труд е, че позоваванията и споменаването на външните препратки и действителните исторически извори са направени в самия текст, като част от речта на автора и липсва строго изразена база данни в документален стил. Поради това, за непрофесионалния читател е много трудно сам да изнамери действителните факти, на които почива аргументацията на автора. Това е силна предпоставка трудът да се счита за съмнителен и субективен. Предвид съвременната изострена обстановка в хибридната и информационна война, застрашаваща знанието за автентичната история на всички световни народи, е трудно да имаме безпрекусловна вяра в "Кроватова България" като научен труд.

Преди да вземем решението да включим "Кроватова България" в Библиотеката на "Апокрифна Академия", имаше нужда да добием повече увереност в автентичността и документалната сила на четивото.

Получихме такава увереност, когато се запознахме с личността на Асен Чилингиров. Като изтъкнат български учен, историкът на изкуството развива кариерата си в Европа (Германия) и има богата научна биография. В своите възгледи, той напълно подкрепя учения от по-старо време Ганчо Ценов, като Чилингиров представя свои собствени изследвания върху същия въпрос, който се засяга и в "Кроватова България", издадени в два труда - сборниците "Готи и Гети", първа и втора книга. Като съвременен учен и историк, Чилингиров едновременно се ползва с по-добра репутация и е по-добре приет сред колегите си учени, и също така използва отлична документална база данни от лесни за проследяване препратки към външни източници и исторически извори за своята аргументация.



В тази светлина, реших в Библиотеката на "Апокрифна Академия" да поместим книгите на Ганчо Ценов и Асен Чилингиров, обвързани в общия си контекст, които са свободно достъпни в интернет и са на български език. Целта на това поместване тук е от чисто архивна гледна точка, от една страна осигурява още по-добра протекция на информацията в интернет, и от друга страна осигурява по-лесни препратки за наше вътрешно ползване помежду ни и във Форума.



СЪДЪРЖАНИЕ:

Кроватова България - Ганчо Ценов   -- линк за сваляне

Готи и Гети I - Асен Чилингиров   -- линк за сваляне
Готи и Гети II - Асен Чилингиров  -- линк за сваляне


« Последна редакция: Януари 11, 2020, 03:16:39 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: МАТЕРИАЛИ: Произход на българския народ
« Отговор #1 -: Януари 11, 2020, 03:04:54 pm »
С изричното разрешение на д-р Дориян Александров ("doktora757") цитирам неговата публикация на едно интервю на д-р Асен Чилингиров, явно първоначално направено за издание на вестник "Политика" от юни 2005г. Бележката след интервюто също е част от цитата. 






 
Интервю на д-р Асен Чилингиров по повод книгата му




* — Г-н Чилингиров, какъв е поводът да публикувате сборника “Готи и гети”?
* — Поводът е излизането преди две години на друг сборник със заглавието “Готи”. Твърденията, съдържащи се там, не отговарят на сведенията, които идват от историческите извори и които получаваме при изследванията на паметниците на духовната и материалната култура, нито на истината. Тези сведения не са никак малко и не може да бъдат пренебрегнати. Те са резултат на неимоверно голямото развитие на помощните науки през последните десетилетия, например, биологията, химията, библиотекарството. Дадоха ми възможност да подложа на нова преценка това, което от много столетия се твърди по отношение на всичко, засягащо произхода и същността на българския народ.

* — Кои са готите, откъде са дошли, къде са отишли, имат ли нещо общо с гетите? От тях ли произхождат германците?

* — “Готският въпрос” е непосредствено свързан с някои най-съществени проблеми на старата и средновековната история на нашия народ. Като тези за неговия произход, език и писменост, за неговите обичаи и религиозни вярвания. Свързан е с неговите култура и изкуство, с неговия принос в съкровищницата на световната култура. И особено за неговото място сред европейската цивилизация, което съвсем не се намира по нейната периферия като нежелан придатък към “обединена Европа”. Опитите да се открие старогерманско присъствие по нашите земи, свързано с готите, някаква връзка на германците с готите, а оттам и с българския етногенезис, са несъстоятелни. Готите са гети, следователно траки. Същите след ІV век се наричат мизи и българи в редица исторически източници. Отбелязано е и от Паисий Хилендарски в “История славянобългарска”. Става дума за коренното население на Балканския полуостров, което в мнозинството си е стояло все тук. Не е изтребвано, не е изчезвало, за да стане основа за други народи, а тук да бъде подменено с друго. Валафрид Страбо през ІХ век пише, че готите или гетите превеждат на своя език свещените книги, говори и за запазени в потвърждение на това документи. Според негови източници божествената служба при някои скитски народи, като жителите на Томи, се е извършвала на същия език. Говори за началото на ІХ век. Но тези жители са наричани траки и мизийци, Страбо е германец, ако са били германци, би ги нарекъл такива!

* — За какви преводи пише Страбо? За Готската библия на Улфила ли?
* — Не само. А готите, за които Улфила е превел Библията, са живеели между Бяло море и долното течение на Дунав. Епископът на Адрианопол (Одрин) е бил наричан “Епископ на Готия”. Улфила е превел Библията за старите траки. Ганчо Ценов го нарича основател на българската църква. Въпросът за т. нар. Готска библия е най-тясно свързан с въпроса за ранното християнство на населението по нашите земи и със сложния комплекс от въпроси във връзка с неговия език и писменост.

* — Кой е този език, каква е тази писменост?
* — Преводачът на Библията на латински език е свети Йероним (живял ок. 347 – ок. 420 г.). Намерен е текст от философски трактат на Етикос Истрос в латински превод на светията. На последната му страница са отбелязани данните за автора на трактата, според Св. Йероним “произлизащ от благороден скитски род”, живял през ІV век в днешна Добруджа и написал труда си на своя език и писмени знаци от една азбука, която е предадена изцяло. Тя не е нищо друго, освен т. нар. глаголица! Св. Йероним не само горещо препоръчва нейното узаконяване при употребата на богослужебни книги, но и я разпространява из родната си Далмация, където тя се използва чак до ХVІІІ век. Там дори има предание, че той я е създал. Авторитетният учен Храбан Мавър (живял 780 – 856 г.) в труда си “За изобретяването на езиците” пише, че след еврейската, гръцката и латинската азбука, била изнамерена от философа Етикос азбука, която Св. Йероним разпространявал в свой вариант в родината на самия Храбан, понеже искал да увеличи известността на тези букви.

* — Излиза, че нито сме “славяни”, нито преди Солунските братя сме писали с “черти и резки”, както пише в “За буквите” . . .

* — Излиза, според автора на трактата, че народът, който авторът разбира под това название, от векове е ползвал в превод на своя език и написан с глаголическа азбука цялата литература за извършване на християнско богослужение заедно със Стария Завет, преведен дори преди той да е преведен на латински. Според д-р Божидар Пейчев името Maurus Hraban погрешно е разчетено като “Черноризец Храбър”, “За буквите” е буквален превод от заглавието на Храбан, а текстът всъщност представлява полемика срещу Мавър Храбан. Името на автора и досега е неизвестно, още по-неясен е и поводът за написването му. До нас не е стигнал целият текст, липсват началото и краят му, най-старателно са отстранени. Очевидно са правени манипулации с определена цел.

* — Каква азбука са разпространявали тогава Кирил и Методий? Какво е кирилицата?
* — Задачата на Светите братя е да реформират глаголицата като използват “гръцки” и “латински” букви, допълнени с липсващите в тези две азбуки букви за написване на присъщите само на българите звуци. Те са се съдържали в усъвършенстваната от пет века “глаголическа” азбука. Защото отдавна съществуващите богослужебни книги за местните християни, заедно с езика, на който са написани, са били анатемосани от римокатолическата църква и цариградската патриаршия. Наложило се е това “колумбовско” решение, за да бъде легализирано християнството по тези земи заедно с признаването на свещения характер на писмеността. Защото инструментализирането на религията в двете империи се съпровожда с обявяването на църквите в тях за “православни”, а първите християни в Европа са сочени за еретици и врагове. Транскрибирането на богослужебните книги от “глаголицата” на “кирилицата” се представя като нов техен превод, вече угоден на двете “правоверни” църкви. Това е станало бързо и лесно, защото става дума за един и същ език.

* — Все пак какво става с готите? Изпаряват ли се? На етапи, но винаги рязко населението на нашите земи коренно се променя. Траките потъват нейде в небитието, скитите минават и заминават, славяни заливат полуострова, после авари го навестяват, след тях хуни, накрая и “българи-татари”. Възможно ли е това?

* — Не е възможно. И не се е случило. Няма как чергарски племена да изместят уседнало от хилядолетия местно население. Пристигането на тези народи с всичкия си добитък и друго имане от края на света в земите на Средна и Южна Европа и внезапното им изчезване, без да оставят никакви следи, е противно на всякаква логика и не е съобразено с историческите извори. Да вземем славяните. Странствали те и дошли насам от отдалечените на хиляди километри блата на Задкарпатието, най-рядко населената и днес част на Европа. Откъде ще се вземат оттам милиони преселници, които само за едно-две десетилетия да изпълнят цялата територия на Югоизточна и Средна Европа и от рибари ще се превърнат в земеделци? Придвижването на такива маси не е забелязано от никого от съвременните летописци! Историческите извори споменават само за нападения на групи със смесен етнически и племенен състав, но не и за “нашествие на славяни”, както наши автори обикновено превеждат думата “нападение”. Всъщност данните са, че след нападенията всички нападатели се оттегляли или били отблъснати, за никакво заселване не става дума. През 896 г. цар Симеон Първи в писмо до император Роман Лакапин изтъква историческите права на своя народ върху земята, на която живее от хилядолетия.

* — Значи като се говори за “траки”, “скити”, “гети”, “готи”, “мизи” и “българи”, трябва да се разбира едно и също древно население на Балканите, чието основно ядро от хилядолетия все си е тук?

* — Да. Така излиза според историческите източници.
* — Мнозина историци и църковни дейци няма да се съгласят с Вас.
* — Няма. Но съгласните ще стават все повече. Трудно, бавно, но истината ще се наложи. Вярвам в младите български учени.



Важна бележка от блогъра:

Тук искам да споделя отново своето възхищение от творческия талант, необятност на източниците, които е обхванал /повечето недостъпни за българския читател/, оригинална научна мисъл и анализ на проф. Асен Чилингиров, което пронизва с вдъхновение всичките му трудове. Това, което отличава рязко изследванията на нашия изследовател и учен е, че благодарение на факта, че  от години живее и твори в Германия, той е успял да надскочи и преодолее шаблоните, наложените клишета и фалшификации в българската историческа и световна наука, представяни ни като "неразбиваеми аксиоми", които не се обсъждат. Ако той беше творил в българските научни институти, резултатите му нямаше да бъдат такива, а и най-вероятно, познавайки манталитета на тоталитарните ни професори и учени отпреди 1989 г., пък и сега; най-вероятно щяха да смачкат този светъл и буден ум с милиционерски методи, интриги, завист и простотия!......
Проф. Чилингиров е успял да си спести всичко това и да твори в една относително свободна и демократична академична среда.
В момента чета внимателно втория том на "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ" и особено ме впечатли следния пасаж и свързаната с него бележка под линия:

"Че при така наречените готи /всъщност гети, бел. на блогъра/ не се касае за никави германски племена, доказват не само историческите извори, отричащи всякаква връзка на този народ с етнически германци. Докозват го и археологическите изследвания върху писмените паметници , разчетени през последните десетилетия - а те от своя страна пък доказват, че езикът на населението от Югоизточна и Южна Европа не е езикът, говорен нито от руските, нито от полските, нито от средноевропейските народи, на които тенденциозно се дава общото име "славяни", с което поне до края на първото хилядолетие никой от тези народи не се споменава в нито един писмен извор"........
Бел. под линия: Сравни издадения в чест на XVIII Международен конгрес на византолозите двутомен сборник на писмените извори за славяните, "Свод древнейших письменных известий о славянах", том I /I-VI/, составители Л. А. Гиндин, С. А. Иванов, Г. Г. Литаврин и В. К. Ронин, Москва, 1991 и том II /VII-IX/ вв., составители  С. А. Иванов, Г. Г. Литаврин и В. К. Ронин, Москва, 1995. Там названието "славяни", с което дотогава в руската историография се "превеждат" различни етноними, считани от руските "историци" за синоними на това понятие, вече се предават с техните истински имена, както са посочени в изворите.   

Библиографска справка за част от книгите на проф. Асен Чилигиров /който преподава в Германия/.

1. Асен Чилигиров; "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ", 1 том, Поредица Брегалница 1, изд. "Зиези екс куо Вулгарес", София, 2005 г.
2. Асен Чилингиров; "ГОТИ И ГЕТИ; ИЗСЛЕДВАНИЯ", 2 том, Поредица Брегалница 3, изд. "Зиези екс куо Вулгарес", София, 2008 г.
3. Асен Чилингиров; "БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА", изд. "Херон прес", София, 2014 г.
4. Асен Чилингиров; "РАЗМИСЛИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК", изд. "Херон прес", София, 2014 г.
5. Асен Чилингиров; "ЦАР СИМЕОНОВИЯТ СЪБОРНИК ОТ Х ВЕК", 1 и 2 том, ИК "Виделина", Берлин, 2007 г. /1 т./ и изд. "Алфаграф", София, 2008 г. /2 т./


Тагове към темата: