Apocryphal Academy

Автор Тема: Анархизъм или държавност  (Прочетена 608 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Анархизъм или държавност
« -: Февруари 01, 2020, 02:47:28 pm »
Както не е тайна за никого, стига да се интересува (тъй като ясно е описано в уикипедия), установеният битов порядък в човешката цивилизация, на ден днешен, е една илюзия. Или по-скоро шега, може да се нарече и игра.

ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК


Относто теоретизиране, философия и тн. Аз самият нямам какво повече да кажа. Отдавна съм предоставил в Библиотеката ни основите на чистия анархизъм (живот без господари) - "Краят на Злото" на Джеръми Лок и "Най-опасното суеверие" на Ларкън Роуз. Колкото и да четете трудове върху анархизма от философски източници, няма да намерите по-изчистено описание от тези две четива. От личният ми опит бих казал, че фисолофията само би объркала политическия възглед на анархизма, с изключение може би на най-първия човек, който първи говори за тези идеи във философията - Макс Щирнер в неговата "Егото и неговата собственост" (която не е превеждана на български до днешна дата).

В описанието на последния труд се прави важна забележка:

Цитат
[Трудът] представя радикално номиналистична и индивидуалистична критика на християнството, национализма и традиционната моралност от една страна, а от друга, хуманизъм, улитаризъм, либерализъм и много от тогава назряващото социалистическо движение, проповядвайки аморален (но най-важното - не присъщо неморален или антисоциален) егоизъм.

Разбира се подчертава се, че трудът оказва основно влияние върху анархизма и екзистенциализма, и нихилизма и постмодернизма. Какво е общото между тези философски виждания? Общото е именно онова, което е и контекст на тази тема - дискриминирането между онова, което е действително и онова, което е "сламен човек", или именно схващането, че има знание, но и знание, което е социо-културна функция.

Тоест казусът, че има обективна истина, но и "истина", която е функция на социо-културната среда и попада сред вярванията на човека по незабелязан начин, под формата на естествена индоктринация.






Всички сме чели споменатите източници и онова, което авторите им имат да споделят. Няма какво да обсъждаме преразкази и рецензии на съдържанието. Новото усилие, което можем да направим, е по-ясно да изкажем и очертаем въпросните понятия и виждания в реалния ни заобикалящ свят и съвремието.

Говоря за два въпроса:

  • Въпросът за това дали общото население е способно да битува извън условията на държавност и дали е добре за него

  • Въпросът за така наречената "Матрица" или Играта



λ

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Анархизъм или държавност
« Отговор #1 -: Февруари 01, 2020, 02:48:11 pm »
Дали общото население е способно да битува извън условията на държавност и дали е добре за него?

Преди време разменихме мнения за положението на хората и обществото в темата За и против хората. Трудно е да се прецени, дали това положение е създадено от продължителното битуване в условия на държавност, или просто е природно.

Хората по природа и са тъпи и прости? Джеръми Лок ясно споделя позицията си, че не - всеки човек по природа е интелигентен. В действителност човек става глупав, когато бъде добре излъган и измамен, така че, в условията на замъглението от лъжовните вярвания, да не е способен на интелигентен избор. От това би следвало, че човешката история представлява едно постепенно излекуване от голямо Зло, което му е било причинено в дълбокото начало на нещата - наложено му е било външно управление, тоест човекът е бил поробен. И колкото повече време минава, толкова повече си припомня за свободата си и отхвърля външната власт.

Дали наистина човек се развива? Доста трудно може да се докаже, че Човекът, като същество, бележи развитие и еволюция. Човекът с главно Ч е събирателен образ, за който е лесно да се говори, но често забравяме, че този Човек с главно Ч е съставен от отделни поколения. Един глупак се ражда и умира и след него се ражда нов човек - умник или глупак. Когато един умник се роди и умре, на негово място също може да се роди глупак или умник. Ако действително "талантът не пропуска поколения" и Човекът се развива, тогава как така хората са толкова тъпи и прости... тоест как така са толкова добре излъгани? Освен това, нови идеи почти няма - през цялата човешка история умниците преоткриват едни и същи неща, а глупаците ги забравят и всяка модерна идея се корени далеч назад в историята ни. "Модерното" и "високотехнологичното" са също такива илюзии, каквато е и Човекът с главно Ч.




Според личното ми мнение (което съм изразявал и на други места), след като всеки отделен човек има забележимо развитие и етапи от живота, които са еднакви за всеки, така и Човекът с главно Ч също би следвало да има етапи от своето развитие. Всеки цикъл си има възход и залез и между този възход и залез се случва преход през различни етапи.

Според мен, както след периода на юношеството следва психологическия и физически период на зрелостта, така е и при Човека с главно Ч. През предходните периоди човекът се развива под ръководството и опеката на родител, като връзката между двете страни се нарича семейство. По същия начин според мен и Човекът с главно Ч отначало би следвало да се развива под ръководството и опеката на родител. Държавата има колективен родителски образ за много хора, а за други има колективен съпружески образ и това е основен психологически момент, залегнал в принципното опазване на властта и политическия контрол над населението.

Това, естествено, е за доброто на Човека с главно Ч.

Напълно са прави Лок и Роуз в това, че външната власт няма как да бъде морална, не съществува такава ситуация. Всеки път, когато човек преотстъпва своите суверенни права на нещо външно, това е един от най-тежките в морално отношение грехове (защото води след себе си цял айсберг от извращения), но и нещо повече - практически и логически невъзможно е човек да "преотстъпи" свободния си избор и това винаги ще бъде само една илюзия, в която доброволно участва и разиграва като на театър.

Но за да се развие въобще, човек трябва да познае злото. В Библията също е отбелязано, че човешкият път започва с придобиването на познание и началото на този път изисква загубата на всичко - на себе си и свободата (изпадане в илюзията).





Въпросът за така наречената "Матрица" или Играта

Човекът с главно Ч все още, по мое мнение, не е достатъчно зрял за свободата, и затова само си играе на живот. Човекът разбира се е колективен образ, който събира в средна статистическа стойност всички поколения на нашата цивилизация до сега и в бъдеще - това е идеален образ.

За да си играе на живот, човек създава своя измислица за себе си - един виртуален образ. Човек отстъпва от себе си, и вместо това се персонализира с актоьра, който играе ролята на живия човек, както Glasberg разглежда в "ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК". Той става нежив, или нероден (термини от сатанинския окултизъм, с които се назовава масовото човечество).

Оттам насетне започва Правният свят. Истинската Игра/Матрица. Именно Правният свят е онова, което изолира човека от действителния опит с обективния живот и го потапя в човешката игра на живот. Която по същество е именно една детска игра на семейство, на доктор, и прочие игри, които децата играят, за да опознават света на възрастните от безопасно, карантинно разстояние.

(Ние тук в Апокрифна Академия се опитваме да покажем на читателите, че ПРАВНИЯТ СВЯТ е истинската "Игра", за която други хора говорят на един смешно поезотеричен език, фатално възприемайки признаците на ескейпизма за свои "отвъд дуални" идеи.)





Дали трябва да се борим против държавността?

Ще споделя с читателите, че аз лично не се сещам за добър пример за борба с държавността. Самият Исус Христос дори не проповядва по директен начин борба с държавността. Да, отхвърлянето на държавността Е СЛЕДСТВИЕ от победата върху себе си и спечелването на себе си... но това е един вътрешен и долбоко морален и духовен процес, свързан с израстването на човека като индивид и като същество с главна буква.

И нима има слечай, в която детето трябва целенасочено да се бори против родителя си? В този различен, но холографски сходен мащаб въпросът също се отнася до израстването и по-скоро превъзмогването, в следствие от усвояването на зрялата воля за интелигентен избор... а не става въпрос за директно насочена опозиция.

Самото движение на анархизма също не си поставя за цел да се бори против държавността (защото идеологически няма смисъл в това).


Борбата... ако трябва да има целенасочена борба... е за човека и личното му развитие и израстване.

В крайна сметка мисля, че Ницше остава прав - "Много и премного се раждат. За излишните бе измислена държавата."
« Последна редакция: Февруари 01, 2020, 02:50:29 pm от λ »