Аз самия в момента съм замразил всичките си проекти, защото ме влече в друга посока сега. Иначе, по въпроса, съм се пренасочил към електростатиката.
Доколкото оставам с впечатление от заниманията ми през годините до сега, практическият въпрос е отделен от теоретичния не само метафорично. Става дума за това, че след като се изчистят теоретическите разбирания - тоест, когато човек най-сетне спре да вярва, че КПД>1 е невъзможно и теоретически се убеди в обратното, тоест че е възможно, се започва един изцяло нов път.
В този нов път става дума за това, кое за кого е достъпно. Аз на ден днешен не вярвам, че магнито-двигателите или електричеството в смисъла на КПД>1 трансформатори и прочие са технология, която е достъпна за средно-статистическия майстор. Повечето теоретично просветлени хора се занимават с това... само че, като направя обзор на всичко, за което съм се постарал да се осведомя, трябва да отбележа, че този клас машини е достъпен за способностите на учени с много добро образование и много добри средства - достъп до индустрия и лаборатория, с помощници. 90% от теоретично просветлените хора нямат този изобретателски калибър.
Затова, след всичко до сега, аз за себе си започнах да търся кое от всичките възможни енергийни полета най-добре отговаря на моя калибър възможности.
За себе си смятам, че това е електростатиката. Когато отново почувствам импулс в тази посока, със сигурност ще се занимавам с КПД>1 в електростатиката. Тя просто е по-достъпна, по-разпространена и по-естествена в природата, електрическият ток е прекалено рафиниран вид енергия, с който лаиците просто си губят времето според мен, защото нямат възможностите да постигнат нещо там. Нещата, за които четем в литературата, са на много по-високо техническо ниво, отколкото им се струва на повечето хора.
Електростатиката прилича повече на познатите ни изкопаеми ресурси и възобновяеми източници. Тя е на "по-земно" ниво. Нейната среда е естествената околна среда... а не вакума, Нулевото пространство и останалите метафизични квантови представи, които по-обикновените хора просто не могат да адресират без лаборатория и достъп до индустрия и финансиране (и солидно образование, естествено).
Много по-лесно е да се направи "електростатичен акумулатор", на същите по-нормативни методи като петролните сонди, вятърните турбини, слънчевите панели и тн., защото електростатичната енергия е навсякъде около нас, а не отвъд нас.
Има добри и функционални електростатични мотори, разполагам с добра информация, свободно достъпна на английски, все още не съм я превеждал. Започнал съм някои неща в Библиотеката...
Хубавото на електростатиката е, че не е нужно да се изхвърля и заменя даден ресурс, който се ползва като носител на електросаттичния заряд. Зарядът се възстановва сам от околното пространство постоянно. Просто е по-лесно разбираем подход за КПД>1 и е много по-лесен за инжениране, технически.
Проблемът с това пък се оказва, че никой не разбира от електростатика! Не съм сигурен дали това се учи въобще като отделна дисциплина! Така че явно се наложи да преведа нещо като учебник по въпроса, книга, на която да може да се разчита. Не знам дали има истински учебници по електростатика, но все пак реших да направя свой принос към всичко това...
И така еволюцията на този въпрос отдалечи лично мен от практическата работа по него.
Това е просто мнението ми. Дано е полезно на някой.