Палеонтологията НЕ представя убедителни доказателства за т.нар. Дарвинов градуализъм (постепенна промяна). Онова, което показва палеонтологията са някакви животни, които ги е имало някога, и или ги има сега, или са измрели.
Единствените убедителни доказателства за еволюция се намират в гените. Случайните мутации са движещата сила според Синтетичната теория за еволюцията, термин, създаден от Джулиан Хъксли.
Синтетичната теория за еволюцията разчита на случайните мутации, които създават репродуктивно предимство, за да обясни еволюцията от едноклетъчно до човек.
Т.е. еволюцията разчита на случайна промяна някъде в генома, която е благоприятна за организма, но забравя да спомене, че добрите мутации са макс 1 на 10 000 мутации. Ако случайно се появи някаква добра мутация, тя ще се фиксира в популацията, защото организмът ще има повече поколение. Да, но фиксацията на въпросната добра мутация ще доведе до фиксация на всички неутрални и лоши мутации, съседни на добрата мутация в генома, а те са много пъти повече.
Естественият отбор не може да елиминира неутралните и лошите мутации в генома, защото абсолютно всеки член на популацията има такива. Естественият отбор може да елиминира само най-лошите мутации. Това води до натрупване на неутрални и лоши мутации, като всяко следващо поколение има повече такива от предишното. Как този процес може да доведе до еволюция на едноклетъчно до човек?
Друг е въпросът доколко неутралните мутации изобщо са неутрални. Води се, че са почти неутрални, защото естественият отбор не може да ги "види". Проблемът е, че натруването им дори в онази част на генома, която не е отговорна за синтеза на протеини, ще доведе до "разваляне" на структурата на ДНК, представляваща 3-измерно скеле. Това неминуемо ще доведе до срив във функционалната част от генома.
Случайната поява на добра мутация някъде в ДНК изобщо не може да компенсира, нито да елиминира, неутралните и лошите мутации. Напротив, фиксацията на добра мутация в популацията ще доведе и до фиксация на много по-голям брой вредни мутации. Това води до изчезване на видовете.
Човешкият геном деградира. Такова чудо като естествен отбор на случайни мутации не е в състояние да създаде комплексни организми като хора, слонове или птици.
Над 10 000 болести заради мутации:
https://www.who.int/genomics/public/geneticdiseases/en/index2.htmlКак е възможно случайна мутация, която няма никаква цел, а е просто грешка в ДНК, да създаде органи като сърце, бъбреци и мозък, крилете, специалните дробове, кухите кости и ориентацията по магнитните полюси при птиците, ехолокацията при прилепите и китовете.