"Съществуват невидими светове отвъд онези, които възприемаме в планетарната ни система, недостижими центрове на етерни структури около нас, намиращи се в по-високи равнини на развитие от нашата земна, кална материя, която е груба форма на една неуравновесена енергия."
Етидорфа: Странната история на едно мистериозно същество и едно невероятно пътешествие навътре в Земята
Джон Ури Лойд
ЕДИНСТВЕНО НАПЪЛНО АВТОРСКО ИЗДАНИЕ НА ТОЗИ РЯДЪК РЪКОПИС. Предопределено е било, че малцина избрани от време на време трябва да преминават границата, която разделя настоящия смъртен живот от бъдещето. Написана преди повече от век, Джон Ури Лойд е визионер, говорещ за далечни светове, мъртви цивилизации, други измерения и най-вече, за един свят, който малцина от нас някога ще посетят... свят, скрит под краката ни вътре в Земята. Вдъхновен от фантастичното - особено от изкуството на алхимията - авторът разкрива в този отдавна изгубен ръкопис как се е присъединил към тайно общество и как е бил въведен в полето на мистицизма. Част от това духовно пътешествие включвала възможността за осъществяване на контакт със свръх-човешко, невидимо същество, в една пещера в Кентъки. Заедно били транспортирани до друго царство, изпълнено с магия и почуда. Някои го поставят в категорията на "Алиса в страната на чудесата"... къде свършва магията и къде започва? Решете сами.
Свалете книгата на английски
ТУКЕдно от множеството естествени последствия от движението със свръх-светлинна скорост в Реципрочната система е заключението, че свръх-светлинното движение не "пътува във времето" към миналото или бъдещето, а предизвиква инверсия на физическата структура.
Бележка от автора: Дюи Ларсън, "Показателят на плътността при звездите бели-джуджета" [
Dewey B. Larson, “The Density Gradient in White Dwarf Stars”] обсъжда въпроса как имплодиращото ядро на суперновата експлодира в аспекта на времето, предизвиквайки свиване и инверсия на плътността на пространството.
Луните и планетите в стабилни орбити, тъй като имат "инверсна плътност" на структурата си, сходна с тази на звездите бели джуджета, водят до заключението, че са кухи в сърцевината си (най-ниската плътност) и имат плътна, защитна повърхност.
Бележка от автора: Телата без орбити, или с елиптични орбити, са просто мъртви и изцяло материални.
Концепцията е достатъчно проста; тези светли точки в небесата имат сияйна повърхност с тъмно, плътно, темпорално (времево) ядро.
Бележка от автора: Короналните дупки, "... области, където короната (повърхността) на Слънцето е тъмна" (НАСА) са примери за това.
Направете геометрията им реципрочна, като ги обърнете с вътрешното навън, и ще получите тъмна, плътна повърхност, с искрящо ядро. В астрономията първото се нарича звезда, а второто - планета.
Исторически, откритието на този "инверсен показател на плътността" на Земята е дошло по несвързани начини, от сеизмичното озвучаване на земетресенията, дълбокото минно дело, езотеричното познание или метафизичните изследвания, които са били исторически документирани като теорията за Кухата Земя. Астрономичната структура на Ларсън, както е описана във "Вселена на движението", не само посочва, че Земята е куха, но и че всички други плантети, луни и звезди-джуджета следват същия модел: теорията за кухата планета. Тъй като "кухата планета" е естествено последствие в Реципрочната система, не са ви нужни разни контактьори да правят ченълинги на извънземни, нито пък ви трябва адмирал Бърд да пише дневници за полета си над полярния отвор, за да можете да го опишете. Структурата на Земната вътрешност може да бъде описана с огромни подробности просто чрез логически заключения.
Бел.прев: Не е нужно да имате свръх-естествени преживявания, нито да сте последователи на секта, нито да сте фенове на фейсбук Ню-ейдж шарлатани, нито да контактувате с демони, ангели и видения, за да опознаете езотериката.
Всичко това са морално остарели методи и не е нужно човек да губи достойнството си, за да опознае Творението, в което живее. Думата "езотерика" споделя обща черта в дефиницията си с думата "окултно" - и двете означават скрито знание. Живеем в ПОСТ-АПОКАЛИПТИЧНИТЕ Библейски времена. "Апокалипсис" означава - разкриване на всички тайни.
Затова на ден днешен никой няма нужда от свръх-естествени преживявания, секти, тайни общества, общуване с други същности, и не е нужно да губи достойнството си по какъвто и да е начин, превръщайки се в последовател или послушник на учители или авторитети, за да знае истината, да разбира истината и да използва истината за себе си.
Формирането на звезди бели джуджета, планети и луни е последствие от звездна или планетарна експлозия, имаща достатъчно енергия да изхвърли повърхностните слоеве при експлодирането в аспекта на пространството, докато едновременно с това имплодират по-тежките елементи в ядрото, създавайки експлозия в аспекта на времето. Това, което виждаме в пространството, е облак от останки и прах, и едно малко, твърдо ядро, която първоначално прилича на "черна дупка", въпреки че е просто материя, движеща се със свръх-светлинна скорост и излъчваща рентгенови лъчи и гама лъчи, както Ларсън описва в статията си "Астрономически източници на рентгенови лъчи" [Dewey B. Larson, “Astronomical X-Ray Sources,” ISUS, Inc., Salt Lake City, UT, 1974]. Интересен момент тук е, че черната дупка, бидейки материя в диапазона на свръх-високите скорости, демонстрира анти-гравитационно движение в пространството - няма да засмуква всичката материя около себе си като канала на космическа мивка, а ще отблъсква материята (в крайна сметка, това прави анти-гравитацията). Така че това, което се вижда през телескопите, е невидим (по-бърз от светлината) източник на интензивна гравитация, който е избутал всичките останки в пръстен около себе си.
Бележка от автора: Движението в 3D времето се наблюдава в 2D "еквивалентното пространство" като сянка, опитваща се да възприеме равнинна геометрия, като например пръстен, кръг.
Този пръстен погрешно се възприема като орбитиращи материални натрупвания. Защото тази "черна дупка" все пак е материална структура, темпоралното (времевото) движение евентуално ще намалее, довеждайки до появата на видими, инфра-червени и радио-излъчвания, променяйки тялото в кафяво джудже. Дайте й достатъчно часовниково време, и тази черна дупка просто ще изстине до бяло джудже, после ще започне да се загрява, за да се присъедини към основния звезден цикъл.
Бележка от автора: Звездните структури, които имат достатъчна темпорална скорост, за да се предвижат в космичния сектор, се наричат квазари, а не черни дупки. Веднъж след като движението прекрачи границата на тази дискретна единица на скоростта, черната дупка се превръща в реципрочното си: бяла дупка, която евентуално ще изчезне от наблюдаемото поле, защото темпоралната (времевата) гравитация ще издърпа структурата й в ненаблюдаемото, етерно поле.