Кейн се отправя към Вилендорф, за да разговаря с цар Отмар.
[00:29:43]Тук сюжетът очевидно рязко губи от дълбочината си. Оказва се, че дъщерята на цар Отмар имала рожден ден, и той свикал всички майстори в царството си, за да направят най-хубавата кукла, и някакъв направил най-хубавата кукла, и като заплащане поискал само кичур от косата й, и след това тя легнала болна, сякаш загубила душата си...
Що за простотия? До сега, Кръвно знамение беше игра от много висока интелектуална класа. Тази първа игра от сагата е създадена от Silicon Knights и от Crystal Dynamics решават да я разработят до завършен продукт заради претенцията на сюжета й, че целта е да бъде "игра, която зрялата пълнолетна аудитория ще иска да играе". Сюжетът и дилемите, които засяга, определено хващат окото на най-зрялата прослойка геймъри през 96та, 30+ години.
А сега изведнъж някой вплита в сюжета безмозъчно кратък епизод, който прилича на приказка от братя Грим?
Според мен, може да има само едно обяснение - просто някой иска определена символика изрично да присъства в играта и по какъвто и да е начин, разработчиците трябва да направят място за зъл майстор на кукли, който краде душата на някаква принцеса и я вселява в кукла. Може би трябва да се радваме, защото са се постарали да направят този епизод възможно най-кратък?
Такива сконфузни изцепки, които просто някак не им е мястото там, се получават, само когато има нещо изкуствено, нещо нарочно. Например, когато сюжетът и сагата на играта са
поръчкови, защото се цели излъчването на обществено послание с определена информация. Нека после да говорим за тези спекулаци...
Но има и още нещо. Мотивът е ясен. От Crystal Dinamics са свършили прекрасна работа с машината в крепостта на Малек, която вселява душите на живите в доспехи. Идеята за вплитането на душите на магьосниците-пазители в Стълбовете също е на ниво. Но майстор на кукли, който краде, видиш ли, душата на принцесата, и царя и цялото царство реве, и до сега страшно арогантния герой Кейн приема да отиде да си играе в пясъчника без дори да възроптае... това просто не е качеството на разработчиците.
Целият мотив със "страшния клоун", ако следите видеото успоредно с моите думи (къде за бога има място за клоун в света на Носгот?) има силен привкус на нещо друго - МК-УЛТРА и Монарх.
Аз нямам друго обяснение за това детинско падение в сюжетната линия, освен задължението от външен интерес разработчиците да вкарат точно символа на клоуна. Приемам го като директното послание на някой, който иска да каже на будните, че определени неща, поне от първата игра, трябва да се тълкуват в контекста на
"Формулата на илюминати". Ще разгледаме нещата в тази светлина, щом така искат. Но чак когато се запознаем със съдържанието в неговата цялост.
Може би, по един много груб и просто бездарен начин, искат да кажат, че в този етап от алегорията - военно-политическият етап, в който народите на определени държави са като в социална парализа - става дума за атака от внедрени в държавното управление агенти с контролиран ум? Програмирани шпиони?
Може би някой някъде е сметнал тази материя за твърде сложна, и затова са решили да я съобщят по този бездарен начин, за да я съблекат от всички ненужни литературни окраски? Може и така да е било, през 1996г...
Както и да е... иначе силния персонаж на вампира Кейн открива злия майстор на кукли... връща откраднатата душа на принцесата... и така убеждава царя Отмор да си събре силите ,за да посрещне легионите на Уилям Справедливия.
[00:32:00]Може би е интересно, че знамето на цар Отмар е просто един изправен на задни крака лъв
Аз лично не се наемам да правя спекулации върху това, понеже не ми е силата. Знам обаче, че на някой от вас това им е любопитно.
Тук, Историята в Ютуб прави малък пропуск и това не се обяснява. Ситуацията е следната и трябва да се внимава.
Битката межу цар Отмар и Отмъстителя се оказва пълен провал. Цар Отмар е убит на полето, клането е огромно, а Кейн е притиснат в ъгъла. За да избяга, като последен вариант решава да използва онова устройство за изкривяване на времето, което бе намерил у последната погубена от него пазителка.
Устройството праща Кейн 50 години назад в миналото. Тоест, тук започваме да говорим за един много чувствителен казус, от логическа гледна точка - пътуването във времето.
От онези години до сега пътуването във времето битува в обществените представи като една... чисто и просто тъпня... създадена от Стар Трек и филми като "Обратно в бъдещето". Тези много популярни филмови продукции, и други като тях, подхвърлят на общественото внимание забавната идея, че в миналото и в бъдещето може да се пътува.
Само че, широко битуващата идея е лишена от метафизична стойност.Трябва ясно да си дадем сметка, че онова, което Ню-Ейджърите обожават като идея - че миналото може да се променя, че съществуват успоредни времеви линии, че сивите извънземни - това сме ние самите в бъдещето -
няма истинска метафизична стойност. Може би Питър Пан няма никакъв проблем да пътува във времето, както го правят Ню-Ейджърите в главите си, но от гледна точка на сериозните изследвания, нещата не може да са по-далече от истината.
В "Заветът на Кейн" разработчиците, учудващо, стъпват на модел за пътуване във времето, който в действителност
има някаква реална метафизична стойност. За разлика от Стар Трек, където, според режисьорите, човек може да срещне себе си в миналото, Crystal Dynamics режисират една вселена, в която историята, миналото и бъдещето, работи на принципа на парадокса. Според този принцип, няма как две инкарнации на един и същи предмет да се пресекат по едно и също време. Това би създало парадокс и "потокът на историята" би имал яростна и непредвидима реакция, така че "дразнителят" (парадоксът) да бъде заличен от хоризонта на събитията.
С други думи, във вселената на "Заветът на Кейн", историята разпознава един начин, по който нещата
би трябвало да се случат, и други варианти, в случай на появата на парадокс, но тези други варианти винаги стремят да се разиграят така, че да има минимално отклонение от варианта на историята, който се смята за "оригинален".
Тоест, за разлика от Стар Трек, Обратно в бъдещето, и други пясъчни площадки където децата да могат да вилнеят наволя, в Заветът на Кейн се залага на по-метафизично издържан модел на пътуване във времето, при който трябва да се спазват определени правила.
Повече за това ще разберем в Крадец на души 2.
Сега... Навлизаме в най-дълбоката част от сюжета. Точно тази най-дълбока част е причината за смесените чувства на онези двама критици, на които симпатизирах в първите публикации. Ще се постарая никой да не се нервира, докато се опита да разбере все по-усложняващата се сюжетна линия оттук насетне, но нещата съ ссигурност ще изискват повече обмисляне.
Както казахме, Кейн решава, в отчаяния опит да се спаси, да използва устройството за изкривяване на времето на Мобиус. Оказва се, че Мобиус е името на онзи оракул, при който Кейн отиде да се съветва. Мобиус е онзи, който го насочи да потърси древния вампир Ворадор и се оказва, че този Мобиус, оракулът, при който го прати заблудената сянка на пазителката Ариел, е един от Кръга на деветимата, и, следователно, е пазител на Стълба на Времето.
Кейн, без да разбира какво точно прави, се връща на същото място, 50 години назад във времето.
Изведнъж, бойното поле изчезна. Там, където земята беше покрита с кал и кръв, сега имаше тучна зеленина. Там, където само преди мигове властваше хаосът, сега тегнеше проклето спокойствие.
За жалост, изглеждаше, че съм заседнал тук. Времевото устройство лежеше на парчета в краката ми...
Кейн, обаче, си дава сметка, че се намира във времената на Уилям Праведния. Ако убие младия цар сега, Уилям Праведния никога няма да се превърне в Отмъстителя и следователно 50 години по-късно няма да има легиони.
[00:33:36]На 33:36 ставаме свидетели на анимиран епизод.
Действията, които Кейн започва да извършва в миналото, създават обществена омраза към зверовете от неговия вид. Пазителят на Времето Мобиус се възползва от този факт в нормалното време и на анимирания епизод ставаме свидетели на речта, с която възсяда общественото недоволство и поставя началото на нова чистка срещу вампирите.
Междувременно, намирайки се 50 години в миналото, Кейн не осъзнава тези последствия. Когато успява да се добере до младия цар Уилям, Кейн открива, че Мобиус вече го е предупредил, че предстои опит да бъде убит от вампир. Мобиус, също така, е въоръжил Уилям с меча Крадец на души (вероятно взет от катедралата на Авернус). Кейн си дава сметка, че Мобиус е дърпал конците на всичко през цялото време. Всяко едно действие на Кейн е било манипулирано така, че да разчисти пътя за легионите на Уилям Праведния.
Кейн също е въоръжен с Крадеца на души, който носи със себе си. Тъй като две инкарнации на едно и също острие се срещат по едно и също време, това е първият Исторически Парадокс, с който се сблъскваме в Заветът на Кейн. Резултатът е, че една от инкарнациите на предмета трябва да бъде разрушена, и в случая острието на Уилям Праведния се пръска на парчета. Уилям Праведния е мъртъв.
Кейн открива устройство за изкривяване на времето в двореца на Уилям:
Устройство за изкривяване на времето? Странно... Когато случайностите са твърде удобни, предпочитам да наричам това съдба.
[00:35:04]Сега, след като Уилям Праведния е мъртъв, плановете на Мобиус са осуетени. Марионетката му е премахната от играта.
Още веднъж се намирах в онзи Носгот, който познавах. Касапницата от битката я нямаше. И все пак, нещо не беше на мястото си... От далечината чух викове, а полъхът от юг донесе със себе си бегъл мирис на... вампирска кръв.
Изглежда, че несгодата лежеше на моите собствени рамене. След като обичният им цар беше убит, населението на земята на свой ред беше обвзето от глад - глад за вампирска кръв.
Нямам намерение да оправдавам своите собствени убийства... Но тези така наречени "ловци на вампири" маскираха собствената си кръвожадност под булото на праведността! Лицемери! Правеха се едновременно и на съдия и на жури! Добре тогава. Нека видим дали ще им понесе моята роля - на палача.
[00:36:16]Ставаме свидетели на тълпата, водена от Мобиус, Пазителят на Времето. Наемните войски на Мобиус, ловците на вампири, са заловили Ворадор. Кейн стига до мястото точно на време, за да стане свидетел на екзекуцията.
Докато тълпата шумно аплодира унищожението на Ворадор, Мобиус отново разпалва емоциите на тълпата, като ги насърчава, че трябва да се извърши чистка не само в това затънтено кътче на Носгот, но и по цялата земя. За изненада на Кейн, в кулминацията на речта си Мобиус го посочва насред тълпата с думите "Ето, той е последния! Унищожете го!"
Бях предаден! В прибързаността си не го бях осъзнал! Оракулът на Носгот - това през цялото време е бил Пазителят на Времето Мобиус! И аз последвах съветите му!
Каква част от мисията ми е негово дело!? Уилиндорф? Битката между Отман и Уилям? Това да не е било капана, в който е искал да ме хване?
Следва битка на живот и смърт между Мобиус и тълпата му главорези и Кейн. Разбира се, Кейн побеждава. Мобиус е смъртно поразен и повален на земята.
- Каква ирония. Като си се върнал назад във времето, си превърнал Уилям Праведния в Отмъстителя.
- Да. Ти видя плана ми, вампире. По същия начин, по който аз видях твоята съдба! Бъдещето казва, че ти умираш!
- Но аз СЪМ мъртъв!
/Кейн отсича главата на Мобиус/
- Както и ти...
Знаех, че пясъчният часовник на Мобиус е фокусът на неговата времева магия. Сбогом, магьоснико. Пясъците на времето спряха да текат за теб.
Кейн чува в главата си гласа на некроманта Мортениъс:
- Браво, Кейн! Мобиус толкова обичаще да играе ролята на измамика. Обликът на оракул добре служеше на схемите му. Жалко, че с всичките си заговори не успя да планира теб.
Ела при мен, мой мъртви синко! Върни се при свещените Стълбове. Сцената е подредения за великия финал! Най-сетне ще получиш отмъщението си...
[00:36:06]Следва последния анимиран епизод от Заветът на Кейн: Кръвно знамение.
Докато кейн се промъква краднешком зад свещените каменни Стълбове, става свидетел на две фигури, които разговарят:
- Ти ни предаде, Мортаниъс! Поръча да убият Кейн и после го превърна в чудовище. Ти го прати срещу нас!
- Това трябваше да го бъде! Лудостта на Нопраптор отрови съзнанията на всички ни. Кръгът се провали в онова, което се бе заклел да изпълнява. Трябваше да бъде унищожен!
- Провалили сме се в дълга си!? Идиот! Кръгът съществува за нас! Ние не съществуваме за него! Нашите магически сили ще спасят или ще прокълнат Носгот, стига така да решим! бъди един от нас, Мортаниъс, или умри...
- Тогава, ще умра.
Мортаниъс лесно побеждава другия пазител в битка. Кейн избира този момент да разкрие присъствието си:
- Ако Кръгът трябва да бъде унищожен, ти трябва също да умреш, некроманте. Възхищавам се на коварството ти, но няма да избегнеш съдбата си.
- Не. Аз ще прегърна съдбата си, но след смъртта ми ще остави само още един. Довърши ме!
Кейн побеждава некроманта Мортениъс в битка.
[00:40:40]При смъртта си, тялото на некроманта неочаквано се трансформира в огромно демонично същество, което прилича на дявол:
- Хахаха! Ти се мислеше за цар, а всъщност си една пешка! Ти ми служи добре, Кейн...
- Аз не служа на никого!
- Да, разбира се, толкова тесен поглед! Не виждаш ли? Убийството на Ариел и последиците от него е само пърството действие от моя театър! В който ти... си трагичният герой. Продължавай да играеш, малко вампирче, продължавай да играеш...
- Vae victis! (горко на завладените, бел.прев)
Кейн влиза в битка с мистериозната тъмна същност, която беше обладала некроманта, и го побеждава.
Аз съм последният Стълб. Единственият оцелял от Кръга на деветте. По моята воля светът ще бъде изцерен, или обречен. По моята воля...
/Кейн избира/
След като прегърнах способностите си, осъзнах, че Ворадор беше прав. Ние СМЕ богове! Тъмни богове! И е наш дълг да се храним от стадото!
Първата игра от сагата, Кръвно знамение, завършва със зловещия смях на Кейн, който в последния момент отказва саможертвата. По този начин Стълбът на Ариел, Пазителката на Равновесието, остава покварен. Не след дълго покварата обвзема и останалите Стълбове, а вампирът Кейн построява своята вампирска империя върху руините на цивилизацията, дакото земята на Носгот изпада във вечна деволюция и разпад.