Д-р Карол Розин
Розин: Казвам се Карол Розин (Carol Rosin). Аз съм преподавател (не учител, а образовател в различни теми, educator, така казват на запад, бел.прев), бях първата жена мениджър на аеро-космическата компания "
Fairchild Industires" за периода 1974-77г. Консултант съм по защита от космически ракети (SMD, Space Missile Defence), работила съм в това си качество към редица , компании, организации, правителствени министерства... дори и в разузнаването. Бях консултант на "TRW Automotive", когато работеха върху ракетата "МХ", и бях част от тази стратегия... която се превърна в пример за подражание как да се продават космически оръжия на частния пазар. Ракетата "МХ" в крайна сметка се оказа още една ракетна система, от която нямахме нужда... И, аз съм основателката на "Института за сигурност и коопериране в открития космос" (
ISCOS) - мисловен тръст, ситуиран във Вашингтон. Аз съм автор. Свидетелствала съм пред конгреса и президентската Космическа комисия, както и пред още няколко комисии от тази висота.
Заветът на Фон Браун
Розин: Когато бях корпоративен мениджър на "Фейрчайлд индъстрис" през 1974 до 1977г, срещнах д-р Вернер Фон Браун в късната част от живота му. Това беше в началото на 74та. По това време, Фон Браун умираше от рак. Но той ме уверяваше, че ще бъде жив още няколко години, за да може да ме информира за "играта, която се разиграва".
Тази игра беше начинанието да се милитаризира космоса. Да се контролира Земята от космоса и самия космос също.
Фон Браун имаше дълга история на работа с оръжейни системи. Той е трябвало да избяга от Пинамунде, за да дойде в тази страна (САЩ), и като е дошъл, се е приземил директно като вице-президент на "Fairchild Industries", като какъвто го срещнах и аз. Целта на Фон Браун в последните години от живота му, годините на смъртта му, беше да образова обществеността и онези, които взимат решенията в обществото, за това, че космическите оръжия са една тъпа идея, твърде опасна идея, прекалено скъпа идея... ненужни, обезсмислящи труда върху тях... една нежелателна идея. Той искаше да информира хората за алтернативите, които са достъпни. И, на практика като последна реч от смъртния одър, той ме образова в онези концепции и ме информира кои бяха играчите в тази игра.
И... той ми даде отговорността, тъй като той наистина умираше, да продължа това усилие и начинание, за да се предотврати милитаризирането на космоса.
Той ме покани да се кача на платформата заедно с него. И всъщност на тази снимка той се държи за мен, аз се опитвам да сляза от платформата... и той се е хванал за мен и се опитва да ме накара да се смея, като ми разказва шеги.
Когато Вернер Фон Браун умираше от рак, той ме помоли да бъда негова говорителка, да се появявам на събития, когато той се чувстваше прекалено зле, за да говори. И аз се съгласих. И неговата молба беше, аз да образовам хората, които взимат решенията в обществото, за това защо не бива да слагаме оръжия в космоса. Защо да са опасни и дестабилизиращи, твърде скъпи, ненужни, и защо са една неизпробваема идея, която не може да проработи. И какви са алтернативите. Как можем да строим една кооперативна космическа система.
Това, което на мен ми беше НАЙ-интересно, беше едно повтарящо се изречение, което ми казваше отново и отново през тези приблизително 4 години, през които имах възможността да работя с него. И това беше стратегията, с която да се образоват обществото и водачите му, и ставаше дума за тактиката на страха, онзи номер, който се опитваха да извъртят с оръжейните системи. Ставаше дума за това, как по принцип идентифицираме даден враг. "Врагът, отначало", каза той, "врагът, срещу когото именно ще строим космически базирана оръжейна система...", което според него нелепа идея, ненужна и много опасна...
... Вернер Фон Браун ми каза, че първо РУСНАЦИТЕ ще бъдат врага... и всъщност, когато го срещнах през 1974г, те бяха врага. Те бяха идентифицираният враг. Казваше ни се, че те са убили сателитите ни, казваше ни се, че се готвят да дойдат да ни хванат и да ни контролират, "комунистите" и цялата онази история.
Първо руснаците щяха да са врага, срещу когото щяхме да строим космически оръжия. После ТЕРОРИСТИТЕ щяха да се превърнат в идентифициран враг, и това щеше да последва много скоро. Чухме много неща за тероризма. След това щяхме да идентифицираме "луди индивиди от страни от третия свят". Днес ги наричаме "нации, будещи загриженост". Но той каза, че това ще е ТРЕТИЯТ идентифициран враг, срещу когото ще има нужда да се правят космически оръжия.
И следващият враг щяха да са АСТЕРОИДИТЕ. първият път, когато ми каза това, той се изкикоти. Астероиди... срещу
астероиди ще строим космически оръжия. И... това звучеше смешно тогава. Но най-смешното от всичко беше онова, което той нарече "извънземните", "пришълците". Той каза че това ще бъде "последната карта", "последният коз". И отново, и отново, и отново, през четирите години, през които го познавах, и му изнасях речите, той постоянно повтаряше тази "последна карта". Казваше ми -
"Помни, Карол - последната карта, е извънземната карта, ще трябва да правим космически оръжия срещу извънземни. И ВСИЧКО това", казваше той,
"е лъжа".
Една лъжа.
По онова време мислех, че съм твърде наивна... Цялата сериозност, която се придаваше на тази измама, целяща да подведе хората да построят такава система, и днес, парчетата започват да се сглобяват.
Бележка от преводача: Нека ви обърна внимание, драги читатели, че
"trump" ([тръмп]) на английски означава "козова карта". Темата, която обсъжда това интервю, направено на неизвестна за мен дата и извадено от архивите на CSETI и публикувано в YouTube на 11.10.2013г, се намира на този линк в нашия Форум:
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=272.0 Там дискутираме и новината от преди няколко дни, за това, че в САЩ в момента се обсъжда създаването на Космически войскови корпуси, и администрацията на президента Доналд Тръмп в момента обсъжда това.
Ние строим космическа оръжейна система, основавайки се на едно предположение, което е ЛЪЖА... целенасочена лъжа, измама. И Вернер Фон Браун се опитваше да ми подскаже това, още в началото на 70те години, чак до момента, когато умря през 1977г.
Това, което ми каза, беше...
че е в ход ускорено усилие. Той не ми спомена времева рамка, но каза, че
постоянно ще се ускорява - по-бързо, отколкото някой ще може да си представи. Каза ми, че усилието да се поставят оръжия в космоса не само се основава на лъжа, но че това усилие ще се ускорява дори отвъд способността на хората своевременно да проумяват етапите, докато не е вече твърде късно и някой ден не се окаже, че всичките онези оръжия вече са там горе.
Когато Фон Браун умираше пред мен, в най-първия ден когато се запознах с него, той имаше катетри, които висяха отстрани. И той тупаше с пръст по масата и ми казваше, "Ти ще дойдеш във Фейрчайлд...". Аз бях УЧИЛИЩНА учителка. "Ти ще дойдеш във Фейрчайлд и ти ще си отговорна за това да не допуснеш оръжия в открития космос". И начинът, по който го каза, с напрежението в очите, и ми каза още от най-първия ден, когато го срещнах... че космическите оръжия са невъзможна за тестване, за проработване, опасна, прекалено скъпа идея... че "последната карта", която все още беше в ръцете им, е картата на извънземния враг... Интензивността, с която ми каза това, ме накара да осъзная, че той ЗНАЕШЕ НЕЩО, но го беше твърде СТРАХ да го спомене. Беше го твърде страх да говори за него, никога не искаше да ми каже подробностите... аз не съм сигурна дали щях да мога да поема подробностите, даже и да ми ги беше казал, или дали въобще щях да му повярвам, през 1974г.
Но нямаше съмнение. Този човек ЗНАЕШЕ. И имаше нуждата да знае, както открих по-късно...
Нямам никакво съмнение в себе си, че Вернер Фон Браун знаеше за проблема с извънземните.
Най-първата среща, която имах с него през 1974г, когато той ми каза, "Ти ще си отговорна да не допускаш оръжия в открития космос, аз умирам от рак и трябва да поемеш нещата след мен"... И когато ми обясни ПРИЧИНИТЕ, причините, заради които оръжия ще бъдат поставени в космоса... враговете,
срещу които ще построим тези оръжия... и че всичко това ще бъде лъжа... и когато спомена "извънземната карта", "пришълците" ги наричаше той, последният идентифициран враг,
срещу когото ще построим космически оръжия... през 74-та! Начинът, по който ми го каза! Нямаше никакво съмнение - никакво съмнение в съзнанието ми - че той знаеше нещо, за което се страхуваше да говори.
Вернер Фон Браун никога не ми каза нищо за подробностите, които знаеше... или може да е знаел, или които си е мислил, че са свързани с извънземните... ОСВЕН, че извънземните един ден ще бъдат идентифицирани като враг, срещу когото ще трябва да построим една огромна система за космически разположени оръжия. Но въпреки това, че не ми даде подробностите обаче, погледът в очите му ми изясни, че той знаеше, че нещо се случва - някаква голяма тайна, който той не можеше да издаде.
Вернер Фон Браун всъщност ми каза, че измамата е лъжа. Че предразсъдъкът за космически разположени оръжия... причините, които ще ни дадат... враговете, които ще идентифицираме... всичко това се основаваше на една лъжа.
Занимавам се с проблема по милитаризирането на космоса вече 26 години. Дебатирала съм с генерали, представители на конгреса, давала съм показания пред конгреса и пред сената, срещала съм се с хора от над 100 държави... и до сега не съм успяла да идентифицирам кои са именно хората, които задвижват случването на тази система от космически оръжия.
Виждам новините... Виждам как се взимат административните решения... ЗНАМ, че всички те са възоснова на лъжи и алчност... И въпреки всичко тепърва ми предстои да идентифицирам КОИ са хората. И това е след като следя изкъсо целия въпрос от 26 години насам. Аз ЗНАМ, че се пазят големи тайни. И аз знам, че е време взимащите обществените решения и самото общество да започнат да обръщат внимание на хората, които се опитват да разкрият истината. И чак тогава ще трябва да направим някои категорични промени, и да построим система в космоса, която
да облагодетелства всеки един отделен човек, и всички животни и цялата околна среда на тази планета.Технологиите са налице. Решенията за проточените и спешни проблеми на Земята са налице, налице са решенията дори за потенциалните й проблеми... И аз имам чувството, че след като започнем да изучаваме този извънземен въпрос, всички въпроси, които аз някога съм имала в последните 26 години, ще намерят отговор.
Стигнала съм до заключението, че всичко зависи от няколко човека, които правят много пари, и се сдобиват с власт. Става дума за его... Не става дума за истинската ни същност и какви се явяваме на тази планета, и не става дума да се обичаме един друг и да живеем в мир, и да се кооперираме, и да използваме технологии, за да решаваме проблеми и да лекуваме хората и планетата, не става дума за това. Всичко се върти около няколко човека, които играят една стара, опасна и скъпа игра, в името на собствените им портфейли и борби за власт. Това е ВСИЧКО, нищо повече. И аз вярвам, че инициативата за цялата тази игра на космически позиционирани оръжия се води точно оттук, от Съединените Американски Щати. И се надявам, че с новата администрация, надявам се, че тази информация която се разкрива в момента, ще позволи на новата администрация да направи това, което е правилно... А това е - играта на война да се преобразува в космическа игра... така че да използваме наличните технологии - не просто заигравките на военната технология - но директни технологични приложения, за да построим кооперативна космическа система, която да облагодетелства целия свят. И която да ни помогне да комуникираме с извънземните култури, които очевидно са някъде там.
За да стартирам движението за предотвратяване на космическите оръжия, основах "Института за сигурност и коопериране в открития космос" в столицата Вашингтон, който беше един мисловен тръст с действен компонент. Ние изучавахме този въпрос -
кой щеше да се облагодетелства от построяването на програма за космически оръжия... която е просто един придатък към наземната военна игра, естествено, че следващата най-висока граница, "тактическото възвишение", е откритият космос. Така че е много логично онези, които играят наземната военна игра, които печелят от нея, да отидат точно там, в открития космос с оръжията си. Тези, които ще се облагодетелстват от това, са хората, които работят в тази арена - тоест хора от военните, хора във военните индустрии, хора в университетите и лабораториите, хора от разузнаването...
И това не е просто в САЩ, то е глобално, то е една глобална КООПЕРАТИВНА система.
Войните са кооперативни. Точно какъвто ще бъде и мирът, когато той "избухне". Но точно в момента много хора се облагодетелстват, именно на това се основава цялата ни икономика в нашата страна, и тя се разпространява и по света. Война - и хората страдат в резултат на това. Не честно, и никога не е било, хората крещят - нека си помагаме, нека търгуваме, нека има мир и да си подадем ръце навсякъде по света - но нищо от това не се получава. Защото прекалено много хора печелят от войната. Не само че се облагодетелстват финансово, но от моя личен опит, в действителност има хора, които смятат, че трябва да се случи Армагедон, и че трябва да правим тези войни. Така че това тръгва от портфейла, минава през религиозните ритуали - има някои хора, които в действителност ВЯРВАТ, че трябва да правим войни, поради тези религиозни причини - и после ги има и хората, които просто обичат войната... Аз съм се срещала с воини, които обожават да ходят на война.
И после ги има и добрите хора, войниците... които просто изпълняват заповеди. И те трябва да си хранят децата, и да ги пратят да се учат, така че искат да си запазят професиите. Хора в лабораториите са ми го казвали - те не искат да работят върху тези технологии за война? само че, ако не го направят, няма да им платят. Кой ще им плати? И това, което виждам, е не само че има ДВОЙНА употреба за тези технологии, но има много употреби за едни и същи технологии. И веднъж след като хората започнат да учат... както едно време учихме за бомбата... когато хората започнат да учат за космоса, за това място, което всички споделяме, което е над главите на всички ни, в което можем да пътуваме, да строим космически болници, училища, хотели, лаборатории, ферми, индустрии... Може да звучи изхвърлено, но ако не направим това, тогава ще направим бойни станции, и оръжия, насочени към гърлата на всички ни и към космоса. И явно е, че вече сме правили част от това - вече сме започнали да го правим.
Така че стоим пред избор, който можем да направим.
Всички можем да спечелим - и хората във военно-индустриалния комплекс, и в разузнаването, и в университетите и лабораториите, и в САЩ и навсякъде по света - можем да спечелим, можем да трансформираме тази индустрия толкова лесно, просто с едно решение... основано на най-висшето самосъзнание, на духовността ни... и, на факта, че нямаме друг избор. Освен ако не искаме всички да измрем, а ние не искаме това. Поне все още не. Така че сега всички можем да се облагодетелстваме - финансово, духовно, психологически, и е тохнологически и политически постижимо да трансформираме тази игра сега. И всеки ще спечели.
През 1977г бях на съвещание във "Fairchild Industries", в една конферентна зала, наречена "военната зала". И в тази стая имаше много карти по стените. И с имена... много имена, на врагове, имена които никоя не беше чувал. Имена като "Саддам Хюсеин" и "Кадафи"... Но тогава ние говорехме за
терористите, за потенциалните терористи. Никой никога не беше говорил за това дотогава. Само че това беше
следващият етап след руснаците - новите, срещу които щяхме да строим космически позиционирани оръжия, тези терористи.
И аз взех думата на това заседание, и казах, "Извинете, защо говорим за тези потенциални врагове, срещу които ще строим космически позиционирани оръжия, ако всъщност знам, че те
НЕ СА врагът в този момент?"
И те продължиха разговора, за това как щяха да антагонизират тези врагове. И че в даден момент, щяло да има "война в залива". Война в залива. Това се случи през 1977г. Беше 1977 ! А те говореха за създаването на война, в Заливния регион... на фона на което в програмата за космически позиционираните оръжия имаше едни
25 милиарда долара, които все още не бяха идентифицирани. Или поне със сигурност не се наричаше "Инициатива за стратегическа отбрана" (SDI, Strategic Defence Initiative, бел.прев). Това стана през 1983г.
Следователно, още тогава тази оръжейна система явно беше разработвана от известно време, и АЗ не знаех нищо за нея. Така че отново взех думата на това съвещание през 1977г, и казах, "Бих искала да знам, защо говорим за космически позиционирани оръжия срещу тези врагове? Искам да знам повече за това, някой ще ми каже ли за какво става дума?"
Никой не ми отговори. Те си продължиха с това заседание така, сякаш нищо нищо не бях казала. И изведнъж, просто сякаш се чух отстрани как отново взимам думата, и казвам, "Ако никой не може да ми каже, защо планираме война в Залива, докато има определена сума пари в бюджета... само за да можете да създадете следващото оборудване оръжейни системи... които ще са началото на оправданията пред обществото за това, че се нуждаем от космически позиционирани оръжия... тогава считайте това за подаване на моята оставка. Повече няма да чуете за мен."
И
НИКОЙ не каза и дума.
Защото те НАИСТИНА планираха война в Залива... и тя се случи ТОЧНО така, както я планираха, точно по график.