Има и хора (единици по света), които не спят ИЗОБЩО!
Според мен те само са отбелязани като "феномени", без да им се е оказало нужното внимание за задълбочени изследвания!
Между другото, като го спомена това...
При Монарх-програмирането има програма "сън". Денем, на преден план жертвата действа с фасадна личност - личността, която служи за алиби, така че да изглежда, че жертвата е напълно обикновен човек. Вечер, друга личност на жертвата излиза на преден план, тя в повечето случаи трябва да върши много работа (например тази личност е агент на ЦРУ и по цели нощи върши документална и административна работа в таен офис на ЦРУ).
На практика се получава така, че жертвата не спи - през деня е един човек, а вечер е друг, и така до следващия ден, 365 дни в годината.
Трябва да проумеем, че жертвите на Монарх програмирането живеят в една тотално дигитална реалност - в собствените си умове!
Всичко ще стане по-ясно, когато завърша превода на едни определени книги, които на 100% ще осветат тази материя, но за жалост това няма да е много скоро, както изглежда
За сега, да кажем просто, че онази личност, която е била на преден план, и минава на заден план... тя не се разгражда, не умира, не се "деактивира". Тя продължава да живее, само че вътре в човека.
Всяка една от максималните 256 личности, които човек може да носи в себе си като програмиране, живеят във вътрешен, фантастичен свят, сътворен от програмистите.
Щом се стъмни, дневната личност от примерната жертва, която обсъждаме, се оттегля от "погледа" на тялото. Тя спира да получава информация от очите и ушите на тялото (нея вече я получава нощната личност, която е излязла да действа на преден план).
Вместо това, тази оттеглила се личност се оттегля в друг свят. Той най-често прилича на голям град. В 40% от случаите това е светът от Алиса в Страната на чудесата, в други 40% е градът от Магьосникът от Оз, и само в 20% от случаите е някакво оригинално построение. Това е така, защото индустрията на Монарх-робите е толкова развита, че се произвеждат на калъп. Когато програмистите създават вътрешните градове/замъци/светове, които неактивните личности на жертвата обитават,
те работят с въображението на жертвата. Те само дават насоки, и се разчита на въображението на жертвата, което да изгради всички построения и да създаде фантазиите. Затова винаги се предпочита да се работи с деца - те имат по-силно въображение и, следователно, пречупените деца програмират себе си много по-добре от пречупените възрастни. Затова и се избират светове, места и градове от известни детски книги и приказки... В последствие, именно затова, с оглед особеностите на процедурата, в цивилния социум са били вградени специални адаптации на внимателно подбрани детски класики. С това се занимава Дисни, както знаем. Всичко се прави с оглед по-удобното развъждане на бъдещи деца за отвличане и превръщане в програмирани роби.
Та, нека започна да се връщам към въпроса...
Има личности, например, които обитават затвори и стаи за мъчения. През цялото време, докато други личности действат на преден план (действат с тялото), тези личности са измъчвани и техните мъчители им причиняват болка по 24 часа от астрономическото време (въпреки че това е част от друг свят).
Когато тези личности бъдат привикани на преден план, само тогава те получават малко отдих от дни, седмици и може би години на постоянни мъчения и болка в замъка, в който са затворници в подсъзнанието на жертвата.
Можете да се сетите, че онези мъчители, които трябва да изтезават този вид личности, са също програмирани алтернативни личности. Те обаче не са направени да излизат на преден план - тяхната функция е единствено във вътрешния, въображаем свят на жертвата.
Всички тези неща, които обяснявам, са установени от професионални психотерапевти и хипнотизатори, които се занимават с депрограмиране на избягали от Системата Монарх-роби.
Та... Програмата "сън".
Връщайки се на примера за предполагаемата жертва, тялото на този човек не спи по 24 часа на ден. През деня действа една личност, а през нощта - друга.
Когато дневната личност минава на заден план, когато потъва навътре, за нея се активира програмата "сън". Докато другата личност действа на преден план, първата личност е програмирана да спи на заден план. После се сменят - нощната личност спи на заден план през деня, а дневната личност спи на заден план през нощта.
И тялото променя облика си спрямо това коя личност е на преден план! Този вид програмирани жертви могат винаги да изглеждат наспани и свежи, когато личностите им се редуват да спят.
Най-често, спусъкът за превключването между личностите е вграден в някаква стандартна процедура за лягане. В момента, например, когато дневната личност си облече пижамата, това действа като спусък за смяна на личностите. Нощната личност се активира, излиза на преден план, и съблича пижамата. Дневната личност губи спомен за всичко това, и първото нещо, което осъзнава на сутринта, е че е в пижама. Но тя може би никога не е измачкана...
Това се прави така с оглед на максималната сигурност. Първите такива роби са били програмирани да превключат на другата си личност веднага, щом мозъкът изпадне в REM-етапа на съня. Това, обаче, е рисковано, защото ако всекидневното амплоа на жертвата отиде на екскурзия, далеч от мястото, на което трябва да е активна, другата личност ще се събуди в непредвидима ситуация.
П.П.
Има и хора без главен мозък, знам за поне няколко в света и единият е шахматист. Тях също ги отбелязват като "феномени" и се абстрахират от тях, без никой да ги изследва. Тоест... имам предвид, без официалната наука да ги изследва