И 8 дни и 8 нощи ние ходихме, без да знаем къде отиваме, понеже Дор Киристил не ни каза нито място, нито цел.
И на 9тата нощ от 8мия ден спряхме и почивахме. И Матай, обезпокоен от много неща, каза:
- Учителю, тълпите стават все по-големи и въпросите все по-любознателни.
И Дор Киристил каза:
- Неоправдано любопитстват за работите на другите...
- Но Учителю, каза Матай, ти направи живота си тяхна работа.
Учителят погледна Матай и каза:
- И за какво любопитстват?
Искат да знаят къде онзи, който се нарича Син Божи, е бил, преди да бъде сред тях...каза Матай.
Дор Киристил видя, че те искаха да го питат за това, така че им каза:
- Ще ви кажа каквото искате да знаете.
След като живях в земята на слона и в земята на тигъра, аз се върнах в земята отвъд най-високите планини. Там ми беше казано за други, които ме търсят, но не можели да ме намерят, каза Учителят.
Напуснах против волята си и следвах стария път, показан ми от онези, които ме предупредиха.
Но онези, що си мислех, че ме търсеха, ме намериха, бях тогава в Партийските земи.
И на мен те казаха:
- Ние не сме онези, които те търсят отвъд планините, защото те са също наши врагове.
Кои сте вие, които също търсите да ме намерите? И какво искате от мен?, казах аз.
Ние не сме от този свят, но като теб, който дойде от звездите, казаха те.
Кои са другите, които ме търсят отвъд най-високите планини?, запитах аз.
Кои са те не е толкова важно, колкото какво искат, и те искат да убият теб и твоя вид, и всички които си срещнал или ще познаваш или ще видиш..., казаха те.
И те ми казаха:
- Продължавай да вървиш към залеза всеки ден и оставяй изгрева зад главата си. Ще стигнеш голямо море. Там намери как да стигнеш до място, което местните наричат Хошалем [Hoshalem] и оттам пътувай до Йерусалим.
Защо не пътувате с мен?, попитах аз.
Не можем да пътуваме с теб, нито да те вземем с нас, понеже никой от нас няма да доживее да види още 3 луни на този свят..., казаха те.
Ще ви видя ли отново?, запитах ги.
Не с нас, но с други като нас, от нашия вид. И ще бъдеш с тях в Йерусалим..., бързо ми отговориха те.
И те бяха в Йерусалим..., каза Дор Киристил, и изглеждаше дори разочарован или тъжен.
Но каквото се каза и реши на това място, ще кажа само на Лудас, който записва пътуванията ми..., добави той.
Но виждам по лицата ви, че искате да знаете повече, и така аз ви казвам:
- След дните в Йерусалим пътувах до островите на многото дъждове, където живеят най-дивите от хората. И там останах за много от вашите години, добави той.
Бележка от Данте:
Островите на многото дъждове = БРИТАНИЯ
(записки от ARB)
И после погледна към мен, Лудас, и каза:
Последвай ме, където ще узнаеш повече.
И така направих, и в градината Дор Киристил ми каза истинската цел на неговите пътешествия и действия. И също, каквото предстоеше да се случи...
Лудас, каквото ще ти кажа, ще бъдеш първия от човеците да узнае..., каза той, Дор Киристил.
Ти ще запишеш тези неща, но само, за да ги покажеш на другите в случай, че умра във вашия свят, каза той.
Когато бях в Йерусалим, другите наистина ме намериха, както бе казано в Партия.
И ми казаха:
- Знаем името ти... и кой си.
Твърдите че знаете името ми и кой съм аз, а аз не знам вашите и кои сте вие, каза Киристил.
И те казаха:
- Ние сме Синовете и Дъщерите на Анунакене...
Откъде знаете кой съм?, казах аз...
И на моя въпрос те отвърнаха:
- Твоят вид те търсеше на този и на други светове скоро след като твоя (-----) беше свален преди около 20 Земни години...
Бележка от Данте:
На предния цитат видяхте маркировката (-----). Това е защото символите на това място не са известни. В контекста, в който се намира, това явно е нещо като "кораб" или дума с близко значение.
Запитах ги:
- Тогава какво се случва с моя вид?
И другите ми казаха:
- Отначало не можеха да те намерят. В един момент мислеха, че са те открили в земята на Жълтата река, но бяха принудени да напуснат този свят. Те напуснаха преди много време... И няма да се върнат.
Какво искате от мен, Синове и Дъщери на Анунакене?, попитах аз.
Ние бяхме създадени на този свят от нашите Бащи, за да можем да се грижим за другите творения на Бащите си, особено за онези, които наричаме човеци..., отвърнаха ми те.
Но ние не сме сами на този свят. Други от звездите също са тук и ние сме въвлечени във (враждебности) (-неразпознаваеми символи-) от хиляди Земни години, продължиха те.
Не отдавна преди твоето пристигане те убиха един от нашите, Калеопатара [Kаleopatara], последният/а от Фазарите [Fazarhs], казаха те.
Онези, които избиха твоя вид и свалиха (кораба) ти и онези, които убиха Калеопатара, са едни и същи..., ми казаха те.
Искаме да се присъединиш към нас.
В този момент аз попитах себе си дали тези другите, убили моя вид и убили техния Калеопатара, са същите, които унищожиха множество светове сред звездите. Включително моя собствен свят.
И преди да мога да говоря мислите си, те ми казаха:
- Да, ние знаем за твоя свят. как беше разрушен и знаем за пътешествията ти из звездите, всички онези, останали изгубени от твоя вид, опитващи да намерят нов свят за себе си...
Но не можем да ти споделим добри новини в този ден.
Откакто видът ти напусна този свят, след като те търсиха, те също бяха унищожени...
И тогава те казаха думите, които очаквах да чуя, но не исках да чувам...
Дор Киристил,
ти си последният от рода си,
ти си последният от Каристусите...
Какво искате от мен? Какви са намеренията ви?, запитах ги.
И те казаха:
- Тези човеци, които трябва и да пазим и да контролираме имат... недостатъци.
Те са лесни за манипулиране, обръщат се един срещу друг, те дори ядат собствения си вид..., започнаха да казват.
Бележка от Данте:
И в тази книга, и в ръкописните бележки към "Книга за извънземните раси", зета-човешките хибриди наричат извънземната раса, против която се борят, "Влаш" [Vlash] - един от много рептилоидни видове
И те ми казаха:
- Инструктирани сме от бащите си, преди тяхното последно отпътуване, да използваме съзнанията им, за да ги контролираме, защото те са слаби по този начин... Те се размножават много бавно, и ни трябват повече от тях.
И аз, Лудас Крийот, син на Симон, попитах Дор Киристил:
- Значи, ако наистина това е така, какво тогава за войните от миналото и за войните сега, дори за войните на моя народ срещу народа от земята на крокодилите? И войните на римляните, които убиват други като нас с хиляди?
И Киристил ми каза:
- Като теб, аз също имах този въпрос отвътре. АЗ който съм живял отвъд най-високите планини и който съм видял войни и смърт сред човеците...
И аз ще ти кажа думите, които ми казаха:
- Те казаха, че не могат да контролират всичките човеци, навсякъде, през цялото време... и те ми казаха, че дори като използват вашите съзнания като повод, понякога те също използват война, за да държат човеците под контрол, и те ви контролират, като ви държат разделени. Още, те ми казаха, че Влаш правят същото, предизвикват войни сред човеците, и нарочно и не нарочно...
И те ми казаха, че не искат човеците да въстанат и да им се налага да водят война на два фронта, както се случи на други светове с други нисши раси. И така човеците, бидейки най-слаби от трите вида, трябва да останат разделени помежду си. И това е единственото, върху което и те и Влаш са съгласни... И това е негласно споразумение.
И аз, Лудас, запитах Дор Киристил:
- Случило се е на други светове? Човеците да въстанат?
Да - Дор Киристил ми отвърна - ...но те не бяха човеци... само приличаха на човеци...
И те ми казаха, че онзи свят е много близо до този свят...
И те ми казаха, че могат да видят този свят през нощта...
картинката е от мен, бел.прев
И този свят сега се населва отново, каза Дор Киристил.
И така аз ги попитах:
- Как се наричате...?
На което те отвърнаха:
- Ние не се наричаме по никой начин. Но знаем кои сме... Ние бяхме създадени, не родени. Ние сме Синовете и Дъщерите на Анунакене.
И така аз ги попитах отново:
- Какво искате от мен, какво искате да направя? Ще го направя...
И това е, което ми отвърнаха...
Хиляди години давахме на човеците богове на войната, отмъстителни богове, богове на страха, понеже страхът помага да се контролират техните умове и действия...
Но винаги сме им давали богове, които не могат да видят, а само да почувстват отвътре.
Но наскоро узнахме,
че Влаш
се готвят да създадат нов вид бог.
Бог, който те ще могат да видят,
бог син на друг бог...
Плановете им са много напреднали и всички неща са по местата си. Ще започне с раждането на дете от девствена жена.
Тази жена вече е създадена от Влаш, мелез на техния вид. На нея ще се гледа като на човек, избран от самия бог. Тя е първата стъпка от техния план.
Тя е добре охранявана и ние не можем да се приближим до нея или до мястото, на което е.
Бащата на това дете-бог ще бъде напълно човек, и той също е вече избран, но не знаем кой е той.
И Влаш ще създадат всякакви видове небосводни и земни знаци, така че всички човеци, които видят онези знаци, да вярват, че детето е наистина бог, син на друг бог.
И Влаш ще пратят детето, дори в крехка възраст, да ходи сред хората, да изпълнява всякакви видове чудеса, и ще го надарят с дара на словото, за да удивява и убеждава всеки, който го види или чуе...
И всички ще кажат... наистина, това ще да е бог.
И те ще използват стари легенди, небесни предсказания и всякакви видове знаци и писания, за да дадат на това дете легитимност да седне на трона на боговете, стари и нови.
И планът им е да завладеят умовете и доверието на хората с нещо друго, различно от страх, както в миналото.
И детето ще бъде добре инструктирано в такива неща.
И с него винаги ще са и те.
И когато детето порасне във висок мъж, дотогава те ще са създали повече мелези от собствения си вид, и тези ще разпространяват думите му из много земи.
Дори до царете и владетелите на много земи, и владетелите, които вярват на техните думи, ще бъдат наградени, но не и другите...
И онези думи не са за страх.
И след време онези думи, които не са за страх, ще станат на страх.
И един ден, далеч в бъдещето, когато детето, което ще бъде бог, син на друг бог, властва над всички земи, човеците няма да се чудят защо той не умира...
Това дете ще бъде бог, ходещ и властващ сред хората, а боговете са безсмъртни, и това дете ще е също.
И Влаш, за много Земни ери овладели изкусно себе-регенерацията на мелезите, ще поддържат това дете живо завинаги и винаги.
И те винаги ще са до него.
И аз, Дор Киристил, ги запитах:
- Откъде знаете за тези неща?
И те ми казаха:
- Ние знаем за тези неща и за много още, защото Бащите ни не спят, дори и когато не са с нас..
И така, те ми казаха още...
Дор Киристил, последен от Каристусите...
Ние не знаем къде или кога ще се роди това дете... но ще разберем, когато видим знаците.
Щом настъпи този ден, ние ще убием това дете при първа възможност.
Веднъж щом го убием, ще дойдем при теб и ще те подготвим за онова, което ще последва.
Когато денят настъпи, ние искаме ти да заемеш мястото на това дете и техният жив бог тогава ще бъде наш.
Искаме от теб да бъдеш живият бог на човеците.
Нека Влаш продължат плановете и подготовката си, понеже не знаят каквото ние знаем...
И понеже не знаят, че ние знаем.
Докато настъпи този ден, ти трябва да отидеш на Острова на многото дъждове, Зелените острови, и да останеш там.
И когато денят настъпи, ще дойдем за теб.
И докато не настъпи този ден, ние няма да се виждаме и няма да разговаряме.
И ние трябва сега да се върнем при нашия род в земята на крокодилите и да ги известим за дните, които идват и нещата, които трябва да се сторят.
И си тръгнаха...
Ето ни нас днес, Лудас, ти, вярно следващ детето от Витлеем, и аз, който съм него, без да съм него..., каза Дор Киристил.
Бележка от Данте:
Според 2 документа и някои ръкописни бележки от "Книга за извънземните раси" извънземната раса Каристус са едновременно смъртни и безсмъртни. Което означава, че те умират, ако са смъртно ранени. Само че те също имат силата да регенерират телата си безкрайно в каквато и да е възраст, по време на живота си. Нужно е обаче ръцете им да са свободни (не оковани), за да изпълнят ритуала.
Когато, в незапомнени времена, развили способността да регенерират телата си, прогресивно загубили способността си да се възпроизвеждат по естествен път. Това довело до положение, в което бройката им останала непроменена за дълго време, само с леки изменения, когато изкуствено създавали нов индивид от вида си.