И такаааа...няма личностно Его, няма личност, има само социално Его. Дотук добре, но сега трябва да дадем цел и смисъл на хората, на които им взехме личността. Когато дадеш СЕБЕ на социалния кошер, тоя социален кошер трябва да има някакъв вид цел, нали така?
Мравките правят нещо в кошера през цялото време – действие, действие, действие.
Но нека погледнем на един друг невероятен аспект – при такива условия аутсайдерите ще страдат от вечна, непрекъсната екзистенциална тревожност. Имайте предвид, че това не е онази автентична здравословна тревожност, а тревожност, която е създадена, изфабрикувана. Тя е резултат от конфликта между индивида, който се опитва да отстоява собстените си идеи, и колективното. Индивидуалистът ще бъде в безконечен конфликт, само защото се опитва да прави това.
И какво се получава? Получава се така, че индивидуалистът изпада в депресия заради тоя безкраен кофликт и изфабрикувана екзистенциална тревожност и накрая се предава на колективното, на масата. Защото е много трудно да живееш в постоянно напрежение, породено от твоите собствени идеи, които те правят индивид – това е опустошително. Ако си напуснал колективното за малко, за да бъдеш индивид, е много вероятно да се втурнеш обратно, още преди да си успял да намериш СЕБЕ си, да откриеш истинското Аз. Откъсването от масата е период на самота, а хората наистина не издържат самотата.
Има нещо, което е още по-зловещо. Нека никога не забравяме лимбичния / емоционалния компонент на цялата ситуация. Когато човек не може да бъде индивид, той започва да живее с чувството, че не е цял, че нещо му липсва. И тогава умът му започва да създава един вид фиктивен / илюзорен аналог на индивидуалния Аз.
Това е, например, една от причините, поради която обичаме да гледаме филми с Клинт Истууд и Арнолд Шварценегер – тези големи мъже, големи проектирани супермени. Супермените, които са силни индивиди, личности, които мислят самостоятелно. Хората се идентифицират с подобни личности лимбично и емоционално, защото нямат онова, което те имат, а именно индивидуалност.
Системата създава псевдо индивиди, които имат аура на индивидуализъм, защото ти самият не я притежаваш. Тук отново си говорим за идентификация. Холивудските Шон Конъри, Брус Уилис и т.н. типове са абсолютна фалшификация на н-та степен. Това е пак Оруелска тактика – да се създават псевдо индивиди, псевдо личности.
И не забравяйте, че това всичкото е Бихейвиоризъм. Но защо тогава все още са разрешени религиите? Бихейвиористите са атеисти. Защо култура, която е толкова атеистична и материалистична позволява на религията да има такова влияние?
Да, Бихейвиористите са атеисти, но религиите също произвеждат псевдо личности, които служат за проекция – богове и разни светци. Ако няма религия, няма кой да произвежда псевдо-индивидуалисти икони, на които хората да бъдат предани. Религията играе изключително важна роля. Разбира се, има го и Оруелският тип атеизъм, но всички знаят, че ако деконструираш религиите, ще имаш сериозни проблеми в цялата машинария и тя ще спре.
И един интересен парадокс – според Хегел, обществото е добро и твоето Его е всъщност социално Его. Какво ще стане тогава, ако изведнъж обществото стане източник на зло. Какво се случва, ако Хегелианските маси, ако Хегелианското общество има корумпиращо, покваряващо влияние? Няма ли тогава всеки да бъде автоматично инфектиран с това като при епидемия? Хегел не дава отговори на такива въпроси.
Тук искам да отбележа, че Хегелианският модел Е Фройдовият модел, защото социалното Его е създадено от обществото. Спомнете си, че в психологията се говори за изумителната способност на Его-то да подтиска всичко, което му причинява болка, всичко, което не му харесва, и всичко, което причинява конфликт и стрес, и да го изтласква в подсъзнанието, за да възстанови хомеостазата на Его-то и за да ти позволи да функционираш нормално.
Нека се върнем една стъпка назад и да съединим Фройдовия модел на подтискане на Его-то с Хегелианския модел. Получаваме нещо абсолютно изумително.
Ако системата / масата / колективното контролира твоето усещане за идентичност, не е ли тогава именно колективното онази сила, която казва кое е онова нещо, което трябва да бъде подтискано от Его-то? Защото в психологическия модел ти си един вид този, който решава, какво да бъде подтиснато. Но ако включиш и Хегелианския аспект, тогава излиза, че всеки, които срещаш, всеки, който има влияние върху твоя живот, вкл. светът, цялата матрица, целият човешки колективизъм е точно онова, което те ”вкарва в ред”, точно онова, което те принуждава да подтискаш аспекти от Его-то си, за да ”пасваш”, за да съответстваш.
Точно тази форма на индоктринация става причина за Фройдовата форма на подтискане. Всичко, което не се харесва на масата, трябва да бъде подтиснато. По Фройдовата терминология Свръх-Его-то или Свръх-Азът е онази част от Его-то, която цензурира и подтиска всяко нежелано съдържание. А е нежелано, защото ти причинява болка.
Кое нещо причинява на хората повече болка от това да не бъдат приемани?
И така, стана ни ясно, че няма съзнание, няма собствено, лично Его, Его-то е само колективно. Всяка концепция за СЕБЕ, която имаш, е изключително подчинена на социалния кошер, на социалното кондициониране. Всичко, свързано с Теб, което не съответства или не е част от културата и не може да бъде асимилирано, ще бъде подтиснато.