Apocryphal Academy

Автор Тема: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света  (Прочетена 1330 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 12

Смел Нов Световен ред


Около 1950г институтът Тависток започнал амбициозен проект - масовото интоксициране на населението на САЩ с LSD. Алдус Хъксли (Aldous Huxley), бойната глава на Тавистожкия LSD проект, бил внук на Томас Х. Хъксли (Thomas H. Huxley), един от основателите на групата "Кръглата маса" на Роудс. Хъксли бил учен и възпитан от Х. Г. Уелс (H. G. Wells), отдаденият глашатай на книгата си "Отворената конспирация", и бил дълговременен сътрудник на Арнолд Тойнбий (Arnold Toynbee), член на съвета на RIIA (Царския институт за международни отношения, Royal Institute of International Affairs) от 50 години, както и глава на Изследователското подразделение на Британското разузнаване. За да схванете политиката на Тойнбий, през 1971г той казва, че първо била нужна световна Болшевишка диктатура, преди да се установи един добронамерен нов световен ред.

Новият проект на Тависток целял да инжектира предизвикващ еуфория химикал в Америка в широк мащаб. Намеренията на Хъксли да разпръсне LSD в САЩ може би личат в следното изказване:

"Нека сега разгледаме друг вид наркотик - все още неоткрит, но вероятно точно зад ъгъла - наркотик, способен да прави хората щастливи в ситуации, в които те по принцип биха се чувствали нещастни. Такъв наркотик би бил благословия, но благословия, изпълнена с големи политически опасности... Ако един безвреден еуфоричен химикал бъде свободно достъпен, един диктатор може направи така, че цялото население да се съгласи с едно положение на нещата, с което самоуважаващите се човешки същества не могат да се съгласят..." [1]

На друго място, Хъксли го декларира по-кратко и ясно: "В следващото поколение ще се появи фармацевтичен метод, който ще кара хората да обикнат робията си, и който ще произведе... един вид безболезнен концентрационен лагер за цели общества". [2]

Най-накрая, ако има каквото и да е съмнение относно вярванията на Хъксли, в романа си "Смелият Нов Световен Ред: Втори преглед" (Brave New World Revisited), той казва,
"Двадесет и първи век... ще бъде ерата на Световните контрольори... Старите диктатори паднаха, защото така и не успяха да снабдят поданиците си с достатъчно хляб, достатъчно циркове, достатъчно чудеса и мистерии. Под едно научно диктаторство образованието наистина ще работи - резултатът ще е, че повечето мъже и жени, пораствайки, ще се научат да обичат робията си и никога няма да мечтаят за революции. Изглежда няма нито една добра причина, да се отхвърля една изцяло научна диктатура". [3]

Пропаднякът Хъксли е бил член на "Деца на Слънцето", английски нарко и хомосексуален култ, чиито членове илюстрират редица идеологии, които и английските елитисти за нов световен ред споделят и по онова време и днес. Сред другите членове на сектата бил нацисткият симпатизат принцът на Уейлс, по-късно познат като Едуард VIII (Edward VIII); фашистът сър Осуалд Мосли (Oswald Mosely); сестрите от Митфорд (едната е жена на Мосли, а другата - любовница на Хитлер); Джордж Оруел (George Orwell), агент от английското разузнаване и авторът на анти-утопичния роман "1984". ("1984" на Оруел обикновено се цитира като протест срещу тоталитарния социализъм, но всъщност самият Оруел е бил социалист, който протестирал срещу, по негови думи, определени крайности, случващи се в Русия).

Други членове на "Деца на Слънцето" са и хомосексуалния любовник на Хъксли, авторът Д. Х. Лоурънс (D. H. Lawrence) и Гай Бърджис (Guy Burgess), съветски шпионин и член на комунистическия хомосексуален конклав "Апостолите" (Apostles) в Кеймбридж (наричали го "хомосексуално фримасонство"), от който тръгнал съветски шпионски кабал, стигащ до най-високите нива на Британското разузнаване.

Друг член на "Апостолите" бил известният Райли (Reilly), по прякор "Асо шпиони" (Ace of Spies, игра на думи с английското Ace of Spades - Асо пика, бел.прев), бисексуален, който - според биографа на Райли Робин Брус Локхарт (Robin Bruce Lockhart) - основал съветската шпионска група в колежа "Триединство" (Trinity), в Кеймбридж, чрез който бил осъществен масивен пробив в Западните разузнавателни служби. Членовете на тази група включвали шпионите Антъни Блънт (Anthony Blunt), Бърджис, Маклийн (Maclean), и други. Вижданията на Райли могат да се обобщят от едно писмо, което написал до бащата на Локхарт, на тема "Болшевизъм":

"Вярвам, че... по силата на еволюцията ще завладее света, както християнството и идеите на Френската революция са го правили в миналото... и че нищо - най-малкото агресивни ответни сили - могат да възпрат неговия вечно надигащ се поток... много заклеймяваните и толкова малко разбирани "съветци", които са външният израз на болшевизма, приложен към практичното правителство, са най-голямото приближение до истинска демокрация, за което знам, на база истинска социална справедливост и те може би са призвани от съдбата да поведат света към най-високия държавен идеал - интернационализма". [4]

По-рано хъксли си сътрудничел с майор Джон Роулингс Рийс от института Тависток и с културния антрополог Бронислав Малиновски по един проект, наречен "Масово наблюдение". Това било антропологично проучване на Британските острови, изготвено по тертипа на сходни проучвания на примитивни култури. [5]

Въпреки че Хъксли лично ползвал наркотици - има слухове, че бил посветен в употребата на опиум от Алистър Кроули (Aleister Crowley) в Берлин през 1920г - бил запознат с халюциногена мескалин през 1952г от семейния приятел и финансиран от ЦРУ д-р Хъмфри Осмънд (Humphrey Osmond). Хъксли пристигнал в САЩ в компанията на Осмънд, който веднага бил включен в проекта на Дълес МК-УЛТРА. Хъксли, Осмънд и Робърт Хъчинс (Robert Hutchins) от Чикагския университет веднага започнали да планират мескалинов проект, който да бъде финансиран от фондацията "Форд", въпреки че този проект по-късно бил отменен заради възражения от шефа на фондацията. [6]

През 1953г, един месец след създаването на МК-УЛТРА, Осмънд дал LSD на Хъксли. Хъксли бил обзет от "най-изключителното и значително преживяване от тази страна на Бляскавото видение". Въпреки че Хъксли вероятно бил искрен проповедник на мистично-индуциращите характеристики на LSD, социополитическите последствия от наркотика не му убегнали. Хъксли подготвил американската общественост за LSD със статии като "Вратите на възприятието", и спонсорирал един проект в Станфордския университет, в който на студентите се давали халюциногени. Двама от ранните нарко сътрудници на Хъксли били Алън Уатс (Alan Watts), който популяризирал своя собствена марка зен сатори (в зен-будизма, сатори означава пробуждане и просветление, бел.прев), състоящ се от един литър джин дневно, и Грегори Бейтсън (Gregory Bateson), който бил антрополог в OSS и който отворил клиника за LSD в Административната болница за ветерани в Пало Алто, Калифорния. Хъксли бил в контакт с МК-УЛТРА тежка категория д-р Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West). [7]

Хъксли щял да стане първият директор на Икономическата, социална и културна организация на Обединените нации (UNESCO), чиято конституция била написана от члена на "Череп и кости" Арчибалд МакЛийш (Archibald McLeash). ЮНЕСКО е основна фаланга в програмата на Новия Световен Ред, проповядваща "подходяща технология" от вятърни мелници и слънчеви панели вместо индустрия за Третия свят, и масова стерилизация, приложена в същите онези страни.

Сътрудникът на Хъксли Кийт Дитман (Keith Ditman) уредил автора Кен Киси (Ken Kesey) с неограничено снабдяване с LSD и това била малката група, от която възникнали партизанско-театралните "Веселите шегаджии" (Merry Pranksters) и Grateful Dead, рок-банда, която все още командва голям култ от последователи след смъртта на лидера си.

Бележка от преводача: "Веселите шегаджии" (Merry Pranksters) били кохортите и последователите на американския автор Кен Киси през 1964г. Кен Киси и Веселите шегаджии живеели комунално в Домове "Киси" в Калифорния и Орегон и са запомнени със социологичната си значимост по време на едно дълго турне, което предприели през лятото на 1964г, пътувайки през САЩ в психеделично боядисан училищен автобус, наречен "Furthur" или "Further" (По-нататък),като организирали партита и раздавали LSD. През това историческо време те се срещнали с много от водещите светлини на културното движение в средата на 60-те години и предшествали появата на хипитата - културни групи със странно поведение, ръчно оцветени дрехи в червено, бяло и синьо, отхвърлящи на нормалното общество, което наричали Учреждението (The Establishment).

Според един меморандум на ФБР от 1968г, Джери Гарсия (Jerry Garcia), лидерът на Grateful Dead, бил нает "да канализира несъгласието и бунтарството на младежта в по-благи и незаплашителни посоки". [8]

Един сътрудник на Хъксли, съдействащ му в инжектирането на наркотици в света, бил шпионинът капитан Алфред М. Хубард (Alfred M. Hubbard), който се отказал от американско гражданство и приел канадско преди Втората Световна война. Описван като "мистериозен човек" от онези, които го познавали, и като същински "Джони Ябълковото семе за LSD" в повечето проучвания, потвърденото му житейско поприще е разузнаването.

Хубард бил "офицер от високо ниво в OSS", който действал като паричен поток за голям брой европейски шпионски операции и който направлявал широкомащабния трафик на оръжия във Великобритания преди Пърл Харбър. Също така работил за Хазната на САЩ, за Федералното наркотично бюро и за Агенцията по храните и лекарствата. Твърди се, че Хубард е работил с Мафията - всъщност, границите между тези организации са тънки - и че бил в състояние "да се облагодетелства и от двете страни по време на Сухия режим", според една историческа версия за периода. В един момент бил заместник-началник на сигурността на хотел "Тропикана" в Лас Вегас.

Хубард първия едър, широкомащабен дистрибутор на LSD за света, смята се, че е натрупал най-големия запас от наркотика в света извън ЦРУ, кръстосвал Северна Америка нагоре-надолу като мистериозен старовремски розенкройцер, давайки LSD на всеки и на всички, които искали да си вземат.

Осмънд и Хубард участвали в програма за даване на LSD на политическите лидери в Америка - без да прекъсва връзките си и продължаващите проекти с различните разузнавателни агенции. Въпреки че подробностите от тази програма за секретни, един познат на Хубард казал, че програмата "афектирала мисленето на политическото ръководство на Северна Америка". Участниците в програмата включвали един министър председател, представители от Обединените Нации, членове на английския парламент и асистенти на държавни глави.

Хубард, успявайки по странен начин да запази лоялен консервативен уклон по време на проповядването и дистрибуцията на LSD, водел внезапните нахълтвания на Агенцията по храните и лекарствата в лабораториите за LSD, извинявайки се с това, че лабораториите били въртени от "отцепили се химици-въстаници". Представете си, химик-въстаник да има дързостта да прави LSD.

Един познат на Хубард бил теоретика на Новия Световен Ред Уилис Хармън (Willis Harmon) от SRI (Станфордския изследователски институт). По-рано SRI бил получил разрешение от армията на САЩ да изследва химически обезвредители. Когато бил посетен от представител на нелегалната преса в SRI в началото на 70-те, Хармън казал на човека, "Има война между твоята страна и моята. И моята страна няма да загуби".

През 1968г Хармън поканил Хубард да се присъедини към Станфордския изследователски институт като "специален разследващ агент". Според Хармън, "Нашите разследвания по някои от съвременните културни течения, влияещи на образованието, посочват, че употребата на наркотици, преобладаваща сред учениците от Новото Ляво, не е изцяло спонтанна. Част от консумацията сякаш присъства като нарочно оръжие, целящо политическа промяна. Интересува ни да оценим значителността на това, тъй като то се отразява на дълговременната образователна политика. В тази връзка би било предимство да ви смятаме за специален разследващ агент, който може да има достъп до касаеща ни информация, която не се намира лесно". Може би моят цинизъм е нещото, което придава на горния параграф отчетливо шегобиен смисъл.

Хубард приел работата в SRI, която продължила през цялото десетилетие на 70-те години, за 100 долара на ден.

Най-високопоставеният от всички проповедници на LSD бил, разбира се, анти-културния герой Тимоти Лийри (Timothy Leary). Лийри срещнал Алдус Хъксли в Станфордския университет и станал негово протеже. Докато бил в Калифорнийския университет от 1953-56г, и нает от Обществената здравна служба на САЩ от 1954-58г, Лийри получавал комисионни за изследванията си от NIMH (Националния институт по умствено здраве).

В последствие Лийри бил назначен като лектор в Харвард, където бил забелязан от д-р Хари Мъри (Hdrry Murray), който бил шеф на Отдела по оценяване на личността в OSS през Втората Световна война. Въпреки че Лийри и биографите му ходят на пръсти около този въпрос, финансирането за наркотичните му експерименти докато бил в Харвард идвало от ЦРУ, подплътено от следния цитат от Уолтър Боуарт (Walter Bowart), във второто издание на книгата "Операция Майндконтрол":

"...Отначало той отричаше, че който и да е от изследователските му проекти в Харвард бил финансиран от правителството. Само че, когато най-накрая седнахме лице в лице, след като "Операция Майндконтрол" беше публикувана (1979г) и наивно го попитах дали е "съзнаващ" или "несъзнаващ" за това че сътрудничи на ЦРУ, Лийри отговори с думите: "Ти за кой би работил, за Янки или за Доджърс (футболни отбори, бел.прев)? Искам да кажа, за кой трябваше да работя, за КГБ ли?" [9]
« Последна редакция: Март 23, 2018, 05:40:09 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Лийри първо давал LSD на затворници в Масачузецкия поправителен институт, в Конкорд. Парите за проекта идвали от фондацията "Братя Урис" (Uris Brothers Foundation) в Ню-Йорк и стигали до Лийри през Харвард. Резултатите от експериментите "Конкорд" на Лийри били публикувани през 1962г в документ, озаглавен "Как да променим поведението".
Човекът, който някои наричат "гуруто" на Лийри, и който самият Лийри признава, че е бил агент от английското разузнаване, бил Майкъл Холингсхед (Michael Hollingshead), приятел на Хъксли, който работел за Британския културен обмен и се бил сдобил с един грам LSD, достатъчно химикал за 10 000 надрусвания. Холингсхед, изпратен от Хъксли, бил човекът, който запалил Лийри по наркотиците.

Според една записка от периода, "Без да знае точно към кого да се обърне, той се закачил за Холингсхед като негов гуру. Лийри го следвал наоколо с дни, изразявал почитание към англичанина. Той беше убеден, че тумбестият, пушещ като комин шегаджия, чието лице беше почервеняло от алкохол, беше посланик на самия Господ Бог".

Холингсхед по-късно запалил цялата английска музикална рок-сцена по наркотиците. Докато лежал 21 месеца в затвора в Уърмсууд Скръбс (Wormswood Scrubs) в Англия за притежание на хашиш, Холингсхед се запознал с Джордж Блейк (George Blake), осъден агент на КГБ. Холингсхед провел LSD сесия с Блейк, и няколко седмици по-късно шпионинът избягал от затвора и се върнал в Москва. [10]

Лийри и Ричард Алперт (Richard Alpert) (по-късно, Баба Рам Дас (Baba Ram Dass), а после само Рам Дас) били уволнени от Харвард през 1963г,  - Алпърт, за даване на наркотик на недипломиран студент, а Лийри за пропускане на комитетско събрание - но след това дуетът продължил изследванията си в Мексико. След като ги изгонили от Мексико, те преместили оперативната си база в Милбруук, Ню-Йорк, където Лийри разкрил своята нарко-гуру персона пред милионите в хипи движението.

Мери Пинчот Маер (Mary Pinchot Meyer), дълговременна приятелка на Лийри, бивша жена на топ-агента от ЦРУ Корд Маер (Cord Meyer) и любовница на Джон Ф. Кенеди (John F. Kennedy), казала на Лийри, че "дисидентски организации в академичните среди... са контролирани. ЦРУ създава радикалните списания и студентски организации и ги управлява чрез агенти под дълбоко прикритие". Въпреки че на Лийри му било трудно да повярва в това, и без съмнение си е помислил, че Маер е параноична откачена конспираторка, думите й му били потвърдени от една статия от февруари 1967г в списание "Рампартс" (Rampats magazine), описващо подробно финансирането и контрола, който ЦРУ имала върху Националната студентска асоциация. [11]

Един голям благодетел на Лийри бил стоковият брокер Уилям Мелън Хичкок (William Mellon Hitchcock), наследник на богатството на корпорацията Гълф Ойл (Gulf Oil) и племенник на Питсбъргския финансист Андрю Мелън (Andrew Mellon). Хичкок превърнал Милбрук, имение с площ 16 000 декара в Дъчес Каунти, Ню-Йорк, в Интернационална федерация за вътрешна свобода "Лийри". Освен високият им ранг сред богатите и известните, фамилията Мелън има много връзки в обществото на американското разузнаване, и фондациите на фамилията Мелън често са били използвани като проводници на пари от ЦРУ. Няколко члена на фамилията са били агенти на OSS, а Ричард Хелмс (Richard Helms) бил чест гостенин на семейство Мелънс, докато бил директор на ЦРУ. [12]

Според един исторически извор за периода, "Били Хичкок, кръчмарят милионер, така и не навлязъл дълбоко в другарския кръг на Милбрук", но все пак поддържал близки контакти със старите си приятели, брокери и банкери и инвеститори. Свързаните с това записи от времевия период като цяло са слепи за по-мистичните политически мотиви на наркотичната ера, но в този извор един автор се чуди, "Може ли той да е бил просто един набухан с наркотици разглезен милионер, своеволен син на управленческата класа, който си падал по филмите на Лийри? Или е криел някакви други намерения?"

Хичкок, според моето мнение, е имал доста скрити намерения. Той е бил приятел с Бърни Корнфелд (Bernie Cornfeld) и Сеймур Лазар "Главата" (Seymour "The Head" Lazare), директори на швейцарските Задокеански инвеститорски служби (IOS, Investors Overseas Services), перачка за пари на Мафията, диктатори от Третия свят, и ЦРУ. Когато в IOS предвидели финансов недостиг, авоарите им били прехвърлени на Робърт Веско (Robert Vesco), чиято мрежа от корпорации е била фронт на ЦРУ, както твърди Уилям Спектор (William Spector), бивш оперативен агент на ЦРУ.

Хичкок също така бил най-най-големият инвеститор в свързаните с Маер Лански (Meyer Lansky) Интернационални средства (International Resorts), които през 1970г еволюираха в частна разузнавателна операция, позната като Интертел (Intertel), появила се от същия Пети отдел на ФБР и нексуса на английското разузнаване като Перминдекс (Permindex), корпорацията-чадър, която явно управлявала покушението над Джон Кенеди. Тези връзки ще бъдат изследвани по-късно в книгата. [13]

Друг приятел на Хичкок бил Роналд Хандли Старк (Ronald Hadley Stark), който се появил на психеделичната сцена през 1969г с поредната схема за зарибяване на целия сват с LSD. Старк бил още един "мистериозен човек", с цял наръч алибита и на глед неизчерпаема банкова сметка за пътуване и поддържане на пищен начин на живот. Той се хвалел, че работел за ЦРУ и няма причина да се съмняваме по този въпрос.

Старк финансирал една лаборатория в Белгия, която била възможно най-големия нелегален производител на LSD по онова време. Той бил видян на студентското въстание в Париж през 1968г и също присъствал на студентските демонстрации и трудови стачки в Милан през 1969г. През 70-те години водел шикозен начин на живот в Италия, дружейки със сицилианските мафиози, различни по цвят външни разузнавачи, и терористи.

Старк бил арестуван от италианската полиция в Болоня през 1975г, за пренасяне на нещо, което се подозирало, че е епруветка с LSD, ключ за трезорна кутия, съдържаща документи за производството на наркотици и приятелски писма от офицер от чуждестранните служби в американското посолство в Лондон, адресирани до лабораторията за LSD на Старк в Белгия.

Докато бил в затвора в Пиза, Старк уредил да информират Ренато Курцио (Renato Curcio) от Червените бригади да се изпълни заговор за убийството на съдия Франческо Коко (Francesco Coco) от Геноа, който щял да гледа дело на петдесет члена на Червените бригади. През юни 1976г съдия Коко бил убит, както предсказал Старк. Друга възможна жертва на Червените бригади бил италианският премиер Алдо Моро (Aldo Moro). Информация за участието на Старк в това убийство щяла да изплува по-късно, както и свидетелски показания, свързващи Старк с план на Палестинската освободителна организация (PLO) за започване на терористични атаки върху правителствени посолства.

Преместен в затвор в Болоня, Старк получавал редовни посещения от английски и американски консули, членове на италианските тайни служби и либийския дипломатичен корпус. Старк бил и в близки отношения с генерал Вито Микели (Vito Miceli), който по онова време бил на щат към ЦРУ. Интересно е, че американското правителство така и не се опитало да екстрадира Старк, който бил издирван за наркотици в САЩ.

През юни 1978г един болонски магистрат, Грациано Гори (Graziano Gori), бил назначен да разследва Старк и смайващата му мрежа от познанства. Няколко седмици по-късно Гори бил убит в автомобилна катастрофа. По-късно, Сатрк бил обвинен във "въоръжена престъпност" заради връзките си с терористични дейности, но бил освободен от затвора през 1979г по нареждания на съдия Джорджио Флоридия (Giorgio Floridia). Причината за нареждането на Флоридия, според съдията, била "впечатляваща поредица от добросъвестно номерирани доказателства", че Старк бил от ЦРУ.

До края на 60-те години запасите от ерготамин, една от съставките на LSD, доста пресъхнали. Синхронистично, през 1964г, химическа компания "Доу" (Dow Chemical Company) осигурила на армейския Химически корпус на САЩ в арсенала Еджууд проби от неизмеримо по-потентния наркотик STP. Според една хроника от периода, "В началото на 1967г, поради някаква необяснима причина, формулата на STP била пусната сред широкото научно общество... Скоро след това наркотикът вече циркулирал в хипи-кварталите на сан Франциско и Ню-Йорк". Тази "необяснима причина" може да е загатната в един от хилядите документи от МК-УЛТРА на ЦРУ, които директорът на ЦРУ Ричард Хелмс наредил да бъдат унищожени, един засекретен наръчник, озаглавен "LSD: Някои не-психеделични последици".

Друг наркотик, който "необяснимо" си намерил път до дилърите, появявайки се изведнъж в големи количества в хипарските конклави из САЩ, бил PCP, пробутван като синтетична марихуана, но който всъщност бил "Ангелска прах". Армията тествала PCP върху войници в арсенала Еджууд в края на 50-те години, а д-р Евън Камерън (Ewen Cameron) използвал наркотика върху субектите в градината си за изтезания, част от МК-УЛТРА. [14]

Джон Стар Кук (John Starr Cooke) бил друга забележима личност от 60-те години, който действал като гуру на някои влиятелни фигури на сцената на Хайт Ашбъри (квартал в Сан Франциско, бел.прев). Твърди се, че Кук бил водещ деец на сиентологията и се твърди, че бил близък до основателя на сциентологията Л. Рон Хубард (L. Ron Hubbard) в началото на 50-те години.

Бележка от преводача: Сиентологията се дефинира като "наука за знаенето" от основателя си и има статут на религия в САЩ, тя е тяло от религиозни вярвания и практики с научен контекст. Том Круз е един от най-известните сиентолози, но има и много други знаменитости от Холивуд, които са членове на тази секта.

Според един разказ, Кук бил първият "Чист" в сиентологията, въпреки че друг човек, Джон МакМастърс (John McMasters), бил публично спряганият за тази роля няколко години по-късно - докато и той не отпаднал от погледа на "дебелия", както наричал Хубард. Сестрата на Кук била омъжена за Роджър Кент (Roger Kent), водеща светлина в Демократическата партия на Калифорния, чиито брат Шерман (Sherman) бил шеф на Националното бюро по недвижими имоти на ЦРУ и бил дясната ръка на директора на ЦРУ Дълес през 50-те години. Твърди се, че Кук редовно си е другарувал и с друг персонал на ЦРУ.

От изследователската си база в Куернавака, Мексико, Кук пратил членовете на малка група, наричащи себе си "Психеделични рейнджъри", натоварени с мисията да зарибят света с наркотици. Сред хората, посетили Кук в Куернавака, били Андрия Пухарич (Andrija Puharich), който провеждал наркотични експерименти за военните през 50-те години и бил публицист на израелския психичен огъвач на лъжици Ури Гелер (Uri Geller); и богатият Сеймур Лазар "Главата", приятел на Уилям Мелън Хичкок и, заедно с Бърни Корнфелд, директор на швейцарската IOS (Задокеанска инвеститорска служба). [15]

Един вампир от ЦРУ, мотаещ се на нарко-сцената през 60-те години, бил вездесъщият - в програмите за майндконтрол - Луис Жолион Уест, за който се твърди, че е бил цялостен координатор за всички правителствени програми по контрол над ума. Уест, както Джордж Хънтър Уайт (George Hunter White) преди него, наел едно убежище в Сан Франциско, за да "изучава хипитата". Можем само да гадаем в какви мръсотии е бил замесен.

Уест е работил през годините като войник под наем за промотиране на всяка позиция, която ЦРУ иска да популяризира. След убийството на Кенеди и убийството на Осуалд от Джак Руби, той бил интервюиран и не е изненадващо, че отделил време да охарактеризира руби като "самотен умопобъркан". В деня на Атентата в Оклахома Сити, Уест гостувал в шоуто на Лари Кинг, за да говори за предполагаемия терорист Тим МакВей (Tim McVeigh), и отново го охарактеризирал като още един "самотен умопобъркан", тоест, незамесен в конспирация. Уест отново се появява в статия в списание "Лос Анджелис", след убийството на Никол Симпсън от, предполага се, О. Дж. Симпсън, случай, който гъмжи от несъответствия и необяснени свързани със случая убийства, които не се споменават, камо ли да бъдат обяснени, от медиите. В статията Уест говори за силно въображаемия "Синдром Отело" (Othello Syndrome), при който черни мъже убиват белите си съпруги, заради вярването си, че "нещо трябва да не е наред с белите им партньори, които търсят междурасова любов". [16]

В нарко-индуцираната светлина на Поколението на Цветята има и несъгласяващи се с LSD преживяването гласове, дори известни такива. Някои от членовете на ранното Бийт поколение - които по-късно станаха икони на Цветното Поколение - имаха съмнения относно полезността на психеделиците, виждайки още отначало, че наркотикът може да бъде използван и за контрол, а не само за освобождение. Уилям Бъроус (William Burroughs) - по едно време активен в сиентологията - получил наркотици от Лийри в Танжир, Мароко, през 1961г. Той пише за опасенията си от наркотика в книгата си "Нова Експрес" (Nova Express), публикувана през 1964г:

 "С непосредствен риск да се окажа най-непопулярният герой в цялата фантастика - и в историята на фантастиката - трябва да кажа следното: Съберете общото състояние на новините - Поинтересувайте се по-натам за това кой прави тези новини - Кой монополизира безсмъртието? Кой монополизира космическото съзнание? Кой монополизира любовта, секса и мечтите? Кой монополизира времето, живота и съдбата? Кой ви отне онова, което беше ваше?... Слушайте: тяхната Градина на удоволствията е отходна канавка... Тяхното Космическо съзнание на безсмъртието и любовта е второразряден употребяван боклук... Стойте далеч от Градината на удоволствията... Изхвърлете тяхната имитация на безсмъртие... Хвърлете наркотичните им продукти в тоалетната и пуснете водата - те отравят и монополизират халюциногенните наркотици - научете се да го правите без каквито и да е химически пуканки".

Началните реакции на поета Алън Гинсбърг (Allen Ginsbeg) към LSD, даден му от д-р Чарлс Савидж (Charles Savage), който работил по халюциногенни експерименти за флота на САЩ, били сходни с онези на Бъроус. Когато му дали наркотици в клинична среда в Пало Алто, Калифорния, Гинсберг казал: "Мислех, че съм хванат в капан в гигантска мрежа от сили отвъд моя контрол, които вероятно експериментираха с мен или може би бяха от друга планета, или бяха от някакво супер-правителство, или космически военни, или научно-фантастичен Биг Брадър".

Джон Синклеър (John Sinclair), от Белите пантери, бил пречистен от вярата си в наркотичната религия чрез личен опит: "За мен е абсолютно смислено. Ние мислехме на времето, че като резултат от нашите вдъхновени от LSD дейности щяха да се случат велики неща. И, разбира се, такова нещо не се случи... Те бяха там горе и размахваха тоя боклук [тоест LSD] насам-натам. Долу на улицата, никой не знаеше какво се случва".
Напълно вярно. Но дори и сега, идентичността на "те" не е изяснена. "Те", както изглежда, в края на краищата, са Тависток.


Бележки:

1. Huxley, Aldous, "The Doors of Perception," Collected Essays. (New York: Harper and Brothers, 1958)
2. Cited in Smith, Caulfield, Crook, and Gershman, The Big Brother Book of Lists. (Los Angeles: Price/Stern, Sloan, 1984)
3. Huxley, Aldous, Brave New World Revisited. Cited in Epperson, Ralph A., The New World Order. (Tucson, Arizona, Publius Press, 1990)
4. Executive Intelligence Review, volume 14, number 23; Lockhart, Robin Bruce, Reilly: The First Man. (London, England: Penguin Books, 1987); Pincher, Chapman, Too Secret, Too Long. (New York: St. Martin's Press, 1984)
5. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington, D.C.: EIR, 1992)
6. Editors of the Executive Intelligence Review; Horowitz and Palmer, ed. Moksha: Writings on Psychedelics and the Visionary Experience (1931-1963). (New York: Stonehill Publishing Company, 1977)
7. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Krupey, Greg, "The High & the Mighty," Steamshovel Press magazine, number 10
8. White, Carol, The New Dark Ages Conspiracy. (New York: New Benjamin Franklin House, 1984); Hidell, Al, "Paranotes," Paranoia magazine, Winter 1995/1996
9. Lee and Shlain; White; Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell, 1977); Lee and Shlain; Bowart quote cited in "Honey, Did You Leave Your Brain Back at Langley Again? A Brief History of Modern Mind Control
Technology," by Robert Guffey, Paranoia magazine, autumn 1997
10. Lee and Shlain; Krupey
11. Krupey
12. Lee and Shlain
13. Ibid; Editors of the Executive Intelligence Review
14. Ibid.
15. Ibid.
16. Guffey

Тагове към темата: