Читателите ни вече би трябвало да са обмислили въпроса, как образните представи за нещата, които сме възприели, влияят на поведението ни. След като
Глава 13: Променящи с еобразни представи от книгата на Джим Кийт стана достъпна за вниманието на всички читатели, повечето от вас би трябвало да са запознати със сериозните инвестиции и усилия, които се полагат от световните социо-инженерни центрове, с цел широкоподдържаните образни представи на хората методически да се променят, защото това директно води до определяне посоките на поведението на хората и стремежите, които масите си развиват. Ето оригиналният документ на Станфордския институт от 1982г:
http://www.global-vision.org/papers/changing-images-of-man.pdfЧовек рядко знае точно както представлява дадено нещо. За отделния човек важното е, че той си има свое МНЕНИЕ, има своя ПРЕДСТАВА какво евентуално е дадено нещо, и на база тази своя представа, той определя поведението си към нещото, намеренията си към нещото и отсъжда бъдещата съдба на въпросното нещо. Когато човек научава повече, мнението му се променя, представата му се променя, и след като представите му за това нещо се променят, променя се отношението му, поведението му и започва да отсъжда различна съдба за нещото. Действията на всеки човек се коренят в неговите образни представи за нещата. Умните хора държат образните им представи да са обосновани, глупавите хор не се интересуват дали образните им представи са реалистични, но това не променя факта, че човек отсъжда спрямо представите си. АКО образните представи се променят или преосмислят, без значение дали заради узнаването на нови факти или заради възприемането на нови лъжи и заблуди, човек ще промени и действията си спрямо обекта на своите представи.
Нека в тази тема да поразмишляваме над цивилизацията, като понятие. Всеки разбира, че образната представа за това понятие, която мнозинството от нас поддържат във впечатленията си, определя нашето отношение към цивилизацията, нашите намерения към цивилизацията, поражда идеите ни за това каква е най-подходящата посока, в която цивилизацията трябва да поеме и как трябва да изглежда. Нека направим обзор на миналото, и предимно на бъдещето на образната представа за цивилизацията, точно както SRI подхождат в горния документ по адрес на човека.
В миналото, цивилизацията е изчезвала. Глобално - вероятно няколко пъти, както твърдят някои, локално - със сигурност многократно. На много места по пламената са възниквали и напълно са изчезвали цивилизации. Това е основната завръзка в археологията и историческата наука - как да се разгадаят образните представи на хората от една цивилизация, която е изчезнала и която в най-добрия случай е оставила оскъдни следи за представите на хората от своето време? Разгадаването на образните представи на хората от даден забравен от времето период би ни дало отговорът на всички въпроси - какво са знаели и какво са вярвали, какво са постигнали и какво са искали да постигнат.
Какво означава да изчезне една цивилизация?Една цивилизация се опира на няколко на брой неща. Тези неща, на които дадено нещо се опира, се наричат стожери. Стожер, това е кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и др. ), за да обикаля около него при вършитба (български тълковен речник). Преносно, стожерът е колона, опорен стълб, подпора, на която почива някаква представа. Всяка образна представа се опира и зависи от стожер - тя обикаля около него и изцяло се поражда от него и той определя границите и мащабите на представата. Запомнете този израз, защото темата няма да е самостоятелна.
Няма да се впускам в анализ на това кои са истинските стожери на съвременната цивилизация. Само ще дам пример с по-малките стожери, които поддържат напредъка и развитието й, не самото й съществуване по принцип.
Вземете например
лагерите. Човек не може да направи лагери на ръка:
Както чухте, топчетата на лагерите се произвеждат от тези машини няколко дни. Първите лагери, които хората са правели на ръка, са първите - тези на
Леонардо да Винчи, който ги е изобретил. Ако лагерите поради някаква причина и по някакъв начин изчезнат, нивото на техническото ни развитие ще се върне в Ренесанса, когато хората са правели дървените лагери на Леонардо да Винчи (към 1500г), защото без тях не е възможно да се произвеждат прецизни механо-технически елементи. Обърнете внимание, че машините, които произвеждат лагери, зависят изцяло от лагери, защото те самите са изградени от лагери. Без лагери, машините, които произвеждат лагери, няма да могат да го правят. Това означава, че лагерите са един от стожерите на съвременната цивилизация. Ако някой бомбардира завод за лагери, той застрашава оцеляването на цивилизацията на локално ниво.
Какво означава оцеляване на цивилизацията и локалка или глобална цивилизация?
Цивилизацията, разбира се, няма да изчезне, защото дори и някой да бомбардира завод за лагери някъде, на ден днешен живеем в ерата на глобализацията. Няма такова нещо като "локална заплаха". Ако България има един единствен завод за лагери, и той бъде стратегически бомбардиран от НАТО, това няма да застраши цивилизацията в България, защото България в ерата на глобализацията има голямо количество чуждестранни търговски партньори и така или иначе лагери ще се вземат от някой, който все още има заводи за тях.
Глобализацията имунизира цивилизацията от локални заплахи. Точно затова в геополитиката е измислено
ембаргото. Когато една държава бъде поставена под ембарго, тя с други думи се изважда от глобализирано състояние, което я прави подвластна на локални заплахи, локалите заплахи започват да диктуват благосъстоянието й. Затова една държава се поставя под ембарго, когато някой планира да я постави под локална заплаха.
Последното (значимо) локално изчезване на цивилизацията е било през 1177г преди Христа (така наречената късна Бронзова ера):
Обърнете внимание - това е времето на Тутанкамон, Рамзес II и III, Аменхотеп III, битката при Кадеш, Троянската война и Бягството на евреите от Египет, когато Моисей разделя морето. Всички тези неща се случват в едно и също време - при последното локално изчезване на цивилизацията. Що ни касае нас... доколкото съвременните историци предполагат, прото-траките са се заформили като етнос някъде през 1500г преди Христа, а траките са се обособили като техни наследници някъде около 1000г преди Христа (така наречената Желязна епоха), тоест по това време на Балканите и по нашите земи са живели предците на така наречените траки. Обърнете внимание, че 50% от нещата, с които се занимава езотеричното общество в България, са именно от този период.
Както се разбира от тази много интересна лекция, Средиземноморският регион е бил в състояние на относителна глобализация. Не е имало народ, който да няма връзка с друг народ, както презентаторът казва, не е имало народ, който да пропуска три стъпки от колелото на диаграмата в началото. Тоест, ако два народа не са се познавали и не са имали връзка помежду си, те задължително са имали поне един общ приятел, който е познавал и контактувал и с двата. В такова състояние никой от онези народи и държави не е бил уязвим към локални заплахи. Накрая на лекцията, когато са въпросите от публиката, презентаторът подчертава, че действително има намерени писмени доказателства, че по онова време народите са сключвали военни пактове - че ако единият е нападнат от някого, се приема, че партньорите му в пакта също са нападнати. С други думи това е била една глобалистична търговска атмосфера, която е имала и своя версия на НАТО.
Въпреки това, тази цивилизация и замесените в нея народи потъват в тъмни времена. Лекторът изтъква тезата, че за да се случи това, трябва да е имало не локална, а глобална заплаха за цивилизацията (след което се впуска в уточняване каква евентуално би могла да бъде тази глобална заплаха).
Важно е да разбираме всичко това, защото скоро след локалното затриване на цивилизацията в Средиземноморието през 1177г стартира Римската цивилизация, започвайки от италианския град Рим около 800г преди Христа. Може 400 години да ви се струват много като за онаследяване, но периода между 1200 - 800г преди Христа се нарича Тъмната епоха в Гръцката история, защото от нея и за нея не са намирани писмени данни. Разберете за какъв разпад на цивилизацията става дума.
Разберете и какво начало е това. Както всички знаем, тръгва от Италия, която е с формата на ботуш. Както всички знаем, свидетел е на рождението и разпването на Спасителя Исус. Както всички знаем, смята се за начало на Западната цивилизация и дава архитектурата на
съдебните,
банковите и
държавните храмове на Западната цивилизация. Свидетел е на Клеопатровите египтяни и затова пази и тяхната
архитектура, както и доста египетски ритуали (това също добре знаем). "Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги", е писал Джордж Оруел. Писмеността е един от стожерите на цивилизацията.
Знаем, че Египетската цивилизация многократно е губела някои от своите стожери. Всеки път, когато цивилизацията губи някой свой стожер, това е начало на нова епоха в нейната история, Древен Египет, Старо царство, Средно царство, Ново царство... винаги характеризираща се с все по-малко просветленост и проникновеност. Това кара съвременните изследователи да остават с впеатлението, че Египетската цивилизация, дори и да е част от развиващата се глобална цивилизация днес, никога да не е успяла да възстанови онези стожери, които е загубила в миналото.
Пирамидите са най-яркия пример за унищожен стожер на една цивилизация.
Книгата на Давидовиц в нашата Библиотека подробно разглежда въпросният стожер. Това е техническо знание, което древните египтяни са имали и което им е позволило да направят пирамидите - знанието за геополимерните бетони. Давидовиц обръща внимание на същото, на което и SRI обръщат внимание - това знание, превърнало се в стожер на древната Египетска цивилизация, е следствие от образната представа за света, която са имали. То произлиза от техния пантеон и точно като вързано стопанско животно обикаля около техните религиозни представи, които оформят мащаба на това знание.
С това си знание те са направили паметници - техническо постижение, които съвременната ни цивилизация не може да повтори днес. Забележете как именно заради техническите постижения на тяхното знание някои от нас днес са склонни да възприемат древния египетски пантеон не като религиозна представа, а някаква конкретна представа, с физическо проявление. В крайна сметка, ако знание, което се е зародило поради религиозни вярвания, е довело до такива впечатляващи технически резултати, умът ни подсказва, че въпросните образни представи на тези народи не са били религиозни, а може би напълно практични. Точно това кара много от нас в така наречените езотерични общества да имаме различни образни представи по религиозните въпроси - ние сме по-склонни да считаме анунаките на древните шумери за конкретни, физически същества, буквално дошли от космоса, а не за умствени религиозни построения. Ние имаме различни образни представи от по-голямата част от съвременното човечество и тук се коренят много от разликите между социалните общества на нас като малцинство и на останалия свят като мнозинство, както обсъждаме в темата на Веско
За и против хората.
След загубването на това знание и унищожаването на този стожер, образните представи на египтяните се променят и те никога повече не успяват да възстановят загубената си цивилизация. Древен Египет си отива и идва времето на Старото Египетско царство, но пирамидите остават. След като образните представи на хората са се променили, те вече не са в състояние да възпроизвеждат знанието, с което разполагат, а единствено да опазват колкото се може по-дълго време постоянно изчезващото и все повече забравяно старо записано знание. Когато и то се изчерпва, идва време на Средното Египетско царство, което вече не е способно на нищо от строителните технически постижения на предците си. Но пирамидите остават. И продължават да стоят и до днес. Те са постижението на хора с различни образни представи за света от нашите. Начинът, по който мислим, предопределя знанието, което можем да открием и запомним. Самият Давидовиц е добър пример за това колко е трудно да преоткрием старо знание. Той самият преди десетилетия е разгадал как са били произведени пирамидите, но е много по-лесно да промениш образните представи на един човек, отколото на всички, така че цивилизацията да се възползва от това.
Навярно нещо глобално се е случило назад в историята, защото този стожер на цивилизацията е еднакво изчезнал навсякъде и навсякъде е остави ледни и същи следи. Навсякъде по света се открива строителство с геополимерни бетони, както споменавам по-широко в темата
Циклопно строителство и "митологично" каменоделие и навсякъде се забелязва същото все по-технически елементарно надграждане върху същите древни основи, маркирайки по този начин онаследяващите се все по-невежи в строително отношение епохи. Така е и на Американските континенти, и в Азия, и в Африка, както и в Европа и дори на Балканите. Библията споменава за такъв глобален катаклизъм, който не само е унищожил стожерите на цивилизацията глобално, но и почти е заличил човешката популация отново на глобално ниво. Нийнхюис разглежда този проблем по-дълбоко в
Старата Земя - защо НЕ. Интересното е, че и в онзи древен глобален катаклизъм, и в локалните разрушения и амортизации на Египетската цивилизация, явно все става дума за религиозен елемент - за кардинална промяна в образните представи на хората.
Самата Римска цивилизация - Цивилизацията на ботуша - също се е разпадала заради образни представи. Смята се, че основната причина за разделянето на съвременната цивилизация на Западна и Източна е недостатъчното технологично развитие. Римската империя е била толкова добра империя именно заради образната представа на римляните - че силата на държавата е в инфраструктурата. Техническият израз на тези им представи е бил строежът на пътища, чиято идея е била, да се улесни транспорта по дължината на империята. Но най-вече - транспорта на новини.
Както се спекулир по форумите, с кон може да се минават около 40км дневно, а разстоянието между Неапол и Рим по модерни пътища е 226км. Това значи, че новините между двете дестинации пътуват за 4 дни. При това положение, новините между източната Римска империя и римските части на Британските острови отнемат страшно много време.
Днес говорим за информационни войни, хибридни войни, намеса в държавни избори чрез фейсбук-профили, фалшиви новини - неща, които биха звучали абсурдно за старите хора, които живеят в миналото. Но точно тази разлика в ритъма на осведомеността е била причината в крайна сметка в Римската империя да се обособят две зони с достатъчно различни образни представи, за да се породи идеята за държавен развод и на практика разпадане на Римската цивилизация на отломки. Днес разликите в образните представи на Източна и Западна Европа е в пълна сила, следваки разликите в образните представи на Западната Римска империя и Византия. До ден днешен тоталитарните режими използват техниката на желязната завеса, за да опазват собствените си локални образни представи и по този начин директно да опазват хегемонията на режимите си.
Затова интернет също е стожер на цивилизацията. Ако някой тактически бомбардира един от сървърите на интернет в САЩ или Европа, това ще представлява висок риск за съвременната глобална цивилизация и последствията от това може да са равни по сила на връщане в Ренесанса, ако някакъв глобален фактор възпрепятства световното производство на лагери.
Стожерите на цивилизацията са такива зависимости, които сами поддържат себе си. За пример може да послужи чдесния роман
"Метро 2033" на Глуховски. В случай на такъв сценарий, в който глобална ядрена война унищожи условията за пребиваване на повърхността на планетата и човечеството се оттегли под земята, то ще използва всички налични запаси от технология и знание... докато технологията не изгние и докато помнещите знанието не умрат от старост. При наличие на такива глобални фактори, които действително да могат да застрашат глобалната цивилизация, дори и помнещите знанието да могат да го предадат на другите, учениците им никога няма да го видят наистина. Строителите на пирамидите също са предали знанията си на своите ученици, но в условията на застрашаващи цивилизацията фактори, без стожерът да бъде поставен, без нищо да бъде построено, това ще се забрави и въпреки преподадените уроци, учениците няма да могат да построят пирамидите на своите учители. И това се разглежда от Давидовиц в книгата му.
Ако възпроизвеждането на стожера е прекъснато, има много малък прозорец да бъде възстановено - годините живот, които остават на онзи, който има знанието. Ако всички заводи за лагери в глобален мащаб бъдат унищожени, и човечеството не успее да построи нов завод за лагери в рамките на оставащия живот на досегашните работници в унищожените заводи, то няма да успее да запази технологичното си ниво. В технически план, човечеството ще навлезе в цикъл на преоткриване на това достижение, който ще отнеме почти толкова време, колкото е отнело на лагерите да се развият от Ренесанса до сега. Това само при условие, че всичко друго остане непроменено - тоест само при условие, че същата глобална заплаха няма никакъв ефект върху останалата индустрия, образование, медицина и социални явления.
Така стигаме до два основни въпроса, които определят бъдещият образ на цивилизацията - образните представи на хората, и технико-производствените възможности. Образните представи определят какво ще си представят хората, а технико-производствените възможности определят как ще го постигнат. Ако представата на хората за идеалния човек е роб, те ще се стремят да бъдат роби и ще го постигнат. Затова световните социо-инженерни центрове като Тависток и SRI инвестират толкова много в оформянето на образните представи на хората. Но с това се занимава изследването на Джим Кийт.
За да обсъдим постижимите вероятности за бъдещето на цивилизацията, нека се замислим за образните си представи по отношение на космоса и нека разгледаме свързаните с тях технически възможности.