Apocryphal Academy

Автор Тема: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието  (Прочетена 2673 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Абсолютното зло или паразитите на съзнанието

 

Създадено е впечатление, че човек се появява на света единствено за страдание и болка. Мъдреците виждат причината за това в греховността и егоизма. Но откъде са се взели греховността и егоизма, от какво и как са породени, какъв е механизмът на въздействието им върху човека? Има много опити да се обясни този механизъм. Има няколко т. н. „теории на конспирацията“, където за всички проблеми хората обвиняват някаква скрита сила, „тъмна“, враждебна, злобна, която постепенно обхваща контрола върху човешкия живот, обществото, цивилизацията.

Предлаганата теория всъщност не е никак нова. Има не малко предположения и смътни догадки, че животът ни се подчинява на капризите на невидима „тъмна сила“, незабележимо обхванала всички сфери на битието ни и паразитираща върху цялото човечество.

Тази статия не е за хората със „здрав разум“, а за тези с нестандартно мислене и за тях ще изложа същността на теорията.

Теория на конспирацията

От древни времена в човешкото съзнание е внедрена невидима чужда същност, която управлява неговите чувства и емоции, неговите мисли и действия. Целта на това управление е паразитиране на човешките енергийни ресурси. Фактически, животът на човека, а и на цялата цивилизация е подчинена на тези същности. Може да се каже, че историята на развитието на цялото човечество се определя от влиянието на тези паразити на съзнанието. Процесът на паразитиране се състои в провокиране на жизнени ситуации и проблеми, които способстват за отделянето на особени енергийни излъчвания, захранващи паразитите. Ще се опитаме да опишем тези същности, механизмът на влияние върху съзнанието на човека и начините за борба с тях.

Карлос Кастанеда за паразитите на съзнанието

За първи път разбрах за паразитите на съзнанието от книгите на Карлос Кастанеда. Оказва се, че Дон Хуан обучава Карлос не във физическия план, а във финия, т.е. нещо приличащо на ченълинг, сякаш по някакъв канал… и това е ставало през цялото време по този начин, но Карлос Кастанеда се притеснил да разкаже за това и представил обучението като периодично ходене при шамана. Този шаман се намира в своето пространство, не си отива и не се въплъщава, тъй като казва, че ако се въплъти, то ще забрави всичко. Удивително е, че родоначалникът на нгуализма в своя многотомен труд отделя само няколко страници за тази необичайна тема. Ще се позволя подробно да цитирам описаната от Карлос Кастанеда в 10 глава от последната му книга „Активната страна на безкрайността“ среща с паразитите на съзнанието, с т. н. „летачи“:

„И аз наистина видях някаква странна пробягваща черна сянка на фона на листата на дърветата. Или беше ед­на сянка, която се движи напред-назад, или няколко пробягващи сенки, които се движеха от ляво на дясно, от дясно на ляво, или право нагоре във въздуха. Приличаха ми на тлъста черна риба, огромна риба - нещо като гигантска риба-меч, която лети във въздуха. Гледката направо ме погълна. И по едно време накрая изпитах страх. Беше вече много тъмно, за да се виждат листата, но черните пробягващи сенки се различаваха.

- Какво е това, Дон Хуан? - попитах аз. - Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.

- А, това е самата Вселена - каза той, - несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.

Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.

- И какво открили, Дон Хуан? - попитах аз.

- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем.

….

- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза Дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.

- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, Дон Хуан? -попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.

- Има обяснение - отговори Дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.

….

- Искам да се обърна към твоя аналитичен ум - каза дом Хуан. - Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения от провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.



- За да ни държат в подчинение, тихи и кротки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра - изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.

- Знам, че макар никога да не си гладувал - продължи той, - ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.

…..

Дон Хуан се усмихна широко. Беше безкрайно доволен. Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия. Каза, че именно тази блестяща обвивка от осъзнаване ядат хищниците и че когато човек достига зрелост, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава само тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка позволява на човешкия род да продължи да живее, но само толкова.

Като в просъница чувах Дон Хуан Матус да ми обяснява, че доколкото му е известно, хората са единственият вид, който има блестяща обвивка от осъзнаване около сияйния пашкул. Поради това те са лесна плячка за съзнание от друг различен порядък, каквото е мрачното съзнание на хищника.

Тогава направи най-огорчаващото твърдение, което бях чувал досега от него. Каза, че тази тясна ивичка осъзнаване е епицентър на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е хванат. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат. Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги.

След известна пауза, достатъчна за да се посъвзема, аз попитах Дон Хуан:

- Но защо магьосниците от древно Мексико, пък и всички днешни магьосници, въпреки че виждат хищниците, не правят нищо срещу тях?

- Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим - каза Дон Хуан със сериозен, печален глас. - Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците.

…..

- Магьосниците от древно Мексико - каза той - виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек.

…..

- Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни.

- Този хищник - каза Дон Хуан, - който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганични същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредоточат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.“

Според мен, Карлос Кастанеда дава изчерпателна информация за невидимия враг на човечеството. Но за повечето хора Карлос Кастанеда е полуумен фантазьор, чийто ум е отровен от приемането на халюциногени. Ще цитираме изказванията и на други хора, открили това странно явление – паразити на съзнанието.

Авторите на популярното учение ДЕИР и „Трансърфинг на реалността“, Верещагин и Вадим Зеланд отделят доста място на описанието на паразитите на съзнанието. Макар двамата автори да не виждат паразитите като пришълци от други светове, а като породени от самия социум. Нещо като егрегори, същности породени от сходни информационно-енергийни потоци, излъчвани от големи групи хора (клубове по интереси, национални и религиозни движения и т.н.)  При Зеланд механизмът на въздействие на паразита, удачно наречен „махало“, върху човека е необичайно подобен на описанието на Карлос Кастанеда и другите автори, изследващи паразитите на съзнанието. Зеланд е категорично против борбата с „махалата“, твърдейки, че точно към това се и стремят. Авторът на „Трансърфинг на реалността“ учи по какъв начин да се използват „махалата“ в наша полза, т.е. „да станем техни фаворити“, за да постигнем успех в живота. Зеланд дава удачни примери за такива фаворити в шоу бизнеса и други дейности. Но лично мен ме шокира такова предложение да бъда кукла на конци на чужда враждебна същност и стръв за други хора.

Паразитите на съзнанието на Колин Уилсън
Писателят-фантаст Колин Уилсън се побоял открито да говори за своето откритие и представил информацията за „летачите“ във фантастичен роман, който така и се нарича – „Паразитите на съзнанието“. Макар да е известно, че Колин Уилсън е окултист, той е написал не малко езотерични книги, в това число и книгата „Окултизъм“. Неговият роман се смята за един от най-добрите научно-фантастични романи. В него авторът също казва, че паразитите са като невидими същности, окопали се в съзнанието на човека. Хората са показани като послушни марионетки на тези същества. Но Колин Уилсън предполага, че паразитите са завладели човешкото съзнание не много отдавна – само преди 200-300 години.

Извънземните за паразитите на съзнанието

В действителност кога и по какъв начин е станало трагичното внедряване на паразитите в съзнанието на хората? Аз виждам отговора в библейската история за грехопадението на човека. Именно моментът на „грехопадение“-то не е нищо повече от момента на подчинение на човека на „летачите“. Има огромно количество тълкувания (основно богословски) на този известен на всички сюжет. Но аз ще приведа версията на непопулярните в научните среди ченълинги на адепти, на хората съумели да осъществят контакт с представители на извънземни цивилизации, разкриващи пред контактьорите много тайни. Ето какво говорят т.н. „касиопеянците“ за Изгонването от Рая.

Касиопеянците съобщили, че първоначално човекът е бил създаден с по-активна ДНК в сравнение с тази, сегашната. Случило се събитие, което оставило следа във всички култури в света  „Грехопадение“-то, или загубата на райското състояние. И това станало преди всичко заради влечуго – змия или дракон. Но, всъщност, това си е люспесто рептилоподобно същество. Касиопеянците под такова същество разбирали т.н. „сиви“ представители на цивилизация, отнасяща се към СС (Служащи на Себе си, т.н. „лоши момчета“), или тези, които ние наричаме „тъмни сили“, в противовес на СД (Служещи на Другите), т.е. т.н. „светли сили“. Имайки по-сложна структура на ДНК и по-фина енергийна организация хората съществували в четириизмерно пространство (т.н. 4 ниво на плътност), но били съблазнени от „сивите“ (по-точно от гущерите) с „радостите на секса“ и други плътски удоволствия на тримерните същества, в резултат на което станало въпросното „грехопадение“. Те предложили на хората начина на размножение на животните, казвали „опитайте това колко е яко“ и хората се съблазнили. Лъжата се състояла в това, че „сивите“ можели да се връщат обратно в 4-то измерение. А хората, веднъж попаднали в материята, не могли да се върнат в първоначалното си състояние и в тяхната енергийна структура, а също и в структурата на ДНК станали необратими промени. „Сивите“ станали невидими за хората и успели да се внедрят в човешката структура, което има позволило напълно да подчинят съзнанието на хората и да започнат да паразитизират техните енергийни излъчвания. Нещо подобно става с известните на всички вируси. По този начин, може да се каже, че човечеството за дълго се разболяло от особена болест, предизвикана от специфичен вирус. Те ни поробили, инплантират, взели нашата ДНК и я модифицирали, за да не  помним кои сме и на какво в действителност сме способни. В книгата на Барбара Марчиняк „Вестителите на Зората“ има такава информация.

Ето какво казват Касиопеянците за „гущерите“:

„Във всеки случай, Гущерите (или рептилиите) създали Сивите. Те (Сивите - са също същества от 4 плътност. Но нямат души, те са роботи. Сивите били създадени по такъв начин, че Гущерите да могат да ги изпращат в 3-та плътност като свои проекции, така да се каже. Те могат да проектират някаква част от собствената си енергия в Сивите така, че когато те се намират в 3-та плътност, да бъдат не просто управляеми роботи, а фактически да се намират „вътре в тях“, ако може така да се каже, гледат през техните очи. Може дори няколко Сиви да съвместяват енергията на един рептилий. Целта на завладяването на хората от рептилиите е използването им като храна. Основно, те черпят енергия. На тях им е необходима нашата енергия. Това е, с което се хранят в 4-та плътност, защото те са енергийни същества от 4-та плътност. Съществува положителна и отрицателна енергия. СС-съществата от 4-та плътност се хранят с отрицателната енергия на съществата от 3-та плътност и дори понякога от 1-ва и 2-ра плътност. Ние им се харесваме, защото имаме емоции. Емоциите генерират енергия. Именно затова Сивите са толкова заинтересовани от нашите емоции. Те ни управляват и създават ситуации, които произвеждат отрицателна енергия. Колкото повече отрицателна енергия могат да създадат, толкова повече храна получават. Това е целта им. Нещо да ви напомня това? Още едни побъркани, които повтарят Карлос Кастанеда. Ще приведа откровенията на още няколко „побъркани“.

Препратка към древни източници, където се споменава за наличието на „рептилоподобни същества“, представители на чужда цивилизация, напомняща крокодили има в скандално известния учен Деникин в книгите му за извънземните цивилизации.

За „опашати богове“ пише още Херодот.

„След езерото Моерис, близо до Града на крокодилите, египтяните направили лабиринт. Аз лично го видях и нямам думи, за да опиша тези чудеса. Всичко, което някога са построили гърците, се губи пред величието на египетския лабиринт…. Подземната част не ни показаха, тъй като там са погребани царете и свещените крокодили на Египет… В центъра на това ръкотворно езеро се намира остров с две пирамиди. Казват, че подземната част е доста по-голяма от това, което е на повърхността. В тези пирамиди живеят египетските богове. По подземните тунели те изплуват в езерото и хората виждат през нощта как сияят люспестите им опашки на лунната светлина.“ Така можем да предположим, че в изкуственото езеро Моерис, близо до Града на крокодилите, живеели пришълци-амфибии, долетели на Земята от далечни звезди.

Гностиците за паразитите на съзнанието

В основата на изследването на гностичните учения лежат ръкописите от Наг Хамади. Джон Леш намира доста паралели с учението на Кастанеда и в частност с темата за „летачи“-те. Леш твърди, че учението на гностиците също съдържа описание на странни хищници, които те наричат Арчонси (или от гръцки Архонти). Текстовете от Наг Хамади ги описват като мрачни, призрачни, тъмни създания. Леш сравнява учението на толтеките с езотеричните школи на древна Европа, използващи апокрифните текстове на първите християни и намира следните сходства относно летачите:

Кастанеда:„хищниците са ни дали своето осъзнаване, което е станало нашето осъзнаване“.

Гностиците:Разумът на човешките същества е част от космичния интелект, имащ хищническа природа. Благодарение на проникването на Арчонсите разумът на хората е бил изкривен и дори напълно изместен от чуждо съзнание. Гностиците са предупреждавали, че Арчонсите са проникнали в човешката психика, макар че могат да ни въздействат и на физически план.

Около една пета от съхранените гностични материали описват извънземните Арчонси, мотивите им, методите им, тактиката им и т.н. Основната им сила била «моделиране, подмяна», т.е. виртуална реалност. Гностиците вярвали, че арчонсите са проникнали дълбоко в нашата генетична структура, гностическите съчинения говорят за това, че те чрез измама са ни заставили да повярваме в това, макар в действителност да не са били способни да нарушат геномния интелект, който въплъщаваме. Друга тяхна цел била да заставят хората да повярват, че в действителност те не съществуват, тъй като неосведомената тълпа се управлява по-лесно. Гностическите записи обяснявали космическия произход на хищните извънземни (от рептилоиден тип). Нашата планета Гея играе ключова роля за тяхното присъствие в нашето съзнание и живот. Арчонсите обитават менталните нива на завладените планетарни системи, т.е. финият план на нашата планета е под техния пълен контрол. Какво може да бъде по-лошо от невидимия враг, хранещ се с нашата енергия (енергията на душата) чрез финия план, изцяло поробил човешката цивилизация. Арчонсите станали девиантно отклонение в еволюцията на хората. Нашата задача е да го намерим и поправим. След това ние ще се присъединим към Гея (в някои източници – София), планетарната интелигентност, която произвежда арчонсите. Гностическите кодекси, намерени в Египет през 1945 година, откровено заявяват: тези хищни, чужди обекти проникват в умовете ни чрез духовните системи на вярванията. Тези системи, особено юдейските, християнските и ислямските програми за спасение, не са с човешки произход, но възникват в съзнанието ни във връзка с човешката дивиантност. Това „спасение“ е идеологически вирус с извънземен произход. Древните мъдреци, охраняващи Тайната, също са се противопоставяли на нахлуването на съзнанието на Арчонсите под формата на религиозни идеологии, които днес разкъсват човечеството по шевовете. Гностиците в борба с Арчонсите претърпели фиаско, което и допринесло за развитието на религиозните догмати и течения по цялата планета, а също и довело до загуба и/или изкривяване на древните знания. Арчонсите, по мнението на гностиците, били самозванци, които в съюз с лъжливия Бог-Творец (Демиург) Йехова работят против човечеството, представяйки се за Истинския Бог. Арчонсите са управници на инволюцията, ръководят уплътнението на материята и пропадането на съзнанието във все по-плътните слоеве, т.е. тяхната основна задача е деградацията на личността и цивилизацията като цяло. Това не е лошо и не е добро, това е част от Вселенския Механизъм, чиято цел е усъвършенстване на личността и издигането й във Висшестоящия Поток, а също и повишаване нивото на съзнание. Арчонсите непосредствено са заинтересовани да ни държат в полето на обитаване на Планетата Земя, и по мнението на гностиците ние сме в техен плен вече много хилядолетия.

Кундабуфера на Гурджиев

Този, който е добре запознат с творчеството на Кастанеда, ще намери много сходни идеи с учението на Георгий Гурджиев.

Тайнственият кавказец не подминава въпроса за паразитите на съзнанието. Една от основните идеи на неговото учение е понятието „кундабуфер“. „Кунда“ в превод от санскрит означава „тайнствен“. Но защо „буфер“? Мозъкът на човека условно може да се раздели на три съставляващи: „интуитивен ум“, „инстинктивен ум“ и „логически ум“. При отделните хора в зависимост от типа личност, се наблюдава преобладаване развитието на един от тези типове ум. Хармоничното функциониране на ума е залог за благополучието и преуспяването, както на конкретния човек, така и на отделните социални групи.

Взаимоотношението между разума, интуитивния и инстинктивния „ум“, драматично усложнява наличието на четвъртия „ум“, който се нарича „провокатор“, „изкусител“, или просто – „буферен ум“. В последните десетилетия физиолозите изяснили, че носителя на този „ум“ е неголямо образувание в мозъка между средния мозък и лобната част, явява се като някакъв „буфер“ между тях. Този „буфер“ имат само хората. Любопитното е, че особено развит е този буфер при криминалните елементи и различните видове злодеи: садисти, насилници, педофили. В Швеция вече правят операции за отделяне на този буферен мозък, разбира се, със съгласието на пациента, с цел унищожаване на престъпните наклонности. Но това ли е „чуждото устройство“, което почистил учителят Дон Хуан у Карлос Кастанеда, след което Кастанеда се учил отново да ходи?

Тази част на главния мозък била по някакъв начин „имплантирана“ в човека преди няколко хилядолетия и съдържа някакви специални програми за управление на поведението, насочени към ограниченото развитие на човека до полу-животинско ниво и препятстващо по-нататъшното му разумно развитие.

Всякакви случаи на „неразумно“ поведение на сякаш напълно разумен човек: упорство в порока, влечение към удовлетворяването на неестествени потребности, безпричинна жестокост и други подобни произлизат от „буферния ум“. Засега без отговор остава въпросът от кого и с каква цел е бил имплантиран „буферния ум“.

Филмът „Матрицата“

„Матрицата“ ни обкръжава отвсякъде. Дори сега тя е редом с нас. Ти я виждаш, когато гледаш през прозореца или включваш телевизора. Усещаш я, когато работиш, отиваш в църквата, когато си плащаш данъците. Един малък свят ти се навира в очите, за да се скрие истината, че си роб, Нео. Както и всички, ти по рождение си в окови, по рождение си в затвор, който не усещаш и не докосваш. В тъмница за разума… Ти изглеждаш така, както си свикнал да се виждаш. Това е ментална проекция на виртуалното „аз“. Какво е реалността и как да я определим? Целият набор от усещания – зрителни, осезателни, обонятелни – това са сигнали от рецепторите, електрически импулс, възприеман от мозъка… Светът съществува само във вид на невроинтерактивни модели, или Матрица. Вие всички живеете в света на бляновете… Добре дошли в пустинята – реалност… Матрицата – това е светът на бляновете, за да ни подчини. За да направи от нас само едни батерийки… Докато Матрицата съществува, ние няма да сме свободни… Ти трябва да помниш, че повечето хора не са готови да приемат реалността, а много са толкова отровени и така безнадеждно зависими от системата, че ще се бият за нея.“

Не ви ли напомня нещо монологът на Морфеус от филма „Матрицата“? Усещането е, че той е взет от известните обяснения на Дон Хуан към своя ученик Карлос Кастанеда по повод летачите от 10 глава на книгата „Активната страна на безкрайността“. Този, който е гледал „Матрицата“ по сценария на братя Уашовски, ще намерят еднозначна аналогия с учението на Карлос Кастанеда. Трудно е обаче да се обвинят авторите на „Матрицата“ в плагиатство. Фактът, че книгата и филмът излязоха практически едновременно, прекратява всеки опит да се отхвърлят очевидни паралели между тях, тъй като Уашовски няма как да са я прочели, работейки над сценария, а в предните книги не се съдържа нищо подобно, което би могло пряко да инспирира сценария на филма. Това, което имаме или ни се струва, че имаме са две тясно свързани версии на една и съща истина – истина толкова неприятна за осъзнаване, че средният човек вижда само научно-фантастичен сюжет на Холивуд.

При Карлос Кастанеда Дон Хуан представя на своя ученик „темата на темите“ за магьосниците: тъмна хищна сила, която е поробила човечеството, правейки от него източник на храна.

Когато Дон Хуан обявява това на Карлос Кастанеда като „енергиен факт“, Карлос реагира подобно на Нео на нелогичното откровение на Морфеус. „Не, не, това е абсурдно… Това, което казваш, е чудовищно. Това просто не може да бъде истина“.

Това, което обяснява Дон Хуан по своята същност е идентично с концепцията на Матрицата при Уашовски: хомогенна, включваща в себе си всичко, но напълно лъжлива програма-реалност, наложена отвън на човечеството като средство за управление в процеса на отнемане на неговата жизнена енергия. И в психо-мита на Уашовски, и в окултните откровения на Карлос Кастанеда е представена една и съща непоносима мисъл за това, че човешката култура, реалност и дори самата природа са не нещо друго, а коварна симулация, създадена с цел измама и за да ни принуждава да отстъпваме на този разум, с който ние иначе бихме се борили на живот и на смърт, вместо да му служим.

Лично за мен самата програма „Матрица“ се асоциира с дон-хуановския тонал. Във филма програмата „Матрица“ създава у всички хора илюзорност за околния свят. При Карлос Кастанеда тоналът е фактически също програма, обработваща всички външни сигнали в понятни за човека образи. Човекът осъзнава околния свят и разбира другите хора само благодарение на т.н. „инвентаризационен списък“ – вътрешен тълковен речник, където той на всяко явление и предмет намира съществуваща дума, чрез която и става осмислянето.

Разликата е само в това, че във филма „Матрицата“ всичко е само фантастика, „летачите“ – поробители – са само машини-роботи. Кастанеда твърди, че целият ни живот е само сън, показван ни от „летачите“, а истинската реалност се заключава в това, че цялото човечество е само удобен източник на захранване за тези твари. Във филма много силно е показан именно този момент, когато Нео се събужда от сън и осъзнава, че се намира в гробница. Мощно и сурово е показана картината на милионите гробници, където спят хора, включени към безброй проводници за източване на енергия, от раждането до смъртта, наблюдаващи съновиденията като реален живот. Дали за това са говорели индийците във ведическите писания споменавайки за вечната „майя“, омагьосваща умовете на хората с илюзорността на света, а душите със страдания от създаденото от нея „его“ и говорейки за нашия живот като съня на Брахма.

Според Дон Хуан „летачите“ се хранят не с телесна енергия (както във филма), а по-скоро с „ореола на съзнанието“, който ни прави хора. Те погълват напълно това излъчване, оставяйки ни само толкова, колкото да останем живи. Този остатък съзнание е тяхната инсталация, или мозъка на „летача“, който се върти в кръг около егоманията и заетостта със самия себе си, особено с безопасността, комфорта, храната и други материални нужди (успоредно с мозъка на летача).

И Дон Хуан, и Морфеус твърдят, че хората колективно (макар и непреднамерено) са сключили споразумение с хищника и затова са станали част от неговата тъмна самоубийствена програма. Царството на Матрицата, „летящият“ интелект е така всеобемен и безспорен, че за повечето от нас е невъзможно дори и да се замислят за нашето положение, а камо ли да застанат срещу него. Доколкото ние не управляваме собствените си мисли, то само докато в нас се получи вътрешна информация за наличието на хищник/Матрицата, то тя незабавно се отмива от потока противоположни мисли, внушени от разума на Матрицата. Затова единственото средство за поява на такова знание на съзнателно ниво (като книгите от типа на Карлос Кастанеда) са фантастиката и книгите и филмите на ужасите. Така на хората се дава шанс да погледнат истинската природа на своето положение. От друга страна, възможността за сваляне на тиранията на този хищник/Матрица е дадена на всички.

Матрицата е нещо като матка, от която можем като съзнателни индивиди да излезем, за да наследим истинската си съдба – извън илюзиите и без лъжи. Истината, колкото и зловеща да е, съществува за това да ни направи свободни.

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/polezenpat/1579-abs-zlo
« Последна редакция: Октомври 14, 2017, 09:49:16 pm от Веско »

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #1 -: Октомври 14, 2017, 08:10:33 pm »
„Розата на Света“ от Даниил Андреев

„Розата на Света“ е най-известния труд на руския мистик поет Даниил Андреев. В книгата систематично е изложено оригиналното му религиозно-философско учение. По думите на автора, източник на учението бил поток от озарения, посещаващи го през целия му живот, но особено ясни и чести – по време на задържането му във Владимировския затвор, а също и беседите с „приятели по сърце“, които по думите на Андреев, той не е можел да възприема зрително, но чиито гласове слушал и чието присъствие усещал. Андреев започнал да пише „Розата на Света“ във Владимировския затвор и завършил книгата след освобождаването му през октомври 1958 година.

Не мога да не спомена за паразитите на съзнанието, указани в знаменития труд на Даниил Андреев „Розата на Света“. Той е нарекъл своето произведение труд по метаистория на човечеството. Андреев твърди, че целия ни живот, животът на нашето общество, а и на цялото човечество – е само груби видими за нас проявления на по-дълбоки процеси, произлизащи извън пределите на нашето осъзнаване. Цялата книга „Розата на Света“ е опит да се погледне в тези невидими процеси, определящи нашите съдби. Андреев разгръща пред читателите обемната картина на борбата между силите на светлината и тъмнината, чиято арена е човекът. Освен описанието на много от сферите на ада, Д. Андреев описва и тварите на тъмния невидим свят. Много твари по своята същност са нищо повече от паразите на съзнанието. Писателят описва различните видове енергийни излъчвания и прави класификация на паразитите – какъв вид човешко излъчване от какъв вид твар се използва. Например:

ейфос – енергийно излъчване на похот от хората и животните;

шавва – фино материално излъчване от човешката психика, свързано с „патриотични“ чувства;

гаввах – универсална храна за всички паразити, излъчвана от човешката болка и страдание.

Д. Андреев казва, че излъчванията от тип гаввах се получават при кръвополития и низходящо умиране и са универсалната храна за паразитите на съзнанието. Нито една война, нито едно дори незначително кръвополитие не става без участието на паразитите, провокиращи хората към конфликти. Още в сталинския затвор Д. Андреев предсказва прословутата „сексуална революция“ и предрича бъдещото измиране на човечеството не в резултат на серия от катаклизми, а като следствие на деградация на човечеството от сексуална разпуснатост. Лично аз виждам огромната машина на порноидустрията като добре настроен механизъм за избиване на ейфос, националистическите психози – като средство за избиване от хората на шавва, храна за уицраорите (демоните на великодържавническите наклонности). Сълзливите сериали и предавания избиват фино излъчване на самосъжаление; сцените на насилие, „екшъните“ – енергия на злоба и ярост; филмите на ужасите, трилърите – енергия на страх, така обожавана от „неорганичните“. Всичко е поставено на един огромен конвейер за избиване от човека на енергия, целият ни живот е огромна фабрика за производство на тази енергия, а ние, хората сме производствения материал.

Авесалом Подводни

Книгата на този автор е ценна с това, че той подробно описва ситуациите, създавани от паразитите на съзнанието за изсмукване на енергия. Самият автор отбелязва, че има голямо множество паразити, но условно ги е разделил на седем най-характерни, класифицирайки ги по начина и вида на енергиен вампиризъм. Цялата тази седморка се намира на фино ниво (той така ги и нарича „фината седморка“) и е невидима за човека. Например „черният човек на агресията“ се изявява като провокатор на агресията, злобата и страха пред околния свят. „Драконът на Личното Самоутвърждаване“ отглежда и се грижи за „егоизма“ на човека, който според будистката философия е главният виновник за страданията му. Кастанеда би го назовал драконът, който създава „чувство за особена важност“, „Аз-образ“, причина за безкрайна „индулгенция“ (превъртане в мислите на енергийни-опустошителни събития от миналото и възможното бъдеще). Именно тези „изобретения на дракона“ избиват основната маса енергия от човека в ежедневния му живот. Списъкът на паразитите може да се продължи.

Подводни казва (както и създателят на ДЕИР Верещагин), че оттичането на енергия от човека става през т.н. „чакри“, струпвания на енергийните канали на човека. Всеки паразит си изкарва прехраната от определена любима му чакра. Карлос Кастанеда твърди, че оттичането на енергия към паразитите става от главата, гръдната клетка и корема, където и впрочем са разположени основните чакри на човека. Съща както и „Касиопеанците“ Подводни твърди, че паразитите са само средства, инструменти, роботи за инволтация (на информационно-енергийния поток) на своя създател, опстаса Гагтунгра (грубо казано, местния Луцифер според Андреев).

Антонио Менегети. „Да си спомним всичко“

Основателят на онтопсихологията – популярният италиански учен Антонио Менегети бил един от тези, които в 90-те години гръмко завил за някаква матрица, „намираща се във всеки от нас“. Той описал възприятието на човека като „работа по наблюдение на отклонението“, влияеща на ценностите ни, морала, поведението и дори смъртта. Защо не кастанедовския „балон на възприятието“ и „тонал“?

Менегети твърди, че последните няколко десетки хилядолетия ние се намираме под гнета на чужд разум, като по-рано, преди появата на Земята на тези извънземни паразити, човекът е бил свободен от вредните матрици, сам си е създавал приоритетите и сам е вземал решенията си. Именно придошлите представители на други култури и цивилизации са „прикрепили“ към земляните кода на базовите ценности, изработили са човешкия морал, нравствените критерии. За да се освободим от влиянието на паразитите, според думите на италианския учен, трябва „да си спомним всичко“.

„Рептилния мозък“ на Дейвид Айк

Сходно мнение за ограниченото възприятие на околния свят, но с други термини, е изказал и Дейвид Айк. Понятието тонал той заменил с т.н. вложена програма на „холографното възприятие“, изкривяващо до неузнаваемост околния свят. От гледна точка на възприятието, то показва изкривено само много малка област от света.

При Айк паразитите на съзнанието са т.н. „рептилии“, извънземна раса с рептилна структура, която управлява човешката раса от незнайни времена. Смесването на съзнанието на човека с извънземните паразити Айк описва като изменение на структурата на човешкото ДНК, добавянето в нея на рептилни структури. Вместо гурджиевския „кундабуфер“ тук имаме т.н. „рептилен мозък“, същият този „трети мозък“, вместен между първия и втория „мозък“, т.е. между дясното и лявото полукълбо. Целта на внедреното в мозъка на човека чрез рептилната съставяща на ДНК е наличието на канал, по който да върви оттичането на енергията към паразита. Видът на енергията е съвършено същият като този при упоменатите вече автори - излъчване на страх, потиснатост, злоба и агресия, отрицателни емоции.

Споразумение на жертвите с паразитите на съзнанието

Ето какво пише Енмеркар в статията си „Споразумение с хищниците“:

„… никоя личност няма съзнателно да отдаде част от своите ресурси на паразитите, затова задачата на последния е да го пороби тихо и незабележимо и да внуши на индивида на първо място фалшиво чувство за сигурност, а на второ – да наложи умишлено неефективно поведение, заставящо го да разсейва големи количества енергия.

Работата над този Паразит започва от самото раждане на съществото, приучвайки го да бъде жертва, стъпка по стъпка да сключва с него споразумения, противоречащи на интереса му, но показвани като полезни. Доколкото Паразитите са завладели общественото съзнание отдавна и сериозно, то такава стратегия е масова и всеобща и съществото се научава да бъде жертва не само под влияние на своя Паразит, но и виждайки примера на обкръжаващите го други жертви.

При това Паразитът използва две стратегии за заробване: от една страна, той изкривява възприятието по пътя на подхвърляне на лъжливи концепции, а от друга – заставя съзнанието доброволно да избира неефективни модели на поведение.

Съзнанието само се ограничава, само отива в задънена улица и Паразитът само трябва изкусно да го подкарва както пастирът на слона заставя огромното животно да се подчинява на волята му.

Съзнанието се съгласява да бъде жертва. В основата на споразумението стои Законът на жертвата, едно от извращенията на Паразитите: на съзнанието се внушава мисълта за неговата слабост. Всеки път, когато съзнанието се отказва от борбата, то предава част от себе си на Паразита. Паразитът преувеличава своята сила и внушава на съзнанието, че е безполезно да се бори и по-добре е да се предаде доброволно… паразитът ни предлага да смятаме за реалност това, което не е и ние се съгласяваме с това. Очевидно е, че колкото повече човек поддържа едно или друго описание, толкова по-трудно е за него да го преодолее“

Предложената от Енмеркар борба с паразитите на съзнанието от кастанедовска гледна точка се свежда до ежедневен сталкинг. Именно при него се прекъсват пътищата, наложените от паразитите шаблони на възприятие и следването на лъжливи ценности. Сталкерът сам определя какъв начин на описание на света да избере днес, разбирайки неговата условност и илюзорност.

Борба с паразитите на съзнанието

Как да се борим с паразитите и можем ли да се избавим от тях?

В пост-кастанедовските форуми Cleargreen последователи на Карлос Кастанеда твърдят, че с особени усилия е напълно възможно да се избавиш от „летачите“. Те твърдят, че поради големия избор на „летачите“ на своя жертва от огромното човешко стадо, има не лош шанс да се измъкнеш незабелязано. Но така ли е? Напомням, че Карлос Кастанеда, избавяйки се от „летачите“ се учил като дете отново да ходи. Такава процедура са принудени да преминат и останалите. От приведения факт може да си представим до каква степен човек е подчинен на паразитите. Учителят Вадим Садов е автор на книгата „Смъртоносни сънища за силата“, в която Сид твърди, че съзнанието на паразита е смесено със съзнанието на човека, както тинята и пясъка на брега на реката. Избавилият се от паразитите човек, фактически се избавя от всичко човешко. Може да се каже, че той ще престане да бъде човек и ще се превърне в друга същност. Писателят-фантаст Колинз, автор на споменатия вече роман „Паразитите на съзнанието“ показва главните герои, избавили се от влиянието на паразитите на съзнанието като хора, придобили небивала мощ и сиддхи, т.е. свръхспособности. В реалността такива хора ще станат социални аутсайдери в обществото, което всъщност е построено от паразитите. Карлос Кастанеда описва магове, блокирали „летачите“, като превърнали се в самотни воини. Самотата на мага, изхвърлен зад борда на обикновения човешки живот е много ярко показана в разказа на Дон Хенаро в книгата на Кастанеда „Пътуване към Икстлан“. Всички хора за Дон Хенаро, фактически, се превърнали в черни магове. Каквито и били по принцип. За същото говори и учителят на Кастанеда Дон Хуан. Но все пак маговете в книгите на Кастанеда са намерили начин за контакт с хората и обществото посредством т.н. „контролируема глупост“. Те знаят каква игра играят хората под названието „живот“ и когато трябва им помагат като се включват в тази игра.

Ето какво казва Дон Хуан за начина за борба с „летачите“:

„Всичко, което остава на хората – това е дисциплина. Само дисциплината е способна да отпъди егото (т.е. „летача“).. Магьосниците разбират под дисциплина способността спокойно да се противопоставяш на неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в нашите планове. Магьосниците казват, че дисциплината прави бляскава обвивката на съзнанието, която не е вкусна на летача. В резултат хищниците са объркани. Невъзможността да се консумира тази бляскаща обвивка на съзнанието, както ми се струва, се оказва извън тяхното разбиране. В такъв случай на тях не им остава нищо друго, освен да се откажат от своето гнусно занятие.“

Лично аз под дисциплината на Дон Хуан разбирам контрол на съзнанието си. Хората, фактически спят зимен сън и напомнят „зомбита“, изпълняващи действия според своя ограничен набор от модели на чувствата, стремежите и преживяванията. Нали за същото говореше Гурджиев, твърдейки, че ние всички спим и сме „механични хора“. По-често обръщайте внимание на своите мисли и чувства. Ако във вас е възникнал изблик на ярост, ревност или завист, проследете източника и ще намерите невидимия кукловод. Помнете, че потока на „вашите“ мисли – не са ваши мисли, а нашепванията на паразита. В много религиозни и езотерични учения разумът, разсъдъкът се показват като „изобретение на дявола“. По-рано човекът се е ръководел от интуицията си за получаване на знания и вземане на решения. Но „изобретението на дявола“ изместило интуицията от съзнанието. За да се избави от съсипващи съмнения, Дон Хуан предлага „да бъдем отговорни за всяко прието решение“: да приемем решение и да се борим за осъществяването му, сякаш това е „последната битка на земята“. Да се споменат всички средства за борба с паразитите е все едно да се напише един обемен труд. Но вече има не малко информация за борбата с паразитите. Например, книгите на Карлос Кастанеда. Фактически цялата система на „сталкинга“ на Кастанеда е богат арсенал за борба с влиянието на паразитите. Да водиш живот на воина – значи да се избавиш от паразитите на съзнанието.

Ето какво казва за паразитите на съзнанието авторът на сайта Електромагнитните полета на човека: „… странници смучат енергия. Това означава, че планетата е била подложена на нападение на Чума от нов тип и е обявена за „Чумава планета“. Източниците на заразата са електромагнитни създания от извънземен произход, които … използват биологични електромагнитни излъчвания с широк спектър за поробване и унищожаване на хората.

Сложността е в това, че тези електромагнитни създания използват високите технологии и паразитират върху хората и животните и те са невидими“. „Странникът от електромагнитен тип може напълно да замести душата на човека в човешкото тяло или да я потиска с присъствието си. Такива хора са напълно Странници или Чумави“.

По този начин, този паразитизъм не е универсален, а избирателен и с помощта на „избрани чумави“ върви поробване на останалото население. Авторът дори предлага тест на Мулдашев за определяне степента на заразата.

Астралните същности управляват съзнанието ни

Според списанието „SA Scientific Journal“, група учени от Университета в Кейптаун направила сензационно откритие. Били получени доказателства за това, че съзнанието ни е управлявано от астрални същности! Значението на това откритие е толкова голямо, че всички изследвания свързани с изучаването на това въздействие, не само били засекретени, но и били предприети опити, да се изземат по-рано появилите се публикации с информация за тези изследвания!

На широката общественост отдавна е известен метода на съпрузите Кирлиан, които за първи път правят снимки на полето, обкръжаващо биологични обекти. Изследователите, занимаващи се с изучаването на паранормалните явления, асоциират тези полета с аурата на обектите.

В различните издания, започвайки от научно-популярните, до сериозните научни трудове, може да се намерят много снимки на тези полета, получени от усъвършенствания метод на Кирлиан, позволяващи да се наблюдава динамиката на тези полета. Има достатъчно много сериозни разработки, потвърждаващи корелацията на динамиката на тези полета с психо-физиологическото състояние на човека.

Научен колектив от Университета в Кейптаун, Южна Африка, в който участвали известни учени с многогодишен опит в изследванията на паранормални явления, в това число и в методите на фиксация на аурата, начело с доктора по философия Нгинга Тобаго, известен в научния свят със своите изследвания, извършил обрат в осъзнаването на значимостта на тези полета в живота на човека.

Разработените от учените методи на изследвания и изобретения от тях прибор (патент на САЩ, № US 5,253,984 B1), позволили не само да се регистрира динамиката в аурата на биологичните обекти, но и въз основа на проведените експерименти да се направи откритие, което едва ли ще остане незабелязано от широката световна общественост. Изследванията все още продължават, но вече повече от тях са засекретени във връзка с това, че позволяват да се направят сензационни изводи в оценката на поведенческите особености на хората. Обаче някои резултати от изследванията на тази група учени станали достояние – просто било невъзможно да се скрият. Работата е там, че при изпробването на методите и прибора, разработени от учените, в първите етапи от изследванията, участвали големи групи хора, от които било невъзможно да се скрие информацията за резултатите от експеримента. Получените резултати свидетелстват за това, че има пряка връзка между т.н. астрални същности и човека.

Започвайки изследванията си преди няколко години и получавайки обнадеждаващи резултати, те решили да усъвършенстват методите на своите изследвания, което и довело до потресаващи за научната общественост открития. Били получени данни, потвърждаващи непосредственото взаимодействие на астралните същности с аурата на човека! По-детайлни изследвания на динамиката на тези обекти и тяхното взаимодействие позволили да се получат определени закономерности в тяхното поведение и връзката им с хората. По-нататъшните изследвания показали, че полетата обозначаващи астрала, имат променлива интензивност. В началото изследователите отнесли това към статистическите флуктуации. Обаче детайлните изследвания показали, че тези флуктуации корелират с хармоничните съставящи на модулирания сигнал. Анализът на тези флуктуации с помощта на мощен компютър по специално разработен алгоритъм, дал съвършено неочаквани резултати. Оказало се, че тези флуктуации корелират с биоелектромагнитната активност на мозъка на човека, с който същностите взаимодействат.

Обяснявайки тези корелации, учените твърдят, че им се удало да фиксират етапите на „проникване“ на астрала в аурата на обекта. От резултатите от изследванията следва, че в началните етапи на „проникване“ астралът синхронизира своите вътрешни ритми с ритъма на „жертвата“ и по този начин получава достъп до аурата на „жертвата“ След проникването в „жертвата“, става пренастройка на вътрешните ритми на „жертвата“ под въздействието на астрала.

Комплексните изследвания, с привлечени специалисти психолози и психоаналитици, показали твърда корелация между тези флуктуации и психофизиологическите реакции на хората, участващи в експериментите. Освен това, били получени такива резултати от това въздействие, че работата на тези групи учени веднага била засекретена. Обаче все пак някаква информация, получена на ранните етапи от изследванията, позволява да се направят определени изводи:

Оказва се, че астралните същности може да се разделят на два ярко изразени типа. Учените условно ги обозначили като „черни“ и „чисти“. Самите названия са говорящи и характеризират тези обекти. Те се отличават помежду си както с интензивността и спектралния състав на излъчване, така и с динамичните си характеристики. Въздействието на тези същности върху хората е също различно.

„Черните“ същности например, проявяват постоянна активност в „опитите за проникване“ в аурата на човека

Като правило, „чистите“ същности не проявяват такава активност.

Получените корелации между активността на „черните“ същности и психофизиологическото състояние на хората също показва тяхната различна степен на въздействие върху хората от тази на „чистите“ същности. Като правило, такова въздействие предизвиква с нищо необоснована агресия у хората, която не е адекватна на ситуацията.

Въз основа на проведените експерименти станало съвсем очевидно, че много хора се намират под постоянното непосредствено въздействие на тези същности!

Информация, получена в хода на експериментите, свидетелствала също за това, че се наблюдава твърда зависимост между устойчивостта на психофизиологическото състояние на човека и „чистотата“ на неговата аура, а също доколко е изложена на „проникване“ в нея. Устойчивостта на психофизиологическото състояние се е определяло по ред медицински и психологически тестове, по реакцията на определени специално създадени ситуации. За потвърждаване или опровергаване на тези изводи, били проведени статистически изследвания на големи групи хора. В тези изследвания взели участие различни категории хора – от затворници до политици и безнесмени, събрали се да обсъждат едни или други въпроси. За да се обезпечи чистота на експериментите се изисквало пълно неведение на изследваните хора и затова групата на изследователите била представена като група кореспонденти, взимащи интервю от участниците в експеримента. Необходима била и апаратура, но тя била представена като апаратура на снимачната група. Въпросите, които се задавали на изследваната група хора били подготвени по специален начин от група психолози за получаване на адекватни поведенчески реакции. В частност, такива изследвания били проведени и на срещата на високо равнище по въпросите на устойчиво развитие, през 2002 година в Йоханесбург.

От резултатите от изследванията бил направен извода:

Практически всички политици и безнесмени, събрали се на срещата в Йоханесбург, били „ЗАРАЗЕНИ“!

Резултатите от тези изследвания потресоха учените! Оказало се, че най-много „черни“ същности с частично или пълно проникване в аурата, били зафиксирани в групите на политиците и бизнесмените! Броя на „заразените“ с „черни“ същности сред политиците и бизнесмените се оказали в пъти повече от тези на групата на затворниците! Може би, информацията за предстоящите изследвания се е промъкнала и станала известна на някои високопоставени лица, и затова, те, изтъквайки политически причини, предпочели да не присъстват на тази среща?!

Освен това били проведени изследвания върху „заразяване“ с астрали на много политици от най-висок ранг от различни страни на света. Резултатите се оказали угнетяващи.

По този начин, статистическите изследвания потвърдили изводите на учените за това, че огромен брой хора, особено политици и бизнесмени, са под постоянното въздействие на „черния“ астрал, контролиращ тяхното съзнание и поведение! Затова, често се вижда как действията на политиците често се оказват неадекватни на политическите и икономическите ситуации в света.

Източник: http://paranormal-news.ru/blog/absoljutnoe_zlo_ili_parazity_soznanija/2014-06-15-1312

Превод от руски Таня Темелкова
http://apocryphal-academy.com/index.php?action=post;topic=305.0;last_msg=1002



Mercury

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #2 -: Октомври 15, 2017, 11:58:25 am »
В Алтернативния форум също дискутирахме тази тема. Може и да сте видели вече за какво става въпрос там, но ще се осмеля да сложа линкове и тук. Става въпрос за един човек, който се казва Калоджеро Грифази и посредством регресивна хипноза помага на хората да се изчистят от паразитите. С един съфорумник направихме преводи на някои от сеансите, към които имахме най-голям интерес. Информацията дадена от различните хора под хипноза доста си прилича.
https://drive.google.com/file/d/0BzN7vMq_-6L2RXN4WkZHUHVGcFU/view?usp=sharing
https://drive.google.com/file/d/0BzN7vMq_-6L2VTlXVFhYbkMyclU/view?usp=sharing
https://drive.google.com/file/d/0BzN7vMq_-6L2dV9PTnJDdF9xNEE/view?usp=sharing


kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #3 -: Октомври 16, 2017, 12:44:32 am »
Не съм и предполагал, че ще проявя писмено поведение като Ламбда, но като знам колко малко знам и ,,виждам'' че в поста на Веско има съвсем друг смисъл се питам що не четат хората.
   При самото четене / не отричам, че киното и телевизията също са носители на информация, но до каква степен манипулираща всеки тук би трябвало да си е отговорил/ добиваме/се докосваме до модели на осмисляне и възприемане. Лично наша отговорност е да формираме ,,сито'' за постъпващата информация, поради простата причина че това може да премодулира парадигмата на собствените ни убеждения. И то негативно спрямо евентуалния стремеж към ред, спокойствие или най-общо баланс. Това се случва когато в основата на всичко стои страхът. Доста време съм смятал, че обратната страна на любовта е омразата, но не е. Когато имаш някакви съмнения е нужно първо на себе си да зададеш въпроса. Скоро при малко по-голяма от обикновената доза внимание отговора си идва под някаква форма. И хоп потвърди ми се схващането, че опозита на любовта е страха. Само че си направих труда да прочета качената в Библиотеката презентация на Марк Пасио и даже ще си позволя да покажа в схематичен вид какво имам предвид https://drive.google.com/file/d/0BwcveiwoIxepODBYUEhfQnRLbGc/view?usp=drivesdk

   Няма как при отдаване на личната си енергия към генериращата полярност на страха да очакваш да имаш себеосъзнаване и устойчивост на манипулиране. Не твърдя че трябва всички да се обичаме /макар че при груповия секс винаги можеш да скатаеш/. Просто под любов се разбира друго нещо, а не смисъла на тази дума в съвременното общество.
   А какво друго, ако не страх може да генерира отдаването на причината за вътрешния ни емоционален дисбаланс на външни фактори. Най-вече страх от поемане на отговорност. След като някъде споменахме за Аз-а на цялостната личност ето и самото развитие на тази концепция https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Аз-концепция . Ето пък и една друга причина за възникването на такива ,,трудове'' като цитираната от Веско статия от спиралата пък там е от некъв руски сайт https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Когнитивен_дисонанс Все пак няма кой друг да ни е виновен за това, че оставяме собствените ни страхове да прожектират какви ли не идиотщини във въображението ни, които пък росле дори да разпространяваме като достоверни истории в стил ,,звездите ми го говорят''. Всеки може за 3к долара да иде до амазония да си направи аяухаска церемония и да си ,,види'' съдбата или ,,пейоте парти'' в Перу. Пък в зависимост от страховете си, функция на които са психологическите комплекси да реши, че е световен автор както е Айк. Най-големият авторитет за нас сме самите ние. Обаче е хубаво и да има желание да се излезне от ,,калъпа'' на общото, но не и да се прелива от пусто в празно. Иначе Ламбда спомена някъде, че много лесво се създават масови психози. Дори качи и линк към книгата на Г.Льобон ,,Психология на тълпите''. Ако пък някой се замисли аджаба Вадим Зееланд дали това е имал като идея в теорията му за Трансърфинга на реалността може не само да прочете едноименната книга ами и да разбере, че човека си ъпгрейдва личността и вече има доста други книги след цитираната по-горе. Пък за ,,мая''-та и формирането на илюзията Аз, неговата оперираща основа - егото може да се прегледа книгата на квантовия физик Амит Госвами ,,Самоосъзнаващата се вселена''. Пък ако на някой останал неповлечен от неистовото желание да стои в комфорта на топлината на стадото и се е замислил аджаба бе що всички ченълинги са некви прекалено прости та чак еднотипни - ами не са. Има и такива като този с Елан, в които имаш допирателна с друг мисловен модел с параметри недвусмислено водещи до извода че това определено е извънземен разум, а не генериран във военна лаборатория текст :)




kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #4 -: Октомври 16, 2017, 01:00:50 am »
By the way ...
  В руския колективен манталитет просто ми прави впечатление колко много много страх от световен катаклизъм има, който на индивидуално ниво често избива на тревоги за откраднатата свобода, за външния контрол на съзнанието и множество други, което може да се проследи в метериалите в нетя. Но пък малко хора се интересуват, че баланса им в колективното идва в лицето на множество разработени практики - космоенергетика, синергоетика, рейки... Понякога личният избор на другите е нелогичен.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #5 -: Октомври 18, 2017, 03:21:31 pm »
Тъй като след прегледа на предните ми постове осъзнах, че има нужда от малка аргументация на позицията ми, за да изчистя евентулно грешното впечатление за налагане на личната ми позиция, ще добавя леки нотки допълващи личното ми мнение
 1. По отношение на визуализирането на сенките или ,,летачите''. На по-повърхностно смислово ниво това е просто по-особен поглед върху мисъл формите на собствените ни страхове, които бидейки част от енергийно/мисловният ни поток, започнал програмирането си още от самото ни раждане, някой хора с по-сензитивен характер биха могли да ги ,,виждат'' като сенки. На по-дълбоко смислово ниво - при евентуално развит усет за колективното несъзнавано, тези сенки биха могли да са отражение на интуитивното ,,виждане'' на навлизането на архетипа на ,,Сянката'' или пък и на по-сложните за асимилиране поне за мен архетипи на ,,Анимата'' и ,,Анимуса'' /ако приемем работата на К.Г.Юнг/. Все пак спускащата се ,,сянка'' върху земите я има не само при индианците, но и при даоистите в предкомунистически Китай. А последващите събития в техните общества, които агресивно налагат нов външен на предишния манталитет са добре известни.
2.  По отношение на множиството описани в статията ,,енергийни паразити''. Общият модел, който лично аз намирам и споделям с уговорката че е лично мое, желателно-ненатрапчиво мнение, е за множество вариации на тема ,,Да дадем други имена на страховете, които сме изтласкали в полето на личното несъзнавано''. Много ясно, че това е реакция на дълбоките страхове, предизвикващи субективното усещане за точене на енергия, безизходица, обреченост и т.н., които на по-дълбоко ниво са предизвикани от чувствата на гняв и тъга, следствие на нереализирани желания или развитие на събитията в разрез със схващането за ,,правилност''. Това лесно може да се проследи след запознаване с основите на теорията за личността/ има в нетя достатъчно статии/. От тук нататък е индивидуален проблем как всеки за себе си ще ,,пречупи'' тази информация през собствената си морално-цценностна система, която да не забравяме че е функция на индивидуалното ни програмиране още от раждането и се изразява от ,,попитото'' от семейната и обществената среда, както и генетичната обусловеност /последното, ако примете труда на Брус Липтън - ,,Биология на убежденията'', също не е константно :)/. С оглед на гореизложеното и това че съм възпитаван, когато мога да помагам / в случая смятам, че е субективно поднесена информацията и носи допълнителни заблуди за това ми се активира вродения т.е. програмирания инстинкт да помагам/ си позволих да споделя мнението си по въпроса. Ясно осъзнавам възможната реакция ,,Глей го па тоя кво се прави на поучаващ'' , но рискувам щото винаги има и друга гледна точка върху нещата. А тази която споделям, поне на мен лично ми е помогнала да погледна от друг ракурс случващото се около мен, нямащ нищо общо със субективното чувство за страх. Не казвам че не е правилно, а че може да се приеме и по ,,друг'' начин. От тази перспектива възниква и възмущението ми спрямо начина на поднасяне на информоцията в статията и последващите ми думи. Иронията е че вербалното и писменото пренасяне на този тип информация разраства инфектирането на обществения мисловен модел с такива внушения, което като модел повтаря поведението на вирус. А вирусът както знаем е паразит. И ние си говорим за енергийни паразити :))))))).
За да довърша т.2 ще спомена, че в този общ модел се вписват и всички ,,предписания за справяне,'' от различните цитирани автори. Най-общо те се изразяват в самодисциплината. Обаче тази дисциплина се предшества от осъзнаването, че проблемът е първо вътрешен и после външен. Веско в типичния си завоалиран стил го загатва в цитата от надгробната плоча на някакъв архиепископ в темата за Дзен притчите и поучителните истории. Ала проследяването на тези послания изисква нелинеен похват за формиране на линейно възприемане. Т.е. цъкайте си по темите бре хора. Фокусирайте върху нещо, което интуицията ви насочва. Не се концентрирайте върху запаметяването. После си цъкайте някъде другаде по темата или темите. Оставете интуицията да ви води. Нищо в съзнателния ни живот не се губи като информация. Просто това, което е преминало недетектнато покрай съзнателното е складирано в несъзнателното. Дали като ,,прозрение'' в будно състояние, дали като сън интуицията ще го възпроизведе. Остава обаче личния избор как ще го възприемете. От гледна точка на страха от непознатото или като нещо ново и вдъхновяващо. Все  пак събитията нямат емоционален заряд - творческият импулс в нас дава емоционалната оценка на нещата. Така едни могат да ,,виждат'' сенки, а други лични комплекси. Наскоро прочетох, че мъдростта не е да разкриеш собствения си ум, а да докараш другия до прага на неговия ум. Така че който както иска да си възприема реалните събития, но личен избор е дали ще изживяваш пореднитестрахове или ще погледнеш на тях като опитност.
3. То за тия 4 часа писане power-а отиде на мин./ волумето на макс :)))/, че просто нямам възможността по-детайлно да се аргументирам за егрегорите или ,,махалата'' на Зееланд и как тези виртуални енергийно- мисловни ''балони'' или ,,тонали'' ги зареждаме с енергията на мисъл-формите, които генерираме и после предизвикват съответните събития. Показателни са мисловните експерименти с групи от медитиращи и статистическото изследване на развитието на ситуацията, ако щете дори поговорката ,,Всеки народ си заслужава управляващите''.


П.П. точно след като Ламбда ми предложи да прегледам съдържанието на ,,алтернативния'' форум второто на което се натъкнах беше ,,сеанс'' на Калоджеро Грифази. Показах го на една приятелка и останах ,,потресен'' че и тя прави същото. Хорааа започнете да се осъзнавате и ще видите, че такива като горецитирания в България също има. Но се доверете на тези, които няма да ви излъжат че на тях се дължи това, което ще последва. Всичко е продукт на вашите ИСКРЕНИ желания /вкл. и най-вече несъзнаваните, а там е добре да няма страх/. Т.е. всичко е въпрос на канализирането на собствената ви енергия. А както е споменавано във форума Злото е да си заблуден за собствената си стойност, демек да си държан в невежество за собственият си енергиен потенциал. А тъненето в това състояние на невежество за съжаление си е резултат на личен избор. В повечето случаи неосъзнат, но това не е от неведомост.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #6 -: Октомври 19, 2017, 11:06:28 pm »

И един съвет към тези като мен, които те първа се сблъскват с по-дълбоката страна на нещата. След като обърнете взора си към вас и започнете да осъзнавате собствените си страхове не бързайте да искате повече. Потърсете какво значи инфлация на егото. И се замислете върху една стара мюсюлманска поговорка -,,Когато сочиш човек, останалите пръсти сочат към теб''. А тъпрпението и мащабът на желанието е добре да са обратнопропорционални :) Тъй като има една история:
Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня.
Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
– Той свети.
Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
– Той изгаря.
Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #7 -: Октомври 20, 2017, 06:02:29 pm »
Тъй като не за първи път споменавам инфлацията на егото ето една статия, която на мен ми беше полезна
http://espirited.com/инфлация-на-егото-2/
Разбира се не препоръчвам прочитането на книгата на Коли/аз лично не я дочетох/
А като поздрав към заинтересованите /дано Пеньопеневите теменуги не ви стреснат-прочетете и ,,непознатото'' второ четиристишие/
https://www.bgjargon.com/word/meaning/Когато%20цъфнат%20теменугите

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #8 -: Декември 05, 2017, 01:29:25 am »
С оглед на темата, а и честно да си призная личната ми симпатия към личността на Харалан Александров и нивото му на овладяване на ума, чрез очевадното абстрахиране от емоционалния поглед върху нещата, бих искал да споделя следващото интервю



За който желае не би било трудно да си отговори, че абсолютното зло се корени във вътрешните ни страхове, които карат УМа ни да ни ,,прожектира'' ,,странни'' филми.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #9 -: Декември 05, 2017, 01:08:32 pm »
И към тези разочаровани от антитезата, че първо емоционално решаваме в какво да вярваме и после търсим ,,доказателства'', а противоречащото го отричаме.
За успокоение ще спомена една нова книга на Хараре - ,,Историята на Хомо сапиенс''. Авторът е събрал и сглобил ,,Историята'' на развитието на човешкия вид, комбинирайки хронологично всички академични изследвания. От прехода от номадски към уседнал земеделски обществен живот, когнитивната революция, скока в обема на мозъчното пространство, изтреблението на другите човекоподобни видове от ,,взелия интелектуано предимство Хомо сапиенс'' и т.н. до съвременните изледвания за продължаващите мутации в генома, тракерите в генотипа и т.н.
ОБАЧЕ е дал и една негова, леко различна гледна точка под формата на хипотеза.
Ако се погледне от друг ракурс прехода от номадско към уседнало земеделско общество, поради ,,откриването'' на преимуществото да се отглеждат зърнени култури и последващите това събитие процеси няма адекватен аргумент, който да обори твърдението, че развитието на човешката цивилизация се е реализирало под влиянието на растенията, които са ,,заели'' нови територии на разпространение, ХАХАХХА. РАЗУМНИЯ е контролиран от растенията, които НЯМАТ СЪЗНАНИЕ.
По голям шамар академичната общност не е получавала никога. И то шамар с голямата желязна ръкавица предизвикваща към дуел. Никой не е коментирал тази му хипотеза, а всеки изказва суперлативи за огромния труд от 800 страници. ЗАЩОТО, ЗА ДА СЕ ОБОРИ НЕЩО СИНТЕЗИРАНО, ОТ ТВОЯ ТРУД ТРЯБВА ДА СЕ ОТРЕЧЕШ ОТ ДОСЕГАШНИТЕ СИ СХВАЩАНИЯ. Цайтнот както се казва в шаха. Или както казва Айнщайн - Не може да решим проблемите с начина на мислене, с който сме ги създали.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #10 -: Декември 05, 2017, 01:35:15 pm »
Ако някой иска по-аргументирано представяне на антитезата ми за емоционалното определяне на убежденията ни ето
http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Parvo-emotcionalno-reshavame-v-kakvo-da-viarvame-a-posle-go-obvivame_2585.html
Първата ми реакция на прочита беше тотално отхвърляне, докато не се замислих непредубено, че май наистина е така. Тогава ми остана ,,свободна мисловна енергия'', за да осъзная че понякога мисля за неща, които определено ме държат далече от настоящето и че в основата на това винаги е някакъв вътрешен страх.
Да не забравяме, че Войнът-куче от Дзен притчите се бори с ОСЕМТЕ основни емоции, а всяка от тях се генерира от вътрешното чувство - генерираща полярност. Дали ще е СТРАХ или ЛЮБОВ всеки си решава сам. Предполагам вече се прави разлика между любов и ЛЮБОВ. Първото е в приказките като Пепеляшка, а второто е по-скоро спокойствие. Всеки сам си решава в приказка ли ще живеее или в света, такъв какъвто Е.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #11 -: Януари 14, 2018, 11:08:05 pm »
Летачите (Los Voladores)
Кои са те? Какво искат от нас?

(из “Активната страна на безкрайността” от Карлос Кастанеда)

Да поседим мълчаливо с дон Хуан беше едно от най-приятните ми преживявания. Бяхме се разположили удобно в меки кресла в задната част на къщата му в планините на Централно Мексико. Беше късен следобед. Подухваше приятен ветрец. Слънцето беше зад къщата, откъм гърба ни. Чезнещата светлина пораждаше изящни зелени сенки сред дърветата в задния двор. Къщата му беше заобиколена отвсякъде с големи дървета, които закриваха изгледа към града, където живееше той. Това винаги ми оставяше впечатлението, че той живее сред дивата природа, естествено различна от голата сонорска пустиня, но все пак дива.

- Днес ще обсъдим най-важния въпрос в магията - проговори неочаквано дон Хуан - и ще започнем разговора с енергийното тяло.

Той беше говорил безброй пъти за енергийното тяло, окачествявайки го като конгломерат от енергийни полета, огледален образ на конгломерата от енергийни полета, който съставя физическото тяло, когато се вижда като енергия, протичаща във Вселената. Каза, че то е по-малко, по-компактно и по-тежко на вид от сияйната сфера на физическото тяло.

Дон Хуан обясни, че тялото и енергийното тяло са два конгломерата от енергийни полета, държани заедно от някаква странна свързваща сила. Той всячески подчертаваше, че силата, която държи заедно тази група от енергийни полета, била според магьосниците от древно Мексико най-загадъчната сила във Вселената. Личното му мнение беше, те тя е чистата есенция на целия космос, тоталната сума на всичко, което съществува.

Той твърдеше, че физическото тяло и енергийното тяло са единствените взаимно уравновесяващи се енергийни конфигурации в човешкия свят. По тази причина не приемаше никакъв друг дуализъм освен между тях двете. Дуализма между тяло и ум, дух и плът той смяташе за чисга приумица, изсмукана от пръстите, без никакви енергетични основания.

Дои Хуан каза, че с дисциплина всеки би могъл да доведе енергийното тяло по-близо до физическото. Обикновено разстоянието между двете е огромно. И тъй като енергииното тяло е на определено разстояние, което при всеки човек е индивидуално, то всеки може с по-мощта на дисциплина да го превърне в точно копие на физическото си тяло, тоест - триизмерно същество с плът. От тук произтича и представата на магьосниците за другия или за двойника. По същия начин, чрез процес на дисциплиниране, всеки човек може да превърне триизмерното си, плътно физическо тяло в съвършено копие на енергийното тяло - тоест безплътен заряд от енергия, невидим за човешкото око, както всяка енергия.

Когато дон Хуан ми разказваше всичко това, първата ми реакция беше да го попитам дали това не е митическо предположение. Той отговори, че при магьосниците няма нищо митично. Те са практични хора и всичко, което описват, винаги е съвсем трезвомислещо и приземено. Според дон Хуан затруднението да се разбере какво правят магьосниците се дължи на това, че те действат въз основа на различиа познавателна система.

Тогава, когато седяхме в задния двор на къщата му в Централно Мексико, дон Хуан каза, че енергийното тяло е от основно значение за всяко нещо, което става в живота ми. Тойвиждаше като енергетичен факт, че моето енергийно тяло вместо да се отдалечава от мен, както обикновено става, се приближава с голяма скорост.

- Какво означава това, че се приближава към мен, дон Хуан? - попитах аз.

- Означава, че нещо ще ти изкара акъла - засмя се дон Хуан. - В живота ти ще навлезе огромна степен на контрол, но той няма да е в твои ръце. Контрол на енергийното тяло.

- Това означава ли, дон Хуан, че някаква външна сила ще завземе контрола над мен? - попитах аз.

- И в момента множество външни сили те държат под контрола си - отговори дон Хуан. - Но тази власт, която имам предвид, е нещо недостъпно за езика. Тя е твоя и в същото време не е. Не може да се класифицира, но със сигурност може да се изпита. И най-вече - със сигурност може да се управлява. Запомни добре: може да се управлява в твоя полза, което и тук не е в твоя полза, а в полза на енергийното тяло. Обаче енергийното тяло си ти, така че опитвайки се да го опишем, можем да продължим така до безкрай, като куче, което си гони опашката. Всички тези изживявания излизат извън пределите на синтаксиса.

Много бързо се спусна мрак и листакът на дърветата, който само до преди малко беше в зелено сияние, сега силно потъмня и натежа. Дон Хуан каза, че ако насоча вниманието си в мрака между листата, без да фокусирам поглед, а просто да поглеждам сякаш с ъгълчето на окото, ще видя една бърза сянка да прекосява полезрението ми.

- Това е най-подходящото време от деня да направиш каквото искам от теб - каза той. - Трябва за миг да съсредоточиш цялото си внимание, за да го направиш. Не спирай, докато не доловиш пробягващата черна сянка.

И аз наистина видях някаква странна пробягваща черна сянка на фона на листата на дърветата. Или беше една сянка, която се движи напред-назад, или няколко пробягващи сенки, които се движеха от ляво на дясно, от дясно на ляво, или право нагоре във въздуха. Приличаха ми на тлъста черна риба, огромна риба - нещо като гигантска риба-меч, която лети във въздуха. Гледката направо ме погълна. И по едно време накрая изпитах страх. Беше вече много тъмно, за да се виждат листата, но черните пробягващи сенки се различаваха.

- Какво е това, дон Хуаи? - понитах аз. - Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.

- А, гова е самата Вселена - каза той, - несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.

Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.

- И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.

- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем.

Наоколо вече беше пълен мрак и това, изглежда, сдържаше реакцията ми. Ако беше иа дневна светлина, сигурно щях да се разсмея с цяло гьрло. Но тъмното ме възпираше.

- Вече е пълен мрак - каза дон Хуан, - но ако погледнеш с ъгълчето на окото, пак ще видиш бързите сенки да скачат навсякъде около теб.

Той беше прав. Още ги виждах. От движението им ми се завиваше свят. Дон Хуан включи осветлението и то сякаш ги разпиля.

- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.

- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.

- Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.

Улових се, че буйно клатя глава от една страна на друга. Просто не можех да изразя негодуванието и погнусата си, но тялото ми се разтърси, за да ги изкара на повърхността. Тресях се от глава до пети, напълно против волята си.

- Не, не, не, не! - чух се да казвам. - Това е абсурд, дон Хуан. Това, което говориш, е чудовищно. Просто не може да е вярно нито за магьосниците, ни за обикновения човек, за никого.

- Защо? - спокойно попита дон Хуан. - Защо не? Понеже те вбесявало ли?

- Да, наистина ме вбесява - отвърнах аз. - Тези измислици са чудовищни!

- Е, ти още не си чул всичките измислици. Почакай още малко и ще видиш как ще се чувстваш тогава. Смятам да те подложа на светкавична атака. Тоест, ще подложа ума ти на такава страхотна атака, че няма да можеш да станеш и да си отидеш, защото си пленник. Не защото аз те държа в плен, а защото нещо в теб ще ти попречи да си тръгнеш, докато друга част от теб направо ще обезумее от ярост. Така че дръж се!

Имаше нещо в мен, което усещах, че жадува за сурово отношение. Дон Хуан беше прав. Нямаше да си тръгна за нищо на света. И все пак изобщо не ми харесваха тия нелепости, които ми поднесе.

- Искам да се обърна към твоя аналитичен ум - каза дон Хуан. - Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения ог провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.

- Но как могат да го правят, дон Хуан? - попитах аз, донейде ядосан от това, което казва.- Да не би да ни шепнат на ухото, докато спим?

- Не, не го правят така. Това е идиотско! - каза усмихнат дон Хуан. - Те са безкрайно по-ефикасни и организирани. За да ни държат в подчинение, тихи и крогки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра - изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.

- Знам, че макар никога да не си гладувал - продължи той, - ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.

- Дон Хуан, не че не мога да приема всичко това за чиста монета - обадих се аз. - Бих могъл, но в това има нещо толкова противно, че наистина ме отвращава. Просто ме заставя да споря. Ако е вярно, че те се хранят с нас, то как го правят?

Дон Хуан се усмихна широко. Беше безкрайно доволен. Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия. Каза, че именно тази блестяща обвивка от осьзнаване ядат хищниците и че когато човек достига зрелост, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава само тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка позволява на човешкия род да продължи да живее, но само толкова.

Като в просъница чувах дон Хуан Матус да ми обяснява, че доколкото му е известно, хората са единственият вид, който има блестяща обвивка от осъзнаване около сияйния пашкул. Поради това те са лесна плячка за съзнание от друг различен порядък, каквото е мрачното съзнание на хищника.

Тогава направи най-огорчаващото твърдение, което бях чувал досега от него. Каза, че тази тясна ивичка осъзнаване е епицентьр на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е хванат. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат. Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги.

Явно в това, което казваше дон Хуан, имаше нещо толкова опустошително, че в този момент стомахът ми наистина се разбунтува.

След известна пауза, достатъчна за да се посъвзема, аз попитах дон Хуан:

- Но защо магьосниците от древно Мексико, пък и всички днешни магьосници, въпреки че виждат хищниците, не правят нищо срещу тях?

- Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим - каза дон Хуан със сериозен, печален глас. - Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците.

Моят аналитичен ум заприлича на играчка йо-йо - ту ме напускаше, ту се връщаше, напускаше ме и се връщаше. Всичко, което ми говореше дон Хуан, ми изглеждаше абсурдно, невероятно. В същото време беше най-смисленото нещо, толкова просто. Това обясняваше всяко противоречие, за което можех да се сетя. Но как можеше човек да приеме всичко това на сериозно? Дон Хуан ме тласкаше в пътя на една лавина, която щеше да ме завлече окончателно в пропастта.

Отново ме обля като вълна чувството за заплаха. Вълната не идваше от мен, но някак си беше едно цяло с мен. Дон Хуан ми правеше нещо по тайнствен начин позитивно и в същото време ужасяващо негативно. Усетих го като опит да изтръгне тънката ми обвивка, която сякаш бе залепена за мен. Беше втренчил неподвижно в мен немигащ поглед. Накрая отмести очи и заговори, без повече да ме гледа.

- Обхванат ли те съмнения до опасен предел - каза той, - направи нещо съвсем прагматично: изключи осветлението. Проникни в Мрака, вгледай се какво ще видиш.

Той стана, за да загаси осветлението. Спрях го.

- Не, не, дон Хуан - възкликнах аз. - Не го гаси! Вече съм наред.

Беше ме обхванало съвсем необичайното за мен чувство - страх от тъмно. Само при мисълта за тъмно настръхпах. Определено знаех нещо подсъзнателно, но за нищо на света не бих се докоснал до това знание, още по-малко да го извадя на повърхността!

Ти видя пробягващите сенки на фона на дърветата - каза дон Хуан, докато се наместваше в креслото. - Това е чудесно. Иска ми се да ги видиш и тук, в стаята. Ти нищо не виждаш.Просто долавяш пробягващи силуети. За толкова ти стига енергията.

Страхувах се, че дон Хуан ще стане и ще угаси осветлението. Той точно това направи. Само две секунди по-късно аз вече пищях до скъсване. Не само зърнах тези пробягващи силуети, но и ги чух да жужат в ушите ми. Дон Хуан се превиваше отсмях и запали лампата.

- Ама че темпераментно момче! - каза той. - Пълно неверие, от една страна, а от друга - завършен прагматик. Трябва да се оправиш с тази вътрешна борба. Иначе ще се издуеш като огромна жаба и ще се пръснеш.

Дон Хуан продължи да забива шипа все по-дълбоко.

- Магьосниците от древно Мексико - каза той - виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек.

Искаше ми се да се ядосам, да го нарека параноик, но някак си здравомислието ми, което винаги беше готово да излезе на повърхността, сега го нямаше. Нещо в мен беше преминало отвъд предела, когато си задавах любимия ми въпрос: „Ами ако всичко това е истина?" Тази нощ дълбоко в себе си възприемах като истина всяко нещо още в момента, когато го казваше, но в същото време и със същата сила всичко ми се струваше пълен абсурд.

- Какво говориш, дон Хуан? - проговорих едва чуто. Нещо стискаше гърлото ми и едва можех да дишам.

- Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на Човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни.

Думите на дон Хуан пораждаха у мен странна телесна реакция, подобна на гадене, сякаш отново бях на път да повърна. Но това гадене идваше от глъбините на цялото ми същество, направо от мозъка на костите. Потръпнах в гърчове. Дон Хуан така силно ме разтърси за раменете, че усетих как главата ми се мяташе на шията. Това веднага ме поуспокои. Усетих, че започвам да се владея.

- Този хищник - каза дон Хуан, - който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганпчни същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.

- Единственият избор, който остава за хората - продължи той, - е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим - да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване - нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред безкрайността,без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание.

- И по какъв начин може дисциплината на магьосниците да го възпре? - попитах аз.

- Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осьзнаването безвкусна за летача - каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие. - В резултат хищниците се объркват - една неядивна блестяща обвивка на осьзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание.

- Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването - продължи той, - тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осьзнаването да порасне над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка ни осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено.

- Големият трик на магьосниците от древните времена - продължи дон Хуан - бил да претоварят ума на летача с дисциплина. Те открили, че ако наложиш вьтрешно мълчаниенад ума на летача, тогава чуждото устройство отлита - така всеки, извършил тази маневра, се уверява напълно в чуждия произход на ума. Той, естествено, пак се връща, но вече не е така силен и този процес на отстраняване на ума на летача вече става навик, докато един ден той не отлети окончателно. Много тьжен ден наистина! От този ден трябва да се осланяш само на собствените си прибори, които са почти на нула. Няма кой да ти каже какво да правиш. Няма го умът от чужд произход да ти диктува всички глупости, с които си свикнал.

- Моят учител, нагуалът Хулиан, често предупреждаваше учениците си - продължи дон Хуан, - че това, е най-тежкият ден в живота на магьосника, защото истинският ни ум, който ни принадлежи и който е цялата съвкупност от нашия опит, след като е бил потискан цял живот, е станал плах, неуверен и неустойчив. От личен опит мога да кажа, че истинската борба на магьосника започва именно от този момент. Всичко дотогава е просто подготовка.

Почувствах се дълбоко развълнуван. Исках да узная още, но едновременно с това някакво странно чувство настойчиво ме възпираше. То внушаваше представата за някакви мрачни последствия и наказания; нещо подобно на Божия гняв, връхлитащ върху мен, понеже съм надникнал в нещо, което сам Бог е забулил в тайна. Направих върховно усилие да позволя на любопитството си да надделее.

- К-к-какво имаш предвид, дон Хуан - чух се да казвам, - с това „претоварване на ума на летача "?

- Дисциплината изключително много натоварва този чужд ум - отговори той. - Затова именно чрез дисциплината магьосниците побеждават чуждото устройство.

Абсолютно бях потресен от твърденията му. Реших, че дон Хуан или е луд за освидетелстване, или ми разкрива нещо толкова страховито, че всичко в мен се смрази. Успях да забележа обаче колко бързо си възстанових силата да отхвърля всичко, което ми казваше. След миг на паника аз се разсмях, сякаш дон Хуан ми беше разказал анекдот. Дори се чух да казвам:

Дон Хуан, дон Хуан, ти направо си непоправим!

Дон Хуан явно разбираше всичко, което изпитвам. Поклати глава и вдигна очи към небето в знак на престорено отчаяние.

- И съм дотолкова непоправим - каза той, - че смятам да нанеса още един удар над ума на летача, който носиш в себе си. Смятам да ти разкрия една от най-изумителните тайни в магията. Искам да ти разкажа за едно откритие, за чието установяване и потвърждаване на магьосниците са им били нужни хиляди години.

Той ме погледна и се усмихна дяволито.

- Умьт на летача отлита завинаги - каза той, - когато магьосниците успеят да сграбчат вибриращата сила, която ни удържа в едно цяло като конгломерат от енергийни полета. Ако магьосникът издържи това напрежение достатъчно дълго, умът на летача е победен и отлита. И точно това ще направиш сега: ще се вкопчиш в енергията, която те държи като едно цяло.

Проявих най-необяснимата реакция, която можех да си представя. Нещо в мен буквално се разтърси като от удар. Обхвана ме абсолютно непонятен страх, който веднага свързах с религиозното си възпитание.

Дон Хуан ме огледа от глава до пети.

- Боиш се от Божия гняв, нали? - попита той. - Успокой се. Този страх не е твой; това е страхът на летача, понеже знае, че ще направиш точно това, което ти казвам.

Думите му ни най-малко не ме успокоиха. Почувствах се още по-зле. Направо се тресях, неспособен да се овладея.

- Не се притеснявай - каза спокойно дон Хуан. - Знам от опит, че тези пристъпи отминават много бързо. Умът на летача изобщо не умее да се съсредоточава.

Както предсказа дон Хуан, след миг всичко свърши. Ако повторя пак, че бях потресен, това би било много слабо казано. За първи път в целия ми живот, било с дон Хуан или сам, аз просто загубих всякаква представа кое какво е. Искаше ми се да стана от креслото и да се поразтъпча, но се страхувах до смърт. Бях изпълнен с най-рационални доводи, а в същото време изпитвах съвсем детински страх. Цялото ми тяло се покри с ледена пот и задишах дълбоко. Бях отприщил в себе си най-страховита картина: черни, пробягващи сенки подскачаха навсякъде наоколо, накъдето и да се обърнех.

Затворих очи и отпуснах тлава на страничната облегалка на креслото.

- Загубих всякакъв ориентир, дон Хуан - казах аз. - Тази вечер ти наистина успя тотално да ме объркаш.

- Теб те разкъсва вътрешна борба - каза дон Хуан. - В дъното на душата си ти знаеш, че си неспособен да отхвърлиш договора, според който една толкова неотделима част от теб -блестящата обвивка на осьзнаването - трябва по невъобразим начин да служи за източник на препитание за някакви също толкова невъобразими същества. А друга част от теб въстава против това с цялата си мощ.

- Бунтът на магьосниците - продължи той - е, че отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ме е питал съгласен ли съм да ме изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите ми са ме въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били, и толкова.

Дрн Хуан стана от креслото и се протегна.

Седим тук вече четири часа. Време е да влезем в къщи. Мисля да похапна. Искаш ли да ядеш с мен?

Отказах му. Стомахът ми се противеше.

- По-добре си лягай - каза той. - Май доста опустошителна атака беше.

Нямах нужда да ме уговаря повече. Стоварих се в леглото и заспах като умрял.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #12 -: Януари 14, 2018, 11:09:03 pm »
Когато след известно време се върнах в дома си, мисълта за летачите вече ми беше станала фикс идея. Бях стигнал до ниво, когато чувствах, че дон Хуан е напълно прав за тях. Както и да опитвах, не можех да опровергая логиката му. Колкото повече размишлявах над това, колкото повече си говорех и наблюдавах себе си, както и познатите ми, толкова по-силно се убеждавах, че нещо ни прави неспособни за каквато и да било дейност, отношения или мисли, в центъра на които да не е нашето „аз". Единствената ни грижа - и на мен, и на всеки, когото познавах или с когото разговарях - беше вечно за себе си. И понеже не можех да намеря обяснения за такава всеобща хомогенност, повярвах, че ходът на мисли на дон Хуан разяснява това по най-подходящ начин.

Задълбочих се в литература с митове и легенди. При четенето ми се случи нещо, което никога преди не бях изпитвал - във всяка от тези книги просто осезаемо се долавяше хомогенният ум. Стиловете се различаваха, но скритата зад думите тенденция беше същата - дори когато темата беше нещо толкова абстрактно като митове и легенди, авторите винаги се изхитряха да вмъкнат по нещо за себе си. И тази хомогенна тенденция, скрита зад всяка от тези книги, не се дължеше на сходство в заявените теми на книгите; тя си беше нещо като самообслужване. Никога преди не бях изпитвал такова чувство.

Придадох реакцията си на влиянието на дон Хуан. Пред мен неизбежно възникваше въпросът: дали виждам това под неговото влияние или наистина има един чужд ум, който ни диктува всичко, което правим? По необходимост бях склонен по-скоро да го отхвърля, но след това започвах безумно да се мятам от отхвърляне към приемане и пак отхвърляне. Нещо в мен знаеше, че всичко, което ми разказа дон Хуан, беше енергетичен факт, но пък нещо друго, също тьй важно в мен, знаеше, че всичко това е глупост. Крайният резултат от моята вътрешна борба беше едно лошо предчувствие: усещането, че над мен надвисва някаква опасност.

Предприех обширни антропологически изследвания по въпроса за летачите в други култури, но не открих никъде да се споменава нещо подобно. Дон Хуан, изглежда, беше единственият източник на информация по този въпрос. Следващия път, когато се срещнах с него, аз моментално прехвърлих разговора към летачите.

- Опитвах се да подходя напълно рационално към този въпрос - казах аз, - но не мога. Има моменти, когато съм напълно съгласен с теб за хищниците.

- Фокусирай вниманието си над пробягващите сенки, които действително виждаш - рече дон Хуан с усмивка.

Казах на дон Хуан, че тези пробягващи сенки ще сложат край на рационалния ми живот. Виждах ги навсякъде. Откакто си бях отишъл от дома му, аз вече не можех да спя на тъмно. В момента, когато угасях осветлението, всичко около мен започваше да подскача. Никога не виждах определени фигури и очертания. Виждах само пробягващи черни сенки.

- Умът на хищника още не те е напуснал - каза дон Хуан. - Той беше сериозно уязвен. Сега прави всичко възможно да възстанови отношенията си с теб. Но нещо в теб окончателно ги скъса. Летачът знае това. Истинската опасност е в това, че умът на летача може да победи, като те изтощи напълно и те принуди да се предадеш, възползвайки се от противоречието между това, което казва той, и това, което говоря аз.

- Защото, виждаш ли, умьт на летача няма никакви съперници - продължи дон Хуан. - Когато предложи нещо, той се съгласява със собственото си предложение и те кара да си мислиш, че ти си го направил. Умът на летача ще ти каже, че всичко, което ти говори дон Хуан Матус, са чисти глупости, и после същият този ум ще се съгласи с твърдението си - „Да, разбира се, че са глупости" ще кажеш ти. По този начин ни побеждава той.

Искаше ми се дон Хуан да продължи още. Но той само каза:

- Макар че атаката свърши още миналия път, когато беше при мен, ти и досега не можеш да престанеш да говориш за летачите. Време е за подруга маневра.

Не можах да спя тази нощ. Задрямах едва призори, но тогава дон Хуан ме измъкна от леглото и ме изведе на разходка из планината. Там, където живееше, пейзажът беше съвсем различен от сонорската пустиня, но той ми каза да не се увличам в сравнения, защото след като изминеш половин километър, всички места на земята стават еднакви.

- Разглеждането на забележителности е за хора с автомобили - каза той. - Те се движат с огромна скорост без никакво усилие от своя страна. Разглеждането на забележителности не е за пешеходци. Когато си с кола например, ти можеш да видиш една огромна планина и видът й те поразява с красотата си. Видът на същата тази планина няма да те порази по същия начин, ако я гледаш, докато вървиш пеш; ще те порази по съвсем друг начин, особено ако трябва да се катериш или да я заобикаляш.

Много горещо беше тази сутрин. Вървяхме по пресъхналото русло на река. Единственото общо между тази долина и сонорската пустиня бяха милионите насекоми. Комари и мухи от всички страни пикираха като бомбардировачи, нацелени право в ноздрите, очите и ушите ми. Дон Хуан ми каза да не обръщам внимание на бръмченето им.

- Не се мъчи да ги отмахнеш с ръка - твърдо произнесе той. - Вьзнамери ги далеч от себе си. Издигни около себе си енергийна бариера. Помълчи и от мълчанието ти ще се издигне бариерата. Никой не знае как става това. То е едно от нещата, които древните магьосници наричат енергетичен. факт. Спри вътрешния си диалог - само това се иска.

- Искам да ти предложа една странна идея -продължи дон Хуан, крачейки пред мен.

Трябваше да забързам, за да бъда по-близо до него и да не изпусна нито дума.

- Трябва да подчертая, че идеята е много смахната и ще срещне безмерна съпротива у теб - каза той. - Предварително те предупреждавам, че няма да я приемеш лесно. Но това, че е особена, не бива да те възпира. Ти се занимаваш с обществени науки, значи умът ти е винаги готов за изследвания, нали?

Дон Хуан най-безсрамно ме занасяше. Знаех го, но това не ме притесняваше. Може би от това, че вървеше много бързо, и аз трябваше с огромни усилия да му насмогвам, сарказмът му просто отскачаше от мен и вместо да ме раздразни, той ме разсмиваше. Неразделеното ми внимание бе фокусирано над нещата, които говореше, и насекомите престанаха да ми досаждат или защото бях вьзнамерил бариера от енергия около себе си, или защото бях толкова погьлнат от думите на дон Хуан, че повече не забелязвах бръмченето им.

- Та странната идея - каза той отмерено, оценявайки ефекта от думите си - е, че всяко човешко същество на тази земя, изглежда, има едни и същи реакции, едни и същи мисли, едни и същи чувства. Изглежда, всички хора откликват повече или по-малко еднакво на едни и същи дразнители. Тези дразнители, изглежда, са донякъде завоалирани от езика, на който говорят, но повдигнем ли воала, откриваме, че абсолютно едни и същи проблеми затормозяват всеки човек на Земята. Бих искал да се позаинтересуваш от това, естествено като учен, и да видиш дали не можеш да намериш формално обяснение за тази хомогенност.

Дон Хуан събра няколко вида растения. Някои от тях едва се забелязваха, бяха по-скоро от типа на мъхове и лишеи. Отворих пред него торбата му и продължихме, без да разговаряме повече. Когато набра достатъчно растения, той пое обратно към къщи, като вървеше пак така бързо. Каза, че иска да почисти и разпредели растенията, преди да са увехнали много.

Замислих се дълбоко над задачата, която ми беше очертал. Отначало се опитах да изровя в паметта си някакви статии или докладй по този въпрос. Реших да се заема с такова изследване и като начало да изчета всички достъпни ми материали на тема „национален характер". Темата кой знае защо ме ентусиазира и изпитах желание веднага да потегля за в къщи и да се заема със задачата, която ми бе поставил. Но преди да стигнем до неговата къща, дон Хуан седна на една висока тераса с изглед над цялата долина. Помълча още известно време. Не беше се запъхтял и се чудех защо спря да поседне.

- Твоята задача за деня - заговори внезапно дон Хуан с тон, който не предвещаваше нищо хубаво - е едно от най-тайнствените неща в магията, нещо, извън пределите на езика, недостъпно за обяснения. Днес излязохме с теб на разходка, разговаряхме, защото тайната на магията трябва да се потулва във всекидневния живот. Тя трябва да идва от нищото и да се връща в нищото. В това е изкуството на воина пътешественик: да мине през иглено ухо незабелязан. Така че приготви се - облегни здраво гръб на тази скала, по-далеч от ръба. Аз съм до теб в случай, че ти прилошее или паднеш.

- Какво се каниш да правиш, дон Хуан? - попитах аз с толкова явна тревога, че сам си дадох сметка и понижих глас.

- Искам да кръстосаш нозе и да навлезеш във вътрешно мьлчание - каза той. - Да кажем, че искаш да откриеш какви статии можеш да приведеш в доказателство или опровержение на това, което ти предложих да изследваш в твоята научна среда. Навлез във вьтрешно мълчание, но не заспивай. Това не е пътешествие в тьмното море на осъзнаването. Това евиждане от вътрешното мьлчание.

Доста трудно ми беше да навляза във вьтрешно мьлчание, без да заспя. Борех се с едно почти непреодолимо желание да заспя. Накрая успях и се намерих да се взирам към дъното на долината през обгърналия ме непроницаем мрак. И тогава видях нещо, което ме смрази до мозъка на костите. Видях гигантска, може би петметрова сянка, която подскачаше във въздуха и падаше на земята с безшумно тупване. Усещах тупването с костите си, но не го чувах.

- Те действително са тежки - каза ми на ухо дон Хуан. Държеше ме за лявата ръка с всички сили.

Видях нещо, наподобяващо мътна сянка, която шава по земята, после прави друг гигантски скок, дълъг към петнадесет метра, и отново се приземява със същото зловещо безшумно тупване. С все сили се мъчех да не загубя концентрацията си. Страхът ми надвишаваше всичко, което бих могьл да използвам рационално като описание. Бях приковал поглед в подскачащата сянка в дъното на долината. После дочух абсолютно своеобразно бучене - някаква смесица от пърхане на криле и бръмченето на неточно настроен радиоприемник и тупването, което последва, беше нещо незабравимо. То ни разтьрси и двамата с дон Хуан до мозъка на костите - гигантската мътно черна сянка се приземи направо в кракатани.

- Не се страхувай - властно каза дон Хуан. - Съхрани вътрешното си мълчание и тя ще изчезне.

Тресях се от главата до петите. Ясно съзнавах, че ако не задържа вътрешното си мьлчание в действие, мътната сянка ще ме покрие като одеяло и ще ме задуши. Без да загубя непроницаемия мрак около себе си, аз изпищях с цялата мощ на гласа си. Никога не бях изпитвал такава ярост и такова неописуемо безсилие. Мътната сянка направи нов скок, направо в дъното на долината. Аз продължавах да пищя, ритайки с крака. Исках да отблъсна от себе си това, което можеше да дойде да ме погълне, каквото и да беше то. Изпаднах в толкова силна нервна криза, че загубих представа за времето. Може да съм припаднал.

Когато дойдох на себе си, лежах на леглото си в къщата на дон Хуан. На челото ми беше сложена хавлиена кърпа, напоена с ледена вода. Изгарях в треска. Една от жените-магьосници от групата на дои Хуан разтриваше гърба, гьрдите и челото ми със спирт, но това не ми носеше облекчение. Огънят, който ме изгаряше, идваше от дълбините ми. Пораждаше го ярост и безсилие.

Дон Хуан се смееше така, сякаш това, което ставаше с мен, беше най-забавното на света. Смехът направо изригваще от него в нескончаеми пристъпи.

- Никога не бих помислил, че ще вземеш толкова присърце виждането на летача - каза той.

Той ме хвана за ръка и ме заведе в задната част на къщата, където ме натопи в огромна вана с все дрехите, обувките и часовника ми.

- Часовникът ми, часовникът ми! - извиках аз. Дон Хуан се преви от смях.

- Не би трябвало да носиш часовник, когато идваш при мен - каза той. - Виж как го изпорти сега!

Свалих сй часовника и го поставих на ръба на ваната. Знаех, че е водоустойчив и нищо няма да му стане. Потапянето във ваната страхотно ми помогна. Когато дон Хуан ме извади от ледената вода, вече що-годе се бях овладял.

- Абсолютно абсурдно зрелище! - само повтарях аз, неспособен да се отърва от това твърдение.

Хищникът, който ми бе описал дон Хуан, съвсем не беше добронамерен. Беше изключително тежък, огромен и бездушен. Чувствах презрението му към нас. Несъмнено той ни беше прекършил преди много векове и ни беше направил, както каза дон Хуан, слаби, уязвими и покорни. Съблякох мокрите си дрехи и се завих в едно пончо, седнах на леглото си и най-истински се разплаках, но не за себе си. Аз имах моята ярост, моето непреклонно намерение, които нямаше да му позволят да ме погълне. Плачех за моите близки, особено за баща ми. Никога до този момент не бях си давал сметка, че толкова много го обичам.

- Той никога не е имал късмет - чух се да повтарям отново и отново, като че ли думите не бяха мои. Горкичкият ми баща, най-внимателният човек, когото познавам, толкова нежен, толкова добър и толкова безпомощен.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #13 -: Януари 27, 2018, 04:21:30 pm »
Веско, наистина ми е трудно да разбера мотивацията, на която се базира продължаващото цитиране на подобни текстове.
За да не отиде коментарът ми към достоен за таг критика ще се огранича да не пиша дълги повествования, с които да аргументирам твърдението ми за нецелесъобразност на подобна практика, пък и подобна теза съм защитил/според мен/ преди в темата.
Разбира се, ако приемем духовното за нещо, дето духа, докато стоиш на завет няма как нещо да издуха погрешните мисли, водещи до задънени улици.
 Пък една ,,мома'' с кожени дрехи разправяше на един левент, че е сигурна че той знае докъде води улицата, преди да му ,,извади насекомото от корема''. Обаче предприе ,,пърженето'' след като човекът сам осъзна, че иска да се качи в колата.
Горното може и да ,,звучи'' просташки, но ,,Простотията ходи по хората'' и аз като такъв предпочитам да приема наличието на такива мои черти, отколкото да отричам съществуването им.
Определено би ми било по-трудно, но бързо и полезно, да приема наличието им във ,,вътрешния ми свят'', отколкото след като съм ги ,,оприличил'' за външни ,,тъмни'' субекти да разбера, че са продукт на Ума ми, произтичащ от вътрешните ми страхове.
Това е ,,процедурно предложение'' в стил ,,тинтири-минтири'' :))

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
« Отговор #14 -: Февруари 11, 2018, 12:28:18 am »
Винаги когато съм имал ОИТ и съм срещал хора и започвал разговор с тях, всичко е било наред докато не попитам къде съм / имам в предвид мястото на което съм попаднал/, как се казват и т.н... след въпросите  винаги следва промяна на поведението им от мълчание да агресия.

И така до преди няколко седмици.. при ОИТ срещнах две деца, както винаги реших да ги попитам  ”странните” въпроси, те взеха, че всичко си казаха.... предложиха ми да ме заведат в тяхното село и да ме запознаят с останалите..... когато баща им разбра какво е станало побесня и започна да им се кара, някак си успях да се намеся и да го уверя в чистите ми намерения. Разбира се обещах информацията / за тях/ да остане единствено и само за мен.

Тогава човека ми обясни причината а именно, че има същества  които поробват цели светове /чрез мислите на обитателите им/  и това е единствения начин да се предпазиш от тях, в смисъл че те скитат из световете, но не е достатъчно да го харесат, трябва след това и да могат да го намерят отново.