Apocryphal Academy

Автор Тема: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК  (Прочетена 2535 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« -: Януари 30, 2020, 12:14:35 am »

Каква е разликата между Човек и Субект на правото (persona/лице)?

Темата е много комплексна, но в АА ще се опитаме да открехнем малко вратата към тоя сложен лабиринт в света, в който живеем.



« Последна редакция: Януари 30, 2020, 12:19:11 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #1 -: Януари 30, 2020, 12:22:42 am »


Започваме с някои дефиниции.




Дефиниция на немски:

Цитат
Eine natürliche Person oder physische Person ist der Mensch in seiner Rolle als Rechtssubjekt, d. h. als Träger von Rechten und Pflichten.

Физическо лице се дефинира като човек в ролята му на Субект на правото, т.е. като носител на права и задължения.



Дефиниция на български:

Цитат
Физическо лице (юр.) е вид субект на правото, чрез който правният ред признава на всяка човешка личност правото за участие в правния живот и защитава характерните за нея имуществени права.



Дефиниция на английски:

Цитат
In jurisprudence, a natural person is a person (in legal meaning, i.e., one who has its own legal personality) that is an individual human being, as opposed to a legal person, which may be a private (i.e., business entity or non-governmental organization) or public (i.e., government) organization.

В юриспруденцията (теория и философия на правото), физическо лице е лице, което е субект на правото.


« Последна редакция: Януари 30, 2020, 12:16:25 pm от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #2 -: Януари 30, 2020, 01:43:20 am »

Дефиниция на френски:


Цитат
Personne physique est un terme de droit qui désigne un être humain auquel est reconnu une personnalité juridique, c'est-à-dire la capacité d'exercer un certain nombre de droits et d'agir en justice. Dans le droit romain, la notion de personne s'oppose à celle de chose, et les animaux sont juridiquement considérés comme des choses, ils ne sont pas sujet de droit mais objet de droit.

Физическо лице е термин в правото, който обозначава човек, който е субект на правото, т.е. човек, който има права. В римското право, понятието лице е противоположно на предмет на правото.


Дефиниция на руски:

Цитат
Физи́ческое лицо́ (от др.-греч. φύσις «природа»; англ. natural/physical person) — субъект гражданского права. Как и любой другой субъект права, физическое лицо имеет права и обязанности.

В Гражданском кодексе Российской Федерации — России 1994 года (ГК России) для обозначения людей как субъектов гражданского права используется формулировка «граждане» и в скобках «физические лица». Употребляя понятие «граждане», закон имеет в виду людей, состоящих в гражданстве России, а добавлением «физические лица» учитывается то, что кроме граждан в пределах России находятся и люди, не являющиеся её гражданами. В международных соглашениях, а также в законодательстве многих стран понятие «граждане» не употребляется, но используется только понятие «физические лица», как имеющее более широкое содержание, поскольку охватывает всех людей как участников гражданских и других правоотношений на территории данной страны (или данных стран)[1].

« Последна редакция: Януари 30, 2020, 02:52:33 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #3 -: Януари 30, 2020, 01:52:53 am »

Дефиниция на испански:


Цитат
Persona física (o persona natural) es un concepto jurídico, cuya elaboración fundamental correspondió a los juristas romanos.

Su origen etimológico viene de persona-ae, que era aquella máscara (per sonare, es decir, para hacerse oír) que llevaban los actores en la Antigüedad y que ocultaba su rostro al tiempo que hacía sonar su voz. Esto es, una ficción que se sobrepone al ser que la porta. Ello es así porque no todos los seres humanos -especialmente en otros tiempos- podían ser considerados personas.
]

Етомологичният произход на понятието физическо лице (Persona física) на испански е свързан с думата персона (persona), т.е. маската или лицето, с което човек се представя пред света. С една дума, физическото лице или персоната е фикция в правото.


Дефиниция на португалски:

Цитат
Pessoa é um vocábulo provavelmente de origem etrusca, destinado a indicar algo como o ser humano, do qual proveio o termo em latim persona, que originalmente significava a ‘máscara, figura, personagem de teatro, papel representado por um ator’, e daí assumiu o significado de ser humano. Entre os juristas romanos, passou a se designar ‘ser que tem direitos e obrigações’.

Физическо лице (Pessoa) е дума, вероятно с Етруски произход, свързана с Латинското понятие persona (персона), което означава 'маска, фигура, театрален герой, роля на актьор'. В римското право, физическото лице е 'същество, което има права и задължения'.



Дефиниция на италиански:

Цитат
Una persona fisica, in diritto, è un essere umano dotato di capacità giuridica, quindi soggetto di diritto.

Физическото лице, в правото, е разумен човек (Homo sapiens) (човек) с юридическа правоспособност, и следователно субект на правото.
« Последна редакция: Януари 30, 2020, 03:34:23 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #4 -: Януари 30, 2020, 03:35:15 am »

Свързани с всичко това са двата термина Манастирска смърт (бел.ав. Понятието открих само на немски.) и Гражданска смърт.



Цитат
Der Klostertod ist eine juristische Konstruktion des Mittelalters. Eine lebende Person wurde bei Eintritt in einen Nonnen- oder Mönchsorden für die weltliche Rechtsprechung für tot erklärt und verlor die Rechtsfähigkeit. Ihre Besitztümer gingen an die Erben über. Ein erneuter Erwerb von Vermögen war nicht möglich, da Ordensangehörige aufgrund ihres Verständnisses von Apg 4,32 („Keiner nannte etwas von dem, was er hatte, sein Eigentum, sondern sie hatten alles gemeinsam“) die Vita communis lebten.

Aus den Glossen zum Sachsenspiegel wurde der Klostertod noch 1794 in das Allgemeine Landrecht (ALR) in Preußen (II 11 §§ 1199 ff.) übernommen. Die gesetzgeberische Intention entfiel weitgehend 1803 mit der Aufhebung vieler Klöster durch den Reichsdeputationshauptschluss. In den modernen europäischen Zivilrechtskodifikationen des 19. Jahrhunderts ist der Klostertod nicht mehr enthalten.


Манастирската смърт е юридическа конструкция от Средновековието. Едно физическо лице бива обявено за мъртво за светската юрисдикция, когато става член на Монашески орден, и губи правоспособност.

При това, собствеността на обявения за мъртъв, преминава на наследниците. Ново придобиване на собственост не е възможно, тъй като членовете на ордена живеят заедно като в комуна (Vita communis), в съответствие с Деяния 4:32:


Цитат
32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
« Последна редакция: Януари 30, 2020, 03:58:37 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #5 -: Януари 30, 2020, 03:59:53 am »
Цитат
Гражда́нская смерть — лишение лица правоспособности, наступающее как уголовное наказание по приговору суда или в силу иных обстоятельств. Институт гражданской смерти возник в римском праве и сохранялся в законодательстве отдельных европейских стран вплоть до середины XIX века[1].

В римском праве существовал институт capitis deminutio maxima (дословно лат. наибольшее уменьшение правоспособности) — лишение всех прав гражданина. Первоначально capitis deminutio maxima применялось к гражданам, попавшим в плен к врагам или проданным в рабство. С течением времени появились и другие основания. Имущество лица, лишившегося прав (capite minutus), в зависимости от причин capitis deminutio переходило государству, кредитору и т.д.[2]
В Средние века аналогом гражданской смерти было объявление вне закона. Убийство или другое преступление, совершённое в отношении объявленного вне закона, не наказывалось, а наоборот, могло считаться полезным и богоугодным делом.

Объявление вне закона существовало в Русской правде как «поток и разграбление»[3]. Воинским уставом Петра I было введено такое наказание, как «шельмование», аналог гражданской смерти[1]. Ошельмованный считался «из числа добрых людей и верных извергнут», он не мог выступать свидетелем, за любые преступления кроме убийства, совершённые против ошельмованного, не полагалось уголовного наказания[4]. В 1766 году это наказание было заменено на лишение прав, то есть ограничение отдельных элементов правоспособности, но не полную её отмену[1].

Дольше всего гражданская смерть сохранялась во французском законодательстве, где она была отменена окончательно в 1854 году[1]. Согласно Кодексу Наполеона[5], приговорённый к гражданской смерти лишался прав владеть имуществом, вступать в брак, быть стороной в судебном процессе. Его имущество переходило к наследникам, как если бы он умер[6].

Следует, однако, заметить, что несмотря на отмену гражданской смерти Законом Франции от 31 мая 1854 г., её нормативно-правовые отголоски сохранялись после этого еще более полутора веков. Так, например, в статье 617 Кодекса Наполеона в редакции, действовавшей до вступления в силу Закона № 2009-526 от 12 мая 2009 г., было сказано, что узуфрукт прекращается ввиду «естественной и гражданской смерти узуфруктуария». Это же относится к статьям 1982 и 2003 Кодекса. Кроме того, до вступления в силу Закона № 2001-1135 от 3 декабря 2001 г. в Кодексе действовала также статья 718, которая предусматривала, что «наследство открывается в результате естественной смерти и гражданской смерти»[7].
« Последна редакция: Януари 30, 2020, 04:02:22 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #6 -: Януари 30, 2020, 04:04:19 am »
Цитат
Civil death (Latin: civiliter mortuus)[1] is the loss of all or almost all civil rights by a person due to a conviction for a felony or due to an act by the government of a country that results in the loss of civil rights. It is usually inflicted on persons convicted of crimes against the state or adults determined by a court to be legally incompetent because of mental disability.[2]

In medieval Europe, felons lost all civil rights upon their conviction. This civil death often led to actual death, since anyone could kill and injure a felon with impunity.[3] Under the Holy Roman Empire, a person declared civilly dead was referred to as vogelfrei (‘free as a bird’) and could even be killed since they were completely outside the law.[4]

Historically outlawry, that is, declaring a person as an outlaw, was a common form of civil death.[4]

In the US, the disenfranchisement of felons[5] has been called a form of civil death, as has being subjected to collateral consequences in general.[6]

Гражданската смърт (Латински: civiliter mortuus)[1] е загубата на всички или на почти всички граждански права поради присъда за углавно престъпление или като резултат от акт на правителството на страната, което води до загуба на граждански права. Обикновено засяга лица, осъдени за престъпление срещу държавата или възрастни, определени от съд като юридически некомпетентни поради умствена неправоспособност.[2]

По време на Свещената Римска империя, лице с обявена гражданска смърт, са наричани vogelfrei ('свободен като птичка'), но може да бъде убито, тъй като е изцяло извън закона.[4]

« Последна редакция: Януари 30, 2020, 04:55:03 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #7 -: Януари 30, 2020, 04:57:47 am »
Цитат
Der bürgerliche Tod (französisch mort civile) bedeutet den Verlust der persönlichen Rechtsfähigkeit.

Der bürgerliche Tod war bereits im römischen Recht eine Folge der capitis deminutio maxima, des Verlustes der persönlichen Freiheit bei Gefangennahme oder als Nebenfolge bei Kapitalverbrechen. Auch das gemeine Recht kannte eine direkte Vernichtung der Persönlichkeit (consumtio famae) in der Friedlosigkeit als Folge der Oberacht.

Der so Bestrafte lebte zwar physisch weiter, rechtlich wurde jedoch sein Tod fingiert und er somit als natürliche Person eliminiert. Dies umfasste beispielsweise neben dem Verlust jeglichen Eigentums und der Annullierung einer bestehenden Ehe auch den Verlust der Geschäftsfähigkeit. Bei Rückkehr aus der Gefangenschaft stellte das Postliminium oder Ius postliminii die alte Rechtsstellung des Rückkehrers wieder her.


Die napoleonische Gesetzgebung knüpfte an diese Rechtstradition an und wurde auch in anderen europäischen Ländern aufgegriffen.

Sowohl der französische Code civil von 1804 (Art. 22 f.) als auch z. B. das bayerische Strafgesetzbuch von 1813 sahen die Verhängung des bürgerlichen Todes noch vor. Die Regelung des Code Civil wurde 1854 per Gesetz aufgehoben. In Deutschland wurde der bürgerliche Tod durch die Verfassungen abgeschafft, die im Gefolge der Märzrevolution von 1848 erarbeitet wurden, so in Artikel 9 der preußischen Verfassung vom 5. Dezember 1848 oder § 135 der Paulskirchenverfassung vom 28. März 1849.[1]

Seit den Nürnberger Gesetzen von 1935 wurde die Rechtsstellung jüdischer Bürger in der Zeit des Nationalsozialismus als „bürgerlicher Tod“ bezeichnet. Das Reichsgericht ermöglichte so etwa 1936 der UFA die Kündigung eines Vertrages mit dem jüdischen Regisseur Eric Charell, obwohl der Vertrag nur eine Kündigung vorsah, wenn Charell „durch Krankheit, Tod oder ähnlichen Grund nicht zur Durchführung der Regietätigkeit im Stande“ sei. Die Eigenschaft „Jüdischsein“ entsprach nach Entscheidung des Reichsgerichts Charells Tod.[2]


Mit der Elften Verordnung zum Reichsbürgergesetz von 1941 verloren jüdische Deutsche ihre Staatsbürgerschaft und die damit nach der Weimarer Reichsverfassung einhergehenden bürgerlichen Rechte mit ihrer Deportation aus dem Reichsgebiet. Aus ideologischen Gründen wurden auch zahlreiche andere Personen ausgebürgert.


Гражданска смърт (Френски mort civile) означава загуба на личната правоспособност.

В римското право, гражданската смърт е последица от capitis deminutio maxima, загуба на личната свобода при арест или наказание за углавно престъпление. В Общото право също има директно унищожение на личността (consumtio famae) при лишаване от свобода като последица от обявяване извън закона.

Наказаният продължава да живее физически, а в правото смъртта му е фикция, което води до елиминирането му като физическо лице. Това означава загуба на цялото имущество и анулиране на съществуващ брак, както и загуба на дееспособност.

Както френският Граждански кодекс от 1804 г. (Член 22 е.), така и Наказателния кодекс на Бавария от 1813 г. предвиждат налагане на Гражданска смърт. Регулацията бива отменена със закон от Наполеоновия кодекс през 1854 г.

В Германия, Гражданската смърт е отменена с Конституцията, съставена в резултат на Мартенската революция през 1848 г.

След Нюрнбергските закони от 1935 г., правният статус на евреиските граждани по време на Националсоциализма е обозначен като „гражданска смърт“. През 1936 г., Съдът на Райха разрешава на UFA прекратяване на договор с евреиския режисьор Eric Charell, въпреки че договорът предвижда прекратяване само в случай, че Eric Charell не е „състояние да режисира поради болест, смърт или други подобни причини“.[2]


С Единадесетата наредба към Закона за гражданството от 1941 г., всички немски евреи губят гражданството си и гражданските си права по Ваймарската конституция и биват депортирани от Райха. Множество други биват експулсирани поради идеологически причини.




Цитат
Mit der Ablegung des Ordensgelübdes (vota solemnia) und der dadurch bewirkten Aufnahme in ein Kloster gehen bis in die Gegenwart bestimmte Rechtsfolgen für die Erwerbs-, Besitz- und Ehefähigkeit des Novizen einher.

Понастоящем, даването на Религиозен обет (vota solemnia) и произтичащото от това приемане в манастир, има определени правни последици за правото на работа, собственост и брак.

« Последна редакция: Януари 30, 2020, 06:38:03 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #8 -: Януари 30, 2020, 06:42:23 am »

В България, правоспособността не може да бъде отнемана.



Цитат
Изключение са някои от предвидените в чл. 37 от Наказателния Кодекс наказания, които пряко се отразяват върху правоспособността на субекта на правото (лишаване от право да се заема определена държавна длъжност, да се упражнява определена професия или дейност). Освен това правоспособността не може да бъде отменяна. Българското законодателство не признава правната фигура на така наречената гражданска смърт (mort civile) – отнемане на правоспособността на жив човек.

Краят на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице. Това не е изрично уредено в закона, но се подразбира, тъй като починалия няма смисъл да бъде носител на права и задължения. Ако функционирането на важни органи бъде временно прекъснато, правоспособността не се счита за временно спряна.
« Последна редакция: Януари 30, 2020, 06:56:02 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #9 -: Януари 30, 2020, 06:56:11 am »

Параграф 1 от Гражданския законник (германски кодекс на гражданското право) гласи:


Цитат
§ 1 Beginn der Rechtsfähigkeit

Die Rechtsfähigkeit des Menschen beginnt mit der Vollendung der Geburt.


§ 1 Начало на правоспособността

Правоспособността на Човека започва с приключване на раждането.



Цитат
Правоспособността е способността физическото или юридическо лице да бъде носител на граждански права и задължения.

По отношение на физическите лица тя се придобива със самото раждане на човека и изчезва със смъртта.






В България, Чл. 1 от Закона за лицата и семейството гласи:

Цитат
Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения.


Цитат
Под „всяко лице“ се разбира всяко живо човешко същество, независимо от това дали е пълноценно физически и умствено и дали има недостатъци. Началото на правоспособността е определено „от момента на раждането“, без значение колко трае живота на новороденото.

Цитат
Правоспособността е способността физическото или юридическо лице да бъде носител на граждански права и задължения.

По отношение на физическите лица тя се придобива със самото раждане на човека и изчезва със смъртта.
« Последна редакция: Януари 30, 2020, 07:29:13 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #10 -: Януари 30, 2020, 07:26:23 am »

Още веднъж искам да обърна внимание на това, че физическото лице е вид субект на правото, а лицето е персоната ("лице" е латинската дума persona), което всъщност е маската, или лицето, което човек показва на света или ролята, която изпълнява в света.

Оттам идва и думата персонал, т.е. служители, а също така и персонален номер (в паспорта).



С приключване на раждането започва правоспособността на родения. Физическото лице възниква, когато роденият бъде регистриран, т.е. бъде издаден Акт за раждане, т.е. персоната възниква с издаването на Акта за раждане. Това не е човекът / бебето, а физическото лице, което бива регистрирано, като регистрацията се удостоверява с Акта за раждане.


Много е важно да се направи разлика между Човек, който е роден, и Персоната, която възниква с регистрацията и Акта за раждане.

Персоната е изкуственото лице, което бива създадено чрез Акта за раждане.

След издаване на Акта за раждане на Персоната й се дават някакви права и й се вменяват някакви задължения.
« Последна редакция: Януари 30, 2020, 08:57:17 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #11 -: Януари 30, 2020, 09:00:01 am »
Цитат
Свидетелството за раждане е официалното потвърждение на страната, потвърждаваща раждането, в което се определя името на новороденото, неговия пол, датата на раждане, място на раждане и имена на родителите. В много страни, особено в миналото, сертификатът също определя етническата принадлежност на новороденото. Сертификатът за раждане служи като доказателство при поискване на гражданство и е единственият официален документ на непълнолетно лице, докато му бъде издадена лична карта.

Обърнете внимание на това, че дори в Уикипедия на български Актът за раждане се реферерира като сертификат. На английски, Актът за раждане се нарича Сертификат за раждане (Birth certificate).

В банковото дело, сертификатът е удостоверение, издавано от търговски банки, за потвърждаване собствеността върху ценни книжа и депозити в банките. В по-широк смисъл, сертификатът е удостоверение за собственост върху нещо.
« Последна редакция: Януари 30, 2020, 09:09:00 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #12 -: Януари 30, 2020, 09:37:28 am »
Цитат
Името е най-важният индивидуализиращ белег за всяко физическо лице. Понастоящем правният режим на името се съдържа в Закона за гражданската регистрация. Името е словесно название, което всяко физическо лице е административно задължено да има и което се образува по начин, уреден в ЗГР. То се състои от три части: собствено, бащино и фамилно.

Собственото име се определя свободно от двамата родители, бащиното име се образува от собственото име на бащата с определена наставка (-ов, -ова, -ев, -ева съобразно пола на детето 0 – 16). Дете с неустановено бащинство приема собственото име на майката с наставка за мъжко име и фамилното име на майката. Със съгласие на бащата на майката, неговото лично име може да се впише като бащино на детето. Фамилното е името на дядото или рода на бащата, с което той е известен в обществото.

Трите части на името се вписват в акта за раждане и от този момент за физическото лице възниква правото на име. Това име може да се променя само в случаите изрично уредени в закона.

Добитъците не могат просто така да си избират имената. Името на физическото лице е задължително и е задължително да се образува по начин, описан в Закона за гражданската регистрация.
« Последна редакция: Януари 30, 2020, 09:39:52 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #13 -: Януари 30, 2020, 09:46:19 am »
Физическото лице, което бива създадено чрез Акта за раждане, е вид субект на правото, т.е. в момента на издаване на Акта за раждане му се дават някакви права и му се вменяват разни задължения.

Но тези права, роденият Човек така или иначе си ги има. Тези права не е нужно никой да ни ги дава. Ние всички се раждаме с право на свобода на мисълта и словото, например. Няма нужда някой уж това право да ни го дава и да ни баламосва, че ще бъдем роби, ако не се регистрираме като физически лица. За сметка на това, че уж ни дават права, които така или иначе си ги имаме като Човеци, ни се дава и цял куп задължения, които принципно един Човек, който не е физическо лице, няма.

Това е конструктът във всички държави в света. Това е цяла матрица, от която измъкване почти не е възможно.


« Последна редакция: Януари 30, 2020, 09:51:06 am от Glasberg »

Glasberg

  • High Priority Members Plus
  • Jr. Member
  • ****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК
« Отговор #14 -: Януари 30, 2020, 10:25:04 am »

Вниманиe заслужава движението Freeman on the land в англо-говорящите страни, както и името Johannes Kreissl или движението Freeman Austria в немско-говорящите.
« Последна редакция: Януари 30, 2020, 12:19:35 pm от Glasberg »

Тагове към темата: