Веднага мога да потвърдя от собственото си преживяване, че кръвта се задвижва и от други сили, които се усещат външни.
Сигурно много от вас си спомнят разказа ми за собствените опити и занимания, свързани с инедията - онзи нов енергиен ред в организма, който позволява на човек да спре да използва храна като основен източник на енергия. В онези години си дадох сметка, че инедията не може да се осъществи в сърцето на цивилизацията, защото преживяванията ми ме подтикваха към заключението, че този феномен е обвързан с външни фактори. Именно тогава осъзнах инедията като нов енергиен ред в организма, допреди това аз самият си нямах представа за коренната същност на явлението. Всъщност и до сега почти никой не разбира за какво става дума.
В литературата винаги е имало няколко основни лагера. Те наричат себе си бретарианци, тоест хранещи се с въздуха, вместо с храна, другите наричат себе си слънцееди, тоест хранещи се със светлина, вместо с храна и третите наричат себе си инеяди, твърдейки, че се хранят с любов разбираш ли, вместо с храна.
През годините бях събрал много факти, които звучаха противоречиви, ако се вземеха заедно. Инеядите, които се хранеха с любов, общо погледнато бяха едни от най-съмнителните нехранещи се личности и тяхното поведение общо погледнато е най-невдъхновяващото, най-мижатурестото и не винаги моралното, в сравнение с всички други представители. Слънцегледачите на Хира Ратан Манек, въпреки че основната цел на тяхната практика е постигане на вътрешен мир, все пак твърдяха, че слънцегледането спомага и в крайна сметка неизбежно води до инедия, като страничен ефект. Само че, мексиканските индианци също имат практика за подпомагане появана на ефекта на инедията и тя е, като се затварят в тъмни пещери без слънчева светлина за дълго време. Бретарианците винаги са били най-многобройните и може би затова не е парадоксално, че именно техните представители много често умират от недохранване, това е типично за всичките им школи по света.
Винаги е било ясно, че нещо някак си свързва тези различни посоки, които поняога са диаметрално различни, и че при всички случаи си има начини, по които човек да се провали и в крайна сметка да навреди на здравето си, именно защото коренния, общ процес не се проумяваше. Обобщението, че съзнанието просто управлява материята - ей така, като с магическа пръчка, без да се описва веригата от процеси, която дефакто реализира това управление, винаги е и подхранвало и продължава да подхранва вярващите в магии и чудеса ню-ейджъри, дъновисти и други дискредитирани групи.
И това не е чудно, защото от своя страна пък конвенционалната наука никога не е проумявала как се осъществява процеса на храненето. Има данни, че чрез стомаха, веществата от храната попадат в тялото, само че какво точно се случва в стомаха винаги е била една хипотеза. Хипотеза е и начинът, по който веществата се транспортират и разнасят до клетките. С други думи, начинът, по който си набавяме енергия, винаги е бил в тъмнина и от едната и от другата страна.
Именно личните ми опити да постигна това състояние инедия постепено ме доведоха до осъзнаването, че в същността си това явление представлява нова организация на енергийната икономика в тялото - нов енергиен ред в организма, такъв, при който нуждата от един вид енергия нараства за сметка на друг и при който едни начини, по които човешкото тяло черпи енергия добиват по-голям приоритет за сметка на други начини, по които тялото също може да черпи енергия. На ден днешен зная, че инедията, това е онова икономическо състояние на организма, при което енергията от храната става по-малко желателна, защото тялото организира себе си така, че енергията от звука, светлината, въздуха и други възможни източници върши повече работа на по-ниска цена, в сравнение с хранителния процес. Нека перефразирам още веднъж - инедията е такова преорганизиране на телесната икономика, при което енергията от останалите източници може да се усвои по по-директен начин, отколкото енергията от хранителния процес.
Стигнах до това си осъзнаване заради постоянно повтарящо се наблюдение: Винаги, когато навлезех дълбоко в един период без прием на храна, успявайки да запазя равновесие в организма си, така че да не страдам от влошено здравословно състояние и дисбалансирана жизненост, идваше време, в което трябваше да мина през силно цивилизован район. Било то нуждата да използвам метрото за временен превоз, или нуждата да се върна на работа след отпуска, или нуждата да премина през гъсто населена зона или пък тълпа хора. Всеки път, когато успявах да постигна равновесие през дълъг период без храна и се случеше да имам досег с цивилизацията, губех това равновесие и жизнеността ми рязко се влошаваше.
Усещането беше, че губя съзнание. Повечето ми наблюдения са от метрото и от претъпканите автобуси. Започваше се със задушаване, не физическо задушаване, а метаболитно задушаване - колкото и да дишах, кислородът сякаш просто не се усвояваше в кръвта и сякаш беше безсмислено. Следваше гадене и повдигане (разбира се без да има каквото и да е в стомаха). Отдавна се бях научил, че гаденето се получава заради липса на кислород в органа на стомаха, това често се получаваше, когато се къпех с топла вода и банята се изпълнеше с твърде много пара. Когато спрях да се къпя с топла вода и започнах да се къпя само със студена вода, никога не ми се е случвало да ми се догади в банята или да ми се вие свят. Следващото, което се случва, е загубата на слуха. С времето научих, че загубата на слуха е в следствие от кръвното налягане и винаги е съпроводено с изскачане на вените по главата (ако е от високо налягане) или с изстиване и студена пот по челото (ако е от ниско налягане). Когато функционирах по нов енергиен ред и бях в претъпкан автобус, загубата на слух винаги беше заради ниско кръвно налягане. Бях сигурен, че всичко това е от кръвта, защото стомахът оставаше без кислород и загубвах слух - това означаваше, че кръвта не успяваше да я достави, защото налягането беше много ниско. Освен това, ако ми направеха място да седна, слухът и гаденето веднага се оправяха, което означава, че проблемът е в кръвното налягане. След загубата на слух беше сигурно, че следва причерняване и загуба на зрението. Оттам насетне започва загубата на съзнанието, която настъпва неусетно. После човек си мисли, че е в съзнание, но всъщност не е. Разбира това в момента, когато се върне в съзнание.
Доказах си го и по друг начин. Както някои от вас знаят, мъжете могат да направят много, за да се научат да контролират сексуалните си механизми и да разделят преживяването на оргазъм от ефекта на еякулирането. Подходите, по които мъжете могат да се научат да контролират всичко това, идват от Изтока и ключовата стъпка в тях е това, човек да се научи да упражнява съзнателен контрол над простатата си, като използва тазните мускули. Ако човек (мъж или жена) извършва ритмични контракции на определени мускули в таза, изпомпва кръв в главата и общата температура на тялото осезателно се вдига. Тази практика успяваше да премахне задушаването, гаденето и изчезването на слуха, когато бях в претъпкан автобус, действайки по нов енергиен ред. Затова бях сигурен, че проблемът е в кръвта и кръвообръщението в онези моменти.
Интересното бе, че се оправях мигновено щом кракът ми стъпене навън от тази среда. В рамките на пет минути ставах друг човек - силата в крайниците се връщаше и треперенето от слабост изчезваше, слухът се възвръщаше, причерняването изчезваше напълно, малки глътки въздух бяха достатъчни, за да съм пълноценно обдишан. Изпитвах огромна нужда от студ. Ако беше зима, това възстановяване се случваше в рамките на 60 секунди, дори съм се разгащтвал и разсъбличал почти гол в дълбока зима, след подобно преживяване в натъпкан автобус или транспорт и в нов енергиен ред на организма.
Години наред не бях сигурен как да си обясня това, но бях уверен в един общ модел - още оттогава вярвам (и това продължава да е моята позиция), че цивилизованата среда е бедна на онзи вид енергии, които стават най-приоритетни в състояние на инедия. В една нормална околна среда, далеч от цивилизация, това превключване от един енергиен ред на организма, пре който основната енергия идва от храната, към друг енергиен ред на организма, при който храната е с най-нисък приоритет сред наличните енергоизточници, е по-лесен. Цивилизованата среда е пустиня - цивилизованата среда е бедна на жизнени енергии. Всички гурута на инедията са били хващани да се хранят - без изключение, може би единствено Джасмухийн, гуруто, която се храни с любов разбираш ли. Вместо да доказва правотата си, на фона на всички други хващани гурута, това единствено я представя като най-умелата лъжкиня от всички. Последователите им не разбират, че няма как това знание да се донесе и да се представи на цивилизования свят, без да се поднови храненето.
Човешкото тяло има голямо множество механизми за черпене на енергия. Това са храната, дишането, светлината, звукът (ушите генерират енергия, когато в тях навлиза звук), физическото движение (има определени движения, при които опорно-двигателният апарат генерира повече енергия в нервната система, отколкото изразходва), и дори вдъхновението и всичките му форми и прояви, самата воля като факултет на съзнанието и други. Това кой метод ще изберем за главен, е стратегически въпрос. Във всеки един момент ние черпим енергия по всички тези методи и от всички тези източници. Колкото повече енергия черпим от останалите, толкова повече можем да си позволи мда се абстрахираме от храненето, и обратно - колкото повече се абстрахираме от останалите, толкова повече сме принудени да разчитаме на храната.
Така че това е въпрос на политика, въпрос на избор кой как желае да води живота си. Човешкото тяло е направено за свобода, така че винаги да може да избира.
Но ако определени енергии не присъстват около нас, това ни принуждава да стесним избора си. Никой не може да оцелее в цилизования свят сред масовото човечество, без да приема твърда храна в стомаха си. В онзи бидон със зеле, в който има има най-много бактерии, има най-малко захар и обратно - в онзи бидон със зеле, в който има най-малко бактерии, има най-много захар.
Може би не всички знаят, но космосът, сам по себе си, не е смъртоносен. Чисто гол човек може да оцелее между няколко минути и няколко часа в космоса, ако е снабден само с кислородна бутилка за водолази и дебело одеало, за да не умре от студа. Космосът сам по себе си не е смъртоносен, а онова, което ще убие човека, е липсата на околна среда и наличието на враждебна околна среда (завишената радиация).
Идеята на скафандрите на космонавтите е, че това са костюми за поддържане на балансирана био-атмосфера около тялото. Идеята е, че костюмът поддържа точно определена влажност на въздуха, точно определено равновесие между газовете на въздуха и точно определена температура на въздуха около тялото. В скафандрите има био-атмосферен цикъл.
Лекцията за първи път хвърля научна светлина върху действителния ефект от процеса на храненето. Много отдавна съм чувал мнението на разни хора, че храненето е всъщност ядрен процес, или по-точно форма на студен ядрен синтез, тази гледна точка се обсъжда в онези идеи, според които в тялото се случва алхимия и трансмутация на едни елементи в други. Аз лично не съм задълбавал много в тези източници на информация, за което съжалявам. Не мога да кажа на каква научна база стъпваха хората, които твърдяха това.
Но Полак в тази лекция дава една много малка и тясна, но истинна представа. Тя със сигурност е само мъничка част от онова, което се случва в стомаха при хранене, но според мен определено е почти самата истина - храносмилането освобождава инфрачервена енергия от храната, която ни задвижва отвътре-навън по описания начин.
От целия си опит с храненето, аз съм силно убеден, че черпим енергия от лъченията, които се освобождават от храната, атакувана от киселините. Тоест, на ден днешен съм по-убеден от всякога, че храносмилането е е метаболитно-лъчев процес и че когато става дума за храненето с твърда храна, за нас е най-важна енергията от тази освободена радиация, която ни облъчва отвътре-навън.
Все още не мога да си обясня моето преживяване само на база информацията от Полак. Защо се нуждая от студ, за да се оправя след такова преживяване, ако става дума единствено за инфрачервена енергия за поддържане циркулацията на кръвта? И защо в натъпкания автобус, където тя е повече, отколкото отвън, се чувствам по-зле?
Дали може да е въпрос на някакво отношение, някакъв баланс между вътрешна и външна среда? Със сигурност инфрачервената радиация има много по-голям смисъл за нехранещия се, отколкото за хранещия се, защото храносмилателната система на нехранещия се е по-студена. Следователно той има нужда от повече инфрачервена енергия, идваща отвън, за да бъде стабилен кръвния му поток. А дали е въпрос на твърде много инфрачервена радиация? Артериалното налягане и сърдечното налягане винаги се опитват да вървят в пропорционален синхрон...
Но всички ние в инеядните и енергийни среди винаги сме наричали храненето "заземяване". Това няма никакъв електрическо-научен смисъл, а идва от това, че когато човек се храни, той е по-стабилен. Някак си е по-самостоятелен и външната околна енергийна среда има много малък ефект върху равновесието на системите му. Може би е по-правилно да го наричаме "стабилизиране", вместо "заземяване".
Образно казано, храненето е като да си в скафандър. Можеш както да ходиш по земята, така и да изрезеш дори в космоса, но никога няма да си част от заобикалящата те среда, защото винаги носиш собствената си среда със себе си. Това е вид ограничение, въпреки че дава свобода.
Инедията е като да си гол. Когато си гол, най-добре си стой вкъщи, но пък винаги ще си едно с околната си среда. Това е вид освобождение, въпреки че ограничава.
Всичко останало са степенни вариации на различните енергийни модели в организма. Затова смятам, че това не е екзистенциален въпрос, а тактически.