Apocryphal Academy

Автор Тема: Коментари върху "Четвъртата фаза на водата" и съзнателното намерение  (Прочетена 343 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Нека споделя онова, което ми хрумва в контекста и във връзка с материала от Библиотеката "Гералд Полак, ESTC 2018г ---- Четвъртото състояние на водата" и лекцията на Боб Харалек за количествените изменения във водата в следствие насоченото съзнателно намерение. Знам, че сред вас има хора, които са много навътре във всичко, свързано с водата и че като цяло българската публика има стари традиции в алтернативните науки, касаещи водата като цяло. Надявам се заедно да успеем да хвърлим светлина върху много неща, касаещи тази тема.
« Последна редакция: Август 25, 2018, 12:34:06 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Веднага мога да потвърдя от собственото си преживяване, че кръвта се задвижва и от други сили, които се усещат външни.

Сигурно много от вас си спомнят разказа ми за собствените опити и занимания, свързани с инедията - онзи нов енергиен ред в организма, който позволява на човек да спре да използва храна като основен източник на енергия. В онези години си дадох сметка, че инедията не може да се осъществи в сърцето на цивилизацията, защото преживяванията ми ме подтикваха към заключението, че този феномен е обвързан с външни фактори. Именно тогава осъзнах инедията като нов енергиен ред в организма, допреди това аз самият си нямах представа за коренната същност на явлението. Всъщност и до сега почти никой не разбира за какво става дума.

В литературата винаги е имало няколко основни лагера. Те наричат себе си бретарианци, тоест хранещи се с въздуха, вместо с храна, другите наричат себе си слънцееди, тоест хранещи се със светлина, вместо с храна и третите наричат себе си инеяди, твърдейки, че се хранят с любов разбираш ли, вместо с храна.

През годините бях събрал много факти, които звучаха противоречиви, ако се вземеха заедно. Инеядите, които се хранеха с любов, общо погледнато бяха едни от най-съмнителните нехранещи се личности и тяхното поведение общо погледнато е най-невдъхновяващото, най-мижатурестото и не винаги моралното, в сравнение с всички други представители. Слънцегледачите на Хира Ратан Манек, въпреки че основната цел на тяхната практика е постигане на вътрешен мир, все пак твърдяха, че слънцегледането спомага и в крайна сметка неизбежно води до инедия, като страничен ефект. Само че, мексиканските индианци също имат практика за подпомагане появана на ефекта на инедията и тя е, като се затварят в тъмни пещери без слънчева светлина за дълго време. Бретарианците винаги са били най-многобройните и може би затова не е парадоксално, че именно техните представители много често умират от недохранване, това е типично за всичките им школи по света.

Винаги е било ясно, че нещо някак си свързва тези различни посоки, които поняога са диаметрално различни, и че при всички случаи си има начини, по които човек да се провали и в крайна сметка да навреди на здравето си, именно защото коренния, общ процес не се проумяваше. Обобщението, че съзнанието просто управлява материята - ей така, като с магическа пръчка, без да се описва веригата от процеси, която дефакто реализира това управление, винаги е и подхранвало и продължава да подхранва вярващите в магии и чудеса ню-ейджъри, дъновисти и други дискредитирани групи.

И това не е чудно, защото от своя страна пък конвенционалната наука никога не е проумявала как се осъществява процеса на храненето. Има данни, че чрез стомаха, веществата от храната попадат в тялото, само че какво точно се случва в стомаха винаги е била една хипотеза. Хипотеза е и начинът, по който веществата се транспортират и разнасят до клетките. С други думи, начинът, по който си набавяме енергия, винаги е бил в тъмнина и от едната и от другата страна.

Именно личните ми опити да постигна това състояние инедия постепено ме доведоха до осъзнаването, че в същността си това явление представлява нова организация на енергийната икономика в тялото - нов енергиен ред в организма, такъв, при който нуждата от един вид енергия нараства за сметка на друг и при който едни начини, по които човешкото тяло черпи енергия добиват по-голям приоритет за сметка на други начини, по които тялото също може да черпи енергия. На ден днешен зная, че инедията, това е онова икономическо състояние на организма, при което енергията от храната става по-малко желателна, защото тялото организира себе си така, че енергията от звука, светлината, въздуха и други възможни източници върши повече работа на по-ниска цена, в сравнение с хранителния процес. Нека перефразирам още веднъж - инедията е такова преорганизиране на телесната икономика, при което енергията от останалите източници може да се усвои по по-директен начин, отколкото енергията от хранителния процес.

Стигнах до това си осъзнаване заради постоянно повтарящо се наблюдение: Винаги, когато навлезех дълбоко в един период без прием на храна, успявайки да запазя равновесие в организма си, така че да не страдам от влошено здравословно състояние и дисбалансирана жизненост, идваше време, в което трябваше да мина през силно цивилизован район. Било то нуждата да използвам метрото за временен превоз, или нуждата да се върна на работа след отпуска, или нуждата да премина през гъсто населена зона или пък тълпа хора. Всеки път, когато успявах да постигна равновесие през дълъг период без храна и се случеше да имам досег с цивилизацията, губех това равновесие и жизнеността ми рязко се влошаваше.

Усещането беше, че губя съзнание. Повечето ми наблюдения са от метрото и от претъпканите автобуси. Започваше се със задушаване, не физическо задушаване, а метаболитно задушаване - колкото и да дишах, кислородът сякаш просто не се усвояваше в кръвта и сякаш беше безсмислено. Следваше гадене и повдигане (разбира се без да има каквото и да е в стомаха). Отдавна се бях научил, че гаденето се получава заради липса на кислород в органа на стомаха, това често се получаваше, когато се къпех с топла вода и банята се изпълнеше с твърде много пара. Когато спрях да се къпя с топла вода и започнах да се къпя само със студена вода, никога не ми се е случвало да ми се догади в банята или да ми се вие свят. Следващото, което се случва, е загубата на слуха. С времето научих, че загубата на слуха е в следствие от кръвното налягане и винаги е съпроводено с изскачане на вените по главата (ако е от високо налягане) или с изстиване и студена пот по челото (ако е от ниско налягане). Когато функционирах по нов енергиен ред и бях в претъпкан автобус, загубата на слух винаги беше заради ниско кръвно налягане. Бях сигурен, че всичко това е от кръвта, защото стомахът оставаше без кислород и загубвах слух - това означаваше, че кръвта не успяваше да я достави, защото налягането беше много ниско. Освен това, ако ми направеха място да седна, слухът и гаденето веднага се оправяха, което означава, че проблемът е в кръвното налягане. След загубата на слух беше сигурно, че следва причерняване и загуба на зрението. Оттам насетне започва загубата на съзнанието, която настъпва неусетно. После човек си мисли, че е в съзнание, но всъщност не е. Разбира това в момента, когато се върне в съзнание.
Доказах си го и по друг начин. Както някои от вас знаят, мъжете могат да направят много, за да се научат да контролират сексуалните си механизми и да разделят преживяването на оргазъм от ефекта на еякулирането. Подходите, по които мъжете могат да се научат да контролират всичко това, идват от Изтока и ключовата стъпка в тях е това, човек да се научи да упражнява съзнателен контрол над простатата си, като използва тазните мускули. Ако човек (мъж или жена) извършва ритмични контракции на определени мускули в таза, изпомпва кръв в главата и общата температура на тялото осезателно се вдига. Тази практика успяваше да премахне задушаването, гаденето и изчезването на слуха, когато бях в претъпкан автобус, действайки по нов енергиен ред. Затова бях сигурен, че проблемът е в кръвта и кръвообръщението в онези моменти.

Интересното бе, че се оправях мигновено щом кракът ми стъпене навън от тази среда. В рамките на пет минути ставах друг човек - силата в крайниците се връщаше и треперенето от слабост изчезваше, слухът се възвръщаше, причерняването изчезваше напълно, малки глътки въздух бяха достатъчни, за да съм пълноценно обдишан. Изпитвах огромна нужда от студ. Ако беше зима, това възстановяване се случваше в рамките на 60 секунди, дори съм се разгащтвал и разсъбличал почти гол в дълбока зима, след подобно преживяване в натъпкан автобус или транспорт и в нов енергиен ред на организма.




Години наред не бях сигурен как да си обясня това, но бях уверен в един общ модел - още оттогава вярвам (и това продължава да е моята позиция), че цивилизованата среда е бедна на онзи вид енергии, които стават най-приоритетни в състояние на инедия. В една нормална околна среда, далеч от цивилизация, това превключване от един енергиен ред на организма, пре който основната енергия идва от храната, към друг енергиен ред на организма, при който храната е с най-нисък приоритет сред наличните енергоизточници, е по-лесен. Цивилизованата среда е пустиня - цивилизованата среда е бедна на жизнени енергии. Всички гурута на инедията са били хващани да се хранят - без изключение, може би единствено Джасмухийн, гуруто, която се храни с любов разбираш ли. Вместо да доказва правотата си, на фона на всички други хващани гурута, това единствено я представя като най-умелата лъжкиня от всички. Последователите им не разбират, че няма как това знание да се донесе и да се представи на цивилизования свят, без да се поднови храненето.

Човешкото тяло има голямо множество механизми за черпене на енергия. Това са храната, дишането, светлината, звукът (ушите генерират енергия, когато в тях навлиза звук), физическото движение (има определени движения, при които опорно-двигателният апарат генерира повече енергия в нервната система, отколкото изразходва), и дори вдъхновението и всичките му форми и прояви, самата воля като факултет на съзнанието и други. Това кой метод ще изберем за главен, е стратегически въпрос. Във всеки един момент ние черпим енергия по всички тези методи и от всички тези източници. Колкото повече енергия черпим от останалите, толкова повече можем да си позволи мда се абстрахираме от храненето, и обратно - колкото повече се абстрахираме от останалите, толкова повече сме принудени да разчитаме на храната.

Така че това е въпрос на политика, въпрос на избор кой как желае да води живота си. Човешкото тяло е направено за свобода, така че винаги да може да избира.

Но ако определени енергии не присъстват около нас, това ни принуждава да стесним избора си. Никой не може да оцелее в цилизования свят сред масовото човечество, без да приема твърда храна в стомаха си. В онзи бидон със зеле, в който има има най-много бактерии, има най-малко захар и обратно - в онзи бидон със зеле, в който има най-малко бактерии, има най-много захар.

Може би не всички знаят, но космосът, сам по себе си, не е смъртоносен. Чисто гол човек може да оцелее между няколко минути и няколко часа в космоса, ако е снабден само с кислородна бутилка за водолази и дебело одеало, за да не умре от студа. Космосът сам по себе си не е смъртоносен, а онова, което ще убие човека, е липсата на околна среда и наличието на враждебна околна среда (завишената радиация).

Идеята на скафандрите на космонавтите е, че това са костюми за поддържане на балансирана био-атмосфера около тялото. Идеята е, че костюмът поддържа точно определена влажност на въздуха, точно определено равновесие между газовете на въздуха и точно определена температура на въздуха около тялото. В скафандрите има био-атмосферен цикъл.




Лекцията за първи път хвърля научна светлина върху действителния ефект от процеса на храненето. Много отдавна съм чувал мнението на разни хора, че храненето е всъщност ядрен процес, или по-точно форма на студен ядрен синтез, тази гледна точка се обсъжда в онези идеи, според които в тялото се случва алхимия и трансмутация на едни елементи в други. Аз лично не съм задълбавал много в тези източници на информация, за което съжалявам. Не мога да кажа на каква научна база стъпваха хората, които твърдяха това.

Но Полак в тази лекция дава една много малка и тясна, но истинна представа. Тя със сигурност е само мъничка част от онова, което се случва в стомаха при хранене, но според мен определено е почти самата истина - храносмилането освобождава инфрачервена енергия от храната, която ни задвижва отвътре-навън по описания начин.

От целия си опит с храненето, аз съм силно убеден, че черпим енергия от лъченията, които се освобождават от храната, атакувана от киселините. Тоест, на ден днешен съм по-убеден от всякога, че храносмилането е е метаболитно-лъчев процес и че когато става дума за храненето с твърда храна, за нас е най-важна енергията от тази освободена радиация, която ни облъчва отвътре-навън.


Все още не мога да си обясня моето преживяване само на база информацията от Полак. Защо се нуждая от студ, за да се оправя след такова преживяване, ако става дума единствено за инфрачервена енергия за поддържане циркулацията на кръвта? И защо в натъпкания автобус, където тя е повече, отколкото отвън, се чувствам по-зле?
Дали може да е въпрос на някакво отношение, някакъв баланс между вътрешна и външна среда? Със сигурност инфрачервената радиация има много по-голям смисъл за нехранещия се, отколкото за хранещия се, защото храносмилателната система на нехранещия се е по-студена. Следователно той има нужда от повече инфрачервена енергия, идваща отвън, за да бъде стабилен кръвния му поток. А дали е въпрос на твърде много инфрачервена радиация? Артериалното налягане и сърдечното налягане винаги се опитват да вървят в пропорционален синхрон...

Но всички ние в инеядните и енергийни среди винаги сме наричали храненето "заземяване". Това няма никакъв електрическо-научен смисъл, а идва от това, че когато човек се храни, той е по-стабилен. Някак си е по-самостоятелен и външната околна енергийна среда има много малък ефект върху равновесието на системите му. Може би е по-правилно да го наричаме "стабилизиране", вместо "заземяване".

Образно казано, храненето е като да си в скафандър. Можеш както да ходиш по земята, така и да изрезеш дори в космоса, но никога няма да си част от заобикалящата те среда, защото винаги носиш собствената си среда със себе си. Това е вид ограничение, въпреки че дава свобода.
Инедията е като да си гол. Когато си гол, най-добре си стой вкъщи, но пък винаги ще си едно с околната си среда. Това е вид освобождение, въпреки че ограничава.

Всичко останало са степенни вариации на различните енергийни модели в организма. Затова смятам, че това не е екзистенциален въпрос, а тактически.
« Последна редакция: Август 25, 2018, 09:17:31 pm от λ »

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ламбда, принципно бях започнал на чернова да си записвам една идея за пост по темата, щото наистина май е по-добре първо да съгласувам с автора на темата...
Изчаквах, за да видя как ще развиеш темата си , но като гледам май е прекалено обикновена идеята ми и за сега ще я спестя.


Обаче имам няколко въпроса.
Замислял ли си се защо търсиш варианти да съществуваш в човешката си форма, без да ползваш земните материални продукти?
Тези дни преглеждах блога на Ключаря / вече знам кой е ,,ключаря'' ;)/ и след твоя пост вече срещам двама човека да пишат за Инедия. И още един човек знам, който ,,не се храни'', но е започнала щото и било неудобно пред хората - Джорджия /едно момиче от нетя/. Интересно ми е - може пък това ,,хранене'' да е отражение на бъдещето?!?


Но в настоящето, както и сам отбелязваш, при поемането на материална храна в организма ни, освобождаваме ,,заключената'' енергия в самата храна, чрез ,,метаболитно-лъчев'' процес. Даже ако трябва да сме по-конкретни - със съдействието на макроергичните молекули, каквато е АденозинТриФосфата /АТФ/ и която е основното ,,превозно средство'' на електромагнитната енергия в клетките, си набавяме енергия за метаболизма си.
А нашият метаболизъм е дуален процес. В едната му фаза имаме разграждане на органични в-ва - катаболизъм, а в другата имаме изграждане - анаболизъм.
Тъй като в един момент фокусираш на разграждането - храносмилането, ще си позволя леко да разширя и да спомена, че в стомаха преобладаващата като съдържание солна киселина разкъсва макромолекулите до по-прости съединения, а същинското ,,смилане'' е в червата. Навсякъде процесите са осъществявани с участитео и на водата - като среда и като съдържащо се в-во в клетките, които храносмиламе.
Даже най-обобщеното поднасяне на инфото може да стане като цитираме двата основни цикъла на трансформация на органичните вещества в природата - Цикълът на Калвин и Цикълът на Кребс.
Тъй като става въпрос за храносмилането, ще оставя на страна Калвиновия ,,растителноклетъчен'' цикъл, характерен за процеса на фотосинтезата, и ще спомена Цикълът на Кребс, охарактеризиращ процесите в животинските клетки.
Да, както казваш, химическите преобразувания на киселините в крайна сметка достигат до синтеза на монозахариди като глюкозата, но и алкохоли (C2H5OH - цок два пъти, ха още пет пъти, охаааа). Стига толкова алкохолни отклонения, хиххи. О, не, само още едно - Какво ще пиете - ракия или вино? - И бира! ...
Та в крайна сметка, в процеса на храносмилане имаме доста ,,обекти'', които взимат дейно участие освен ,,етапите на трансформация'', които се явяват киселините.
Например, освен цитирания АТФ, който е абсорбиралия енергия АДФ /адениндифосфат/, имаме и един реагент НАДФ.Н+ /никотинамид-динуклеотид- фосфат/, както и множество ензими. Н+ щото си се ,,придвижват'' едни протони, а пък електроните се кумулират и даже съм почти сигурен, че някои хора ги ,,виждат'' и го наричат аура. Естествено, че не става въпрос за елктрическите импулси в невроните, ами като цяло електромагнитното поле, което е следствие на протичащите метаболитни процеси.
Въпросът е, че в презентацията ме изкефи визуализирането на тази ,,подреденост'' на водните молекули и съответно пренасочването на електроните към съответните ,,цехове-звена'' на протичане на метаболизма в клетките.
Има един слайд, на който може да ,,се види'' аналогията как ,,освободени'' в дихателната верига/последователността от енизими/ електрони се пренасят в мрежата от водородни връзки на водата.
А как са се подредили водните молекули така, че да могат да отведат електроните там, където трябва да са, за да не се прекъсва процеса на синтез или разграждане?
А пък в тези микроскопични разстояния, с оглед ултраскопичната структура на клетките, колко ли възможности за формиране на завихряне на водните молекули в състоянието им на течност има и дали самата вода в клетките, в по-голямата си част не в състояние на хидроплазма, което да обясни високата температура изискуема за приобщаването на още протони в ядрото на елементи или т.нар. Биотрансмутация?
Доста въпроси, на които, ако отпаднат част от догматично налаганите представи в науката скоро ще получим отговори, официално, де, хихих.


И накрая, за да ,,вържа'' малко разнопосочните ми мисли с инедията.
Ако си помагаме достатъчно на тялото, сигурно енергията от самата храна и то в малки количества ще ни е предостатъчна.
Ще цитирам думи на истинския ми дядо, а не на ,,въображаемата'' ми баба. Доста време съм си мислил, че се опитваше да ме накара да смятам с двуцифрени числа, но май е имал предвид друго. Казваше ми ,, Кире, храната трябва да я сдъвчеш 22 пъти от едната страна и 22 пъти от другата и чак тогава да я глътнеш. Трябва да си помагаш на ,,мелничката'', така казваше на стомаха, но тогава за мен всичко беше корем, ;)).
Караше ми се също, че като ям трябва да мисля за храната, а не да блея в телевизора, което за съжаление не съм закрепил като навик в програмите си.


И нещо като за край, защото темата явно ще включва и храненето.
Допреди 4 месеца изкарах период, в който експериментирах като не ядях месо, само риба, но малко щот не съм й фен.
Верно, интензитета и честотата на паник атаките спадна. Така да се каже във вътрешния ми психически свят ,,нещата'' започнаха да придобиват по-лесни за асимилиране форми, но пък не спряха изобщо да се ,,мандат'' махалата на полярните състояния. От тъга, гняв и страх до еуфория, радост и веселие. Логическият извод ми беше, че не месото е причината. Пък и един колега от Разлог, където са си месари, ме избъзика: А, бре Пенза, ак не требеше да ям месо, оти имам кучешки заби, бре, баламо?
Сега просто знам, че от месото ,,получавам'' повече енергия, а на къде и как ще я насоча като мисли е друг въпрос!
Също така, за мен си смятам, че съм прав в спора ми с една приятелка, д-р по психология, която ми защитава тезата, че физическата енергия няма връзка с психическата. Просто говорим май за различни неща...

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Замислял ли си се защо търсиш варианти да съществуваш в човешката си форма, без да ползваш земните материални продукти?
Тези дни преглеждах блога на Ключаря / вече знам кой е ,,ключаря'' ;)/ и след твоя пост вече срещам двама човека да пишат за Инедия. И още един човек знам, който ,,не се храни'', но е започнала щото и било неудобно пред хората - Джорджия /едно момиче от нетя/. Интересно ми е - може пък това ,,хранене'' да е отражение на бъдещето?!?

Разбира се.

Разказвал съм историята много пъти на предишни места и не ми се повтаря. Но, основните моменти са, че за мен тази тема започна с Хира Ратан Манек. като прочетох за първи път за неговото слънцегледане, от цялата практика в главата ми остана само онова, че човек може да спре да яде. Тогава живеех в голяма мизерия (защото бях избягал от вкъщи) и бях на 18. Тъкмо бях напуснал висшето образование и си бях намерил работа и добивах първия си опит с житейската истина, че човек е задължен да работи.
Не ми харесваше това и му търсех решение. Който и да е и какъвто да е човек, е задължен да изкарва пари. Няма такова положение, в което да кажеш "аз пък ще живея без да изкарвам пари". Има само два варианта и и двата са също принудителни - или трябва да се научиш да бъдеш индианец-чергар на средновековно ниво, или трябва да правиш толкова пари, че да успееш да забравиш, че си задължен да го правиш.
В крайна сметка това се свежда до оцеляване. Единствената зависимост е храната, докато подслонът може да се счита по-скоро като каприз, отколкото необходимост (тоест за обходимост). Така че представата, че човек може да не яде и все пак да живее, я виждах като материята, от която ще изникне решение на социо-цивилизационния проблем.

Това беше началото на интереса ми, но, разбира се, когато научих и видях повече, разбрах, че това не е решението на социо-цивилизационния проблем.

Вместо да спра да се интересувам обаче, интересът ми се запази, а мотивацията се промени.

На ден днешен вярвам именно в това, да - че инедията е отражение на бъдещето. Ето един пример. Хората не си дават сметка, но ние като цивилизация не сме разполагали с пластмаса допреди Първата Световна война. Дотогава, всички неща, които днес правим от пластмаса, са се правели от мляко. Когато казеинът се импрегнира с формалдехид, се получава галалит - био-пластмаса от казеин, сирищния коагулиран протеин. От копчета на дрехи, през дръжки за чадъри, обратно до самите дрехи, от галалит са плетяли и изкуствени пуловери. Само че като се изпотиш в такъв пуловер, той почва да мирише на сирене, докато не се изпере.
След Първата Световна война обаче настава голям глад и икономиката в световен мащаб е сериозно разтресена. Заради глада, използването на млякото за правене на пластмаса, вместо за храна, станало доста голямо морално престъпление, затова много учени се отправили в търсене на алтернатива на млякото и само в рамките на месеци открили, че петролът е такъв заместител. Оттогава насам пластмасата се прави от петрол.

Когато преживеем Третата Световна война и кладенците бъдат унищожени или започнат да стават рядкост, ще трябва да намерим нещо ново, от което да правим пластмаса.

Дали някой ден ще правим пластмаса от вода? :) За сега вече поне знаем как да я направим твърда на стайна температура...




Положението на този свят винаги е седяло така: Ако искаш да си по-независим от силите, които владеят материалните блага, трябва да се обърнеш към съзнанието.

Но ако искаш да си по-независим от силите, които владеят духовните блага... трябва ли да се обърнеш към материалното? Може ли този мащаб на дуалността да изчерпи всичко в света, или това е пирамида от повече на брой градирани неща, и има нещо друго, към което трябва да се обърнем, за да бъдем по-духовно независими, вместо да се връщаме към материалното в търсене на решение? Всички се занимаваме с отговора на този въпрос, това обяснява задочните спорове помежду ни.

Но никъде в нашите среди - нито по форумите, нито в Апокрифна Академия, нито в Паралелна Реалност, нито в блоговете като този на Ключаря - няма да намериш несъгласни с основния проблем: че това статукво трябва да се промени и е обречено да се промени, от хора като нас, а не от онези, които не търсят нищо.

Най-малкото... колкото по-бързо разберем всичко за инедията, толкова по-лесно ще стане стъпването на Марс или където и да е. А кой знае кое е най-многото.




А и вземи предвид това: според скалата на Кардашев, цивилизация от Тип II е онази, която съумява да използва 100% от енергията на звездата си. Цивилизация Тип I е онази, която усвоява 100% от енергията на планетата си (идваща от звездата).

Ние сме цивилизация Тип 0. След като наскоро открихме, според Полак, че водата е преобразувател на слънчевата енергия, дори и директно в механична, това означава, че имаме основния ключ да се издигнем до по-развитите Типове, тъй като явно планетата ни има най-вече вода, и тъй като звездата ни работи с водород :)

След като и ние сме основно вода, методът за усвояване на енергията на планетата и на звездата ни е много вероятно да е същия, по който тялото ни усвоява техните излъчвания. Дава се пример с Дисонова сфера - хипотетична космическа мегаструктура, която обгръща звездата и черпи цялата й енергия, предавайки я в ръцете на цивилизацията.

Ами ако стомахът ни е такава Дисонова сфера? Какво тогава?

Ами тогава, ще можем да намерим отговор на друг много основен въпрос - как да произведем батерии, които директно да зареждат телата ни, а не техника в трето лице. Крайната цел на енергетиката е, да разберем как да внасяме енергия директно в телата си, а не чрез спомагателни носители като хранителните вещества. Крайната цел винаги е била как да произведем такова електричество, което ще може да изхранва нас и нашите тела, а не само електроуредите, които са само наши инструменти.

Има много неща за казване :) Но преди това трябва да преведа лекциите на Харалек и Мураками за ефектите от съзнателното намерение към водата и електрокултурата в земеделието.
« Последна редакция: Август 27, 2018, 04:01:58 pm от λ »

Тагове към темата: вода коментар анализ