Един новинарски материал, който си заслужава да прочетем и анализираме. Както винаги моят коментар е след него:
Що е то 'соросоид'? И кому пречи той в България?
Соросоидът е наивник, останал да живее в България, защото още се надява, че българското общество може да стане отворено и да не се управлява на принципа "мой човек". Кратка история на понятието "соросоид".
Снимка от 2007 година: Джордж Сорос на посещение в едно българско училище.
Източник:
OFFNews.bg, материалът е на Георги Лозанов от Дойче Веле
Понятието "соросоид" е ветеран в компроматните войни. Да те нарекат по този начин значи да те посочат за "санитарен обстрел". В началото обаче не беше така. Първоначално новата дума се употребяваше по-скоро на шега по адрес на публично разпознати фигури с културни претенции, западни маниери, проявяващи респект към политически коректното говорене и главно - стоящи далеч от наследената патриотарско-пролетарска представа за народ.
Постепенно етикетът започна да се изпълва с "класова злъч" към представителите на една нова социална група. Тази на появилия се "трети сектор", който включваше НПО (неправителствени организации), финансирани от външни донори. И на първо място - организации, финансирани именно от американския милиардер и филантроп Джордж Сорос, който след падането на комунизма активно подпомагаше създаването на гражданско общество в европейските страни от бившия съветски блок.
"Соросоидите" и БългарияДа работиш в третия сектор, докато другите два - държавата и бизнесът, са обхванати от корпоративни и корупционни обвързаности, означаваше, че искаш да се измъкнеш сух от общото блато. Да разполагаш с ресурси без да участваш в местната далавера. Да стоиш на граждански и критически позиции без да могат пребоядисани комунисти, мутри, агенти на бившата ДС и прочие да те обрекат на социална маргинализация. В устата им етикетът "соросоид" вече звучеше като предупреждение - че не играеш играта по техните правила, и като обвинение - че служиш на чужди интереси, а не на националния, за какъвто те признаваха единствено собствения си интерес. Соросоид синонимично се сближи с родоотстъпник и започна да напуска неформалната си употреба. Готвеше се да влезе "на въоръжение" в борбата за задкулисна власт.
Приема се, че в България за първи път понятието е вкарано в медийно обръщение около 2007 година от Валентин Фъртунов, автор и водещ на предаване, разбира се, по телевизия СКАТ. Съвпадението с приемането на България в ЕС не е случайно, защото "соросоиди" се включва в журналистическия жаргон на медии, които подържат евроскептична и антинатовска линия. Отговаря на нуждата им от езиково средство, с което без пряко да се противопоставят на българската геополитическа ориентация да рушат доверието в нея.
В това отношение използването на името Сорос като пейоративно нарицателно се оказва особено подходящо. Още повече, че неговият произход не е местен, а е резултат от мощната антилиберална вълна, заляла Европа след световната финансова криза и прииждането на бежанци от Азия и Европа. Какво по-хубаво от това, за да се излезе от всеобщия страх и объркване, да се намери виновник за всички беди, който може да бъде посочен с пръст! Сорос персонално беше обявен за "гробокопач на Европа" и на християнската цивилизация. Войната с него бе изгодна за различни политически и икономически субекти, но най-активен се оказа бившият му стипендиант и настоящ премиер на Унгария Орбан. Разбира се, и Путин не остана по-назад, като пръв изгони фондацията на "Отворено общество", основана от Сорос.
Сега войната сякаш е позатихнала, защото хората започнаха да си дават сметка за фарсовия характер на обвинението към един застаряващ човек, пък бил той и евреин милиардер, че лично със зла умисъл е задвижил глобални исторически процеси. Войната обаче е хибридна и си свърши работата - създаде въображаем враг, който в обратен ред укрепва реалната власт на силите, застанали срещу него.
Сорос е идеалният враг, защото с биографията си и с дейността си провокира изтласкани, но неизживени предразсъдъци към богатите, евреите, малцинствата и интелектуалците, наложените от пропагандните машини на двата тоталитарни режима на ХХ век - комунизмът и фашизмът. Богатите са ограбили бедните. Евреите участват в световен заговор срещу християните. Малцинствата са отклонение от нормата. Интелектуалците мразят народа си.
"С изцъклени, алчни очи..."?Тези предразсъдъци и в посттоталитарна България продължават да са ресурс на властта, само че тя по-внимателно търси думите, с които да ги съхрани. И "соросоид" е такава дума, защото не ги защитава пряко, а атакува тези, които се опитват да ги рушат, да отнемат силата им на генерализиращо клеймо. Атаката срещу соросоидите набра такава мощ, че през 2017 година във "Флагман", издание на Валентин Касабов, се стигна до следното определение, поднесено съвсем на сериозно:
"Соросоидът е коварен, мръсен, подъл. Външно той е с изцъклени, алчни очи, с лека лицемерна усмивка, както старите майстори са рисували "Почистването на храма" - търговците и чейнчаджиите, които Исус Христос изгонва от храма". Касабов също е водел предаване по СКАТ, бил е в "Атака", но е станал депутат от НФСБ - партия, която участва в управлението на страната. Това говори, че понятието след журналистическия жаргон влиза и в официалния език на властта.
То с днешна дата очертава намаляващия кръг на поддръжниците на отвореното общество, което - без да се връщаме към дефиницията на Карл Попър и да го описваме в цялата му сложност, просто не се управлява на принципа "мой човек". Соросоиди са наивници, останали в България, защото все още се надяват, че и българското общество може да стане такова. А етикетирането им от своя страна трябва да им подскаже, че са нежелани от властта, че са вътрешни емигранти. Посоката, в която и кандидатът за главен прокурор вижда враговете си, подсказва, че соросоидите скоро ще попаднат сред тях.
В началото, когато бях едва на 16 години или някъде там, моето първо въведение в света на конспирацията беше сайта "Войни на Тангра" - един от многото националистически сайтове, които си събират посещения и читатели с примамката на онова много популярно преди години смесване на националистичен патриотизъм и мистерии.
Мистерията придава дълбочина на която и да е тема. Прикрепете мистерията на окултизма и научно-фантастичната метафизика към политиката, науката, спорта, храненето, дори, ако щете, прикрепете я и към модата и фризурата и маникюра - винаги местирята придава дълбочина и загадка на темата, която е прикрепена за нея.
До навършването на 18 годишна възраст вече започнах да усещам, че националистично-езотеричните сайтове, от които тръгнаха популярните шеги, че повечето цивилизации в космоса говорят български, са просто пропаганда. Никой по тези места не си дава зора да стигне до разковничето и корена на самото си поле - защо национализъм (български в случая) и защо да има нещо мистично в него. Твърдеше се, че има нещо мистично и това голо твърдение само оправдаваше себе си - понеже има нещо мистично, това оправдава интереса ти. Ако попиташ "А защо да има нещо мистично?", се превръщаш във... соросоид да кажем, или просто вече си низвергнат от въпросния сайт или група.
В следващите години се насочих към Хнет и подобните на него сайтове. Знаем, че на ден днешен всички те вече умряха. Не остана нито един такъв сайт от миналото, който да е популярен и развит. На ден днешен всичко се разпадна до ниво блогове и блогъри. Защо?
Защото и това също беше пропаганда. Отне ми доста повече години, за да се събуди в мен усещането, че този път бях попаднал в ситуация, в която към традиционно обсъжданата езотерика/окултизъм беше прикрепена някаква подълнителна мистерия, за да се придаде същият онзи лепкав за читателското внимание ефект. Окултизъм с кетчуп. Защото без кетчуп е просто хляб с кренвирш - обикновеният, натурален окултизъм просто не стимулира слюнеотделянето, а напротив - естествената му форма отблъсква хората, чиято ментална нагласа върви по различен път и се нуждае от други неща. Нали не сте вярвали, че в България има хиляди хора, които наистина се интересуват от всичко това?
Заради тези ми вътрешни усещания се изпокарах с много хора и си спечелих не особено приветлива популярност. Тук-таме имаше и хора, на които изявата ми им стана симпатична именно защото и други винаги са споделяли усещането за кетчупа, в който се дави конспирацията и окултизма в България. Именно заради кондиментите за привличане на широко внимание и читатели хората по въпросните сайтове и групи никога не успяваха да стигнат до кохерентна взаимовръзка между нещата - науката се разминаваше с езотериката, теоретичната гранична наука пък не успяваше да открие истинския си мотив в конспирацията (която е просто теория по въпросните сайтове). Всичко това на ден днешен закономерно се разпадна на голямо множество блогове, където оргията достигна своя климакс и всеки започна да говори каквото той си поиска, изпадайки в пълна делириумна забрава и изоставяйки всяко последно усилие да се спазва консенсус с по-широк кръг от мнения и факти.
В крайна сметка, след години, се дистанцирахме от всичката гнилоч с кетчуп и в момент на отчаяние и решителност се появи Апокрифна Академия. Идеята беше (и все още е) да се осигури истинската информация - истинската основа на знанията, които всички твърдят, че ги интересуват; да се представи онова, на което конспирацията наистина се базира и върху което се гради. Това, както си и знаехме, наистина успя да отсее наистина интересуващите се от онези, които са просто лакоми за кетчуп и кондименти... да отсее онези, които търсят образование и онези, които прелюбодействат с пропаганда. Да изгони чалгата от съвременната музика.
В Апокрифна Академия знаем, че Сорос и прочие прилежащи линии на информация са плитки и заблудни. Наясно сме, че трябва да се говори за Тависток, за ЦРУ, за природата на властта и държавността, за науката на пропагандата и почие думи и имена, за които никога не бихте чули да се споменава по патриотичните и езотеричните сайтове, нито в плеядата от блогове на вземащите се насериозно писатели.
Този материал по-горе ме подсети за миналите години и смятам, че великолепно описва манталитета на хората, форумите и сайтовете, през които преминахме и от които успяхме да се отърсим. Както пее съвременният поет,
"Ако ще ми продаваш халюцинации, дай ми кобри и огън! Винаги продавай най-добрите си халюцинации, брато - кобри и огън!"...
Като за край на поредния летен сезон, да се надяваме, че скоро ще разполагаме с нова и свежа информация за Библиотеката и форума