Всеки човек в различен период /от живота си/ си е задавал въпроси свързани с миналите си животи. Регресията е начин да получим отговор на тях.
Обикновено хипнозата се води от специалист / хипнотерапевт/ ако държите да платите на някой
/, но не е задължително. Съществуват много заблуди, че е сън, безпаметно състояние, че губим контрол, доминиране на терапевта над хипнотизирания и т.н. Може да се определи като състояние на фокусирано внимание, повишена внушаемост и въображение. В случая хипнотерапевтът помага и води хипнотизирания / който не губи контрол над ситуацията в нито секунда от сеанса/.
Хипнозата е древен /научно признат/ метод за въздействие върху чувството на себеувереност, подходящ е за борба със стреса, депресии, фобии и т.н.
Регресията е едно от приложенията на хипнозата /за възстановяване на спомени от минали животи/.
Как протича регресията.
Трябва да се настаним удобно / може и в легнало положение, но има опасност да заспим/. Стремим се да се отпуснем максимално, може да си представяме как тялото ни натежава, доспива ни се и т.н. Веднъж стартирали регресията не трябва да си отваряме очите, ако това стане трябва да започнем отначало или да отложим за следващ път.
Регресията минава през наколко стадия. Целта е да излъжем съзнанието да ни пусне в подсъзнанието.
1.След като се отпуснем, продължаваме с най-яркия ни спомен, целта е да си спомним възможно най-много детайли и да виждаме картините със собствените си очи / не отсрани/.
2. Спомняме си най-рания детски спомен който имаме / опитваме си да си спомним повече неща/ – тук е границата между съзнанието и подсъзнанието.
3.Опитваме се да си спомним какво сме правили на 6 месечна възраст / естествено нямаме такива/, тук идва на помощ въображението, бебе сме, може спокойно да си фантазираме какво правим.
4.Опитваме да си спомним какво сме правили на 2 месечна възраст, подхода е като предишния стадий.
5.Следва ембрионалния стадий – вече сме в утробата на майка си, представяме си какво чувстваме и усещаме, вероятно е тъмно, влажно, топло, спокойно.
6.Представяме си, че ембриона намалява по размер докато излезем и от него.
7. Започваме да виждаме картини – спокойно ги следваме. Знаем, че сме в хипнотично състояние и сме в безопасност. Може да превъртаме като с дистанционно тези картини / в двете посоки/ и да спираме "дистанционното" на определени моменти. Ако преценим, че сме пропуснали нещо важно може да превъртим в обратната посока. В общи линии това е начина.
Когато решим да прекратим преброяваме до пет и отваряме очи. Ако не го направим рискуваме да ни се спи след това, а не да сме бодри и свежи
.
Моя опит,
Към първата ми регресия подходих скептично, може би и затова ми е и най-успешната
След като премих през основните стадии се появиха картини от някакво руско село, движех се бързо / тичах и съм дете/ около малка дървена къща.. превъртях напред видях Втората световна война – бях обикновен войник, влизането в Берлин... Москва през 60те и т.н
Чувството дали е истина или сме си измисляли през цялото време не зависи от това дали сами сме си направили регресията или сме се доверили на хипнотерапевт
Пътуване във времето / визирам съзнанието/ е друг начин за изследване на минали животи.
Когато имаме ОИТ е достатъчно да формираме намерение да видим свой предишен живот. Следва движение с висока скорост и зареждане в нашето тяло / от този живот/ - разликата с обикновения ОИТ е, че нямаме никакви способности / все едно сме в материално тяло/. След това със силата на намерението може да се придвижваме в желаната от нас посока.
При пътуване във времето за наблюдение на определени събития, процеса е същия, зареждаме се в някакво тяло / не е задължително да е наше/ и виждаме, чуваме, говорим и т.н чрез него / нямаме характерните способности на ОИТ/.