Apocryphal Academy

Автор Тема: КНИГА: Д. Дейвис, 1842г---- Наръчник по магнетизъм  (Прочетена 2689 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Материалът се появява в нашата Библиотека в този си недовършен вид, само защото наш читател ме накара да се замисля... че този документ е твърде важен, за да изчаква излишни церемониалности. По-добре да съществува на български час по-скоро, докъдето е преведен, отколкото да се губи време. Уверен съм, че всеки търсач на истината, който е достатъчно интелигентен, за да чувства, че "Апокрифна Академия" е специален сайт, ще оцени тази находка. През годините се случи така, че този превод мина в изчакване. Но след като вече е публикуван тук, отново става мой приоритет и съм оптимист, че ще дойде негов ред да бъде завършен много скоро.


Интересен е начинът, по който попаднах на тази книга.

Може би много от вас са чували за Едуард Лийдскалнин (Edward Leedskalnin). На български няма почти нищо за този човек, освен една-две копи-пейстнати една на друга статии, както и една стара моя публикация за него, написана в един стар форум. Ако не сте чували за Едуард Лийдскалнин, може би сте чували за един строителен феномен, наречен "Кораловия замък". Ед Лийдскалнин го е построил, сякаш като послание към човечеството.

Преди години се интересувах от Лийдскалнин, защото се опитвах да узная повече за тайните на магнетизма - не глупостите, които се преподават в робската образователна система, а някаква наистина по-дълбока информация. Години наред си мислех, че Едуард Лийдскалнин е гений, който е съпоставим с имена като това на Тесла. Все пак, дори самият Тесла никога не е твърдял, че знае какво е електричеството... за разлика от Лийдскалнин, който твърди в своите кратки, памфлетни издания, че познава истинската му природа.

Уви... Оказа се, че Едуард Лийдскалнин просто е обичал да прекарва дълго време в библиотеките, и да чете. Една от книгите, които е чел и разбрал добре, е първият в света Наръчник по магнетизъм, писан почти в зората на електричеството. Не само, че известният "Държач на вечно движение" (Perpetual Motion Holder) на Лийдскалнин се споминава сред експериментите в Наръчника, почти 100 години преди Лийдскалнин да го спомене; но освен това символът, с който Едуард Лийдскалнин избира да означава магнетизма на корицата на своята книга "Магнитни потоци", е основният елемент от украсата на корицата на Наръчника по магнетизъм.

От моя гледна точка, след като човек като Едуард Лийдскалнин е счел за важно да изучи добре тази книга, поне за себе си преценявам, че тя заслужава цялото ми внимание, поне веднъж.


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Д. Дейвис, 1842г---- Наръчник по магнетизъм
« Отговор #1 -: Август 03, 2017, 10:11:27 pm »
Библиотека на Калифорнийския университет

подарък от госпожица
Сара П. Уолсуърт

Приета Октомври 1894г
Входящ номер 57465





НАРЪЧНИК ПО МАГНЕТИЗЪМ
на Дейвис



включващ също
ЕЛЕКТРО-МАГНЕТИЗЪМ, МАГНИТО-ЕЛЕКТРИЧЕСТВО
И ТЕРМО-ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

с описание на електротипния процес

ЗА УПОТРЕБА ОТ УЧЕНИЦИ И УЧЕБНИТЕ ИНСТИТУЦИИ


СЪС 100 ОРИГИНАЛНИ ИЛЮСТРАЦИИ
БОСТЪН
ИЗДАДЕНА ОТ ДАНИЕЛ ДЕЙВИС МЛАДШИ
ИЗОБРЕТАТЕЛ НА МАГНИТНИ ИНСТРУМЕНТИ
Корнхил № 11,  1842г

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Д. Дейвис, 1842г---- Наръчник по магнетизъм
« Отговор #2 -: Август 03, 2017, 10:22:53 pm »
Предговор

Магнетизмът и Електричеството станаха свързани науки за толкова кратко време, и растежът им продължава да е толкова бърз, че множество важни факти, които са били наблюдавани, все още не са събрани в никакъв научен трактат и количеството на незаписаното знание постоянно се увеличава. Поради тази причина, в подготовката на този труд, който е замислен да бъде помагало за изобретените от мен апарати, се прави по-пълен преглед на тези науки и по-подробно обяснение на инструментите и експериментите, с цел да се демонстрират в тяхната взаимовръзка, което и без друго ще бъде необходимо. Наръчникът, следователно, ще удовлетвори целта на един научен трактат върху онези разклонения на науката, за които се отнася, и може да се ползва със силата на учебник.

Получих помощта на няколко научно осведомени господа, които ме подкрепиха в описанието на различните инсрументи, експериментите които могат да се извършват с тях, и принципите от които зависят. Целта, която се преследва, е във всички случаи да се констатират наблюдаваните факти, и да се обобщят само дотолкова, доколкото позволява процеса на откривателското изследване. Теориите, засягащи магнетизма и електричеството в тяхната взаимовръзка, които са обсъждани в научните издания в Европа и Америка, все още трябва да се считат за хипотетични, и са избегнати доколкото е възможно.

Ще стане ясно, че много от наблюденията, записани тук, и много от описаните инструменти, са нови. Навсякъде, където природата на инструмента или експеримента го налага, са използвани релефни печатни изображения, с цел да се осигури ясно възприемане на обсъжданите въпроси.

Даниел Дейвис младши
БОСТЪН, АВГУСТ, 1842г







СЪДЪРЖАНИЕ

 
ВЪВЕЖДАЩА ГЛАВА

ДЕФИНИЦИИ И ОБЯСНЕНИЯ
 
ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

1. Механично или триещо електричество
2. Галванично или волтаично електричество
3. Термо-електричество
4. Животинско електричество



МАГНЕТИЗЪМ

ГЛАВА I

РЪКОВОДНА ТЕНДЕНЦИЯ ПРИ МАГНИТА


1. По отношение на друг магнит
2. По отношение на поток електричество
3. По отношение на Земята

 

ГЛАВА II

ИНДУКЦИЯ НА МАГНЕТИЗЪМ


1. Чрез влиянието на магнит
2. Чрез влиянието на поток електричество
3. Чрез влиянието на Земята

 

ГЛАВА III

ИНДУКЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

1. Чрез влиянието на поток електричество
2. Чрез влиянието на магнит
3. Чрез влиянието на Земята

 
ЕЛЕКТРОТИПНИЯТ ПРОЦЕС

1. Произход на електротипа
2. Процес на електротипиране при медта
3. Процес на електротипиране за позлата, посребряване и платиноване
« Последна редакция: Август 03, 2017, 11:05:07 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Д. Дейвис, 1842г---- Наръчник по магнетизъм
« Отговор #3 -: Август 03, 2017, 10:28:06 pm »
ВЪВЕЖДАЩА ГЛАВА

ДЕФИНИЦИИ И ОБЯСНЕНИЯ

1. МАГНЕТИЗЪМ. Терминът магнетизъм изразява любопитните свойства на привличане, отблъскване, и прочие, притежавани в определени обстоятелства, от желязото и някои негови съединения, и в по-слаба степен от металите никел и кобалт. За кованият месинг се твърди, че понякога е магнитен. Науката, която се занимава с тези свойства, също се нарича магнетизъм.

ЕЛЕКТРО-МАГНЕТИЗЪМ. Този клон на науката, който се отнася до развиването на магнетизъм чрез поток от електричество, се нарича електро-магнетизъм. С него ще се занимаем в глава I, раздел 2, и в глава II, раздел 2.

МАГНИТО-ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО се занимава с развиването на електричество в следствие влиянието на магнетизма, и е тема на глава III, раздел 2.

2. МАГНИТЪТ. Всяко тяло, в което се проявяват магнитните феномени, се нарича магнит. Той може да е с всякаква форма, но трябва да е изграден изцяло или отчасти от желязо, никел или кобалт.

ЕСТЕСТВЕНИ МАГНИТИ. Открито е, че някои определени руди на желязото притежават магнитните свойства в естественото си състояние. Тези се наричат естествени магнити, или магнетит.

ИЗКУСТВЕНИ МАГНИТИ. Тела с каквато и да е форма или състав, в които магнетизмът е индуциран по изкуствен начин, се наричат изкуствени магнити.

3. ИНДУКЦИЯ НА МАГНЕТИЗЪМ. Всеки път, когато магнитните качества се развият в тела, които преди не са ги притежавали, процесът на това развитие се нарича индукция на магнетизъм. Когато това се случва под влиянието на магнит, се нарича магнитна индукция; когато се случва под влиянието на поток електричество, се нарича електро-магнитна индукция.

ИНДУКЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО е когато се развие електричество под влиянието на друго електричество в негово съседство, или под влиянието на магнетизъм. За да се прави разлика между индуциращото действие на електрически поток и статичната индукция на електричество в покой, първото се нарича електро-динамична индукция. Развиването на електричество под влиянието на магнит се определя като магнито-електрична индукция.

4. ПОЛЮСИ. Магнитните феномени се проявяват главно в два срещуположни екстремума на магнита: както може да се демонстрира със следния експеримент по отношение на привличащата сила:

ЕКСП. 1. Потопете един магнит в железни стружки и след това го извадете. Ще стане ясно, че значително количество стружки са се залепили за него; те ще са струпани най-вече в краищата му, докато много малко или николко няма да са прикрепени в средата му: така се доказва, че привличащата сила е най-силна в екстремумите, и значително намалява с отдалечаването от краищата, докато магнитът не стане изцяло безчувствен в средната си точка. Тези екстремуми са наречени полюсите на магнита.

5. Открито е, че самата Земя притежава свойствата на магнит, и притежава магнитни полюси, които приблизително отговарят на посоката на полюсите на дневното й въртене. Сега, ако един прав магнит бъде провесен така, че да има свобода на хоризонталното си движение, ще стане ясно, че той се намества в посока, приблизително отговаряща на север и на юг: както ще бъде обяснено оттук насетне. Краят му, който се завърта с лице на север, е наречен северният полюс на магнита, а другият му край е южният му полюс. Така за всеки магнит се казва, каквато и форма да има, че има северен и южен полюс. Във фигурите, които оттук насетне ще се описват, северният полюс ще се обозначава с върха на стрела, а южният полюс ще се обозначава с перата й. Полюсите на галваничната батерия ще бъдат описани, когато говорим за този инструмент.

6. ПОСТОЯННИ МАГНИТИ. Открито е, че чистото меко желязо с лекота прихваща магнетизъм, когато е изложено на каквото и да е магнитно влияние, но веднага губи този магнетизъм, когато това влияние се отдръпне. Само че стоманата, която е съединение на желязото с малко количество въглерод, и особено закалената лята стомана, въпреки че се сдобива с магнитните качества по-неохотно, ги запазва в по-голяма или по-малка степен за постоянно, след като веднъж ги придобие. Така един магнит, направен от закалена стомана, се нарича постоянен магнит.

7. ПРЪЧКОВ МАГНИТ. Изкуствен постоянен магнит под формата на права паралепипедна призма, се нарича пръчков магнит.


Фиг. 1 представлява малка кутия, съдържаща два пъчкови магнита и две къси парчета меко желязо, свързващи полюсите им: тези действат като арматури (виж 9), и служат за запазване силата на магнитите. Магнитите, когато не се използват, трябва да се пазят прибрани в тази кутия, като противоположните им полюси бъдат свързани чрез арматурите, по показания на картинката начин.

СЛОЖЕН ПРЪЧКОВ МАГНИТ. Магнит, съставен от няколко прави магнита, свързани заедно странично, страна към страна, като еднаквите им полюси са допрени, с цел да се увеличи магнитната сила, се нарича сложно-съставен магнит.


8. МАГНИТ-ПОДКОВА или U-МАГНИТ. Магнит, който е така извит, че да приближи противоположните си полюси един към друг, така че да могат едновременно да влияят върху едно и също тяло, се нарича подкова или U-магнит. Фиг. 2 показва магнит с това описание. Средата на магнита обикновено се боядисва, както се вижда на картинката.


СЛОЖНО-СЪСТАВЕН МАГНИТ ПОДКОВА. Магнит, съставен от няколко магнитни подкови, свързани заедно, страна за страна, както е на Фиг. 3, с цел увеличаване на силата, се нарича сложно-съставен магнит-подкова или магнитна батерия. Тези магнити се зареждат поотделно, след което се сглобяват заедно, допирайки еднаквите си полюси в същата посока.

9. АРМАТУРА. Парче меко желязо, пригодено и предназначено да свързва полюсите на един магнит, се нарича арматура, или пазител. Магнитите-подкови обикновено са снабдени с арматури, състоящи се от право парче желязо, с цел да се запази магнитната им сила: пазителят трябва да се държи постоянно на полюсите на магнита, когато не се използва; както е показано на Фиг. 3, където А е пазителят. Арматурите се използват в разнообразни експерименти и формите им се променят според намеренията.


10. МАГНИТНА ИГЛА. Лек и тънък магнит, монтиран върху център, позволяващ въртене, както е на Фиг. 4, така че да му позволи да се мести свободно в определени посоки, се нарича магнитна игла.

11. Най-очевидните ефекти, проявявани от магнитите, са способността им да привличат желязо, и тенденцията им, когато са свободно окачени, да възприемат точно определена позиция по отношение на Земята. Дълго време това бяха единствените свойства, които се забелязваха, или поне единствените свойства, на които се обръщаше особено внимание. Привличащата сила на магнетита спрямо малките парченца зелязо изглежда е била известна от най-далечна античност; но полярността му по отношение на Земята не изглежда да е била забелязана поне до 11-ти или 12-ти век от Християнската ера.
« Последна редакция: Август 03, 2017, 10:36:14 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Д. Дейвис, 1842г---- Наръчник по магнетизъм
« Отговор #4 -: Август 03, 2017, 10:35:45 pm »
ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО


12. Тъй като за много от експериментите, споменати оттук насетне, е нужен поток електричество, нужно е да се опишат различните начини, по коио може да се произведе такъв.

I. МЕХАНИЧНО ИЛИ ТРИЕЩО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

Електричеството, развито от електрическата машина, се нарича механично или фрикционно (от триене, “friction”) електричество, заради механичната сила или механичното триене, което го поражда. То притежава свойства, които много се различават от свойствата на онова електричество, породено от галваничните подредби, описани по-долу, и като цяло е по-неспособно да създава магнитни ефекти. Механично електричество се развива също така, въпреки че не в такова стряскащо проявление, и от упражняването на натиск върху някои минерали и някои определени еластични вещества, като например Индийска гума.


13. Тук също може да се спомене и голямото развиване на електричество, което наскоро бе наблюдавано при изпускането на пара от бойлери за високо налягане. За експериментални цели, то се събира, като в парната струя, изпускана от предпазен вентил, се вкара месингова пръчка (Фиг. 5), разполагаща с многовърха четка Р, в единия си край, събираща електричеството, която се държи за стъклена изолирана дръжка в другия й край. Бе открито, че най-добрата дължина за този инструмент е 150 – 180 см, с цел да се проведе и изолира електричеството, което удобно се добива от многовърхия край на пръчката. На картинката, месинговата пръчка е изобразена, че завършва с месингова топка В, и е изолирана от дървената дръжка Н чрез дебела стъклена пръчка G.

Добитото по този начин електричество от пара има висок интензитет, произвежда искри, дълги около 3 см, и зарежда Лайденската стъкленица така, че после да отделя силни шокове. То е почти винаги положително, и не се добива, освен ако парата не е под високо налягане дотолкова, че да съска от вентила под формата на прозрачно изпарение.



II. ГАЛВАНИЧНО ИЛИ ВОЛТАИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

14. С тези имена се нарича онази форма на електричеството, която се произвежда от химическото действие. Открито е, че когато два метала се сложат във връзка един с друг, посредством някаква течност, способна да действа по-силно върху единия, отколкото върху другия, тогава се развива електричество с интересни характеристики. Металите, които обикновено се ползват, са цинк и мед, а химическият агент е някаква течност, съдържаща киселина с голям афинитет към цинка.


Фразеологията, която се използва за описание на ефекта, се опира на идеята, че електричеството се отдава от цинка, към медта, минавайки през течността помежду им; както е показано на приложената картинка, Фиг. 6, ds-6която представлява съд, направен от някакво непровеждащо електричеството вещество, частично напълнен с течността и съдържащ в себе си една цинкова плоча, обозначена Z, и една медна плоча, обозначена С. Предполагаемото движение на електрическия поток в съда е от Z към С; тогава, ако една жица, тръгваща от С, направи контакт с друга от Z, както е показано на картинката, електричеството ще премине по жиците в посока от медта до цинка. Така се счита, че електричеството преминава от цинка към медта вътре в съда, но от медта към цинка по външния път. Следователно С се нарича положителния или доставящия полюс в подредбата, а Z се нарича отрицателния или приемащия полюс. Това, обаче, не бива да се счита за установена теория, а само за една идея, на която се опира фразеологията. Защото дали съществува една течност, протичаща в гореописаните посоки, или две течности, протичащи в две посоки едновременно, или дали въобще има движение на течности, все още е въпрос на дискусии между философите.

15. За да се избегне неудобството от това да се употребява фразеология, опираща се на съмнителна теория, някои философи наричат двата противоположни екстремума на галваничната подредба електроди, тоест, пътеки или пътища на електричеството. За да се различават двата, те наричат медния край анод, а цинковия край катод. Термините положителен полюс и отрицателен полюс, обаче, все още се употребяват най-често за обозначаване на тези екстремуми; а жицата отвън, когато е във връзка с тези полюси, се нарича канал на положителен поток, протичащ от положителния към отрицателния полюс. Този език обаче, както вече отбелязахме, трябва да се счита за конвенционален, а не да се приема като израз на действителни факти.

16. Вместо да се използват два метала за образуване на галванична верига, по същия принцип може да се използва един метал в различни състояния; нужното условие за такова електричество е единствено това, че една част от даден проводник на електричеството трябва да е по-корозирана чрез даден химически агент от друга част. Така, ако галванична двойка се направи от еднакви метали, като единия бъде по-мек от другия, като например лят цинк и валцован цинк, така че да корозират в различна степен, или ако по-голяма повърхност от едната страна е изложена на корозия, в сравнение с другата страна, или ако върху едната страна се употреби по-корозивен химикал, отколкото върху другата, тогава ще може да се долови електричество от най-корозиралата страна, през течността, в посока по-малко корозиралата страна, при условие, че веригата между полюсите бъде завършена.

17. Има два метода, чрез които интересните сили на галваничната подредба, както до сега беше описана, могат да се увеличат. Първо, като се увеличи размера на плочите, и второ, като се увеличи броят им. 1. Увеличаване размера на плочите. Ако размерът на плочите, тоест лицето на повърхностите, върху които действа химическият агент, се увеличи, някои от резултатните ефекти стават по-мощни в същата степен, докато други ефекти не се променят. Силата за развиване на топлина и магнетизъм нараства, докато силата за разлагане на химически съединения и повлияване на животинската система се увеличава много леко, ако въобще се променя. Батериите, построени по този начин, с големи плочи, понякога се наричат калори-мотори, заради голямата си способност да произвеждат топлина; и те обикновено се състоят от една до осем двойки плочи. Те се правят в различни форми. Понякога листата мед и цинк се завиват в концентрични спирали, понякога пък се поставят една до друга; и може да са разделени на голям брой малки плочи, при условие, че всичките цинкови плочи са свързани помежду си, и че всичките медни плочи са свързани помежду си, и тогава, последното условие е, експериментите да се провеждат при наличен канал на електрическа комуникация, създаден между единия сноп и другия сноп плочи; защото няма значение дали се ползва една голяма повърхност, или множество малки повърхности, електрически свързани помежду си. При извършването на такива модификации на подредбата, се казва, че се произвежда електричество в голямо количество. 2. Увеличаване броя на плочите последователно. Това означава, да се свърже медната плоча на всяка двойка с цинковата плоча на следващата двойка. Чрез това подреждане, електричеството трябва да протече през по-дълга или по-къса серия двойки; всяка двойка е отделна от приближените й чрез слой течност, която не провежда добре електричеството. Резултатът от това е, че електричеството се сдобива с характеристика, наречена интензитет. То се сдобива със силата да преминава през несъвършени проводници, или през интервали в електрическата верига, да отдава шокове на животинската система и да разгражда химически съединения; а когато броят на последователните двойки плочи достигне хиляди или дори стотици, развитото електричество започва много да се доближава по характер до онова, развивано от електрическата машина; то демонстрира подобни привличания и отблъсквания, и всъщност Лейденовата стъкленица може да се зарежда с него. Следователно за тези различни характеристики на електричеството се говори като за различаващи се по степен на интензитета. Онова, което се добива от една двойка плочи, има много нисък интензитет. С умножаването броя на последователните двойки плочи, интензитетът се увеличава, докато интензитетът не започне да прилича на интензитета на механичното електричество, което е способно да удари през значителен въздушен интервал, както и да раздроби твърди не-проводници, вградени в проводящата верига.

18. Заради ниския интензитет на електричеството, нужно за електро-магнитните експерименти, то е много лесно за изолиране. Това е голямо предимство за конструкцията на магнитните апарати. Там, където електричеството съществува в състояние на голям интензитет, то има силното желание да премине през и да се разсее отвъд несъвършените проводници; но там, където съществува само в състояние на голямо количество, са му необходими почти съвършени проводници, за да може да премине напред. Електричеството, развито от единична двойка плочи, колкото и да се увеличава силата му чрез увеличение размера на плочите, все пак едва-едва ще успее да премине и през най-малкия въздушен интервал, и една жица, провеждаща потока, може да бъде съвършено изолирана със слой лак. При работа с електрическата машина, от друга страна, електрифицираните части на апарата трябва да се пазят на разстояние един от друг, повдигнати на високи стъклени подпори, или провесени на дълги платнени въжета; и тогава, освен ако атмосферата е много суха, електричеството много бързо ще се разреди. Но в случая на потоци с нисък интензитет, колкото и да е голямо онова, което се нарича количество на електричеството, две жици може да са положени една до друга, със слой лак отгоре им или восък помежду им, и могат да провеждат различни противоположно протичащи потоци, без да имат никаква доловима електрическа комуникация една с друга.

19. Сега, за целите на магнитните експерименти, се изисква електричество с нисък интензитет; защото силата на магнитните ефекти от един поток електричество зависи основно от увеличението на количеството му. Увеличаването броя на последователните двойки само би добавило към интензитета на потока, което ще го направи по-труден за манипулиране по отношение на изолацията, без да добави много по отношение на магнитните ефекти. Галваничните батерии, разполагащи с много двойки плочи, следователно не са подходящи за тези експерименти. Максималният магнитен ефект се създава от една единствена галванична комбинация, или максимум от три или четири; условието за създаване на ефекта е да се увеличи повърхността, върху която се действа. Най-удобна е следната форма.


20. Цилиндрична батерия. Тази батерия, вертикален разрез на която е представен на Фиг. 7, се състои от двоен меден цилиндър, С С, като дъното му е от същия метал; той играе ролята както на галванична плоча, така и на съд, който да съдържа химическия разтвор. Мястото между двата медни цилиндъра е басейна за разтвора. На разреза, подвижен цинков цилиндър е отбелязан със Z, той се потапя в разтвора, когато батерията ще влиза в употреба. Той, разбира се, е среден по размер, както и в средна позиция, между двата медни цилиндъра, и е направен така, че да се подпира на корпуса върху три изолиращи го подпори от дърво или кост, подаващи се навън от него. По този начин той виси окачен в разтвора, и излага двете си противоположни повърхности на действието на течността, съответно към единия и другия меден цилиндър. Свързващата чашка N е свързана с цинковия цилиндър, а свързващата чашка Р – с медния цилиндър; и, според вече обяснените принципи, когато между чашките се направи комуникация, електричеството, развито от действието в батерията, ще започне да протича от едната към другата.

21. Химически агент. Течността, чрез която тази батерия се привежда в действие, е разтвор на сулфата на медта (обикновеният син витриол) във вода. За да се приготви, първо се прави наситен разтвор на солта, и след това към този разтвор се прибавя още толкова вода. Може да е от полза да се знае, че 500 мл вода, при нормални температури на атмосферата, може да разтвори 110 гр син витриол; така че полу-наситеният разтвор ще съдържа около 50 гр сол на 500 мл вода. Цинкът се оксидира от кислорода във водата; оксидът се комбинира с киселината на солта, формирайки сулфат на цинка, който остава в разтвор; докато оксидът на медта, който преди това беше смесен с киселината, е освободен, и отчасти полепва по цинковия цилиндър или пада на дъното на разтвора под формата на фин черен прах, и отчасти се редуцира до метална мед, която се отлага по повърхността на медния цилиндър или пада на дъното под формата на малки зърна. Тази редукция на оксида до метално състояние се случва по следния начин. Водата на разтвора отдава кислород на цинка, и така му позволява да се комбинира с киселината, докато водородът, който се освобождава, отново формира вода с кислорода от медта, с който вече може да влезе в контакт, освобождавайки по този начин метала. По този начин само мъничко количество газ се отделя при действието на батерията, произлизащ от сулфата на медта, тъй като водородът, който се освобождава, се поглъща почти изцяло. Натрупването на покритието с меден оксид  винаги трябва да се премахва от цинка след ползване на батерията. За тази цел се осигурява четка. С нея, и с много вода, трябва изцяло да се почисти повърхността на цинка винаги след неговата употреба. Ако това се пренебрегва, дотолкова, че цинкът да се покрие, изцяло или отчасти, с твърдо покритие, ще трябва да се изстърже или изпили до чиста метална повърхност. Отлаганията на мед по дъното, които постепенно ще се натрупат, също трябва да се премахват от време на време.

22. Цинковият цилиндър, разбира се, винаги трябва да се изважда от разтвора, когато батерията не се използва, но самият разтвор може да остане в батерията, тъй като няма никакво химическо действие върху медта, а вместо това пази повърхността й в добро състояние. Когато разтворът загуби силата си, а това ще стане, разбира се, след време, не е добро решение да се подновява с добавяне на допълнително сол. Той трябва да се изхвърли, и да се приготви нов разтвор, спрямо дадените по-горе насоки.

23. Тези цилиндрични батерии се правят с цел провеждане на магнитни експерименти, в три размера, голям, малък и среден.

24. Когато поток електричество преминава по метална жица в по-голямо количество, отколкото тя е готова да носи, жицата малко или много се нагрява; ако дължината и дебелината й са пропорционални на силата на батерията, тя лесно може да се стопи. Единична двойка плочи би била най-ефикасната подредба за създаването на този ефект, ако не беше фактът, че увеличението на интензитета позволява по-голямо количество електричество да протича по дадена жица. Поради това, за подпалването на голяма дължина жица, е нужна батерия със значителен брой на двойките; но много по-дебела жица може да се подпали само с няколко плочи от голям размер. Когато се ползва много дълга редица от малки плочи, електричеството се сдобива с толкова висок интензитет, че способността му да подпалва изчезва, тъй като става способно да протича през доста тънка жица безпрепятствено.

25. Металите много се различават един от друг по способността си да провеждат галванично електричество. Тези са едни от най-полезните метали, по ред на способността им да провеждат енергия – сребро, мед, месинг, желязо, платина. За проводимите жици като цяло се използва мед; за деликатни връзки – сребро. Желязото и платината се използват, когато има смисъл да се използват най-лошите проводници, като например в следния експеримент.

ЕКСП. 2. И двете батерии, споменати в параграф 23, имат достатъчно сила да запалят финна жица от желязо или друг метал, ако електричеството се накара да мине по нея. Този ефект е най-лесно постижим в онези метали, които проявяват най-голямото съпротивление не само към преминаването на електричеството, но също и към топлината; което означава, че най-голямата от всички жици, които могат да бъдат подпалени, е платинена, тъй като това е лош проводник както на електричеството, така и на топлината. Една стоманена жица, когато бъде изключително нажежена по този начин, гори с красиви искри. Колкото е по-къса и по-фина жицата, толкова по-значителен е произведеният ефект.


26. Барутната чашка. Фиг. 8, № 1, представлява малък инструмент, целящ да демонстрира нагревателната сила на потока от батерия. Две медни жици, W и W’ (чете се “ве и ве-прим”, бел.прев), обвити с памучно влакно, освен в краищата си, са съединени с къса и фина платинена жичка Р, № 2. Тези жици минават през дъното на малка стъклена чашка, С, така, че платинената жичка да се съдържа свободно в кухината й. Когато в чашка С се постави малко барут, и когато жиците W и W’ се свържат с полюсите на батерия, платината ще се загрее, поради протичането на електрическия поток през нея, така че ще подпали барута.


27. Волтаичният газов пистолет, представен на Фиг. 9, е конструиран на същия принцип като последно описания инструмент. Жицата W преминава през месингова част, която се завинтва в цевта; жицата е напълно изолирана от месинга. Анексиран е разрез на тази част. Единият край на фина платинена жица Р е свързан с W, другият е свързан с месинговата част. Добавен е спирателен клапан С, който да подсигури въвеждането на достатъчно количество водород. Тази част функционира по следния начин: Саморегулиращ се водороден резервоар се свързва с оловна или друга тръба, така извита, че да доставя газ под повърхността на вода в един буркан. Когато пистолетът е с отворен клапан и премахната коркова муниция, потопете дулото му в буркана на такава дълбочина, че водата да напълни една четвърт от цевта. След това затворене С и поднесете дулото над изхода на тръбата, отворете стопиращия клапан на резервоара. Когато излизащите мехурчета напълнят пистолета с газ, оттеглете го, затворете стопиращия клапан и натъпчете корка. По този начин пистолетът ще съдържа един обем водород към три обема въздух, което е най-добрата пропорция. Ако се вкара твърде много водород, няма да се произведе експлозия; не е нужно, обаче, да сте прекалено точни; и освен това ще постигнете същото, ако пистолетът се подържи над струя газ. Експлозията е по-гръмка и е по-сигурно да се случи, ако пистолетът е напълнен със смес кислород и водород, в пропорция съответно един към два обема.

28. След като пистолетът е със затворен клапан, свържете W с един полюс на батерията и свържете жицата, идваща от другия полюс на батерията, за стопиращия клапан, или за коя да е част на цевта. Сега веригата ще бъде завършена през платинената жица; тя веднага ще се подпали, подпалвайки газта, което ще произведе силен гръм и ще изстреля корковата муниция. Стопиращият клапан С позволява смесените газове да бъдат изстреляни при поднасянето на пламък, по желание.

29. Като се свържат две или три батерии (параграф 20) с еднакъв размер и последователно, тоест, цинкът на една да е свързан с медта на следващата, силата на потока ще бъде много увеличена. За повечето експерименти, свързани с магнетизма, няма полза редицата да се удължава повече от това. Всякакъв брой единични батерии, обаче, може да се комбинира по този начин, когато се иска голяма сила, като наличните батерии се разделят на два или три комплекта, и обединявайки плочите от всеки комплект, мед с мед и цинк с цинк; комплектите след това могат да се свържат последователно.


30. Когато се иска батерия с по-голям брой двойки, подредбата, показана на Фиг. 10, е много удобна. ds-10Цинковите плочи са плоски, и са затворени в медни кутии, отворени само отгоре и отдолу; всяка цинкова плоча е изолирана от заобикалящата я мед чрез дървени дъсчици по ръбовете, и е свързана с медната кутия от следващата двойка посредством запоена за нея медна лентичка. Цялата серия е здраво закрепена за дървена рамка В; парчета многослоен картон, напоени с разтопен восък, са натъпкани между отделните медни кутии. Чрез въжената лебедка С, рамката, заедно с плочите, може да се повдигне извън дървеното корито А, съдържащо възбудителната течност, или да се спусне в него по желание. За заряда се ползва разтворена киселина, която е за предпочитане пред разтвор на сулфата на медта: сярна киселина, една част, с 40 или 50 части вода, е много добре; ако се иска повече сила, може да се добави малко азотна киселина. Е Е са малки ръчни устройства, свързани с полюсите, и целта им е да държат жиците, и прочие. Батерията, представена на картинката, състояща се от 25 двойки плочи, е способна да подпали значителна дължина жица, да разгради подкислена вода с голяма бързина, и да произведе блестяща светлина между два подострени въглена.

31. Фиг. 11 представлява още по-мощна батерия.




Има две отделни редици от по 50 двойки, като всяка е свързана с две от чашките на масата над батерията. По този начин, цялото може да се употребява като единна серия от 100 двойки, или като батерия от 50 двойки с двоен размер, чрез изграждане на правилните връзки между чашките. Или само половината батерия може да се използва; всяка редица има отделно корито за съдържане на киселината. Плочите са неподвижни, а коритата се издигат до тях чрез два зъбчати рафта, задвижвани от манивелата Н, която повдига платформата, върху която лежат коритата: и двете корита могат да се свалят от стойката при желание, когато се иска да се ползва само половината от батерията.

32. На картинката е показана подредбата за произвеждане на огнената арка между заострените въглени. Две заострени парчета от подготвен чемширен въглен са захванати за щипките при А, и задействаната батерия се свързва във верига с тях. Искрата преминава и върховете се подпалват; тогава могат да бъдат разделени на по-малко или по-голямо разстояние, пропорционално на силата на батерията, и потокът ще продължи да протича през интервала, произвеждайки интензивна светлина и топлина.

33. В батериите, описани в параграф 30 и 31, където плочи са постоянно монтирани за рамка, разтворът на сулфата на медта не може да се прилага поради отлаганията, които създава. Затова се използва разредена киселина; и батериите няма да поддържат добро действие за повече от няколко минути при всяка употреба; всъщност най-високата им степен на действие продължава само няколко секунди след потапяне. От време на време, по време на експериментите, плочите трябва да се изваждат от киселинния разтвор и да се излагат на въздуха за минута-две. Батериите, работещи със сулфата на медта, действат добре по 15 до 30 минути при всяка употреба.

34. Когато цинковите и медните плочи са разделени една от друга чрез пореста преграда или мембрана, от двете страни на която се приложи различен разтвор, така че един разтвор да влезе в контакт с медната, а другият разтвор да влезе в контакт с цинковата плоча, батерията се нарича поддържаща или постоянна батерия, защото поддържа почти непроменлива сила за часове и дни наред. Тази конструкция е полезна за множество цели, и ще бъде по-подробно описана в последствие, когато започнем да говорим за експерименти, изискващи стабилен и постоянен поток.

35. Жиците, използвани за провеждане на електрическия поток при електро-магнитните и магнито-електричните експерименти, са обвити с памучно влакно, и понякога, в допълнение, са покрити с лак. Това е достатъчно за съвършената им изолация, тъй като приложеният към тях електрически поток е с много нисък интензитет. Краищата на комуникиращите си жици трябва да се поддържат чисти и светли; често е от полза, когато се правят връзките, краищата да се изтънят, или да се покрият с тънка спойка, посредством живачни чашки, защото тогава, при потапяне в него, се обединяват с живака и така осъществяват съвършен метален контакт.
« Последна редакция: Август 03, 2017, 10:37:18 pm от λ »