Apocryphal Academy

Автор Тема: Разговор за последствията и заключенията от проект "Гейтуей"  (Прочетена 829 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Не Ламбда, не ти внушаваш! Това внушаващо твърдение произтича от самото приемане на материалистическата трактовка на бихейвиоризма за тоталната липса на свободна воля, дължаща се на предопределеността/детерминизмът/ на собствените ни реакции, която произтича от подчиняването ни на първичните ни инстинкти. Основното твърдение, че съзнанието е функция на ума отразява в изключително голяма степен тяхната трактовка.

Това, че съзнанието е функция на ума, не отразява нищо подобно.


Доколкото разбирам съзнанието според теб е качество - знаене, че знаеш.
Повечето изследвания - на психолози, невробиолози, квантови физици, които като цяло използват идеалистическия подход за интерпретирането на резултатите от изследванията, използват смисъла на понятието съзнание като обект.

Именно по това се заблуждава българския читател, защото в разглеждането на съзнанието като обект, българина възприема като едно цяло всъщност цял пакет факултети на психиката - ум, памет, интелект, емоции, дух и кой знае още какво.

Тези неща имат ОТДЕЛНИ дефиниции. Естествено че те действат като едно, двата ни крака също действат като едно, и винаги говорим за ходенето и за обхождането като едно, сиреч като за обект. Само че обхождането е дейността на ходенето, а ходенето е функция на двата ни крака - функция, а не отделен обект.

Дадох добър пример с разликите в поведението на хора и животни, в който се вижда, че ако считаме съзнанието за функция на нещо друго (по самия метод на изключването няма какво дурго да е, освен на ума), тогава множество въпроси намират бързо и лесно обяснение. Ако се опиташ да обясниш същите въпроси с обратното допускане, че съзнанието е отделен обект в човешката психика, ще създадеш още въпроси. И точно това е материалистичната философия, която ТИ незабелязано поддържаш, защото оттук насетне вече се говори за кой ИМА този обект и кой го НЯМА и никога не може да се сдобие с него.




Самозаблуждението ти, че аргумента за съзнанието, което е функция на ума, се корени в материалистичната философия (на Вунд, в крайна сметка), мисля че знам откъде идва.

В българските Ню-ейдж среди се поддържа заблуждението за "Матрицата" - че съзнанието е роб на материята и на материалното тяло, и че е самозаблудено да робува несъзнателно, понеже, видиш ли, нямало никаква връзка с тялото - тялото, олицетворяващо всичко материално на този свят, се описва като нещо абсолютно излишно, без никакво значение, без никакви последствия, и една илюзия, лъжа едва ли не. Куцо и сакато е някакво прекрасно звездно същество, а телата, в които злия чичко ни е натикал, нямат нищо общо с нас и единствената им цел е да ни осмиват и да ни представят в неистинска светлина.

Само че... доказателствата са други.

Оказва се... че влиянията върху тялото имат директни последствия върху съзнанието. Оказва се, че не е напълно розова онази приказва, в която съзнанието може да прави каквото си иска с тялото, стига да си излиза от тялото достатъчно, да има енергия достатъчно и прочие. Оказва се, че ако на тялото се повлияе достатъчно силно, ще се измени и съзнанието.

Оказва се, че материалността е реалност по дефиниция. Оказва се, че спектъра от измерения на Сътворението е неразчленим - няма такова нещо като "тук, но не там или пък там, но не тук". Става дума за една вълна, чиито пикове и падове са условно обобщени чрез калибриране на възприятието по същия начин като във всеки енергиен сигнал в електротехниката.

Оказва се, с други думи, че отново съм прав за онова, което преди години писах по други форуми - че не е възможно разчленяване на "седем тела" и подобни глупости. Че човешката същност е като тестото на една изпечена палачинка, навита на руло - отделните концентрични кръгове в Ню-ейдж се представят като отделни концентрични тела, но те не са отделни - те са руло, една непрекъсната вълна, с нагънати пикове и спадове, които са един и същи сигнал с честота - а не отделни един от друг сигнали.

Което означава, че всичко случващо се, на кое да е така наречено "тяло" в крайна сметка влияе на всички други така наречени "тела", защото става дума за рулото на един цял лист тесто, който не възприема себе си като отделни части. Следователно всички онези неща, които разполагат със свои собствени дефиниции, по метода на логическото изключване могат да са единствено ФУНКЦИИ на едно нещо, а не обекти.

И голямото Добрутро - че умът е неразличим от тялото, и обратно - умът всъщност поражда мозъка (това дори го пише директно в документа на ЦРУ, който не си чел, както винаги), защото двете възникват ЗАЕДНО в тигана. Оттук насетне е очевидно, че съзнанието е функция на това нещо, а не джобна принадлежност - поведение, а не инвентарна даденост.


Защото, пич, ако считаш съзнанието за обособен обект, познай какво - в следващия момент то може да ти се отнеме. Материалистична философия в идеален вид. Само че ако е поведение, съзнанието не може да ти бъде забранено от никой.


И ти си мислиш (защото вместо да се информираш критично, пасеш, както забелязва и Психея), че щом някакъв логичен аргумент детронира съзнанието от изкуствения, необективен подиум, на който е поставено, за да обслужва егото на комплексарите, то значи тук става дума за всичкото зло на света - бихейвиористи и материалистични философии. Това се нарича демонизиране, в контекста на пропагандната практика.

Няма значение всичко онова, което казах - частите на слона, в които вярват самите български ню-ейджъри и моралния релативизъм, който произтича от това, рационализиран като невъзможна "отвъд дуалност". Щом някакви факти започнат да детронират концепциите, които поддържат изгодните самозаблуждения, моментално прибягваш до демонизиране и пропаганда. Каква е разликата с който и да е случайно хванат сектант от кое да е братство или езо книжен пазар?
« Последна редакция: Април 08, 2018, 03:55:33 pm от λ »

Мила

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
λ:
Цитат
Което означава, че всичко случващо се, на кое да е така наречено "тяло" в крайна сметка влияе на всички други така наречени "тела", защото става дума за рулото на един цял лист тесто, който не възприема себе си като отделни части. Следователно всички онези неща, които разполагат със свои собствени дефиниции, по метода на логическото изключване могат да са единствено ФУНКЦИИ на едно нещо, а не обекти.


  Вчера поставих коментар в темата реплика на настоящата, и съдържанието бе в посока на мисълта на λ, която цитирам.
Коментирах следното:

  И дадох пример с моите наблюдения, съкращавам си цитата, за да е по-ясен:

Цитат
Отвъд "дуалното състояние," както е написано,  не е казано, че човек "губи волята си" (!). Казано е, че отвъд дуалното състояние на съзнанието се характеризира със "загуба на волята и способността за избор". Това е отразяване на впечатление от извеждане на изводи от опитно наблюдение на извършващите експеримента.

 Аз имам своето наблюдение и мога да заявя, че има вероятност човек да възприеме това състояние като липса на избор или като "загуба на волята". Защото, когато е "там", той не рационализира понятието "воля", не го свежда до същите работни параметри на "обичайното възприятие", защото обичайното възприятие не изчезва (!), а бива обзето от по-цялостното  възприятие.
"Там" честотата  (на възприятие и възприемано) може да се отрази като  - "сливане на субекта с обекта на възприятие".

Т.е възприятието вече не е едностранчиво и да речем така: не виждаш само "гърба" - "външното", а също и се самовъзприемаш като ставащото.
 Защото "мислите", "импулсите" протичат дяволски бързо и ако амплитудата не е "едно в едно", не си там. Там ти говориш и това извън говори с теб и говориш за едно и една мисъл е цялото, и информацията се предава в миг и не можеш да кажеш, че някой ти е "откраднал волята", че ти е запретил да имаш воля. Не. Твоята воля те превежда в това осезание.
 И собствената воля е волята, която е "там".
 Не губиш волята си, а освобождаваш волята си от фалшиви представи. И после това "тук" не е вече същото и твоята воля е свободна чак тогава,  - "тук". Защото спираш да се отъждествяваш с образа, който сам изграждаш ежедневно, "исторически", последователно и умарително... Това - "там" губи смисъл. "Там" няма история. Всичко си е там... от А до Я.
.

Искам да кажа, че фрагментацията на възприятието изчезва "отвъд" и  "там" и "тук" се възприемат като едно цяло. Заедно с което възприемащия, възприема себе си сакто като обекта на възприятието, така и като наблюдаващия субект. И от това "изжлежда", че човек "губи волята си". Не я губи, а се идентифицира и с мисълта, която провижда обекта и с обекта на наблюдение. Затова възприятието тече миг в миг, като едновременни импулси. Като говор на много пластове. И аз съм виждала това и като пластове и то точно, както го описва λ, каквото е и описанието на понятието "небе" - свитък... И това е като тороид, чийто характер е като на Някой с много гласове, и докато "говори" тече мисълта и видението в мигновени импулси се придвижва по нивата на този тороид, според импулса. Движението не спира и там вътре това изглежда като покой.



   

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ламбда, за пореден път се повтаря ,,циклажът'' да говорим почти за едно и също нещо, но по различни начини. Съзнавам, и не веднъж съм признавал, че не се изразявам точно и вероятно това е причината да бъда разбиран погрешно.

Именно по това се заблуждава българския читател, защото в разглеждането на съзнанието като обект, българина възприема като едно цяло всъщност цял пакет факултети на психиката - ум, памет, интелект, емоции, дух и кой знае още какво.
Ламбда, отделих доста време в постове, за да опиша точно това! Че възприемането на всички тези качества, без духът, са атрибути на съзнанието, но явно е грешка, че само на едно място в темата за дигиталното програмиране споменах за тази заблуда на повечето хора.


Самозаблуждението ти, че аргумента за съзнанието, което е функция на ума, се корени в материалистичната философия (на Вунд, в крайна сметка), мисля че знам откъде идва.
Нека да спомена с метафората ти за слона какво влагам като смисъл в обектът-съзнание. Съзнанието според моите разбирания е идеята за слона. Егото, чрез ума може да ни нарисува образа на слона, с който дори да се отъждествим. А умът може да накара дори емоциите да формират ,,любовта'' ни към образа, с който сме се отъждествили.
Предполагам, че няма нужда вече да ,,търсиш'' материалистичен подход в моите разбирания?
Само че... доказателствата са други.

Оказва се... че влиянията върху тялото имат директни последствия върху съзнанието.
Ето тук се проявява аргументът ми за съзнанието като обект отвъд времето и пространството, в който се съдържа и тялото и психиката. Защото влиянията върху тялото имат директни последствия върху ЛИЧНОСТТА, така косвено може да се измени информацията, която постъпва към съзнанието.


Става дума за една вълна, чиито пикове и падове са условно обобщени чрез калибриране на възприятието по същия начин като във всеки енергиен сигнал в електротехниката.
Това имах предвид с цитирането на теоретичните разработки за солитонните вълни

Оказва се, с други думи, че отново съм прав за онова, което преди години писах по други форуми - че не е възможно разчленяване на "седем тела" и подобни глупости. Че човешката същност е като тестото на една изпечена палачинка, навита на руло - отделните концентрични кръгове в Ню-ейдж се представят като отделни концентрични тела, но те не са отделни - те са руло, една непрекъсната вълна, с нагънати пикове и спадове, които са един и същи сигнал с честота - а не отделни един от друг сигнали.


И голямото Добрутро - че умът е неразличим от тялото, и обратно - умът всъщност поражда мозъка (това дори го пише директно в документа на ЦРУ, който не си чел, както винаги), защото двете възникват ЗАЕДНО в тигана. Оттук насетне е очевидно, че съзнанието е функция на това нещо, а не джобна принадлежност - поведение, а не инвентарна даденост.

Тук вече имаме различия, защото в дихотомната концепция за мозък-психика в Теорията за квантовото съзнание, не съществува едновременността на възникване на реакцията и стимула, защото опитно е установено, че осъзнаването на стимула в мозъка идва по-рано от сигнала през невроните за самия стимул.
Защото, пич, ако считаш съзнанието за обособен обект, познай какво - в следващия момент то може да ти се отнеме. Материалистична философия в идеален вид. Само че ако е поведение, съзнанието не може да ти бъде забранено от никой.
Не смятам, че е поведение, а същност, която съвременните изследвания опитват да установят от къде произхожда, но действат материалистично, а така няма да открият нищо освен следствията на наличието му.


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
kipenzov, горния ти коментар го пускам в тази своя тема заради етични съображения. Не за да се занимавам с твоята комфортна зона, а за да има добър пример за читателите.

Тук вече имаме различия, защото в дихотомната концепция за мозък-психика в Теорията за квантовото съзнание, не съществува едновременността на възникване на реакцията и стимула, защото опитно е установено, че осъзнаването на стимула в мозъка идва по-рано от сигнала през невроните за самия стимул.

Явно ето това е частта от документа, която не ти изнася: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=333.msg1426#msg1426
« Последна редакция: Април 08, 2018, 08:46:05 pm от λ »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Загуба на волята в "отвъд дуалния режим",го разбирам като отказ на егото да се намесва с цел контрол/промяна/влияние.Оставаш в някаква вегетативна зеленчукова фаза,граничеща с екстаз по всички нива.Ментално,емоционално,физическо/усещаш премалата,ставаш мек,гъвкав и лек,и сякаш нямаш никакъв контрол на тялото си,щото чувството е,че нямаш и тяло дори:)..Освобождение от всичко.. 
Случвало ми се е в плът и кръв.Борбата за  Нещото за което до вчера съм се борила до кръв,изведнъж вече губи своя смисъл..Просто нямаш желание да променяш,нямаш желание да стане на твоята,колкото и да си убеден в правотата и "доброто" което вършиш..Просто изведнъж виждаш всичко от друг ъгъл и разбираш колко ненужна е била тази борба и как всичко си е перфектно,точно такова каквото си е..Усещането е за лекота,безпричинно щастие и някакъв..дебилизъм и някакво равнодушие примесено с блаженство и обич към абсолютно всичко..Не знам,все едно дори и камъни да ти падат на главата,в този миг нищо няма значение,толкова ти е леко на душата,че може да хвръкнеш:)..
За жалост,кратка фаза,но пък запомняща се!


Със - знание
Без - съзнание
Не-съзнавано


Аз съзнанието го разбирам като активността на набора от импулси които ни изграждат.Степента ни на съзнание зависи от тези импулси.
 Колкото повече са импулсите в тази съвкупност,толкова по-широкообхватно е полето в което се простира съзнанието.
Но не само количеството импулси,а и тяхното естество,както и техния интензитет,също оказва влияние върху проявата на онова което наричаме "съзнание"


Съзнанието ни не може да нарисува слон,ако никога не сме го виждали,или не са ни разказали за него.
В стария форум мисля,писах за този си опит..Опитвах се да създам същество което според мен не може да съществува.Е,колкото и да се опитвах,всяка гротеска неминуемо бе съставена от познати за мен неща.Т.е.неща които съм видяла,или чела тяхното описание.Например главата на съществото..Ами и най-странната форма да е,то все се оказва,че тази форма дето рисувам,за нея имам информация от преди да седна да рисувам.Просто бе невъзможно за мен да измисля форма която действително да ми е непозната и "невиждана"..Не ми се получи,говорила съм и с други хора,крала съм ги да правят същото и резултатите всеки път са еднакви.И най-небивалото същество,винаги бе съставено от напълно познати форми и елементи.
Което за мен значи,че  Ние боравим само с тази информация която познаваме.Може да не я разбираме съвсем,но познаваме,имаме поне идеята за нещата,ако не цялостното разбиране за тях.
Всяка информация с която се срещнем,става част от съзнанието ни,защото променя както естеството на импулсите които ни сформират,така и техния ритъм и честота.Колкото по-дълбоко е разбирането за една информация,толкова по-мащабна е и промяната на ниво импулси.


Често се говори за дълбините на съзнанието.Което лично аз го разбирам така


Свързано изображение


Условно това са импулсите които ни сформират.Тяхната честота/интензитета на излъчване/,както и амплитудата на вълните,са онова което аз наричам знание/информация.Колкото по–наясно е съществото със естеството на собствените си  импулси,толкова по- "осъзнато" е то.Защото съществува ведно със-знанието ,за собствената си същност.Знанието/информацията ,вече не е само съставна част на плътта,но и се проявява като активна мисъл в ума.Идеята за нещата съвсем със-знателно е пречупена през набора от личните ти импулси/идеята за АЗ СЪМ/

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Загуба на волята в "отвъд дуалния режим",го разбирам като отказ на егото да се намесва с цел контрол/промяна/влияние.
...
Случвало ми се е в плът и кръв.

27. Съзнанието в перспектива. Вече потвърдили факта, че човешкото съзнание е способно да се отдели от физическата реалност и да взаимодейства с други интелигентности в други измерения в границите на вселената, и че е едновременно вечно и предзнаменувано завинаги да се върне в Абсолюта, пред нас стои въпросът:  “Какво се случва след това?” Тъй като паметта е функция на съзнанието и следователно споделя същия вечен характер като съзнанието, което е отговорно за нейното съществуване, трябва да се признае, че когато съзнанието се върне в Абсолюта, то носи със себе си всичките спомени, които е събрало чрез опит в реалността. Връщането на съзнанието в Абсолюта не говори за изчезване на отделната същност, която съзнанието е организирало и поддържало в реалността. По-скоро, това говори за разграничено съзнание, което се слива със и участва във вселенското съзнание и безкрайност на Абсолюта, без да губи отделната идентичност и натрупано себе-познание, с които го удостояват спомените му. Това, което то наистина губи, е способността за генериране на независими мисловни холограми, тъй като това може да се направи единствено чрез енергия в движение. С други думи, то запазва способността да възприема, но губи способността на воля и избор. В замяна, обаче, това съзнание участва във всезнаещия безкраен континуум на съзнанието, което е характеристика на енергията в състояние на вечно всеприсъствие. Като последствие, правилно е да се забележи, че когато човек преживее извънтелесното състояние, той, всъщност, прожектира тази вечна искра на съзнание и памет, която представлява истинският източник на неговата идентичност, за да може чрез нея да взаимодейства и учи от измерения както вътре, така и вън от време-пространствения сват, в който физическият му компонент изпитва кратък период на реалност.


Психея, няма никаква логика да си преживявала описваното "в плът и кръв". Не знам ти за каква "загуба на волята" говориш, но ако въобще става дума за съдържанието на документа, който АЗ обсъждам, там концепцията е съвършено различна.

Там става дума за енергия в движение и за енергия в покой. Няма как да си енергия в покой, докато си "в плът и кръв". Ако преживееш нещо от онова, което е характерно за енергията в покой, физическото ти тяло трябва да изчезне.


Анимацията на честотите е чудесна. Надявам се, че дори хора като kipenzov биха могли, евентуално, да си обяснят съдържанието на документа.
« Последна редакция: Април 09, 2018, 02:29:06 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Интересно развитие в критиката на темата от kipenzov.

С нетърпение очаквам представянето на аргументацията на неговата позиция, че:
  • се застъпвам за материалистите или за идеалистите
  • компроментирам креационизма и се застъпвам за еволюционизма

Наистина се надявам да познава въпросните парадигми толкова добре, колкото и аз. На база впечатленията ми от kipenzov до сега обаче си мисля, че той има предвид, че ще аргументира нещо съвсем друго, а не точно тези си твърдения.
« Последна редакция: Април 09, 2018, 02:45:25 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Дойде дългоочакваната от мен аргументация. Тя се състои в следния довод:

  • според kipenzov, умът е функция на егото

Точно това ,,заплитане'' се затвърждава от индивидуалният ум, който възниква като функция на индивидуалното его, което възниква от ,,заплитането'' и т.н. до натрупването на достатъчен запас от заучени реакции, които да формират образа на Индивидуалното ни Аз, които е обединеният образ на множеството от фикции на индивидуалния ум като функция на егото. Т.е. ние имаме бая дълъг период от живота, асоциирайки се с егото ни.
Множеството отработени реакции формират опитността и представляват програмите, изграждащи егото ни. Като негова функция възниква и индивидуалния ум, които се явява управляващия софтуер на хардуерното натрупване от програми.

Вече е ясна логическата последователност, която се случва според kipenzov - след като за него ум и его е едно и също... едното (умът) е просто една от проявите на другото (на егото)... тогава, ако някой твърди, че съзнанието е функция на ума, то значи този някой директно твърди, че съзнанието е една от функциите на егото.

Оттам насетне kipenzov възпроизвежда чисто истерична реакция, защото това ще означава, че този някой безцелно се лута ту в материализма, ту в идеализма, и с твърденията си се застъпва за еволюционизма. Това си е цял скандал, защото въпросният някой (който по обвиненията на kipenzov съм аз самия) действа против пропагандата на Новия Световен Ред, но само си мисли че действа, защото е несъзнаващ проводник на тяхната материалистична доктрина, целяща да изкорени вярата в свободната воля на човека.




Но може ли всичко това всъщност да има по-просто и по-директно обяснение? Едно по-просто обяснение би било, че има нещо смрадливо в задния двор на самия kipenzov. Нека се запознаем с намесените понятия его и ум.

При последната ми проверка в общодостъпната и масова информация, его най-често означава следните неща:
  • Его (на Фройд), едно от трите построения в структурния модел на психиката от Зигмунд Фройд
  • Себе-концепция, сбор от вярвания относно себе си, които представляват отговора на въпроса "Кой съм аз?"
  • Аз, местоимение от първо лице единствено число в говоримите езици
  • Егоизъм (на английски egoism), етична теория, която приема личния интерес като основа на моралността (философията на Макс Щирнер)
  • Егоизъм (на английски egotism), стремежът да се поддържат и подсилват поощрителни гледни точки за самия себе си
https://en.wikipedia.org/wiki/Ego

Не мога да си представя kipenzov в случая да разбира думата его в друг вариант, освен смисъла като термин от философията на Фройд. Приемам, че евентуално е така.



При последната ми проверка в общодостъпната информация, умът се описва по следния начин:
  • Умът обхваща познавателните и аналитични способности на човека.
  • Анализира се по различни начини от различните течения – от панпсихизма и анимизма до традиционните и организирани религиозни системи, както и от светската и материалистична философия.
    • Панпсихизъм е теория, според която всичко съществуващо е одушевено.
    • Анимизмът е система от вярвания, която не приема разделението на тялото и душата. Почива на убеждението, че души имат и животните, растенията и други материални обекти, които управляват, до някаква степен, човешкото съществуване.
    • Материализмът e монистично направление в онтологията, според което всичко реално съществуващо е материя – всички обекти са материални и всички явления, включително съзнанието, са резултат от материални взаимодействия, като материята е единствената субстанция.
    • Предмодерните разбирания за ума, като това за неоплатоническия нус, го разглеждат като аспект на душата – едновременно божествен и безсмъртен, свързващ човешкото мислене със самия неизменен принцип на реда на космоса.
  • Теориите за ума и неговото функциониране са многобройни.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC

Никъде не прочетох някой да е развивал схващането, че умът е функция на егото. Егото не се споменава никъде дори и като допълнение или успоредно обстоятелство. Но пък намерих нещо друго любопитно, което дори аз не очаквах:

Функции
  • Съзнанието при човека и другите бозайници е аспект на ума, обхващаш качества като субективност, чувствителност и способността за възприемане на връзката между личността и окръжаващата я среда. То е предмет на изследване на философията на съзнанието, психологията, неврологията и когнитивната наука.
    • Философията на съзнанието е дял на философията, изучаващ природата на разума, психическите събития и процеси, съзнанието е тяхната връзка с физическото тяло, най-вече с мозъка. Централен проблем на философията на съзнанието е отношението между съзнание и тяло. Двете основни направления в неговото решаване са дуализмът, според който съзнанието и тялото са самостоятелни, и монизмът, който смята съзнанието и тялото за неотделими в онтологично отношение.
      • Монизъм е философско учение, което приема за основа на всичко съществуващо едно начало. Като пример за абсолютен монизъм могат да бъдат посочени индуистките философски школи на северния будизъм и Адвайта Веданта. Такъв е и китайският даоизъм. В тези школи единната реалност е в основата на съществуващото, а духът и материята са само два нейни равностойни аспекта. В теософията този монизъм е основополагащ.





Казано с две думи: Аз мога да твърдя, че съзнанието е функция на ума и едновременно с това да отхвърлям материалистичната фолософия. Аз просто може да съм монист, например.




За kipenzov, обаче, тъй като е отличително мъдър зрял човек и заслужава да не бъде подценяван, не съществува такъв вариант. Въпреки всичко което правя и дори въпреки цялата ми изява на този сайт, за него е много по-логично аз да съм се заблудил, да съм несъзнаваща жертва на объркване и без да искам да съм станал проводник точно на нещото, против което считам, че се боря в известна степен. kipenzov е толкова убеден в този сочен, скандален парадокс, че е решен на истерична реакция.

Той изтъква като довод за обвиненията си, че умът е функция на егото.

Аз за първи път чувам такова твърдение и не съм го срещал никъде из литературата, която е посветена на ума и в която разни философи и изследователи излагат трудовете си по въпроса. Но съм склонен да приема, че тази нова теза и теория е авторско право на kipenzov.

Ако той счита ума за функция на егото, по дефиницията на Фройд за его, това не е ли всъщност една материалистична гледна точка? Да, това е материалистична гледна точка за ума.




Нещо повече. В тази си тема се позовавам на разсекретения документ на ЦРУ за проекта "Гейтуей", и в него, изготвилият го агент излага още позицията си, че:

Тогава, за да осмисли какво му “казват” холографските изображения, умът се заема да сравнява току що приетото изображение със самия себе си.  По-точно, той прави това, като сравнява приетото изображение с онази част от собствената си холограма, на която се основава паметта. Като регистрира разлики в геометрична форма и енергийна честота, съзнанието възприема (виж изображение 2, следващата страница). Както се изразява психологът Кийт Флойд (Keith Floyd):

“Противно на онова, което всеки знае, че е така, може би не мозъкът произвежда съзнанието – а по-скоро, съзнанието създава образа на мозъка...”

Очевидно позицията на агента, изготвил документа, не съвпада с позицията на материалистичната философия за ума.





Заключението, което мога да си извадя от всичко това е, че:

Нито документът, нито аз като негов коментатор, поддържаме материалистичната гледна точка за ума или съзнанието.

Този, който поддържа материалистични гледни точки за различни неща (за ума в случая), е самия kipenzov.

Kipenzov действа на база материалистичните си предразсъдъци по истеричен начин, без да се е запознал с аргументативната част на документа и без да желае до провери валидността на собствената си позиция.

« Последна редакция: Април 09, 2018, 09:45:56 pm от λ »

Psyhea

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
сват, в който физическият му компонент изпитва кратък период на реалност.


Психея, няма никаква логика да си преживявала описваното "в плът и кръв". Не знам ти за каква "загуба на волята" говориш, но ако въобще става дума за съдържанието на документа, който АЗ обсъждам, там концепцията е съвършено различна.

Там става дума за енергия в движение и за енергия в покой. Няма как да си енергия в покой, докато си "в плът и кръв". Ако преживееш нещо от онова, което е характерно за енергията в покой, физическото ти тяло трябва да изчезне.






Разбира се,че не е възможно на 100% да се откажеш от волята си.То все едно за миг да скъсаш всички връзки между изграждащите те атоми..
И си прав,че физическото тяло би трябвало да изчезне..Аз точно подобно нещо почувствах.Все едно нямаш тяло,все едно се размиваш в пространството.
Но мисля,че всяка фаза на съзнанието може да бъде преживяна и в плът и кръв.Поне това сочи моя опит.Може би интензитета на изживяване е различен..Може би в кръв и плът преживяваш някои неща по-осезаемо отколкото без физическото тяло и обратното..


п.п.Ум - винаги съм го поставяла в една равнина с ОУМ-ОМ и за мен това е ако мога така да се изразя,общото поле/сбора от всички конфигурирани импулси подредени във форми и обекти/
Раз-ум - индивидуална "порция" ум/ом
Не знам,може и да бъркам,но умът винаги ми е стоял в равнина колективно,а разумът в равнина -индивидуалност.


А, като гледам уикито,може пък и да съм права..


Умът обхваща познавателните и аналитични способности на човека

Разумът е способността за обобщаване, осмисляне на общите закономерности.
[/size][/color]

Тагове към темата: окултизъм анализ коментар